Бугарски Културен Клуб

Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).

Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија
Напредно пребарување  

Новости:

Автор Тема: ИНТЕРВЮ  (Прочитано 47884 пати)

Urban

  • Full Member
  • ***
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 197
    • Погледај го Профилот
Одг: ИНТЕРВЮ
« Одговори #60 на: Март 31, 2010, 06:20:49 »

Наистина може би един от малкото нормални политици в Македония, поне от това което съм чел де.
Сочувана

disidente

  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 5398
    • Погледај го Профилот
Одг: ИНТЕРВЮ
« Одговори #61 на: Март 31, 2010, 06:27:07 »

ppan ПРАША :
Цитат
"..защо политически лидер с такова мислене не е в днешното управление на Македония заедно с партията си ДПА."
, А ОДГОВОРОТ Е ЕДЕН И ЕДИНСТВЕН , ЗАТОА ШТО ПРО-СРБИН и АНТИ-СРБИН НЕ МОЖАТ ДА БИДАТ ВО ИСТА ВЛАДА !
СОСЕМА ДРУГО Е ПРАШАНЬЕТО ДАЛИ :
Цитат
"АРБЕН ДЖАФЕРИ   Е  ДОКАЖАН  НАЈРЕАЛЕН И  НАЈУМЕН  ПОЛИТИЧАР  ВО  РМ."
, НЕШТО ШТО НА МЕНЕ НИ НА КРАЙ ПАМЕТ НЕ МИ ДОАГЯ ДА ГО НЕГИРАМ , НО ЗА ДАДЕНАТА ПОЗИЦИЯ НЕМА ЗНАЧЕНЬЕ !
« Последно менување: Март 31, 2010, 06:31:05 disidente »
Сочувана
Тодор Александров е БОГ , а "Спомените" на Ванче Михайлов се БИБЛИЯТА на нашата РЕЛИГИЯ !

disidente

  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 5398
    • Погледај го Профилот
Одг: ИНТЕРВЮ
« Одговори #62 на: Април 03, 2010, 01:13:59 »

Костадин Костадинов: ВМРО ще подаде жалба в Главна прокуратура срещу братята Юзеирови

02 април 2010 | 16:48 | Агенция "Фокус"

Заместник-председателят на ВМРО Костадин Костадинов пред Агенция “Фокус” за опита да се основе турска партия ОТОМАН от цигани в Шумен.

Фокус: Г-н Костадинов, вие сте в Шумен, където днес бе направен опит да се основе партия ОТОМАН – разкажете ми какво се случи там.
Костадин Костадинов: Очакваното се случи. Това, което мислехме, че ще се случи, това и стана. Партията не беше учредена. Имаше точно 73-ма души, които дойдоха – всички до един цигани. Една голяма част от тях – може би около 1/3 – бяха непълнолетни. Имаше и малки деца – бебета даже. Хората бяха дошли на концерт на Софи Маринов, който обаче не се състоя. Имаше опити за много елементарни и плоски провокации от страна на единия от двамата братя, известен като Юзеир Юзеиров, а иначе по лична карта – Росен Йорданов, който се появи с фес на няколко пъти. Беше освиркван обаче от събралите се близо над 300 човека и симпатизанти на ВМРО от Шумен и Шуменско. И съответно – чакаха около час и половина, за да видят дали евентуално биха дошли още хора. Оказа се, че дори и концертът на Софи Маринова, дори и почерпката, дори и очакваното евентуално включване на хора от петъчната молитва в близката джамия не помогнаха на двамата братя да съберат минимума от присъстващи за учредяване на една партия, което е 500 души. Така че това, което очаквахме да се случи, това и стана.
Фокус: Казахте, че е имало и бебета – те влизат ли в тази бройка от 73-ма души?
Костадин Костадинов: Циганите бяха дошли на концерт. Това е положението. Бяха дошли на концерт. Между другото една част от тях влизаха и буквално след две минути излизаха. Журналистите ги питаха защо излизат и те казваха – „Ами като няма концерт, какво да правим?”. Хората си бяха дошли на концерт. Това е положението.
Фокус: Какво е обещавано на останалите, които са дошли за учредяването на партията?
Костадин Костадинов: Нашата информация от преди още да се случат днешните събития е, че в циганската махала на Шумен са раздавани пари и им е обещавано, че на концерта ще има безплатна почерпка. Не е ставало въобще дума за учредяване на каквато и да е партия, макар че тук там са правени опити да се събират и лични данни на хората – номера на лични карти и ЕГН-та.
Фокус: Според вас има ли етническо напрежение в Шумен? И можем ли да очакваме някакви ексцесии?
Костадин Костадинов: Как да има етническо напрежение в Шумен след като двамата братя не са от там? Те направиха опита за учредяване там, поради простата причина, че очакваха като отидат на петъчната молитва и като обявят, че след това дават обяд на хората, които отидат там да се включат в учредяването на партията, без много много да са наясно за какво става на въпрос. След като ние от ВМРО написахме писмо до главния мюфтия и съответно Главното мюфтийство, а и районното в Шумен, категорично се разграничиха от опита на братя Юзеирови да смесят религия и политика и да се изгаврят и с християнството на Разпети петък, този вариант отпадна. Така че те фактически нямаха никакъв достъп и досег до местни хора. Единственото изключение са циганите от циганската махала на Шумен. Много е трудно, всъщност – невъзможно е да се говори за каквото и да било етническо напрежение. Единственото, което трябва да намери някакво логично обяснение е защо имаше близо – аз поне преброих - повече от 200 полицаи, които бяха събрани там. Имаше отделно жандармерия. Имаше няколко екипа от „Гражданска защита”. Също така бяха дошли и от пожарната. И ако някой ми каже кой ще плати тези разноски в почивен ден на апарата на службите за опазване на обществения ред и контрол в България – и полицията, и пожарната, и „Гражданска защита”, и т.н. Сигурен съм, че това няма да са двамата братя. Трябваше досега държавата, и най-вече Прокуратурата, отдавна са си свършили работата. Още от миналата година срещу двамата братя има заведена прокурорска проверка за незаконния паметник в Славяново, която прокурорска проверка обаче докъде е докарана – никой не знае. Ако те бяха подведени под отговорност и бяха понесли отговорността за това, което правят, за елементарната провокация, тази им е четвъртата по ред провокация в рамките на 12 месеца, мисля, че днес въобще нямаше да се стигне до подобно излишно изразходване на държавни пари.
Фокус: Какво целят двамата братя Юзеирови и кой стои зад тях?
Костадин Костадинов: Целят елементарна провокация. Зад тях, според мен, стоят определени среди в ДПС, които искат да покажат, че има и по-радикални от тях, но също така не е изключено и двамата братя да използват това, което правят в момента, за най-елементарен бизнес, защото доколкото разбрахме, те са влезли в контакти с някакви арабски фондации, от които имат някакви дарения, да го кажем. Съответно, явно са превърнали опита за учредяване на политически, ислямски, отомански или мюсюлман-демократически и какви ли още не партии в България за някакъв много сериозен за тях бизнес. Но няма значение кой стои зад тях. Който и да стои зад тях, на тези провокации трябва да се дава незабавен отговор и той трябва да бъде двустранен, както от страна на органите на държавната власт, така трябва да бъде и от страна на българското общество. Днес се оказа, че има много хора от Шумен, пак казвам – бяхме над 300 души. Държавата вече и в конкретния случай Прокуратурата, трябва да си вземат необходимите мерки. Ние ще пуснем писмо и жалба до Главна прокуратура. Ще имаме отделно и сигнал, който ще подадем със записаното днес изявление на един от братята Юзеирови, където иска да сменя имена на градове в България, където казва, че 130 години били подтискани в България и т.н., и т.н. – все неща, които застрашават националната сигурност, защото подбуждат към етническо напрежение.
Фокус: Дават ли почва техните действия за възникването на радикален ислям у нас? Казахте, че имат връзки с хора от арабски държави.
Костадин Костадинов: Тези двамата братя са циркаджии и смешници и е много трудно да се говори за какъвто и да е радикален ислям, защото аз съм сигурен, че тези двамата рядко влизат в джамия, ако въобще някога са влизали през живота си. Това са едни обикновени търгаши и хора, които са превърнали правенето на провокации в бизнес. Това е положението. Така че е абсурдно да говорим за какъвто и да било радикален ислям – най-малкото би трябвало да знаят за какво става на въпрос. Те са неграмотни не само политически. Те и религиозно са неграмотни. Затова всякакви подобни опасения са безпочвени и не под;лежат на каквото и да било обсъждане.
Фокус: Казахте, че ще подадете сигнал до прокуратурата – за какво точно ще бъде той?
Костадин Костадинов: За изказванията на братята Юзеирови. За това, че 130 години мюсюлманите в България били подтискани. Между другото, както каза, когато го питаха в кой точно период са били най-потискани, единият от братята каза – „Във всички периоди – когато България е била кралство, когато е била република”. Така че днес единият от братята направи голямо историческо откритие – България е била кралство. Не само това, аз ви казах, фактът, че днес единият от тях си позволяваше най-нагло да се разхожда с фес и искаше да поднася венец пред паметника на полковник Каварналиев, който е на 20 м от хотел Шумен. Имаше предизвикателно отношение към хората, които се бяха събрали там – изключително предизвикателно. Това нещо не трябва да се търпи. Ако нещо подобно от това, което видяхме днес като поведение или държание се случи в която и да е съседна балканска държава – без изключение, независимо дали е членка на ЕС или не е, това нямаше да продължава повече от 5 минути и тези двамата отдавна щяха да са в ареста.
Фокус: Какви конкретно трябва да са действията от страна на институциите срещу подобни прояви?
Костадин Костадинов: На първо място – Прокуратурата да си довърши проверката, която започна още миналата година срещу изграждането на техния незаконен паметник в Славяново. На второ място – във всяка една такава ситуация полицията трябва да действа малко по-твърдо и по начина, по който последно време се отнасят към организираната и не толкова добре организираната престъпност в България, към престъпността на високите етажи на властта, към корупцията. Това, което виждаме като зрелищни акции, същото това трябва да се случва и с тези, които си играят с огъня в България, защото двамата братя може да са смешници, може да са елементарни неграмотни търгаши, които се опитват по някакъв начин да осребрят провокациите, които правят, но ако някой случайно се подаде в България, кой ще носи отговорност за това?
Цветомира ГЕОРГИЕВА
« Последно менување: Април 03, 2010, 01:15:38 disidente »
Сочувана
Тодор Александров е БОГ , а "Спомените" на Ванче Михайлов се БИБЛИЯТА на нашата РЕЛИГИЯ !

ppan

  • Full Member
  • ***
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 219
    • Погледај го Профилот
Одг: ИНТЕРВЮ
« Одговори #63 на: Април 03, 2010, 12:09:05 »

Ако един българин с калпак и национална носия направеше това, което направи Юзеиров, в центъра на Одрин например, веднага щеше да се озове в затвора.
Но явно в нашата Прокуратура смятат, че държавата ни България все още не заслужава  уважение!!
Но ние и без тях смятаме, че България заслужава уважение. Хвала и на ВМРО!
Сочувана

Anton

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 580
    • Погледај го Профилот
Одг: ИНТЕРВЮ
« Одговори #64 на: Април 06, 2010, 07:35:51 »

http://frognews.bg/news_21872/Bojidar_Dimitrov_Niamam_monopol_nad_temata/

Божидар Димитров: Нямам монопол над темата „Македония”!Вторник, 6 Април 2010

Божидар Димитров
Сегашното правителство дава българско гражданство 2, 5 пъти по-бързо, дори без да е влязъл в действие новият закон, казва за Frognews.bg министърът без портфейл.

интервю на Ана Кочева

Гн Димитров, скоро бяхте в Солун и се впечатлихте много от три британски военни гробища, останали от времето на Първата световна война, в които лежат и наши военни. Какво всъщност е интересното в този факт?
‒ И ние, разбира се, по време на войните сме давали ранени, жертви, пленници. Много хора са умирали от раните си, тогава не е имало антибиотици и са били погребвани. Първата световна се е водила съгласно правилата, не е имало идеологическо настървение. Затова, когато са умирали войниците, независимо дали български, или техни, англичаните са оформили гробищата, съобразно датата на смъртта. Затова тъй наречените английски военни гробища (те са 6 в района на Солун) всъщност са смесени. В едно от тях, най‒голямото, са погребани 105 български военнослужащи и около 200 английски. След войната англичаните полагат огромни грижи за военните си гробища, както и всички останали държави, в т. ч. и България и са ги оформили с мраморни паметници на всеки загинал поотделно и един голям централен паметник с кръст върху постамент. Най‒куриозното е, че това те правят със свои собствени пари, без нито една конвенция да ги принуждава, напротив, според Женевската конвенция за водене на война всяка страна има право на военни гробища, всяка страна се грижи сама за своите мъртви. А англичаните са се грижили и за нашите мъртви, издигайки им същите паметници, като на своите войници, като на кирилица са отбелязани имената, частта, датата на смъртта. Интересното е, че ние толкова време въобще не сме знаели това. Оказва се, че и Военно‒историческият музей не е знаел. Аз тръгнах по една следа, след като ми попадна доклад на български разузнавач от 1942 г.; той е съобщил за този факт, но тогава никой не е обърнал внимание. Разбираемо е, военна година е била, но човекът пише, че се очаква да получим от немците Солун и съобщава какво има там. Пише за това, че има британско военно гробище, където лежат и български войници и съобщава, че англичаните много добре се грижат за него. Има българи християни, български турци, български евреи, но са размесени: 3‒4 български гроба, няколко английски, после пак наши... Ние, разбира се, сега ще си ги отбележим в списъците на нашите военни гробища. И е редно, като европейска страна, да правим и на тези гробища същото, което правим по празниците, на войнишка задушница и др. и на всички останали наши военни гробища. Също и на 6 май, на 2 юни официални български делегации трябва ги почитат с цветя и венци, както тях, така и нашите достойни противници. Такива случаи вече имаме в Македония, аз бях на една войнишка Задушница преди две години, тогава всички военни аташета дойдоха на нашето военно гробище и положиха венци за голямо учудване на македонците.

Кажете, из Солунско все още някъде може ли да се чуе българска реч?
‒ Навсякъде се говори български. Вие забелязахте, че по време на блокадата от т.нар. гръцки фермери, когато нашите журналисти им завираха микрофона в устата, те отговаряха на български. И това не са хора, които по съседски са понаучили български. Езикът ни се е запазил в домашна употреба, това е най‒консервативното нещо и се е съхранил дори там, където е бил забранен в течение на десетилетия. Може да смениш на човека името, вярата, но езика ‒ трудно. (Помаците също са свидетелство за това.) Средното и възрастното поколение по цялата граница знаят езика много добре, при младите е по‒разколебан. Сега там имаме и много емигранти, нали живеем в Европа, граници няма, няма смисъл да се делим.

‒ Няма, няма, но гърците правят помашки граматики и речници...

‒ Вече спряха. Защото разбраха едно нещо ‒ че по този начин ги учат на български език. Като ревнаха една група патриоти тогава заради тия помашки граматики, аз бях този, който с риск да си навлека куп неприятности, казах „Не протестирайте, бе, те ги учат на български език!” Там е работата, че и гърците се усетиха, че ги учат на български, че запазват по този начин и езика на помаците. Всяко, нещо, което е политика, след време отпада. Така и македонизът ще отпадне и ще се окаже, че цяла Македония говори български. Там направиха голяма грешка през 1944 г., когато създадоха т.нар. език на базата на българската граматика на проф. Андрейчин. Ако бяха тръгнали по Вук Караджич, сега щяха да говорят с падежи. Та затова се питам дали всъщност Блаже Конев не е бил наш човек. Но да се върнем на Гърция. Много хора там вече говорят български ‒ местните, гастарбайтерите и хората в смесени бракове, особено в които майката е българка. В Димотики вече има над 40 жени, които искат българско училище. А в Солун има такова и работи много добре. Трябва да се съобразяваме с факта, че в 21 век хората си живеят размесено и все повече ще е така. Особено българите, те не се събират в гета, няма български квартали, християни са, женят се лесно...

Това, че толкова много български училища се появяват напоследък сред общностите ни в чужбина, чак толкова добре ли е? Питам, защото понякога в един град има по няколко наши училища само с по няколко ученика, вместо да се обединят в едно по‒голямо.
‒ 135 са училищата в момента. А когато встъпих в длъжност, бяха 116. Но трябва да признаем, че само 20% от децата са обхванати от тях. Наистина не може в един малък град да има по няколко училища, смешно е само като наблюдаваш как българите воюват кой да води бащина дружина. Пък то става дума и за пари. Тези ежби са навсякъде.

Ежбите са и тук. Ето, напр. Вас ви обвиняват, че сте поставили монопол над темата Македония и друг по нея не може да вземе отношение.
‒ Напротив. Откакто станах министър, най‒малко се занимавам с Македония! Не за друго, а защото там има достатъчно хора, които действат, включително и момчетата от „Преображение”, дето ме нападат. Аз дори не знаех, че ме ръмжат. Но всъщност ръмжи преди всичко един Виктор Канзуров. Имам чувството, че някои хора, отърквайки се в името ми, искат да спечелят популярност. Извинявам се за нескромността, но е така. А на Виктор Канзуров никога нищо не съм му обещавал. Но той действа на принципа от началото на ХХ век: „Ке ми дадеш пари, ке се пишам бугарин”. И изведнъж непредизвикани атаки на две пресконференции ‒ едната тук, в София, другата ‒ в Македония при откриването на паметник във Велес. Не искам да мисля, че зад тази атака се крие нещо друго... Просто предпочитам да мисля по‒лесното, макар че в рамките на един месец ми се случиха три непредизвикани атаки, като едната беше от Димитровград, макар и по друг повод.

Докъде стигна Законът за българското гражданство?‒ Първо трябва да кажа, че в последно време даваме гражданство два пъти и половина по‒бързо и без да е влязъл в действие законът. А той е готов, ако не беше импийчмънтът, щеше още в сряда да е минал на второ четене. Вече мина през всички инстанции ‒ първо четене, Комисия с поправките... Но аз искам да изтегля хората с висше образование, те да получават по‒бързо гражданство. Във всяка страна е така. Има един чл. 16, който дава такава възможност, но от него се възползваха досега само спортисти ‒ бразилски, нигерийски и т.н., за да могат да играят като българи футбол. Но, ето едно момче македонче като Петър Колев (водещ на предаването „Облаче ле бяло” по тв Скат ‒ б.р.), който е в „Преображение”, стои в спешния списък за получаване на българско гражданство. А що се отнася до Виктор Канзуров, него нарекох „професионален българин”. Той непрекъснато ме обвинява, че не му давам пари за списание. Първо ‒ не е наша политика да правим това, нямаме такава практика, но пък той няма достатъчно образование, със средно е; при това се гордее с факта, че е ексибиционист и казва, че е негово свещено право да върши в порнокино онова, което е правил. Точно той не може да бъде лицето на България. С най‒добри чувства съм към него, но не може и не бива той да бъде водачът на българите.

Какво става с казуса „Спаска Митрова”?
‒ Каквото реши съдът. Упражнява се натиск по дипломатически канали, разбира се, внушава им се, че е в тяхна полза да го решат както би трябвало по закон. Никой копче няма да им каже, ако й върнат детето. Спаска има триетажна къща, има работа, а момчето живее в една стая заедно с родителите си и сестра си. В цял свят, вкл. и в България при такива случаи детето се присъжда на жената. Бихме приели казуса за чисто юридически, ако се посочи един пример някъде по света ‒ от Гренландия до Нова Зеландия ‒, в който една майка е вкарана за 3 месеца ефективно в затвора и е осъдена да плати 32 хил. долара затова, че не осигурява на бившия си мъж кушетка (точно така е записано), на която той да легне да си почине, докато играе с детето. България ще приеме случая за юридически, ако има друг подобен в световната практика. Но няма! Няма и в македонската! Това е един начин за продължение на действието на прословутия им Закон за македонската национална чест, който е действал от 1946 до 1991 г. и според който, ако местен се самообяви за българин, това му коства 3 години и половина затвор. Те трябваше да отменят този закон, но намериха скрит начин да продължат да го прилагат. В Македония, ако се идентифицираш като българин, започват да те гледат под лупа и да те санкционират жестоко за най‒дребно провинение. Но, както казах преди малко, ще дойде време даже и македонизмът да си отиде.
« Последно менување: Април 06, 2010, 07:38:56 Anton »
Сочувана

disidente

  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 5398
    • Погледај го Профилот
Одг: ИНТЕРВЮ
« Одговори #65 на: Април 12, 2010, 02:17:43 »

ИНТЕРВЈУ: АРБЕН ЏАФЕРИ, ПРЕТСЕДАТЕЛ НА СОБРАНИЕТО НА ДПА

Ќе го повлечам потписот од Рамковниот



Цитат
Договорот доби карикатурални карактеристики и ја загуби својата мисија. Чинот на повлекувањето на потписот би бил сигнал дека работите не се одвиваат во позитивна насока. Подобро да се предупреди со дипломатска симболика, отколку да се оди во други насоки

http://www.dnevnik.com.mk/?ItemID=0A0D36AD3B52A54298B96F2B783D2D48
Сочувана
Тодор Александров е БОГ , а "Спомените" на Ванче Михайлов се БИБЛИЯТА на нашата РЕЛИГИЯ !

Anton

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 580
    • Погледај го Профилот
Одг: ИНТЕРВЮ
« Одговори #66 на: Април 12, 2010, 10:45:44 »

http://frognews.bg/news_22158/E_Kirilov_Skopie_simulira_jelanie_za/

Е. Кирилов: Скопие симулира желание за присъединяване към ЕС
Вторник, 13 Април 2010
▲ Евгени Кирилов
В Македония още надделява върхушката, изградила кариерата си в Титова Югославия върху чиста антибългарска основа, казва за Frognews.bg евродепутатът.

интервю на Ана Кочева

‒ Г‒н Кирилов, Вие сте един от българските евродепутати, който се е ангажирал с каузата да информирате колегите си от ЕП за хода на делото на Спаска Митрова. Сега в навечерието на обжалването кажете какво, според Вас, показва съдебното решение от Гевгели?

‒ И аз, а и нашите власти в лицето на Външно министерство, сдържано го определиха като непрозрачен процес. Това е езикът на дипломацията, а аз бих прибавил, че става дума за един изключително разочароващ пример за това как необективно може да се действа в ситуация, при която става дума за защита на човешки права в чистия смисъл на думата.

‒ А имате ли някаква надежда за по‒благоприятен изход след обжалването?

‒ Кой всъщност може да предвиди изхода от това дело? Цялостната тактика не само по този процес, но и във всички случаи, когато се преследват хора, самоопределили се като българи, е идентична: винаги се следва създаването на един процес на агония, създаването на фалшиви обвинения, а след това се прави лека отстъпка, както и в случая със Спаска. Тя беше освободена малко по‒рано от затвора, без изобщо да се разбере защо точно беше изпратена там... Всичко това, според мен, са действия на хора, които всъщност не са особено заинтересовани от бързия интеграционен процес на Македония в ЕС. Просто се говори, от една страна, че това трябва да стане, че уж има голямо желание и политическа воля, но в същото време там все още надделява върхушката, която е изградила кариерата си в ония времена на Титова Югославия върху чиста антибългарска основа.

‒ Предстои ви среща по този казус с еврокомисарю Щефан Фюле. За какво ще настоявате пред него?

‒ Ще разкажем съвсем обективно как е протекла цялата агония с една майка, която е и българска гражданка. Ще разкажем за начина, по който е проведено и разследването, и обвинението, ще говорим за самата присъда и за начина, по който Спаска Митрова е третирана и сега, за да дадем пример на едно наистина драстично нарушение на човешки права в държава, която се намира в Европа и която желае да се присъедини към ЕС. От гледна точка на съдебната система това трябва да доведе до една обективна оценка за това, доколко се спазват критериите от Копенхаген.

‒ Преди малко изразихте съмнение за това, че Скопие по‒скоро имитира желание за присъединяване към ЕС. А какво е отношението на самия ЕС към подобно поведение?

‒ ЕС гледа на всички страни, особено от Западните Балкани, с доста силна ангажираност и при положение, че има изпълнение на критериите, не би забавил тяхното присъединяване колкото се може по‒скоро. Но, знаете, че това става на базата на обективна оценка на изпълнение на всичките изисквания. А тук ние се срещаме с една сериозна спънка, която обаче от друга страна може да бъде лесно преодоляна, пък това не се прави. Затова изпитвам известни съмнения, че се обявяват едни желания, а същевременно няма особено силно движение в тази посока.

‒ Кажете каква е рецепцията в ЕС на небезизвестните ОМО‒Илинден, които винаги са твърде шумни в настояванията си за легитимация?

‒ Ако става въпрос за оценка на ЕК, мисля, че този въпрос беше достатъчно дълго спряган, имаше конкретни занимания с него, но вече не е на дневен ред. В Европа съвсем ясно разбраха, че се злоупотребява с тема, която няма реални очертания.

‒ Имаме ли нужда от нов договор за добросъседство с Македония?

‒ Ако такъв договор бъде подписан, той безусловно ще бъде една крачка напред. Подобни договори за добросъседство са крачки за подобряване на взаимоотношенията, но, разбира се, много важен би бил ответът на Македония. Със сигурност обаче трябва да се разговаря от обективни и реалистични позиции, защото във всички случаи проблеми помежду ни съществуват, а не виждаме засега поне особено желание от страна на нашите съседи да ги преодоляват.

‒ Говори се, че те ще настояват като клауза на евентуален договор да залегне признаване на т.нар. „македонска нация” и „македонски език”.

‒ Не знаем, можем само да гадаем какво ще настояват, но при всички случаи, ако има искрено желание за един такъв договор, няма нищо лошо да се проведат преговори, стига те да не са пак само заради симулирането на активност. По-важното е на дело да има някакъв напредък.

‒ На какъв тип поведение по отношение на съседите ни от Македония сте Вие: по‒агресивно или по‒скоро меко и отстъпчиво?

‒ Аз съм привърженик на проявата на конструктивно поведение от страна на официалните български власти, но съм категоричен, че не бива да се допускат никакви отстъпки от принципните положения , които са продиктувани от европейските стандарти. Там отстъпки не трябва да има. Случаят със Спаска Митрова е типичен пример за това.
« Последно менување: Април 12, 2010, 11:34:07 disidente »
Сочувана

Urban

  • Full Member
  • ***
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 197
    • Погледај го Профилот
Одг: ИНТЕРВЮ
« Одговори #67 на: Април 13, 2010, 01:15:17 »

Дано се постигне някакъв успех с това. Не може да мачкат българите в Македония вечно.
Сочувана

Anton

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 580
    • Погледај го Профилот
Одг: ИНТЕРВЮ
« Одговори #68 на: Април 14, 2010, 11:42:17 »

ИНТЕРЕСНО   И   КОРИСНО  ДА   СЕ  ЗНАЕ ????
http://www.posmatrac.com/2010/03/200000.html
Срба у Македонији и до 200.000!
Србска заједница у Македонији углавном је велика непознаница за остатак србског народа. Они малобројни који познају историју ових простора, знају да су управо Срби долине Вардара први осетили на својој кожи брисање националног идентитета и злочине сваке врсте, још од 19. века, а нарочито после Другог светског рата. Тим поводом, разговарамо са Бојаном Аврамовићем, замеником председника Форума младих Демократске партије Срба у Македонији.







 

Господине Аврамовићу, колико је тешко данас бити Србин у Македонији и са којим се све проблемима србска заједница суочава?





Моје мишљење је да је одувек било тешко бити Србин у БЈР Македонији, почевши од Другог балканског рата када је велики део Срба асимилиран у Бугаре и Македонце, који до тада нису постојали, или су постојали као регионално опредељење. Онда долази Други светски рат и комунизам где је Јосип Броз Тито дао један део србске територије новонасталој нацији Македонцима, односно славомакедонцима који су како сам навео мало пре настали од асимилираних Срба. Затим, од 1945. године долази најтежи период за Србе у Македонији где је на тихи начин и у име југословенства асимилирано доста Срба у Куманову, Скопљу, Тетову, Кривој Паланци, онда у централној и јужној Македонији од Велеса па Ђевђелије и тако даље. Комунистички режим је намерно после 2 светског рата спаљивао зграде Општине и месних подружница, преправљали су презимена од -ић на –ски. Потом долази период распада СФР Југославије: Македонија је постала независна а Срби су избрисани из устава, почео је напад на Србску православну цркву који траје и дан данас. У устав смо ушли поново 2001 године након побуне Албанаца после чега је уследио Охридски мировни споразум где смо и добили статус конститутивног народа.
Могу рећи да кад смо на изборе изашли са Социјалдемократским савезом Македоније (СДСМ) добијали смо само празна обећања, највише што смо добили је један посланик у Собрању. Међутим 2008 године ушли смо у једну до тада неприродну коалицију са тренутно владајућом партијом ВМРО-ДПМНЕ. Сетимо се историје, колико је ВМРО нанела зла Србима у Македонији (односно Јужној Србији или Вардарској Бановини како год хоћете), сетимо се да је припадник ВМРО убио Краља Александра у Марсеју и још доста историјских разлога због којих ова коалиција између Демократске партије Срба у Македонији и ВМРО-ДПМНЕ није била природна. Међутим,доласком ВМРО-ДПМНЕ Срби су ушли у устав Р.Македоније и признати су као национална мањина, те тако могу рећи да смо добили знатно више и остварили неке своје циљеве. 27. јануар је постао државни национални празник Срба у Републици Македонији, добили смо дозволу за обнову Зебрњака(спомен-обележје Кумановске битке, прим М.С.) и још доста тога. Једино што је тренутно актуелно је признање Косова и Метохије као независне државе и спор између СПЦ и непризнате МПЦ.


Сви знамо да је МПЦ прогласила аутокефалност и изашла из канонског јединства са СПЦ, знамо да МПЦ ниједна призната помесна православна црква у свету није признала, једина легитимна црква у Македонији је Православна Охридска Архиепископија коју предводи Архиепископ Охридски и митрополит Скопски г.г. Јован. ПОА је аутономна црква која је у јединству са СПЦ и призната од свих осталих православних цркава у свету.
Заборавио сам да кажем да је градоначелник Општине Старо Нагоричане Србин из Демократске партије Срба у Македонији.





Колико има Срба у Македонији према последњем попису и колико су те бројке тачне?





Што се тиче броја Срба у Македонији то је тешко питање, по попису из 2002 год. Срба је било 2% а то је око 40000.
Међутим ја лично сматрам да тај попис није био реалан, много Срба има који су на СКИ и који су се изјаснили на попису да су Срби а у компјутер их упишу као Македонце, има примера где су се људи изјашњавали као Македонци,а презиме им се завршава на -ић. Неко јавно каже да је Србин, осећа се Србином, међутим зато што је рођен и живи у Македонији на попису се изјаснио као Македонац. То је неупућеност, људи не праве разлику између држављанства и националности: држављанство представља правни однос човека и државе то значи да тај човек има пребивалиште у некој држави (личну карту и тако даље), док националност представља етничку скупину особа који су различити од неке друге групе по језику, обичајима и сличном.
Кад реалније сагледамо ситуацију, у Републици Македонији има око 150000 до 200000 Срба.




 
Са скупа у Кучевишту 2008.



Колико је припадницима србског народа омогућено школовање и информисање на сопственом језику?





Школовање на србском језику у Македонији тренутно се изводи у три региона: село Табановац код Куманова, у општини Старо Нагоричане и у Скопској Црној гори.
У Куманову где живи највећи број Срба тренутно не постоји ниједна основна нити средња школа на србском језику, до пре пар година постојала је србска паралелка у основној школи Вук Караџић.
Покушали смо да оснујемо србску паралелку у Гимназији у Куманову, сакупили смо ђаке средњкошколце који су пристали да уче на србском језику, али тај проекат је пропао због недостатка кадра, уџбеника и сл.





Какав је однос македонске историографије према улози Србије у културној заоставштини и догађајима на просторима БЈРМ? Како се гледа на манастире као што су Лесново, личности попут Голуба Јањића, Косте Абрашевића, Јована Стојковића Бабунског и њима сличних?





Што се тиче историје у Македонији, ту је тешко објаснити неке ствари, да ја сад кажем да је Исус Христос рођен на овим просторима он би био ,,Македонац''. Сви знамо каква је историја Македоније, како су настали Македонци као народ.


За Србију се сматра да је до 1945. године била окупатор Македоније, да до исте године на територији данашње БЈРМ није било Срба, сматра се да су Срби насељени тек после фамозне 1945. Све познате личности као што су Коста Абрашевић, Јован Стојковић Бабунски и остали се сматрају србоманима, да подсетим то је израз којим се називају Срби за које се сматра у Македонији да су били Македонци а су се изјашњавали као Срби. Подсетимо и да су четници настали у Македонији, позната песма Спрем 'те се, спрем'те четници је настала у Македонији у част Јована Стојковића Бабунског.






Постоји ли утицај ЕУ и/или САД по том питању?





Страни утицај око историје постоји само у спору са Грчком и Албанцима у Македонији.





Има ли истине у тврдњама о бесплатним пасошима које Бугарска додељује грађанима Македоније који се изјасне као Бугари?





Није истина да су бугарски пасоши узимани бесплатно, али тачно је то да када би грађанин Македоније хтео да добије бугарски пасош морао би да се изјасни да је Бугарин по националности, што је урадило око 50000 до 100000 држављана Македоније углавном источног дела. Нажалост, ту је било и доста Срба.
С правом данас у Бугарској кажу да је пола Македоније Бугарска.



Какво је стање у општинама са албанском већином?





Албанци су све добили, цела западна Македонија је њихова, као и север почевши од Куманова где живи велики број Албанаца, затим Липково, Скопље, Сарај, Тетово, Гостивар, Кичево, Дебар, Струга и још доста градова и насеља. Они стално нешто траже све им је мало, албански је званични службени језик у Македонији, албанска застава је друга званична застава у Македонији, имају школе на албанском, основне, средње и факултете. Имају чак и универзитет у Тетову. Просто речено имају сва права у Македонији.





Из перспективе србске заједнице, како изгледа спор између Македоније и Грчке?





Ја као Србин лично подржавам Грчку око спора са именом, сви знамо да је Македонија била део Грчке као што су Спатра и Атина, Александар Велики је пореклом био Влах по оцу, по мајци Грк. Антички македонци су били део грчког етноса и оставили су много тога у историји Грчке.
За тренутно стање заслужни су Бугари још од Другог балканског рата, када је почела асимилација Срба. Нису могли директно да кажу србима да су Бугари па су морали да кажу: ,,Ви живите у област која се зове Македонија и ви сте Македонци.'' У том тренутку већ настаје тај спор, а након тога долази други период а то је комунистичка власт и стварање Македонске државе у склопу СФРЈ. Знамо да је Тито за то крив, међутим у то време Грци нису реаговали на то јер је Социјалистичка Македонија била у склопу СФР Југославије. Проблем настаје 1991. године након проглашење независности Македоније.
Иначе, ево кажем јавно ако Р.Македонија успе да докаже да је у праву око спора, ја ћу први да честитам.





Да ли је прогон свештенства Охридске архиепископије и даље велики као претходних година?





Прогон Архиепископа Јована је почео од како је прихватио позив Патријарха Павла за канонско јединство, МПЦ му је сместила проневеру новца, ширење националне омразе и томе слично. Прогон и дан данас траје, архиепископ се вратио пре месец дана у Македонију након 2 године, на позив председника Демократске партије Срба и посланика у Собрању Македоније господина Ивана Стоилковића. Присуствовао је и на свечаној Светосавској Академији 27. јануара у Скопљу.


Тренутно је обуставен процес против архиепископа, али је настала медијска хајка, сваки дан прете убиством, чак је и председник ДПСМ Иван Стоилковић изложен претњама и позивима на линч. Пре неколико дана смо организовали традиционално србско вече у Скопљу под називом СРБИ И ПРИЈАТЕЉИ. Те вечери је у хотелу ,,Александар Палас'' дојављено да је постављена бомба и ако се појаве Архиепископ Јован и председник ДПСМ господин Иван Стоилковић да ће се та бомба активирати. Незванично, прогон још увек траје.





Какво је стање када су у питању србске организације, како политичке тако и друге?





Србских организација у Македонији има доста, две политичке партије и неколико невладиних организација.
Наша Демократска партија Срба у Македонији је прва политичка партија Срба која је настала 1992. године званично, тренутно је најјача србска партија и на власти је. Постоји и Србска напредна странка која је једна неозбиљна политичка организација која се не бави Србством већ нападима на ДПСМ: то је странка која се продаје за неколико управних одбора, која гласа против увођења србског језика у Куманову као трећег званичног језика. Желео бих да искористим прилику и јавно позивем председника СНС у Србији, г-на Томислава Николића да промени руководиоце СНС у Македонији, ја верујем да он незна о каквим особама је реч.





Реците нам нешто више о Демократској партији Срба





Демократска партије Срба у Македонији је једина политичка организација која се озбиљно бави проблемима Срба. Од 2001 год, партију преузима нови председник Иван Стоилковић и партија постиже велики успех. Имамо сарадњу са властима у Србији и Републици Србској, добили смо огромну подршку из Србије, уосталом резултати се виде у ономе што смо постигли за србски народ у Македонији.
Могу само нагласити да имамо једну изванредну омладинску организацију у склопу ДПСМ која одлично функционише.



 
Знамен ДСПМ


Постоји ли могућност да се стање поправи?





Стање Срба у Македонији се може поправити само дијалогом власти и преставника Срба. Претњама и позивањем на линч то може само да погорша ситуацију.





Колико и како би званична Србија, али и уопште сви Срби могли да помогну у томе?





Тренутно Србија даје велику политичку подршку ДПСМ, преко невладиних организација. Имамо велике проекте за које очекујемо да добијемо подршку Србије. Покушаћемо да се изборимо за држављанство Србије које и поред новог закона о држављанству који је усвојила Скупштина Србије не можемо да добијемо.




Разговор водио Младен Стевановић



Сочувана

disidente

  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 5398
    • Погледај го Профилот
Одг: ИНТЕРВЮ
« Одговори #69 на: Април 17, 2010, 10:33:35 »

Не сум колатерална штета

Цитат
Не се чувствувам како колатерална штета. Координаторот секогаш ја носи одговорноста за се' што се случува во пратеничката група. Но, треба да се разбере дека координаторот на која било пратеничка група, па и на ВМРО-ДПМНЕ, не може да им го промени ставот на пратениците. Јас само замолив дел од колегите да не ги искажуваат јавно екстремните ставови за да не му направат повеќе штета на целиот процес. Сепак, одлуката ја носат самите пратеници.

http://www.utrinski.com.mk/?ItemID=06015838F644B440B8FC0A427D235C68

ПИЛАТ до ПИЛАТ !
ГРУЙО си ги мие рацете со БОНЕВА !
БОНЕВА си ги мие рацете со ПРАТЕНИЦИТЕ !
А ОДГОВОРНОСТА НИКАДЕ Я НЕМА !!!  ???  ???  ???
Сочувана
Тодор Александров е БОГ , а "Спомените" на Ванче Михайлов се БИБЛИЯТА на нашата РЕЛИГИЯ !

Daskal

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 1265
    • Погледај го Профилот
Одг: ИНТЕРВЮ
« Одговори #70 на: Април 17, 2010, 06:36:45 »

шо би кажал Хорхе ако го запитат по впросо „Wash & GO и одам чист напред“  ;D....

« Последно менување: Април 18, 2010, 01:25:20 Daskal »
Сочувана
"Македония, а и други изстрадали народи са без никакво съмнение най-искрените поддръжници на идеята за обединена Европа."
Ванчо Михайлов (1896-1990) лидер на ВМРО, последната крупна фигура в историята на македонското освободително движение

disidente

  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 5398
    • Погледај го Профилот
Одг: ИНТЕРВЮ
« Одговори #71 на: Април 22, 2010, 12:50:28 »

ВМРО-ДПМНЕ ги влошува меѓунационалните односи


Ермира Мехмети од ДУИ

Нашиот партнер гледа на интеграцијата во НАТО и во ЕУ како на некој вид опасност или загрозување на идентитетот,

Светлана Унковска

Во последно време во јавноста се слушаат разни варијации на тема што ќе преземете доколку и во јуни не се надмине спорот со името. Дали ДУИ има стратегија што ќе прави натаму?

Ние сме посветени на напорите за решавање на спорот до јуни. Многу сериозно ги сфаќаме и пораките од Вашингтон, како и од Брисел. Нивен заеднички именител е дека спорот мора да се затвори за да се отворат перспективите на државата. Нашиот принципиелен став е: мора да се размислува за алтернативи за компромисот, не за алтернативи за државата. Ако во континуитет се анализираат нашите позиции и дејствување, од формирањето на партијата до денес, ќе се согласите дека во ниту еден момент не сме отстапиле од ваквиот конструктивен пристап кон решавањето на спорот за името.

Повторно имаме предупредувања од европратениците Зоран Талер и Јоргос Шацимаркакис дека ако не се реши името на Македонија, и' се заканува дестабилизација од албанското население? Што значи тоа?

Досега се тврдеше дека Македонија може да опстои и без решение на спорот. Ако не го реши спорот нема да и' се случи меѓународна изолација и оти инвестицискиот бум, а со тоа и економската преродба, ќе продолжат со уште поголема динамика. Во практиката гледаме дека тоа не е токму така. Глобалната финансиска криза не ја заобиколи Македонија, стечајците секојдневно се пред Владата и пред Собранието. Комуникацијата со нашите меѓународни партнери станува се' потешка, особено по низа настани, настапи, изјави и преписки што се случија во последниов период, а за што сите сме сведоци. Доколку на оваа слика ги додадеме и кревките меѓуетнички односи, тогаш редно е да се прашаме која е формулата за излез од оваа состојба. Искуството покажува дека зачленувањето во НАТО и во ЕУ го нуди оптималниот одговор на сите внатрешни дилеми карактеристични за етнички, лингвистички и верски фрагментираните држави како Македонија и затоа мораме да бидеме фокусирани кон овој процес.

Коалицијата ВМРО-ДПМНЕ – ДУИ не функционира за многу значајни прашања, а Вашиот лидер Али Ахмети вели дека тоа е природно во демократијата. Сметате ли дека функционирате демократски?

Мислам дека нашите разлики се концептуални. Нашиот партнер, веројатно поради конзервативната матрица, се чини дека на интеграцијата во НАТО и во ЕУ гледа повеќе како на некој вид опасност или загрозување на идентитетот, на чувството на припадност или вредностите за кои тие се залагаат. Имам впечаток како да не се согласуваме со нашите партнери за прашањето како го разбираме консензусот. Според нас, тоа подразбира заедничко учество во креирањето на политиките, но имам впечаток дека партнерот под консензус подразбира единствено заедничко гласање за политиките. Ова е квалитативна разлика. Се разбира, во демократијата тоа не е штетно. Напротив, ќе даде некакви резултати, во најмала рака ќе понуди одредено искуство на градење функционална плурална демократија, а јавноста ќе оцени дали таквата политика е победничка или поразителна за државата.

Впечаток е дека што и да се случува, внимавате да не го налутите партнерот ВМРО-ДПМНЕ, односно премиерот Никола Груевски. Во јавноста се говори дека е така поради интересот за поделба на тендерите. Што Ве прави толку толерантни во оваа Влада?

Се чини дека некој намерно одбива да го признае тоа дека ДУИ се однесува одговорно. Намерно се создава клима, според која, одговорноста се претставува како инфериорност, слабост или, во случајов, толерантност. Се поставува прашањето, кое однесување е спротивно на ова и дали таквото однесување ќе понуди одговор на отворените горчливи прашања, како што е спорот за името?

Во една пригода рековте дека ВМРО-ДПМНЕ и нејзиниот лидер си го дуваат рејтингот дома, но Македонија надвор остава лоша слика? Дали ДУИ се чувствува како жртва, бидејќи изгуби многу од својот рејтинг?

Не сакаме политиката на национализам да ја претвориме во политика на државата и можеби затоа се добива впечаток дека нашиот рејтинг паѓа. Подготвени сме да го издржиме и национализмот на нашите партнери, доколку нивна цел е да се реши спорот за името. Но, во исто време мора да признаеме дека политиката на возвишување само на една нација, јазик и вера во етнички поларизирани држави е поразителна за државата. ДУИ, сепак, не е најголем губитник во оваа констелација.

Зошто се случува Вие и други членови на партијата да излегувате со остри ставови за одредени потези на ВМРО-ДПМНЕ и на Груевски, а веднаш потоа Ахмети да ја смирува ситуацијата?

Ми пречи тоа што некој, веројатно намерно, се обидува да ме претстави како опозиционер. Постои разлика во тоа да зборувате во име на сопствената партија или на коалицијата, или во име на опозицијата. Јас говорам единствено во име на ДУИ, исто како што ВМРО-ДПМНЕ инсистира да говори и да спроведува политики на ВМРО-ДПМНЕ. Дојдени сме во ситуација кога реакциите се сфаќаат и се толкуваат многу подраматично отколку акциите. Моите ставови се единствено реакција на одредени акции, политики. Драмата, сепак, е во акциите, според тоа, забелешките на јавноста не би требало да се однесуваат на реакциите.

Иако Законот за антидискриминација е оценет како неевропски, сепак, гласавте за него? Зошто поддржавте Закон што не е во согласност со европските демократски принципи?

Да, гласавме за неевропски закон за да демонстрираме единство во коалицијата. Ниту бевме дел од дискусиите во комисиите ниту на пленарната седница. Ќе поддржиме измени на Законот за да се усогласи со европските директиви.

Сметате ли дека и ДУИ, како дел од власта, ќе треба да ја понесе одговорноста за влошените меѓунационални односи?

ДУИ постојано укажува дека одредени политики на ВМРО-ДПМНЕ придонесоа за влошување на меѓунационалните односи. Отворено ги критикувавме и се спротивставивме на јазичната политика во образованието што ја турка ДПМНЕ, го критикувавме „Скопје 2014“, аргументирано објаснуваме зошто на Македонија не и' е потребно светилиште на плоштадот на главниот град итн. Сега е време да го слушнеме одговорот на ДПМНЕ. Доколку ДПМНЕ инсистира дека единствено таа е заслужна за успесите на Владата, тогаш единствено ВМРО-ДПМНЕ треба да биде одговорна и за неуспесите.

Што се случи со Вашите предлози за дополнување на проектот „Скопје 2014“ со личности од албанската историја?

Контроверзноста на „Скопје 2014“ и натаму ја бранува не само домашната, туку и меѓународната јавност. На самиот почеток сакам да потсетам дека ДУИ ниту беше дел од проектот ниту, пак, некаде се гласало во некаква процедура за усвојување на еден таков проект. Тогаш изјавив и се' уште сум на ставот дека на „Скопје 2014“ му недостасува само уште еден ѕид за формално да се одбележи линијата на поделба меѓу Македонците и Албанците. Начинот на кој беше промовиран, но особено содржината на проектот се најава за враќање кон еден стар концепт на градење на државата: концепт на дезинтеграција место интеграција, концепт на етничка доминација место мултикултурализам и дух на етничка рамноправност. ВМРО-ДПМНЕ, од друга страна, пак, инсистира дека етничката доминација не е цел на проектот. Сепак, реалноста покажува дека се избегнува дебата за него. Редно е да се прашаме зошто се избегнува дебатата, доколку тој проект не ги провоцира меѓуетничките односи. Така, понудата на личности од албанската историја е обид да ја санираме штетата што ја предизвика грандиозната најава за ребрендирање на главниот град. И сега сме во очекување на одговорот од ВМРО-ДПМНЕ.

http://www.utrinski.com.mk/?ItemID=2F7B61EC2AC02947A5CD2A5BFCE23216

« Последно менување: Април 22, 2010, 01:02:46 disidente »
Сочувана
Тодор Александров е БОГ , а "Спомените" на Ванче Михайлов се БИБЛИЯТА на нашата РЕЛИГИЯ !

Anton

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 580
    • Погледај го Профилот
Одг: ИНТЕРВЮ
« Одговори #72 на: Април 22, 2010, 09:39:22 »

ERMIRA MEHMETI- ЦИТАТ


Нашиот партнер (ВМРО-СДСМ)гледа на интеграцијата во НАТО и во ЕУ како на некој вид опасност или загрозување на идентитетот,
Сочувана

Daskal

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 1265
    • Погледај го Профилот
Одг: ИНТЕРВЮ
« Одговори #73 на: Април 23, 2010, 03:47:22 »

ПИЛАТ до ПИЛАТ !


disidente Теута Арифи синоќа во предаването Win Win на Алфа телевизија со Оливера Трајковска го употреби апсолутно истиот израз за да ја опише спорната ситуцаија околу Законот за антидискриминација.

Сигурно знаеш дека копирањето е израз на врвна почит прво.
Второ, го потврдува  единственото здраворазумскот размислување на македонските БГ.
Трето, можеби Арифи го чита форумот.

Четврто да си бараш авторски права  ;D
Сочувана
"Македония, а и други изстрадали народи са без никакво съмнение най-искрените поддръжници на идеята за обединена Европа."
Ванчо Михайлов (1896-1990) лидер на ВМРО, последната крупна фигура в историята на македонското освободително движение

ohrid1941

  • Administrator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 3174
    • Погледај го Профилот
Одг: ИНТЕРВЮ
« Одговори #74 на: Април 26, 2010, 01:59:08 »

робуваме на старите поделби

Разговор со приредувачот на Зборникот документи за Тодор Александров, д-р Зоран Тодоровски

27.06.2005

Неодамна промовираната книга „Сè за Македонија” којашто содржи документи и писма на Тодор Александров и ВМРО во периодот 1919 - 1924 година ја разбранува јавноста, а се јавија и досегашните суверени толкувачи на нашето минато. Со авторот на зборникот, историчарот д-р Зоран Тодоровски се осврнуваме на делото на Александров и на одгласите по објавувањето на книгата.

Според интонацијата од промоцијата на Зборникот, не се прави ли обид со валоризирањето на делото на Тодор Александров да се примени (до)сегашната југокомунистичка методологија - потенцирање на македонската државна идеја, а максимално криење на бугарското етничко чувство на нашите дејци, со што само кај нас префиксот ВМРО добива(ше) инородни идеолошки стереотипи?
- Во документите на Зборникот воопшто не се прикрива етничкото чувство. Меѓутоа, досега нашата историографија беше селективна и еднонасочна. Афирмирајќи ги комунистичките и левите струи во македонското револуционерно движење, неоправдано и ненаучно ги запоставуваше десните струи во истото движење. Таа ненаучна поделба го доведе народот, а особено нашата младина во една состојба на галиматијас. Треба да си признаеме дека 50 години во нашата историографија, во најголем дел, се пишуваа невистини од идеолошки аспект за Тодор Александров, затоа што и кај нас и во Бугарија 50 години историографијата ја диктираше една партија. Од 1990 година кога се урна еднопартискиот систем, се отворија архивите и дојдовме и до други вистини. Во овие изминати години други пишуваа и го валоризираа ликот и делото на Тодор Александров - значи тоа беа второстепени документи. Целта на овој зборник е да се презентираат изворните документи на Тодор Александров, што тој пишувал и за што тој се залагал, односно документи од прва рака, како што велиме ние историчарите.

Дел од јавноста и некои Ваши колеги историчари Ве обвинуваат дека промовирате зборник за човек кој се чувствувал како Бугарин. Кој наш револуционерен деец му противречел на Александров по тоа прашање?
- Речиси никој. Уште робуваме на поделбата на леви и десни. Во етничка, во национална смисла сите биле со исти сознанија, со иста свест. Во таа смисла не можеме да правиме разлика меѓу левите и десните. Уште робуваме на такви ненаучни и селективни поделби и ставање на црни листи, со коишто нашите историчари прикриваат одделни негативни страни на личностите што ги проучувале, на своите херои, за да не се урнат нивните митови. Па затоа тие така реагираат на зборник на документи, којшто всушност не го виделе. Тоа само говори за нивната општа човечка култура, а да не говориме за академска и историска етичност. Сè уште робуваат на старите сознанија, на приказните, и им пречат документите. Речиси сите наши дејци, од левицата и десницата во етничка смисла биле исти, сите се декларирале за Бугари. Исти биле и за самата идеја, целта на организацијата - самостојна, независна, обединета Македонија. Меѓутоа во методот и средствата за постигнување на истата цел, се разликуваа. Левите се залагаа за ослободување и создавање на автономна, независна и самостојна Македонија по легален пат, а десницата, односно Тодор Александров сметал ако не може да се дојде до слобода по легален пат, да се применат и револуционерни средства, или поточно да се дејствува преку вооружените четнички акции на организацијата. Би сакал да подвлечам, независно како некој се чувствувал, може да биде Французин, Русин, Ерменец, важно е за каква цел се борел во однос на Македонија, а тоа несомнено било, како што се потврдува од бројните документи на Тодор Александров - за самостојна, независна Македонија. Тоа е и денешниот идеал, да опстои нашата Република Македонија. Идеалот треба да биде ист и кај Албанците, Турците, Ромите, Власите, Србите. Да се зачува интегритетот на независна и суверена Република Македонија, без разлика кој како се чувствува.

Според Блаже Ристовски „Ѓорче Петров се борел за македонска национална свест и затоа бил убиен”?
- Претходно кажав дека тоа воопшто не е точно. Нека каже каде Ѓорче Петров се борел за македонска национална свест и како се декларирал. Можам да посочам стотици документи каде тој се декларира како Бугарин. Сите се декларирале како Бугари, и Мисирков. Погледенете ги текстовите на Ѓорче Петров од 1919 година во Билтенот на Привременото претставништво на бившата обединета ВМРО, а да не говориме за неговите новинарски прилози пред 1919 година. Секаде во етничка смисла се идентификува како Бугарин, исто како и сите други дејци на ВМРО. Не само што Ѓорче Петров како 20-годишно момче бил бугарски доброволец во српско-бугарската војна 1885 година, туку бил и кмет во служба на бугарската власт за време на Првата светска војна. Речиси сите дејци што припаѓале на левата струја на ВМОРО, па и Ѓорче, Димо Хаџи Димов, Арсени Јовков, Димитар Влахов и др., за време на Првата светска војна биле во служба на бугарската административна власт во Македонија како кметови и окружни началници.

Зошто бил убиен Ѓорче Петров?
- Околу убиствата треба некои работи да се разјаснат. Тоа се внатрешни, идејни судири, недоразбирања, што доведоа и до меѓусебни убиства во организацијата, не само од десната струја. Да не заборавиме, убиствата започнаа своеглаво од Јане Сандански, кога се убиени Борис Сарафов и Иван Гарванов без каква било одлука или решение на ЦК на организацијата. По Првата светска војна Ѓорче Петров беше владин службеник, односно претседател на комисијата за бегалци при бугарската влада на Стамболиски, којашто, заедно со српската влада, настојуваше да ја забрани и уништи ВМРО. Во таква политичка констелација во Бугарија, кога Земјоделската партија на Стамболиски отворено ù се заканува на ВМРО, се договара со српската влада, па дури и го потпишува Нишкиот договор во 1923 година за елиминирање на организацијата, што му останува на Тодор Александров, освен да посегнува по таквите, според него, непријатели на организацијата. Тој самиот вели: „Организацијата ќе се справи со сите непријатели на ВМРО и на Македонија”.

Новинарот Виктор Цветаноски обидувајќи се во „Утрински весник” да спротивстави бугарска (Тодор Александров) и македонска кауза, вели: „Сандански ја застапувал тезата дека треба да се работи меѓу македонскиот народ и на теренот да му се објаснува дека тој е посебен народ...”?
- Никаде Сандански нема таква изјава. Тој имал исти погледи и ставови како и другите македонски дејци од левицата и десницата, и тој се сметал за Бугарин. За него има малку документација, има повеќе другите што пишуват за него. И она малку што го напишал, кога кажува за населението во Македонија, никаде не спомнува македонски народ како посебен етнос, туку дека: „Во Македонија живеат Бугари, Турци, Албанци...”
Основно правило при проучувањето на историјата е да се обрне посебно внимание на изворот и на времето, кој го напишал или изјавил и кога, во какви политички околности. Во последните 60 години кај нас, во услови на еднопартиски комунистички систем, знаеме од каква провиниенција беа изворите и како требаше да се пишува. На пример, се цитира наводна изјава на Анастас Лозанчев: „Тодор Александров убил повеќе луѓе отколку што загинале за време на Илинденското востание”. Кој го рекол тоа? Кога го рекол? Тоа е многу значајно. Потребен е документ за потврда на веродостојноста. Тогаш и сега секој може да изјави, да каже нешто без каква било последица. Велат Тодор Александров убил стотици души. Денес никој не се прашува, по Втората светска војна нашата комунистичка власт - Тито, Колишевски, Страхил Гигов, Крсте Црвенковски, Вера Ацева - колку луѓе убиле тие? Никој не се прашува!? А, тие се народни херои, споменици им изградивме, не се чепкаат, уште се живи, имаат големи пензии. Никој не се прашува, колку луѓе испратиле на Голи Оток, колку беа стрелани и убиени без судење во Идризово. Тука не се прави никаква паралела. Кој е на власт, тој го диктира правецот на историјата и диктира какви споменици треба да се градат.

Венко Андоновски во својата колумна, божем неутрално осврнувајќи се на промоцијата на Зборникот, во најголем дел цитира автори кои негативно се произнесоа?
- По објавувањето на зборникот документи за Тодор Александаров се јавија многумина, повикани и неповикани, колумнисти и луѓе од најразлични професии. Меѓу нив и професорот по книжевност и истакнат романсиер Венко Андоновски, цитирајќи некави сознанија што ги стекнал од Катарџиев, бидејќи тој му го напиша предговорот на неговата книга „Македонија сто години по Илинденското востание”. Во едно интервју тој самиот призна колку малку знаел за нашето револуционерно минато, за неговите дејци. Неоправдано е еден македонски интелектуалец да не си ја познава сопствената историја, а да не заборавиме дека Венко Андоновски е израснат во една атмосфера, задоен од пишувањата на неговиот татко, кој наменски, со политичка директива пишуваше фељтони за тероризмот во ВМРО, за врховизмот и предавстата на Иван Михајлов. Таквиот публицистички памфлетски фељтон, што ù припаѓа на една идеологија од пред 25 години, преточен во ракопис под наслов „Сто години сегашност, публицистика за македонската кауза”, беше протуркан за објавување во 2003 година по повод 100 години Илинден.

Го открива ли Цветаноски фројдовскиот проблем на „македонската” историографска и општествена мисла, со наводната реченица на Сандански: „...треба да се работи меѓу македонскиот народ и на теренот да му се објаснува дека тој е посебен народ...” Не се ли Цветаноски и волунтаристичките толкувања на личностите од нашата историја, исход од позициите на великосрпскиот етногеограф Јован Цвииќ кој пропагирал дека македонските Славјани се флотантна маса којашто може да се преобрати во една или друга нација? Дали македонскиот народ имал несоодветно (за Цвииќ и Цветаноски) национално чувство, за некој да треба да му објасни што е?
- Што да ви кажам?! Треба со него да разговарате за овие работи. Читал, ама изгледа не дочитал или го видел тоа што сакал да го прочита. Ова се сложени работи и би требало да се изјаснат оние што имаат пристап и во документацијата и во досега објавеното.

Иван Катарџиев вели во „Утрински весник”: „Оние кои се залагаат за Тодор Александров нека ми кажат каде и кога Тодор Александров се заложил за македонскиот јазик, кога се заложил да ја поддржи книгата на Мисирков ‘За македонцките работи...’”
- Јас не познавам и други македонски дејци што се изјасниле на оваа проблематика. Нека каже истиот, кога Димо Хаџи Димов и Димитар Влахов во тие години, по Првата светска војна, како најистакнати претставници на левицата и на комунистичкото движење се изјасниле за македонско писмо и јазик, а да не говорме за Лазар Колишевски и другите наши комунисти до 1944 година, дали и тие се залагале за македонски јазик? За време на Кралството Југославија во нивните документи се велеше дека се Срби, нивните презимиња беа сменети на „иќ”. Кога овие наши прогресивни револуционери, комунисти, се побуниле и реагирале за тоа што им ги сменија презимињата? Тоа беа салонски револуционери. Дали кренале востание како што кренале комунистите во Бугарија 1923 година? Значи самите комунисти не се побуниле за својот национален идентитет. Па, до 1940-1941 година, до доаѓањето на Методија Шаторов Шарло за секретар на Партијата, Покраинскиот комитет на КПЈ за Македонија ги пишуваше своите прогласи на српски јазик. Многу прашања, многу дилеми. Овие наши историчари, наместо сами да си одговорат и да разјаснат многу дилеми, еднострано поставуваат прашања со што ја збунуваат јавноста.

Ако Катарџиев го напаѓа Тодор Александров за националното чувство, за односот кон македонскиот јазик..., не ги напаѓа ли и Гоце Делчев, Даме Груев, Пере Тошев..., кои по тие прашања имале ист став како Александров?
- Индиректно сите ги напаѓа, но еднострано, едни ги прикрива, ги селектира, а други ги оцрнува. Тој не е свесен што прави со оваа изјава. Дали тогаш имало официјално кодифицирано македонско писмо и македонски јазик? Со овие прашања тој самиот си поставува сопки.
Сочувана