Бугарски Културен Клуб

Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).

Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија
Напредно пребарување  

Новости:

Автор Тема: Аз отрязах опашката на моя котУрак  (Прочитано 775 пати)

disidente

  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 5398
    • Погледај го Профилот
Аз отрязах опашката на моя котУрак
« на: Декември 18, 2009, 10:42:46 »

Аз отрязах опашката на моя котУрак

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=317162


Българи от старо време” и “Маминото детенце” от Любен Каравелов са номер 13 в “Златна колекция ХIХ век” на “Труд”. Ще имате възможност да ги прочетете във вторник, 22 декември, когато книгата ще се появи по реповете. Струва 10,80 лв. заедно с вестника.

Читателите могат да се абонират за 10 книжки във всяка пощенска станция в страната. Всяка десетка струва 89 лв. Вторите 10 ще имате през февруари, третите - през април. Книгите от последната десетица ще получите през юни 2010 г. Абонаментът за цялата “Златна колекция ХIХ век” е 339 лв.
Плащането става по сметка на Вестникарска група България ООД в Райфайзенбанк. Още информация ще получите на телефони: 00359 2 942 2036, 00359 2 942 2037 или на e-mail: abonament@zgb.bg.

Колкото и възхвали да се сипят за “Златна колекция на ХIХ век”, колкото и да цитираме “засукани” фрази я от Лев Толстой, я от Оскар Уайлд, едва ли за родния читател има по-магнетични чешити от героите на Любен Каравелов. Нека припомним как започва “Българи от старо време”: “Хаджи Генчо е такъв един българин, какъвто се рядко ражда и на Еньовден: такъв човек ти не можеш намери ни в Ингелизко... Когато се върне из черкова дома, то хаджи Генчо опече на жаравата едно парченце месо, налее си малко червено винце, вземе соленицата и седне, както говори той сам, да пооправи червата си; но преди да захване да яде, той отреже едно малко парченце месо и нахрани своя приятел дебели котурак, който

прилича повече на прасе

нежели на котка.”Подобни “блажено-коледни” редове откриваме в прозата на поета, революционера, етнографа, журналиста Любен Каравелов. И само от национално умиление, ето и злочестините на хаджи-Генчовия “котурак”: “Опашката на котурака е отрязана на свети Харалампия, а за удостоверение на това свидетелствува самата опашка, която е обвита в една хартийка, а на тая хартийка е написано: “На свети Харалампия, през деня, в 1841 година аз отрязах опашката на моя котурак и нарекох ему име Бундук”.

Любен Каравелов се ражда в Копривщица на 7 ноември 1834 г. Майката Неделя Доганска произхожда от големите копривщенски фамилии Чалъкови и Доганови, а бащата - Стойчо Каравелов, е настойник по събиране на беглика (данъка върху дребния добитък)и един от най-дейните общественици - с голям принос към българската книжнина и просвета. Въпреки всичко това обаче будните родители не готвят сина си за национален герой. Бащата иска от него да стане търговец.

Любен се образова в училището на Найден Геров, две години учи в пловдивски гръцки “гимназион”, но още от рано става ясно, че мирен гражданин на империята от него няма да излезе. Докато обикаля с татко си Българско, за да събира данъци, Каравелов наблюдава живота на българина, “гнуси” се от разликата между битието на бедните и богатите.

“България ще да бъде спасена само тогава, когато турчинът, чорбаджията и владиката

се окачат на една върба

Друго спасение няма”, ще напише по-късно революционерът във в. “Независимост”. И въпреки че става разочарование за баща си, Каравелов се превръща в една от основните личности, благодарение на които България доживява Освобождението.

През 1857-а писателят заминава за Одеса, където се записва слушател в Историко-филологическия факултет на Московския университет. Навлиза в тайните руски демократически кръгове. След неколкогодишни митарства по Балканите писателят се сприятелява с възрожденци като Константин Миладинов, Райко Жинзифов, Васил Попович, Нешо Бончев, чете руска класика, печата първите си стихотворения. Решаваща се оказва 1869-а, когато Каравелов се преселва в Букурещ и става редактор на вестник “Свобода”, а после и “Независимост”, списван заедно с Христо Ботев. Всеки грамотен нашенец знае битието на Каравелов, който става и председател на Българския централен революционен комитет. Но писмените свидетелства, които самият Каравелов оставя, будят интерес наравно с биографията му.

“Когато кьочеците играят, то турците ги гледат сладострастно, пъшкат, лигавят се, и хвърчат по Мохамедовия рай. Аз

не зная нищо по-гнусаво

казва революционерът. Кой пък ученик не знае култовото “Пини си, сине, пини си, мами”, с което Неновица подкокоросва своя синковец да опита домашната ракийца. Или - както започва “колоритната” народна песен от “Българи от старо време”: “Мощно са ми мили българските моми...” А подобно писане е вече патриотизъм.
Сочувана
Тодор Александров е БОГ , а "Спомените" на Ванче Михайлов се БИБЛИЯТА на нашата РЕЛИГИЯ !