Бугарски Културен Клуб

Култура и уметност => Фолклор => Тема започната од: Илинден на Март 05, 2009, 06:17:35

Наслов: Мартинки - Малку подзаборавена традиција
Поставена од: Илинден на Март 05, 2009, 06:17:35
Во не толку далечното минато, а во некои места на Македонија и денес има традиција на правење и носење на мартинки (мартенки, мартеници) во текот на месец март, традиционално нарекуван од народот „баба Марта“. Мартинките пред сè се поврзани со доаѓањето на пролетта и ластовичките, со чиешто доаѓање се верувало дека се носи здравје и среќа. За таа традиција во Струшко има запис и во зборникот на браќата Миладиновци (1861 год., стр. 522) (http://rapidshare.com/files/189002331/bnpesni.pdf)

(http://bkks.org/martinki.jpg)

Мартинки.

Ден-та спроти Март-та сучатъ цѫрвено и бѣло предено со цело; и утрина-та го клаваетъ на деца-та на гѫрло, на рѫце и нодзе за здравѥ. Тiе сѣ викаетъ мартинки, и со нимъ въ Струга стретватъ ластовици-те.

Тая вечеръ пременуваетъ места-та, кѫде спавале до тога, за да не ги ядатъ болви. Тои денъ мали-те деца праватъ ластовица отъ дѫрво шикосано, и пеѥтъ по кѫщи-те: "Ластовица идеше, цѫрно море пливаше..." — Во 'си-отъ месецъ не ядатъ зелѥ останато одъ понапрежни-отъ денъ.



(http://farm1.static.flickr.com/56/112384153_f6f9da00ef.jpg)




Мартинки за 639 новороденчиња во Аеродром

Со цел да ја врати старословенската традиција на славење на празникот Баба Марта, градоначалникот на Општина Аеродром Кирил Тодоровски деновиве им додели по една мартинка на 639 новороденчиња родени во Општина Аеродром минатата година и на почетокот на годинава. Од Општината велат дека целта на доделување на мартинките е да се доближи празникот до најмалите кој во минатото многу се празнувал. Заедно со мартинките, општинарите поделија и флаери на кои пишува дека мартинките треба да се носат од 1 март до расцветување на првото дрво. (Весник „Вест“ (http://www.vest.com.mk/default.asp?id=164329&idg=9&idb=2614&rubrika=Skopje))
Наслов: Одг: Мартинки - Малку подзаборавена традиција
Поставена од: лејди на Март 05, 2009, 06:24:23
Браво за Градоначалникот.....инаку јас се секавам во дамнешно време пред некаде околу35-40 години и моите ми ставаа да носам на реверот мартенка...и ми велеа ....да не те ишара Баба Марта...мислеа на мартовското сонце...но мноооогу одамна оваа традиција е заборавена....секоја честакоуспеат  да ја повратат
Наслов: Одг: Мартинки - Малку подзаборавена традиција
Поставена од: Karaman на Март 05, 2009, 08:44:02
Интересно, Илинден.
Но аз все пак и тук да попитам - какви легенди има за мартениците в Македония?

Стана ми любопитно, защото повечето легенди за мартениците при нас са свързани с Аспарух. От друга страна, знам колко е непопулярен Аспарух в Македония. Дори и човек, който се обявява за българин - kbc и той недоволства срещу Аспаруховите българи.
Наслов: Одг: Мартинки - Малку подзаборавена традиција
Поставена од: лејди на Март 05, 2009, 09:00:36


             А да се откачиш малко од историјата .....тук са мартенките,фолклор па не мора да бидат на Аспарух нека бидат на исус ајде......искрено.....доста беше за денес
Наслов: Одг: Мартинки - Малку подзаборавена традиција
Поставена од: ohrid1941 на Март 05, 2009, 09:13:25
Караман поставува конструктивно прашање. Многу мои пријатели од Македонија кои ја возобновуваат традицијата на мартинките се интересираат за историјата и легендите поврзани со неа. Ќе мора да ги "разочарам" некои од членовите - мартинките во Македонија навистина немаат врска со Аспарух, туку со брат му Кубер. :-)
Наслов: Одг: Мартинки - Малку подзаборавена традиција
Поставена од: Karaman на Март 05, 2009, 09:24:15
Караман поставува конструктивно прашање. Многу мои пријатели од Македонија кои ја возобновуваат традицијата на мартинките се интересираат за историјата и легендите поврзани со неа. Ќе мора да ги "разочарам" некои од членовите - мартинките во Македонија навистина немаат врска со Аспарух, туку со брат му Кубер. :-)
;D
Знаеш ли, на ума ми беше Кубер, ама си замълчах да не го спомена.

Лейди, не ми е ясно защо се сърдиш. При нас наистина повечето от легендите за мартениците са свързани с Аспарух. Е, има и други. Специално потърсих в Интернет информация за всякакви легенди за мартениците. Имаше и други легенди, но повечето наистина бяха за Аспарух и сестра му. Ако имаш желание, прегледай това, което написах в другата тема.

И още нещо - тия легенди за мартеницата нямат нищо общо с историята. То е ясно като бял ден. В една например, се разказваше как лястовичето чуруликало и разказвало на Аспарух това, което Калина поръчала.  :D
Да си чула и видяла лястовица да говори?  :D
Наслов: Одг: Мартинки - Малку подзаборавена традиција
Поставена од: ohrid1941 на Март 05, 2009, 09:26:24
Може ли да ни цитираш наслови на книги и научни трудови во кои се проучува оваа традиција? Има ли и други източници за традицијата со мартинките?
Наслов: Одг: Мартинки - Малку подзаборавена традиција
Поставена од: Илинден на Март 05, 2009, 09:57:23
Има нешто коешто го најдов на интернет, од агенцијата „Фокус“, сврзано со Струмица и со мартинките воопшто.

Раздаваха мартенички в центъра на Струмица
В центъра на Струмица жители на града са раздавали мартенички, разказаха пред репортер на Агенция “Фокус” жители на града. В Македония мартениците се наричат “мартенки”. “Те са били забранени през 70-те години, когато страната е била в състава на Социалистическа федеративна република Югославия. Преди това ги носехме”, разказаха жителите на Струмица.
Мария ФИЛЕВА

http://www.focus-news.net/?id=s1818
Наслов: Одг: Мартинки - Малку подзаборавена традиција
Поставена од: Karaman на Март 05, 2009, 09:59:21
Може ли да ни цитираш наслови на книги и научни трудови во кои се проучува оваа традиција? Има ли и други източници за традицијата со мартинките?

Въпросът ти е сериозен и иска сериозен отговор. А тук само Интернет не върви.
У дома имам някои книги за фолклор (интересувам се любителски) и ето какво намерих:
Ангел Гоев, "Календарни обичаи на балканджиите". Авторът е фолклорист, има докторска степен. В книгата попаднах на доста интересни приказки за Баба Марта.

Ето какво пише Ангел Гоев за мартениците: "На първи матр се правят мартенички от червени и бели вълнени конци. С тях се закичват хората и животните, ралото, колата, плодните дървета, а жените връзват и хурките си. Стара мартеница не се кичи втори път. Носи се докато се види първата лястовичка, първият щъркел или първото цъфнало дърво. Завързва се на него или се хвърля в течаща вода. Може да се сложи и под камък."
Няма нищо за легендите откога датира носенето на мартениците.

Имам и една кратка енциклопедия, издание на БАН. И там няма нищо за легендите, само пишат за обичая: "Марта, мартичка, гадалушка, кичилка - обредна по смисъл украса от усукани конци, които се приготвят на първи март за здраве. Изработват се предимно от вълнена или памучна прежда в два основни цвята - бял и червен. В Родопската област се правят и многоцветни, а в Софийско и Мелнишко цветовете са син и червен..."

Между другото, скоро попаднах на една по-стара за български фолклорни традиции. Автор е Рачо Славейков - син на Петко Славейков и брат на Пенчо Славейков. Ще я потърся и ще видя там какво пише.

Колкото до легендите за мартеницата, както вече споменах свързани с Аспарух, някъде прочетох, че са продукт на Възраждането, също като легендата за хан Кубрат, петимата му синове и наръча съчки.


Наслов: Одг: Мартинки - Малку подзаборавена традиција
Поставена од: Competent на Март 05, 2009, 10:03:56
Лейди, не ми е ясно защо се сърдиш. При нас наистина повечето от легендите за мартениците са свързани с Аспарух. Е, има и други.

Карамане, ако трябва да съм честен, не съм чул от баби, дядовци или стари хора някакви конкретни легенди за мартениците, особено пък за Аспарух ... Може да не съм питал достатъчно като малък !  ;)
Обикновено се казва, че са за здраве - "да сте бели и цървени ..." !

Сега има различни легенди, публикувани в Интернет, но преобладаването на дадена версия се дължи повече на активността на авторите-промотори (и на преписвачите  ;)), отколкото на нещо исторически реално ... Затова са легендите !  ;D

Наслов: Одг: Мартинки - Малку подзаборавена традиција
Поставена од: Karaman на Март 05, 2009, 10:04:22
“Те са били забранени през 70-те години, когато страната е била в състава на Социалистическа федеративна република Югославия. Преди това ги носехме”, разказаха жителите на Струмица.

Не знам, Илинден, вие ще трябва да коментирате това.
Наслов: Одг: Мартинки - Малку подзаборавена традиција
Поставена од: ohrid1941 на Март 05, 2009, 10:05:18
Објасненијата не се разликуваат многу од оние во зборникот на Миладинови. Сигурно има голем број на материјали и книги за мартениците, но интересно е да се утврди која од нив е најстара. Кој е првиот пишан б'лгарски документ за мартениците.
Наслов: Одг: Мартинки - Малку подзаборавена традиција
Поставена од: Karaman на Март 05, 2009, 10:10:30
Карамане, ако трябва да съм честен, не съм чул от баби, дядовци или стари хора някакви конкретни легенди за мартениците, особено пък за Аспарух ... Може да не съм питал достатъчно като малък !  ;)
Обикновено се казва, че са за здраве - "да сте бели и цървени ..." !

Честно казано и аз немам чувано никакви легенди за мартеницата от старите хора.
А колкото до легендата за Аспарух и Калина, нея я имаше в нашата школска читанка. Както и тази за Кубрат и петимата му синове. Ама кои са били авторите, убий ме, няма как да си спомня! На онази възраст все ми беше тая кои са ни авторите на учебниците.
Наслов: Одг: Мартинки - Малку подзаборавена традиција
Поставена од: Competent на Март 05, 2009, 10:11:51
Објасненијата не се разликуваат многу од оние во зборникот на Миладинови. Сигурно има голем број на материјали и книги за мартениците, но интересно е да се утврди која од нив е најстара. Кој е првиот пишан б'лгарски документ за мартениците.

Хе хе - в БГ с такова изследване етнографите пишат дисертации и стават доктори на науките !  ;D
Малко ти е сложен въпросът !  ;)
Наслов: Одг: Мартинки - Малку подзаборавена традиција
Поставена од: Competent на Март 05, 2009, 10:16:39
Честно казано и аз немам чувано никакви легенди за мартеницата от старите хора.
А колкото до легендата за Аспарух и Калина, нея я имаше в нашата школска читанка. Както и тази за Кубрат и петимата му синове. Ама кои са били авторите, убий ме, няма как да си спомня! На онази възраст все ми беше тая кои са ни авторите на учебниците.

За да направим кефа на негаторите на прабългарите, мога да отбележа, че в Родопите легендите за Спартак и донякъде за Орфей, както и за непокорните беси, са доста по-разпространени и популярни !  :D
Наслов: Одг: Мартинки - Малку подзаборавена традиција
Поставена од: Karaman на Март 05, 2009, 10:21:31
Објасненијата не се разликуваат многу од оние во зборникот на Миладинови. Сигурно има голем број на материјали и книги за мартениците, но интересно е да се утврди која од нив е најстара. Кој е првиот пишан б'лгарски документ за мартениците.

Да, наистина е интересно. Ще се опитам да се поровя и специално ще проверя и в книгата на Славейков.

И да ме прощаваш Компетент, ама и "родопските" легенди за Спартак и Орфей също ми намирисват на нашите школски читанки.
Наслов: Одг: Мартинки - Малку подзаборавена традиција
Поставена од: ohrid1941 на Март 05, 2009, 10:27:55
Кога е роден Славејков?
Наслов: Одг: Мартинки - Малку подзаборавена традиција
Поставена од: Competent на Март 05, 2009, 10:32:36
И да ме прощаваш Компетент, ама и "родопските" легенди за Спартак и Орфей също ми намирисват на нашите школски читанки.

Факт е, че има такива легенди дори през годините, когато Спартак хич не е бил на мода политически, за буквари да не говорим !  :o
Наслов: Одг: Мартинки - Малку подзаборавена традиција
Поставена од: Karaman на Март 06, 2009, 07:25:53
Кога е роден Славејков?
След Миладинови, при всички положения. Ето какво намерих:

"...Третият по ред е Рачо Славейков, роден през 1859 г., публицист и преводач, завършил Робърт колеж и артилерийска школа в Екатеринослав. По време на Освободителната война е преводач в щаба на руската армия и с негова помощ там е назначен и Петко Славейков. Известен е с лютите си публицистични статии срещу корупцията в обществото. Бил е финансов военен ревизор, наричали го Ангела с огнения меч и полковници и генерали треперели от него. След бунта на офицерите русофили емигрира в Русия. Връща се в България и се отдава на литературна дейност..."

http://nobilitybg.blog.com/1437053/

И става дума за ето тази негова книга.
http://87.120.102.52/123551z.jpg


Компетент, не искам да ти опонирам. Все пак, легендите в школските ни читанки са взети от някъде. Вероятно, така е и с легендите за Спартак и Орфей в Родопите. Колкото до въпросната легенда за мартеницата, все ми се върти в главата, че е взета от капанците, но все пак трябва да видим какво казват сериозните изследователи.
За сведение на нашите приятели от Македония капанците са етнограска група в района на Разград. Легендите ги определят като потомци на прабългарските боили, които са се опълчили на княз Борис I при покръстването.
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D1%86%D0%B8
Наслов: Одг: Мартинки - Малку подзаборавена традиција
Поставена од: ohrid1941 на Март 06, 2009, 10:37:28
Караман, можеби го земале од Миладинови ама не го цитирале ;-)
Наслов: Одг: Мартинки - Малку подзаборавена традиција
Поставена од: Karaman на Март 06, 2009, 10:54:09
Кой да е взел от Миладинови без да цитира?
Рачо Славейков ли?

Всъщност, днес прочетох какво точно пише за мартениците Рачо Славейков - при него е малко по-накратко и почти се препокрива с това, което пише Ангел Гоев.
Между другото, и Рачо Славейков нищо не пише за легенди за мартеницата.

Всъщност, позволи ми да цитирам предговора на книгата, посан от автора:
"Колкото и да е за учудване, факт е, че у нас и до ден днешен няма нито едно общодостъпно издание на народните ни обичаи и вярвания. Целта на настоящия труд е да запълни тая празнина. Затова са били прегледани почти всички ония издания, които е могло да се намерят в столичните библиотеки, и от които е извлечено всичко онова, що представлява интерес за обикновения читател. Едни от напечатаните тук статии са заети почти изцяло от печатните първоизточници, други - с известни съкращения, а трети, най-вече, за краткост и ясност, са преработени за настоящото издание. Авторът му не се самозалъгва да е използвал напълно всичкия съществуващ печатан материал, нито пък да е изпълнил удовлетворително набелязаната си задача, при всичкия огромен труд, който е приложил. Подобен род издания не се изработват отведнъж, и най-неблагодарен е трудът на първия инициатор. Ето защо, очаквайки снизходителна критика, авторът ще бъде крайно благодарен на ония любознателни четци, които биха се потрудили да му съобщят, както грешките, които неволно са се вмъкнали в настоящото издание, така, и още повече, ако му опишат някои от по-характерните обичаи и вярвания в техните покрайнини, останали тук неотбелязани, които да се имат предвид при бъдещите издания.
Понеже в обичаите и вярванията на отделните местности, съществуват известни различия в подробностите, то при излагането им тук са били избирани по-общоизвестните, като към тях са били прибавяни подробности и от други местности. За по-нагледно подчертаване на народното мировъзрение, някои От обичаите и вярванията са придружени и с подобаващи песни, приказки или разкази.
Рачо Славейков"

http://www.helikon.bg/index.php?act=books&do=detailed&id=123551

Да, възможно е да е използвал книгата на Миладинови, но най-вероятно я е цитирал. Ще проверя в библиографията.
Наслов: Одг: Мартинки - Малку подзаборавена традиција
Поставена од: Karaman на Март 06, 2009, 02:52:43
Караман, можеби го земале од Миладинови ама не го цитирале ;-)

Специално проверих библиографията на книгите. В книгата на Рачо Славейков изобщо липсва библиография, въпреки че както виждаш от цитата той самият казва, че е събрал всичко, което е написано за народните обичаи.
В книгата на Ангел Гоев има много дълга библиография, но той не е цитирал нито Миладинови, нито Рачо Славейков. Явно не е ползвал тези книги, иначе не би било проблем да ги напише.

Как да е, да не станем досадни за околните.
Наслов: Одг: Мартинки - Малку подзаборавена традиција
Поставена од: ohrid1941 на Март 06, 2009, 03:25:31
Караман, пред да ја завршиме оваа тема, би те замолил да ни кажеш во кои стари учебници се споменуваат мартинките во контекст на традицијата на старите пра-б'лгари?

Ти исто така спомена дека во вашата школска читанка сте ја читале легендата за Аспарух и Калина. Мене многу ме интересира насловот и авторот на читанката, како и годината на издавање.
Наслов: Одг: Мартинки - Малку подзаборавена традиција
Поставена од: Competent на Март 06, 2009, 03:34:40
Караман, пред да ја завршиме оваа тема, би те замолил да ни кажеш во кои стари учебници се споменуваат мартинките во контекст на традицијата на старите пра-б'лгари?

Най-вероятно в старите буквари мартениците да не са споменати в прабългарски контекст ... Може да има нещо отбелязано в Рибния буквар на Петър Берон или пък в още по-стари БГ школски буквари, като този на Георги Бусилин, например, но не съм сигурен ...

Ти исто така спомена дека во вашата школска читанка сте ја читале легендата за Аспарух и Калина. Мене многу ме интересира насловот и авторот на читанката, како и годината на издавање.

Караман очевидно помни като слон !  ;D
По-мое време Калина още не се беше появила покрай Аспарух в читанките ...  ;)
Да не е от някоя друга детска книжка ?
Иначе си спомням, че имаше едни детски книжки - доста сносно написани и илюстрирани - за Аспарух, Крум Страшни и Симеон Велики, но нямаше и помен от мартеници там ...
Наслов: Одг: Мартинки - Малку подзаборавена традиција
Поставена од: Karaman на Март 06, 2009, 06:30:07
Караман, пред да ја завршиме оваа тема, би те замолил да ни кажеш во кои стари учебници се споменуваат мартинките во контекст на традицијата на старите пра-б'лгари?

Ти исто така спомена дека во вашата школска читанка сте ја читале легендата за Аспарух и Калина. Мене многу ме интересира насловот и авторот на читанката, како и годината на издавање.

Добре, Ohrid. Само че няма да стане веднага, дори не тези дни. Нали разбираш, доста трябва да се поровя по библиотеки за да открия тази информация. Но ще го направя, обещавам.
Наслов: Одг: Мартинки - Малку подзаборавена традиција
Поставена од: Исперих на Март 07, 2009, 03:01:34
Колкото до легендите за мартеницата, както вече споменах свързани с Аспарух, някъде прочетох, че са продукт на Възраждането, също като легендата за хан Кубрат, петимата му синове и наръча съчки.
Румънците и молдовците също носят мартенички, което означава че обичаят е доста по-стар от нашето Възраждане, но легендите свързващи ги с Аспарух може и да са продукт на Възраждането.  А легендата за хан Кубрат и петимата му сина също е част от китайския фолклор, но там става дума за друг хан разбира се.  Много стара легенда е и може да е побългарена по време на Възраждането, но може и да е заета доста по-отдавна.

Колкото до мартинките, много бързо са забравили в Струмица, че традицията е татарска.  Няма да е зле да им се напомни този неприятен факт.

ПС: Пардон, току що се сетих че мартенките нищо общо нямат с мартениците и че по всяка вероятност мартенките са чисто македонска традиция от времето на Александър. 
Наслов: Одг: Мартинки - Малку подзаборавена традиција
Поставена од: Исперих на Март 07, 2009, 03:16:10
Караман поставува конструктивно прашање. Многу мои пријатели од Македонија кои ја возобновуваат традицијата на мартинките се интересираат за историјата и легендите поврзани со неа. Ќе мора да ги "разочарам" некои од членовите - мартинките во Македонија навистина немаат врска со Аспарух, туку со брат му Кубер. :-)
;D
Знаеш ли, на ума ми беше Кубер, ама си замълчах да не го спомена.

Лейди, не ми е ясно защо се сърдиш. При нас наистина повечето от легендите за мартениците са свързани с Аспарух. Е, има и други. Специално потърсих в Интернет информация за всякакви легенди за мартениците. Имаше и други легенди, но повечето наистина бяха за Аспарух и сестра му. Ако имаш желание, прегледай това, което написах в другата тема.
Измисли си други легенди, не виждаш ли че бъркаш в здравето на хората като говориш за Аспарух.  А между другото това което аз съм чувал за мартеничките също е свързано с него, но няма какво да ти го разправям на чужда територия. 
Наслов: Одг: Мартинки - Малку подзаборавена традиција
Поставена од: Karaman на Март 07, 2009, 12:27:15
Исперих, никъде не казвам, че обичаят да се носят мартенички датира от Възраждането, а че легендите за мартеницата вероятно са от този период. Надявам се, че си прочел и другата тема "Мартениците", където доста подробно пиша за този обичай.
После, не знам защо и ти се правиш на обиден, също като Лейди,ама тя от една страта, ти - от друга. Тя се възмути, че питам за легендата за мартеницата в Македония, а ти - че тук ни били възприемали като татари. Е, kbc наистина направи опит да черни Аспарух и прабългарите, но аз искрено се надявам, че тук хората от Македония, независимо дали се самоопределят като българи или не, не са като сърбите и сърбоманите за да говорят глупости за Аспаруховите българи.

Лерински, аз също знам тая версия на легендата за мартеницата. Вече обещах на Охрид да потърся из букварите и читанките легенди за мартеницата и ще го направя, но все пак това изисква време.
Наслов: Одг: Мартинки - Малку подзаборавена традиција
Поставена од: Илинден на Март 07, 2009, 08:30:17
Лейди, не ми е ясно защо се сърдиш. При нас наистина повечето от легендите за мартениците са свързани с Аспарух. Е, има и други.

Карамане, ако трябва да съм честен, не съм чул от баби, дядовци или стари хора някакви конкретни легенди за мартениците, особено пък за Аспарух ... Може да не съм питал достатъчно като малък !  ;)
Обикновено се казва, че са за здраве - "да сте бели и цървени ..." !

Сега има различни легенди, публикувани в Интернет, но преобладаването на дадена версия се дължи повече на активността на авторите-промотори (и на преписвачите  ;)), отколкото на нещо исторически реално ... Затова са легендите !  ;D

Тоа што и јас го знам од баба ми е истото, дека мартинките се за здравје, а белото и црвеното се симбол на здравје, или како што рече Competent - „да сте бели и црвени“.

Црвеното и белото се симбол на здравје кај нашиот народ. Дури и за Велигден во некои места постои обичај бабите да поминуваат по лицата на децата со првото вапцано велигденско јајце изговарајќи "Црвено бело дебело" или "Црвено бело здраво и живо" (http://www.vest.com.mk/default.asp?id=26318&idg=2&idb=544&rubrika=Revija).

Симболиката на белото и црвеното за здравје и убавина го има и во народните песни, како на пример
„Ој девојче бело ем црвено,
како тебе моме нигде не најдов...“

И повторно ќе се согласам со Competent кога вели дека сега има различни легенди, публикувани на Интернет, но преовладувањето на дадена верзија се должи повеќе на активноста на авторите-промотори. Промоторите на антиквизацијата на Македонија си измислија нов мит за мартинките и започнаа да го поврзуваат со антиката.


Румънците и молдовците също носят мартенички, което означава че обичаят е доста по-стар от нашето Възраждане, но легендите свързващи ги с Аспарух може и да са продукт на Възраждането.  А легендата за хан Кубрат и петимата му сина също е част от китайския фолклор, но там става дума за друг хан разбира се.  Много стара легенда е и може да е побългарена по време на Възраждането, но може и да е заета доста по-отдавна.

Колкото до мартинките, много бързо са забравили в Струмица, че традицията е татарска.  Няма да е зле да им се напомни този неприятен факт.

ПС: Пардон, току що се сетих че мартенките нищо общо нямат с мартениците и че по всяка вероятност мартенките са чисто македонска традиция от времето на Александър.
Некои веќе започнаа да шират и такви митови. Ете што пишува во весникот „Дневник“ (Број 2697, сабота, 18 март 2006)

ПРОСЛАВА НА ДРЕВНИОТ МАКЕДОНСКИ ПРАЗНИК КСАНТИКА
Мартинки и песни во чест на пролетта


Според древните македонски преданија, Ксантија била божица на цвеќињата во која се вљубил богот Македон, син на богот Зевс. Во чест на таа љубов, древните Македонци месецот на пролетта го нарекле Ксант, а својот најсветол празник - Ксантика. Празникот на светлината, љубовта и убавината, како во дамнешните времиња, со игра и со песна беше прославен завчера во Домот на Армијата во Скопје. Според древниот македонски обичај, секој од посетителите беше закитен со мартинка, црвено-белата нишка-симбол на среќата, радоста и љубовта.

- Народе македонски, денеска славиме како што славеле нашите предци пред илјадници години. На овој голем духовен празник, древните Македонци се собирале во театрите, во полињата, на плоштадите и заедно со царевите славеле, пиеле и наздравувале за радоста и среќата. Го поздравувале најзначајниот ден на духовноста - празникот Ксантика. На денот кога се буди целата природа, младите од црвено-бела преѓа правеле пискулци за марами, белегзии за на рака, гајтани за на појас и верувале дека тоа ќе им донесе среќа во текот на целата година - рече Ангелина Маркус, член на Здружението за негување на древните традиции "Ксантика", кое беше организатор на прославата.

Со изведба на "Тешкото" - симбол на македонскиот непокор, игроорците од Културно-уметничкото друштво "Александар Македонски" ги поврзаа македонското блиско минато и древната традиција. Младите членови од Музичкиот училиштен центар "Илија Николовски-Луј", преку балетска игра симболично го прикажаа доаѓањето на пролетта. Слободан Јаневски, победник на неодамнешната ораторска вечер, одржа беседа со текстот "Моја Македонија" на Вангел Божиновски. Благослов за животот и природата, преку своите духовни песни, дадоа свештениците од еден од најреномираните црковни ансамбли кај нас - "Јован Кукузел". Актерот Сашо Милошевски го изведе монологот "Скрб и утеха", а Соња Каранџуловска и Драги Бадев рециталот "Антејска".

Вљубениците во македонската традиција и песна, учениците од класата за народни инструменти при Музичкото училиште, изведоа неколку песни од непресушното творештво на македонската фолклорна традиција. На прославата беше прочитан и поздравен говор на Тодор Петров, претседател на Светскиот македонски конгрес, а сликата "Птица на мирот" од нашиот уметник Живко Поповски-Цветин беше подарок за здружението "Ксантика". Прославата заврши со музицирањето на виртуозите на виолина Михаил и Момчило Куфојанакис и Ерхан Шукри.
Наслов: Одг: Мартинки - Малку подзаборавена традиција
Поставена од: Karaman на Март 08, 2009, 07:36:22
Црвеното и белото се симбол на здравје кај нашиот народ. Дури и за Велигден во некои места постои обичај бабите да поминуваат по лицата на децата со првото вапцано велигденско јајце изговарајќи "Црвено бело дебело" или "Црвено бело здраво и живо" (http://www.vest.com.mk/default.asp?id=26318&idg=2&idb=544&rubrika=Revija).

При нас е абсолютно същото! :D


ПС: Пардон, току що се сетих че мартенките нищо общо нямат с мартениците и че по всяка вероятност мартенките са чисто македонска традиция от времето на Александър.

Некои веќе започнаа да шират и такви митови. Ете што пишува во весникот „Дневник“ (Број 2697, сабота, 18 март 2006)

ПРОСЛАВА НА ДРЕВНИОТ МАКЕДОНСКИ ПРАЗНИК КСАНТИКА
Мартинки и песни во чест на пролетта


Според древните македонски преданија, Ксантија била божица на цвеќињата во која се вљубил богот Македон, син на богот Зевс. Во чест на таа љубов, древните Македонци месецот на пролетта го нарекле Ксант, а својот најсветол празник - Ксантика. Празникот на светлината, љубовта и убавината, како во дамнешните времиња, со игра и со песна беше прославен завчера во Домот на Армијата во Скопје. Според древниот македонски обичај, секој од посетителите беше закитен со мартинка, црвено-белата нишка-симбол на среќата, радоста и љубовта.

- Народе македонски, денеска славиме како што славеле нашите предци пред илјадници години. На овој голем духовен празник, древните Македонци се собирале во театрите, во полињата, на плоштадите и заедно со царевите славеле, пиеле и наздравувале за радоста и среќата. Го поздравувале најзначајниот ден на духовноста - празникот Ксантика. На денот кога се буди целата природа, младите од црвено-бела преѓа правеле пискулци за марами, белегзии за на рака, гајтани за на појас и верувале дека тоа ќе им донесе среќа во текот на целата година - рече Ангелина Маркус, член на Здружението за негување на древните традиции "Ксантика", кое беше организатор на прославата.

....


Ксантика, Ксант, Зевс... простете, ама това мирише на гърцизация. >:(
Преди време ми казаха, че тия антични напъни към Александър на практика обслужват гръцките интереси. В първия момент не повярвах, но като се замислих - да, точно така е. В дългосрочен план това работи за интересите на Гърция. Да не забравяме, че в миналото обичаят да се носят мартеници е бил познат и в Северна Гърция. Колко добре им идва на гърците да го обявят за наследство от древните македонци.
Наслов: Одг: Мартинки - Малку подзаборавена традиција
Поставена од: bg_stranger на Март 27, 2009, 12:44:32
И до днес в северна, че и централна Гърция (грък , родом на около 100 км на юг от Солун ми е казвал) се носят мартеници. закачат ги на децата, както е по стара традиция...Но не е много популярно.
Аз си мисля, че Мартениците, без значение от кой произход са, са нещо хараактерно за региона, където до голяма или малка степен е била Българска територия...дали е прабългарска, които между другото не са турко-монголи, а от ирански-индоевропейски произход,  или славянска , или антична, не знам...Важното е , че днес тази традиция е добре запазена само в България и се свързва предимно с България. А фактът, че е била забранена в Югославия е красноречив..И днес като питам некои македонци, викат че в Македония немало мартеници ( разбира се за да отречат каквато и е да е прилика с България) Но аз много добре знам, че има, защото други македонци, от същия край са ми казвали, че имат мартенки...тук отново опираме до политическите възгледи...Аз мисля, че традициите без значение дали служат, или не на политическите възгледи, трябва да се спазват.
Наслов: Одг: Мартинки - Малку подзаборавена традиција
Поставена од: Балкани на Јуни 07, 2009, 12:04:24
Старото име на 1 Март, дето сега го наричаме Баба Марта е Лестувичин ден.
Така е записан в сборника с обредни песни Веда Словена , събиран от български даскал, обхождал Неврокопските, днес Гоце-Делчевски села и събирал обредни песни, по-късно е публикуван от босненски учен. Има спекулации, от чужденци първоначално, че песните са фалшификат, но подобни песни от Охрид е описал и Георги Раковски, западно рупския диалект на който са песните е напълно автентичен и невъзможен за подправяне, повечето от описаните обичаи и вярвания са запазени и до днес в цяла България. След преселенията от 19-20 век в региона е трудно и дори невъзможно да се чуят тези песни.
Ето една песен за лестувичин ден, в която се описва преселението на бълграския народ и заселването му на Балканския полуостров както и самия обред с мартениците:

Поминала люта зима
Люта зима снегувита,
Поминала заминала,
Та са лету зададе,
Съсъ лету лестувица                                                   5
Лестувица пеперица.
Я знаешъ ли малку дете
Малку дете и юначе,
Я знаешъ ли 'ли ни знаешъ
У де иде лестувица                                                       10
Лестувица пеперица?
Летувала на край земе
На край земе на поле-ту,
Де си сланце грее,
Де си сланце ни захожда,                                             15
Се си грее налютену
Налютену разсардену—
Та си уратъ малки моми
Малки моми и девойки,
Двашь ми са на поле шетатъ,                                  20
Двашь ми на година сеетъ,
Та ми жнеетъ бела пшеница,
Та ми бератъ белу грозде.
Крайна земе доста фална
Доста фална плодувита                                              25
Плодувита уровита,
Думали са наши деди
Наши деди наши сруци.
Богъ да бие Байна царе
Закаралъ ги утъ край земе                                        30
Та ги каралъ презъ поле-ту
Презъ поле-ту, презъ море-ту,
Каралъ ги сега малу
Сега малу три години,
Дукаралъ ги на Белъ Дунавъ.                                     35
Я си тие доста плакали
Доста плакали и викали,
Чи си земе уставили
Плодувита уровита,
Та ги дукаралъ на пуста земе                                     40
На пуста земе запустена,
Де си моми ни уратъ,
Де си моми ни сеетъ;
Ни си градетъ силна града,
Лу си седетъ фафъ гора-та                                        45
Фафъ гора-та фъ пещере-та
Фъ пещере-та фъ камене-те.
Какъ плакали и викали
Форкнала си лестувица
Лестувица пеперица,                                                   50
Та хми дума приговори:
Ой ле млади юнаци
Млади юнаци, малки моми,
Йоти ми сте заплакали
Заплакали завикали?                                                    55
Чи си ва царе закаралъ
Та ва дукаралъ на пуста земе
На пуста земе запустена,
Де си моми ни уратъ,
Де си моми ни сеетъ,                                                  60
Де си е люта зима
Люта зима снегувита:
Хаде ми, юнаци, ни плачейте
Ни плачейте ни викайте!
Що да прави ваше царе,                                              65
Ваше царе Байна крале,
Що да прави що да стори,
Чи му е Бога зарачелъ
Зарачелъ му порачелъ,
Да закара ду млади юнаци                                          70
Ду млади юнаци, малки моми
Да ги кара на Белъ Дунавъ,
Дека си е пуста земе
Пуста земе запустена,
Дека си йоще ни сеетъ,                                              75
Дека си йоще ни уратъ,
Лу си седетъ фъ пещере-та
Фъ пещере-та фъ камене-те,
Белкимъ са засели пуста земе,
Да ни си е веке запустена.                                         80
Доста ми веке плачейте
Плачейте и викайте!
Що ми седналъ Дива крале,
Дигналъ си десна рока
Съсъ рока ва фальба фали,                                         85
Чи сте слели утъ небе-ту,
Де ми седетъ трима Бога,
Та си учите ду млади юнаци
Ду млади юнаци, малки моми
Да си уратъ на поле-ту,                                            90
Да си уратъ да си сеетъ:
Та ви царе курбанъ коле,
Какъ си коле дуръ на Бога
Дуръ на Бога на небе-ту.
Какъ хми дума лестувица                                         95
Лестувица пеперица,
Йоще хми са нажелилу
Нажелилу натажилу,
Та й думатъ и говоретъ:
Лесту ле лестувице,                                                100
Що е земе запустена,
Силна сме града градили
Та сме земе заселили—
Та си уратъ малки моми
И си уратъ и си сеетъ;                                            105
Дива царе курбанъ коле
Курбанъ коле деветъ ювна,
Та си на фальба фали:
Я ни са е нажелилу
Нажелилу натажилу                                                 110
Чи сме земе уставили
Плодувита уровита.
Курбанъ сме на Бога клали,
Клали сме деветъ крави
Деветъ крави елувити,                                            115
Елувити се на отбуръ,
Малки са моми готвили
Готвили ги умревали ги
Умревали ги съ бела китка
Бела китка и куприца,                                              120
Готвили ги доста умрениви,
Кой си еде Бога фали.
Какъ сме дошли на Белъ Дунавъ,
На Бога си курбанъ колеме,
Съсъ курбанъ гу фалъба фалиме,                            125
Курбанъ колеме даветъ крави
Деветъ крави елувити.
Елувити се на отбуръ,
Та ги гответъ малки моми;
Туку моми що да праветъ,                                        130
Чи си флели фафъ бахче-ту
Да си бератъ бела китка
Бела китка и куприца,
Я си китка ни намерили,
Готвили си ни умревали,                                          135
Та хми са нажелилу
Нажелилу натажилу,
Та заплакали и завикали,
Та ни са тажну тажили,
Та са намъ нажелилу                                                 140
Нажелилу натажилу.
Я хми лестувица дума и говори:
Е, бре вие млади войводи,
Що сте вие заплакали
Заплакали завикали.                                                  145
Какъ си фоде на край земе
На край земе, мила ви отечина,
Ша си флеза фафъ сарае
Фафъ сарае фафъ бахче-ту,
Кацнувамъ си бела китка                                         150
Бела китка и куприца,
Летнувамъ си на Белъ Дунавъ,
Та си фарлемъ бела китка
Бела китка и куприца—
Малки моми на Белъ Дунавъ,                                   155
Йоку виетъ на поле-ту
Та си китка умрисатъ.
Я ви си мольба моле,
Да пишете бела книга
Бела книга царну писму,                                           160
Да е пратите пу земе-та:
Кой си има малки деца,
Да увиетъ белу сукну
Белу сукну и царвену,
Да му варзатъ на рока-та                                       165
На рока-та на деснива-та,
Ега си е веке лету
Лету и пролету.
Да му варзатъ да му думатъ:
Чи ни си е белу сукну                                               170
Белу сукну и царвену,
Туку си е маринка,
Устанала утъ край земе;
Какъ си фаркамъ на поле-ту
На поле-ту на Белъ Дунавъ,                                     175
Ша си фаркна фъ силна града
Фъ силна града фафъ сарае—
Де си виде малки деца
На рока хми белу сукну
Белу сукну и царвену,                                               180
Белу сукну и маринка,
Ша си спусна бела китка
Бела китка и куприца,
Та е зеватъ малки моми
Малки моми и девойки,                                           185
Та си гответъ и умреватъ.
Чули ми ду млади войводи
Чули ми лестувица,
Та си писали бела книга
Бела книга царну пислу:                                           190
К ой си ималъ малки деца,
Варзалъ хми на рока-та
Варзалъ хми белу сукну
Белу сукну и царвену.
Наслов: Одг: Мартинки - Малку подзаборавена традиција
Поставена од: Karaman на Јуни 15, 2009, 09:43:31
Балкани, чудесна песен!
Тя показва, че традицията за носене на мартеници най-вероятно е дошла с Аспаруховите българи.

А може ли да кажеш името на даскала, събирал песните, както и името на сборника?
Наслов: Одг: Мартинки - Малку подзаборавена традиција
Поставена од: Competent на Јуни 16, 2009, 04:00:16
традицията за носене на мартеници най-вероятно е дошла с Аспаруховите българи.

Как го направи този извод, Карамане ?  ;D
Източникът нещо не ми вдъхва доверие: http://rome.bg-history.info/smf/index.php?topic=1803.msg5719  :o

Тук пък със същите лафове се говори за Коледа: http://ziezi.net/koleda.html
http://ziezi.net/veda2/liavoto.html
http://mandara.narod.ru/vs1.htm

Макар да има препратки към Веркович, нещо не ми се връзва - едни и същи изрази се въртят в различните стихове - ту уж за Коледа, ту за баба Марта ....  ???
Наслов: Одг: Мартинки - Малку подзаборавена традиција
Поставена од: Karaman на Јуни 16, 2009, 09:29:22
традицията за носене на мартеници най-вероятно е дошла с Аспаруховите българи.

Как го направи този извод, Карамане ?  ;D

Казах най-вероятно, а не че със сигурност мартенската традиция иде от Аспаруховите българи.


Източникът нещо не ми вдъхва доверие: http://rome.bg-history.info/smf/index.php?topic=1803.msg5719  :o

Тук пък със същите лафове се говори за Коледа: http://ziezi.net/koleda.html
http://ziezi.net/veda2/liavoto.html
http://mandara.narod.ru/vs1.htm
Явно не си прочел въпросната песен. Колкото до твоите препратки - с изключение на последната, всичко друго е повече от несигурно.

Според мен, по принцип мартенската традиция е дощла най-вероятно от Аспаруховите българи. Защо? Много просто. Да е славанска - едва ли! Все някой друг славянски народ щеше да има подобно нещо. Атничномакедонска - още по-невероятно. Заначи остава два варианта - или е тракийска, или е прабългарска.
По принцип в традициите си ние сме наследили доста от тракийски култура. Затова и матренската традиция не е изключено да е тракийска. И все пак, ако беше така щеше да има подобни обичаи и у други народи. Такова нещо няма. Традиция да се носят мартеници има само по земите, които са били с състава на Средновековната Българска държава. Затова смятам, че това ни е наследтво от прабългарите.
Наслов: Одг: Мартинки - Малку подзаборавена традиција
Поставена од: Competent на Јуни 17, 2009, 01:28:49
Цитат: Karaman
Според мен, по принцип мартенската традиция е дощла най-вероятно от Аспаруховите българи. Защо? Много просто. Да е славанска - едва ли! Все някой друг славянски народ щеше да има подобно нещо. Атничномакедонска - още по-невероятно. Заначи остава два варианта - или е тракийска, или е прабългарска.
По принцип в традициите си ние сме наследили доста от тракийски култура. Затова и матренската традиция не е изключено да е тракийска. И все пак, ако беше така щеше да има подобни обичаи и у други народи. Такова нещо няма. Традиция да се носят мартеници има само по земите, които са били с състава на Средновековната Българска държава. Затова смятам, че това ни е наследтво от прабългарите.

Източниците няма да ги коментирам, но в посочените песни има фрагменти и куплети, които се преповтарят както в "мартенските", така и в "коледарските" версии - не е много ясна работата, но и няма как да е ясна що се отнася до една народна песен или легенда ....  То и затова се казва "фолклор" - никога не се знае откъде идва, кой какво е прибавил или досъчинил и кога това е станало .....

Струва ми се, че прилагаш двоен аршин за прабългарите и траките - както едните, така и другите са повлияли на много други народи, освен на нас - "дунавските българи" ... След като предполагаш, че ако традицията идва от траките, то ще я има и при други народи, то същото трябва да го предполагаш и за прабългарите, понеже и те доста са се поразселили насам-натам (дори повече от траките) ....

След като аналогична традиция има и в Румъния, Северна Гърция и Република Македония, ха иди доказвай дали идва от траките или от прабългарите - само един Бог знае ...

Да дам и друг пример - едни историци пишат, че традиционното БГ кисело мляко е продукт на траките, а други - на прабългарите ... Иди да доказваш едното или другото, ако си нямаш друга работа !  ;D

За античните македонци не ми се коментира за да не навлизам в жанровете на сатирата и фантастиката, ама като се смеем на съвременните античари, да гледаме да не заприличваме на тях, правейки си измислена история от мечти и картонени кули като в някой приключенски роман !  :o
Наслов: Одг: Мартинки - Малку подзаборавена традиција
Поставена од: Karaman на Јуни 20, 2009, 08:40:53
След като аналогична традиция има и в Румъния, Северна Гърция и Република Македония, ха иди доказвай дали идва от траките или от прабългарите - само един Бог знае ...
Освен изброените, има я и на още едно място - Албания.
Аз вече казах - традицията да се носят матреници обхваща земите на Средновековната българска държава!

Но ти ясно не си обърнал внимание на това. Между другото, това е и единия от агрументите на етнографите да твърдят, че традицията е прабългарска. Както те се изразяват - това все са земи, където има преселение на компактни прабългарски маси.


Източниците няма да ги коментирам, но в посочените песни има фрагменти и куплети, които се преповтарят както в "мартенските", така и в "коледарските" версии - не е много ясна работата, но и няма как да е ясна що се отнася до една народна песен или легенда ....  То и затова се казва "фолклор" - никога не се знае откъде идва, кой какво е прибавил или досъчинил и кога това е станало .....

Коледна традиция, мартенска традиция - има нещо много общо между тях. И знаеш ли какво е то? ;)
Много просто - Нова Година! :)
1-ви Март е ... прабългарската Нова Година. Тя е траела от 1-ви до 9-ти март. Тогава са носели матрениците. Самата мартеница е амулет и съмволизира брака между Небето и Земята т.е. мъжкото (бялото) и женското (червеното) начало. На 9-ти март, мартениците се махали (късали) и се слагали под камък за плодородие. Между другото, сватбеното знаме е същото - бяло и червено, а също и не случайно булката е с червено було.
Това е официалното становище на българските етнографи.
Ако искаш, мога да посоча и литература. ;)
Наслов: Одг: Мартинки - Малку подзаборавена традиција
Поставена од: Competent на Јуни 20, 2009, 09:14:02
Карамане,

Горното звучи логично и би могло да е точно така. Ако традицията е прабългарска, то много вероятно е да се е родила тук - в "Дунавска България" като българо-славянска традиция, а да не е дошла заедно с преселението на прабългарите ...  Някои легенди говорят именно за това: http://www.public-republic.com/magazine/2009/03/15081.php
Във Волжка България не ми е известно да е имало мартеници ?!  :o

Откакто тоталитаризмът си отиде, в никоя българска наука няма и не може да има "официално становище", включително в етнологията ! Може да има изразени становища на тоя или оня институт, на БАН, научни общности и т.н.

Това за червеното було на булката не разбрах откога датира ?! И аз съм чел за червено було, но май бая отдавна се ползва бяло було, та не знам ?!  ::)
Наслов: Одг: Мартинки - Малку подзаборавена традиција
Поставена од: betina на Јуни 20, 2009, 09:31:43
Карамане,

Горното звучи логично и би могло да е точно така. Ако традицията е прабългарска, то много вероятно е да се е родила тук - в "Дунавска България" като българо-славянска традиция, а да не е дошла заедно с преселението на прабългарите ...  Някои легенди говорят именно за това: http://www.public-republic.com/magazine/2009/03/15081.php
Във Волжка България не ми е известно да е имало мартеници ?!  :o

Откакто тоталитаризмът си отиде, в никоя българска наука няма и не може да има "официално становище", включително в етнологията ! Може да има изразени становища на тоя или оня институт, на БАН, научни общности и т.н.

Това за червеното було на булката не разбрах откога датира ?! И аз съм чел за червено було, но май бая отдавна се ползва бяло було, та не знам ?!  ::)
;)Малко за червеното невестинско було и българската традиция
Хайдушка сватба
......
Като при паша излезли,
паша на булка продума:
- Булче ле, младо зелено,
подигни було червено,ръката да ми целунеш,
от мене бакшиш да земеш
една ми жълта жълтица;
....
и ний си закон имаме
от деди й баби предаден:
дорде са булка не венчей,
було от глава не дига,
никого в очи не гледа.
Дорде са булка не прости
не от кум, не от побащим,
от зълви и от девери,
никому дума не дума.

.........
Кръстникът и кръстницата забулват булката. В миналото  булката се е забулвала с червено було и босилков венец, но с течение на времето то е заменено от бялото було.
.....
Българката променя своята прическа и забраждане по време на сватбата. Богатата сватбена обредност включвала специално измиване и сплитане на невястата. Косата се измивала с вода с поставени в нея цветя, сребърни пари (за да остареят и побелеят младите), неброени житни зърна, за да има неброени деца. Разресвали косата с три нови гребена, които потапяли във вода и вино, понякога поставяли в косите яйце за плодородие. Сплитали косите в множество плитки. Сетне поставяли на главата невестенския венец. Той бил от лозова или трендафилова пръчка, с монети, чесън, синьо мънисто, увити с червен конец. Върху него се поставяло невестинското було. Първоначално то било от червен мъжки пояс, който се съшивал на качулка и покривал лицето. По този начин предците ни вярвали, че жената се приобщава към момковия род и се изразява подчиненото й положение спрямо мъжа. Сетне булото се изработвало от червен плат или пък от бял. Върху булото се поставял венец от вечнозелени цветя - чемшир и бръшлян, покрити с варак за дълголетие, невен, трендафил, пауново перо за хубост, житни класове - за плодородие, златни нишки и нанизи дребни монети пред очите да пазят от зло и всичко това, свързано с марта -бял и червен конец за благоденствие.

Та червеното невестинско було се е запазило до сватбите на нашите баби, т. е някъде до 1950год.

Наслов: Одг: Мартинки - Малку подзаборавена традиција
Поставена од: Karaman на Јуни 20, 2009, 09:35:47
Карамане,

Горното звучи логично и би могло да е точно така. Ако традицията е прабългарска, то много вероятно е да се е родила тук - в "Дунавска България" като българо-славянска традиция, а да не е дошла заедно с преселението на прабългарите ...  Някои легенди говорят именно за това: http://www.public-republic.com/magazine/2009/03/15081.php
Във Волжка България не ми е известно да е имало мартеници ?!  :o

Славяни и прабългарска Нова Година?! Все пак не забравяй, че сърбите не носят мартеници.
Колкото до Волжка България - нея отдавна я няма, може и да са носили мартеници ... кой да ти каже. Да ти кажа право, аз не споделям етнусиазма на някои, че в Република Татарстан хората може да бъдат определени като българи.

Откакто тоталитаризмът си отиде, в никоя българска наука няма и не може да има "официално становище", включително в етнологията ! Може да има изразени становища на тоя или оня институт, на БАН, научни общности и т.н.
Становище на етнографите от БАН - става ли така да го кажа?

Това за червеното було на булката не разбрах откога датира ?! И аз съм чел за червено було, но май бая отдавна се ползва бяло було, та не знам ?!  ::)
Баба ми се е женила (омъжвала) с бяло було, ама прабаба ми е била с червено було - 100% гаранция!
Наслов: Одг: Мартинки - Малку подзаборавена традиција
Поставена од: Competent на Јуни 20, 2009, 09:47:39
Карамане,

Горното звучи логично и би могло да е точно така. Ако традицията е прабългарска, то много вероятно е да се е родила тук - в "Дунавска България" като българо-славянска традиция, а да не е дошла заедно с преселението на прабългарите ...  Някои легенди говорят именно за това: http://www.public-republic.com/magazine/2009/03/15081.php
Във Волжка България не ми е известно да е имало мартеници ?!  :o

Славяни и прабългарска Нова Година?! Все пак не забравяй, че сърбите не носят мартеници.
Колкото до Волжка България - нея отдавна я няма, може и да са носили мартеници ... кой да ти каже. Да ти кажа
право, аз не споделям етнусиазма на някои, че в Република Татарстан хората може да бъдат определени като българи.

Откакто тоталитаризмът си отиде, в никоя българска наука няма и не може да има "официално становище", включително в етнологията ! Може да има изразени становища на тоя или оня институт, на БАН, научни общности и т.н.
Становище на етнографите от БАН - става ли така да го кажа?

Това за червеното було на булката не разбрах откога датира ?! И аз съм чел за червено було, но май бая отдавна се ползва бяло було, та не знам ?!  ::)
Баба ми се е женила (омъжвала) с бяло було, ама прабаба ми е била с червено було - 100% гаранция!


Дотегна ми антиславянската пропаганда и "харизването" на славяните на сърбите ! Значи сърбите са славяни, а ние въобще не сме ? Хайде холан ! Откажете се тогава от славяно-българския език и говорете друг някакъв ... Тези, които слагат мартеници, значи са чисти прабългари, а останалите – селяци-славяни, миришещи на пор ?! Дотегна ми от политически мотивирани простотии !

Може да има становище на "етнолози от БАН", но не и на "етнолозиТЕ от БАН", щото един само да е на особено мнение и пълният член отива на кино !
Наслов: Одг: Мартинки - Малку подзаборавена традиција
Поставена од: Karaman на Јуни 20, 2009, 10:18:16
Дотегна ми антиславянската пропаганда и "харизването" на славяните на сърбите ! Значи сърбите са славяни, а ние въобще не сме ? Хайде холан ! Откажете се тогава от славяно-българския език и говорете друг някакъв ... Тези, които слагат мартеници, значи са чисти прабългари, а останалите – селяци-славяни, миришещи на пор ?! Дотегна ми от политически мотивирани простотии !

Може да има становище на "етнолози от БАН", но не и на "етнолозиТЕ от БАН", щото един само да е на особено мнение и пълният член отива на кино !

Ами, за твое сведение сърбите са си преди всичко славяни, докато при нас - не е точно така. На всичко отгоре са ни и съседи. Затова е съвсем нормално, ако се чудим дали дадена наша традиция е славянска или не е, да погледнем сърбите, дали те я имат.

Аз казах  "Становище на етнографите от БАН". Не ми променяй думите, ако обичаш.

Колкото до конфликата прабългари-славяни ... май прекалено много си се задълбочил по форумите.  :-\
Вземи прочети някоя книга, по етнография например. Ще ти е полезно.
Наслов: Одг: Мартинки - Малку подзаборавена традиција
Поставена од: Competent на Јуни 20, 2009, 10:19:07
Беше ми зададен странния въпрос дали имам нещо против, ако славяните ги нямало в българската история !  ::)
Имам против срещу всичко, което е лъжа !   :o

А който не се отказва от славяните бива автоматично наричан комунист, русофил, че и кремълски агент !  ???


Цитат
Колкото до конфликата прабългари-славяни ... май прекалено много си се задълбочил по форумите.

Наистина се навъдиха много пишман-националисти и скинхедси по форумите, нямащи нищо общо с българската кауза и предизвикващи само контра-ефект !
Наслов: Одг: Мартинки - Малку подзаборавена традиција
Поставена од: Karaman на Јуни 20, 2009, 10:27:16
Беше ми зададен странния въпрос дали имам нещо против, ако славяните ги нямало в българската история !  ::)
Имам против срещу всичко, което е лъжа !   :o

А който не се отказва от славяните бива автоматично наричан комунист, русофил, че и кремълски агент !  ???


Ама .... ти защо пренасяш "дискусия" от една тема в друга? ???
Слагам кавички, защото горното трудно може да се каже че е дискусия.
Наслов: Одг: Мартинки - Малку подзаборавена традиција
Поставена од: Competent на Јуни 20, 2009, 10:32:21
Работите са важни по същество, а не е важно откъде са пренесени ....
Наслов: Одг: Мартинки - Малку подзаборавена традиција
Поставена од: betina на Јуни 20, 2009, 10:35:00
Беше ми зададен странния въпрос дали имам нещо против, ако славяните ги нямало в българската история !  ::)
Имам против срещу всичко, което е лъжа !   :o

А който не се отказва от славяните бива автоматично наричан комунист, русофил, че и кремълски агент !  ???

Човек не може да избяга нито от съдбата си, нито от историята.
А и не трябва!
България е такава, каквато е трябвало да бъде- като държава е извървяла своята Голгота и е оцеляла, въреки превратностите на времето.
А ние трябва да се гордеем с нея и да си я пазим!
 
Наслов: Одг: Мартинки - Малку подзаборавена традиција
Поставена од: Competent на Јуни 20, 2009, 10:39:38
Караман може да си купи Старобългарския речник, отразяващ единното становище на литературоведите и лингвистите от БАН:

http://bkks.org/forum/index.php/topic,340.0.html  ;D
Наслов: Одг: Мартинки - Малку подзаборавена традиција
Поставена од: Competent на Јуни 21, 2009, 01:00:00
(http://www.geocities.com/daftcho/marteni4ka.gif)

Галерия мартеници:
http://images.google.com/images?hl=en&um=1&sa=1&q=%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0&btnG=Search+images&aq=f&oq=
Наслов: Одг: Мартинки - Малку подзаборавена традиција
Поставена од: Karaman на Јуни 21, 2009, 06:11:00
 ;D
Компетент! Много хубава мартеница. ;D
Ти ли си този с големите мустаци? ;)
Наслов: Одг: Мартинки - Малку подзаборавена традиција
Поставена од: Competent на Јуни 21, 2009, 06:27:06
;D
Компетент! Много хубава мартеница. ;D
Ти ли си този с големите мустаци? ;)

Аз съм, както вече се вижда и на аватара !  ;D
Наслов: Одг: Мартинки - Малку подзаборавена традиција
Поставена од: Karaman на Јуни 22, 2009, 09:07:48
Аз съм, както вече се вижда и на аватара !  ;D

Хубави мустаки, Компетент! :)
Хептен мязаш на (пра)българин! :D
Наслов: Одг: Мартинки - Малку подзаборавена традиција
Поставена од: betina на Јуни 28, 2009, 11:08:18


Аз съм, както вече се вижда и на аватара !  ;D
:D Аватара ти е отврат! Знаех,че мъжете могата да се орезилят заради жена, ама заради мартеници ... ;)  ;)