Бугарски Културен Клуб

Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).

Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија
Напредно пребарување  

Новости:

Прикажи ги пораките

Овој оддел овозможува да ги гледате сите пораки оставени од овој член. Но внимавај можеш да ги видиш истите само од делови на форумот каде имаш пристап.

Пораки - опълченец

Страници: 1 ... 211 212 [213] 214 215 ... 217
3181
16 март

1896 година в будната планинска паланка Крушево е родена Менча Кърничева. Баща и работи като сарафин в София, а по-късно и в Цариброд. Малката След кървавото потушаване на Илинденското въстание през 1903 година, Менча се преселва с майка си при него. През септември 1918 година заминава да учи в Мюнхен, но след края на Първата световна война прекратява образованието си и се връща в България. Включва се в женското движение на македонската емиграция и влиза в кръга на Тодор Паница. Постепенно се разочарова от Паница, тъй като смята връзките му с Коминтерна и Кралството на сърби, хървати и словенци за пагубни за българското дело в Македония. Преориентира се към дясното крило във ВМРО и на 15 март 1924 година влиза в организацията и самостоятелно взима решение да убие Тодор Паница.
На 8 май 1925 година във Виенския Бургтеатър Менча Кърничева изпълнява смъртната присъда над Паница, издадена от ВМРО за убийството на Борис Сарафов и Иван Гарванов и обслужването на чужди интереси в македонските дела. Убийството предизвиква огромен отзвук в Европа. Менча е арестувана и първите и думи след убийството са: „Той бе един лош македонец. След бурен процес Менча Кърничева е осъдена на 8 години затвор – най-малкото наказание за убийство в Република Австрия, предвид тежкото и здравословно състояние. Но Върховният съд на Австрия я обявава за неспособна да излежи наказанието си заради тежката туберкулоза, бъбречно заболяване и ревматизъм, от които Менча страда от детство, и в края на 1925 година тя е освободена и екстернирана от Австрия. На 25 декември 1926 година Менча Кърничева се жени за Иван Михайлов, когото след 1934 година следва в емиграция – Турция, Полша, Унгария. През 1941 година се установяват в столицата на Независимата хърватска държава Загреб, а през 1944 година в освободената за кратко Македония – в Скопие. След 1945 година остава до смъртта си през 1964 година с Иван Михайлов в Рим.

3182
15 март

1908 година завършва Кюстендилския общ конгрес на ВМОРО. Проведен в с. Жабокрът и присъстват 28 делегати. Председател на конгреса е Христо Матов. На него е избран ЦК - Павел Христов, Ефрем Чучков и Петко Пенчев и Задгранично представителство - Христо Матов, Михаил Дорев и Апостол Грежов.
Христо Апостолов Матов е деец на македоно-одринското революционно движение. Роден е в Струга през 1872 г. Първоначално учи в родния си град, а след това в Солун и в Софийския университет "Св. Климент Охридски". През 1893 г. се завръща в Македония и става директор и учител в четирикласното училище в Сяр. В редовете на ВМОРО влиза през 1894 г. Премества се да учителства в Скопие, където основава и първия революционен комитет. Взема участие в работата на Солунския конгрес на ВМОРО през 1896 г., а две години по-късно е избран за член на ЦК на организацията. По време на разкритията след Солунската афера е арестуван и е изпратен на заточение в Мала Азия. След освобождаването си през 1902 г. заминава за България и се установява в София. Там заедно с Хр. Татарчев е включен в състава на Задграничното представителство на ВМОРО. Излага своите възгледи за развитието на македоно-одринското революционно движение в редица брошури: “Основи на Вътрешната революционна организация”, “За управлението на вътрешната революционна организация”, “Въстанишки действия” и др. След Младотурската революция се връща в Солун и участва в основаването на Съюза на българските конституционни клубове. По време на Първата световна война служи в Скопие. Заболява тежко и се самоубива през 1922 г.

3183
15 март

1869 година е роден Велко Думев Петров - деец на македоно-одринското освободително движение. Учи в Солунската българска гимназия, след което учителства във Велес. Там ръководи градската революционна организация. Участва в Солунския конгрес на ВМОРО (1896 г.). Петров завършва славянска филология в Софийски университет “Св. Климент Охридски”, после работи като учител в Одринската българска гимназия. От 1902 г. до 1903 г. е председател на Одринския революционен комитет и делегат от Одринско на Солунския конгрес на ВМОРО (1903 г.). Той е подпредседател на конгреса на Петрова нива. По време на Илинденско-Преображенското въстание Петров организира доставката на оръжие от София. По-късно е учител по български език в Пловдив и София. Дълги години е член на Националния комитет на македонско благотворителни братства в България.

3184
13 март

1933 година умира Антон Димитров - деец на македоно-одринското революционно движение. Роден е през 1867 г. в с. Айватово, Солунско. Завършва Солунската българска мъжка гимназия "Свети Свети Кирил и Методий", след което следва право в Цариград. През 1892-1893 г. е учител в Солун и заедно с Д. Груев, д-р Хр. Татарчев, Ив. Хаджиниколов, П. Попарсов и Хр. Батанджиев полага основите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. От 1899 г. до 1903 г. продължава образованието си в Белгия. След завръщането си учителства в Битолско, а след това е съдебен магистрат. След заграбването на Вардарска Македония от сърбите през 1913 г. се установява да живее в София и участва дейно в живота на македонската емиграция.

3185
10 март

1923 година е разстрелян революционерът от ВМОРО Арсо Локвички. По време на Илинденско-Преображенското въстание е в четата на Йордан Пиперката. След въстанието е войвода и води ожесточени, често неравни битки с четите на сръбската пропаганда. След края на Първата световна война Арсо Локвички се установява в България и работи като строител. През 1922 година заедно с другаря си Петър Ацев от Теово, е изпратен от ЦК на ВМРО в Кичевско. В Скопско те са заловени от сръбските власти. В тях са намерени напечатани революционни позиви. След мъчения са осъдени на смърт от скопския военен съд и са разстреляни.

3186
10 март

1946 година Скопският окръжен съд осъжда 9 будни българи. На смърт чрез разстрел Трайко Попов от село Ращак, Скопско. На различни срокове затвор до 20 години – Борислав и Радко Градишки , Никола Попов, Ефтим Гашев, Милка Цветанова, Бранислава Цветанова, Слободка Дилева и Ана Костова.

3187
10 март

1869 година в Струга е роден Христо Матов. Христо Апостолов Матов е един от първите възпитаници на Солунска българска мъжка гимназия, а по-късно и преподавател в нея (1898-1901). Учителствува в Сяр, Скопие, София и Стара Загора. училищен инспектор в Скопската епархия (1895-1898). Деец на македоно-одринското революционно движение - член на ЦК на ВМОРО (1896-1901) и член на Задграничното представителство(1902), окръжен ръководител на революционната организация в Скопие, заточен в Подрум кале, Мала Азия(1901-1902. Доброволец е в Балканската война(1912). През Първата световна война служи в щаба на българската войска и е главен редактор на излизащия в Скопие вестник "Родина". Изследовател фолклорист, филолог и публицист. Родственик на Царевна Миладинова.Родителите му Апостол Матов и съпругата му Петра имали 11 деца, но до пълнолетие достигнали шестима: Димитър, Христо, Милан, Мария, Агния и Царева. Христо Матов е особено близък с брат си Милан , който е шест години по-млад от него, също виден революционен деец в Македония. През 1896 година, като директор на Солунска българска мъжка гимназия, посвещава 15 годишния тогава Тодор Александров във ВМОРО.Тезисите на Матов представляват гръбнака на македонската революционна система. Той е главен теоретик на ВМОРО и автор на общия план на Илинденско-Преображенското въстание, изработен по време на заточението му в Подрум кале. След Междусъюзническата война Христо Матов формулира и исканията на ВМРО, с които македонска делегация обикаля Европа. През 1917 година Матов издава студия, в която се казва в дванадесет отделни пункта, че възприетата от българската дипломация позиция не само по македонския въпрос, но и по българския национален въпрос като цяло е объркана и вредна за каузата на освободителното движение. Христо и Милан Матови са приятели с Пейо Яворов. Знае се, че Яворов е тършувал в квартирата на Матови за револвер, с който да се самоубие, след като братята веднъж отказват да му предоставят оръжие. Михаил Герджиков казвал за Христо Матов: "Пише като стена - не можеш да изхвърлиш нито дума." Умира в София през 1922 г.

3188
8 март

1958 г. умира Петър Дървингов – български офицер и историк, член-кореспондент на БАН, един от организаторите на Македоно-Одринското опълчение. Роден е на 25 май 1875 г. в Кукуш, завършва Военното училище в София, а по-късно Висшата военна академия в Торино, Италия. По време на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. подпомага националноосвободителната борба на българите като военен организатор. Взема дейно участие в Балканските войни (1912–1913 г.) и в Първата световна война (1914–1918 г.). Дървингов е един от организаторите на Македоно-одринското опълчение и на 11. Пехотна Македонска дивизия. Издава редица трудове с военноисторическа тематика, сред които: "История на Македоно-одринското опълчение", "Пирин и борбата в неговите недра" и др.

3189
3 март

1872 г.е роден Борис Стоянов Дрангов- български офицер, полковник. Роден в Скопие в 1891 г. той постъпва във Военното училище в София. През 1894 г. е освободен от училището, а в следващата 1895 г. е разжалван и е изпратен в строева част като получава офицерско звание. По време на Илинденско-Преображенското въстание1903 г. напуска военната служба и възглавява чета в Македония. След въстанието продължава образованието си в Генералщабната академия в Русия. През 1907 г. се завръща в България и продължава службата си в армията. Полковник Дрангов взема участие в Балканската война 1912-1913 г. и Междусъюзническата война 1913 г. След въвличането на България в Първата световна война 1914-1918 г. отново е на фронта. Загива при Завоя на р. Черна (местност в Македония) като командир на Девети пехотен полк. Дрангов е талантлив военен публицист. Автор е на редица съчинения като: "Помни войната!” , ” Съвети за строеви офицери" и др.

3190
Музика / Одг: Музикални поздрави ! :)
« на: Март 03, 2011, 10:20:56  »
За да има 3-ти март, преди това има Априлско въстание и Райна княгиня.

http://vbox7.com/play:fbf6b6ec

3191
3 март

На теб, Българио любима,
покланям се аз сега.
На твойте рани, кръв безценна,
на твойта жалост и тъга,
на твойте сълзи и въздишки,
на твойте страсти и тегло
и на венеца мъченишки,
който грей на твоето чело

http://www.youtube.com/watch?v=5IAss2dlUXM

3193
1 март

1875 г. е роден Кирил Григоров Пърличев - македонски революционер, деец на националноосвободителното движение. Син на Григор Пърличев. Завършва Висшето училище в София. От 1895 г. участва в четите, организирани от ВМОК и прехвърляни в Македония. Делегат на Солунския конгрес на ВМОРО през 1896 г. Като студент в СУ е задграничен представител на ВМОРО. Участва в Илинденско-Преображенското въстание като четник в четата на Хр. Чернопеев. След въстанието е учител в Солун и София. Сътрудничи на в-к "Македония", "Свобода или смърт" и други вестници. Автор на "Сръбският режим и революционната борба в Македония 1912-1915” издадена в 1917 г. Активно участва в създаването на Съюза на българските конституционни клубове. След I-вата световна война е един от организаторите на възстановяването на ВМРО и един от задграничните представители на организацията. След разцеплението на организацията през 1928 г. остава в крилото на ген. Ал. Протогеров. През 1931 г. се отказва от активна революционна дейност. От 1941 г. е директор на Музея на старините в Охрид. През 1944 г. е арестуван от комунистите и предаден на югославските власти. Умира на 9 февруари 1944 г. в Охрид в югославски затвор при неизяснени обстоятелства.

3194
Честита Баба Марта!

Бъдете живи, здрави, бели и червени
във Вас да блика щастие и любов!
Възраждащата сила на Пролетта отново
да озарява с обич сърцата Ви и нека
Българщината да пребъде навеки!

3195
28 февруари

1870 г. султан Абдул Азис издава ферман за възстановяване на Българската патриаршия под името Българска екзархия.
Спорът за установяването на българската национална църква продължава 40 г. Започва през 1830 година и завършва на 28 февруари 1870 година когато със султански ферман, издаден в Цариград, се узаконява възникването на българската екзархия.
Най-напред е поставено изискването на българския народ сам да избира свещниците си, които да са от българска националност. Първите градове, който изразяват това желание са Скопие и Самоков през 1833 година. На тези желания остро се противопоставя Вселенската патриаршия. Изискването за български свещеници се допълва с отслужване на собствена литургия и изграждане на училища. Гръцките свещеници в българските епархии често са прогонвани със сила. Това става в много градове на Тракия, Македония и Мизия.
Ферманът на султана от 1870 година обявява за български следните епархии: Търновска, Доростоло-Червенска, Варненско-Преславска без Варна и 20 селища, разположени между Варна и Кюстенджа), Пловдивска (от Пловдив само махалата „Св. Богородица“ и без Станимашката кааза и някои села и манастири), Софийска, Видинска , Нишка, Кюстендилска, Самоковска, Велешка, Врачанска , Ловчанска, Сливенска, Охридска, Скопска, Нишавска (Пиротска).
Параграф 2 на чл. 10 от фермана разрешава и други епархии да бъдат признати за български, ако най-малко 2/3 на християнското население в нея го желае. Съобразно този параграф се извършва плебисцит в Македония под контрола на турските власти и Вселенската гръцка патриаршия. Резултатът от този референдум е включването на голяма част от Македония в границите на Българската екзархия. Това са Скопска, Охридска и Битолска епархии. След извоюване на националната независимост се създават още две епархии: Неврокопска и Старозагорска (90-те години на XIX век).
Скоро след това се прекъсва процесът на установяване на българските епархии в Южна Македония. Причина за това са Априлското въстание от 1876 г. и Руско-турската война от 1877-1878 г.

Страници: 1 ... 211 212 [213] 214 215 ... 217