Бугарски Културен Клуб

Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).

Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија
Напредно пребарување  

Новости:

Автор Тема: ВАСИЛ ЧЕКАЛАРОВ  (Прочитано 2019 пати)

Competent

  • Global Moderator
  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 3619
    • Погледај го Профилот
ВАСИЛ ЧЕКАЛАРОВ
« на: Март 14, 2009, 02:11:34 »

Васил Христов Чекаларов или Чакаларов е български революционер, основен войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Костурско.

Чекаларов е роден в 1874 г. в костурското село Смърдеш, тогава в Османската империя, днес Кристалопиги, Гърция. Работи няколко години в България, сменяйки няколко занаята — обущарство, каменоделство, зидарство. Става член на ВМОРО и през 1901 и 1902 г. на два пъти заминава за Гърция и създава канали за закупуване на оръжие от Лариса и Атина. Става ръководител на Костурското горско началство на костурския революционен район заедно с Лазар Поптрайков през юли 1902 г. На Смилевския конгрес на Битолския революционен окръг на ВМОРО от април-май 1903 г. е представител на Костурско.

По време на Илинденско-преображенското въстание през август 1903 г. е ръководител на организацията в Костурско. След въстанието с Пандо Кляшев минава в Гърция и през Фиуме стига до България. Участва в зимните заседания на ръководството на ВМОРО в София. Делегат е на Кюстендилския конгрес на ВМОРО през 1908 година.

През Балканската война е начело на чета, действаща в тила на турската армия. През Междусъюзническата война организира голяма чета, която да проникне в Костурско, дълбоко в тила на гръцките части. Убит е в сражение с гръцки войски край село Бел камен (днес Дросопиги). Главата му е отрязана и разнасяна по улиците на Лерин.




ВАСИЛ ЧЕКАЛАРОВ
ДНЕВНИК 1901-1903г.

http://promacedonia.org/bmark/vch/index.htm
« Последно менување: Март 14, 2009, 02:15:25 Competent »
Сочувана
Every cat, dog and skunk born in Macedonia is Macedonian.
But the whole world knows that the Slavs in Macedonia are Bulgarians.
People that don’t know or do not want to know who they are will perish !

Karev

  • Jr. Member
  • **
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 75
    • Погледај го Профилот
Одг: ВАСИЛ ЧЕКАЛАРОВ
« Одговори #1 на: Март 15, 2009, 05:41:38 »

***
ОТРЯЗАНАТА ГЛАВА 9 ЮЛИЙ 1911 ГОД
ОТ ДОЙРАН, ПРЕЗ „ВИЧ" ДО СОЛУН С ЧЕТАТА НА ВОЙВОДАТА ВАСИЛ ЧЕКАЛАРОВ,

НЕГОВОТО УБИВАНЕ И СЪДЕНЕТО НА 26 ДУШИ ЧЕТНИЦИ ОТ ГРЪЦКИЯ ВОЕННО-ПОЛЕВИ СЪД
В СОЛУН ПРЕЗ ЗЛОВЕЩАТА ЗА БЪЛГАРИЯ 1913 ГОДИНА

СПОМЕНИ ОТ ЧЕТНИКА
ВАСИЛ ИВАНОВ
С ПРЕДГОВОР ОТ ПИСАТЕЛЯ
Д. КАЦЕВ-БУРСКИ

Книгата съдържа 25 портрета на войводи и четници, 3 изгледи от Лерин и Костур,
таблото на Леринските войводи, покойници и едно факсимиле.

"...Но тая книга най-после ни заставя да си спомним
за нещастната 1913 год., когато победоносна България,
след като можа със своите сили да сломи турската армия,
да превземе Одрин и съюзниците гърци, сърби и черногорци
да се настанят в новопридобитите земи
и да ни подготвят една ужасна игра — подготвиха ограбването
на придобитото с оръжие по бранните поля.
България беше унижена, стъпкана, покрусена
и ограбена най-безмилостно.

Обвиняват ни, че ние на 16 юний първи сме започнали войната
срещу съюзнитъ, които били принудени да повикатъ на помощ
и Ромъния, па после и самата побъдена Турция,
която си възвърна Одрин, за когото дадохме толкова много жертви.
Сега, когато тая война минава вече в историята и, когато има много документи,
които напълно отхвърлят всекакво подозрение върху нещастна България,
като виновница на междусъюзническата война,
ние можем поне на кратко да дадем развоя на начина,
по който бидохме не само ограбени,
а и представени за варвари.

Докато България се мъчеше на всека цена да подготви мирния договор с Турция,
която изкуствено лавираше, види се, по предварително уговорени условия
със Сърбия, па и с Гърция,
тия две последни държави продължаваха да се закрепват в Македония,
като към анексирана страна и не допущаха да се прилагат договорните клаузи,
особено за спорната зона, в която съгласно договора със Сърбия
требваше да има кондуминално управление.
Българското правителство разбираше своето тежко положение
и продължаваше да се обръща към Петроград,
понеже руския цар Николай беше определен за арбитър,
но от там вместо да се съветва Белград
към зачитане на договорите, съветваше се София към спокойствие.
Много ясно беше, че Руското правителство имаше своя политика за Македония,
като чрез нея засили Сърбия, която беше по-надежна
за една война с Австро-Унгария.
И че наистина това е било така, ние намираме в телеграмата на Сазонова
до руския министър в Лондон от 9 декември 1912 год...
„Както ви е известно нашата главна цел се състои в това,
да гарантираме политическата и икономическа еманципация на Сърбия..."
Разбира се, за да гарантират тая еманципация ще требва да ощетят България,
към която се телеграфира като заплашване на 8 юни 1913 година от царя на Русия:
„Изрично заявявам, че държавата, която би започнала тая война
ще бъде отговорна за това пред славянското дело.
Запазвам си всека свобода за действието, което Русия би предприела".
Славянското дело!
Руският цар и неговото правителство говореха за славянско дело,
когато Сърбия отдавна бъше насочила топовете си срещу българските граници
и под контролата на руския министър в Белград Хартвиг
сключваше съюзи с Гърция и Румъния против славянска България.
„Нам ни требва силна Сърбия. След Турция следва Австро-Унгарския въпрос,
за което Сърбия ще бъде най-доброто оръдие.
Вие българите ще получите Македония
след като Сърбия вземе обратно Босна и Херцеговина",
казваше Хартвиг.
Въпроса за Македония е бил предрешен, а и войната
в случай че България се противи е била също решена...

"...Атмосферата се сгъстяваше, за всички беше ясно, че войната между България
и нейните довчерашни съюзници е неминуема.
На 26 май вече щаба на армията има сведения, че сърбите заемащи с предните си постове
линията в. Султан, кота 1450, с. Емерица, с. Зелениград, к.1050 и по гребена към к. 650 с. Райчини,
с. Върбица, с. Жеманче и нататък към Щип усилено приготовлява укрепления и укрепени позиции,
изнася по височините артилерия и съсредоточава доста големи войскови сили,
които открито говорят, че ще нахлуват в България.
До като се води дипломатическата война, сърбите създават масови инциденти по граничната линия и зад нея.
На 5 юни сърбите предизвикаха при Злетово (Кратовско–б.а.) едно сблъскване
и беха бити от опълченците на М. О. О (Македоно-Одринското опълчение).
Това нажежи още повече атмосферата, а когато сърбите извършиха над беззащитното село
масови издевателства и избиха 20 души първенци и подпалиха селото,
като отмъщение за нанесеното им поражение, чашата преля.
От Злетово (дн. град в Р Македония. В миналото е дало големи жертви
за опазване на българщината в този край.
Понастоящем в етнически план е значително засегнато от сръбската колонизация-б.а.)
избега по-голема част от населението в предните наши линии и ожесточи българските войници.
На 13 юний лондонските вестници се пълнят с телеграми от Белград за станали цели сражения
между българските и сръбски войски, които се отдаваха на българите.
Това не беха нито повече, нито по-малко от обикновенни инциденти,
но на сърбите им требваха причини за създаване на обществено мнение в Европейските държави
и беха почнали безогледна пропаганда против изолираната и некадърна да се защитава България.

На 14 юний сръбския престолонаследник напусна Белград
и замина за Скопие и Злетово с вече напечатан манифест за обявяване на войната,
който се пръска в хиляди екземпляри между войските,
обаче с една безподобна низост,
датата на манифеста е ръкописна и то от 18 юний,
а още на 16 юни заловените екземпляри дадоха да се разбере
каква игра ни е изиграна от сърбите и руското правителство,
което все още залъгваше и чакаше мемоари
от българското и сръбското правителства,
а на 15 юний руския посланник във Виена пред един приятел
на българския посланник Салабашев се произнесъл,
„Че не верва Русия да се нагърби с арбитража, и че руския цар,
като заминал преди една седмица, казал в двореца в Петербург,
през 6-неделното му отсъствие за нищо да не го безпокоят.
Гиърс, руския посланник във Виена считал положението твърде опасно".

Наистина положението не само, че беше опасно,
но и твърде непоносимо за българския народ и армия,
която в тоя момент беше разпръсната в протежение на 800 километра,
чакаща развитието на събитията,
без да се подготви за една нова кръвопролитна война,
за която сърби и гърци се беха подготвили,
още когато българския войник отстояваше интересите на съюзниците
около Булаир и Чаталджа.

На 16 юни българското правителство
принудено от постоянните инциденти пред фронтовете на 2 и 4 армии,
които систематически създаваха сърбите,
даде заповед да се нападнат сръбските и гръцки линии в Македония
„като една репресивна мерка срещу руското правителство,
което по тоя повод ще ускори своето решение в спора ни със Сърбия".
Но с това настъпление ние сами паднахме на вълка в устата.
За нас беше изкопана вълча яма от довчерашните ни съюзници
и тласкани от демона на славянството — руското правителство на Сазонова
от което чакахме мир и правдивост се сгромолясахме в нея. . .
и като лъвове в клетка, бихме се, побеждавахме,
сломявахме вразите докато наново загубихме Македония
след колосалните жертви, които се дадоха...
Сочувана

veritas

  • Hero Member
  • *****
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 2725
    • Погледај го Профилот
Одг: ВАСИЛ ЧЕКАЛАРОВ
« Одговори #2 на: Мај 20, 2009, 10:32:22 »

Спомените на Васил Чекаларов са издадени в Македония.
Сочувана