Бугарски Културен Клуб

Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).

Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија
Напредно пребарување  

Новости:

Автор Тема: ИНТЕРВЮ  (Прочитано 48596 пати)

ohrid1941

  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 3174
    • Погледај го Профилот
Одг: ИНТЕРВЮ
« Одговори #75 на: Април 26, 2010, 01:59:26 »

(продолжува)

Вашиот колега Васил Јотевски ја цитира внуката на Гоце Делчев, Лика Чопова која, според него, сметала дека Александров е виновен за убиството на нејзиниот брат Тодор Чопов?
- За вакви работи треба пошироко објаснување, зошто дошло до тоа. На убиствата погрешно им се дава етничка и терористичка димензија. Се работи за Септемвриското комунистичко востание 1923 година во Бугарија, коешто нашите историчари го нарекуваат антифашистичко. Таа влада на Бугарија не беше фашистичка, тоа беше влада на Демократскиот сговор. Каков фашизам? Пред отпочнувањето на Септемвриското востание во Бугарија, ЦК на БКП преку своите претставници и преговарачи, Димо Хаџи Димов и Арсени Јовков постигнаа договор со Тодор Александров, односно со ВМРО, таа да остане неутрална, а востанието да се крене во сите делови на Бугарија, само не во пиринскиот дел на Македонија, каде што дејствувала организацијата. Меѓутоа, при кревањето на востанието, Окружниот комитет на партијата во Горна Џумаја не се придржувал на договорот и испратил еден востанички одред во Горноџумајско и Разлошко, којшто одредите и милицијата на ВМРО го оневозможиле во дејствувањето, при што биле убиени и неколку раководители, меѓу кои братот на Лика Чопова. Дел од раководството на тие чети, каде што биле Александар Бијнов и Владимир Поп Томов биле заштитени од четите на ВМРО, односно од Алеко Паша кој раководел со Петричкиот округ и бил близок до санданистите.

Во една телевизиска емисија Владо Поповски за Зборникот рече: „Од аспект на денешното национално чувство на македонските читатели, повеќе ќе им се допадне периодот 1919 - 1924, отколку тој од 1911 - 1919 година”. Ако има „денешно”, какво е поранешното чувство на македонските „читатели”?
- Треба да ги прашаме нашите стари како се чувствувале. Мислам дека тие се чувствувале како Македонци, но во тие времиња тоа најмалку им било важно. Важно било да преживеат. За себе знам дека во моето семејство сум воспитан во македонски патриотски дух, никако повеќе. Сум имал можност порано да разговарам со луѓе од разни краишта на Македонија. Кога сум ги прашувал како се чувствувале, некои ми велеле: „Многу знам, доаѓале едни, доаѓале други”. Тоа е случај со обичниот народ, а друго била интелигенцијата. Да не заборавиме, речиси целата македонска интелигенција избега во Бугарија, каде се школуваше и работеше. Нивниот сон, нивната мечта за Македонија не престанала. Уште повеќе таму се зголемила. На сите дејци сонот им бил ослободување на Македонија. Не сум сретнал кај некој од нив таа мечта да умрела.

Густав Влахов во својата книга „На пресвртница” („Студентски збор”, 1990), за татка му и за кажува дека се чувствувал Бугарин, а во преведената книга на ЦК на ВМРО (обединета), „Предавниците на македонското дело” („Култура”, 1983), оригинално издадена во Прага 1926 година, секаде се ползува терминот македонски Бугари? Зошто Катарџиев не ги прогласи Димитар Влахов и Димо Хаџи Димов за предавници?
- Прашајте го него. Треба со него да разговарате за сите овие работи. Димитар Влахов кога во 1944 година дојде во Македонија првите говори ги држеше на бугарски јазик. Тој имаше судир со Лазар Колишевски токму на оваа линија. Затоа долго време „Предавниците на македонското дело” не беа преведени кај нас. Дури Катарџиев ги издаде во 1983 година. Димитар Влахов имаше иницијатива брошурата да се објави, но Лазар Колишевски не дозволи. Тоа се случувало во педесеттите години пред самата смрт на Димитар Влахов.

Ќе добиеме ли зборник за периодот 1911 - 1919 година?
- Бидејќи долго време работев на периодот меѓу двете светски војни, оваа документација за периодот 1919 - 1924 ми беше попристапна и попозната. Тука се концентрирани поголемиот број мемоари, меморандуми, декларации и други циркуларни писма на ЦК на ВМРО, и оттогаш почнува едно понагласено барање на организацијата раководена од Тодор Александров до европските форуми за ослободување на Македонија и создавање автономна, независна, обединета и самостојна Македонија. Целта на организацијата била независна, обединета Македонија, или Македонија како посебна политичка единица во рамки на југословенска или балканска федерација. Што се однесува до политичкиот државно-правен статус, во документите никаде нема Македонија да се приклучи кон Бугарија или кон која било соседна држава. Во периодот на балканските војни, Првата светска војна и претходно за време на Младотурската револуција, има разни талкања и фази кога се одело и кон приклучување на Македонија кон Бугарија. Тоа мора да го гледаме од аспект на политичките конотации во тие околности. И тогаш во таквите политички проценки и околности, целта била да се ослободи Македонија - во рамките на Бугарија или како автономна држава.

Кој е виновен за убиството на Тодор Александров?
- Според моето сознание, за вакви атентати и убиства не постојат документи, наредбите усно се издавале. Меѓутоа, ако ги поврземе сите моменти и настани пред убиството, можеме да дојдеме до накаков заклучок зошто дошло до убиството? Кои биле инспираторите и наредбодавците? Со потпишувањето на Мајскиот манифест, со поврзувањето на Тодор Александров со Коминтерната и со обидот да се обединат сите македонски револуционерни сили, тој на некој начин се отргна од политиката на бугарската влада. Тоа можело да значи крај на таквата соработка и свртување на бугарската влада кон нови сили и луѓе во организацијата, односно да се елиминира Тодор Александров и на негово место да се донесе друг човек кој ќе ги спроведува нивните замисли. Меѓутоа, има и такви показатели дека убистото е еден вид одмазда за убиството на Јане Сандански, за чиј наредбодавец бил сметан Тодор Александров, имајќи предвид дека Александров бил убиен од војводите на раководителот на Петричкиот округ, Алеко Пашата, кој во младоста припаѓал на Серската група, односно на Сандански. Но, сепак сметам, како и многумина историчари, дека наредбодавците се одозгора, од бугарската влада.

Некои сакаат да ја оспорат тезата на Владо Поповски за големината на Тодор Александров од рангот на Гоце Делчев?
- За Тодор Александров, како и за Гоце Делчев, има песни. Да не заборавиме дека химната на ВМРО „Изгреј зора на слободата” се изведуваше на Првото заседание на АСНОМ и се пееше до 1947 година. Историјата сè памети и сè бележи. Во периодот по убиството на Тодор Александров, значи од 1924 до 1941 година во Бугарија, меѓу македонските емигрантски и бегалски маси, тој беше најомилен и најреспектиран македонски деец. Неговата фотографија, на прославите и соборите и на сите манифестации на македонските емигрантски организации и братства во овој период, секогаш го заземаше централното место, како неизбежна иконографија, далеку пославен и од Гоце Делчев. Без разлика, сакале ние да признаеме или не, Тодор Александров беше најголема величина и уживаше најголем авторитет во организацијата. Сите го почитуваа, и оние што го убија, и левите и десните, и михајловистите и протогеровистите. Го чувствуваа како најголем авторитет, душа на организацијата, водач што се грижеше за сите морални кодекси на организацијата и за отстранување на сите негативности и посегања врз организацијата.

Зошто имало толку меѓусебни убиства во ВМРО?
- Тоа е една од слабостите на самата организација, што се реперкуира во натамошното нејзино дејствување. Внатрешните борби биле главната причина за ослабнување на самата организација, наместо нејзините сили да се насочуваат кон борбата за ослободување на Македонија. Меѓутоа, се премолчуваат и други, многи поголеми убиства и масакри на левицата, односно на комунистичкиот фактор во Бугарија и кај нас. На пример, во април 1925 година во Софија се случил познатиот атентат во црквата Св. Недела, којшто го извршија активисти на Бугарската комунистичка партија. Околу 150 бугарски генерали, високи офицери и граѓани беа убиени, а ранети околу 500 луѓе. За тоа доскоро се молчеше. А, да не говориме што притоа е разрушен еден сакрален објект од големо културно и историско значење. Значи еден терористички акт, како дело на комунистите се оправдува, се премолчува, не се критикува. Да не зборуваме за Гулази, Сибири, Голи Отоци...
Сочувана

disidente

  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 5398
    • Погледај го Профилот
Одг: ИНТЕРВЮ
« Одговори #76 на: Април 30, 2010, 12:09:59 »

ИНТЕРВЈУ: ЉУБЕ БОШКОСКИ, ПРЕТСЕДАТЕЛ НА ОБЕДИНЕТИ ЗА МАКЕДОНИЈА
Предвремени избори за спас од нашиот Коперфилд


Цитат
На 19 мај ќе биде изречена конечната пресуда. Доколку бидам повикан од Трибуналот, ќе одам. Очекувам добра завршница и за мене и за Јохан Тарчуловски, свесен дека и од ова режимот ќе направи цели фестивали, трошејќи огромни државни пари

Оптимизмот за предвремени избори го темелам токму врз демантите на оваа влада. Зашто четири години од доаѓањето на власт, во нивниот пропаганден, виртуелен, нереален свет едно и' нудат во јавноста, а друго спроведуваат во практиката, вели претседателот на Обединети за Македонија, Љубе Бошкоски.

http://www.dnevnik.com.mk/?ItemID=7C961D7113A13C4582F49AD628D8296C
Сочувана
Тодор Александров е БОГ , а "Спомените" на Ванче Михайлов се БИБЛИЯТА на нашата РЕЛИГИЯ !

Anton

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 580
    • Погледај го Профилот
Одг: ИНТЕРВЮ
« Одговори #77 на: Мај 01, 2010, 09:23:44 »

http://www.a1.com.mk/vesti/default.aspx?VestID=122696

Кирилов: Ако вие се чувствувате како Македонци тогаш ве признаваме
Тања Милевска  Коментари (0)     
 
 
01.05.2010 20:05 
 
 
 
Г. Кирилов, добре дојдовте, вие и дел од останатите членови на парламентот побаравте средба со еврокомесарот за проширување, Г. Штефан Филе. Би сакала да знам за што ќе дискутирате зашто веќе спомнавте дека Македонија е главна тема.

Какви се вашите барања?

- Главната причина е сите членови на парламентот во Бугарија да го покренат прашањето за третманот на македонските граѓани на кои бугарското им е второ државјанство. Најдобар пример за тоа што ќе се дискутира е агонијата на Спаска Митрова, случај во кој што сметаме дека станува збор за кршење на човековите права. Таа е мајка, долго време е жртва на лош третман. Не знам што е причината за тоа, ама ќе разговор со него за тоа и како што знаете, веќе сме го споменале проблемот.

Значи барате прашањето да стане дел од извештајот за прогрес од Комисијата?

- Се уште нема да дискутираме за извештајот за прогрес, ама сигурно ќе зборуваме за овој сериозен проблем.

Сакате да извлечете заклучок за општата ситуација со човековите права во Македонија, освен конкретното прашање?

- Во глобала, ако имало нарушување на човековите права и ако тоа е случај и со Спаска Митрова и ако имало драстично нарушување, тогаш мора да се дискутира за тоа. Ако има и други прашања поврзани со правниот систем, со тоа како судот го решил нејзиниот случај, јасно дека и тоа создава проблеми.

Ќе разговарате за македонското малцинство во Бугарија и за македонската политичка партија ОМО Илинден Пирин?

- Што се однесува до малцинствата, таканаречените „малцинства“, околу тоа веќе се поставени европски стандарди. За секој што чувствува дека е дел од некое малцинство, има право на тоа. Тоа е работа на правниот систем и не е дел од нашата дискусија зашто не сум убеден дека има такви малцинства во Бугарија. Но ако некои одлучат дека се малцинство, правниот систем треба да се погрижи за нив и сметам дека тоа е во ред.

Во Германија сигурно нема австриско малцинство. Секако. Ама Европскиот суд за човечки права донесе две-три одлуки за ОМО Илинден Пирин. Зошто Бугарија не ги почитува овие одлуки?

- Јас сум за тоа, како што веќе ја кажав мојата визија за тоа. Колку што знам ова е прашање што политички се експлоатира, ама ако има доволно причини за судско разгледување, законот треба да се спроведе и ако сакаат да се регистрираат треба се регистрираат.

Дали го признавате македонскиот идентитет?

- Па, се работи за самоопределување. Да бидеме реални. Во Македонија веќе долго време се гради нација, главно по Втората светска војна. Луѓето кои по потекло се сметаат Македонци треба да имаат право и исто така и нацијата има право. Никој не смее да каже „Ти се чувствуваш како Македонец, ама не си“. Тоа е европски стандард според кој треба да се раководиме и ако граѓаните така се чувствуваат треба да имаат право да се нарекуваат Македонци.

Многу сте толерантен и либерален во поглед на вашите ставови кон македонското прашање. Значи ли тоа дека ќе го покренете тоа прашање во Бугарија и дека ќе ги поттикнете бугарските власти да го признаат македонското малцинство?

- Прашањето е решено.

Во Бугарија?

- Јасно е и во Бугарија. Има еден проблем. Во вашата влада и администрација има многу луѓе кои во последниве неколку децении градат кариери преку поттикнување на анти-бугарски чувства. Бугарите немаат негативни чувства, имаат позитивни чувства што се историски засновани и Македонците ги сметаат за браќа. Треба само заедно да ја прославиме историјата. Јасно е дека имаме заедничка историја, во спротивно немаше да дискутираме за тоа. Сакаме да изградиме добрососедски врз основа на таа историја, а врз основа на националистички чувства.

Значи, ги признавате македонскиот јазик и идентитет?

- Ако македонците така се нарекуваат, секако дека ги признаваме. И иако јазиците ни се слични, ако вие велите дека вашиот јазик е засебно создаден јазик, ние треба да го признаеме.

Каков е ставот на Бугарија во однос на спорот со името помеѓу Македонија и Грција? Што мислите за тоа?

- Можам да ви го кажам мојот став со кој мислам дека многумина се согласуваат. Бугарија прва ја призна Македонија под нејзиното уставно име. Тоа беше благодарение на позитивните чувства што постоеа тогаш, но и сега. Причина за тоа беше и опасноста Македонија да биде нападната, така што беше неопходно беше признаеме за да имаме мир во соседството. Но, има и едно големо „но“, за жал вие не третирате исто како што ја третирате Грција. И покрај тоа што Грција ви прави проблеми околу името, а Бугарија прва го призна истото. Ние не гледаме добрососедски односи кон Бугарија, забележуваме омраза, негативни чувства, медиумите шират јазик на омраза и тоа секако не загрижува.

Остатокот од разговорот погледнете го во видеото.
Сочувана

Anton

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 580
    • Погледај го Профилот
Одг: ИНТЕРВЮ
« Одговори #78 на: Мај 19, 2010, 09:19:47 »

http://www.focus-news.net/?id=f14863

Ангел Джамбазки:
Трябва да се възстанови българското гражданство на наследниците на българите, които са имали такова към 1944 г. 19 май 2010 | 05:48 | Агенция "Фокус"

Какво липсва в новия Закон за българското гражданство, кой трябва да получава български паспорт, какво трябва да залегне в Закона за българските общности в чужбина? По тези и други въпроси Агенция „Фокус” разговаря с Ангел Джамбазки, зам.-председател на ВМРО.

Фокус: Г-н Джамбазки, как оценявате промените в новия Закон за българското гражданство?
Ангел Джамбазки: Доколкото съм запознат с него, идеята му е да облекчи процедурата по даване на гражданство на нашите сънародници, които са българи по произход. Това е важното за ВМРО и това е важното за българската нация – да бъде облекчена във времето процедурата по даване на гражданство на българите по произход. Това са нашите сънародници, които не по тяхно желание и воля са останали извън днешните граници на България. Нормалната процедура за гражданска натурализация нас от ВМРО не ни вълнува толкова.
Фокус: Според вас липсва ли нещо в този закон?
Ангел Джамбазки: Нещо много важно беше изпуснато в този закон – нещо, което ние сме повтаряли много време, и което до голяма степен би облекчило наплива от желаещи за получаване на гражданство и би решило справедливо един незавършен български национален въпрос – да се възстанови българското гражданство на наследниците на тези българи, които са имали такова гражданство към 1944 г. Както е известно, 1944 година заварва българите в днешна Република Македония, в Беломорието, в Западните български покрайнини с българско гражданство. Те са били поданици на тогавашното царство България. Това гражданство България не им го е отнемала по никакъв начин, но след подписването на парижката система от мирни договори това гражданство е било забравено и пренебрегнато. Реално погледнато, всички наследници на тези хора са български граждани, тъй като техните родители са били български граждани. Трябва българската държава да възстанови това гражданство с един еднократен акт. Това не е прецедент в новата българска история. Доколкото ми е известно, 90-те години е било възстановено по този начин българското гражданство на наследниците на българските евреи, които заминават за държавата Израел. Това е напълно нормално и би решило до голяма степен българския национален въпрос и би облекчило цялата процедура по даване на гражданство с хиляди молби, които затрупват Министерството на правосъдието и Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ). Бихме могли да си го спестим този въпрос. Просто Народното събрание трябва да приеме един много кратък закон със следния текст: „Възстановява се българското гражданство на всички български граждани към 1944 година и на техните наследници”. Това ще бъде много справедливо за тези хора, тъй като те не са губили гражданство. Няма нужда и не е нормално наново да търсят, да чакат на опашки и да искат държавата да им възстановява нещо, което не им е отнемала. Това е единствената ми забележка към промените в закона, иначе духът му е в положителна посока – да се съкрати времето и да могат българите от близката чужбина да възстановяват по-лесно българското гражданство. Ако бъде възстановено гражданството, ще бъде поправена една несправедливост.
Фокус: Възстановяването автоматично ли трябва да стане?
Ангел Джамбазки: Еднократно и автоматично. Тези хора са наследници. Както ние сме български граждани, тъй като нашите родители са български граждани, така и тези хора, които днес живеят в Македония, западните български покрайнини, Беломорието, те имат същото основание да нарекат себе си български граждани, тъй като техните родители са били български граждани и това гражданство не е отнемано по никакъв начин, нито е отпадало. Те са го имали, просто нашата държава се е направила, че не е съществувало и така удобно го е забравила в годините.
Фокус: Няма ли да е некоректно автоматичното възстановяване на българското гражданство, защото е възможно българите зад граница да са променили своето самосъзнание в годините от 1944 г. насам?
Ангел Джамбазки: Може, ние не им го налагаме. Възможно е да се приеме такъв закон и да се каже: „На всички наследници на тези хора им се възстановява гражданството”. Това може да стане с един елементарен административен акт – например те да поискат да им бъдат издадени паспорти, но без да чакат цялата процедура по одобряване, да ги следи ДАНС, СДВР, МВР, да отпадне цялото това висене по коридори, чакането пред агенцията, доказването, че са българи – просто да поискат български паспорти. Ако разбира се, в някакъв срок не поискат паспорти, значи те не се чувстват българи и нямат нужда от него. Но това ще облекчи и премахне тези стълпотворения, опашки, напрежения. Има и нещо друго – в съседните ни държави, говоря за Сърбия и за Република Македония, много некоректно използват тази спънка, която нашата държава така неразумно е оставила – с чакането, с опашките, с посредниците, и водят една много фина и много противобългарска пропаганда. Намесват се посредници, вземат пари, вървят слухове, че българската държава е корумпирана, че чиновниците вземат пари, за да издават паспорти и т.н. Всичко това може да отпадне – с един еднократен акт, с който се възстановява гражданството, на който поиска да му бъде издаден паспорт. Който не поиска, няма да получи паспорт. Това нещо ще премахне предпоставките и причините за корупция.Фокус: Фокус: Какво могат да направят българите в страни, в които не е позволено двойното гражданство? Какво се случва с хората, които искат да имат и български паспорт, но законите в съответната страна не го позволяват?
Ангел Джамбазки: И в България не е позволено двойното гражданство, но няма санкция на практика – ако придобиеш друго гражданство, не ти се отнема българското. То вече е въпрос на избор. Ако хората с българско самосъзнание, например в Молдова, преценят, че емоционално, морално и всякак искат да бъдат български граждани и придобият българско гражданство, ако местното законодателство предполага отпадането на молдовското, може да се окаже, че са само български граждани, но това вече е въпрос на личен избор.
Фокус: Как ще повлияе промяната в закона за отпадането на фигурата на посредника чрез подаването на молбата за гражданство лично?
Ангел Джамбазки: Задължително ще отпаднат посредниците. Така и трябва да стане. Цялата процедура ще стане изключително облекчена, изключително полезна и по-лесна, ако гражданството се възстанови на всички еднократно.
Фокус: Има ли опасност да намалее броят на подадените молби заради необходимостта лично да се подава молбата? Много хора няма да могат да пътуват на далечни разстояния.
Ангел Джамбазки: Сегашната промяна има добър замисъл – да премахне посредниците, но пък ще бъде пречка за тези, които не могат да си позволят, нямат възможност, не са запознати с процедурите. Затова нашето по-добро решение е това, което ви казах – еднократно се възстановява, после идват и си подават веднъж искане да им бъдат издадени паспорти и толкоз. Замисълът на сегашната промяна я разбираме и има логика – да отпаднат посредниците, но пак би могло да се създаде известна пречка.
Фокус: Според ВМРО – кой трябва да получава българско гражданство?
Ангел Джамбазки: Хората, които декларират български произход, българско самосъзнание – те трябва да го получават. В момента има десетки случаи, доколкото на мен ми е известно, на хора, които нямат българско самосъзнание, но вече са успели да се доберат до българския паспорт – албанци, сърби. Доказвайки, че са родени в Република Македония, те някак си успяват да се доберат до българско гражданство, докато хора, които безкористно и нормално се борят за това да си възстановят гражданството, им се налага да чакат с години. Има случаи, в които чакат по две-три години да станат български граждани, което за тях понякога е сериозна обида.
Фокус: Необходими ли са други промени в Закона за българското гражданстово, които е трябвало да се направят, освен възстановяването на гражданството за наследниците на хората, които към 1944 г. са имали български паспорт?
Ангел Джамбазки: Чисто технически е възможно да се направят доста неща, но това, за което говорихме, е основата и би било акт на държавничество от страна на българското правителство – да признаеш, това е много сериозен политически акт, да признаят тези хора, които дълги години, десетилетия наред са били забравени, било е мълчано, българската държава се е отказала да ги защитава и да ги признава. Това ще бъде един акт на закъсняло признание за тяхното българско самосъзнание и национална принадлежност. Това е основното, оттук нататък могат да се правят десетки промени в действащата нормативна база, но те ще бъдат сравнително малозначни пред този акт на възстановяване на гражданството.
Фокус: Какво трябва да залегне в Закона за българските общности в чужбина?
Ангел Джамбазки: Това е много дълга и много сериозна тема. Би трябвало да залегне последователната българска държавна политика – на изграждане на тези общности, на държавна помощ за учебни заведения, в които се преподава и се учи на български език, да се изградят нашите сънародници като едни нормални и равни на всички останали граждани хора. Тази политика трябва да е дълготрайна, последователна, без някакви спадове и епизодични присещания за тези хора и без гледане на тях с някаква екзотика или като на хора втора ръка. Много сериозен документ е това и трябва да се поработи над него много внимателно, тъй като това е една от възможностите България да преодолее демографската криза, в която се намира в момента. Знаете, че в Бесарабия, на територията на бившия Съветски съюз, има много големи български национални общности, които живеят там още преди освобождението от турско робство. Те биха могли да бъдат отговора на тежката демографска криза на българското общество, биха могли да помогнат за възраждането на българската нация, защото това са наши сънародници, хора, които помнят своето потекло, осъзнават своя български произход. С една обмислена и целенасочена държавна политика биха могли да помогнат за преодоляване на отрицателния демографски прираст.
Фокус: Такова мнение изказа и министърът за българите в чужбина. По какъв начин тези хора, които не живеят в България, биха помогнали за повишаване на прираста? Смятате ли, че с възстановяването на българското гражданство сънародниците ни зад граница ще се убедят да се върнат в родината си?
Ангел Джамбазки: Да, ако им създадем подходящи условия. Знаете, че в големи територии на днешните граници на България има големи празнини. Има много големи селища и територии, които са абсолютно обезлюдени, които се превръщат в изостанали стопански краища, не се обработва земята, а тя е добра, плодородна за обработка. Ако създадем нормални възможности за нашите сънародници, те биха могли да се върнат, да обработват тази земеделска земя, да правят същото, което правят днес на територията на Бесарабия, Молдова или Украйна, но да го правят в България при по-добри условия, защото все пак България е член на Европейския съюз. Биха имали една по-добра жизнена възможност и перспектива стига българската държава последователно да създаде тези условия, да ги върне и да им даде възможност да придобият собственост в десетките европейки селища в цяла България. Като погледнем близките 100 км зад Стара планина – Врачанско, Видинско, Монтанско – там има възможности, но няма хора, които да обработват земята. Особено тези наши сънародници, за които говорим, живеещите на територията на бившия Съветски съюз, те са точно такъв тип – работливи, трудолюбиви, свързани със земята – нещо, което българите в границата на страната малко са позабравили.
Аделина ГЕОРГИЕВА
Сочувана

Daskal

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 1265
    • Погледај го Профилот
Одг: ИНТЕРВЮ
« Одговори #79 на: Мај 19, 2010, 06:24:34 »

кога сме кај БГ гражданства еден апсурд .... србино чекал да земе за да се офајди...

цццц

http://www.dariknews.bg/view_article.php?article_id=530089

оваа ли е национален интерес http://www1.gong.bg/view_article.php?article_id=136043 или 50.000 човеци кои вече 4 години чекат за БГ граждаство

така да предлогот на Ангел Джамбазки треба сериозно да се разгледа
« Последно менување: Мај 19, 2010, 06:28:20 Daskal »
Сочувана
"Македония, а и други изстрадали народи са без никакво съмнение най-искрените поддръжници на идеята за обединена Европа."
Ванчо Михайлов (1896-1990) лидер на ВМРО, последната крупна фигура в историята на македонското освободително движение

Anton

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 580
    • Погледај го Профилот
Одг: ИНТЕРВЮ
« Одговори #80 на: Мај 21, 2010, 04:41:40 »

http://www.makedonskosonce.com/PIRIN/arhiva-napisi%20Pirin/2010/05/17/16-41-FROG.mht

Вида Боева, съратничка на Ванчo Михайлов: Македонската държава да признае българската си идентичностЧетвъртък, 10 Януари 2008A+
A-
     Вида Боева е дългогодишна сътрудничка на Иван (Ванчo) Михайлов – от 1963 година – чак до смъртта му през 1990 г. Целият си живот тя свърза с борбата за освобождение на Македония и с битките за запазване на българщината в нея.



интервю на Ана Кочева





 











- Добре дошли от Рим! Вие не си идвате много често, затова бихте ли маркирали накратко някои основни моменти от Вашата Биография?





- Казвам се Вида Боева, по съпруг Антон Попова. Родена съм в българския Йерусалим – град Охрид, сега в Р Македония. За всеки истински българин този старинен град – една от столиците на средновековна България – е истинска светиня. Аз съм българка, и по-точно македонска българка, както по майчина, така и по бащина линия. Може да се каже, че най-малко отпреди пет-шест поколения родът ми винаги е бил чисто български.





- А как се озовахте в Рим при Иван Михайлов и колко време работихте при него? 





- Две години (след завършването на средното ми образование в Македония) бях студентка в Белградския университет. По онова време по-лесно можех да се сдобия със задграничен паспорт. „Демократът” Тито флиртуваше със Запада и не ограничаваше студентите по икономически съображения да посещават западните страни. В Югославия липсваха редица стоки, които се набавяха най-вече чрез посещения в Триест, Италия. Мечтата ми беше да се срещна с моя български приятел Антон Попов, който преди това беше политически емигрирал в САЩ. Той беше напуснал нелегално комунистическа България, но безгранично обичаше Родината си и родния си Пирински край. С риск за живота си успя да избяга и от комунистическа Югославия на Тито; премина през емигрантските лагери в Италия, които, разбира се, нямаха нищо общо с югославските концентрационни лагери. Трябваше на всяка цена да се срещна с Антон, с когото още в Македония си бяхме дали обет за вярност пред богинята на любовта.





 Връзката ми с Иван Михайлов беше осъществена именно чрез Антон Попов. Взех разрешение за политическо гражданство в Италия, продължих следването си там, но вече на свобода – в Римския университет. В Рим се срещнах с Ванчo Михайлов на 5 септември 1963 година. Останах на работа като негова сътрудничка до края на живота му – до 5 септември 1990 г., т.е. цели 27 години. Живота си – моя и на моя съпруг Антон Попов – свързахме с живота на Ванчo Михайлов, т.е. с борбата за освобождение на Македония и с битките за запазване на българщината в нея. Под изключително компетентното и последователно провеждано ръководство на големия политик, теоретик и стратег ние работехме легално било в Италия, било в САЩ за възтържествуването на истината за българския етнически характер на Македония. Борбата не беше лека, като се има предвид непоследователността на българските правителства по македонския въпрос през всичките тези следвоенни години. Единствено последователна и докрай провеждана в света бе само българската национална линия, очертана от големия ум на нашата епоха – Иван Михайлов. Неговите многобройни трудове са влезли вече в златния фонд на българската и световна историческа наука.





- По какъв начин се осъществяваше връзката с Македонската патриотична организация (МПО) зад океана? Имам предвид как Иван Михайлов е ръководил организацията от дистанция, от Рим?





- Свързващо звено беше моят съпруг Антон Попов. (Щастие е, че Ванчo стана и наш кум по-късно.) Попов живееше в Щатите, беше американски гражданини. И той, и аз членувахме активно в МПО. Известно е, че тази българска организация, която се бореше за свободата на Македония, имаше такъв здрав характер, благодарение на твърдо провежданата програма, предначертана от нейния идеен и следователно фактически ръководител. Като такъв го приемаха и българите в Македония. Всички петиции, протестни писма, резолюции, осветления до чуждите държави за българската етническа принадлежност на славянското население в Македония, както и обясненията за изкуствения характер на т.нар. книжовен македонски „език”, повтарям, абсолютно всичко, излезе изпод перото на Иван Михайлов. Това обаче съвсем не означава, че предложенията на нашия ръководител не са били обсъждани от участниците в централните комитети и на конференциите на МПО. Михайлов беше толерантен към мненията на съратниците и непримирим към изменниците на каузата. Не си спомням също така да са били извършвани някакви съществени корекции в предложените от него текстове.





  Органът на МПО „Македонска трибуна” с главен редактор Антон Попов ( в годините от 1972 г. до 1982 г.) осъществяваше идейния курс на Иван Михайлов. Всички политически статии, които представляваха главното оръжие срещу поробителите, а също така и които отваряха очите на политиците и учените по света, бяха написани преди всичко от Иван Михайлов. Той непрекъснато чукаше по дипломатическите врати, за да обяснява, че съществуват още две части от българската земя, които все още тънат в духовно и физическо робство, в буквалния смисъл на думата.





- В Рим излизаше и вестник „Македония”. И в него ли Ванчo Михайлов е имал пряко участие?





- Да, разбира се! Под неговата ръка се списваше вестник „Македония” на четири световни езика: италиански, френски, английски и немски. Този факт представлява още едно доказателство, говорещо не само за неговия неспокоен дух – да се пише колкото е възможно повече и повече за Македония, - но също така и за безпределната му любов към поробените македонски българи в Сърбославия и Гърция.





С щедрите дарения на нашата емиграция в Америка, Канада, Европа и Австралия той издава написаните четири тома: ”Младини” и трите тома под общо заглавие „Спомени”. В тяхната подготовка (по отношение на техническата редакция) ние взехме живо участие. Моят съпруг е преписвал и коригирал в една схлупена стаичка негов ръкопис, докато е бил в лагер в Италия още през 1957 г.





- Говори се, че е написан V-ият том от „Спомените” на Иван Михайлов. Каква е неговата съдба?





- Петият том от „Спомените” на Иван Михайлов е написан от него отдавна. В този смисъл можем да кажем, че е готов. Предстои обаче неговото отпечатване. Добре би било, той да излезе в Скопие в оригиналния му вид и на автентичния му език – книжовния български, а не адаптиран – на сегашната измислена писмено-регионална норма.





- А какво мислите за днешната държава Р Македония и какво е нейното бъдеще?





- Съвременната македонска държава би могла да има бъдеще, само ако признае своите етнически корени и своята българска етническа идентичност. Днешното й признаване като политически субект не е достатъчно. Дори Европейският съюз и ООН още я „признават” под смешното име БЮРМ. Вардарска Македония беше под дълго сърбокомунистическо робство, поради което натрупа многобройни, и то основни, проблеми за разрешаване. Фундаментален въпрос е възвръщането на книжовния български език в училищата, университетите, учрежденията и църквите, което ще означава признаване от самата държава, че славянското население в Македония е българско. Само тогава тази държава ще бъде спокойна и ще има мирно бъдеще. Но стане ли това, тя ще бъде погубена от собствените си стопани, ще бъде задушена от собствените си ръце.





  Някои допускат, че всичко щяло да се уреди самò по себе си – с евентуалното й влизане в ЕС. Но и тогава Македония ще бъде обречена на гибел. Европейската общност няма да реши вътрешните й противоречия, свързани с идентичността на изконното население в областта, което пък би могло съвсем да изчезне от географската и етническата карта на Балканите. Ще изчезнат дори и измислените съвременни „македонци – потомци” на Александър Македонски.





  Ето ви едно сравнение – италианците нищо не са загубили, а дори са спечелили с влизането си в Европейската общност, защото тяхната нация е стара и призната (като българската) и защото те не са минали през огъня на духовното и физическо опустошение от страна на гърци и сърби, нито през второто сърбокомунистическо робство. Възстановяването на истинската (българска) идентичност е условие за трайна стабилност и самосъхранение, самоуважение и уважение от чужденците.





- В този смисъл как би трябвало ние, днес, в 21-ви век, да се отнасяме към населението във Вардарска Македония?





- Към нашите братя и сестри във Вардарска Македония трябва да проявяваме любов и търпение, така както апостолите са проявявали към заблудените. За това трябва да помогнат и българските власти, които все още забавят даването на българско гражданство по бюрократични причини. Ще дойде ден, когато македонските българи ще бъдат благодарни за тази подкрепа!


Сочувана

disidente

  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 5398
    • Погледај го Профилот
Одг: ИНТЕРВЮ
« Одговори #81 на: Мај 23, 2010, 11:01:21 »

Ген. Михо Михов: Връзката между пилота и машината е като връзката между мъжа и жената

23 май 2010 | 06:00 | Агенция "Фокус"

Научна конференция и въздушни демонстрации по повод 100 години Българска авиация ще се проведат на летището в Долна Митрополия на 22 и 23 май. Инициатори са ВВС на Република България, УС на Фондация „Български военновъздушни сили”, УС на Българската авиационна асоциация. За дните на авиационното образование и националните летателни школи Агенция “Фокус” разговаря с ген. Михо Михов.
Ген. Михо Михов е началник на Главния щаб и командващ ВВС в периода 1992 – 1997 година. От 1997 до 2002 година е началник на Генералния щаб на Българската армия.

Фокус: Ген. Михов, като бивш командващ на ВВС – къде е мястото на Военновъздушните сили сред останалите родове войски?
Ген. Михо Михов: Много ми харесва и допада този въпрос, затова, защото Българската авиация като род войски от вида въоръжени сили е на едно от призовите места в течение на нейната стогодишна история. Тези години са доказали, че авиацията не е само идея, наука, образование, но тя е преди всичко икономика, транспорт, средство за воюване. Смятам, че отговорността на днешните поколения действащи и бивши авиатори е да прехвърлят нашата авиация от миналия век в настоящия. Защото това ми дава повод и да разсъждавам върху думите на Йордан Радичков, че всяко нещо, което е над сто години, т.е. вековно, то е извън нашата власт. И ние трябва да проявим мъдрост, за да поддържаме тази роля и място на авиацията, доколкото тя ни извиси и в космическата орбита с нашите двама космонавти.
Фокус: Авиацията и авиационната подготовка изглеждат доста скъпо мероприятие. Има ли смисъл държава като България да инвестира в нея, при условия на членство в НАТО?
Ген. Михо Михов: Националният суверенитет е нещо съкровено, въздушният суверенитет – още повече. Онзи, който няма защитата на своето небе, той може да изгуби и сушата, и морето, не просто от завоевателни стремежи, а от всякакви посегателства, в това число – икономическа инвазия, загуба на влияние в света, дори тогава, когато твоята нация, с доказала се стогодишна авиация, вече губи престижа и авторитета на своето присъствие. В този смисъл искрено се радвам на мъдростта и на министъра на отбраната, наш бивш колега, ген. Аню Ангелов, който пое патронажа на събитието в Долна Митрополия, посветено на тази стогодишнина, като първа проява. Вчера и днес се провеждат дните на авиационното образование и националните летателни школи, които се провеждат в люлката на нашата авиация Долна Митрополия.
Фокус: Нещо повече да кажете за събитието което се провежда тази събота и неделя?
Ген. Михо Михов: Доколкото авиацията все пак и тази година страда от липса на средства, а може би и от липса на достатъчно любов и отношение на политическо и държавно ниво, това е едно „дрънване на камбаната” по повод тази стогодишнина. Вчера се проведе научна конференция, която поставя на дневен ред въпроса за авиационното образование в балканско-черноморския регион на нашия континент и на ЕС и на НАТО. Във втория ден е истинският авиационен празник, който прехвърля поколенията авиационна техника, стоящи на земята като показ, и летящи във въздуха като реална демонстрация на мощ и възход, към идущи поколения, които трябва да учат в това училище, в този факултет, в този университет и в тази учебна база. Това е първата проява, посветена на стогодишнината на нашата авиация, и тя трябва да даде сигнал, че авиацията трябва да се съхрани, да се опази. Икономическа криза или други политически проблеми могат да я удрят, но нашата българска нация трябва да съхрани онова, което се е родило като идея преди сто години, като организация се е развило и преминало в редица войни с патриотизма на нашите пилоти и авиационни специалисти.
Фокус: На този фестивал ще посрещнете чуждестранни гости. Съизмерими ли са уменията на българските пилоти с тези на чуждестранните им колеги?
Ген. Михо Михов: Никога не съм се съмнявал в уменията на българските пилоти. Дори и при малкия нальот, който реализират в своята годишна подготовка, те се представят умело, успешно. Това се демонстрира много често и на летищата в „Авиано”, в други европейски страни и страни от НАТО. Както и в момента на Граф Игнатиево, където гостува ескадрила F 15 Eagle. И което е твърде показателно и интересно, този самолет ще участва и на този празник в Долна Митрополия днес. Много се надявам и нашите първи държавници да уважат това събитие и да поемат своята отговорност за бъдещето на авиацията.
Фокус: Кои са най-големите световни сили в авиацията и на какво можем да се учим от тях?
Ген. Михо Михов: Световни сили в авиацията, ако започнем от нашия регион, са нашите съседи – Турция. Не бих казал, че Гърция стои по-назад, и по количество, и по мощ на своята авиационна групировка. Но като подготовка на пилотите, това е наистина показателно. Учим се от САЩ, и от Русия, и ще продължаваме да се учим.
Фокус: Каква е връзката между пилота и машината?
Ген. Михо Михов: Тя е нещо като връзката между мъжа и жената. Постоянно едно стремление да са заедно и да са едно цяло.
Фокус: В стогодишната история на Българската авиация има ли момент, който на Вас ви е особено скъп?
Ген. Михо Михов: На мен ми е много скъп моментът, когато през 1995 година проведохме един знаменателен вечерен парад на летище Сарафово, Бургас, и малко преди това вдигнахме във въздуха над 70 самолета в едно противоборство на нашата авиация с мнимата противникова авиация. Тези неща показват, че тогава пилотите си повярваха: да, нашата авиация ще я бъде. Но не казвам, че сегашното време е по-различно, защото имаме притеснения и за авиационния факултет, за авиационната база, за авиацията като цяло. Затова смятам, че тези два дни в Долна Митрополия дните на авиационното образование и авиационните школи ще бъде едно знаменателно събитие с държавническа отговорност.
Фокус: Каква е връзката между гражданската и военната авиация?
Ген. Михо Михов: Гражданската и военната авиация винаги са произхождали една от друга, особено гражданската от военната. Но военната авиация е един своеобразен защитник на гражданската авиация и в мирни дни, и тогава, когато има кризи, но във всички случаи военната авиация може да патрулира и да осигурява гражданската авиация и от терористични действия, и да защитава суверенитета в един по-голям регион, където гражданската авиация или транспортната авиация може да решават своите проблеми по хуманитарни и друг вид операции.
Сочувана
Тодор Александров е БОГ , а "Спомените" на Ванче Михайлов се БИБЛИЯТА на нашата РЕЛИГИЯ !

disidente

  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 5398
    • Погледај го Профилот
Одг: ИНТЕРВЮ
« Одговори #82 на: Мај 25, 2010, 08:52:18 »

Б. Димитров: Трябва ни машина не за пари, а за самочувствие!

Цитат
Австрийци, ирландци, британци, американци, канадец искат българско гражданство, разкри за Frognews.bg министърът на българите в чужбина.

С министър Божидар Димитров разговаряме из дебрите на Конявската планина; той току‒що е открил изложбата „Старобългарската азбука и държавата на духа” в Кюстендил, а същата тази изложба е поела и в различни посоки към българските общности в Средна Европа. Малко след 24‒ти май в Елванген, града, където е бил затворен Методий, българите, живеещи в Германия, също ще имат възможност да я видят.

Интервю :
http://frognews.bg/news_23749/B_Dimitrov_Triabva_ni_mashina_ne_za_pari_a_za/

НАСЛОВОТ МЕ ИСПРОВОЦИРА ДА ГО ЗАКАЧАМ ОВА ИНТЕРВЮ НА "министърът на българите в чужбина" !
КАКО БУГАРИН ОД МАКЕДОНИЯ, САКАМ И ИМАМ ПРАВО ДА ЗНАМ : ДАЛИ МИНИСТЕРОТ, КОЙ Е ЗАДОЛЖЕН ЗА НАС, ГИ ЗНАЕ ПО ИМЕ ОРГАНИЗАЦИИТЕ КОИ СЕ ЗАЛАГААТ ЗА БУГАРСКАТА КАУЗА ВО МАКЕДОНИЯ И ДАЛИ ЛИЧНО ИЛИ ПОСРЕДНО ПО ИМЕ И ПРЕЗИМЕ ГИ ЗНАЕ РАКОВОДНИТЕ ЛИЧНОСТИ НА ТИЕ ОРГАНИЗАЦИИ ?
ГИ МОЛАМ УЧЕСНИЦИТЕ НА ОВОЙ ФОРУМ КОИ СЕ ОД БУГАРИЯ, ДА НАЙДАТ НАЧИН ОВА ПРАШАНЬЕ ДА МУ ГО ПОСТАВАТ НА МИНИСТЕРОТ, А ТОЙ ЯВНО ДА ГО ОДГОВОРИ !
Сочувана
Тодор Александров е БОГ , а "Спомените" на Ванче Михайлов се БИБЛИЯТА на нашата РЕЛИГИЯ !

disidente

  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 5398
    • Погледај го Профилот
Одг: ИНТЕРВЮ
« Одговори #83 на: Мај 27, 2010, 03:28:10 »

Проф. Любомир Иванов: Сериозността на конфликта между Северна и Южна Корея не трябва да се подценява

27 май 2010 | 16:11 | Агенция "Фокус"

Във връзка с кризата в отношенията на Северна и Южна Корея Агенция „Фокус” разговаря с председателя на Управителния съвет на Атлантическия клуб проф. Любомир Иванов.

Фокус: Проф. Иванов, къде са корените на конфликта между двете Кореи?
Любомир Иванов: Корените на конфликта между двете Кореи се крият още в Корейската война. Там има две системи, които са несъвместими и същото различие, което беше по времето на Студената война между Изтока и Запада. Това е едно от последните огнища на Студената война, което продължава там с различни перипетии и периоди на подобряване на отношенията. В момента това е една сериозна криза.
Фокус: Реакцията на международната общност по отношение на този конфликт адекватна ли е към този момент?
Любомир Иванов: Има един проблем в тази реакция. Много страни реагираха много енергично. Има и общ съвет за успокояване на двете страни и да не се стига до по-сериозен конфликт. Междувременно реакцията на много страни е силна и енергична, като се започне от САЩ и множество други страни, които осъждат тази провокация. По международното право това си е една агресия – нападението върху въоръжените сили на друга страна. Някои страни обявиха едностранни санкции – не само Южна Корея, но и Канада. САЩ в момента вече подготвят законодателни мерки за връщането на Северна Корея в списъка на терористичните държави, откъдето тя беше извадена. Но когато говорим за международна общност, в крайна сметка важно е и как ще реагира ООН и по-точно Съветът за сигурност, в чиито компетенции е реакцията при такива случаи, взимането на мерки, включително и решението за някаква намеса или по-сериозни санкции в допълнение на тези, които вече се прилагат към Северна Корея. Там проблемът е Китай, който е единственият по-значим съюзник, който е останал на Северна Корея. Китай традиционно се опитва да смекчи международните реакции от Съвета за сигурност. В някои случаи не дава съгласие за санкции, а в други случаи неговата позиция е за смекчаване на санкциите. Знаем, че Китай има право на вето и без негово съгласие няма как да бъде взето задължително решение.
Фокус: Реално ли се оценява тежестта на проблема?
Любомир Иванов: Мисля, че разстоянието между двете Кореи и Европа не е от такова значение. Тъй като пък Северна Корея е близо до други важни страни като Южна Корея и Япония, една сериозна криза в региона се отразява върху борсите, върху техните икономики, които пък са важна част от световната икономика. Нека не забравяме, че Северна Корея разполага с балистични ракети и ядрено оръжие. Сериозността на конфликта не бива да се подценява. Анализите не показват намерение за започване на пълномащабна война. В обстановка като сегашната – на изострена криза – са възможни инциденти, които при някакви обстоятелства може да излязат извън контрол.
Фокус: Бихте ли направил прогноза какви са възможните развития на проблема в региона?
Любомир Иванов: Най-реалистично ми изглежда, че Северна Корея ще продължи да упорства. Те не поеха отговорност за случилото се и не изразиха съжаление. Напротив, те са доволни и може би, смятат, че това е някакъв вид отмъщение за предишни инциденти, които е имало в същия граничен регион. Очаквам доста време да продължи проблемът, докато се нормализират отношенията между двете Кореи. През това време Северна Корея ще затъне в още по-голяма изолация, а това няма как да не се отрази и на тяхната икономика, която от много време насам е в изключително бедствено положение.
Фокус: Какво ще е отражението на този конфликт върху двете Кореи, върху държавите от региона, върху Европа?
Любомир Иванов: Северна Корея е източник на безпокойство в региона - на първо място в Южна Корея, а също така и в Япония, която пък се чувства и заплашена в някакъв смисъл от военните приготовления на Северна Корея (приготовленията на военна техника и ядрено оръжие). В последните години бяха вложени много сериозни усилия от западните страни, на първо място САЩ, да бъде убеден режимът в Северна Корея да поеме един път на приобщаване към международната общност, което да нормализира отношенията със съседните страни и да даде едни по-добри възможности за развитие на Северна Корея. Южна Корея има много какво да предложи в това отношение с нейните икономически възможности. Проблемът е доколко Северна Корея иска да поеме по този път. Имаше някакви стъпки, но те не са последователни – например беше създадена една икономическа промишлена зона в Северна Корея с южнокорейски капитали, която да бъде нещо като мотор за севернокорейската икономика и да даде възможности, опит и подтик за развитие на Северна Корея. Знаем, че има не малко примери за страни, които макар и управлявани от комунистически режими, доста успешно развиват пазарна икономика. Това е примерът на Китай, но и на една страна като Виетнам. Като че ли в Северна Корея са решили да поемат път назад, обратно към чисто комунистическо управление и централизирана икономика. Тази конфронтация и кризата на Корейския полуостров, която предизвикаха, едно по-положително развитие като че ли се отдалечава във времето, поне едва ли може да се очаква в близко време.
Фокус: Кризата ще се отрази ли на Европа?
Любомир Иванов: Мисля, че проблемите на Европа са в момента много по-сериозни и имат други източници. Севернокорейският проблем е проблем дотолкова, че засяга наши партньори и съюзници в региона и второ, доколкото Северна Корея беше в списъка на терористичните държави на САЩ, защото продаваха военни технологии и въоръжения на други режими с непредсказуеми намерения спрямо съседи, а може би и на неправителствени терористични организации. Това беше един сериозен източник на безпокойство и той си остава при това развитие на събитията. Конкретно - напускането на Корея преди време на Договора за неразпространение на ядреното оръжие, развитието на ракетни технологии, в които Северна Корея има значителен напредък, а също и създаването на ядрено оръжие. През 2006 година те открито признаха, че са извършили ядрен опит, подземен ядрен опит, което предполага ядрено оръжие. Докато имаше в последните години преговори и усилия, с участието на 6 страни за решаване на този проблем и отказ на Северна Корея от тази програма, в замяна на което тя да получи по-добри възможности за развитие – икономическа помощ, отпадане на санкциите, в момента обаче със създаването на тази криза и настоящото си поведение Корея като че ли тръгва по обратен път.
Росица ГЕОРГИЕВА
Сочувана
Тодор Александров е БОГ , а "Спомените" на Ванче Михайлов се БИБЛИЯТА на нашата РЕЛИГИЯ !

Competent

  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 3619
    • Погледај го Профилот
Одг: ИНТЕРВЮ
« Одговори #84 на: Мај 27, 2010, 06:24:46 »

Античките вземат интервю от Евгени Кирилов, но на английски език!  ;D

http://www.youtube.com/watch?v=mWQ2ImMKPLI&feature=related
Сочувана
Every cat, dog and skunk born in Macedonia is Macedonian.
But the whole world knows that the Slavs in Macedonia are Bulgarians.
People that don’t know or do not want to know who they are will perish !

Competent

  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 3619
    • Погледај го Профилот
Одг: ИНТЕРВЮ
« Одговори #85 на: Мај 27, 2010, 07:51:34 »

Сочувана
Every cat, dog and skunk born in Macedonia is Macedonian.
But the whole world knows that the Slavs in Macedonia are Bulgarians.
People that don’t know or do not want to know who they are will perish !

ohrid1941

  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 3174
    • Погледај го Профилот
Одг: ИНТЕРВЮ
« Одговори #86 на: Мај 27, 2010, 08:31:38 »

Античките вземат интервю от Евгени Кирилов, но на английски език!  ;D

http://www.youtube.com/watch?v=mWQ2ImMKPLI&feature=related


Тања Милевска по една линија има српско потекло и е роднина на Борјан Јовановски.
Сочувана

disidente

  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 5398
    • Погледај го Профилот
Одг: ИНТЕРВЮ
« Одговори #87 на: Мај 27, 2010, 08:51:33 »

ИСПРЕПЛЕТЕНИ СЕ КАКО СВИНСКИ ЦРЕВА, КРАЙОТ НЕ ИМ СЕ ЗНАЕ !
Сочувана
Тодор Александров е БОГ , а "Спомените" на Ванче Михайлов се БИБЛИЯТА на нашата РЕЛИГИЯ !

Anton

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 580
    • Погледај го Профилот
Одг: ИНТЕРВЮ
« Одговори #88 на: Јуни 05, 2010, 05:34:56 »

http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2010/06/04/911992_nikolai_mladenov_ne_moje_da_se_durjim_na_balkanite/?ref=miniurl

Николай Младенов: Не може да се държим на Балканите като балканци

Министърът на външните работи пред "Капитал"     4 юни 2010

Кои са приоритетните теми на България във външната политика, в които страната иска и може да бъде активна?
Първият ни приоритет трябва да са Балканите, това ни е кварталът. Стратегическият ни интерес е страните от Западните Балкани постепенно да станат част от ЕС и НАТО, като изпълнят всички критерии за това. В момента има много препятствия по пътя на всяка една от тези страни, които трябва да се преодолеят - вътрешнополитически проблеми, регионални спорове, двустранни спорове и т.н. Ролята на България като член на ЕС и НАТО е да помагаме тези препятствия да се преодоляват едно по едно. Отдавна и от двете страни на Атлантика чакаха България да заеме по-активна позиция на Балканите. Другият ни регион са Черноморието, Кавказ, Централна Азия. Там имаме сериозен интерес, включително икономически, заради енергийните проекти. И третият ни по-широк регион на интерес е Източното Средиземноморие и Близкият изток. Причините са няколко - първо, от гледна точка на сигурността, това, което се случва там, се отразява и тук. Второ, защото във време на икономическа криза трябва да бъдем активната страна, която търси инвестиции. А от този регион могат да бъдат привлечени потенциални инвеститори.

Ако се върнем на първия приоритет - Балканите, те в момента не привличат много вниманието на Брюксел и разширяването не е гореща тема. Какви са рисковете от това и дали всички в ЕС си дават сметка за тях?
Причините за липсата на интерес към разширяването са много. Едната е финансовата криза, втората е сложното прилагане на Лисабонския договор. Има и трета причина и тя е, че в много страни от Западните Балкани реформите се забавиха в последно време. На преден план отново излиза едно националистическо говорене, един популизъм, който не помага на хода на реформите. Погледнато от Брюксел, за да може да се върне отново темата за разширяването на Балканите в дневния ред, трябват усилия както вътре в ЕС, така и от страните тук в региона. България е в уникална позиция, защото е сравнително отскоро член на ЕС, знае колко трудности й е струвало това, знае проблемите и предимствата. И когато ние говорим автентично и достоверно за нашия опит, той помага на съседите ни да извървят този път. Помага и в Брюксел да се чуе един разумен глас, който казва - да, даваме си сметка, че има проблеми, но ако забравим за Западните Балкани, цялата инвестиция, която е направена до момента, ще се изгуби.

От една страна, Брюксел трябва да потвърди категорично, че тези страни могат да влязат в ЕС. И от друга, да кажем на балканските страни - вие трябва да покажете много сериозен ангажимент с вътрешните си реформи, регионалното сътрудничество и добросъседските отношения. Това може да бъде един нов курс на ЕС към Западните Балкани.

Не знам дали всички в ЕС си дават сметка, че рискуваме да загубим мълчаливите проевропейски мнозинства в Западните Балкани, рискуваме те да се превърнат в застрашени малцинства. При обиколката си в тези страни видях, че на много места реформаторските мнозинства са под все по-силния натиск на национализма и популизма, на липсата на перспектива за влизане в ЕС. Тази перспектива трябва не само да бъде показана, но и да бъде доказана.

Срещата ЕС - Западни Балкани в Сараево тази седмица помогна ли за това?
Тя беше много важна, защото за първи път на една маса седнаха Сърбия, Косово и всички останали. Само по себе си това беше успех. Вторият успех беше, че нямаше никакви скандали, никой не напусна, всички стояха до края. И третият е, че в декларацията накрая се казаха три много важни неща - първо, много категорично се потвърди европейската перспектива на региона, второ, се даде политическото съгласие за премахването на визите за Босна и Албания, и трето, се каза, че пред всички останали страни (разбирайте и Косово), когато те отговорят на критериите, визовите бариери могат да паднат.

Как може да се разплете възелът около Сърбия и Косово? Тази седмица например сръбският външен министър Вук Йеремич каза в интервю за сп. Spiegel, че Косово е сръбският Ерусалим и Белград не трябва да бъде принуждаван да избира между ЕС и Косово.
Всички разбираме, че емоционално е много трудно да се приеме в Сърбия това, което се случи. Но колкото повече се форсира такъв тип говорене, толкова повече се отдалечаваме от момента, в който Сърбия ще може да бъде член на ЕС. Защото колкото и да е трудно, всеки политик трябва да си даде сметка какво иска да постигне - дали гражданите на страната му да живеят по-добре, или да бъдат горди и бедни. Не трябва да спираме да търсим някакъв диалог между Белград и Прищина, който да е от полза на хората, които живеят там. Това е пример за една пречка пред интеграцията на региона в ЕС и ако направим такъв списък от пречки, той ще е много дълъг.

Някъде на предно място в този списък е и спорът за името на Македония. България може ли да помогне за разрешаването му?
България може, ако Македония желае това, да покаже, че нашите две страни могат да намерят разумен диалог помежду си и да имат добросъседски отношения за пример в ЕС. За нас това е важно. Ние няма как да приемем наличието на македонско малцинство в България, защото нашата конституция не разглежда субекта малцинство като такъв. Но и нашите приятели в Скопие трябва малко да успокоят реториката си към България. Македония е независима страна, която заедно с България може да се развива много добре, когато работим заедно, а не когато сме подозрителни и се създава недоверие заради опитите да се водят безумни спорове за историята.

Това звучи като доста прагматична балканска концепция, изчистена от всякакви исторически наслагвания и емоции...
Моята концепция е, че ние не можем да се държим на Балканите като балканци, след като сме влезли в ЕС. Сега имаме цялата отговорност да бъдем част от една общност на ценности, каквато е Европа. И това означава, че подкрепяйки европейския път на съседите си, ние не се отказваме от нищо в нашата история или в нашите национални интереси. Напротив, слагаме ги в една перспектива, която никога не е съществувала досега. В нея можем да намерим решение на тези спорове в един доста по-голям европейски контекст, който се подчинява на общи правила. Нали за това влязохме в ЕС - да имаме общи правила с останалата част на Европа. Тогава защо да не искаме и нашите съседи да са част от тези общи правила.

Да, но сме чували мнения, че България трябва да постави условия пред членството на Македония и Турция в ЕС.
България е последната страна, която е влязла в ЕС, и не може да бъде първата страна, която да се противопостави на разширяването, особено към нашите съседи. Това не означава, че няма да намерим решение на въпросите със статута и на българските малцинства, опазването на нашите исторически паметници и т.н. Но аз съм министър на външните работи, не на пропагандата, моята работа не е да напиша един лозунг на едно знаме, да го забия в двора и да кажа - оттук не мърдам. Моята работа е да направим нещо реално със съседите. Ако успеем да постигнем нещо по този по-толерантен и разумен начин, тогава ще сме успели да влезем с главите си в ЕС, не само с телата си.

Темата за Турция и ЕС също е много емоционална. България като съсед би могла и би трябвало да има ясна позиция за Турция. Каква е тя?
Позицията ни за членството на Турция в ЕС е абсолютно ясна. Има процес на преговори, който тече в момента. Турция е изключително голяма страна и този процес няма да приключи така бързо, както с България или с някои други държави. Когато приключи, вече Турция трябва да си отговори на въпроса дали тя иска да бъде част от ЕС или не. Безспорно ходът на преговорите помага за модернизацията на Турция, за отварянето на турското общество. Не е сега моментът, в който трябва да има категоричен отговор по този въпрос. Той не е на дневен ред в момента. Сега по-важни са Западните Балкани, защото, ако там отпадне идеята за членство в ЕС, това може да създаде много по-големи проблеми.

А каква е прагматичната българска политика към Русия?
Семействата, в които решаваме нашите проблеми, са ЕС и НАТО. Оттам нататък трябва гледаме абсолютно рационално и разумно на всички останали наши съседи, включително на Русия, но без да забравяме, че сме член на ЕС и НАТО. За нас това означава няколко неща - първо, че колкото са по-добри отношенията между НАТО, ЕС и Русия, толкова по-добър е нашият контекст. Второ, означава да спрем да сме русофили и русофоби, а да бъдем най-вече българофили, да гледаме нашия интерес като страна. Ако той е да привличаме повече руски туристи в курортите ни - да облекчим режима им на идване тук. Ако интересът ни е да имаме повече достъп на български стоки до руския пазар - да правим така, че това да стане. Където имаме общи виждания, като например по отношение Черноморския регион или на сигурността на мореплаването - да работим заедно. Но когато имаме различия, просто да си казваме - тук сме на различни позиции. Това не означава, че спираме да си говорим, а че продължаваме да търсим общо решение. Това трябва да бъде подходът ни към Русия. Да не се впускаме в емоционални излияния и да правим разлика между политиката ни към Москва и любовта ни към руската литература.

В този смисъл какъв е правилният отговор на острите руски реакции към евентуалното разполагане на части от противоракетния щит на НАТО в България и нужно ли е да влизаме в режим на обяснения с Москва?
Правилният отговор е, че на срещата си в Лисабон през ноември НАТО ще вземе решение, че противоракетната отбрана е една неговите мисии, и ще започне да изгражда тази система. За нас е по-добре тя да се прави в сътрудничество с Русия. Заплахата, от която ни предпазва противоракетната отбрана, е обща, тя е заплаха не само за нас, но и за Русия. Говорим за система за защита, не за нападение.

Сътрудничеството с Русия може ли да включва разполагането в България на зенитни ракети С-300, както предложи един руски генерал?
Не, това просто е смешно.

Сочувана

disidente

  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 5398
    • Погледај го Профилот
Одг: ИНТЕРВЮ
« Одговори #89 на: Јуни 07, 2010, 11:54:54 »

Црвенковски - Катастрофална е иднината на земјата ако ЕУ, НАТО и САД кренат раце од Македонија

Скопје, 6. јуни (ИНПРЕС)

Од наша страна целиот процес за името се води крајно нетранспарентно, не само јавноста и опозицијата, туку и владата не е информирана што точно се случува во преговорите. Лошо е може да биде и катастрофално за иднината на земјата ако и ЕУ и НАТО и САД кренат раце од Македонија, порача лидерот на СДСМ Бранко Црвенковски во интервју за Радио Слободна Европа.



Кои се нашите позиции, кои се нашите аргументи, кои се нашите појдовни ставови, која е нашата црвена линија преку која неможеме да поминеме?

Г-дине Црвенковски што очекувате дека ќе се случува со спорот со името и нашите евроинтеграции, откако е очигледно дека и зададениот јунски рок нема да донесе ништо значајно?

Да, веќе е сосема јасно дека таа дополнителна шанса што ни беше дадена од страна на ЕУ во декември минатата година од плус шест месеци за деблокирање на процесот за нашето интегрирање во Унијата, не ја искористивме. Како точно ќе биде заклучокот на Советот на министри на 18-ти јуни е тешко да се претпостави. Најлошо е ако воопшто не се најдеме на дневниот ред, но она што е најзначајно за Македонија е сознанието дека датум за преговори нема да добиеме. Како резултат на сето тоа јас очекувам во периодот што доаѓата една демонстрација на разочараност од страна на ЕУ во Македонија и едно нивно пасивизирање во процесот на нивно интегрирање во ЕУ. Од друга страна пак, очекувам зголемен активитет од страна на САД се разбира не на неограничен временски период, туку во наредните три до четири месеци имајќи во предвид дека на почетокот од ноември во Португалија се оддржува Самитот на НАТО Алијансата, Вашингтон се разбира е сосема вклучен во подготовките на тој Самит, да се потсетиме дека САД беа и спонзор на нашата кандидатура во Букурешт којашто за жал заврши неуспешно и се разбира исто така дека Американците се повеќе заинтересирани за НАТО интегрирањето отколку за интегрирањето во ЕУ. Во тој контекст ја оценувам и посетата на помошникот државен секретар на Скопје г-динот Филип Гордон, и на Загреб каде што беше дојден да пренесе јасни, недвосмислени пораки дека од нивна страна се нуди зголемен ангажман и инволвираност во процесот на преговорите со Грција, меѓутоа тоа е на ограничен период само до Самитот и дека доколку ја пропуштиме таа шанса можно е да дојдеме во ситуација да бидеме на долг временски период блокирани во двата процеси и на нашето интегрирање во НАТО и на нашето интегрирање во ЕУ. И тоа се забелешки и оценки што треба многу сериозно да ги сватиме. Во тој контекст ја оценувам и најавената посета на Генералниот секретар на НАТО Расмусен на 18 јуни во Скопје што значи истиот ден кога во Брисел ќе се расправа и ќе се оддржува Советот на министри. Мислам дека треба крајно сериозно сите, а пред се власта во Македонија да ги свати овие најави бидејќи најлошо е ако се разбере дека ќе имаме неограничен број на повторени шанси. Лошо е може да биде и катастрофално за иднината на земјата ако и ЕУ и НАТО и САД кренат раце од Македонија.

Предвидувате прилично напнато сценарио, па дали вие како СДСМ ќе сторите настрана во сето тоа?

Прво да расчистиме ние сме опозиција, значи ние ниту имаме формален легитимитет, ниту институционален капацитет да донесуваме одлуки во државата, таа улога сосема нормално и припаѓа на власта. Она што ние максимум можеме да го направиме е да не и отежнуваме на владата, да не ја попречуваме владата, да не го стеснуваме нејзиниот маневарски простор во процесот на преговорите, а се со цел да се дојде до решение што ќе ги деблокира евроатлантските интеграции и ние токму тоа го правиме. Во целиот изминат период ние се однесуваме крајно конструктивно, познато и е на македонската јавност нашиот став дека секое решение кое што ќе биде прифатливо за премиерот и за владата, кое што нема да задира во националниот идентитет ние ќе го поддржиме и тоа максимумот што ние можеме да го направиме.

Сепак подготвени ли сте Вие со оглед на значајноста на моментот да преземете одговорност за решавање на спорот за името доколку власта покаже дека нема намера да го направи тоа?

Па, нема начин како опозицијата да ја супституира власта опозиција на опозиција. Значи, затоа власта е власт, а опозицијата е опозиција. Треба да имаме во предвид уште една работа, а тоа е дека од страна на Република Македонија целиот процес се води крајно нетранспарентно, не само јавноста, не само опозицијата, туку и владата како институција не е информирана што точно се случува во преговорите. Кои се нашите позиции, кои се нашите аргументи, кои се нашите појдовни ставови, која е нашата црвена линија преку која неможеме да поминеме? Значи се е сведено на еден круг од три до четири личности кои што го контролираат целиот процес, спроведуваат некоја своја стратегија ако воопшто некоја стратегија има. Значи во недостиг на било какви информации е крајно неодговорно, би можело да биде и многу штетно за Република Македонија, опозицијата да истрчува со некакви свои предлози, сугестии.. Ние сме споменале во неколку наврати дека доколку владата смета дека на некаков начин можеме да помогнеме, ние стоиме на располагање. Тоа се фактични позиции, власта ја има одговорноста за целиот процес, за преговорите и за исходот од тој процес.

Целиот овој проблем како да имаше импликации и на внатрешно политички план и не ни е потполно јасно што се случува во владината коалција. Во меѓувреме вие како да ја споделувате загриженоста за иднината на земјата со ДУИ. Што имате заедничко во овој момент со ДУИ?

Значи, прво се согласувам дека владината коалција лошо функционира и се разбира тоа не е добро за владата, што е еден проблем, меѓутоа далеку полошо е што тоа не е добро за државата. Тоа креира многу проблеми, пред се на планот на меѓуетничките односи и опозиција неможеме да влијаеме. Што е заедничко во позициите со ДУИ? Има работи за кои што имаме слични, идентични ставови, има се разбира и работи за кои што имаме сосема различни ако не и спротивставени гледишта. Меѓутоа јас би го издвоил она што е најважно, ја почитувам и ја распектирам искрената посветеност на ДУИ за важноста на интеграцијата на Македонија во НАТО и ЕУ. Според нив, а и според мене и СДСМ, Македонија нема сериозна алтернатива на тоа и тоа треба да биде нашиот највисок приоритет и целокупните политики на сите нас, а пред се на оние кои што се во власта, треба да се дефинираат на тој начин што ќе не одведат кон остварувањето на тој приоритет.

Очекувате ли реално дека ќе бидат распишани предвремени парламентарни избори по изминувањето на јунскиот рок и дали Вие како СДСМ сте подготвени за такви избори?

Ако се има предвид односот на силите во Парламентот којшто е општо познат на целокупната јавност и честите изјави на Груевски и други претставници на владеачката партија дека избори во 2010 година нема да се случат, одговорот на вашето прашање би бил ,,Не" барам ,,Не" оваа година. И тука морам да кажам дека постои одредена логика во ставовите на Груевски имено секој обид да се инциираат предвремени избори пред самитот на НАТО во ноември би бил јасен недвосмислен сигнал дека Македонија не само што нема намера да го решава спорот со Грција, туку дека нема буквално никаков интерес за успех во интеграциите кон ЕУ и кон НАТО и тоа може скапо да не чини и како држава, а се разбира и тие политички субјекти кои што ќе покренат таква инцијатива. Тоа е логиката, е сега Македонија во последно време стана држава во која што логиката е многу малку застапена, буквално станавме држава во која што е се можно и од тие причини ги остават и сите други опции како отворени доколку не се постигне никакво исчекор на планот на деблокирањето на евро и евроатлантските интеграции после ноември мислам дека нови предвремени парламентарни избори ќе станат неопходност, нужност и нема да зависи од вољата на Груевски или парламентарното мнозинство, единствено ќе се создаде таква ситуација во која што ќе мора да се оди пред граѓаните и да се бара нова доверба. Што се однесува до СДСМ ние сме подготвени за избори и тоа не само да учестуваме туку и да победиме на тие избори.  (Крај)
Сочувана
Тодор Александров е БОГ , а "Спомените" на Ванче Михайлов се БИБЛИЯТА на нашата РЕЛИГИЯ !