Бугарски Културен Клуб

Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).

Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија
Напредно пребарување  

Новости:

Прикажи ги пораките

Овој оддел овозможува да ги гледате сите пораки оставени од овој член. Но внимавај можеш да ги видиш истите само од делови на форумот каде имаш пристап.

Пораки - kota1050

Страници: 1 2 [3] 4
31


Св.цар Борис І - ктиторска икона, 19 в. Църквата "Благовещение Богородично",  Република Македония.

32
В началото бе Словото...



Св.св.Кирил и Методий,1848 г.,Троянски манастир. Произведение на Захарий Зограф.

Св. св. Кирил и Методий – свети равноапостоли и славянобългарски просветители

Чества се на 11 май.

„Свещената двоица на нашите просветители да почетем,
отключили за нас чрез превода на Божествените книги извор на богопознание,
от който даже до днес, непрестанно като черпим,
ублажаваме ви, Кириле и Методие,
предстоящи пред престола на Всевишния и молещи се топло за нашите души.”


Св.Константин-Кирил Философ



Св.Кирил. Един от най-ранните стенописи от 17 в., изобразяващ Кирил като светец, изографисан от македонския зограф Зинофия. Манастирът в с. Лева река на ок. 25 км южно от гр. Трън


През 827 г. се ражда Константин - най-малкият от седемте сина на солунския военоначалник Лъв. Четиринадесетгодишен започва обучението си в Магнаурската школа в Константинопол.Там той изучава до съвършенство „Омира и геометрията,диалектиката и всички философски науки, а освен тях реторика и аритметика, и астрономия , и музика, и всички други елински изкуства” /Из”Пространното житие на Константин-Кирил Философ”/.Едва 25-26 годишен започва да преподава там философия.Изявява се като изключително умен , ерудиран, полиглот и дипломат, блестящ познавач на античните философи, ненадминат оратор и полемист.
След няколко успешни дипломатически мисии като представител на Византия, Константин се оттегля при своя брят Методий  в манастира „Св.Полихрон” край Мраморно море в Мала Азия. Според свидетелството на Черноризец Храбър през 855 г. двамата братя създават славянската азбука-глаголицата.
По молба на великоморавския княз Ростислав и ръководен от интересите на Византия, през 862 г. император Михаил ІІІ изпраща двамата братя да проповядват и разпространят славянската писменост във Великоморавия.През есента на 867 г. католическото духовенство призовава братята на публичен диспут във Венеция, където проличава геният на Константин , който оборвайки несъстоятелността на триезичната догма заявява: „Не пада ли дъжд еднакво за всички?Слънцето също не грее ли за всички?Не дишаме ли всички еднакво въздух?Как вие не се срамувате, като определяте само три езика, а искате всички други племена и народи да бъдат слепи и глухи?Кажете ми: дали смятате Бог за безсилен, та не може да даде на всеки народ език , достоен за Божиите уши, или го смятате за завистлив, та не иска да го даде?”
В началото на 868 г. Кирил и Методий, заедно с част от своите ученици пристигат в Рим, където тържествено са посрещнати от Адриан ІІ , който „благослови тяхното учение, като положи славянските книги върху олтара на храма „Св. Апостол Петър” и посвети Методий в духовен сан” и в продължение на пет дни „служиха, славословейки на славянски”.
Константин приема монашески чин и името Кирил.Скоро след това , на 14 февруари 869 г. умира. Погребан е с почести в църквата „Сан Клементе”, където е гробът му и досега.



Гробът на Св.Кирил Славянобългарски , църквата „Сан Клементе”, Рим.


Св.Методий Славянобългарски

„...Милостивият Бог, който желае, щото всеки човек да се спаси и да достигне до познание на истината, в наше време и за нашия народ, за който никой никога не се беше погрижил, подбуди към добър подвиг нашия учител, блажения Методий...”

Из „Пространно житие на архиепископ Методий” - Св.Климент Охридски


Св.Методий Славянобългарски.Стенопис от 19 в., Рилски манастир.


След смъртта на Константин, Методий остава още две години в Рим. Лично папа Адриан ІІ  го ръкополага за епископ.Изпратен е в Панония заедно с учениците си, където въвежда славянското богослужение, но скоро след това и след смъртта на папата е осъден и хвърлен в затвора.Година по-късно новият папа Йоан VІІІ пише гневно писмо на паноския т епископ : „Наистина, чия жестокост, да не кажем на епископ, но на който и да било светски човек , а дори и на тиранин, или чия зверска свирепост не надмина със своята дързост , като подложи нашия брат и съепископ Методий на затворнически наказания, като най-сурово и безчовечно го осъди да стои продължително време под открито небе на зимен студ и дъждове, като го отдели от повереното му ръководство на църквата и като достигна до безумието да го довлекат на епископски събор и да го биеш с конски бич?”
Следствие застъпничеството на папата , Методий е освободен от затвора, произведен в сан архиепископ и изпратен в Моравия.Пет години по-късно папа Стефан V пише до моравският княз Светополк :”Литургиите и свещените служби, които този Методий беше почнал да отслужва на славянски език...с цялата си апостолска власт напълно забранявам да се служи по какъвто и да е начин на този език!”В същото време Методий и учениците му са обвинени в заговор срещу княза.
 На 6 април 885 г. Методий умира.
Гневът на моравският княз се стоварва върху кирило-методиевите ученици, които били заловени и продадени в робство.
Успяват да избягат едва петима: Горазд, Наум, Климент, Ангеларий и Сава, които намират спасение в България.



Св.св.Кирил и Методий,св.Климент.Икона от 19 в., църквата „Св.Климент Охридски”, Охрид


33
Историята на темата е болезнена за много от нас , чиито корени са от тези дялове на Македония, останали извън пределите на страната ни. Независимо, че там няма официално признато българско малцинство, историческите паметници, свързани с България и до днес са твърде бодливи за съседните ни държави. И до днес светини за хората, които ги знаят или помнят са оставени на разруха и подложени на унищожение.
Такива са българските църкви ,вечно заключени и старателно измазани или църквите с порутени стени, обрасли в бурени и останали извън новопостроенитите села с променени имена. Стенописите в окаяно състояние и затритите български надписи над тях.Липсващите икони. Надгробните плочи , по които типично български имена изглеждат нелепо с гръцки окончания.Прекършените или взривени военните надгробни паметници на генерали и офицери от българската армия, геройски загинали, бранейки мирното население във Вардарието и унищожаването на хилядите гробове на обикновените войници, били се редом с братята си от Македония .Старите български къщи, оставени на собственото си разрушение. Присвояването на фолклора и песните, за които е разрешено да се свири само мелодията.
Да напиша всичко това ме провокира срещата с една деветдесет и шест годишна бабичка, приведена до земята от годините, тръгнала да запали свещица на гроба на майка си ,останал в Гърция. И един неотдавна грубо изтрит надпис на български език в старата църква на село в демдем Къпиняни, днес в Гърция.



„Στο γυναικωνίτη είναι ζωγραφισμένη στον τοίχο ολόσωμη η τοπική Αγία Χρυσή και ο πίνακας φέρει δίγλωσση επιγραφή: Η  ΑΓΙΑ  ΧΡΙCΗ  και ΣΤΑΡΑ ΖΛΑΤΑ  ΜΕΓΚΛΙΝΣΚΑΓΙΑ, δηλαδή Αγία Χρυσή η Μογλενίτισσα, αλλά με σλαβική γραφή.”


В превод:
„В женското отделение /на църквата, бел.моя/ е изобразена в цял ръст местната Агия Хриси и рисунката е с двуезичен надпис: Η  ΑΓΙΑ  ΧΡΙCΗ и Стара Злата Мегленская, което значи света Хриси от Мъглен, но със славянски букви.”


http://lyk-exapl.pel.sch.gr/exaplatanos/perikleia.html 

„Στις λαϊκές τοιχογραφίες....υπάρχουν ζωγραφισμένες επιγραφές στη καθημερινή γλώσσα της εποχής (1850).”

В превод:
„ По старите стенописи...съществуват изписани надписи на ежедневния език за тази епоха (1850).”

http://4dim-aridaias.pel.sch.gr/almopia/dimotika2/perikleia.htm

34
Женска носия от Горно-Броди, област Сяр (Серес)


35
Телевизионен филм за "Железният светилник", класиран на 4-то място сред най-великите български романи.

http://www.youtube.com/watch?v=k840kv3sB70&feature=response_watch

36
За всички , които нямат възможност да се сдобият с книгата, ето формат , удобен да принтиране или четене.
http://www.scribd.com/doc/5357107/-

Цялата тетралогия от поредицата за семейство Глаушеви. - http://www.chitanka.info/lib/series/%D0%A2%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F

Други произведения на Димитър Талев - http://www.chitanka.info/lib/author/%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80+%D0%A2%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B2

37


Геноцидът над българите през ХХ век
Автор: Стоян Райчевски

Съдържанието на книгата включва:
Берлинският конгрес през 1878 г. не спря гоненията на българите извън Княжеството Погромите над българите при потушаването на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. Изтребление на българите в Македония и Одринско през 1904-1911 г. Разорението на българите в Тракия, Македония и Мала Азия през 1913 г. Нови гонения на българите след Ньойския мирен договор от 1919 г. Кървава бразда на Добруджа Разкулачването на българите в Украйна, Бесарабия и Молдова през 1922-1993 г. Сталиновите репресии върху българската политическа емиграция Депортирането на кримските българи през 1944 г. Одисеята на таврическите българи през 1945 г. Предизвиканият глад в Поволжието през 1946 г. Антибългарски процеси във Вардарска и Егейска Македония през 1944-1948 г. Съдбата на българите в Западните покрайнини.
Книгата съдържа богат снимков матриал и много документи.





Разорението на тракийските българи през 1913 година
Автор: Академик професор д-р  Любомир Милетич

"Академик Любомир Милетич съпреживява силно трагедията на българското население в Източна и Западна /Беломорска/ Тракия през 1913 г. и на три пъти пътува в земите, присъединени към България по силата на Букурешкия мирен договор от 28 юли 1913 г., с който се слага край на Междусъюзническата война. Той извършва тези пътувания през зимата на 1913 и пролетта на 1914 г. и се среща със стотици българи, принудени да напуснат родните си места в Одринско и Беломорска Тракия и да се преселят в България, където първоначално живеят при крайно трудни условия. Академик Милетич пътува по свой личен почин, ръководен от дълбокото си чувство на състрадание към жертвите на големите насилия и жестокости, извършени от турските войски и башибозушките отряди върху българското тракийско население, фотоапаратът, който носи със себе си му дава възможност не само да види извършените безчинства, но и да ги запечата на богат снимков материал, част от който е приложен към труда. В публикацията си академик Милетич цитира, преразказва или предава цели разкази на хората, с които се среща. Към всичко чуто и видяно той се отнася критично, за да установи неговата истинност. Така разказът му добива достоверност и може да се използва като един от важните извори за изучаване на събитията, които се развиват в Одринско и Беломорска Тракия през лятото на 1913 г." Акад. Христо Христов

http://www.kroraina.com/knigi/bmark/lm_tr/index.html


38
Автентичен обреден костюм на лазарка от 19 век, район Сандански
Източник: Етнографски музей, София



39
Българска мъжка носия от района на гр. Солун.
Период: края на 19 в.



40
Българско семейство от гр. Солун, период 19 в.
Френска картичка: Souvenir de Salonique, Types Bulgares



42
Миячка носия, период 1928 год.
Източник: интернет страница www.retrobulgaria.com.



43
Българска носия от гр. Дебър, Македония
Източник: алманах "Македония"



44
Крушевска носия
Costume bulgare national de Krouchevo (Macédoine)
Източник: Интернет страница "Български фолклор и традиции"



45
Моля, снимките и материалите , които са подходящи за темата да бъдат придружени с коментар и да бъдат възможно най-близки до оригиналните носии като начин на изработка , тъкани, бродерии, и накити. По възможност да се пояснява и периода, през който това облекло е било актуално.

Из романа "Железният светилник" - Димитър Талев

"По опънатото бяло платно тя везеше сложни шарки и плетеници, строго симетрични и чисти, без нито едно възелче или погрешен бод. Те поразяваха със своята сложност и дълбока планомерност, нямаше нито една излишна чертица или фигура и всички - толкова различни по багри и толкова разнообразни по форма и посока - бяха свързани в едно цяло, в една обща, дълбока и прекрасна мисъл. В подбора на багрите и в неуловимата на пръв поглед хармония, в която се сливаха, тлееше скрита, сподавена, но непобедима скръб и само тук-там ярко пламваха искри на смели надежди, на твърда, непоколебима вяра и храбър, мъжествен дух. Като се наведе отново над гергефа и тънката игла блестеше между пръстите й, младата жена видя в опънатото платно, като в огледало, ясно отражение на душата си, образите и на своите най-скрити мисли, а отвън кънтяха тежките удари на острата секира на селянина. Тя се виждаше изправена пред една истина - сурова, жестока, неумолима. И застана смело срещу нея: "Какво ще стане с нас, след като изядем и последните неколко остатъци от богатството на дедо хаджи Серафим? Ще тръгнем да просим ли? Ти, бабо хаджийке, която цел живот си тънела в богатство и разкош и сега зъзнеш пред студеното огнище, и аз, която чернея в своята младост... Но не изпреварвам ли аз с мислите си това, което не ще мога да сторя? Много бърза моят кон... Не, не бърза и ясно виждам аз какво може да стане. Отдавна чакам аз и все чакам..." Тя изеднаж се успокои: "Нека остане тоя да нощува в плевнята, пък ще видим." Младата жена бодна смело иглата и подхвана тънка светлосиня ивица, която заблестя между другите цветове по платното - на широки и по-тесни ивици, в строго правилни геометрични фигури и хармонично гъвкави криволици, плътни, гъсто наситени, тъмни често и до черно, ала чисти и прозрачно дълбоки."


Красивите български носии са израз на неизчерпаемите творчески заложби на българския народ. В тях откриваме етническо eдинство, но и специфика и многообразие. Носиите са отразявали социалeн статус и принадлежност към определен пол и възраст. Традиционното народно облекло първоначално било дело на домашното производство. През 18-19 век все повече се обособили занаятите. Използваните текстилни материали били лен, коноп, вълна, коприна и памук. Кожата заемала сравнително ограничено място и то главно в мъжкия костюм във високите планински области. Определящи разграничението при женските дрехи са кройката и начинът на обличане на горната дреха, а при мъжкия костюм - формата и цветът на горните дрехи. Тези показатели са географски очертани и имат своеобразно историческо развитие. Териториалното разпределение на основните видове традиционни народни костюми няма строго обозначени граници. Многообразието е в следствие различни фактори: географски, исторически, обществено-икономически, културни, верски, външни въздействия и личен вкус. Всеки от основните типове носии има множество варианти и подварианти.

Народното облекло, наред с езика и песенното творчество, е специфично културно явление с дълъг исторически живот. Оригиналните комплекти костюми и отделните образци от традиционни дрехи, както и високохудожествените шевици, тъкани и метални накити, представляват уникални културно-исторически паметници. Традиционното народно облекло е най-пълноценният източник за разкриване на етническото eдинство и многообразие на традиционната българска култура.


Страници: 1 2 [3] 4