Бугарски Културен Клуб

Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).

Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија
Напредно пребарување  

Новости:

Автор Тема: РОМАНИ :  (Прочитано 950 пати)

disidente

  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 5398
    • Погледај го Профилот
РОМАНИ :
« на: Декември 20, 2009, 01:57:36 »

Българският роман "От чекмеджето" е пародия и веселба

http://news.ibox.bg/news/id_765100361

Става дума за класически самиздат, казва в предговора си Кънчо Стойчев, открил ръкописа в архивите на баща си след смъртта му. (Известният ни сценарист Марко Стойчев почина през януари 2006 г.)

Романът "Гневът на мачките" е писан през 1958 г. от скучаещите на лекции студенти Марко и Атанас (Славов) за собствено удоволствие и развлечение на компанията. Книгата е издадена преди дни от изд. къща "Труд" с подкрепата на Фондация "Братя Мормареви".

Съчинението на двамата литературолюбиви студенти тогава е "публикувано" в 2 екземпляра - по един за всеки. Екземплярите били преписани на пишеща машина и подвързани в плат от стара риза на Славов. Той по-късно загубил своя екземпряр, оцелял само този на по-прибрания Стойчев.

Днес романът може да ни се види почти сензационен с историческо си предизвикателство. Защото демонстрира неподправено хъшлашко остроумие през години, които смятахме за разцвет на догмата и автоцензурата.

Четивото е много весело. Освен това доказва: "онова време, както и всяко време, не е нито само черно, нито само бяло" - по думите на Марко Стойчев. А пародийната каскада вътре съдържа безброй елементи от така любимия няколко десетилетия по-късно постмодернизъм.

Както пише Славов, тогава учели световна литература по учебника на Морозов, където пишело, че Хамлет са самоубил, щото международното работническо движение още не било организирано и принцът не виждал изход!

"Гневът на мачките" е убийствен смях тъкмо над това, но и развлечение, и опиване от собствените възможности - а и проба на перото. Чиито възможности всеки от двамата автори по-късно доказва със забележителна литературна биография.

Както романът, така и представянето на съавторите е триумф на пародията и автопародията. "За първи път закопнях да пиша в трето отделение, тогава съчиних първото си непреписано домашно упражнение на тема "Първи сняг" - много трогателно разработено. Когато го чете, учителката си скуба косите, а мама ме би (писаха ми две)" - съобщава Марко Стойчев за себе си в представянето.

А за какво е романът ли? Ами в него има всичко - шпионаж и екзотика, война и ядрен апокалипсис, изместване на земната ос и груба "плътска любов"...Особено находчиви са подкрепящите мистификационни "изказвания на класици" отзад - от Дикенс през Иван Вазов до Елиът.

Изкушаваме се да цитираме Джек Лондон: "Тя е много хубава, тази епохална книга".
Сочувана
Тодор Александров е БОГ , а "Спомените" на Ванче Михайлов се БИБЛИЯТА на нашата РЕЛИГИЯ !

disidente

  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 5398
    • Погледај го Профилот
Одг: РОМАНИ :
« Одговори #1 на: Јануари 27, 2010, 05:33:12 »

Книгата на живота

Николай Бойков за "Книгата на живота" :

http://today.actualno.com/news_281853.html

Пиша леко, от само себе си. И щом завърша книга, усещам, че никога, ама никога повече няма отново да седна да пиша, усещам, че съм изказал всичко, ама всичко за изказване.

Така неусетно се озовах и в Книгата на живота. Живеех просто вслушан в случващото се - и когато срещах гласа на историята, сядах и го записвах. Не бих казал, че живеех, за да пиша, нито че пишех, за да живея. Случваше се книгата - както дишам, както плача или се смея. Вървях и събирах перата от ангел. (Макар и някои да разберат това буквално).
Сочувана
Тодор Александров е БОГ , а "Спомените" на Ванче Михайлов се БИБЛИЯТА на нашата РЕЛИГИЯ !

disidente

  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 5398
    • Погледај го Профилот
Одг: РОМАНИ :
« Одговори #2 на: Март 27, 2010, 12:52:05 »

Ромео и Жулиета от Връбница

Цитат
Десетина книги са излезли изпод перото на Станко Нацев, между които "Пасажери за рая", "Секунди". Неговото "Огледало за двама" е отличено с втора награда и медал от конкурса на Северноамериканската поетическа асоциация.

Никой не знаеше истинските им имена. Всички им викаха Ромео и Жулиета. Живееха в квартал Връбница, на една и съща улица, в две съседни къщи.

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=427609
Сочувана
Тодор Александров е БОГ , а "Спомените" на Ванче Михайлов се БИБЛИЯТА на нашата РЕЛИГИЯ !