Бугарски Културен Клуб

Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).

Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија
Напредно пребарување  

Новости:

Автор Тема: Бълг. офицерство е един от основните фактори на Македоно-Одринското револю движ.  (Прочитано 704 пати)

kota1050

  • Jr. Member
  • **
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 58
    • Погледај го Профилот

Проф. д.и.н. Светлозар Елдъров: Българското офицерство е един от основните фактори на Македоно-Одринското революционно движение

За Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация, Върховния Македоно-Одрински комитет, офицерските братства и ролята им в движението за освобождение и обединение на българския народ, Агенция “Фокус” разговаря с проф. д.и.н. Светлозар Елдъров.

Фокус: Г-н Елдъров, какъв е националният идеал на ВМРО в края на ХІХ - началото на ХХ век?
Светлозар Елдъров: Националният идеал на Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация е този, който изповядват и другите две основни течения на българското национално освободително движение в онзи период - Българската екзархия и Върховния комитет. И трите национални институции, ако ги наречем така, няма да сгрешим, се борят за запазване на българското национално единство и за съхраняване на българщината в Македония и Одринска Тракия.
В историческото развитие е имало периоди на противоречие между тези три потока на националното движение, но те винаги са следвали най-общата стратегическа цел. Затова смятам, че Вътрешната организация не преследва някаква своя цел, а се опитва, и успява, да бъде в челните редици в борбата за национално освобождение и обединение, за довършване (ако го кажем с модерния език на нашето съвремие) на най-великия български проект, завещан от българското Възраждане - националното единство на българския народ.
Фокус: Споменахте дейността на Българската екзархия. След Берлинския договор (1878), какво е значението на Българската екзархия за земите, които остават извън територията на Княжество България и Източна Румелия?
Светлозар Елдъров: Без Екзархията нямаше да може да съществува и Вътрешната организация, защото тя е основата, от която поникват всички по-сетнешни организации, тенденции и действия. Българската екзархия успява, въпреки съпротивата на много фактори - и в Османската империя, и в чужбина - да възстанови и още повече да развие църковно-училищната мрежа. Като си припомним и цифрите от статистиката от онази епоха, които говорят за около 1000 български училища, над 1500 учители и около 50 хил. ученици само в Македония, на мен ми се струва, че тези цифри са съизмерими с днешното състояние. При този демографски срив, скоро и в България ще стигнем до времето преди близо век. Именно от българското училище, от екзархисткото училище израсна Вътрешната организация - от учителите, и от учениците. Някои от най-активните дейци на вътрешната организация бяха учители, някои от най-изявените войводи и четници бяха техни ученици.
Фокус: По документите, които са достигнали от тази организация до наше време, демократична ли е била тя, какво се казва в нейния Устав, кой е можел да бъде член на ВМРО?
Светлозар Елдъров: Да искаме от една нелегална, конспиративна организация да има същите разбирания за демократичност, каквито са днешните, няма да бъде коректно, но въпреки всичко - това е организация, родена в народните недра за обществена, национална полза и тя е отворена за всички слоеве от населението. Организацията никога не е поставяла професионален, имуществен или образователен ценз, въз основа на който някой след това да претендира за първенство. В нея са равнопоставени и екзархист, и учител, и българският офицер, и обикновеният селянин. Всеки се издига според своите собствени качества. Когато се учредява организацията, тя се учредява под българско име, като Български Македоно-Одрински революционни комитети и дълго време носи това име въпреки, че по-късно приема и други имена- Тайна Македоно-Одринска организация, Вътрешна Македоно-Одринска организация и с последното остава в историографията.
Македонските българи, дейците и ръководителите на Вътрешната организация никога не са имали някакви комплекси или съмнения относно своята национална идентичност и тъкмо затова са склонни да привлекат и представители и на другите общности в организацията - и влашкото общество, участват представители на еврейската общност; подава ръка и на други алтернативни организации, които съществуват и действат по онова време в Македония.
Фокус: Каква е ролята на офицерските братства в освободителните движения и движенията за обединение на българския народ?
Светлозар Елдъров: Това е проблемът, с който съм започнал научната си кариера. Мога да твърдя, със силата на експертно мнение, че българското офицерство е един от основните движещи фактори на Македоно-Одринското революционно движение и на националноосвободителните войни. Ние не можем да си представим, и няма как да открием в историята някое събитие от това поприще - било четническа акция, било въстание, още по-малко война, което да не е свързано с участието на офицерите. Именно участието на офицерите издига на онази висота, която познаваме от историята, другата организация от това поприще - Македоно-Одринската организация в България начело с Върховния Македоно-Одрински комитет. Ние често по инерция, дори в историческата наука, понякога наричаме тази организация Върховен комитет, върховисти, като че ли става въпрос за една шепа хора. Всъщност това е една могъща организация, която е покрила със своите комитети-дружества, комитети-секции цялата страна и с личен състав в края на ХІХ - началото на ХХ век около 60 хил. организирани членове, което я прави най-мощната, най-голямата и силна обществено-политическа сила по онова време, по-силна, и с по-голяма членска маса, отколкото останалите политически партии.
С оглед на вашия въпрос, по-забележителното е, че в тайните офицерски братства, които са гръбнакът на тази организация, членуват около 1000 офицери на действителна служба. Това са точно половината от тогавашния офицерски корпус. Такова единомислие и единодействие българската история рядко познава. Именно за това историографията - не само аз, но и мои колеги, които са писали - сме отдали дължимото на офицерите за изясняване на тяхната роля в националноосвободителната борба.
Фокус: Вашият коментар за т.нар. терористични идеи на част от членовете на организацията?
Светлозар Елдъров: Когато бях по-млад историк и започвах научната си кариера, бях приблизително на възрастта на извършителите на солунските атентати. Както и повечето мои колеги от онова поколение, осъждайки техния терористичен акт, ние се възхищавахме на техния героизъм и себеотрицание. С течение на времето, не толкова с възрастта, колкото с мъдростта, достигнах до мнението, изказано и от ген. Цончев в онова време (това е човек, когото сме свикнали да заклеймяваме като върховист, анархист, човекът тогава е бил на около 40 години и е дал много точна преценка за солунските атентати). В тях той вижда само една негативна акция, която ще компрометира подготвеното, тогава очаквано да избухне, Илинденско-Преображенско въстание. Защото те предизвикват масови кланета, обиски, изземвания на голяма част от оръжието и всъщност - препъват последната и най-решителна фаза на подготовката на Илинденско-Преображенско въстание - една масова освободителна акция. На мнението на ген. Цончев застава и Дамян Груев, застават и повечето, бих казал, по-мъдри водачи и дейци на Вътрешната организация и на Върховния комитет. Има и хора сред ръководството и низините на Вътрешната организация, които са склонни към такива терористични акции, но те са повлияни повече от модерни по онова време в Европа анархистични движения, анархосоциални идеи. Това е една идеология - импортна и неприсъща за българския светоглед в онази епоха и за методите и средствата, с които се борят Вътрешната организация и Върховният комитет.
Фокус: Какви са сведенията за международните контакти на Върховния Македоно-Одрински комитет?
Светлозар Елдъров: Международните контакти, представянето на българското националноосвободително дело в истинската му светлина и същност пред външния свят, са една от основните задачи на тази могъща организация, която се ръководи от Върховния комитет в София. Той успява да изгради много силни и влиятелни структури и в чужбина. На първо място, това са студентските Македоно-Одрински дружества в Западна Европа и Русия. Няма традиционен европейски център, в който тогава учат български студенти, където да не е изградено студентско Македоно-Одринско дружество. Тогава студентите са политически много активни и тясно свързани, и емоционално, и политически, и по традиция, с българските национални проблеми и с охота стават членове на тези студентски дружества, пишат статии и други материали в европейските вестници, опитват се да пропагандират, и успяват, българската кауза в една много остра конкуренция със сръбската и гръцката пропаганда.
Само пример ще посоча - Македоно-Одринското дружество в САЩ, учредено през 1899 г. Тогава в Америка българската вълна е съвсем малка, това е първата вълна, която е достигнала, по статистически данни, около 500 души. Това дружество успява да организира и да включи като свои членове 120 българи - близо една четвърт от цялата тогавашна емиграция, която се простира в САЩ от Атлантическия до Тихия океан в едно дружество и при това да го именува Македоно-Одринско дружество „Левски”. Това мисля, че е красноречиво свидетелство не само за стратегията на Върховния комитет, но и за готовността на българина тогава да служи на един обществен и национален идеал.
Тук трябва да се посочат и по-личните и преки контакти на Върховния комитет с видни европейски обществени дейци, влиятелни хора на своето време - политици, журналисти, общественици, които с оглед на събитията в Македоно-Одринското движение, са били мобилизирани или поне стимулирани да защитават по подходящ начин българската национална кауза пред европейското обществено мнение, което е ставало много успешно.
Фокус: Можете ли да посочите участници в Македоно-Одринското опълчение през 1912 г., които преди това са били членове на Върховния Македоно-Одрински комитет?
Светлозар Елдъров: Разбира се, Македоно-Одринското опълчение е съставено именно от ветераните и на Вътрешната организация, и на Върховния комитет. Въпреки, че са ги наричали опълчение, и те сами се наричат така, става въпрос за хора, за които въоръжената борба е професия, а пушката е инструментът, с който са свикнали да боравят. Много от бойците в Македоно-Одринското опълчение преди това са били четници на Вътрешната организация или са минали през народните стрелчески дружества, които Върховният комитет някога в навечерието на Илинденско-Преображенското въстание беше създал като един могъщ резерв на въоръжената борба. Почти всички офицери и подофицери в Македоно-Одринското опълчение са войводите на Вътрешната организация, на Върховния комитет, така, че има пряка генетична връзка.
В следващата война - Първата световна - 11-та македонска дивизия, едно много по-мощно, многочислено и силно военно формирование, е наследник на Македоно-Одринското опълчение. То е върхът на българското националноосвободително движение за този етап, който започна със създаването на Вътрешната организация на 23 октомври 1893 г. и кулминира с временното, поне, национално обединение в годините на Първата световна война, когато беше създадена и тази Македоно-Одринска дивизия, и другите военни формирования, когато македонските българи, и българите въобще смятаха, че са постигнали по справедлив и достоен начин своето национално обединение.
Фокус: От днешна гледна точка е интересно и как се е финансирал този Върховен комитет?
Светлозар Елдъров: В една от моите книги за Върховния комитет бях поставил като илюстрация на корицата облигация от Македоно-Одринския патриотичен заем на стойност, ако не се лъжа, 1,5 млн. лв. Върховният комитет и Вътрешната организация, се финансират изцяло от българското население, от българския народ. Разбира се, и българската държава отпуска известни субсидии на двете организации, но те са много малък относителен дял от това, което организацията получава, давано й с готовност от българското население - българите в Македония и българите в България.
Когато се говори за Вътрешната организация в периода на Османската империя, от създаването й до Балканската война, че е била държава в държавата, това е точната истина. Тя наистина е държава в държавата, защото успява изцяло да отчужди българското население от Османската империя. Тя му решава съдебните въпроси, намесва се в бита и в известна степен - налага една своя данъчна система. Интересното е, че тя не тежи, или ако тежи, то тежи на едно малцинство, на по-имотния елит, който смята, че е обложен несправедливо с по-висок пропорционален патриотичен данък. Така или иначе - всеки дава своята лепта за националноосвободителната борба.
Фокус: Коректен ли е въпросът - кой има по-голяма тежест в решенията на Върховния Македоно-Одрински комитет - офицерите от Българската армия или воеводите?
Светлозар Елдъров: Ако говорим за Върховния комитет, пак казвам - това е само едно от трите основни организационни проявления на националноосвободителното ни движение в онзи период. Вътрешната организация е Екзархията, а Върховния комитет, тъй като съчетава в себе си и легални, и нелегални методи по статут и по законова основа, той е легална организация в България. Свиква конгреси през година или две, настоятелствата на дружествата са изборни така, че в определени моменти в него по-силно влияят определени политически сили, в определени моменти на преден план изпъкват офицерите. В периода 1899 - 1901 г., за две-три години в самия край на ХІХ в. и началото на ХХ в., когато начело на Върховния комитет застава една група от млади и младши офицери от Българската армия начело с поручик Борис Сарафов, тогава може би Върховният комитет и неговата организация в България изживяват най-големия си подем. Достиганата е възможно най-голямата степен на единство и единодействие.
Именно офицерите са главният двигател и движат със сила и Върховния комитет, и повечето от най-ярките събития на Македоно-Одринското движение. Ето например Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. В последните години се изписа много по този въпрос и вече е ясно, че без участието на българските офицери, и без подкрепата на тайните офицерски братства, това въстание нямаше да достигне до размерите, които взе, за да го наричаме втория най-висок връх след Априлското въстание. В неговата подготовка и провеждане са ангажирани близо 50 офицери от Българската армия начело с ген. Иван Цончев.
Фокус: Вас лично като историк – кое най-много Ви впечатлява у дейците от националноосвободителното движение?
Светлозар Елдъров: Като историк и човек най-много ме е впечатлявало и продължава да ме впечатлява това чувство за жертвоготовност на дейците от националноосвободително движение, на Вътрешната организация и на Върховния комитет - жертвоготовността да жертват честолюбие, имот, живот за една обществена цел.
Второто, което сега още повече ме впечатлява, е младостта на дейците на националноосвободително движение. Сигурно винаги ще продължавам да се учудвам, че Дамян Груев е бил на 25 години, когато е основал Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация, че той и Борис Сарафов са били на по 30 години, когато са вдигнали Илинденско-Преображенското въстание. Гоце Делчев е бил на тяхната възраст, когато е обикалял Македония и населението го е възприемало като жив Апостол. На тяхната възраст са били и повечето от дейците и ръководителите на Македоно-Одринското освободително движение, а ген. Цончев, за когото казах, че е бил на 40 години, е изглеждал като възрастен и патриарх на това движение. Това е епоха на млади хора, млад дух и на една млада България, която изписа най-славните страници от нашата история. Това е, върху което трябва да се замислим и днес. От гледна точка и на моята възраст, мисля, че трябва да отдаваме по-голямо доверие на младите хора, защото историята ни е научила, че тяхната енергия дава не само движение, но и цвят на историческия процес, насочен към бъдещето.


Проф. д.и.н. Светлозар Елдъров е роден в Пловдив. Завършил е история в Софийския университет „Св. Климент Охридски". Специализира църковноисторически науки в Папския източен институт в Рим през 1990-1991 г. Автор на много студии, статии и документални публикации в специализирани научни издания, както и на няколко монографии.
Автор е на книгата „Върховният Македоно-Одрински комитет” (1895 – 1903), София, 1903 г., на Тайните офицерски братства и освободителните борби в Македония и Одринско 1897–1912. С., 2002 и др.



Денка КАЦАРСКА
Сочувана