Бугарски Културен Клуб

Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).

Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија
Напредно пребарување  

Новости:

Прикажи ги пораките

Овој оддел овозможува да ги гледате сите пораки оставени од овој член. Но внимавај можеш да ги видиш истите само од делови на форумот каде имаш пристап.

Пораки - kota1050

Страници: 1 2 3 [4]
46
Музика / Одг: Музикални поздрави ! :)
« на: Март 25, 2009, 02:20:53  »
Поздрави со една убава песна:

Октет Билјана - Од умот се подизгубив

47
Музика / Одг: "Беломорие" од Љубка Рондова
« на: Март 25, 2009, 02:16:29  »
Любка Рондова Църна се чума зададе

Църна се чума зададе,
там долу в Демиркапия,
там долу в Македония.
Кой ке се юнак избере,
чумата да я пропади
от жална Македония.
Избрал се е Делче войвода
со свойта верна дружина,
комити, млади юнаци.

Първа ми пушка пукнала,
удри го Делче войвода
во лева страна, в сърцето.
Тогай ми Делче извикна:
Дружино верна, сговорна
кога ке дома пойдете,
майка ми ке ве пречека,
за мене ке запраша,
поклон от мене сторете.

48
Фолклор / Одг: Традицията повелява
« на: Март 25, 2009, 09:31:43  »

Традициите са хубаво нещо.Друг е въпроса как са интерпретирани в наши дни.Сигурно е ,че рядко е възможно да бъдат спазвани.Освен това те са различни в различните региони на страната и обредите често са идентични с други празници. Мисля , че макар в много от религиозните празници да има нотка от езичеството, преди всичко в християнска България трябва да се акцентира  на същността на този ден и произхода на самия празник.

"А на шестия месец бе изпратен от Бога Ангел Гавриил в галилейския град, на име Назарет, при една девица, сгодена за мъж, на име Иосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мариам.
Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените."
Лука 1:26-28

 
Благовещение преди всичко е християнски празник.Наречен е така заради благата вест, която научава Дева Мария за предстоящото й майчинство. Тъй като празника винаги се чества по време на Великденските пости, църквата разрешава на този ден да се яде риба.


Свето Благовещение. Двустранна икона от нач. на XIV в.Днес в Иконната галерия в гр. Охрид

50
Музика / Одг: Музикални поздрави ! :)
« на: Март 23, 2009, 10:29:21  »
"Девойко мари хубава" - страхотна песна и страхотен клип в youtube!
Деси Добрева - Девойко мари хубава

51
След посрещането на хунзите, време беше да се потърсят роднински връзки и с индийците. Имайки предвид колко обширна е била империята на Александър, очакват се и други посещения, понеже много азиатски династии претендират за родство с него:)) Кои ли са следващите "роднини", които ще кацнат на летище "Александър Велики"?

52
Музика / Одг: "Беломорие" од Љубка Рондова
« на: Март 21, 2009, 03:23:15  »
Dali moze nekoj da mi kaze kade da najdam kontakt so ovaa peacka?
Sakam da iskontaktiram so Ljubka ROndova no ne znam kade??

I need a help!!!
Един приятел поддържа връзка с нея, тя инак доколкото знам си живее в София.

53
Св.Наум Преславско-Охридски


„Братя, нека да не остане без помен и
презвитер Наум, този брат, другар и състрадалец на блажения Климент...“


Из Най-старото житие на св. Наум, първа четвърт на X в.


(† 910 г.)
Чества се на 23 декември и на 20 юни
 Тропар, глас 4
„Света оставил, привързал се към Христа, разпънал си плътта и си живял духовно, всеблажени Науме.
Потрудил се да се подвизаваш в пътя на апостолите, привел си към вярата множество, безброй мизийци,
затова с твоите молитви избави ни от изкушения.“


Св. Наум Охридски, икона от XIV-XV в. от църквата „Св.Климент”. Днес в Галерията на икони в Охрид. На обратната й страна е изобразен св. Климент Охридски.


Името му се свързва с Преславската книжовна школа, с която започва разцвета на една нова християнска култура и началото на българската книжовна традиция. Никой българин не е забравил, че той е един от първомайсторите, заложили в Преслав и Охрид основите, върху които се гради българската култура оттогава и до днес.
Съпътства светите братя Кирил и Методий в мисията им в Моравия, а след това в Рим, където е  ръкоположен за свещеник.
След смъртта на славянските първоучители пристига в България заедно с част от Кирило-Методиевите ученици Климент, Горазд, Ангеларий, Сава и са под покровителството и непрестанната подкрепа на българския владетел Борис-Михаил.Създават се огнища на славянобългарска просвета и книжнина, за да се спаси българщината от гръко-византийските домогвания. Наум е бил един от организаторите на съдбоносния Първи всебългарски църковно-народен събор, свикан в Преслав през есента на 893 г., прогласил славянобългарския език за официален държавен и църковен език, въздигнал Кирило-Методиевото дело за знаме на българската държава и народ
Св.Наум е един от най-вдъхновените организатори на Преславската книжовна школа (886-893). За да укрепи развитието на бългаската просвета и култура във всички области на България и след ръкополагането на св.Климент за епископ, цар Симеон Велики изпраща Наум в Кутмичевица. Там през първите седем години от своята дейност, той обучава  хиляди ученици и  ръководи преписването и  размножаването на основните богослужебни книги, провежда църковните служби. Построява на брега на Охридското езеро манастира “Свети Архангели” "със средствата и повелението на благочестивия български цар Михаил-Борис и неговия син цар Симеон", в който се заселва и прекарва още десет години от живота си в неуморен труд и почитан от народа като просветител, духовен наставник, лечител и чудотворец.
Умира на 23 декември 910 г. и наскоро след това е канонизиран от българската църква за светец.Светите му мощи са източник на изцеления.
 Приема се, че най-достоверния образ на св.Наум е запазен върху стенопис от 1378 г.
в охридската църква “Свети Никола Болнички” / или “Мали Свети Климент”/ .


"Св.Наум Охридски" - стенопис в старата църква "Успение Богородично", 1764 г., Зографски манастир


Св.Наум Охридски - църквата "Св.Наум" , София


Църквата "Свети Архангели" в манастира "Св.Наум", Охрид, в която се съхраняват мощите на светеца

54
Св.Равноапостолен цар Борис – Михаил, покръстител на българския народ


Печатът на св. Михаил-Борис, княз на България.
Намерен при разкопки на Раннохристиянския манастир в местността "Теке Караач", Варна



„Блажени царю Борисе, като стоиш пред престола на Всевишния,
моли Христа Бога да дарява на народа ни мъдрост и сила,
а нас, които ти се молим – спасение на нашите души.”


Стенопис в манастира "Св. Архангели" ("Св. Наум",  ІХ век) на Охридското езеро, чийто ктитор е княз Борис І. Прерисуван от зограф Търпо през 1806 година.

„Εβαπτισθη ο εκ θ(εo)υ αρχων Βουλγ]αριας Βορης ο μετοτομασθειςΜιχαηλ συντω εκ θ(εο)υ δεδομενω αυτω εθνει ετους ςτοδ.
Покръсти се от Бога архонтът на България Борис, преименуваният Михаил заедно с дадения му от Бога народ в лето 6374 (1 септември 865 – 31 август 866 г.)”

Надпис от с.Балши, Албания

В църковната традиция бележитият държавник остава с титлата „свети цар“ , наречен така от архиепископ Теофилакт Охридски.
Християнската история на Македония, така както е и в цялата българска етническа територия е най-силно свързана с покръстването на  българската държава, чиито граници  при княз Борис-Михаил /852-889/ се  простират от река Днестър до Адриатическо море и от Карпатите до Беломорието.Той прави съдбовен избор за страната и народа си с приемането на Християнството през 864 г. и въвеждането на славянската писменост .На проведения през 870 г. Осми Вселенски събор князът успява да постигне учредяване на автономна архиепископия, а пръв духовен глава на България става св.Йосиф.Тогава Македония се превръща в един от двата водещи политически, културни и духовни центрове на България със средище Охрид.Също толкова важно по значение средище  е новата българска столица Велики Преслав. С  подкрепата на княз Борис-Михаил в Охрид е изграден един от символите на християнска Македония – прочутият манастир на Св.Наум на Охридското езеро,където се намира и най-известния средновековен стенописен портрет на българския владетел. С негова щедра издръжка се обучават стотици ученици , процъфтяват църкви и манастири.
Св.княз Борис-Михаил Покръстител умира в манастир на 2 май 907 г. и скоро след това е канонизиран от църквата , която на тази дата почита паметта му.


Св. равноапостолен цар Борис-Михаил Покръстител.
Стенопис от Никифор Зограф (1817) в Съборната църква в Зографския манастир.




Прилеп, Република Македония. Надписът под сцената,изобразяваща покръстването на княз Борис е заличен.(Благодаря за тази снимка на Марко Лерински)




55
Сликарство, изложби / Одг: Иван Мърквичка
« на: Март 17, 2009, 01:17:26  »


Мърквичка -  "Три сестри". Известната картина на художника символизира Мизия, Тракия, Македония.


56
Сликарство, изложби / Одг: Иван Мърквичка
« на: Март 17, 2009, 01:04:54  »


Иван Мърквичка - "Македонка"

57
Карев, невероятно красиви снимки!

58
Български светци и духовни водачи от Македония

"Без порок и примес на злословие, без увлечение по разни и чужди учения... най-вече се пазете от змията на сребролюбието, защото сребролюбието е корен на всички злини... Както ви събра благодатта на св. Дух в едно, тъй и вие се старайте да живеете единодушно и единомислено..." /Из "Заветът на Св. Иван Рилски"/

С разпространението на християнството по нашите земи, Българската Православна  църква  е отличила и канонизирала най-ревностните  му последователи, допринесли чрез делата си за неговото утвърждаване. Исторически личности, посветили себе си в служба на Бога , вярата и оцеляването на своя народ, приживе те са заслужили доверието,обичта и преклонението му.Царе, духовници, воини, миряни, мъже и жени, самите те част от същия този народ , от който са произлезли и негови застъпници пред Бога. Появата на образите им по фрески и икони в църквите очертават през периода на Възраждането границите, в които живее население с една вяра, един език, една култура и еднакви стремежи за самостоятелно духовно и политическо израстване .Население, свързано с един национален идеал. Народ, оцелял благодарение на силата на духа да съхрани вярата и езика си през най-черните векове на турското иго, когато единствен пример ,светлина и упование са били същите тези светци и духовни водачи, които през земния си живот са им  вдъхвали кураж, сили, надежда. Изображенията на националните ни светци и до днес могат да се видят из цяла Македония, Западните покрайнини, Истанбул, порутени български църкви в Гърция и Албания. През Възраждането се утвърждава и празникът на славянобългарските просветители – светите братя Кирил и Методий.

В една своя статия известният водещ на предаването „Вяра и общество” Горан Благоев пише:  „Все с вярата в чудотворната помощ на българските светци при особено критични за народа ни моменти могат да бъдат обяснени и много предания. Старите охридчани разказват, как през есента на 1944 г. Охрид бил застрашен от немска бомбардировка - хората в града укрили 12 български партизани и немците ги заплашили, че ако не ги предадат, ще опожарят града. Впоследствие, като видял, че охридчани няма да предадат партизаните, немският комендант на града променил условието - града няма да бъде унищожен, ако за всеки укрит партизанин съберат по половин килограм злато. След като три дни в Охрид събирали златото, пазено от поколения за черни дни, се оказало, че не достига един килограм. Тогава свещеник изнесъл от църквата на Свети Климент Охридски стария златен кръст за благославяне и го притурил към откупа. Немците, възхитени от вярата на охридчани, се отказали от златото и напуснали града. И до днес жителите на Охрид вярват, че градът бил спасен от Св. Климент, чиито мощи почиват в църквата. Затова хората още го почитат като "жив светец" - който нощем броди из улиците и помага на изпадналите в нужда и беда...”


Св.  Климент Охридски
(† 27 юли 916)

Чества се на 25 ноември от Българската Православна църква.На 27 юли, в деня на Свв. Седмочисленици, се възпоменава успението му.

За видните личности често се спори относно родното им място и народностна принадлежност. ..В "Охридската легенда" или Краткото житие на св. Климент от Охридския архиепископ Димитър Хоматиан, който сам се нарича "архипастир на българите", пише изрично:

"Този велик наш отец и български светилник по род бе от европейските мизи, които мнозина наричат българи" (Й. Иванов. "Български старини из Македония", С., 1931, стр. 316 на гръцки и старобългарски).

В пространното житие на св. Климент от Охридския архиепископ Теофилакт, грък от остров Евбея, се казва, че след смъртта на св. Методий, Климент, Наум и Ангеларий "закопнели за България и се надявали, че България ще им даде покой", а след отиването им в българската столица Плиска именно българският владетел изпраща св. Климент като учител в третата част на България Кутмичевица, където той обучава 3500 българчета за свещеници.

Издигнат през 893 г. за епископ в Струмица, според ватиканския гръцки кодекс 2492, от 906 до 916 г. той е изпратен за епископ в град Белград или Велица, сега Берат в Албания. И досега в папския годишник е отбелязана епископията Бела (Велица) в провинция Западна България.

Теофилакт нарича св. Климент "новият апостол Павел на новите коринтяни - българите", а друг песнописец от ХIV в. го нарича "тринадесети апостол на България".

http://www.pravoslavieto.com/life/11.25_sv_Kliment_Ohridski.htm


Икона от ХІІІ–ХV в. от църква по българското Черноморие –
Собственост на Националния църковен историко-археологически музей



Св. Климент Охридски.
Фреска от църквата "Св. Богородица Перивлепта /”Св.Климент”/ в Охрид, Реп. Македония. Съхранява се в Галерията на икони в Охрид


Страници: 1 2 3 [4]