Бугарски Културен Клуб

Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).

Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија
Напредно пребарување  

Новости:

Прикажи ги пораките

Овој оддел овозможува да ги гледате сите пораки оставени од овој член. Но внимавај можеш да ги видиш истите само од делови на форумот каде имаш пристап.

Пораки - bagain

Страници: 1 [2] 3 4 ... 6
16
Поздрав за сите дето го не знаат свойот род:::
ГОСТУН

http://www.google.bg/search?aq=f&gcx=c&sourceid=chrome&ie=UTF-8&q=%D0%B3%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%83%D0%BD

А това е поздрав за онези дето искат да знаат кой е ГОСТУН 



http://www.youtube.com/watch?NR=1&v=idufRZhfr8g





18

KINGDOM OF BALHARA IS A CONTROVERSIAL HYPOTHESIS OF SOME BULGARIAN SCIENTISTS TO HAVE BEEN THE EARLIEST KNOWN STATE OF THE ANCIENT BULGARS.
It was situated in the upper course of Oxus River (present Amu Darya), and the foothills and valleys of Hindu Kush and Pamir Mountains (ancient Mount Imeon). One historian, Dr Peter Dobrev (senior research fellow), places the date of the kingdom around the 12th century BC, while others (from Ashharatsuyts) place the date 7/6th century BC.


In Sanskrit, "Bal" means "strength" and "hara" means "the possessor", thus, "Balhara" means "the possessor of strength". Another hypothesis is that "Balh" refers to the city of Balkh (Balhara's capital) and that "-ar-" means "man of", so Balhara could mean "man of Balh/Balkh".

According to Bulgarian historian Georgi Bakalov, Bulhi was probably the Armenian name of the ancient Bulgars. Historiographers in late Antiquity and the Early Middle Ages such as Agathias of Myrina, Theophylact Simocatta, and Michael the Syrian also identify Mount Imeon as an early homeland of the ancient Bulgars.

A medieval Armenian source that testifies to this is the "Ashharatsuyts" by Anania Shirakatsi. It was apparently said that the Kingdom was very prosperous and wealthy, trading with other kingdoms and empires (China, Persia, Massegetes), but was conquered and destroyed by a number uncertain forces over the years - probably ancient China, Alexander the Great and various Iranic and Turkic tribes in the vicinity. After the conquest/destruction of the Kingdom of Balhara, the Bulgars (sometime in the 2nd/3rd century AD) migrated west and in the process somehow co-opted into the Hunnic confederacy.

Some of them migrated to Europe already BC. Bakalov cites Byzantine historian Zacharias Rhetor as saying that the Burgars (presumably also identical to the Bulgars), had towns in the valleys of Northern Caucasus. They had also the territory along the north coast of Black Sea east of Axiacus River (Southern Bug) (Latin: Bulensii)[citation needed]. He concludes that they had migrated to that region from Balhara. In Bakalov's view, the Bulgars established their first state there in 165 AD, a date he arrives at by summing the years of life or reign of all rulers listed in the Nominalia of the Bulgarian khans. The Nominalia claims that the first two rulers lived for 300 and 150 years respectively, which has led earlier historians to ignore these figures. Bakalov, however, is of the opinion that their legendary names should be interpreted as referring to entire dynasties, but the dates themselves are accurate. The Kingdom of Old Great Bulgaria is known to have been established in that area in 632 AD. Among the successors of the latter are the medieval Bulgarian Empire and Volga Bulgaria, and present Bulgaria, Tatarstan, and Chuvashia.

According to the Brockhaus Bilder-Conversations-Lexikon (Band 1. 1837., S. 339-340), the Bulhi contributed to the ethnogenesis of the present Tajiks in both Afghanistan, Pakistan and Tajikistan,and possibly the homonymous ethnic group of Balhara in India.

According to some people, the Armenian geographical atlas ‘Ashharatsuyts’ described the Bulgars as such: The inhabitants of Balhara were called Bulh in the 5th-7th century Armenian geographical atlas ‘Ashharatsuyts’. The atlas describes them as an old settled, artisan and trading nation rather than nomadic tribe, inhabiting the area centered around the ancient major city of Balh (Balkh) that comprised roughly present northern Afghanistan and most of Tajikistan.

Another possible connection between Balhara and the Bulgars is the words by Nasir Khosrow Qubadyani, the famous Persian poet of 11th century, who was born in Qubadyan, a village near Balkh in Afghanistan, says:

Doshvar shavad bange to az khaneh be dehliz / Va asan shavad avaze vey az Balkh be Bulgar

Your voice hardly reaches the corridor from the room / But his song (poem) easily reaches from Balkh to Bulgar


http://vencann.com/content/kingdom-balhara



http://www.youtube.com/watch?v=qaQA5MFU7nk&feature=related


19
Когато под коминтерновски трактат наричате Българите с .ЛЪЖЛИВОТО име татари , струвами се че знанието ви е на много , ама много ниско ниво.

Кого точно имаш предвид? Такива хора в цивилизована България и на този форум няма и не може да има!  ::)
Компетент ,ти много добре знаеш ,че форума се чете не само от интелигентни хора.Препоръката ми е към онези не достатъчно грамотни люде които ,къде от незнание,къде от предубеждение, но като в транс непрекъснато повтарят ТАТАРИ,ТАТАРИ .Та затова става дума.
Нека да гледат всички как са се борили предците ни с татарските нашественици.


ПОСЛЕДНАТА КРЕПОСТ
ЧАСТ 1




http://vbox7.com/play:3973ee0c

ЧАСТ 2



http://vbox7.com/play:c91b3821&al=2&vid=152356




20
Скъпи приятели , образованието(науката) е това което ни прави свободни.Когато под коминтерновски трактат наричате Българите с .ЛЪЖЛИВОТО име татари , струвами се че знанието ви е на много , ама много ниско ниво.Не бива после да се чудите защо целият цивилизован свят ви се присмива.Волжка България е онази държава (поизлиза от Българската дума ДЪРЖА)която се явява преграда за татарското завладяване на континента ЕВРОПА. За това преди да кажете каквото и да било за Българите трябва да се ограмотите , а не бива да бъдете като безписмените ...............
 
На всички които обичат истината пожелавам приятно гледане.




http://vbox7.com/play:3973ee0c



http://vbox7.com/play:c91b3821&al=2&vid=152356

21
Кан Тервел ,син на Аспарух ,Кесар на источната римска империя(Византия),е оставил за поколенията уникалният скален барелеф
Мадарски конник.Архиелогически паметник обявен от ЮНЕСКО ,за паметник на световното културно наследство през 1979г.



Ето и част от надписа оставен от Кан Тервел спасителят на християнска Европа, върху монумента МАДАРСКИ КОННИК,на гръцки език :

Юстиниан императорът...при българите и при Тервел дойде. На носоотрязания император моите чичовци от Солун не повярваха и си отидоха в Кисиниите... Владетелят Тервел чрез договор даде на императора ... 5 хиляди... Императорът заедно с мене победи добре.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%B4%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%B8%D0%BA

http://www.information-bg.com/bulgaria/view.php?id=35

22
Нима наистина няма извори отъждестяващи Бактрия с българите?

.................В една старинна хроника, открита в манастира "Сент Петри Сеноненсис" във Франция се съобщава, че през 1234 г. двамата най-силни владетели на Балканите Ватаци и Иван Асен II прекратили враждата помежду си и внезапно нападнали Цариград, където управлявал малолетния император Балдуин II под регентството на Бриен. В бележките за това двамата съюзили се владетели са наречени с израза duobis maioribus satrapis Vastachio et Auxanus ("двамата най-големи управници Ватаци и Асен"), но името на Асен е предадено като Auxanus вероятно поради това, че византийските летописци често са преобръщали неговото име на Асанос. Според техните думи Цариград бил обкръжен от трима големи неприятели и най-опасен от тях бил Иван Асен II, който застрашавал латинските рицари откъм север. Най-интересното в това описание обаче е не самото отдавна отминало събитие, а това че по повод на него българският цар е наречен с израза "Auxanus Rex Bachtrorum ab Equilone", който в превод означава "Асен - цар на Бактрия откъм север". ..................................




Иван Асен ІІ

http://samoistina.com/3/bactriani.htm


http://www.youtube.com/watch?v=qaQA5MFU7nk&feature=related


23
Грција се плаши дали Македонија ќе остане нејзина

Во истиот документ изготвен од дипломатите во Берлин во 1924 година пишува дека етнографската карта на Македонија покажува дека селата и градовите во најголем број се со етничко мешано население, кое меѓусебно бесно е раскарано и живее во крајна беда и незнаење, под лошо управување. Германците направиле прецизно раздвојување на македонскиот јазик како засебен, различен од јазиците на соседните народи. „Две третини од населението во Македонија зборуваат на македонски јазик, кој е сличен на бугарскиот јазик“, заклучиле во Берлин не пропуштајќи да укажат дека населението е збунето од политичките и религиозните пропаганди на соседните држави, но и од големите сили.

http://www.novamakedonija.com.mk/NewsDetal.asp?vest=9141193055&id=9&prilog=0&setIzdanie=22380
Всъщност става дума за "спогодбата Моллов-Кафандарис",между държавна спогодба подписана от финансовите министри на България и Гърция в Женева на 08 12 1927г и одобрена от Обществото на народите НА 12 01 1928г.
Където Гърция се задължава да исплати 1 050 000лв.на България.Следва и размяна на население.
Тук може да  четете за тази спогодба.
http://www.google.bg/search?aq=f&sourceid=chrome&ie=UTF-8&q=%D0%BC%D0%BE%D0%BB%D0%BB%D0%BE%D0%B2+%D0%BA%D0%B0%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%81

Цитат
Изкупуват по 50 ст. книжата "Моллов - Кафандарис"

По 50 ст. за 1000 лв. номинал да се изкупят облигациите, емитирани през 1923 г. по спогодбата "Моллов - Кафандарис", ще решава правителството днес. Книжата обаче трябва да са регистрирани в ДСК. Изкупуването на облигациите и непогасените лихвени купони към тях ще става до 22 декември 2000 г. от ДСК на мястото на регистрацията им, предвижда проекторешението. 6 хил. лв. са заделени в бюджета за този година за изкупуване на облигациите
Стефан Кючуков
http://paper.standartnews.com/archive/2000/06/15/econom/fnstory2.htm




24
Багаине... Кога ти е рождения ден???Да взема да ти подаря един пакет БЕЛАНА и един САНИТЕКС.Та да си бършеш лайната, които дрискаш из форума. Какви 1330 г ,какви сънища пак си сънувал. Пред НДК–то има една глупост ,за паметник я правиха на времето . За паметник на глупоста остана във времето . Та именцето навремето му беше 1300 г България ;).Та смешнико ти 30 г по-късно си се сетил та дата смехотворна си решил да споменеш.Що не вземеш един букет цветя да купиш и пред въпросния паметник на глупоста да го положиш .До сега си мислех ,че просто си леко глуповат ,но ти явно си много тъп гьотферен не подлежащ на култивиране.

Александър,мисля си че освен да обиждаш друго не си в състояние да правиш.Виж си речника,начина на мислене ти е повече от отблъскващ.Жалко за родителите ти.Майка ти сигурно се буди от сън и плаче като се сети за теб.
Нека да ти припомня само че една Държава започва своето съществуване (както в древноста, така и днес),единствено и само след признаването и от другите държави и след подписването на валидните за времето документи-новопризнатата държава става факт.
Цитат
........................А българите, като видели това, започнали да ги преследват подире им и повечето погубили с меч, а мнозина наранили. И като ги преследвали чак до Дунава, преминали го и дошли при т.нар. Варна, близо до Одесос, и до тамошната земя. Като видели, че мястото е много сигурно – отзад поради реката Дунав, отпред и отстрани поради теснините и Понтийско море, и след като покорили измежду намиращите се там славянски племена т.нар. седем племена, поселили северите от предната клисура до Верегава [вероятно Ришкия проход] към източните части, а към юг и запад до Авария останалите седем племена, които плащали данък. И тъй, след като се разширили в тези места, възгордели се и започнали да нападат и да поробват крепостите и земите, които били под ромейска власт. Принуден от това, императорът сключил мир с тях, като се съгласил да .им плаща годишен данък за срам на ромеите заради многото ни грехове. Защото чудно бе за близки и далечни да слушат, че този, който е направил свои данъкоплатци всички – на изток и на запад, на север, и на юг, – да бъде победен от този мръсен и новопоявил се народ. Но той, като вярвал, че това се е случило на християните по божия промисъл, сключил мир, разсъждавайки по евангелски. И до края на живота си той бил необезпокояван от враговете си.”
ТЕОФАН ИЗПОВЕДНИК
А колкото до 1330 годишнината от официализирането на Българската държава на Балканите,в цялата страна има тържества по този повод.
Хайде чети и дано съм ти бил от полза.[/b]
1330г.България на Балканите.
http://www.google.bg/search?aq=2&oq=1330&sourceid=chrome&ie=UTF-8&q=1330+%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8+%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F

25
Карта на Италия с български топоними



Карта на Италия с означени на нея български топоними. /От изданието на Фондация Тангра Българи, Италианци, Ватикана/

Жълтите балончета показват наименованията с корен "Bulgar", а белите - топонимите, образувани с друг български или славянски корен.






Alcuni ritrovamenti storici fanno ritenere che il nucleo abitativo primordiale di Borgaro si sia sviluppato in epoca romana. Proprio alla presenza in loco di una guarnigione romana sarebbe da imputare l'origine del nome (dal latino burgarium), anche se ugualmente accreditata è la tesi della derivazione da castrum bulgari,in seguito alla venuta in Italia nel IV secolo dei Bulgari dei Re Alboino..................
http://www.comune.borgaro-torinese.to.it/interna.asp?pag=12#

А тук има невероятно много материали за Българите в Италия още от 4 век от.н.е.





http://ziezi.net/amico/italia.html

Цитат
Monte Bulgheria. La sua inconfondibile sagoma si impone nella dolcezza del paesaggio cilentano.E' la punta estrema di un possente allungato massiccio calcareo che fa da bastione fra la costa di Camerota e le diramazioni dei rilievi appenninici interni. Il toponimo suggerisce una derivazione dall'etnico Bulgari, a ricordo di popolazioni qui insediate forse al seguito dei Longobardi. Il panorama dalla sommitа и reputatissimo per la vicinanza al mare.


http://www.cilentonet.it/parconazionaledelcilento/27.htm



26
Возрожденци / Йоаким Кърчовски
« на: Септември 13, 2011, 11:19:40  »
Сведенията за живота и дейността на Йоаким Кърчовски, достиг­нали до нас, са твърде оскъдни. Днес ние разполагаме само със заглав­ните страници на книгите му. Отделни биографични данни могат да се почерпят от народни предания. Предполага се, че той е роден към средата на XVIII в. в Кичевско или Кичево. Вероятно учи в Цариград, а през 80-те години на века започва дейността си на свещеник и учител. През по-голяма част от живота си е свещеник в Крива паланка и в околните села, учител в Кратово, а може би и в манастира ,,Св. Йоан" край Дебър и на други места. Учителската му дейност в Кратово се отличава с някои нови моменти — той поставя начало на смесените учи­лища у нас. Както е посочено в заглавия на негови книги, през 1814 г. Й. Кърчовски е хаджия и даскал, а по-късно — монах (1817 г.) и йеро­монах (1819 г.). Заедно със синовете си пътува по села и градове (главно в областта от Щип до Кюстендил и Самоков), за да проповяд­ва по черкви и параклиси и да просвещава народа. По време на едно от пътуванията си (около 1820 г.) умира...................................








http://www.kroraina.com/knigi/bugarash/prerodbenici/Joakim/Joakim.html


http://www.youtube.com/watch?v=sExucgU-GYE&feature=related


27
Нека всеки който има отношение към нашата държава и нашият народ да пише тук.
Защото днес е голям ден - 1330 години България на Балканите.(Да не забравяме обаче че Балкани е Българска дума)-БЪЛГАРСКИ КАН.12 09 681година.
http://www.btv.bg/shows/neka-govoriat/videos/video/1569591796-1330_g_ot_sazdavaneto_na_Balgarskata_darjava.html


https://sites.google.com/site/rodolubiebg/



1330 години България. Време е да я опознаем

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=889628

Четете братя и Сестри и не забравяйте своят род.
http://www.google.bg/search?aq=2&oq=1330+&sourceid=chrome&ie=UTF-8&q=1330+%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8+%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F

28

Кракра е български велможа и военачалник, живял през втората половина на 10 и началото на 11 век. По време на войните на Самуил с Византия Кракра отбранява Пернишката крепост и нанася две поражения на византийския император Василий II, който се мъчи да я превземе.
Първата обсада на Перник е през 1004 година, когато Кракра отбива както пристъпите срещу крепостта, така и опитите на императора да го привлече на своя страна. Втората обсада е през 1016 година и продължава близо три месеца със същия резултат - византийците са принудени да отстъпят, след като претърпяват сериозни загуби. При последния владетел на Първото българско царство, Иван Владислав, Кракра управлява обширна област, включваща 35 крепости. През 1017 година, докато византийците опустошават южните предели на държавата (Югозападна Македония) пернишкият военачалник подготвя контранастъпление от север. Планът му е осуетен, тъй като печенегите, населяващи земите на север от Дунав, отказват да се присъединят към българската войска.
Скоро след гибелта на цар Иван Владислав през февруари 1018 година Кракра се подчинява на Василий II заедно с подвластните си градове и в замяна на това е удостоен с титлата патриций.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B0%D0%BA%D1%80%D0%B0_%D0%9F%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D1%88%D0%BA%D0%B8

Предполагам че има хора които не са чували за легендарният Бъллгарски Болярин на Цар Самуил-КРАКРА ПЕРНИШКИ.Войводата който в онези славни години през 11 век е размазал на два пъти Византииската армия на император Василии ІІ МАКЕДОНЕЦ наречен в последствие БЪЛГАРОУБИЕЦ.
Двете големи битки на Кракра с Василии ІІ МАКЕДОНЕЦ-БЪЛГАРОУБИЕЦ,са се състояли през 1004г. и 1016г.През 1016г. Кракра удържа 88 дневна обсада на гр.Перник,като нанася жестоки поръжения на Византииската армия и Василии ІІ Македонец - Българоубиец е принуден безславно да се оттегли.Легендата разказва че сечта върху Ромеите е била толкова жестока ,че кръвта на византииските воини стояла със седмици след сражението и обагрила всичко на около в червено.Години на ред всичко  около крепоста изглеждало червено ,за това местните Българи нарекли местноста около крепоста КЪРВАВОТО,така я наричат и до днес.
 




http://bulgariatravel.tv/landmark/get/191/

За него Византииските летописци Скилица и Кедрин ще кажат:"мъж,праведен и отличен във военното дело"
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA

И още за славния Болярин Кракра клал византииските нашественици.
http://www.google.bg/search?rlz=1C1AVSX_enBG396BG396&aq=f&sourceid=chrome&ie=UTF-8&q=%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%BA%D1%80%D0%B0#sclient=psy&hl=en&rlz=1C1AVSX_enBG396BG396&source=hp&q=%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%BA%D1%80%D0%B0+%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D1%88%D0%BA%D0%B8&pbx=1&oq=%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%BA%D1%80%D0%B0+%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B8%D1%88%D0%BA%D0%B8&aq=f&aqi=&aql=&gs_sm=e&gs_upl=212l5333l1l6479l5l5l0l0l0l0l954l1531l0.3.6-1l4l0&bav=on.2,or.r_gc.r_pw.&fp=51a7b1b6f333811b&biw=1024&bih=707


29
History Channel
      Tsar Samuil of Bulgaria vs Emperor Basil II of Byzantium 




http://www.youtube.com/watch?v=Vp1KXR5-FVY&feature=related


30

Цитат
Жинзифов е роден през 1839 г. във Велес (тогава в Османската империя, днес в Република Македония) с името Ксенофонт Дзиндзифи, което по-късно българизира по настояване на Димитър Миладинов и Георги Раковски. Отначало учи гръцки език в Прилеп, в училището на баща си Иван Жинзифов, родом от Битоля. През 1856 г. става помощник-учител в Прилеп при Димитър Миладинов. След това учителства в Кукуш.
През 1858 г. отива в Русия с помощта на Димитър Миладинов, записва се в Херсонската гимназия в Одеса (1857), заминава в края на 1858 г. за Москва и в 1864 г. завършва Историко-филологическия факултет на Московския университет със степен кандидат. През 1863 г. издава книгата си „Новобългарска сбирка“, в която са включени оригинални и преводни стихотворения. Живее в средата на младата българска емиграция в Москва и заедно с Любен Каравелов, Нешо Бончев, Константин Миладинов, Константин Станишев, Васил Попович и др. започва да издава списание „Братски труд“. През 1866 г. се връща в България. Учителства две години в Битоля.[1] Отново заминава за Русия и приема руско поданство.[2]
Близък до кръга на славянофилите, Жинзифов развива огромна публицистична дейност в руския периодичен печат за запознаването на руската общественост с тежкото положение на българския народ. Сътрудничи и на българските вестници „Дунавска зора“, „Македония“, „Свобода“, „Българска пчела“, „Век“, „Време“, в списанията „Читалище“, „Периодическо списание“, „Български книжици“ и др., в които публикува статии, стихотворения, народни песни, един разказ. Много от чертите на поетическото му творчество го определят като поет-романтик. Умира на рождения си ден през 1877 г.
„Гусляр в собор“, „Охрид“ и „Жалба“ са отпечатани в „Братски труд“, кн. 4, 1862 г.; „До българската майка“ — в „Дунавска зора“, г. 1868, бр. 21–2; „Кървава кошуля“ е отпечатана в Браила, 1870 г.
Автор е на "Новобългарска сбирка" / Слово за полкът Игорев, превод от староруский язик. Краледворска ръкопис. Превод от чешский язик. Гусляр Тараса Шевченка, превод малоруско наречие. Новобългарска гусла./ Москва, в книгопечатницата на Бахметева, 1863
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%B9%D0%BA%D0%BE_%D0%96%D0%B8%D0%BD%D0%B7%D0%B8%D1%84%D0%BE%D0%B2
За любознателните съфорумци които искат да се запознаят с творчеството на Райко Жинзифов, нека да видят това:







Една от великите творби на големият Български възрожденец Райко Жинзифов:

Цитат
Из "Новобългарска гусла" (сп. Братски труд, кн. 4, 1862)


"O, гърци, гърци, чуйте нас,
чуйте наш народен глас!
Знайме ми, разбираме ми
злобна цел, коя криете ви.
Досега не погърчихте нас,
занапред храбро чекаме вас.
Време ет дошло, не ет далеч,
с остро ли перо, с остър ли меч
ке делим, ке ся караме ми
в сегашни дни и в подирни дни,
в широко поле,- в планина
за народност и за правина,
за бащина, за майчин язик...
Охрид и Търнов веч дали вик.
Македония, чудна страна,
нема да бидит гърчка она!
Шума и гора, и планина,
самий камен на тая страна,
птица и риба в Вардар река,
живо, мъртво на свои крака
ке станат и ке дадат ответ
на цела Европа, на цел свет:
 
Я българка сум. българин сум я,
българе живеят в тая страна!"
Так ся кълнат, гласи вишат
сложно, дружно старци, момци.
И казаха да запишат
тие думи за потомци.
А невинните девойки
заиграха си народно,
накитени глави с вейки,
с цвете полско, домородно.
Из них една македонка,
хубавица милолика,
светлокоса, чърноока,
с снага стройна, белолика,
запеяла,загукала -
- исто славей, малка птица,
запрусала, заиграла
како полска яребица.
 
"Я сум млада бугарка,
име ми ет Милкана,
я сум чиста славянка,
в Бугария родена
от бугарски род
и бугарски плод.
 
Майка ми ет бугарка,
керка на чист бугарин,
имам кума бугарка.
вуйко им ет бугарин
от бугарски род
и бугарски плод.
 
 
Любам я бугарина,
юнака я милувам,
свършена за Драгана
и ке да ся омажам.
Гърк за мене враг
а бугарин - драг.
 
На мой род ке придадам
неколку си синчиня,
ке кърстам, ке израстам
вси чисти славянчиня.
от бугарски род
и бугарски плод.
 
Тежко се закълнувам,
ке ги кърстам бугарски,
с иминя ке назовам
не гърчки, не немечки.
Гърк за мене враг.
а бугарин - драг.
 
Име нека ет Боян.
Здраве, Драган ил' Стоян.
а не гърчко Ксенофон
или друго - Демофон.
Чуждо за чужд род,
свое за свой род -
 
При моя умирачка
клетва я ке оставам,
при земна ми отлъчка
сину си ке зарачам
от бугарски род
да оставит плод."
 
А млади не мълчат и младите пеят
и нихното сърдце се распламенило, .
и нихните чувства веч не немеят,
българско слово в них мисли оживило.
И гледаят они, че безплодна ет нива,
пълна сос троскот, она със търнйе расла,
при диво оранйе, при работа дива
зърно мъртвеяло и сила му гасла.
И видеха на дедови им слепенйе
и нихно страданье, глупаво търпенйе,
че стари години, златното време
мина с съдни мъки и с тежко бреме.
Пак сос гуслярът заедно грмогласно
песън запеаха, та песня последна,
и ръци ои дали сложно, согласно
ся кълнат с душа за свобода жедна.
 
"С руйно вино домородно
нек наполним до три чаши,
братя редом, братя, сложно
нек ги земим в ръци наши.
 
Сме славяне как московци.
сърби, чехи и поляци,
чърногорци, ерцеговци
и хървати, и бощняци.
 
Братя, вече дошла доба,
да испием първа чаша
не за завист, не за злоба,
но за братство, дружба наша.
 
Треба вера, твърда клетва.
да сме верни ми до гроба,
да сме чисти като жертва.
като в майчина утроба.
 
Нек испием втора чаша,
че време ет пак наново
да загърмит в земля наша
матерно ни, живо слово.
 
Нек ся ширит, ся раздава
в България горна, долна.
от Вардара до Дунава
дума свободна, народна.
 
Айде сега трета чаша
нек испием ми до капка,
нрави ни, народност наша
да не газит нога вражска.
 
Гологлави! В ръци шапки!
Обърнете дно на чаши!
Как що капат тие капки.
так да капнат врази наши!"

За творчеството на Райко Жинзифов вижте този линк

http://www.kroraina.com/knigi/bugarash/prerodbenici/Rajko/rajko.html







Страници: 1 [2] 3 4 ... 6