Бугарски Културен Клуб

Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).

Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија
Напредно пребарување  

Новости:

Прикажи ги пораките

Овој оддел овозможува да ги гледате сите пораки оставени од овој член. Но внимавај можеш да ги видиш истите само од делови на форумот каде имаш пристап.

Пораки - опълченец

Страници: 1 ... 211 212 [213] 214 215 ... 220
3181
20 юни

1913 година по време на Междусъюзническата война, Македоно-одринското опълчение започва тридневни боеве със сръбските войски за височините край село Пашаджиково, Македония. В Охрид и в Охридска околия, сръбските окупационни власти избиват 226 души сред първенците, учителите и свещениците на българското население. 12 души, упорити българи, са разстреляни във варниците на село Велгощи, Охридско.

3182
20 юни

1913 година по време на Междусъюзническата война, в сражения срещу сръбските войски, загиват опълченците от 3-та Солунска дружина на Македоно-одринското опълчение: Младши подофицерите Никола Устинов от Щип, Никола Атанасов от Берово, Малешевско, Илия Коцев от Ерджели, Щипско, редниците Иван Лазаров от Паликура, Кавадарско, Илия Данов от щип, Харалан Наков от Отосково, Гевгелийско, Младен Танев от Черници, Кукушко, Миле Танев от Гърбешок, Кукушко, Иван Тодоров от Велес, Иван Трайчев от Трепетанци, Кратовско, Йове Николов от Секулица, Кратовско, Арсо Иванов от Рабово, Дойранско, Стоян Андонов от Щип, Стоян Тодоров от Търновец, Кратовско, Христо Големанов от Кукуш, Ицо Попов от Кукуш, Дино Николов от Кукуш, Моне Христов от Щип, Вано Колев от Владая, Дойранско, Атанас Манолов от Планища, Кукушко, Димитър Христов от Гевгели, Петър Христов от Щип, Мише Митев от Щип, Тома Христов от Патарос, Дойранско, Милан Мицов от Кукуш, Григор Ставрев от Струмица, Трайко Христов от Конате, Солунско, Иванчо Апостолов от Гирлено, Пехченско, Панчо Серафимов от Щип, Петър Саздов от Ерджели, Щипско, Георги Димов от Сърнени, Гевгелийско, Кирил Митов от Владая, Дойранско, Блаже Ефремов от Щип, Туше Гоцев от Кукуш, Ефтим Стоянов от Долни Патос, Демирхисарско, Лазар Илиев от Зарево, Солунско, Мито Коцев от Липовик, Радовишко, Васил Панев от Дойран, Петър Стайков от Горно Броди, Серско, Петър Иванов от Белотинци, Белоградчишко, Васил Ангелов от Падеж, Горноджумайско, Георги Манев от Струмица, Моне Георгиев Щипски от Щип и Лите Трайков от Бориолу.

3183
20 юни

1862 година е роден Марко Лерински (Георги Иванов) - деец на македоно-одринското революционно движение. Известен още с прякорите: Георги Геройски, Марко Лерински. Марко войвода е български военен и революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Георги Иванов е роден на 20 юни 1862 г. в Котел. През 1883 г. постъпва на военна служба в Княжество България. Взима участие в Сръбско-българската война и за проявена храброст е удостоен с медал и повишен в чин. През 1895 г. Георги Иванов напуска службата, влиза в редовете на Върховния Македоно-одрински комитет и взима участие в четническата акция от 1895 г. След неуспеха на акцията, се връща в армията като подофицер. През 1900 г. се свързва с Гоце Делчев и Гьорче Петров, които го привличат към ВМОРО и го изпращат като войвода в Леринско, където получава псевдонима Марко. Благодарение на военната му подготовка и на организационните способности на Марко войвода, четата му се превръща в школа за подготовка на четници и войводи за цялата революционна организация. Марко войвода загива на 13 юни 1902 г., след предателство на местни гъркомани в леринското село Пътеле (днес Агиос Панталеймонас, Гърция).

3184
19 юни

1913 година по време на Междусъюзническата война, е убит архимандрит Евлогий Светиев, председател на българската църковна община в Солун и управляващ Солунската епархия. На път с кораб за остров Трикери архимандрит Евлогий, заедно с други българи - пленници на гърците, са хвърлени в Егейско море. Очевидци разказват: “На следната сутрин всички арестувани българи бяха събрани заедно. Повикаха Неболиев, съблякоха го и му взеха 850 франка. Останалите също бяха ограбени. Всички пленници бяха качени на кораба - Неболиев и Янков - последни. Същия ден привечер протосингелът на Солунската митрополия архимандрит Евлогий бе доведен заедно с неговия дякон Васил Константинов, докато Георги Дерменджиев, първият викарен епископ на митрополията, и секретарят Христо Батанджиев, бяха качени на друг кораб. Преди пладне на 19 юни няколко гърци от Солун се качиха на кораба, започнаха да се гаврят със затворниците, като им нанесоха побои. Архимандритът бе малтретиран по най-безсрамен начин. Корабът отплува в два и половина часа следобед. Архимандритът бе хвърлен в морето близо до нос Кара-Бурун. Дадени бяха по него три изстрела и той потъна. Неболиев, Янков и Никола Илиев бяха екзекутирани по същия начин". Христо Иванов Батанджиев е именит български революционер, деец на национално-освободителното движение в Македония и Одринско. Роден е в град Гумендже, днес Гумениса, Гърция. През 1888-1911 г. е учител в Солунската българска мъжка гимназия и секретар на българската митрополия в Солун. През октомври 1893 г. е един от шестимата основатели на революционния комитет в Солун, поставил началото на ВМОРО. През юни 1913 г., след избухването на Междусъюзническата война е арестуван от гръцките власти и заедно с много други българи от Солун, е натоварен на кораб с цел да бъде интерниран на остров Трикери. По пътя е хвърлен в Егейско море.

3185
19 юни

1913 година по време на Междусъюзническата война, в сражения срещу сръбските войски, загиват опълченците от 10-та Прилепска дружина на Македоно-одринското опълчение – редниците Янко Георгиев от Страшимирово, Варненско, Милан Говедаров от Прилеп, Тройко Донев от Ново село, Щипско, Атанас Дунев от Али-Кочу, Пещерско, Димо Топалов от село Ванчица, Одринско.

3186
18 юни

1913 година  по време на Междусъюзническата война, сръбските власти в Ресен арестуват, измъчват и интернират 496 български първенци от града и региона. 37 от тях са зверски убити. В Крушево сръбските власти арестуват 126 видни българи – учители, свещеници, участници в национално-освободителните и църковните борби и ги подлагат на зверски мъчения. В краката на арестуваните е хвърлена отрязаната глава на четника Иван Котев. Сръбските власти убиват жестоко свещеник Иван Аврамов и шестима младежи, набедени за комити, в прословутия дом за мъчения на българите във Велес - “Черната къща”.

3187
18 юни

1890 година е изпратена нота до Високата порта за назначаване на трима български владици в Македония (Скопие, Велес и Охрид) и за признаване на княза, подкрепена от Великобритания, Германия и Австро-Унгария (против са Русия, Гърция, Сърбия и Патриаршията). България спира плащанията по румелийския данък и изплащането на жп линията Русе-Варна. Султанът удовлетворява нотата на 14 юли същата година, като издава берати за български владици в Охрид (митрополит Синесий) и Скопие (митрополит Теодосий) и разрешава на Екзархията да издава в Цариград свой официален орган на български език - вестник "Новини", чийто първи брой излиза на 27 септември.

3188
18 юни

1879 година в Стара Загора е роден Константин Антонов Иванов, известен като Сеченката, както и с името Вълчо Антонов. Той е български революционер, войвода на ВМОРО, член на Одринския окръжен революционен комитет на ВМОРО. През 1901 и 1902 г. е ръководител на пограничния пункт на ВМОРО в Чепеларе. Там приема името Вълчо, в памет на убития предишен ръководител на пункта Вълчо Сарафов, братовчед на Борис Сарафов. На Пловдивския конгрес на Одринския революционен окръг през 1902 г. е избран за подвижен член на ООРК и е назначен за ръководител на Западнотракийския район. През август същата година в Хасково сформира чета в която са включени Тане Николов, Димитър Запрянов, Стефан Чолаков, дядо Петър и други новопокръстени членове на ВМОРО и влиза в Тракия. В началото на 1905 заминава със съпругата си, дейната сътрудничка на организацията Тота Дончева - Антонова за Скопие, където под прикритието на шивашка дейност основават социалистическа група. Разкрити са от властите и изгонени от границите на империята. По време на Балканските войни е доброволец в Македоно-одринското опълчение. Умира на 23 октомври 1932 година в Стара Загора.

3189
18 юни

1913 година умира един от основателите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация Христо Батанджиев. Роден е в град Гумендже (дн. Гърция). През 1888-1911 година е учител в Солунската българска мъжка гимназия и секретар на българската митрополия в Солун. През октомври 1893 година е един от шестимата основатели на революционния комитет в Солун, поставил началото на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. След Младотурската революция през 1908 година се включва активно в Съюза на българските конституционни клубове в Македония. През юни 1913 година, след избухването на Междусъюзническата война е арестуван от гръцките власти и заедно с много други българи от Солун е натоварен на кораб с цел да бъде интерниран на остров Трикери. По пътя обаче, заедно с българския архимандрит Евлогий Батанджиев е хвърлен в Егейско море.

3190
17 юни

1929 година геройски загива войводата Йосиф Танаров, известен като Йосиф Киров или Йосиф Героят- български революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация. На 17 юни четата на Йосиф Киров е открита от сръбска жандармерия при Висока чука над Дойранското езеро. Деветимата обсадени четници оказват няколкочасова съпротива, след което пробиват блокадата. Загиват Йосиф Киров заедно с двама четници. Сръбската жандармерия дава 13 убити, начело с началника капитан Желкович. Йосиф Киров е роден в кукушкото село Врагитурци (днес Сотируда, Гърция) в българско семейство с революционни традиции - баща му и чичо му са близки съратници на Гоце Делчев. След като по-голямата част от Македония отново остава под чужда окупация след края на Първата световна война Йосиф Киров минава в нелегалност в 1922 година и става войвода на чета в Струмишко.

3191
17 юни

1903 година в сражение с турците, край село Неманци, Кукушко, загива Милан Делчев, брат на Гоце Делчев, български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Милан Делчев е роден през 1883 година в Кукуш, тогава в Османската империя. Трети по големина син е на Никола Делчев и Султана Делчева, а негови братя са Гоце, Димитър и Христо Делчеви. Милан Делчев става четник при войводата Кръстьо Асенов през 1901 година. На 12 юни 1903 година, по време на Илинденско-Преображенското въстание, турците обграждат четата край Неманци, където в сражението Милан Делчев пада убит.

3192
Днес е Свети Дух – ден на загиналите за свободата на Македония. През юни 1923 г. дружество „Вардар” слага началото на честването на падналите за Македония младежи. Оттогава насам денят „Св. Дух” става ден на протест и преклонение пред жертвите за нейното Освобождение.
От тази дата, 6 юни 1923 г. българите от Мизия, Тракия, Добруджа и Македония отдават почит и преклонение пред падналите за свободата на Македония и обединението на българския народ! Това е ден в които свеждаме глави пред жертвите, ден на българската национална памет, но и ден на протест пред всички които и в миналото и в наши дни ограбват и фалшифицират историческата истина, оспорват националната и културната идентичност на българите в Македония. Дълги години този велик ден беше забравен. Днес, с чувство на отговорност и родолюбие се връщаме към него. Прекланяме се пред хилядите знайни и незнайни българи и български комити, войводи, революционни дейци и апостоли борили се и дали живота си за освобождението на Македония от турско, гръцко и сръбско иго през последното столетие.
Ние свеждаме глави на синовна почит пред жертвите по време на Кресненско-Разложкото въстание, през 1878 г; Мелнишкото въстание 1895 г; Горноджумайското въстание от 1902 г; Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. Всички те се се бориха и паднаха за свободата на българите в Македония. Прекланяме се пред паметта на хилядите българи станали жертва по време на Тиквешкото въстание през юни 1913; Охридското въстание през септември 1913 г, вдигнати срещу новите сръбски поробители; пред жертвите дадени в националноосвободителната борба, за освобождение на Македония от сръбския и гръцкия режим през 1912-1915 г. Особено дълбок поклон изпитваме в днешния ден пред 200 000 български офицери и воини дали живота си за освобождението на Македония и обединението в периода 1912-1918 г. Отдаваме почит и преклонение пред жертвите дадени от българите във Вардарска и Егейска Македония в периода между двете световни войни. Коленичим пред близо 4 200 души въоръжени членове на ВМРО, загинали в сражения с гръцките и сръбските войски, жандарми и контрачети от 1919-1934 г. Поклон пред близо 18 300 българки и българи, сред тях и над 2000 деца между 6-12 г. станали жертва на повсеместния сръбски, национален и политически гнет, прогонване, асимилиране и физическо изтребление, вършени от сръбските окупатори и главно от зловещата организация „Църна рука” във Вардарска Македония 1919-1941 г. Особена почит и признание изказваме пред хиляди млади българи - студенти, ученици, интелектуалци, жертва на сръбския терор предимно членове на ВМРО, ММТРО и КПОМБ в периода 1919-1941 г. Отдаваме синовно признание към десетките хиляди българи, жертви на гръцкия терор, оставили кости по Егейските острови в периода 1919-1941 г. за да запазят народността си. Специално преклонение отдаваме на повече от 10 000 българи, жертви и над 60 000 прогонени от гръцката жестокост по време на Гражданската война от 1946 - 1949 г, чиято нерешена съдба продължава и до днес. Прекланяме се пред жертвите на кървавата коледа през 1945 г., когато сръбските и македонистките комунистически власти само за няколко дни избиват цвета на българщината във Вардарска Македония. В Скопие - 63 души, във Велес - 54, Куманово - 48, Битоля - 36, Щип - 77, при с. Владимирово, Беровско - 330 души и прочие. И до днес, сърбоманските власти в Скопие не позволяват да бъдат разкрити масовите гробове и убитите да бъдат погребани по християнски обреди. Прекланяме се през 72-мата български офицери убити в дома на Армията в Скопие на 26 декември 1944 г., извършено по нареждане на Св. Вукманович - Темпо, защото отказват да отидат да се бият за освобождението на Сърбия, а настояват да отидат да се бият за освобождение на Солун. Поклон и пред повече от 1 000 души войници, които заради посочените причини по същото време умират от глад и студ, от мъчения вършени над тях от сръбски партизани в старата турска крепост на Скопското кале.
Поклон пред над 4 000 българи, главно членове на ВМРО - които от куршум, побой, отрова и други мъчения оставиха своите кости в най-големия затвор на Балканите - Идризово до Скопие в периода 1945-1990 г. Преклонение правим и пред 800-те души българи, членове на ВМРО които през януари 1949 г. са убити по най-жесток начин в лагера на град Добой, Босна без някой да знае нещо за техните гробове до наши дни. Поклон пред 5-те струмишки студенти българи, убити през юни 1951 г. от органите на УДБА, край Струмица, защото се бореха за откъсване на Вардарска Македония от Югославия. Преклонение пред хилядите българи, които оставиха своите кости на зловещия Голи Оток, 1948 - 1956 г. без някой да знае колко са и къде са техните гробове. Най-сетне, в денят на Македония синовно се прекланяме пред всички българи - борци и 23 000 официално признати жертви (Р Македония), осъдени на смърт, убити без съд и присъда, изчезнали безследно в борбата срещу насилственото македонизиране на българите във Вардарска Македония от 1944 до наши дни. Тези жертви ще бъдат най-тежката присъда над македонизма за вечни вермена. Специално изказваме нашето преклонение пред македонските българи, които заради своя български патриотизъм и родолюбие стават жертва на различни антибългарски правителства в България от 1920 - 1960 г. по време на земеделския режим (1920 - 1923), на Деветнадесетомайския преврат 1934 г. и по време на Тоталитаризма 1944-1963 г. Прекланяме се и пред стотицитe хиляди българи, прогонени от родните им краища от сръбските и гръцките кралски режими, а също и от сръбско-комунистически власти в периода 1912 -1915, 1918-1941 и от 1944 до наши дни. Всички тези жертви Македония дава вече повече от един век за да запази своята българска народност, културно-историческа същност и съдържание. Да извоюва българска национална и културна свобода и обединение със своите сънародници в България. Опитите да бъде променена националната идентичност на българите в Македония след 1944 г., доведоха само до разделяне и хиляди жертви на братята от двете страни на границата, които младите поколения в България и Р Македония трябва да знаят. Историческите факти, чужди и наши са повече от категорични, до 1945 г. историята, културата, езика, борбите и духът на населението в Македония е български. Това трябва да бъде официално признато от днешните политици, историци, журналисти и др. интелектуалци в България и Р Македония, не само на срещи на четири очи както става досега, но и открито и официално, ако искаме да спасим по-голяма част от Р Македония от албанизация.
За събитията от 1945 г. насам ще трябва да бъде проведена изключително сериозна научна и политическа дискусия между политици и историци от Скопие и София, като главния въпрос ще бъде след като е известно, че „македонската нация” е дело на Коминтерна-кой днес повдига отново идеята за съществуване на македонска политическа нация, и чии геостратегически интереси на Балканите изпълнява тя в наши дни? Ако тези въпроси не бъдат изяснени между София и Скопие, след известно време Р Македония може да стане трета албанска държава.
Младите поколения в България и Р Македония, трябва не - а са задължени да са наясно с тази проста истина, за да не стават жертва на чужди на Македония и България интереси, а също така и да намират по-лесно пътя на своето общо бъдеще. Денят на Македония - „Св. Дух”, нека бъде ден за размисъл, ден за нови идеи, ден за утрешното единство на всички българи обединени в Европейския Съюз.

3193
12 юни

1872 година в Либяхово е роден Борис Сарафов - български офицер, ръководител на Върховния македоно-одрински комитет и ВМОРО. Завършва Солунската българска мъжка гимназия в 1890 година, където участва в революционни кръжоци. След това завършва Военното училище в София. На 2 август 1893 година Сарафов е произведен в подпоручик и служи в 15-ти ломски полк в Белоградчик, където привлича съмишленици за подпомагане революционното дело в Македония. През 1895 година Борис Сарафов е войвода на чета в Четническата акция на Македонския комитет. На VI-тия конгрес на македонските братства в България от месец май 1899 година Борис Сарафов е избран за председател на Върховния комитет. По време на Илинденско-Преображенското въстание, Сарафов сформира чета от 40 български военни и навлиза в Македония на 26 януари 1903 година. Пренасят и 150 килограма динамит, които са разпределени по райони, а самият Сарафов се насочва към Костурско. След разцеплението във ВМОРО, на Борис Сарафов е издадена смъртна присъда, подписана от Яне Сандански, Чудомир Кантарджиев, Георги Скрижовски и Александър Буйнов. Убит е на 10 декември 1907 година в София от Тодор Паница. Заедно с него е убит и Иван Гарванов.

3194
11 юни

1878 година в Охрид е родена Янка Каневчена - българска революционерка, деятелка на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Влиза във ВМОРО и участва в революционната женска група на учителката Славка Чакърова-Пушкарова от Струга, заедно с Люба Кюпева от Велес и Амалия Примджанова, по-късно съпруга на Климент Шапкарев. Тя е любима на Гоце Делчев, като след смъртта му се жени за Михаил Герджиков.

3195
8 юни

1946 година загива революционерът от ВМРО Кирил Дрангов-син на полк. Борис Дрангов. Кирил Дрангов е роден на 15 юли 1901 година в Лом. Като ученик е доброволец в Първата световна война, в която загива баща му. Завършва Първа мъжка гимназия в София. Влиза в редовете на ВМРО и е сред основателите на студентското дружество „Вардар“. Във ВМРО Дрангов става един от най-приближените на Иван Михайлов дейци. След убийството на Тодор Александров участва в разгрома на левицата в така наречените Горноджумайските събития през септември 1924 година. На Шестия конгрес на организацията е избран за пунктов началник на София. Дрангов се занимава с международните контакти на организацията и в подготовката на много от терористичните актове. След освобождението на по-голямата част от Вардарска Македония през април 1941 година Дрангов се установява със семейството си в родния град на баща му Скопие и упражнява адвокатската си професия. В началото на септември 1944 година при оттеглянето на българските войски от Вардарска Македония се завръща в София. След Деветосептемврийския преврат Кирил Дрангов се укрива в София, издирван от новата власт, която се разправя с членовете на ВМРО. Но през юни 1946 година къщата на Дрангов е обкръжена, и за да не бъде арестуван, той се самоубива. Преди да умре, успява да убие шестима от 14-те агенти, които са изпратени за него.

Страници: 1 ... 211 212 [213] 214 215 ... 220