Бугарски Културен Клуб

Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).

Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија
Напредно пребарување  

Новости:

Прикажи ги пораките

Овој оддел овозможува да ги гледате сите пораки оставени од овој член. Но внимавај можеш да ги видиш истите само од делови на форумот каде имаш пристап.

Пораки - kota1050

Страници: 1 [2] 3 4
16


Преспа, Леринско, Гърция.Българската църквата от 11 век, в която е намерена надгробната плоча на родителите на българският цар Самуил. Надписът гласи:

†В името на отца и сина и светия дух. Аз Самуил, раб божий, полагам помен на баща [си] и майка (си) и брата [си] на този кръст. Това са имената на покойните: раб божий Никола, [Рипсимия и] Давид. Написа се в годината от сътворението на света 6501 [992/93], индикт [6].


Предполага се ,че костите на Самуиловите родители са положени в олтара, но вътрешността на църквата е претърпяла доста промени , а пода на места е залят с цимент.

Тук са били положени и костите на Самуиловия брат Давид, убит в местността "Хубавите дъбове",където е имало малък манастир.Днес там са само руини.



Стенопис на св.Климент Охридски , който се намира до десния приолтарен стълб.Днес иконата е напълно закрита от иконостаса пред сегашния олтар




Руини от градището в местността "Хубавите дъбове", където е бил убит Давид Мокри.

17


Българки от село Смилево, Битолско, началото на 20 в.Снимка ,публикувана в сп."Нешънъл джиографик" .

18


Орнамент от ръкав на женска риза, Прилеп, края на 19 век.



Копринена бродерия, Ресен, началото на 20 век.



Бродерия върху празнична женска носия , Дебър, края на 19 век.

19


Св. Иларион Мъгленски
   Св.Иларион Мъгленски , български светител, живял през ХІІ в. вероятно в Охрид  и  посветил живота си на укрепване на православието в нашите земи. Едва осемнадесетгодишен постъпва в манастир, където по- късно е избран за игумен.
   По времето , в което е живял, Мъглен е средновековен български град .В него , както и в околните селища сред населението се проповядвали и различни ереси, които бързо набирали последователи като богомили ,павликяни , манихеи.
   Охридският архиепископ Евстатий, изпраща в този град  Иларион,уверен че той като един от най-ревностните божи служители е в състояние да се пребори с еретиците и  го посветил за епископ Мъгленски през  1134 г. Там светецът чрез своята дейност и проповедите си успял да заздрави вярата сред сред повереното му паство , върнал мнозина  към православието ,но и често влизал в конфликти с еретиците, които в озлоблението си срещу него правят опит да го убият с камъни.
„Всички заедно спореха с него и като не можеха да противостоят на премъдростта и на думите, които произнасяше, подтикнати от ярост, взеха камъни и немилостиво го пребиха, както някога първомъченика [Стефан]. И понеже го мислеха за мъртъв, оставиха го.”
На мястото , където еретиците организирали своите сборища , св.Иларион основава манастира „Свети Апостоли”.
Патриарх Евтимий Търновски описва събитията след смъртта на св.Иларион:
 „Житие и живот на нашия преподобен отец Иларион, Мъгленски епископ, а заедно с това и как беше пренесен в преславния (наш) град Търнов, написано от (кир) Евтимий, Търновски патриарх”
... Отвсякъде към ковчега му идваха мнозина и получаваха различни изцеления. И когато неговият ковчег сътвори безброй чудеса, мощите на блажения бяха взети с царско и църковно постановление и бяха положени в честната църква. А това, за което разказахме дотук, не бива да го отпращаме към дълбините на забравата.
Като отвориха ковчега на блажения, о, чудо! Намериха два потока от благоуханно миро, които изтичаха от двете му очи. Множеството негови ученици видя това и се изпълни с неизразима радост. Като чуха за това живеещите в околността, идваха усърдно при ковчега на светеца и получаваха изцеление.
След много време, когато гръцкото царство обедня и съвсем отслабна, а българското се въздигна много, тогава преблагочестивият цар Калоян владееше българския скиптър. Като прояви голяма храброст, той превзе немалка част от гръцките земи, сиреч Тракия и Македония, Тривали и Далмация, а към тях – Неада и Елада, а също и Етолия. И като чу за чудесата и знаменията, които Бог прави заради името на блажения Иларион, разпали се от божествено желание и искаше да се наслади на благодатта на светеца. Той с много усърдие и с голяма почест взе мощите на преподобния Иларион и с кадила и аромати ги пренесе в своя славен град Търнов.
Като чу патриархът, излезе с целия си клир със свещи и кадила да посрещне светеца. Усърдно целуна мощите на Христовия йерарх, обля ги с много сълзи и ги положи в честната и славна църква "Св. 40 великомъченици". Те лежат там и днес и навъзбранно дават изцеление на всички, която идват при тях с вяра и любов. Защото той обича всички, за всички се застъпва и сякаш жив раздава себе си на всички.”
Монаси скриват мощите на светеца, след като турците превземат българската столица Търново на 17 юли 1393 г. По късно те са откраднати от гръцки духовници  и изнесени от града. И до днес няма сведения къде почиват мощите на една от най-харизматичните фигури в пантеона на българските светци. Българската православна църква чества паметта на св.Иларион Мъгленски на 21 октомври.



Манастира "Св.Иларион Мъгленски" до село Бахово /Промахи/, Гърция

20
Това е българското войнишко гробище в Прилеп. Отсреща се вижда църквата "Свето Благовещение".





Село Псарадес на Преспанското езеро ... старото име на селото е било Нивици ...

21


в."Сфера" септември 1959 г.

Близо до Флорина
ТРИ СЕЛА СЕ ЗАКЛЕХА...

"ЗАКЛЕВАМ СЕ В ИМЕТО НА БОГА, НАРОДА И ЧЕСТТА СИ ДА НЕ ГОВОРЯ ПОВЕЧЕ БЪЛГАРСКИ"

22


Българки от Македония.Снимка, публикувана в сп."Нешънъл джиографик", 1932 г.

23


Мъжка лятна носия от началото на 20 век.Село Карналово, Петричко.



Банско, 1919 г.

24


Воден. Българската митрополия, най-голямата черква в региона. Оцелелите икони и стенописи в нея са изписани на български език и силно повредени. Черквата  е недействаща , влизането е забранено.

25


Българската църква в село Горно Броди.



Изглед от камбанарията. По камбаната все още ясно личат надписите на български език.

26


Църквата "Свети Димитър" в Боймица (днес Аксиуполи), родно място на Апостол Петков - Ениджевардарското слънце. Днес тя не действа и е постоянно заключена, а надписа на кирилица на иконата е заличен.

27


Останките от българската църква в с.Горно Броди /Ано Вронду, в миналото известно като "Малката София"/. На мястото на игрището е било българското гробище.

28


Полуразрушената сграда на българското училище, село Баница /Веви/,Леринско. В него са учили Алексо Джорлев, Дзоле Стойчев и Илия Лерински, дейци на ВМРО.

29


Църквата "СВ.Архангели", Костур, 13 век. От едната страна на входа са изписани образите на българския цар Михаил II Асен и неговата майка царица Ирина Комнина, съпруга на цар Иван-Асен ІІ

30
Света Злата Мъгленска

Българската православна църква почита паметта й на 18 октомври.



Св.Злата Мъгленска, църквата „Успение Богородично” /”Преображение Господне”/, Бургас

Света Злата Мъгленска живяла през втората половина на XVIII век. Родила се в бедно семейство в село Слатина / Хриси след 1926 г./, Мъгленска епархия ,днес в Гърция. Житието й разказва, че от малка сияела както с физическа, така и с душевна красота.
Рядката хубост на девойката й донесла големи изпитания .
Един от турските първенци поискал тя да приеме исляма, за да се ожени за нея . Нито молбите на близките й, нито турските увещания и заплахи успели да накарат Злата да се отрече от вярата си. Поробителите я подложили на
жестоки изтезания и на 18 октомври 1795 г. мъченицата била обесена и насечена на късове.
Нейни изображения се срещат в почти всички български църкви. В село Бориславци /Периклия/,Егейска Македония, в  църквата „Св.Петка“, изписана през 1862 г. до неотдавна е имало фреска на св.Злата Мъгленска със запазен надпис на български език „Света Злата Мегленская“.
 



Св.Злата Мъгленска, стенопис, с. Бериславци /след 1925 г Периклия/, днес в Гърция.
Надписите на български език са наскоро заличени и изписани на гръцки.


Страници: 1 [2] 3 4