Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).
1 час 1 ден 1 недела 1 месец Засекогаш
Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија

Овој оддел овозможува да ги гледате сите пораки оставени од овој член. Но внимавај можеш да ги видиш истите само од делови на форумот каде имаш пристап.

3226

Забележителни личности и настани / Одг: На денешен ден

« на: Март 18, 2011, 09:16:49  »

18 март

1947 година умира Михаил Иванов Герджиков - български общественик, деец на националнореволюционното движение в Македония и Одринско. Герджиков е роден в 1877 година в Пловдив като първо дете в семейството на Иван Павлов Герджиков, родом от Копривщица. Завършва Болградската гимназия, след това следва право в Лозана и Женева, където се свързва с революционната емиграция. През 1899 г. се завръща в България и става учител в Битоля. Влиза в редовете на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и се отдава изцяло на борбата на българите за освобождението на Македония и Одринско. Герджиков се сближава с Гоце Делчев и става негов близък съратник. През 1900 г. е изпратен в Солун, за да подпомогне дейността на ЦК на ВМОРО по изграждането на комитетската и мрежа и в Одринско. Разкрит от османските власти Герджиков напуска града и постъпва в четата на Хр. Чернопеев. Скоро след това сам сформира чета в Гевгелийския район. От лятото на 1902 г. възглавява дейността на организацията в Одринско и полага големи грижи за нейното масовизиране в тази област. На конгреса на Петрова нива той е избран за член на Главното ръководно боево тяло и участва непосредствено в подготовката и провеждането на Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. След поражението на въстанието развива активна дейност за настаняване на изтеглилите се в България въстаници. Публикува статии в българския и чуждия печат, с които апелира към международната общественост за намеса. След Първата световна война 1914-1918 г. подновява контактите си с ВМРО, без обаче да играе някаква съществена роля в нейния живот. По-активно се меси в движението на анархистите. От 1924 г. до 1931 г. той живее в емиграция - Цариград, Виена и Берлин. Подкрепя идеята за създаване на ВМРО (об.), но през 1928- 1929 г. за кратко време, заедно с група свои съмишленици, се отцепва от нея. В навечерието и по време на Втората световна война 1939-1945 г. поради напреднала възраст се оттегля постепенно от активна революционна дейност и се занимава повече с журналистика. Сътрудничи на редица издания.

3227

Забележителни личности и настани / Одг: На денешен ден

« на: Март 18, 2011, 09:03:05  »

18 март

1909 година умира Кузман Анастасов Шапкарев - български възрожденски книжовник и фолклорист. Роден е на 1 февруари 1834 г. в Охрид. Учи в гръцко училище в родния си град, а после в българско училище. През 1850-1851 г., седемнадесет годишен, замества вуйчо си Янаки Стрезов като учител в Горно Влашко. През 1853-1854 г. е ученик във взаимното училище в Битоля. През 1854 г. заедно със Стрезов откриват частно училище и той е учител в него. После учителства в Струга, Охрид, Прилеп, Кукуш, отново в Битоля и Солун. Навсякъде в училищата въвежда българския език. През 1884 г. се преселва в Княжество България, където работи като миров съдия или нотариус в Пловдив, Самоков, Стара Загора, Сливен, Враца. Успоредно с това се занимава и с фолклорни издирвания. Шапкарев издава "Животоописание на братя Миладинови" (1884 г.) и "Русалии. Древен и твърде интересен български обичай, запазен и до днес в Южна Македония" (1884 г.). Най-забележителното му съчинение е "Сборник от български народни умотворения", издаден в София с известна финансова помощ от Министерството на просвещението. Сборникът е издаден през 1891 г. и 1892 г. в 6 тома, 8 книги. В него се отстоява българския характер на славяните в Македония. През 1875 г. Шапкарев е приет за дописен член, а през 1900 г. - за редовен член на Българското книжовно дружество. От 1867 г. до 1870 г. той съставя, издава и разпространява учебници и сборници на български език. Не успява да завърши и издаде като помощно-справочно помагало за учители и ученици "Историко-хронологически таблици". Издаването и разпространението на учебници и сборници е тясно свързано с общата дейност на Шапкарев с неговия брат Петър. Петър поддържал книжарница "Братя П. А. К. Шапкареви" в Солун. Кузман Шапкарев е създател на Солунската българска мъжка гимназия "Свети свети Кирил и Методий" (1880 г.). Повече от половин век той работи и в областта на фолклористиката. Със събиране и записване на народни умотворения - приказки, песни, гатанки, пословици, предания, той започва да се занимава още от 1855 г.

3228

Забележителни личности и настани / Одг: На денешен ден

« на: Март 17, 2011, 08:25:13  »

16 март

1896 година в будната планинска паланка Крушево е родена Менча Кърничева. Баща и работи като сарафин в София, а по-късно и в Цариброд. Малката След кървавото потушаване на Илинденското въстание през 1903 година, Менча се преселва с майка си при него. През септември 1918 година заминава да учи в Мюнхен, но след края на Първата световна война прекратява образованието си и се връща в България. Включва се в женското движение на македонската емиграция и влиза в кръга на Тодор Паница. Постепенно се разочарова от Паница, тъй като смята връзките му с Коминтерна и Кралството на сърби, хървати и словенци за пагубни за българското дело в Македония. Преориентира се към дясното крило във ВМРО и на 15 март 1924 година влиза в организацията и самостоятелно взима решение да убие Тодор Паница.
На 8 май 1925 година във Виенския Бургтеатър Менча Кърничева изпълнява смъртната присъда над Паница, издадена от ВМРО за убийството на Борис Сарафов и Иван Гарванов и обслужването на чужди интереси в македонските дела. Убийството предизвиква огромен отзвук в Европа. Менча е арестувана и първите и думи след убийството са: „Той бе един лош македонец. След бурен процес Менча Кърничева е осъдена на 8 години затвор – най-малкото наказание за убийство в Република Австрия, предвид тежкото и здравословно състояние. Но Върховният съд на Австрия я обявава за неспособна да излежи наказанието си заради тежката туберкулоза, бъбречно заболяване и ревматизъм, от които Менча страда от детство, и в края на 1925 година тя е освободена и екстернирана от Австрия. На 25 декември 1926 година Менча Кърничева се жени за Иван Михайлов, когото след 1934 година следва в емиграция – Турция, Полша, Унгария. През 1941 година се установяват в столицата на Независимата хърватска държава Загреб, а през 1944 година в освободената за кратко Македония – в Скопие. След 1945 година остава до смъртта си през 1964 година с Иван Михайлов в Рим.

3229

Забележителни личности и настани / Одг: На денешен ден

« на: Март 15, 2011, 08:45:00  »

15 март

1908 година завършва Кюстендилския общ конгрес на ВМОРО. Проведен в с. Жабокрът и присъстват 28 делегати. Председател на конгреса е Христо Матов. На него е избран ЦК - Павел Христов, Ефрем Чучков и Петко Пенчев и Задгранично представителство - Христо Матов, Михаил Дорев и Апостол Грежов.
Христо Апостолов Матов е деец на македоно-одринското революционно движение. Роден е в Струга през 1872 г. Първоначално учи в родния си град, а след това в Солун и в Софийския университет "Св. Климент Охридски". През 1893 г. се завръща в Македония и става директор и учител в четирикласното училище в Сяр. В редовете на ВМОРО влиза през 1894 г. Премества се да учителства в Скопие, където основава и първия революционен комитет. Взема участие в работата на Солунския конгрес на ВМОРО през 1896 г., а две години по-късно е избран за член на ЦК на организацията. По време на разкритията след Солунската афера е арестуван и е изпратен на заточение в Мала Азия. След освобождаването си през 1902 г. заминава за България и се установява в София. Там заедно с Хр. Татарчев е включен в състава на Задграничното представителство на ВМОРО. Излага своите възгледи за развитието на македоно-одринското революционно движение в редица брошури: “Основи на Вътрешната революционна организация”, “За управлението на вътрешната революционна организация”, “Въстанишки действия” и др. След Младотурската революция се връща в Солун и участва в основаването на Съюза на българските конституционни клубове. По време на Първата световна война служи в Скопие. Заболява тежко и се самоубива през 1922 г.

3230

Забележителни личности и настани / Одг: На денешен ден

« на: Март 15, 2011, 08:26:04  »

15 март

1869 година е роден Велко Думев Петров - деец на македоно-одринското освободително движение. Учи в Солунската българска гимназия, след което учителства във Велес. Там ръководи градската революционна организация. Участва в Солунския конгрес на ВМОРО (1896 г.). Петров завършва славянска филология в Софийски университет “Св. Климент Охридски”, после работи като учител в Одринската българска гимназия. От 1902 г. до 1903 г. е председател на Одринския революционен комитет и делегат от Одринско на Солунския конгрес на ВМОРО (1903 г.). Той е подпредседател на конгреса на Петрова нива. По време на Илинденско-Преображенското въстание Петров организира доставката на оръжие от София. По-късно е учител по български език в Пловдив и София. Дълги години е член на Националния комитет на македонско благотворителни братства в България.

3231

Забележителни личности и настани / Одг: На денешен ден

« на: Март 14, 2011, 11:44:47  »

13 март

1933 година умира Антон Димитров - деец на македоно-одринското революционно движение. Роден е през 1867 г. в с. Айватово, Солунско. Завършва Солунската българска мъжка гимназия "Свети Свети Кирил и Методий", след което следва право в Цариград. През 1892-1893 г. е учител в Солун и заедно с Д. Груев, д-р Хр. Татарчев, Ив. Хаджиниколов, П. Попарсов и Хр. Батанджиев полага основите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. От 1899 г. до 1903 г. продължава образованието си в Белгия. След завръщането си учителства в Битолско, а след това е съдебен магистрат. След заграбването на Вардарска Македония от сърбите през 1913 г. се установява да живее в София и участва дейно в живота на македонската емиграция.

3232

Забележителни личности и настани / Одг: На денешен ден

« на: Март 11, 2011, 07:51:55  »

10 март

1923 година е разстрелян революционерът от ВМОРО Арсо Локвички. По време на Илинденско-Преображенското въстание е в четата на Йордан Пиперката. След въстанието е войвода и води ожесточени, често неравни битки с четите на сръбската пропаганда. След края на Първата световна война Арсо Локвички се установява в България и работи като строител. През 1922 година заедно с другаря си Петър Ацев от Теово, е изпратен от ЦК на ВМРО в Кичевско. В Скопско те са заловени от сръбските власти. В тях са намерени напечатани революционни позиви. След мъчения са осъдени на смърт от скопския военен съд и са разстреляни.

3233

Забележителни личности и настани / Одг: На денешен ден

« на: Март 10, 2011, 11:10:46  »

10 март

1946 година Скопският окръжен съд осъжда 9 будни българи. На смърт чрез разстрел Трайко Попов от село Ращак, Скопско. На различни срокове затвор до 20 години – Борислав и Радко Градишки , Никола Попов, Ефтим Гашев, Милка Цветанова, Бранислава Цветанова, Слободка Дилева и Ана Костова.

3234

Забележителни личности и настани / Одг: На денешен ден

« на: Март 10, 2011, 11:00:57  »

10 март

1869 година в Струга е роден Христо Матов. Христо Апостолов Матов е един от първите възпитаници на Солунска българска мъжка гимназия, а по-късно и преподавател в нея (1898-1901). Учителствува в Сяр, Скопие, София и Стара Загора. училищен инспектор в Скопската епархия (1895-1898). Деец на македоно-одринското революционно движение - член на ЦК на ВМОРО (1896-1901) и член на Задграничното представителство(1902), окръжен ръководител на революционната организация в Скопие, заточен в Подрум кале, Мала Азия(1901-1902. Доброволец е в Балканската война(1912). През Първата световна война служи в щаба на българската войска и е главен редактор на излизащия в Скопие вестник "Родина". Изследовател фолклорист, филолог и публицист. Родственик на Царевна Миладинова.Родителите му Апостол Матов и съпругата му Петра имали 11 деца, но до пълнолетие достигнали шестима: Димитър, Христо, Милан, Мария, Агния и Царева. Христо Матов е особено близък с брат си Милан , който е шест години по-млад от него, също виден революционен деец в Македония. През 1896 година, като директор на Солунска българска мъжка гимназия, посвещава 15 годишния тогава Тодор Александров във ВМОРО.Тезисите на Матов представляват гръбнака на македонската революционна система. Той е главен теоретик на ВМОРО и автор на общия план на Илинденско-Преображенското въстание, изработен по време на заточението му в Подрум кале. След Междусъюзническата война Христо Матов формулира и исканията на ВМРО, с които македонска делегация обикаля Европа. През 1917 година Матов издава студия, в която се казва в дванадесет отделни пункта, че възприетата от българската дипломация позиция не само по македонския въпрос, но и по българския национален въпрос като цяло е объркана и вредна за каузата на освободителното движение. Христо и Милан Матови са приятели с Пейо Яворов. Знае се, че Яворов е тършувал в квартирата на Матови за револвер, с който да се самоубие, след като братята веднъж отказват да му предоставят оръжие. Михаил Герджиков казвал за Христо Матов: "Пише като стена - не можеш да изхвърлиш нито дума." Умира в София през 1922 г.

3235

Забележителни личности и настани / Одг: На денешен ден

« на: Март 09, 2011, 05:03:54  »

8 март

1958 г. умира Петър Дървингов – български офицер и историк, член-кореспондент на БАН, един от организаторите на Македоно-Одринското опълчение. Роден е на 25 май 1875 г. в Кукуш, завършва Военното училище в София, а по-късно Висшата военна академия в Торино, Италия. По време на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. подпомага националноосвободителната борба на българите като военен организатор. Взема дейно участие в Балканските войни (1912–1913 г.) и в Първата световна война (1914–1918 г.). Дървингов е един от организаторите на Македоно-одринското опълчение и на 11. Пехотна Македонска дивизия. Издава редица трудове с военноисторическа тематика, сред които: "История на Македоно-одринското опълчение", "Пирин и борбата в неговите недра" и др.

3236

Забележителни личности и настани / Одг: На денешен ден

« на: Март 03, 2011, 10:30:16  »

3 март

1872 г.е роден Борис Стоянов Дрангов- български офицер, полковник. Роден в Скопие в 1891 г. той постъпва във Военното училище в София. През 1894 г. е освободен от училището, а в следващата 1895 г. е разжалван и е изпратен в строева част като получава офицерско звание. По време на Илинденско-Преображенското въстание1903 г. напуска военната служба и възглавява чета в Македония. След въстанието продължава образованието си в Генералщабната академия в Русия. През 1907 г. се завръща в България и продължава службата си в армията. Полковник Дрангов взема участие в Балканската война 1912-1913 г. и Междусъюзническата война 1913 г. След въвличането на България в Първата световна война 1914-1918 г. отново е на фронта. Загива при Завоя на р. Черна (местност в Македония) като командир на Девети пехотен полк. Дрангов е талантлив военен публицист. Автор е на редица съчинения като: "Помни войната!” , ” Съвети за строеви офицери" и др.

3237

Музика / Одг: Музикални поздрави ! :)

« на: Март 03, 2011, 10:20:56  »

За да има 3-ти март, преди това има Априлско въстание и Райна княгиня.

http://vbox7.com/play:fbf6b6ec

3238

Забележителни личности и настани / Одг: На денешен ден

« на: Март 03, 2011, 04:06:16  »

3 март

На теб, Българио любима,
покланям се аз сега.
На твойте рани, кръв безценна,
на твойта жалост и тъга,
на твойте сълзи и въздишки,
на твойте страсти и тегло
и на венеца мъченишки,
който грей на твоето чело

http://www.youtube.com/watch?v=5IAss2dlUXM

3239

Актуелни теми од медиумите / Одг: Нема напредок кон ЕУ без решение за името

« на: Март 03, 2011, 02:34:58  »

Македония променя името си

http://news.plovdiv24.bg/233529.html

3240

Забележителни личности и настани / Одг: На денешен ден

« на: Март 02, 2011, 09:28:00  »

1 март

1875 г. е роден Кирил Григоров Пърличев - македонски революционер, деец на националноосвободителното движение. Син на Григор Пърличев. Завършва Висшето училище в София. От 1895 г. участва в четите, организирани от ВМОК и прехвърляни в Македония. Делегат на Солунския конгрес на ВМОРО през 1896 г. Като студент в СУ е задграничен представител на ВМОРО. Участва в Илинденско-Преображенското въстание като четник в четата на Хр. Чернопеев. След въстанието е учител в Солун и София. Сътрудничи на в-к "Македония", "Свобода или смърт" и други вестници. Автор на "Сръбският режим и революционната борба в Македония 1912-1915” издадена в 1917 г. Активно участва в създаването на Съюза на българските конституционни клубове. След I-вата световна война е един от организаторите на възстановяването на ВМРО и един от задграничните представители на организацията. След разцеплението на организацията през 1928 г. остава в крилото на ген. Ал. Протогеров. През 1931 г. се отказва от активна революционна дейност. От 1941 г. е директор на Музея на старините в Охрид. През 1944 г. е арестуван от комунистите и предаден на югославските власти. Умира на 9 февруари 1944 г. в Охрид в югославски затвор при неизяснени обстоятелства.