Бугарски Културен Клуб

Култура и уметност => Галерия "Македония" => Тема започната од: ema на Декември 09, 2009, 06:39:23

Наслов: Архивни снимки
Поставена од: ema на Декември 09, 2009, 06:39:23
Учители от българската гимназия в Солун, 1896г.
http://www.lostbulgaria.com/?p=1142

Фотографии от Скопие
http://www.lostbulgaria.com/?cat=182

Четите на Тане и Дзоле от Лерин (Флорина); Спомен от освещаването на черквата в град Лерин, 1910г.
http://www.lostbulgaria.com/?cat=201

Наслов: Одг: Архивни снимки
Поставена од: ohrid1941 на Декември 09, 2009, 08:54:24
Фотографиите се прекрасни. Сајтот е одличен!
Наслов: Одг: Архивни снимки
Поставена од: Competent на Декември 18, 2009, 03:06:40
(http://www.kroraina.com/knigi/bugarash/snimki/posreshtane_bgcheti_bitolja_mladoturskarevol.jpg)

Arrival of Bulgarian forces in Bitola during World War I
Наслов: Одг: Архивни снимки
Поставена од: Competent на Декември 18, 2009, 03:11:37
XI пехотна македонска дивизия

http://www.lostbulgaria.com/?cat=269
Наслов: Одг: Архивни снимки
Поставена од: disidente на Декември 18, 2009, 06:05:34
БЛАГОДАРАМ за прекрасните снимки , Competent !
Наслов: Одг: Архивни снимки
Поставена од: MacedonBG на Декември 22, 2009, 04:56:37
(http://www.de-zorata.de/www1/Photos/BalkWojna/Kukush.jpg)
Наслов: Одг: Архивни снимки
Поставена од: MacedonBG на Декември 22, 2009, 05:30:55
(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/3/3c/Vojvodi0041cd9.jpg)
Наслов: Одг: Архивни снимки
Поставена од: MacedonBG на Декември 22, 2009, 05:32:21
(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/en/a/a6/Miladinov.jpg)
Наслов: Одг: Архивни снимки
Поставена од: MacedonBG на Декември 22, 2009, 05:36:51

                     (http://upload.wikimedia.org/wikipedia/en/7/7d/Bulgaria_General_Boyadjiew.jpg)                                      генерал Климент Бояджиев-македонски българин от Охрид.
Наслов: Одг: Архивни снимки
Поставена од: MacedonBG на Декември 22, 2009, 05:41:46
Илинденско-Преображенско въстание 1903

(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/8/82/Ilinden-Preobrazhenie-proclamation.jpg)
Наслов: Одг: Архивни снимки
Поставена од: MacedonBG на Декември 22, 2009, 05:45:27
(http://media.snimka.bg/0121/006497749-big.jpg)(http://media.snimka.bg/0121/006497757-big.jpg)
Наслов: Одг: Архивни снимки
Поставена од: MacedonBG на Декември 22, 2009, 05:48:22
(http://images26.snimka.bg/006193450-big.jpg)
Наслов: Одг: Архивни снимки
Поставена од: MacedonBG на Декември 22, 2009, 05:53:28
(http://img63.imageshack.us/img63/171/006128891.jpg)
Наслов: Одг: Архивни снимки
Поставена од: MacedonBG на Декември 22, 2009, 06:00:00
(http://images24.snimka.bg/005290527-big.jpg)
Наслов: Одг: Архивни снимки
Поставена од: MacedonBG на Декември 22, 2009, 06:10:00
(http://images17.snimka.bg/002803239-big.jpg)

Надпис на Битолската Черква Св. Неделя,Македония 1863 .Сърбоманска ръка се е опитала да изтрие надписа "Българите".
Наслов: Одг: Архивни снимки
Поставена од: disidente на Декември 23, 2009, 12:04:25
Благодаря за хубавите снимки, ImperiaBG !
Привет !
Наслов: Одг: Архивни снимки
Поставена од: ema на Јануари 15, 2010, 12:39:46

9 октомври 1934 г., Марсилия

http://www.lostbulgaria.com/?p=1899




Наслов: Одг: Архивни снимки
Поставена од: MacedonBG на Јануари 15, 2010, 05:02:57
(http://img3.imageshack.us/img3/7438/picture3921.jpg)
Наслов: Одг: Архивни снимки
Поставена од: MacedonBG на Јануари 15, 2010, 05:06:21
(http://img11.imageshack.us/img11/3561/picture239ar.jpg)
Наслов: Одг: Архивни снимки
Поставена од: MacedonBG на Јануари 21, 2010, 03:17:25
(http://media.snimka.bg/4760/015776203.jpg)
Наслов: Одг: Архивни снимки
Поставена од: MacedonBG на Јануари 21, 2010, 03:36:47
(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/en/b/bd/Chernopeev%27s_band.jpg)
Наслов: Одг: Архивни снимки
Поставена од: MacedonBG на Јануари 22, 2010, 09:12:30
Стенопис од црквата Свето Благовештение во Прилеп (http://www.bkks.org/images/blagoveshtenie1.jpg) (http://www.bkks.org/images/blagoveshtenie2.jpg) (http://www.bkks.org/images/blagoveshtenie3.jpg)                                          Стенопис од црквата Свето Благовештение во Прилеп: На првата
фотографија во средина напишано - "Бугарски просветители Св. Кирил и
Св. Методиј", во лево - "Проповед кон бугарскиот народ", во десно
избришан е натписот - "Крштение на Цар Борис I" Бугарски културен клуб - Скопје http://www.bkks.org (http://www.bkks.org)
Наслов: Одг: Архивни снимки
Поставена од: MacedonBG на Јануари 22, 2010, 06:10:25
(http://img27.imageshack.us/img27/4520/43426212.jpg) Св.цар Борис І - ктиторска икона, 19 в. Църквата "Благовещение Богородично", град Прилеп, Република Македония.
Наслов: Одг: Архивни снимки
Поставена од: MacedonBG на Јануари 22, 2010, 06:17:06
(http://media.snimka.bg/4041/014337563.jpg) Воден. Българската митрополия, най-голямата черква в региона. Оцелелите икони и стенописи в нея са изписани на български език и силно повредени. Черквата е недействаща , влизането е забранено.
Наслов: Одг: Архивни снимки
Поставена од: MacedonBG на Јануари 22, 2010, 06:19:20
(http://media.snimka.bg/4041/014337387.jpg) в."Сфера" септември 1959 г.

Близо до Флорина
ТРИ СЕЛА СЕ ЗАКЛЕХА...

"ЗАКЛЕВАМ СЕ В ИМЕТО НА БОГА, НАРОДА И ЧЕСТТА СИ ДА НЕ ГОВОРЯ ПОВЕЧЕ БЪЛГАРСКИ"
Наслов: Одг: Архивни снимки
Поставена од: MacedonBG на Јануари 22, 2010, 06:21:12
(http://media.snimka.bg/4041/014337388.jpg) в. "Елефтерия" , октомври 1959 г.

Заклеха се повече да не говорят на славянски диалект

"В село Кардия / Требино /, регион Птолемаида всички жители се събраха в училището и дадоха обещание да не говорят на славянски диалект..."
Наслов: Одг: Архивни снимки
Поставена од: MacedonBG на Јануари 22, 2010, 06:23:29
(http://media.snimka.bg/4041/014337364.jpg)

Преспа, Леринско, Гърция.Българската църквата от 11 век, в която е намерена надгробната плоча на родителите на българският цар Самуил. Надписът гласи:

†В името на отца и сина и светия дух. Аз Самуил, раб божий, полагам помен на баща [си] и майка (си) и брата [си] на този кръст. Това са имената на покойните: раб божий Никола, [Рипсимия и] Давид. Написа се в годината от сътворението на света 6501 [992/93], индикт [6].


Предполага се ,че костите на Самуиловите родители са положени в олтара, но вътрешността на църквата е претърпяла доста промени , а пода на места е залят с цимент.

Тук са били положени и костите на Самуиловия брат Давид, убит в местността "Хубавите дъбове",където е имало малък манастир.Днес там са само руини.

(http://media.snimka.bg/4041/014337378.jpg)

Стенопис на св.Климент Охридски , който се намира до десния приолтарен стълб.Днес иконата е напълно закрита от иконостаса пред сегашния олтар


(http://media.snimka.bg/4041/014337369.jpg)

Руини от градището в местността "Хубавите дъбове", където е бил убит Давид Мокри.                                      
Наслов: Одг: Архивни снимки
Поставена од: MacedonBG на Јануари 22, 2010, 06:31:59
(http://media.snimka.bg/4041/014337377.jpg) Църква в Леринско.Българските надписи са заличени, но все още могат да се забележат под слоя синя боя.
Наслов: Одг: Архивни снимки
Поставена од: MacedonBG на Јануари 22, 2010, 06:34:13
(http://media.snimka.bg/4041/014337361.jpg) Дебър, Република Македония.Манастирът "Свети Йоан Предтеча", известен още като Бигорски манастир.

В средата е цар Борис I, преправен на цар Стефан Дечански. Вдясно е цар Иван Шишман, преправен на цар Лазар. Несръчната фалшификация личи от сравнението с лявата фреска на Св. Димитър, чийто оригинален син фон над главата, както и почеркът са по-различни.

http://www.segabg.com/online/article.as ... id=0006901
Наслов: Одг: Архивни снимки
Поставена од: MacedonBG на Јануари 22, 2010, 06:38:06
(http://kachi-snimka.info/images/bfi1239642417x.jpg)(http://www.kroraina.com/knigi/bugarash/bginus/emid2.jpg)
Наслов: Одг: Архивни снимки
Поставена од: MacedonBG на Јануари 22, 2010, 06:45:50
A TRUE PORTRAIT OF KOLISHEV(SKI)

С тази молба Лазар КОЛИШЕВ (познат и като Лазо Колишевски), комунист осъден на смърт от Скопския окръжен съд, моли Н.В. Цар Борис III за помилване. Той пише:
"Син съм на родители българи, чувствал съм се и усещал българин"
Същият, в качеството си на държавен и партиен лидер на СР Македония, ще се превърне в най-отявлен враг на българщината и поддържник на македонистките догми. В крайна сметка, Колишев е помилван от българската власт и Царя...

This is a request written by Lazar Kolishev (later Lazo Kolishevski), a communist sentenced to death by the Circuit Court of Skopje. He begs H.M. King Boris III for mercy, and states emphatically:
"A was born a son to Bulgarian parents; I have always felt as a Bulgarian"
The same person, in his capacity of a governmental and party leader of the Socialist Republic of Macedonia, would become the most articulate enemy of Bulgarianness and upholder of the macedonist dogmas. Eventually, Kolishev was granted a pardon by the Bulgarian authorities and  personally by the King...
(http://i.data.bg/08/11/30/1271196_orig.jpg)
Наслов: Одг: Архивни снимки
Поставена од: MacedonBG на Јануари 22, 2010, 06:46:54
A VALUABLE HISTORICAL DOCUMENT
 
Това е оригиналътна молбата,с която бащатана Михаил АПОСТОЛОВ от Ново село,Щипско, моли Министъра на войната на Царство България да съдейства за освобождаването на сина му от италиански пленнически лагер. Специално е наблегнато на българските национални чувства, които семейството питае . По-късно Михаил, вече под името МихаjлоАпостолски, ще се превърне в една от основните политически фигури в  СР Македония, страстен българомразец и пропагандатор на македонистката доктрина. Заслужава да се отбележи, че благодарение на постъпкиот българска страна Апостолов е освободен от лагера...

This is the original copy of the requestsent by the father of Mihail Apostolov from Novo Selo ( district of Shtip)to the Minister of War of the Bulgarian Kingdom. He requests that his sonbe liberated from an Italian POW camp and emphasizes the sincere Bulgarianfeelings of the family. Later, Mihail (under the name of Mihajlo Apostolski)would become one of the leading political figures in the Socialist Republicof Macedonia, being a passionate Bulgarian-hater and propagator of themacedonist doctrine. It is worth mentioning that due to steps taken bythe Bulgarian government Apostolov was eventually freed from the camp... (http://i.data.bg/08/07/06/1039665_orig.jpg)
Наслов: Одг: Архивни снимки
Поставена од: MacedonBG на Јануари 22, 2010, 06:48:04
ANE SANDANSKI AND IMARO'S LEFT WING

Яне Сандански има много заслуги, но и много грехове. Неговата най-голяма  вина е убийството на членовете на ЦК на ВМОРО Иван Гарванов и Борис Сарафов, което слага началото на братоубийствата в Организацията. Воден от своите големи амбиции,Сандански влиза в конфликт с мнозинството от ВМОРО. Да се твърди все пак, че Яне не се е чувствал българин е несъстоятелно. Ето как той обяснява своя идеал за Свободна Македония в интервю за италианския вестник "Секуло" в Тирана, където се говори за окупацията на Егейска и Вардарска Македония от страна на  Гърция и Сърбия.

"Македонските революционери, които селд дълга и жестока борба с турската тирания доживяха да видят своята мечта - извоювне на свобода на Татковината, не могат да допуснат тя да попадне под сръбско и грцко владение. Те няма да се спрат и пред най-страшните терористически средства, за да реализират съкровената си мечта - свободна българска Македония!"

След Младотурската революция 1908г. Сандански и неговите привърженици основават Народната  федеративна партия (българска секция), която си поставя за цел извоюването на автономия за Македония и Одринско в сътрудничество с останалите народности в тези области (турци, гърци власи, евреи итн.) До края на своето съществуване партията остава чисто българска, тъй като санданистите не успяват да привлекат на своя страна небългарското население.  По-долу са факсимилета от Правилника и Решенията на Учредителния конгрес на НФП. Там ясно е посочено, че член на партията може да бъде всеки българин. Трябва да се има предвид, че други секции на НФП освен българската така и не се създават.
 
Jane Sandanski has a lot of merits, but a number of misdeeds too. His greatest sin is the assassination of Ivan Garvanov and Boris Sarafov, both members of the IMARO's Central Commitee, which initiated the fratricides in the Organization. Led by his excessive ambitions, Sandanski happened to be in conflict with the majority in IMARO. To claim, however, that Jane did not feel himself a Bulgarian  is groundless. Here is how he explains his ideal of a Free Macedonia in an interview for the Italian newspaper Secolo taken in Tirana and concerning the 1912 occupation of Aegean and Vardar Macedonia on behalf of Greece and Serbia:

"The Macedonian revolutionaries, who after a long and ruthless struggle with the Turkish tyranny lived to see their dream - winning their Fatherland's liberty, cannot permit its falling under Serbian and Greek dominance. They will not refrain even from the most formidable terrorist means in order to achieve their most cherished dream - Free Bulgarian Macedonia!"

After the 1908 Young Turks' revolution, Sandanski and his adherents establish the People's Federative Party (Bulgarian section) which undertakes to achieve the autonomy of Macedonia and the district of Adrianople in cooperation with the rest of the nationalities in these regions(Turks, Greeks, Vlachs, Jews etc.). Until the very end of its existence, the party remained purely Bulgarian in its character because it failed to attract the non-Bulgarian populace. Below is the original of the party's Statute and the Constitutive Congress' Resolutions. It is clearly stipulated that every Bulgarian can become a member. It is worth mentioning again that no PFP sections other than the Bulgarian one were constituted.
(http://i.data.bg/08/11/30/1271213_orig.jpg) (http://i.data.bg/08/11/30/1271216_orig.jpg)
Наслов: Одг: Архивни снимки
Поставена од: MacedonBG на Јануари 22, 2010, 06:49:19
АN EXCERPT FROM THE  MEMORANDUM SENT TO THE BULGARIAN GOVERNMENT BY THE ILINDEN UPRISING'S LEADERS

"... Пред вид на критичното и ужасно положение, в което изпадна българското население от Битолския вилает след извършените опустошения и жестокости от турските войски и башибозук ...  пред вид на това , че тук всичко българско рискува да загине и да се затрие без спомен от насилия, глад и настъпващата мизерия, Главният щаб смята за свой дълг да обърне внимание на почитаемото Българско правителство върху гибелните последици за българската нация, ако то не изпълни своя дълг спрямо своите еднородни братя тук по един внушителен начин, което се налага по силата на опасността, заплашваща общобългарската Татковина днес...

Ни едно българско училище не е отворено, нито ще се отвори... Никой не мисли за наука, когато е поставен вън от законите на страната, защото носи името българин...

Поставени начело на народното ни движение тук, ние апелираме към Вас от името на роба Българин да му се притечете на помощ по най-ефикасен начин - чрез война. Вярваме, отгласът е същий у народа в свободна България.

Ожидавайки вашето патротическо вмешателство, приятно ни е да Ви съобщим, че държим на разположение въпръжените ни сили, които сме щадили до сега.

От Главният щаб "

( Дамян ГРУЕВ, Борис САРАФОВ, Атанас ЛОЗАНЧЕВ)
 
Меморандумът е връчен на д-р. Кожухаров, консул на Княжество България в гр.Битоля, който го препраща на правителството в София с доклад N441 от 17 септември 1903г.

Част от текста е публикувана на стр.451 в първия том на книгата "Освободителните борби на Македония" (София, 1933, издание на Илинденската организация), дело на Христо Силянов - един от водачите на ВМРО ,а по-късно един от най-изтъкнатите мемоаристи и историци, пишещи за национално-освободителното движение на българите в Македония и Одринско.
 
" Considering the critical and terrible situation that the Bulgarian population of the Bitola Vilayet found itself in and following the ravages and cruelties done by the Turkish troops and irregulars, ... considering  the fact that everything Bulgarian runs the risk of perishing and disappearing without a trace because of violence, hunger, and the upcoming misery, the Head Quarters finds it to be its obligation to draw the attention of the respected Bulgarian government to the pernicious consequences vis-a-vis the Bulgarian nation, in case the latter does not fulfill its duty  towards its brethren of race here in an imposing fashion which is necessary by virtue of the present ordeal for the common Bulgarian Fatherland...

...Being in command of our people's movement, we appeal to you on behalf of the enslaved Bulgarian to help him in the most effective way - by waging war.We believe that the response of the people in free Bulgaria will be the same.

... No bulgarian school is opened, neither will it be opened... Nobody thinks of education when he is outlawed by the state  because he bears the name Bulgar...
 

Waiting for your patriotic intervention, we are pleased to inform you that we have in our disposition the armed forces we have spared by now.

The Head Quarters of the Ilinden Uprising"

Damian GRUEV, Boris SARAFOV, Atanas LOZANTCHEV

This memorandum was handed to Dr.Kozhuharov, the Bulgarian consul in Bitola, and transmitted by him to the government in Sofia with report N441 from  September 17th, 1903.

A part of the  text is published on p.435 of  Macedonia's Struggle for Liberation (Sofia, 1933, edition of The Ilinden Uprising Veterans' Organization) by Christo SILJANOV - one of the leaders of IMRO and one of the most eminent historians and memoirists that have ever written on the national liberation movement of the Bulgarians in Macedonia and the district of Adrianople.
(http://i.data.bg/08/11/30/1271234_orig.jpg)
Наслов: Одг: Архивни снимки
Поставена од: MacedonBG на Јануари 22, 2010, 06:50:20
(http://i.data.bg/08/12/03/1276827_orig.jpg)

Названието  "Български народни песни"  достатъчно красноречиво показва, какво е било националното самосъзнание на Константин и Димитър Миладинови, великите български възрожденци от град Струга.  Днес тяхното име се цитира в Скопие като име на македонски национални будители. Интересно е защо техният епохален труд "Български народни песни" там  излиза под всевъзможни заглавия, никога не е претърпял фототипно издание, а оригинално копие на книгата стои в къщата-музей на братята отгърнат, за да не се види заглавната страница.

Що се отнася до съдържанието на  самата книга, ето какво пише Константин Миладинов:

"Песните започнахме да ги събираме от секакви страни на Западна Болгария, т.е. от Македония например от Охрид, Струга, Прилеп, Велес, Костур, Кукуш, Струмица и други места още и от Източна Болгария"

В сборника влизат много песни и от български краища извън Македония ( Софийско, Панагюрско и др.). The name Bulgarian Folksongsis eloquent enough to demonstarte what the national consciousness of Constantine and Dimitar Miladinov was. Today, the name of the great Bulgarian National Revival figures from the town of Struga is oftentimes quoted in Skopje as a name of  pioneers of the  "Macedonian national awakening". It is interesting though why their epoch-making work Bulgarian Folksongs has been constantly edited there under titles of all kinds, has never been edited in its original version, and the authentic copy of the book  found in the  museum of the Miladinovs in Sturga is opened so nobody can see its frontpage.
 
As far as the contents of the book is concerned, this is what Constantine Miladinov himself writes:

"We have begun to gather the songs from various places in Western Bulgaria, i.e.  from Macedonia -the regions of Ohrid, Struga, Prilep, Veles, Kostur, Kukush, Strumica, and other places, from Eastern Bulgaria too."

A considerable number of songs from Bulgarian parts outside Macedonia,  such as the regions of Sofia and Panagjurishte.
Наслов: Одг: Архивни снимки
Поставена од: MacedonBG на Јануари 22, 2010, 06:51:18
Надписът разказва за строителството на крепостта в Битоля, извършено по заповед на цар Йоан Владислав - последния представител на Самуиловата династия. Този напис дава възможност да уточним за какви са се смятали Самуил, неговите братя и наследниците му, какво царство са управлявали и какво е било населението на това царство.
(http://i.data.bg/08/12/03/1276832_orig.jpg)
Простичко и ясно, сякаш е предчувствал какви фалшификации ще вършат след години някои "учени", Йоан Владислав гордо заявява, че е "българин родом", че е български цар, че е построил крепостта Битоля за "спасение на българите". Този надпис не може да се види в експозицията на Битолския музей, той е укрит дълбоко в мазето му. The inscription narrates about the construction of Bitola's citadel carried out by King Joan Vladislav - the last member of King Samuel's dynasty. It provides us with an opportunity to settle what nationality Samuel, his brothers and successors considered themselves belonging to, what kind of kingdom they ruled and what the populace of the state was.

Plainly and clearly, as if foreseeing the forgeries  certain "scholars" would later engage in, Joan Vladislav proudly states that he is "a Bulgarian by birth", a Bulgarian king, and that Bitola's citadel was built for "the salvation of the Bulgarians". This inscription cannot be seen in the town museum of Bitola because it is hidden deep in the basement.
Наслов: Одг: Архивни снимки
Поставена од: MacedonBG на Јануари 22, 2010, 06:52:27
Роден в гр.Банско (Пиринска Македония), Паисий става монах в Света гора през 1745г.  Гръцките и сръбски духовници там често се присмивали на българите, че нямат своя история. По тази причина Паисий се заема с проучването на старите ръкописи  в манастирите на Атон, а също и по други места, които посещава в качеството си на манастирски таксидиот. В 1762г. той завършва своята "История Славяноболгарская". Книгата, бележеща началото на Българското национално възраждане, ще се превърне в своеобразна негова програма, която чертае целите, стоящи пред младата българска нация - изграждане на новобългарска просвета  и култура, постигане на църковна самостоятелност и извоюване на държавна независимост.
(http://i.data.bg/08/12/03/1276843_orig.jpg)
Ето какво пише този достоен син на Македония:

"Но някои не го обичат своя Болгарски род, а се обръщат към чужда култура и чужд  език и не се грижат за своя Болгарски език, но се учат да четат и говорят по гръцки и се срамят да се нарекат Болгари... От целия славянски род първо най-славни са били Болгарите, първо те се нарекли царе, първо те си имали патриарх, първо те се кръстили, най-много земя те завладели. Така от целия славянски род били най-силни и най-почитани и първите славянски светци просияли от Болгарския род и език..."

"Ти, Болгарино, не се мами, знай своя род и се учи на своя език!" Born in the town of Bansko (Pirin Macedonia), Paisij becomes a monk in Mount Athos in 1745. The Greek and Serbian clergymen there used to deride the Bulgarians by saying the latter did not have history. This was one of the reasons Paisij began to investigate the old manuscripts in Mount Athos and various other places he visited while being a collector of donations. In 1762, he  finished his Slavobulgar History.
This book marked the inception of the Bulgarian National Revival and it contained a program of objectives which the young Bulgarian nation was to attain - a modern culture and education, ecclesiastical autonomy and an independent state.

This is what the great son of Macedonia writes:

" Some, however, do not like their Bulgarian race and convert to a foreign culture and a foreign language. They do not care  about their own Bulgarian tongue, but learn to speak and read Greek, being ashamed to call themselves Bulgars... Out of the entire Slavonic race, the Bulgars used to be the most famous. It was they who first elevated kings, who first had a Patriarch, who first were baptized, who subdued the largest territories. And so, among the Slavonic race, they were  the most powerful and respected; the first Slavonic saints  shined out of the Bulgarian race and language!"
 
"You, Bulgar, do not be enticed! Know thy race and learn in thy tongue!"
Наслов: Одг: Архивни снимки
Поставена од: MacedonBG на Јануари 22, 2010, 06:53:43
(http://i.data.bg/08/12/04/1278479_orig.jpg)

Това е факсимиле от  първия том на епохалния труд "Сборник от български народни умотворения" (София, 1891) , съставен от  Кузман Шапкарев . Името на бележития български възрожденец, роден през 1834г.  в Охрид, може да се срещне в не една книга, издадена през последните 50 години в Скопие, където той се смята за един от бащите на новомакедонската национална култура и език. Името на книгата, а заедно с това и цялостното дело на българския просветител и пламенен патриот, свидетелства по превъзходен начин за националните чувства на тази светла личност. This is the original of Kuzman Shapkarev's cornerstone work  Collection of Bulgarian Folklore (Sofia, 1891). The name of the eminent figure of the Bulgarian National Revival, who was born in 1834 in the town of Ohrid, can be encountered in numerous books edited during the last 50 years in Skopje where he is considered one of the modern Macedonian "national culture and language". The book's very name together with the entire life of this Bulgarian man of Enlightenment and ardent patriot certifies, in a superb way, the national  feelings of this  bright personality.
Наслов: Одг: Архивни снимки
Поставена од: MacedonBG на Јануари 22, 2010, 06:54:41
(http://kachi-snimka.info/images/jdv1230802612v.jpg)
Наслов: Одг: Архивни снимки
Поставена од: MacedonBG на Јануари 22, 2010, 06:55:36
(http://kachi-snimka.info/images/rgh1239187730l.jpg) Гоце Делчев е преподавал в Ново село, Щипско. Тази снимка е свидетелство от въпросното училище, където ясно се вижда подписът на Гоце и че там се е изучавал само български език.

Diploma from bulgarian school in Shtip,where Goce Delchev work as a Bulgarian language theacher.
Наслов: Одг: Архивни снимки
Поставена од: MacedonBG на Јануари 23, 2010, 02:45:41
(http://prikachi.com/files/1044322j.jpg)
Наслов: Одг: Архивни снимки
Поставена од: MacedonBG на Јануари 24, 2010, 04:26:26
(http://www.picvalley.net/u/1836/1625623691676147.JPG)

На тази снимки е гробът на подполковник Никола Попов. Ясно личат опитите името му върху камъка да бъде издълбано на „Попович”. Той е роден на 29 септември 1891 г. в село Кара Омур (днес село Смилец, Силистренско). Убит е на 11 август 1916 година в село Дедели, Струмишко.

Повече снимки от гробищата на българските офицери в Струмица има в галерията на БККС:

http://bkks.org/image/tid/10

а информация може да се прочете тук:

Информационна агенция "Фокус", 26.04.2009
Бугарски воени гробови од Првата светска војна има на градските гробишта во Струмица – фотографии од читател (http://www.bkks.org/node/135)
Наслов: Одг: Архивни снимки
Поставена од: MacedonBG на Јануари 26, 2010, 08:22:01
Възкресението
(или как бе посрещната Българската армия в Охрид през Втората световна война)
         На около десет километра от пътя Ресен-Охрид отдалече видяхме група селяни, които се движеха, или по-скоро, тичаха към нас. Когато ги наближихме на около петдесет крачки, те спряха. Двама от тях издигнаха арка, която носеха на ръце, а останалите се наредиха вляво и вдясно от нея. На арката имаше надпис “Добре дошли, скъпи братя”.

         Срещата беше извънредно мила. Това бяха селяни от съседните села Круше, Лява река и Кривени. Тръгнали да посрещат българските войски и понеже не знаели откъде ще дойдат и къде ще ги срещнат, решили да направят подвижна арка и да чакат из пътищата. Час-два преди нашата среща някакъв селянин им казал, че българските войски са вече в Ресен. Останали да чакат на пътя, като вляво и вдясно по хълмовете поставили часови да наблюдават. И наистина, докато постояхме пред арката, някои от часовите успяха да слязат да ни посрещнат.

(http://www.makedonskatribuna.com/Voskresenieto54-Dateien/image001.jpg)
Дадохме им портрети на Негово величество царя и вестници.

         Един бръкна в пазвата си и извади доста старо издание от съчиненията на Христо Ботев.

          - Тази книга е от баща ми – каза той – Запазих я за мен, за децата ми, па и за съселяните ми.

         Установено е за Васил Левски, че е стигал до Щип. Чувал съм да се говори, че е стигал и до Кукуш. Дали е ходил по на запад , не знам. За Христо Ботев обаче се знае, че не е ходил из южните български земи. Но със неговите съчинения, както и със“ Записките...” на Захари Стоянов са възпитавани в Македония цели поколения. Ботевите песни се знаят наизуст и се пеят от всички българи там. Някога ги пеехме по сватби и тържества пред самите турци. Оцелели са и през сръбския режим. Наред с тях сега се пеят и нови песни за сръбското робство.

          По-късно във Валандово чух следната песен:

          Възпейте, моми валандовки,

          Възпейте подвига на Дуп и Кала тепе.


          Тази песен ми направи много силно впечатление. Момите от поробеното Валандово възпяват подвига на българските войски, а българската художествена литература отмина този подвиг и досега почти не го е отбелязала.

(http://www.makedonskatribuna.com/Voskresenieto54-Dateien/image002.jpg)
Молебен в двора на църквата "Св. Климент" в Охрид ( 2.7.1941 г.)
          Пътят за Охрид минава през склоновете на планината Потрино, през Буковския проход. На изхода е село Косел, при преминаването на което се чувства остра миризма на сероводород. Оттук се открива плодородното, но малко Охридско поле. И то, както Ресенското, е известно със своите лозя, плодове и зеленчуци. В далечината, на един хълм, се вижда и самият град. Горе, на хълма, ясно се очертават контурите на крепост, която заема много голяма площ. Самуиловата крепост! А по-нататък красивата планина Мокра, която затваря от запад езерото.   

(http://www.makedonskatribuna.com/Voskresenieto54-Dateien/image003.jpg)   
Министър-председателят проф. Богдан Филов разглежда археологически разкопки в Охрид
          За онзи, който отива за пръв път в Охрид, пътят от село Косел до града му се вижда много дълъг поради нетърпението му по-скоро да влезе в този български Ерусалим. В Охрид и Охридско са изписани много светли страници от българската история. Около бреговете на Охридското езеро сътвориха своето дело Климент, Наум, Самуил, Григор Пърличев, Кузман Шапкарев, братя Миладинови, което вековете и дипломатическите канцеларии бяха безсилни да заличат. Живите паметници оцелели до наши дни около това езеро – на източния бряг Охрид, на южния манастира “Св. Наум”, на северния Струга – вълнуват всяко българско сърце, когато приближава този политически и духовен център на българщината.

(http://www.makedonskatribuna.com/Voskresenieto54-Dateien/image004.jpg)
Охридска улица, украсена с български знамена

          Този прославен български град и в по-ново време даде много имена на заслужили народни дейци – политици, военни, учени и революционери.

          Охрид беше завзет от италиански войски. По пътя срещнахме много италиански военни части, които се движеха на запад. В града също имаше италиански войници.

          Италианците на пост пред самия град ни поканиха любезно да отидем при коменданта. Двама от тях се качиха на стъпалата на автомобила и така продължихме из улиците на града за комендантството.

          Охридчани бяха в недоумение.

          - Това са българи! – чуваме да се говори след нас.

          Всеки, когото срещнахме из улиците, се спираше.

          - Христос възкресе! – поздравявахме ги ние.

          Отначало изненадани от българската военна униформа, а после окопитени, те радостно отговаряха:

          - Наистина възкресе! Възкръсва вече!

          Наизлязоха от магазините и това “Българи са” се понесе с бързината на електрически ток. Скоро след нас се образува опашка от тичащи хора, които ръкомахахаи викаха:

          - Българи!

          И всеки, който чуеше, оставяше магазина, хвърляше престилката си и тичаше.

          Представихме се на коменданта.

          Когато излязохме от комендантството – море от народ. Улиците наоколо бяха задръстени.

          При появяването ни се чу мощно “ура”. Охридчани викаха:

           -  Да живее българската армия!

           - Да живее цар Борис!

(http://www.makedonskatribuna.com/Voskresenieto54-Dateien/image005.jpg)
Цар Борис III и царица Йоанна в освободена Македония
         Не беше възможно да си пробием път. С мъка стигнахме до автомобила. Качваме се. А охридчани, накачили се по стъпалата и калниците на авомобила, не слизат.

        Автомобилът потегли. Охридчани запяха:

        Ти ли си, мале, тъй жално пела,

        Ти ли си мене три години клела.
     
         Напуснахме града. На около един километър спряхме и дълго наблюдавахме българския Ерусалим.

http://www.makedonskatribuna.com/Voskresenieto54.htm (http://www.makedonskatribuna.com/Voskresenieto54.htm)
Наслов: Одг: Архивни снимки
Поставена од: MacedonBG на Јануари 26, 2010, 08:32:51

                     
(http://www.de-zorata.de/www1/Photos/Oxrid/Plocha%20Metodi.jpg)
Една от малкото запазени непокътнати старини - свидетелства на българското възраждане в Македония. Надгробната плоча на Охридския митрополит Методий (Щерев). Живял е от 1866 до 1909 г. За него дори хронистът на Църквата свещеник д-р Янко Димов (+) беше писал единствено "...митрополитства 12 години. Не са открити данни и свидетелства за характера на дейността му. Умира на път за Св. Синод в Солун. Митрополит Методий завещава на Св. Синод 130 361 лева"... Наистина жалко, че не се знае повече за този архиерей.

Надписът на надгробната плоча в двора на църквата Света Богородица Перивлепта е на книжовен български език и гласи
 "Бъдете готови защото в който час не мислите Син Человечески ще дойде" Матея 24:44
Охридски митрополит Методий, починал ненадейно на 10 декемврий 1909 г. в гр. Солун
Наслов: Одг: Архивни снимки
Поставена од: MacedonBG на Јануари 26, 2010, 08:37:36
                      
(http://www.de-zorata.de/www1/Photos/Oxrid/Grigor.jpg)
На гърба на същата църква тихо и незабелязано от повечето посетители почива прахът на големия Григор Пърличев. До преди няколко години плочата бе запусната напълно, без знак или кръст. Сега виждаме, че е направено все пак нещо, при което фамилията на стария учител и литератор е, както е прието там, обезобразена. Добавено е и името на сина му Кирил, но и от него буквите са опадали като есенни листа - добре поне, че някой ги беше подпрял до мрамора, вместо да ги задигне...

Надгробният надпис:
"Тук почива Григорий Пърличев, многозаслуживший патриот, поет и учител. Роден на 1829 го и починал на 25 иануари 1893 на возраст 64 години. Вечна ти памет народний труждениче"
Наслов: Одг: Архивни снимки
Поставена од: MacedonBG на Јануари 26, 2010, 08:39:20
Ще завършим пътешествието с една паметна плоча от двора на скопския Свети Спас. И ще споменем както е помолено в текста покойния и всички други покойници, живели, работили, обичали и умирали за, във, извън, със и без Македони
(http://www.de-zorata.de/www1/Photos/Oxrid/Plocha.jpg)

"Зде почивает раб Божий Теодор отец его хаджи Бюлбюл от дебърско село Върбен и кой ке го прочете това писмо да рече Бог да го прости душа его."
Наслов: Одг: Архивни снимки
Поставена од: MacedonBG на Јануари 27, 2010, 01:17:36


 (http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/d/d3/Natanail-Ohridski-Plovdivski.jpg)

 (http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/1/15/Natanail-Zografski-Bukvar-Slaveno-Balgarski.JPG)
Написан от Натанаил Охридски/Зографски/
Наслов: Одг: Архивни снимки
Поставена од: MacedonBG на Јануари 27, 2010, 01:29:30

   (http://www.macedonia-science.org/gallery/albums/userpics/10001/107.jpg)

 (http://www.macedonia-science.org/gallery/albums/userpics/10001/108.jpg)
 (http://www.macedonia-science.org/gallery/albums/userpics/10001/110.jpg) 
Наслов: Одг: Архивни снимки
Поставена од: MacedonBG на Јануари 27, 2010, 01:30:16

(http://www.macedonia-science.org/gallery/albums/userpics/10001/107.jpg)
Наслов: Одг: Архивни снимки
Поставена од: MacedonBG на Јануари 27, 2010, 01:31:35

    (http://lh5.ggpht.com/_jGsf8Lsa1NY/SmmF7mAptOI/AAAAAAAADAk/eoNhScUQIp4/s640/24.7.2009%20%D0%B3.%2004-38-18_0488.jpg)

 (http://lh4.ggpht.com/_jGsf8Lsa1NY/Su-QUgrqXlI/AAAAAAAADS8/5bmjH4zazLE/s640/17.jpg) 

 (http://lh3.ggpht.com/_jGsf8Lsa1NY/SmmIb0WW1FI/AAAAAAAADAs/APg2EyHUC9I/s640/3.jpg)

 (http://lh5.ggpht.com/_jGsf8Lsa1NY/Su-QNcngguI/AAAAAAAADSk/Wls6XiIKgz4/s640/12.jpg)

 (http://lh3.ggpht.com/_jGsf8Lsa1NY/Su-QNqNJ9gI/AAAAAAAADSs/p2ohb767Brk/s640/14.jpg)


 (http://lh4.ggpht.com/_jGsf8Lsa1NY/Su-QNwHd6ZI/AAAAAAAADSw/P0e1_z5uN-A/s640/15.jpg)

 (http://lh6.ggpht.com/_jGsf8Lsa1NY/Su-P7hnYXaI/AAAAAAAADSU/xDywVwKEOUc/s640/9.jpg)

 (http://lh6.ggpht.com/_jGsf8Lsa1NY/Su-QNunYa3I/AAAAAAAADSo/cv-qZ8T9dbY/s640/13.jpg) 
Наслов: Одг: Архивни снимки
Поставена од: MacedonBG на Јануари 27, 2010, 01:38:29
(http://img522.imageshack.us/img522/6681/006598831.jpg)
Наслов: Одг: Архивни снимки
Поставена од: MacedonBG на Јануари 29, 2010, 06:53:07
(http://img7.imageshack.us/img7/9646/bulgarohurvatskivzaimoo.jpg)
Наслов: Одг: Архивни снимки
Поставена од: MacedonBG на Јануари 29, 2010, 07:36:44
(http://www.picvalley.net/u/30/7456_431.JPG)

Ето къде учеха децата на Македония, преди да се роди в главата на Новакович гениалната идея за МАКЕДОНИЗМА Свидетелството е на Каназирова Райна - род. на 5.март 1882 г. ученичка в първий клас  на българското девическо училище в гр. Сер за учебната 1896/ 97 година.
Наслов: Одг: Архивни снимки
Поставена од: MacedonBG на Јануари 29, 2010, 07:58:23
(http://img215.imageshack.us/img215/6463/10r12.jpg)
Наслов: Одг: Архивни снимки
Поставена од: MacedonBG на Јануари 29, 2010, 08:05:51
(http://img230.imageshack.us/img230/1958/1928mbuneva.jpg)
Наслов: Одг: Архивни снимки
Поставена од: MacedonBG на Јануари 29, 2010, 08:23:46
(http://img694.imageshack.us/img694/2296/001kgr.jpg)
Наслов: Одг: Архивни снимки
Поставена од: MacedonBG на Јануари 29, 2010, 08:30:32
(http://img230.imageshack.us/img230/1598/vlado004.jpg)
Наслов: Одг: Архивни снимки
Поставена од: MacedonBG на Јануари 29, 2010, 08:45:11
(http://img684.imageshack.us/img684/1763/kniga1922.jpg)
Наслов: Одг: Архивни снимки
Поставена од: MacedonBG на Јануари 29, 2010, 08:58:36
(http://img34.imageshack.us/img34/6288/p4210881grkserb.jpg)
Наслов: Одг: Архивни снимки
Поставена од: Бай 100-ян на Јануари 29, 2010, 09:50:39
(http://media.snimka.bg/3721/013697164-big.jpg)
Наслов: Одг: Архивни снимки
Поставена од: Бай 100-ян на Јануари 29, 2010, 09:58:52
(http://media.snimka.bg/5183/016621371.jpg)
Наслов: Одг: Архивни снимки
Поставена од: MacedonBG на Јануари 29, 2010, 10:57:41
(http://img684.imageshack.us/img684/9038/image0039t.jpg)
Наслов: Одг: Архивни снимки
Поставена од: MacedonBG на Јануари 29, 2010, 11:07:15
(http://img11.imageshack.us/img11/1696/image0082m.jpg)
Наслов: Одг: Архивни снимки
Поставена од: MacedonBG на Јануари 29, 2010, 11:16:00
(http://img138.imageshack.us/img138/7046/10a1.jpg)
Наслов: Одг: Архивни снимки
Поставена од: ohrid1941 на Јануари 29, 2010, 11:57:18
Ти я свалям шапката за овие архивни снимки. :-)
Наслов: Одг: Архивни снимки
Поставена од: MacedonBG на Јануари 30, 2010, 08:20:59
(http://img218.imageshack.us/img218/6056/image0075.jpg)
Наслов: Одг: Архивни снимки
Поставена од: MacedonBG на Јануари 30, 2010, 08:26:36
(http://img12.imageshack.us/img12/9237/1915a.jpg)
Наслов: Одг: Архивни снимки
Поставена од: MacedonBG на Јануари 30, 2010, 08:35:50
(http://img22.imageshack.us/img22/5572/1905pazardjik.jpg)
Наслов: Одг: Архивни снимки
Поставена од: MacedonBG на Јануари 30, 2010, 08:54:51
(http://img121.imageshack.us/img121/6089/1905a.jpg)
Наслов: Одг: Архивни снимки
Поставена од: MacedonBG на Јануари 30, 2010, 09:28:43

 (http://georgiev.blog.bg/photos/19986/1%283%29.jpg) (http://georgiev.blog.bg/photos/19986/original/1%283%29.jpg)
 Иконата на българския св. цар Борис (в средата) в Бигорския манастир край Дебър. Името на светеца е заличено и на негово  място е написано "Стефан цар Дечански"   
 
 (http://georgiev.blog.bg/photos/19986/2%282%29.jpg) (http://georgiev.blog.bg/photos/19986/original/2%282%29.jpg)
 Бигорският манастир "Св Йоан Кръстител" край Дебър   
   
 (http://georgiev.blog.bg/photos/19986/3%282%29.jpg) (http://georgiev.blog.bg/photos/19986/original/3%282%29.jpg)
 Икона на св. цар Борис Михаил в манастира "Св. Наум" край Охрид. Богохулници са изболи очите на иконата. 
   
 (http://georgiev.blog.bg/photos/19986/4%283%29.jpg) (http://georgiev.blog.bg/photos/19986/original/4%283%29.jpg)
 Българската чешма край манастира "Св. Георги" в Неготино   
 
 (http://georgiev.blog.bg/photos/19986/5%284%29.jpg) (http://georgiev.blog.bg/photos/19986/original/5%284%29.jpg)
 Българската чешма край манастира "Св. Георги" в Неготино. Ясно личи, че е построена от Арсо В. Бранков от гр. Червен бряг   
   
 (http://georgiev.blog.bg/photos/19986/6%283%29.jpg) (http://georgiev.blog.bg/photos/19986/original/6%283%29.jpg)
 На това място е била родната къща на водача на ВМРО Тодор Александров - Щип, кв. Ново село       
     
 (http://georgiev.blog.bg/photos/19986/7%281%29.jpg) (http://georgiev.blog.bg/photos/19986/original/7%281%29.jpg)
 Паметна плоча на Тодор Александров до мястото, където е била родната му къща - Щип, кв. Ново село
   
 (http://georgiev.blog.bg/photos/19986/8%281%29.jpg) (http://georgiev.blog.bg/photos/19986/original/8%281%29.jpg)
 Паметна плоча на Тодор Александров до мястото, където е била родната му къща - Щип, кв. Ново село       

 
 (http://georgiev.blog.bg/photos/19986/9%281%29.jpg) (http://georgiev.blog.bg/photos/19986/original/9%281%29.jpg)
 На това място е била родната къща на водача на ВМРО Иван (Ванчо) Михайлов - Щип, кв. Ново село. На нейното място днес има трансформатор за ток 

 
Наслов: Одг: Архивни снимки
Поставена од: MacedonBG на Јануари 30, 2010, 09:44:25
(http://img251.imageshack.us/img251/8044/zagoritsani4.jpg) Руините на селото. (http://img251.imageshack.us/img251/6531/zagoritsani3.jpg) Български момиченца в руините на Загоричани след клането 1905 година.
Наслов: Одг: Архивни снимки
Поставена од: MacedonBG на Јануари 30, 2010, 10:12:49
Не знам и не искам да знам какви злободневни проблеми е решил да спомене, използвайки повода, б. Бойко.
Не знам и не искам да знам колко много от хората, хванати в крачка на улицата от анкетите на тази или онази телевизия по време на „празничната” им разходка по градинки и молове, отново не са знаели какво точно и защо се празнува на тази дата.

Лично аз, с приятели, отбелязах празника по един по-подобаващ (поне според мен) начин – на гроба на български войници в Македония. Там, където е крушението на въжделенията, родени с обявяването на Независимостта... Така беше и миналата година, когато посрещнахме 22-ри край останките от паметника на полковник Каварналиев край Дойран, навръх 90 години от най-големите сражения в района по време на Първата световна война.
И тази година решихме да отбележим празника по подобен начин, като на връщане от едно изключително интересно пътуване в Костурско, района на Мала Преспа (Гърция) и албанската част на Голяма Преспа (за впечатленията от тези посещения – отделно, при първа възможност, т.е. свободно време) посетихме запазените гробове и паметници на български офицери в двора на църквата на с. Цапари, Битолско, и съвсем наскоро възстановеното германско военно гробище в Прилеп, където почиват и останките на общо 60 български войници.

Цапари

Село Цапари е неголямо, но живописно село, недалеч от Битоля. Измежду по-новите къщи се срещат и повече или по-малко запазени стари къщи, които дават добра представа за облика на селото отпреди век. Цапари е означено на повечето пътни карти на Република Македония и до него се стига по отбивка от главния път Ресен – Битоля, като на табелите на пътя като основна посока е означено близкото село Ротино, а не и самото Цапари, за което има малък знак на второстепенния път.

Без особена трудност, следвайки най-добре асфалтираните улици и минавайки покрай внушителен паметник на жертвите на антифашистката съпротива, се стига до голямата и добре поддържана с помощта на емигранти от селото селска църква „Св. Георги”. (http://img229.imageshack.us/img229/2949/ccrkvaobsht.jpg) Надписът над входа на църквата и езикът, на който е изписан, говорят сами за себе си. (http://img251.imageshack.us/img251/127/ccrkvanadpis.jpg) За съжаление, по време на посещението ни църквата беше затворена, а нямахме време да потърсим у кого е ключа, затова така и не можахме да разгледаме вътрешността на църквата, но на двора й, зад олтара, има достатъчно ценни за всеки българин паметници.
В двора на църквата все още стои изградената през 1906 г. внушителната костница на загиналите през Илинденско-преображенското въстание местни жители. (http://img39.imageshack.us/img39/2503/ckostnica.jpg) Гробницата неслучайно е голяма – близо 100 въстаници от селото (от общо няколкостотин!) загиват във въстанието, а самото село е сред взелите особено дейно участие.
Логичен е въпросът защо и кому е било нужно костите на загиналите въстаници да бъдат преместени от костницата, изградена от съселяните им – пропагандните причини в търсенето на приемственост за новата (тогава) държавна идеология прозират зад решението костите да бъдат положени в основата на антифашисткия паметник.

Село Цапари стана известно в България преди няколко години, когато се оказа, че единствените (поне засега) запазени паметници над гробове на български войници от войните в началото на миналия век са именно в това село, в двора на църквата. Става дума за паметниците на 7 погребани там офицери, командвали части на Битолския фронт по време на Първата световна война. (http://img651.imageshack.us/img651/9147/c3pametnika.jpg) Войнишкото гробище, намирало се близо до селото не е запазено, но мястото се знае и доколкото ми е известно там също вече има паметник. Оказахме се обаче слабо подготвени и решихме да не се лутаме по пътеките в околностите на селото без точна информация.
На паметниците ясно личат имената на загиналите офицери, частите им и мястото, където са срещнали смъртта – Червената стена, кота 1248 – места познати, ако не от друго, поне от едноименните улици из градовете в България. (http://img651.imageshack.us/img651/3854/cnadpispametnik.jpg) Спретнатият и добре поддържан църковен двор неминуемо кара посетителя да си помисли, че погребаните тук са късметлии спрямо останалите им загинали бойни другари, чиито имена и гробове са останали запазени само във военния архив...

Прилеп

Прилеп, сам по себе си, винаги си струва да бъде посетен. Родният град на Димитър Талев, прототип на неговата Преспа, е за мен е едно от най-приятните места в Р. Македония - Марковите кули, Чаршията, църквата „Благовещение Богородично”, разбира се, кръчмите и не на последното място – Прилеп е домът на прекрасната бира „Даб”! Поводът за последното ми посещение обаче този път беше друг.

Преди около месец в града беше официално открито възстановеното германско военно гробище, в което, наред с над 1 600 германски войници, загинали на Македонския (Солунския) фронт през Първата световна война, почиват и 60 български войници.
Историята на гробище е твърде показателна - създаден като гробище на разположената в града германска военнополева болница, мемориалът е изграден в първоначалния си вид в началото на 30-те години по силата на договор между Германия и тогавашна Кралска Югославия. След Втората световна война и създаването на Титова Югославия съдбата на гробището е незавидна – местните комунистически власти поощряват разрушаването му и с типичния за породата си скверен плам дори насърчават хората от околните махали да използват надгробните камъни при строежа на новите си къщи! Самото гробище е превърнато първо в тържище за добитък, а накрая, съвсем емблематично - в бунище...

Така до скоро, когато събитията преминават в друга посока – общината получава от Германия сериозна финансова инжекция от (ако не ме лъже паметта) половин милион евро за изграждането на инфраструктура в квартала и местните власти разрешават на германската обществена организация, която се грижи за гробовете на германските войници от двете световни войни из цяла Европа, да възстанови (със собствени средства, разбира се) военното гробище. И прави това по немски, макар и с решаваща информационна помощ от българска страна... (http://img14.imageshack.us/img14/700/probsht.jpg) Малко са запазените автентични надгробни плочи от първото гробище и заради това повечето от тях са вградени символично в оградата на гробището. В средата е вдигнат голям кръст с паметна плоча и послание за помирението между някога воювалите помежду си европейски народи.
Особено ефектна е паметната книга с метални страници, на които са изписани имената на всички погребани тук германски войници. (http://img98.imageshack.us/img98/2124/prkniga.jpg) В единия от краищата на гробището, с прекрасен изглед към Марковите кули, е българският „кът” с паметна плоча, върху която са изписани имената на 60 българи, намерили тук вечен покой (като не броим 60 години обругаване). (http://img46.imageshack.us/img46/6546/prplochabg.jpg) Запазени са и малко останки от войнишки надгробни кръстове и паметник на български офицер. (http://img231.imageshack.us/img231/3886/prpambg.jpg) Не е много от количествена гледна точка, но изобщо не е малко от качествена.
В Прилеп вече има още едно място за поклонение на българите. (http://img251.imageshack.us/img251/7481/prpamkuli.jpg) Гатанка с предизвестен отговор и нулев бонус за повишена трудност

Познайте от веднъж дали на паметниците на българските офицери в с. Цапари и на паметната плоча на българските войници в германското военно гробище имаше свежи венци и цветя, поставени на националния празник 22.09. от базирания в недалечната Битоля български генерален консул?
Възможните отговори са:
а) Съвсем не.
б) Ц.
в) Ептен ич.
г) Ти луд ли си, въпросът е риторичен.
Позналите не печелят нищо.

Некои съображения, заключения и предложения

Още преди година на Дойран, където британски войници от международните сили в Косово щъкаха в района на сраженията и очевидно течеше подготовка за обновяване на британските военни паметници в района, си зададохме с приятелите, с които бях там, въпроса – след като македонските власти имат проблем с възстановяването на българските гробища, а с британските очевидно не, не е ли възможно нашето Министерство на отбраната да предложи на колегите си в Лондон изграждането на съвместен мемориален парк там, където още се виждат окопите и бункерите и до ден днешен се намират шрапнели. Не можем ли днес, когато с англичани и французи сме военни съюзници в НАТО - организация, към която иска да се присъедини и Македония, да дадем пример за това как миналото е останало в миналото, а единственото, което искаме днес, е да почетем по човешки паметта на загиналите, без да разсъждаваме прекалено задълбочено за това кой бил крив и кой прав. History is written, както четох някъде наскоро по форумите и нямам друг избор освен да се съглася с тази горчива, но реалистична констатация.
След 9 г. ще отбележим 100 г. от Дойранската епопея – събития, записани във военната история не само на България, но и на Великобритания. Има време, а не е нужно много - само добра воля, инициативност и малко пари. Нещо повече – от изграждането на подобен мемориален парк ще спечелят и местните, тъй като много повече туристи ще се насочат към красивото Дойранско езеро, тъжно навяващо спомен за повяхнала туристическа слава в стил югославски „Балкантурист”.
Колкото и цинично да звучи – от гледна точка на местните едни пари стоят забутани сред гробовете на българските войници в шубраците и тръните на височините край Дойран. Лошото е, че дълго време съответните служби на комунистическа Югославия са пускали буквално същите слухове – че българските войници са били погребвани със златно имане в шинелите си, което е допринесло за бастисването на много от гробовете в района...

И още – в България, а и в международен план, периодично се вдига много шум за отказа на македонските власти да съдействат за възстановяването на българските войнишки гробища. Добрите примери – Цапари, Ново село (Струмишко) и Прилеп се неглижират, а се акцентира върху отказа на македонските власти да разрешат възстановяването на паметника на полковник Коста Каварналиев край Дойран и т.нар. чешма „Фердинандка”, изградена от българските войници в тила на позициите им над града. Дали не можеше да се иска възстановяване не на паметника на българския офицер (при всичкото уважение, което дължим на паметта му), а на намиралото се там войнишкото гробище на 58-ми пехотен полк, в което гробище да бъде поставен и паметникът на офицера, също почиващ там? Дали вместо възстановяването на чешмата в чест на един спорен като оценка дори и у нас владетел не може да се иска възстановяването на намиращото се в шубраците на едно недостъпно близко дере гробище, където лежат близо 200 войници?

Питам с ясното съзнание, че вероятно не знам много важни подробности и сигурно бъркам. Питам, не за да се заяждам с когото и да било, а защото съгласно международните конвенции, по които страна е и Македония, местните власти са длъжни да поддържат войнишките гробища, а не паметниците на командирите им. Искаме ли реалното и постижимото или понякога сами търсим отказа и конфликта, акцентирайки върху това, което е ясно, че трудно ще получим? Република Македония е суверенна държава с народ, чието мнозинство има разбирания за историята, с които може и да не сме съгласни, но сме длъжни поне на официално равнище да приемем като факт, без оценки и наставления.
Убеден съм, че днес с подходящия подход може да получим много повече – и за нас, и за съседите, и, най-сетне, за паметта и покоя на загиналите.
http://belomore.blogspot.com
Наслов: Одг: Архивни снимки
Поставена од: MacedonBG на Јануари 30, 2010, 09:34:59
(http://img686.imageshack.us/img686/8062/bardarskigeran1507062.jpg) На входа на Бърдарски Геран паметник на загиналите във войните.
Наслов: Одг: Архивни снимки
Поставена од: MacedonBG на Јануари 30, 2010, 09:59:45
Паметник на воините на цар Шишман при Кокалянския Урвич, по пътя за яз.Искър (http://img31.imageshack.us/img31/6497/p1070231.jpg)
Наслов: Одг: Архивни снимки
Поставена од: MacedonBG на Јануари 30, 2010, 10:05:56
Малко от Търново - Майка България. (http://img193.imageshack.us/img193/4544/p1070468.jpg) (http://img40.imageshack.us/img40/5213/p1070467t.jpg)
Наслов: Одг: Архивни снимки
Поставена од: MacedonBG на Јануари 30, 2010, 10:14:16
Паметникът на Христо Ботев и неговата чета на Козлодуйския бряг. Голяма красота, само дето е занемарен. (http://img69.imageshack.us/img69/706/p1080914.jpg)
Наслов: Одг: Архивни снимки
Поставена од: MacedonBG на Јануари 30, 2010, 10:18:24
Панагюрище - новият паметник на Райна Княгиня. (http://img687.imageshack.us/img687/4452/002670191.jpg)
Наслов: Одг: Архивни снимки
Поставена од: MacedonBG на Јануари 30, 2010, 10:31:46
село Моравица. (http://img69.imageshack.us/img69/9307/moravitza12050701.jpg)
Наслов: Одг: Архивни снимки
Поставена од: MacedonBG на Јануари 30, 2010, 10:40:48
Паметник на ген. Киселов в Тутракан :
 
 (http://nov-5.hit.bg/Tutrakan%20-%2003.JPG)
 
 Мемориален комплекс изграден край Тутракан в памет на падналите при превземането на града 1916-а година :
 
 (http://nov-5.hit.bg/Tutrakan%20-%2004.JPG)
 
 (http://nov-5.hit.bg/Tutrakan%20-%2005.JPG)
 
(http://nov-5.hit.bg/Tutrakan%20-%2006.JPG)
(http://nov-5.hit.bg/Tutrakan%20-%2007.JPG) 
 

 
(http://nov-5.hit.bg/Tutrakan%20-%2020.JPG)
 
 (http://nov-5.hit.bg/Tutrakan%20-%2009.JPG)
 
 (http://nov-5.hit.bg/Tutrakan%20-%2010.JPG)
 Входа на гробището :
 
 (http://nov-5.hit.bg/Tutrakan%20-%2011.JPG)
 
 (http://nov-5.hit.bg/Tutrakan%20-%2012.JPG)
 
 Надписът е на български, румънски, немски и турски от четирите страни :
 
 (http://nov-5.hit.bg/Tutrakan%20-%2013.JPG)
 (http://nov-5.hit.bg/Tutrakan%20-%2014.JPG)
 Плочите с имената на загиналите са всъщност две от страните на оградата :
 
 (http://nov-5.hit.bg/Tutrakan%20-%2016.JPG)
 Отделна плоча :
 
 (http://nov-5.hit.bg/Tutrakan%20-%2015.JPG)
 Двете братски могили една зад друга :
 
 (http://nov-5.hit.bg/Tutrakan%20-%2017.JPG)
 Двете секции с офицерските гробове :
 
 (http://nov-5.hit.bg/Tutrakan%20-%2018.JPG)
 (http://nov-5.hit.bg/Tutrakan%20-%2019.JPG)
Наслов: Одг: Архивни снимки
Поставена од: MacedonBG на Јануари 30, 2010, 10:57:47
(http://img9.imageshack.us/img9/2863/rojen3.jpg)
Наслов: Одг: Архивни снимки
Поставена од: MacedonBG на Февруари 13, 2010, 04:10:15
(http://img7.imageshack.us/img7/1502/18658120617564314214912.jpg)
Наслов: Одг: Архивни снимки
Поставена од: disidente на Февруари 14, 2010, 12:35:37
Най-старата запазена филмова хроника у нас се казва "Пътуване до София"

http://www.btv.bg/news/news_details.pcgi?cont_id=154238

Цитат
"Пътуване до София" - така е озаглавена най-старата запазена до днес филмова хроника, която е снимана у нас в началото на 20-ти век. Доскоро неизвестните кадри са открити от български киноисторик в архивите на сръбската национална филмотека. Зрителите на bTV са първите от 102 години насам, които видяха как е изглеждала София по времето на нашите прабаби и прадядовци.
Наслов: Одг: Архивни снимки
Поставена од: MacedonBG на Април 19, 2010, 07:59:45
(http://img718.imageshack.us/img718/695/15438339911035262339874.jpg) (http://img718.imageshack.us/i/15438339911035262339874.jpg/)
Наслов: Одг: Архивни снимки
Поставена од: Competent на Август 17, 2010, 01:52:21
(http://www.de-zorata.de/www1/Photos/BalkWojna/Bezhanci3.jpg)
Наслов: Одг: Архивни снимки
Поставена од: Competent на Август 17, 2010, 01:53:41
(http://www.lostbulgaria.com/pic/999.jpg)