Бугарски Културен Клуб

Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).

Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија
Напредно пребарување  

Новости:

Автор Тема: ИНТЕРВЮ  (Прочитано 43757 пати)

disidente

  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 5398
    • Погледај го Профилот
ИНТЕРВЮ
« на: Декември 07, 2009, 12:03:19 »

К. Тренчев: Липсата на кауза и безверие съсипват народа


http://frognews.bg/news_17872/K_Trenchev_Lipsata_na_kauza_i_bezverie_sasipvat/

Човекът който громеше комунизма и сваляше премиери и правителства с митинги по площадите днес изглежда  уморен. Лицето на Константин Тренчев издава някаква болка, като след самобичуване. Разговаряме в централата на “Подкрепа” на площад “Гарибалди” в столицата. На няколко пъти пали неуспешно лулата си и се опитва да я допуши, но сякаш тежките думи гасят огъня в нея.
В дъното на кабинета му едно огромно разпятие на Спасителя попива мълчаливо думите ни. За доктора диагнозата е ясна – “Където надникнеш и отвориш в обществото, се натъкваш на метастази, но кой ще каже на пациента?”
« Последно менување: Декември 07, 2009, 12:07:17 ohrid1941 »
Сочувана
Тодор Александров е БОГ , а "Спомените" на Ванче Михайлов се БИБЛИЯТА на нашата РЕЛИГИЯ !

Апостол

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 509
    • Погледај го Профилот
Одг: ИНТЕРВЮ
« Одговори #1 на: Декември 08, 2009, 12:55:36 »

http://frognews.bg/news_17745/T_Tasova_Diplomatite_ni_sa_bezuchastni_kam_antibalgarskata_kampaniia/

Т. Тасова: Дипломатите ни са безучастни към антибългарската кампанияЧетвъртък, 3 Декември 2009

интервю на Ана Кочева

‒ Тася, ще те помоля в началото да се представиш на читателите на Фрогнюз!

- Живот и здраве, ще завърша икономика и обществени науки. Възпитаник съм Испанската гимназия “Мигел де Сервантес” в София, една наистина прекрасна гимназия. В Австралия съм от няколко години, щастливо омъжена за българин, когото много уважавам и обичам.
Сочувана

disidente

  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 5398
    • Погледај го Профилот
Одг: ИНТЕРВЮ
« Одговори #2 на: Декември 09, 2009, 12:38:48 »

Ангел Димитров: В Македония говорът на омразата е елемент от културата на омразата, създавана от 1944 г. насам

http://www.focus-news.net/?id=f13603

09 декември 2009 | 06:00 | Агенция "Фокус"

Ангел Димитров, посланик на България в Скопие от 1994 до 2001 година, преди това – генерален консул на България в Скопие от 1992 до 1994 г., пред Агенция “Фокус”.

Фокус: Г-н Димитров, очаквано ли е развитието с отлагането на решението да се определи дата за преговори за членство на Македония в Европейския съюз от декември за март?
Ангел Димитров: Бих казал дори – напълно очаквано, защото в последните не просто месеци, а години се оказва, че Република Македония не е в състояние да направи решаващи стъпки за преодоляване на проблемите, които има със своите съседи, особено с онези, които членуват в Европейския съюз. Разбира се, досега острието на проблема беше насочено към спора за името главно между Гърция и Република Македония. В случая точно гръцките инициативи за спиране на Скопие по пътя към желаните институции – НАТО и ЕС, са причината да се стигне до това нетърпение сред членовете на ЕС да видят в края на краищата някакви по-решаващи стъпки от страна на македонското ръководство.
Фокус: В последните дни Македония изненадващо получи подкрепа от Турция – доколко тежи нейното мнение, след като тя не е член на Евросъюза?
Ангел Димитров: Точно това е показателно: докато се губи подкрепа сред страните – членки на ЕС, търсенето на подкрепа в страна, която аспирира доста безуспешно за членство и самата тя е поставена пред изисквания, които подсказват, че процесът скоро няма да бъде завършен, показва, че в Република Македония се чувстват доста несигурни в избирането на най-подходящите действия и стъпки за преодоляване на собствените проблеми.
Фокус: Очаква се шведското председателство на ЕС да представи официалния текст, в който да се казва, че през март 2010-а Съюзът ще разгледа доколко са изпълнени условията за започване на преговори за членство. Има ли нещо изненадващо в гръцката позиция напоследък?
Ангел Димитров: В никакъв случай гръцката позиция не е изненадваща – тя е последователна и продължава от самото създаване на Република Македония. Преодоляването на най-сериозните противоречия в средата на `90-те години доведе до откриване на дипломатическа мисия, която и до сега няма ранг посолство на Гърция, показва, че се търсят някакви решения. Но проблемът с основните символи, един от които е и името, и който в случая е главният спор между Гърция и Република Македония, остава нерешен. Наивно е да се смята, че от гръцка страна може да бъде направен по-голям компромис от това, което до сега са правили. Тъй като те все пак – подчертавам това - приеха (нещо, което не правеха в началото, особено през първата половина на `90-те години) – споменаването на името Македония в комбинация с уточнения, която да бъде насочена към името на новата държава.
Има и нещо друго – този спор е донякъде ирационален. Не виждам как точно ще бъде постигнато взаминоприемливо и за двете страни решение и това е, което поставя най-голямата клопка пред придвижването на Република Македония към желаното членство. Има едно благоприятно обстоятелство за Скопие в момента, а именно – шведското председателство. Швеция е показала, че е доста, бих казал – отчуждено толерантна към въпросите на далечните Балкани, така че Република Македония няма да бъде оставена без шанс дори само от нагласите на шведската страна. Но в същото време – даването на един толкова все пак голям срок – повече от три месеца – показва, че това е един сигнал, че се очакват компромисни стъпки.
Фокус: Гръцко-македонският спор за името с какво засяга България?
Ангел Димитров: Разбира се, че по някакъв начин засяга. Доктрината на македонизма е изградена върху тоталното обсебване на целия контекст, който се създава и който името Македония носи. Това засяга не само миналото, то засяга и предявяването на претенции в съвременен политически план. Тук е същинският проблем и оттук идва главното възражение на Гърция за името. В това отношение ние сме далеч по-спокойни, защото България никога не е имала проблем с името Македония. Дори бих казал, че името Македония в модерната епоха от началото на ХІХ век се установява по два пътя – единият е чрез самото гръцко влияние (говорим за модерна Гърция, която също се обръща към миналото, за да търси новите примери за величие). От друга страна – почти успоредно и по пътя на българското обществено движение през епохата на националното Възраждане, в което установяването на името на Македония в областта е един от елементите на съперничество с Гърция за национално самоопределение. Така че за нас не е толкова страшен този момент. Чисто политически трябва да напомня, че България беше първата държава, която призна тази страна с нейното име – Република Македония. Но е факт, че този спор (макар да го нарекох ирационален) ще продължи да се развива, защото не виждам как от него ще се излезе по желан от двете страни начин. Защото за Гърция той засяга фундаментални представи за собственото историческо присъствие в тази част на полуострова, докато за Република Македония то е идентифициращ знак.
Фокус: Двустранните отношения България – Македония, краткото посещение на премиера Никола Груевски в София и срещата му с Бойко Борисов и заявленията, че е необходим нов договор между двете страни, основан на декларацията от 1999 година?
Ангел Димитров: Посещението на министър-председателя Груевски беше толкова кратко, че мина почти незабележимо. Разбира се, то беше изцяло насочено към търсене на подкрепа от българската страна, а не – на решаване на текущи въпроси от двустранните отношения. Никак не е случайно, че именно в тази обстановка беше поставен и въпросът, че европейската практика изисква Република Македония да направи съответните стъпки, за да изчисти проблемите си не само в южна посока, но и с България. Аз лично мисля, че идеята да се върнем към подписаната 1999 година декларация като основа на един договор за приятелство, за добросъседство, за изцяло позитивно развитие на двустранните отношения е задължителна стъпка, преди България да каже своето „да” за приемането на Република Македония в Европейския съюз. Това е в крайна сметка един много важен документ, който остана позабравен в последните години, особено след навлизането ни в ХХІ век. Именно подписването на тази декларация създаде възможност за изграждането на цялата двустранна държавно-правна база, върху която се развиват нашите отношения от тогава насам. След 2001 година постепенно част от основните точки в тази декларация бяха позабравени, а преди това – една, тази, която е свързана с недопускането на враждебна пропаганда, в Скопие не беше спазена.
Така или иначе – тази декларация е изключително важна. В своята същност тя има две полета на действие. Едното е свързано конкретно с взаимни решения около двустранните отношения, а другото – с готовност за взаимни действия в регионален план в посока – осигуряване на стабилността и сигурността в района.
Фокус: Има ли такъв момент, че колкото повече се говори у нас за прекратяване на говора на омразата и спиране на антибългарската кампания, толкова по-ожесточена става тя?
Ангел Димитров: Преди всичко – говорът на омразата е само един елемент от една култура на омразата, която беше създавана, култивирана в Република Македония от 1944 година насам (от създаването на македонската република като федеративен елемент от Югославската комунистическа федерация). Може би Република Македония беше единствената съставна част на федерацията, на която от самото начало беше позволено да демонстрира един държавен национализъм, който беше насочен едновременно за справяне с вътрешните противници на новия режим и неговите идеологически постулати. Доктрината на македонизма беше съпътстваща доктрина на комунистическата идеология и тя беше налагана със същите силови средства, с които в онова време беше налагана политическата система. От друга страна беше – да се насочи този държавен национализъм срещу, както там ги наричаха – външните неприятели. Така че срещу България действително повече от 60 години се води една постоянна пропагандна, тотална атака. И някакъв вид противодействие периодично се появяваше, имаше периоди на смекчаване, но в крайна сметка – сега, когато трябва да решаваме за един път към едно общо бъдеще в рамките на Европейския съюз, всичко това трябва да бъде преодоляно. Не мога да кажа – да му бъде сложен край, защото много добре знам, че охранителите на митовете, хората, които стоят зад тези кампании, все още имат ключови позиции в обществения живот на Република Македония. Само като илюстрация ще кажа, че съвсем наскоро, преди броени месеци, там излезе двутомна, голяма, първата Македонска енциклопедия, която е уникална... Като професионален историк съм дълбоко смутен от степента, в която политиката си е позволила да моделира историческия подход за представяне на миналото. Това е наистина скандално.
Фокус: Има ли забавяне на българската дипломатическа активност в този регион в последните години?
Ангел Димитров: Самият факт, че вече половин година няма посланик е знак за известно забавяне, макар че аз разбирам новото правителство в желанието да намери най-доброто персонално решение. След като така или иначе има забавяне, действително трябва да бъде направен добър избор. Говоря, че има едно спадане на активността в двустранните отношения, едно правене на рутинна двустранна политика през целия период след 2001 година. Мисля, че дори през този период България изгуби част от позициите, които беше извоювала с една по-активна и действена политика през края на `90-те години. Не случайно се връщаме към тази декларация от 1999 година.
Фокус: Да се върнем към един момент, свързан с т.нар. малцинствени претенции. Премиерът каза - „снемане на всякакви малцинствени претенции, в съответствие с декларацията от 1999 година и преустановяване на подстрекателствата към съответните групи. Може ли да го коментирате?
Ангел Димитров: Това е изключително важен въпрос и той засяга директната намеса на институции в Република Македония в поддържането и бих казал – финансирането, говоря поне в миналото и за думите си разполагам с доказателства, че беше работено тясно с организацията ОМО „Илинден”. Тя действително поставя малцинствени проблеми. Така че – такъв вид действия с нищо не допринасят за развитието на добросъседските отношения.
Фокус: Когато Никола Груевски беше в София, той спомена – да оставим историята на историците...
Ангел Димитров: Това е само една фраза. И мисля, че фразата на министър-председателя Никола Груевски „да оставим историята на историците” е изключително несериозна, защото когато интерпретацията на миналото е съществен проблем в двустранните отношения, той е политически проблем. Той е напуснал територията на науката по простата причина, че по един или друг начин, за да се стигне до подобно разминаване, има и разминаване на научните принципи. Т.е. – политиката ясно присъства. А що се отнася до Република Македония, бих искал да кажа, че в България не е имало периоди, в които политиката не се е намесвала драстично... Що се отнася до интерпретацията общо на македонската проблематика, това, което се върши в Република Македония, е държавна политика. Трудно е „да оставим историята на историците” и Македонската енциклопедия е такъв пример, защото между нас практически няма диалог. От македонска страна има – откровено бих го нарекъл – страх от дискусии с българските колеги. Многократните опити от страна на Българската академия на науките и специално на Института по история да влезем в по-близки отношения с Института по история на Скопие (аз самият съм разговарял поне два пъти с Института за национална история в Скопие, с директора на този Институт, изпращали сме официално писма от София – да започнем диалог и професионални срещи и обсъждания) срещат един учтив, внимателен отказ. В същото време – те предпочитат да имат някакви по-професионално неутрални контакти с Института по балканистика, където повечето хора се занимават със самата Република Македония, отколкото със слабите места в двустранните отношения и с българската гледна точка към това. Разбира се – най-много специалисти по тези въпроси има точно в Института по история. Така че – давам един пример, как зад една фраза реално не стои нищо. Защото, ако чакаме историците в Република Македония да започнат критично да се отнасят към недалечното минало, още веднъж казвам – в Република Македония не е направена реална сериозна критична оценка на собственото им югославско минало, т.е. – на основата, от която тръгва съвременната независима държава. Ние не можем да очакваме някаква сериозна промяна на тяхната гледна точка. Още повече – доминиращите фигури са вече хора на възраст, които едва ли биха тръгнали да отричат това, което са правили в продължение на десетилетия.
Фокус: Около девет години сте се занимавали с двустранните българо-македонски отношения и тяхното позитивно развитие. Бихте ли посочили основните български пропуски в следващите десет години?
Ангел Димитров: България трябва да изработи една много ясна в перспектива програма за развитие на двустранните отношения. В края на 1998 г., ако не ме лъже паметта, беше изработен проект за по-дългосрочно развитие, който беше изпълняван в края на `90-те години. След това той не само, че потъна и не само, че не се споменава за него, а и не се прави нищо, независимо дали някой го одобрява или не. Все едно, че не е създаван. България трябва да изостави минималистичната политика в региона. Въпросът не е само дори с Република Македония, а и с други наши съседи. Защото за една по-малка държава и по-нов член на Европейския съюз в случая е изключително важна нейната регионална активност и нейната регионална тежест и значение. А тя се определя именно от една активна регионална политика. Не направим ли това, не превърнем ли отношенията с Република Македония вместо от поле за недоизказани неща и взаимни проблеми и подозрения, в един механизъм, който ще ни даде взаимна сила да вървим към евроатлантическите структури, нито тя, нито дори и ние, ще бъдем в състояние да използваме целия си потенциал.
Денка КАЦАРСКА

« Последно менување: Декември 09, 2009, 12:44:09 ohrid1941 »
Сочувана
Тодор Александров е БОГ , а "Спомените" на Ванче Михайлов се БИБЛИЯТА на нашата РЕЛИГИЯ !

Daskal

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 1265
    • Погледај го Профилот
Одг: ИНТЕРВЮ
« Одговори #3 на: Декември 09, 2009, 03:51:24 »

Цитат
Ангел Димитров: Самият факт, че вече половин година няма посланик е знак за известно забавяне, макар че аз разбирам новото правителство в желанието да намери най-доброто персонално решение. След като така или иначе има забавяне, действително трябва да бъде направен добър избор. Говоря, че има едно спадане на активността в двустранните отношения, едно правене на рутинна двустранна политика през целия период след 2001 година. Мисля, че дори през този период България изгуби част от позициите, които беше извоювала с една по-активна и действена политика през края на `90-те години. Не случайно се връщаме към тази декларация от 1999 година.

Согласен сам и тава е многу точно!
Сочувана
"Македония, а и други изстрадали народи са без никакво съмнение най-искрените поддръжници на идеята за обединена Европа."
Ванчо Михайлов (1896-1990) лидер на ВМРО, последната крупна фигура в историята на македонското освободително движение

disidente

  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 5398
    • Погледај го Профилот
Одг: ИНТЕРВЮ
« Одговори #4 на: Декември 11, 2009, 10:41:10 »

Малкият човек лесно тръгва след нова илюзия



http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=309768

С поета Недялко ЙОРДАНОВ разговаря Ива Йолова- 70-те чукат на вратата. (На 18 януари 2010 г. поетът има юбилей.) Каква е равносметката - “остаряваме бавно” или “старостта ни ... 
Сочувана
Тодор Александров е БОГ , а "Спомените" на Ванче Михайлов се БИБЛИЯТА на нашата РЕЛИГИЯ !

disidente

  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 5398
    • Погледај го Профилот
Одг: ИНТЕРВЮ
« Одговори #5 на: Декември 15, 2009, 06:36:48 »

Д. Нотев: Да ни възстановяват българското гражданство, не да ни го дават!



http://frognews.bg/news_18149/D_Notev_Da_ni_vazstanoviavat_balgarskoto/

В Западните покрайнини ние, българите, живеем разделени от България не по наше желание. Нима някой е питал моя дядо иска ли да става сръбски гражданин?, пита председателят на Партията на българите в Сърбия.

интервю на Ана Кочева

‒ Кои са най-значимите проблеми на етническите българи в Босилеградско и Царибродско, г‒н Нотев?

‒ Икономическата криза е един от основните проблеми, както и миграцията. Това води до недостиг на интелектуален потенциал, той се разселва, младите си отиват и българското малцинство е на път да изчезне.

А в каква посока се разселват ‒ към Сърбия, или насам към България?

‒ Където завършат, където намерят работа. Истината е обаче, че на кадърните хора сърбите им предлагат добри позиции и така ни асимилират. Този процес продължава години наред: още от 60‒те, 70‒те години. Отделно от това има много смесени бракове, дърпат ни момите, а после заминават навътре из Сърбия. Но ако навремето това е било целенасочено, сега икономиката и безработицата вършат тази работа. В Цариброд има само едно предприятие, гръцко, където работят около 150‒160 жени, но сега и там правят съкращения, продукцията няма къде да се лансира, въпреки улеснението, че в Сърбия който отвори бизнес, може да изнася в Русия без мито и с привилегии.

А какво е отношението на сърбите към вас?

‒ Те са перфидни, винаги са играели на една тънка карта, чрез която не вършат мръсната работа сами. Т.е. винаги е имало хора от малцинството, които се занимават с това някого да очернят, да навредят. Репресията никога не е била явна, знае се, разбира се, че е с център Белград, но така е измислена, та хората, работещи в кметство, полиция, които са българи по народност, да си свършат всичко сами. Всичко се върши много фино ‒ в Цариброд напр. беше построена гимназия през 1984‒5 година ‒ фантастична сграда с алуминиева дограма, с всичко необходимо: модел 21 век. Който дойдеше, й се възхищаваше и казваше: „Ние в България такова училище нямаме!”. Но никой не се сети да попита колко часа български език се преподава в тази сграда. Все гледаха външния й вид. Друг пример ‒ сърбите построиха спортна зала, модерна за 1500 зрители, но тя не може да работи, няма икономика, която да я поддържа. Така че, ако се каже, че сърбите не са отпуснали средства за спорт, или за училище, няма да е вярно, но са направили такава инвестиция, която никога няма да проработи. А пред европейските структури имат основание да кажат ‒ ето, ние даваме. Аз съм описал в една книга точно тези работи.

Да, вие сте автор на книгата "Гордите не забравят". Кои са гордите и какво не забравят?

‒ Гордите са тези хора, които осъзнават положението, държат на Цариброд и царибродското, държат на националното, на принадлежността, учат се от миналото и гледат да го пазят, както и контакта с България. Сега върви процесът на даване на гражданство, но защо ще ми го дават, след като аз живея на собствена земя, дядо ми е българин, баща ми също, какво съм виновен, че някои някога са сменяли граници. Аз съм си част от българския народ, та макар и живеещ в Сърбия. На мен гражданството трябва да ми се възстанови, не може да ми се дава. Нима някой е питал моя дядо иска ли да става сръбски гражданин? „Даване на гражданство” е погрешна формулировка, трябва да се възстановява гражданството на всички онези, на които то е отнето, без да ги питат. А и нали всички премиери, президенти говорят за това, че ние сме българско малцинство, никой не се отказал от нас?

А колко сте българските партии в Западните покрайнини?

‒ В момента при нас фигурират три партии.

Добре де, ама вие не сте чак толкова много хора там. Защо не вземете да се обедините в една? Нали в съединението е силата?

‒ В съединението е силата, ама насила красота става ли? Обединението трябва да стане, ама се случват и някои неприятни неща, които ни разделят. Ето пример, дойде Петър Стоянов, не помня точно коя година беше, май преди да падне Милошевич и даде 2‒3 паспорта на площада на определени хора. Е добре де, но тези хора по‒добри българи ли са от мен, та те да получат паспорти за 6 месеца. Има пък други хора, които определят кой може да прати детето си на море в България, кой не, пък липсват критерии за това...с една дума има хора с повече привилегии.

‒ Колко деца се обезпечават от България да ходят на море?

‒ Всяка година от Цариброд заминават два рейса. Някои обаче са ходили по 5‒6 пъти, а други въобще не са мръднали. Миналата година една жена, която е член на партията, която аз представлявам, се опита да запише своето дете за такава почивка, още повече, че то е с астма, но й казали, че не може, защото нямала заслуги.

Всъщност от всичко това излиза, че вие взаимно си пречите?

‒ Излиза по‒скоро, че преди важното, преди българското, преди обединението поставяме някакви глупости, които са междуличностни и те са пречката, която е в основата на обединението.

Ще седнете ли да се разберете?

‒ Аз бях писал едно открито писмо, бях давал интервюта за вестник „Братство”, за телевизията в Цариброд, където казах, че трябва да се обединим, въпреки че аз и моята партия смятаме, че не сме застрашени по отношение на пререгистрацията. Но ето още един пример във връзка с това, което Вие ме попитахте в началото за сръбското отношение към нас: Сърбите са 6 милиона. За да пререгистрират партия по закон на всеки 8 години, те трябва да съберат 10 000 подписа. Всички малцинствени партии от друга страна са поставени в един кош. Ние, напр., сме около 20 000 българи и всяка една наша партия, трябва да събере 1000 подписа. Това съотношение не е коректно. Ако уравнението се приложи спрямо сърбите, те би трябвало да покажат не 10 000, а 300 000 подписа, за да я има същата пропорция. А и то не е само да събереш подписите. Първо човек трябва да даде съгласие, че иска да се подпише, след това да се вкарат данните в компютъра, после пък човекът трябва да отиде в кметството, да застане на гишето с паспорта си и да подпише 3 екземпляра или пък ти трябва да отидеш в кметството, за вземеш онзи, който отговаря за процедурата заедно с книгата, да го сложиш в колата и да го водиш от къща на къща. Но ние така или иначе ще съберем подписите.

Как преценявате българския интерес към вас, българите от Цариброд?

‒ Сещат се за нас от време на време. Но сега искам да ви кажа, че понастоящем в района на Цариброд, който е на 60 км от София, има много изгодни оферти за купуване на имоти, на вилни места. Става дума за чудесни местности в долината на река Ерма, в подножието на Стара планина. Бихме предпочели българи да се заселят тук, а не хора от вътрешността, които на безценица изкупуват големи площи. И още ‒ внуците, синовете на хора от тези краища, изселени в България, нека да дойдат, да си погледнат документите дали нямат наследство от роднини. Така земята ни ще остане в български ръце. Аз самият имам братовчеди, които казват: „Ама за какво ми е тази земя?!”. А им трябва да отделят само един ден и 5 л бензин, да дойдат в съда, да вземат документа, струва не повече от 100 лв. и да си възстановят имотите. Дори и никога да не ги обработват, те ще си останат български. Бихме се радвали младите българи, особено тези, които са по институциите, да насочват повече интереса на обществото към Цариброд; защо например и царибродските деца да не взимат участие в тези програми по телевизиите, в които се пее, танцува. Ами че това са хора от същия народ! Ние трябва да говорим на един език, да си извадим поуки от миналото, да съхраняваме православието, защото много малко остана. Ние не сме застрашени само от глад и криза, защото другите религии ни мачкат и ще вземе да излезе, че напразно стоят тези прекрасни исторически черкви, а срещу тях по две джамии...
Сочувана
Тодор Александров е БОГ , а "Спомените" на Ванче Михайлов се БИБЛИЯТА на нашата РЕЛИГИЯ !

Daskal

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 1265
    • Погледај го Профилот
Одг: ИНТЕРВЮ
« Одговори #6 на: Декември 15, 2009, 07:37:13 »

Сещатa рецептура и за РМ, по автоматизам возобнување на граждаството за всичи и които иска нека повели! Разбира се во срок от 3 години, а получуването на граждаството да биде во срок от 6 месеци!

Се друго нема смисла...не е нормално хората да чакат по 4 години регуларно за БГ гражданство!
Сочувана
"Македония, а и други изстрадали народи са без никакво съмнение най-искрените поддръжници на идеята за обединена Европа."
Ванчо Михайлов (1896-1990) лидер на ВМРО, последната крупна фигура в историята на македонското освободително движение

Апостол

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 509
    • Погледај го Профилот
Одг: ИНТЕРВЮ
« Одговори #7 на: Декември 18, 2009, 11:24:15 »

http://www.dnevnik.com.mk/?ItemID=5A85171FBFCF3E44962F47B5B604BCF3

ИНТЕРВЈУ: ЈОРГОС ШАЦИМАРКАКИС, ЕВРОПРАТЕНИК И КОПРЕТСЕДАТЕЛ НА ЕВРОПСКО-МАКЕДОНСКИОТ ПАРЛАМЕНТАРЕН КОМИТЕТ

Скопје погрешно го бара идентитетот во антиката



Ако е одреден датумот за преговори и двете страни ќе се најдат под притисок, а тогаш на сцена стапува ЕУ што може да даде конкретни резултати, се разбира, ако Папандреу и Груевски учествуваат, вели Шацимаркакис

Ако спорот за името не се реши во првата половина од 2010 година, импулсот ќе исчезне, а натамошни провокации би можеле да доведат до нова затегнатост меѓу Словените и Албанците, по што би имале немири во Западен Балкан. Ова е оценката на Јоргос Шацимаркакис, германски европратеник од грчко потекло од групата на либералите и копретседател на Заедничкиот комитет за соработка помеѓу македонското Собрание и Европскиот парламент. Како што вчера објави „Дневник“, тој е автор на предлогот доскорешниот висок претставник на ЕУ за заедничка надворешна и безбедносна политика, Хавиер Солана, да биде специјален претставник на Унијата во спорот за името помеѓу Македонија и Грција.

l Господине Шацимаркакис, ЕУ го одложи одредувањето датум за преговори на Македонија, со што разочарувањето во земјата е големо. Дали на оваа кандидатка за членство во ЕУ, повторно и' се заканува враќање во немирни води?

- Ако се земат предвид протестите, би можел да се стекне таков впечаток. Но, и претходно се знаеше дека нерешеното прашање за името претставува пречка.

l Кој има право во овој бизарен спор?

- Сето тоа е поврзано со историја, идентитет и психологија. И двете страни имаат аргументи. Грците се во право кога велат дека во античка Македонија Словените се' уште не биле населени. Александар Велики бил Хелен! За време на византиското и османлиското владеење регионот Македонија бил повеќеетничка држава населена со Грци, Словени, Албанци, Турци. Историски гледано, не може да следи ексклузивно право за употреба на името Македонија.

l А зошто е тоа поважно од пристапувањето кон ЕУ?

- Грешки се направени на сите страни - во Брисел, во Атина, во Скопје... ЕУ требало многу порано да изврши притисок врз засегнатите страни за наоѓање решение. Таа многу години се држеше настрана. Атина не успеа во обидот да забрани какво било користење на поимот Македонија. Скопје направи грешка - идентитетот на една новонастаната држава го побара во антиката и цела една генерација веќе израсна со тоа.

l Има нова грчка влада, за која се веруваше дека има поголема флексибилност. Зошто се' уште се тапка во место?

- За време на претходната влада на Караманлис речиси немаше контакти на високо ниво. Новиот премиер Папандреу од октомври досега веќе два пати се сретна со својот колега Груевски. Постои импулс поради новата грчка влада, но и поради тоа што Комисијата на ЕУ ја потврди зрелоста на поранешната југословенска Република Македонија за почнување преговори. За почеток на преговорите би требало да се најде датум до март.

l Но, владите на земјите-членки на ЕУ не можеа да се договорат за овој рок...

- Поаѓам од тоа дека ќе се успее до март. Но, тоа подразбира откажување од провокации. За жал, двајцата премиери употребуваат остра реторика, што воопшто не помага. Исто така, и премиерот Груевски треба да се обрати како претставник на сите граѓани. Во опозицијата генерално, но и кај Албанците што се и во опозиција и на власт, расте загриженоста дека поради провокациите ќе биде пропуштена големата шанса.

l Албанското население во Македонија на спорот за името гледа како на забавување на патот кон ЕУ и тоа создава нервоза. Уште колку време останува за решение?

- Останува само уште првата половина од 2010 година, под претседателство на Шпанија. Потоа импулсот ќе исчезне. Понатамошни провокации би можеле да доведат до нова затегнатост меѓу Словените и Албанците, а тогаш навистина би имале немири во Западен Балкан.

l Со оглед дека вашите предци се Грци, дали по ова прашање воопшто може да останете неутрален?

- Точно, имам дедо Грк, но и Груевски има. Неодамна тој зборуваше за „конечна пресметка“. Тоа не се добри тонови. Понекогаш мора да се запрашате дали тој ја става сопствената земја во заложништво заради идентитет што лично го посакува. За мене одлучувачки е европскиот интерес, а тоа е пацификација на Западен Балкан. Грција до 2014, сто години од почетокот на Првата светска војна, сака да го протурка регионот во ЕУ. Тоа е по малку визионерски, но јас би ја презел одговорноста.

l Преговорите се одвиваат со посредство на ОН. Би требало ли таа улога да ја преземе ЕУ?

- Не сум задоволен со процесот во ОН. Тој се одвива во Њујорк и јас не можам да согледам, зошто „меката светска сила“ - Европската Унија, им ја препушта на ОН работата што е во нејзин домен. Истото трае многу години и не донесе ништо.

l Вие лично предложивте етапно решавање на спорот...

- Прво треба да се дојде до брз договор за името - „Северна“ или „Горна Македонија“. Потоа, може да се одреди датум за почнување на пристапните преговори, со назнака претходно да се разјасни опсегот на употребата на името. Грците бараат и за внатрешна употреба да се користи терминот „Горномакедонски јазик“ и „Горномакедонци“. Тоа тешко се договара. Но, ако е одреден датумот за преговори, и двете страни ќе се најдат под притисок за наоѓање решение. Тогаш на сцена стапува ЕУ, што може да даде конкретни резултати, ако Папандреу и Груевски учествуваат.

Кнут Прис
Бриселско биро на ВАЦ
Сочувана

Апостол

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 509
    • Погледај го Профилот
Одг: ИНТЕРВЮ
« Одговори #8 на: Декември 19, 2009, 11:20:56 »

http://www.focus-news.net/

 Михо Михов: Падането на визите ще се отрази позитивно на туристическите, културните, икономическите връзки с Македония
 
19 декември 2009 | 11:59 | Агенция "Фокус" 
 
 
 
София. Днешният ден е едно радостно събитие не само за македонското общество, но и за Западните Балкани, доколкото се възстановява една справедливост и се прави реална стъпка към интегриране на младата македонска държава към европейските и световните структури. Това каза пред Агенция “Фокус” ген. Михо Михов, посланик на България в Скопие до юни 2009 година.
По отношение на заслугите на македонските държавни ръководители, трябва да признаем, че те положиха реални усилия за изпълнение на критериите, които поставяше Европейският съюз, и ето – в днешния ден те се увенчават с един политически успех, който би следвало да бъде гордост на македонските държавници пред техния народ и съседните им страни. Същото важи и за сръбските ни съседи, допълни той.
„България като член на Европейския съюз и НАТО, положи максимум усилия, формирайки реална външна политика по отношение на Македония, за нейното интегриране и облекчаване на визовия режим. И, разбира се, органите на нашите държавни институции, формиращи тази политика, каквито са Посолството и Генералното Консулство в Македония, изпълниха една много трудна задача.
Във всички случаи – за България това е огромно облекчение, което ще се отрази положително на културните, туристически, икономически връзки, а и ще облекчи нашият бюджет, който осигури безплатни визи за три години на нашите съседи - каза ген. Михов.
Искрено се радвам на това, че моите колеги и последователи с отговорно държавно поведение ще съсредоточат усилията си в по-реални други мисии”, каза още Михо Михов.
 
 
Сочувана

disidente

  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 5398
    • Погледај го Профилот
Одг: ИНТЕРВЮ
« Одговори #9 на: Декември 23, 2009, 01:15:57 »

Не треба да сме кавкаска република


Потпретседателката на ДУИ, Теута Арифи

Не можеме да ја укинеме дебатата само затоа што некој не може да ја поднесува

Оливера Војновска


Во последната колумна Вие практично му се обраќате на пишувачот. Кого го препознавате во оваа улога и зошто сте сигурна дека пратеничката од ВМРО-ДПМНЕ, Косана Николиќ-Мазнева, само го прочитала текстот?

Па, едноставно, како професор можам да проценам кој има способности да напише некој состав, а кој не. Затоа и мојата дебата ја насочив кон вистинскиот автор на текстот, кој и да е, без разлика колку тоа може да ги разлути оние што своето политичко дејствување се согласни да го градат како читатели на туѓи текстови. Оригиналноста, знаењето и стилот ги имате или ги немате. И тие што таа оригиналност и инвентивност ја немаат не треба да се налутат кога другите тоа го забележуваат, а и го кажуваат.

На крајот на краиштата ние јавно пишуваме и искажуваме ставови, а и самата јавност може лесно да процени нечии интелектуални капацитети за дебатирање по разни општествени и политички теми. Мислам дека бев јасна оти мојата дебата и несогласување ги насочив кон идеите напишани во текстот. А тоа што на некои, кои немаат капацитет да дебатираат за идеи, има е потребна дебата за личности, е нивен проблем. Не случајно е кажано дека големите луѓе дебатираат за идеи, а малите луѓе муабетат за личности.

Какво е чувството некој да Ве спореди со Мира Марковиќ и да Ве обвини за ригидност, клаустрофобија и за национална фрустрираност?

Не ме загрижуваат обвинувањата, бидејќи биографијата зборува за тоа кој е што во животот и во политиката. На крај, можам и да разберам дека политички модел на некој што се презива Николиќ е да биде Марковиќ, како што е јасно дека политички модел на некој што се презива Арифи е да биде Олбрајт и Клинтон. Тоа го докажала историјата на регионот.

Дали ставовите што ги изнесувате во колумните се Ваши лични или тие се поклопуваат и со ставовите на раководството на ДУИ?

На последниот партиски конгрес ја добив максималната подршка како број на гласови, што јасно зборува за подршката што ја уживам во рамките на мојот политички субјект. Улогата на интелектуалците во политичките партии е токму во градењето на критичната мисла и градењето на демократските капацитети на партиите и на државата во целина. Инаку, ако интелектуалците немаат храброст да се залагаат, да укажуваат и понекогаш поостро да критикуваат за работи што ја проблематизираат иднината на државата, тогаш зошто да денгубат во политички партии. Ставовите што ги искажувам се вградени во филозофијата на мојот политички субјект, која се заснова на три вредности: еднаквост, слобода и солидарност, а сето тоа поврзана со неопходноста на евроатлантските интеграции .

Конфронтацијата со пратеничката на ВМРО-ДПМНЕ, Косана Николиќ-Мазнева, добива сериозни размери. Колку овој конфликт може да ги разниша односите во владината коалиција?

Коалицијата се заснова врз договор за кој јас ценам дека е јасен. Но, исто така, секое ново политичко прашање што доаѓа е отворено за дебата. Ние не можеме да ја укинеме дебатата само затоа што некој не може да ја поднесува. Тогаш да ја укинеме и демократијата и да прогласиме владеење како на кавкаските републики. Тоа не би и' доликувало на една земја што претендира членство во ЕУ.

Женската кавга меѓу владините партнери се случи неколку дена по недобивањето датум за преговори со ЕУ. Дали причините за конфликтот може да се бараат во различните перцепции на ДУИ и на ВМРО-ДПМНЕ за евроинтеграциите и за спорот за името?

За нас евроинтеграциите се без алтернатива. Без алтернатива во простор, но и во време. Не може да се согласиме дека тој процес може да трае бескрајно. Евроатлантските интеграции се ургентна потреба на нашата земја и внатрешната атмосфера јасно укажува на тоа.

Го повикавте премиерот Никола Груевски јавно да ги соопшти плановите за иднината на државата. Речиси две години сте дел од Владата, зошто досега не го сторивте тоа?

Ценам дека умерената транспарентност може да помогне во градењето на добра атмосфера во текот на идните шест месеци. Доколку тоа не било потребно порано, сега станува иманентно. И мислам дека тој процес на комуникација со граѓаните треба да се оствари со должна почит кон нив, тие заслужуваат да бидат сериозно информирани за сериозните одлуки што треба да ги носи политиката.

(„Утрински весник“ побара интервју на истата тема и со пратеничката од ВМРО-ДПМНЕ, Косана Николиќ-Мазнева, но нејзината партија одби со образложение дека нема да ја продолжат полемиката.)
   
Сочувана
Тодор Александров е БОГ , а "Спомените" на Ванче Михайлов се БИБЛИЯТА на нашата РЕЛИГИЯ !

disidente

  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 5398
    • Погледај го Профилот
Одг: ИНТЕРВЮ
« Одговори #10 на: Декември 24, 2009, 09:41:14 »

Отец Роман: Трябва ни трус, за да се осъзнаем в Бога

http://frognews.bg/news_18466/Otets_Roman_Triabva_ni_trus_za_da_se_osaznaem_v/


 Отец Роман
снимка:Вяра Йовева

Църквата не е фактор в обществото. Трябва ни истинска вяра, а не суеверие, тя дава на народа силата и устоите, казва в навечерието на Рождество свещеникът в софийския храм „Света Троица”

Интервю на Стойко Стоянов

- Отец Роман, много бяха изпитанията за българите през тази година, по-силна ли стана вярата ни към Бог?

- Изпитанията каляват човека, каляват вярата му в Бог, на само този, който иска да приеме поуките, от това което е станало. Трябва да се учим от изпитанията, защото Господ казва, че прави допущение, допуска ни до възможността за поука, и тогава да можем да се стреснем и да търсим нов и верен път. Но за съжаление не виждаме допущението, което ни е дадено. Народът не си вади поуки от това, което става постоянно, да вземе мерки, да промени живота си чрез вярата.

Тя вярата е основата на всяко общество. Няма голяма нация без силна вярва, без силна църква. Ако продължаваме да се отдалечаваме от силната си вяра, която ни е завещана от нашите предци, нямаме начин да извлечем поука и следователно ще затъваме в бездуховие. Това се случва в момента и за съжаление не се отчита от нашия народ. Разбираме вярата като декорация, като нещо външно, а тя е същността. Махнете му вярата на човека и той остава като животно.

- Но българското семейство се отказа да продължи да бъде вековния пазител на вярата.

- В момента българското семейство деградира. Свидетели сме на бягство, на отказ от семейството. Става модерна тенденция и младите приемат, че съществуването на семейството е някакъв външен и безсмислен акт, а не дълбоко същностен модел, в който се възпитават децата, израстват поколения българи, формират се основите на живота ни. Тези основи са - любовта към родителите и домашната църква, тоест религиозното възпитание на децата. Ако сътворим това в семейството, идните поколения ще имат устои.

- Защо през последните години религиозният смисъл на Рождеството бе изместен от някакви светски правила и символи, подменена е същността на празника?

- Този феномен се наблюдава при всички религиозни празници. Акцентува се върху външната страна, а не виждаме духовната същност. Да вземем като пример постите, приемаме само външната част, какво се яде, а не разбираме, че те са духовни, че през това време се правят добрини и се пазим от грехове. Забравяме, че постът води до изповед и взимане на причастие, за да бъдат пречистени духът и тялото ни за сакралния ден. А ние се интересуваме от обвивката, от черупката на празника – от хапването, пищната трапеза, от подаръците, това е важното.

А Рождество е началото на Спасението. На този ден става Боговъплащението и тогава ние вече имаме надежда, че този който бе обещан на човечеството – Иисус Христос, ще извърви своя житейски път и възкръсвайки ще стане спасител на цялото човечество. Но всичко това не го разбираме, тоест не разбираме същността на празника. И това се отнася до всеки църковен празник. Трябва реално да си давам сметка, че много малка част от населението едва 5-10 процента са наясно с вярата си, а това е страшно.

- Излиза, че ние тачим фалшивото в празника, а сме загърбили духовната му същност и така почитта не е пълноценна и истинска?

- Да, реално така се получава, но не си даваме сметка за това. Ето на вечерната служба в навечерието на Рождество, в храмовете ще има много малко хора. Народът е по къщите си и по заведения, празнува и се весели, а това не е изобщо почитане, признаване на Коледа, а по скоро сквернене.

- Оправдаваме се, че комунизма е убил религиозното чувство на българина, но през изминалите 20 г. преход към демокрация вярата на българина претърпя зверска катастрофа и сега е в будна кома. Дава ли си църквата сметка за това?

- Вярно е, не трябва да се казва само 45 години атеизъм, а към тях да се добавят още 20 години от тъй наречения преход. През това време бяхме оставени в условия на свобода, за разлика от преди, когато за вярата се налагаха ограничения. Но с какво можем да се похвалим през тези 20 свободни години? Построиха се много храмове, други се реставрираха, но храмът е черупката, в която трябва на молитвено събрание да се събират вярващите. Но тъжното е, че повечето храмове не ни направиха по-силно вярващи, не се увеличиха последователите на Божието слово. С погледа на свободните хора видяхме, че около нас съществува друг свят – светът на свободните народи, които изповядват силни християнски ценности. Но не пожелахме тях да вземем, а се поблазнихме от обвивката, от външните съблазни.

- Как коментирате факта, че младите хора почитат и се поздравяват повече за Хелуин, или за Свети Валентин, а не познават православния църковен календар.

- На тези празници външността, шоуто са ярко изразени. На Хелуин младите се маскират, а пропускаме, че имаме православни празници, на които народната традиция е свързана с кукерски игри, но те са ни останали чужди. Тези празници са външни за българина и той не може да им сложи садържание не защото са католически, протестантски или други, а защото на българина по начало му липсва вярата. Затова честваме деня на влюбените, а и представа нямаме за житието и страданията на покровителя им Свети Валентин.



Духовникът е убеден, че без вяра българското семейство няма бъдеще

А в същото време в православието имаме такъв силен светец – Николай Мирликийски Чудотворец, също покровител на влюбените и желаещите семейство. Това е Дядо Коледа, празнуват го и католици и протестанти. Той е пуснал три кесии със жълтици на три отчаяни девойки, които не можели да се омъжат заради беднотия. Това е светецът, който поддържа брака, желанието за семейство. Защо той да не е повече почитан от католическия Св. Валентин, но не искаме да разберем и да вярваме в нашия покровител. Затова чакаме подаръци и благословия от Дедь Мароз, или Дядо Коледа, но не знаем кой е той? А подаръците трябва да са духовни, защото бракът не е нещо материално. В основата на семейната двойка са любовта и разбирателството. Няма ли ги, всичко е безсмислено, ако щете си подарявайте бентлита, лимузини и къщи в Америка, безполезно е защото няма любов.

- Свидетели сме на зловеща традиция през последните години - преди големи празници България се почерня от случайни трагедии и невинна кръв. Какъв знак ни дава Бог, разчитаме ли го?

- С тези трагедии ни се казва, че обществото е болно, че по този начин повече не можем да живеем. Това е смисълът на тези знаци. А дали ще ги разберем, и ще извадим поука е въпрос на лична, свободна воля, ние си носим кръста. За да спрем тези трагедии трябва да има силна вяра в хората, но и здраво духовенство, което да помага на хората да намират истината.

- Българите са отчуждени от православието, но църквата ни мълчи по тази тема, защо не я превърнете в национален дебат?

- В голямата си част църквата се примирява, това което го казва, го прави само от амвона, в храма по време на проповед и служби. Но слушателите са малко. И те не могат да пренесат навън чутото и преживяното. Губи се брънката към семейството, към улицата, местата където работим. Свещениците не излизат от храма, затворили са се в него и виждат ролята си само в богослужението, а не се общува с народа. Църквата вече не е фактор в обществото и в държавата. Напоследък все повече личи, че дебатът не е как да спечелим още един вярващ за храма, а говорим за имоти, за санове. Църквата сама абдикира от мястото си в обществото. Хората не знаят какво тя върши, къде е насочена силата й. А всеки един свещеник трябва да познава и новороденото в енорията си, да знае какво става в семейството в квартала. Това е нашата роля, но сме я загърбили.

- Защо духовниците се отказаха от мисионерството, предпочитат да са попове, а не войни за вярата?

- За съжаление нашата църква има мисионери , но само извън границите на България. В Америка, Австралия, Европа духовниците ни провеждат такава дейност и привличат към православието чужденци. Наскоро четох за разрастването на общността ни в Аляска.

- Но от мисионери има нужда в Родопите, а не в Аляска, там живеят хиляди потомци на българомохамедани, които днес се лутат и търсят идентичността си.

- Тъжна тема, но в Родопите имаме един, двама апостоли, които работят сред тези хора, а другото край тях е пустиня. Там където са те нещо се случва, но територията е огромна. Загадка е защо местните свещеници в Кърджалйско, Смолянско, Благоевградско, са се затворили само в храмовете си, а не работят сред търсещите Бог.

- Православната ни църква е канонична, но в 21 век имали в нея място да реформаторство за да стане по-адекватна за обществото?

- Според мен правилният път е препокриване на това, което сме правили. Онова което е създала църквата някога е било с висока духовна същност. Например до преди идването на комунизма на власт, ние имаме една силна християнизация в Родопите. В последствие всичко това пропада, същото се случва и в Македония, Тракия. Сега просто трябва да преповторим с воля и дух, това, което нашите клирици тогава са съградили. И няма нужда да препокриваме колелото. Да се поучим от мисиите на Руската православна църква в Монголия, в Япония, в Китай, в Южна и Северна Корея.



- Но нашата църква няма мисия към собствения си народ.

- Грешка, която може да бъде и съдбоносна. Истина е, че мисионерската дейност, социалната, просветната - или ги няма в нашата църква, или са в някакво начално, полуразвито състояние.

- На Коледа стават чудеса, да очакваме ли възраждане на българското православие?

- Аз по-скоро очаквам някакъв трус – силен и страшен, за да се осъзнаем. Трус ни трябва. Българите сме хора, които само в трудни моменти на изпитание се обединяват, тогава мислим конструктивно и тръгваме напред. Историята е красноречива – били сме силни само при изпитания, тогава духът ни проличава, но бедата ни е, че сме търпеливи и търпим докато можем – не до болка, до кокал, а до счупване на кокала. И тогава проумяваме, че нещо трябва да се промени. Тогава излизат и истинските личности, които повеждат народа. В момента сме в се скрили в една блатиста среда. Удобна ни е защото е влажно, топло и никой не ни закача. Чуваме гласа само на врачки, баячки, ясновидци и лъже-пророци Не искаме да ни брулят ветрове, не искаме да чуем истинското слово и да последваме Учителя. Трябва ни истинска вяра, а не суеверие, тя дава на народа силата и устоите. От вярата по-добро нещо не е измислено.
Сочувана
Тодор Александров е БОГ , а "Спомените" на Ванче Михайлов се БИБЛИЯТА на нашата РЕЛИГИЯ !

Competent

  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 3619
    • Погледај го Профилот
Одг: ИНТЕРВЮ
« Одговори #11 на: Декември 27, 2009, 01:20:13 »

Нови юначества на цар Грую при Миленко:

http://www.kanal5.com.mk/Default.aspx?mId=120   8)
Сочувана
Every cat, dog and skunk born in Macedonia is Macedonian.
But the whole world knows that the Slavs in Macedonia are Bulgarians.
People that don’t know or do not want to know who they are will perish !

Апостол

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 509
    • Погледај го Профилот
Одг: ИНТЕРВЮ
« Одговори #12 на: Декември 28, 2009, 02:47:17 »

http://www.focus-news.net/?id=n1322480

Митко Йованов: В Македония трябва да съберем смелост и да престанем да гледаме негативно на България
 
28 декември 2009 | 14:10 | Агенция "Фокус" 
 
 
 
Първият исторически мост между Македония и България трябва да изградим на основата на общо честване на някои личности от миналото, за които и Македония, и България се гордеят с тяхното революционно дело. Второ – да изградим железопътна линия и друга инфраструктура за по-доброто икономическо развитие на двете държави. Това каза в интервю за Агенция “Фокус” Митко Йованов, специалист по политически науки и магистър по история, автор на книгата „Македония в политиката на Германия на Балканите 1919 – 1933 година”.
По думите му - Македония и България имат много обща история. „Факт е, че преди Македония да се сдобие с държава в рамките на СФР Югославия, много македонци са гледали благосклонно към България, много македонци са търсили спасение в България от непосилната обстановка във Вардарска Македония под сръбска власт, и в Егейската част, който влязъл в състава на Гърция между двете световни войни. По това време София е главният център на македонската интелигенция до началото на Втората световна война. По-голямата част от македонските революционери са получили помощ и защита в България, за да водят борбата си за освобождение на Македония. Ние трябва да съберем сили и да изразим благодарност към България. Тази част от историята е много малко позната, но още по-лошото е, че има и много исторически неистини. Това състояние усложнява отношенията между двете държави. Трябва да разрушим многото табута и стереотипи, които съществуват и днес. Смятам, че е необходимо от двете страни да съберем храброст, за да погледнем фактите в историята и да оценим днешната реалност, по този начин ще си улесним настоящето и бъдещето. Това ще бъде началото на истинско европеизиране на нашите общества и то във всички негови сегменти. Товарът на този процес най-напред трябва да го понесат интелектуалците”, каза още той.
Ние в Македония трябва да съберем смелост и да престанем да гледаме негативно на България. В Македония би трябвало хората да чуват и за някой български филм, театрално представление, поезия от български автор и т.н. Това трябва да го променим и да започнем да се запознаваме помежду си, тъй като сме съседи, които имат много сходни неща и трябва да живеят в Европейския съюз, каза още Йованов.
„Аз разбирам загрижеността в България за това, че в част от македонските медии на всяка цена се води антибългарска кампания. Трябва да се противопоставим на някои структури, за да преодолеят своите комплекси и да реализират чуждите интереси за сметка на Македония. От друга страна – в Македония има загриженост, че България иска да ни присвои. Но дори и да има такава опасност, спасението не е антибългарска кампания и още по-голямо затваряне спрямо България. Факт е, че съществува македонски народ, който през 1991 година създаде независима държава. Този народ има свой език, азбука, на която се образоваха редица поколенията, създаде се македонска идентичност. Но съм против изграждането на македонски патриотизъм, който прераства в национализъм, и който се основава на омраза към съседните народи с прокламирането на тезата, че съседите не искат да съществуват македонците. Точно този патриотизъм, съответно – национализъм, ще ни донесе неизмерими щети точно на нас, македонците”, каза още Митко Йованов.
Митко Йованов е магистър по история. Дипломирал се е в специалност „политически науки”. Работил е като журналист във в. „Дневник”, Македония. В момента е докторант във Факултета за Югоизточна Европа в Лудвиг университет, Мюнхен, Германия. Автор е на книгата „Македония в политиката на Германия на Балканите 1919 – 1933 година”.


Пълния текст на интервюто четете по-късно в „Мнение”
 
 
 
Сочувана

Апостол

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 509
    • Погледај го Профилот
Одг: ИНТЕРВЮ
« Одговори #13 на: Декември 28, 2009, 02:51:02 »

http://www.focus-news.net/?id=n1322475

Митко Йованов: Главният проблем в Македония днес е, че няма политическо лидерство, което да пречупи стереотипите
 
28 декември 2009 | 14:03 | Агенция "Фокус" 
 
 
 
Главният проблем в Македония днес е, че няма политическо лидерство, което да успее да пречупи стереотипите у македонците. Това каза в интервю за Агенция “Фокус” Митко Йованов, специалист по политически науки и магистър по история, автор на книгата „Македония в политиката на Германия на Балканите 1919 – 1933 година”. „Между тях е и този стереотип, че всички съседи ни мразят и искат да ни унищожат. По-нататък – този, че Европа е двулична и не е искрена към Македония. В най-малка степен – трябва да се престане с по-нататъшното разпространение на подобна пропаганда. Именно днес, когато на мнозинството от македонците е насадено в съзнанието че Македония е центърът на Балканите и има голямо стратегическо значение и затова съседите искат да я заграбят. Това е стереотип от миналия режим, върху основата на който се градеше македонската гордост като важен фактор на Балканите. Смятам, че трябва македонските власти да тръгнат от позицията, че ние сме една от най-младите държави на Балканите, държава, която силно залага на стабилни Балкани, която иска цялостна интеграция в НАТО и ЕС. Само в такива обстоятелства Македония може да се развива успешно”, смята той.
По думите му - днес е много трудно да се разбере Македония, ако се гледа отвън. „Държавата има проблем с всеки свой съсед. С Гърция – около името на държавата, България не признава съществуването на македонски народ, Сърбия не признава македонската църква, с Албания и Косово проблемите главно са около статута на албанците в Македония”, каза Митко Йованов.
По думите му - особено е важно правителствата да престанат да се занимават с история като алтернатива на тяхната неспособност да намерят решения на проблемите за по-добър живот на гражданите. „От историята не можем да избягаме, нито е нужно, нито пък някой го иска от нас. Необходимо е да престанем да злоупотребяваме с историята за прокарване на интересите на една малка част от политическия елит, който не мисли доброто на своя народ и предизвиква щети в ущърб на региона. Нужни са лидери, които да бъдат способни да поведат народа към постигане на компромиси. Това не е толкова тежко, ако погледнем примерите на народите от ЕС, които успяха да постигнат компромиси за много тежки проблеми. За съжаление, все още много малко разбираме същността на ЕС, който е създаден в резултат на големи компромиси и спиране на злоупотребяването с историята. Държавите от ЕС извлякоха поука от двете световни войни, които нанесоха огромни щети на света. ЕС не е само получаване на привилегии и финансова помощ. ЕС е и философия на постигането на компромиси и тъкмо оттук произтича мощта на интеграцията в ЕС. Необходимо е да кажем на гражданите, че нито на Германия, нито на Франция им е било по-лесно, държави, които в историята са били големи неприятели, днес поставят основите на ЕС. За тази цел са били потребни големи компромиси и жертви”, каза още Митко Йованов.
Митко Йованов е магистър по история. Дипломирал се е в специалност „политически науки”. Работил е като журналист във в. „Дневник”, Македония. В момента е докторант във Факултета за Югоизточна Европа в Лудвиг университет, Мюнхен, Германия. Автор е на книгата „Македония в политиката на Германия на Балканите 1919 – 1933 година”.


Пълния текст на интервюто четете по-късно в „Мнение”
 
 
Сочувана

Competent

  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 3619
    • Погледај го Профилот
Одг: ИНТЕРВЮ
« Одговори #14 на: Декември 29, 2009, 06:57:32 »

Обаче, работата с Митко Йованов не изглежда никак добре:
http://www.mn.mk/istorija/1020

Цитат
Македонците ќе се борат и против Бугарија за својата татковина
Цитат
Македонците се спремни да се борат и против Бугарија за постигнување на целта-ослободување на цела Македонија

И внимание !
Цитат
Македонците се духовни старатели на Бугарите

”Причината за политичка сила што ја поседува македонското прашање во бугарското опшество, е поради фактот што Македонецот во споредба со Бугаринот, е интелектуално на повиско ниво и се издигнува над него. Ваквите внатрешни прилики може да се окаректеризираат како врховно старателство на Македонците врз Бугарите, кои се духовно и политички послаби од Македонците. Показател за таквата ситуација е и фактот што на чело на Владата стои Македонец. (се мисли на Андреј Љапчев). Во голем дел од дипломатските позиции во државата, на чело стојат Македонци. Тие истотака заземаат и многу важни и моќни позиции во внатрешното управување на државата. Политичките позиции на Македонците се толку силни при креирањето и  водењето на надворешната политика, што тие се моќни во секое време да се спротистават на решавање на македонското прашање кое не е според нивната волја.”
« Последно менување: Декември 29, 2009, 07:00:26 Competent »
Сочувана
Every cat, dog and skunk born in Macedonia is Macedonian.
But the whole world knows that the Slavs in Macedonia are Bulgarians.
People that don’t know or do not want to know who they are will perish !