Бугарски Културен Клуб

Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).

Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија
Напредно пребарување  

Новости:

Автор Тема: За диалектната основа на един ръкопис от 18 век  (Прочитано 1600 пати)

Стариот

  • Jr. Member
  • **
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 77
  • Всичко за Македония!
    • Погледај го Профилот
    • Книги за Македония, Books about Macedonia
Сочувана
Всичко за Македония!

тиквешанка

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 633
    • Погледај го Профилот
Одг: За диалектната основа на един ръкопис от 18 век
« Одговори #1 на: Јануари 19, 2015, 06:07:23 »

Български старини - Свищовски дамаскин - Любомир Милетич от Щип, Македония

http://www.strumski.com/biblioteka/?id=531

http://www.strumski.com/biblioteka/?id=284

http://pbc.hit.bg/damaskin/index.htm

Свищовски дамаскинъ отъ 1753 г.
"Така нарекохъ още преди години единъ много важенъ български ръкописъ, съдържащъ поучителни слова отъ XVIII векъ, датуванъ въ края на едно отъ тяхъ, именно на листъ 158 б. Езикътъ на ръкописа е свищовско наречие, както се е говорило преди двесте години. На 1901 година ръкописътъ на свищовския дамаскинъ още принадлежеше на библиотеката на свищовското читалище "Св. Кирилъ и Методий", гдето го бяхъ изучвалъ. Същиятъ ръкописъ сега е притежание на "Ученолюбиво и просветително дружество Елена и Кирилъ Д. Аврамови". Ръкописътъ е на форматъ средна 8-на, както се вижда отъ приложените въ края на това издание фотограф. репродукции въ оригинална големина, и съдържа 326 листа...

Следъ изучванията, които правихъ презъ последните двадесетъ години върху историята на българския езикъ възъ основа на живите български наречия, все по-вече се убеждавамъ, че свищовския дамаскинъ има големо значение за историческото осветление на северо-източното българско наречие, което въ своята диялектология на източните говори нарекохъ о-наречие, и че е необходимо изцяло да се издаде печатно. Презъ месецъ септември 1921 година ходихъ въ Свищовъ и настояхъ предъ споменатото дружество, което твърде любезно ми предаде ръкописа за временно използуване съ речената цель. Успяхъ да препиша целия ръкописъ, като спазихъ напълно правописа на оригинала, съ едно малко изключение, че обикновените, често повтарящи думи съ съкращения на някои типични изрази предавамъ развързани изцяло. Освенъ туй отделихъ думите една отъ друга и снабдихъ текста съ обиходната интерпункция, така че той сега по-лесно се чете и разбира. Напълно запазихъ ударението на думите, както е въ оригинала; то е народно и представява важна за българската диялектология ценностъ на ръкописа.

Ръкописътъ има следното съдържание:
1. Слово за Рождество Христово
2. Слово на Богоявление
3. Слово на сретение Господне;
4. Слово на съшествие Светаго Духа
5. Слово за чудесата на света Богородица
6. Слово на св. Благовещение
7. Акатистъ за чудотворението на св. Богородица въ Костандинь градъ
8. Слово на успение  на св. Богородица
9. Сказание за великите чиноначалници Михаилъ и Гаврилъ
10. Житие на преподобния отецъ Сава Освещени
11. Слово за мъчението на светите Четиридесетъ великомъченици
12. Поучение за Николая Чудотворецъ
13. Житие на преподобна Мария Египтянка
14. Слово на Велики четвъртъкъ
15. Слово на св. Пасха
16. Слово за св. великомъченикъ Георгия
17. Слово на въздвижение на честния кръстъ
18. Словопоучение къмъ царете
19. Житие и чудеса на св. пророкъ Илия

Следъ като обяснявамъ фонетичното значение на доста пъстрата графика на ръкописа, преминавамъ къмъ фонетичните, морфологичните, синтактични и лексикални особености на езика. Най-сетне изброявамъ по-редките български думи, които се срещатъ въ ръкописа, а тъй също и чуждите думи, за да се види ясно състоянието на едно наше наречие и откъмъ тая страна преди двесте години. Наречието, на което е писанъ свищовскиятъ дамаскинъ, е същото о-наречие, което е било въ по-старо време владееще наречие въ североизточна крайдунавска България и което и сега още съществува въ говора на старовремското крайдунавско население. Най-добре се е спазило това о-наречие въ по-чистъ, старински видъ въ областьта около Шуменъ, Провадия, Попово, Разградъ. Сега нашиятъ свищовски дамаскинъ ни открива същото наречие въ още по-типиченъ видъ, спазило характерни архаистични свойщини въ по-големъ размеръ отколкото шуменското, далечъ на западъ до самия Дунавъ и недалечъ отъ западно-българската езикова граница, както по собствени изследвания на самото място съмъ я начерталъ диялектелошката си карта, приложена къмъ съчинението ми "Ostbulgarische". Установената хронология и топография на езика на свищовския дамаскинъ и несъмнената му принадлежность къмъ големото крайдунавско източно о-наречие съставляватъ не само за историческата българска диялектология една сигурна опора отъ голема важность, но и за историята на българския езикъ изобщо. Тя ще се изгради само върху историята на българските диялекти, и то толкова по-лесно, колкото по-вече успеемъ да подкрепимъ данните на сегашните живи български говори съ по-стари дани изъ писмени паметници, имащи несъмненъ диялектологиченъ характеръ, какъто е случаятъ съ нашия свищовски дамаскинъ...

Графиката въ нашия паметникъ е много пъстра, неустановена. Постоянно колебание съществува въ предаването на обикновения тъменъ еровъ вокалъ ту чрезъ ъ ту чрезъ ь. Преписвачите са неколцина и споредъ преписвача, често и въ зависимость отъ оригинала му, въ някои слова почти изключително се предпочита ъ, ала повечето преобладава ь...

Отбелязваното въ ръкописа ударение на думите правилно се схожда съ източно-българското ударение, каквото е общоприето и въ книжовния ни езикъ. Заслужава да се посочатъ само някои отклонения, именно чести случаи отъ старинско ударение, запазено на последната сричка въ различие отъ обикновеното, отметнато за една сричка назадъ. Най-много примери съ такъво неотметнато ударение има у прилагателни имена отъ женски и среденъ родъ, по-рядко у съществителни имена и глаголи...

Въ сравнение съ копривщенския дамаскинъ, който издадох на 1908 година (вж. Копривщенски дамаскинъ, новобългарски паметникъ отъ XVII векъ, печ. въ "Български Старини" кн. 2), въ свищовския дамаскинъ се указватъ повторени само шестъ слова, именно 1, 8, 9, 12, 17, 18. Сличаването на двата текста указва общъ първообразъ. Различията се дължатъ на свободното въ много случаи отъ страна на преписвачите предаване съ свои изрази известни изречения, като се вмъквали и особености на родното имъ наречие. Тъкмо въ това се състои и голямата стойностъ за историята на българския езикъ на нашата дамаскинска писменостъ, въ която видно място заема нашиятъ свищовски дамаскинъ. Когато ще бъдатъ печатно издадени по-важните, известни вече ръкописи отъ тоя родъ, ще може едно критическо историко-литературно изучване на текстовете да установи възъ основа и на чуждите първообрази междуособното имъ сродство както и оригиналното, внесено отъ наши писатели въ съдържанието имъ..."

Коприщенски дамаскин
"Решихъ се изцяло да напечатамъ текста на тоя нашъ дамаскинъ, като имахъ главно предъ видъ ползата, която можемъ да извлечемъ отъ него за историята на българския езикъ. Не за първъ пътъ се изтъква въ науката големото значение на дамаскините за изучване миналия развой на езика ни, та мисля че по тоя въпросъ, по който две мнения няма, е излишно тукъ да се спирамъ повече. Въ разните преписи на дамаскините се е отразило влиянието на нашите наречия - западни и източни. Еднаквостьта на съдържанието, и особено когато въ основата му е единъ и същъ преводъ, още повече ще олеснява изучването на диалектоложките разлики. Когато ще бъдатъ така напечатани по-главните наши дамаскини, които се намиратъ въ България и въ чужбина, напълно ще се осветли и историко-литературниятъ въпросъ относително чуждите оригинали, българския преводъ и разпространението му по цяла България. До сега малко е направено въ тази посока. Понеже по-обстоятелното вникване въ езика на паметника напълно ме убеди, че преписвачътъ на нашия ръкописъ е билъ коприщанецъ, че ръкописътъ е билъ по-преди въ Коприщица, решихъ сега като издавамъ целия паметникъ, да го именувамъ по-правилно съгласно съ казаните му езикови особености и съ местото, гдето най-напредъ се е явилъ..."
Сочувана