16
Бугарски Културен Клуб
- Јуни 01, 2023, 09:31:27
- Добредојде, гостин
Новости:
Прикажи ги пораките
Овој оддел овозможува да ги гледате сите пораки оставени од овој член. Но внимавај можеш да ги видиш истите само од делови на форумот каде имаш пристап.
Пораки - Urban
17
Актуелни теми од медиумите / Одг: СРПСКИ РАБОТИ !
« на: Јули 16, 2010, 11:21:23 »
Темата „Сърбия” обедини опозиция и управляващи
16.07.2010
Диляна Панайотова
Сърбия да промени генерално своята политика спрямо българското малцинство. За това настоява лидерът на „Атака" Волен Сидеров по повод обсъждане в парламента на декларация за присъединяване на Сърбия към ЕС.
Сърбия е държава, която беше част от едно изкуствено образувание, наречено Югославия, припомни пред колегите си депутати националистът. Сидеров е недоволен, че страната ни подкрепя членството на Сърбия, без да поставя условия и без да следва своя интерес.
„Моята идея е Външно министерство да постави въпроса за българското малцинство. Ние следим как техните права са били и продължават да бъдат потъпквани", настоя още атакистът. Според него българите в Сърбия са дискриминирани.
Михаил Миков обвини лидера на Атака в евтин национализъм за вътрешна консумация.
„Сърбия извървя сериозен път в последните години, включително и по въпроси, чувствителни за българските националисти", изтъкна Миков. Според него България ще защити в по-голяма сила интереса на сънародниците ни там, ако Сърбия е член на общността.
Тази тема се оказа обединяваща за мнозинството и за опозицията. Външният министър Николай Младенов също подкрепи европейското бъдеще на западната ни съседка.
"Присъединяването на Сърбия към ЕС е в интерес както за страната ни, така и за стабилността на Западните Балкани", коментира Младенов. По думите му за последните 10 години Сърбия се е променила много и постигна значителен напредък в реформите.
"Трябва да дадем ясен сигнал, че всички наши съседи от Западните Балкани ще бъдат членове на ЕС", категоричен е дипломат номер едно.
В декларацията на правителството се изтъква, че България провежда последователна политика в подкрепа на европейската интеграция на Сърбия. Посочва се още, че Сърбия е традиционен търговски партньор на страната ни.
http://news.ibox.bg/material/id_1800489024/cform_1
16.07.2010
Диляна Панайотова
Сърбия да промени генерално своята политика спрямо българското малцинство. За това настоява лидерът на „Атака" Волен Сидеров по повод обсъждане в парламента на декларация за присъединяване на Сърбия към ЕС.
Сърбия е държава, която беше част от едно изкуствено образувание, наречено Югославия, припомни пред колегите си депутати националистът. Сидеров е недоволен, че страната ни подкрепя членството на Сърбия, без да поставя условия и без да следва своя интерес.
„Моята идея е Външно министерство да постави въпроса за българското малцинство. Ние следим как техните права са били и продължават да бъдат потъпквани", настоя още атакистът. Според него българите в Сърбия са дискриминирани.
Михаил Миков обвини лидера на Атака в евтин национализъм за вътрешна консумация.
„Сърбия извървя сериозен път в последните години, включително и по въпроси, чувствителни за българските националисти", изтъкна Миков. Според него България ще защити в по-голяма сила интереса на сънародниците ни там, ако Сърбия е член на общността.
Тази тема се оказа обединяваща за мнозинството и за опозицията. Външният министър Николай Младенов също подкрепи европейското бъдеще на западната ни съседка.
"Присъединяването на Сърбия към ЕС е в интерес както за страната ни, така и за стабилността на Западните Балкани", коментира Младенов. По думите му за последните 10 години Сърбия се е променила много и постигна значителен напредък в реформите.
"Трябва да дадем ясен сигнал, че всички наши съседи от Западните Балкани ще бъдат членове на ЕС", категоричен е дипломат номер едно.
В декларацията на правителството се изтъква, че България провежда последователна политика в подкрепа на европейската интеграция на Сърбия. Посочва се още, че Сърбия е традиционен търговски партньор на страната ни.
http://news.ibox.bg/material/id_1800489024/cform_1
18
Актуелни теми од медиумите / Одг: СРПСКИ РАБОТИ !
« на: Јули 10, 2010, 03:44:16 »
Na ulazu u Split osvanuo uvredljivi transparent "Srbe na vrbe"
Splićani transparent na ulazu u grad dovode u vezu s početkom održavanja Davisova kupa.
Na ulazu u Split u Ulici Domovinskog rata osvanuo je rano jutros crni transparent uvredljiva sadržaja. Na njemu je pisalo "Srbe na vrbe, nikad zaboraviti, nikad oprostiti".
Transparent dug 20 metara bio je postavljen na križanju Ulice Zbora narodne garde i Ulice Domovinskog rata. Nepoznati počinitelj načinio ga je od plastičnih vreća za smeće.
Kako doznajemo od Marine Kraljević-Gudelj, glasnogovornice PU splitsko-dalmatinske, policija je transparent brzo uklonila.
U tijeku je istraga radi otkrivanja počinitelja, a Splićani transparent na ulazu u grad dovode u vezu s početkom održavanja Davisova kupa.
http://www.vecernji.hr/vijesti/na-ulazu-split-osvanuo-uvredljivi-transparent-srbe-vrbe-clanak-165618
Splićani transparent na ulazu u grad dovode u vezu s početkom održavanja Davisova kupa.
Na ulazu u Split u Ulici Domovinskog rata osvanuo je rano jutros crni transparent uvredljiva sadržaja. Na njemu je pisalo "Srbe na vrbe, nikad zaboraviti, nikad oprostiti".
Transparent dug 20 metara bio je postavljen na križanju Ulice Zbora narodne garde i Ulice Domovinskog rata. Nepoznati počinitelj načinio ga je od plastičnih vreća za smeće.
Kako doznajemo od Marine Kraljević-Gudelj, glasnogovornice PU splitsko-dalmatinske, policija je transparent brzo uklonila.
U tijeku je istraga radi otkrivanja počinitelja, a Splićani transparent na ulazu u grad dovode u vezu s početkom održavanja Davisova kupa.
http://www.vecernji.hr/vijesti/na-ulazu-split-osvanuo-uvredljivi-transparent-srbe-vrbe-clanak-165618
19
Актуелни теми од медиумите / Одг: Нема напредок кон ЕУ без решение за името
« на: Јули 06, 2010, 02:18:24 »
Добре де, Грую толкова ли е обичан в Македония, та след толкова грешки още е на власт.
20
Актуелни теми од медиумите / Одг: Гърци ни изядоха сиренето и хляба
« на: Јули 06, 2010, 01:33:55 »
Въпроса е дали ние ще използваме момента да изкочим напред и да станем основен фактор на Балканите в ЕС.
21
Емиграција / Diaspora / Одг: Българи от Босилеград
« на: Јули 06, 2010, 11:26:31 »
Деца от западните покрайнини видяха Царевец и Великата лавра
Група от 35 деца и техните преподаватели от с. Звонци от района на Западните покрайнини в Република Сърбия посетиха част от историческите забележителности на Велико Търново. Екскурзията в старата столица е организирана от областния управител на Пловдив Иван Тотев, а домакин е областният управител на Велико Търново доц. Пенчо Пенчев.
Групата посети крепостта “Царевец” и църквата “Свети 40 мъченици”, църквата “Рождество Христово” и Констанцалиевата къща в Арбанаси. В училище “Христо Ботев” в с. Звонци се обучават 70 деца, техният директор Мариян Иванов е бакалавър по педагогика, завършил Великотърновския университет. През миналата година с дарение от Велико Търново и други градове от страната е била реставрирана и ремонтирана църквата Св. Илия в с. Звонци, казаха гостите от западните покрайнини. Според областния управител доц. Пенчев, това е само началото на подобно дълготрайно сътрудничество.
Група от 35 деца и техните преподаватели от с. Звонци от района на Западните покрайнини в Република Сърбия посетиха част от историческите забележителности на Велико Търново. Екскурзията в старата столица е организирана от областния управител на Пловдив Иван Тотев, а домакин е областният управител на Велико Търново доц. Пенчо Пенчев.
Групата посети крепостта “Царевец” и църквата “Свети 40 мъченици”, църквата “Рождество Христово” и Констанцалиевата къща в Арбанаси. В училище “Христо Ботев” в с. Звонци се обучават 70 деца, техният директор Мариян Иванов е бакалавър по педагогика, завършил Великотърновския университет. През миналата година с дарение от Велико Търново и други градове от страната е била реставрирана и ремонтирана църквата Св. Илия в с. Звонци, казаха гостите от западните покрайнини. Според областния управител доц. Пенчев, това е само началото на подобно дълготрайно сътрудничество.
22
Емиграција / Diaspora / Одг: Новини за българите от Албания
« на: Јули 04, 2010, 07:59:13 »
Зехрудин Докле: Гора е най-запазената „българска марка” в Албания
Зехрудин Докле, председател на Културно-просветно дружество „Иван Вазов” в Тирана, пред Агенция “Фокус”.
Фокус: Г-н Докле, представете Вашето дружество „Иван Вазов” на българите в Албания – с какво се занимава?
Зехрудин Докле: Най-напред работим много усилено с подготовката на кандидат-студенти, които идват да учат в България по 103-то постановление. Около 200 студенти вече са завършили в България в различни университети. Това беше най-важната дейност, не само на нашето дружество, а и на дружество „Просперитет” – Голо Бърдо. Всяка година изпращаме по 25 – 30 студенти в България по 103-то постановление. Повечето предпочитат право, медицина, има и журналистика, Технически университет. Учат в София, Свищов, Русе, Пловдив, Велико Търново, Благоевград. През юли в Посолството ще се проведе приемен изпит по български език, история и литература. За него кандидат-студентите се подготвят цяла година. Студентите идват със стипендии. Винаги е имало интерес от студентите, винаги местата са се попълвали и винаги децата са били добре подготвени, когато са кандидатствали.
Фокус: От една година за пръв път има министър за българите зад граница. Какви препоръки бихте отправили към българските институции за работа с българите зад граница?
Зехрудин Докле: През годините ние сме имали срещи на много високо равнище. Срещали сме се президента Петър Стоянов, с министър-председателя Симеон Сакскобургготски, с министри на външните работи. Отвреме навреме работите се засилват. Надяваме се, че щом имаме и министър, който покрива българите в чужбина, ще имаме много по-големи резултати. Това особено може да се каже за даването на българско гражданство – там вече има много подобрение. Първо, вече се започна поред и не прескачат много молби. Това означава, че работата е преодоляла някакви корупционни намеси. Това е много важно, защото честно казано досега тези обещания никога не се реализираха. Досега обещанията бяха – за шест месеца, за девет месеца, за една година... И тази година, въпреки че са дадени много български гражданства, все още молбите са от 2006 година. Надяваме се да се свърши 2006-а година, да се почне 2007-а година...
Фокус: Има ли интерес от българите в Албания към българско гражданство?
Зехрудин Докле: Има интерес, обаче има много, много административни пречки и бюрокрация. Примерно – човек трябва да дойде поне четири пъти до България, за да го получи. Само за да го получи, преди това – да чака три – четири години, както беше досега. Може би това са изискванията, но те са много проблемни. Не може ли да се дава на място – например – през Посолството да се дава? Излиза Указът на вицепрезидента, трябва да дойде тук, за да си извади граждански номер, за който се чака един месец. После обратно се връща тук, за да си извади паспорт. За всяко идване тук трябва да си вади виза, а за виза задължително трябва да си намери някой, който да му изпрати покана... Три пъти трябва да получи виза, за да дойде до София и най-накрая с експресна процедура може да вземе паспорт и лична карта.
Фокус: Чували ли сте за проблеми за хора с мюсюлмански имена да получават българско гражданство?
Зехрудин Докле: Чувал съм за такива проблеми със служители на ниско ниво в агенцията, които проверяват документите. За райони като Гора, които са известни като български райони, това е преодоляно. В Гора всички са с мюсюлмански имена, но тя е най-запазената българска марка. И за език, и за традиции, и за всичко. Затова за тях вече са убедени, че са българи. Проблеми има, ако хората са се разпръснали насам – натам извън Гора, бащи и майки, и дядовци са с български произход, но децата са се пръснали насам – натам. Тогава започват едни проучвания като че ли са някакви престъпници. Познавам лично тези служители и дори ми е много гадно да се занимавам с тях, да ги споменавам даже. Но има такова нещо.
Фокус: По-лесно ли се взима македонски паспорт, отколкото български?
Зехрудин Докле: Много по-лесно. Няма много изисквания за македонски паспорт. Друго е нивото на Македония, друго е – на България.
Фокус: Вие сте превели Николай Хайтов и Чудомир на албански език. Откъде знаете толкова добре български език?
Зехрудин Докле: От майка ми и от баща ми. ”Диви разкази” на Николай Хайтов преведох през 2004 година, а Чудомир – през 2006 г.
Фокус: Казахте „Гора е най-запазената българска марка”. Къде има още българи в Албания?
Зехрудин Докле: В Мала Преспа и в Голо Бърдо.
Фокус: Има ли опити за пропаганда от страна на Скопие сред тези хора, че са македонци?
Зехрудин Докле: Разбира се, и те имат... Даже някакви статии са написали срещу нас. Всеки нека прави своето, важното е, че ще остане истината – какъв се чувства човек.
Фокус: Кои са най-големите проблеми на българите в Албания?
Зехрудин Докле: Не мисля, че българите в Албания имат много проблеми. Дори и по комунистическо време в Гора, горани бяха абсолютно свободни... Говорили сме нашенски език. Вярно е, не сме го учили в училищата, обаче в къщи, в партийни комитети, в общините, когато сме влизали, сме говорили нашенски. Затова е най-запазеният език в Гора, включително и в моето село – Борйе.
Фокус: Колко са българите в Албания?
Зехрудин Докле: В самата Гора има 30 села, от тях 18 са в Косово, 9 в Албания и 3 – в Македония. Тя е един район, обаче само в албанската част от Гора са около 10 000 души. Сега вече техните внуци, правнуци, братовчеди са се пръснали в цяла Албания. Така може да станат много, но зависи какъв критерий ще се постави. Но както казват някои, че били 100 000 души – преувеличават. Чак толкова не са. Ние сме запазени, и в Гора, и в Голо Бърдо, и в Мала Преспа; но с роднините по цяла Албания, те се умножават. Става като метастаза – все повече и повече, но зависи кой какъв смята, че е и докъде стига. Най-доброто би било това, ако българските институции не им правят много пречки и по Конституция човек сам се определя какъв е и какъв се чувства.
Фокус: Има ли български училища?
Зехрудин Докле: Официални български училища няма, обаче има се правят курсове и в основно училище, и в средните, в Елбасан примерно учат български език. Всяка година има и преподавател от Министерството на образованието в университета в Тирана, който там води и курсове по български език в извънучебно време.
Фокус: Кой е автор на горанския речник?
Зехрудин Докле: Мой братовчед – Назиф Докле.
Фокус: Какво е характерно за езика на гораните?
Зехрудин Докле: Ние винаги сме му казвали „нашенски език”. Горанци – нашенци, така се казват – българи.
Фокус: С какво се занимават горанци?
Зехрудин Докле: Сега вече се занимават с всичко. Преди основната им професия беше кулинария и складкарство. Сладкари от Гора има даже и в Китай – такава е легендата. А действителността е, че горанци има в целия свят. Примерно от моето село Борийе един отиде в Ню Йорк, преди 15 години. Дори има статии с негови рецепти за ястия в Ню Йорк. Като готвачи, като сладкари, горанци са известни. Има и една спорна история – за бозата. В България погрешно мислят, че бозата е дошла от албанците. Бозата е дошла точно от горанците, т.е. – от българите. Дори има една статия от друг мой братовчед – Елмаз, за бозата. В Албания преди само горанци са правили боза и са имали работилници във всички градове. Ние претендираме, че автори на бозата сме горанци – нашенци, разбира се, това е малко спорно.
Фокус: Има ли възможност официално да бъде признато българско малцинство в Албания?
Зехрудин Докле: Отношенията с България винаги са били приятелски. Ако се поиска, може да се приеме сто пъти по-бързо, отколкото някое друго малцинство. Исторически, Албания с България е имала прекрасни отношения. Който познава историята, е убеден в това. И възрожденците от Албания са имали в София всички възможности и предимства за тяхната дейност за освобождаване от османското иго.
Фокус: Освен с образованието, с какво българската държава може да е полезна на българите в Албания?
Зехрудин Докле: България винаги е имало с какво да е полезна не само на българите в Албания, а и на самата Албания. България е член на Европейския съюз, Албания се готви да бъде и тя в европейското семейство, така че винаги ще има с какво да са си полезни. В Албания всички правителства, не само сегашното, вчерашното или онзиденшното, винаги са имали много добри отношения с България, и на много високо ниво.
http://www.focus-news.bg/?id=f15260
Зехрудин Докле, председател на Културно-просветно дружество „Иван Вазов” в Тирана, пред Агенция “Фокус”.
Фокус: Г-н Докле, представете Вашето дружество „Иван Вазов” на българите в Албания – с какво се занимава?
Зехрудин Докле: Най-напред работим много усилено с подготовката на кандидат-студенти, които идват да учат в България по 103-то постановление. Около 200 студенти вече са завършили в България в различни университети. Това беше най-важната дейност, не само на нашето дружество, а и на дружество „Просперитет” – Голо Бърдо. Всяка година изпращаме по 25 – 30 студенти в България по 103-то постановление. Повечето предпочитат право, медицина, има и журналистика, Технически университет. Учат в София, Свищов, Русе, Пловдив, Велико Търново, Благоевград. През юли в Посолството ще се проведе приемен изпит по български език, история и литература. За него кандидат-студентите се подготвят цяла година. Студентите идват със стипендии. Винаги е имало интерес от студентите, винаги местата са се попълвали и винаги децата са били добре подготвени, когато са кандидатствали.
Фокус: От една година за пръв път има министър за българите зад граница. Какви препоръки бихте отправили към българските институции за работа с българите зад граница?
Зехрудин Докле: През годините ние сме имали срещи на много високо равнище. Срещали сме се президента Петър Стоянов, с министър-председателя Симеон Сакскобургготски, с министри на външните работи. Отвреме навреме работите се засилват. Надяваме се, че щом имаме и министър, който покрива българите в чужбина, ще имаме много по-големи резултати. Това особено може да се каже за даването на българско гражданство – там вече има много подобрение. Първо, вече се започна поред и не прескачат много молби. Това означава, че работата е преодоляла някакви корупционни намеси. Това е много важно, защото честно казано досега тези обещания никога не се реализираха. Досега обещанията бяха – за шест месеца, за девет месеца, за една година... И тази година, въпреки че са дадени много български гражданства, все още молбите са от 2006 година. Надяваме се да се свърши 2006-а година, да се почне 2007-а година...
Фокус: Има ли интерес от българите в Албания към българско гражданство?
Зехрудин Докле: Има интерес, обаче има много, много административни пречки и бюрокрация. Примерно – човек трябва да дойде поне четири пъти до България, за да го получи. Само за да го получи, преди това – да чака три – четири години, както беше досега. Може би това са изискванията, но те са много проблемни. Не може ли да се дава на място – например – през Посолството да се дава? Излиза Указът на вицепрезидента, трябва да дойде тук, за да си извади граждански номер, за който се чака един месец. После обратно се връща тук, за да си извади паспорт. За всяко идване тук трябва да си вади виза, а за виза задължително трябва да си намери някой, който да му изпрати покана... Три пъти трябва да получи виза, за да дойде до София и най-накрая с експресна процедура може да вземе паспорт и лична карта.
Фокус: Чували ли сте за проблеми за хора с мюсюлмански имена да получават българско гражданство?
Зехрудин Докле: Чувал съм за такива проблеми със служители на ниско ниво в агенцията, които проверяват документите. За райони като Гора, които са известни като български райони, това е преодоляно. В Гора всички са с мюсюлмански имена, но тя е най-запазената българска марка. И за език, и за традиции, и за всичко. Затова за тях вече са убедени, че са българи. Проблеми има, ако хората са се разпръснали насам – натам извън Гора, бащи и майки, и дядовци са с български произход, но децата са се пръснали насам – натам. Тогава започват едни проучвания като че ли са някакви престъпници. Познавам лично тези служители и дори ми е много гадно да се занимавам с тях, да ги споменавам даже. Но има такова нещо.
Фокус: По-лесно ли се взима македонски паспорт, отколкото български?
Зехрудин Докле: Много по-лесно. Няма много изисквания за македонски паспорт. Друго е нивото на Македония, друго е – на България.
Фокус: Вие сте превели Николай Хайтов и Чудомир на албански език. Откъде знаете толкова добре български език?
Зехрудин Докле: От майка ми и от баща ми. ”Диви разкази” на Николай Хайтов преведох през 2004 година, а Чудомир – през 2006 г.
Фокус: Казахте „Гора е най-запазената българска марка”. Къде има още българи в Албания?
Зехрудин Докле: В Мала Преспа и в Голо Бърдо.
Фокус: Има ли опити за пропаганда от страна на Скопие сред тези хора, че са македонци?
Зехрудин Докле: Разбира се, и те имат... Даже някакви статии са написали срещу нас. Всеки нека прави своето, важното е, че ще остане истината – какъв се чувства човек.
Фокус: Кои са най-големите проблеми на българите в Албания?
Зехрудин Докле: Не мисля, че българите в Албания имат много проблеми. Дори и по комунистическо време в Гора, горани бяха абсолютно свободни... Говорили сме нашенски език. Вярно е, не сме го учили в училищата, обаче в къщи, в партийни комитети, в общините, когато сме влизали, сме говорили нашенски. Затова е най-запазеният език в Гора, включително и в моето село – Борйе.
Фокус: Колко са българите в Албания?
Зехрудин Докле: В самата Гора има 30 села, от тях 18 са в Косово, 9 в Албания и 3 – в Македония. Тя е един район, обаче само в албанската част от Гора са около 10 000 души. Сега вече техните внуци, правнуци, братовчеди са се пръснали в цяла Албания. Така може да станат много, но зависи какъв критерий ще се постави. Но както казват някои, че били 100 000 души – преувеличават. Чак толкова не са. Ние сме запазени, и в Гора, и в Голо Бърдо, и в Мала Преспа; но с роднините по цяла Албания, те се умножават. Става като метастаза – все повече и повече, но зависи кой какъв смята, че е и докъде стига. Най-доброто би било това, ако българските институции не им правят много пречки и по Конституция човек сам се определя какъв е и какъв се чувства.
Фокус: Има ли български училища?
Зехрудин Докле: Официални български училища няма, обаче има се правят курсове и в основно училище, и в средните, в Елбасан примерно учат български език. Всяка година има и преподавател от Министерството на образованието в университета в Тирана, който там води и курсове по български език в извънучебно време.
Фокус: Кой е автор на горанския речник?
Зехрудин Докле: Мой братовчед – Назиф Докле.
Фокус: Какво е характерно за езика на гораните?
Зехрудин Докле: Ние винаги сме му казвали „нашенски език”. Горанци – нашенци, така се казват – българи.
Фокус: С какво се занимават горанци?
Зехрудин Докле: Сега вече се занимават с всичко. Преди основната им професия беше кулинария и складкарство. Сладкари от Гора има даже и в Китай – такава е легендата. А действителността е, че горанци има в целия свят. Примерно от моето село Борийе един отиде в Ню Йорк, преди 15 години. Дори има статии с негови рецепти за ястия в Ню Йорк. Като готвачи, като сладкари, горанци са известни. Има и една спорна история – за бозата. В България погрешно мислят, че бозата е дошла от албанците. Бозата е дошла точно от горанците, т.е. – от българите. Дори има една статия от друг мой братовчед – Елмаз, за бозата. В Албания преди само горанци са правили боза и са имали работилници във всички градове. Ние претендираме, че автори на бозата сме горанци – нашенци, разбира се, това е малко спорно.
Фокус: Има ли възможност официално да бъде признато българско малцинство в Албания?
Зехрудин Докле: Отношенията с България винаги са били приятелски. Ако се поиска, може да се приеме сто пъти по-бързо, отколкото някое друго малцинство. Исторически, Албания с България е имала прекрасни отношения. Който познава историята, е убеден в това. И възрожденците от Албания са имали в София всички възможности и предимства за тяхната дейност за освобождаване от османското иго.
Фокус: Освен с образованието, с какво българската държава може да е полезна на българите в Албания?
Зехрудин Докле: България винаги е имало с какво да е полезна не само на българите в Албания, а и на самата Албания. България е член на Европейския съюз, Албания се готви да бъде и тя в европейското семейство, така че винаги ще има с какво да са си полезни. В Албания всички правителства, не само сегашното, вчерашното или онзиденшното, винаги са имали много добри отношения с България, и на много високо ниво.
http://www.focus-news.bg/?id=f15260
23
Актуелни теми од медиумите / Одг: Николај Младенов во дводневна посета на Македонија
« на: Јули 04, 2010, 07:58:52 »
Ами слабост си му е израел, нали има такава жилка.
24
Емиграција / Diaspora / Одг: Новини за българите от Албания
« на: Јули 03, 2010, 07:02:46 »
Костадин Костадинов: Ако един ден имаме училище в Тирана, което да се казва „Иван Вазов”, ще успеем да спасим една голяма българска общност от изчезване
За идеята за изграждане на българско училище в Тирана Агенция „Фокус” разговаря със заместник-председателя на ВМРО Костадин Костадинов.
Фокус: Как ВМРО може да бъде полезно за осъществяване на идеята за изграждане на българско училище в Тирана?
Костадин Костадинов: От ВМРО можем да помогнем със средства, както и с намирането на допълнителни средства от приятели, познати - хора, които биха спонсорирали една такава кауза, защото създаването на българско средно училище е истинска кауза. Още повече, че през годините именно от ВМРО са били хората, които са най-запознати с проблематиката на българите в Албания. Навремето още от началото на `90-те години Спас Ташев, който беше дълго време в ръководството на ВМРО, беше първият български гражданин, който успя да установи контакти, и то много сериозни, с българските общности в Албания. След това през 1994 - 1996 г. бяха направени няколко акции. После имаше акция, която беше под патронажа на президента Петър Стоянов за набиране на средства, когато българите там бяха в най-сериозна криза, мисля че беше през 1997 г. или 1998 г. Реално погледнато, във ВМРО са хората, които са най-наясно с проблемите на българската общност в Албания и това, че тя е заплашена от асимилация. Много сериозно заплашена при това, тъй като през последните 20 години традиционните селища на българите, които са в Източна Албания и то в граничните райони, се обезлюдяват със страшна сила. Ако до 1989 г. там имаше специален режим, който задължаваше хората да не мърдат от местата си, където са родени и където живеят – нещо подобно на нашето жителство в България, което беше преди 1989 г., то след 1989 г. по-голямата част от тях и най-вече младите се втурнаха към големите градове в търсене на препитание. Така се обезлюди до голяма степен Голо Бърдо. От друга страна българското население, което се оформи в град Тирана, е откъснато от традиционната си среда, от селата, в които се говори само на български и е заплашено от албанизация.
Точно поради тази причина от години коментираме идеята за изграждане на българско средно училище в Тирана – частно училище, което да работи по българската и по албанската учебна система и да издава дипломи, които да бъдат автоматично признати в България. С други думи - на ученикът, завършил там, да му се признава дипломата по същия начин, както на всяко българче, за да може после без каквито и да е било бюрократични пречки да кандидатства в българските висши учебни заведения.
Фокус: От години се работи за осъществяването на тази идея. Какво още не достига за осъществяването й?
Костадин Костадинов: По-скоро от години се коментира, защото ако се работеше от години, в интерес на истината щяхме да сме го направили. Винаги обаче нещо друго е изниквало на преден план. В крайна сметка ВМРО няма неограничени ресурси. За съжаление ние сме единствената организация, или поне до скоро бяхме, която се занимава и се занимаваше през годините неизменно с българската общност зад граница – на първо място в Македония, също така в Гърция, Сърбия, Румъния, Югославия и т.н. Сега идеята е вече много амбициозна. Председателят на фондация „Земляци” инж. Делян Дамяновски също силно се интересува от проблемите на българите там и не само се интересува, но и много е направил през годините, защото е създал стабилни контакти с местната власт, с българските общини там в Стеблево, в Ново село, в Голо Бърдо. Дамяновски ще има много сериозни успехи в това начинание.
Общо взето сега започваме да работим по набирането на средствата.
Фокус: Как ще помага ВМРО в набирането на средства?
Костадин Костадинов: Самите ние ще отпуснем някакви средства. После, както казах, ще търсим приятели, познати, хора, които са около нас, по същия начин, както сме го правили за всяка една акция, която е зависела само и единствено от нас. Силно се надявам, разбира се, българската държава да се включи, но...
Фокус: Ще търсите ли подкрепата на българската държава, защото ако тя не се включи, възможно ли е да се изгради българско училище в Тирана?
Костадин Костадинов: Ще се направят разговори. Но ако държавата не се включи, пак ще стане, защото става дума за частно училище. В Тирана има вече два български квартала и голяма част от хората, които са там, са заявили готовност да помагат с материали, с безвъзмезден труд – въобще по един възрожденски начин, както са правили училища преди Освобождението. Ние в случая не разчитаме на държавата, поради причината, че ако досега държавата е искала нещо да направи, щеше да го направи. Може би липсва каквато и да е било заинтересованост.
Със сигурност обаче сега ще говорим с представители на екипа на Божидар Димитров. Все пак имаме министър, който се занимава с проблемите на българите зад граница и вече ще видим дали те ще могат по някакъв начин да помогнат. Най-добре могат да помогнат, ако отпуснат някакви средства от държавния бюджет, но това последното ме съмнява и в интерес на истината не разчитаме на него. Виждате в момента какво става в държавата, едва ли някои ще даде пари за българите зад граница, за съжаление.
Проведени са разговори в Министерството на образованието в Албания. Откъдето има дадено принципно съгласие. Започваме да подготвяме документацията, събираме средствата и живот и здраве, когато сме готови до година, две, три, четири, когато успеем да съберем парите, започваме да строим.
Ние се включваме във фондацията, но както виждате самите ние нямаме председател, който да я оглавява нарочно, за да не възникнат някакви обвинения, че се опитваме да създаваме някак пи ар около себе си и т.н. Ще помагаме абсолютно безкористно, абсолютно чистосърдечно, по начина, по който сме го правили много пъти досега, даже без много, много да го огласяваме, защото в крайна сметка е важна крайната цел. Ако един ден имаме едно училище в Тирана, което да се казва „Иван Вазов” и което да се превърне в елитно училище там, мисля, че ще успеем да спасим една голяма българска общност от изчезване.
Българската преселническа общност в Тирана в момента наброява повече от 30 хиляди души. А това не е чак толкова далече от западната граница на Македония и не е чак толкова далече от България в крайна сметка. След като български общности успяват да направят неделни училища и някакви други форми на учебна подготовка в Европа и САЩ, защо да не можем да направим нещо подобно и в Тирана. Ако това нещо стане, можем да мислим по-нататък по подобен начин и за други такива училища в територии, в които българите за застрашени от асимилация. Когато не ти помага държавата, си помагаш сам. В случая, когато държавата не прави нищо, ще го направим ние, доколкото можем.
Фокус: Има ли други подобни инициативи, в които ВМРО се включва активно, за да помага на българите в Албания?
Костадин Костадинов: Напоследък не. В момента сме се съсредоточили в това, защото българите в Албания през годините, в които бяха на границата, са се научили изключително много да оцеляват. Техният дух им позволява в годините, в които Албания се отвори към Запада, да успеят да просперират извън териториите й. Както казах една голяма част от тях напуснаха родните си места и се установиха в Корча, в Тирана. Ние в разговори с тях сме имали възможност да ги питаме дали имат нужда от нещо. Няма да забравя, аз бях в Албания през 2004 г., тогава говорихме с няколко българи в Корча, който е най-големият град в Южна Албания. Когато говорихме с тях, те казаха, че е добре в града да се направи един културен център, да има консулство, защото им се налага да пътуват много, за да си извадят документи в Тирана. На картата разстоянието е малко, но пътната инфраструктура в Албания е ужасна. Местни българи тогава изявиха готовност да финансират изграждането на такъв културен център, само както се казва държавата да си сложи отвънка знамето и да влезе вътре и да го управлява.
По подобен начин действат гърците. Аз видях гръцкото консулство в Корча, видях гръцкия културен център в Корча, които са огромни и много посещавани. Хванали са местни власи, които са се обявили за гърци и те са спонсорирали. Нещо подобно прави македонската държава в момента с българите в Корча. В началото на тази учебна година – 2009 - 2010 г. откри първите курсове по македонски език и въобще по македонско образование в Корча, където да създаде среда за македонизма в Албания. При условие, че ние нищо не правим, можем да си представим какво ще се случи, ако те решат един ден да отидат в Тирана или Елбасан. И най-важното е, че няма министър без портфейл за македонците зад граница, има само министерство на изселниците, което работи през последните двайсет години и е изключително активно. Там проблеми с парите няма и никога не е имало, за разлика от България. Въпрос на приоритети. Очевидно за нас българите зад граница не са приоритет, но пък в интерес на истината, то и българите в България не са приоритет, а какво да говорим за другите.
http://www.focus-news.net/?id=f15249
За идеята за изграждане на българско училище в Тирана Агенция „Фокус” разговаря със заместник-председателя на ВМРО Костадин Костадинов.
Фокус: Как ВМРО може да бъде полезно за осъществяване на идеята за изграждане на българско училище в Тирана?
Костадин Костадинов: От ВМРО можем да помогнем със средства, както и с намирането на допълнителни средства от приятели, познати - хора, които биха спонсорирали една такава кауза, защото създаването на българско средно училище е истинска кауза. Още повече, че през годините именно от ВМРО са били хората, които са най-запознати с проблематиката на българите в Албания. Навремето още от началото на `90-те години Спас Ташев, който беше дълго време в ръководството на ВМРО, беше първият български гражданин, който успя да установи контакти, и то много сериозни, с българските общности в Албания. След това през 1994 - 1996 г. бяха направени няколко акции. После имаше акция, която беше под патронажа на президента Петър Стоянов за набиране на средства, когато българите там бяха в най-сериозна криза, мисля че беше през 1997 г. или 1998 г. Реално погледнато, във ВМРО са хората, които са най-наясно с проблемите на българската общност в Албания и това, че тя е заплашена от асимилация. Много сериозно заплашена при това, тъй като през последните 20 години традиционните селища на българите, които са в Източна Албания и то в граничните райони, се обезлюдяват със страшна сила. Ако до 1989 г. там имаше специален режим, който задължаваше хората да не мърдат от местата си, където са родени и където живеят – нещо подобно на нашето жителство в България, което беше преди 1989 г., то след 1989 г. по-голямата част от тях и най-вече младите се втурнаха към големите градове в търсене на препитание. Така се обезлюди до голяма степен Голо Бърдо. От друга страна българското население, което се оформи в град Тирана, е откъснато от традиционната си среда, от селата, в които се говори само на български и е заплашено от албанизация.
Точно поради тази причина от години коментираме идеята за изграждане на българско средно училище в Тирана – частно училище, което да работи по българската и по албанската учебна система и да издава дипломи, които да бъдат автоматично признати в България. С други думи - на ученикът, завършил там, да му се признава дипломата по същия начин, както на всяко българче, за да може после без каквито и да е било бюрократични пречки да кандидатства в българските висши учебни заведения.
Фокус: От години се работи за осъществяването на тази идея. Какво още не достига за осъществяването й?
Костадин Костадинов: По-скоро от години се коментира, защото ако се работеше от години, в интерес на истината щяхме да сме го направили. Винаги обаче нещо друго е изниквало на преден план. В крайна сметка ВМРО няма неограничени ресурси. За съжаление ние сме единствената организация, или поне до скоро бяхме, която се занимава и се занимаваше през годините неизменно с българската общност зад граница – на първо място в Македония, също така в Гърция, Сърбия, Румъния, Югославия и т.н. Сега идеята е вече много амбициозна. Председателят на фондация „Земляци” инж. Делян Дамяновски също силно се интересува от проблемите на българите там и не само се интересува, но и много е направил през годините, защото е създал стабилни контакти с местната власт, с българските общини там в Стеблево, в Ново село, в Голо Бърдо. Дамяновски ще има много сериозни успехи в това начинание.
Общо взето сега започваме да работим по набирането на средствата.
Фокус: Как ще помага ВМРО в набирането на средства?
Костадин Костадинов: Самите ние ще отпуснем някакви средства. После, както казах, ще търсим приятели, познати, хора, които са около нас, по същия начин, както сме го правили за всяка една акция, която е зависела само и единствено от нас. Силно се надявам, разбира се, българската държава да се включи, но...
Фокус: Ще търсите ли подкрепата на българската държава, защото ако тя не се включи, възможно ли е да се изгради българско училище в Тирана?
Костадин Костадинов: Ще се направят разговори. Но ако държавата не се включи, пак ще стане, защото става дума за частно училище. В Тирана има вече два български квартала и голяма част от хората, които са там, са заявили готовност да помагат с материали, с безвъзмезден труд – въобще по един възрожденски начин, както са правили училища преди Освобождението. Ние в случая не разчитаме на държавата, поради причината, че ако досега държавата е искала нещо да направи, щеше да го направи. Може би липсва каквато и да е било заинтересованост.
Със сигурност обаче сега ще говорим с представители на екипа на Божидар Димитров. Все пак имаме министър, който се занимава с проблемите на българите зад граница и вече ще видим дали те ще могат по някакъв начин да помогнат. Най-добре могат да помогнат, ако отпуснат някакви средства от държавния бюджет, но това последното ме съмнява и в интерес на истината не разчитаме на него. Виждате в момента какво става в държавата, едва ли някои ще даде пари за българите зад граница, за съжаление.
Проведени са разговори в Министерството на образованието в Албания. Откъдето има дадено принципно съгласие. Започваме да подготвяме документацията, събираме средствата и живот и здраве, когато сме готови до година, две, три, четири, когато успеем да съберем парите, започваме да строим.
Ние се включваме във фондацията, но както виждате самите ние нямаме председател, който да я оглавява нарочно, за да не възникнат някакви обвинения, че се опитваме да създаваме някак пи ар около себе си и т.н. Ще помагаме абсолютно безкористно, абсолютно чистосърдечно, по начина, по който сме го правили много пъти досега, даже без много, много да го огласяваме, защото в крайна сметка е важна крайната цел. Ако един ден имаме едно училище в Тирана, което да се казва „Иван Вазов” и което да се превърне в елитно училище там, мисля, че ще успеем да спасим една голяма българска общност от изчезване.
Българската преселническа общност в Тирана в момента наброява повече от 30 хиляди души. А това не е чак толкова далече от западната граница на Македония и не е чак толкова далече от България в крайна сметка. След като български общности успяват да направят неделни училища и някакви други форми на учебна подготовка в Европа и САЩ, защо да не можем да направим нещо подобно и в Тирана. Ако това нещо стане, можем да мислим по-нататък по подобен начин и за други такива училища в територии, в които българите за застрашени от асимилация. Когато не ти помага държавата, си помагаш сам. В случая, когато държавата не прави нищо, ще го направим ние, доколкото можем.
Фокус: Има ли други подобни инициативи, в които ВМРО се включва активно, за да помага на българите в Албания?
Костадин Костадинов: Напоследък не. В момента сме се съсредоточили в това, защото българите в Албания през годините, в които бяха на границата, са се научили изключително много да оцеляват. Техният дух им позволява в годините, в които Албания се отвори към Запада, да успеят да просперират извън териториите й. Както казах една голяма част от тях напуснаха родните си места и се установиха в Корча, в Тирана. Ние в разговори с тях сме имали възможност да ги питаме дали имат нужда от нещо. Няма да забравя, аз бях в Албания през 2004 г., тогава говорихме с няколко българи в Корча, който е най-големият град в Южна Албания. Когато говорихме с тях, те казаха, че е добре в града да се направи един културен център, да има консулство, защото им се налага да пътуват много, за да си извадят документи в Тирана. На картата разстоянието е малко, но пътната инфраструктура в Албания е ужасна. Местни българи тогава изявиха готовност да финансират изграждането на такъв културен център, само както се казва държавата да си сложи отвънка знамето и да влезе вътре и да го управлява.
По подобен начин действат гърците. Аз видях гръцкото консулство в Корча, видях гръцкия културен център в Корча, които са огромни и много посещавани. Хванали са местни власи, които са се обявили за гърци и те са спонсорирали. Нещо подобно прави македонската държава в момента с българите в Корча. В началото на тази учебна година – 2009 - 2010 г. откри първите курсове по македонски език и въобще по македонско образование в Корча, където да създаде среда за македонизма в Албания. При условие, че ние нищо не правим, можем да си представим какво ще се случи, ако те решат един ден да отидат в Тирана или Елбасан. И най-важното е, че няма министър без портфейл за македонците зад граница, има само министерство на изселниците, което работи през последните двайсет години и е изключително активно. Там проблеми с парите няма и никога не е имало, за разлика от България. Въпрос на приоритети. Очевидно за нас българите зад граница не са приоритет, но пък в интерес на истината, то и българите в България не са приоритет, а какво да говорим за другите.
http://www.focus-news.net/?id=f15249
25
Емиграција / Diaspora / Одг: Българи от Босилеград
« на: Јули 03, 2010, 06:58:02 »
Иван Тотев посреща ученици и учители от Западните покрайнини
50 български ученици и преподаватели от Основното училище "Братство" в село Звонци в Западните покрайнини на Република Сърбия пристигат следващата седмица на тридневна екскурзия в България по покана на областния управител Иван Тотев. През месец май учебното заведение чества 150-тата годишнина от основаването си, като тържествата преминаха под егидата и спомосъществувателството на Тотев. Като подарък за празника областният управител на Пловдив подари на учениците от българската общност посещение в родината ни, като поема всички разноски по пътуването и престоя на групата.
При първата си среща с директора на училището Драган Иванов бях впечатлен от възрожденския дух, който носят нашите сънародници в Западните покрайнини. С много ентусиазъм и последователност те защитават правото си да се наричат българи, да съхранят нашите традиции и език. Именно това ме накара да приема поканата честванията в село Звонци да преминат под моя егида и да им подаря тази екскурзия, коментира Тотев.
Посещението на групата ще бъде от 5 до 7-ми юли, като през първия ден децата и учениците ще посетят Велико Търново. Там те ще бъдат приети от областния управител Пенчо Пенчев, а по-късно ще посетят Царевец, църквата "Св. 40 мъченици", Арбанаси. Сънародниците ни ще посетят Етъра и връх Шипка, а през втория ден от визитата си ще бъдат в Пловдив. На 6-ти юли (вторник) от 9.00 часа учениците и учителите ще се срещнат с Иван Тотев в сградата на Областната администрация. В програмата са включени посещение в Стария град, Асенова крепост, Бачковския манастир, Старосел, Карлово, Калофер и София.
50 български ученици и преподаватели от Основното училище "Братство" в село Звонци в Западните покрайнини на Република Сърбия пристигат следващата седмица на тридневна екскурзия в България по покана на областния управител Иван Тотев. През месец май учебното заведение чества 150-тата годишнина от основаването си, като тържествата преминаха под егидата и спомосъществувателството на Тотев. Като подарък за празника областният управител на Пловдив подари на учениците от българската общност посещение в родината ни, като поема всички разноски по пътуването и престоя на групата.
При първата си среща с директора на училището Драган Иванов бях впечатлен от възрожденския дух, който носят нашите сънародници в Западните покрайнини. С много ентусиазъм и последователност те защитават правото си да се наричат българи, да съхранят нашите традиции и език. Именно това ме накара да приема поканата честванията в село Звонци да преминат под моя егида и да им подаря тази екскурзия, коментира Тотев.
Посещението на групата ще бъде от 5 до 7-ми юли, като през първия ден децата и учениците ще посетят Велико Търново. Там те ще бъдат приети от областния управител Пенчо Пенчев, а по-късно ще посетят Царевец, църквата "Св. 40 мъченици", Арбанаси. Сънародниците ни ще посетят Етъра и връх Шипка, а през втория ден от визитата си ще бъдат в Пловдив. На 6-ти юли (вторник) от 9.00 часа учениците и учителите ще се срещнат с Иван Тотев в сградата на Областната администрация. В програмата са включени посещение в Стария град, Асенова крепост, Бачковския манастир, Старосел, Карлово, Калофер и София.
26
Емиграција / Diaspora / Одг: Новини за българите от Албания
« на: Јуни 30, 2010, 05:57:47 »
Боби Бобев: Единствено от нашите сънародници в Албания зависи дали ще се официализира статутът им като малцинство
30 юни 2010 | 15:04 | Агенция „Фокус”
Начало / Мнение
Боби Бобев, посланик на България в Албания от 1998 г. до 2006 г., доктор по история в Института по балканистика към Българската академия на науките, пред Агенция “Фокус”.
Фокус: Г-н Бобев, трябва ли България да постави въпроса за признаване на българско малцинство в Албания? Ако българите бъдат признати като малцинство, това ще промени ли по някакъв начин статутът им?
Боби Бобев: Веднага държа да уточня, че този въпрос е поставян нееднократно. Нямам предвид по-далечното минало, например междувоенния период, а нашето съвремие, последните две десетилетия. Като български посланик в Албания за период от повече от осем години лично съм присъствал на срещи и разговори на всички най-високи политически равнища и искам да ви уверя, че двама български президенти, един председател на парламента, двама премиери и трима външни министри са третирали темата за албанските граждани от български етнически произход и са настоявали за официализиране на статута им. Друг е въпросът за позицията на албанската страна. Под влияние на различни обстоятелства тя е недостатъчно ясна, понякога дори противоречива, с излъчване на разнопосочни сигнали. Най-общо казано, стремежът на официална Тирана е този проблем да бъде препратен в сферата на българо-македонските отношения и по този начин да не се поема отговорност и да се избегне усложняване на отношенията. Подобно поведение е разбираемо, но е неприемливо за нас – най-малкото, защото тези хора са лоялни албански граждани, живеещи на територията на тази държава и по нейното законодателство, и имат право на самоопределение. А същевременно е съвършено ясно, че София и Скопие не могат да проявят единомислие по въпроса и по този начин рискуваме безкрайно да се движим в омагьосан кръг.
Разбира се, проблемът има и друга страна – били ли сме ние достатъчно последователни в своето поведение, не сме ли пропуснали реални шансове да решим този казус. Грешки са правени, и в по-далечното минало, и след 1989 г. И до ден днешен се плаща тежък данък на безумното поведение след 1944 г. по т.нар. македонски въпрос, но това е нещо, което не можем да променим, и сме принудени да действаме според съществуващите обстоятелства. Лично аз считам, че сериозният пропуснат шанс е при подготовката и подписването на договора за приятелство и сътрудничество през 1993 г. Тогава не е дооценен фактът, че съществуват условия за договаряне на подходящ текст за статута на това население – по-късно от тази възможност, например, се възползваха Румъния и Гърция.
А ако разсъждаваме хипотетично за това би ли се променило нещо при евентуално признаване на българско малцинство в Албания, аз не мисля, че на битово равнище би се случило нещо генерално. Просто ще възтържествува справедливостта, нашите сънародници в Албания ще имат една голяма морална подкрепа, а държавата ни ще може безпрепятствено да реализира политиката си по отношение на тях. А това никак не е малко, напротив.
Фокус: Казвали сте и преди, че българите отсъстват в албанското законодателство като малцинство. Какви са юридическите, дипломатическите, политическите стъпки, за да се промени този факт?
Боби Бобев: Това е факт – албанското законодателство поименно фиксира наличните на територията на държавата малцинства. Искането за евентуална промяна в него трябва да има сериозно основание и шансът в това отношение е предстоящото преброяване, в което за първи път след много години ще има и позиция за националност. Ако достатъчен брой албански граждани се самоопределят като българи, това вече е възможност, а и задължение на нашите власти, по официален път да се поиска статут на малцинство.
Фокус: Предстои преброяване през 2011 година в Албания – политици и историци се изказаха за по-активна работа сред българската общност в Албания, за да не се самоопределят като македонци. Какъв ефект имат подобни кампанийни мероприятия?
Боби Бобев: Никога не съм вярвал в ефекта от кампанийната дейност. Нужна е стратегия на поведение – колкото и това понятие в последните години да се изпразни от съдържание. Но искам изрично да подчертая и нещо друго. Самоопределението е дълбоко личен въпрос. В момента на ход са нашите сънародници в Албания, единствено от тях зависи дали ще има шанс да се официализира статутът им като малцинство. Не бива нещата да звучат като пазарлък – ако получим едно или друго, ще се пишем българи. Чувството за национална принадлежност не бива да се диктува от стремеж към практически ползи и трябва да доминира над всичко друго. Което не оневинява нас, като общество и държава, за пропуски и грешки.
Фокус: Могат ли българите от Албания да участват в обществения и политическия живот в Албания? А в България?
Боби Бобев: Без съмнение. Немалко от завършилите висше образование у нас по силата на 103-то ПМС заемат добри позиции в административните структури или образователната система, няма пречки и да навлизат в политическия живот. Бил съм приятно изненадан сътрудничка на албанския премиер да ме посрещне на входа на Министерски съвет и да ме приветства на чудесен български език. Това постепенно формира своеобразно лоби, което трябва да бъде използвано. Има и примери за добра реализация на наши сънародници от Албания, предпочели да живеят у нас.
Фокус: Жизнени ли са българските организации в Албания, по какъв начин може да им се помогне от България? Като посланик на България в Тирана какво предприехте и какво могат да предприемат българските дипломати там?
Боби Бобев: Нямам реална представа каква е ситуацията към момента, каква е числеността на тези структури – все пак се завърнах преди четири години. Съдействието на дружествата може да се осъществява по различни линии – държавни, обществени, частни. Лично аз съм се стремял към максимално интензивни контакти, към различни форми на помощ. Все пак, най-точно могат да дадат преценка хората от самите дружества. Не се съмнявам, че дипломатическата ни мисия и в сегашния си състав продължава тази линия на поведение.
Искам да подчертая и нещо изключително важно. В последно време забелязваме видима активизация на външната ни политика спрямо държавите от Западните Балкани, включително и в двустранен план. Поведението ни към сънародниците в Албания несъмнено се вписва удачно в подобна рамка.
Фокус: Колко силна е македонската пропаганда сред тази общност, как се провежда, има ли целенасочена държавна политика?
Боби Бобев: Десетилетия наред Югославия, а в последния отрязък от време и самата Македония, винаги са имали по-богат инструментариум за въздействие, включително и чрез договореността между Тито и Енвер Ходжа за признаване на македонско малцинство в определени райони на Албания. От Скопие действат целенасочено и ефикасно, при очевидно по-добро финансово осигуряване. Това дава резултат, особено при безусловно съществуващото раздвоение на чувствата сред населението на Гора, Голо Бърдо и Мала Преспа. Не бива да очакваме резултатите от предстоящото преброяване с прекален оптимизъм.
Фокус: Чувстват ли се българите в Албания действително българи?
Боби Бобев: Могат да се дадат наистина покъртителни примери в това отношение – и с ремонтираната черква в Гиневец, и със запазените надгробни надписи във Връбник, и с развяването на българския флаг, и с интереса към българското образование и всичко българско. Да, тези, които са съхранили националното чувство, са истински българи и са го доказвали нееднократно.
http://www.focus-news.net/?id=f15228
30 юни 2010 | 15:04 | Агенция „Фокус”
Начало / Мнение
Боби Бобев, посланик на България в Албания от 1998 г. до 2006 г., доктор по история в Института по балканистика към Българската академия на науките, пред Агенция “Фокус”.
Фокус: Г-н Бобев, трябва ли България да постави въпроса за признаване на българско малцинство в Албания? Ако българите бъдат признати като малцинство, това ще промени ли по някакъв начин статутът им?
Боби Бобев: Веднага държа да уточня, че този въпрос е поставян нееднократно. Нямам предвид по-далечното минало, например междувоенния период, а нашето съвремие, последните две десетилетия. Като български посланик в Албания за период от повече от осем години лично съм присъствал на срещи и разговори на всички най-високи политически равнища и искам да ви уверя, че двама български президенти, един председател на парламента, двама премиери и трима външни министри са третирали темата за албанските граждани от български етнически произход и са настоявали за официализиране на статута им. Друг е въпросът за позицията на албанската страна. Под влияние на различни обстоятелства тя е недостатъчно ясна, понякога дори противоречива, с излъчване на разнопосочни сигнали. Най-общо казано, стремежът на официална Тирана е този проблем да бъде препратен в сферата на българо-македонските отношения и по този начин да не се поема отговорност и да се избегне усложняване на отношенията. Подобно поведение е разбираемо, но е неприемливо за нас – най-малкото, защото тези хора са лоялни албански граждани, живеещи на територията на тази държава и по нейното законодателство, и имат право на самоопределение. А същевременно е съвършено ясно, че София и Скопие не могат да проявят единомислие по въпроса и по този начин рискуваме безкрайно да се движим в омагьосан кръг.
Разбира се, проблемът има и друга страна – били ли сме ние достатъчно последователни в своето поведение, не сме ли пропуснали реални шансове да решим този казус. Грешки са правени, и в по-далечното минало, и след 1989 г. И до ден днешен се плаща тежък данък на безумното поведение след 1944 г. по т.нар. македонски въпрос, но това е нещо, което не можем да променим, и сме принудени да действаме според съществуващите обстоятелства. Лично аз считам, че сериозният пропуснат шанс е при подготовката и подписването на договора за приятелство и сътрудничество през 1993 г. Тогава не е дооценен фактът, че съществуват условия за договаряне на подходящ текст за статута на това население – по-късно от тази възможност, например, се възползваха Румъния и Гърция.
А ако разсъждаваме хипотетично за това би ли се променило нещо при евентуално признаване на българско малцинство в Албания, аз не мисля, че на битово равнище би се случило нещо генерално. Просто ще възтържествува справедливостта, нашите сънародници в Албания ще имат една голяма морална подкрепа, а държавата ни ще може безпрепятствено да реализира политиката си по отношение на тях. А това никак не е малко, напротив.
Фокус: Казвали сте и преди, че българите отсъстват в албанското законодателство като малцинство. Какви са юридическите, дипломатическите, политическите стъпки, за да се промени този факт?
Боби Бобев: Това е факт – албанското законодателство поименно фиксира наличните на територията на държавата малцинства. Искането за евентуална промяна в него трябва да има сериозно основание и шансът в това отношение е предстоящото преброяване, в което за първи път след много години ще има и позиция за националност. Ако достатъчен брой албански граждани се самоопределят като българи, това вече е възможност, а и задължение на нашите власти, по официален път да се поиска статут на малцинство.
Фокус: Предстои преброяване през 2011 година в Албания – политици и историци се изказаха за по-активна работа сред българската общност в Албания, за да не се самоопределят като македонци. Какъв ефект имат подобни кампанийни мероприятия?
Боби Бобев: Никога не съм вярвал в ефекта от кампанийната дейност. Нужна е стратегия на поведение – колкото и това понятие в последните години да се изпразни от съдържание. Но искам изрично да подчертая и нещо друго. Самоопределението е дълбоко личен въпрос. В момента на ход са нашите сънародници в Албания, единствено от тях зависи дали ще има шанс да се официализира статутът им като малцинство. Не бива нещата да звучат като пазарлък – ако получим едно или друго, ще се пишем българи. Чувството за национална принадлежност не бива да се диктува от стремеж към практически ползи и трябва да доминира над всичко друго. Което не оневинява нас, като общество и държава, за пропуски и грешки.
Фокус: Могат ли българите от Албания да участват в обществения и политическия живот в Албания? А в България?
Боби Бобев: Без съмнение. Немалко от завършилите висше образование у нас по силата на 103-то ПМС заемат добри позиции в административните структури или образователната система, няма пречки и да навлизат в политическия живот. Бил съм приятно изненадан сътрудничка на албанския премиер да ме посрещне на входа на Министерски съвет и да ме приветства на чудесен български език. Това постепенно формира своеобразно лоби, което трябва да бъде използвано. Има и примери за добра реализация на наши сънародници от Албания, предпочели да живеят у нас.
Фокус: Жизнени ли са българските организации в Албания, по какъв начин може да им се помогне от България? Като посланик на България в Тирана какво предприехте и какво могат да предприемат българските дипломати там?
Боби Бобев: Нямам реална представа каква е ситуацията към момента, каква е числеността на тези структури – все пак се завърнах преди четири години. Съдействието на дружествата може да се осъществява по различни линии – държавни, обществени, частни. Лично аз съм се стремял към максимално интензивни контакти, към различни форми на помощ. Все пак, най-точно могат да дадат преценка хората от самите дружества. Не се съмнявам, че дипломатическата ни мисия и в сегашния си състав продължава тази линия на поведение.
Искам да подчертая и нещо изключително важно. В последно време забелязваме видима активизация на външната ни политика спрямо държавите от Западните Балкани, включително и в двустранен план. Поведението ни към сънародниците в Албания несъмнено се вписва удачно в подобна рамка.
Фокус: Колко силна е македонската пропаганда сред тази общност, как се провежда, има ли целенасочена държавна политика?
Боби Бобев: Десетилетия наред Югославия, а в последния отрязък от време и самата Македония, винаги са имали по-богат инструментариум за въздействие, включително и чрез договореността между Тито и Енвер Ходжа за признаване на македонско малцинство в определени райони на Албания. От Скопие действат целенасочено и ефикасно, при очевидно по-добро финансово осигуряване. Това дава резултат, особено при безусловно съществуващото раздвоение на чувствата сред населението на Гора, Голо Бърдо и Мала Преспа. Не бива да очакваме резултатите от предстоящото преброяване с прекален оптимизъм.
Фокус: Чувстват ли се българите в Албания действително българи?
Боби Бобев: Могат да се дадат наистина покъртителни примери в това отношение – и с ремонтираната черква в Гиневец, и със запазените надгробни надписи във Връбник, и с развяването на българския флаг, и с интереса към българското образование и всичко българско. Да, тези, които са съхранили националното чувство, са истински българи и са го доказвали нееднократно.
http://www.focus-news.net/?id=f15228
27
Средновековна историја / Одг: Древна България
« на: Јуни 30, 2010, 05:52:26 »
Нови данни за ранно преселване на прабългарите по река Кама са изнесени на форума по прабългаристика в Болгар преди дни. Това каза пред Агенция „Фокус” Георги Атанасов, началник отдел „Археология” в музея в Силистра, който е бил част от българската делегация в Болгар. Той обясни, че Волжска България е феномен, за който обикновено се смята, че води своето начало от XIX век чрез някои типове паметници, които показват движение на български групи на север по Волга и по-рано, вероятно още с края на Кубратова България. „Много важни са паметниците, които копаят колегите по течението на средна и долна Волга. Ние разполагахме до скоро само с най-общи представи за това присъствие, за характера на тяхната култура, но вече видяхте цели комплекси, особено колегите от Самара са изключително активни в това отношение, от ранната прабългарска култура и прабългарската цивилизация. Това действително е една цивилизация, която започва от Волга и Кавказ и достига до Централна Европа”, каза той. Георги Атанасов посочи още, че учените от България за първи път участват на форум, на който се излагат почти всички научни достижения на прабългарите. „Така вече можем да работим на един по-здрав фундамент, когато градим нашите теории, а не да си градим теориите за етногенезиса и култура на българите като ги смучем от пръстите си. Ние имахме именно тази уникална възможност. Да видим например кримския вариант на прабългарската култура – изнесени бяха изключително ценни данни. Ние научихме повече за това какво се е случило на Таманския полуостров, който е била една от основните бази на прабългарите, където може би е бил обитаван от водещия владетелски род. Видяхме всичко това в научни публикации. Много ценен за нас беше престоят в Москва, където се запознахме с изследователите на друг голям център на Велика България. Запознахме се с колеги, които проучват там и ни дадоха нови факти как в изглеждал той, къде действително можем да търсим прабългари? Към тези проблеми трябва да се изхожда единствено и само от гледна точка на прагматичната наука. Оказва се, че само археологията вече може да реши този въпрос”, посочи Георги Атанасов.
Източник: Агенция "Фокус"
Източник: Агенция "Фокус"
28
Актуелни теми од медиумите / Одг: Задължително четиво преди 6 май: Славата и честта на България
« на: Јуни 28, 2010, 03:14:15 »
Монитор, 28.06.2010
Наши военни технологии хит в НАТО
Пласираме оръжие за 250 млн. долара годишно
БАН разработи свръхмодерна керамична броня за хеликоптери. Заглушител колкото багажник на кола неутрализира бомби
Сензационен интерес са предизвикали сред европейските и американците ни съюзници в НАТО наши военни изобретения, които са били показани на последното и най-голямо по посещаемост изложение за отбранителна техника, което се е провело преди броени дни в Националния изложбен център в Париж. Това научи „Монитор" от ръководителя на Института по металознание към БАН проф. Стефан Воденичаров и шефа на партниращата си именно с американски дружества фирма за военна електроника и комуникация „Черно море" инж. Петър Милков. Двамата са съпредседатели на сдружението „Българска отбранителна индустрия", в което влизат и най-големите дружества от бранша, като „Арсенал", „Кинтекс" и „Оптиелектрон".
Сред хитовите разработки, които привлекли вниманието на американци, европейци, а също и на азиатци и дори африканци, е свръхмодерна броня, с която се облицоват хеликоптерите, за да бъдат предпазени от евентуални попадения, каквито често им причиняват страховитите за тях ерпегета. Вместо от метал, щитът е изработен от керамика, което го прави значително по-лек, но същевременно и много устойчив на взривове, обясниха специалисти от института към БАН, където е създаден специален център за разработване на антитерористични интелигентни системи. Качествата на бронята вече са били изпитани на полигона „Змейово".
Експертите от антитерористичното звено в института са разработили не само технология, с която да усъвършенстват защитата на въздушната военна техника, но и т.нар. „хеликоптерна мина", която се задейства от система за прихващане и унищожаване на вертолети. Тя е съставена от специален акустичен сензор,
улавящ вражеския вертолет на периметър до 150 метра,
който задейства на допирен принцип втори сензор, а той от своя страна изстрелва огневите снаряди с метални частици, нанасящи жестоко поражение от около 4-5 осколки на кв. метър на вражеския вертолет. Вероятността за точно попадение, която дава една от най-хитовите модерни български разработки, е над 60%.
Интерес в Париж са предизвикали и нашите комплексни системи за отбрана, които освен, че идентифицират вражеските сили, могат и да ги неутрализират. На този принцип например е създадена охранителна система за пристанища, която улавя неканените гости чрез радари, сонари или пък радиоакустични сензори и автоматично активира супермощни подводни снаряди, които
могат да направят на пух и прах цял кораб.
Дружеството „Самел" пък извадило нов смутител, който покрива целия диапазон от честоти, излъчвани от радиостанции, телефони и друга комуникационна техника. Мобилният уредът, който се побира в багажник на кола, е подходящ за охрана на мероприятия или пък на конвои. При преминаване в областта през която се движи колоната, поради много голямата си мощност той въздейства така, че ако има например поставени електронни взривни устройства, те да не могат да се задействат. С добра котировка на продукцията си благодарение на своите уреди за нощно виждане можела да се похвали и фирмата „Оптикс". Панагюрският завод на „Оптикоелектрон" пък бил специализиран в производството на съвременни оптични мерници за оръжия, към които в чужбина също имало доста голям интерес.
В нишата, която е заела в отбранителната индустрия, България си е изградила добър имидж, като по начало фирмите ни са търсени най-вече заради широката им гама от продукти, сравнително ниските цени и гъвкавостта към клиентите, категорични са от сдружението на отбранителните фирми. Все пак при годишни
продажби от около 2,5 млрд. долара по времето на соца
през 2009-а българските фирми са пласирали техника за около 250 млн. долара, като по-голямата част от сделките са за износ в чужбина, обясни проф. Воденичаров. Сред основните ни клиенти били Индия, Пакистан, Иран, Ирак, южноамериканските държави, а също и САЩ. Според инж. Милков ако държавата даде рамо на отбранителната индустрия, включително за разработването на нови технологии, тя ще направи една солидна инвестиция, защото българските дружества за производство на военна техника разполагат с ресурс да утроят продажбите.
Наши военни технологии хит в НАТО
Пласираме оръжие за 250 млн. долара годишно
БАН разработи свръхмодерна керамична броня за хеликоптери. Заглушител колкото багажник на кола неутрализира бомби
Сензационен интерес са предизвикали сред европейските и американците ни съюзници в НАТО наши военни изобретения, които са били показани на последното и най-голямо по посещаемост изложение за отбранителна техника, което се е провело преди броени дни в Националния изложбен център в Париж. Това научи „Монитор" от ръководителя на Института по металознание към БАН проф. Стефан Воденичаров и шефа на партниращата си именно с американски дружества фирма за военна електроника и комуникация „Черно море" инж. Петър Милков. Двамата са съпредседатели на сдружението „Българска отбранителна индустрия", в което влизат и най-големите дружества от бранша, като „Арсенал", „Кинтекс" и „Оптиелектрон".
Сред хитовите разработки, които привлекли вниманието на американци, европейци, а също и на азиатци и дори африканци, е свръхмодерна броня, с която се облицоват хеликоптерите, за да бъдат предпазени от евентуални попадения, каквито често им причиняват страховитите за тях ерпегета. Вместо от метал, щитът е изработен от керамика, което го прави значително по-лек, но същевременно и много устойчив на взривове, обясниха специалисти от института към БАН, където е създаден специален център за разработване на антитерористични интелигентни системи. Качествата на бронята вече са били изпитани на полигона „Змейово".
Експертите от антитерористичното звено в института са разработили не само технология, с която да усъвършенстват защитата на въздушната военна техника, но и т.нар. „хеликоптерна мина", която се задейства от система за прихващане и унищожаване на вертолети. Тя е съставена от специален акустичен сензор,
улавящ вражеския вертолет на периметър до 150 метра,
който задейства на допирен принцип втори сензор, а той от своя страна изстрелва огневите снаряди с метални частици, нанасящи жестоко поражение от около 4-5 осколки на кв. метър на вражеския вертолет. Вероятността за точно попадение, която дава една от най-хитовите модерни български разработки, е над 60%.
Интерес в Париж са предизвикали и нашите комплексни системи за отбрана, които освен, че идентифицират вражеските сили, могат и да ги неутрализират. На този принцип например е създадена охранителна система за пристанища, която улавя неканените гости чрез радари, сонари или пък радиоакустични сензори и автоматично активира супермощни подводни снаряди, които
могат да направят на пух и прах цял кораб.
Дружеството „Самел" пък извадило нов смутител, който покрива целия диапазон от честоти, излъчвани от радиостанции, телефони и друга комуникационна техника. Мобилният уредът, който се побира в багажник на кола, е подходящ за охрана на мероприятия или пък на конвои. При преминаване в областта през която се движи колоната, поради много голямата си мощност той въздейства така, че ако има например поставени електронни взривни устройства, те да не могат да се задействат. С добра котировка на продукцията си благодарение на своите уреди за нощно виждане можела да се похвали и фирмата „Оптикс". Панагюрският завод на „Оптикоелектрон" пък бил специализиран в производството на съвременни оптични мерници за оръжия, към които в чужбина също имало доста голям интерес.
В нишата, която е заела в отбранителната индустрия, България си е изградила добър имидж, като по начало фирмите ни са търсени най-вече заради широката им гама от продукти, сравнително ниските цени и гъвкавостта към клиентите, категорични са от сдружението на отбранителните фирми. Все пак при годишни
продажби от около 2,5 млрд. долара по времето на соца
през 2009-а българските фирми са пласирали техника за около 250 млн. долара, като по-голямата част от сделките са за износ в чужбина, обясни проф. Воденичаров. Сред основните ни клиенти били Индия, Пакистан, Иран, Ирак, южноамериканските държави, а също и САЩ. Според инж. Милков ако държавата даде рамо на отбранителната индустрия, включително за разработването на нови технологии, тя ще направи една солидна инвестиция, защото българските дружества за производство на военна техника разполагат с ресурс да утроят продажбите.
30
Актуелни теми од медиумите / Одг: МАКЕДОНСКИ ГРАЃАНИ ЌЕ ПРОТЕСТИРААТ ВО СОФИЈА
« на: Јуни 27, 2010, 11:34:42 »
http://www.facebook.com/photo.php?pid=30867686&id=1562494998&l=3623b96cca#!/photo.php?pid=30867686&id=1562494998&l=3623b96cca&fbid=1355118649001