3166
Забележителни личности и настани / Одг: На денешен ден
« на: Април 12, 2011, 07:05:45 »
12 април
1894 година след продължителни искания на екзах Йосиф I, подкрепен категорично от българското правителство, е издадено султанско ираде за митрополитски берати за Велешка и Неврокопска епархии. Българската екзархия получила официално правото върху българските училища в Македония и Одринско. В ирадето се разрешава също да се закупи сграда за Екзархията в Пера, даден е терен за построяване на българско духовно училище в Цариград.
През прил 1888 година се поставя първото искане за берати за владици в Македония. Междувременно сръбският крал Милан абдикира в полза на сина си Александър Обренович. Постепенно Русия се ориентирала към Сърбия, която от своя страна засилвала пропагандата си в Македония.
През февруари 1890 година Стефан Стамболов изпраща нота до Високата порта, в която наред с други въпроси отново се поставя искането на владишки берати в Македония. На 4 юни се изпраща нова нота на Стамболов до Високата порта за признаването на Фердинанд за княз и искане за владишки берати в Македония. По същото време искане за берати в Скопска, Охридска и Велешка епархии отправя и Йосиф I. Великите сили без Русия и Франция, подкрепят искането на княза и екзарха. На 5 юли е издадено султанско ираде за екзархийски митрополити в Скопска и Охридска епархии и позволение за свободно посещаване на екзархийски митрополит в Одрински вилает. В ирадето се дава разрешение за издаване на екзархийски вестник (“Новини”) и за построяване на българска църква в квартал “Фенер”. Бератите са издадени на българското правителство, с което се признава че княжеството е законният представител на българите в Македония и Одринско.
1894 година след продължителни искания на екзах Йосиф I, подкрепен категорично от българското правителство, е издадено султанско ираде за митрополитски берати за Велешка и Неврокопска епархии. Българската екзархия получила официално правото върху българските училища в Македония и Одринско. В ирадето се разрешава също да се закупи сграда за Екзархията в Пера, даден е терен за построяване на българско духовно училище в Цариград.
През прил 1888 година се поставя първото искане за берати за владици в Македония. Междувременно сръбският крал Милан абдикира в полза на сина си Александър Обренович. Постепенно Русия се ориентирала към Сърбия, която от своя страна засилвала пропагандата си в Македония.
През февруари 1890 година Стефан Стамболов изпраща нота до Високата порта, в която наред с други въпроси отново се поставя искането на владишки берати в Македония. На 4 юни се изпраща нова нота на Стамболов до Високата порта за признаването на Фердинанд за княз и искане за владишки берати в Македония. По същото време искане за берати в Скопска, Охридска и Велешка епархии отправя и Йосиф I. Великите сили без Русия и Франция, подкрепят искането на княза и екзарха. На 5 юли е издадено султанско ираде за екзархийски митрополити в Скопска и Охридска епархии и позволение за свободно посещаване на екзархийски митрополит в Одрински вилает. В ирадето се дава разрешение за издаване на екзархийски вестник (“Новини”) и за построяване на българска църква в квартал “Фенер”. Бератите са издадени на българското правителство, с което се признава че княжеството е законният представител на българите в Македония и Одринско.