Бугарски Културен Клуб

Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).

Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија
Напредно пребарување  

Новости:

Прикажи ги пораките

Овој оддел овозможува да ги гледате сите пораки оставени од овој член. Но внимавај можеш да ги видиш истите само од делови на форумот каде имаш пристап.

Пораки - bagain

Страници: 1 2 [3] 4 5 6
32
Миладиновци да бъдат обявени за светци!
http://www.duma.bg/duma/node/16152


Цитат
Навършват се 150 години от появата на "Български народни песни". Епохално дело на братята Димитър и Константин Миладинови, които в скверни времена (не по-малко скверни от днешните) избродват отечеството и събират безценни скрижали, като ги издават в Загреб със спомоществователството на хърватския епископ Йосиф Щросмайер. Величайше дело, защото тъкмо когато  току-що Българско е започнало да се пробужда от петвековното "присъствие" и гърцизма, излиза на бял свят този бисер на националната ни духовност.

Негови сътворители са двамата братя от Струга, които ни на йота не са имали съмнение в своята духовна и родова принадлежност. През целия си бурен живот те се трудят "на ползу роду болгарскому". Приживе Димитър Миладинов е послушник в манастира "Св. Наум", събира средства за градежа на черквата "Св. Стефан" в Цариград, учителства в Струга и Охрид, в Кукуш и Прилеп, в Битоля... Константин следва пътя на брата си, след което учи в Атина и Одеса, в Москва, сближава се с Любен Каравелов и Нешо Бончев, с Георги Раковски. До него пише по повод излизането на "Български народни песни": "во огласот ми Македония назвах Западна Болгария (как и требит да се викат)".

Известна е нерадата участ на Миладиновци, които за "Песните" са наклеветени от гръцки фанариоти и затворени в Цариградските зандани, където са отровени заради своето дело.

Прави огромна чест на Бойка Асиова (виж стр. 20-21), когато пише вдъхновено за "Двата Миладина", че припомня забравената днес идея на големия български книжовник и фолклорист Кузман Шапкарев двамата братя да бъдат "провъзгласени за православно-славенски мъченици-светии".

Както е известно, неотдавна мъчениците от Баташкото клане бяха канонизирани за светци. Не е ли дошло време с този ореол да бъдат осенени и челата на Миладиновци, събрали и съхранили за Отечеството, осветили със своята саможертва българския дух. Време е!   




34


Йордан Хаджиконстантинов е роден през 1818 година в град Велес. Първоначално учи в местното килийно училище, а по-късно продължава образованието си в Солун и Самоков. Около 1840 г. започва да преподава като частен, а около 1845 г. — и като общински учител в родния си град. По това време пропагандира необходимостта от новобългарска просвета в македонските земи и влиза в остър конфликт с местното гръцко духовенство. През 1848-1854 г. е учител в българското училище в Скопие и си спечелва голяма популярност както с новаторските си методи на преподаване, така и с множеството дописки, които публикува в Цариградски вестник. Отстранен е от общинското училище поради конфликтите му с митрополита на Скопие, а през януари 1857 г. е принуден от местните турски власти да напусне града завинаги.
При посещението на великия везир във Велес през 1861 г. битолск
ият владика Венедикт обвинява Джинот, че е сръбски агент и че съхранява в библиотеката си книги и вестници, публикувани от Георги Раковски. В резултат Джинот e заточен в Айдън (Мала Азия), а при изтезанията по пътя изгубва едното си око, поради което започват да го наричат Джѝнот. Освободен след застъпничеството на цариградските български първенци[1], той се завръща Велес през 1863 г. и се отдава изцяло на просветна дейност.
През 50-те години на 19 век Йордан Хаджиконстантинов влиза в близки контакти със Сръбското дружество за словесност в Белград (бъдещата Сръбска академия на науките и изкуствата) и публикува в Гласника (списанието на Дружеството) някои материали за българската средновековна история и литература. Така например, на 23 януари 1854 г. той изпраща от Скопие в Белград препис от т.нар. Разказ за възстановяването на Българската патриаршия през 1235 г., който до този момент изобщо не е познат на науката (текстът е отпечатан в Т. VII на Гласника през 1855). Йордан Хаджиконстантинов открива и публикува за пръв път (в Т. VIII на Гласника през 1856) и неизвестното дотогава старобългарско произведение от XII в. Солунска легенда ("Слово на Кирил Философ как покръсти българите").
"Нека служим роду моему, ако е и за крива Бога. Не е честно мене Болгарину да отчаявам и да вракям зло за зло. Болгарин прави и верни и благородни човек, Болгарин е любитель всякое добро, Болгарин е срамота да се отричува от своя род и язык, той Болгарин, който родо свой си хули името му е ни ден ни нощ. Аз сам Болгарин, плачем за нашите изгубени болгаре, които са во Долна Мисия, затова сдолжни сме да ся жертвуваме за бракята наши пресладкии болгари. многоревностнии Юрдан х. Константинов" (Цариградски вестник, бр. 44 от 1855 г.)










http://www.kroraina.com/knigi/bugarash/prerodbenici/dzhinot/dzhinot.html

"ОБИЧАИ В ДОЛНОЙ МИСИИ ИЛИ ЗАПАДНОЙ БОЛ ГАРИИ
  („Цариградски вестник”, бр. 93-94-95-96 от 1852)
  [ Бележки на Ив. Радев ]
 
— Имаят ли славянски обичаи, защо от това они ще се докажат да се болгаре, ако да се внетре и во Франций?
 
— Та това е перво и до днеска во Велес, Тиквеш, Щип, Скопие и всичка западна Болгария. Служби имаят (т.е. светковини) — Св. Петка, Митровден, Св. Архангел, Пречиста (ввдение), Св. Георгий (обновление храма иже в Киев), Св. Варвара, Богата Сава (тако го зоват Св. Сава), Св. Никола (три дни), Св. Атанас. Овий служби се прават во граде, вон по селата: Гюргиовден, Спасовден, Атанасовден, Св. Никола, Св. Константин и Елени, Духовден, Св. Троица, Св. Илия, Св. Пантелея и пр. По овий градски и селски служби големо количество се троши и во една година що ся гощаваят тии пари да се соберат, можат две прекрасни училища да направат и на четирмина учители да платат во един град.
"

Голяма част от творчеството на големият Български възрожденец Йордан Хаджиконстантинов-Джинот ,може да прочете :

http://www.kroraina.com/knigi/bmark/jhk/index.htm


35
Возрожденци / Григор Пърличев
« на: Јуни 23, 2011, 12:32:43  »
Григор Пърличев



............И така, големият просветен и културен деец, поет, писател и преводач Григор Ставрев Пърличев е роден на 18.01.1930/1931 година в Охрид в бедно занаятчийско семейство. Той рано остава без баща и е отгледан от майка си и дядо си. Учи първоначално в килийно гръцко училище в родния си град, а по-късно при Димитър Миладинов – друг бележит български възрожденец от Македония. През 1850–1851 следва медицина в Атина, но прекъсва поради финансови затруднения. Учител е в с. Белица, Охридско, в Прилеп и в Охрид. От 1858 г. продължава следването си в Медицинския факултет в Атина, а през 1860 се прехвърля във Филологическия факултет.

Подобно на немалка част от дейците на Възражзането, през първите десетилетия от живота си Григор Пърличев изпитва силното културно влияние на елинизма. През 1860 г. той участва в ежегодния поетичен кункурс в Атина с поемата си „Арматолос” (Войводата, Сердарят), посветена на Кузман капитан, спечелва първа награда и почетния лавров венец. Комисията и литературната общественост наричат лауреата като „втори Омир”. Още по-голяма е изненадата на професор Рангавис когато запитва „втория Омир”, какъв е по народност и получава отговора „българин”. На победителя предлагат стипендия за университетите в Оксфорд или Берлин да работи за гръцката култура, след като е написал толкова хубави стихове на гръцки език. Григор Пърличев заявява: „Обичам народността си повече от живота си…Ако спечелих лавров венец, спечелих го геройски, без да тропам по ничия врата … Българин съм... Не се отказвам от своята народност!”
На следващата година отново се готви да участва в поетичния конкурс с поемата „Скендер бей”, също написана на гръцки (преведена на български в проза чак през 1967 г., а в стихове през 1970 г.), но се отказва след арестуването на братя Миладинови, предизвикало обрат в творческите и обществените му възгледи.

Напуска Атина след вестта за смъртта на братя Миладинови, които стават жертва на интригите на гръцкото духовенство. Тогава Пърличев окончателно се дистанцира от елинизма и продължава борбата им за въвеждане на български език в училището и в черквата. От 1862 г. е учител в Охрид и той е водачът на българското население срещу гърцизма и негова е основната роля за въвеждането на българския език в училищата и църквите в Охрид. Първото му слово на български език е „Чувай ся себе си”, произнесено на годишните изпити през 1866 г.

По донос на гръцкия митрополит в града през 1868 г. е арестуван и хвърлен в охридската тъмница, по-късно е откаран в дебърския затвор. Освободен благодарение на застъпничеството на охридчани, Григор Пърличев продължава педагогическата и обществената си дейност. По негова инициатива през 1869 г. в Охрид е създадено първото читалище, наречено „Св. Климент“.

През следващите години Григор Пърличев продължава да се занимава с просветна и обществена дейност. Написва своята „Автобиография”, която разкрива нови страни от самобитния му талант на повествовател, народопсихолог, филолог и историк. Учителства в различни градове на Македония или освободена България – Струга, Габрово, Битоля, Охрид. Известно време е учител и в новооткритата Солунска българска мъжка гимназия.

След пенсионирането си живее в родния Охрид, заобиколен от семейството си и признателните си съграждани.
Като общественик Пърличев постига висок връх на българско и лично удовлетворение, като спасява Охридско от гърцизма и от фанариотската власт и като изгражда новобългарската просвета.

Иска ми се да вярвам, че много от нас, във всеки един момент могат да кажат и казват, така, както Пърличев е казал:
"Българин съм... Не се отказвам от своята народност!''

http://frognews.bg/news_30867/Zabravenite_vazrojdentsi_%E2%80%93_Grigor_Parlichev/

ГРИГОР ПЪРЛИЧЕВ
 
("Избрани произведения", Бълг. писател, София, 1970)
 

 

 АВТОБИОГРАФИЯ
 

 "ВОЙВОДАТА" - превел Андрей Германов
 

 Мечта на един Старец - в. "Балкан", 28 април 1883 г.
 
 


http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:WPqO-bagvj8J:www.kroraina.com/knigi/gp/index.html+%D0%93%D0%A0%D0%98%D0%93%D0%9E%D0%A0+%D0%9F%D0%AA%D0%A0%D0%9B%D0%98%D0%A7%D0%95%D0%92&cd=2&hl=en&ct=clnk&gl=bg&source=www.google.bg



Пърличев на стари години



http://www.google.bg/search?aq=f&sourceid=chrome&ie=UTF-8&q=%D0%93%D0%A0%D0%98%D0%93%D0%9E%D0%A0+%D0%9F%D0%AA%D0%A0%D0%9B%D0%98%D0%A7%D0%95%D0%92

37

Khan Tervel of Bulgaria against Arabians and saving of Constantinople and Christian Europe

http://www.youtube.com/watch?v=BY7dbnxVmIo&NR=1

38

Кушански монети на Герай. Забележете, че владетелят е с изкуствена деформация на черепа и превръзка с ленена ивица, характерна и за прабългарите по времето на княз Борис - Михаил.
Цитат
Важна податка за ранно племенно присъствие при българите може да бъде и самоназванието "капанци" на една компактна, много консервативна и своебразна българска етнографска група в Североизточна България (Керемидарска, 2000: 105–106), чийто произход се извежда пряко от прабългарите. Смисълът и произходът на самоназванието “капанци” обаче са забравени. По-долу се представя хипотезата, че това название повтаря самоназванието „копани” на кушаните, народ родствен на прабългарите, част от който заедно с прабългарите и някои други източноирански народи (берсили, есегели, ефталити) са се заселили на север от Кавказ и в Стара Голяма България...................................
Самоназванието на кушаните е отбелязано върху кушанските монети. На фиг. 1 е представена една такава монета на кушанския владетел Герай от последните десетилетия пр. н. е. Надписът е на кушано-бактрийски език, изписан с гръцки букви: TYРАNNOINOTOS HРAOV SANABOY  KOPPANOY, което съгласно [Ртвеладзе, 2005: 78) означава: “Тиранът Герай - Санаб кушански”. Герай е един от първите кушански владетели с прозвище Санаб, което значи “отблъскващ врага”.
Ценното в тези надписи е, че разкриват самоназванието на кушаните – KOPPAN, копани. На основа на горните исторически факти и на омонимията "капанци - копани" може да се изкаже хипотезата, че названието “капанци” идва от самоназванието KOPPAN на древните кушани. Това вероятно означава, че заедно с мнозинството оногундури – прабългари на Аспарух и по-малките групи берсили и есегели, от земите над Кавказ са дошли и малки групи кушани (капанци) и ефталити (вархонити – авари - тетал). В това няма нищо чудно, просто такъв е бил етническия състав на Кубратова България съгласно данните на арабски и арменски източници от тези времена. С разпада на Кубратова България, части от това смесено население, предвождано от Аспарух - Еспор, се премества на запад към Дунава и установява властта на рода Дуло върху нова територия – първоначално Онгъла и по-късно Дунавска България.
 След победата над цялата византийска армия, народът на Аспарух е минал Дунава и заел византийската провинция Малка Скития, днешна Южна и Северна Добруджа, където от дълбока древност живеят скити. Още във II-ри в. пр. н. е. тези скити образуват своя държава. Известни са шестима царе на тази държава: Канит, Тануза, Акроза, Елис, Харасп и Сариак, чийто имена са типично скитски и ираноезични [Методи Манов. Нови типове монети на скитските владетели Канит и Акроза. Нумизматика, сфрагистика и епиграфика. 3, част I (2006), 81-94]. Тези скити, доколкото са останали след грабежите на кутригури и протославяни, са се влели безконфликтно в ираноезичната маса на дошлите българи......................................

http://www.protobulgarians.com/Statii%20za%20prabaalgarite/Prabaalgari%20-%20plemenno%20delenie.htm
И  едно скромно допълнение от мен,относно Кушаните-Капанци- всяка година на Тодоров ден в цяла България се провежда надбягване с коне.Един много красив празник,където всеки стопанин нагиздва коня си и го изкарва на състезанието - така наречената КУШИЯ


http://www.youtube.com/watch?v=qaQA5MFU7nk&feature=related








39
Днес е 24 май - Денят на славянската писвеност и българската просвета и култура.

По традиция на днешния ден в цялата страна се чества българската просвета, култура и създаването на глаголицата от братята Свети Кирил и Свети Методий. По-късно учениците им опростяват създадените от тях през 855 година букви и новата азбука наричат Кирилица в чест на Свети Кирил. Днес около 10 % от държавите на планетата пишат на тази азбука. Използват я предимно южните славянски народи, а също така и някои неславянски етноси в Русия. Кирилицата е официална азбука в Монголия и в някои републики от бившия Съветски съюз, а до 19 век се е ползвала и в Румъния.

От 2007 година азбуката е официално призната и се използва в Европейския съюз. За да отбележи 24 май дори световната търсачка Google изписа логото си на кирилица. По традиция център на тържествата у нас е градинката пред Народната библиотека "Св.Св. Кирил и Методий", където е и паметникът на двамата братя.
http://bnt.bg/bg/news/view/53481/tyrjestvata_pred_narodnata_biblioteka


http://www.google.com/webhp?hl=bg


40
Кирил и Методий имали много последователи и обучили голям брой ученици, които продължили просветителското им дело. Известни са имената само на няколко от тях - Сава, Климент, Горазд, Наум и Ангеларий. След смъртта на Кирил и Методий тогавашната историческа обстановка в Западна Европа се изменила и учениците били подложени на преследване. Като търсили къде да продължат делото си, те достигнали Белград. Тогава княз Борис I създал два книжовни центъра - за църковно обучение в Охрид и за просветно-книжовна дейност в столицата, преместена по-късно в Преслав.
Така били създадени Охридската и Преславската книжовни школи. С годините учениците на Кирил и Методий превели и съставили много сборници с текстове. В резултат на просветната и книжовната им дейност, България станала основен център на славянската писменост.

Думата "азбука" произлиза от имената на първите две букви от глаголицата - азъ и боукы. Английската дума за азбука "alphabet" пък се получава от имената на първите две букви от гръцката азбука - алфа и бета.

На каква азбука пишем: глаголица или кирилица?

Глаголицата е азбуката, която била създадена от двамата братя. Техните ученици създали по-лесни за изписване букви и тази азбука била наречена кирилица в чест на Кирил. Около 10 % от държавите на планетата днес пишат на кирилица.

Глаголицата представлява система от графики. Тя се е състояла от 38 букви, предназначени да отразяват съвсем точно звуковите особеностина старобългарския език. Кирилицата била създадена към края на IX век вероятно в Преславската книжовна школа. Тази азбука включвала 24 букви от гръцката азбука. Към тях били добавени още няколко букви, които отразявали спецификите на старобългарската реч. Кирилицата и глаголицата се ползвали едновременно в продължение на няколко века. На глаголица били писани църковните книги, а на кирилица - светските. Постепенно обаче новата азбука изместила глаголицата.

Върви, народе възродени!

"Върви, народе възродени" е химнът на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. Текстът и мелодиятаса едно от първите неща, които всеки малък ученик научава в училище.

Историята на създаването на химна е доста любопитна. Автор на текста е поетът Стоян Михайловски, който написал стихотворението в Русе. публикувал го за пръв път в сп. "Мисъл" през 1892г. Първоначалният текст бил от 14 строфи и нееднократно през годините бил съкращаван и променян.

През 1901 г. композиторът Панайот Пипков открил стихотворението в учебника на свой ученик. Изключително вдъхновен, той написал музиката към него само за около четвърт час.

Стихотворението "Върви, народе възродени" е преведено на 21 езика.


http://www.libvar.bg/teen/24/24may.html
Цитат
24 Май - Празник на славянската писменост, на българската просвета и култура
24 май 2011 - България

... че и ний сме дали нещо на светът
и на вси славоне книги да четат.
Иван Вазов

24 Май е празник на славянската писменост, на българската просвета и култура. Той е празникът, който се чества от най-дълго време в близката ни история - 160 години.

За първи път на 11 май 1851 г. в епархийското училище `Св. Св. Кирил и Методий` в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Светите братя Кирил и Методий - създатели на славянската писменост. През 1857 година този празник на Св. Св. Кирил и Методий започва редовно да се отбелязва в Пловдив, Цариград, Шумен, и Лом. Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров - това е общият църковен празник на двамата светии.

Най-ранните данни за отбелязване на 11 май като ден на Светите равноапостоли и славянобългарски просветители Кирил и Методи датират от XII век, като те са признати за светци още в края на IX век............
http://www.balkanfolk.com/bg/news.php?id=23

Тържества по случай 24 май в Рим и Ватикана

Най-големите извън България тържества по случай 24 май продължиха в Рим и Ватикана с поклон на гроба на Св. Константин-Кирил Философ в базиликата "Сан Клементе", където бе отслужен молебен. Венец положи председателят на Народното събрание Цецка Цачева, която е начело на официалната българска делегация за честванията на празника на българската култура и на славянската писменост и деня на Светите братя Кирил Методий във Ватикана и в Рим. Храмът е една от четирите папски базилики, три от които са извън Ватикана, но спадат към неговата територия. Базиликата е традиционно място за преклонение пред делото на Светите братя Кирил и Методий. Председателят на Народното събрание и членовете на официалната делегация посетиха и църквата "Св. Св. Викентий и Анастасий". По време на визитата си в България от 23 до 26 май 2002 година папа Йоан Павел Втори обяви, че Светият престол предоставя храма за ползване от българската православна общност. Българската делегация предостави на храма и на българската общност в Рим каталог на изложбата "Българските светци 9-19 век". Експозицията, която е представена за първи път през този месец в Националната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий", запознава с делото на Светите братя и с най-популярните и обичани от българския народ светци.

http://bnr.bg/sites/radiobulgaria/Lifestyle/News/Pages/24.05.11-5.aspx
Цитат
Днес честваме Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. С празника почитаме Светите братя Кирил и Методий - създатели на славянската азбука.  Денят на  Българската просвета и култура и на славянската писменост  ще бъде отбелязан в цялата страна.

В София тържествата започват в 9 и половина с  изпълненията на духови оркестри, мажоретни състави, фолклорни ансамбли пред Археологически
музей, пл. „Ал. Батенберг” и градината пред Народния театър „Иван Вазов”.  В 10:30 от площада пред Националната художествена галерия ще
тръгне тържествено шествие, а от 11:00 часа пред Народната библиотека ще бъде отслужен водосвет.

На церемония в Гербовата зала на „Дондуков” 2 държавният глава Георги Първанов ще връчи Почетен знак на Президента на читалищните дейци, а също и висши държавни отличия на изтъкнати дейци на културата. Президентът ще се включи и в тържественото шествие за 24 май.

Премиерът Бойко Борисов ще отправи приветствие към участниците в 32-рия конгрес на Съюза на народните читалища в НДК. Във всички епархии ще бъдат отслужени тържествени молбени.
http://bnt.bg/bg/news/view/53467/den_na_bylgarskata_prosveta_i_kultura




41
Преди повече от 1140 години,Българският владетел св.Цар Борис Михайл Покръстител,започва изпълнението на великия държавнически план ,за пребъдването на Българският народ през вековете.С приемането на християнството като официална държавна религия през 865г България се приобщава  за винаги към Европейското културно и цивилизационно пространство.Нека не забравяме ,че по онова време България е велика сила - простираща се от Будапеща до Одрин и от устието на Днепър до Драч-днешният Дурас на адриатическото крайбрежие.
Цитат
През 879 г. на патриаршеския престол в Константинопол сяда за втори път патриарх Фотий и свиква нов църковен събор. На 24 декември 879 г. Фотиевият събор постановява, че Константинополската патриаршия повече няма да ръкополага в България дори да бъде отправена подобна молба. На практика това означава, че Българската църква става автокефална (самостоятелна). Начело на българската църква застава Йосиф I, архиепископ и първи български патриарх, който провежда прославянската политика на Борис и по-късно на Симеон
По същото време Борис приема радушно учениците на Кирил и Методий - Наум, Ангеларий и Климент, изпращайки Климент Охридски като епископ в Охрид със задачата да създаде книжовна школа в областта Кутмичевица. През 893 г. Климент е заменен в Охрид от Наум. Борис, както и Симеон, следят за насаждането на славянския църковен елемент и в Охрид. С тяхната поддръжка българските епископи в Македония разпространяват там славянската писменост без спънки от страна на официалните гръцки предстоятели.
След продължително 36-годишно управление, през 889 г. княз Борис се отказва доброволно от престола и се оттегля в манастир. Борис има четирима сина: Владимир-Расате, Гавраил, Симеон и Яков. За свой наследник посочва първородния си син Владимир-Расате.
[2] Неумелата антивизантийска политика на княз Владимир-Расате, съпроводена с опит за възстановяване на езичеството принуждава княз Борис I да напусне манастира и да предприеме решителни мерки. Той сваля Владимир-Расате от престола, ослепява го и го хвърля в тъмница. Непосредствено след това свиква народен събор, на който оповестява че поставя Симеон на престола и преместването на столицата от Плиска във Велики Преслав.

Икона на Свети цар Борис

Ктиторски портрет на Борис I (852-889) в манастира "Св. Наум" край Охрид, фреска от 1806 година

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81_I


Въпреки че мечът в ръцете ни се е пречупвал на двапъти ,винаги са се намирали хора като хилендарският монах Паисий които благодарение на светото дело на св.Цар Брис-Михаил ,светите братя св.,св.Кирил и Методий и техните ученици св.Климент, св.Наум,св.Сава, св.Горазд и св. Ангеларий са  започвали своето Будителско дело и извиквайки на висок глас “О неразумний и Йуроде поради что се срамиш да се наречеш Болгарин“,са запалвали искрата на разбуждането и възраждането на нашият народ.



 [/color]
Цитат
История на празника [редактиране]

Първите известни свидетелства за честването на празника са открити в арменска летопис от 1813 г., където се споменава за честване на светите братя на 22 май 1803 г. в Шумен. За първи път на 11 май 1851 г. в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Кирил и Методий — създатели на глаголицата. Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров — това е общият църковен празник на двамата светии. Във възрожденската ни книжнина първите известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май, се срещат в "Христоматия славянского язъка" от 1852 г. на Неофит Рилски.
През 1857 година денят на "светите братя" е почетен в българската църква "Св. Стефан" в Цариград, заедно със служба и за Св. Иван Рилски. На следващата година, 1858 г. този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена служба в църквата "Света Богородица", а след това учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий. Празникът започва редовно да се отбелязва в Шумен и Лом, а от 1860 г. и в Скопие. От 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. В София празникът бил организиран от учителя Сава Филаретов.
По време на борбите за църковна независимост от началото на 18-ти век историческото дело на Кирил и Методий е не само стимул, но и казус против гръцката Вселенска патриаршия. Превръща се в символ на бъдещата независимост, както отбелязва в една от статиите си Христо Ботев. Празникът надхвърля църковно-училищните рамки на своето отбелязване и се превръща в общонароден празник. След 1878 г. празнуването на Кирил и Методий се развива в две посоки. В свободна България той се ограничава до училищен празник. В Македония и Одринско обаче същият запазва функциите си и на демонстрация на българщината в борбата ѝ против турското управление, както и против асимилаторските домогвания на сръбската и гръцката пропаганда. Особено значение празникът на Кирил и Методий придобива след Първата световна война.
С въвеждането на григорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от държавата и църквата, се чества на един ден - 24 май. След 1969 г. се провежда секуларизация чрез отделяне на църковния от светския календар, затова днес съществуват два празника - църковен (11 май) и светски (24 май). За официален празник на Народна Република България 24 май е обявен с решение на Деветото Народно събрание на 30 март 1990 година, а от 15 ноември 1990 г. е официален празник на Република България, когато Народна република България е преименувана на Република България.
Най-ранните данни за отбелязване на 11 май като ден на Светите равноапостоли и просветители Кирил и Методий датират от XII век, като те са признати за светци още в края на IX век. Поотделно паметта на св. Кирил се отбелязва на 14 февруари, а на св. Методий — на 6 април (дните на тяхната смърт). Всеруският Синод по повод празнуването хилядогодишнината на Моравската мисия на Св. св. Кирил и Методий взема следното решение: „За спомен на хилядолетието, откакто първоначално бе осветен нашият бащин език чрез Евангелието и Христовата вяра, да се установи ежегодно, започвайки от тази 1863 г. 11 май като църковен празник на преподобните Кирил и Методий!“ След това празникът се чества във всички православни славянски страни.
Общият празник на Св. св. Кирил и Методий се чества и от българската църква и през следващите векове, а през Възраждането се превръща и в училищен празник на буквите. Празникът на Св. св. Кирил и Методий се отбелязва през Възраждането не само в българските земи, но и зад граница — сред възрожденската имиграция в Румъния и Русия, сред българските студенти в чужбина, сред българите, заточени в Диарбекир.
През 1856 г. Йоаким Груев предлага денят на Св. св. Кирил и Методий да бъде празнуван като празник на българските ученици.
На 11 май се чества от правосланта църква като празник на св. св. Кирил и Методий, докато 24 май се е утвърдил като празник на славянската писменост, на българската просвета и култура.
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%BD_%D0%BD%D0%B0_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0_%D0%B8_%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0_%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82
[/size][/b]

42

Частица от мощите на Свети Тривелий положиха в мадарския храм

Частица от мощите на Свети Тривелий е положена в сребърен съд в средата на светия престол на новоосветения храм “Свети Георги Победоносец” в село Мадара. Тя бе донесена от Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславския митрополит Кирил, който днес освети първия източноправославен храм в Мадара. Затова божия дом носи името „Св. Георги Победоносец и Св. Тривелий“.“Хан Тервел е първият български владетел, подстриган за монах и обявен после за светец. Сега е времето с Божията помощ да се запознаят повече българи с тази част от българската история, за да се гордеем, че българите имаме толкова много светии сред владетелите”. Това каза митрополит Кирил. Основите на църквата са положени през 2001 г., но парите за строежа са събирани няколко години. Ктиторите желаят да останат неизвестни.

http://radioshumen.bnr.bg/News/Shumen/Pages/Chastica-ot-moshtite-na-Sveti-Trivelii-polojiha-v-madarskiq-hram.aspx





43
Александре ,Александреееее  :o :o :o
"Който говори истината не се налага да лъже"

Част от карта от 1720 година на района на планината Имеон и Околностите й



http://samoistina.com/2/imeon.htm

 Виж и прочети езика на който говорим от къде иде.
За да не могат разни недоброжелатели да ти обесняват как Българите са татари-монголи и не знам какви още ,само не и велик държавнотворен народ.
Цитат
Аз---   Околното сръбско население наричало българите от Дубля „азковци”, поради твърдия изговор аз, вместо сръбското ja. /СМ-ИБЕ,стр.107/ Българското аз има явен неславянски произход. П.Добрев посочва че в памирските езици /искашимски, бартангски, рушански, хуфски, сариколски/ се среща идентичното на български аз /az/. /ПД-ЕАКБ,стр.63/ В тох./б/ yes, wes в тох./а/ yas, was – аз, ние. /P-IEW/ Виждаме че памирските форми са идентични с тохарската. Също в кюрдски, талишки се среща аz, в осетински ?z – аз. В кховарски asum – аз съм, asumi - вие. Българското аз е с ясна иранска етимология.


Ако, ака, акано, акита – изпражнения.    Авестийски - Aka (akha) - лошо,зло.
Акъл – ум,акъл   Санскрит – Ъкъл
Алем(първи)   Алам - първи (Санскрит) АЛЕИН - първи (Тадж.; Талиш.) ХА РИМА - числото едно (Фарси) АЛАМ, ОЛАМ - първи (Рушански) АРИМА - едно (Скитски)
Алкх(помощ - древнобълг)   ALGKH – помагам (Sarikoli)
Алкхаси - пръстен - старобълг   ALKHA - пръстен Sarikoli)
Алпи(митологични същества при древните българи)   Алпа - млад, малък - Санскрит.............................

Антерия   Андероика - къса мъжка дреха - памирски; Andar - вътрешен......

Баба   праотец (Балкарски ез) БОБО – баба; (Дари) БАБО - баба; (Пащу) БАБА – праотец (Sumerian)........

Багаин   Bakhoin – a military man (Eastern Caucasian)
Багатур   БАКХАДУР (North Indian) БАГАТУР (Georgian)
Багра   - Етимологичен паралел с хинди-урду upar?g, непалски barna, персийски ipairak, пущунски bawr, b?r, bor, белуджи pwr?ng, кашмирски /Сринагар/ ba?ah?ru, кашмирски boduru – цвят.......

Бадем   Бадам(фарси, Пащу)
баджанак   баджанак - персииски
Баери   наниз от пари, който младите булки кичат на главите си
БАЗАР, ПАЗАР   БАЗАР – пазар (Дари, Пащу)
БАИР - високо място   ГОХАР – същност, природа (Дари); ГОХР - същност, природа (Пахл)
Байряк   Байряк - персииски
Бакшиш - Baxsh (бакш) – давам, дарявам, опрощавам.(авестийски,Памир).....

Бат/Бате/Бай   - българско почетно обръщение към по-старши, или по-голям по възраст. Етимологията е подчертано индоиранска. В согдийски b`y /бай/ означава по-стар, санскрит bhagin, раджастхански bh?ja – девер, шурей, в индийския диалект маратхи bh?? – почетно обръщение към брат, приятел, кашмирски b?ye, b?y?, b?yien, хинди-урду b??h – по-голям брат. Сравни с идентичните български байо, байно. .Добрев предлага съвсем основателно именно в това иранско понятие да търсим етимологията на прабългарското бат – почетно обръщение.
Бафта/Пафта (декорация на женските колани в носиите ни)   Бафта - украшение - памирски.................................





Доста голяма част от думите на старите Българи които са останали в езика ни и които и до днес ние използваме можеш да прочетеш.
 

http://rechnik.samoistina.com/




http://www.youtube.com/watch?v=qaQA5MFU7nk&feature=related






44

ГЕНЕТИЧНИЯТ КОД НА БЪЛГАРИНА

От д-р Славян Стоилов

Българска експедиция в Афганистан, Таджикистан и Узбекистан доказа кои сме ние, българите, и откъде идваме. Това стана ясно не от догми, предположения и тълкувания, а от най-чистия възможен език - този на собствените ни гени. Сравнението на нашето ДНК с това на хората, живеещи в древната ни прародина, развенча митовете, че сме див азиатски народ, дошъл тук и влял се в морето от славяни. Оказа се, че 40% от гените ни за от народ, живял по нашите земи преди 7800 г. Това са хората, оставили Варненското съкровище - най-старото обработено злато в света.

Българи или славяни, тюрки или индоевропейци, скотовъди или земеделци са били нашите прадеди? Въпросът за националната ни идентичност напоследък съвсем се обърка в морето от стари и нови хипотези, мнения, предложения, лични и политически интереси. Но ето че с методите на най-точния и достоверен език - човешката ДНК, най-накрая стана ясно от какво тесто са замесени съвременните българи.

Изследванията на генетичния ни код от екипа на проф. Иво Кременски изумиха с откритието, че славянското в кръвта ни едва се доближава до 20-те процента; че не подивели орди от воини на коне, а един цял народ от жени и мъже се е придвижвал от Изток към земите на Балканите. Според последните резултати поне 55% от преобладаващите у нас генетични комбинации са типично индоевропейски, докато характерните за азиатци и тюрки буквално липсват. Развенчаха и общоприетото клише, че сме хубави и умни, защото сме микс от всякакви екзотични народи, минали през кръстопътната ни територия. Оказва се, че наистина сме умни, хубави и добри, но съставени от само 3 основни части: 40% от гените ни са отпреди 7800 години, когато по нашите земи се е ширила мистичната и напреднала култура Варна, около 20% е славянската ни кръв, а останалите над 40% все още се проучват, но логично остават за индоевропейските по произход българи.

По пътя на разгадаване на генетичния код на древния ни народ ще тръгнем от самата зора на човечеството. Ще се срещнем с митохондриалната чернокожа Ева, която е дала гена си не само на белите българки, но и на всички до една жени по Земята днес. Ще разберем как и кога са се обособили специфичните хаплогрупи - комбинации от групи гени, и как, макар че 99,9% от ДНК на всички хора са идентични, сме толкова различни помежду си. Приятно пътуване заедно с нас и д-р Славян Стоилов.

http://www.ossem.eu/article.aspx?pg=arl386


http://www.youtube.com/watch?v=qaQA5MFU7nk&feature=related








45
Актуелни теми од медиумите / Одг: ВЕЛИКДЕН
« на: Април 24, 2011, 12:43:03  »
Христос воскресе! Нека светлината на Неговото воскресение озари живота Ви! Много здраве и благополучие!

Христос воскресе из мертвих,
смертию смерт поправ
и сущим во гробех живот даровав.


http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/podvizhni/Velikden/index.htm

Страници: 1 2 [3] 4 5 6