Бугарски Културен Клуб

Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).

Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија
Напредно пребарување  

Новости:

Прикажи ги пораките

Овој оддел овозможува да ги гледате сите пораки оставени од овој член. Но внимавај можеш да ги видиш истите само од делови на форумот каде имаш пристап.

Пораки - betina

Страници: 1 [2] 3 4 ... 16
16
Разбира се! На за какво са им НАТО или пък ЕС! А теб като те чета имам усещане, че ще предложиш да излезем и от НАТО, и от ЕС и да спретнем една нова Югославийка. Ама недей да забравяш, че едно време югославяните бяха добре защото американците плащаха за това. Сега няма кой да плаща.
Няма да предложа нищо, защото нищо не зависи от мен, но ме е яд , че нещата в България не вървят.
Ами, нормално е да не вървят, щом комунисти са на власт. :-\
Както сме я забатачили и Господ май не може да ни помогне

17
Разбира се! На за какво са им НАТО или пък ЕС! А теб като те чета имам усещане, че ще предложиш да излезем и от НАТО, и от ЕС и да спретнем една нова Югославийка. Ама недей да забравяш, че едно време югославяните бяха добре защото американците плащаха за това. Сега няма кой да плаща.
Няма да предложа нищо, защото нищо не зависи от мен, но ме е яд , че нещата в България не вървят.

18

.........
Конкретно - нежеланието да промените името на държавата. По-точно, това, че държите на името Република Македония.
Разбирам, че нещата са емоцинални, но ми се ще да чуя и разумни доводи.
Емоционалните неща никак не са за пренебрегване, още повече, че друг решава как да се промени името на съседната държава!И какви предложения са  само- горна, долна , средна, половинчата и ред други щуротии?!
Имаш обяснение защо гърците  няма да склонят  на  име  Вардарска Македония- нали?
Според мен гражданите на РМ са в правото си да пазят името на страната или да го заменят, но с подходящо!
Не бива да се подават на изнудването, като няма да е точно сега страната в ЕС, та какво ? Ние като сме там, цъфнахме , та даже и ще вържем!

19
Фолклор / Одг: Традиции и обичаи
« на: Јуни 24, 2009, 08:13:27  »
ЕНЬОВДЕН

В нощта на Еньовден измий лицето ми с роса,
измий го, мила, от натрупаните грижи.
И превържи ми раните със своята коса,
преди отново слънчев лъч да ме прониже.

Ръцете ми в часа на нежни ласки запомни,
тъй както ваят твоето горещо тяло.
Прикрий ме от световните и родните злини,
когато звездното небе над нас е спряло.

И нека погледът ти да ме пази от лъжи,
а твоят шепот крясъците да измести.
Главата си на рамото ми в унес положи
и не мисли за земни ядове и вещи.

Освен любов не мога нищо друго да ти дам.
А от живота още малко ми остава.
В нощта на равноденствие не ме оставяй сам,
не ме обричай на забрава

20
Фолклор / Одг: Традиции и обичаи
« на: Јуни 24, 2009, 08:12:19  »
Освен билкарките, през тази нощ билки берат и момите. Свита в нощта срещу Еньовден от седем, девет или дванадесет билки, моминската китка има силата да привлича и омайва избраника на момата. В нощта срещу Еньовден билярки и магьосници приготвят своите церове, като ги варят в нов, пръстен съд, неизползван до сега. Според народната вяра любовни и разделни билки се варят на края на селото, в запустяла къща. Водата трябва да заври постепенно, на бавен огън, запален от сухи стебла на бял оман, който прибавя своята сила към тази на врящите билки.
Има поверие, че в нощта срещу Еньовден небето и земята се отварят и там, където има заровено имане (пари таласъмлии), излиза син пламък. Който го види, трябва да метне дрехата си отгоре или да провре нещо под пламъка. Тогава парите излизат и могат безопасно да бъдат взети.

Прави се обичая напяване на китки (или пръстени). В някои райони за гадания се изпълнява обичая Еньова буля, в който участват момите, а гадаят за всички – моминските китки за женитба, на останалите – за здраве и плодородие. Булята е малко (3-5 годишно) момиченце-изтърсак (последно на майка) или сираче. Обличат го (в “целокупна” къща) като булка, слагат му и сватбени накити. Момите грабват булята и я разнасят из селото, като я пазят да не стъпва на земята. Накрая идва ред на напяването. Момите пеят песни, докато Еньовата буля вади от голям котел с мълчана вода натопените от предната вечер китки с пръстенчета, наречени на ергените. По напявката, която се изпълнява в момента, гадаят за бъдещето на собственика на изтеглената китка. На някои места задават въпроси на момиченцето за предстоящата реколта и приемат случайните и отговори за предсказания. В други райони се прави напяване на паламарки, които заместват китките и пръстените. Ролята на булята също може да се изпълнява от женска кукла, направена от кросно и кръстачка и облечена в сватбени дрехи.




21
Фолклор / Одг: Традиции и обичаи
« на: Јуни 24, 2009, 08:11:34  »
На 24 юни отбелязваме народния празник Еньовден, а Българската православна църква почита рождеството на Свети Йоан Кръстител.

Празникът се нарича още Иван Бильобер и Летен Ивановден. Еньовден съвпада с лятното слънцестоене, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него.

Смята се, че срещу Еньовден различните треви и билки придобиват по-силна лечебна сила, която с изгрева на слънцето изчезва. Затова е най-добре да се берат рано сутринта, преди изгрев слънце. Тогава жените - баячки, магьосници, ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии.

Набраните за зимата билки трябва да са “77 и половина” - за всички болести и за “болестта без име”. Не случайно на Еньовден празнуват фармацевтите, билкарите, лечителите и нестинарите.

В народните представи от този ден слънцето започва да умира бавно, а годината да клони към зимата. Вярва се, че който види рано сутрин окъпалото се в жива вода “играещо” и “трептящо” слънце, ще бъде здрав през цялата година.

 В народните представи на този ден слънцето започва бавно да умира и годината да клони към зимата. Вярва се, че който види сутрин рано (23 юни през нощта) окъпалото се в жива вода “играещо” и “трептящо” слънце, ще бъде здрав през цялата година.
Всички наблюдават сянката си. Ако тя се очертае без глава, или наполовина, това предвещава болест. В нощта на умиращото и възраждащото се слънце различните треви и билки придобиват най-голяма лечебна сила, която изчезва с изгрева му. Затова на Еньовден, рано сутрин, моми и жени, врачки, баячки и магьосници берат билки, които използват за лек и магии през цялата година.
През тази нощ магическа сила придобиват и водите. Според вярванията, водата в реките и кладенците на този ден е лечебна, защото слънцето се е окъпало в нея, а в нея се къпят и всичките болести. Ако човек се окъпе с тях, те няма да му навредят. Затова за здраве всеки трябва да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата. Това е едно от обредните къпания през годината. В Западна България вярват в лечебната сила на еньовската роса. Магическата й сила се използва от магьосниците бродници (житомамници). През нощта срещу Еньовден, голи и възседнали кросно, те бродят по чуждите ниви и произнасяйки заклинания, обират с престилка росата, за да я изцедят в своите ниви. Бродниците-житомамници обират плодородието на чуждите ниви и го прехвърлят в своите. Обраната нива залинява, а другата - избуява. Затова през тази нощ стопаните отиват на полето да пазят нивите от такива жени. Ако бъде хваната, бродницата се прекарва гола през селото и бива подлагана на всеобщо обругаване.
За лечение и гадаене, при залез слънце се взима от чист сладък извор “мълчана вода” (налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата й сила). През нощта срещу празника не бива да се пие вода, нито да се налива, а в самия ден не се пере, за да не се поболее член на семейството.



22
Фолклор / Одг: гажва
« на: Јуни 21, 2009, 09:56:19  »
Интересно ми е за Стара планина- не съм ходила там
ще ми разкажеш ли малко за бита и традициите там?
Съжалявам, но и аз не съм много наясно с бита и традициите на балканджиите.
Ами тогава може би ще трябва да отворим специална тема/въпреки,че има няколко за бит и традиция/, за бита и традицията в различните фолклорни области.
Пък да се надяваме, че там всеки от нас би написал по нещо от традицията ,вярванията и обичаите на своя роден край.

23
Фолклор / Одг: гажва
« на: Јуни 21, 2009, 08:18:31  »
Тук думата надръвняк е обидна/означава темерут, груб и прост човек със самочувствие без покритие/
:D
А в западна Стара планина на такъв човек се казва буцуняк.  :)
Интересно ми е за Стара планина- не съм ходила там
ще ми разкажеш ли малко за бита и традициите там?

24
Фолклор / Одг: гажва
« на: Јуни 21, 2009, 08:07:56  »
набодна е вид вила -много дълга с два рога и с нея се подава шумата от земята  до дървото,на което се гради тя
/имаш поздрав с песен за граденето на шума/
Точно така се прави вешилото (надрвняка) и в Стара планина. С много дълга вила и се подава от земята. А колко пъти съм падал от надрвняка само ако знаеш. :D

Благодаря за поздрава!
Тук думата надръвняк е обидна/означава темерут, груб и прост човек със самочувствие без покритие/

25
Фолклор / Одг: гажва
« на: Јуни 21, 2009, 07:43:38  »
Ами - не
Шикла е само на зелено

Гради се шума-отрязани клони от дъбови дарвета се градят на дъбово дърво между два здрави окастрени клона с набодна.Тази шума остава за зимата.
Сградената шума се казва вешило.

Да, може. Сигурно шикла е само на зелено.

А същата тази шума която в Пирин се казва вешило, в Стара планина се казва надрвняк.
А шумата може да се сложи и на земята като от долу се постелят клони. И шумата да се обърне с клечките навън. Тогава се казва "листник".
да - листник също се използва, но тук шумата винаги е на дърво
набодна е вид вила -много дълга с два рога и с нея се подава шумата от земята  до дървото,на което се гради тя
/имаш поздрав с песен за граденето на шума/

26
Музика / Одг: Музикални поздрави ! :)
« на: Јуни 21, 2009, 07:33:47  »
Специален поздрав за Йоан
Яна е шума градила
http://www.youtube.com/watch?v=kHNyDQvt3R0&feature=related

27
Фолклор / Одг: гажва
« на: Јуни 21, 2009, 07:14:40  »
и още малко диалектни думи от подножието на в. Пирин


ке пладнувам
жир
поаара се
векя
ръгяво

Тези диалектни думи съвпадат и с думите от Старопланинските говори.

Ето и опит за превода им на книжовен български език:
пладне-обед
поара-разваля се
векя-вейка
ръгяво-мръсно
да-това е превода

28
Фолклор / Одг: гажва
« на: Јуни 21, 2009, 07:12:08  »
Аха, ок!
А отсечените шикли се слагат между две близко стоящи дървета на около 1 метър над земята. И се оставят за зимата за да се изхранват домашните животни. Конструкцията се казва надрвняк.
Ами - не
Шикла е само на зелено

Гради се шума-отрязани клони от дъбови дарвета се градят на дъбово дърво между два здрави окастрени клона с набодна.Тази шума остава за зимата.
Сградената шума се казва вешило.

29
Фолклор / Одг: гажва
« на: Јуни 21, 2009, 07:04:30  »
и още малко диалектни думи от подножието на в. Пирин

нанка-стринка
рукни- извикай
кръкалешка- шишарка

и няколко от другата страна на р.Струма ;)

отспротива
желька
врева
ке пладнувам
жир
пръпешка
касканджия
атърджия
ке те посвърши
оноде
букол
поаара се
векя
ръгяво

30
Фолклор / Одг: гажва
« на: Јуни 21, 2009, 06:51:38  »


Благодаря ти betina! Много ми помогна! Нямах си и на идея какво означава думата а е много важно да разбера значението и. Кажи ми само още нещо. Знаеш ли из кои български краища се употребява думата? Със сигурност знам че се употребява в западна Стара планина. Но къде още?
В подножието на връх Пирин- селата -Брежани, Мечкул, Сенокос

Страници: 1 [2] 3 4 ... 16