Бугарски Културен Клуб

Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).

Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија
Напредно пребарување  

Новости:

Автор Тема: Български светци и духовни водачи от Македония  (Прочитано 10423 пати)

kota1050

  • Jr. Member
  • **
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 58
    • Погледај го Профилот

Български светци и духовни водачи от Македония

"Без порок и примес на злословие, без увлечение по разни и чужди учения... най-вече се пазете от змията на сребролюбието, защото сребролюбието е корен на всички злини... Както ви събра благодатта на св. Дух в едно, тъй и вие се старайте да живеете единодушно и единомислено..." /Из "Заветът на Св. Иван Рилски"/

С разпространението на християнството по нашите земи, Българската Православна  църква  е отличила и канонизирала най-ревностните  му последователи, допринесли чрез делата си за неговото утвърждаване. Исторически личности, посветили себе си в служба на Бога , вярата и оцеляването на своя народ, приживе те са заслужили доверието,обичта и преклонението му.Царе, духовници, воини, миряни, мъже и жени, самите те част от същия този народ , от който са произлезли и негови застъпници пред Бога. Появата на образите им по фрески и икони в църквите очертават през периода на Възраждането границите, в които живее население с една вяра, един език, една култура и еднакви стремежи за самостоятелно духовно и политическо израстване .Население, свързано с един национален идеал. Народ, оцелял благодарение на силата на духа да съхрани вярата и езика си през най-черните векове на турското иго, когато единствен пример ,светлина и упование са били същите тези светци и духовни водачи, които през земния си живот са им  вдъхвали кураж, сили, надежда. Изображенията на националните ни светци и до днес могат да се видят из цяла Македония, Западните покрайнини, Истанбул, порутени български църкви в Гърция и Албания. През Възраждането се утвърждава и празникът на славянобългарските просветители – светите братя Кирил и Методий.

В една своя статия известният водещ на предаването „Вяра и общество” Горан Благоев пише:  „Все с вярата в чудотворната помощ на българските светци при особено критични за народа ни моменти могат да бъдат обяснени и много предания. Старите охридчани разказват, как през есента на 1944 г. Охрид бил застрашен от немска бомбардировка - хората в града укрили 12 български партизани и немците ги заплашили, че ако не ги предадат, ще опожарят града. Впоследствие, като видял, че охридчани няма да предадат партизаните, немският комендант на града променил условието - града няма да бъде унищожен, ако за всеки укрит партизанин съберат по половин килограм злато. След като три дни в Охрид събирали златото, пазено от поколения за черни дни, се оказало, че не достига един килограм. Тогава свещеник изнесъл от църквата на Свети Климент Охридски стария златен кръст за благославяне и го притурил към откупа. Немците, възхитени от вярата на охридчани, се отказали от златото и напуснали града. И до днес жителите на Охрид вярват, че градът бил спасен от Св. Климент, чиито мощи почиват в църквата. Затова хората още го почитат като "жив светец" - който нощем броди из улиците и помага на изпадналите в нужда и беда...”


Св.  Климент Охридски
(† 27 юли 916)

Чества се на 25 ноември от Българската Православна църква.На 27 юли, в деня на Свв. Седмочисленици, се възпоменава успението му.

За видните личности често се спори относно родното им място и народностна принадлежност. ..В "Охридската легенда" или Краткото житие на св. Климент от Охридския архиепископ Димитър Хоматиан, който сам се нарича "архипастир на българите", пише изрично:

"Този велик наш отец и български светилник по род бе от европейските мизи, които мнозина наричат българи" (Й. Иванов. "Български старини из Македония", С., 1931, стр. 316 на гръцки и старобългарски).

В пространното житие на св. Климент от Охридския архиепископ Теофилакт, грък от остров Евбея, се казва, че след смъртта на св. Методий, Климент, Наум и Ангеларий "закопнели за България и се надявали, че България ще им даде покой", а след отиването им в българската столица Плиска именно българският владетел изпраща св. Климент като учител в третата част на България Кутмичевица, където той обучава 3500 българчета за свещеници.

Издигнат през 893 г. за епископ в Струмица, според ватиканския гръцки кодекс 2492, от 906 до 916 г. той е изпратен за епископ в град Белград или Велица, сега Берат в Албания. И досега в папския годишник е отбелязана епископията Бела (Велица) в провинция Западна България.

Теофилакт нарича св. Климент "новият апостол Павел на новите коринтяни - българите", а друг песнописец от ХIV в. го нарича "тринадесети апостол на България".

http://www.pravoslavieto.com/life/11.25_sv_Kliment_Ohridski.htm


Икона от ХІІІ–ХV в. от църква по българското Черноморие –
Собственост на Националния църковен историко-археологически музей



Св. Климент Охридски.
Фреска от църквата "Св. Богородица Перивлепта /”Св.Климент”/ в Охрид, Реп. Македония. Съхранява се в Галерията на икони в Охрид

Сочувана

betina

  • Full Member
  • ***
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 240
    • Погледај го Профилот

мощите на св.Климент в Охрид

 
Сочувана

betina

  • Full Member
  • ***
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 240
    • Погледај го Профилот


паметника в Охрид
Сочувана

Подпоручикъ

  • Newbie
  • *
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 21
    • Погледај го Профилот

Ред е на Свети Цар Борис покръстител! Много хубава статия, надявам се това наистина да не е края.
Сочувана

kota1050

  • Jr. Member
  • **
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 58
    • Погледај го Профилот

Св.Равноапостолен цар Борис – Михаил, покръстител на българския народ


Печатът на св. Михаил-Борис, княз на България.
Намерен при разкопки на Раннохристиянския манастир в местността "Теке Караач", Варна



„Блажени царю Борисе, като стоиш пред престола на Всевишния,
моли Христа Бога да дарява на народа ни мъдрост и сила,
а нас, които ти се молим – спасение на нашите души.”


Стенопис в манастира "Св. Архангели" ("Св. Наум",  ІХ век) на Охридското езеро, чийто ктитор е княз Борис І. Прерисуван от зограф Търпо през 1806 година.

„Εβαπτισθη ο εκ θ(εo)υ αρχων Βουλγ]αριας Βορης ο μετοτομασθειςΜιχαηλ συντω εκ θ(εο)υ δεδομενω αυτω εθνει ετους ςτοδ.
Покръсти се от Бога архонтът на България Борис, преименуваният Михаил заедно с дадения му от Бога народ в лето 6374 (1 септември 865 – 31 август 866 г.)”

Надпис от с.Балши, Албания

В църковната традиция бележитият държавник остава с титлата „свети цар“ , наречен така от архиепископ Теофилакт Охридски.
Християнската история на Македония, така както е и в цялата българска етническа територия е най-силно свързана с покръстването на  българската държава, чиито граници  при княз Борис-Михаил /852-889/ се  простират от река Днестър до Адриатическо море и от Карпатите до Беломорието.Той прави съдбовен избор за страната и народа си с приемането на Християнството през 864 г. и въвеждането на славянската писменост .На проведения през 870 г. Осми Вселенски събор князът успява да постигне учредяване на автономна архиепископия, а пръв духовен глава на България става св.Йосиф.Тогава Македония се превръща в един от двата водещи политически, културни и духовни центрове на България със средище Охрид.Също толкова важно по значение средище  е новата българска столица Велики Преслав. С  подкрепата на княз Борис-Михаил в Охрид е изграден един от символите на християнска Македония – прочутият манастир на Св.Наум на Охридското езеро,където се намира и най-известния средновековен стенописен портрет на българския владетел. С негова щедра издръжка се обучават стотици ученици , процъфтяват църкви и манастири.
Св.княз Борис-Михаил Покръстител умира в манастир на 2 май 907 г. и скоро след това е канонизиран от църквата , която на тази дата почита паметта му.


Св. равноапостолен цар Борис-Михаил Покръстител.
Стенопис от Никифор Зограф (1817) в Съборната църква в Зографския манастир.




Прилеп, Република Македония. Надписът под сцената,изобразяваща покръстването на княз Борис е заличен.(Благодаря за тази снимка на Марко Лерински)



« Последно менување: Март 17, 2009, 11:38:29 kota1050 »
Сочувана

kota1050

  • Jr. Member
  • **
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 58
    • Погледај го Профилот

Св.Наум Преславско-Охридски


„Братя, нека да не остане без помен и
презвитер Наум, този брат, другар и състрадалец на блажения Климент...“


Из Най-старото житие на св. Наум, първа четвърт на X в.


(† 910 г.)
Чества се на 23 декември и на 20 юни
 Тропар, глас 4
„Света оставил, привързал се към Христа, разпънал си плътта и си живял духовно, всеблажени Науме.
Потрудил се да се подвизаваш в пътя на апостолите, привел си към вярата множество, безброй мизийци,
затова с твоите молитви избави ни от изкушения.“


Св. Наум Охридски, икона от XIV-XV в. от църквата „Св.Климент”. Днес в Галерията на икони в Охрид. На обратната й страна е изобразен св. Климент Охридски.


Името му се свързва с Преславската книжовна школа, с която започва разцвета на една нова християнска култура и началото на българската книжовна традиция. Никой българин не е забравил, че той е един от първомайсторите, заложили в Преслав и Охрид основите, върху които се гради българската култура оттогава и до днес.
Съпътства светите братя Кирил и Методий в мисията им в Моравия, а след това в Рим, където е  ръкоположен за свещеник.
След смъртта на славянските първоучители пристига в България заедно с част от Кирило-Методиевите ученици Климент, Горазд, Ангеларий, Сава и са под покровителството и непрестанната подкрепа на българския владетел Борис-Михаил.Създават се огнища на славянобългарска просвета и книжнина, за да се спаси българщината от гръко-византийските домогвания. Наум е бил един от организаторите на съдбоносния Първи всебългарски църковно-народен събор, свикан в Преслав през есента на 893 г., прогласил славянобългарския език за официален държавен и църковен език, въздигнал Кирило-Методиевото дело за знаме на българската държава и народ
Св.Наум е един от най-вдъхновените организатори на Преславската книжовна школа (886-893). За да укрепи развитието на бългаската просвета и култура във всички области на България и след ръкополагането на св.Климент за епископ, цар Симеон Велики изпраща Наум в Кутмичевица. Там през първите седем години от своята дейност, той обучава  хиляди ученици и  ръководи преписването и  размножаването на основните богослужебни книги, провежда църковните служби. Построява на брега на Охридското езеро манастира “Свети Архангели” "със средствата и повелението на благочестивия български цар Михаил-Борис и неговия син цар Симеон", в който се заселва и прекарва още десет години от живота си в неуморен труд и почитан от народа като просветител, духовен наставник, лечител и чудотворец.
Умира на 23 декември 910 г. и наскоро след това е канонизиран от българската църква за светец.Светите му мощи са източник на изцеления.
 Приема се, че най-достоверния образ на св.Наум е запазен върху стенопис от 1378 г.
в охридската църква “Свети Никола Болнички” / или “Мали Свети Климент”/ .


"Св.Наум Охридски" - стенопис в старата църква "Успение Богородично", 1764 г., Зографски манастир


Св.Наум Охридски - църквата "Св.Наум" , София


Църквата "Свети Архангели" в манастира "Св.Наум", Охрид, в която се съхраняват мощите на светеца
« Последно менување: Март 20, 2009, 10:21:39 kota1050 »
Сочувана

kota1050

  • Jr. Member
  • **
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 58
    • Погледај го Профилот

В началото бе Словото...



Св.св.Кирил и Методий,1848 г.,Троянски манастир. Произведение на Захарий Зограф.

Св. св. Кирил и Методий – свети равноапостоли и славянобългарски просветители

Чества се на 11 май.

„Свещената двоица на нашите просветители да почетем,
отключили за нас чрез превода на Божествените книги извор на богопознание,
от който даже до днес, непрестанно като черпим,
ублажаваме ви, Кириле и Методие,
предстоящи пред престола на Всевишния и молещи се топло за нашите души.”


Св.Константин-Кирил Философ



Св.Кирил. Един от най-ранните стенописи от 17 в., изобразяващ Кирил като светец, изографисан от македонския зограф Зинофия. Манастирът в с. Лева река на ок. 25 км южно от гр. Трън


През 827 г. се ражда Константин - най-малкият от седемте сина на солунския военоначалник Лъв. Четиринадесетгодишен започва обучението си в Магнаурската школа в Константинопол.Там той изучава до съвършенство „Омира и геометрията,диалектиката и всички философски науки, а освен тях реторика и аритметика, и астрономия , и музика, и всички други елински изкуства” /Из”Пространното житие на Константин-Кирил Философ”/.Едва 25-26 годишен започва да преподава там философия.Изявява се като изключително умен , ерудиран, полиглот и дипломат, блестящ познавач на античните философи, ненадминат оратор и полемист.
След няколко успешни дипломатически мисии като представител на Византия, Константин се оттегля при своя брят Методий  в манастира „Св.Полихрон” край Мраморно море в Мала Азия. Според свидетелството на Черноризец Храбър през 855 г. двамата братя създават славянската азбука-глаголицата.
По молба на великоморавския княз Ростислав и ръководен от интересите на Византия, през 862 г. император Михаил ІІІ изпраща двамата братя да проповядват и разпространят славянската писменост във Великоморавия.През есента на 867 г. католическото духовенство призовава братята на публичен диспут във Венеция, където проличава геният на Константин , който оборвайки несъстоятелността на триезичната догма заявява: „Не пада ли дъжд еднакво за всички?Слънцето също не грее ли за всички?Не дишаме ли всички еднакво въздух?Как вие не се срамувате, като определяте само три езика, а искате всички други племена и народи да бъдат слепи и глухи?Кажете ми: дали смятате Бог за безсилен, та не може да даде на всеки народ език , достоен за Божиите уши, или го смятате за завистлив, та не иска да го даде?”
В началото на 868 г. Кирил и Методий, заедно с част от своите ученици пристигат в Рим, където тържествено са посрещнати от Адриан ІІ , който „благослови тяхното учение, като положи славянските книги върху олтара на храма „Св. Апостол Петър” и посвети Методий в духовен сан” и в продължение на пет дни „служиха, славословейки на славянски”.
Константин приема монашески чин и името Кирил.Скоро след това , на 14 февруари 869 г. умира. Погребан е с почести в църквата „Сан Клементе”, където е гробът му и досега.



Гробът на Св.Кирил Славянобългарски , църквата „Сан Клементе”, Рим.


Св.Методий Славянобългарски

„...Милостивият Бог, който желае, щото всеки човек да се спаси и да достигне до познание на истината, в наше време и за нашия народ, за който никой никога не се беше погрижил, подбуди към добър подвиг нашия учител, блажения Методий...”

Из „Пространно житие на архиепископ Методий” - Св.Климент Охридски


Св.Методий Славянобългарски.Стенопис от 19 в., Рилски манастир.


След смъртта на Константин, Методий остава още две години в Рим. Лично папа Адриан ІІ  го ръкополага за епископ.Изпратен е в Панония заедно с учениците си, където въвежда славянското богослужение, но скоро след това и след смъртта на папата е осъден и хвърлен в затвора.Година по-късно новият папа Йоан VІІІ пише гневно писмо на паноския т епископ : „Наистина, чия жестокост, да не кажем на епископ, но на който и да било светски човек , а дори и на тиранин, или чия зверска свирепост не надмина със своята дързост , като подложи нашия брат и съепископ Методий на затворнически наказания, като най-сурово и безчовечно го осъди да стои продължително време под открито небе на зимен студ и дъждове, като го отдели от повереното му ръководство на църквата и като достигна до безумието да го довлекат на епископски събор и да го биеш с конски бич?”
Следствие застъпничеството на папата , Методий е освободен от затвора, произведен в сан архиепископ и изпратен в Моравия.Пет години по-късно папа Стефан V пише до моравският княз Светополк :”Литургиите и свещените служби, които този Методий беше почнал да отслужва на славянски език...с цялата си апостолска власт напълно забранявам да се служи по какъвто и да е начин на този език!”В същото време Методий и учениците му са обвинени в заговор срещу княза.
 На 6 април 885 г. Методий умира.
Гневът на моравският княз се стоварва върху кирило-методиевите ученици, които били заловени и продадени в робство.
Успяват да избягат едва петима: Горазд, Наум, Климент, Ангеларий и Сава, които намират спасение в България.



Св.св.Кирил и Методий,св.Климент.Икона от 19 в., църквата „Св.Климент Охридски”, Охрид

« Последно менување: Март 29, 2009, 05:26:25 kota1050 »
Сочувана

betina

  • Full Member
  • ***
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 240
    • Погледај го Профилот

СВЕТИ СЕДМОЧИСЛЕНИЦИ
До наше време са достигнали имената само на петима от преките ученици на Константин-Кирил Философ и Методий. Това са Климент Охридски, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава

За  ГОРАЗД се предполага, че е роден в богат аристократичен род в земите на днешна Словакия. През 885 г., на смъртния си одър, архиепископ Методий посочва именно него за свой приемник.

На АНГЕЛАРИЙ не е съдено да развие голяма дейност в двора на княз Борис. Съсипан от гоненията във Великоморавия, той умира още през следващата 886 г.

КЛИМЕНТ (ок. 838-916 г.) е най-старият ученик на Кирил и Методий. Според житието му той работи заедно с тях по превода на Библията и други богослужебни текстове. Малко след завръщането му в България, през 886-887 г. княз Борис го изпраща в областта на Охрид, Македония. Тук той кръщава деца, пише беседи и слова, учи местните хора на градинарство, лекува болни, строи църкви и манастири, за седем години обучава на писмо и четмо 3500 деца

НАУМ  прекарва около седем години в столицата Плиска, където изпълнява мисия, подобна на Климентовата в Македония. С името на Наум се свързва разцветът на голямата книжовна школа в българската столица. В Македония той прекарва чак до смъртта си през 910 г., настъпила в дълбоката му старост.

Най-малко сведения има за  САВА. Неговото име се споменава в житието на Климент Охридски, както и в Синодика на цар Борил от 1216 г., където той е поставен редом с другите четирима ученици на солунските братя.


Сочувана

betina

  • Full Member
  • ***
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 240
    • Погледај го Профилот


Редки образци на създадената от Св. Св. Кирил и Методий глаголическа азбука, IX в. Библиотека на Рилския Манастир.




Мъдри Мисли" на Константин-Кирил Философ. Ръкопис №1287 от Погодиновска сбирка.Обществена библиотека "Салтиков-Шчедрин", Санкт Петербург.

"Шестоднев" на Йоан Екзарх, български писател от Симеоновата епоха.Препис от XVI в. Национален Исторически Музей , София.


За Буквите" от българския писател Черноризец Храбър, края на IX в. Препис в Лаврентиевия сборник от 1348 г. Обществена библиотека "Салтиков-Шчедрин", Санкт Петербург.

« Последно менување: Март 29, 2009, 10:30:12 betina »
Сочувана

kota1050

  • Jr. Member
  • **
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 58
    • Погледај го Профилот

Света Злата Мъгленска

Българската православна църква почита паметта й на 18 октомври.



Св.Злата Мъгленска, църквата „Успение Богородично” /”Преображение Господне”/, Бургас

Света Злата Мъгленска живяла през втората половина на XVIII век. Родила се в бедно семейство в село Слатина / Хриси след 1926 г./, Мъгленска епархия ,днес в Гърция. Житието й разказва, че от малка сияела както с физическа, така и с душевна красота.
Рядката хубост на девойката й донесла големи изпитания .
Един от турските първенци поискал тя да приеме исляма, за да се ожени за нея . Нито молбите на близките й, нито турските увещания и заплахи успели да накарат Злата да се отрече от вярата си. Поробителите я подложили на
жестоки изтезания и на 18 октомври 1795 г. мъченицата била обесена и насечена на късове.
Нейни изображения се срещат в почти всички български църкви. В село Бориславци /Периклия/,Егейска Македония, в  църквата „Св.Петка“, изписана през 1862 г. до неотдавна е имало фреска на св.Злата Мъгленска със запазен надпис на български език „Света Злата Мегленская“.
 



Св.Злата Мъгленска, стенопис, с. Бериславци /след 1925 г Периклия/, днес в Гърция.
Надписите на български език са наскоро заличени и изписани на гръцки.

Сочувана

kota1050

  • Jr. Member
  • **
  • Отсутен Отсутен
  • Пораки: 58
    • Погледај го Профилот
Одг: Български светци и духовни водачи от Македония
« Одговори #10 на: Април 23, 2009, 07:41:14 »



Св. Иларион Мъгленски
   Св.Иларион Мъгленски , български светител, живял през ХІІ в. вероятно в Охрид  и  посветил живота си на укрепване на православието в нашите земи. Едва осемнадесетгодишен постъпва в манастир, където по- късно е избран за игумен.
   По времето , в което е живял, Мъглен е средновековен български град .В него , както и в околните селища сред населението се проповядвали и различни ереси, които бързо набирали последователи като богомили ,павликяни , манихеи.
   Охридският архиепископ Евстатий, изпраща в този град  Иларион,уверен че той като един от най-ревностните божи служители е в състояние да се пребори с еретиците и  го посветил за епископ Мъгленски през  1134 г. Там светецът чрез своята дейност и проповедите си успял да заздрави вярата сред сред повереното му паство , върнал мнозина  към православието ,но и често влизал в конфликти с еретиците, които в озлоблението си срещу него правят опит да го убият с камъни.
„Всички заедно спореха с него и като не можеха да противостоят на премъдростта и на думите, които произнасяше, подтикнати от ярост, взеха камъни и немилостиво го пребиха, както някога първомъченика [Стефан]. И понеже го мислеха за мъртъв, оставиха го.”
На мястото , където еретиците организирали своите сборища , св.Иларион основава манастира „Свети Апостоли”.
Патриарх Евтимий Търновски описва събитията след смъртта на св.Иларион:
 „Житие и живот на нашия преподобен отец Иларион, Мъгленски епископ, а заедно с това и как беше пренесен в преславния (наш) град Търнов, написано от (кир) Евтимий, Търновски патриарх”
... Отвсякъде към ковчега му идваха мнозина и получаваха различни изцеления. И когато неговият ковчег сътвори безброй чудеса, мощите на блажения бяха взети с царско и църковно постановление и бяха положени в честната църква. А това, за което разказахме дотук, не бива да го отпращаме към дълбините на забравата.
Като отвориха ковчега на блажения, о, чудо! Намериха два потока от благоуханно миро, които изтичаха от двете му очи. Множеството негови ученици видя това и се изпълни с неизразима радост. Като чуха за това живеещите в околността, идваха усърдно при ковчега на светеца и получаваха изцеление.
След много време, когато гръцкото царство обедня и съвсем отслабна, а българското се въздигна много, тогава преблагочестивият цар Калоян владееше българския скиптър. Като прояви голяма храброст, той превзе немалка част от гръцките земи, сиреч Тракия и Македония, Тривали и Далмация, а към тях – Неада и Елада, а също и Етолия. И като чу за чудесата и знаменията, които Бог прави заради името на блажения Иларион, разпали се от божествено желание и искаше да се наслади на благодатта на светеца. Той с много усърдие и с голяма почест взе мощите на преподобния Иларион и с кадила и аромати ги пренесе в своя славен град Търнов.
Като чу патриархът, излезе с целия си клир със свещи и кадила да посрещне светеца. Усърдно целуна мощите на Христовия йерарх, обля ги с много сълзи и ги положи в честната и славна църква "Св. 40 великомъченици". Те лежат там и днес и навъзбранно дават изцеление на всички, която идват при тях с вяра и любов. Защото той обича всички, за всички се застъпва и сякаш жив раздава себе си на всички.”
Монаси скриват мощите на светеца, след като турците превземат българската столица Търново на 17 юли 1393 г. По късно те са откраднати от гръцки духовници  и изнесени от града. И до днес няма сведения къде почиват мощите на една от най-харизматичните фигури в пантеона на българските светци. Българската православна църква чества паметта на св.Иларион Мъгленски на 21 октомври.



Манастира "Св.Иларион Мъгленски" до село Бахово /Промахи/, Гърция
« Последно менување: Април 23, 2009, 08:08:12 kota1050 »
Сочувана