Бугарски Културен Клуб

Историја => Забележителни личности и настани => Тема започната од: valli на Февруари 27, 2013, 11:53:48

Наслов: На днешния ден в 1945 г. е въведена правописна реформа в България
Поставена од: valli на Февруари 27, 2013, 11:53:48
Правописната реформа на българския език от 1945 г. следва линията, зададена от Лениновата реформа на руския език от 1918 г., и реформата на българския правопис от 1921 г., наложена от правителството на БЗНС.

След правописната реформа в Русия, проведена от болшевишкото правителство след Октомврийска революция, отношението на левите политически сили в България - комунисти и земеделци, към правописа добива политически измерения. Те разглеждат някои правописни правила като проява на езиков елитизъм и отчуждение на интелигенцията от масите. Определени букви като щ, ѣ, ю, я, ѫ са обявени за буржоазни, а ѣ и ѫ като символ на консерватизъм и великобългарски шовинизъм.

След преврата на 9 септември 1944 г. правителството на Отечествения фронт назначава комисия от езиковеди и писатели, която „да разгледа възможностите за опростяване на българския правопис“. Въпреки силната съпротива на български общественици и писатели, включително и членове на комисията като Елин Пелин, в началото на следващата година комисията внася в Министерския съвет предложение за реформа на българския правопис, което на 27 февруари 1945 г. е публикувано в Държавен вестник като наредба-закон.

Основни положения:

- Изхвърля се от употреба буквата ят (ѣ) и се заменя с я или е, според ятовото правило.

- Изхвърля се от употреба буквата голям юс (ѫ) и се замества с ъ.

- Прекратява се изписването на буквата ъ в края на думите, където няма звукова стойност.

- Прекратява се изписването на буквата ь в края на думите, но се запазва пред буквата о за означаване на мекост (пример: миньор).

- Остава в сила синтактичното правило за употреба на пълен и кратък член при съществителните от мъжки род, единствено число. (Заб.: По тази точка комисията предлага свободна, по избор, употреба на двете форми, но Министерският съвет не одобрява това предложение, макар да е трудно за употреба)

Допълнителни положения:

Правописната комисия дава решение или насока и на други правописно-езикови въпроси, като:

- отпада задължителната употреба на някои остарели форми (пример: винителен падеж при лични имена от мъжки род);

- уточнен е правописът на редица стари и нови думи в българския език;

- внесени са опростявания и уточнявания в правописа на сложните думи, на главните букви и в употребата на препинателните знаци.
http://chronicles.actualno.com/Vyvedena-e-Pravopisna-reforma-v-Bylgarija-news_416703.html
         
         Критиците на реформата считат, че:

    Реформата е просъветска и наложена по идеологически подбуди и под чуждо влияние.
    По същество реформата представлява нагаждане на правописа към неграмотността, която тя цели да ограничи.
    Реформата „осакатява“ българската азбука, за да доближи българския правопис до руската ортография. (След 1945 г. в България навлизат в употреба съветски пишещи машини, а българският стандарт за подредбата на клавишите на пишещите машини е заменен изцяло с руския.)
    Целейки създаватето на разграничителна линия между написаното до и след 1944 г., реформата къса живи връзки между съвременния български правопис и старобългарската писменост. Така българският език губи своя образ и отличителни черти на пряк потомък на старослявянския език.
    Промените, особено изхвърлянето на буквите ѣ и ѫ, се разглеждат като предателство спрямо западните говори, в частност македонските. (По същото време в Македония започва агресивна кампания, насочена към обезбългаряване на местното население и заместване на бъргаския език с новосъздадения „македонски“.)
    Реформата спомага за скъсването на езиковите и културните връзки с българските общности, останали извън новите граници на българската държава, и води до размиване и заличаване на местни говори и наречия.

Според писателя Константин Петканов:
„    „Правописът е една културна традиция, която подлежи само на усъвършенстване, но не и на опростяване [...] Българският език е баща на славянските езици и затова той на всяка цена трябва да запази връзката си със старославянския език [...]“[1].    “
„    „Реакционно е да изнасилваш езика, за да го пригодиш към вкуса на неграмотните [...] Културно е само онова, което е една стъпка напред и което споява, а не разединява [...]“