Бугарски Културен Клуб

Култура и уметност => Археологија и културно наследство => Тема започната од: MacedonBG на Март 08, 2009, 07:04:45

Наслов: Културно наследство
Поставена од: MacedonBG на Март 08, 2009, 07:04:45
Мария Михалева: Голяма част от националното тракийско културно наследство се крие в Странджа

http://www.focus-news.net

Фокус: Г-жо Михалева, кой е най-интересният експонат във Вашия музей? Има ли експонати от музея в Малко Търново, които да са в Националния исторически музей?
Мария Михалева: Всички експонати сами по себе си са интересни и ценни, защото ни дават много важна информация за материалната и духовната култура на местното население от ІХ век преди Христа до наши дни. Някои от тях са златни накити, стъклени и костени накити, култови предмети от бита. Особено ценна е иконната ни сбирка, която се състои от 22 странджански икони от края на ХVІІІ – целия ХІХ век, които са дело на наши местни майстори. Голяма част от тях са царски или – олтарни икони; типични странджански икони, с цветовете на Странджа, където преобладава златото и червеното. В тях се наблюдава влияние на Тревненската школа, но е доказано, че са дело на местни майстори. За съжаление – те от скромност не оставят имената си. По-известните икони от тях са “Исус Христос Пантократор”, “Богородица с Младенеца”. Притежаваме и една икона на Свети Мина с рядкото му изображение – Свети Мина на кон, закрилник от злото, закрилник на пътниците, на пътешествениците. Има и доста интересни вотиви – зооморфни или антропоморфни изображения, които молещите се поставят на иконите с цел да измолят оздравяване на дадена част от тялото или пък – на целия човек или животно. Експонати в Националния исторически музей нямаме; разбира се – има експонати от Странджа, но не такива, които са заведени в нашия музей.
 Фокус: От историческа гледна точка – какво е Странджа в българската история и защо я наричат Планината на траките?
Мария Михалева: Може би, защото Странджа е била център на последното независимо тракийско царство – това на Астейската династия с главен град Бизия (дн. град Виза в Турция). И районът на Малко Търново попада в нея. Това е било в периода ІІІ в.пр.Хр. до 45 г.сл.Хр. Около Малко Търново се намират множество тракийски мегалитни съоръжения гробници. По-известни са тези в местността Пропада и Мишкова нива, която всъщност е и цял култов комплекс. Освен това се намират крепости, долмени... Оттук произхождат и най-много епиграфски паметници от вътрешна Странджа. През Странджа е минавал и важен античен път, който е свързвал Централна Европа с Константинопол. Освен това – тя е била основният снабдител на Константинопол с метали, месо, кожи, дървен материал... Тогава всъщност се осигурява траен поминък на местното население и тогава (през ІV век) тя е била най-гъсто заселена. Влиянието на тракийската култура се запазва и до днес в някои от местните обичаи и ритуали; по-специално в Кукеровден. Единствен в България е Белият кукер на Странджа. Нестинарството, което също произхожда от тракийските мистерии. Странджанското население много бавно и много трудно се е християнизирало през вековете. То и до днес запазва някои от варварските обичаи, които практикува наред с християнството.
Една голяма част от националното тракийско културно наследство се крие в Странджа. Покойният професор Александър Фол я наричаше “Планината на вечното завръщане”.
Фокус: Вие имате ли впечатления от експедициите, които са организирани през `80-те години за исторически и археологически проучвания в района?
Мария Михалева: Да. Едно лято дори участвах в тази експедиция, по-късно работих в организирането на симпозиумите. От 1972 до 1986 година под ръководството на проф. Александър Фол тук се провежда интердисциплинарна теренна експедиция “Странджа”. В резултат на това е събиран изключително много материал. В резултат на тази експедиция е създаден и нашият музей. Натрупана е много информация за могилните некрополи, по-точно казано – се изясни една част от археологическата картина на района. Издадени бяха няколко научни труда, единият от които е “Странджа – древност и съвремие”. В него се описват и научно доказват етнографските, фолклорните и други обичаи на местното население. Излязоха томове, които специално обръщат внимание на големите мегалитни съоръжения, които имаме тук.
 Фокус: Какво се знае за Странджа през Средновековното българско царство?
Мария Михалева: Странджа е останала малко настрани от Великото преселение на народите, така че тя не е понесла сътресенията, които другите народи понасят. Но след образуването на българската държава, за пръв път районът на Странджа е включен в нейните предели през 705 г. при хан Тервел. Най-продължително в пределите на българската държава Странджа е била по времето на цар Симеон и Иван Асен ІІ. До падането ни под османско робство районът на днешно Малко Търново непрекъснато е минавал от български във византийски ръце и обратно. Това несигурно положение в значителна степен обезлюдява планината, тъй като населението й се преселва в други, по-сигурни места. По време на робството, местното население напълно запазва своя чисто български характер и се е занимавало най-вече със скотовъдство. Отглеждали са се предимно овце. Препитавали са се с дърводобив, търговия, домашни занаяти. Особено известни са били малкотърновските зидари – строители.
Фокус: Малко Търново и Петрова нива са известни и със събитията от 1903 година и борбата за Освобождение. Как днес хората от региона почитат паметта на дейците за национално освобождение?
Мария Михалева: След Освобождението на България през 1878 година идва Берлинският конгрес и неговите решения, които връщат Одринска Тракия и Македония в пределите на Османската империя. Съответно – местното население започва наново борбата за национално освобождение. Подготвят се комитети, създават се дружества... Одринските българи създават дружества “Странджа”, македонските също... Обединяват се и създават Македоно-Одринската организация, известна като ВМОРО; създават се тайни комитети, които започват подготовка за въоръжено въстание, което да доведе до освобождението на Македония и Одринско. Въстанието, което избухва през 1903 година – Илинденско – Преображенското въстание, е въстание народно, чисто българско по характер, което има за цел да освободи все още поробените райони.
Местното население ежегодно почита паметта и геройството на тези, които са участвали в подготовката и самото въстание на местността Петрова нива. В различни градове – Малко Търново, Царево, Ахтопол са издигнати паметни плочи и възпоменателни знаци, които ежедневно напомнят за саможертвата и героизма, за себеотрицанието на участниците в борбата.
 Фокус: Оттогава ли е песента “Ясен месец веч изгрява”?
Мария Михалева: Не. “Ясен месец веч изгрява” е създадена през 1904 година от воеводата Яни Попов, а се запява няколко години по-късно. Тя се пее по мелодията на стара арменска бунтовническа песен. “Ясен месец” не се е пеела по време на въстанието; тогава тя просто още не е била написана.
Фокус: Като директор на Историческия музей в Малко Търново – каква е Вашата позиция по проблема със защитените зони в региона и конкретно – парк “Странджа”? Може ли да има баланс между интересите за развитие и съхраняването на уникални природни и исторически обекти?
Мария Михалева: Според мен – бъдещето на района в икономически план е в развитието на различните видове туризъм и балнеолечение като се базирам на уникалната природа и културно-историческо наследство. Тях трябва да пазим като очите си. Ако те се разрушат, или не дай си Боже – унищожат, няма да има планината, няма да ги има и хората. А баланс винаги може да се намери при добрата воля от страната на едните и другите. Но според мен защитените зони, природните паркове, трябва да имат един много точен, ясен и строг закон, с който не може да се лавира. Те трябва да бъдат защитени от всякакви посегателства.
Денка КАЦАРСКА