Бугарски Културен Клуб

Општа дискусија => Документи => Тема започната од: MacedonBG на Август 29, 2010, 07:05:50

Наслов: Исторически документи
Поставена од: MacedonBG на Август 29, 2010, 07:05:50
"Шестоднев" на Йоан Екзарх, български писател от Симеоновата епоха.Препис от XVI в. Национален Исторически Музей , София.

"Six-Day Prayer" by Joan Exarh, a Bulgarian writer of the Simeon epoch. A copy of 16th c. National Museum of History, Sofia , Bulgaria.
(http://img842.imageshack.us/img842/2774/6todnev.jpg)
Редки образци на създадената от Св. Св. Кирил и Методий глаголическа азбука, IX в. Библиотека на Рилския Манастир.

Rare examples of the Glagolic alphabet created by St. Cyril and St. Methodius, Rila Monastery Library , Bulgaria.
(http://img832.imageshack.us/img832/2905/glagolic.jpg)
Цар Иван Александър (1331-1371 г.) и царица Теодора със синовете си Иван Асен и Иван Шишман. Миниатюра от царското Четвероевангелие, т. нар. днес Лондонско Евангелие (1356 г.) Британска Библиотека, Лондон.

Tzar Ivan Alexander (1331-1371) and tzaritza Teodora with their sons Ivan Assen and Ivan Shishman. A miniature from the King's Gospel called London Gospel today (1356), British Library, London.
(http://img576.imageshack.us/img576/1068/ivanaleksandar.jpg)
Мъдри Мисли" на Константин-Кирил Философ. Ръкопис №1287 от Погодиновска сбирка.Обществена библиотека "Салтиков-Шчедрин", Санкт Петербург.

"Wise Thoughts" by Konstantin-Cyril the Philosopher. Manuscript Number 1287 of the Pogodinovska Collection.Saltikov-Shchedrin Public Library, Sankt Peterburg.
(http://img825.imageshack.us/img825/7156/madrimisli.jpg)
Изображение на писар. Сборник на поп Пунчо.Ръкописна сбирка на народна библиотека "Св. Св. Кирил и Методий" - София ,№ 693, XVIII в.

Portrait of Priest Puncho, Priest Puncho's Collection. Handwritten Collection, National Library St. Cyril and St. Methodius, Sofia ,Number 693 ,18th century.
(http://img535.imageshack.us/img535/1061/puncho.jpg)

    "За Буквите" от българския писател Черноризец Храбър, края на IX в. Препис в Лаврентиевия сборник от 1348 г. Обществена библиотека "Салтиков-Шчедрин", Санкт Петербург.

"On Letters" by the Bulgarian writer Chernorizetz Hrabar , the end of 19th c. , copy in the Lavrentiev Collection of 1348, Saltikov-Shchedrin Public Library, Sankt Peterburg.
(http://img716.imageshack.us/img716/5554/zabukvitejpg7.jpg)
Оригинални страници от "История Славянобългарска" от Паисий Хилендарски. Библиотека на Атонския манастир "Св. Георги"

Original pages of "Slavo-bulgarian History" by Paisiy Hilendarski, Library of St.George Athos Monastery.
(http://img85.imageshack.us/img85/6093/slavobghistory.jpg)
http://mac-istinata.hit.bg
Наслов: Одг: Исторически документи
Поставена од: MacedonBG на Август 29, 2010, 08:43:05
Please, feel welcome to learn more about the history of the Macedonian Patriotic Organization, its traditional Bulgarian character and the activities this organization provided for the community and its goals and purposes of today.
(http://img59.imageshack.us/img59/2778/41108108363035889369100.jpg)
(http://img651.imageshack.us/img651/8541/41108108363039222702100.jpg)
(http://img97.imageshack.us/img97/3381/41108108363042556035100.jpg)
(http://img84.imageshack.us/img84/3834/41108108362965889376100.jpg)
(http://img819.imageshack.us/img819/439/41108108362969222709100.jpg)
(http://img409.imageshack.us/img409/7487/41108108363049222701100.jpg)
(http://img413.imageshack.us/img413/3882/41108108363052556034100.jpg)
(http://img411.imageshack.us/img411/1107/41108108363059222700100.jpg)
(http://img507.imageshack.us/img507/9770/46203108368772555462100.jpg)
(http://img59.imageshack.us/img59/6339/44332108361169222889100.jpg) (http://img339.imageshack.us/img339/1001/44332108361172556222100.jpg)
Наслов: Одг: Исторически документи
Поставена од: MacedonBG на Август 29, 2010, 12:46:40
Български войници правят "Театро" за офицерите и децата в Македонско село по време на Първата Световна война - Македония.
(http://img265.imageshack.us/img265/6650/31320135300379676815816.jpg)
(http://img507.imageshack.us/img507/5624/31320135300383676915816.jpg)
(http://img713.imageshack.us/img713/3580/31320135300391677115816.jpg)
(http://img409.imageshack.us/img409/4830/31320135300395677215816.jpg)
(http://img824.imageshack.us/img824/782/31320135300399677315816.jpg)
Наслов: Одг: Исторически документи
Поставена од: MacedonBG на Август 29, 2010, 12:55:51
1912-1913 Български войници помагат на Македонски селяни.
(http://img822.imageshack.us/img822/9089/28983136037342100415816.jpg)
Наслов: Одг: Исторически документи
Поставена од: MacedonBG на Август 29, 2010, 01:09:42
Поздравително писмо на Ванчо Михайлов до Хърватите, по случай честавaне на годишнина на Анте Павелич.
(http://img843.imageshack.us/img843/9236/41278146723865256815816.jpg)
Наслов: Одг: Исторически документи
Поставена од: MacedonBG на Август 29, 2010, 01:27:00
(http://img689.imageshack.us/img689/5463/41278146723869256915816.jpg)
Наслов: Одг: Исторически документи
Поставена од: MacedonBG на Септември 01, 2010, 02:46:48
(http://img828.imageshack.us/img828/5632/45411108359732556366100.jpg) (http://img594.imageshack.us/img594/5987/45411108359735889699100.jpg) (http://img806.imageshack.us/img806/5432/45411108359742556365100.jpg) (http://img837.imageshack.us/img837/1816/45411108359772556362100.jpg) (http://img375.imageshack.us/img375/9409/45411108359785889694100.jpg)
Наслов: Одг: Исторически документи
Поставена од: MacedonBG на Септември 01, 2010, 03:01:03
(http://img825.imageshack.us/img825/5958/45411108359812556358100.jpg) (http://img837.imageshack.us/img837/328/45411108359815889691100.jpg) (http://img840.imageshack.us/img840/4081/95134510.jpg) (http://img440.imageshack.us/img440/7251/10316231.jpg)
Наслов: Одг: Исторически документи
Поставена од: MacedonBG на Септември 08, 2010, 06:48:30
After 1944, by the order of Tito and other Serbian communists, the state of Macedonia is artificially created inside the boundaries of the Federal Republic of Yugoslavia. People were violently forced to change their family names from Ivanov to Ivanovski, Petrov to Petrovski, Dobrev to Dobrevski. This was done so that the Bulgarians living in Macedonia would have different names in comparison to the Bulgarians that were living in Bulgaria. This change created very strange situations. One brother that lived in Bulgaria had the name Georgi Kulishev while the other brother, from the same family, that was living in Macedonia had the name Lazar Kulishevski. The mass emigration of Bulgarians from Macedonia, who were predominately heading towards North America or Australia trying to save themselves and or their families from Tito's regime, were registered as Macedonian immigrants. The artificially created Macedonian language and Macedonian history had begun to influence the national awareness of the people that were born there after 1944. At graveyards in Macedonia strange phenomena began to occur. After 1944 people are buried with their newly changed family names, Vanche Popovski is buried next to his grandfather who was Ivan Popov.
The first wave of emigration was caused by the merciless defeat by the Turks at the Ilinden uprising of 1903. Entire villages were burned by the Turkish army which had left the villagers with no place to go. Listening to the advice given to them by American missionaries, who were in Bulgaria and Macedonia at that time, they decide to leave their homeland in search for a better life. These first pioneers would pave the way for all future emigrants.
The second wave arrived in 1912 after Bulgaria was defeated by their own allies, which were Serbia and Greece. By the time they had arrived the first immigrant wave had been able to build several Bulgarian churches and organize numerous associations and clubs. They even began to publish Bulgarian newspapers. All of these achievements made it easier for these immigrants to start their life over on the new continent.
The third wave came after the end of the First World War. This is also when Macedonia was forced to become a part of the newly created Yugoslavia. The Bulgarians that were living in Macedonia, whose number was over 1.3 million, were advised to use only the Serbian language and to accept the fact that they no longer lived in Macedonia but that they were living in Southern Serbia. After these events took place the population in this area began to emigrate, in very large numbers, towards North America where many of their relatives, friends or fellow villagers were already living and for the most part had succeeded to establish a normal life.
The fourth wave of Bulgarian emigration came to North America after the end of the Second World War. At the end of the war a secret agreement was made at the Yalta Conference between Roosevelt and Churchill. This agreement would leave Bulgaria and Macedonia to fall under the control of the communist system. The immigrants from this period, which was after 1944, were completely different from all other immigrants that had arrived before them. This was due to the fact that among them there were highly educated individuals including former Bulgarian ministers and other diplomats that were acknowledged around the world. Unfortunately not only do they arrive with their higher education and political experience, but also with their previous political mistakes, hatred come one another and overall dishonest relationships. These factors helped to produce the disease that would lead to future political crises within the emigration community. The name “Motherland Bulgaria" would not be enough for them to reconcile. They quickly divide themselves into different groups, parties, and unions. Overall this would weaken them politically.
These newly formed political groups from the Bulgarian emigration started to fight among themselves either for greater prestige or for a larger number of members. Under the watchful eye of the American government and international institutions they exhausted themselves with petty accusations which lead to a continual downfall of their authority as serious and legitimate organizations.
The fifth wave is brought upon by the fall of communism in Eastern Europe during the year of 1989 and continues to the present day.
                                                            Excerpt from "History of Bulgarian Emigration in North America" by Dr. Ivan Gadjev
  
  
(http://www.promacedonia.org/bugarash/bginus/bginus.jpg) (http://www.promacedonia.org/bugarash/bginus/mbinus.html)

(http://www.promacedonia.org/bugarash/bginus/bgincanada.jpg) (http://www.promacedonia.org/bugarash/bginus/mbinc.html)
(http://www.promacedonia.org/bugarash/bginus/advers1.jpg) (http://www.promacedonia.org/bugarash/bginus/newsad.html)

 
 
(http://www.promacedonia.org/bugarash/bginus/bannerusd2.jpg) (http://www.promacedonia.org/bugarash/bginus/diplomatic.html)

    
(http://www.promacedonia.org/bugarash/bginus/bannerigw2.jpg) (http://www.promacedonia.org/bugarash/bginus/institute.html)

                 
(http://www.promacedonia.org/bugarash/bginus/illinoisbanner.jpg) (http://www.promacedonia.org/bugarash/bginus/illinois.html)
Наслов: Одг: Исторически документи
Поставена од: MacedonBG на Септември 08, 2010, 07:41:16
(http://img413.imageshack.us/img413/3623/1912macedonia.jpg) (http://img8.imageshack.us/img8/8674/1908g.jpg) (http://img833.imageshack.us/img833/741/19071213anacondastandar.jpg) (http://img834.imageshack.us/img834/1360/chetachernopeev.jpg) (http://img690.imageshack.us/img690/1314/image0465h.jpg) (http://img829.imageshack.us/img829/963/image0466.jpg) (http://img836.imageshack.us/img836/9306/radoslavov.jpg) (http://img7.imageshack.us/img7/4134/tashkovoevoda.jpg)
Наслов: Одг: Исторически документи
Поставена од: MacedonBG на Септември 08, 2010, 08:04:45
Macedono-Bulgarian letters
1860 letter by the Bulgarians from Kratovo:
http://macedoniandocuments.blogspot.c... (http://macedoniandocuments.blogspot.com/2009/10/kratovo.html)
1863 Documents by the Bulgarians from Debar:
http://macedoniandocuments.blogspot.c... (http://macedoniandocuments.blogspot.com/2009/11/debar.html)
1863 Documents by the Bulgarians from Veles:
http://macedoniandocuments.blogspot.c... (http://macedoniandocuments.blogspot.com/2009/10/veles.html)
1878 Letter by the Macedonian Bulgarians to the Russian Tzar:
http://macedoniandocuments.blogspot.c... (http://macedoniandocuments.blogspot.com/2009/12/1878-macedonia.html)
1907  VMORO newspaper "Makedono-Odrinski Pregled" with redactor Nikola Naumov  born in Shtip,komita in the cheta of Goce Delchev. In this newspapers  there are also article by K.Misirkov:
http://macedoniandocuments.blogspot.c... (http://macedoniandocuments.blogspot.com/2009/12/revue-macedo-adr.html)
1930  "Memoire Macedoine".  3 brave Bulgarians from Macedonia Grigor  Anastasov from Kavadarci, Dimitar Shalev from Skopie and Dimitar Iliev  from Varosh,Prilep region send petition to the Ligue of the Nations  about the sufering of the Bulgarians in Macedonia under Serbian rule:
http://macedoniandocuments.blogspot.c... (http://macedoniandocuments.blogspot.com/2009/12/memoire-macedoine.html)

1963 "Makedonska Tribuna" ,newspapers of the MPO Macedonian Patriotic Organisation.
http://macedoniandocuments.blogspot.c... (http://macedoniandocuments.blogspot.com/2009/12/1963-makedonska-tribuna.html)
List of 222 civilian Bulgarians from Macedonia killed by the Serbian ocupators of Vardar Macedonia:
http://macedoniandocuments.blogspot.c... (http://www.youtube.com/redirect?q=http%3A%2F%2Fmacedoniandocuments.blogspot.com%2F2009%2F04%2Fserbian-terror-in-macedonia-and-western.html&session_token=QYudCxDq4-Bao2I7S93TL3hK8h58MTI4NDA1NTAxNA%3D%3D)
Наслов: Одг: Исторически документи
Поставена од: MacedonBG на Септември 08, 2010, 08:23:14
The seals of MPO

My Blog with thousands of documents abot the history of the Macedonian Bulgarians:


http://macedoniandocuments.blogspot.com/2009/02/goce-delchev.html

More documents about Macedonia:

http://macedonia-history.blogspot.com/ http://www.youtube.com/watch?v=lnKz38zQcm4&feature=related (http://img830.imageshack.us/img830/6061/58627145196152183286101.jpg) (http://img94.imageshack.us/img94/6843/58627145196155516619101.jpg) (http://img227.imageshack.us/img227/6553/58627145196158849952101.jpg) (http://img843.imageshack.us/img843/1392/58652145196135516621101.jpg)
Наслов: Одг: Исторически документи
Поставена од: Competent на Октомври 17, 2010, 05:52:55
Едно разкритие за междуособните борби във ВМРО през 1924-1934 г.

http://bulgariamakedonia.net/index.php?br=36&stat=491
Наслов: Одг: Исторически документи
Поставена од: bagain на Октомври 17, 2010, 12:58:54
Егейци искат да се заселват в България от Югославия
(http://photos-f.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-snc3/hs141.snc3/16831_104829712875605_100000457291800_124211_2028588_n.jpg)
Българска Мъжка Гимназия в Битола
(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/09/Nikola_Karev_Bulgarian_Gymnasium_Bitolya.jpg/800px-Nikola_Karev_Bulgarian_Gymnasium_Bitolya.jpg)




Наслов: Одг: Исторически документи
Поставена од: bagain на Октомври 17, 2010, 09:23:23
Ню Йорк Таймс:

(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/en/b/b4/Goce_Delchev_killed.jpg)

Вестник "Политика" за атентата срещу Велимир Прелич

(http://media.snimka.bg/0220/006695210-big.jpg)

И нещо много интересно - Свидетелството (дипломата) на Гьорче Петров, където за народност пише ПРАВОСЛАВЕН БЪЛГАРИН :D :D :D

(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/c/ca/Giorche_petrov_svidetelstvo.jpg)






Наслов: Одг: Исторически документи
Поставена од: MacedonBG на Декември 07, 2010, 10:06:18
Интересно.. вече и сръбската историграфия си признава че Цар Самуил е българин. http://www.youtube.com/watch?v=2Ba4VK_dwlA&feature=player (http://www.youtube.com/watch?v=2Ba4VK_dwlA&feature=player)
Наслов: Одг: Исторически документи
Поставена од: Competent на Декември 18, 2010, 04:51:23
Истината за Македония през очите на един французин

http://video.bgnes.com/view/11787
Наслов: Одг: Исторически документи
Поставена од: тиквешанка на Јануари 09, 2011, 11:27:09
Во својата Автобиографија Прличев се декларирал како Бугарин.

(http://i962.photobucket.com/albums/ae107/Daskalova/Grigor%20Prlicev/DSC01792-1.jpg)

(http://i962.photobucket.com/albums/ae107/Daskalova/Grigor%20Prlicev/DSC01794-1.jpg)

(http://i962.photobucket.com/albums/ae107/Daskalova/Grigor%20Prlicev/DSC01795-1.jpg)



Наслов: Одг: Исторически документи
Поставена од: MacedonBG на Февруари 17, 2011, 11:30:51
Македонската народна банка е основана през март 1929 година от Националния комитет на македонските братства в България. Дейността ѝ започва с 20 милиона лева дялов капитал. Банката започва да функционира на 26 юни 1929 година. Седалището на банката е в София, а в 1930 година са открити клонове и в Свети Врач, Петрич, Неврокоп и Горна Джумая. Банката кредитира по-едрите търговци, индустриалци и занаятчии. В 1930 година капиталът ѝ е удвоен на 40 милиона лева. http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B0 (http://img249.imageshack.us/img249/9619/800pxmakedonskanarodnab.jpg) (http://img413.imageshack.us/img413/9619/800pxmakedonskanarodnab.jpg)
Наслов: Одг: Исторически документи
Поставена од: тиквешанка на Март 20, 2011, 06:35:56
(http://i962.photobucket.com/albums/ae107/Daskalova/2001/188590_172416759476819_100001254885186_445578_2018252_n.jpg)

(http://i962.photobucket.com/albums/ae107/Daskalova/2001/196095_172416869476808_100001254885186_445585_3590388_n-1.jpg)

(http://i962.photobucket.com/albums/ae107/Daskalova/2001/197168_172416779476817_100001254885186_445579_3910824_n.jpg)

(http://i962.photobucket.com/albums/ae107/Daskalova/2001/196168_172416789476816_100001254885186_445580_379686_n.jpg)

(http://i962.photobucket.com/albums/ae107/Daskalova/2001/197033_172416806143481_100001254885186_445581_4434458_n.jpg)

(http://i962.photobucket.com/albums/ae107/Daskalova/2001/190263_172416826143479_100001254885186_445582_1983097_n.jpg)

(http://i962.photobucket.com/albums/ae107/Daskalova/2001/197332_172416832810145_100001254885186_445583_5220643_n.jpg)

(http://i962.photobucket.com/albums/ae107/Daskalova/2001/196453_172416852810143_100001254885186_445584_5655371_n.jpg)

(http://i962.photobucket.com/albums/ae107/Daskalova/2001/199550_172953766089785_100001254885186_448612_4501488_n.jpg)

(http://i962.photobucket.com/albums/ae107/Daskalova/2001/196095_172416869476808_100001254885186_445585_3590388_n-2.jpg)

(http://i962.photobucket.com/albums/ae107/Daskalova/2001/199112_173256649392830_100001254885186_450515_3463994_n.jpg)

(http://i962.photobucket.com/albums/ae107/Daskalova/2001/197228_172416889476806_100001254885186_445586_630910_n.jpg)

(http://i962.photobucket.com/albums/ae107/Daskalova/2001/189338_172416906143471_100001254885186_445587_990061_n.jpg)

Наслов: Одг: Исторически документи
Поставена од: MacedonBG на Мај 15, 2011, 06:05:26
(http://img695.imageshack.us/img695/3197/22734217151714957361210.jpg)
Наслов: Одг: Исторически документи
Поставена од: MacedonBG на Јуни 20, 2011, 02:25:24
(http://img827.imageshack.us/img827/3328/26703119470560077021581.jpg) "DANICA" е Хърватски независен вестник. В броя си от Септември 1950 коментират Македонския въпрос....

-"Македонците са Българи,под србско-югословенски диктат ,наричани първо "сърби",по късно "югословени",а сега "македонци",и ако в етнографски смисъл не съществува македонски народ,а само македонски Българи,македонски Албанци,македонски Турци и т.н. В Гърция македонските Българи ги нарекоха "Българско говорящи Гърци"!"
Наслов: Одг: Исторически документи
Поставена од: Стариот на Јули 05, 2011, 04:27:45
Смехотворните фалшификации продължават

(http://img10.imageshack.us/img10/4650/znamezagorichani.jpg)

Коментар от ФЕЙСБУК :

Македонистите са нагли и арогантни.Не се притесняват да фалшифицират и едни от най големите Български светини,нашите революционни знамена... Илинденското знаме на Загоричани. На оригинала ясно се чете " Свобода или Смърть" ,и 20 Юли 1903 на Български език и азбука..Докато на фалшификата пише на сръбски "Слобода или Смрт" и 2 Август...

http://berasil.deviantart.com/art/Zagorichani-Revolutionary-Flag-173209413
Наслов: Одг: Исторически документи
Поставена од: тиквешанка на Декември 26, 2013, 11:57:01
http://www.promacedonia.org/bugarash/bginus/mbinus.html

"РЕЗОЛЮЦИЯ НА МАКЕДОНО - БЪЛГАРСКИЯ КОНГРЕСЪ, ДЪРЖАНЪ НА 1 - 6 ДЕКЕМВРИ 1918 ГОДИНА ВЪ ЧИКАГО ЗА СВОБОДАТА НА МАКЕДОНИЯ И ОБЕДИНЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОДЪ

До Почитаемия Удроу Уилсънъ,Президентъ на Съед. Държави въ Америка,Парижъ, Франция

Г-н Президентъ,

Подписаните двесте делегати представляващи 40,000 българи отъ Македония, живущи въ разните градове на Съединените държави въ Америка, сме събрани на конгресъ въ Чикаго.


Преди всичко, ние считаме за свой приятенъ дългъ да изкажемъ нашите най-сърдечни благодарности къмъ великия американски народъ, за любезния приемъ и гостоприемство, указани намъ отъ деня на нашето пристигане въ тази страна - прибежище на угнетените.

При това, ние не можемъ да не оценимъ заслугите на американските пионери и влиянието на техните институти между нашия народъ презъ последните 60 - 70 години.

Ползувайки се отъ свободата на страната, ние представяме оценение на президента на Съединените Държави следующите факти:

1. Ние сме родени, израстнали, възпитани и живели въ разните градове и села на Македония: Скопие, Тетово, Дебъръ, Охридъ, Костуръ, Леринъ, Воденъ, Битоля, Прилепъ, Велесъ, Гевгели, Дойранъ, Кукушъ, Радовишъ, Малешево, Щипъ, Кочани, Кратово, Куманово, Паланка, Демиръ-Хисаръ, Сересъ, Драма, Ресенъ, Тиквешъ, Струга, Енидже-Вардаръ, Солунъ и околиитъе имъ, по настоящемъ подъ сръбско и гръцко иго, до като принудени отъ жестокото бивше турско правителство, избегали сме въ свободните държави на Америка, където се радваме на пълна свобода и правда, но въпреки туй, не можемъ да престанемъ да мислимъ за нашата родна страна, където сме изоставили нашите семейства, жени и деца - а това е най-свещената длъжностъ за всеки единъ човекъ.

2. Ний, които за по-вече отъ половинъ столетие сме се борили и били срещу Турция за свобода, доживехме да видиме нашите идеали осуетени, вследствие на позорния Букурещки договоръ въ 1913 год., срещу който на времето издигнахме гласътъ си на протестъ отъ Америка и който договоръ, като единъ актъ на насилие, донесе нови болезнени усложнения на Балканите, когато избухна великата война, като хвърли България на страната на Германия срещу Сърбия, обстоятелство, което на времето ползува само Германия.

3. Ний сме частъ отъ това население, чийто бащи и деца са се борили срещу гръцкото религиозно иго и преди още Българското Царство да е съществувало, беха създателите на нашата църковна организация - Българската Екзархия въ Цариградъ.

4. Ние тукъ сме само една частъ отъ 1,200,000 то славянско население на Македония, което говори нищо, освенъ български, но ние желаемъ да споменемъ, че нашата воля е изложена свободно, безъ всекакво външно влияние или насилие.

5. Ний нема да споменемъ тукъ нищо досежно мненията на пътешественици и етнографи, които са установили българската националностъ на християнското население на Македония, но взимаме свободата да заявимъ, че по никой начинъ не ще бъде справедливо да останемъ подъ сръбско или гръцко иго, когато принципътъ за САМООПРЕДЕЛЯНЕТО И ОБЕДИНЕНИЕТО НА НАЦИИТЕ е така тържествено прокламиранъ.

По поводъ на всичко казано, конгреса взе следнята

РЕЗОЛЮЦИЯ

Въ името на великите принципи, които Господинъ Президента на Съединените Държави въ Америка прокламира и които го ръководятъ въ светската му политика, най-учтиво да се помоли той да упражни най-добрите си усилия предъ Мировата Конференция, щото нашата родна страна Македония, да бъде поставена въ границите на нашето общо Отечество - България, като попречи на една политика на разцепление и разпокъсване на родната ни страна.


Конгресътъ не се съмнева, че Господинъ Президента ще защити една справедлива кауза, защото това е една отъ неговите свещени цели - да се даде свобода и животъ на всека нация, едничкия начинъ за достигане на траенъ миръ, до като въ случай на неправда, биха се оставили семена на бунтъ и национални движения - една опасностъ за бъдащите поколения.

Конгресътъ искрено верва, какво Господинъ Президента на Съединените Държави въ Америка ще се застъпи за нашата свобода и национално обединение и му пожелава успехъ въ мисията за САМООПРЕДЕЛЯНЕТО И ОБЕДИНЕНИЕТО НА НАЦИИТЕ.

Председателъ на конгреса: протонерей Д. НАКОВЪ
Секретаръ: АЛЕКСАНДЪР БЕЛИЕВЪ
"

Реклами от началото на века на македонски българи в САЩ

"Some of the Bulgarian emigrants from Macedonia were masters of a craft or a profession and managed to develop their own small business in the New World. Others opened hotels or eating houses. They began to use the emigrant newspapers as a way to become more popular among the community by publishing there different kinds of advertisements, in which they clearly stated their national origin and identity. Here you can see examples of those advertisements from the beginning of the 20th century."

http://www.promacedonia.org/bugarash/bginus/newsad.html

http://www.kroraina.com/knigi/bugarash/reklami/index.html
Наслов: Одг: Исторически документи
Поставена од: тиквешанка на Јануари 05, 2014, 12:53:21
НАРОДЕНЪ ГЛАСЪ - 1907 г., Granite City, U.S.A.

http://kroraina.com/bugarash/mbinna/narodenglas/naroden_glas.html

- Александър Шуменов от Ресенско, Македония - подпредседател на 'Народенъ гласъ"
- К.А.Мицаревъ от с. Пътеле, Македония - един от първите стопани на "Народенъ гласъ"
- - Васил Граматиков от с. Екши Су, Леринско - редактор и секретар на 'Народенъ гласъ"
- П.В.Гошевъ от с. Ракита, Македония - един от основачите на "Народенъ гласъ"


"Запазената документация, свързана с историята на българската емиграция в Съединените щати, показва, че ролята на безспорен пионер в развитието на българския културен бизнес сред емиграцията се пада на акционерното дружество "Народен глас". То е основано през 1907 година в град Гранит сити, щата Илиноис. Началото му е положено през втората половина на 1906 година. Инициативата е поета от четирите основни търговски къщи в Гранит сити и Медисън - тези на Константин Мицарев и Никола Алабаков (Гранит сити) и Лазаров и Евангелов и "Гичо" в Медисън. А функцията на непосредствени изпълнители е подета от българите Христо Недялков и Атанас Матеев...

Важна роля за цялостното по-нататъшно възходящо развитие на българската издателска фирма в Съединените щати изиграват още двама български емигранти - Васил Граматиков и Александър Шуменов. Граматиков е роден в село Екши Су, Леринско. Средното си образование започва в гръцка гимназия в град Лерин, а се дипломира в Битолската българска гимназия. След това няколко години живее и работи в град Пловдив, където създава и семейство. Знае гръцки, турски и френски език. През 1910 година пристига в град Индианаполис, щат Индиана, и там научава и английски език при Димитър Медичков. Така че, когато Васил Стефанов се нуждае от нови съдружници, за да може да осъществи проектите си за разширяването на първото българско издателство в Съединените щати, и решава да покани Васил Граматиков да стане съдружник във фирмата "Народен глас", Граматиков вече е един добре подготвен човек за работа в културния бизнес. През пролетта на 1912 година издателската фирма "Народен глас" вече се движи от Васил Стефанов и неговия нов съдружник Васил Граматиков. Вестникът излиза редовно, а останалите печатарски услуги се извършват качествено и в срок. Затова приходите от абонамент, рекламата, публикувана върху страниците на вестник "Народен глас", и публикуването на чужди издания, продължават да растат, като към края на 1911 година за пръв път надхвърлят 10 000 долара-една добра печалба за времето си. Добрият финансов резултат показва, че първата фирма, работеща на новоформиращия се български емигрантски културен пазар в Съединените щати, работи в правилна посока. Затова през май 1912 година Васил Стефанов и Васил Граматиков пристъпват към осъществяването на нов проект, свързан с по-нататъшното разширяване на предприятието им.

По това време в град Гранит сити живее и българинът Александър Шуменов. Той открива първата книжарница в Америка за доставката от България и продажба сред емиграцията в Съединените щати на разнообразна книжнина на български език (библии, буквари, художествена литература, календари и др. - главно издания на издателство "Христо Г. Данов"). Шуменов е роден в Ресенско, Македония. Няколко години живее и работи в Цариград и София. През 1906 година пристига в Съединените щати и отваря книжарницата си. Големите трудности обаче, които среща в своята търговия, го подтикват той също да потърси съдружници. Така близките бизнес интереси на издателската фирма "Народен глас" и първата българска книжарница в САЩ стават база за обединението на двете предприятия, работещи успоредно за формирането на самостоен български културен пазар сред емиграцията зад океана. Преговорите за сдружаването се водят през май 1912 година, а през месец юни е основано ново, съвместно акционерно дружество "Първо Българско Издателско Дружество - "Народен глас" Пъблишинк Ко". Същият месец то е регистрирано по търговския закон на щата Илиноис и започва работа. За председател и касиер на фирмата е избран Васил Стефанов, подпредседател става Александър Шуменов, а Васил Граматиков е определен за секретар...

През октомври 1912 година избухва Балканската война. Тогава пламва "небивал глад", по израза на един съвременник, за информация от родината. Поради това "тиражът на вестника, а така също и обявленията и приходите се удвоиха и утроиха” по сведения на самите акционери. Освен увеличаването на печалбата издателската фирма "Народен глас" по това време спечелва и изключително висок морален престиж сред емиграцията. По инициатива на Васил Стефанов вестник "Народен глас" открива подписка за набирането на доброволни помощи, събирани от емиграцията за подпомагането на Българския червен кръст и ранените войници по време на Балканската война. Общо за два - три месеца вестник "Народен глас" събира и изпраща в София сумата от 7000 долара. Общо през цялата война сумата на събираните дарения надхвърля 100 000 долара. В израз на благодарност цар Фердинанд, царица Елеонора и премиерът на България, Иван Евстатиев Гешов, изпращат неколкократно благодарствени телеграми за изключително полезната народолюбива кампания, организирана от вестник "Народен глас". Така в масовото съзнание на емиграцията се утвърждава представата, че издателската фирма "Народен глас" е получила и формалното "институционализиране" като безспорен лидер на духовния живот на диаспората - обстоятелство, което увеличава още повече моралната тежест и авторитета на всичко онова, което Васил Стефанов и неговите съдружници пишат по-късно. Затова, когато през август - септември 1913 година в Съединените американски щати съзрява идеята за свикването на първия общоемигрантски конгрес, вестник "Народен глас" се налага като инструмент, който съдейства най-много за подготовката и създаването на "Българо-македонския народен съюз в САЩ". Всички тези обстоятелства позволяват издателската фирма "Народен глас" да се стабилизира напълно и окончателно като главен фактор, опериращ на българския емигрантски културен пазар в Северна Америка...

Обобщена, цялостната дейност на издателско-търговската фирма "Народен глас" показва, че тя трябва да се посочи и като един от най-динамично работещите фактори за увеличаване на общия стокооборот при търговския обмен, реализиран между България и Съединените щати изобщо. Ако се изключи розовото масло, нито един друг продукт, създаден в България, не присъства така масово на американския регионален пазар (т.е. на "българския емигрантски културен пазар" в САЩ), както книгите, печатани в София. Следователно фирмата, работеща на българския емигрантски културен пазар в Съединените щати, дава най-голям принос в сравнение с всички останали дялове на българския емигрантски бизнес за общото развитие на двустранните търговски отношения между България и Съединените щати. И още нещо - културният бизнес създава един от най-надеждните инструменти за съхраняването на българското национално съзнание сред емиграцията. С перспектива за формирането и на едно пробългарско лоби. Защото наличието на богатата "културна следа", останала от функционирането на българския емигрантски културен пазар в Съединените щати през първата половина на XX век, позволява да се поддържа будно българското национално съзнание и сред второто емигрантско поколение, налице е научна аргументация за защита на националните интереси на българския народ..."
Наслов: Одг: Исторически документи
Поставена од: тиквешанка на Јануари 06, 2014, 08:30:31
История на град София, Ню Мексико - 1911 г.

http://kroraina.com/bugarash/mbinna/sofianm.html

Снимка: Българска земеделска колония в гр. София, щат Ню Мексико 1918 г.
1. Митю Констадинов от България
2. Иван Костадинов от България
3. Ганчо Белчев от България
4. Иван Стоянов от Македония
5. Ристо Наумов от Македония
6. Коста Димитров от Македония
7. Ристо Почев от България
8. Колю Илиев от България

"Най-старата българска земеделска колония в Съединените щати е основана през пролетта на 1911 година в щата Ню Мексико. Инициатори за нейното създаване са братята Димитър и Иван Костадинови. През 1911 година те първи наемат 320 акра земя от държавния фонд и организират свое производство. След двегодишни усилия обаче братя Костадинови се убеждават, че нямат шанс да се наложат само със своите възможности като преуспяващи еднолични фермери. Затова те решават да поканят при себе си още българите Ганчо Белчев, Иван Стоянов, Христо Наумов, Коста Димитров, Ристо Почев и Колю Илиев. С тях братя Костадинови се познават от предишната им съвместна работа по фабрики и строителни обекти - особено по железопътните линии. Шестимата нови съдружници пристигат през пролетта на 1914 година, когато едноличната фирма, организирана от братя Костадинови, е преобразувана в земеделска кооперация.

Впрочем осемте българи предпочитат да се наричат "Първа българска земеделска колония". Постепенно колонистите се задомяват, така че броят на безплатните работни ръце се удвоява. До 1918 година, когато тази колония прави първото публично обобщение за своята дейност и успехи, се раждат и седем деца. Осемте български семейства намират общ език за колективен живот и работата им потръгва. Наета е допълнително количество обработваема земя, така че към края на Първата световна война всяко семейство в колонията вече обработва от 120 до 150 акра земя. Натрупаният опит позволява на кооператорите да специализират производството си: "Произвеждат се следните продукти, се казва в едно рекламно съобщение на колонията - жито, царевица, боб, просо, картофи, но най-много се сее боб, от който всеки обработва по 60 до 70 акра и който има много добра цена".

Търсенето на селскостопанската продукция през годините на Първата световна война е голямо. Изкупуването на произведеното осигурява редовни доходи на колонистите. Така са спечелени средства, с които те успяват да си закупят необходимите им 124 селскостопански машини. С тях българите започват да обработват по-добре и по-лесно стопанисваната земя от кооперацията.

През 1916 година осемте български семейства получават "афидатив" - официалния документ от държавата за правото да владеят усвоените от тях площи. Това вече им позволява с колективни усилия да си построят и къщи за всяко семейство. По този начин около българската земеделска колония в Ню Мексико възниква ново селище. Колонистите решават единодушно да го кръстят "София" - на името на българската столица. А тъй като новата София е разположена на важен кръстопът, щатските власти в Ню Мексико откриват там веднага и пощенска станция. Отворени са и няколко магазина.

Възможността да се говори по телефона, да се получава кореспонденция и писма привличат още хора. Така градчето София се разраства. А пионерите на българското кооперативно фермерство - братята Димитър и Иван Костадинови, до смъртта си минават за най-авторитетните хора там, тъй като те са негови основатели.

За да са ясни отговорностите, земята в колонията се обработва на "фамилен принцип". Така всяко семейство знае точно коя земя обработва и съответно притежава за нея отделен крепостен акт. По-късно, през междувоенния период, отделните семейства стават и пълноправни собственици на култивираната от тях земя. Кооперирането на усилията се прилага главно при закупуването на скъпите селскостопански машини с обединени финанси и при събирането на реколтата. Така се намалява обемът на неизбежните индивидуални инвестиции в средства за производство, максимално се уплътнява заетостта на техниката и се свежда до минимум опасността реколтата да пострада поради ненавременно прибиране.

Първата земеделска колония, основана от българи в Съединените щати, се развива възходящо като кооперативен тип селскостопанска фирма до 1920 година. Тогава, възползвайки се от правото си да закупят земята, стопаните стават нейни частни собственици. Няколко души от тях обаче решават впоследствие да продадат частните си ферми на добра цена и през 20-те години се завръщат в България. Останалите продължават между двете световни войни като еднолични фермери. Въпреки това успехът на българската земеделска колония София в Ню Мексико, се дава за пример от емиграцията за значително по-големите възможности българите да се наложат и във фермерското производство посредством кооперативния принцип за подпомагане между хората при обработването на земята и реализацията на реколтата. Затова опитите на българите да пробият и в аграрния сектор на американската икономика по кооперативен (колективен) начин, продължават."
Наслов: Одг: Исторически документи
Поставена од: тиквешанка на Мај 09, 2014, 09:59:16
Писмо на Дебърското братство до министър-председателя Богдан Филов, 10 октомври 1940 г. с подписа на Стамат Стаматов

"Дебърско Благотворително Братство
10 октомврий 1940 г.

До Господина Министъръ - Председателя и до Господина Министра на Външните Работи в Царство България


Господинъ министре,
Събитията, които ставатъ излагатъ на всички ни не само по-голема бдителностъ, но и предвидливостъ.
В голема надежда сме, че българския народъ ще бъде удовлетворенъ и ще получи своето обединение.
Ние верваме, че българското правителство, което стои винаги съ пълна пушка, е готово да защити народните права, ако би се накарнили законните му искания, по отношение българските земи въ западна посока - МАКЕДОНИЯ.
Географските граници на тая отъ векове българска страна са известни и трябва да бъдатъ запазени въ техната целостъ. Нас бежанците отъ чутовно Дебърско съ право ни тревожи съседството, не на Албания, а на нейната покровителка Италия, която днесъ има всичката властъ да наруши географската граница на Македония, особенно на съседно Дебърско. За това, Господинъ Министре, Ви представляваме едно изложение, което има за целъ да докаже, че Дебърско, което е частъ отъ Македония, не може да живее вънъ отъ нея.
Най-после, Дебърско, което за гордостъ на българския народъ, е запазило презъ всички времена на чуждото робство: вярата, езикътъ и народностьта, ще бъде защитено съ всички сили за да се приюти къмъ Майката Отечество България.

Председателъ на братствената организация,
Полковникъ отъ запаса: Стамат Стаматов
Секретаръ: Мартинъ п. Арсовъ


Стамат Стаматов е български офицер, деец на македонската емиграция в България, дългогодишен председател на Дебърското благотворително братство, роден в дебърското село Дренок...

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D1%82_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%BE%D0%B2_(%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%86%D0%B5%D1%80)

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/7/79/Debarsko_Bratstvo_Letter_10_October_1940.jpg

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%8A%D1%8E%D0%B7_%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B8

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/7/79/Debarsko_Bratstvo_Letter_10_October_1940.jpg

Наслов: Одг: Исторически документи
Поставена од: тиквешанка на Август 27, 2014, 08:54:31
АФЕРАТА "МИС СТОУН"

http://www.kroraina.com/knigi/bugarash/stone/index.html

http://www.kroraina.com/knigi/bugarash/stone/ms6.html

https://www.youtube.com/watch?v=KMaqaWeAC_M

http://cochranfamily.net/popstefanov/popstep5h.htm

http://www.loc.gov/rr/news/topics/missStone.html#linkshttp://www.loc.gov/rr/news/topics/missStone.html#links

https://archive.org/details/missstoneaffaira00carp
Наслов: Одг: Исторически документи
Поставена од: тиквешанка на Септември 19, 2014, 07:00:58
Българските акционни комитети в Македония — 1941 г.

http://macedonia.kroraina.com/dm2/minchev_bg_akcionni.pdf

"Българите от Македония и Одринско не се примиряват с решенията на Берлинския конгрес от 1878 г. Те изразяват своя стремеж за освобождение и за обединение с България по различни начини. Този стремеж проличава най-ярко чрез разгърналата се масова въоръжена революционна борба на българите в поробените краища. Върхови моменти в тази борба са въстанията — Кресненско-Разложкото от 1878—1879 г., Мелнишкото (Четническата акция) от 1895 г., Горноджумайското от 1902 г., Илинденско-Преображенското от 1903 г., Тиквешкото и Охридско-Дебърското от 1913 г., както и войните, водени от българската държава за освобождение и обединение на поробените земи — Сръбско-българската от 1885 г., Балканските (1912—1913 г.) и Първата световна война (1914—1918 г.). В тях българите от Македония и Одринско участвуват масово...

Като се има предвид значимостта на проблема — отношението на населението на Македония към българската държава в един такъв критичен момент, какъвто е освобождението на Македония през 1941 г., наложително е той да бъде осветлен изчерпателно...Българското население в Македония посреща с нескривана радост разгрома на кралска Югославия. В разпадането ѝ съзира края на продължилото 23 години робство. Ето защо няма нищо чудно в това, че мобилизираните в югославската армия българи от Вардарска Македония отказват да се бият и хвърлят оръжието си...Югославия е разгромена за кратки срокове и се разпада. На правителствено равнище се водят преговори за присъединяване на Македония към България. При така променената политическа обстановка Стефанов и Хаджикимов решават, че тяхната задача ще трябва да се сведе до създаването на централен комитет с мрежа от комитети — градски и селски, които да завземат властта и да обявят присъединяване към България. Едно такова организиране на народа би се явило в помощ на българската власт, която може би ще се установи там и която би била слабо запозната с местните условия...

Времето, в което се развиват описваните събития, протича бурно, обстановката се изменя с дни и с часове. Въпросът за властта виси във въздуха. За всички вече е ясно, че сръбските войски ще бъдат прогонени, а заедно с тях ще си отидат и омразните сръбски власти. Населението не може да не се вълнува. Така на 8 април в 21,00 ч. вечерта в Галички хан — срещу църквата „Свети Димитър", се е състояло съвещание, на което е поставен висящият пред всички въпрос „Какво да се прави?". Какво следва да се направи в тези съдбоносни дни, и то така да се направи, че да не се пропусне моментът, както толкова пъти се е случвало, за освобождаване на Македония. На това събрание присъствуват Димитър Гюзелев, Димитър Чкатров, Тома Кленков, Иван Пиперков и други известни дейци на ВМРО... Като най-авторитетна фигура от местните скопски дейци тук се очертал Спиро Китинчев — михайловист, който всъщност бил главен организатор...Те отпечатали позив до скопските граждани, носещ подписите на Спиро Китинчев, Димитър Чкатров, Димитър Гюзелев, Тома Кленков, Иван Пиперков и др., призоваващ ги да се мобилизират за оказване отпор на запазените в Скопие сръбски административни власти.

След неколкодневни консултации, разисквания и убеждаване на 13 април в дома на Спиро Китинчев в Скопие, се обсъжда създаденото положение с освобождението на Македония от сръбско и гръцко робство. Съвещанието се провежда в двора на открито. Отчита се, че една от първите задачи на новосъздадената организация е да се регулират отношенията с германските власти. Възниква въпросът, какво название да се даде на организацията. На устата на всички събрали се е думата „комитет", която си е извоювала трайно място в съзнанието на българина още от революционната борба против османското робство. Наред с това обаче по идея на Васил Хаджикимов комитетът бива наречен „акционен", тъй като се създава в името на някаква акция, а именно — овладяване на властта и присъединяване на Вардарска Македония към България. Всички по-нататъшни действия на комитета са подчинени на тази основна задача. В крайна сметка официалното название, което се чете върху печата на комитета, е БЪЛГАРСКИ ЦЕНТРАЛЕН АКЦИОНЕН КОМИТЕТ НА МАКЕДОНИЯ. Останалите комитети носят названието МЕСТЕН БЪЛГАРСКИ АКЦИОНЕН КОМИТЕТ. Териториалният обхват на комитета е цяла Македония в нейните етнографски български граници. Избран е Централен комитет в състав от 32 души. Централният комитет избира Изпълнителен комитет в състав: председател Стефан Стефанов, подпредседател Спиро Китинчев, секретар-организатор Васил Хаджикимов, касиер Крум Органджиев и съветници Благой Попанков, Иван Пиперков, д-р Александър Георгиев и Илия Атанасов. Член на Централния комитет е и Тома Дрангов — братът на прославения офицер от българската армия Борис Дрангов, загинал през Първата световна война. Една от първите задачи на Централния комитет е да издаде декларация, с която да обяви в цяла Македония за конституирането си и да обяви своята линия. В декларацията се казва:
„БЪЛГАРИ!
Македония е свободна! Свободна е Македония за вечни времена!
Настъпи краят на робството, под което Македония изнемогваше до преди няколко дни само. Вековното македонско робство, гръцко, турско и сръбско, духовно и политическо, а в XX век и икономическо и социално, изчезна завинаги. Един велик идеал, свободата, за която Македония води вековни борби с безпримерен стоицизъм и безбройни свидни саможертви, е вече действителност. Усилията на цар Борис III да доведе това велико дело до щастливо осъществяване се увенчаха с окончателен и блестящ успех. Водачът на една велика световна революция, водачът на могъщия германски народ, заповяда на своите славни и победоносни войски и в сътрудничество със съюзника си Италия да извоюва свободата на нашата мила Родина, на нашата велика мъченица, на многострадална Македония. Македония е вече свободна и е вече в общобългарската национална общност. Българският народ в Македония е дълбоко развълнуван и изпълнен с неизмерна радост и признателност към Царя на българите, към Цар Борис III, към великия водач на могъщия германски Райх Адолф Хитлер и към дуче — създателя на приятелска Италия!
Да живее Цар Борис III!
Да живее Адолф Хитлер — могъщият водач на великия германски народ!
Да живее Бенито Мусолини — дуче на съюзническа Италия!
Да живее свободата!
Български централен акционен комитет за Македония!"
Отдолу следват имената на всички членове на БЦАК. По такъв начин чрез тази декларация се обявява съвсем накратко пред народа възприетата линия: присъединяване към България. Въпреки че български официални власти все още няма, те ще дойдат след седмица-две.

На заседание на председателите на легалните македонски организации в България, състояло се на 15 юли 1940 г., е издадена следната декларация:
„Управителните съвети на Съюза на Македонските културно-просветни и благотворителни братства в България, на Македонския научен институт, на Илинденската организация, на Македоно-одринското опълчение и на Македонския женски съюз считат за свой дълг да направят следната ДЕКЛАРАЦИЯ:
„Свободната част от българския народ и българите от и в Македония са дали безброй кървави жертви в многобройните въстания и във войните за освобождението на Македония от турското, а впоследствие от сръбското и от гръцкото иго.
Ето защо днес, когато съдбините и политическите граници на народите в Европа ще се определят за столетия, ние считаме, че македонският въпрос трябва да се постави за разрешаване пред меродавните фактори в България и в чужбина така:
Македония, целокупна и неделима в нейните географски граници, да се прибере към майката отечество България, като не се допусне никакъв дележ.
15 юлий 1940 год."
Декларацията е подписана от председателите на Македонското културно-просветно и благотворително братство, на Македонския научен институт, на Илинденската организация, на Съюза на македоно-одринските опълченски дружества и на Македонския женски съюз.

В освободените от сърбите земи е поставено началото на българския печат. След 24 години отново пак се появява българското слово от чисто български вестници. Вестникът е наречен „Македония" и в  него се публикуват повечето от документите и решенията на Централния комитет. Първият му брой излиза на 15 април 1941 г., т. е. само два дни след учредяването на БЦАК. Директор — издател на вестника, е Стефан Стефанов, редактори са Васил Хаджикимов и д-р Борис Благоев. БЦАК решава не само въпроса за финансовото осигуряване на вестника. Той взема мерки за ремонтирането и възстановяването на радио Скопие, която е повредена умишлено от сърбите, за да не бъде използувана от македонските българи. За кратко време радиостанцията е ремонтирана и разнася по ефира вестта за създаването на акционните комитети.  За 24 часа Централният комитет закупува платове, ушива български трицветни знамена и с тях се обкичва всяка българска къща. Градът заприличва на обикновен, празнично обкичен български град. Българският трибагреник се развява из града, въпреки че в него няма нито един представител на официална България. Подпредседателят на БЦАК Спиро Китинчев е избран за кмет на общината, а за негови помощници — Благой Попанков, Благой Панчев, Кирил Жерновски и Крум Органджиев. Като помощен персонал влизат Кирил Пенушлийски, Кирил Георгиев и др.

На следния ден — 30 май, Хаджикимов формира комитет в Кавадарци — главния град на Тиквешко. Свиканото общогражданско събрание избира за председател на комитета Благой Анастасов. Подпредседател е Христо Сеизов, секретари Георги Бадев и Славчо Темков, касиер Блажо Шкартов и съветници Благой Еленов, Петър Тодоров, Никола Шишков, Васил Хадживасилев, Методи Манев, Благой Григоров, Пане Шахиязов, Димитър Апостолов, Христо Чулев и свещеник Благой Захарков (документ № 28). Това не означава обаче, че в Кавадарци са очаквали идването на Хаджикимов, за да образуват комитет. Както и на други места, така и тук много преди това е образуван такъв. Още на 23 април 1941 г. в града се е състояло общогражданско събрание, на което за председател на акционния комитет е бил избран Васил Сеизов. Събранието е гласувало изпращането на приветствено писмо до цар Борис III, титулувайки го „цар на всички българи". В писмото се отправя молба „цяла и неделима Македония да бъде включена в границите на обединена България" (документ № 29):
ПРИВЕТСТВЕНО ПИСМО ОТ МЕСТНИЯ АКЦИОНЕН КОМИТЕТ В КАВАДАРЦИ ДО ЦАР БОРИС III ВЪВ ВРЪЗКА С ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА МАКЕДОНИЯ
Кавадарци, 24 април 1941 г.
Българското население в Тиквеш (Кавадарци и околията), прочута крепост на българщината, е неописуемо щастливо, че слънцето на свободата вече грее и над мъченическа до вчера Македония. То приветствува най-почтително своя любим цар, , царя на всички българи[,] и моли по-скоро цяла и неделима Македония да бъде включена в границите на обединена България.
Васил Сеизов,
председател на акционния комитет,
избран на общогражданското събрание на 23 т. м.
ЦДИА, ф. 3, оп. 1, а. е. 1198. Оригинал, ръкопис

 Приветствено писмо е изпратено и до Богдан Филов. В него българите от Кавадарци и околията споделят своята неописуема радост с министър-председателя по повод освобождението на „класическата българска земя Македония". Те очакват с нетърпение българската държава да поеме цялата власт в областта (документ № 30).  В присъствието на Хаджикимов се сменя само председателят на комитета — избран е неговият подпредседател Благой Анастасов. Ненапразно в протокола за формирането на акционния комитет в Кавадарци е казано, че задачата на събранието е да се преобразува общогражданският комитет при по-широка основа с цел да се създаде пълно единство между гражданите на град Кавадарци „от полза за държава и народ"...

Сравнително бързо биват подменени не само административните чиновници сърби, но и тези в стопанската, културната и др. сфери. Благодарение на дейността на акционните комитети в скоро време е възстановено функционирането на всички предприятия и фабрики, особено на тютюневия монопол. Това се оказва от особена важност за работниците, които нямат други доходи освен надниците. Само в Скопие за броени дни е осигурена работа за над 3000 души. Важен момент от дейността на акционните комитети е организирането на охраната на обществени сгради — магазини, складове и др. Постове се поставят и пред обекти, които имат историческо, етнографско и културно значение за Македония— музеи, библиотеки и др. За просветните учреждения и училищата се организира съвсем отделен съвет при Българския централен акционен комитет за Македония, който се нагърбва със задачата да се грижи за научните кабинети, книжни фондове, инвентар и др. Важна грижа на дейците от акционните комитети е възобновяването на народните читалища. Известна е голямата обществено-просветна сила, която те са играли по време на Възраждането, а и след това. Сърбите никога не са разполагали с подобна културна институция, ето защо се отнасят с разбираема омраза към тях и ги ликвидират. С помощта на установените български власти акционните комитети ги възстановяват за кратко време. Така на 9 юни 1941 г. в Прилеп е възобновено старото българско читалище „Надежда". На 1 юли е основано читалище в Кавадарци, на б юли в Неготино, на 16 същия месец е възстановено читалището „Екатерина Симидчиева" в гр. Куманово и т. н.

Така изгрява свободата на Македония. Радостта на българите от Македония от това голямо историческо събитие е неописуема. Те с трепет очакват българските войски. Акционните комитети се подготвят за тържествено посрещане по цяла Вардарска Македония. Особено импозантно  посрещане се организира в Скопие. При влизането на колоната в града множеството е задръстило улицата. Хора се хващат за броните на колите, за калниците, за фаровете, отварят вратите и целуват войниците. Офицерите са носени на ръце. До късно през нощта в Скопие кънти бойният български вик „ура", който е бил забранен на македонските българи в течение на двадесет години. На Великден архимандрит Стефан отслужва молебен и произнася пламенно слово, с което поздравява гражданите на Скопие с освобождението им. Образува се голямо църковно шествие с участието на населението и войската. Българските войски са посрещнати тържествено навсякъде в Македония, не само в Скопие. В Пехчево например населението очаква цял ден и цяла нощ пристигането на българските воини. Първите подразделения пристигат към 01,00 ч. през нощта. Започват хора и веселие до сутринта. Същата е картината и в Гевгели. Тук акционният комитет организира факелно шествие през нощта. И на двете места населението се притичва на помощ на българските войски с каквото може. В Куманово специално за посрещането на българските войски са издигнати две арки...Посрещането на българските войски във Вардарска Македония през април и май 1941 г. е истински триумф на свободата. Люляк обсипва пътя на войските, отиващи да заемат гарнизоните си и да установят българска власт. Автомобилите, оръдията, картечниците и войниците са обсипвани с цветя. Покъртителни сцени между освободени и освободители са в състояние да разплачат и най-коравото сърце...Провъзгласена е „обединена България" — материализиран е лозунгът на акционните комитети...

Особено внимание заслужава посрещането на Филов в Скопие. Тук на площада огромно множество очаква министър-председателя. Организатор на посрещането, както и в Щип и Велес, е акционният комитет. Налице е голям ентусиазъм и сърдечно посрещане цри нестихващи овации. Официалните лица се качват на балкона на военния клуб. Преветствие поднасят председателят на БЦАК Стефан Стефанов, както и неговият заместник и кмет на града Спиро Китинчев. Б. Филов отговаря с кратка реч, която е прекъсвана с продължително „ура". В речта си министър-председателят изтъква, че не е достатъчно само да се спечели свободата, но трябва и да се запази, за което е необходимо „единение и сплотеност"...В свободна Македония ликуващото българско население посреща Великденските празници. Българите от акционния комитет в Куманово изпращат на българския цар Борис III поздравително писмо по случай Великден. Те поднасят на царя своите верноподанически чувства, като изразяват възторга си от освобождението. Кумановските българи наричат себе си „най-верни стражи на българщината". Най-тържествено обещават да служат на българската държава. Те са за „целокупно обединена България от Дунава до Егея и от Черно море до Албанските планини". Писмото е подписано от кмета на Куманово Теодоси Джартов — член на местния акционен комитет (документ № 38).

С писмо от 31 май 1941 г. до Стефан Чапрашиков Централният комитет настоява час по-скоро да се изпратят за Македония десет хиляди тона зърнени храни. Българското правителство проявява разбиране и се отзовава на молбата на БЦАК. Към Вардарска Македония потеглят ешелони с хранителни продукти. Само през юни в Скопие са доставени около 100 вагона храни. През август са отпуснати 200 000 лева за бедните. От военните кухни се раздава храна за населението. Независимо от липсата на стоки от първа необходимост държавата предоставя много повече за областта, отколкото за населението в другите части на страната. Отпуснати са пенсии за участниците в освободителната борба срещу турската, сръбската и гръцката тирания. На българите напълно справедливо са възвърнати отнетите земи, върху които са били настанени сръбски колонисти. Повишени са изкупните цени на тютюна, вълната и на други селскостопански произведения. Държавата полага усилия за развитието на фабричната и на занаятчийската промишленост, на транспорта, просветата и здравеопазването...

Споменът за полк. Б. Дрангов остава жив в паметта на народа, колкото и да се опитва сръбският режим във Вардарска Македония да покрие със забрава името му. През 1934 г. сърбите разрушават гроба, който е пренесен от близките му в скопските гробища. Установяването на българската власт в областта създава възможност за достойно почитане паметта на героя. На 26 май 1941 г. скопското гражданство, начело с БЦАК тържествено отбелязва 24-ата годишнина от смъртта на Дрангов. В скопската катедрала „Св. Богородица" е отслужена панихида от митрополит Софроний. Дошлите да почетат паметта на покойния български войн изпълват двора на черквата и околните улици. На панихидата присъствува семейството на Дрангов, кметът на Скопие инж. Мустаков и цялата общинска управа, заместник-областният директор, представители на комитета „Борис Дрангов", почетна рота гвардейци, офицери, илинденци, опълченци от Македоно-одринското опълчение и много гости...

Съдилищата в Титова Югославия не прощават свободомислието и патриотизма. През февруари 1946 г. се провежда процес. Председател на скопския окръжен съд е Панта Марина, а членове са Димитар Топличанец и Филимена Михайлова. Този „съд" осъжда В. Хаджикимов на съд чрез разстрел, а Ст. Стефанов — на 16 години принудителен труд за създаването на акционните комитети. Впоследствие Върховният военен съд заменя смъртното наказание на Хаджикимов с 20 години строг затвор. След 11 години и 3 месеца Хаджикимов е освободен. Той доживя до дълбока старост в София и почина на 20 декември 1992 г. в родния си град Щип. Съдбата на Ст. Стефанов не е известна..."
Наслов: Одг: Исторически документи
Поставена од: тиквешанка на Ноември 22, 2014, 10:45:07
Reports and letters of American missionaries, referring to the distribution of nationalities in the former provinces of European Turkey, 1858-1918

https://archive.org/details/reportslettersof00tsanrich

Letter from Rev. Edwin E. Bliss, December 10, 1857
"Our road lay through a beautiful country...We lodged, Friday night, in the house of a Bulgarian peasant...In the western part of Bulgaria are much larger communities...There, too, are large towns and villages composed of Bulgarians alone. All the Bulgarians whom we saw, used the Turkish language as well as their own; but in those more remote parts, it is said that the Bulgarian alone is spoken by the greater portion of the people. This, my first acquaintance with the Bulgarians, has given me a very favorable opinion of them. Others have expressed a different estimate, but I should be inclined to rank them before the Armenians in native intelligence and cultivation. Certainly a higher degree of civilization prevails among them than among the Armenians of Asia Minor..."

Letter from Rev. Charles F. Morse, January 11, 1858
"The northern portion of the city, where Turks reside, is elevated, and slopes gradually to the south where dwell mingled together Armenians, Bulgarians, Greeks and Jews...I have put down 7,500,000 of the inhabitants of European Turkey as belonging to the Slavonian race. Of all the races now mentioned, the Bulgarians undoubtedly claim our first attention. They inhabit not only what is usually called Bulgaria proper, extending from the Danube to the Balkan mountains, but also a widely extended region south of these mountains, reaching to the Bosphorus and the Marmora, and the Aegean Sea, and embracing a good part of ancient Thrace, Albania and Macedonia..."

Letter from Rev. Charles F. Morse, October 20, 1858
"...every moment that could be spared from other duties was devoted to the completion of the Bulgarian Grammar and Vocabulary...Two manuscript tracts, and a translation of the "Tract Primer", were being prepared for publication in the Bulgarian language..."

Letter from Rev. Charles F. Morse, December 3, 1860
"Previous 1764, the Bulgarians had their own Patriarch and bishops; but at that time Greek Patriarch, procured the absorption of the Bulgarian Patriarchate into that of his own church. The Bulgarians of European Turkey are now three or four times the number of the Greeks; and they justly feel that they can no longer submit to such degradation and oppression, and strongly desire the recognition of their ancient privileges. After the granting of the famous hatti humayoun, they applied for the independent recognition of their church. Meantime, the breach between them and the Greeks has been growing wider and wider. The Greeks accuse the Bulgarians of plotting against the Government, the Bulgarians proclaim their fidelity to the Porte, and substitute in their liturgy the name of the Sultan...During the recent visit of the Grand Vizier through Bulgaria, petitions were sent in from almost every town for the independent recognition of their church. It is now time for an answer..."

Letter from Rev. Charles F. Morse, August 9, 1867
"Rasloge is the name of a district in north-eastern Macedonia. It contains eleven villages, five entirely mixed, the greater part being Bulgarian and one Turkish. Bansko is situated on the south side of the plain, and is the largest village, having between four and five thousand inhabitants, all Bulgarians..."

Letter from Rev. Edwin Locke, June 15, 1871
"Veles is said to have 2,000 houses, two thirds Bulgarians; and the same is true of the 95 villages under it..."

Letter from Rev. E. W. Jenney, December 28, 1876
"The Bulgarians in and about Perlepe are afraid to be found on the street after sundown. During the eighteen days previous to the first of December twenty Bulgarians fell at the hands of Turks. A shepherd was watching his flock and was shot, simply because he was a Bulgarian. When his son reported the case to the Governor, he was thrown into prison...The terror in some parts is beyond description. A Bulgarian life, in the eye of a Turk, is not of as much value as that of one of the thousands of dogs found on the streets..."

Letter from Rev. J. H. House, March 7, 1879
"The evidence which I have been able to gather seems to leave no doubt that the majority of the Christian population in Macedonia within the boundaries of the San Stefano Treaty is Bulgarian..."

Letter from Rev. James F. Clarke, June, 1883
"The Bulgarians form one of the most important and interesting elements of the Eastern question. They number about six millions, who, by the Treaty of Berlin, are divided nearly equally between Bulgaria, under a Prince, giving only a tribute to the Sultan; Eastern Roumelia, which has a governor, appointed by the Sultan, but with a liberal constitution; and Macedonia, which is still under the full control of the Turkish government..."

Letter from Rev. J. H. House, Apr. 30, 1885
"Bansko is a large, thrifty village in the North East corner of Macedonia, some 50 miles South of Samokov. It is finely situated in the Razlog, a fertile and well-irrigated plain dipping heavily towards the North, large enough to accomodate several towns. Bansko has a purely Bulgarian population of over 6000 souls..."

Letter from Rev. J. W. Baird, October 10, 1892
"The Bulgarians have their own schools, which, have been growing rapidly in number and efficiency not only in the city but all over Macedonia. The other Christians, with some of the Bulgarians, hold to the Greek Church. Greek-speaking villages are not found in northern or in central Macedonia...Missionary work has been done entirely in the Bulgarian language..."

EUROPEAN TURKEY
By the Foreign Secretaries, Rev. N. G. Clark, and Rev. Judson Smith, November, 1894
This mission is so named from its location, but the people reached are the Bulgarians...The principal points of interest the past year in this work among the Bulgarians, are the preparation of a Christian literature, especially a Commentary on the New Testament prepared by the venerable Dr. Riggs, which it is hoped will supply the special need of the Bulgarian churches..."

Letter from Rev. J. H. House, September, 1895
"Salonica, recently reoccupied by the American Board as a centre for work among the Bulgarians of Macedonia, is the Thessalonica of the Acts of the Apostles...From a missionary point of view the city is of special interest to us in our work for the Bulgarians, in the fact that it was the birthplace of the two great Slavic missionaries, Cyril and Methodius. These two gifted brothers gave up their lives to missionary work among the Bulgarians and other Slavs, especially the Moravians.These two brothers are today the patron saints of literature and education among the Bulgarians...The reason for occupying the city as a centre for Bulgarian work is the fact that Salonica is the governmental centre for a very large Bulgarian population...The villagers to the north and west of the city are largely Bulgarian..."

THE 91st ANNUAL REPORT OF THE AMERICAN BOARD, 1901
"In Monastir the work is for Bulgarians and Albanians. That for the Bulgarians centers in Monastir, and that for the Albanians in Kortcha. There is one organized church, which is Bulgarian, with sixty-nine communicants..."

Letter from Miss Ellen M. Stone, September 19, 1907
"Among the hosts of immigrants to our shores from the East have been an increasing number of Bulgarians from poor, oppressed Macedonia. It is estimated that twenty five thousand are already here..."

TELEGRAM TO PRESIDENT WILSON
"To His Excellency,
The President of the United States
Excellency,
The missionaries of the American Board residing in Bulgaria follow with pride and sympathy your in behalf of a just and permanent world peace, and on the eve of the conference send you sincere and loyal greetings...
It is the testimony of our Mission, which has worked without political purpose among Balkan peoples for sixty years, that in the territory of our Macedonian field, extending from Skopia and Ochrida to Drama, the great bulk of the population is Bulgarian in origin, language and customs, and forms an integral part of the Bulgarian nation..."
Samokov, Bulgaria, Dec. 11, 1918
Missionaries of the American Board,
Signed:
Leroy F. Ostrander
Lyle D. Woodruff
H. B. King
Наслов: Одг: Исторически документи
Поставена од: тиквешанка на Декември 22, 2014, 02:13:58
http://www.archives.government.bg/

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/3/33/1960K-1-32-1-1-front_Poziv_na_Makedonskoto_bratstvo%2C_1941.pdf

СЪЮЗЪ НА МАКЕДОНСКИТЕ КУЛТУРНО - ПРОСВЕТНИ И БЛАГОТВОРИТЕЛНИ БРАТСТВА ВЪ ЦАРСТВОТО

"ПОЗИВЪ
Драги братя българи отъ Македония!
Великиятъ день на нашата свобода дойде. Изгря зората на свободата и надъ родна Македония. Въ тия щастливи дни за всички българи, насъ, прокудениците отъ Македония въ старите предели на Царството, едно ни радва най-много. А то е, че вие тамъ, въ довчера робска Македония запазихте своя български духъ, това наше достояние отъ векове, и съ това се показахте достойни за извоюваната свобода. Ние, македонските българи, въ старите предели на Царството, се гордеемъ съ вашия твърдъ български духъ, който правеше поносими жестокостите на асимилаторската политика, провеждана съ едно нечувано насилие отъ сърби и гърци. Вие се борихте съ тираните и съ пушка, и съ слово и съ търпение. Борбата ви за запазване на българското ви име не престана нито мигъ. И вие победихте.

Ние оттукъ също се борихме за свободата на Македония и за обединението на българския народъ. Бори се за същото на три пъти и свободната часть отъ народа ни. Бориха се за нашата свобода презъ миналата световна война и нашите съюзници тогавашни и сегашни - германци и унгарци...Стотиците хиляди кървави жертви - български и съюзнически - са изкупени. Духътъ на загиналите е успокоенъ. Македония е свободна. Българскиятъ народъ е обединенъ.

Драги братя българи!
Отъ сега нататъкъ всички ние имаме единъ свещенъ дългъ: да се хванемъ всички ръка за ръка и съ братско единение, забравили всички горчевини и страдания въ миналото, забравили различията въ политическите ни схващания, и така обединени духовно около Върховния ни Вождъ, да се запретнемъ за ползотворна и строителна работа. Велика и обединена България изисква отъ всички ни, да и посветимъ своите мисли, своя умъ, своите дарования, своя добросъвестенъ трудъ, за да я закрепимъ, да я уредимъ, да я издигнемъ културно и материално до нивото на по-старите отъ насъ държави. Измъчениятъ и осиромашелъ нашъ българинъ, който току-що смъкна отъ гърба си тежкото робство, ще бъде подпомогнатъ да стъпи здраво на крака материално, да се замогне, за да може да се заеме по-спокойно и съ своето духовно усъвършенствуване. Ние всички отъ старите предели на Царството знаемъ нуждите на току-що освободените братя, знаемъ и нашия дългъ къмъ тяхъ и ще изпълнимъ този си дългъ както човекъ трябва да се погрижи за брата си.

Драги братя българи!
Имайте вяра въ българското държавно управление. То не е мащенско както сръбското и гръцкото, то е ваше родно управление. Виждате, то започна веднага да взема мерки за подобрение на икономическото и стопанско състояние на новоосвободените краища отъ големото ни Отечество. Скоро тези краища ще бъдатъ свързани съ железници съ Майка България и съ трудъ и търпение въ много късо време животът ще затече нормално и плодовете на общия нашъ български трудъ ще започнатъ да се преливатъ по всички посоки на нашата свещена родина, за да задоволятъ крещящите сега нужди. Ще закипи стопанскиятъ животъ по поля, градини, дюкяни, фабрики и българското производство, като задоволи местните нужди, ще почне да се излива като потокъ къмъ нашите пристанища - морски и дунавски - за да ни донесе други блага. Благословениятъ български трудъ ще изпълни българската къща съ благосъстояние и радость и ние всички ще заживеемъ като човеци и свободни граждани на милото ни Отечество.

Драги братя българи!
Имайте вяра въ мъдростьта, прозорливостьта и родолюбието на първия българин въ хубавата ни държава - Върховния ни Вождъ Негово Величество Царь Борисъ III, Царьтъ на всички българи отъ Дунавъ до Бяло море, и отъ Охридъ, Дримъ и Шаръ до Черно море. Съ неговата мъдростъ, съ помощьта на великите водачи на Германия и на Италия, и съ Бога напредъ, ние ще бъдемъ щастливи въ най-скоро време да видимъ България закръглена въ нейните географо-етнографски граници.

Драги братя българи!
Днесъ е Св. Духъ - "Деньтъ на Македония". Тоя день до сега бе день за трауръ. На тоя день ние, македонската емиграция въ Царството, манифестирахме привързаностьта си къмъ Македония и готовностьта си да се боримъ съ всички сили и средства и докрай за нейната свобода. Днесъ тая свобода е свършенъ фактъ и Св. Духъ за напредъ ще бъде день на радость. И тая радость, вярваме, ще бъде вечна. Съ тая вяра въ великото бъдеще на родината ни, управителниятъ съветъ на македонските културно-просветни и благотворителни братства, честити на българите отъ Македония свободата, а на всички българи велика и обединена България!
Да живее Н. В. Царь Борисъ III, царьтъ на всички българи!


Управителенъ съветъ:
Председатель: генералъ Коста Николовъ
Секретарь: Стефанъ Бидиковъ
Касиеръ: Александъръ Йосифовъ


съветници:
Стаматъ Стаматовъ
Ангелъ Тодоровъ
Александъръ Самарджиевъ
9 юний 1941 г., София"
Наслов: Одг: Исторически документи
Поставена од: тиквешанка на Февруари 10, 2015, 07:14:08
"Отчет за хода на събирането помощите от родолюбивите дебрани за доизкарване училищната сграда в гр. Дебър", 1912 г.

http://strumski.com/biblioteka/?id=558

"Софийското настоятелство по събиране помощи за Дебърския български манастир "Св.Йоан Предтеча - Бигор" получи миналата година къмъ средата на месецъ юний отъ Училищната Строителна Комисия въ гр. Дебъръ следното писмо подъ No 91 отъ 29. V. 1911 година:
"До Господина Председателя на Монастирското Настоятелство "Св. Иванъ" въ София
По въпроса за събиране помощи отъ родолюбивите дебрани, намиращи се по настоящемъ въ София, касателно постройката на градското ни училище, Св. Дебърска Митрополия направи постъпки предъ Св. Синодъ въ София, така щото последния да изходатайствува отъ Българското Правителство нужното съдействие на комисията, която ще събира тия помощи. Ето защо, Строителната Комисия най-почтително моли Монастирското Настоятелство да се нагърби съ тая високо-благодетелна мисия, а именно - съ събирането на тия помощи, така щото, въ близко едно бъдеще, касата на Строителната Комисия да разполага съ желаеми парични суми, благодарение на които би се ускорило постройката на училището ни.
Дебъръ, 29. V. 1911 г. (м.п.) Председатель: В. Велевъ"

Къмъ 10 юлий настоятелството се срещна съ дебърския учитель г. Нестора Поповски, който беше пратенъ отъ Строителната Училищна Комисия да съдействува на настоятелството по събиране на помощите за училището, а следъ два деня, тъкмо когато настоятелството пристъпи съвместно съ пратенника и съ некои отъ по-видните дебрани къмъ обсъждане въпроса, се получи и следното писмо No112 отъ 9 юлий 1911 г. на Училищната Строителна Комисия:
"До Господина Председателя на Монастирското Настоятелство "Св. Иванъ - Бигорь" въ София
Господине Председателю,
Мисъльта, че сегастроящето се въ града ни училище ще бъде окончателно привършено, и то за въ едно близко бъдеще, буди у всичките родолюбиви и просветомилящи дебрани сладки надежди. Тия надежди, тясно свързани съ възпитателно - образователното и модерно - хигеничното повдигане на нашето училище, въ което, при най-сигурна гаранция, ще се възпитаватъ българските рожби въ нашия край...
Председатель (подп) В. Велевъ
Секретарь (подп) Георги Блажевъ"

"Позивъ къмъ дебраните
Съотечественици,
По поводъ писмата на Строителната Училищна Комисия въ гр. Дебъръ отъ 29 май и 9 юлий т.г., отправени до софийското монастирско настоятелство съ молба да нареди събирането помощи отъ живущите въ София родолюби дебрани за доискарване новостроящата се училищна сграда въ гр. Дебъръ, биде свикано на 17 т.м. общо извънредно събрание на дебраните въ София за обсъждане молбата на училищната комисия при присъствието на пратеника й г. Несторъ Поповски, учитель въ гр. Дебъръ. За тая цель събранието избра комисия, въ съставъ отъ г.г. Тодоръ Божиновъ, Миле Стояновъ, Иванъ Д. Спасовъ, Кръсто Теодосиевъ, Серафимъ Андреевъ и Ангелъ Петковъ, която, съвместно съ настоятелството и пратеника на училищната комисия, ще обиколи дебраните и ще помоли всекиго да пожертвува кой колко обича. Срещу всяка пожертвувана сума ще се издава разписка, подписана отъ касиера на настоятелството г. Петко Мерджановъ, комуто ще се предаватъ всички събрани суми, за да бъдатъ своевременно отправени по принадлежность въ гр. Дебъръ...

Следъ окончателното привършване събирането на помощите, настоятелството ще приготви и отпечати подробенъ отчетъ съ поимененъ списъкъ на пожертвувателите и пожертвуванията. Тоя отчетъ ще се прати на Св. Дебърска Българска Митрополия, на Училищната Комисия въ гр. Дебъръ и на всеки пожертвуватель.
София 21 Юлий 1911 г."

"Удостовѣрение
Дебърската Българска Митрополия
дава настоящето на г-да Ф. Томовъ, Петко Мѣрджановъ ( настоятели по събиране помощи за Дебърския монастиръ" Св. Йоанъ Предтеча - Бигоръ" въ София), Н. Поповски учитѣлъ въ г. Дебъръ, Тодоръ Божиновъ, Миле Стояновъ, Ив. Д. Спасовъ, Кр. Теодосиевъ, Серафимъ Андреовъ и Ан. Петковъ, всички родомъ отъ гр. Дебъръ и Дебърско, а по настоящемъ живущи въ  София, въ удостовѣрение на това, че поменатати сѫ опълномощени отъ насъ и строителната училищна комисия въ г. Дебъръ, да събиратъ волни помощи за новостроящото се училищно здание въ града ни между всички Дебрани, живущи въ София и другитѣ градове на България.
Дебърски Митрополитъ
вр. Арх. Заместникъ (подп.): Свещ. Арсения Мартиновъ"

Отъ събраните 2608 лева настоятелството е направило за сметка на помощите следния разходъ:
На 14 юлий 1911 г. за отпечатване 400 покани за свикване дебраните на общо извънредно събрание на 17. VII.    -  6 л.
,,   21.   ,,   за отпечатване 1000 позива къмъ дебраните      - 2 л.
                                             1000 разписки въ 20 кочани      - 10 л. - 22 л.
,,    6. августъ за пътни разноски на комисията по събиране помощите за отиването й до Владая и обратно           - 11.60
,,    22. за банкови разноски по препращането на 2000 лева за Митрополията въ Дебъръ                                           - 10 л.
,,    29 януарий 1912 г. за едно автотипно клише отъ фотографич снимка на училищната сграда въ Дебъръ           - 10 л.
,,      2. февруарий 1912 г. за банкови разноски по препращането на остатъка отъ събраните помощи
       490 л. въ Дебъръ и за пощенски марки за кореспонденцията на настоятелството и за препращането на
       отчета до дебраните въ България                                                                                                                              - 8.40
,,      15. февруарий 1912 г. за отпечатване 800 екземпляра отъ отчета по събиране на помощите                             - 50 л.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Всичко разходъ                                                                                                                                                                      118

Оставатъ чисти 2590 лева, които се изпратиха въ Дебъръ:
а) на 22 августъ 1911 г. 2000 лева и
б) ,,  2 февруарий 1912 г. 490 лева

Тукъ настоятелството смята за свой приятенъ длъгъ да изрази своята най-сърдечна благодарность за положения трудъ по събиране на помощите на избраната на 17. юлий 1911 г. отъ общото събрание на дебраните въ София комисия, на дебърския учитель г. Несторъ Поповски, на г. г. Павелъ Илиевъ Кушевъ, Русинъ Петровъ въ Ломъ, Иванъ Димитровъ, Атанасъ Кузмановъ въ Видинъ и Илия Петровъ въ Плевенъ за указаното съдействие на г. Поповски, както и на всички родолюбиви дебрани, означени въ приложения тукъ списъкъ, които съ щедрите си помощи допринесоха много за доизкарване на училищната сграда въ Дебъръ, чиято фотографическа снимка е отпечатана на чело на тоя отчетъ.

Най-накрай настоятелството искренно пожелава на Българското Основно и Класно Училище въ Дебъръ пъленъ успехъ и напредъкъ, какъвто напредъкъ и успехъ пожелава и на целото училищно дело въ дебърския край...Нека храмовете за духовно - просветителна храна и възпитание бъдатъ най-милото украшение на всеко селище у нашия край!
Нека се грижимъ за техъ като за зеницата на очите си!
Председатель на настоятелството: Филипъ Томовъ
Касиеръ: Петко Мерджановъ
"
Наслов: Одг: Исторически документи
Поставена од: тиквешанка на Февруари 26, 2015, 08:51:36
"Българският светител Св. Иван Рилски и неговият монастир" - Петър Савинов от Охрид

http://strumski.com/biblioteka/?id=573

"Въ центъра на Балканския полуостровъ и българските земи, всредъ величествената Рила, отъ преди 1000 години хвърля обилна светлина единствениятъ по значение монастиръ Св. Ив. Рилски. Неговиятъ патронъ - Св. Ив. Рилски е покровитель и бдящъ светълъ духъ надъ българския народъ. Въ миналото монастирътъ е билъ огнище на християнството, особено презъ епохата на царь Петра и по-късно отъ тукъ положително са излизали проповедници и учители на новопокръстения български народъ. По-късно, въ дни на робство на нашия народъ - византийско и турско - монастирътъ Св. Ив. Рилски като неугасващъ фаръ е светилъ и озарявалъ душата на българския народъ. Крепилъ е  Св. Ив. Рилски вярата на народа, вдъхвалъ му е крепка надежда. Тукъ всредъ недрата на величествената Рила, народътъ е идвалъ на поклонение, като щедро е дарявалъ монастира. Тая българска святиня се е превърнала въ символъ на българщина, на нещо чисто народно.

Като проследимъ историята на монастира, ще видимъ, че въпреки превратностите презъ вековете, като феникс е израствалъ по-величественъ и по-силенъ по значение, па дори до наши дни. Противно на много монастири, каквито въ българската земя са били основавани, презъ първото и второто българско царство и които събитията и годините са заличили, Рилскиятъ монастиръ продължава своето светло съществувание и става оня центъръ на българщина, какъвто историята ни го показва. Св. Рилските монастирски килии дадоха много именити знайни и незнайни носители не само на християнско учение, но и будители народни, служители на българщина, борци за пробуждане на народа ни.

Старите български царе добре са разбрали и затова са ценили значението на Св Рилската обитель, като щедро са го обдарявали съ имоти и права, знаейки добре че това е отъ полза народу. Благодарение на това, монастирътъ, който е билъ много пъти опустошаванъ и превръщанъ въ пепелище, бърже се възстановявалъ още по-величественъ и по строежъ и по значение. Щедростите, съ които българскиятъ народъ е поднасялъ даровете си, ни показватъ онова големо значение, което е ималъ за него, като символъ на неугасващо народно огнище и като символъ на целокупностьта на българския народъ.

Ако някога всички материали въ България и чужбина бъдатъ публикувани, ако биха се направили разкопки около монастира, вярваме, че ще имаме тъй дебело подчертана великата заслуга на това духовно средище. Може би ще дойде това време, за да оценимъ добре великите заслуги на монастира и греящата презъ вековете, като слънце, душа на великия български отшелникъ Св. Ив. Рилски. Но, и това което знаемъ и чувствуваме е достатъчно, за да отдадемъ всичката си почить къмъ великия български светецъ и на него посвятениятъ монастиръ...

Значението на монастирътъ Св. Иванъ Рилски е дълбоко легнало въ душата на нашия народъ и той продължава все тъй масово да го посещава и да се покланя предъ останките на българския светецъ и покровитель. Св. Иванъ и днесъ, време на скептицизъмъ и опустошаващъ душата материализъмъ, бди надъ българската земя и благославя доброто, чистото и истината. Св. Рилска обитель е най-големиятъ български паметникъ, който е пребъдналъ въ вековете, който е свидетель на толкова исторически промени и ще пребъде, за да свидетелствува за подвига на неговия патронъ и за българския народъ...

Изработените стенописи преставляватъ една грамадна художествена галерия. Въ постройската на монастира най-големо участие са взели самоковските и разложките майстори. За това ни свидетелствуватъ редица надписи и документи...Въ стенописите преобладава червениятъ тонъ. Въ притвора на централния храмъ, на стенописите, виолетовия тонъ е избелелъ малко и се е получило морско синьо, но ако се вгледа човекъ по-внимателно ще види чисто виолетовия отенъкъ. Тези два цвета, виолетовия и червения, са били намерени и използувани отъ българската жена, която ги приложила въ народната ни шевица. Благодарение на тези цветове, които водятъ своя произходъ отъ иконописа, на много места са се създали традиции, които и до днесъ се тачатъ...Най-ценното въ Рилския монастиръ са неговите стенописи. Те оставатъ незаличими въ паметьта на посетителя. Спрете се на североизточната външна стена и погледнете стенописа "Праведний Судия". Чудно съчетание на цветовете, спрете се на притчите - вътре въ величествения храмъ. Когато спрете на южния олтаръ, посветенъ на Св. Ивана Рилски, просто ви се иска да кажете: "Спете спокойно, скъпи покойници, вие оставихте неизличими спомени въ нашия черковенъ стенописъ и нашето искуство"...

Обиколите ли всички църкви на Рилския монастиръ, окото се спира върху две творения - стенописътъ и резбите. Въ музея са запазени две врати отъ църквата, строена презъ първата половина на XIV векъ - 1335 г. Вратите са изцяло плетеница. Къмъ средата на двата края къмъ кантовете са изобразени малки животни приличащи на хвъркати коне. Плетеницата е излезла отъ Дебъръ - Македония. При построяването на Св. Иванъ Бигоръ, източно отъ Дебъръ, дебърчани са изработили резбите. По-големата частъ отъ резбите на Св. Иванъ Бигоръ е плетеница. По него време дебърчани са създали дебърската школа. Малко по-късно дебърските майстори са изработили резбите и въ скопската църква. Въ Рилския монастиръ всичките резби са тяхно дело. Дебърската школа въ миналото е работела изключително съ заемки отъ растителното царство. Ние виждаме и по таваните и по отделните части като еркери и олтаря и пр., само растително царство. Животинското царство идва по-късно. Нека разгледаме резбите на олтаря въ Рилския монастиръ. Тука дебърчани са символизирали онова, което е казано въ Св. Писание: "Обкичете църквата съ цветя". Творците резбари са обкичили църквата съ неувехващи цветя. По целия олтарь ще видите само лоза съ узрели гроздове, увиснали на доле, така както виждаме лозата при узрялъ плод. Въ резбите на Рилския монастиръ има още едно характерно: въ долната часть на олтаря има нахвърлени и човешки фигури. Всичко това е работено съ голема вещина и умение. Въ централната църква всички резби са позлатени, но въ некои отъ църквите са оставени така, както е цветътъ на дървото - орехово или липово...Появата на животинското царство е влезло въ употреба най-напредъ отъ Уста Генчо отъ Трявна. Съ идването на Уста Генчо, резбарското искуство влиза въ друга фаза. Тревненската школа, на която основа тури Уста Генчо, неинъ родоначалникъ, се прояви съ това, че резбите почватъ да се работятъ съ двете царства: растително и животинско. Съединени двете даватъ чудно съчетание...Съ една речь, двете школи, създадени отъ дебърчани и тревненци, са гордость на народа ни...

Сградата, въ която се намиратъ стаите, въ които живеятъ монаси, чиновници, другите помещения за складове, канцеларии, амбулатория, кухня, трапезария и прочее, се разпределятъ така: 132 стаи съ 132 кухни и антрета, отъ които 91 за монаси, чиновници и послушници и за други нужди на монастирския персоналъ; 41 за гости отъ които 29 малки съ по неколко легла: 2, 3, 4 и 6. Независимо отъ горното, още 46 стаи и други помещения, съ които разполага управата споредъ нуждите. Отделно е апартамента на Н. В. Царя, пореденъ No 70, съвсемъ самостоятеленъ апартаментъ отъ 4 стаи; 2 стаи предназначени за г.г. министрите No 67 и 68 и две владишки стаи (Неофитовите стаи)...

На 1147 метра височина надъ морското равнище, въ гънките на дивната Рила, на 122 клм. отъ престолния градъ София, се намира величествениятъ Рилски монастиръ. Няма по-красива, по-живописна местность. Тръгне ли се пешъ отъ с. Рила, на 22 клм., по течението на рилската река, пътникътъ остава удивенъ. Вековни дървета, тунелъ отъ гора, хладно въ най-големите горещини, а кристалната вода, разливана отъ рилската река на волность и на всяка крачка не ви остава на мира, иска ви се да пиете и все чувствувате жажда. Самиятъ монастиръ е запазенъ отъ ветрове и затова не става зимно време много студено. Изправени съ погледъ къмъ страшните Рупи виждате съперницата на Алпите. Ежедневно малката железница донася съ стотици поклоници. Посещението на чужденците е също така големо. Единственото свято място, най-много посещавано въ България това е Рилскиятъ монастиръ, българскиятъ Иерусалимъ, гордостьта на цялото българско племе..."
Наслов: Одг: Исторически документи
Поставена од: тиквешанка на Април 15, 2015, 08:39:33
Писмо до Салвини - Варшава, 17. XII.1933 г., Васил Сеизов от Кавадарци, Македония

http://strumski.com/biblioteka/?id=596

http://www.europeana.eu/portal/record/2023816/LINKEDH_Thm_S100000172.html?start=1&query=%D1%81%D0%B5%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D0%B2&startPage=1&qt=false&rows=24

http://www.lostbulgaria.com/?p=4690

"Варшава, 17.XII.1933

Драги г. Салвини,

Много се зарадвах, когато г-жа Стелла ми каза, че сте лектор по итал. език в Хелсингфорс. Може би Вий сте най-младият университетски лектор в Европа и сигурно между най-добрите в своята област. Моите сърдечни поздравления!

Като българин считам за дълг да Ви изкажа благодарност за отличните Ви и проникнати с топла симпатия към народа ни статии върху българската литература.

Прилагам изрезка от прегледа на печата, който всеки ден издава в София минист. на външн. работи и който се получава от всички ежедневни вестници в страната.

Ще ми бъде много приятно, ако мога с нещо да Ви бъда полезен.

Поздравете Вашия твърде мил приятел и още съжалявам, че не можа да се нареди да отиде в София.

Пожелавам Ви всичко най-добро,

Ваш В. Сеизов

адрес:
V. Seizoffl
egation de Bulgarie
Warsovie

Статията Ви за българските писатели преведох и изпратих в София аз. Също така изпратих съобщение и за статията Ви за Ботев. Преводът е свободно направен, стремях се само мисълта Ви да предам точно."
Наслов: Одг: Исторически документи
Поставена од: опълченец на Март 26, 2018, 01:46:54
Геноцид в Тракия! Убити 60 000 българи, прокудени 280 000, отнети над 3 млн. дка земи.


https://frognews.bg/obshtestvo/minalo/genotsid-trakiia-ubiti-60-000-balgari-prokudeni-280-000-otneti-nad-3-mln-dka-zemi.html