Бугарски Културен Клуб

Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).

Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија
Напредно пребарување  

Новости:

Страници: [1] 2 3 ... 10
 1 
 на: Мај 27, 2017, 12:03:34  
Поставена од veritas - Последна порака veritas


27 Май 2017

"Мудис" потвърди кредитния рейтинг на България

Международната рейтингова агенция "Мудис" потвърди кредитния рейтинг на България - Baa2 със стабилна перспектива. Решението отразява баланса между устойчивото икономическо развитие и благоприятната фискална позиция, от една страна, и от друга - предизвикателствата в структурно отношение, свързани с демографските развития, съобщи министерството на финансите.

Като първи фактор за потвърждаване на настоящия рейтинг агенцията посочва устойчивото икономическо развитие и стабилната перспектива за растежа на БВП в средносрочен план, подкрепени от предсказуемата макроикономическа политика. Българската икономика достигна растеж от 3,6 % и 3,4 % съответно за 2015 г. и 2016 г., по линия основно на ръст в частното потребление и нетния износ. През следващите години експертите от "Мудис" очакват растежът да продължи, подкрепен от подобрените условия на пазара на труда. Вътрешното търсене ще бъде допълнително ускорено от динамиката на кредитирането и положителния принос на инвестициите към БВП, като резултат от по-доброто усвояване на средства от фондовете на ЕС. От Агенцията прогнозират БВП да нараства в реално изражение с 2,9 % през 2017 и 2018 г.

Като втори фактор за рейтинга "Мудис" определя добрата фискална позиция с ниско и намаляващо ниво на дълга и значителен фискален резерв. Експертите отбелязват постигнатото преизпълнение на бюджетната цел през 2016 г., а именно реализираният излишък в размер на 1,6 % от БВП на касова основа и балансираното салдо на начислена основа, като резултат от по-висок от очаквания растеж и добрата събираемост, от една страна, и по-ниски от планираните капиталови разходи, от друга. За 2017 г. агенцията очаква бюджетен дефицит в размер на 0,6 % от БВП. За следващите години прогнозата на "Мудис" е за ограничаване на дефицита и постигане на балансирано бюджетно салдо към 2020 г.

"Мудис" прогнозира спад на съотношението държавен дълг към БВП до 23 % през 2020 г., след достигнатото ниво от 29,5 % през 2016 г. В анализа се посочва още, че дългът на България е значително по-нисък от средния за страните със същия кредитен рейтинг (Baa2).

На трето място сред факторите за потвърдения рейтинг агенцията посочва структурните предизвикателства пред пазара на труда, свързани с демографските промени и характеристиките на работната сила, които биха могли да се отразят негативно върху дългосрочния растеж на икономиката.

Условията, при които Агенцията би повишила държавния кредитен рейтинг, са значителното ускоряване на фискалната консолидация и свиването на дълга до предкризисните нива, както и провеждането на структурни реформи, които биха повишили потенциалния растеж на икономиката. От друга страна, действия за намаляване на настоящия рейтинг биха могли да се предприемат в случаи на възобновяване на политическата нестабилност и отклоняване от следваната стабилна макроикономическа политика, нов стрес в банковата система, въпреки че е малко вероятно, имайки предвид реформите в регулациите, или при признаци за промяна в приоритетите на правителството за следваната политика на бюджетен дефицит и държавен дълг.

http://www.segabg.com/article.php?id=856303

 2 
 на: Мај 26, 2017, 09:38:26  
Поставена од veritas - Последна порака veritas


Путин: Азбуката ни дойде от македонските земи
24.05.2017

Руският президент Владимир Путин забърка поредния скандал като обяви по време на аудиенцията си за македонския си колега Георги Иванов, че "писмеността е дошла от македонската земя".

https://news.bg/world/putin-azbukata-ni-doyde-ot-makedonskite-zemi.html





Захарова за Путин и кирилицата: Да не търсим конфликти там, където ги няма

"Никой в Русия не се опитва да отрече приноса на Първото българско царство в създаването на славянската писменост – това би противоречало на историческите факти. В конкретния случай става въпрос за "македонските земи" като географско понятие. Още по времето на Римската империя регионът, където впоследствие се раждат и работят Св. Кирил и Методий, се нарича Македония. Тук всичко трябва да е пределно ясно и разбираемо", заяви Захарова, цитирана на страницата Facebook страницата на руското посолство в България.

https://bg.rbth.com/news/2017/05/25/zaharova-za-putin-i-kirilicata-da-ne-trsim-konflikti-tam-kdeto-gi-nyama_770380



Византийските теми на Балканския полуостров през 1045 година

Македония (тема)

Тема Македония е военноадминистративна област във Византия, която обхваща Северозападна и част от Източна Тракия [1]. Създадена е между 789 и 802 г. Нейно средище е град Адрианопол.[2] Както и другите теми, тя е управлявана от управител - стратег.

От тема Македония произхожда император Василий I Македонец – основател на т. нар. Македонска династия[1], която управлява Византия от 867 до 1056 г.


Темата Македония е завладяна и присъединена към България от цар Симеон I, но по силата на мирния договор от 927 година Византия си връща голяма част от нея. По-късно темата е във византийски ръце до 1204 година, когато латинските рицари от IV-я кръстоносен поход завладяват Константинопол. Тук се състои и битката при Адрианопол. Тема Македония отново е включена в българските предели през 1205 година от цар Калоян.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F_(%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0)

https://www.google.bg/search?q=%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0+%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F+%D0%B2%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%8F&ie=utf-8&oe=utf-8&client=firefox-b&gfe_rd=cr&ei=pXMoWfbkK8av8wefsptY

България (тема)

Тема България е византийска военно-административна единица по време на византийската власт в България (1018-1185).

рез 1018 година Василий II Българоубиец покорява България. За да сломи съпротивата на българското население, той взема мерки: изпраща оцелелите български войници да покорят Армения, изселва аристокрацията в Мала Азия. Българските земи са разделени на теми според византийската административна система. Освен това той преустройва българската църква в Автокефална българска архиепископия с център Охрид. Диоцезът ѝ също се простира в тема България. Мерките не са толкова драстични, понеже той се опасява от бунтове.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_(%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0)

https://www.google.bg/search?q=%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0+%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F+%D0%B2%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%8F&ie=utf-8&oe=utf-8&client=firefox-b&gfe_rd=cr&ei=pXMoWfbkK8av8wefsptY#q=%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0+%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F+%D0%B2%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%8F

ИСТОРИКО-ГЕОГРАФСКАТА ОБЛАСТ МАКЕДОНИЯ

http://www.promacedonia.org/pp_ht/pp_ht_0.html


Map of Byzantine Greece c. 900, with the themes and major settlements.

Macedonia (theme)

The Theme of Macedonia (Greek: θέμα Μακεδονίας) was a military-civilian province (theme) of the Byzantine Empire established between the late 8th century and the early 9th century. Byzantine Macedonia also incorporated the region of Thrace. Its capital was Adrianople.

As a consequence, a new theme called Macedonia was created between 789 (or 797) and 801/802 by the Empress Irene of Athens, from the older theme of Thrace.[1][2][3] Sigillographic evidence shows that a tourma ("division") named "Macedonia" existed before, subordinated to the strategos of Thrace.

Thus, the theme of Macedonia had no relation to the historical region of Macedonia, and when Byzantine sources of the 10th to 12th centuries refer to "Macedonia", they mean the area of western Thrace. Hence, for instance, the emperor Basil I "the Macedonian" (r. 867–886) hailed from Thrace, and the Macedonian dynasty he founded was named after the theme of Macedonia.[11]

https://en.wikipedia.org/wiki/Macedonia_(theme)

Thessalonica (theme)

The Theme of Thessalonica (Greek: θέμα Θεσσαλονίκης) was a military-civilian province (thema or theme) of the Byzantine Empire located in the southern Balkans, comprising varying parts of Central and Western Macedonia and centred on Thessalonica, the Empire's second-most important city.

https://en.wikipedia.org/wiki/Thessalonica_(theme)

Bulgaria (theme)

The Theme of Bulgaria was a province of the Byzantine Empire established by Emperor Basil II after the conquest of Bulgaria in 1018.[1] Its capital was Skopje and it was governed by a strategos.

 The Bulgarian patriarchate was downgraded to an archbishopric called Archbishopric of Ohrid, that retained an autocephalous status.

https://en.wikipedia.org/wiki/Bulgaria_(theme)

https://www.google.bg/search?q=%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0+%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F+%D0%B2%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%8F&ie=utf-8&oe=utf-8&client=firefox-b&gfe_rd=cr&ei=pXMoWfbkK8av8wefsptY#q=theme+macedonia+byzantine+empire

https://www.google.bg/search?q=%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0+%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F+%D0%B2%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%8F&ie=utf-8&oe=utf-8&client=firefox-b&gfe_rd=cr&ei=pXMoWfbkK8av8wefsptY#q=theme+macedonia+byzantine+empire&tbm=bks



Кирил и Методий

Св. св. Кирил и Методий (на гръцки: Κύριλλος καὶ Μεθόδιος, на църковен старославянски: Кѷриллъ и Меѳодїи) са двама братя византийци, родени в Солун през IX век, които развиват мисионерска дейност като проповедници на християнството сред различни народи.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BB_%D0%B8_%D0%9C%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%B9

https://www.google.bg/search?noj=1&q=%D0%BA%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BB+%D0%B8+%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%B9&oq=%D0%BA%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BB+%D0%B8+%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%B9&gs_l=serp.12...0.0.0.18309.0.0.0.0.0.0.0.0..0.0....0...1..64.serp..0.0.0.ahb9N7H3gHc

Saints Cyril and Methodius

The exact ethnic origins of the brothers are unknown, there is controversy as to whether Cyril and Methodius were of Slavic[11] or Byzantine Greek[12]

https://en.wikipedia.org/wiki/Saints_Cyril_and_Methodius

https://www.google.bg/search?noj=1&q=cyril+and+methodius&oq=ciril+and+&gs_l=serp.1.0.0i10k1l10.3140.18654.0.24149.29.28.1.0.0.0.531.4264.0j24j1j5-1.26.0....0...1.1.64.serp..2.27.4259.6..0j46j0i22i30k1j35i39k1j0i46k1j0i19k1j0i10i30i19k1j0i30i19k1j0i5i10i30i19k1j0i67k1.D5hGTUmJckw

https://www.google.bg/search?q=cyril+and+methodius&noj=1&tbm=bks&ei=ToIoWcehF8WOsAGF67X4Aw&start=0&sa=N&biw=1024&bih=618&dpr=1


Както виждате спорът за произхода на Кирил и Методий е дали са гърци или славяни. Съвременните македонци смятат, че македонците не са нито гърци, нито славяни, а съвсем отделен етнос антички македонци. Следователно те нямат основание да претендират, че Кирил и Методий са били македонци.






 3 
 на: Мај 26, 2017, 09:02:22  
Поставена од veritas - Последна порака veritas


Путин: Азбуката ни дойде от македонските земи
24.05.2017

Руският президент Владимир Путин забърка поредния скандал като обяви по време на аудиенцията си за македонския си колега Георги Иванов, че "писмеността е дошла от македонската земя".

https://news.bg/world/putin-azbukata-ni-doyde-ot-makedonskite-zemi.html





Захарова за Путин и кирилицата: Да не търсим конфликти там, където ги няма
25 май 2017
"Никой в Русия не се опитва да отрече приноса на Първото българско царство в създаването на славянската писменост – това би противоречало на историческите факти. В конкретния случай става въпрос за "македонските земи" като географско понятие. Още по времето на Римската империя регионът, където впоследствие се раждат и работят Св. Кирил и Методий, се нарича Македония. Тук всичко трябва да е пределно ясно и разбираемо", заяви Захарова, цитирана на страницата Facebook страницата на руското посолство в България.

https://bg.rbth.com/news/2017/05/25/zaharova-za-putin-i-kirilicata-da-ne-trsim-konflikti-tam-kdeto-gi-nyama_770380



Византийските теми на Балканския полуостров през 1045 година

Македония (тема)

Тема Македония е военноадминистративна област във Византия, която обхваща Северозападна и част от Източна Тракия [1]. Създадена е между 789 и 802 г. Нейно средище е град Адрианопол.[2] Както и другите теми, тя е управлявана от управител - стратег.

От тема Македония произхожда император Василий I Македонец – основател на т. нар. Македонска династия[1], която управлява Византия от 867 до 1056 г.


Темата Македония е завладяна и присъединена към България от цар Симеон I, но по силата на мирния договор от 927 година Византия си връща голяма част от нея. По-късно темата е във византийски ръце до 1204 година, когато латинските рицари от IV-я кръстоносен поход завладяват Константинопол. Тук се състои и битката при Адрианопол. Тема Македония отново е включена в българските предели през 1205 година от цар Калоян.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F_(%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0)

https://www.google.bg/search?q=%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0+%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F+%D0%B2%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%8F&ie=utf-8&oe=utf-8&client=firefox-b&gfe_rd=cr&ei=pXMoWfbkK8av8wefsptY

България (тема)

Тема България е византийска военно-административна единица по време на византийската власт в България (1018-1185).

рез 1018 година Василий II Българоубиец покорява България. За да сломи съпротивата на българското население, той взема мерки: изпраща оцелелите български войници да покорят Армения, изселва аристокрацията в Мала Азия. Българските земи са разделени на теми според византийската административна система. Освен това той преустройва българската църква в Автокефална българска архиепископия с център Охрид. Диоцезът ѝ също се простира в тема България. Мерките не са толкова драстични, понеже той се опасява от бунтове.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_(%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0)

https://www.google.bg/search?q=%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0+%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F+%D0%B2%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%8F&ie=utf-8&oe=utf-8&client=firefox-b&gfe_rd=cr&ei=pXMoWfbkK8av8wefsptY#q=%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0+%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F+%D0%B2%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%8F

ИСТОРИКО-ГЕОГРАФСКАТА ОБЛАСТ МАКЕДОНИЯ

http://www.promacedonia.org/pp_ht/pp_ht_0.html


Map of Byzantine Greece c. 900, with the themes and major settlements.

Macedonia (theme)

The Theme of Macedonia (Greek: θέμα Μακεδονίας) was a military-civilian province (theme) of the Byzantine Empire established between the late 8th century and the early 9th century. Byzantine Macedonia also incorporated the region of Thrace. Its capital was Adrianople.

As a consequence, a new theme called Macedonia was created between 789 (or 797) and 801/802 by the Empress Irene of Athens, from the older theme of Thrace.[1][2][3] Sigillographic evidence shows that a tourma ("division") named "Macedonia" existed before, subordinated to the strategos of Thrace.

Thus, the theme of Macedonia had no relation to the historical region of Macedonia, and when Byzantine sources of the 10th to 12th centuries refer to "Macedonia", they mean the area of western Thrace. Hence, for instance, the emperor Basil I "the Macedonian" (r. 867–886) hailed from Thrace, and the Macedonian dynasty he founded was named after the theme of Macedonia.[11]

https://en.wikipedia.org/wiki/Macedonia_(theme)

Thessalonica (theme)

The Theme of Thessalonica (Greek: θέμα Θεσσαλονίκης) was a military-civilian province (thema or theme) of the Byzantine Empire located in the southern Balkans, comprising varying parts of Central and Western Macedonia and centred on Thessalonica, the Empire's second-most important city.

https://en.wikipedia.org/wiki/Thessalonica_(theme)

Bulgaria (theme)

The Theme of Bulgaria was a province of the Byzantine Empire established by Emperor Basil II after the conquest of Bulgaria in 1018.[1] Its capital was Skopje and it was governed by a strategos.

 The Bulgarian patriarchate was downgraded to an archbishopric called Archbishopric of Ohrid, that retained an autocephalous status.

https://en.wikipedia.org/wiki/Bulgaria_(theme)

https://www.google.bg/search?q=%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0+%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F+%D0%B2%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%8F&ie=utf-8&oe=utf-8&client=firefox-b&gfe_rd=cr&ei=pXMoWfbkK8av8wefsptY#q=theme+macedonia+byzantine+empire

https://www.google.bg/search?q=%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0+%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F+%D0%B2%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%8F&ie=utf-8&oe=utf-8&client=firefox-b&gfe_rd=cr&ei=pXMoWfbkK8av8wefsptY#q=theme+macedonia+byzantine+empire&tbm=bks



Кирил и Методий

Св. св. Кирил и Методий (на гръцки: Κύριλλος καὶ Μεθόδιος, на църковен старославянски: Кѷриллъ и Меѳодїи) са двама братя византийци, родени в Солун през IX век, които развиват мисионерска дейност като проповедници на християнството сред различни народи.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BB_%D0%B8_%D0%9C%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%B9

https://www.google.bg/search?noj=1&q=%D0%BA%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BB+%D0%B8+%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%B9&oq=%D0%BA%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BB+%D0%B8+%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%B9&gs_l=serp.12...0.0.0.18309.0.0.0.0.0.0.0.0..0.0....0...1..64.serp..0.0.0.ahb9N7H3gHc

Saints Cyril and Methodius

The exact ethnic origins of the brothers are unknown, there is controversy as to whether Cyril and Methodius were of Slavic[11] or Byzantine Greek[12]

https://en.wikipedia.org/wiki/Saints_Cyril_and_Methodius

https://www.google.bg/search?noj=1&q=cyril+and+methodius&oq=ciril+and+&gs_l=serp.1.0.0i10k1l10.3140.18654.0.24149.29.28.1.0.0.0.531.4264.0j24j1j5-1.26.0....0...1.1.64.serp..2.27.4259.6..0j46j0i22i30k1j35i39k1j0i46k1j0i19k1j0i10i30i19k1j0i30i19k1j0i5i10i30i19k1j0i67k1.D5hGTUmJckw

https://www.google.bg/search?q=cyril+and+methodius&noj=1&tbm=bks&ei=ToIoWcehF8WOsAGF67X4Aw&start=0&sa=N&biw=1024&bih=618&dpr=1


Както виждате спорът за произхода на Кирил и Методий е дали са гърци или славяни. Съвременните македонци смятат, че македонците не са нито гърци, нито славяни, а съвсем отделен етнос антички македонци. Следователно те нямат основание да претендират, че Кирил и Методий са били македонци.









 4 
 на: Мај 26, 2017, 06:47:49  
Поставена од veritas - Последна порака veritas



24 мај 2017

Која е политичката иднина и судбина на Македонците за 10 години?!

http://vecer.mk/makedonija/koja-e-politichkata-idnina-i-sudbina-na-makedoncite-za-10-godini-0

26.05.2017

Природниот прираст отиде во минус

http://www.utrinski.mk/?ItemID=D60A317B56BF214FB6433F937F281437

 5 
 на: Мај 25, 2017, 08:03:58  
Поставена од veritas - Последна порака veritas



24 мај 2017

Која е политичката иднина и судбина на Македонците за 10 години?!

http://vecer.mk/makedonija/koja-e-politichkata-idnina-i-sudbina-na-makedoncite-za-10-godini-0

26.05.2017

Природниот прираст отиде во минус

http://www.utrinski.mk/?ItemID=D60A317B56BF214FB6433F937F281437

 6 
 на: Мај 25, 2017, 08:15:02  
Поставена од veritas - Последна порака veritas

Лондонското четвероевангелие напуска земите ни като дар от гръцки монаси.
 25 Май 2017

Средновековните ни ръкописи скитат в дисаги из света
Никой не знае колко от книжовните ни ценности са пръснати из големите чужди библиотеки

Искра Ценкова
В една стара приписка на гръцки от Атон четем: "Книго моя, ти утре не ще си моя, други ден - на някой друг, а след време - ничия." Книгата е великата скитница, днес е тук, утре кой знае къде... Всеки ръкопис търси своя откривател и изследовател, а между учения и затвореното между кориците слово има една почти мистична връзка, казва проф. Климентина Иванова, медиавист, изследовател на старите български ръкописи и техен издирвач. А те, според думите й, са нещо като машина, пренасяща ни през времето.



Средновековните скриптории, местата за писане на книги, най-често в манастирите, са били истински работилници, в които не само са се създавали книги, но са се обучавали и преписвачи. Появяват се в България след идването на учениците на светите Кирил и Методий и след като в 893 г. славянското писмо става официално не само за Църквата, но и за държавата. Един от най-големите ни книжовни центрове е откритата преди няколко десетилетия манастирска школа при Равна, на 25 километра на изток от първата българска столица Плиска. Археолозите предполагат, че там са работили някои от учениците на светите братя, а ЮНЕСКО определя обекта като "първата българска езикова лаборатория". За бурната културно-просветна дейност, кипяла на това място, подсказват откритите многобройни железни писала и бронзови закопчалки на книги. Там богослужебните книги са превеждани и преписвани, за да може богослуженията по цялата българска земя да се водят на роден език.

Основната част от най-ценните български ръкописи и преписи на изгубени стари български съчинения днес са пръснати из библиотеките на цял свят. Никой не може да каже какъв е броят им, все още не всички са описани. Пък и на част от ръкописите, създадени на наша територия след XIV век, липсват специфичните български носовки и двете ерови гласни, затова и често тяхното народностно определение е повод на научни спорове, подчертава проф. Климентина Иванова.

Най-голяма част от



книжното ни богатство се съхранява в Русия



- в държавните библиотеки на Москва и Санкт Петербург, но също и в Украйна - в Киев, Одеса, Лвов. Част от книжното ни богатство е и в библиотеките на Румъния, в много западни страни, разбира се, и в Атон, както и в библиотеката на Синайската обител.

Първата голяма загуба на старобългарски книги е от средата на X век, при падането ни под Византийско владичество. Тогава част от българското книжно богатство е унищожено. Хипотезите за съдбата на безценната царска и патриаршеска библиотека са две, отбелязва проф. Иванова. През IX и X в. българските книжовници, наследници на светите братя, са хвърляли всичките си сили в превода на византийски богослужебни текстове, но и на жития, риторика, исторически съчинения и други. Преводите се правят първоначално главно в Плиска (Равна), в столицата Преслав и в Охрид. При завладяването и на Източна България част от тази книжовна продукция е запазена. Според едно от предположенията част от книгите не са унищожени, а са били отнесени в Константинопол като ценна плячка. Възможно е те да са се съхранявали в църквата "Света София" заедно с ръкописи на други езици и да са подарени при покръстването на Русия в 988 г., когато Киевският княз Владимир се жени за Анна Византийска. Това е твърде вероятно, защото точно в 70-те години на XI век изведнъж се появяват доста преписи на български книги с преводи от гръцки, но съдържащи произведения на св. Климент Охридски, на Йоан Екзарх, на презвитер Йоан, на Григорий мних и на още много анонимни книжовници, превели широк кръг от текстове. Сред тях са Първият Симеонов сборник ( по "Изборник" според Светославовия препис от 1073 г.), Изборникът на великия княз Светослав от 1076 г. В Русия са преписвани и "Четири слова против арианите" от византийския църковен деец и писател Атанасий Александрийски (ок. 295-373), преведени по поръка на цар Симеон от Константин Преславски, ученик на славянския първоучител Методий. Приписът на старобългарския превод е излязъл



под ръката на черноризец Туодор Доксов



Неговата стойност е особено голяма, защото това е единственият текст, който дава важни исторически сведения. Той посочва, че българският княз Борис I, с християнско име Михаил, е починал на 2 май, посочва времето и мястото на изписването, историята на превода, включително и годината на покръстването на българите според прабългарския календар.

"Българските ръкописи обаче имат интересен живот и вън от нашите земи", отбелязва проф. Иванова. В края на XV век приписът на Туодор Доксов е преведен и преписван в Русия. Най-старият приз е от 1489 г., а преписвачът му Митя изрично съобщава, че е преписвал благочестивата книга дума по дума по заповед на брат си Герасим. Въпреки че е нямал понятие от носовки и букви, които не са отговаряли на руската фонетика, той ги преписва точно.

Синайският псалтир пък е част от несметното духовно богатство на библиотеката към Синайския манастир "Света Екатерина" в Египет. Учените не са на едно мнение как са се озовали там българските ръкописи. Част от тях смятат, че глаголическите книги са пренасяни през X в., когато християнската книжнина е в разцвет. Според Козма Презвитер благочестивите българи и монаси често са ходели на поклонение до светите места като Йерусалим и планината Синай, където Мойсей получава Десетте божии заповеди. Възможно е ръкописите да са пътешествали, пъхнати в монашеските торби. В същото време през Средновековието в Синайската обител са работели като преписвачи, илюстратори и преводачи и много български монаси, затова и според част от учените глаголическата книжнина е сътворена на това свято място. Което пък показва колко широко е било влиянието на старобългарската книга особено там, където се е поддържала източната църковна практика.

"Докато работех с ръкописите, намиращи се на територията на Израел, попаднах на един



неизвестен кодекс, преписван на кирилица



Беше датиран неправилно, а се оказа от началото на XIV в. Според мен този ръкопис е създаден в Синай, след това е бил пренесен в Йерусалим и захвърлен. Беше неугледен, нереставриран, на всичко отгоре и датиран от XVI в. Неслучайно през 1953 г. американска научна експедиция начело с изкуствоведа Кенет Кларк засне над 3000 синайски ръкописа, а сред тях и български, писани или изнесени там", разказва проф. Иванова.

През XIX в. славянската култура и език привличат интереса на много учени от различни европейски държави, особено от Русия. Те тръгват да пътешестват из нашите земи и да събират стари български ръкописи. Обикалят българските манастири, а точно по това време българските монаси не се грижат особено за старите пергаментови книги. Ценните ръкописи са прашни, изядени от мишките, монасите са ги късали, затискали са с тях качета със зеле и бъчви с вино...

Точно така се разделяме и с безценното пергаментово четириевангелие на книголюбеца цар Иван Александър, което се съхранява днес в Британския музей в Лондон. Ръкописът е плод на последния разцвет на българската култура преди падането на България под турско робство. Кирилският текст потегля за Острова от Атонския манастир "Св. Павел" през 1837 г. заедно с ръкописа на Ромуел Видински и още седем книги на кирилица, които



монах дарява на английския лорд Робърт Кързън,



пътешественик и колекционер. Четириевангелието е препис на евангелията на Матей, Марко, Лука и Йоан и е съставено от 268 пергаментови листа, илюстровани с 366 цветни миниатюри, заглавките на текстовете му са златни, а кориците са със сребърно-златен обков, украсен със скъпоценни камъни. Четвероевангелието е създадено през 1355-1356 г. в търновския манастир "Св. Троица" по поръка на цар Иван Александър и е красяло царската библиотека. С падането на България под турска власт, за да бъде запазен, ръкописът е предаван от ръка на ръка. Изнесен е тайно първо в Цариград, след това изминава стотици километри на север, скрит в багажа на молдовския владетел от XV в. Александър Добрия към Молдова, който също се слави като книголюбец, а молдовските преписвачи и художници копират образи от българския ръкопис за своите евангелия. След това незнайно как разкошният кодекс стига до гръцкия манастир "Свети Павел" в Атон, откъдето тръгва за Лондон.

Чуждите пътешественици по нашите земи често са откъсвали по някоя страница от ценните книги, за да имат образец на писмо. В тези случаи пък изследователите, които сглобяват фрагментите, се превръщат в последователи на Шерлок Холмс.

"Случвало ми се е



да открия в Румъния половината от ръкописа,



чиято друга половина е в Москва. В Петербург пък съм откривала края с приписките от ръкопис, който е в Йерусалим. Забавна е историята на сборник с песнопения (Триод). Преведен е на български в ХIV в. от стареца Йосиф в Атон, оттам е изпратен в Синайския манастир. Сръбски монаси го преписват там или в Йерусалим, защото е от "светогорски истински извор на български език". Преписвачите му отбелязват, че един Господ само знае колко им е било трудно да "прехвърлят" от български на сръбски. А всъщност сръбски са само някои букви, текстът си е на среднобългарски книжовен език. Ценният кодекс остава в Москва, но в един момент внезапно изчезва от Русия. Как, защо и кога ръкописът е върнат тайно в Йерусалим, никой не може да каже. Още в края на ХIХ в. той е в библиотеката на Йерусалимската патриаршия и там е описан в каталог. Учените бяха убедени, че има два такива ръкописа - близнаци. И чак когато описах и проучих всички факти, се убедих, че няма "Московски триод" и "Йерусалимски триод", а един ръкопис и той е в Йерусалим. "Сянката" на Триода в Москва изчезна, но самият ръкопис става все по-ценен за палеославистите, разказва българската изследователка.

Друг ценен наш ръкопис, Асеманиевото евангелие, написано на използваната за кратко глаголица, е изминало хиляди километри, докато стигне до Ватиканската библиотека, където се намира и до днес. Преди това обаче се е придвижило до Йерусалим, а оттам през 1736 г. го купува папският симиотикар Йосиф Симон Асеман, чието име ръкописът взима. Никой не може да каже как точно богато илюстрованата богослужебна книга, която включва всички евангелия, е попаднала там. Вероятно ценният глаголически ръкопис е оставен в една от църквите на Божий гроб от български поклонник.

Не по-малък път е изминал и най-ценният от общо петте запазени български преписа на Манасиевата хроника, направен по поръка на цар Иван Александър. Незнайният преписвач и преводачът на Световната летопис на византийския дворцов писател Константин Манасий (1130-1187) е вкарал 27 летописни добавки с българската версия на описаните исторически събития. Добавил е и цветни илюстрации, което пък го прави единственият илюстрован препис на хрониката в света. Днес уникалният ръкопис, написан в мерена реч, се съхранява във Ватиканската апостолическа библиотека. Пътят му дотам минава през Хърватска, където става част от сбирката на епископа от Модрос Никола Катарски, след което заедно с още други ръкописи поема към Ватикана.



Богато илюстрованото четвероевангелие е красяло царската библиотека.



Уникалният препис на Манасиевата хроника скита дълго, преди да стигне до Ватикана.



Асеманиевото евангелие днес е част от Ватиканската библиотека.



Изложба на оригинални преписи и преработки на "История славянобългарска", както и на източници, използвани при написването й. Най-българската книга също не е в България. През 1984 г. българските разузнавателни служби подменят с копие черновата, която се съхранява в Зографския манастир в Света гора, и донасят оригинала тук. През 1998 г. президентът Петър Стоянов върна книгата на Зографския манастир.



 Зографското глаголическо евангелие се пази в Руската национална библиотека.



По-голямата част от откритото в Румъния Добрейшово евангелие днес е част от фонда на Националната библиотека "Кирил и Методий", а другата е изгоряла в Белград по време на Втората световна война.



Томичевият псалтир, открит в началото на миналия век в Македония, днес се намира в държавния исторически музей на Москва.


http://www.segabg.com/article.php?id=855878


Preslav Literary School

The Preslav Literary School (Pliska Literary School, Bulgarian: Преславска книжовна школа) was the first literary school in the medieval Bulgarian Empire. It was established by Boris I in 885 or 886 in Bulgaria's capital, Pliska. In 893, Simeon I moved the seat of the school from Pliska to the new capital, Preslav.

The school developed the Cyrillic script,[1] and the earliest datable Cyrillic inscriptions have been found in the area of Preslav: in the medieval city itself, at nearby Patleina (also Shumen Province), Krepcha (present-day Targovishte Province), and Ravna (present-day Varna Province).

https://en.wikipedia.org/wiki/Preslav_Literary_School

https://www.google.bg/search?q=cirilic+alphabet+preslav&ie=utf-8&oe=utf-8&client=firefox-b&gfe_rd=cr&ei=EnkmWbzOGqTi8AfPk56gDQ#q=cyrillic+alphabet+preslav

https://www.google.bg/search?q=cirilic+alphabet+preslav&ie=utf-8&oe=utf-8&client=firefox-b&gfe_rd=cr&ei=EnkmWbzOGqTi8AfPk56gDQ#q=cyrillic+alphabet+preslav&tbm=bks

Ohrid Literary School

The Ohrid Literary School was one of the two major cultural centres of the First Bulgarian Empire, along with the Preslav Literary School (Pliska Literary School).[1] The school was established in Ohrid (nowadays Republic of Macedonia) in 886 by Saint Clement of Ohrid on the order of Boris I of Bulgaria simultaneously or shortly after the establishment of the Preslav Literary School.

https://en.wikipedia.org/wiki/Ohrid_Literary_School

https://www.google.bg/search?q=cyrillic+alphabet+Ohrid+Literary+School&client=firefox-b&noj=1&source=lnms&sa=X&ved=0ahUKEwj65oesvIrUAhXSZpoKHYHjAs8Q_AUICSgA&biw=1024&bih=484&dpr=1


https://www.google.bg/search?q=cyrillic+alphabet+Ohrid+Literary+School&client=firefox-b&noj=1&source=lnms&tbm=bks&biw=1024&bih=484

Tarnovo Literary School

The Tarnovo Literary School (Bulgarian: Търновска книжовна школа) of the late 14th and 15th century was a major medieval Bulgarian cultural academy with important contribution to the Medieval Bulgarian literature established in the capital of Bulgaria Tarnovo. It was part of the Tarnovo School of Art which was characteristic for the culture of the Second Bulgarian Empire.

https://en.wikipedia.org/wiki/Tarnovo_Literary_School

https://www.google.bg/search?q=cirilic+alphabet+preslav&ie=utf-8&oe=utf-8&client=firefox-b&gfe_rd=cr&ei=EnkmWbzOGqTi8AfPk56gDQ#q=cyrillic+alphabet+Tarnovo+Literary+School

https://www.google.bg/search?q=cirilic+alphabet+preslav&ie=utf-8&oe=utf-8&client=firefox-b&gfe_rd=cr&ei=EnkmWbzOGqTi8AfPk56gDQ#q=cyrillic+alphabet+Tarnovo+Literary+School&tbm=bks


 7 
 на: Мај 25, 2017, 07:44:27  
Поставена од veritas - Последна порака veritas



 
25 Май 2017

 Анкара се оплаква: Асимилацията на турците в България продължава
Високопоставен депутат твърди, че това било държавна политика, а те били над 1 млн.


Турците в България са подложени на асимилация и това е държавна политика, твърди председателят на парламентарната комисия по правата на човека в Анкара Мустафа Йенероглу в разпространено до медиите писмено изявление, предава БГНЕС.
Йенероглу посочва и твърди, че в България живеят над 585 000 турци, но реалният им брой надвишава 1 млн. души, тъй като не всички са били включени в преброяването и регистрите. „Тези наши сънародници са подложени на сепаратизъм, те губят майчиния си език, джамиите им често са обект на нападения. В училищата турският език е избираем предмет и часовете по него умишлено се провеждат в късните часове на учебния ден. Тази ситуация означава омаловажаване и унижаване на майчиния език.
От друга страна, държавната власт не осигурява възможност за излъчване на новини на турски и блокира създаването на турско радио, което доказва, че политиката на асимилация в България продължава. Друг голям проблем са натискът и нападенията върху джамиите и имамите. Турците в България са изключени от представителство в държавните структури и това е така, въпреки сериозното им присъствие в общото население на страната“, смята Йенероглу. Според него участието на крайнодесните партии в управлението на България представлява гаранция за нови бъдещи проблеми пред турците и мюсюлманите, а така страната сериозно се отдалечава от европейските норми и критерии. „За съжаление, 28 години след насилственото отнемане на рождените им имена, турците в България не могат да излекуват раните си. Турция направи всичко възможно, за да им помогне. Сега наш дълг е да разкопаем тези горчиви факти от паметта и да ги преподадем на бъдещите поколения, за да не се забравят. Това ще помогне да осъзнаем последствията от преживяното от общността напрежение в близкото минало, както и събитията преди него, които са резултат от асимилационната политика“, подчертава в изявлението си председателят на комисията по правата на човека в турския парламент.
Той припомня съпротивата на турците срещу „възродителния процес“ от месец май 1989 г., когато границата се отваря за бежанския поток. „Тогава хиляди семейства бяха разделени, а над 350 000 души бяха откъснати от земята си, която населяват стотици години. Тогавашната фашистка власт приложи асимилационната си политика, защото се притесни от силата на турско-мюсюлманското население и взе решение да стопи етническите малцинства, като погази грубо човешките им права. В онзи тежък период бе наложена забрана върху употребата и обучението на турски език, върху ислямските обреди при погребенията и сватбите, забраниха се сюнетите /обрязването на момчетата/ и облеклото. Но хората избраха правилния път към Турция“, подчертава Йенероглу.

http://www.segabg.com/article.php?id=855947

Национален статистически институт

Преброяване през 2011 г.

Население по местоживеене, пол и етническа група

http://censusresults.nsi.bg/Census/Reports/1/2/R7.aspx



24.11.2014


Учебници на турски език отпечатани в България за първи път от 20 години

През 1992 г. 114 000 ученици са учели турски език. През 2011 г. броят им вече е паднал драстично до 7 000 души




Учебници на турски език са отпечатани в България за първи път от 20 г. насам. Те са предназначени за училище в сливенския регион и в представянето им участва посланикът на Турция в България Исмаил Арамаз, пише турският вестник „Заман”, цитиран от БГНЕС.

Двата новоотпечатани учебника са предназначени за четвъртокласници и 1500 екземпляра вече са изпратени в училища в Шумен и Кърджали, а още 1000 - в Бургас.

„Първите екземпляри бяха изпратени в сливенското село Ябланово. Учениците там са 250, от които 230 изучават турски език. Паралелката за изучаване на турски съществува още от 90-те години. Учебниците са за първи, втори и трети клас,” отбеляза Емине Халил, асистент в катедрата по турски език в Шуменския университет.

По думите й, учебниците да били готови още миналата година, но българските власти едва сега да одобрили отпечатването им.

Учебници на турски език са били отпечатани в България за последен път през 1993 г. Те обаче вече не се използват в училищата.

През 1992 г. 114 000 ученици са учели турски език. През 2011 г. броят им вече е паднал драстично - до 7 000 души.
Всяка година родителите трябва да представят молба децата им да изучават турски, който е избираем предмет, отбелязва в заключение вестник „Заман”.

http://btvnovinite.bg/article/bulgaria/obshtestvo/uchebnitsi-na-turski-ezik-otpechatani-v-balgariya-za-parvi-pat-ot-20-godini.html




 8 
 на: Мај 23, 2017, 09:04:07  
Поставена од veritas - Последна порака veritas




22 май 2017


Ново откритие: Най-старият предчовек живял край Чирпан
Учените имат нова теория за мястото, където древните човекоподобни са направили първите си стъпки в еволюцията към човека


Международен научен колектив от Германия, България, Гърция, Канада, Франция и Австралия, ръководен от проф. Мадлен Бьоме (Зенкенбергския център за човешка еволюция към университета в Тюбинген) и от проф. Николай Спасов (Национален природонаучен музей при БАН), обосновава твърдението, че еволюционната линия, водеща към човека, се заражда на Балканите преди 7,2 млн. години. Това съобщиха от Националния природонаучен музей при БАН.

Тази вечер едно от най-авторитетните научни списания PLOS ONE публикува две статии, представящи нова гледна точка за времето и

мястото, където древните човекоподобни са направили първите си стъпки в еволюцията към човека.

Най-близкият съвременен родственик на човека е шимпанзето. Кога е започнало отделянето на човешката линия от тази на шимпанзето и къде е живял последният им общ предшественик, е въпрос, широко разискван в палеоантропологията. Според съвременните теории разделянето е станало преди около 5-8 млн. години и това се е случило в Африка.
 
Двете изследвания, публикувани в PLOS ONE, представят днес друг „сценарий“ относно началото на човешката история.

Новата гледна точка се базира на изкопаеми останки, открити в Гърция (край Пиргос Василисис, на юг от Атина) и в България (местността Азмака край Чирпан).
 
В първата статия авторите показват, че и двете останки принадлежат към един и същи вид – на изкопаемия хоминид (представител на човешкото семейство) Graecopithecus freibergi, както и че неговите белези дават основание да бъде смятан за пряк представител на еволюционната линия, водеща към човека.

Втората статия изчислява възрастта на грекопитека като използва биохронологични и геофизични методи. Възстановена е също и засушливата саванна обстановка, в която е живяло това същество. Открити са останки от мастодонта ананкус (Anancus sp.), преживното Tragoportax macedoniensis и някои други видове, което доказва, че възрастта на находищата Азмака и Пиргос Василисис е по-късна от тази на световноизвестното Пикермийско палеонтологично находище в Гърция.
 
Анализите показват, че възрастта на находката от Азмака е на 7,24 млн. години, а тази от Пиргос – на 7,175 млн. години.
 
Всичко това определя грекопитека като най-стария хоминин (предчовек)

чиято възраст надвишава с няколко стотин години тази на сахелантропа (Sahelanthropus), открит в Чад и смятан до сега за най-древен. С това най-ранният етап от развитието на човешкото родословно дърво би трябвало вече да се свързва с Балканите и с източното Средиземноморие, а не с екваториална Африка, както се приемаше до момента.

Някога прочутият френски палеонтолог Ив Копенс изтъкна ролята на засушаването на източноафриканските ландшафти за еволюцията и изправянето на предчовеците, като нарече този процес East Side Story.
 
Днес имаме повече основание да свържем тази еволюция с една „North Side“ Story, посочват от Националния природонаучен музей.

https://vesti.bg/tehnologii/nauka-i-tehnika/novo-otkritie-naj-stariiat-predchovek-zhivial-kraj-chirpan-6069442








Овој заб, научниците го откриле во Бугарија

23.05.2017

Балканот- колевка на човештвото?

Досега се сметаше дека патиштата на еволуцијата на човеколиките мајмуни и пралуѓето се раздвоиле во Африка пред шест до седум милиони години. Најновите истражувања ја доведуваат во прашање таа теза.


Можно е развојните патишта на човекот и човеколиките мајмуни да се раздвоиле неколку стотина илјади години порано одошто тврди актуелната теорија. Освен тоа, се чини дека до тој процес не дошло во Африка, како што се веруваше досега, туку на друго место- во Европа, на подрачјето на источното Средоземје. Таа теза ја поставува истражувачкиот тим собран околу Мадлен Беме од Центарот за еволуција на човекот и палеолит Зенкенберг во Тибинген, и професорот Николај Спасов од Бугарската академија на науки. Научниците, повторно, со најмодерни истражувачки методи, анализирале два од порано познати фосили и наведуваат дека тие им припаѓаат на првите пралуѓе.
Денешните шимпанзи се најблиски роднини на Хомо сапиенс. Но, каде живеел последниот заеднички предок и кога и каде дошло до развој на првиот прачовек, тоа прашање не е дефинитивно расчистено. Мнозинството експерти сметаат дека до раздвојување на еволуциските линии дошло пред пет до седум милиони години во Африка. Според теоријата која во 1994 ја формулирал францускиот антрополог Ив Копен, во тој процес клучна улога имала промената на климата во источна Африка. Но, двете студии во чија изработка учествувале научници од Германија, Бугарија, Грција, Канада, Франција и Австралија, сега скицираат едно сосема поинакво сценарио.

Коренот на забите како доказ

Тимот околу Мадлен Беме анализирал два фосила на хомоноидот Graecopithecus freybergi. Се работи за заб пронајден во Бугарија, како и дел од вилица пронајдена во Грција. Со помош на компјутерска томографија, тие ја визуелизирале внатрешната структура на фосилот и покажале дека корените на пронајдените заби во поголем дел меѓусебно сраснале. „Додека големите човеколики мајмуни по правило имаат два или три корена кои се меѓусебно раздвоени, овие корени се делумно сраснати, што е карактеристично за модерниот човек исто како и за прачовекот, како Ardipitecus или Australopitecus“, вели Јохен Фус, еден од научниците од Тибинген кој работел на студијата.
Исти резултати покажала и новата анализа на вилицата на Graecopithecus freybergi. „Тоа покажува дека се работи за досега непознат вид преоден облик меѓу човеколикиот мајмун и прачовекот- што досега беше познато само од Африка“, вели Фус. Притоа, овој вид е повеќе стотици илјади години постар од досега познатите африкански предци на луѓето.

Оган, трева и вода

Преку анализа на седиментите од кои се извадени фосилите, научниците ја одредиле староста на вилицата меѓу 7,24 и 7,175 милиони години. Тоа значи дека фосилите се постари од досега најстарите познати фосили на Sahelantropus од Африка, чија старост се проценува на шест до седум милиони години. Врз основа на тој факт, научниците заклучуваат дека веројатно до одвојување на еволутивните текови на пралуѓето и шимпанзите дошло порано одошто досега се сметало, и тоа не во Африка- туку на подрачјето на Балканот.
Тие притоа и натаму ја прифаќаат тезата дека причината за тоа одвојување била промената на климата. Некои траги од растенија во седиментите на фосилите укажуваат на тоа дека и на подрачјето на Европа во тоа време постоел некој вид пустинска савана, слична на некои актуелни субсахарски предели, на пример во Мали. „Во таа слика се вклопуваат и фосилните наоди на предците на денешните жирафи, газели, антилопи и носорози во близината на наоѓалиштето на Graecopitecus", објаснува Николај Спасов, член на Бугарската академија на науки. Два текста во кои се претставуваат најновите истражувања за потеклото на човекот се објавени во меѓународното научно списание Плос Оне.

http://www.dw.com/mk/%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D1%82-%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%BA%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%88%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE/a-38950291?maca=maz-TB_maz_dnevnik_KOPIE-4629-xml-mrss

 9 
 на: Мај 23, 2017, 07:25:40  
Поставена од veritas - Последна порака veritas




22 май 2017


Ново откритие: Най-старият предчовек живял край Чирпан
Учените имат нова теория за мястото, където древните човекоподобни са направили първите си стъпки в еволюцията към човека


Международен научен колектив от Германия, България, Гърция, Канада, Франция и Австралия, ръководен от проф. Мадлен Бьоме (Зенкенбергския център за човешка еволюция към университета в Тюбинген) и от проф. Николай Спасов (Национален природонаучен музей при БАН), обосновава твърдението, че еволюционната линия, водеща към човека, се заражда на Балканите преди 7,2 млн. години. Това съобщиха от Националния природонаучен музей при БАН.

Тази вечер едно от най-авторитетните научни списания PLOS ONE публикува две статии, представящи нова гледна точка за времето и

мястото, където древните човекоподобни са направили първите си стъпки в еволюцията към човека.

Най-близкият съвременен родственик на човека е шимпанзето. Кога е започнало отделянето на човешката линия от тази на шимпанзето и къде е живял последният им общ предшественик, е въпрос, широко разискван в палеоантропологията. Според съвременните теории разделянето е станало преди около 5-8 млн. години и това се е случило в Африка.
 
Двете изследвания, публикувани в PLOS ONE, представят днес друг „сценарий“ относно началото на човешката история.

Новата гледна точка се базира на изкопаеми останки, открити в Гърция (край Пиргос Василисис, на юг от Атина) и в България (местността Азмака край Чирпан).
 
В първата статия авторите показват, че и двете останки принадлежат към един и същи вид – на изкопаемия хоминид (представител на човешкото семейство) Graecopithecus freibergi, както и че неговите белези дават основание да бъде смятан за пряк представител на еволюционната линия, водеща към човека.

Втората статия изчислява възрастта на грекопитека като използва биохронологични и геофизични методи. Възстановена е също и засушливата саванна обстановка, в която е живяло това същество. Открити са останки от мастодонта ананкус (Anancus sp.), преживното Tragoportax macedoniensis и някои други видове, което доказва, че възрастта на находищата Азмака и Пиргос Василисис е по-късна от тази на световноизвестното Пикермийско палеонтологично находище в Гърция.
 
Анализите показват, че възрастта на находката от Азмака е на 7,24 млн. години, а тази от Пиргос – на 7,175 млн. години.
 
Всичко това определя грекопитека като най-стария хоминин (предчовек)

чиято възраст надвишава с няколко стотин години тази на сахелантропа (Sahelanthropus), открит в Чад и смятан до сега за най-древен. С това най-ранният етап от развитието на човешкото родословно дърво би трябвало вече да се свързва с Балканите и с източното Средиземноморие, а не с екваториална Африка, както се приемаше до момента.

Някога прочутият френски палеонтолог Ив Копенс изтъкна ролята на засушаването на източноафриканските ландшафти за еволюцията и изправянето на предчовеците, като нарече този процес East Side Story.
 
Днес имаме повече основание да свържем тази еволюция с една „North Side“ Story, посочват от Националния природонаучен музей.

https://vesti.bg/tehnologii/nauka-i-tehnika/novo-otkritie-naj-stariiat-predchovek-zhivial-kraj-chirpan-6069442








Овој заб, научниците го откриле во Бугарија

23.05.2017

Балканот- колевка на човештвото?

Досега се сметаше дека патиштата на еволуцијата на човеколиките мајмуни и пралуѓето се раздвоиле во Африка пред шест до седум милиони години. Најновите истражувања ја доведуваат во прашање таа теза.


Можно е развојните патишта на човекот и човеколиките мајмуни да се раздвоиле неколку стотина илјади години порано одошто тврди актуелната теорија. Освен тоа, се чини дека до тој процес не дошло во Африка, како што се веруваше досега, туку на друго место- во Европа, на подрачјето на источното Средоземје. Таа теза ја поставува истражувачкиот тим собран околу Мадлен Беме од Центарот за еволуција на човекот и палеолит Зенкенберг во Тибинген, и професорот Николај Спасов од Бугарската академија на науки. Научниците, повторно, со најмодерни истражувачки методи, анализирале два од порано познати фосили и наведуваат дека тие им припаѓаат на првите пралуѓе.
Денешните шимпанзи се најблиски роднини на Хомо сапиенс. Но, каде живеел последниот заеднички предок и кога и каде дошло до развој на првиот прачовек, тоа прашање не е дефинитивно расчистено. Мнозинството експерти сметаат дека до раздвојување на еволуциските линии дошло пред пет до седум милиони години во Африка. Според теоријата која во 1994 ја формулирал францускиот антрополог Ив Копен, во тој процес клучна улога имала промената на климата во источна Африка. Но, двете студии во чија изработка учествувале научници од Германија, Бугарија, Грција, Канада, Франција и Австралија, сега скицираат едно сосема поинакво сценарио.

Коренот на забите како доказ

Тимот околу Мадлен Беме анализирал два фосила на хомоноидот Graecopithecus freybergi. Се работи за заб пронајден во Бугарија, како и дел од вилица пронајдена во Грција. Со помош на компјутерска томографија, тие ја визуелизирале внатрешната структура на фосилот и покажале дека корените на пронајдените заби во поголем дел меѓусебно сраснале. „Додека големите човеколики мајмуни по правило имаат два или три корена кои се меѓусебно раздвоени, овие корени се делумно сраснати, што е карактеристично за модерниот човек исто како и за прачовекот, како Ardipitecus или Australopitecus“, вели Јохен Фус, еден од научниците од Тибинген кој работел на студијата.
Исти резултати покажала и новата анализа на вилицата на Graecopithecus freybergi. „Тоа покажува дека се работи за досега непознат вид преоден облик меѓу човеколикиот мајмун и прачовекот- што досега беше познато само од Африка“, вели Фус. Притоа, овој вид е повеќе стотици илјади години постар од досега познатите африкански предци на луѓето.

Оган, трева и вода

Преку анализа на седиментите од кои се извадени фосилите, научниците ја одредиле староста на вилицата меѓу 7,24 и 7,175 милиони години. Тоа значи дека фосилите се постари од досега најстарите познати фосили на Sahelantropus од Африка, чија старост се проценува на шест до седум милиони години. Врз основа на тој факт, научниците заклучуваат дека веројатно до одвојување на еволутивните текови на пралуѓето и шимпанзите дошло порано одошто досега се сметало, и тоа не во Африка- туку на подрачјето на Балканот.
Тие притоа и натаму ја прифаќаат тезата дека причината за тоа одвојување била промената на климата. Некои траги од растенија во седиментите на фосилите укажуваат на тоа дека и на подрачјето на Европа во тоа време постоел некој вид пустинска савана, слична на некои актуелни субсахарски предели, на пример во Мали. „Во таа слика се вклопуваат и фосилните наоди на предците на денешните жирафи, газели, антилопи и носорози во близината на наоѓалиштето на Graecopitecus", објаснува Николај Спасов, член на Бугарската академија на науки. Два текста во кои се претставуваат најновите истражувања за потеклото на човекот се објавени во меѓународното научно списание Плос Оне.

http://www.dw.com/mk/%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D1%82-%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%BA%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%88%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE/a-38950291?maca=maz-TB_maz_dnevnik_KOPIE-4629-xml-mrss

 10 
 на: Мај 18, 2017, 07:30:41  
Поставена од veritas - Последна порака veritas


Рускиот фактор. Достоевски и словенските народи
Панде Колемишевски

http://www.dnevnik.mk/?ItemID=58986FA43E8F8D428EA0BA09BC06AD95

Страници: [1] 2 3 ... 10