Бугарски Културен Клуб

Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).

Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија
Напредно пребарување  

Новости:

Прикажи ги пораките

Овој оддел овозможува да ги гледате сите пораки оставени од овој член. Но внимавај можеш да ги видиш истите само од делови на форумот каде имаш пристап.

Теми - kota1050

Страници: [1]
1
Проф. д.и.н. Светлозар Елдъров: Българското офицерство е един от основните фактори на Македоно-Одринското революционно движение

За Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация, Върховния Македоно-Одрински комитет, офицерските братства и ролята им в движението за освобождение и обединение на българския народ, Агенция “Фокус” разговаря с проф. д.и.н. Светлозар Елдъров.

Фокус: Г-н Елдъров, какъв е националният идеал на ВМРО в края на ХІХ - началото на ХХ век?
Светлозар Елдъров: Националният идеал на Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация е този, който изповядват и другите две основни течения на българското национално освободително движение в онзи период - Българската екзархия и Върховния комитет. И трите национални институции, ако ги наречем така, няма да сгрешим, се борят за запазване на българското национално единство и за съхраняване на българщината в Македония и Одринска Тракия.
В историческото развитие е имало периоди на противоречие между тези три потока на националното движение, но те винаги са следвали най-общата стратегическа цел. Затова смятам, че Вътрешната организация не преследва някаква своя цел, а се опитва, и успява, да бъде в челните редици в борбата за национално освобождение и обединение, за довършване (ако го кажем с модерния език на нашето съвремие) на най-великия български проект, завещан от българското Възраждане - националното единство на българския народ.
Фокус: Споменахте дейността на Българската екзархия. След Берлинския договор (1878), какво е значението на Българската екзархия за земите, които остават извън територията на Княжество България и Източна Румелия?
Светлозар Елдъров: Без Екзархията нямаше да може да съществува и Вътрешната организация, защото тя е основата, от която поникват всички по-сетнешни организации, тенденции и действия. Българската екзархия успява, въпреки съпротивата на много фактори - и в Османската империя, и в чужбина - да възстанови и още повече да развие църковно-училищната мрежа. Като си припомним и цифрите от статистиката от онази епоха, които говорят за около 1000 български училища, над 1500 учители и около 50 хил. ученици само в Македония, на мен ми се струва, че тези цифри са съизмерими с днешното състояние. При този демографски срив, скоро и в България ще стигнем до времето преди близо век. Именно от българското училище, от екзархисткото училище израсна Вътрешната организация - от учителите, и от учениците. Някои от най-активните дейци на вътрешната организация бяха учители, някои от най-изявените войводи и четници бяха техни ученици.
Фокус: По документите, които са достигнали от тази организация до наше време, демократична ли е била тя, какво се казва в нейния Устав, кой е можел да бъде член на ВМРО?
Светлозар Елдъров: Да искаме от една нелегална, конспиративна организация да има същите разбирания за демократичност, каквито са днешните, няма да бъде коректно, но въпреки всичко - това е организация, родена в народните недра за обществена, национална полза и тя е отворена за всички слоеве от населението. Организацията никога не е поставяла професионален, имуществен или образователен ценз, въз основа на който някой след това да претендира за първенство. В нея са равнопоставени и екзархист, и учител, и българският офицер, и обикновеният селянин. Всеки се издига според своите собствени качества. Когато се учредява организацията, тя се учредява под българско име, като Български Македоно-Одрински революционни комитети и дълго време носи това име въпреки, че по-късно приема и други имена- Тайна Македоно-Одринска организация, Вътрешна Македоно-Одринска организация и с последното остава в историографията.
Македонските българи, дейците и ръководителите на Вътрешната организация никога не са имали някакви комплекси или съмнения относно своята национална идентичност и тъкмо затова са склонни да привлекат и представители и на другите общности в организацията - и влашкото общество, участват представители на еврейската общност; подава ръка и на други алтернативни организации, които съществуват и действат по онова време в Македония.
Фокус: Каква е ролята на офицерските братства в освободителните движения и движенията за обединение на българския народ?
Светлозар Елдъров: Това е проблемът, с който съм започнал научната си кариера. Мога да твърдя, със силата на експертно мнение, че българското офицерство е един от основните движещи фактори на Македоно-Одринското революционно движение и на националноосвободителните войни. Ние не можем да си представим, и няма как да открием в историята някое събитие от това поприще - било четническа акция, било въстание, още по-малко война, което да не е свързано с участието на офицерите. Именно участието на офицерите издига на онази висота, която познаваме от историята, другата организация от това поприще - Македоно-Одринската организация в България начело с Върховния Македоно-Одрински комитет. Ние често по инерция, дори в историческата наука, понякога наричаме тази организация Върховен комитет, върховисти, като че ли става въпрос за една шепа хора. Всъщност това е една могъща организация, която е покрила със своите комитети-дружества, комитети-секции цялата страна и с личен състав в края на ХІХ - началото на ХХ век около 60 хил. организирани членове, което я прави най-мощната, най-голямата и силна обществено-политическа сила по онова време, по-силна, и с по-голяма членска маса, отколкото останалите политически партии.
С оглед на вашия въпрос, по-забележителното е, че в тайните офицерски братства, които са гръбнакът на тази организация, членуват около 1000 офицери на действителна служба. Това са точно половината от тогавашния офицерски корпус. Такова единомислие и единодействие българската история рядко познава. Именно за това историографията - не само аз, но и мои колеги, които са писали - сме отдали дължимото на офицерите за изясняване на тяхната роля в националноосвободителната борба.
Фокус: Вашият коментар за т.нар. терористични идеи на част от членовете на организацията?
Светлозар Елдъров: Когато бях по-млад историк и започвах научната си кариера, бях приблизително на възрастта на извършителите на солунските атентати. Както и повечето мои колеги от онова поколение, осъждайки техния терористичен акт, ние се възхищавахме на техния героизъм и себеотрицание. С течение на времето, не толкова с възрастта, колкото с мъдростта, достигнах до мнението, изказано и от ген. Цончев в онова време (това е човек, когото сме свикнали да заклеймяваме като върховист, анархист, човекът тогава е бил на около 40 години и е дал много точна преценка за солунските атентати). В тях той вижда само една негативна акция, която ще компрометира подготвеното, тогава очаквано да избухне, Илинденско-Преображенско въстание. Защото те предизвикват масови кланета, обиски, изземвания на голяма част от оръжието и всъщност - препъват последната и най-решителна фаза на подготовката на Илинденско-Преображенско въстание - една масова освободителна акция. На мнението на ген. Цончев застава и Дамян Груев, застават и повечето, бих казал, по-мъдри водачи и дейци на Вътрешната организация и на Върховния комитет. Има и хора сред ръководството и низините на Вътрешната организация, които са склонни към такива терористични акции, но те са повлияни повече от модерни по онова време в Европа анархистични движения, анархосоциални идеи. Това е една идеология - импортна и неприсъща за българския светоглед в онази епоха и за методите и средствата, с които се борят Вътрешната организация и Върховният комитет.
Фокус: Какви са сведенията за международните контакти на Върховния Македоно-Одрински комитет?
Светлозар Елдъров: Международните контакти, представянето на българското националноосвободително дело в истинската му светлина и същност пред външния свят, са една от основните задачи на тази могъща организация, която се ръководи от Върховния комитет в София. Той успява да изгради много силни и влиятелни структури и в чужбина. На първо място, това са студентските Македоно-Одрински дружества в Западна Европа и Русия. Няма традиционен европейски център, в който тогава учат български студенти, където да не е изградено студентско Македоно-Одринско дружество. Тогава студентите са политически много активни и тясно свързани, и емоционално, и политически, и по традиция, с българските национални проблеми и с охота стават членове на тези студентски дружества, пишат статии и други материали в европейските вестници, опитват се да пропагандират, и успяват, българската кауза в една много остра конкуренция със сръбската и гръцката пропаганда.
Само пример ще посоча - Македоно-Одринското дружество в САЩ, учредено през 1899 г. Тогава в Америка българската вълна е съвсем малка, това е първата вълна, която е достигнала, по статистически данни, около 500 души. Това дружество успява да организира и да включи като свои членове 120 българи - близо една четвърт от цялата тогавашна емиграция, която се простира в САЩ от Атлантическия до Тихия океан в едно дружество и при това да го именува Македоно-Одринско дружество „Левски”. Това мисля, че е красноречиво свидетелство не само за стратегията на Върховния комитет, но и за готовността на българина тогава да служи на един обществен и национален идеал.
Тук трябва да се посочат и по-личните и преки контакти на Върховния комитет с видни европейски обществени дейци, влиятелни хора на своето време - политици, журналисти, общественици, които с оглед на събитията в Македоно-Одринското движение, са били мобилизирани или поне стимулирани да защитават по подходящ начин българската национална кауза пред европейското обществено мнение, което е ставало много успешно.
Фокус: Можете ли да посочите участници в Македоно-Одринското опълчение през 1912 г., които преди това са били членове на Върховния Македоно-Одрински комитет?
Светлозар Елдъров: Разбира се, Македоно-Одринското опълчение е съставено именно от ветераните и на Вътрешната организация, и на Върховния комитет. Въпреки, че са ги наричали опълчение, и те сами се наричат така, става въпрос за хора, за които въоръжената борба е професия, а пушката е инструментът, с който са свикнали да боравят. Много от бойците в Македоно-Одринското опълчение преди това са били четници на Вътрешната организация или са минали през народните стрелчески дружества, които Върховният комитет някога в навечерието на Илинденско-Преображенското въстание беше създал като един могъщ резерв на въоръжената борба. Почти всички офицери и подофицери в Македоно-Одринското опълчение са войводите на Вътрешната организация, на Върховния комитет, така, че има пряка генетична връзка.
В следващата война - Първата световна - 11-та македонска дивизия, едно много по-мощно, многочислено и силно военно формирование, е наследник на Македоно-Одринското опълчение. То е върхът на българското националноосвободително движение за този етап, който започна със създаването на Вътрешната организация на 23 октомври 1893 г. и кулминира с временното, поне, национално обединение в годините на Първата световна война, когато беше създадена и тази Македоно-Одринска дивизия, и другите военни формирования, когато македонските българи, и българите въобще смятаха, че са постигнали по справедлив и достоен начин своето национално обединение.
Фокус: От днешна гледна точка е интересно и как се е финансирал този Върховен комитет?
Светлозар Елдъров: В една от моите книги за Върховния комитет бях поставил като илюстрация на корицата облигация от Македоно-Одринския патриотичен заем на стойност, ако не се лъжа, 1,5 млн. лв. Върховният комитет и Вътрешната организация, се финансират изцяло от българското население, от българския народ. Разбира се, и българската държава отпуска известни субсидии на двете организации, но те са много малък относителен дял от това, което организацията получава, давано й с готовност от българското население - българите в Македония и българите в България.
Когато се говори за Вътрешната организация в периода на Османската империя, от създаването й до Балканската война, че е била държава в държавата, това е точната истина. Тя наистина е държава в държавата, защото успява изцяло да отчужди българското население от Османската империя. Тя му решава съдебните въпроси, намесва се в бита и в известна степен - налага една своя данъчна система. Интересното е, че тя не тежи, или ако тежи, то тежи на едно малцинство, на по-имотния елит, който смята, че е обложен несправедливо с по-висок пропорционален патриотичен данък. Така или иначе - всеки дава своята лепта за националноосвободителната борба.
Фокус: Коректен ли е въпросът - кой има по-голяма тежест в решенията на Върховния Македоно-Одрински комитет - офицерите от Българската армия или воеводите?
Светлозар Елдъров: Ако говорим за Върховния комитет, пак казвам - това е само едно от трите основни организационни проявления на националноосвободителното ни движение в онзи период. Вътрешната организация е Екзархията, а Върховния комитет, тъй като съчетава в себе си и легални, и нелегални методи по статут и по законова основа, той е легална организация в България. Свиква конгреси през година или две, настоятелствата на дружествата са изборни така, че в определени моменти в него по-силно влияят определени политически сили, в определени моменти на преден план изпъкват офицерите. В периода 1899 - 1901 г., за две-три години в самия край на ХІХ в. и началото на ХХ в., когато начело на Върховния комитет застава една група от млади и младши офицери от Българската армия начело с поручик Борис Сарафов, тогава може би Върховният комитет и неговата организация в България изживяват най-големия си подем. Достиганата е възможно най-голямата степен на единство и единодействие.
Именно офицерите са главният двигател и движат със сила и Върховния комитет, и повечето от най-ярките събития на Македоно-Одринското движение. Ето например Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. В последните години се изписа много по този въпрос и вече е ясно, че без участието на българските офицери, и без подкрепата на тайните офицерски братства, това въстание нямаше да достигне до размерите, които взе, за да го наричаме втория най-висок връх след Априлското въстание. В неговата подготовка и провеждане са ангажирани близо 50 офицери от Българската армия начело с ген. Иван Цончев.
Фокус: Вас лично като историк – кое най-много Ви впечатлява у дейците от националноосвободителното движение?
Светлозар Елдъров: Като историк и човек най-много ме е впечатлявало и продължава да ме впечатлява това чувство за жертвоготовност на дейците от националноосвободително движение, на Вътрешната организация и на Върховния комитет - жертвоготовността да жертват честолюбие, имот, живот за една обществена цел.
Второто, което сега още повече ме впечатлява, е младостта на дейците на националноосвободително движение. Сигурно винаги ще продължавам да се учудвам, че Дамян Груев е бил на 25 години, когато е основал Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация, че той и Борис Сарафов са били на по 30 години, когато са вдигнали Илинденско-Преображенското въстание. Гоце Делчев е бил на тяхната възраст, когато е обикалял Македония и населението го е възприемало като жив Апостол. На тяхната възраст са били и повечето от дейците и ръководителите на Македоно-Одринското освободително движение, а ген. Цончев, за когото казах, че е бил на 40 години, е изглеждал като възрастен и патриарх на това движение. Това е епоха на млади хора, млад дух и на една млада България, която изписа най-славните страници от нашата история. Това е, върху което трябва да се замислим и днес. От гледна точка и на моята възраст, мисля, че трябва да отдаваме по-голямо доверие на младите хора, защото историята ни е научила, че тяхната енергия дава не само движение, но и цвят на историческия процес, насочен към бъдещето.


Проф. д.и.н. Светлозар Елдъров е роден в Пловдив. Завършил е история в Софийския университет „Св. Климент Охридски". Специализира църковноисторически науки в Папския източен институт в Рим през 1990-1991 г. Автор на много студии, статии и документални публикации в специализирани научни издания, както и на няколко монографии.
Автор е на книгата „Върховният Македоно-Одрински комитет” (1895 – 1903), София, 1903 г., на Тайните офицерски братства и освободителните борби в Македония и Одринско 1897–1912. С., 2002 и др.



Денка КАЦАРСКА

2
Историята на темата е болезнена за много от нас , чиито корени са от тези дялове на Македония, останали извън пределите на страната ни. Независимо, че там няма официално признато българско малцинство, историческите паметници, свързани с България и до днес са твърде бодливи за съседните ни държави. И до днес светини за хората, които ги знаят или помнят са оставени на разруха и подложени на унищожение.
Такива са българските църкви ,вечно заключени и старателно измазани или църквите с порутени стени, обрасли в бурени и останали извън новопостроенитите села с променени имена. Стенописите в окаяно състояние и затритите български надписи над тях.Липсващите икони. Надгробните плочи , по които типично български имена изглеждат нелепо с гръцки окончания.Прекършените или взривени военните надгробни паметници на генерали и офицери от българската армия, геройски загинали, бранейки мирното население във Вардарието и унищожаването на хилядите гробове на обикновените войници, били се редом с братята си от Македония .Старите български къщи, оставени на собственото си разрушение. Присвояването на фолклора и песните, за които е разрешено да се свири само мелодията.
Да напиша всичко това ме провокира срещата с една деветдесет и шест годишна бабичка, приведена до земята от годините, тръгнала да запали свещица на гроба на майка си ,останал в Гърция. И един неотдавна грубо изтрит надпис на български език в старата църква на село в демдем Къпиняни, днес в Гърция.



„Στο γυναικωνίτη είναι ζωγραφισμένη στον τοίχο ολόσωμη η τοπική Αγία Χρυσή και ο πίνακας φέρει δίγλωσση επιγραφή: Η  ΑΓΙΑ  ΧΡΙCΗ  και ΣΤΑΡΑ ΖΛΑΤΑ  ΜΕΓΚΛΙΝΣΚΑΓΙΑ, δηλαδή Αγία Χρυσή η Μογλενίτισσα, αλλά με σλαβική γραφή.”


В превод:
„В женското отделение /на църквата, бел.моя/ е изобразена в цял ръст местната Агия Хриси и рисунката е с двуезичен надпис: Η  ΑΓΙΑ  ΧΡΙCΗ и Стара Злата Мегленская, което значи света Хриси от Мъглен, но със славянски букви.”


http://lyk-exapl.pel.sch.gr/exaplatanos/perikleia.html 

„Στις λαϊκές τοιχογραφίες....υπάρχουν ζωγραφισμένες επιγραφές στη καθημερινή γλώσσα της εποχής (1850).”

В превод:
„ По старите стенописи...съществуват изписани надписи на ежедневния език за тази епоха (1850).”

http://4dim-aridaias.pel.sch.gr/almopia/dimotika2/perikleia.htm

3


Геноцидът над българите през ХХ век
Автор: Стоян Райчевски

Съдържанието на книгата включва:
Берлинският конгрес през 1878 г. не спря гоненията на българите извън Княжеството Погромите над българите при потушаването на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. Изтребление на българите в Македония и Одринско през 1904-1911 г. Разорението на българите в Тракия, Македония и Мала Азия през 1913 г. Нови гонения на българите след Ньойския мирен договор от 1919 г. Кървава бразда на Добруджа Разкулачването на българите в Украйна, Бесарабия и Молдова през 1922-1993 г. Сталиновите репресии върху българската политическа емиграция Депортирането на кримските българи през 1944 г. Одисеята на таврическите българи през 1945 г. Предизвиканият глад в Поволжието през 1946 г. Антибългарски процеси във Вардарска и Егейска Македония през 1944-1948 г. Съдбата на българите в Западните покрайнини.
Книгата съдържа богат снимков матриал и много документи.





Разорението на тракийските българи през 1913 година
Автор: Академик професор д-р  Любомир Милетич

"Академик Любомир Милетич съпреживява силно трагедията на българското население в Източна и Западна /Беломорска/ Тракия през 1913 г. и на три пъти пътува в земите, присъединени към България по силата на Букурешкия мирен договор от 28 юли 1913 г., с който се слага край на Междусъюзническата война. Той извършва тези пътувания през зимата на 1913 и пролетта на 1914 г. и се среща със стотици българи, принудени да напуснат родните си места в Одринско и Беломорска Тракия и да се преселят в България, където първоначално живеят при крайно трудни условия. Академик Милетич пътува по свой личен почин, ръководен от дълбокото си чувство на състрадание към жертвите на големите насилия и жестокости, извършени от турските войски и башибозушките отряди върху българското тракийско население, фотоапаратът, който носи със себе си му дава възможност не само да види извършените безчинства, но и да ги запечата на богат снимков материал, част от който е приложен към труда. В публикацията си академик Милетич цитира, преразказва или предава цели разкази на хората, с които се среща. Към всичко чуто и видяно той се отнася критично, за да установи неговата истинност. Така разказът му добива достоверност и може да се използва като един от важните извори за изучаване на събитията, които се развиват в Одринско и Беломорска Тракия през лятото на 1913 г." Акад. Христо Христов

http://www.kroraina.com/knigi/bmark/lm_tr/index.html


4
Моля, снимките и материалите , които са подходящи за темата да бъдат придружени с коментар и да бъдат възможно най-близки до оригиналните носии като начин на изработка , тъкани, бродерии, и накити. По възможност да се пояснява и периода, през който това облекло е било актуално.

Из романа "Железният светилник" - Димитър Талев

"По опънатото бяло платно тя везеше сложни шарки и плетеници, строго симетрични и чисти, без нито едно възелче или погрешен бод. Те поразяваха със своята сложност и дълбока планомерност, нямаше нито една излишна чертица или фигура и всички - толкова различни по багри и толкова разнообразни по форма и посока - бяха свързани в едно цяло, в една обща, дълбока и прекрасна мисъл. В подбора на багрите и в неуловимата на пръв поглед хармония, в която се сливаха, тлееше скрита, сподавена, но непобедима скръб и само тук-там ярко пламваха искри на смели надежди, на твърда, непоколебима вяра и храбър, мъжествен дух. Като се наведе отново над гергефа и тънката игла блестеше между пръстите й, младата жена видя в опънатото платно, като в огледало, ясно отражение на душата си, образите и на своите най-скрити мисли, а отвън кънтяха тежките удари на острата секира на селянина. Тя се виждаше изправена пред една истина - сурова, жестока, неумолима. И застана смело срещу нея: "Какво ще стане с нас, след като изядем и последните неколко остатъци от богатството на дедо хаджи Серафим? Ще тръгнем да просим ли? Ти, бабо хаджийке, която цел живот си тънела в богатство и разкош и сега зъзнеш пред студеното огнище, и аз, която чернея в своята младост... Но не изпреварвам ли аз с мислите си това, което не ще мога да сторя? Много бърза моят кон... Не, не бърза и ясно виждам аз какво може да стане. Отдавна чакам аз и все чакам..." Тя изеднаж се успокои: "Нека остане тоя да нощува в плевнята, пък ще видим." Младата жена бодна смело иглата и подхвана тънка светлосиня ивица, която заблестя между другите цветове по платното - на широки и по-тесни ивици, в строго правилни геометрични фигури и хармонично гъвкави криволици, плътни, гъсто наситени, тъмни често и до черно, ала чисти и прозрачно дълбоки."


Красивите български носии са израз на неизчерпаемите творчески заложби на българския народ. В тях откриваме етническо eдинство, но и специфика и многообразие. Носиите са отразявали социалeн статус и принадлежност към определен пол и възраст. Традиционното народно облекло първоначално било дело на домашното производство. През 18-19 век все повече се обособили занаятите. Използваните текстилни материали били лен, коноп, вълна, коприна и памук. Кожата заемала сравнително ограничено място и то главно в мъжкия костюм във високите планински области. Определящи разграничението при женските дрехи са кройката и начинът на обличане на горната дреха, а при мъжкия костюм - формата и цветът на горните дрехи. Тези показатели са географски очертани и имат своеобразно историческо развитие. Териториалното разпределение на основните видове традиционни народни костюми няма строго обозначени граници. Многообразието е в следствие различни фактори: географски, исторически, обществено-икономически, културни, верски, външни въздействия и личен вкус. Всеки от основните типове носии има множество варианти и подварианти.

Народното облекло, наред с езика и песенното творчество, е специфично културно явление с дълъг исторически живот. Оригиналните комплекти костюми и отделните образци от традиционни дрехи, както и високохудожествените шевици, тъкани и метални накити, представляват уникални културно-исторически паметници. Традиционното народно облекло е най-пълноценният източник за разкриване на етническото eдинство и многообразие на традиционната българска култура.


5
Български светци и духовни водачи от Македония

"Без порок и примес на злословие, без увлечение по разни и чужди учения... най-вече се пазете от змията на сребролюбието, защото сребролюбието е корен на всички злини... Както ви събра благодатта на св. Дух в едно, тъй и вие се старайте да живеете единодушно и единомислено..." /Из "Заветът на Св. Иван Рилски"/

С разпространението на християнството по нашите земи, Българската Православна  църква  е отличила и канонизирала най-ревностните  му последователи, допринесли чрез делата си за неговото утвърждаване. Исторически личности, посветили себе си в служба на Бога , вярата и оцеляването на своя народ, приживе те са заслужили доверието,обичта и преклонението му.Царе, духовници, воини, миряни, мъже и жени, самите те част от същия този народ , от който са произлезли и негови застъпници пред Бога. Появата на образите им по фрески и икони в църквите очертават през периода на Възраждането границите, в които живее население с една вяра, един език, една култура и еднакви стремежи за самостоятелно духовно и политическо израстване .Население, свързано с един национален идеал. Народ, оцелял благодарение на силата на духа да съхрани вярата и езика си през най-черните векове на турското иго, когато единствен пример ,светлина и упование са били същите тези светци и духовни водачи, които през земния си живот са им  вдъхвали кураж, сили, надежда. Изображенията на националните ни светци и до днес могат да се видят из цяла Македония, Западните покрайнини, Истанбул, порутени български църкви в Гърция и Албания. През Възраждането се утвърждава и празникът на славянобългарските просветители – светите братя Кирил и Методий.

В една своя статия известният водещ на предаването „Вяра и общество” Горан Благоев пише:  „Все с вярата в чудотворната помощ на българските светци при особено критични за народа ни моменти могат да бъдат обяснени и много предания. Старите охридчани разказват, как през есента на 1944 г. Охрид бил застрашен от немска бомбардировка - хората в града укрили 12 български партизани и немците ги заплашили, че ако не ги предадат, ще опожарят града. Впоследствие, като видял, че охридчани няма да предадат партизаните, немският комендант на града променил условието - града няма да бъде унищожен, ако за всеки укрит партизанин съберат по половин килограм злато. След като три дни в Охрид събирали златото, пазено от поколения за черни дни, се оказало, че не достига един килограм. Тогава свещеник изнесъл от църквата на Свети Климент Охридски стария златен кръст за благославяне и го притурил към откупа. Немците, възхитени от вярата на охридчани, се отказали от златото и напуснали града. И до днес жителите на Охрид вярват, че градът бил спасен от Св. Климент, чиито мощи почиват в църквата. Затова хората още го почитат като "жив светец" - който нощем броди из улиците и помага на изпадналите в нужда и беда...”


Св.  Климент Охридски
(† 27 юли 916)

Чества се на 25 ноември от Българската Православна църква.На 27 юли, в деня на Свв. Седмочисленици, се възпоменава успението му.

За видните личности често се спори относно родното им място и народностна принадлежност. ..В "Охридската легенда" или Краткото житие на св. Климент от Охридския архиепископ Димитър Хоматиан, който сам се нарича "архипастир на българите", пише изрично:

"Този велик наш отец и български светилник по род бе от европейските мизи, които мнозина наричат българи" (Й. Иванов. "Български старини из Македония", С., 1931, стр. 316 на гръцки и старобългарски).

В пространното житие на св. Климент от Охридския архиепископ Теофилакт, грък от остров Евбея, се казва, че след смъртта на св. Методий, Климент, Наум и Ангеларий "закопнели за България и се надявали, че България ще им даде покой", а след отиването им в българската столица Плиска именно българският владетел изпраща св. Климент като учител в третата част на България Кутмичевица, където той обучава 3500 българчета за свещеници.

Издигнат през 893 г. за епископ в Струмица, според ватиканския гръцки кодекс 2492, от 906 до 916 г. той е изпратен за епископ в град Белград или Велица, сега Берат в Албания. И досега в папския годишник е отбелязана епископията Бела (Велица) в провинция Западна България.

Теофилакт нарича св. Климент "новият апостол Павел на новите коринтяни - българите", а друг песнописец от ХIV в. го нарича "тринадесети апостол на България".

http://www.pravoslavieto.com/life/11.25_sv_Kliment_Ohridski.htm


Икона от ХІІІ–ХV в. от църква по българското Черноморие –
Собственост на Националния църковен историко-археологически музей



Св. Климент Охридски.
Фреска от църквата "Св. Богородица Перивлепта /”Св.Климент”/ в Охрид, Реп. Македония. Съхранява се в Галерията на икони в Охрид


Страници: [1]