Бугарски Културен Клуб

Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).

Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија
Напредно пребарување  

Новости:

Автор Тема: Записки по българските въстания  (Прочитано 871 пати)

MacedonBG

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 762
    • Погледај го Профилот
    • Българският националистически форум
Записки по българските въстания
« на: Март 25, 2009, 06:50:06 »

Записки по българските въстания е историко-мемоарно съчинение на писателя и революционер Захарий Стоянов. Негова тема са борбите за национално освобождение на българите в периода 1870-1876 г. Състои се от три тома, издадени за пръв път съответно през 1884, 1887 и 1892 г. Книгата е посветена на Любен Каравелов. С нея се поставя началото на съвременната българска историография. В „Предисловие“ към първи том на „Записките“ Захари Стоянов изтъква като главен мотив за написването им необходимостта да се съхрани правдив спомен за най-важната, според него, част от историята на България след падането ѝ под османско владичество — въстанията. Горчивина у писателя предизвиква забравата на Христо Ботев, Георги Бенковски, Панайот Волов и други революционери, загинали за свободата на родината си. Стоянов рязко се противопоставя на появилите се след Освобождението твърдения, че Априлското въстание е „незначително движение“ а турските кланета са безпричинни или провокирани от група „нехранимайковци“. В книгата си той се заема да изложи своята гледна точка на пряк участник в освободителните борби. Признавайки, че въстаниците не е са били достатъчно добре организирани и въоръжени, авторът все пак твърди, че движението е постигнало своята цел. Основните събития описани в „Записките“ са несполучилото Старозагорско въстание, образуването на Гюргевския революционен комитет, подготовката на Априлското въстание, Великото народно събрание в Оборище, сформирането на Хвърковатата чета на Бенковски, хода на въстанието и най-вече случилото се в Пловдивски революционен окръг, в който е апостол самият автор. Разказът завършва с погрома на въстанието. „Записките“ остават недовършени поради ранната смърт на автора.

Без да поставя личността си на първо място, Захарий Стоянов разказва и за живота си като медвенски овчар, шивашки калфа в Русчук, дейността си като организатор на революционни комитети из пловдивските села и несгодите на турския плен.

Широкият поглед на автора превръща творбата му не само историческо и мемоарно съчинение, а дава цялостна представа за живота в България в последните години преди Освобождението.
Сочувана
Българският националистически форум http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php
Facebook account - Kaloian Ivanov Macedonbg