Бугарски Културен Клуб

Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).

Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија
Напредно пребарување  

Новости:

Прикажи ги пораките

Овој оддел овозможува да ги гледате сите пораки оставени од овој член. Но внимавај можеш да ги видиш истите само од делови на форумот каде имаш пристап.

Пораки - опълченец

Страници: 1 ... 212 213 [214] 215
3196
20 януари

1877 г. приключва Цариградската конференция без да вземе решение за съдбата на християнското население на Балканите. Цариградската конференция (наричана още Цариградска посланическа конференция от 1877 г.) е конференция на посланиците на Великите сили, акредитирани към Високата порта, провела се в периода 23 декември 1876 – 20 януари 1877 година.
В конференцията участват представителите на Великите сили – Великобритания (специалният пълномощник маркиз Солсбъри и посланикът в Цариград сър Хенри Елиът), Германия, Австро-Унгария, Франция, Италия и Русия (граф Николай Игнатиев), както и османски представители (Сафет паша и Ибрахим Едхем паша).
Първоначално (от 30 ноември до 10 декември 1876 г.) маркиз Солсбъри и граф Игнатиев разговарят относно политическото устройство на българските земи и на Босна и Херцеговина. След това започват предварителните заседания на конференцията (11 – 22 декември) без османски представители.
По отношение на българските земи участниците в конференцията предлагат различни решения.
Руският проект, изработен от княз Алексей Церетелев и американският консул Юджийн Скайлър, предвижда единна българска автономна област, включваща Дунавския вилает, Софийски санджак, Пловдивски и Сливенски санджак от Одринския вилает и населените с българи части на Македония. Срещу него обаче възразяват представителите на останалите Велики сили и особено австро-унгарският външен министър граф Андраши и британският представител маркиз Солсбъри. Така в окончателния план на конференцията се налага британското предложение България да се раздели вертикално на две автономни области – Източна, с център Търново, и Западна – с център София. На заседанието на 8 януари 1877 г. маркиз Солсбъри заявява, че "в границите на тези две провинции, образуващи България, не влизат районите, в които не преобладава българско население, нито районите, които не са били изложени на лошата администрация, която даде възможност да се извършат зверствата от миналото лято."
Аргументът, който британските представители Солсбъри и Елиът изтъкват за вертикалното разделяне на българските земи, е, че в Източната област живеят предимно турци и гърци и тя трябва да се управлява отделно. Всъщност целта е Русия да не усили прекалено своите позиции и чрез смесената Източна област да се попречи на пътя ѝ към Цариград и Проливите - Босфора и Дарданелите.
На 19 (31) март 1877 в Лондон е подписан т.нар. Лондонски протокол – последен дипломатически опит за въздействие върху Османската империя от страна на Великите сили с оглед решаването на проблема по мирен път. Отказът на Високата порта да изпълни решенията на Цариградската посланическа конференция и на Лондонския протокол слага край на мирните опити за решаването на Източния въпрос, и дава повода за Руско-турската Освободителна война 1877-78 година. Заедно с Априлското въстание, конференцията е решаваща стъпка по пътя към Освобождението. С нейните решения международната общност по най-авторитетен начин легитимира българските аспирации за възстановяване на българската държавност, като очертава и естествените граници на българския етнос към втората половина на деветнайстия век

3197
19 януари

Годишнина от рождението на Симеон Радев
На 19 януари 1879 година е роден Симеон Радев - български писател и общественик. Завършва право в Женева през 1902 г. Член е на ВМОРО от 1895 г. Прякото му участие в македонското движение се прекратява след разгрома на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. Участва в Балканската и в Междусъюзническата война. През 1913 г. е член на българската делегация за сключване на мир в Букурещ. Пълномощен министър е в Букурещ (1913-1916 г.), Берн (1916-1917 г.), Хага (1920-1921 г.), Цариград (1923-1925 г.), Вашингтон (1925-1933 г.), Лондон (1935-1938 г.) и Брюксел (1938-1940 г.). Член е на Народнолибералната партия до 1913 г.
Като студент сътрудничи на швейцарския печат със статии за положението на населението в Македония. В Женева издава двуседмичен лист на македонските революционери на френски език - "L’Effort" (1900 г.), а в Париж - "Le Mouvement Macedonien" (1902 г.). Кореспондент е на софийския всекидневник "Вечерна поща", негов съредактор е от 1903 г. и главен редактор (1905-1909 г.). Съредактор е от 1906 г. и главен редактор от 1909г. на сп. "Художник". Основател и директор е на в-к "Воля" (1911-1912 г.). От 1902 г. до 1912 г. развива активна публицистична дейност (около 1400 публикации) - коментари, беседи, памфлети, обзори, интервюта, очерци за личности от цял свят, репортажи за събития в България и в чужбина и др.
Основната му творба е документалната историческа хроника "Строителите на съвременна България" - произведение с голяма стойност за българската историография и литература.

3198
18 януари

1905 г. в Битоля е обесен войводата от ВМОРО Александър Турунджиев. Още съвсем млад слиза във ВМОРО. Участва в Илинденско-Преображенското въстание. През април 1904 година е заловен след предателство и обесен на следващата година.

1910 г. в Битоля умира Александър Чакъров - български просветен деец и революционер, ръководен деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

1906 г. в Прилеп умира българският революционер Петър Юруков.

1879 г. в Щип е роден Александър Балабанов - виден български литературовед, преводач и критик. Един от дългогодишните преподаватели в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ и член на Македонския научен институт. Изпълнител на важни мисии, възлагани му от ВМРО, с цел привличане на вниманието на европейските общности към българите в македонските земи.

3199
В Калофер винаги са празнували и се празнуват традиционните български празници. Днес има около 3 600 жители, чиито поминък е свързан тясно с природата.

3200
Калофер възниква през XVI век. Привилегиите, които градът получава още от самото си начало, са спомогнали за съхраняването на чисто българския му характер. В разцвета на развитието на занаятите в градчето работят около 1 200 чарка за плетене на гайтани.

3201
Донка Ставрева Ушлинова - Комитката (1885-1937), революционер, участник в Македоно-Одринското опълчение, Илинденско-Преображенското въстание, балканските и първата световна войни, ефрейтор от Българската армия.

3202
Посрещане на Н.В.Цар Борис в Струмица 1941г.

3203
Посрещане на българските войски в Струмица 1941г.

3204
Музика / Одг: Музикални поздрави ! :)
« на: Јануари 16, 2011, 05:49:20  »
Поздрави от Пловдив за всички от форума.

http://www.youtube.com/watch?v=GZDRBUMgWoA&feature=related

3205
16 януари 1878

Генерал Йосиф Владимирович Гурко влиза тържествено в Пловдив. Същия ден са освободени градовете Сливен и Харманли. Йосиф Владимирович Гурко е руски генерал. Роден е на 28 юли 1828 г. в Могильовска губерния. Участва в Кримската война и се отличава през Руско-турската война (1877-1878 г.). Преминава Хаинбоазкия проход, смятан от турците за непроходим. При обсадата на Плевен, превзема турските укрепления при Горни и Долни Дъбник (25 и 29 октомври 1877 г.), а след падането на Плевен разбива турците при с. Богров, както и в тридневната битка при Пловдив (16-18 януари 1878 г.), преследва победените турски войски до Одрин. По-късно е генерал-губернатор на Петербург. Член е на Държавния съвет на Русия (1886-1894 г.). Последовател на принципите на Суворовската военна школа. Умира на 28 януари 1901 г. в с. Сахарово, Тверска област. Същият ден частите, командвани от генерал Шувалов, водят бой с турците в района на с. Дермендере (Първенец). Петър Андреевич Шувалов (1827-1889 г.) е руски граф, политик, дипломат, генерал-адютант, генерал от кавалерията, член на Държавния съвет (1874 г.). Изпълнява длъжностите оберполицеймейстер на Петербург, директор на Департамента за общите дела на Министерството на вътрешните работи, шеф на щаба на жандармерията (1866-1873 г.) и главен началник на трето отделение на императорската канцелария, близък съветник на Александър II. Представител на реакционно-крепостническите кръгове, противник на буржоазната реформа. Руски посланик във Великобритания (1874-1879 г.). Участва в работата на Парижкия конгрес през 1856 г. Заедно с княз Горчаков участва в заседанията на Берлинския конгрес (1878 г.). През 1887 г. е натоварен от руския император с мисия до Берлин, целяща да се забрани на княз Александър I Батенберг да се завърне в България.

3206
За сега толкова.

Страници: 1 ... 212 213 [214] 215