Бугарски Културен Клуб

Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).

Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија
Напредно пребарување  

Новости:

Прикажи ги пораките

Овој оддел овозможува да ги гледате сите пораки оставени од овој член. Но внимавај можеш да ги видиш истите само од делови на форумот каде имаш пристап.

Теми - Competent

Страници: 1 2 3 [4] 5 6 ... 22
46
Кинотека / Бон Шанс, Инспекторе! (1983)
« на: Декември 15, 2011, 12:46:34  »
Бон Шанс, Инспекторе! (1983)
http://www.youtube.com/watch?v=uvZPP7Ze7kc




Един от най-невероятните филми в българската кинематография. Всяко изречение, всяка дума е брилянтна... знам целия филм наизуст. Класика - и като актьорска игра, и като превъзходно пресъздаден архаичен български - особено погледнато в светлината на късното социалистическо кинопроизводство. Резултатът от всичко това е изненадващо... свеж.

47
Актуелни теми од медиумите / In Memoriam: Велко Кънев
« на: Декември 15, 2011, 12:19:27  »
Стотици се поклониха, но не поискаха да се разделят с Велко

http://culture.actualno.com/news_371508.html
http://video.bgnes.com/view/30667
http://news.ibox.bg/news/id_589154575

За повече от 30 години професионален път в театъра и киното Велко Кънев създаде над 40 роли. Освен майстор на комедийния щрих и на ярките сатирични образи, той съумя да проникне дълбоко в човешкия характер на героите си и да ги направи достоверни, органични, запомнящи се.

Велко Кънев е роден на 31 юли 1948  в гр. Елхово. Като ученик играе на театралната читалищна сцена. Завършва ВИТИЗ през 1973 в актьорския клас на Апостол Карамитев и въпреки, че е разпределен в Народния театър  играе три години в Сливен, където се открояват ролите му на Доктора в постановката “Милионерът” от Ст. Л. Костов , Силва в "По-големият син" от Александър Вампилов, Маркизът в "Мирандолина" от Карло Голдони.

 Следват три сезона в Сатиричния театър и от 1979  е в Народен театър „Иван Вазов”. По-главните му роли са: Матей Нищото в "Опит за летене" от Йордан Радичков, Чушкаров в "Двубой" от Иван Вазов, Сганарел в "Дон Жуан” от Молиер, Анастасий в "Сън" от Иван Радоев, Кралят в "Образ и подобие" от Йордан Радичков, Остап Бендер във "Великият комбинатор" по Иля Илф и Евгений Петров, Иван Селямзсъзът в "Чичовци" от Иван Вазов, Кръстьо Никифоров във "Великденско вино" от Константин Илиев, Оберон в "Сън в лятна нощ" от Шекспир, Газ в "Кухненският асансьор" от Харолд Пинтър, Паскуале Лояконо в "Призраци в Неапол" от Едуардо де Филипо, Учителят в моноспектакъла “Даскал” от Жан-Пиер Допан, Макс Силвърман в “Гудбай, гудбай…” от Хърб Гарднър.

Ярките му актьорски постижения са високо оценени. Носител е на множество театрални награди, между които наградата на САБ през 1994 за водеща мъжка роля за ролята на поп Кръстьо Никифоров във "Великденско вино". За изключителното му изпълнение, българската критика е единодушна:  „След края на спектакъла е по-естествено да мълчиш, отколкото да говориш. Рядко се случва да ни докосне крилото на истински трагичното”, казва  Венета Дойчева.

Със спектакъла „Даскал” от белгиеца Жан-Пиер Допан, Велко Кънев предизвика бурните овации на българската и международната публика на множество фестивали, а журито на Международния театрален фестивал на моноспектаклите "Монокъл" в Санкт Петербург го отличава с почетната втора награда.

 Изявява се и като театрален режисьор – поставя с успех  „Дядо Коледа е боклук” oт Жозиан Баласко, Мари-Ан Шазел, Кристиан Клавие, Жерар Жьоно, Тиери Лермит и Брюно Моано в Народен театър ”Иван Вазов”, „Благородният испанец” от Съмърсет Моъм с театрална формация „Мелпомена”.

Като киноактьор създава галерия незабравими  образи в емблематичните български филми “Мъжки времена”, “Оркестър без име”, “Да обичаш на инат”, „Маневри на петия етаж”, „ Бон шанс, инспекторе”, „Матриархат”, „Бой последен” и др.
Заедно с Георги Мамалев и Павел Попандов създават музикалната група НЛО, която по-късно прераства в популярното и обичано телевизионно шоу по канал 1- Клуб НЛО .

Съюзът на артистите  в България изразява своето признание към делото на актьора Велко Кънев, отдал таланта и живота си на българското изкуство.





48
Кинотека / СПАСЕНИЕТО (1984)
« на: Ноември 21, 2011, 05:51:31  »
СПАСЕНИЕТО (1984)
http://www.youtube.com/watch?v=H6GJhbNG74E&feature=player_embedded




"Спасението" е български игрален филм (драма) от 1984 година на режисьора Борислав Пунчев, по сценарий на Петър Пейчев. По новелата "Охридска балада" на Серафим Северняк. Оператор е Борислав Пунчев. Музиката във филма е композирана от Симеон Пиронков. Художник на постановката е Петко Бончев.

Илия Коцарев написва на 13 и 14 октомври 1944 г. най-светлата страница в новата история под лозунга: "Се ке дайме, бугарски войиик не даваме!"
 

49
А. Димитров: Македония в българската историческа съдба е една огромна драма
http://video.bgnes.com/view/28908

Цитат
Македония в българската историческа съдба е една огромна драма. Това заяви първият български посланик в Скопие Ангел Димитров при представянето на новата си книга "Раждането на една нова държава: Република Македония между югославизма и национализма".

"Миналото се проверява в настоящето и точността на тази проверка ще ни даде шанс да имаме по-добро бъдеще", заяви Димитров. "Тази книга е написана не за да полемизирам с колегите от Република Македония или да изразя негативно отношение към много неща, с които не съм съгласен. Тя е написана, за да ни позволи да намерим допирни точки, чрез които да вървим рамо до рамо с Македония", каза още той. Нищо не може да отрече дълбоката, кръвната връзка между хората от двете страни на границата, категоричен е Димитров.

http://news.bgnes.com/view/965324

50
Документи / Последният лов
« на: Ноември 16, 2011, 09:37:57  »
Последният лов - филм за Тодор Живков
http://www.youtube.com/watch?v=65D66yj_wcE

Едно от сериозните разкрития, около които се върти сюжетът на лентата е, че Живков се е опитал да изкара България от Варшавския договор. Интересна гледна точка по темата дава интервю във филма с баварския министър на науката, технологиите и културата -- Фридрих-Вилхелм Ротенпилер, който навремето е бил свидетел на срещите между Живков и Щраус като сътрудник на тогавашния немски премиер. Според него "Живков ухажвал Щраус, защото е търсил някой, който да му отвори вратите към Европа".

51
Игнатов: Ракия сутрин не е нарушение на добрите нрави

http://video.bgnes.com/view/28626

52
Македонска фолк певица в битка с Веселин Маринов за химн на МВР

http://showbusiness.actualno.com/news_367487.html

53
Хумор / Стоичков става доктор хонорис кауза
« на: Ноември 09, 2011, 01:09:47  »
Стоичков става доктор хонорис кауза
http://www.dnes.bg/sport/2011/11/08/stoichkov-stava-doktor-honoris-kauza.133487



Цитат
Легендата на българския футбол Христо Стоичков ще бъде отличен с почетното звание доктор хонорис кауза от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.

Церемонията е насрочена за 11 часа на 11 ноември 2011 г. в Шеста аудитория на висшето учебно заведение. Камата ще получи званието по предложение на проф. Веселин Маргаритов, функционален декан по спорт и социални дейности в Пловдивския университет.

През юли тази година правителството назначи Стоичков за почетен консул на България в Каталуня.

Около изборите той активно демонстрира топлите си отношения с премиера Бойко Борисов и даде рамо за кандидата на ГЕРБ Росен Плевнелиев, който беше избран за президент.

В началото на октомври стана ясно, че Стоичков ще бъде знаменосец на българската делегация за Олимпийските игри в Лондон през лятото на 2012 година.

Той обеща и изграждането на три нови и супермодерни стадиона в България.

Последната му активност пък е свързана с кампания за отваряне на европейския трудов пазар за българи.

54
"Колко голям македонец е новият български президент?"
http://www.dnes.bg/balkani/2011/11/01/kolko-goliam-makedonec-e-noviiat-bylgarski-prezident.132896

Цитат
„Колко голям македонец е новият български президент?“ – пита днешната македонска преса. От бъдещия български държавен глава съседите ни очакват да се произнесе по „македонския въпрос“.

„Новоизбраният български президент Росен Плевнелиев досега публично не е говорил за отношението към Македония, нито по въпроса за македонското малцинство в България“, пише вестник „Нова Македония“ в материал със заглавие „Колкав Македонец е новиот бугарски претседател?“

„Плевнелиев, който е родом от Гоце Делчев, тепърва трябва да заяви позиция по македонския въпрос“, изтъква изданието.

За незапознатите със западните български диалекти: думата „колкав“ или „колчав“ означава „колко голям“.

Въпреки въпросителния знак в заглавието публикацията създава впечатление, че има очаквания Росен Плевнелиев като президент на България да се „доказва“ като по-малък или по-голям македонец.

Що се отнася до понятието „македонския въпрос“: това е въпросът за принадлежността на територията, населението и историческото наследство на Македония по време и след разпадането на Османската империя в края на 19 и началото на 20 век. Македонският въпрос е съставна част от т.нар. Източен въпрос. За какъв македонски въпрос се говори днес, можем само да предполагаме.

Можем също така само да гадаем какво се има предвид под "македонско малцинство". По данни от проведеното тази година у нас преброяване на населението за македонци се обявяват точно 1654 души. Според външното министерство в Скопие пък македонците у нас са 750 000, както писа местен вестник.

Република Македония обаче не можа да преброи самата себе си – през октомври започналото преброяване на населението в съседната ни страна беше прекратено и засега не се знае дали и как ще бъде проведено.


 ;D

55
Кинотека / Звезди (1959)
« на: Октомври 31, 2011, 02:43:43  »
Уважаемият Дарко Митревски да не се прави на първооткривател с неговото "Трето полувреме", а да вземе да гледа истински шедьоври за съдбата на евреите, които са направени у нас още преди да се е родил! Например този българо-немски филм:

Звезди (1959)
http://www.youtube.com/watch?v=GzcFuLETITM&feature=player_embedded



Първа награда и почетен диплом, Единбург, 1959
Златно копие на главата на воина от Паленке, Акапулко, 1959
Първа награда, Лил, 1960
Награда за най-добър филм, Аделаида, 1961
Специална награда на журито, Кан, 1959
Златен медал на Световния фестивал на младежта и студентите, Виена, 1959

"Звезди" е почти шедьовър." "Франс соар"

"Това със сигурност е един от най-човечните филми, третиращи еврейския въпрос. Величието му е в това, че е лишен от всякаква пропаганда." "Льо дофен либр"

„Звезди" (на немски: Sterne) е български игрален филм (военен, драма) от 1959 година на режисьора Конрад Волф, по сценарий на Анжел Вагенщайн. Оператор е Вернер Бергман. Музиката във филма е композирана от Симеон Пиронков. Филмът е копродукция на Германската демократична република и България.

Роли във филма изпълняват актьорите: Саша Крушарска — Рут, Юрген Фрорип — Валтер, Ерик Клайн — Курт, Стефан Пейчев — Бай Петко, Георги Наумов — Блаше, Иван Кондов — Бащата на Рут, Милка Туйкова — Партизанката, Щилян Кънев — Докторът, Найчо Петров — Полицейският началник, Елена Хранова — Старата еврейка, Лео Конфорти — Старият евреин, Григор Вачков — Монтьор в работилница, Юрий Яковлев — Германски офицер, Ицхак Финци — Гръцки евреин


56
Кинотека / "Бай Ганьо" по Алеко Константинов
« на: Октомври 28, 2011, 12:09:05  »
Бай Ганьо - по Алеко Константинов - целия филм 
http://www.youtube.com/watch?v=JMS1Z-zsHKc


       

Ганьо Сомов, Ганьо Балкански или Бай Ганьо е литературен герой на Алеко Константинов и главно действащо лице в неговата поредица сатирични фейлетони.

Първата част, „Бай Ганьо тръгна по Европа", е описание на впечатленията на Алеко за някои характерни черти на българския народ и по-специално на вече оформилата се дребнобуржоазна прослойка на обществото. Състои се от следните части: * Начало * I. Бай Ганьо пътува * II. Бай Ганьо в операта * III. Бай Ганьо в банята * IV. Бай Ганьо в Дрезден * V. Бай Ганьо на изложението в Прага * VI. Бай Ганьо у Иречека * VII. Бай Ганьо на гости * VIII. Бай Ганьо в Швейцария * IX. Бай Ганьо в Русия

Сюжетът се върти около пътешествията на дребния търговец на розово масло Ганьо Балкански в европейските страни. Като прототип на героя служи действително лице, което авторът среща в своето пътуване до САЩ, отразено в пътеписа „До Чикаго и назад". Умело се използва съпоставянето с европейските граждани, за да се изтъкнат някои забавни, но и недотам симпатични черти на българите от онова време.

Образът е с нееднозначни качества — простащина, мошеничество, търгачество и използвачество, но и издръжливост, борбеност, пробивност. Той няма скрупули пред основната си цел - алъш-вериша (тур. търговия) си с розово масло. В последния фейлетон „Бай Ганьо в Русия" авторът дори го оправдава с размисъла на разказвача: „Недей презира този простичък, лукавичък, скъпичък нещастник, той е рожба на грубата среда, той е жертва на груби възпитатели; злото не се таи в него самия, а във влиянието на околната среда. Бай Ганьо е деятелен, разсъдлив, възприемчив - главно възприемчив! Постави го под влиянието на добър ръководител, и ти ще видиш какви подвиги е той в състояние да направи. Бай Ганьо е проявявал досега само животната си енергия, но в него се таи голям запас от потенциална духовна сила, която очаква само морален импулс, за да се превърне в жива сила..."

Втората част се състои от няколко самостоятелни фейлетона и се занимава вече с новата едра буржоазия...


57
Наполеонови войници на парад с наши опълченци

http://video.bgnes.com/view/27484

58
Музика / Танцът на Росинка
« на: Октомври 16, 2011, 03:04:59  »
Танцът на Росинка

http://www.youtube.com/watch?v=ALzHLeQtmCI&feature=related
http://www.youtube.com/watch?v=lrIfWOYdmzc&feature=related

В оригиналния БГ вариант е Руфинка, ама карай да върви - добра претворбация за деца!  ;)

59
СТРАНИЦА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА (ПОП-ФОЛК) МУЗИКА
АВТЕНТИЧНА НАРОДНА ФОЛКЛОРНА (ПОПФОЛК) МУЗИКА ОТ БЪЛГАРИЯ И МАКЕДОНИЯ

http://www.bg-popfolk.com/



60
В кадър: "Няма забравени влакове"
Гледайте филма "Няма забравени влакове" на Коста Филипов, оператора Любомир Станоев и режисьора Олег Ковачев

http://bnt.bg/bg/productions/104/edition/17008/v_kadyr_10_oktomvri_2011_njama_zabraveni_vlakove

Цитат
Преди 95 години - във вихъра на Първата световна война, българските военни строители прокарват на територията на днешна Република Македония мрежа от железопътни линии. Целта им е да снабдяват фронта с муниции и провизии и да връщат оттам болни и ранени, но и да бъдат в услуга на населението. Това е истински строителен подвиг, извършен  във военни условия с далечна стратегическа цел.

Днес тези линии са основата на ЖП мрежата на новата съседна държава, както и на трансевропейския Коридор № 8. Но в Македония и до днес някои искат първите влакове от преди 95 години да бъдат забравени, а споменът за тях да бъде обвит в бурените на времето.

За хората с визия, които още преди десетилетия са оценявали значението на връзката между Черно и Адриатическо море, за тогавашните европейски първопроходци в униформи, за страховете в Македония от отварянето й към България и Албания, за бъдещето на Коридор № 8 разказва този филм.


Няма и не може да има забравени влакове. Защото така е устроен светът- спрат ли влаковете, и светът ще спре.


Страници: 1 2 3 [4] 5 6 ... 22