Бугарски Културен Клуб

Ве молиме пријавете (login) или зачленете се (register).

Пријавете се со корисничко име, лозинка и должина на сесија
Напредно пребарување  

Новости:

Прикажи ги пораките

Овој оддел овозможува да ги гледате сите пораки оставени од овој член. Но внимавај можеш да ги видиш истите само од делови на форумот каде имаш пристап.

Теми - valli

Страници: [1] 2
1
ТЪРГОВИЯТА С БЪЛГАРСКО ГРАЖДАНСТВО. В СХЕМАТА ПОЛИТИК, ДАНС, ВИСШИ ЧИНОВНИЦИ! КАК ЕКСШЕФ НА ДАНС ПУСКА ЛИЦЕ С ПРЕСТЪПЛЕНИЕ „ПОДБУДИТЕЛСТВО КЪМ НЕЗАКОННА ЕМИГРАЦИЯ“. ТАРИФАТА ОТ 550 ДО 1500 ЕВРО! НА ДЕН – ДО 200 КЛИЕНТИ.

В свое разследване, преди дни АФЕРА извади на показ: ШОКИРАЩ НАТИСК НА ДАНС ВЪРХУ ПРАВОСЪДНО МИНИСТЕРСТВО, ЗА ДА „ОПРАВЯТ“ СТАТУТА НА СИРИЕЦ! ЗАМЕСЕНИ – ЗАМ-МИНИСТЪР И ТРИМА СЛУЖИТЕЛИ НА ДАНС!

Продължаваме с разследването си по аферата как се раздава българско гражданство.

дансФакт №1.

Това е македонски паспорт на лицето Абас Агдем.

ДАНСФакт №2.

Това е автентичен документ, изпратен и подписан от ексшефа на ДАНС Владимир Писанчев, адресиран до Министерство на правосъдието, Дирекция „Българско гражданство“, с копие Дирекция „Миграция“ в МВР. Документът е свързан с 15 преписки за 15 лица, желаещи да приемат българско гражданство. Едно от имената е на лицето Абас Агдем.

И сега внимавайте!: ДАНС НЕ ВЪЗРАЗЯВА МОЛБАТА НА АБАС АГДЕМ ЗА БЪЛГАРСКО ГРАЖДАНСТВО ДА БЪДЕ УДОВЛЕТВОРЕНА.

В документа името му фигурира под №10.

ДАНСФакт №3.

Това е документ, според който обаче Дирекция „МОС“ в МВР заявява, че за същото това лице Абас Агдем, за което което ДАНС не възразява да му бъде удовлетворена молбата за българско гражданство, има данни, че на територията на Италия има извършени няколко престъпления, сводничество, подбудителство към незаконна емиграция и разпространение на наркотични вещества.

Така, волно или неволно, а като се има предвид, че са специална служба, очевидно – волно, ДАНС толерира даването на българско гражданство за лице, на което очевадно не трябва да се предоставя такова.

БЪЛГАРСКО ГРАЖДАНСТВОФакт №4.

Това е документ от посолството на Тирана, Албания, изпратен до Министерството на външните работи, за становище на МВР – дали лицето Хабир Бериша има българско гражданство. Становището е необходимо за адвокат на Бериша, тъй като в Албания се води дело срещу Хабир Бериша за извършено престъпление – фалшифициране на карти, паспорти и визи. Както е видно от текста на документа – иска се потвърждение за истинност на издаден български паспорт, лична карта и удостоверение за МПС, издадени от МВР – Пловдив.

БЪЛГАРСКО ГРАЖДАНСТВОФакт №5.

Това е документ – отговор на Дирекция „Българско гражданство“ до Министерството на външните работи във връзка със запитването за лицето Хабир Бериша. Според документа, лицето, което притежава български паспорт, лична карта и удостоверение за МПС … „няма данни за лицето да е подавало молба за придобиване на българско гражданство“.

Разследване на АФЕРА показа, че съществува списък с над 200 случая при които е дадено българско гражданство по тази система.

И след това дирекция Международно оперативно сътрудничество към МВР писмено уведомява Министерството на правосъдието, че въпросната натурализирана личност е съдебно преследвана или издирвана в пределите на ЕС, за углавни престъпления. Докато ДАНС е дала своето становище, че лицето не е съдебно преследвано на територията на България и е годно да получи българско гражданство!

В схемата преобладаващата част от лицата са натурализирани македонци.

В схемата лъсва и това, че полицейските служби в България са наясно и не прикриват тази практика, но контролът на ДАНС не им позволява ефективно да се противопоставят.

В свое писмо от 09/09/2013 година до зам-министърът на министерството на Правосъдието, Росен Иванов, в качеството си тогава на Председател на ДАБЧ, дословно пише : « …считам, че не съществува процедура, по която Вие да извършвате проверка по преписки на ДАБЧ относно удостоверяване на български произход, поради което същите не следва да бъдат представени….

… относно наличието на българско национално съзнание административният орган не може да откаже приемане на писмена декларация. Също така, част от данните в заявлението за получаване на удостоверение за български произход се отнасят до политически, религиозни или философски убеждения, както и за членство в политически партии или организации, сдружения с религиозни, философски, политически или синдикални цели. Следва да се счита, че заявителят е дал съгласие за обработка на този вид негови данни само и единствено пред ДАБЧ за целите на административното производство за удостоверяване на български произход…. ».

Така на практика излиза, че получаването на български евро паспорт зависи единствено от декларацията за българско национално самосъзнание, направена пред Държавната Агенция за българите в чужбина. Едва ли има по-парадоксална ситуация в пределите на ЕС.

И сега в задачката се пита: има ли организирана престъпна група, с продължителна във времето извършвана дейност, засягаща пряко сигурността не само на България, но и на цялото европейско пространство? В нея участват ли: висш политик, „патриот“, кандидат за депутат понастоящем и лидер на партия, както и висши държавни чиночници, служители на спецслужбите, както и частни лица, които са първични касиери? И защо прокуратурата си е заровила главата в пясъка и не си мърда пръста за тази грандиозна афера!

От свои брилянтни източници АФЕРА разкри, че за тази престъпна схема иначе са били информирани: ресорният заместник министър на правосъдието, министърът на правосъдието, както и екс вице-президента.

Основната дейност на организираната престъпна група: търговия с българско /в случая автоматично европейско/ гражданство, както и с автентични документи за българско гражданство, без лицата да притежават такова.

Схемата под контрола на политика К.К ли е?

В оперативен план тя под закрилата на зам – председател на ДАНС О. П., ли е? Както и на съответният зам-министър на правосъдието, както и на нейният принципал? В схемата участва ли и председателят на държавната Агенция за българи в чужбина?

В схемата участват ли частни лица: Росен Иванов – бивш председател на ДАБЧ и настоящ адвокат в сферата на придобиване на българско гражданство? С Иванов работи ли и Христо Христов – бивш водещ офицер от ДС на политика Красимир Каракачанов, както и Петър Колев и Ванчо Янакиевски?

На тези въпроси отговори трябва да даде прокуратурата.

Според свидетели тарифата е от 550 до 1500 евро. Дневно през канторите преминават между 150 до 200 клиента. Сумата се дава срещу предоставяне на документ за българско самосъзнание.

Източници на АФЕРА довериха, че голям обем от свидетелски писмени показания и доказателствен материал вече са дeпозирани в ДАНС и прокуратурата. Предстои единствено оценката им, както и съответните адекватни действия от страна на държавното обвинение.

Свидетелите са готови да потвърдят своите показания пред всяка инстанция.http://afera.bg/125738.html

2

22.07.2014
Малайзийският боинг в Украйна е изчезналия боинг през март?
Два самолета под един и същ номер са излетели от Амстердам с разлика от 5 минути? Вече се писа за силно смущаващите нови паспорти намерени при загиналите в катастрофата. Все едно не са извадени от огъня, а от офиса. Но това е само един нюанс.

Изтичане на информация показва, че от Амстердам са излетели под един и същи номер 2 самолета с разлика в рамките на 5 минути! Въпреки че по график е само един! Този втория, който не е в графика да не би да е този, който изчезна на 8 март?

Бордовия номер на един от самолетите, който излита се различава от номера на самолета, който изчезна на 8 март 2014 г. само с една буква О, която лесно може да се преправи на D.
Съдейки по всичко, самолетът НЕ Е СЪВСЕМ ИСТИНСКИ и цялата трагедия е спектакъл, като свалянето на кулите в Ню Йорк на 11 септември 2001 г.

Защо да мислим така:
1. През март тази година беше отвлечен самолет на Малазийските авиолинии, който както се твърди абсолютно и безследно изчезна. В действителност е бил отклонен в американска военна база Диего Гарсия. След което е бил препратен в Холандия.

2. В нужния ден и час отлита за Малайзия. В него не е имало живи хора, а трупове. Самолета е бил управляван от автопилот, освен излитането, което е сложна процедура, за което са били необходими живи пилоти, които преди удара са напуснали борда с парашути – нататък самолета е летял автоматично. На нужното място са го взривили (даже най-вероятно без да се е налагало да бъдат използвани ракети земя-въздух, а просто залагайки вътре взрив, по същия начин като кулите близнаци на 11 септември).

3. Всички намерени паспорти са нови – и това между изгорелите метални останки от самолета (отново напомня за събитията на 11 септември – сградите бяха разбити на прах, но у изгорелите тела бяха намерени цели и чисти паспорти – почерка на ЦРУ.

4. Опълченците говорят за странен мирис от идващ от намерените трупове около самолета, който е всичко друго, но не и миризма на изгорели живи хора или поне свежи трупове. Едва ли не знаят за какво говорят.
5. Забележете! 298 човека – колко РОДНИНИ имат те, но досега никой от тях конкретно не са показани по телевизията в такава голяма и опасна за света трагедия. Спомнете си кадрите с роднините от изчезналия малайзийски боинг. Днес единственото оправдание е, уж ги предпазват от нахалните журналисти. Каква геройска загриженост!!!

Забележете, при всяка авиотрагедия какво виждаме първо на нашите телевизори – това не е мястото на трагедията, а роднините на загиналите. Общо взето в течение поне на няколко дни ние наблюдаваме интервюта от роднините на загиналите и психолози работещи с тях. Но какво виждаме в този случай? От момента на трагедията минаха вече дни, а досега нито един тв канал в света не е показал роднините на жертвите. В нито един портал в интернет няма да намерите фотографии на роднините или интервю с тях.
Никъде в Интернет няма да намерите видео или снимки с истерии на близки и роднини на загиналите, което е напълно естествено в такива ситуации.

6. Номерата на двата самолета са почти идентични и се отличават само по една буква – О и D:
- Бордовия номер на полет МН370, изчезнал в март е 9M-MRO.
- Бордовия номер на полет МН17, свален сега е 9М-MRD.

7. Целта на операцията е ЦРУ да обвини за всичко Русия и да започне срещу нея голяма война.
Подробности. Всички без изключение забелязват и говорят за много странните паспорти. Абсолютно нулеви, буквално издадени преди дни. А какво означават холандски паспорти перфорирани с дупки? Така в Холандия бракуват невалидните паспорти. Защо тези паспорти са намерени в пътниците на злополучния Боинг?

8. Всички фейсбук профили на загиналите в боинга са направени наскоро в един и същи ден?!

Ето още един факт:
Спомняте ли си още когато на 18-ти март изчезна Малоазийския боинг, някой в ефир беше казал, че скоро боингът ще изплува и така ще изплува, че ще бъде използван за провокация срещу Русия?..
http://frognews.bg/news_73431/Malaiziiskiiat_boing_v_Ukraina_e_izcheznaliia_boing_prez_mart/

3
«Шабтай (Сабатай) Бейт Цви, стар руски евреин, работил през целия си живот в архивите на Еврейската агенция в Тел Авив, и след пенсионирането си, издал през 1977год. (на свои разноски) обемен труд от 500 страници с дългото и неясно заглавие ” Кризата на пост-угандинският ционизъм по време на Холокоста 1938-1945г.” Тази книга остана незабелязана за масовия читател, но ужасяващите открития и изводи за ролята на ционисткото движение в трагедията на ашкенази  предизвика бомбастичен ефект след шест години.

“През декември 1942г. когато мащабите на унищожението на европейските евреи станаха известни (пише Бейт Цви), бъдещият втори президент на Израел задал риторически въпрос: “защо ние (ционисткото движение) не знаехме, защо нацистите не ни казаха?“», а друг участник на заседанието на ционистките лидери, Моше Арам казва: “Ние бяхме неволни съучастници  в убийствата“.

Ционистката (сефардска) организация се преструваше “че не знае” за катастрофата до есента на 1942г., но те всъщност не искаха да знаят, заключава  Бейт Цви.

По- нататък Бейт Цви определя, кога сефарските нацисти са решили да започнат унищожаването на ашкенази: явно през лятото на 1941г., защото първият документ е с дата 31 юли 1941г. Планът за унищожаването е бил секретен, и ако противниците на Германия са знаели за него, е можело  да прекратят или забавят или да провалят изпълнението на тайната заповед на Хитлер. Но ционистката организация нямаше интерес от огласяването му, тя се държеше безотговорно: още преди началото на втората световна война, през 1939г на  ХХI заседание на ционисткото движение в Женева, главата на ционистите, бъдещият първи президент на Израел – Хаим Вайцман, обяви война на Германия от името на целият еврейски народ. На 21 август 1939г. това заявление беше публикувано и то позволи след това на сефардските нацисти да заявят, че “евреите предизвикаха войната” (ето как беше обявена войната на ашкенази).
Проционистката (просефардската) преса се подчиняваше на указанията на лидерите си, и даже когато на 16 март 1942г. в печата се появиха (въз основа на писмото на комисаря на съветската народна партия Молотов) първите свидетелства за избиването на ашкенази в Бабе Яре и на други места, на следващия ден, 17 март 1942г. в про-ционистките вестници се появи официално опровержение: “разказите за сто хиляди убити ашкенази са силно преувеличени“.

Въпреки това Молотов пише за 52 хиляди ашкенази, убити в Киев: Вестникът на ционистите “Двар” предава думите му по следният начин: “по наши данни, по-голяма част от убитите изобщо не са евреи”. Бейт Цви цитира дестки ционистки вестници, и във всеки един идеята е една – няма никакво масово унищожение, това са глупости. “Цялата армия от писатели, коментатори, журналисти втълпяваха на читателя спокойствие с фалшиви обяснения“.

На 18 януари 1943г. съобщенията за избиването на ашкенази станаха вече толкова много, че беше невъзможно повече да се прикриват и трябваше да се обсъдят. На заседанието на ционистките лидери, главната позиция била на Ицхак Гринбойм: да не се дава нито копейка за спасяването на ашкенази и да не се позволява събирането на средства за спасяването им. “Това е опасно за ционизма и ние не можем да дадем пари от ционисткия фонд  (Керен Га-есод) за спасяването на ашкенази, пари има достатъчно, но ние ще ги запазим за нашата борба. Ционизмът преди всичко“. На това заседание Ицхак Гринбойм беше избран за “министър по спасяването на европейските евреи”…

Испания. За испанците войната през 1936-39г. беше гражданска война, а за ашкенази – опит да превземат страната на сефардите, историческата им родина. Сефардите победиха а победените ашкенази напуснаха Испания  уплашени и се скриха зад желязната завеса в СССР.

“Еврейските доброволци, загинали в гражданската война не са забравени: те са погребани в общ гроб в Барселона, а 9 човека са погребани в Мадрид. На гроба има надпис: “На еврейските доброволци, загинали по време на гражданската война за нашата и ваша свобода”.

Хазарската лъжа. Хазарите (ашкенази) предизвикаха войната в Испания с една цел: да превземат тази Испания, която беше сефардска до  Х1Х век и да направят сефардите – марани. Франко е бил чист маран. И когато сефардите в лицето на Хитлер поискаха през 1940г. от Испания да ги пусне през нейна територия, да преминат в Северна Африка, те не ги пуснаха, защото целта на сефардите беше друга: Хитлер трябваше да отиде в Москва, да изкорени ашкеназите. Можем само да гадаем, какво щяха да направят съветските ашкенази с испанските марани-сефардите, ако бяха  победили.

Когато Сталин разбрал, че  известните легендарни интербригадири са главно от комунистическите БУНДовци – ашкенази, т.е. членове на ционистката партия, забранена в Русия, той разстрелял почти всички герои на Испания.

Но сефардите, както се вижда от 22 юни 1941г., не зачетоха подвига на Сталин. Толкова непримирима и люта беше ненавистта между ашкенази и сефарди, че всички останали бяха използвани само като “пушечно месо”. На 22 юни сефардите се втурнаха да трепят ашкиназите на собствената им територия – СССР.

Вероятно най-голямата тайна на Втората Световна война е връзката между евреите и нацисткият режим. Въпреки старателните и задълбочени изследвания на еврейскиите историци, многобройните Центрове, Музеи, Институтите за Холокоста  (Яд-Вашем), тази тема до днес не е разкрита обективно.  Не толкова отдавна, когато СССР беше още жив, шумно и публично се експлоатираше темата за ционизма като расистко учение, съвсем отделно от нацизма. “Ционизма” като политически расизъм, даже беше заклеймен от ООН. В контекста на така поднесената идеология обаче си проправиха път и много интересни материали за сътрудничеството на еврейските ционистки организаций с властите на немския Райх през тридесетте, четеридесетте години на XX век.

За това например, как “Юденратите” – Съвет за самоуправление на Еврейското Гето Терезин, Варшавското и други, сами определяли кого да изпратят за унищожение в лагерите Освиенцим, Треблинка и други, и кого да репатрират в Палестина. И при това полицейските сили са били от средите на самите евреи, подчинени на същите тези Ютенданти, които самостоятелно са потдържали реда вътре в гетото. И също самостоятелно са извършвали подбора и отсявали евреите-кандидати за  Освенцим, Треблинка и т.н.. А немските СС-овци само са “приемали” “бройката” “от ръка на ръка”, вече набелязаните от “Юденратите” , обречените на унищожение евреи….

Или за това, как ръководителите на “Хагана” – предшественик на Армията за Отбрана на Израел – потдържали тесни контакти с представителите на нацисткото разузннаване, и тези връзки не са били безкористни. И двете страни имали изгода от тези контакти. Нацисткото разузнаване получавало ценна информация за английските въоръжени сили…

“В националните еврейски кръгове”, – писал един от ръководителите на немското разузнаване, Хаген, основавайки се на мнението на Полкес, ционистки и нацистки агент: “много съм доволен от радикалната немска политика, защото с нейна помощ се увеличава броя на еврейското население в Палестина, така че скоро може да се очаква превес на евреите над арабите”. Според Ханс Хен – “Хагана” “създаде мрежа от доверени лица в Европа, изпращаща  тайно еврейските заселници в Палестина. Хората на Голомб (един от командващите “Хагана”) бяха достатъчно несантиментални, за да приемат помоща за преселването от СС”.


Втората световна война на ашкиназите и сефардите завърши – за ашкеназите с холокоста, а за сефардите с разгром на 9 май 1945г. Приключи ли тя наистина?

В действителнодт всяка гражданска война в Русия е дело на хазарите само с една цел: Русия да не зададе въпроса: как превзеха властта в Русия през 1917г.? Чия е тази работническо-селско-военна власт – недоносче? Гражданската война на ашкиназите – Троцкисти, и сефарди-Варбурги приключи, когато избиха всеки, който можеше да зададе идиотския въпрос: От къде ни дойде това на главата?

Гражданските войни са стихията на ционистите. Това е истината. За да превземат Руската Империя, ашкенази и сефарди работеха заедно. След това се захванаха да си я поделят, но подялбата се получи по формулата на Папандопул от оперетата “Сватба в Малиновка”: сефардите: това е мое, това също е мое, и това е мое…. Ашкеназите се вбесили и започнали да налагат сефардите с шахматните дъски по главите: така започна гражданската война: За справедливост за ашкеназите. За справедливост при подялбата на Руската Империя. За……

Войната между ашкенази и сефарди продължава.  В тази война беше взривена мината “Распадская”, собственост на Абрамович и  Коломойски,  сефарадите умело изиграха  ашкеназите Абрамович и Коломойски.  Ходорковский не искаше да вземе властта от руснаците, не руснаците искаше да изгони от Кремъл. Там историята е съвсем друга.  Ашкеназът Ходорковский възнамеряваше да изгони от Кремъл сефардите, и щеше да го направи, ако на помощ на сефардите Путин не беше повикал от Ню Йорк специалните сили на сефардите, най-жестоките и безскрупулни главорези, крило на хасидът и  хабадникът Лазар с неговата  руско неговореща банда. И Ходороковский  отиде да търка пейките в затвора. Същите тези сефарди организираха взрива на мината на Абрамович и Коломойски с намерението да изпратят тези ашкеназки лидери при Ходроковски.

Експертите на СБД изрично посочват, че “този инцидент, както и терористичните атаки в Северен Кавказ, не оставят руският народ  да се порадва на победата от преди 65г….” над сефардите.

Къде сгрешихме?

Сега настана меле в кашата която забъркаха ашкеназите и сефардите, и приближава момента, в който ще си я сърбат.

Образно казано нещата стоят така: руснаците ще бъдат “пушечно месо” за ашкеназите, американците  ще бъдат “пушечно месо”  за сефардите. Заради тях започна Първата Световна война, така беше и при Втората Световна, така ще бъде и при Третата. И само заслепената ашкеназка пропаганда не вижда, че ашкеназите правят сега с бързи темпове руската армия “легендарна и непобедима” – “Червената армия е най-силната”. Да наистина, в скоро време руската армия ще бъде най-силната в света. Питате се, защо внезапно руснаците се отзоваха със своите безпилотни самолети до френските самолетоносачи, които са  в тази част на Израел,  която е на съветските ашкенази? С тях ашкеназите ще съсипят сефардите.

И отново с тапи в ушите, сефардите казват: “Патриотите” в Полша са против Иран (прародината на ашкенази), ашкеназите със своите тапи: френските самолетоносачи са до Русия, те са против пиратите в  Световният океан.

Ние – за ашкеназите, американците – за сефардите – сме само “пушечно месо”, а “пушечното месо” никъде и никога не е започвало война. Никога не попитаха “пушечното месо”: “искат ли руснаците война”? “Вероломно, без да са обявили война, нападнаха” – и цялата история. “Казаха ни, че са бомбандирали Киев, и така започна войната”.

Можем ли и сега да се оттеглим, както се оттеглихме от войната в Ирак? Не, не можем. В Ирак ашкеназите и сефардите заедно превзеха, според тяхната терминология, “ничията територия”, “ничият нефт”…. Там те не воюват помежду си. В Афганистан ционистите също не успяха да ни въвлекат. Но те и в Афганистан не воюват помежду си, там са обединени и заедно превземат страната на световните наркотици – Афганистан.

Но в Русия ашкеназите воюват със сефардите. И нито армията на САЩ, нито руската армия няма да спечели от тяхната война – няма да успеят. За това се налага ашкенази и сефарди да изчезнат, нация от “престъпници”, каквито искаше и търсеше Сталин.


Днес, благодарение на мемоарите на бившите партийни дейци, като например Байгушев, стана известно,че ЦК на КПСС е бил наполовина “еврейски”, по-точно ашкеназка, другата половина била “руска”, т.е  национална. Сега руското правителство наполовина се състои от ашкенази, наполовина от сефарди. Два ЦК в един ЦК в една единствена партия. Това приключи с победа на “евреите” – ашкенази през август 1991г. Към пълна победа в Русия сега се борят и ашкенази и сефарди.

Оригинално започна своя  «22 юни 1941» сефардът Хитлер: той предаде на Сталин “петата си колония” в СССР, състояща се основно от ашкенази, организирайки клането на ашкенази в СССР преди началото на откритите си военни действия на съветска територия. Защо Хитлер така оригинално започна своята “светкавична война” -  за да мотивира донякъде работещите за него? Защото задаващата се война със СССР не беше негова война, а войната на сефардите и ашкеназите. А за сефардите най-добрият ашкеназ е мъртвият ашкеназ и обратно. Така в този ден започна Втората световна война и кога приключи тя?

Сегагашният “22 юни 1941″ сефардите и ашкеназите също го започнаха отдавна.

Утрешното “проникване на изток” – напред за скалповете на ашкенази, а може би за тези на сефардите, започна със запалването на кулата в Останкино – опитвайки се да заглушат телевизията на ашкеназите, а може би на сефардите, както в Белград първо бомбандираха белградския телевизионен център, а след това сефардите Коен, Олбрайт и генерал Кларк започнаха да бомбандират ослепялата ашкеназка Югославия, запалиха московския Манеж, както запалиха ашкеназкия Райхстаг през 1933г. – има опити за запалването на ашкеназкия, а може би на сефардския Кремъл, потопиха атомната подводница (Курск), взривиха Саяно-Шушенската ВЕЦ, взривиха мината “Распадская”. Кой кого прави на идиоти, глупаци и некадърници, разбира се, мислите че е правителството на ашкеназите или правителството на сефардите? Между другото, министър Нургалиев, министър  Насибулина са чисти ашкенази. Сефардите буквално съсипаха ашкеназа Нургалиев.

Скоро в Русия ще бъде унищожено нещо много голямо, след което ще последва явлението “Хитлер” в Полша, от “22 юни 1941г.”

Балканските масони ме светнаха, че новия “22 юни 1941г.”  ще започне през 2012г., но Сталинския “9 май 1945″ повече няма да настъпи, и няма да има сталинска наздравица в чест на руския народ, защото такъв народ практически няма да има.

Когато сефардите започнаха преразпределението на своите дивизии в ашкеназка Полша през 1941 г. подготвяйки нападението срещу СССР, пуснаха слух сред ашкеназите, че това е срещу Англия. Само дето в отслабеният сефардски холокост в ашкеназка Полша, сефардите прехвърлиха първите ракети “Пейтриът”, и отново разпространиха слуха, че това е срещу Иран, КНДР и Бин Ладен.

Между другото Бин Ладен е ашкеназ, Ротшилд също е ашкеназ. Местожителството и страната в която живеят е без значение. В СССР имаше КПСС, а  КПСС имаше ЦК – от две диаметрално противоположни половини. Исторически материализъм. Единство и борба на противоположностите.

Финансовият срив на сефардските щати бяха дело на ашкеназите: Ротшилд, банките му и частната финансова структура на ашкеназа Ротшилд – Федералния резерв.

Сефардите отговориха – закона на Обама, който засяга банковата мрежа на ашкеназите.  Умишленото сриване на “близнаците” в Ню-Йорк е дело на евреите. В контекст на войната между сефарди и ашкенази, интригата която създадоха ашкеназите може да се нарече – доставка в дома.

Сефардите отговориха с избирането на Обама за Президент. Обама веднага събра правителство изключително от сефарди. Всеки може да се убеди в това, без да излиза от дома си, чрез интернет. Тежки дни преживява сега световната икономика. Тежки дни преживяват сефардите. Те отчаяно се защитават от ашкеназите.

Арена на военните действия между сефарди и ашкенази е цялата планета. Чия е световната война с тероризма? Това е война на ашкенази срещу сефарди.

Бин Ладен – чистия ашкеназ воюва със сефардите, които в САЩ са 40% от живеещите по света.

Може да се каже, че “иранските лидери”, а те могат да са само ашкенази – Иран е прародината на ашкеназите, “лидерите” съхраняват  богатството си придобито от нефт в банките на Ротшилд. Сефардите преброиха шестдесет и шест високопоставени дейци на Ислямската република Иран, съхраняващи милиардите си в банките на Ротшилд.

Според публикация на един  кувейтски вестник, общо казано непримиримите ирански борци с империализма и ционизма, ашкиназите от Иран, съхраняват в различни финансови учереждения на ашкеназа Ротшилд – 9 милиарда долара в САЩ, – 3,4 милиарда евро, а също 1,15 милиарда лири стерлинги. Казано с други думи, всички долари на света са поделени из фамилиите на ашкенази, а доларите са войниците на единната армия на ашкеназите.

В този списък е както президента на Иран – Ахмадинеджад (около 100 миллиона евро в различни банки), така и синът му Махди, който има  45 миллиона евро в банки в Швейцария, а също и 17 миллиона евро в белгийски банки.

ВЕЛИКИЯТ ШИИТСКИ ХАЛИФАТ – “клон” на СВЕТОВНИЯТ ЕВРЕЙСКИ (ашкеназки) ХАГАНАТ – една страна, една армия. Като “Патриотите” и онези дивизий на Хитлер в онази Полша, които бяха уж срещу Англия, сегашните “Патриоти” са изключително против руските ашкенази. Ашкеназите обвиняват Обама наричайки го лъжец, и са прави – защото той обеща да не изпраща в Полша “Патриоти” срещу ашкеназка Русия. Но Обама е сефард, и не може да действа по друг начин: на война като на война. Дал думата си – взел си я обратно. Думите, като форма крият истинските мисли.

От момента на прехвърлянето на сефардските Хитлерови девизий в Полша, до нападението на ашкеназкия СССР изминаха няколко месеца. Този път разчистването ще е до 2012г. Времето свърши. Вярвам на масоните.

Между другото, знае ли  Путин, че най-добрия му приятел – Берлускони е започнал да строи гигантски газови хранилища в 7 пристанищни града в Италия и едно на  пристанище в Албания? Газът ще бъде доставен от Алжир. Ционистите подготвят Европа за унищожаването на Русия. По време на военните действия газ от Русия, разбира се няма да има. За това Европа се запасява, нарича се алтернативен газ.

Действията в тила на врага – в Русия, провежда агента на Ротшилд ашкеназа Берёза. Защо? И тук се появява Путин с приятеля си – сефардът Лазар.

Взривове и атентати. На територията на Русия ашкеназите водят война срещу сефардите. Между другото този сефард Лазар съсипа Хидроковский, тези сефарди сринаха ашкеназкия ЮКОС. И тук вината не е на Путин: дали щеше да е той или някой друг, войната между сефарди и ашкенази е хилядолетна и няма да спре, както няма да спре изгрева на Слънцето.

Но ако Горбачов в лицето на Сорос пусна легално ашкеназите в Русия, то Путин, в лицето на Лазар, пусна в Русия враговете на ашкеназите – сефардите. Паяците се оказаха в един и същ казан, в един “ЦК”. Но и тук не трябва да виним Путин. Това е така защото ашкеназите още в началото на 90-те години убеждаваха руските ашкенази, че сефардите от Америка са: “Такива, като нас!”

Хидроковский – наивният ашкеназ, искрено мислел, че танкерите с руския нефт ще умилостивят сефардите, че ще обедини ашкенази и сефарди в едно семейство, а хитрия ашкеназ Лифшиц  призовавше “да се разделим” от сефардите в Русия.

Малоумници! За сефардите Русия е неделима.

Сега имаме държава, в която всеки умира сам, в която човек за човека е враг. Сега властта у нас е такава, каквато беше по времето на окупираните ашкеназки територий в Съветския Съюз. И ако искаме да прекратим взривяването на ТЕЦ-ове и мини, ежедневно трябва да изхвърляме от себе си “държавата”, и всеки сам трябва да стане за себе си дъжава, както пеят хазарите : “Койтое бил нищо, няма да стане нещо!”.

Много е възможно Путин и Медведев да са в невъзможност да направят нещо. Възможно е да нямат власт в “тази държава”. Силните ционисти, силната хазарска власт, тотално са се окопали в Русия. Всичко е възможно.

Да си припомним, че на 8 май т.г в  20:55 московско време ционистите взривиха първите две бомби в мината  «Распадская» . На запад,  Деня на Победата не се отбелязва като при нас на 9 май, а на 8 май.

Вторите две бомби ционистите взривиха на 9 май в  1:25 московско време – Денят на нашата Победа посрещнахме със смърт. Втория от двата взрива беше като контролен изстрел в главата. Понесохме жертвите си а след това на Червения Площад се проведе Парада на Победата- ашкенази над сефарди  (1941-45г.). Всичко по реда на сценария.

По Генерал Виктор Филатов
http://poiskpravdy.com/sefardysionisty-protiv-ashkenazixazary/

4
„Изобретяването на еврейския народ“ от проф. Шломо Занд

Да напишеш такава книга е безкрайно трудно. Още повече ако се числиш към еврейския народ, въобразил си уникалност и самовнушена богоизбраност. И готов на всичко, за да превърне в несъмнена истина хардкор фентъзито „Стар Завет“, без подбор на средства и методи. Не, това не е антисемитизъм, както ще има вряскания до небето. Това е наука, това е история. А най-хубавото е, че професор Шломо Занд не се е ограничил само до разбулване на митовете в еврейската история (и липсата на обща такава изобщо), а е анализирал великолепно измислянето на нациите, провело се в последните няколко века с цел консолидиране около имагинерната изначална държавност. Най-добре го е казал Карл Дойч в „Националността и нейните алтернативи“ (1969), цитиран от Занд:
Нацията… е група от хора, обединена от общосподелено недоразумение относно своя произход и общосподелена омраза към своите съседи.

И още един ясен и прост цитат:

Нито една нация няма естествена етническа основа, а с национализирането на социалните формации, групите, попадащи в техните граници, разделени от тях или управлявани с помощта им, биват етнизирани, т.е. представят се сякаш в миналото са били естествена общност или пък ще станат такава в бъдеще.

Проф. Шломо Занд изрично отбелязва, че не е открил нови сензационни документи или скрити архиви. Той просто е отворил очите си, изчистил е ума си от религиознонационалистическата пропаганда (която все повече се засилва и у нас, ако забелязвате) и е прогледнал за нелепиците, които се набиват у всички от най-ранна възраст чрез механизма на държавното образование (и пак – Гатоу, Гатоу, Гатоу!). Занд казва:
Трябва да подчертая, че не открих някакви нови факти – почти всичко вече беше открито от ционистките и израелските историографи. Разликата се свеждаше до това, че някои детайли не бяха удостоени с внимание, други бяха пометени под историографския килим, а трети бяха „забравени“, тъй като не отговаряха на идеологическите нужди на формиращата се национална идентичност… Удивителен е фактът, че голяма част от информацията, цитирана в настоящата книга, винаги е била известна на представителите на тесния кръг на специалистите, но никога не е успявала да достигне до колективната памет и образователната сфера. Задачата, която си поставих, беше да организирам историческите данни по нов начин, да извадя от прашните рафтове старите документи и внимателно да ги проуча.

„Изобретяването на еврейския народ“ е изключително ценна с анализа на националноформационните процеси в ново време. Занд проследява подробно процеса, показва ролята на фактори като книгопечатането, отстъплението на монархическите и църковни институти, които сдават властта си малко по малко, за да се превърне „поданикът“ и „рабът“ в „гражданин“. Професорът е лаконичен и убедителен, смъкващ маската на патриотично изкривената история, която всяка държава убедено защитава:“

За формирането на хомогенна група в модерната епоха е необходимо, освен всичко останало, и формулиране на дълъг наратив, демонстриращ времевата и пространствена приемственост между бащите и „праотците“ от една страна и всички членове на съвременната общност от друга. Подобна пряка връзка, за която се счита, че живее в тялото на всяка нация, всъщност не е съществувала никога в нито едно общество. По тази причина, създателите на паметта трябва да се заемат с тежката работа по изобретяването й. С помощта на археолози, историци и антрополози, те натрупват множество данни, които след това преминават в ръцете на писатели, журналисти и автори на исторически романи, за да претърпят сериозни „козметични“ подобрения. Именно от това „хирургически“ разкрасено минало израства гордия и представителен образ на нацията.

Само чакам някой да каже – ама „ние“ сме наистина древен народ, сплотен и изключителен… виж, „другите“ (е, няма шрифт, с който да изразя презрение) – тези наглеци ни крадат историята! Няма „ние“, няма „вие“, няма „те“ – Занд пише, че „производството на „ние“ е делото на живота на историците и археолозите, най-могъщите жреци на паметта“. Какво е било истинското положение през вековете ли? Идеята за държава е била носена изключително от аристокрацията и духовенството, защото е нужна за личната им легитимация и „божествено право“ да живеят за чужда сметка. А „народа“?

Някога поданиците, заети със земеделие, не са имали нужда да познават летописите на кралствата, империите и княжествата, които обитават, нито са се интересували от историята на големите общности, към които принадлежат, тъй като не са се вълнували от абстрактни времена, несвързани с конкретното им съществуване. Без понятие за развитие, на тях им е бил достатъчна религиозната образност, съставляваща една мозаечна памет, лишена от осезаемо усещане за движение напред. Краят е начало, вечността е мост между живота и смъртта.

Това обаче не е удобно за спояване на бързо увеличаващо се население. И промяната настъпва:

Секуларната, смутна вселена, обаче, превръща времето в главен източник на символика и емоционална образност, които нахлуват в социалното съзнание. Историческото време вече не може да се откъсне от личностната идентичност, а колективният разказ придава смисъл на съществуването на нацията, чиято консолидация изисква сериозни жертви. Страданията в миналото оправдават цената, която гражданите трябва да платят в настоящето. Героизмът на един чезнещ свят предвещава светло бъдеще, може би не за индивида, но несъмнено за нацията. С помощта на историците, национализмът се превръща в оптимистична по същността си идеология. Това, повече от всичко друго, е тайната на успеха му.

Защо книгата на професора е толкова еретична за еврейската историография? Той обяснява, че такова нещо като хомогенен по биологически произход и развитие еврейски народ в древността няма. Положението е тъкмо обратното – „евреите винаги са били съвкупност от религиозни общности, които са се формирали и са се заселвали в различни региони. Огромно значение има приемането на вярата им от големи групи с различен произход, което и изважда на показ абсурдните генетични изследвания в съвременен Израел, които стигат дотам да се опитват да изолират „свещеническият ген“ на древна потомствена аристокрация, че и постигат „успех“ в тази област, усърдно разтръбен от медиите, естествено. Според тях излиза, че над 50 % от мъжете с име Коен „имат“ специфичен ген, който отвежда до общ техен предшественик, живял преди… 33 века. И както Занд уместно посочва:

Най-забавното в тази история е това, че „свещеническият ген“ съвсем спокойно би могъл да бъде и „нееврейски“. Юдаизмът се предава по майчина линия, така че не би било твърде неправдоподобно да допуснем, че от ХІХ в. насетне много секуларизирани коаним са сключвали брак с нееврейки, въпреки че Халаха им забранява това. Те биха могли да имат „нееврейски“ потомци, които според изследванията на Скорецки ще носят „генетичното клеймо“ на коаним. От еврейските учени се очаква да не обръщат внимание на такива дребни подробности, особено след като Бог вече няма отношение към тях – в нашата епоха на просветен рационализъм, чистата еврейска наука е изместила древната еврейска религия, както и съпътстващите я предразсъдъци.

Какво всъщност се случва, за да се измисли еврейския „народ“:

За еврейските националисти юдаизмът престава да бъде богата и многообразна религиозна култура, а се превръща в една окултна същност, сходна с немския Volk или рускияНарод, макар да се отличава от тях с това, че се отнася към един скитащ народ, необвързан с обитаваните от него територии. В този смисъл, ционизмът се превръща в нещо като изкривен огледален образ на антиеврейските движения, които съпътстват възникването на колективните идентичности в Източна и Централна Европа.

Тъкмо това е една от причините, поради които новата биологична наука завладява умовете на толкова много хора. Идеята за наследствеността подпомага обосноваването на претенциите към Палестина – ционистите спират да се отнасят към древна Юдея като към свещен център, където ще дойде избавлението и чрез смел и прагматичен ход я преинтерпретират като предопределена родина на всички евреи по света. Този исторически мит трябвало да бъде подплатен с подходяща „научна“ идеология – след като днешните евреи не са преки наследници на първите изгнаници, как може да бъде легитимирано тяхното заселване в Светите земи, в „родината на Израил“? Това, че тя е обещана на евреите от Бог, не е достатъчно за секуларизираните привърженици на национализма, въстанали срещу пасивната традиция, която оставяла хода на историята в ръцете на Всемогъщия. Ако справедливостта не може да бъде открита в религиозната метафизика, то тя трябва да бъде търсена, поне отчасти, в биологията.

И тук вече разликата между нацистката евгеника и съвременните „генетични“ изследвания се размива, защото търсения резултат е идентичен – целенасоченото измисляне на уникален еврейски гено- и фенотип. Това измисляне тече и в момента в една объркана държава, която политически е негодна за съществуване – абсурдно е да отказваш по генетични признаци гражданство. Но това не се обсъжда, щото е щекотлива тема, нали? А евреите са страдали много и сега трябва всичко да им се прощава с лека ръка, включая окупация на чужда територия? Аз не мисля така.

https://librev.com/arts-books-publisher/1554--a-------

5
Въздушното нападение срещу Сирия е разиграно по време на учения на Военно-въздушните сили на САЩ, Израел и България. С американците тренировките са били през 2012 година, а с израелците - преди месец и половина, съобщават руски и израелски медии.
През юни, когато в продължение на три седмици израелски истребители излитат от авиобазата Граф Игнатиево, от Москва са недоволни и отправят питане към София, защо се е взело такова решение. Мотивът на руснаците е, че Сирия е приятелска за тях страна и няма причини България да бъде полигон за въздушна война срещу нея.
От българските министерства на отбраната и външните работи обясняват, че става въпрос за планирани учения още преди година и подписан договор между военните ведомства на София и Тел Авив. В доклад на руските тайни служби обаче се отбелязва, че фактически България се определя като противник на правителството в Дамаск, а също и на тези в Китай, Русия и Иран.
Припомняме, че израелските военновъздушни сили участваха в мащабни военни учения в България от края на май до 20 юни. Тренирани са противодействия на заплахи от напреднали системи за въздушна отбрана. В ученията са взели участие българските военновъздушни сили и по-точно самолети МиГ-29 и МиГ-21.
Според високопоставен източник от ВВС на Израел, завършилите неотдавна учения са имали предвид „оста, известна като Иран-Хизбулла-Сирия. Готвим сценарий за война на много фронтове”, заявил той.
По време на учението израелските изтребители Ф-16 летяха много ниско в южната част на страната, всявайки паника сред българското население.
Българските ВВС са използвали няколко по-стари модела, като МИГ-21 и МИГ-29, каквито са на разположение на иранските и сирийските военновъздушни сили.
Американците били много доволни от разиграното нападение, защото смятали, че точно по този начин ще се развият събитията срещу Сирия.
По време на учението у нас във въздушното ни пространство е летал и самолет за радиолокационно разузнаване AWACS.  Програмата му е били с най-висока степен на секретност, а записаните данни и резултати са предоставени на америкарнските ВВС. Всички останали самолети са летяли напълно въоръжени и готови за действие в реални условия. Става дума за две ескадрили F-16 от базата Хацор в Израел и още две ескадрили – една с F-16 C и втора с F-16 D. http://frognews.bg/news_58310/Udarat_sreshtu_Siriia_treniran_v_Balgariia_Moskva_nervna_na_Sofiia/

6

Още eдин документ за агресивната политика на Русия към България и за наивността и предателството на Фердинанд и на българските държавници.
Тайният руско-български договор, текста на който даваме по-долу, е сключен при властвуването на демократическата партия. Тенденцията и главните постановления на тоя договор, печатан в германската преса преди Балканската война, намериха потвърждение в събитията на последнята. Разбира се, че Балканския  съюз,  който е едно по-по-слешно дело на Русия, както и непредвиденото стечение на историческите събития,  осуетиха много от  намеренията на  Русия,  прокарани в  тайния руско-български договор. Но същите събития потвърдиха най-важното от тая конвенция: пълното хазяйничане на Русия с външната политика на България, решителната опозиция на Русия, щото България да излезе на Мраморно море и да завземе Цариград, подкрепата, която Русия даде на Сърбая да задържи Македония на запад от реката Вардар. Но договора, който печатаме по-долу се потвърди напълно много по-рано и от събитията  през 1908 г., а  именно от присъединението на Босна и Херцеговина към Австро-Унгария и от прогласяване на България в независимо царство. Най-после  трябва да се помни,  че тайните междудържавни договори се  сключват не за да се изпълняват  буквално, а за да обвържат по-слабия съюзник и осигурят интересите на по-силния – тия договори са задължителни само за слабите, но не и за силните. Чрез тоя договор, както и с други следващи го, със сръбско-българския и др.  договори, Русия постигна целта, която гонеше с тайните си конвенции: да превърне България в сляпо оръдие на  завоевателните си планове на Балканите. Ако Русия не можа да постигне самите си завоевателни планове, това се дължи не на Бьлгария, а на другите големи държави, колто и тоя път препречиха пътя на Русия към Цариград.

ЕТО И САМИЯТ ТАЕН РУСКО-БЪЛГАРСКИ ДОГОВОР:

„Между негово царско височество великия княз Владимир Александрович и генерал Молозов от една страна – които действуват от името на руското Министерство на външните работи; и негово царско величество княза на България, заедно с високопочтения министър на външните работи Д. Станчев, военния министър Д. Николаев и княжеския български дипломатически агент в Петербург – които действуват от името на България – от друга страна: е сключена в Евксиноград следнята конвенция:

1. Българското княжество, като потвърдява своя договор с Русия,  сключен в 1895 год. и потвърден в 1898 год., след това отново изменен и потвърден в 1906 год., се задължава към Русия да й предаде напълно върховното ръководство на външната политика,  във всичко що се отнася до македоно-одринския въпрос; България се задължава да не повдига самостоятелно този въпрос, нито в бъдаще да се опитва да го разрешава с въоръжена сила.

2. България се задължава в пределите на своята държава да потъпква всяко македонско движение и особено да арестува всички  образуващи се на нейна територия чети; Русия от своя страна. Се задължава да наложи на Сърбия спазването на същия принцип.

3. България признава  на  Русия  и Австро-Унгария съвместното владение в турските провинции, под условието щото в случай на военна окупация цялата земя между Вардар  и  Черно море да бъде предоставена на българската редовна армия, размера на която ще се определи от българското Военно министерство.

4. В такъв случай руското Военно министерство е, което ще определи военноначалниците, които ще бъдат поставени на чело на българския генерален щаб и на българските дивизии.

5. Две руски кавалерийски дивизии ще навлязат в България и ще се поставят под разпорежданията  на  българското  Военно  министерство,  най-късно седем деня след отварянето на неприятелските  действия  между България и Турция, или между  Русия и  Австро-Унгария от  една  страна  и  Турция  от друга.

6. България поставя своята флотилия, както и пристанищата  Варна и Бургаз под командата на руския  адмирал, който има  върховното  началство над руската черноморска флота. България се задължава, през целият  период на неприятелските действия, да доставя  на  флотата и  на  кавалерийския корпус необходимите хранителни  продукти.

7. България се задължава в случай на нужда  да  принуди  Румъния  към необходимия неутралитет и за тая цел да струпа на  нейните  граници и зад нейните крепости по дунавската линия необходимото количество войска.

8. В случай на победоносна война България ще получи една трета от военната контрибуция, както и една трета от завзетата територия; тя, в същото време има правото да си осигури един излаз на Егейско море. От друга страна Цариград остава обекта (целта) на руската акция, за постигането на който, обаче, българската армия ще вземе участие, едновременно със стоварените там по море руски войски, чрез обсаждането на Одрин и форсирането на укрепената линия Чаталджа.

9. Правото да обявява  война  и да сключва мир принадлежи на Русия.

10. На  България  се  признава  правото,  да  издействува незавимостта си от Турция и превръщането си в независимо царство. Русия се задължава в такъв случай да издействува удобрението на  подписавшите Берлинския договор велики сили.“

ПРЕДАТЕЛСКА ПОЛИТИКА

Тайният руско-български договор, който печатаме по-горе, идва да хвърли нова адска светлина върху предателската политика на българската буржуазия и българския монархизм. От него се вижда, че много отдавна, още от 1895 год., когато Русия призна династията на Фердинанда, последния със съучастието на тогавашното българско правителство, е предал външната политика и съдбините на България в ръцете на най-заклетия враг на българската независимост – на деспотическа Русия. Тоя договор е бил в последствие подновяван и потвърдяван няколко пъти и най-после изменен и ратифициран още веднъж от руските оръдия, които, под мантията на демократизма, минават за големи патриоти.
Българската буржуазия и българския монархизъм продължаваха своята предателска политика и в най-последно време. Както в договора от 1908 год., патриотите от демократическата партия предаваха македоно-одринския въпрос напълно  и  изключително  в ръцете на Русия, тъй в сръбско-българския договор, сключен през 1912 год., под патронажа на Русия, патриотите от народната и цанковистка партия предадоха съдбата на Македония напълно и изключително в ръцете на Русия. Член четвърти от недавна разкритата във френския печат тайна прибавка към сръбско-българския договор гласи: „Всеки спор, който би изпъкнал относително обяснението и изпълнението на  която и да е клауза от договора, от тайната прибавка и от военната конвенция, ще бъде предоставен за окончателно разрешение от Русия, щом като някоя от страните декларира, че счита за невъзможно едно пряко споразумение".
Ясно е, прочее, като бял ден, че Русия си беше запазила правото да дели между Сърбия и България не само „спорната", но и „безспорната зона" от Македония, т. е. Македония между Родопите, Струма, Охридското езеро и Шар планина. И известно е, как Русия се готвеше да раздели Македония – тъй както от много десетилетия насам беше уговорила с Австро-Унгария: на България даваше само земите на изток от Вардар и Струма.
А известно е, тъй също, че Австро-Унгария нищо не направи, за да попречи това разделяне на Македония – когато тя допусна, щото Централна и Западна Македония да остане в сръбски ръце, тя запази сърцето на Македония в „сферата" на своето „влияние" тъкмо тъй, както от десетилетия насам бе се уговорила с Русия.
Ето как Русия и Австро-Унгария вървят, бавно, но сигурно, към подялбата на Балканите. Опасността за балканските народи от тяхната завоевателна политика днес е още по-голяма, отколкото всеки друг път. Тя е толкова по-голяма, че както в миналото, тъй и особено днес Русия и Австро-Унгария намират съюзници за прокарване своите пъклени завоевателни замисли в самите балкански правителства.
Днес ние отново се опълчваме срещу предателската политика на българската буржуазия и българския монархизъм и апелираме към работническата класа, към широките народни маси, пъшкащи под тежестта на тая предателска политика, да се сплотят под знамето на социалдемокрацията и да се борят за балканската федеративна република. Защото само балканската федеративна република ще тури край на предателската политика на българската буржуазия и българския монархизъм.

Публ. във в. „Работнически вестник“, София, 11 декември 1913 г., с. 1-2.
(http://www.sitebulgarizaedno.com)
http://frognews.bg/news_56819/Kak_Rusiia_predlaga_da_se_reshi_Makedonskiiat_vapros_prez_1908_g

7
Правописната реформа на българския език от 1945 г. следва линията, зададена от Лениновата реформа на руския език от 1918 г., и реформата на българския правопис от 1921 г., наложена от правителството на БЗНС.

След правописната реформа в Русия, проведена от болшевишкото правителство след Октомврийска революция, отношението на левите политически сили в България - комунисти и земеделци, към правописа добива политически измерения. Те разглеждат някои правописни правила като проява на езиков елитизъм и отчуждение на интелигенцията от масите. Определени букви като щ, ѣ, ю, я, ѫ са обявени за буржоазни, а ѣ и ѫ като символ на консерватизъм и великобългарски шовинизъм.

След преврата на 9 септември 1944 г. правителството на Отечествения фронт назначава комисия от езиковеди и писатели, която „да разгледа възможностите за опростяване на българския правопис“. Въпреки силната съпротива на български общественици и писатели, включително и членове на комисията като Елин Пелин, в началото на следващата година комисията внася в Министерския съвет предложение за реформа на българския правопис, което на 27 февруари 1945 г. е публикувано в Държавен вестник като наредба-закон.

Основни положения:

- Изхвърля се от употреба буквата ят (ѣ) и се заменя с я или е, според ятовото правило.

- Изхвърля се от употреба буквата голям юс (ѫ) и се замества с ъ.

- Прекратява се изписването на буквата ъ в края на думите, където няма звукова стойност.

- Прекратява се изписването на буквата ь в края на думите, но се запазва пред буквата о за означаване на мекост (пример: миньор).

- Остава в сила синтактичното правило за употреба на пълен и кратък член при съществителните от мъжки род, единствено число. (Заб.: По тази точка комисията предлага свободна, по избор, употреба на двете форми, но Министерският съвет не одобрява това предложение, макар да е трудно за употреба)

Допълнителни положения:

Правописната комисия дава решение или насока и на други правописно-езикови въпроси, като:

- отпада задължителната употреба на някои остарели форми (пример: винителен падеж при лични имена от мъжки род);

- уточнен е правописът на редица стари и нови думи в българския език;

- внесени са опростявания и уточнявания в правописа на сложните думи, на главните букви и в употребата на препинателните знаци.
http://chronicles.actualno.com/Vyvedena-e-Pravopisna-reforma-v-Bylgarija-news_416703.html
         
         Критиците на реформата считат, че:

    Реформата е просъветска и наложена по идеологически подбуди и под чуждо влияние.
    По същество реформата представлява нагаждане на правописа към неграмотността, която тя цели да ограничи.
    Реформата „осакатява“ българската азбука, за да доближи българския правопис до руската ортография. (След 1945 г. в България навлизат в употреба съветски пишещи машини, а българският стандарт за подредбата на клавишите на пишещите машини е заменен изцяло с руския.)
    Целейки създаватето на разграничителна линия между написаното до и след 1944 г., реформата къса живи връзки между съвременния български правопис и старобългарската писменост. Така българският език губи своя образ и отличителни черти на пряк потомък на старослявянския език.
    Промените, особено изхвърлянето на буквите ѣ и ѫ, се разглеждат като предателство спрямо западните говори, в частност македонските. (По същото време в Македония започва агресивна кампания, насочена към обезбългаряване на местното население и заместване на бъргаския език с новосъздадения „македонски“.)
    Реформата спомага за скъсването на езиковите и културните връзки с българските общности, останали извън новите граници на българската държава, и води до размиване и заличаване на местни говори и наречия.

Според писателя Константин Петканов:
„    „Правописът е една културна традиция, която подлежи само на усъвършенстване, но не и на опростяване [...] Българският език е баща на славянските езици и затова той на всяка цена трябва да запази връзката си със старославянския език [...]“[1].    “
„    „Реакционно е да изнасилваш езика, за да го пригодиш към вкуса на неграмотните [...] Културно е само онова, което е една стъпка напред и което споява, а не разединява [...]“

8
Академик Георги Марков: Няма "българска окупация на Македония" през Втората световна война, поради това, че не е имало съпротива
Агенция "Фокус"
София. Няма „българска окупация на Македония” през Втората световна война поради това, че не е имало съпротива. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” историкът академик Георги Марков от Института по история на Българската академия на науките. На въпрос – дали трябва българските политици да се извинят за случая Ваташа, както се чуват гласове от Скопие, академик Георги Марков отговори: „Наскоро издадохме спомените на ген. Васил Бойдев, който е командващ Пета армия, с щаб в Скопие, от лятото на 1941 до май 1944 година. Там той описва срещата си с цар Борис III, който го изпраща в Скопие и му казва: „Там ще пипате с кадифени ръкавици. Трябва много внимателно, защото това население е изстрадало и няма да позволите да се стига до междуособици”. Защото още като отива ген. Бойдев в Скопие, се явяват старите войводи и му казват: „Г-н генерал, сега вече трябва да си отмъстим на тези сръбски мекерета и т.н.”. Той им отговаря: „Царят казва, че трябва да спрат дотук, никакви братоубийства повече, те са забранени”. Ген. Бойдев описва, и то със съответните доказателства, че 70% от Пета армия, която е дислоцирана, във Вардарска Македония, е от местни младежи. Така че - не може местните младежи сами да се окупират. Освен това, част от офицерския корпус също е произхождал от Македония, поне 1/3 са от Македония от тези офицери, които са служили в дивизиите и щаба на Пета армия във Вардарска Македония. Няма окупация, поради това, че не е имало съпротива. И самият Методи Шаторов с неговия комитет иска да премине към БКП, защото той заявява: „Разберете, аз не мога да допусна българи да стрелят срещу Българската армия”. Знаете, каква е съдбата на Шаторов. След като се намесва Сталин, в полза на Тито, Шаторов е прогонен, осъден на смърт от Тито, убит преди 9 септември, при неизяснени обстоятелства. Така че - няма такава окупация. Тогава Тито изпраща черногорци, начело с Темпо, за да убиват български войници, чиновници и полицаи, за да предизвикат репресии от страна на българската власт. Защото естествено, когато се нападат полицейски участъци или околийски управления, това е във военновременни условия, и ще бъдат преследвани тези шумкари, както са ги наричали. Все пак - те нападат българската войска. Това са тези нещастни инциденти. Това тяхно партизанско движение се внася отвън. И ако сравните жертвите, примерно - убити партизани в Скопска област и в Старозагорска област, те не са в полза на Скопска област”, каза още академик Георги Марков.
„Какво да се извиняваме на тези скопски управници? Те трябва да видят едни филмови кадри. В 1991 година, вече след промените, имахме възможност да направим един документален филм от хрониките за посрещането на българските войски в Македония. Нека видят - как населението посреща войските и цар Борис III и тогава да приказват тези измишльотини за някаква си българска окупация. За жалост, дълги години и българската историография след 9 септември 1944 година страдаше от този комплекс – окупацията. И всъщност българската историография ставаше съучастник на тази фалшификация на югославската историография. Но - няма окупация на Македония или на Беломорието”, каза още академик Георги Марков.

9
Група историци в Русия предложи да бъде преименувана Чувашката република и да се нарича Волжка България.
Учените се мотивираха, че това не само ще бъде исторически справедливо, а и туристически изгодно, предаде руската информационна агенция "ФедералПресс" (fedpress.ru).
Обръщението е адресирано към депутатите и органите на властта. То бе предложено за обществен дебат на кръгла маса в рамките на празненствата във връзка с 20-годишнината от основаването на Чувашкия национален конгрес.
Инициаторите на проекта изтъкнаха, че тази идея отдавна се е обсъждала в научните среди, но сега за пръв път излиза под формата на писмено обръщение към властите.
Авторите на идеята са историци от междурегионалния фонд "Волжка България" начело с неговия директор Генадий Тафаев. Те били подтикнати към тази стъпка заради "плачевното състояние" на чувашката история и език и най-вече поради "стопяването" на чувашкия народ в рамките на Руската федерация.
За 8 години броят на чувашите в Руската федерация е намалял с 200 хиляди, а за последните 25 години - с 410 хиляди души. Това се дължало според учените на липсата на историческо самосъзнание на народа. Затова специалистите държали да се върнат към неговите исторически корени.
Те напомниха, че още през 20-те години на миналия век местната интелигенция инициирала възстановяването на названието Чувашка АССР - България. Но тогава авторите на този проект са попаднали под ударите на сталинските репресии.
Според учените от фонда "Волжка България" е време да бъде поставена отново на дневен ред промяната на името на Чувашката република. Възстановяването на историческото й име ще повиши статуса на региона, престижа на чувашкия език и култура и ще укрепи националното самосъзнание на местните жители.
Но обръщението има и своите противници. Според някой специалисти регионалният "рибрендинг" е най-вероятно да не постигне патриотическите си цели и да доведе до икономически загуби.
А и много чуваши може би няма да приемат да бъдат наричани българи, пише агенцията.
Република Чувашия е част от Руската Федерация и е разположена в източната част на Руската равнина, в по-голямата си част на десния бряг на река Волга. Столица на републиката е град Чебоксари.
В Руската Федерация живеят около 1,7 млн. чуваши (според преброяването през 2002 г.); около 890 хиляди от които живеят в Чувашия, и съставляват 67% от населението на републиката.
Чувашкият език е единственият жив представител на огурските тюркски езици, към които е принадлежал и старобългарският. Основното вероизповедание в републиката е православното християнство с елементи от езически вярвания. Малка част от чувашите са мюсюлмани.http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=5248131

10
Албанският лидер нарича македонските претенции за величие "хабене на време"

16 Октомври 2008

Арбен Джафери*

в. Коха

Цинизмът е просветено състояние на съзнанието, казва германският философ с холандско потекло Петер Слотердайк. Сетих се за неговото толкова просто и толкова дълбоко обяснение на цинизма, сега когато гръко-македонските конфронтации около името на държавата или по-точно – етническата идентичност на днешните македонци, дойдоха до точка на кипене и до “просветен“ абсурд. Колкото по-банални са опитите на една от двете страни за надмощие, толкова по-цинични са мотивите и обясненията на съответните претенции. Същността на цинизма от македонска страна трябва да се търси в политическата сфера и в психологията, както в историята. Така е и днес, когато конфликтът доби парадоксални форми.

Всички знаят, че този проблем се отваря на Берлинския конгрес (13 юни 1878 година), когато е отменен Сан Стефанският договор (3 март 1878 година). Много често несправедливите решения на различни конгреси отварят полето за нови конфликти. Според Сан Стефанския договор, Македония и дяловете на европейска Турция се дават на България, главният съюзник на руския царски експанзионизъм. Европейските държави - загрижени за разширяването на Русия в стратегическите зони на Балканите, организират Берлинския конгрес и териториите, окупирани от руско-българската войска, се връщат на Турция. В същото време Босна и Херцеговина става Австро-унгарски протекторат. В Македония по това време се развиват сръбско-българският антагонизъм, както и гръцките претенции, свързани с принадлежността на тази територия и особено на славянското й население. Него българите третират като българско, а сърбите като сръбско. Гърците също така правят опити да асимилират местното население и постигат успех главно с власите. На българите им се отнема правото да направят държава, заемаща стратегическите места на Балканите, но това не слага край на техните претенции за усвояване на тези територии. Това кара българите единствено да сменят стратегията. Тези сблъсъци водят до балканските войни, където против българите се обединяват сърбите, гърците, румънците, а накрая и турците.

***

Стратегията на България за усвояване на териториите на Македония след Берлинския конгрес се развива върху идеята за формиране на една Македония по модела на Швейцария, където при пълна равнопоставеност да живеят българите, албанците, власите, турците и всички други. Механизмът за реализиране на тази идея се нарича ВМРО. Основната идея или национална доктрина на тази организация е с българско потекло. Тя има два вида структури: вътрешни и външни органи. Вътрешните действат в земите, окупирани от Турция, а външните главно в България.

„Външните“ имат сигурност и свободата на действие и затова са по-революционно настроени, докато вътрешните често са обект на османските репресии. Илинденското въстание се вдига от външните органи, докато вътрешните се противопоставят. Върхът на това въстание е формирането на Крушевската република, която съществува 15 дена, но угасва с енергичното навлизане на османската войска. Интересно е, че османската войска главно напада влашките улици в Крушево, а славянските не закача. Някои анализи сочат, че идеята за създаване на Македония е била влашка, защото само това прото-балканско население не е достатъчно за формиране на собствена държава. Според български извори в Пиринска Македония, която днес се намира в състава на България, под израза “македонски език“ се подразбирал влашкият. Според тези интересни интерпретации, презимената в днешна Македония с наставка “ски“ са с влашки елемент. Това твърдение се подкрепя с примери на типични румънски имена - Петреску, Илиеску, Чаушеску, Йонеску и т.н.

Сблъсъците между вътрешните и външни структури на ВМРО са причинени само от една разлика: външните искат обединение с България, докато вътрешните, след трагедията и горчивия опит от Крушевската република, се определят за независима Македония. В същина, между двете фракции няма недоразумения относно етническата принадлежност на жителите на територията, която се нарича Македония. И според двете структури, става въпрос за българи. Ситуацията се променя след Балканските войни и Първата световна война, когато днешна Македония е окупирана от Сърбия. Тя започва да третира славяните на тази територия като сърби. Сръбско-българското съперничество за присвояване на този елемент е остро във всички периоди на формирането на двете държави.

***

Гърците се намесват в този контекст в края на 19 и началото на 20 век поради руско-българските амбиции за излаз на Егейско море (те го наричат Бяло море като антипод на Черно море). Българите се целят в зоната на Кавала, която принадлежи към територията на антична Македония. Поради тези нещастни опити – амбициите на славяните да имат излаз към Солун или Кавала – гърците веднага възприеха формирането на днешна Македония като претенция за достигане до територията на антична Македония. Заради това те искат да се направи ясна разлика между антична Македония и днешната.

Югославските комунисти мислеха, че са успели да намерят окончателно решение на този въпрос, създавайки нова нация с название македонска и създавайки една отделна република с име Македония. След разпада на Югославия и решенията на Бадинтеровата комисия, тази република стана независима държава. По линия на този проект на създаване на народ и отделна държава, македонци и Македония, се кодифицира и отделният македонски език. Той се формира на базата на един славянски диалект, за който беше избран отделен вариант на кирилицата, така че да се създаде една безспорна дистанция от българския език.

Намесата на политиката в тези решения дава като последица някои чудесни решения. Например, в македонската азбука има буква „њ“ („нь“, б.р.), нищо че в речника буквата не фигурира, защото с нея не започва нито една дума. Обяснението е именно в сферата на политиката: македонските думи в своя край трябва да прилича на сръбските, т.е. да завършват на „њ“, а не както българските на „ие“. По тази причина в азбуката я няма буквата „ъ“ - защото присъства в българската азбука. Автор на македонския проект за азбука е известният писател Блаже Конески. Този проект нямаше да бъде осъществен, ако не бяха психологическите претенции на граматиката.

Статия от последния брой на македонското списание “Фокус”, със заглавие “Какви бяха Гоце Делчев и Даме Груев?” Не се споменава и дума, че двамата черно на бяло са се определяли като българи.

Както всеки човек, така и всеки народ иска да има славно минало. След създаването на Македония и особено на македонската нация, се отвори простор за пресъздаване на историята. Идеолозите на македонизма започнаха да присвояват всеки индивид и всяко събитие, което се е случило в миналото на територията, на която е създадена днешна Македония. Всичко това те третират като част от македонската история. Според това разбиране за света, сега вече идеологизирано, Александър Македонски, Константин Велики, Кирил и Методий, Самуил, Майка Тереза са македонци. Това психологическо измерение, гладът за едно фамозно минало, за една извънредна историческа и културна роля, се разширява в една цинична представа, която търси аргументи от всякакъв вид, за да наследи всичко и всички. Тази представа беше по един циничен начин начертана от доскорошния министър, професора по право Любомир Фръчковски, който каза, че македонизмът има силен исторически авторитет. В този смисъл, днешните македонци сериозно се възприемат за наследници на античните македонци, но в същото време за люлка на християнството и славянския език. Да не говорим за по-несериозните варианти, според които македонците и македонският език имат континуитет от праисторическо време до ден днешен.

Идеологизмът на една такава претенция винаги засяга реалността, защото следи своята вътрешна логика, а не истинската. Затова, ако Александър Македонски (Александър Велики) е бил македонец (в днешния смисъл на думата), а Птолемей, неговият генерал, е получил по наследство Египет, тогава според този метод на интерпретация на историята се заключава, че неговата внучка Клеопатра е била македонка. Тези примери не са ирония, а тиражирани изяви на различни автори. В рамките на въпросната мания, тази година на най-високо държавно ниво беше приета делегация на едно племе от Хималаите, хунзите, за които се претендира, че са потомци на войниците на Александър Велики. Принцът и принцесата -“живото доказателство“ за тези несериозни претенции, бяха посрещнати от самия премиер Груевски, архиепископ Стефан, кметът на Скопие Костовски, академици, лингвисти и други.

В този процес на систематично присвояване на миналото на другите народи, преднамерено или от непознаване се правят някои елементарни методологични грешки: проектиране на днешните концепции в миналото; неразличаване на историята на една територия от тази на един народ; третиране на държавата и нацията като извънвременни, метафизически категории, които винаги са съществували като форма и съдържание; реинтерпретация на историческите факти и т.н. За всеки деец, който във времето на създаване на македонския въпрос, е изявил, че е българин, днес се казва, че не бил наясно, че е македонец. Ако пък, както някои хора днес, току е казвал, че е българин, току македонец, днес се обяснява, че е бил жертва на асимилация. За да разясним тази дилема, трябва да вземем пример от албанската реалност, където работите са ясни. Със сигурност много косовски дейци, от Иса Болетини до Адем Яшари, са се изявявали като косовци, но никога не са оставяли съмнение относно своята албанска етническа принадлежност.

Затова и актуалният спор между Гърция и Македония във връзка с името доби погрешна насока. Поставя се като дилема правото на индивида или народа на самоопределение и самоидентификация. Истинският подход, при който може да се намери решение, е научният анализ на етногенезата на македонския народ. Този подход по никакъв начин не предполага отричане на правото на един народ на самоопределение, включително и на македонския народ, а напротив, поставя тази претенция на здрава основа. Както е известно, народи се създават и изчезват в течението на историята и въобще не е важно кога е създадено самосъзнанието им. Важно е какви ценности ще създаде той в бъдещето. Старите елини имали една поговорка: “Миналото може да се променя само от боговете, но бъдещето – само от човека“. Както изглежда от интензификацията на спора между Македония и Гърция във връзка с името, в Македония няма човек, който да разбира същността на тази поговорка. Проблемът не се толкова за академичните полемики, а за жизнените интереси на гражданите на Македония и особено на албанците, които повече не искат да бъдат роби на нереалните претенции и на грандоманията, която се проектира в цинично самосъзнание.

Тези проблеми в последно време станаха много остри и същевременно опасни поради схващанията и амбициите на младия премиер Груевски. Той мисли, че с по-твърдите си позиции ще умори и победи гърците. Мисли, че може да промени миналото като да е Бог, да анулира Охридския договор, да върне междуетническите отношения както преди този договор, да осигури икономически ръст, да създаде лоялна опозиция - идентично с опитите на своя идол Путин.

Когато в Букурещ трябваше да се решава членството на Македония в НАТО, Груевски не прие условията, защото не искаше да влезе в историята като убиец на толкова приятни илюзии относно националната гордост. Неговият министър на външните работи Милошоски тези дни каза, че не очаква спорът с Гърция да се реши в този мандат на правителството. С други думи, македонските политици арогантно не бързат страната да влезе в НАТО в ЕС, само и само защото процесът на интеграция засяга тяхната интерпретация на миналото.

Ясно е, че в Македония е толкова силно развита и задълбочена идеята за македонския идентитет - като наследници на Александър Македонски, като люлка на християнството и славянското просветителство, че Груевски не може да си позволи да стане причина хиляди книги, анализи, студии, манифестации, художествени творби да бъдат изхвърлени като безполезни остатъци. Той ще отиде докрай в своите позиции, дори и ще радикализира ситуацията. Започна с назоваването на скопското летище с името “Александър Велики“ (никога не разбрах защо се използва сръбската дума “велики“, а не тази от македонския език-“големиот“), продължи с поставянето на антични скулптури пред сградата на правителството - според предложенията на неговия личен археолог, който не престава да копае земята в търсене на доказателства за македонските претенции. Кой знае къде ще завърши. Едно нещо е сигурно: той сега се възприема като герой, като предизвикател, като теомах, а не като изплашено младо момче, което не може да носи товара на политическата отговорност.

По отношение на албанците това македонско мислене, този циничен национализъм, чийто роб стана и премиерът Груевски, създаде низ проблеми: подтиква към опити за присвояване на албанското национално наследство, на Скендербег, на Майка Тереза, която се възприема като дъщеря на Македония, или като скопянка (тези дни се реализира идеята – по-рано възпрепятствана – да се подари триметрова скулптура на Майка Тереза на папа Бенедикт, която да бъде изложена във Ватикана). Циничният национализъм модифицира Охридския договор; показва че няма да спазва Законът за амнистия; създава проблеми с Албания и Косово с въвеждане на визи и данъци за социално осигуряване; блокира процеса на интеграция в структурите на НАТО и ЕС; меси се в политическата организация на албанците, предизвиквайки разкол…

Последната намеса в ДПА показва, че по подобен начин ще се действа и с ДСИ (двете водещи албански партии в Македония, б.р.), чиито депутати бяха употребени и направени ненужни. Циничният национализъм ще продължи с опитите да създаде лоялна опозиция, но забравя нещо важно: може да привлече на своя страна някои албански депутати, но не може да купи лоялността на албанския народ за своя проект.

Хабене на време!

12
„Дневник”, Македония: Андонис Самарас е учил от прабаба си, че Самуил е български цар
02 юли 2012 | 11:13 | Агенция "Фокус"
  Новият гръцки премиер Андонис Самарас е учил от прабаба си за Македония и за Самуил като български цар, пише днес македонският вестник “Дневник”. Ставало дума за Пенелопе Делта, известна гръцка писателка, автор на детски книжки. Чрез книгите на Делта, се чествала гръцката пропаганда борба за Македония. Книгите й се изучавали в гръцките училища като допълнителна литература. Според македонския историк Далибор Йовановски - чрез книгите на Делта, гърците от малка възраст учели, че единствените противници в Македония са им българите

13
„Политика”: Предстои „горещо лято” в Косово, заяви представител на сръбското правителство
20 юни 2012 | 12:35 | Агенция "Фокус"
София. Държавния секретар в сръбското министерство за Косово Оливер Иванович заяви, че предстои „горещо лято” в Косово с много спорни инциденти, пише днес сръбският вестник ”Политика”. Според Иванович с диалога ситуацията се държи под контрол, но всеки момент може да избухне нов инцидент.

14
Македонија повеќе треба да ја загрижува Бугарија отколку Грција. Со Грција има јасно дефинирана црвена линија, но се потценува политиката со Бугарија, која не е помалку опасна од нашиот северен сосед, вели бугарскиот професор Стефан Влахов Мицов
Особено треба да се внимава на бугарските пасоши кои ги добиваат Македонците, тоа во иднина може да има негативни последици за земјава.
Тие бугарски пасоши кои ги добиваат Македонците, таа работа не е случајна и мора да се обрати внимание, тоа во еден момент ќе има големо значење, вели Стефан Влахов Мицов професор.
http://www.kanal5.com.mk/default.aspx?mId=37&egId=13&eventId=92881

15
25.04.2012

18 апреля вооруженные силы США в Европе начали крупнейшие воздушные маневры в истории Болгарии, и без сомнения Балкан в целом. От 24 до 32 американских истребителей F-16 и 500 пилотов и техников присоединились к болгарским военным силам, чтобы начать маневры «Фракийская звезда 2012».

В этих учениях, названных Софийским новостным агентством «самыми широкомасштабными маневрами данного типа», участвуют 31-й истребительный авиаполк США, базирующийся в Авиано, Италия, и воздушные силы Болгарии и Румынии. Тот же болгарский новостной источник отмечает: «поскольку в маневрах участвует много истребителей F-16 – две эскадрильи по 16 самолетов в каждой – болгарские СМИ не преминули объявить, что авиабаза Авиано переехала в Граф Игнатьево» (болгарскую воздушную базу, откуда выполняется управление маневрами).

На сайте Европейского командования США (EUCOM) приведены слова командующего базой бригадного генерала Цанко Стойкова: «Совместные учения в Граф Игнатьево важны для нас, так как они дают возможность внедрять новые тактики и технологии и повышать нашу боеготовность. Они также способствуют улучшению координации совместных действий с союзниками по НАТО и партнерами».

Количество истребителей F-16 Fighting Falcons и численность сопровождающего их персонала «примерно вдвое больше любых других воздушных сил США, использовавшиеся до сих пор в европейской  авиабригаде», согласно  EUCOM, и существенно превосходит это количество в предыдущих совместных учениях США и Болгарии, в том числе с участием  также Румынии.

В первых боевых учениях, проводимых  США в Болгарии, «Змеиное копье» в 2005 г., участвовала одна эскадрилья, приписанная к 31-му истребительному авиаполку – 510-я,  которая вернулась в 2007 г. для участия в «Родопском копье».

В первых учениях «Фракийская звезда» в 2010 г. США приняли на вооружение 480-ю боевую эскадрилью с воздушной базы Шпандалем в Германии с шестнадцатью истребителями F-16 и техническим персоналом численностью 280 человек.

В учениях «Фракийская звезда 2012» участвует удвоенное число американских боевых самолетов и примерно вдвое больше обслуживающего персонала.

Эти маневры входят в серию совместных американо-болгарских учений, включающую в себя также «Фракийскую весну» и «Фракийскую осень».

Первые совместные учения «Змеиное копье» происходили через год после вступления Болгарии в НАТО и за год до подписания соглашения о сотрудничестве в области обороны между США и Болгарией – копии такого же соглашения с соседней Румынией, подписанного годом раньше.

Этот договор позволил Пентагону разместить примерно 2500 воинских частей на четырех военных объектах в Болгарии: на воздушных базах Граф Игнатьево и Бесмер, на учебном полигоне Ново Село и в центре материально-технического обеспечения Айтос.

В 2009 г. издание вооружённых сил США «Звезды и полосы» объявило, что Пентагон истратил $100 млн. на «строительство новых военных баз» в Болгарии и Румынии.

Газета указывает, что Вашингтон выделил средства  «военную базу в Румынии стоимостью $50 млн., рассчитанную на 1600 воинских частей США, и другой объект стоимостью $60 млн.  для 2500 воинских частей в Болгарии.

Места размещения баз не разглашаются, но есть признаки того, что США модернизировали и расширили аэродромы Бесмер и Граф Игнатьево в Болгарии и Михаил Когэльничану  в Румынии.

США создали Совместную тактическую группу «Восточные силы» (теперь называемую просто «Восточная тактическая группа») для постоянного размещения в Болгарии и Румынии в 2004 г. и довели ее до полной боеспособности в 2008 г.

Эта тактическая группа, использовавшая 2-й кавалерийский полк Страйкер для предварительных учений в Болгарии и Румынии перед вводом в боевые действия в Афганистане (в течение 3-х месяцев в 2009 г., с 30-ю боевыми машинами Страйкер), действовала в районе учений Ново Село в первой из стран, а также на воздушной базе Михаил Когэльничану  и в районе учений Бабадаг  во второй.

В 2010 г. Корпус морской пехоты США ввел Черноморские ротационные силы, которые провели многосторонние учения, включая учения в боевых условиях, с участием военнослужащих Болгарии, Румынии, Украины, Грузии, Азербайджана, Албании, Боснии, Хорватии, Македонии, Молдовы, Черногории, Сербии и Греции для дальнейшей интеграции и планируемых военных действий, таких как война в Афганистане.

Проводимые воздушные учения «Фракийская звезда» также используются для текущих и будущих боевых применений, в Афганистане и  не только.

Маневры «Фракийская звезда 2010» не только обеспечили место проведения и возможность американским истребителям F-16 практиковать полеты на малых высотах и осуществлять доставку усовершенствованных средств поражения, выполнять истребительные маневры, тактические перехваты, оборонительные и наступательные контратаки, разрушение и подавление противовоздушной обороны противника, использовать привлечение больших сил и непосредственную авиационную поддержку, – в этих маневрах боевые самолеты США боролись с болгарскими самолетами российского производства – военными самолетами  Миг-21, Миг-29 и Су-25 – которые могут противостоять США и их союзникам по НАТО в балтийском регионе, на Южном Кавказе и где-либо еще. (Вашингтон настоял на покупке Болгарией 16 истребителей F-16, а Румынией – 48 этих самолетов для вытеснения и замены российской авиатехники).

Согласно болгарской прессе, «Фракийская звезда» этого года – «самое масштабное размещение военного персонала и техники от союзников Болгарии» – включает  болгарские самолеты Миг-29 и Су-25 и болгарские и румынские МиГ-21. В маневрах будут участвовать «боевые машины США F-16 на полигоне Корен». Болгарские самолеты будут поддерживать их против румынских «самолетов противника».

Ранее во время своего визита в Болгарию  госсекретарь США Хиллари Клинтон заявила:

«Болгария – очень важный, эффективный партнер НАТО. Мы планируем серию совместных военных учений Болгарии и США в этом году. Мы ищем пути расширения военного взаимодействия и проводим тщательный анализ, чтобы установить, как именно и где будут проходить будущие учения.

Вскоре после отъезда Клинтон в Софию прибыли Джеймс Таусенд, помощник министра обороны США по политике в Европе и НАТО, и генерал-майор Европейского командования США Марк Шисслер. Согласно отчету Стандарт Ньюс, «обсуждалось военное сотрудничество между Болгарией и США»,  а также «этот чрезвычайный визит усилил слухи о предстоящих военных действиях на Ближнем Востоке и формирование новых коалиций, подобных коалиции против Ирака в 2003 г.».

Этот болгарский новостной ресурс также отмечает, что «особое внимание было уделено ситуации в Сирии» и «по мнению дипломатических источников, реальные мотивы визита Клинтон еще предстоит узнать».

Имеющиеся на авиабазе Граф Игнатьево 32 истребителя F-16 могут быть использованы для воздушной атаки на Сирию. Или Иран. А также в будущем, в случае нового грузино-российского конфликта на Южном Кавказе.

Прецеденты есть.

Истребители F-16, приписанные к 31-му истребительному полку на авиабазе Авиано, использовались в военных действиях в Боснии в 1994 и 1995 годах. Истребитель F-16, сбитый над Боснией в 1995, входил в 555-й истребительную эскадрилью,  которая участвовала в боевых действиях вместе с 510-й эскадрильей, также приписанной к  31-му истребительному полку.

В 78-дневной кампании бомбардировок Югославии в 1999 г. 31-й экспедиционный авиаполк, крупнейший полк в истории военно-воздушных сил США, совершил почти 9000 боевых вылетов над Югославией, в том числе 2400 вылета совершили 510-я и 555-я эскадрильи базы Авиано.

510-я эскадрилья, впоследствии названная «Балканские грифы», сбросила 136 508 фунтов (около 62 тонн – прим. mixednews.ru) боеприпасов на Ирак в конце 2002 г. в ходе операции «Южный дозор».

Две истребительные эскадрильи США в Болгарии доказали свою готовность к действиям. Прямо сейчас или в будущем.
http://mixednews.ru/archives/17803

Страници: [1] 2