Елешнишки манастир
Води се действащ, но е без монашеско братство. Манастира се охранява, но ако пожелаете да разгледате манастира ще ви допуснат. Комплексът се състои от църква и жилищни и стопански постройки, които са в много лошо състояние. За сметка на това, църквата датираща от XVI в. е възстановена в 2002 г. и в днешния си вид представлява малка еднокорабна, едноабсидна конструкция с притвор и добавен по-късно към южната фасада открит притвор.
Когато се заинтерисувах за историята в годините преди освобождението на България се разказва следната история. „В обителта имало скривалище на Левски. При разгрома на Ботевата чета в началото на юни 1876 г., тук намерили подслон някои от оцелелите четници.” Заинтерисуван от разказаното потърсих повече писмени сведения за случилото се. Истината се оказва друга. Цитирам:
Дописка от свещеник Георги поп Димитров печатана във в. «Правдолюбя., брой 21 от 3. VI. 1889 год. редактиран в Ловеч.
......„Пета група от около 30 души четници се отправили да търсят храна и подслон в Елешнишкия манастир. По пътя за манастира напуснали групата: Димитър Начев от Пирдоп (през 1885 год. околийски началник в гр. Орхание, лично познат на свещеник Георги).
Георги Дишлията от Араплий, неизвестна околия. Друг четник от тая група, на когото името не се знае, бил убит в ливадите на с. Абланица, Софийско.
След дълго скитане из непроходимите зъбести чуки, гладни, капнали от умора, нашите борци за свободата се явили в манастира, като предварително изпратили неколко души да попитат игумена има ли в манастира неприятел. Отговорено им било, че в манастира нямало никакви турци. Въстаниците спокойно влезли в манастира, свалили си оръжието и чантите и се разположили на почивка. Но внезапно от затворените манастирски стаи с голи ятагани излезли разярените турци главорези и със светкавична бързина се нахвърлили върху зaдавилите се от ужас и изненада български въстаници. Само за няколко минути всичко било свършено. Дворът на Елешвишкия манастир потънал в локви кръв.
Утихнало всичко. Само славеят като че променил своята сладкогласна любовна песен в тъжовна. Прохладният вечерен въздух, леко подвижван от слаб ветрец, милвал нежно раните на умирающите.
Хладният въздух, натъжен, изпуснал капки сълзи, които паднали по лицата на героите, невидени и неоплакани от мила майка и първо либе! От топлите още барички кръв, излизала лека пара и се смесвала с вечерната прохлада.
А апостолите на свободата, скъпи синове на майка България, с разсечени черепи и обезобразени лица, били препречили по разни посоки манастирския двор. И когато тъжната луна изпратила последна целувка по бледите лица на героите, техните тела били вече изстинали.
Поклон, юнаци! Вие умрехте, но вашето име вечно ще живее! Историята широко ще разтвори своите страници, за да впише със златни букви светите ви имена! И докато българин живее на земята, ще споменува и ще се кланя пред смелите ви подвизи!
И тъй тия носители на свободата, зидари на днешна и утрешна България, станали жертва на мръсно предателство от една черна душа, по-черна от расото, което я покривало.
За да запази своя грешен и никому непотребен живот, тоя престъпник пред Бога и закона, предал на погибел собствените си освободители! Изменнико, твоята душа и в пъкъла няма да намери покой!........”
Добре е да помним историята си и да я предаваме на бъдните поколения. Добра или лоша, угодна или не, тя е наша.
http://savakuf.snimka.bg/travel/manastiri.603114.24048763
Пораки - опълченец