Бугарски Културен Клуб

Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).

Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија
Напредно пребарување  

Новости:

БККС иска да види като европарламентаристи доказани родолюбци с различна политическа ориентация: https://www.youtube.com/watch?v=zKLi5sK7vjk

Прикажи ги пораките

Овој оддел овозможува да ги гледате сите пораки оставени од овој член. Но внимавај можеш да ги видиш истите само од делови на форумот каде имаш пристап.

Пораки - kota1050

Страници: [1] 2 3 4
1
Проф. д.и.н. Светлозар Елдъров: Българското офицерство е един от основните фактори на Македоно-Одринското революционно движение

За Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация, Върховния Македоно-Одрински комитет, офицерските братства и ролята им в движението за освобождение и обединение на българския народ, Агенция “Фокус” разговаря с проф. д.и.н. Светлозар Елдъров.

Фокус: Г-н Елдъров, какъв е националният идеал на ВМРО в края на ХІХ - началото на ХХ век?
Светлозар Елдъров: Националният идеал на Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация е този, който изповядват и другите две основни течения на българското национално освободително движение в онзи период - Българската екзархия и Върховния комитет. И трите национални институции, ако ги наречем така, няма да сгрешим, се борят за запазване на българското национално единство и за съхраняване на българщината в Македония и Одринска Тракия.
В историческото развитие е имало периоди на противоречие между тези три потока на националното движение, но те винаги са следвали най-общата стратегическа цел. Затова смятам, че Вътрешната организация не преследва някаква своя цел, а се опитва, и успява, да бъде в челните редици в борбата за национално освобождение и обединение, за довършване (ако го кажем с модерния език на нашето съвремие) на най-великия български проект, завещан от българското Възраждане - националното единство на българския народ.
Фокус: Споменахте дейността на Българската екзархия. След Берлинския договор (1878), какво е значението на Българската екзархия за земите, които остават извън територията на Княжество България и Източна Румелия?
Светлозар Елдъров: Без Екзархията нямаше да може да съществува и Вътрешната организация, защото тя е основата, от която поникват всички по-сетнешни организации, тенденции и действия. Българската екзархия успява, въпреки съпротивата на много фактори - и в Османската империя, и в чужбина - да възстанови и още повече да развие църковно-училищната мрежа. Като си припомним и цифрите от статистиката от онази епоха, които говорят за около 1000 български училища, над 1500 учители и около 50 хил. ученици само в Македония, на мен ми се струва, че тези цифри са съизмерими с днешното състояние. При този демографски срив, скоро и в България ще стигнем до времето преди близо век. Именно от българското училище, от екзархисткото училище израсна Вътрешната организация - от учителите, и от учениците. Някои от най-активните дейци на вътрешната организация бяха учители, някои от най-изявените войводи и четници бяха техни ученици.
Фокус: По документите, които са достигнали от тази организация до наше време, демократична ли е била тя, какво се казва в нейния Устав, кой е можел да бъде член на ВМРО?
Светлозар Елдъров: Да искаме от една нелегална, конспиративна организация да има същите разбирания за демократичност, каквито са днешните, няма да бъде коректно, но въпреки всичко - това е организация, родена в народните недра за обществена, национална полза и тя е отворена за всички слоеве от населението. Организацията никога не е поставяла професионален, имуществен или образователен ценз, въз основа на който някой след това да претендира за първенство. В нея са равнопоставени и екзархист, и учител, и българският офицер, и обикновеният селянин. Всеки се издига според своите собствени качества. Когато се учредява организацията, тя се учредява под българско име, като Български Македоно-Одрински революционни комитети и дълго време носи това име въпреки, че по-късно приема и други имена- Тайна Македоно-Одринска организация, Вътрешна Македоно-Одринска организация и с последното остава в историографията.
Македонските българи, дейците и ръководителите на Вътрешната организация никога не са имали някакви комплекси или съмнения относно своята национална идентичност и тъкмо затова са склонни да привлекат и представители и на другите общности в организацията - и влашкото общество, участват представители на еврейската общност; подава ръка и на други алтернативни организации, които съществуват и действат по онова време в Македония.
Фокус: Каква е ролята на офицерските братства в освободителните движения и движенията за обединение на българския народ?
Светлозар Елдъров: Това е проблемът, с който съм започнал научната си кариера. Мога да твърдя, със силата на експертно мнение, че българското офицерство е един от основните движещи фактори на Македоно-Одринското революционно движение и на националноосвободителните войни. Ние не можем да си представим, и няма как да открием в историята някое събитие от това поприще - било четническа акция, било въстание, още по-малко война, което да не е свързано с участието на офицерите. Именно участието на офицерите издига на онази висота, която познаваме от историята, другата организация от това поприще - Македоно-Одринската организация в България начело с Върховния Македоно-Одрински комитет. Ние често по инерция, дори в историческата наука, понякога наричаме тази организация Върховен комитет, върховисти, като че ли става въпрос за една шепа хора. Всъщност това е една могъща организация, която е покрила със своите комитети-дружества, комитети-секции цялата страна и с личен състав в края на ХІХ - началото на ХХ век около 60 хил. организирани членове, което я прави най-мощната, най-голямата и силна обществено-политическа сила по онова време, по-силна, и с по-голяма членска маса, отколкото останалите политически партии.
С оглед на вашия въпрос, по-забележителното е, че в тайните офицерски братства, които са гръбнакът на тази организация, членуват около 1000 офицери на действителна служба. Това са точно половината от тогавашния офицерски корпус. Такова единомислие и единодействие българската история рядко познава. Именно за това историографията - не само аз, но и мои колеги, които са писали - сме отдали дължимото на офицерите за изясняване на тяхната роля в националноосвободителната борба.
Фокус: Вашият коментар за т.нар. терористични идеи на част от членовете на организацията?
Светлозар Елдъров: Когато бях по-млад историк и започвах научната си кариера, бях приблизително на възрастта на извършителите на солунските атентати. Както и повечето мои колеги от онова поколение, осъждайки техния терористичен акт, ние се възхищавахме на техния героизъм и себеотрицание. С течение на времето, не толкова с възрастта, колкото с мъдростта, достигнах до мнението, изказано и от ген. Цончев в онова време (това е човек, когото сме свикнали да заклеймяваме като върховист, анархист, човекът тогава е бил на около 40 години и е дал много точна преценка за солунските атентати). В тях той вижда само една негативна акция, която ще компрометира подготвеното, тогава очаквано да избухне, Илинденско-Преображенско въстание. Защото те предизвикват масови кланета, обиски, изземвания на голяма част от оръжието и всъщност - препъват последната и най-решителна фаза на подготовката на Илинденско-Преображенско въстание - една масова освободителна акция. На мнението на ген. Цончев застава и Дамян Груев, застават и повечето, бих казал, по-мъдри водачи и дейци на Вътрешната организация и на Върховния комитет. Има и хора сред ръководството и низините на Вътрешната организация, които са склонни към такива терористични акции, но те са повлияни повече от модерни по онова време в Европа анархистични движения, анархосоциални идеи. Това е една идеология - импортна и неприсъща за българския светоглед в онази епоха и за методите и средствата, с които се борят Вътрешната организация и Върховният комитет.
Фокус: Какви са сведенията за международните контакти на Върховния Македоно-Одрински комитет?
Светлозар Елдъров: Международните контакти, представянето на българското националноосвободително дело в истинската му светлина и същност пред външния свят, са една от основните задачи на тази могъща организация, която се ръководи от Върховния комитет в София. Той успява да изгради много силни и влиятелни структури и в чужбина. На първо място, това са студентските Македоно-Одрински дружества в Западна Европа и Русия. Няма традиционен европейски център, в който тогава учат български студенти, където да не е изградено студентско Македоно-Одринско дружество. Тогава студентите са политически много активни и тясно свързани, и емоционално, и политически, и по традиция, с българските национални проблеми и с охота стават членове на тези студентски дружества, пишат статии и други материали в европейските вестници, опитват се да пропагандират, и успяват, българската кауза в една много остра конкуренция със сръбската и гръцката пропаганда.
Само пример ще посоча - Македоно-Одринското дружество в САЩ, учредено през 1899 г. Тогава в Америка българската вълна е съвсем малка, това е първата вълна, която е достигнала, по статистически данни, около 500 души. Това дружество успява да организира и да включи като свои членове 120 българи - близо една четвърт от цялата тогавашна емиграция, която се простира в САЩ от Атлантическия до Тихия океан в едно дружество и при това да го именува Македоно-Одринско дружество „Левски”. Това мисля, че е красноречиво свидетелство не само за стратегията на Върховния комитет, но и за готовността на българина тогава да служи на един обществен и национален идеал.
Тук трябва да се посочат и по-личните и преки контакти на Върховния комитет с видни европейски обществени дейци, влиятелни хора на своето време - политици, журналисти, общественици, които с оглед на събитията в Македоно-Одринското движение, са били мобилизирани или поне стимулирани да защитават по подходящ начин българската национална кауза пред европейското обществено мнение, което е ставало много успешно.
Фокус: Можете ли да посочите участници в Македоно-Одринското опълчение през 1912 г., които преди това са били членове на Върховния Македоно-Одрински комитет?
Светлозар Елдъров: Разбира се, Македоно-Одринското опълчение е съставено именно от ветераните и на Вътрешната организация, и на Върховния комитет. Въпреки, че са ги наричали опълчение, и те сами се наричат така, става въпрос за хора, за които въоръжената борба е професия, а пушката е инструментът, с който са свикнали да боравят. Много от бойците в Македоно-Одринското опълчение преди това са били четници на Вътрешната организация или са минали през народните стрелчески дружества, които Върховният комитет някога в навечерието на Илинденско-Преображенското въстание беше създал като един могъщ резерв на въоръжената борба. Почти всички офицери и подофицери в Македоно-Одринското опълчение са войводите на Вътрешната организация, на Върховния комитет, така, че има пряка генетична връзка.
В следващата война - Първата световна - 11-та македонска дивизия, едно много по-мощно, многочислено и силно военно формирование, е наследник на Македоно-Одринското опълчение. То е върхът на българското националноосвободително движение за този етап, който започна със създаването на Вътрешната организация на 23 октомври 1893 г. и кулминира с временното, поне, национално обединение в годините на Първата световна война, когато беше създадена и тази Македоно-Одринска дивизия, и другите военни формирования, когато македонските българи, и българите въобще смятаха, че са постигнали по справедлив и достоен начин своето национално обединение.
Фокус: От днешна гледна точка е интересно и как се е финансирал този Върховен комитет?
Светлозар Елдъров: В една от моите книги за Върховния комитет бях поставил като илюстрация на корицата облигация от Македоно-Одринския патриотичен заем на стойност, ако не се лъжа, 1,5 млн. лв. Върховният комитет и Вътрешната организация, се финансират изцяло от българското население, от българския народ. Разбира се, и българската държава отпуска известни субсидии на двете организации, но те са много малък относителен дял от това, което организацията получава, давано й с готовност от българското население - българите в Македония и българите в България.
Когато се говори за Вътрешната организация в периода на Османската империя, от създаването й до Балканската война, че е била държава в държавата, това е точната истина. Тя наистина е държава в държавата, защото успява изцяло да отчужди българското население от Османската империя. Тя му решава съдебните въпроси, намесва се в бита и в известна степен - налага една своя данъчна система. Интересното е, че тя не тежи, или ако тежи, то тежи на едно малцинство, на по-имотния елит, който смята, че е обложен несправедливо с по-висок пропорционален патриотичен данък. Така или иначе - всеки дава своята лепта за националноосвободителната борба.
Фокус: Коректен ли е въпросът - кой има по-голяма тежест в решенията на Върховния Македоно-Одрински комитет - офицерите от Българската армия или воеводите?
Светлозар Елдъров: Ако говорим за Върховния комитет, пак казвам - това е само едно от трите основни организационни проявления на националноосвободителното ни движение в онзи период. Вътрешната организация е Екзархията, а Върховния комитет, тъй като съчетава в себе си и легални, и нелегални методи по статут и по законова основа, той е легална организация в България. Свиква конгреси през година или две, настоятелствата на дружествата са изборни така, че в определени моменти в него по-силно влияят определени политически сили, в определени моменти на преден план изпъкват офицерите. В периода 1899 - 1901 г., за две-три години в самия край на ХІХ в. и началото на ХХ в., когато начело на Върховния комитет застава една група от млади и младши офицери от Българската армия начело с поручик Борис Сарафов, тогава може би Върховният комитет и неговата организация в България изживяват най-големия си подем. Достиганата е възможно най-голямата степен на единство и единодействие.
Именно офицерите са главният двигател и движат със сила и Върховния комитет, и повечето от най-ярките събития на Македоно-Одринското движение. Ето например Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. В последните години се изписа много по този въпрос и вече е ясно, че без участието на българските офицери, и без подкрепата на тайните офицерски братства, това въстание нямаше да достигне до размерите, които взе, за да го наричаме втория най-висок връх след Априлското въстание. В неговата подготовка и провеждане са ангажирани близо 50 офицери от Българската армия начело с ген. Иван Цончев.
Фокус: Вас лично като историк – кое най-много Ви впечатлява у дейците от националноосвободителното движение?
Светлозар Елдъров: Като историк и човек най-много ме е впечатлявало и продължава да ме впечатлява това чувство за жертвоготовност на дейците от националноосвободително движение, на Вътрешната организация и на Върховния комитет - жертвоготовността да жертват честолюбие, имот, живот за една обществена цел.
Второто, което сега още повече ме впечатлява, е младостта на дейците на националноосвободително движение. Сигурно винаги ще продължавам да се учудвам, че Дамян Груев е бил на 25 години, когато е основал Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация, че той и Борис Сарафов са били на по 30 години, когато са вдигнали Илинденско-Преображенското въстание. Гоце Делчев е бил на тяхната възраст, когато е обикалял Македония и населението го е възприемало като жив Апостол. На тяхната възраст са били и повечето от дейците и ръководителите на Македоно-Одринското освободително движение, а ген. Цончев, за когото казах, че е бил на 40 години, е изглеждал като възрастен и патриарх на това движение. Това е епоха на млади хора, млад дух и на една млада България, която изписа най-славните страници от нашата история. Това е, върху което трябва да се замислим и днес. От гледна точка и на моята възраст, мисля, че трябва да отдаваме по-голямо доверие на младите хора, защото историята ни е научила, че тяхната енергия дава не само движение, но и цвят на историческия процес, насочен към бъдещето.


Проф. д.и.н. Светлозар Елдъров е роден в Пловдив. Завършил е история в Софийския университет „Св. Климент Охридски". Специализира църковноисторически науки в Папския източен институт в Рим през 1990-1991 г. Автор на много студии, статии и документални публикации в специализирани научни издания, както и на няколко монографии.
Автор е на книгата „Върховният Македоно-Одрински комитет” (1895 – 1903), София, 1903 г., на Тайните офицерски братства и освободителните борби в Македония и Одринско 1897–1912. С., 2002 и др.



Денка КАЦАРСКА

3


Сватбена женска носия от с.Куфалово, Солунско, началото на ХХ в., Етнографски музей, Бургас

4


Женска носия, с. Куфалово , Солунско

5


Народни носии от с.Куфалово /Куфалия/ , днес в Гърция

6
Следя дискусията, но не съм коментирал до сега, обаче малоумието на Исперих мина всяка граница.

Понеже на няколко места чета за намесата на Гърция в РМ базирана на това , че там няма гръцко малцинство, чиито интереси да бъдат накърнени понякакъв начин, бих искал да изясня на Исперих , че вместо да повтаря едно твърдение , е добре да се позапознае повече с този проблем, защото той засяга не само РМ, но и България. Още в края на осемдесетте години в Гърция се прокарва въпроса за гръцко малцинство в РМ, възлизащо ни повече , ни по малко на 200 000 души.Това че въпросните хора са власи няма никакво значение, тъй като и власите са гърци.Според Гърция.И това , че езика им доста се различава също няма значение. Та нали и славофоните са гърци.Та по същото това време пак според Гърция , в България живее гръцко малцинстмо в лицето на каракачаните. По официални данни на българската статистика  те наброяват 4000 души , но Гърция има по-друго виждане на това и то се различава от цифрата 4000 няколко пъти в посока нагоре. Пак благодарение на Гърция , са създадени каракачански сдружения и клубове , които са в тясна връзка с така наречените гръцко-български дружества в някои по-големи градове и основно по Черноморието., всички щедро финансирани от гръцката държава. Тяхната роля ,облечена в благородната цел да сприятельосва нашите два братски народа всъщност обслужва интересите на гърците от „диаспората“ в България  под форма на безплатно изучаване на гръцки език, летуване на деца в южната ни съседка на издръжка на Гърция  и осигуряване на стипендии във висши учебни заведения. Така че евеннтуалното получаване на гръцко гражданство на тези „малцинства“ в България и Македония биха изглеждали напълно логични . И това си е една дългосрочна и печеливша за Гърция стратегия.

Тези, които нямат стратегия тук са Хунзата и Исперих. По тяхната логика и пакистанец може да получи българско гражданство - ако каже, че е такъв. И двамата грубо оспорват националната и културна идентичност на македонските българи, фалшифицирайки историческата истина в комунистически стил.

Обаче българската държава е по-умна от препоръките на Хунзата и Исперих и български гражданства се дават на основание на това какви са били твоите родители, баби и деди. И в това отношение Охрид е напълно прав.А българско гражданство можеш да придобиеш само ако твоите родители са православни българи. В министерството не те питат ти какъв си, а какви са твоите предци! Така че факт е, че българската държава третира православните граждани на Македония за българи. Само трябва да е по-смела в своите искания в ЕС.

По начина на мислене на Хунзата и Исперих, хилядите потомци на бежанците от Беломорска Македония по Черноморието, които си пазят беломорските традициите и диалекта, ще трябва да ги третираме като гърци (не говорят български, а беломорско-гръцки т.е. небългарски) и неминуемо ще трябва да ги депортираме в товарни вагони обратно в Гърция.   Защото, нали, те не са пиринско-македонски българи и следователно са гърци.

7


 БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Език свещен на моите деди
език на мъки, стонове вековни,
език на тая, дето ни роди
за радост не - за ядове отровни.

Език прекрасен, кой те не руга
и кой те пощади от хули гадки?
Вслушал ли се е някой досега
в мелодьята на твойте звуци сладки?

Разбра ли някой колко хубост, мощ
се крий в речта ти гъвкава, звънлива -
от руйни тонове какъв разкош,
какъв размах и изразитост жива?

Не, ти падна под общия позор,
охулен, опетнен със думи кални:
и чуждите, и нашите, във хор,
отрекоха те, о, език страдални! ...

                                       Иван Вазов




8


Скопие, 1941. Празникът На Светите братя Кирил и Методий

9


Стружка носия, началото на 20 век.



с.Зубовче, Гостиварско, началото на 20 век

10


Ръкав от сватбена риза, с.Желево, Костурско, края на 19 век.



Селска носия от с.Пейзаново, Солунско, края на 19 век



Елементи от бродерията на селската носия от с.Пейзаново, Солунско, края на 19 век

12


Надпис от стената на параклис в Солунско.



Заличени български надписи в Костурско.

13
ImperiaBG , благодаря за тази снимка.

За всички, които се интересуват от темата бих искала да внеса пояснението, че умишлено не споменавам точните имена на местата , където са правени снимките.

14

Дебър, Република Македония.Манастирът "Свети Йоан Предтеча", известен още като Бигорски манастир.

В средата е цар Борис I, преправен на цар Стефан Дечански. Вдясно е цар Иван Шишман, преправен на цар Лазар. Несръчната фалшификация личи от сравнението с лявата фреска на Св. Димитър, чийто оригинален син фон над главата, както и почеркът са по-различни.

http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2409&sectionid=30&id=0006901

15

Църква в Леринско.Българските надписи са заличени, но все още могат да се забележат под слоя синя боя.

Страници: [1] 2 3 4