Бугарски Културен Клуб

Општа дискусија => Актуелни теми од медиумите => Тема започната од: disidente на Декември 07, 2009, 12:03:19

Наслов: ИНТЕРВЮ
Поставена од: disidente на Декември 07, 2009, 12:03:19
К. Тренчев: Липсата на кауза и безверие съсипват народа

 (http://www.picvalley.net/u/2109/62752890814603428641260183687LVXVM27aKIMNmxXhcTYM.JPG) (http://www.picvalley.net/v.php?p=u/2109/62752890814603428641260183687LVXVM27aKIMNmxXhcTYM.JPG)
http://frognews.bg/news_17872/K_Trenchev_Lipsata_na_kauza_i_bezverie_sasipvat/

Човекът който громеше комунизма и сваляше премиери и правителства с митинги по площадите днес изглежда  уморен. Лицето на Константин Тренчев издава някаква болка, като след самобичуване. Разговаряме в централата на “Подкрепа” на площад “Гарибалди” в столицата. На няколко пъти пали неуспешно лулата си и се опитва да я допуши, но сякаш тежките думи гасят огъня в нея.
В дъното на кабинета му едно огромно разпятие на Спасителя попива мълчаливо думите ни. За доктора диагнозата е ясна – “Където надникнеш и отвориш в обществото, се натъкваш на метастази, но кой ще каже на пациента?”
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: Апостол на Декември 08, 2009, 12:55:36
http://frognews.bg/news_17745/T_Tasova_Diplomatite_ni_sa_bezuchastni_kam_antibalgarskata_kampaniia/

Т. Тасова: Дипломатите ни са безучастни към антибългарската кампанияЧетвъртък, 3 Декември 2009

интервю на Ана Кочева

‒ Тася, ще те помоля в началото да се представиш на читателите на Фрогнюз!

- Живот и здраве, ще завърша икономика и обществени науки. Възпитаник съм Испанската гимназия “Мигел де Сервантес” в София, една наистина прекрасна гимназия. В Австралия съм от няколко години, щастливо омъжена за българин, когото много уважавам и обичам.
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: disidente на Декември 09, 2009, 12:38:48
Ангел Димитров: В Македония говорът на омразата е елемент от културата на омразата, създавана от 1944 г. насам

http://www.focus-news.net/?id=f13603

09 декември 2009 | 06:00 | Агенция "Фокус"

Ангел Димитров, посланик на България в Скопие от 1994 до 2001 година, преди това – генерален консул на България в Скопие от 1992 до 1994 г., пред Агенция “Фокус”.

Фокус: Г-н Димитров, очаквано ли е развитието с отлагането на решението да се определи дата за преговори за членство на Македония в Европейския съюз от декември за март?
Ангел Димитров: Бих казал дори – напълно очаквано, защото в последните не просто месеци, а години се оказва, че Република Македония не е в състояние да направи решаващи стъпки за преодоляване на проблемите, които има със своите съседи, особено с онези, които членуват в Европейския съюз. Разбира се, досега острието на проблема беше насочено към спора за името главно между Гърция и Република Македония. В случая точно гръцките инициативи за спиране на Скопие по пътя към желаните институции – НАТО и ЕС, са причината да се стигне до това нетърпение сред членовете на ЕС да видят в края на краищата някакви по-решаващи стъпки от страна на македонското ръководство.
Фокус: В последните дни Македония изненадващо получи подкрепа от Турция – доколко тежи нейното мнение, след като тя не е член на Евросъюза?
Ангел Димитров: Точно това е показателно: докато се губи подкрепа сред страните – членки на ЕС, търсенето на подкрепа в страна, която аспирира доста безуспешно за членство и самата тя е поставена пред изисквания, които подсказват, че процесът скоро няма да бъде завършен, показва, че в Република Македония се чувстват доста несигурни в избирането на най-подходящите действия и стъпки за преодоляване на собствените проблеми.
Фокус: Очаква се шведското председателство на ЕС да представи официалния текст, в който да се казва, че през март 2010-а Съюзът ще разгледа доколко са изпълнени условията за започване на преговори за членство. Има ли нещо изненадващо в гръцката позиция напоследък?
Ангел Димитров: В никакъв случай гръцката позиция не е изненадваща – тя е последователна и продължава от самото създаване на Република Македония. Преодоляването на най-сериозните противоречия в средата на `90-те години доведе до откриване на дипломатическа мисия, която и до сега няма ранг посолство на Гърция, показва, че се търсят някакви решения. Но проблемът с основните символи, един от които е и името, и който в случая е главният спор между Гърция и Република Македония, остава нерешен. Наивно е да се смята, че от гръцка страна може да бъде направен по-голям компромис от това, което до сега са правили. Тъй като те все пак – подчертавам това - приеха (нещо, което не правеха в началото, особено през първата половина на `90-те години) – споменаването на името Македония в комбинация с уточнения, която да бъде насочена към името на новата държава.
Има и нещо друго – този спор е донякъде ирационален. Не виждам как точно ще бъде постигнато взаминоприемливо и за двете страни решение и това е, което поставя най-голямата клопка пред придвижването на Република Македония към желаното членство. Има едно благоприятно обстоятелство за Скопие в момента, а именно – шведското председателство. Швеция е показала, че е доста, бих казал – отчуждено толерантна към въпросите на далечните Балкани, така че Република Македония няма да бъде оставена без шанс дори само от нагласите на шведската страна. Но в същото време – даването на един толкова все пак голям срок – повече от три месеца – показва, че това е един сигнал, че се очакват компромисни стъпки.
Фокус: Гръцко-македонският спор за името с какво засяга България?
Ангел Димитров: Разбира се, че по някакъв начин засяга. Доктрината на македонизма е изградена върху тоталното обсебване на целия контекст, който се създава и който името Македония носи. Това засяга не само миналото, то засяга и предявяването на претенции в съвременен политически план. Тук е същинският проблем и оттук идва главното възражение на Гърция за името. В това отношение ние сме далеч по-спокойни, защото България никога не е имала проблем с името Македония. Дори бих казал, че името Македония в модерната епоха от началото на ХІХ век се установява по два пътя – единият е чрез самото гръцко влияние (говорим за модерна Гърция, която също се обръща към миналото, за да търси новите примери за величие). От друга страна – почти успоредно и по пътя на българското обществено движение през епохата на националното Възраждане, в което установяването на името на Македония в областта е един от елементите на съперничество с Гърция за национално самоопределение. Така че за нас не е толкова страшен този момент. Чисто политически трябва да напомня, че България беше първата държава, която призна тази страна с нейното име – Република Македония. Но е факт, че този спор (макар да го нарекох ирационален) ще продължи да се развива, защото не виждам как от него ще се излезе по желан от двете страни начин. Защото за Гърция той засяга фундаментални представи за собственото историческо присъствие в тази част на полуострова, докато за Република Македония то е идентифициращ знак.
Фокус: Двустранните отношения България – Македония, краткото посещение на премиера Никола Груевски в София и срещата му с Бойко Борисов и заявленията, че е необходим нов договор между двете страни, основан на декларацията от 1999 година?
Ангел Димитров: Посещението на министър-председателя Груевски беше толкова кратко, че мина почти незабележимо. Разбира се, то беше изцяло насочено към търсене на подкрепа от българската страна, а не – на решаване на текущи въпроси от двустранните отношения. Никак не е случайно, че именно в тази обстановка беше поставен и въпросът, че европейската практика изисква Република Македония да направи съответните стъпки, за да изчисти проблемите си не само в южна посока, но и с България. Аз лично мисля, че идеята да се върнем към подписаната 1999 година декларация като основа на един договор за приятелство, за добросъседство, за изцяло позитивно развитие на двустранните отношения е задължителна стъпка, преди България да каже своето „да” за приемането на Република Македония в Европейския съюз. Това е в крайна сметка един много важен документ, който остана позабравен в последните години, особено след навлизането ни в ХХІ век. Именно подписването на тази декларация създаде възможност за изграждането на цялата двустранна държавно-правна база, върху която се развиват нашите отношения от тогава насам. След 2001 година постепенно част от основните точки в тази декларация бяха позабравени, а преди това – една, тази, която е свързана с недопускането на враждебна пропаганда, в Скопие не беше спазена.
Така или иначе – тази декларация е изключително важна. В своята същност тя има две полета на действие. Едното е свързано конкретно с взаимни решения около двустранните отношения, а другото – с готовност за взаимни действия в регионален план в посока – осигуряване на стабилността и сигурността в района.
Фокус: Има ли такъв момент, че колкото повече се говори у нас за прекратяване на говора на омразата и спиране на антибългарската кампания, толкова по-ожесточена става тя?
Ангел Димитров: Преди всичко – говорът на омразата е само един елемент от една култура на омразата, която беше създавана, култивирана в Република Македония от 1944 година насам (от създаването на македонската република като федеративен елемент от Югославската комунистическа федерация). Може би Република Македония беше единствената съставна част на федерацията, на която от самото начало беше позволено да демонстрира един държавен национализъм, който беше насочен едновременно за справяне с вътрешните противници на новия режим и неговите идеологически постулати. Доктрината на македонизма беше съпътстваща доктрина на комунистическата идеология и тя беше налагана със същите силови средства, с които в онова време беше налагана политическата система. От друга страна беше – да се насочи този държавен национализъм срещу, както там ги наричаха – външните неприятели. Така че срещу България действително повече от 60 години се води една постоянна пропагандна, тотална атака. И някакъв вид противодействие периодично се появяваше, имаше периоди на смекчаване, но в крайна сметка – сега, когато трябва да решаваме за един път към едно общо бъдеще в рамките на Европейския съюз, всичко това трябва да бъде преодоляно. Не мога да кажа – да му бъде сложен край, защото много добре знам, че охранителите на митовете, хората, които стоят зад тези кампании, все още имат ключови позиции в обществения живот на Република Македония. Само като илюстрация ще кажа, че съвсем наскоро, преди броени месеци, там излезе двутомна, голяма, първата Македонска енциклопедия, която е уникална... Като професионален историк съм дълбоко смутен от степента, в която политиката си е позволила да моделира историческия подход за представяне на миналото. Това е наистина скандално.
Фокус: Има ли забавяне на българската дипломатическа активност в този регион в последните години?
Ангел Димитров: Самият факт, че вече половин година няма посланик е знак за известно забавяне, макар че аз разбирам новото правителство в желанието да намери най-доброто персонално решение. След като така или иначе има забавяне, действително трябва да бъде направен добър избор. Говоря, че има едно спадане на активността в двустранните отношения, едно правене на рутинна двустранна политика през целия период след 2001 година. Мисля, че дори през този период България изгуби част от позициите, които беше извоювала с една по-активна и действена политика през края на `90-те години. Не случайно се връщаме към тази декларация от 1999 година.
Фокус: Да се върнем към един момент, свързан с т.нар. малцинствени претенции. Премиерът каза - „снемане на всякакви малцинствени претенции, в съответствие с декларацията от 1999 година и преустановяване на подстрекателствата към съответните групи. Може ли да го коментирате?
Ангел Димитров: Това е изключително важен въпрос и той засяга директната намеса на институции в Република Македония в поддържането и бих казал – финансирането, говоря поне в миналото и за думите си разполагам с доказателства, че беше работено тясно с организацията ОМО „Илинден”. Тя действително поставя малцинствени проблеми. Така че – такъв вид действия с нищо не допринасят за развитието на добросъседските отношения.
Фокус: Когато Никола Груевски беше в София, той спомена – да оставим историята на историците...
Ангел Димитров: Това е само една фраза. И мисля, че фразата на министър-председателя Никола Груевски „да оставим историята на историците” е изключително несериозна, защото когато интерпретацията на миналото е съществен проблем в двустранните отношения, той е политически проблем. Той е напуснал територията на науката по простата причина, че по един или друг начин, за да се стигне до подобно разминаване, има и разминаване на научните принципи. Т.е. – политиката ясно присъства. А що се отнася до Република Македония, бих искал да кажа, че в България не е имало периоди, в които политиката не се е намесвала драстично... Що се отнася до интерпретацията общо на македонската проблематика, това, което се върши в Република Македония, е държавна политика. Трудно е „да оставим историята на историците” и Македонската енциклопедия е такъв пример, защото между нас практически няма диалог. От македонска страна има – откровено бих го нарекъл – страх от дискусии с българските колеги. Многократните опити от страна на Българската академия на науките и специално на Института по история да влезем в по-близки отношения с Института по история на Скопие (аз самият съм разговарял поне два пъти с Института за национална история в Скопие, с директора на този Институт, изпращали сме официално писма от София – да започнем диалог и професионални срещи и обсъждания) срещат един учтив, внимателен отказ. В същото време – те предпочитат да имат някакви по-професионално неутрални контакти с Института по балканистика, където повечето хора се занимават със самата Република Македония, отколкото със слабите места в двустранните отношения и с българската гледна точка към това. Разбира се – най-много специалисти по тези въпроси има точно в Института по история. Така че – давам един пример, как зад една фраза реално не стои нищо. Защото, ако чакаме историците в Република Македония да започнат критично да се отнасят към недалечното минало, още веднъж казвам – в Република Македония не е направена реална сериозна критична оценка на собственото им югославско минало, т.е. – на основата, от която тръгва съвременната независима държава. Ние не можем да очакваме някаква сериозна промяна на тяхната гледна точка. Още повече – доминиращите фигури са вече хора на възраст, които едва ли биха тръгнали да отричат това, което са правили в продължение на десетилетия.
Фокус: Около девет години сте се занимавали с двустранните българо-македонски отношения и тяхното позитивно развитие. Бихте ли посочили основните български пропуски в следващите десет години?
Ангел Димитров: България трябва да изработи една много ясна в перспектива програма за развитие на двустранните отношения. В края на 1998 г., ако не ме лъже паметта, беше изработен проект за по-дългосрочно развитие, който беше изпълняван в края на `90-те години. След това той не само, че потъна и не само, че не се споменава за него, а и не се прави нищо, независимо дали някой го одобрява или не. Все едно, че не е създаван. България трябва да изостави минималистичната политика в региона. Въпросът не е само дори с Република Македония, а и с други наши съседи. Защото за една по-малка държава и по-нов член на Европейския съюз в случая е изключително важна нейната регионална активност и нейната регионална тежест и значение. А тя се определя именно от една активна регионална политика. Не направим ли това, не превърнем ли отношенията с Република Македония вместо от поле за недоизказани неща и взаимни проблеми и подозрения, в един механизъм, който ще ни даде взаимна сила да вървим към евроатлантическите структури, нито тя, нито дори и ние, ще бъдем в състояние да използваме целия си потенциал.
Денка КАЦАРСКА

Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: Daskal на Декември 09, 2009, 03:51:24
Цитат
Ангел Димитров: Самият факт, че вече половин година няма посланик е знак за известно забавяне, макар че аз разбирам новото правителство в желанието да намери най-доброто персонално решение. След като така или иначе има забавяне, действително трябва да бъде направен добър избор. Говоря, че има едно спадане на активността в двустранните отношения, едно правене на рутинна двустранна политика през целия период след 2001 година. Мисля, че дори през този период България изгуби част от позициите, които беше извоювала с една по-активна и действена политика през края на `90-те години. Не случайно се връщаме към тази декларация от 1999 година.

Согласен сам и тава е многу точно!
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: disidente на Декември 11, 2009, 10:41:10
Малкият човек лесно тръгва след нова илюзия

 (http://www.picvalley.net/u/1976/797743144469175151260567505o5Z0JJmQgoQbMEUcjlN4.JPG) (http://www.picvalley.net/v.php?p=u/1976/797743144469175151260567505o5Z0JJmQgoQbMEUcjlN4.JPG)

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=309768

С поета Недялко ЙОРДАНОВ разговаря Ива Йолова- 70-те чукат на вратата. (На 18 януари 2010 г. поетът има юбилей.) Каква е равносметката - “остаряваме бавно” или “старостта ни ... 
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: disidente на Декември 15, 2009, 06:36:48
Д. Нотев: Да ни възстановяват българското гражданство, не да ни го дават!

 (http://www.picvalley.net/u/2887/14145938115250696551260898305gFMZTRWcDegoBgRXYJdP.JPG) (http://www.picvalley.net/v.php?p=u/2887/14145938115250696551260898305gFMZTRWcDegoBgRXYJdP.JPG)

http://frognews.bg/news_18149/D_Notev_Da_ni_vazstanoviavat_balgarskoto/

В Западните покрайнини ние, българите, живеем разделени от България не по наше желание. Нима някой е питал моя дядо иска ли да става сръбски гражданин?, пита председателят на Партията на българите в Сърбия.

интервю на Ана Кочева

‒ Кои са най-значимите проблеми на етническите българи в Босилеградско и Царибродско, г‒н Нотев?

‒ Икономическата криза е един от основните проблеми, както и миграцията. Това води до недостиг на интелектуален потенциал, той се разселва, младите си отиват и българското малцинство е на път да изчезне.

А в каква посока се разселват ‒ към Сърбия, или насам към България?

‒ Където завършат, където намерят работа. Истината е обаче, че на кадърните хора сърбите им предлагат добри позиции и така ни асимилират. Този процес продължава години наред: още от 60‒те, 70‒те години. Отделно от това има много смесени бракове, дърпат ни момите, а после заминават навътре из Сърбия. Но ако навремето това е било целенасочено, сега икономиката и безработицата вършат тази работа. В Цариброд има само едно предприятие, гръцко, където работят около 150‒160 жени, но сега и там правят съкращения, продукцията няма къде да се лансира, въпреки улеснението, че в Сърбия който отвори бизнес, може да изнася в Русия без мито и с привилегии.

А какво е отношението на сърбите към вас?

‒ Те са перфидни, винаги са играели на една тънка карта, чрез която не вършат мръсната работа сами. Т.е. винаги е имало хора от малцинството, които се занимават с това някого да очернят, да навредят. Репресията никога не е била явна, знае се, разбира се, че е с център Белград, но така е измислена, та хората, работещи в кметство, полиция, които са българи по народност, да си свършат всичко сами. Всичко се върши много фино ‒ в Цариброд напр. беше построена гимназия през 1984‒5 година ‒ фантастична сграда с алуминиева дограма, с всичко необходимо: модел 21 век. Който дойдеше, й се възхищаваше и казваше: „Ние в България такова училище нямаме!”. Но никой не се сети да попита колко часа български език се преподава в тази сграда. Все гледаха външния й вид. Друг пример ‒ сърбите построиха спортна зала, модерна за 1500 зрители, но тя не може да работи, няма икономика, която да я поддържа. Така че, ако се каже, че сърбите не са отпуснали средства за спорт, или за училище, няма да е вярно, но са направили такава инвестиция, която никога няма да проработи. А пред европейските структури имат основание да кажат ‒ ето, ние даваме. Аз съм описал в една книга точно тези работи.

Да, вие сте автор на книгата "Гордите не забравят". Кои са гордите и какво не забравят?

‒ Гордите са тези хора, които осъзнават положението, държат на Цариброд и царибродското, държат на националното, на принадлежността, учат се от миналото и гледат да го пазят, както и контакта с България. Сега върви процесът на даване на гражданство, но защо ще ми го дават, след като аз живея на собствена земя, дядо ми е българин, баща ми също, какво съм виновен, че някои някога са сменяли граници. Аз съм си част от българския народ, та макар и живеещ в Сърбия. На мен гражданството трябва да ми се възстанови, не може да ми се дава. Нима някой е питал моя дядо иска ли да става сръбски гражданин? „Даване на гражданство” е погрешна формулировка, трябва да се възстановява гражданството на всички онези, на които то е отнето, без да ги питат. А и нали всички премиери, президенти говорят за това, че ние сме българско малцинство, никой не се отказал от нас?

А колко сте българските партии в Западните покрайнини?

‒ В момента при нас фигурират три партии.

Добре де, ама вие не сте чак толкова много хора там. Защо не вземете да се обедините в една? Нали в съединението е силата?

‒ В съединението е силата, ама насила красота става ли? Обединението трябва да стане, ама се случват и някои неприятни неща, които ни разделят. Ето пример, дойде Петър Стоянов, не помня точно коя година беше, май преди да падне Милошевич и даде 2‒3 паспорта на площада на определени хора. Е добре де, но тези хора по‒добри българи ли са от мен, та те да получат паспорти за 6 месеца. Има пък други хора, които определят кой може да прати детето си на море в България, кой не, пък липсват критерии за това...с една дума има хора с повече привилегии.

‒ Колко деца се обезпечават от България да ходят на море?

‒ Всяка година от Цариброд заминават два рейса. Някои обаче са ходили по 5‒6 пъти, а други въобще не са мръднали. Миналата година една жена, която е член на партията, която аз представлявам, се опита да запише своето дете за такава почивка, още повече, че то е с астма, но й казали, че не може, защото нямала заслуги.

Всъщност от всичко това излиза, че вие взаимно си пречите?

‒ Излиза по‒скоро, че преди важното, преди българското, преди обединението поставяме някакви глупости, които са междуличностни и те са пречката, която е в основата на обединението.

Ще седнете ли да се разберете?

‒ Аз бях писал едно открито писмо, бях давал интервюта за вестник „Братство”, за телевизията в Цариброд, където казах, че трябва да се обединим, въпреки че аз и моята партия смятаме, че не сме застрашени по отношение на пререгистрацията. Но ето още един пример във връзка с това, което Вие ме попитахте в началото за сръбското отношение към нас: Сърбите са 6 милиона. За да пререгистрират партия по закон на всеки 8 години, те трябва да съберат 10 000 подписа. Всички малцинствени партии от друга страна са поставени в един кош. Ние, напр., сме около 20 000 българи и всяка една наша партия, трябва да събере 1000 подписа. Това съотношение не е коректно. Ако уравнението се приложи спрямо сърбите, те би трябвало да покажат не 10 000, а 300 000 подписа, за да я има същата пропорция. А и то не е само да събереш подписите. Първо човек трябва да даде съгласие, че иска да се подпише, след това да се вкарат данните в компютъра, после пък човекът трябва да отиде в кметството, да застане на гишето с паспорта си и да подпише 3 екземпляра или пък ти трябва да отидеш в кметството, за вземеш онзи, който отговаря за процедурата заедно с книгата, да го сложиш в колата и да го водиш от къща на къща. Но ние така или иначе ще съберем подписите.

Как преценявате българския интерес към вас, българите от Цариброд?

‒ Сещат се за нас от време на време. Но сега искам да ви кажа, че понастоящем в района на Цариброд, който е на 60 км от София, има много изгодни оферти за купуване на имоти, на вилни места. Става дума за чудесни местности в долината на река Ерма, в подножието на Стара планина. Бихме предпочели българи да се заселят тук, а не хора от вътрешността, които на безценица изкупуват големи площи. И още ‒ внуците, синовете на хора от тези краища, изселени в България, нека да дойдат, да си погледнат документите дали нямат наследство от роднини. Така земята ни ще остане в български ръце. Аз самият имам братовчеди, които казват: „Ама за какво ми е тази земя?!”. А им трябва да отделят само един ден и 5 л бензин, да дойдат в съда, да вземат документа, струва не повече от 100 лв. и да си възстановят имотите. Дори и никога да не ги обработват, те ще си останат български. Бихме се радвали младите българи, особено тези, които са по институциите, да насочват повече интереса на обществото към Цариброд; защо например и царибродските деца да не взимат участие в тези програми по телевизиите, в които се пее, танцува. Ами че това са хора от същия народ! Ние трябва да говорим на един език, да си извадим поуки от миналото, да съхраняваме православието, защото много малко остана. Ние не сме застрашени само от глад и криза, защото другите религии ни мачкат и ще вземе да излезе, че напразно стоят тези прекрасни исторически черкви, а срещу тях по две джамии...
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: Daskal на Декември 15, 2009, 07:37:13
Сещатa рецептура и за РМ, по автоматизам возобнување на граждаството за всичи и които иска нека повели! Разбира се во срок от 3 години, а получуването на граждаството да биде во срок от 6 месеци!

Се друго нема смисла...не е нормално хората да чакат по 4 години регуларно за БГ гражданство!
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: Апостол на Декември 18, 2009, 11:24:15
http://www.dnevnik.com.mk/?ItemID=5A85171FBFCF3E44962F47B5B604BCF3

ИНТЕРВЈУ: ЈОРГОС ШАЦИМАРКАКИС, ЕВРОПРАТЕНИК И КОПРЕТСЕДАТЕЛ НА ЕВРОПСКО-МАКЕДОНСКИОТ ПАРЛАМЕНТАРЕН КОМИТЕТ

Скопје погрешно го бара идентитетот во антиката



Ако е одреден датумот за преговори и двете страни ќе се најдат под притисок, а тогаш на сцена стапува ЕУ што може да даде конкретни резултати, се разбира, ако Папандреу и Груевски учествуваат, вели Шацимаркакис

Ако спорот за името не се реши во првата половина од 2010 година, импулсот ќе исчезне, а натамошни провокации би можеле да доведат до нова затегнатост меѓу Словените и Албанците, по што би имале немири во Западен Балкан. Ова е оценката на Јоргос Шацимаркакис, германски европратеник од грчко потекло од групата на либералите и копретседател на Заедничкиот комитет за соработка помеѓу македонското Собрание и Европскиот парламент. Како што вчера објави „Дневник“, тој е автор на предлогот доскорешниот висок претставник на ЕУ за заедничка надворешна и безбедносна политика, Хавиер Солана, да биде специјален претставник на Унијата во спорот за името помеѓу Македонија и Грција.

l Господине Шацимаркакис, ЕУ го одложи одредувањето датум за преговори на Македонија, со што разочарувањето во земјата е големо. Дали на оваа кандидатка за членство во ЕУ, повторно и' се заканува враќање во немирни води?

- Ако се земат предвид протестите, би можел да се стекне таков впечаток. Но, и претходно се знаеше дека нерешеното прашање за името претставува пречка.

l Кој има право во овој бизарен спор?

- Сето тоа е поврзано со историја, идентитет и психологија. И двете страни имаат аргументи. Грците се во право кога велат дека во античка Македонија Словените се' уште не биле населени. Александар Велики бил Хелен! За време на византиското и османлиското владеење регионот Македонија бил повеќеетничка држава населена со Грци, Словени, Албанци, Турци. Историски гледано, не може да следи ексклузивно право за употреба на името Македонија.

l А зошто е тоа поважно од пристапувањето кон ЕУ?

- Грешки се направени на сите страни - во Брисел, во Атина, во Скопје... ЕУ требало многу порано да изврши притисок врз засегнатите страни за наоѓање решение. Таа многу години се држеше настрана. Атина не успеа во обидот да забрани какво било користење на поимот Македонија. Скопје направи грешка - идентитетот на една новонастаната држава го побара во антиката и цела една генерација веќе израсна со тоа.

l Има нова грчка влада, за која се веруваше дека има поголема флексибилност. Зошто се' уште се тапка во место?

- За време на претходната влада на Караманлис речиси немаше контакти на високо ниво. Новиот премиер Папандреу од октомври досега веќе два пати се сретна со својот колега Груевски. Постои импулс поради новата грчка влада, но и поради тоа што Комисијата на ЕУ ја потврди зрелоста на поранешната југословенска Република Македонија за почнување преговори. За почеток на преговорите би требало да се најде датум до март.

l Но, владите на земјите-членки на ЕУ не можеа да се договорат за овој рок...

- Поаѓам од тоа дека ќе се успее до март. Но, тоа подразбира откажување од провокации. За жал, двајцата премиери употребуваат остра реторика, што воопшто не помага. Исто така, и премиерот Груевски треба да се обрати како претставник на сите граѓани. Во опозицијата генерално, но и кај Албанците што се и во опозиција и на власт, расте загриженоста дека поради провокациите ќе биде пропуштена големата шанса.

l Албанското население во Македонија на спорот за името гледа како на забавување на патот кон ЕУ и тоа создава нервоза. Уште колку време останува за решение?

- Останува само уште првата половина од 2010 година, под претседателство на Шпанија. Потоа импулсот ќе исчезне. Понатамошни провокации би можеле да доведат до нова затегнатост меѓу Словените и Албанците, а тогаш навистина би имале немири во Западен Балкан.

l Со оглед дека вашите предци се Грци, дали по ова прашање воопшто може да останете неутрален?

- Точно, имам дедо Грк, но и Груевски има. Неодамна тој зборуваше за „конечна пресметка“. Тоа не се добри тонови. Понекогаш мора да се запрашате дали тој ја става сопствената земја во заложништво заради идентитет што лично го посакува. За мене одлучувачки е европскиот интерес, а тоа е пацификација на Западен Балкан. Грција до 2014, сто години од почетокот на Првата светска војна, сака да го протурка регионот во ЕУ. Тоа е по малку визионерски, но јас би ја презел одговорноста.

l Преговорите се одвиваат со посредство на ОН. Би требало ли таа улога да ја преземе ЕУ?

- Не сум задоволен со процесот во ОН. Тој се одвива во Њујорк и јас не можам да согледам, зошто „меката светска сила“ - Европската Унија, им ја препушта на ОН работата што е во нејзин домен. Истото трае многу години и не донесе ништо.

l Вие лично предложивте етапно решавање на спорот...

- Прво треба да се дојде до брз договор за името - „Северна“ или „Горна Македонија“. Потоа, може да се одреди датум за почнување на пристапните преговори, со назнака претходно да се разјасни опсегот на употребата на името. Грците бараат и за внатрешна употреба да се користи терминот „Горномакедонски јазик“ и „Горномакедонци“. Тоа тешко се договара. Но, ако е одреден датумот за преговори, и двете страни ќе се најдат под притисок за наоѓање решение. Тогаш на сцена стапува ЕУ, што може да даде конкретни резултати, ако Папандреу и Груевски учествуваат.

Кнут Прис
Бриселско биро на ВАЦ
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: Апостол на Декември 19, 2009, 11:20:56
http://www.focus-news.net/

 Михо Михов: Падането на визите ще се отрази позитивно на туристическите, културните, икономическите връзки с Македония
 
19 декември 2009 | 11:59 | Агенция "Фокус" 
 
 
 
София. Днешният ден е едно радостно събитие не само за македонското общество, но и за Западните Балкани, доколкото се възстановява една справедливост и се прави реална стъпка към интегриране на младата македонска държава към европейските и световните структури. Това каза пред Агенция “Фокус” ген. Михо Михов, посланик на България в Скопие до юни 2009 година.
По отношение на заслугите на македонските държавни ръководители, трябва да признаем, че те положиха реални усилия за изпълнение на критериите, които поставяше Европейският съюз, и ето – в днешния ден те се увенчават с един политически успех, който би следвало да бъде гордост на македонските държавници пред техния народ и съседните им страни. Същото важи и за сръбските ни съседи, допълни той.
„България като член на Европейския съюз и НАТО, положи максимум усилия, формирайки реална външна политика по отношение на Македония, за нейното интегриране и облекчаване на визовия режим. И, разбира се, органите на нашите държавни институции, формиращи тази политика, каквито са Посолството и Генералното Консулство в Македония, изпълниха една много трудна задача.
Във всички случаи – за България това е огромно облекчение, което ще се отрази положително на културните, туристически, икономически връзки, а и ще облекчи нашият бюджет, който осигури безплатни визи за три години на нашите съседи - каза ген. Михов.
Искрено се радвам на това, че моите колеги и последователи с отговорно държавно поведение ще съсредоточат усилията си в по-реални други мисии”, каза още Михо Михов.
 
 
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: disidente на Декември 23, 2009, 01:15:57
Не треба да сме кавкаска република

 (http://www.picvalley.net/u/1944/123435127413832570931261527027VfiWMCW7nJQfXuvq1f85.JPG) (http://www.picvalley.net/v.php?p=u/1944/123435127413832570931261527027VfiWMCW7nJQfXuvq1f85.JPG)
Потпретседателката на ДУИ, Теута Арифи

Не можеме да ја укинеме дебатата само затоа што некој не може да ја поднесува

Оливера Војновска


Во последната колумна Вие практично му се обраќате на пишувачот. Кого го препознавате во оваа улога и зошто сте сигурна дека пратеничката од ВМРО-ДПМНЕ, Косана Николиќ-Мазнева, само го прочитала текстот?

Па, едноставно, како професор можам да проценам кој има способности да напише некој состав, а кој не. Затоа и мојата дебата ја насочив кон вистинскиот автор на текстот, кој и да е, без разлика колку тоа може да ги разлути оние што своето политичко дејствување се согласни да го градат како читатели на туѓи текстови. Оригиналноста, знаењето и стилот ги имате или ги немате. И тие што таа оригиналност и инвентивност ја немаат не треба да се налутат кога другите тоа го забележуваат, а и го кажуваат.

На крајот на краиштата ние јавно пишуваме и искажуваме ставови, а и самата јавност може лесно да процени нечии интелектуални капацитети за дебатирање по разни општествени и политички теми. Мислам дека бев јасна оти мојата дебата и несогласување ги насочив кон идеите напишани во текстот. А тоа што на некои, кои немаат капацитет да дебатираат за идеи, има е потребна дебата за личности, е нивен проблем. Не случајно е кажано дека големите луѓе дебатираат за идеи, а малите луѓе муабетат за личности.

Какво е чувството некој да Ве спореди со Мира Марковиќ и да Ве обвини за ригидност, клаустрофобија и за национална фрустрираност?

Не ме загрижуваат обвинувањата, бидејќи биографијата зборува за тоа кој е што во животот и во политиката. На крај, можам и да разберам дека политички модел на некој што се презива Николиќ е да биде Марковиќ, како што е јасно дека политички модел на некој што се презива Арифи е да биде Олбрајт и Клинтон. Тоа го докажала историјата на регионот.

Дали ставовите што ги изнесувате во колумните се Ваши лични или тие се поклопуваат и со ставовите на раководството на ДУИ?

На последниот партиски конгрес ја добив максималната подршка како број на гласови, што јасно зборува за подршката што ја уживам во рамките на мојот политички субјект. Улогата на интелектуалците во политичките партии е токму во градењето на критичната мисла и градењето на демократските капацитети на партиите и на државата во целина. Инаку, ако интелектуалците немаат храброст да се залагаат, да укажуваат и понекогаш поостро да критикуваат за работи што ја проблематизираат иднината на државата, тогаш зошто да денгубат во политички партии. Ставовите што ги искажувам се вградени во филозофијата на мојот политички субјект, која се заснова на три вредности: еднаквост, слобода и солидарност, а сето тоа поврзана со неопходноста на евроатлантските интеграции .

Конфронтацијата со пратеничката на ВМРО-ДПМНЕ, Косана Николиќ-Мазнева, добива сериозни размери. Колку овој конфликт може да ги разниша односите во владината коалиција?

Коалицијата се заснова врз договор за кој јас ценам дека е јасен. Но, исто така, секое ново политичко прашање што доаѓа е отворено за дебата. Ние не можеме да ја укинеме дебатата само затоа што некој не може да ја поднесува. Тогаш да ја укинеме и демократијата и да прогласиме владеење како на кавкаските републики. Тоа не би и' доликувало на една земја што претендира членство во ЕУ.

Женската кавга меѓу владините партнери се случи неколку дена по недобивањето датум за преговори со ЕУ. Дали причините за конфликтот може да се бараат во различните перцепции на ДУИ и на ВМРО-ДПМНЕ за евроинтеграциите и за спорот за името?

За нас евроинтеграциите се без алтернатива. Без алтернатива во простор, но и во време. Не може да се согласиме дека тој процес може да трае бескрајно. Евроатлантските интеграции се ургентна потреба на нашата земја и внатрешната атмосфера јасно укажува на тоа.

Го повикавте премиерот Никола Груевски јавно да ги соопшти плановите за иднината на државата. Речиси две години сте дел од Владата, зошто досега не го сторивте тоа?

Ценам дека умерената транспарентност може да помогне во градењето на добра атмосфера во текот на идните шест месеци. Доколку тоа не било потребно порано, сега станува иманентно. И мислам дека тој процес на комуникација со граѓаните треба да се оствари со должна почит кон нив, тие заслужуваат да бидат сериозно информирани за сериозните одлуки што треба да ги носи политиката.

(„Утрински весник“ побара интервју на истата тема и со пратеничката од ВМРО-ДПМНЕ, Косана Николиќ-Мазнева, но нејзината партија одби со образложение дека нема да ја продолжат полемиката.)
   
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: disidente на Декември 24, 2009, 09:41:14
Отец Роман: Трябва ни трус, за да се осъзнаем в Бога

http://frognews.bg/news_18466/Otets_Roman_Triabva_ni_trus_za_da_se_osaznaem_v/

 (http://www.picvalley.net/u/2015/592852643141294592212616868223QV9Rr6LnXlRl2JQSd0w.JPG) (http://www.picvalley.net/v.php?p=u/2015/592852643141294592212616868223QV9Rr6LnXlRl2JQSd0w.JPG)
 Отец Роман
снимка:Вяра Йовева

Църквата не е фактор в обществото. Трябва ни истинска вяра, а не суеверие, тя дава на народа силата и устоите, казва в навечерието на Рождество свещеникът в софийския храм „Света Троица”

Интервю на Стойко Стоянов

- Отец Роман, много бяха изпитанията за българите през тази година, по-силна ли стана вярата ни към Бог?

- Изпитанията каляват човека, каляват вярата му в Бог, на само този, който иска да приеме поуките, от това което е станало. Трябва да се учим от изпитанията, защото Господ казва, че прави допущение, допуска ни до възможността за поука, и тогава да можем да се стреснем и да търсим нов и верен път. Но за съжаление не виждаме допущението, което ни е дадено. Народът не си вади поуки от това, което става постоянно, да вземе мерки, да промени живота си чрез вярата.

Тя вярата е основата на всяко общество. Няма голяма нация без силна вярва, без силна църква. Ако продължаваме да се отдалечаваме от силната си вяра, която ни е завещана от нашите предци, нямаме начин да извлечем поука и следователно ще затъваме в бездуховие. Това се случва в момента и за съжаление не се отчита от нашия народ. Разбираме вярата като декорация, като нещо външно, а тя е същността. Махнете му вярата на човека и той остава като животно.

- Но българското семейство се отказа да продължи да бъде вековния пазител на вярата.

- В момента българското семейство деградира. Свидетели сме на бягство, на отказ от семейството. Става модерна тенденция и младите приемат, че съществуването на семейството е някакъв външен и безсмислен акт, а не дълбоко същностен модел, в който се възпитават децата, израстват поколения българи, формират се основите на живота ни. Тези основи са - любовта към родителите и домашната църква, тоест религиозното възпитание на децата. Ако сътворим това в семейството, идните поколения ще имат устои.

- Защо през последните години религиозният смисъл на Рождеството бе изместен от някакви светски правила и символи, подменена е същността на празника?

- Този феномен се наблюдава при всички религиозни празници. Акцентува се върху външната страна, а не виждаме духовната същност. Да вземем като пример постите, приемаме само външната част, какво се яде, а не разбираме, че те са духовни, че през това време се правят добрини и се пазим от грехове. Забравяме, че постът води до изповед и взимане на причастие, за да бъдат пречистени духът и тялото ни за сакралния ден. А ние се интересуваме от обвивката, от черупката на празника – от хапването, пищната трапеза, от подаръците, това е важното.

А Рождество е началото на Спасението. На този ден става Боговъплащението и тогава ние вече имаме надежда, че този който бе обещан на човечеството – Иисус Христос, ще извърви своя житейски път и възкръсвайки ще стане спасител на цялото човечество. Но всичко това не го разбираме, тоест не разбираме същността на празника. И това се отнася до всеки църковен празник. Трябва реално да си давам сметка, че много малка част от населението едва 5-10 процента са наясно с вярата си, а това е страшно.

- Излиза, че ние тачим фалшивото в празника, а сме загърбили духовната му същност и така почитта не е пълноценна и истинска?

- Да, реално така се получава, но не си даваме сметка за това. Ето на вечерната служба в навечерието на Рождество, в храмовете ще има много малко хора. Народът е по къщите си и по заведения, празнува и се весели, а това не е изобщо почитане, признаване на Коледа, а по скоро сквернене.

- Оправдаваме се, че комунизма е убил религиозното чувство на българина, но през изминалите 20 г. преход към демокрация вярата на българина претърпя зверска катастрофа и сега е в будна кома. Дава ли си църквата сметка за това?

- Вярно е, не трябва да се казва само 45 години атеизъм, а към тях да се добавят още 20 години от тъй наречения преход. През това време бяхме оставени в условия на свобода, за разлика от преди, когато за вярата се налагаха ограничения. Но с какво можем да се похвалим през тези 20 свободни години? Построиха се много храмове, други се реставрираха, но храмът е черупката, в която трябва на молитвено събрание да се събират вярващите. Но тъжното е, че повечето храмове не ни направиха по-силно вярващи, не се увеличиха последователите на Божието слово. С погледа на свободните хора видяхме, че около нас съществува друг свят – светът на свободните народи, които изповядват силни християнски ценности. Но не пожелахме тях да вземем, а се поблазнихме от обвивката, от външните съблазни.

- Как коментирате факта, че младите хора почитат и се поздравяват повече за Хелуин, или за Свети Валентин, а не познават православния църковен календар.

- На тези празници външността, шоуто са ярко изразени. На Хелуин младите се маскират, а пропускаме, че имаме православни празници, на които народната традиция е свързана с кукерски игри, но те са ни останали чужди. Тези празници са външни за българина и той не може да им сложи садържание не защото са католически, протестантски или други, а защото на българина по начало му липсва вярата. Затова честваме деня на влюбените, а и представа нямаме за житието и страданията на покровителя им Свети Валентин.

 (http://www.picvalley.net/u/2562/24243085315427275761261686959Qh9qFIg565wp0jSms2Zd.JPG) (http://www.picvalley.net/v.php?p=u/2562/24243085315427275761261686959Qh9qFIg565wp0jSms2Zd.JPG)

Духовникът е убеден, че без вяра българското семейство няма бъдеще

А в същото време в православието имаме такъв силен светец – Николай Мирликийски Чудотворец, също покровител на влюбените и желаещите семейство. Това е Дядо Коледа, празнуват го и католици и протестанти. Той е пуснал три кесии със жълтици на три отчаяни девойки, които не можели да се омъжат заради беднотия. Това е светецът, който поддържа брака, желанието за семейство. Защо той да не е повече почитан от католическия Св. Валентин, но не искаме да разберем и да вярваме в нашия покровител. Затова чакаме подаръци и благословия от Дедь Мароз, или Дядо Коледа, но не знаем кой е той? А подаръците трябва да са духовни, защото бракът не е нещо материално. В основата на семейната двойка са любовта и разбирателството. Няма ли ги, всичко е безсмислено, ако щете си подарявайте бентлита, лимузини и къщи в Америка, безполезно е защото няма любов.

- Свидетели сме на зловеща традиция през последните години - преди големи празници България се почерня от случайни трагедии и невинна кръв. Какъв знак ни дава Бог, разчитаме ли го?

- С тези трагедии ни се казва, че обществото е болно, че по този начин повече не можем да живеем. Това е смисълът на тези знаци. А дали ще ги разберем, и ще извадим поука е въпрос на лична, свободна воля, ние си носим кръста. За да спрем тези трагедии трябва да има силна вяра в хората, но и здраво духовенство, което да помага на хората да намират истината.

- Българите са отчуждени от православието, но църквата ни мълчи по тази тема, защо не я превърнете в национален дебат?

- В голямата си част църквата се примирява, това което го казва, го прави само от амвона, в храма по време на проповед и служби. Но слушателите са малко. И те не могат да пренесат навън чутото и преживяното. Губи се брънката към семейството, към улицата, местата където работим. Свещениците не излизат от храма, затворили са се в него и виждат ролята си само в богослужението, а не се общува с народа. Църквата вече не е фактор в обществото и в държавата. Напоследък все повече личи, че дебатът не е как да спечелим още един вярващ за храма, а говорим за имоти, за санове. Църквата сама абдикира от мястото си в обществото. Хората не знаят какво тя върши, къде е насочена силата й. А всеки един свещеник трябва да познава и новороденото в енорията си, да знае какво става в семейството в квартала. Това е нашата роля, но сме я загърбили.

- Защо духовниците се отказаха от мисионерството, предпочитат да са попове, а не войни за вярата?

- За съжаление нашата църква има мисионери , но само извън границите на България. В Америка, Австралия, Европа духовниците ни провеждат такава дейност и привличат към православието чужденци. Наскоро четох за разрастването на общността ни в Аляска.

- Но от мисионери има нужда в Родопите, а не в Аляска, там живеят хиляди потомци на българомохамедани, които днес се лутат и търсят идентичността си.

- Тъжна тема, но в Родопите имаме един, двама апостоли, които работят сред тези хора, а другото край тях е пустиня. Там където са те нещо се случва, но територията е огромна. Загадка е защо местните свещеници в Кърджалйско, Смолянско, Благоевградско, са се затворили само в храмовете си, а не работят сред търсещите Бог.

- Православната ни църква е канонична, но в 21 век имали в нея място да реформаторство за да стане по-адекватна за обществото?

- Според мен правилният път е препокриване на това, което сме правили. Онова което е създала църквата някога е било с висока духовна същност. Например до преди идването на комунизма на власт, ние имаме една силна християнизация в Родопите. В последствие всичко това пропада, същото се случва и в Македония, Тракия. Сега просто трябва да преповторим с воля и дух, това, което нашите клирици тогава са съградили. И няма нужда да препокриваме колелото. Да се поучим от мисиите на Руската православна църква в Монголия, в Япония, в Китай, в Южна и Северна Корея.

 (http://www.picvalley.net/u/2425/50690093412293991221261687048JKm7dLn9HcLpLtAsmpdM.JPG) (http://www.picvalley.net/v.php?p=u/2425/50690093412293991221261687048JKm7dLn9HcLpLtAsmpdM.JPG)

- Но нашата църква няма мисия към собствения си народ.

- Грешка, която може да бъде и съдбоносна. Истина е, че мисионерската дейност, социалната, просветната - или ги няма в нашата църква, или са в някакво начално, полуразвито състояние.

- На Коледа стават чудеса, да очакваме ли възраждане на българското православие?

- Аз по-скоро очаквам някакъв трус – силен и страшен, за да се осъзнаем. Трус ни трябва. Българите сме хора, които само в трудни моменти на изпитание се обединяват, тогава мислим конструктивно и тръгваме напред. Историята е красноречива – били сме силни само при изпитания, тогава духът ни проличава, но бедата ни е, че сме търпеливи и търпим докато можем – не до болка, до кокал, а до счупване на кокала. И тогава проумяваме, че нещо трябва да се промени. Тогава излизат и истинските личности, които повеждат народа. В момента сме в се скрили в една блатиста среда. Удобна ни е защото е влажно, топло и никой не ни закача. Чуваме гласа само на врачки, баячки, ясновидци и лъже-пророци Не искаме да ни брулят ветрове, не искаме да чуем истинското слово и да последваме Учителя. Трябва ни истинска вяра, а не суеверие, тя дава на народа силата и устоите. От вярата по-добро нещо не е измислено.
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: Competent на Декември 27, 2009, 01:20:13
Нови юначества на цар Грую при Миленко:

http://www.kanal5.com.mk/Default.aspx?mId=120   8)
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: Апостол на Декември 28, 2009, 02:47:17
http://www.focus-news.net/?id=n1322480

Митко Йованов: В Македония трябва да съберем смелост и да престанем да гледаме негативно на България
 
28 декември 2009 | 14:10 | Агенция "Фокус" 
 
 
 
Първият исторически мост между Македония и България трябва да изградим на основата на общо честване на някои личности от миналото, за които и Македония, и България се гордеят с тяхното революционно дело. Второ – да изградим железопътна линия и друга инфраструктура за по-доброто икономическо развитие на двете държави. Това каза в интервю за Агенция “Фокус” Митко Йованов, специалист по политически науки и магистър по история, автор на книгата „Македония в политиката на Германия на Балканите 1919 – 1933 година”.
По думите му - Македония и България имат много обща история. „Факт е, че преди Македония да се сдобие с държава в рамките на СФР Югославия, много македонци са гледали благосклонно към България, много македонци са търсили спасение в България от непосилната обстановка във Вардарска Македония под сръбска власт, и в Егейската част, който влязъл в състава на Гърция между двете световни войни. По това време София е главният център на македонската интелигенция до началото на Втората световна война. По-голямата част от македонските революционери са получили помощ и защита в България, за да водят борбата си за освобождение на Македония. Ние трябва да съберем сили и да изразим благодарност към България. Тази част от историята е много малко позната, но още по-лошото е, че има и много исторически неистини. Това състояние усложнява отношенията между двете държави. Трябва да разрушим многото табута и стереотипи, които съществуват и днес. Смятам, че е необходимо от двете страни да съберем храброст, за да погледнем фактите в историята и да оценим днешната реалност, по този начин ще си улесним настоящето и бъдещето. Това ще бъде началото на истинско европеизиране на нашите общества и то във всички негови сегменти. Товарът на този процес най-напред трябва да го понесат интелектуалците”, каза още той.
Ние в Македония трябва да съберем смелост и да престанем да гледаме негативно на България. В Македония би трябвало хората да чуват и за някой български филм, театрално представление, поезия от български автор и т.н. Това трябва да го променим и да започнем да се запознаваме помежду си, тъй като сме съседи, които имат много сходни неща и трябва да живеят в Европейския съюз, каза още Йованов.
„Аз разбирам загрижеността в България за това, че в част от македонските медии на всяка цена се води антибългарска кампания. Трябва да се противопоставим на някои структури, за да преодолеят своите комплекси и да реализират чуждите интереси за сметка на Македония. От друга страна – в Македония има загриженост, че България иска да ни присвои. Но дори и да има такава опасност, спасението не е антибългарска кампания и още по-голямо затваряне спрямо България. Факт е, че съществува македонски народ, който през 1991 година създаде независима държава. Този народ има свой език, азбука, на която се образоваха редица поколенията, създаде се македонска идентичност. Но съм против изграждането на македонски патриотизъм, който прераства в национализъм, и който се основава на омраза към съседните народи с прокламирането на тезата, че съседите не искат да съществуват македонците. Точно този патриотизъм, съответно – национализъм, ще ни донесе неизмерими щети точно на нас, македонците”, каза още Митко Йованов.
Митко Йованов е магистър по история. Дипломирал се е в специалност „политически науки”. Работил е като журналист във в. „Дневник”, Македония. В момента е докторант във Факултета за Югоизточна Европа в Лудвиг университет, Мюнхен, Германия. Автор е на книгата „Македония в политиката на Германия на Балканите 1919 – 1933 година”.


Пълния текст на интервюто четете по-късно в „Мнение”
 
 
 
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: Апостол на Декември 28, 2009, 02:51:02
http://www.focus-news.net/?id=n1322475

Митко Йованов: Главният проблем в Македония днес е, че няма политическо лидерство, което да пречупи стереотипите
 
28 декември 2009 | 14:03 | Агенция "Фокус" 
 
 
 
Главният проблем в Македония днес е, че няма политическо лидерство, което да успее да пречупи стереотипите у македонците. Това каза в интервю за Агенция “Фокус” Митко Йованов, специалист по политически науки и магистър по история, автор на книгата „Македония в политиката на Германия на Балканите 1919 – 1933 година”. „Между тях е и този стереотип, че всички съседи ни мразят и искат да ни унищожат. По-нататък – този, че Европа е двулична и не е искрена към Македония. В най-малка степен – трябва да се престане с по-нататъшното разпространение на подобна пропаганда. Именно днес, когато на мнозинството от македонците е насадено в съзнанието че Македония е центърът на Балканите и има голямо стратегическо значение и затова съседите искат да я заграбят. Това е стереотип от миналия режим, върху основата на който се градеше македонската гордост като важен фактор на Балканите. Смятам, че трябва македонските власти да тръгнат от позицията, че ние сме една от най-младите държави на Балканите, държава, която силно залага на стабилни Балкани, която иска цялостна интеграция в НАТО и ЕС. Само в такива обстоятелства Македония може да се развива успешно”, смята той.
По думите му - днес е много трудно да се разбере Македония, ако се гледа отвън. „Държавата има проблем с всеки свой съсед. С Гърция – около името на държавата, България не признава съществуването на македонски народ, Сърбия не признава македонската църква, с Албания и Косово проблемите главно са около статута на албанците в Македония”, каза Митко Йованов.
По думите му - особено е важно правителствата да престанат да се занимават с история като алтернатива на тяхната неспособност да намерят решения на проблемите за по-добър живот на гражданите. „От историята не можем да избягаме, нито е нужно, нито пък някой го иска от нас. Необходимо е да престанем да злоупотребяваме с историята за прокарване на интересите на една малка част от политическия елит, който не мисли доброто на своя народ и предизвиква щети в ущърб на региона. Нужни са лидери, които да бъдат способни да поведат народа към постигане на компромиси. Това не е толкова тежко, ако погледнем примерите на народите от ЕС, които успяха да постигнат компромиси за много тежки проблеми. За съжаление, все още много малко разбираме същността на ЕС, който е създаден в резултат на големи компромиси и спиране на злоупотребяването с историята. Държавите от ЕС извлякоха поука от двете световни войни, които нанесоха огромни щети на света. ЕС не е само получаване на привилегии и финансова помощ. ЕС е и философия на постигането на компромиси и тъкмо оттук произтича мощта на интеграцията в ЕС. Необходимо е да кажем на гражданите, че нито на Германия, нито на Франция им е било по-лесно, държави, които в историята са били големи неприятели, днес поставят основите на ЕС. За тази цел са били потребни големи компромиси и жертви”, каза още Митко Йованов.
Митко Йованов е магистър по история. Дипломирал се е в специалност „политически науки”. Работил е като журналист във в. „Дневник”, Македония. В момента е докторант във Факултета за Югоизточна Европа в Лудвиг университет, Мюнхен, Германия. Автор е на книгата „Македония в политиката на Германия на Балканите 1919 – 1933 година”.


Пълния текст на интервюто четете по-късно в „Мнение”
 
 
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: Competent на Декември 29, 2009, 06:57:32
Обаче, работата с Митко Йованов не изглежда никак добре:
http://www.mn.mk/istorija/1020

Цитат
Македонците ќе се борат и против Бугарија за својата татковина
Цитат
Македонците се спремни да се борат и против Бугарија за постигнување на целта-ослободување на цела Македонија

И внимание !
Цитат
Македонците се духовни старатели на Бугарите

”Причината за политичка сила што ја поседува македонското прашање во бугарското опшество, е поради фактот што Македонецот во споредба со Бугаринот, е интелектуално на повиско ниво и се издигнува над него. Ваквите внатрешни прилики може да се окаректеризираат како врховно старателство на Македонците врз Бугарите, кои се духовно и политички послаби од Македонците. Показател за таквата ситуација е и фактот што на чело на Владата стои Македонец. (се мисли на Андреј Љапчев). Во голем дел од дипломатските позиции во државата, на чело стојат Македонци. Тие истотака заземаат и многу важни и моќни позиции во внатрешното управување на државата. Политичките позиции на Македонците се толку силни при креирањето и  водењето на надворешната политика, што тие се моќни во секое време да се спротистават на решавање на македонското прашање кое не е според нивната волја.”
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: ohrid1941 на Декември 29, 2009, 11:11:37
Ќе го прочитаме ова внимателно. Сајтот на кое е прикачена таа статија е познат по македонизацијата на многу дејци на ВМРО, како на пример Тодор Александров. Пред неколку месеци имаше еден таков „бран“ на статии во македонски „Фокус“, со кои се обидуваа да направат етничка разлика меѓу Тодор Александров, македонската парламентарна група, од една страна, и бугарската влада, како и меѓу Иван Михајлов и Цар Борис III.

Дури и Зоран Тодоровски кажа „интересни“ тези, ми се чини во македонски „Фокус“ кои одеа во прилог на македонизацијата на некои видни дејци.
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: disidente на Јануари 04, 2010, 08:27:11
Д-р Петър Димков: Даром не можеш да оздравееш

http://frognews.bg/news_18653/D-r_Petar_Dimkov_Darom_ne_mojesh_da_ozdraveesh/

 (http://www.picvalley.net/u/1787/882000014710046571262632435YwZ0CvvQHoPQhjxvSpNo.JPG) (http://www.picvalley.net/v.php?p=u/1787/882000014710046571262632435YwZ0CvvQHoPQhjxvSpNo.JPG)
България се нуждае от събуждане, за да почнем да променяме живата си, казва внукът на народния лечител Петър Димков

Д-р Петър Димков е внук и единствен наследник в билколечението на прочутия си дядо – лечителя Петър Димков.

Според изследователи Димков Старши е излекувал болките на повече от 100 000 българи. Той е 67-ият по значимост българин в справочника „100-те най-влиятелни българи в нашата история” на проф. Андрей Пантев и Борислав Гаврилов. Други пък поставят името му веднага след тези на Ботев и Левски.

Повече от 20 години на неговото свято дело се е отдал и 51-годишният му внук. Той диагностицира и цери болните с метода и отварите на дядо си. Казва, че не се е изкушил от билколечението, а го е получил като даденост от лечителя, при когото е израснал.
В първите дни на новата 2010 г. с д-р Петър Димков търсим болестите на България и билките, с коите можем да я изцерим.

Интервю на Стойко Стоянов

- Д-р Димков, България е болен организъм, от каква билка се нуждае, за да оздраеве?

- България се нуждае първо от нещо, което да я събуди, а след това - от билки за лечение. Основният проблем на народа ни е примиренчеството, заспал е и не знам какво трябва да се случи, за да се събуди. Иначе сме свестни хора, работливи. Аз не съм съгласен с определението, че сме мързеливи, но ни трябват подходящи условия. Показателно е че българите в чужбина се справят добре, преуспяват, оценяват ги. Така е било и в миналото, и в настоящето. Това подсказва, че при подходящи условия и стимул сме и съвестни, и работливи. Просто ситуацията в нашата държава, ако въобще може да се каже, че има държава, не е най-подходящата. Затова, първо, имаме нужда от събуждаме, за да започнем да променяме държавата и живота си. А за това естествено ни трябва здраве.

- Каква отвара трябва да изпием, за да се събудим?

- Не мисля, че има конкретна билка за нашия проблем, сигурно са ни нужни литри кафе. Но едва ли и то ще помогне. По-скоро кафе и скалпел, защото има и много за изрязване. Лошото е, че гнилото става все повече и повече. Гангрената напредва.

За балканските народи винаги са казвали, че сме крадливи. Но това, на което се нагледахме през последните 20 години на демокрация - просто умът ми не го побира. Проблемът е, че сме не само крадливи, но и деструктивни. Добре – кради, но и съграждай за обществото. Но българинът не разбира така нещата. Ето, например, в Хърватска, която не е в Европейския съюз, за последните три години са построени 1200 км. магистрали, а у нас за 20 г. - 20 км.

Но не трябва да сме и крайни песимисти, все пак вярвам, че нещата трябва да потръгнат в правилната посока.

- Какво пречи на българина за да има добро здраве?

- Първо трябва да имаме здрава психика, тя е в темела на доброто здраве.

В основата на философията на лечението, което прилагаше дядо ми, беше самовнушението. Във всяка схема за лечение той настояваше болният всеки ден да казва: „Днес съм по-добре от вчера, а утре - ще бъда по-добре от днес”. Тоест, психическата настройка на човек е много важна за доброто здраве и правилно лечение.

На втори план, човек трябва сам, по какъвто начин може да профилактира своето здраве. Системата на здравеопазване е калпава и още дълги години ще остане такава, а това означава, че трудно можем да се надяваме на организирана от държавата и институциите профилактика. Затова е наложително всеки сам да бди за своето здраве.

Как да го постигнем? – като живеем колкото се може по-природосъобразно. Всеки би могъл да отдели три пъти в седмицата по един-два часа да се разходи из природата, да мине с ходене 20, 30, 50 км., колкото може. Но тази самотерапия дядо ми препоръчваше да става в комбинация с приемането на някои билки – например сироп от полски базунек. Алоето и много други билки също подобряват тонуса, повишават имунитета, укрепват цялостно организма и ни карат да се чувстваме здрави. Тези рецепти са описани в книгите на Петър Димков, във всеки един момент можем да прибегнем към тях и сами да мислим как да стабилизираме здравето си. Повтарям пак - държава няма и няма кой да се грижи за нас.

- Според вас какво е мястото на духа и вярата като елементи за здравето на човека?

- Без вяра в Бог, независимо от каква религия са хората, трудно може да има добро здраве. Вярата крепи човека, тя ни е съхранила като хора и като вид.
 (http://www.picvalley.net/u/1902/13837997342150266351262632690jqvppl4i0B1a2VwitOW7.JPG) (http://www.picvalley.net/v.php?p=u/1902/13837997342150266351262632690jqvppl4i0B1a2VwitOW7.JPG)
- Но през последните години религиозното чувство на българина съвсем се изпари – днешните поколения не знаят какви са – християни, езичници, атеисти?

- Това е много жалко, но е факт. Напоследък често си мисля, че по времето на комунизма, когато по принуда всички бяхме атеисти, в училище и дума не можеше да се изрече за религия, вяра, Христос, а милицията стоеше пред църквите на Великден и следеше, кой влиза и излиза от храма, бяхме по-вярващи като народ. Като че ли тогава вярата ни беше по-силна и здрава, отколкото през изминалите 20 години, през които всеки имаше свободата да отиде на църква, да се моли, да запали свещичка.

Напоследък българинът все по-рядко се обръща към вярата си и се моли. За мен вярата не е просто формалното влизане в църква. Дали ходиш или не в храма, това не определя силата на вярата ти, не е сигурно, че тя ти помага, крепи и облагородява по някакъв начин. Лечителят Димков не обичаше да ходи много често на църква. Отиваше на Великден, но казваше, че всеки носи вярата сам в себе си. В крайна сметка това е силното и истинското. А не да си в храма непрестанно, да палиш най-голямата свещ и да мислиш, че така си купил индулгенция за всички грехове.

- Християнската вяра ли беше основната духовна опора за лечителя Димков?

- Да, той винаги е бил християнин, беше последовател и духовно близък с Петър Дънов. Много уважаваше учението на Бялото братство, ползваше свещените им думи. Но за него беше характерно, че почиташе и работеше с всякаква религиозна литература. В къщи още се пази неговият Коран, в който цели пасажи, които е считал за важни, са старателно подчертани. Димков не беше фанатизиран само към една религия, защото знаеше, че вярата и Бог е една, независимо от езика и ритуала, които използваме, за да търсим връзката с нея.

Сигурен белег, че вярата напуска българина е ,например, празничната благотворителност, която се шири през последните години. Тя е чист популизъм. Какво значи за празник да вземеше за ден-два едно дете от социален дом, да го заведеш да види лъскавия свят и после пак да го върнеш. Все едно го изхвърляш от този свят, в който си го въвел. Това е жестоко и е пълна пародия на благотворителност. Човек трябва да е благороден и съпричастен към болките на хората целогодишно, а не само на празник. Същото е и със събирането на пари с благотворителни цели – с чужда пита, майчин помен правят. Някои си градят имидж с парите на обеднелия народ. Така е и със средствата, които се събират за трансплантации в чужбина. С парите за лечението на петима пациенти може да се закупи апаратура и да правим тук трансплантациите. Имаме подготвени специалисти.

- Приложими ли са в съвременния живот билковите рецепти на дядо ви?

- Напълно са приложими. Аз продължавам да използвам всички негови материали, рецепти и методи. В някаква степен те са малко трудни за прилагане, но това не значи, че са невъзможни. Дядо ми смяташе, че когато човек е болен сериозно, това е своего рода карма от миналото, която сега изкупува. Той твърдеше, че за да изкупиш стари грехове, трябва да вложиш нещо от себе си, даром нищо не се дава. Даром дори не можеш да оздравееш. Човек трябва да положи усилия, за да се спаси от болките и болестите.

Дядо съветваше още – „Чисти мисли, чисти помисли, добри дела”. Това ни прави благородни и човеци. И ако съзнанието ни е насочено в такъв позитивизъм, това може да бъде и своеобразна рецепта за здраве. Чистите помисли и дела облагородяват човека, те му дават светлина и посока за живот.

- Защо официалната българска медицина страни от билколечението и прилагането му?

- Това отношение към билколечението не е проблем само да българската медицина. По отношение на алтернативната и официалната медицина и в развити държави, като Германия и Франция, препаратите от билки не са на особена почит сред официалната медицина. Аз така съм научен, че не деля медицината на официална и алтернативна, на традиционна и нетрадиционна. Подобно отношение е пълен парадокс.

Това, което в момента се смята за нетрадиционна медицина, до неотдавна е било единствената възможна медицина. Тогава може ли единственият метод на лечение и диагностика, който е давал резултати и стотици поколения са оцелели чрез него, да го определиш като нещо, което е извън закона едва ли не? Но лошото е, че старите медицински практики точно така се внушават и разбират от съвременното общество. В крайна сметка, медицината е една, а методите са различни. Но това не значи, че единият метод трябва да се подценява и отбягва за сметка на други.

- По-сме склонни да вярваме на китайската народна медицина, отколкото на нашата традиция в билколечението.

- Ние сме чуждопоклонници, затова гледаме на лечебните китайски практики с по-голямо доверие.
Но реално китайската медицина е много ценна. Дядо твърдеше, че в света има две държави със силно развита народна медицина – Китай и България. Смело мога и аз да кажа, че това наистина е така. Няма други страни, които до такава степен да са развили народните си медицини. Но това не значи, че китайската медицина действа по-добре на българите и е по-полезна за тях. Неписано правило е, че всяка една билка, където е расла, там действа най-добре и там дава сила. Правил съм експерименти – например с египетски невен. Той се различава по качествени показатели от българския.

В една комбинация от 10 билки примерно, които не са родни, синергизма между тях няма да е същия, както ако смесим растения от нашите гори и поляни. От тук и лечебният ефект е различен, защото енергията в тези билки е различна от българската. По-добре е да прилагаме рецепти с наши билки, отколкото с вносни. Това се отнася и до храните.

Петър Димков винаги повтаряше, че България е един от силните енергийни и духовни центрове в света. Той сравняваше Рила като сила с Хималаите, нищо че са три пъти по-големи и високи от нашата планина.

- Уж сме силен енергиен и духовен център, но как да си обясним критичното състояние, в което е българинът от десетилетия, деструктивността, разпадът на ценности?

- Отговорът е труден и не е еднозначен. Аз също се измъчвам от този въпрос. Но сигурно ни е писано да сме мъченици на този свят. Трудно ми е да го твърдя, но в крайна сметка ние сме народ, който винаги по някакъв начин е бил мъченик. И преди турското робство, и след това, и сега. Греховете на българина са много повече, отколкото е необходимо и отколкото можем да ги понесем.

И винаги сме страдали от управниците си. Дядо често повтаряше: „Ако властта ни не беше толкова калпава, щяхме да сме Швейцария на Балканите”.

- Надежден ли е още методът на ирисодиагностиката, по който е работел народният лечител Димков?

- Когато започнах да се занимавам с медицина и с билколечение, стъпих на неговите практики, методи, на неговия опит. Бях вече студент по медицина, когато той почина. Имал съм пряка възможност за много беседи с него, помагал ми е с насоки, казвал е кое къде да намеря. От него получих безценен систематизиран практически опит.

Повече от 20 години работя по метода на ирисодиагностиката, той е перфектен, но винаги откривам и нови неща в него.

- Какво повече се вижда в ириса на човека, отколкото на рентгенова снимка?

- Не бих казал, че се вижда повече. Трябва да е ясно, че няма 100% уникален диагностичен метод, това се отнася и до ирисодиагностиката. Много хора са с предубеждение към този метод и смятат, че той едва ли не е нещо измислено, като врачуването на ръка.

 (http://www.picvalley.net/u/1504/178960826514616136441262632777VmCPOApt2e59YUkoxmKo.JPG) (http://www.picvalley.net/v.php?p=u/1504/178960826514616136441262632777VmCPOApt2e59YUkoxmKo.JPG)
Нардоният лечител Димков диагностицира чрез ириса

Най-ценното а ирисодиагностиката е, че тя дава цялостна картина на организма. Тоест, не се разглежда всеки орган отделно, а се добива глобална представа за състоянието на организъм, за взаимовръзката на отделните органи с настоящите оплаквания, с минали заболявания. Дядо учеше: „Трябва да се лекува не органа, а организма”. Ако за лекуващия нещо не е ясно, винаги могат да се ползват и други диагностични методи, за да се изясни картината. Затова и методът на лечение, който прилагаме, трябва да е максимално всеобхватен, за да помага на целия организъм. За мен диагнозтицирането е повече от 50% от лечението на болестта. Само така борбата с болестта е ясна, целенасочена, адекватно подбрана.

- Опасно ли е прекаляването с пиене на билки, колко дълго може да продължи една терапия с отвари?

- Продължителността на лечение зависи от много фактори. Ако човек си прави само чайчета за бодрост, за здраве и за загряване, билките не биха могли да навредят. Цял живот човек ежедневно може да ги пие. Но когато се прилагат лечебни комбинации, нещата трябва да бъдат контролирани. В рецептите, които ползвам сега, има билки, които в големи дози и при продължителна употреба могат да бъдат токсични. При определено заболяване и за даден период те могат да имат прекрасен ефект, но ако се прекали или дозировките са неадекватни, може да има отрицателни последици.

Билколечението трябва много добре да се прецизира. Чувал съм от пациенти, че ползват черен оман. Тази билка е отровна. Аз също я прилагам, но в минимални количества и комбинирана с много други билки. Така че към билколечението трябва да се подхожда отговорно и сериозно. То дава прекрасни резултати при много заболявания и помага на хората, но лечението винаги трябва да е контролирано. Изповядвам разбирането, че един лекар, ако не може да помогне, то поне да не вреди.

- Коя е най-българската билка?

- Не бих казал, че има една или две билки, които са най-български. Дядо ми е ползвал около 500 най-често, а около стотина са тези, които присъстват в повечето от рецептите. Но не може да се даде приоритет на една билка пред друга. Как да кажем, примерно, че жълтият кантарион е по-полезен от блатния тъжник. Това че едно растение е по-малко популярно, не значи, че е и по-малко ценно и полезно. Здравословната магия е в синергизма между различните билки и в различните комбинации. Тоест, с едни и същи билки, но в различни дозировки и комбинации, може да се получи уникален лечебен ефект. Въпросът е какво се цели при конкретния пациент.

- Българинът се приемат като един от най-болните европейци, кои са болестите, които го налягат най-често?

- Здравословните проблеми на българина не се отличават твърде много от тези на европееца и американеца. В общи линии у нас най-разпространени са сърдечно-съдовите и дихателните заболявания, туморите през последните години. Няма специфична болест само за българите. Но проблемът е, че през последните 70 години не можем да си оправим здравеопазването, да си подредим къщичката. Съмнявам се, че в България се води статистика за най-масовите болести, защото здравната ни система е в отвратително състояние.
 (http://www.picvalley.net/u/2193/10754907011097617061262632862c3IAKk4fuTQGqKdckmBC.JPG) (http://www.picvalley.net/v.php?p=u/2193/10754907011097617061262632862c3IAKk4fuTQGqKdckmBC.JPG)
- Какво от наследството на дядо ви все още не е известно на хората?

- Той е най-популярен с билколечението си. Рецептите му са познати и са публикувани. Но още приживе написа една духовна книга „Хигиена и лекуване на душата”. Към нея ще добавя и ръководството му по ирисодиагностика и „Молитвиник”. По времето на комунизма беше немислимо популяризирането им. Но семейството – майка ми и двамата ми вуйчовци, успяха да ги издадат. По-скоро проблемът е, че тези негови трудове не са толкова популярни, а носят ценно съдържание, и могат да са полезни за много хора. Например в „Молитвиника” са събрани и общоизвестни, и създадени от него молитви. Не е въпрос човек само да се моли, а да осъзнава, когато се моли, защо, пред кого, каква молитва използва. Ако не разбираме молитвата си, от нея няма смисъл и ефект.
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: disidente на Јануари 07, 2010, 03:55:07
Проф. Ив. Славов: Слави, Вачкова и Ути са кича в телевизиите

http://frognews.bg/news_18777/Prof_Iv_Slavov_Slavi_Vachkova_i_Uti_sa_kicha_v/

Турските сериали връщат българина към ценности, с които отдавна трябваше да се разделим, с възмущение констатира кичолог номер едно в интервю за Frognews.bg.

Иван Славов е професор, доктор на философските науки. Дълги години е преподавал в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Бил е посланик на Република България в Словакия (1994 - 1998). Личният му житейски и философски девиз е: „Оптимист по воля, песимист по разум, сноб по вяра“. Една от целите, на които е посветил живота си, е борбата с дилетантството, на което противопоставя интелектуалния снобизъм. Творчеството му е посветено на острите и злободневни въпроси от естетиката и всекидневната култура - кича, безвкусицата, деформацията на човешките нрави. Неговите изследвания на явлението "кич" се свеждат до простото му и разбираемо за всички твърдение: "Кич е всичко, което не се харесва на Иван Славов, в противоположност на истинското изкуство, което е всичко, което се харесва на Иван Славов". Потърсихме професор Славов на връх имения му ден, за да разкаже какви са актуалните прояви на кича у нас и кои са новите му превъплъщения.

Интервю на Васил Василев

- Проф. Славов, честит имен ден! Продължава ли името Иван да е „институция”?

- Всичко зависи от някаква вълна. Навремето, когато в Армения победи Тигран Петросян, децата започнаха да се кръщават с това име. В Русия такъв период е имало с Александър. В България Иван си е устойчиво име, има го във всички славянски езици, както и на френски, на немски, на английски, дори и в Куба, където си е останало Иван. Казват, че старите евреи сутрин, като се събудят, в своята първа молитва казвали: „Благодаря ти, Господи, че си ме направил мъж!”. Не искам да засегна жените или да прозвучи някакво съмнение за превъзходство, но от както свят светува е по-удобно да си мъж. Едно от „предимствата” е, че не раждаш. Можеш да изневеряваш поголовно, но не минаваш за проститутка. Та при мен има две предимства – едното, че съм мъж, другото – че съм Иван.

- На кого сте кръстен?

- Кръстен съм по „погрешка”. Аз съм роден през февруари, точно на Трифон Зарезан. Някой предложил името Трифон, но баща ми не го харесал и решил да ме кръсти на кръстника ми.

- Как празнувате имения си ден?

- В тесен кръг, интимно, не харесвам шумните събирания. Поканил съм сестра ми и сина ми, тъй като двете ми дъщери са в чужбина Но миналата година съпругата ми ме изненада много приятно. Аз пак бях решил да мина съвсем семпло, но сестра ми се обади да се уговорим за някакъв разговор в заведение около 19:00 часа. когато отидох, видях, че жена ми беше поканила 30-40 много добри приятели. Беше приятно преживяване, тъй като подбра хора, на които наистина държа. Но такива шумотевици при мен се случват рядко. Не съм като Иван Славков, Иван Тенев и Иван Гарелов, които всяка година колят прасета, събират големи компании, викат музиканти и т.н. Иначе наистина времето е много подходящо за празнуване, то е като един претекст за продължение на новата година. В никакъв случай не съм мизантроп, но просто така съм устроен. Дори завиждам на хората, които умеят да се забавляват по всяко време, разбира се с мярка. Защото има и такива, които купонясват, но за сметка на алкохола.

- Като че ли алкохолните купонджии станаха значително повече у нас, а статистиките сочат, че броят им се увеличава. Имате ли си собствено обяснение защо българинът се пропи?

- Обяснението е много елементарно. Ние винаги се намираме в някакво мътно време, което официално се представя като „преход”. Преход обаче означава преодоляване на някакви трудности и замяната им с нещо, което трябва да е по-добро. Ние обаче от една мътилка влязохме направо в друга. На българина вече му липсва цел, на която да се опре, за която да живее. Хората живеят от днес за утре и между другото, ако остане нещо да хапне и да пийне, алкохолът освен това, поне до преди няколко години беше по-евтин. До голяма степен това е психоза. но вземете например и една Русия, където пиянството си е национално бедствие. Защо? Защото Русия е била хиляди пъти по-зле от България. Били са в сталинизъм, болшевизъм, а и сега не са много добре. Руснакът търси утеха, компенсация, едно замайване, едно откъсване, което се превръща в традиция. Дори е странно, ако си трезвен в такова общество – всички наоколо са пияни, а ти се правиш на много трезвен.

При младите хора причините са различни – първо за тонизиране, второ отново от отчаяние. Те виждат, че въпреки труда си, пред тях няма перспектива. Учи, прави, струва насам-натам, но не може да намери една линия, по която да върви.

- Това по някакъв начин има ли отношение към появата на кича или създаването на нови „тенденции”?

- Пряка връзка няма. Кичът вирее в една социо-психологическа среда, в която има размиване на критериите. Пак ще се върна към този „преход”. Ние сме такава страна, в която непрекъснато се преобразуват ценностите, доколкото ги имаме. Първо влиянието беше изцяло от Русия – всичко, което идваше оттам беше база за сравнение. После се намеси Америка, особено в масовата култура, която е за средния и посредствен вкус. Тя никога не дава истински ценности. Широки маси от населението „погражданяха” съвсем набързо, с примитивно схващане се взеха външните атрибути на градския живот – облеклото, прическите, маниерите. Но това нещо е пришито. Ние нямаме критерии дори за изискана среда, която в България е нещо относително. Заговорим ли за елит, всички избухват в смях. Оттук нататък кичът първо се изпробва, а след това се превръща в нормално състояние на обществото, както е в момента. Първо той е поголовен. Няма сила, която да го елиминира или ограничава. Преди беше главно в политика и в бита. Но с годините навлезе в онези профанни форми на развлечение, каквито са попфолкът, зле разбраният рап и т.н. Всичко онова, което дава възможност да се консумира неограничено на базата на една първична сетивност. Смесицата на вносното с местното води до еклектика и до размиване на отделните жанрове. Преди се знаеше кое е класика, кое е за средното ниво и кое е посредственото. Понякога се получава интересен микс, но в повечето случаи води до еклектика. Освен това българинът по натура си е със селски манталитет. При първото му запознанство с друг човек използва безпардонност и една селска форма на общуване. Обърнете внимание на държавната телевизия, която бълва само пошлотии и кич. Да вземем Марта Вачкова, която е типичен пример за одомашняване на телевизията. Това означава почти махленско, по-просто казано. Събира 50-тина клявки, представя им една елементарна тема. Наскоро попаднах именно на предаването й и чух следния анонс: „Днес темата е „как да започнем Новата година?” С превземките си, с облеклото, тя няма място в национална телевизия. Тя може да играе отлично в някакъв вид селски национални сцени. няма култура, няма интелект, това е един битов кич. не се обсъждат важните теми, а само „дайте да си поговорим по нашенски”.

Но не е само тя. Вижте говорителките! „Аммм, Миче, Пенче, Иванке, к’о ста’а там? Пешо, определено имаме новина, която ще ти хареса!” Новините винаги са били една институция. Погледнете и злощастното предаване на Ути. Това е един вулгарен, елементарен и брутален наглец. Всеки ден ръси глупости и експлоатира суетността на някои наши хора, които отдавна не са виждали екран. Наскоро гледах семейство Софиянски, които се правеха на много фамилиарни. „Ха-ха-ха, ха тука мезенце, ха тука да опитаме”. След това импровизират ловджийска среща с водещ Димитър Цонев, който е пълен кичман – той е къс, дебел, с тия ужасни мустаци, непохватен човек, какъвто впрочем е и Тодор Батков.

Вземете този вестник „168 часа”, който до миналата година аз уважавах, имаше интересни неща, но вече изцяло е отдаден на порното. Имаше един такъв материал за големите лизачи, със снимки, с всичко. Включително и на някакъв, който лизал 8 часа и езикът му бил подут. За такива неща си има долнопробни вестници като „Чук-чук”. Ти си все пак официоз… Или например статии, озаглавени „Сложете члена на Дядо Коледа под елхата”, „Голите Снежанки” със снимки на някакви лесбийки. „Искам секс с холивудски мачо”, „Тъмното минало на Дядо Мраз” – това е културата на ежедневието, пълно падение. Главният редактор е мой студент. Ще му пратя едно писмо, за да го попитам може ли така да се прави уж сериозен вестник. (Разлиствайки изрезки от вестници, попадаме на Слави Трифонов) Ето го и главният кичман на държавата. Вижте какво е казал в предаването си: „Искаш ли да ти го тресна на масата?” Това е най-голямата ценност в момента – да се представиш за някой мачо или пък за ненаситница.

Друго, което прави отвратително впечатление, е историята с Дядо Коледа. Та това е кич. По телевизиите показват цели тълпи от хора, които още от пролетта репетират за Дядо Коледа заради някакви игри и търговски манипулации. Но ако се върнем в България, едно от най-опасните неща, които тласкат към кича, е манията, че всички сме ерудити, че сме най-интелигентните на света, че сме най-големите свалячи и т.н. В тази връзка се сещам за едно интервю на Божидар Димитров, министър без портфейл, в което отново говореше за демографския срив. Тогава заяви, че българският народ имал толкова сперма, че можело да се изнася навън…От неговата уста съм чувал още, че прекарал 3 000 жени в леглото си, та чак дъщеря му се хвалела с това пред приятели. Това са пошли изказвания.

В българина живее много еснафщина! Предложението на Симеон Радев „Дебалканизирайте се!” важи и днес с пълна сила. Тази част на Балканите е извън културата – има битовизъм, консерватизъм и еснафлък. Какво прави българинът, когато се прибере вкъщи вечер? Гледа турски сериали. Вземете сюжета, артистите. Какъв свят гледа? Свят, който трябва да остане зад гърба ни, а не да се връщаме отново към него. Стига с тези евтинии, кавги и разправии, от които не можем да се цивилизоваме. Това е един ориент, една азиатщина.

- На какво се дължи постоянното развитие на кича в България?

- Ние не сме създали една култура, която да е на по-високо ниво и която не се разлага от преходните моменти. Спомням си Исак Паси, който навремето ми беше писал от Англия следното: „Иване, и тук има кич, но има и нещо друго”. Въпросът е, че това, което има Англия е толкова голямо и толкова велико, че 100 000 вълни на пошлотията да го залеят – не могат да го засегнат. А една страна, която няма такива устойчиви ценности, без фамилии, без замъци, без музеи, въобще неща, които са непоклатими много лесно може да се превърне във вихрушка от пошлост. Липсва и институцията, която да бъде като коректив за глупостта.

- Съществувала ли е преди такава институция?

- Преди 9-ти септември 1944 г. България се е развивала като една по-цивилизована страна. Малка държава, която копира западни образци, така че културата е била по-регламентирана. Има една голяма част българи, завършили в чужбина, които се връщат с променен манталитет и маниер. Но това уви е по-сложното поведение, кичът е елементарност, която най-малкото освобождава от напрежението. Правиш всичко, както си искаш, без задръжки. Има една система на всеобща разпуснатост. Няма една „програма”, успоредна на кича, която да ти покаже другия път, да ти отвори очите, че все пак има ценности, с които също може да се забавляваш. С тях получаваш удоволствие, но и култура. Ще ви дам пример с нашумелите шоу-програми за танци. Хубава идея, но лошо изпълнена. Гледах в САЩ как наистина преобладава истинският вкус. Журито се състоеше от супер интересни хора, не са интелектуалци, но великолепни хореографи с отношение към кандидатите. Правеха с участниците репетиции, нивото беше много по-високо от тукашното издание на „Денсинг старс”.

- Има ли кичът своето дъно или крайна точка, след която вече няма накъде повече?

- Кичът и глупостта нямат дъно. Ограничаването и противопоставянето не могат да станат с официални мерки. Кичът и глупостта винаги ще съществуват, както у нас, така и по целия свят. Важното е да се промени съотношението. Например, ако България имаше възможността да произвежда по-качествени стоки на по-ниски цени, нямаше да се налага да купуваме трето качество продукти. Едно е да притежаваш една автентична икона с история, рисувана от художник, а съвсем друго – да си купиш евтина имитация от сергиите, окичени с какви ли не шарении. Едни нацапани дъски, изложени пред манастирите, което е срамота, че сме християни.

За съжаление обаче единственото, което си представя българинът винаги се намира в сферата на пожеланието. Ние не виждаме реално факторите и възможностите това да се осъществи. Обърнете внимание на абсолютните стереотипи в българското мислене. „Дано да стане” – който го е казал, знае, че няма да стане, но „дано”. „Трябва да се вземат мерки…” – нещо безадресно. Кой да ги вземе?

- Вие се занимавате от години и с глупостта. Глупави ли са младите хора в България?

- В никакъв случай. Но лошото е, че много кадърни младежи отидоха да следват в чужбина, тъй като в България нямат нужните условия за развитие. Сега виждам, че се понижават критериите за кандидатстване в нашите висши учебни заведения. Донякъде в това има смисъл, тъй като тенденциите са към закриване на университетите ни. няма желаещи кандидати. Нямаме голям запас от хора, малка страна сме. Някои от по-будните бизнесмени казват: „Трябват ми млади специалисти.” Наскоро гледах по новините един репортаж, в който такива младежи с необходимото образование искат минимум 2 000 лева, за да се върнат в България. Младият човек може да се върне тук компромисно, но не може да се развива на нивото на модерната наука. неслучайно Америка в това отношение е притегателен център не за периферни страни, а дори за държави със стабилна и развиваща се икономика като Швеция, Франция, Германия. Нека не си правим илюзиите, че някои български специалисти ще се завърнат заради някаква носталгия или патриотизъм в българската действителност, която е в момента.
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: disidente на Јануари 14, 2010, 07:31:38
В. Тончева: Най-българското в Голо Бърдо, Албания е езикът

http://frognews.bg/news_19027/V_Toncheva_Nai-balgarskoto_v_Golo_Bardo/

 (http://www.picvalley.net/u/1672/18576094620092749501263493207VE4tEneHhCAOvHOitlTc.JPG) (http://www.picvalley.net/v.php?p=u/1672/18576094620092749501263493207VE4tEneHhCAOvHOitlTc.JPG)
▲ Веселка Тончева в невестинска носия от с. Стеблево

Р Македония също търси контакти с населението в Голо Бърдо на различни равнища, казва за Frognews.bg авторката на книгата "Българите от Голо Бърдо, Албания. Традиции, музика, идентичност".

Книгата за пръв път представя една недостатъчно позната в България, а и на Балканския полустров общност, чиято историческа съдба е особено интересна – българите от областта Голо Бърдо, Република Албания. След обявяването на независимостта на Албания през 1912-1913 г. и конституирането на новите й граници, по-голямата част от селищата на областта Голо Бърдо попадат на територията на Албания – 21 села остават в Източна Албания, а 6 – на територията на днешната Република Македония. Тази книга е първа част от бъдеща поредица, посветена на българите от Голо Бърдо, чиято цел е документирането и съхраняването на традиционното им знание. Книгата е издание на Държавната агенция за българите в чужбина и запознава читателите с една българска общност извън България, живяла в чуждоезикова и чуждоетнична среда, но запазила българския език, култура и традиции във времето.

интервю на Ана Кочева

- Българите в Голо Бърдо, Албания са известни преди всичко на научната общественост. Имате ли и Вие впечатления, че това е една забравена българска земя?

- Действително българската общност в Голо Бърдо попадна в полезрението на обществения, а и на научния, интерес едва след 1989 г., поради редица исторически и социално-политически предпоставки, сред които най-важните са демократичните промени в България (1989 г.) и Албания (1990 г., 5 години след смъртта на Енвер Ходжа). При формирането на Албания като независима държава през 1912-1913 г. в разгара на Балканската война се стига до поставянето на нова гранична линия, в резултат на което 21 български селища от областта Голо Бърдо остават на албанска територия. В литературата до Първата световна война интересът към българите от Голо Бърдо е доста активен, а отношенията между България и тази общност продължават до началото на Втората световна война. След 1944 г. обаче, със затварянето на границите, се прекъсва и контактът с голобърдци и информация за тях по това време у нас почти липсва. Да, може да се каже, че особено за периода на режима на Е. Ходжа тези българи са „забравени” от България. Днес, след възстановяването на контакта с общността в Голо Бърдо, се правят опити за компенсиране на ефектите от тази продължителна изолация. Друг е въпросът каква е активността от страна на държавата ни и с какъв успех това се постига.

- Колко време прекарахте там? Кои са най-ярките Ви впечатления от бита и светоусещането на тези хора?

- Идеята за провеждането на етноложко проучване в Голо Бърдо принадлежи на Алексей Жалов и възниква по време на ръководените от него експедиции на Българската федерация по спелеология в региона (1991-2009). През 2006-2009 г. в тях сe включват етнолози и фолклористи от Асоциация за антропология, етнология и фолклористика „Онгъл”и Институт за фолклор – БАН. На практика моето участие датира от 2007 г. в организираните 4 експедиции (2007-2009) в селата Стеблево, Кленье, Вормица, Големо Острени, както и сред преселници от Голо Бърдо в Тирана и Дуръс. Впечатленията от това високопланинско място и от тези хора трудно могат да се съберат в няколко изречения. Периодът на „затворени” под специален режим граници води до живот в изолация, който освен, че е особено маргинализиращ за общността от Голо Бърдо, разположена в най-голяма близост именно до тези граници, е причина и за съхраненост на традиционна култура, на традиционни вярвания и представи. В последната експедиция през лятото на 2009 г. например имах възможност да наблюдавам интересни обредни практики срещу урочасване, които в с. Големо Острени все още функционират. Дори може да се каже, че доверието в тях е по-силно от това в конвенционалната медицина.

 (http://www.picvalley.net/u/2290/9658342926262973521263493286hPs94eIEh2tiYlSrS9Ex.JPG) (http://www.picvalley.net/v.php?p=u/2290/9658342926262973521263493286hPs94eIEh2tiYlSrS9Ex.JPG)
къща от с. Стеблево

- Как Ви посрещат, търсят ли контакти с „българи от България” или се плашат и ги избягват, за да нямат неприятности?

- Когато в началото на 90-те години на ХХ в. А. Жалов организира първите спелеоложки експедиции в Голо Бърдо, достъпът до тези села е значително по-затруднен в сравнение с днес – хората все още са доста недоверчиви и това е естествен резултат от тежкия тоталитарен режим на Енвер Ходжа. Днес ситуацията е съвсем друга. Демократичните промени в Албания създадоха условия за свободно заявяване на различната етническа принадлежност. Пряк израз на това е съществуването на организации на българите (но и на организации на македонците) в Албания. Активни контакти с България поддържа организацията „Просперитет Голо Бърдо” с председател Хаджи Пируши (със седалище в столицата Тирана), без чието съдействие изследванията на българите в албанската част на Голо Бърдо не биха били възможни. Тази структура, обединяваща първоначално българите от Голо Бърдо, а впоследствие и от Гора, развива дейности, свързани с разрешаването на проблемите, възникващи пред общността, и нейното легитимиране като българска в албанската държава.

 (http://www.picvalley.net/u/1998/1114303791191746550212634933677MfX25wGeJBnSSbj9N1W.JPG) (http://www.picvalley.net/v.php?p=u/1998/1114303791191746550212634933677MfX25wGeJBnSSbj9N1W.JPG)
"Парта" и "чапразиня" - елементи от невестинска носия от с. Стеблево

- Спряло ли е времето там?

- В много отношения в голобърдските български села на територията на Република Албания времето наистина е спряло и една от причините за това е комуникационната изолираност на региона и лошата инфраструктура – единственият път, свързващ българските села в Голо Бърдо, е построен по време на окупацията на Албания от Италия (по време на Втората световна война). Но в други отношения наблюденията върху българите от Голо Бърдо сочат тъкмо обратното – след демократичните промени масовите миграции в градовете променят модела им на живот, те успешно се вписват в градската среда, както и успешно работят в чужбина.

- Какво „българско” е запазено най-добре?

- Иска ми се да Ви отговоря, какво самите българи от Голо Бърдо смятат за най-„българско” за себе си – езика. Наред с произхода и историята (за които също се срещат знания), основен фактор за идентифицирането им като българи със сигурност е езикът. Голобърдци категорично заявяват езика си като „бугарски” и по своеобразен начин го противопоставят на официалния албански, който се научава едва в училище и който по друг начин също е „техен” език. В предучилищната възраст единственият език, който се говори, е майчиният. Специфичната му форма на съществуване само като устен му предопределя и специфичен модел на развитие. Високата степен на съхранеността му се дължи на споменатата изолация, в която е живяла общността. Резултат от това са запазени в езиковия фонд архаични думи и изрази. Според българските езиковеди този диалект спада към най-западномакедонските български говори. Немалка част от общността защитава българското си самоопределяне в най-голяма степен именно чрез езика, и няма никакво съмнение каква е етническата му характеристика.

 (http://www.picvalley.net/u/2554/189394100511530948121263493457lETGbDp4m0ZxKhRJxE2S.JPG) (http://www.picvalley.net/v.php?p=u/2554/189394100511530948121263493457lETGbDp4m0ZxKhRJxE2S.JPG)
Байрам Бузиов от с. Кленье - сватбарски музикант

- Чувстват ли се отхвърлени българите от България там? Кои държави имат аспирации към тях?

- Ако трябва да съм искрена, в моята изследователска работа сред българите от Голо Бърдо аз доста често се сблъсквам с констатацията им за липса на достатъчно отношение и ангажираност към тях от страна на България. Практически това е причина за трудности в работата, поради „очакванията”, с които се натоварва българския изследовател, възприеман като „представител” на България, попаднал в Голо Бърдо. Що се отнася до претенциите и интересите към тази общност в балкански контекст, не е тайна, че тя в процеса на конструирането на своята съвременна идентичност е обект на интереси и влияния от страна и на Република Македония, и на България. Българската памет, самоопределянето като българи, българският език и пр. общностни характеристики на повечето голобърдци, според македонските научни и обществени нагласи, далеч не могат да се интерпретират като знак за българска идентичност – те са резултат от третиране с механизмите на българската пропаганда, която се е развивала интензивно на различни интелектуални и социални нива в продължение на около един век. В македонската научна литература се среща твърдението, че самоопределянето като българи би могло да се обясни със съвременната демократична ситуация, когато България предлага материална помощ за обучение на деца и младежи в България, както и български паспорти. Тези твърдения, разбира се, са неприемливи, тъй като става дума за процеси от последните петнадесетина години, а за толкова кратък период от време едва ли могат да се променят устойчивите традиционни представи на голобърдци за произхода и езика им. Още повече, че от страна на Република Македония също се осъществява посредничество при записването на студенти в македонските университети и се търсят контакти с това население на различни равнища, т.е. налице е възможност и за македонско „участие” в конструирането на етническа идентичност на голобърдци. Очевидно става дума за идентичен модел на публични отношения между Р България и Р Македония и общността от Голо Бърдо в условията на демокрация. Важното обаче е какво е етническото самоидентифициране на тези хора, особено на по-възрастните, чиято опора е наследствено предаваното знание за произхода им – а то е българско сред немалка част от голобърдци, такива са моите наблюдения в началото на ХХІ в.

 (http://www.picvalley.net/u/2063/159706204021178500601263493547tJIaNx8bCcgFc3GCbq30.JPG) (http://www.picvalley.net/v.php?p=u/2063/159706204021178500601263493547tJIaNx8bCcgFc3GCbq30.JPG)
В. Тончева и Божин Фильоки от с. Кленье (строител и гайдар)

- Имат ли желание младите да се придвижват към България, да учат, да работят тук, да получават гражданство?

- Българската държава реализира ежегодно определена квота от места за обучение на албански граждани в България и наред с младите хора от областите Мала Преспа и Гора (Албания), немалко представители и на областта Голо Бърдо се обучават в наши висши учебни заведения и имат желание да се реализират и да работят в България. Проблемът с получаването на българско гражданство е по-сложен. Българи от Голо Бърдо чакат вече по четири, дори пет години, да получат български паспорти, при условие, че имат признат български произход. Надеждите си в последните месеци те възлагат на новия министър на българите в чужбина Б. Димитров и на обещанията за бързо разрешаване на този въпрос.

- Коя е песента, която Ви трогна най-много?

- Всъщност всички песни ме трогват, въздействат ми, радват ме. Моята специалност е етномузикология и особено когато става дума за съхранен песенен репертоар от по-стари времеви и културни пластове, какъвто е случаят в Голо Бърдо, всеки намерен и записан песенен образец е ценност. Сред обредните гергьовденски и сватбени песни, изпълнявани в селата Стеблево и Кленье, все още, макар и само като спомен, могат да се открият уникални образци, свързани с конкретни моменти от ритуала, които илюстрират едно по-старо музикално мислене. От песните, необвързани с обредност, особено въздействащи за мен са баладите, които ми изпълни Мирветка Агуши от с. Стеблево – „Митровата”, „Сустанал бе ми Сюлейман”, „Майка Дзулялю думаше”, „Ори Митро, моя мисльо” и др.

 (http://www.picvalley.net/u/2828/206104641612556683281263493701H1SreKfTWkxa7hqaWmuS.JPG) (http://www.picvalley.net/v.php?p=u/2828/206104641612556683281263493701H1SreKfTWkxa7hqaWmuS.JPG)
Хатидже Мурати от с. Стеблево

- Какви са празниците и вярванията им?

- Религиите, които изповядват българите от Голо Бърдо, са християнство и ислям, като по-голям процент са мюсюлманите. Според някои изследователи, процесът на ислямизация започва доста късно – след ХVІ в., а според турски документи, частично приемане исляма се датира дори през втората половина на ХVІІІ, началото на ХІХ в. Вероятно това е причина за празнуването на голяма част от християнския календар и от мюсюлманите – като съвместен живот на двете религиозни групи на всекидневно и празнично равнище. Откритата религиозна дейност на християнските и мюсюлманските институции, както и религиозните практики, продължават до 1967 г. – от тогава датира официалната държавна забрана на религиите в Р Албания. Религиозните храмове – и църкви, и джамии, се разрушават по особено агресивен начин. Забраната на религиите като държавна политика неизбежно рефлектира във функционирането както на християнските, така и на мюсюлманските обредни и обичайни практики. Освен че силно редуцира празничната система, забраната провокира тайното реализиране на празниците и спазване на правилата на традиционната култура, резултат от което е тяхната съхраненост до днес. Обобщено може да се каже, че календарната и семейната обредност на българите в Голо Бърдо по своите основни параметри структурно и съдържателно е единна с българската традиционна – голобърдските обреди, обичаи и празници маркират познатите на българската етническа територия модели.

- Ще устоят ли да останат българи и тепърва?

- Трудно е да се правят прогнози, тъй като и в момента сред по-младите се наблюдава разколебаване в етническото самоопределяне, моята цел е документирането и съхраняването на традиционната култура на тази българска общност, тъй като именно традициите биха могли да се превърнат в опора за идентичност. Селата в Голо Бърдо с малки изключения (с. Големо Острени, с. Требища и др.) са значително обезлюдени поради миграция. В градовете Тирана, Елбасан, Дуръс, Фиер и др. се формират общини с висока концентрация на българи от Голо Бърдо – в столицата това са кварталите „Кодра е прифтит”, „Догана”, „Али Деми”, „Алияс”, „Киностудио” и др. Животът на голобърдци в градовете практически илюстрира единството на общността – освен, че населяват цели квартали, те поддържат връзки помежду си и тази общностна колективност се изразява на различни нива: от функциониране на съхранени елементи от традиционната обредност в градски условия (например ритуалното правене на сватбена погача, което имахме възможност да наблюдаваме), до обединяването около организации с различна идейна насоченост и юридически статут. Въпреки това обаче, при този начин на живот смесените бракове не са рядкост, а това в голяма степен крие опасност от изгубване на българския език и идентичност, до асимилиране на общността в албанската среда.
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: Апостол на Јануари 18, 2010, 06:27:54
http://video.v2.bgnes.com/view/6058

Милошоски: Гърция да надмогне своите предразсъдъци
Би било продуктивно Република Гърция да надмогне своите предразсъдъци и да признае достойнството и националната особеност на своя по-малък съсед.

Това каза пред БГНЕС министърът на външните работи на Република Македония Антонио Милошоски по повод дългогодишния спор за името на Република Македония със съседна Гърция. Министърът бе гост на церемонията по награждаването на бившия президент на България Желю Желев с ордена „8-ми септември” затова, че по време на мандата му България първа призна Македония за независима държава. Агенция БГНЕС публикува пълният текст от интервюта с Антонио Милошоски.
БГНЕС: Как оценявате приноса на г-н Желю Желев ?
А.М.: Желю Желев е далновиден политик, който като личност и човек е много честен и скромен.
БГНЕС: Има ли формула, която да удовлетвори и Македония и Гърция при спора за името на държавата ви, чрез която да се деблокира изолацията на страната ?
А.М.: Има една формула, която е стара колкото света и тя е- не прави на другия това, което не искаш да правят и на теб. Би било продуктивно Република Гърция да надмогне своите предразсъдъци и да признае достойнството и националната особеност на своя по-малък съсед и на македонския народ. От друга страна Република Македония като държава със своята стабилност считам че носи полза, включително и икономическа на Гърция. За жалост това /решението/ все още не се случва, но вероятно и в Република Гърция един ден ще се роди политик като президента Желев, за да може по-рационално и по-далновидно да се придвижват нещата на Балканите, където винаги е имало повече история, отколкото география. Сега считам, че е време да работим за своето бъдеще.
БГНЕС: Кое е по-важно сега за Македония- да направи компромис заедно с Гърция и да влезе по-бързо в ЕС или да продължава спора за името, което би отложило във времето и нейното членство в общността?
А.М.: За Македония е най-важно да се уважават международните спогодби. Такава е временната спогодба между Македония и Гърция, която бе подписана през 1995 г. Нашето членство в ЕС и НАТО е наш главен външнополитически приоритет и ние считаме, че то трябва да бъде основано на принципи и реформи, които се изискват от нас и които ние сме готови да изпълним.
БГНЕС: Възможно ли е да има нов разлом по границите на бившите югорепублики?
А.М.: Допреди един век или допреди 20 г. това беше възможно и считам, че тогава някои политици все още инвестираха в тези идеи за големи държави, но при сегашните обстоятелства мисля, че на Балканите има възможност само за още едно прекрояване на границите, а то е в създаването на една голяма Европа. В нея всички държави и народи ще бъдат обединени и ще се борят заедно срещу предизвикателствата на съвременния свят. Целта ни е да създадем условия за по-добър живот на нашите граждани и да се борим с последствията на глобализацията в модерното време.
БГНЕС: В случая със Спаска Митрова възможно ли е политиците да помогнат, извън юридическия казус, за да не се настройва общественото мнение в двете страни едно срещу друго?
А.М.: За съжаление този случай излезе извън рамките на своите юридически аргументи и стана журналистически, обществен, а и политически. По него разговаряхме с моята колежка Румяна Желева и считам, че дадохме скромен и дискретен принос в една критична фаза от него. Надявам се, че в бъдеще ще бъдем по-подготвени...Във всеки случай добрите думи от политиците от Македония към България и обратно от България към Македония помагат много за създаване на една позитивна, добронамерена атмесфера, която да съответства на приятелските връзки, на историческата близост между българите и македонците и това е нашата реалност, която е добра почва за сериозен успех. Ако оставим този спор да се разреши юридически и ако дадем втори шанс и на двете страни / защото този проблем е и семеен и е най-тежък за самото семейство/ тогава най-лесно ще можем да помогнем. Има една поговорка- много баби хилаво дете. Смятам, че в този случай не ни трябват толкова баби, особено в сферата на политиката. По добре да оставим на адвокатите, на юристите, на съдиите и на самите родители да си договорят едно решение , защото става дума за двама родители с едно дете и вярвам, че любовта на всеки един от тях е еднакво силна и най-добре те самите да го намерят и да се помирят.
------------
Антонио Милошоски е министър на външните работи в първото и второто правителство на Никола Груевски. Роден е на 29 януари 1976 г. в Тетово. Член е на Изпълнителния комитет на ВМРО-ДПМНЕ. През 1999 и 2000 г. Милошоски бе началник на кабинета на заместник-председателя на правителството на Република Македония, а в периода май 2000 - септември 2001 г. бе говорител на правителството. От 1997-98 година е и подпредседател на Съюза на младите сили на ВМРО-ДПМНЕ. /БГНЕС

Скопие / Македония VIDEO

Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: disidente на Јануари 20, 2010, 02:58:29
Огнян Минчев: Желева стана обеца на ухото на Борисов

Политологът Огнян Минчев определя оттеглянето на Румяна Желева като правилен ход, който спасява България от бъдещо поставяне в уязвима позиция в Европейския съюз. Според Огнян Минчев атаката срещу Желева е плод на лобистки интереси на социалистите не само у нас, но и в Еп. По време на представянето си Желева е демонстрирала слабост, породена и от междупартийните конфликти в България.

Интервю на Преслава Преславова

- Вчера стана ясно, че Румяна Желева се оттегля доброволно от поста еврокомисар – правилен ход ли беше това?

- Да, това беше правилният ход, защото оставането й в надпреварата за Европейската комисия, първо, можеше да й поднесе неприятна изненада от гласуването на комисията за избора и второ – дори гласуването в ЕП на проекто-комисията на Барозу да бъде успешно – начинът, по който става този избор и скандала, с който беше придружен би останал като една следа, като едно слабо място в Европейската комисия и в нейната кариера, което слабо място би се отразило и върху позицията на България в Европейския съюз.

- Все пак, атаката срещу Румяна Желева лично срещу нея ли беше или по-скоро бе насочена срещу България? Нека не забравяме, че имаше и други издънки сред кандидатите, които бяха коментирани от комисията.

- Тук има няколко различни нива на интерпретация. Първо тази атака беше насочена срещу нея лично, тъй като тя бе издигната като алтернатива на Меглена Кунева. Това направи Желева неприемлива както за НДСВ в България, така и за поредица либерални лобистки групи в Брюксел, работещи за втори мандат на Кунеева. Желева е неприемлива и за БСП, и за червените кръгове около нея като тук проблемът е не толкова личностен, колкото проблем на междупартиен антагонизъм с ГЕРБ и с Бойко Борисов. Желева беше неприемлива за социалистите, за царските либерали в България и като личност, и като политическа идентичност. За съжаление балканските нрави на това съперничество се прояявиха при пренасянето на това състезание в Брюксел, където среди на БСП и на НДСВ в продължение на месеци лобираха против нея. Това съвпадна с процеса на радикализиране на европейските социалисти и европейските либерали през последната година. Те очакваха, че по време на европейските избори през миналата година (благодарение на световната финансова криза), хората ще дадат мнозинство на социалистите в Европейския парламент, изобщо на левицата, а християн-демократите и изобщо консерваторите ще бъдат в малцинство. Европейските граждани, обаче решиха друго – те дадоха своето доверие преимуществено на Европейската народна партия, което разбира се озлоби социалистите и зелените в Европарламента.

Левицата реши да върне удара на ЕНП по повод номинирането на кандидатите за ЕК като по този начин подчертае и засили своята значимост. Тази решимост на европейската левица до голяма степен бе стимулирана и от обстоятелство, че само преди няколко седмици влезе в сила и Лисабонският договор, според който ЕП ще има разширени пълномощия, тоест той ще действа много по-близко до статута на нормален парламент отколкото беше неговия доскорошен консултативен статут. И опозицията в Европейския парламент – социалисти, либерали, зелени - решиха да тестват границите на Лисабонския договор, да тестват границите на своята власт спрямо ЕК и останалите европейски институции. В целия този контекст позицията на Румяна Желева демонстрира слабост, към която слабост се насочиха и опозиционните фракции на Европейския съвет. Те удариха по това слабо звено, което ние сами създадохме с партийните противоречия в България. И по този начин на практика притиснаха до стената Европейската народна партия. В крайна сметка ЕНП ще запази мнозинството си, ще запази политическите си позиции. Но с тозаи удар върху Румяна Желева България нямаше да може да запази позициите си. Затова, след като преминаха процедурите по доказване на нейната не-въвлеченост в конфликт на интереси, доколкото тя можа да бъде установена на равнището на Брюксел, тя мисля, че прие правилно решение за себе си да се оттегли.

Аз лично споделям мнението, че нейното представяне в никакъв случай не беше на нивото, на което трябваше да бъде, за да бъде тя утвърдена в ЕК и за това говорят две неща – първо, че това представяне премина в една изключително напрегната обстановка – всеки студент, който е бил изпитван от разярен и нападащ го професор знае колко трудно е да възпроизведе и добре усвоените знания. Постановката беше подобна, само че срещу Румяна Желева вместо един професор имаше стотици разярени и добре мотивирани социалисти, зелени и либерали. Това разбира се, не може да не е оказало въздействие върху нивото на нейното представяне. С това не искам да оневиня недостатъчната й компетентност, но този фактор би следвало да се има предвид. Другият фактор, който би следвало да се има предвид е, че на нивото на Желева, дори под нейното ниво, се представиха и други кандидати, например Катрин Аштън, която се представи много слабо, Оли Рен не беше достатъчно убедителен, холандската кандидатка за втори мандат си беше забравила записките в колата и представянето й не мина убедително. Но разбира се, едно е да идваш като представител на Холандия и Великобритания, друго е да идваш като представител на България - за съжаление това все още е така от нас зависи да променим това положение на нещата.

- Нека оставим за малко ЕС и да видим дали тази случка, този скандал ще се отрази по някакъв начин на рейтинга на българското правителство у нас и как?

- Тя вече се отрази негативно върху международния рейтинг на правителството, защото все пак независимо от това кой е прав и кой е крив атаката бе срещу представител на българското правителство, срещу номинация на българското правителство – това не може да не се отрази негативно. Мисля, че все още има достатъчно ходове, които могат да бъдат отиграни от българското правителство, за да може този минус, това уязвимо място да бъде превърнато в някакво преимущество. Мисля, че оттеглянето на кандидатурата на Желва беше една подобна стъпка. Но в каквато и степен да се отрази върху рейтинга на българското правителство, тази случка би следвало да бъде обеца на ухото на българското правителство. Ние не можем да си позволим слаби кандидатури извън България, поради общата слабост на българското присъствие ЕС до този момент. Също така случилото се поражда сериозни въпроси за това струва ли си и трябва ли българските, балкански, партизански нрави да бъдат експонирани на равнището на Брюксел.

- Какво следва от тук нататък? Какви са вашите очаквания към новия кандидат, който се появи на хоризонта – Кристалина Георгиева?

- Номинацията на Кристалина Георгиева е успешна стъпкав няколко направления. Тя има опит в различни позиции, в различни мисии на Световната банка, които в голяма степен са били свързани с проблемите на развитието, с разработването на модели за развитие в третия свят, в посткомунистическите страни, а също и с предоставяне на хуманитарна помощ. В този случай би следвало още в самото начало да изключим каквото и да е съмнение по отношение на нейната компетентност по позицията еврокомисар по този ресор.
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: disidente на Јануари 21, 2010, 01:47:04
Тодор Живков: Исках да сме със запада, но шпионин ме предаде

http://frognews.bg/news_19283/Todor_Jivkov_Iskah_da_sme_sas_zapada_no/

Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: disidente на Јануари 25, 2010, 01:29:40
Д. Стоянов: Атаката срещу Желева - междупартийна игра в ЕП

„Силно се надявам случаят с г-жа Желева да не се отрази зле върху доста важните функции на ЕП, които дълго време се е борил да придобие.”, заяви евродепутатът от „Атака” Димитър Стоянов пред Frognews.bg дни, след като Румяна Желева напусна ръководни постове в България и ЕС.

Интервю на Васил Василев

- Партия „Атака” заяви, че ще подкрепи промените в кабинета, които Бойко Борисов вече предложи. Заставате ли обаче и зад кандидатурата на Миглена Плугчиева?


- Миглена Плугчиева кандидатства за тази работа в Световната банка като частно лице, това не е държавно предложение. Мисля, че от политическа гледна точка няма какво да се коментира. Всеки има право да излезе на пазара на труда. Ние нямаме отношение по този въпрос, както няма да имаме, ако всеки един отиде и си потърси работа.

- Г-н Костов остана обиден, че Бойко Борисов не се е допитал до Синята коалиция за смяната на министри и кандидатурата на еврокомисар. ГЕРБ потърсиха ли мнението на „Атака” по тези въпроси?

- От изборите насам политическата ситуация в България е такава, че партия ГЕРБ получи много силен вот. Бойко Борисов като министър-председател се ангажира да състави еднопартийно правителство. В този ред на мисли отговорността за промените в кабинета се носи изцяло от ГЕРБ и от премиера Бойко Борисов. Но така или иначе нашата подкрепа за кабинета е принципна. Щом са се наложили такива промени с течение на обстоятелствата, трябва да бъдат подкрепени, тъй като вървим по една последователна политическа линия.

В петък г-н Сидеров и г-н Борисов се срещнаха и обсъдиха предложенията. Не сме държани в пълна тъмнина, нещата се случват напълно нормално. Това е обичайна европейска практика – еврокомисарите се предлагат от правителствата на съответните страни членки на Европейския съюз. Но искам да добавя още, че съм работил две години заедно с г-жа Румяна Желева, с която имахме прекрасни отношения и много съвместни инициативи. Затова ние подкрепяхме нейната кандидатура, но за съжаление беше направена една кампания, целяща удар срещу правителството чрез поста за еврокомисар. Чисто политически България беше поставена в това неудобно положение.

- Оттеглянето на кандидатурата на Румяна Желева предизвика ли трусове в Европарламента?

- Гласуването на Еврокомисията е безспорно най-важното събитие за новосформирания Европейски парламент. На последните избори социалистите в Европа претърпяха много големи загуби, либералите намаляха с 20 депутати от цялата парламентарна група и именно затова мисля, че имаше определена доза реваншизъм при назначаването на еврокомисарите. Социалистите и либералите се възползваха от това, че им беше дадена възможност да атакуват един кандидат за еврокомисар и зам.-председател на ЕНП, за да изпъчат мускули. Да покажат с тази условна коалиция помежду си, че са реален фактор, въпреки че явно губят доверие в ЕС като цяло. Този допълнителен елемент се насложи в създадената ситуация, което отново замеси името ни в компроматни войни и извънполитически практики. Това противоборство в ЕП, което винаги е съществувало, донесе допълнително негативи в създалата се ситуация. Либералите до последно отговаряха уклончиво на българската кандидатура – даваха сигнали, че може и да я подкрепят, но видяхте, че избраха да се съюзят със социалистите.

 Играта, която започнаха, е негативна за новоизбрания Европейски парламент и ще затруднява все повече работата му в бъдеще. Парламентът играе много важна балансираща роля. От гледна точка на останалите европейски институции той има контролни функции спрямо Европейската комисия и Европейския съвет. Много е важно такъв тип интриги да не се отразяват на позицията относно общата политика в Европа. Силно се надявам случаят с г-жа Желева да не се отрази зле върху доста важните функции на ЕП, за които дълго време се е борил да придобие.

- Паралелно с това у нас се случваха също интересни събития. Например "потулването" на проблема с новините на турски език по БНТ1?

- С нашите действия през последните месеци отново целяхме да покажем, че тази тема е от изключителна важност за България. Вече почти пет години от създаването на „Атака” ние не спираме да се борим за свалянето от ефир на турските новини от държавната телевизия. Ние в никакъв случай не сме забравили какво сме заявили пред избирателите си и не спираме да работим в тази посока. Те отредиха на „Атака” 21 места в 41-вото Народно събрание.

 С 21 депутати единственото, което може да се направи е да се търси дипломация и воля от останалите политическите сили. Ако такава воля не съществува, независимо от причините, няма как да наложим свалянето на новините на турски език. Но ние имахме изказвания на тази тема и дори Волен Сидеров заяви, че падането на 10-минутната емисия от национале н ефир е въпрос на време, един ден това ще се случи и ние ще намерим начина. Най-лесно е естествено в едни бъдещи избори „Атака” да получи мнозинство, тогава това ще стане още на другия ден.

- В България се появи един нескрит интерес към турските сериали. Има ли тенденция те да залеят и западния ефир или само нашата страна е отворена към тях?

- От около 2 години се забелязва една много усилена турска кампания, която е свързана с активизирането на турската политика по отношение на присъединяването на страната в ЕС. Навсякъде в големите европейски столици като Париж и Рим могат да се видят големи билбордове, които рекламират Турция като държава. За пръв път този месец в National Geographic видях огромен платен материал в началото на списанието (обикновено тези репортажи се публикуват в края на изданието) за Турция. В статията пише какъв прекрасен рай е Турция. Сигурен съм, че и тези сериали, които избиха напоследък, са субсидирани по някакъв начин, за да се получи един своеобразен дъмпинг. Т.е., на телевизиите е по-изгодно да купят турски продукти, тъй като изкуствено се свалят цените им, от колкото филми от други държави. Естествено, че една телевизия, която търси сериали, ще избере икономически по-изгодните. Това е една последователна държавна политика на Турция. В тези сериали може да се види една пропаганда и създаване на погрешно впечатление за това, колко е европеизирана Турция, как нейното място е до Гърция.

 В рекламния блок на една от телевизиите попаднах на някакъв сериал „Брак с чужденец”, в който се намекваше как Турция и Гърция са братски държави, как се женят помежду си хората там, как проблемите се създават от старото закостеняло поколение…Всичко това е една целенасочена и последователна пропаганда, която цели да се убедят колкото се може повече хора от държавите в ЕС, че Турция ще бъде едно прекрасно допълнение. Надявам се, че в Европа ще победи здравият разум и до такова решение няма да се стигне.

- Преди няколко седмици се разрази един скандал с обезщетението за тракийските българи, в който основно участие взеха министър Божидар Димитров и Бойко Борисов. Подкрепяте ли все още позицията, която изрази министърът без портфейл?

- Няма как да не подкрепим идеята на Божидар Димитров, тъй като първият човек, който постави въпроса за получаването на обезщетение от страна Турция за тракийските българи, беше Волен Сидеров. Това е един въпрос с изключително национално значение и не е правилно да кажеш „аз съм първият, който го повдигна”. Тези въпроси не трябва да се приватизират или да се използват с политическа цел, защото ако това стане, те няма да бъдат разрешени. С казуса по обезщетението, което Турция дължи на България, има нещо много важно, което е залегнало в принципите на Международното право – договорите трябва да се изпълняват.

 Близо сто години България и Турция имат сключен договор, в който пише, че Турция има задължението да плати една сума за заграбените имоти на тракийските българи. И докато Турция има такива международни ангажименти, които е поела по съвсем законен начин, но не изпълнява, тя показва, че не е годна да бъде част от европейския правен ред.

- Като че ли обаче липсва ясното поставяне на проблема на масата за преговори с Турция. Божидар Димитров едва ли не беше анатемосан за поведението си от ГЕРБ.

- Нашата позиция е ясна. За да работи едно правителство както трябва, би следвало да има пълна субординация и напасване на позициите. Не може един министър, без да се посъветва с парламента и с министър-председателя, да излиза и да прави каквито и да е изявления по толкова важни въпроси. Не говоря за конкретния случай с министър Божидар Димитров, а изцяло. Все едно министърът на икономиката да реши да закрие някоя електроцентрала зад гърба на премиера. Тук не става дума за нарушаване на някаква партийна дисциплина, а за това, че проблемите трябва да се разглеждат прагматично и практически.

- Опозицията обвинява партия „Атака”, че приема безрезервно всяко едно решение на Бойко Борисов.

- Аз мисля, че в една партньорска атмосфера тези нещата следва да бъдат обсъждани и от двете страни. Има доста въпроси, по които водим активно разговори с представителите на ГЕРБ и предварително има напасване на позициите. В по-важните решения ние излагаме нашата позиция. Пример мога да ви дам с новия закон за висшето образование. Огнян Стоичков от „Атака” е председател на Образователната комисия в парламента и там се работи много тясно с цялото министерство, за да се постигне най-добрият резултат.

От гледна точка на законодателство и политика, координацията е постигната. Разбира се има решения, които са взети изцяло от правителството, но това е право на министър-председателя. Нерешително правителство, което се допитва постоянно, е може би лош вариант. Ето и конкретен пример – Бойко Борисов отиде в петък до Кулата и обясни каква е ситуацията с измръзващите шофьори, които чакаха на границата. Това е едно логично решение на премиера и той не е длъжен да дава обяснение защо го е направил. Всъщност ние не сме виждали до сега такава реакция на българско правителство, камо ли на министър-председател. Т.е. ние виждаме, че от енергичността има полза. Не трябва да се опитваме да слагаме някакви букаи, защото в ситуацията, в която сме поставени, са нужни много бързи решения.

- При какви обстоятелства бихте развалили дружбата с ГЕРБ?

- Когато човек приеме едно партньорство, обикновено не тръгва да се вглежда в това, което би го развалило, а по-скоро търси онова, което би го укрепило. Нашето партньорство се крепи на това, че двете предишни управления на България няма повече да се върнат на власт.

- „Разводът” на общинско ниво в Пловдив също ли е част от тази обща политика?

- В Пловдив специално нещата са доста объркани. Още след местните избори ВМРО успя на гърба на ГЕРБ да получи значително представителство в общинския парламент. В последствие от ВМРО постъпиха некоректно към ГЕРБ и го изолираха. Аз мисля, че това, което ние правим на национално ниво с управляващата партия, има нужда от укрепване и на местно. Случващото се в Пловдив е една последователна политика от наша страна.

- Президентът „отпразнува” годишнината от встъпването  си в длъжност в НДК с препоръки и съвети за развитието на България. Как "Атака" оценява мястото на Георги Първанов в днешната политика на държавата?

- На този президент му се иска да играе важна политическа роля в управлението и политиката на България. Той отново зае едни изключително популистки и демагогски позиции. Когато на власт беше конструираното от него правителство на тройната коалиция, Първанов не се появяваше, не говореше за ефектите от бюджетните излишъци, не говореше за стагнацията на икономиката.

Изявленията, които направи в НДК, теоретично са верни, но не е ясно защо са направени едва сега. „Атака” отдавна е заявила, че публичните разходи са тези, които движат икономиката и дават възможност за избуксуване от едно постстагнирано икономическо положение. Сега изведнъж Георги Първанов се сети, че има нужда от по-голямо количество публични разходи, че дефицитът в бюджета може да бъде и нещо хубаво. Ако беше лошо, нямаше по-голямата част от развитите държави в Европейския съюз и развитите икономики като САЩ и Япония, да имат бюджетен дефицит.
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: ohrid1941 на Јануари 30, 2010, 03:22:09
Информационна агенция "Фокус", 12.06.2008
Панде Ефтимов: Българските войници са погребвани в македонските села, защото са се били за своя земя, на своя земя (http://www.focus-news.net/?id=f9347)

Панде Ефтимов в роден на 15 март 1933 г. в село Претор, Преспанско, Македония. Завършва филологически факултет в Скопие. Бил е учител и журналист във в. Народна просвета" - Скопие. Агенция “Фокус” разговаря с Панде Ефтимов за българските военни гробища в Македония, за битките и за героите през миналия век. "Българските войници са погребвани в дворовете на църквите на македонските села, защото са се били за своя земя, на своя земя", казва Панде Ефтимов.

Фокус: Колко са българските гробища в Македония?
Панде Ефтимов: На територията на днешна Република Македония, започвайки от албанските планини, минавайки през Охридското езеро, Преспанското езеро, Галичица, Пелагония, Каймакчалан, Дойран, планина Беласица, до Орфанския залив, Българската армия воюваше с целия свят. Българската армия, борейки се на своя територия, за своя територия, се сражаваше с една силна армия, която наброяваше повече войници, отколкото първоначално се смяташе, че ще включва. От двете страни на границата по време на Първата световна война на македонския фронт воюваха общо 1,2 милиона войници. Представете си – Българската армия, която се бореше там. В състава на българо-германската армия тогава на този фронт доминираха българските войници – около 90 - 92 на сто от военния състав бяха българи. Около 10 – 12 на сто, техническата част, която осигуряваше армията, беше германска.
Българските войници се намираха на своя родна земя. В състава на Българската армия около 12 на сто от войниците бяха родом от онези краища на сегашна Вардарска Македония. Българските генерали са били през цялото време с войниците си. Генералите, офицерите и подофицерите в състава на армията никога не се деляха от войниците. Резултатът беше, че тази армия, съставена от българските орачи, българските търговци, българските интелектуалци, съзнаваше своята бойна сила. Като резултат от тази невероятна сплотеност, започвайки от Освободителните войни в българската история – през 1878 година, през Сръбско-българската война през 1885 година, през Балканските войни, Българската армия беше много единна, а българската войска беше много калена.
Какво се случваше в тази кървава борба? Българите не отстъпваха от своите окопи. Един сръбски историк, Опачич, казва, че българите са се окопали в земята така, като че ли ще воюват сто години! Този голям сръбски историк, Опачич, написа четири книги за този случай. Това е много важно признание, защото се дава от другата страна, от други хора, от онези, които воюваха против Българската армия.
На територията на Македония има над 400 гробища на български войници. Но има неща, които българите трябва да знаят: българските военни гробища често пъти се намират в селските гробища, за разлика от другите. Това е така, защото българите са погребвани и от цивилни свещеници, и от военни свещеници. На второ място, защото народът ги погребва затова, защото те са наши войници. Но има и нещо друго – и сърбите са православни, и русите, които се борят срещу българите, също са православни. Но само българските военни гробища са в селските гробища. Тази характеристика е много изразителна.
Трагедията днес на българските военни гробища днес се състои в следното. Станаха 90 години от завършването на Първата световна война. През цялото това време те не са нито поддържани, нито обновявани. По време на войните самите останали живи войници са издигнали паметници на своите убити офицери и другари. Но с времето повечето от тях са заличени и днес много малко могат вече да бъдат намерени. С времето някои от паметниците са изравнени със земята. А една част от тях бяха поругани и унищожени и от безбожна чужда ръка. Такъв например е паметникът на полк. Каварналиев край Дойран. Такива са и гробищата на българските офицери край Преспа, при църквата „Свети Георги”. Там гробищата бяха унищожени точно така, което ви казах – от безбожна, поганска ръка. На други места пък гробищата са запазени, но за съжаление – селата са изселени и няма кой да ги поддържа.
Българските гробища могат да бъдат разделени на няколко вида. Едните – гробища са тези, които се намират в дворовете на самите църкви, в манастирски комплекси. Другите - гробища, които се намират на бойното поле. Причините за това са различни, например – голям брой жертви, висока температура или обратното – много ниска температура и др. Тогава войниците са погребвани там, където са загинали. Такъв е случаят в Галичица, където 50-и български полк унищожава две дивизии. Това граничи малко с фантазията, но е истина – един полк унищожава две дивизии. От полка живи остават една много малка част. Гробовете на останалите, които загиват в сраженията там, днес са изравнени със земята. И никой не може да ви ги покаже къде са, освен нас, които знаем мястото.
Въобще – българските гробища са унищожени и затова има още примери. В църквата „Свети Георги” в Струга е бил гробът на капитан Бърдаров, убит на Мокра планина, и после пренесен в двора на църквата в Струга. Жителите на града и жените от Струга са палели на неговия гроб по 2000 свещи. Повече, отколкото на всеки друг гроб! Свещите били толкова много, че не можели да горят, ставали на един огромен куп, и така горели. Сърбите не можели да търпят това и затова са вдигнали костите му оттам. Днес не се знае къде е гробът му. Такива случаи има и на много други места.
Такъв случай е и гробът на полк. Борис Дрангов, който днес е на градските гробища, такива са случаите и на други места. Някои са нарочно унищожени, някои са заличени от времето, някои са забравени... Но положението на българските гробища не е розово. Затова защото досега нито Царство България, нито социалистическа България, нито сегашна България, им обръща внимание. В последните години като резултат на сериозния ангажимент на посланиците на Република България в Скопие Ангел Димитров и Михо Михов, беше постигнат някакъв напредък. Затова съдейства и сериозният ангажимент на проф. Божидар Димитров. Напълно са обновени гробищата на Ново село, Струмишко, където има погребани 71 български войници. Укрепени и почистени са гробищата в село Цапари в двора на църквата, както и войнишките гробища на левия бряг на реката.
На други места гробищата се знаят къде са, но са заличени от времето. Миналата година близо до Градско, в с. Долно Чичево бе реставрирана гробницата на 252 български войници, загинали през Първата световна война, 1916 г. Този монумент наистина е едно невероятно свидетелство за българското геройство.
Мисля, че сегашната генерация български историци, български интелектуалци, българи, които наистина са заинтересовани за запазването на онова, което се нарича българска история, ще направят много, за да бъдат възстановени българските гробища. Бих изтъкнал ангажиментът на ген. Михо Михов, посланикът на Република България, и на полк. Марин, които наистина са ангажирани за възстановяването на българските гробища, както и за отбелязването на отделни годишнини и посвещения на гробовете. Направен беше и филм на СКАТ по сценарий на Божидар Димитров, направен беше и филм на Военния канал. Но трябва много да се работи, за да не се забрави всичко това. За да може поколенията да знаят, че българският войник се е борил в своята земя, за своята земя! И е побеждавал затова, защото не се е борил на чужда територия.
Фокус: Кои са най-големите битки?
Панде Ефтимов: Имаме няколко епопеи, няколко големи Шипки като Шипка! Борбата при Дойран е свръхчовешка. Още – борбата на Червената стена, над Цапари, Битолско, където са две дивизии, едната – Бдинската. Друга битка – при Каймакчалан, на завоя на Черна заслужава специално внимание. На Галичица, мястото Томорос, където 50-и полк унищожава две дивизии. Това не са измислици или фантазии, това са истински факти. Българите не са ходили с бели ръкави на бойното поле, ходили са така, както са живеели в селата – груби селяни, работници, които са знаели да спят и върху камъните и са можели да гладуват. Но са знаели и да се борят. Поради тези причини, поради силното командване и доверието, което е съществувало между войниците и офицерите, победата винаги е била на тяхна страна.
Ще се върна на сръбския историк – Опачич. Той има и една такава мисъл: „Само пряко мъртъв български войник може да се мине”. Това е достатъчна илюстрация. Може би – ако го казваха самите българи от България, би било преувеличено, но това е реалността, истинската реалност.
За Първата световна война в Македония има цял цикъл песни, които и днес се пеят. Те може да се публикуват, може да се намерят подобни песни в българския фолклор. Може да се излъчват по българските радиа и телевизии. Да се помни това. Да се посетят тези места от нашите екскурзианти, които пътуват в Македония, а не да ходят на туризъм само в Охрид. Да посетят и тези места, да посетят българските войници. Ако няма къде да намерят техните гробища, да посетят гробищата, да видят къде лежат френските войници. Като се запитат - кой ги уби тези френски войници, ще си отговорят – този, който е имал сили да се бори с целия свят. В Македония днес са подредени френските гробища, английските гробища край Битоля, край Скопие. Още – гръцките гробища, сръбските гробища... И никъде няма поддържани български гробища. Но нека българите да посетят чуждите гробища и да видят – кой ги уби всички тези войници.
Фокус: Какво знаете за битката при Червената стена?
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: ohrid1941 на Јануари 30, 2010, 03:22:57
...
Панде Ефтимов: Червената стена е един висок рид от Преспанското езеро и Пелагония на планина Баба. Той е продължение на връх Пелистер, 2601 м надморска височина. На Червената стена воюва Бдинската или Видинската дивизия със средище на 15 км по-далеч. Бдинците са се окопали в камъка. Кървавата битка се води на Червената стена, на повече от 2000 м надморска височина. Българите имат позиция на една височина, такава е била българската тактика. Някои историци, които не знаят добре география, обвиняват българските генерали за това, че са избрали такова стратегическо положение и място. Но българската слава е в следното: българските войници са се окопали в земята на Червената стена, а французите настъпват по височината. Докато се изкачват, не пуква нито един изстрел. Българите не стрелят нито веднъж. Когато французите съвсем ги доближават, те са страшно уморени защото са се изкачили на над 2000 м надморска височина! Те са били вече толкова уморени, че българите са можели със сигурност да надделеят над тях и така й става. Втората дивизия, която ги напада, е един гръцки полк от около 1000 души. От тях остават живи само седем души. Не съм им виновен на гърците, че са мислили, че отиват на сватба! Българите са си бранили земята, а гърците са били окупатори в тази земя.
Епопеята на Червената стена наистина заслужава голямо внимание. Такова, каквото заслужва битката на Преспанското езеро. На Преспанското езеро е бил 52-ият полк, разположен в манастира „Света Богородица” в село Сливница. И днес бункерите са цели, здрави са; и днес наблюдателният пост е здрав, независимо, че са минали повече от 90 години!
Искам да кажа следното: българите никога не биха се провалили, ако политиците по това време наистина бяха на необходимото ниво! Българската армия е била непобедима. Но българите не са имали политици, които наистина да овладеят земята. Имали са воини, имали са генерали, имали са офицери, които заслужават най-голямо внимание. И днес тези личности заслужават да бъдат поставени на пиедестал, да не бъдат забравени.
Фокус: Разкажете ни за себе си. Защо сте лежал в затвора?
Панде Ефтимов: Произхождам от старо семейство, познато в историята като възрожденци, революционери, свещеници. Ако искате – да се върнем още по-далеч, дали е истина, не знам, но има колективна памет и колективно предание – потеклото ни е от много стар род. В моето семейство, откакто се помнят, имало образовани люде, но е имало и люде, които са обработвали земя. Родът ми е бил практичен, разпръснат на много места. Държали са по-голямо богатство в Цариград, но с времето са го изгубили и са се установили в Преспа. Аз съм роден в Преспа. Връщам се на моето време. Моето семейство има и трагична, и славна история. Всички мъже са убивани. Дали от турците, дали от сърбите, дали от гърците и така... В семейството ми никой от нас нямаше дядовци. Всички сме без дядовци, дядовците са убивани преди внуците да се родим. Моят дядо не е имал дядо, моята майка не е имала дядо, и аз нямах дядо. Сега за пръв път моите внуци имат дядо. Защо е така? Затова, защото, както е казал поетът – „не търпи майчино огнище някой да го тъпче”. В моето семейство винаги се е говорило за революция, за борба, за отпор, пееха са такива песни. Най-много затова се говореше, по-малко за други работи. Въпреки че, моите родители бяха по професия овощари, пчелари... това им бяха основните занимания. Но моят род преживя трагедията винаги да се учим на най-лошото. Моят татко – в затвора, брат ми – в затвора, вуйчо ми – в затвора, братовчед ми – в затвора. Всичките – в затвора, накрая – и аз в затвора. Затова, защото ние не сме свикнали да навеждаме глава. Знаете онази българска песен, може би: „Касапинът коли най-кротките крави, а дивите вълци са живи и здрави...”. Е ние не навеждахме глава, но и никой не успя да ни покори. Ние си останахме такива, каквито бяхме дошли на света, ние не можехме да вдигнем един пръст против България... Ние сме едно и също. Друго е историята и след `44-а година - се започна: историята ще я правим по-инаква и така нататък... Но ние не сме имали страх да кажем – да бъдем заедно. По тези причини по затворите бях и аз. Това беше свещено право – да си браним татковината, историята, миналото да си браним... Затова затворите в Македония бяха пълни. Нямаше място в затворите на Македония. Имаше една плеяда от личности – свещеници, лекари, агрономи, учители, които лежаха по затворите. Един Добър дел е избит, няма го. Избити бяха. От Добър дел останаха единици. Една голяма част напуснаха и емигрираха, за да си спасят главите. Като резултат от това – днес Македония е празна. Например – вземете моята Преспа – изселена е. Емигрантите бягаха през границата, прави, криви – бягаха. Затова защото не бяха сигурни в мястото, в което ще живеят. Това е след `44 година – чак до вчера... докато сърбокомунистите владееха. Защото тази Сърбославия, или тази Югославия направи един духовен геноцид над македонския народ. На другите места в Югославия, една Хърватия, или една Словения, тя имаше по-друга концепция за живеене, докато Македония беше направена една експериментална страна на Комунистическата партия, на човека с белите наръкавници, Тито. Ако наистина тези хора бяха такива, за каквито се представяха, тогава трябваше отношението към всички хора да бъде еднакво, и към македонците също, както словенците, хърватите, сърбите. Защо задължително тук се учеше сръбски език, а в Сърбия не се учеше македонски език, нито в Словения? Ако някой иска да създава единство и братство, и разбиране между народите, то трябва да има равенство, да има система „дай – дам”. Това не се случи. По тази причина край нас всичко беше объркано. Ние не можехме да заемем държавна служба, ако все пак заемем такава, сме под постоянен контрол. Държавната сигурност беше подала ръка на сърбите, сърбоманите, власите и други такива, които създаваха от Македония една съвременна колония, от която имаха материални приходи. По тези причини в Македония се създаде една страшна обстановка, едно недоверие, едно отчуждение. По-нататък – имаше и професионален антагонизъм, между отделни личности, между хората и номенклатурата, които не можеха да търпят нито един човек, който е по-паметен, или по-кадърен... Затова неспособният винаги беше господар, а способните го хранеха с материали, суровини и т.н. По тези причини преминахме най-хубавите си години в затворите. Затворите не са нещо благородно, не са нещо кой знае какво... Затворите са мъчилища. В социалистическите години, говоря за социалистическите затвори, в това число – мисля, че говоря и за социалистическите затвори в България, направиха един конгломерат от всички най-големи злосторства в историята на света, за да ги употребяват срещу собствените си хора. Да скършат човек, да скършат неговото семейство, да го смачкат не само човека като човек, който се намира зад решетките на затворите, но и неговото семейство, които са бащи, майки и т.н. По тези причини днес ние с недоверие гледаме към всички неща... И днес има неразкрити много убийства... Ние нямаме обявяване публично на шпионите, на доносниците, на ченгетата, това, което направиха и България, и Унгария, и Чехия. У нас за това се мълчи, наговарят се, пазарят се между себе си... Затова все още Добър дел го владеят точно сърбокомунистите или – възпитаниците на тази система. Не може на едно магаре днес да му сложите седло и магарето да стане кон. Така е и с тези, които служеха на този комунизъм, служеха жестоко на този комунизъм против интересите на рода си. Те ще останат родоотстъпници, нищо друго. Затова в Македония все още не е извършена денационализацията. В Македония не са реабилитирани хората, пострадали от режима. При нас още не се знае – кой е крив, кой е прав. Все още не се знае, а са минали 19 години самостоятелност на Македония.
Едва написаха няколко книги за осъдените за Македония. Стоян Ристевски от Охрид написа книга за осъдените за Македония, Евтим Гашев написа нещо... Но нещата не са добре осветени. Сега сериозно се занимават и вече някои историци в Македония, но ние нямаме един комплексен преглед на всички тези жертви, които са загинали. Защото, представете си, това, което беше в България, беше и тук. Разлика няма да намерите, защото това беше една и съща рецепта. `44 - `45 година в България се убиваше, убиваше се и тук. Ние все още имаме неразкрити гробища, каквито имаше и в България. Ние например в Преспанското езеро при изграждането на пътищата, на летовището – знаем, че са загинали стотици люде, за които днес няма гроб. Тези люде все едно, че са били безименни, когато са убивани. Господ ги е вземал горе. `44-а година пак така в Преспа, за нея говоря, в Преспа е извършено масово убийство на много личности, не само от нея, но и от Охридско, Стружко, от Пелагония, от Тиквеш... Някъде между 250 и 350 души, бройката не я знаем. Те са убити на острова Голем град в Преспанското езеро. Днес за тях няма гроб, няма податки... нищо не е написано, мълчи се... И няма гроб за тях. Затова, защото злосторниците са между нас. Живи са! Ако не те, техните синове и внуци, които в тази земя изпиха кръвта на народа. Злосторниците не остаряват никога.
Фокус: Познавахте ли войводата Кръстьо Ресенски?
Панде Ефтимов: Кръсте Трайков беше роден в село Крусие, Преспанско. Те бяха двама братя, и двамата войводи. Йонче или Иван Трайков, загинал 1905 г. в село Кривене заедно с Геле Войвода. А Кръсте Трайков умря `43 или `44 година. Живееше в Ресен. Пазя негова оригинална фотография. Неговият син б.ред. на Кръсте Трайков) – Борис през 1944 година е убит на остров Голем град в Преспанското езеро. И днес гроб няма. Този човек, Кръсте, заслужава внимание по следните причини. Той навремето беше войвода на целия този район. В състава на неговата чета навремето беше Спиро Олчев, в състава беше братовчедът на Пейо Яворов - Крачолов. Тези борби са познати в хода на Илинденското въстание.
Моят дядо, на когото аз нося името – Панде, е ученик на Дамян Груев, от Битолската гимназия. Когато трябва да продължи образованието си в Солунската гимназия, Дамян Груев му казал: „Остани, върни се. Войводата е много способен, но не е много писмен. Да му бъдеш секретар” (така, както политически комисар, както са му викали в комунизма). И той се връща, оставя образованието си и след това участва във всички войни, във всички борби. По нареждане на Даме Груев - формира българска екзархистка семинария за подготовка на свещеници. За два курса, да го наречем, са подготвили над 80 свещеници за всички гъркомански села, където не е имало български свещеници. Избирали са ги по това – да бъдат здрави, хубави, умни мъже, интелигентни, да бъдат женени, преди да бъдат запопени. Трябвали са им, за да вършат сериозна мисия. Това се случва в същия манастир, където е било седалището на 52-ия полк на Бдинската армия, по-късно. Седем години е бил по планините Панде. Нямал е време да се ожени. По време на Хюриета турците го затварят и лежи в турски затвор до 1912 година, тогава от затвор го освобождават сърбите. След като е освободен от сърбите, се включва в Българската армия, воюва в Балканските войни, воюва в Първата световна война. По време на Дойранската операция е в състава на ген. Нерезов и ген. Вазов в тила. Панде е един от войниците, които пренасят плочата на цар Самуил от село Герман в София (това е друга история).
През 1918 година – населението го избира за кмет. Девет години е кмет. През 1927 година, 22 срещу 23 март, сърбите го убиват на Преспанското езеро. По това време е предвидено в Битолската област да бъдат избити 250 люде. После започва големия процес в Ресен – против Асен Татарчев и другите. Сърбите правят едно огромно масово убийство и унищожават тези личности, които наистина са заслужавали внимание.
Нека се върна малко назад – през 1913 година се включва в Охридското въстание, воюват против сърбите. Сърбите това няма да го забравят, пращат една голяма дивизия, много са избягали към Албания. Но целият интелектуален елит, който е бил тогава, онези, които са знаели да обичат родината, да се борят за нея, да й помагат – практически бяха унищожени. Един Добър дел беше изселен в България, а голямата част от него – убити. Това е тъжната история на нашите люде, тъжната история на този народ. Пак да се върна в Преспа, споменавайки го Кръсте Трайков. Трагична история, там Македония е поделена сама със себе си. Единият дял е под Гърция, другият дял е под Албания. Девет села днес са под Албания, където не живее нищо друго, освен наше население! А от друга страна е островът Свети Ахил, където е била столицата на Самуил... която е в Гърция. Онази част, която остана в Македония, сега е разселена, а мястото е било с многобройни църкви, манастири... от 1191 година. Ако искате – там са били едни от първите фрески на Свети Кирил и Методий. На които е пишело: 1191 година, агиос Кирилос ди даскало вулгарон, агиос Методиос ди даскало вулгарон... Преведено: Свети Кирил, учител Български, и Свети Методий, учител Български. И днес ще го намерите. В Слимнишкия манастир, Преспанския манастир в село Слимница, „Света Богородица”, светите седмочисленици са наредени там и всички презимена, които са написани, са както си трябва: „Петров”, „Стойков”, „Марков”... В Македония имаме и презиме –ски, така, както има и в България, но в Преспа може би съм единствен, който остана с име на –ов – Панде Ефтимов. Все едно – и в България има на –ов, има на –ски – това е богатството на един народ. Това е голямото богатство на един народ. Всички да носят едно – това е грубо. Човек е различен, разбиранията са различни, това е богатство.
Денка КАЦАРСКА
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: ohrid1941 на Јануари 30, 2010, 03:23:12
Агенция “Фокус” припомня:
***
Капитан Христо Бърдаров (1891-1917), родом от Разград , командир на първа картечна рота от ХIХ шуменски полк.. През Първата световна война полкът му защитава три години Охрид от позициите си на планината Мокра. Загива на 19 октомври 1917 г. Погребан е в църковния двор в Струга. Властите на комунистическа Югославия разрушават паметника му..
***
Планината Галичица е разположена в югозападната част на Република Македония и в Източна Албания, която се издига като хребет между Охридското и Преспанското езера. На брега на Охридското езеро се намира манастирът „Свети Наум“, основан в 905 г. от Наум Преславски.
По време на Първата световна война през планината Галичица минава фронтовата линия. И до днес на някои места в планината са запазени следи от позициите на българската армия, отбранявала района през 1916 - 1918 г., а един от главните върхове носи името „Бугарска чука”.
***
Кръстьо Трайков (Ресенски) - роден през 1875 г. в с. Круше, Ресенско. Участва в Илинденско-Преображенското въстание като четник в Охридско. След въстанието до Балканските войни действа Ресенско. Умира през 1942 г. в Ресен.
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: Daskal на Февруари 02, 2010, 12:10:02
ете го и Љубчо

http://www.globusmagazin.com.mk/default.asp?ItemID=471A400F48E50B4CA2295F96F1E29439

ГЕОРГИЕВСКИ:НОВ ПРЕМИЕР ЌЕ РЕШАВА ЗА ИМЕТО

Три сценарија за развојот на ситуацијата во Македонија

Пишува: Сoња Крамарска

Можен ли е хрватски епилог во спорот за името - Груевски да се повлече и да дојде друг премиер што ќе направи компромис со Грција?

Можам да кажам дека секогаш кога станува збор за најодговорна функција во државата, колку и да им изгледа на луѓето од страна дека тоа е привлечно и не е спорно дека си носи свои убавини и пивилегии, тоа е една исклучителна и напорна работа. Посебно мислам дека македонските премиери отсекогаш се соочувале со многу тешки ситуации. Така што, погледнато од тој човечки аспект нема сомнение дека проблемот што е исправен пред Груевски е исклучително тежок. Дали може, како што велите, тој да отстапи, зависи од многу фактори. Прво, каков ќе биде притисокот. Ако нема некој жесток притисок не е спорно дека мандатот ќе го заврши до крај. Но ако притисокот за решавање на проблемот со Грција стане веќе неподносливо силен како што веќе има некои сигнали дека се случува, тогаш според мене има три решенија. Првото решение е владата да го реши проблемот. Второто решение е да се направи внатрешна договорена промена на премиерското место при што некоја блиска личност на премиерот би ја завршила таа работа, и третата ситуација е да се оди на вонредни избори. На тие избори би се побарал мандат за промена на политиката или продолжување на истата политика.

Вие го познавате Груевски, верувате ли дека тој би се повлекол од премиерската функција со цел да дојде некој друг што ќе ја заврши работата?

Досегашното мое искуство тешко дека ќе биде корисно за анализа во тој правец затоа што, прво, и луѓето се менуваат, а второ секоја ситуација си има своја специфика и тежина. Навистина не можам да кажам дали сегашната ситуација го тера Груевски да размислува за една таква отстапка. Меѓутоа во секој случај едно е јасно: проблемот е искучително тежок. Дури и ако се смени радикалната политика на цврстина и се тргне кон компромисно решение, јасно е дека тоа сепак не е лесно да се изведе. А, сепак, тука најодговорен е премиерот. Како и да ја вртиме ситуацијата доаѓаме до него како клучна фигура. Така што, навистина тоа зависи од многу фактори. Јас сум сигурен во едно, а тоа е дека за позицијата на владата е најдобро да попушти меѓународниот притисок и да се остави Македонија сама да го реши проблемот. Тогаш ќе имаме ситуација каде што мандатот на Владата ќе заврши без поголеми потреси, а потоа ќе се размислува за друго. Многу е специфична ситуацијата за да може човек да каже дека може да ја погоди анализата.

Под претпоставка Груевски да се повлече и да го отстапи местото на некој друг-тогаш што би добил со еден таков потег?

Па апсолутно може да го зачува својот интегритет и да брани позиција дека останал доследен на своите ставови кон тоа прашање. Ако се размислува на тој начин. Меѓутоа, мислам дека од друга страна, пак, политичарите веќе се свесни за една ситуација затоа што може да се случат многу други сценарија и дека еднаш повлекување може да значи засекогаш повлекување. Значи треба да играат на картата и дека е тоа трајно повлекување, или барем повлекување на подолг период.

Тоа и сакав следно да ве прашам - што би изгубил Груевски со еден таков чин, бидејќи вие бевте во слична ситуација....

Па сме виделе многу такви примери. Еве, на пример, во соседството каде што некогаш повлекувањето може да биде од добри намери, а политиката е жива материја и таа веднаш носи свои нови луѓе, носи амбиции, нови погледи и капацитети, без оглед дали се подобри или не се подобри. Трошењето на политичари не само во Македонија туку и во регионот и во цела Европа во едно динамично време, е фактор на кој треба да смета секој политичар што има намера да се повлече.

Вие своевремено се повлековте од кормилото на ВМРО-ДПМНЕ, па што би му препорачале сега на Груевски?

Не можам да дадам такви препораки. Тоа е многу лично прашање кое треба секој сам да го оцени. Од друга страна, пак, ако се погледне ситуацијата на апсолутно мнозинство во парламентот - нема причина за повлекување. Значи немаме моментална македонска политичка сцена што би препорачала повлекување на премиер, затоа што имаме разбиена и неорганизирана опозиција, максимално владејачко мнозинство и поволен рејтинг во јавноста. Значи од тој аспект нема ниеден услов за повлекување на актуелната влада односно на актуелниот премиер. Единствена причина за повлекување, како што веќе реков е ако притисокот за името стане неподнослив.

Вие ја познавате ВМРО-ДПМНЕ. Има ли таму капацитет за да се изведе еден таков потфат?

Мислам дека тука не се работи за ВМРО-ДПМНЕ. Мислам дека во ВМРО-ДПМНЕ воопшто нема таква иницијатива за промена на раководството. Таму никој не размислува за такво нешто. Видете тука секогаш има една разлика. Разлика меѓу обичното членство или таканаречен вториот ешалон, а тоа се министри, директори и други функционери кои не носат никаква крупна одговорност а се задоволни од раководството затоа што им носи власт. Тоа е едниот начин на размислување. Другиот начин е на двајца, тројца или петмина кои што се одговорни за вкупната политика. И на крајот останува главниот кој е најодговорен и ги носи сите последици. Сакам да кажам дека во вториот ешалон кој по дефиниција би требало да иницира промена на врвот, постои интерес целата ситуација да остане статус-кво. Но, пак ќе кажам- се зависи од жестината на притисокот на кој ќе биде изложено раководството од страна на меѓународната заедница. Или дури и од притисокот од ДУИ. Многу потези што се влечат во последно време зборуваат дека Македонија ќе биде изложена на сериозен притисок.

Постои ли личност меѓу првите четворица соработници на Груевски, Гордана Јанкуловска, Зоран Ставрески, Антонио Милошоски и Михаило Маневски, што би ја одиграла улогата на Јадранка Косор?

Можам да кажам дека ако се набљудува ВМРО-ДПМНЕ денес има едно прво место, па потоа има пет празни позиции. Тоа е актуелната ситуација. Но сигурен сум дека ако го прашате секој министер во Владата дали е способен и дали прифаќа да биде премиер, ќе имате од сите потврден одговор. И не само од оваа влада туку од која било влада. Амбициите на луѓето секогаш се големи. Сигурен сум дека од петнаесет министри ќе имате петнаесет кандидати за премиер кои ќе бидат подготвени да ја завршат новата задача за потпишување на спогодба за ново име на државата.

Дали се чувствувате како Иво Санадер, бидејќи доживеавте слични судбини, прво се повлековте а потоа бевте отстранети од партијата?

Па, јас мислам дека Иво Санадер треба да се чувствува како мене а не јас како него, бидејќи тоа првин мене ми се случи (се смее).

Груевски не помислува на повлекување!

    Четири важни политички фигури од најблиското окружување на Груевски се можниот правец во кој би се одвивале состојбите во Македонија, доколку стане неподнослив притисокот на меѓународната заедница за решавање на спорот околу името. Гордана Јанкуловска, Зоран Ставрески, Антонио Милошоски и Михаило Маневски - се личностите кои според домашни политички кругови, имаат потенцијал да ја одиграат улогата на Јадранка Косор во македонската влада.

    Ова навидум невозможно сценарио добива смисла ако се знаат неколку работи: прво Груевски во манифестацијата на патриотизмот дојде до точка од која нема враќање или повлекување. Второ, станува јасно дека меѓународната заедница е веќе нервозна од македонското инаетење. Трето, економските резултати во Македонија не се на ниво кое може да ја потврди теоријата на шефот на дипломатијата Антонио Милошоски дадена на брифинг со новинарите во пресрет на самитот на НАТО во Букурешт, дека останувањето надвор од ЕУ и НАТО не е толку лоша варијанта за Македонија.

    СПОР Посредникот Метју Нимиц кон крајот на февруари или почетокот на март доаѓа во Скопје и во Атина да се увери во нивната искреност за решавање на спорот околу името. Македонската страна, притоа, нема што многу да му испорача. Владата предводена од премиерот Груевски се' уште стои на ставот дека грчките барања се преголем залак за нејзиниот политички опстанок и оттука нема намера да се впушти во посериозни преговори за решавање на спорот. Политичката кожа на Груевски очигледно е прескапа за да биде жртвувана на олтарот на долгорочните интереси на државата.

    Идејата за алтернативен премиер на Македонија почна да струи некаде од почетокот на оваа година откако во Загреб финишираше аферата „Санадер“ откако тој не успеа со партиски преврат повторно да се врати на кормилото на тамошната Хрватска демократска заедница (ХДЗ). Се разбира, на македонскиот премиер му пројдоа морници низ тело кога го виде тамошниот епилог, а на остатокот од граѓанството кое размислува поинаку од владејачката десница, овој силен потрес на хрватската политичка сцена му послужи како инспирација.

    Што ќе прави Груевски ако Брисел и Вашингтон притиснат до крај? Ќе ризикува ли тој политичкото подземје да му ја одреди судбината откако меѓународната заедница ќе ги затвори каналите на финансиската помош и кредити како рецепт за изведба на украинско сценарио во Македонија?

    Тоа се прашањата што се' почесто се вртат низ политичките кругови откако стана јасно дека Грција нема да отстапи а Македонија губи драгоцено време на патот на развојот. Фактот што наближува заокружувањето на втората година по настаните од Букурешт, потрошените часови интензивна дипломатија за решавање на македонско-грчкиот спор, а се' уште нема решение на повидок, е доволен за да почнат да се разгледуваат сите можни опции за натамошните случувања.

    ДИКРЕДИТАЦИЈА Во ВМРО-ДПМНЕ, на нашето прашање - дали е можно повлекување на Груевски со цел да му отвори пат на некој друг премиер да го реши спорот со името, одговараат со голем цинизам и констатацијата дека опозицијата е веројатно толку многу очајна што тргнала во акција за конечна дискредитација на нивниот лидер разработувајќи сценарио за негово предвремено повлекување. Не, гласи одговорот на високи извори од ВМРО-ДПМНЕ. Груевски нема да се повлече туку ќе работи со сите сили на надминување на спорот со Грција.

    Но, се разбира партиските брифирања се една работа а она што допрва би можело да се случува е сосема друга работа. Важен индикатор во расположението на меѓународната заедница кон Груевски е минатонеделното обединување на клучните амбасадори Филип Рикер и Ерван Фуере со ОБСЕ околу прашањето за изучувањето на македонскиот јазик од страна на првоодделенците Албанци. Меѓународната заедница јасно му стави до знаење на Груевски дека има свои правила на игра.

    Вториот индикатор дека притисокот нема веќе да биде џентлменски е изјавата на Ерван Фуере од Брисел дека е можна дестабилизација на Македонија доколку во наредните неколку месеци не се постигне решение за спорот. Оваа изјава во Скопје не е сфатена сериозно или, барем, не се прават анализи во тој правец. Политичките елити изјавата на Фуере ја разбраа како претешка и несоодветна на реалноста иако е јасно дека дестабилизацијата може да се состои во посериозни политички компликации на домашен план. Нивното можно случување никој не го одрекува.

    ОДГОВОРНОСТ Груевски е исправен пред историска одговорност, додека во неговата орбита како сателити кружат многумина кои силно профитираат од власта - вели поранешниот премиер и лидер на ВМРО-ДПМНЕ Љупчо Георгиевски со кого разговаравме за тоа дали во Македонија е изводливо хрватското сценарио. Георгиевски има барем две причини да биде компетентен соговорник на таа тема. Тој е личноста што ја основаше и водеше ВМРО-ДПМНЕ цели четиринаесет години, добро го познава Груевски затоа што беа соработници, а и самиот има зад себе искуство со повлекување од партиското кормило.

    По посетата на Нимиц на Скопје и Атина ќе се добие појасна слика за расположението на двете страни а со тоа ќе може да се одреди и правецот на натамошниот развој на настаните. Ќе видиме дали Груевски е дотеран до ѕид или пак има уште простор за маневри.
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: disidente на Февруари 02, 2010, 05:52:11
М. Незалзов: Срам и болка за България е гражданството

http://frognews.bg/news_19720/M_Nezalzov_Sram_i_bolka_za_Balgariia_e/

 (http://www.picvalley.net/u/2572/213339467020599298411265129123J64dwDgcTCKu1AIC4Auo.JPG) (http://www.picvalley.net/v.php?p=u/2572/213339467020599298411265129123J64dwDgcTCKu1AIC4Auo.JPG)
 Михаил Незалзов като Божан в Гераците

Гражданството е специална глава в живота на всеки българин, роден извън България, изпълнена с комични ситуации, унижения, отчаяние, болка и срам, казва за Frognews.bg бесарабският българин.

Михаил Георгиев Незалзов е бесарабски българин, роден 1974 г в с. Кирсово, Р Молдова. За първи път идва в България през 1991 г.; приет е да учи актьорско майсторство в НАТФИЗ. След завършването си е разпределен в Силистренски театър "Сава Доброплодни", където работи и до днес.

интервю на Ана Кочева

‒ Какво Ви доведе в България?


‒ Съдбата.

‒ Трудно ли се адаптирахте към средата тук? Как Ви приеха ‒ като българин, или не съвсем?

‒ Мисля, че се адаптирах лесно. В началото, говоря за НАТФИЗ, от повечето колеги ние бяхме възприемани като руснаци. След втори курс обаче вече всичко си дойде на мястото. Въобще ние, говоря конкретно за бесарабските българи, с пристигането си в България, стартираме живота си тук от оценката за нас като „руснаци”. След три-четири години стигаме до оценката „вие сте по-българи от нас”. Според мен и двете неща не са верни; ние сме просто българи с всичките положителни и, разбира се, отрицателни качества, с които господ е надарил българина.

‒ Кога решихте, че искате да останете в България?

‒ Доста рано, още по време на следването. Някъде след втори курс.

‒ Имахте ли проблеми с установяването, с получаването на гражданство?

‒ С установяването почти никакви проблеми не съм имал. А гражданството е специална глава в живота на всеки българин, роден извън България. Тя, уви, изпълнена с комични ситуации, унижения, отчаяние, болка и срам. Това е срам и болка за България и за нейните чада, родени както вътре в нейните предели, така и извън тях. Лично аз съм чакал гражданството си 2,5 години, а сега разбрах, че го чакат между 4 и 5 години.

‒ Вие сте актьор в Силистренската трупа. Какъв е репертоарът ви?

‒ Аз за трупата няма да говоря, мога да кажа по‒скоро за моето място в нея. Едни ме харесват, други – не, съответно едните аз ги харесвам, другите – не. Нормална картина в България, а и извън нея, където се събират повече от трима българи заедно. А що се отнася до репертоара... ако зависеше от мен, нямаше да е сегашният...

 (http://www.picvalley.net/u/2546/8647362913607476961265129230aEGrhAuq5tni1JFHQhse.JPG) (http://www.picvalley.net/v.php?p=u/2546/8647362913607476961265129230aEGrhAuq5tni1JFHQhse.JPG)
в ролята на Орфей в пиесата "Бизнес"

‒ Има ли опасност от закриване на Силистренския театър и как оцелява той в ситуация на финаносова реформа на театрите?

‒ Има какво да се желае още, при това не говоря само за нашия театър. От както съм в театъра, а това са вече 15 години, в театрите все се прави реформа и тя все не става. В България думата реформа май означава по‒скоро „премахване”. За тия 15-20 „реформаторски години” се унищожиха читалища, музеи, театри, спортни зали, а сега се чудим, защо по-голямата част от учениците ни не знаят, кои са Вазов, Ботев, Левски дори. Но за сметка на това те са прекрасно запознати още от ученическата си възраст с алкохола, а в някои случаи и със спринцовка. Отвсякъде чуваме, че България изпитва дефицит от специализиран човешки ресурс, но с гледане на „интелигентни предавания” в прайм-тайма по телевизиите и посещения на чалгаджийниците, специализиран човешки ресурс трудно се кове. Но реформата си е „реформа”

‒ Имате награди. Какви са те?

‒ Скромни. През 2000 година съм награден от местна силистренска фирма, която по онова време се занимаваше с благотворителност, награждавайки в класациите „Най-добрият актьор и актриса за годината”. Получих наградата за ролята ми на Алдемаро в пиесата „Учителят по танци” от Лопе де Вега и за ролята ми на четиримата братя – близнаци в пиесата „Щръклица” от Панчо Панчев.

 (http://www.picvalley.net/u/2759/9121274639437056201265129317Zm1Nvu0T6G87N2LP6jcC.JPG) (http://www.picvalley.net/v.php?p=u/2759/9121274639437056201265129317Zm1Nvu0T6G87N2LP6jcC.JPG)
като Лъв Хиросфакт в пиесата "Симеон Велики"

‒ Много бесарабски българи ли има по Ваши наблюдения в България? А в Силистра?

‒ Мисля, че са доста. И не заемат последно място в обществения живот на България както в наши дни, така и в миналото. Бесарабските българи винаги са играли важна роля в историята на България след освобождението й от турското робство. Едни от най-добрите и доблестни офицери в българската армия след Освобождението са бесараби: Олимпи Панов, Иван Колев и т.н. Първият ректор на СУ „Климент Охридски” - Александър Балан е също бесарабски българин. Министър-председателят Александър Малинов, който е изкарал, мисля, четири мандата, също е бесарабски българин. Говоря всичко това, не за да изтъкна бесарабските българи, а защото напоследък все повече гледам и чета различни материали за бесарабските българи и там ни представят малко като „бедният роднина”, „горките те”, което не е така. Имам чувството, че стана модно да се говори за „българите в чужбина”, но подчертавам „само да се говори”

‒ Случва ли се някои от тях да не успеят да се установят и да се наложи да се върнат обратно въпреки нежеланието им?

‒ Ами да, случвало се е. И случаите не са редки, дори познавам такива хора. На някои не им хареса тук, не можаха да се интегрират, но това са нормални неща според мен.

‒ Коя е най-голямата пречки, на която се натъкват „външните” българи в България?

‒ Българската бюрокрация. Пребориш ли я, става по-лесно.

‒ Как приеха Вашите роднини желанието Ви да останете? Не е ли сложно, когато родителите са далеч?

‒ Ще започна малко по‒отдалеч. Ние сме три деца в семейството, имам по-малки брат и сестра. Брат ми е сценичен работник в силистренския театър. Сестра ми завърши ЮЗУ в Благоевград и вече също работи в България. И тримата сме в България и мисля, че на родителите ни им идва малко вповече, та ние дори не можем да ги поканим на гости, забележете, защото нямат гражданство и при това положение попадаме в абсурдна ситуация. Трите деца са българи, родителите – не. Понякога си мисля, че поне аз, като най-големият трябва да се върна при родителите ни.

‒ А ходите ли си често?

‒ Ами според мен – нормално, но според родителите ми – рядко.

‒ Как се пътува дотам?

‒ Историите за пътуването до вкъщи, много приличат за историите за българското гражданство. Сложна работа.

‒ Къде е родината?

‒ Най-хубавото българско село – Кирсово.
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: Daskal на Февруари 04, 2010, 08:20:08
Друцас на беше на А1 вечер! Имаше многу интересен муабет!

http://www.a1.com.mk/vesti/default.aspx?VestID=119530

Комуцакос: Не постои македонско малцинство во Грција
Тања Милевска    Коментари (0)   
04.02.2010 20:17
 
 

Европратеникот Јоргос Кумуцакос, еден од луѓето кои директно беа инволвирани во букурешките настани, десна рака на дора бакојани во ексклузивно интервју за А1 Телевизија открива - дали Атина може да попушти во спорот за името, каква ќе биде позицијата за јазикот.

Г-не Кумуцакос, дали ги споделувате истите погледи со вашите колеги од АФЕТ и евроамбасадорот во Македонија г. Фуере дека ако спорот со името не се реши, постои опасност за стабилноста на земјата и регионот?

- Прво, важно е да споменеме дека има скорешен позитивен напредок за БЈРМ, во поглед на визната либерализација. Овој позитивен напредок немаше да се случи без согласноста и поддршката на Грција. Сакам да го истакнам ова, затоа што во Скопје понекогаш има обиди да се демонизира Грција и грчкиот народ. Затоа, овој позитивен развој на настаните за луѓето од БЈРМ беше исто така и заради добрата волја на грчката влада. Ова го истакнувам затоа што истото е позитивна порака која сакам да ја испратам до вашата држава.

- Што се однесува до вашето прашање, мислам дека ќе треба да се навратиме на резолуциите на ОН 817 и 845. Според овие резолуции, од фундаментална важност за решението на спорот со името е наведено дека во случај да не го решиме проблемот, тоа може да има негативни последици за регионот.

- Затоа двете страни се согласија на дијалог под раководство на ОН за спорот да се реши. Како што изјавија од Советот за безбедност, нерешавањето на проблемот ќе има негативни реперкусии за стабилноста на регионот. Мораме да го решиме проблемот.

Дали Грција ќе преземе дел од одговорноста ако се случи најлошото сценарио, бидејќи таа ја спречи Македонија да влезе во 2008 во НАТО.

- Грција никогаш не ја спречувала вашата земја да влезе во НАТО. Тоа беше едногласна одлука на највисоко ниво на советот на НАТО. Се разбира, Грција ги изрази нејзините грижи и ставови. Аргументите што ги употребивме го убедија советот на НАТО да донесе едносласна одлука, која беше дека мораме да го решиме проблемот, за вашата земја среќно да продолжи на патот на успех кон НАТО.

- Ако Грција прифатеше Македонија да влезе во НАТО под привременото име БЈРМ, што е член 11 од времената спогодба... Да го цитирам првиот дел... „Грција да не ја блокира втората страна при барањето за членство во мултилатерални организации“. Тогаш, зошто Грција не прифати Македонија да влезе во НАТО под привременото име?

- Добро е што ја споменавте привремената спогодба, зашто таа не се состои само од членот што го споменавте.

Ова е член 11...

- Има повеќе членови. Најважни се оние кои имаат тенденција да создадат позитивна атмосфера меѓу двете земји. Членовите се однесуваат на обврските на владата и други организации да избегнуваат пропаганди, фалсификување на историјата. За жал, за време на владата на Груевски имавме постојани прекршувања на времената спогодба, т.е на овој член кој се однесува на обврската да се избегне непријателска и националистичка пропаганда кон другата страна.

Што значи за вас националистичка и непријателска пропаганда? Преименување на аеродром?

- Демонизирање на Грција. Тоа беше единствената и постојана порака која доаѓа од владата на Груевски. Не од луѓето во државата, но на владата на Груевски тоа и беше постојана цел. Второ, преименувањето на аеродромот. Од почеток беше јасно дека оваа одлука ќе предизвика негативно чувство во Грција. И покрај тоа, наеднаш се донесе таа одлука, па потоа следеше цела низа преименувања на улици, села, меѓународни коридори. Ова луѓето во Брисел и Европа го нарекуваат антиквизација на политиката, европски термин или жаргон измислен во напорот да се окарактеризира политиката на вашата влада.

Што мислите за новата грчка влада? ЕУ е среќна што Папандреу е премиер, имаше многу билетерални средби меѓу двата премиери, има една нова динамика и нови можности. Дали и вие го споделувате истиот ентузијазам?

- Прво, ЕУ не преферира ниту една влада. Второ, мора да соработувате со демократски избраните влади. Нема привилегирани. Се разбира дека постои чувство, дури и во Европскиот Парламент, дека промената на грчката влада може да значи нови можности. Знаете, луѓето можеле да го добијат овој впечаток брз база на 2-3 средби меѓу премиерите Папандреу и Груевски. Тие зборуваа дури и вчера.

- Значи, луѓето имаат впечаток дека ова е почеток на една нова динамика во решавањето на спорот со името. Бидејќи до сега не бевме официјално информирани за содржината на овие средби очи в очи, само претпоставувам дека премиерот Папандреу со овие средби се обидува да ги олесни тековните преговори под покровителство на ОН, а не да ги замени преговорите со овие билетерални средби.

- Значи, ова е напор кон олеснување и со тоа грчката влада уште еднаш покажува добра волја. Но, што треба луѓето сериозно да земат предвид? Тоа е позицијата на владата. Позицијата на владата на Папандреу, што се однесува до спорот со името, воопшто не е променета. Пораката е јасна. Позицијата е национална позиција на Грција, сите партии се согласни дека треба да се најде сложено име со географска придавка која ќе биде употребена во сите случаи. Значи, тоа е грчката национална позиција, или нашата „црвена линија“. Верувајте, ниту една грчка влада нема да ја смени оваа позиција.

20 минутното интервју со Кумуцакос погледнете го во видеото.

http://www.a1.com.mk/vesti/video.asp?Video=10/intervju-04-02.wmv&VestID=119530

Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: ohrid1941 на Февруари 04, 2010, 10:01:28
За жал, начинот на кој е облечена журналистката е несоодветен за вакво интервју.
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: Daskal на Февруари 06, 2010, 11:04:31
Љубчо Георгиевски вечер на алфа тв со интересна тема во 18:00 (МК време) или 19:00 (БГ време)

http://www.facebook.com/video/video.php?v=310724066753&ref=mf

предаването може да се проследи на www.zulu.mk  со клик на alfatv иконата
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: Daskal на Февруари 06, 2010, 07:11:35
Добар беше Љубчо! И ја кажа таа која најмногу ги боли, и левичари и десничари всичките  се и биле горешти Българи!
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: ohrid1941 на Февруари 06, 2010, 07:18:55
Јасно беше дека со дебатата со Паско, која се случи летото 2009, Љубчо си отвора вратички за некои идни дискусии, и оваа дискусија на Алфа ТВ е една од нив. Да видиме како ова ќе биде одразено во печатот.
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: Daskal на Февруари 06, 2010, 07:42:49
Љубчо си има свој багаж, но историска тежина и како икона на антикомунизмот и борбата за демократизација после 1991-1998 но и како прв некомунист министер-президент на формално независна Македонија. От тој аспект, думите му тежат многу.

А каков ке е неговиот идно политичко значење во РМ, е нешто кое зависи от него и луѓето кои се околу него во ВМРО-НП!
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: Competent на Февруари 06, 2010, 08:16:03
Дали Алфа ТВ ще публикува предаването и къде ?
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: ohrid1941 на Февруари 06, 2010, 08:42:25
„Зебра“ има своја интернет страница, каде е поставена и анкета во врска со вечерашната дебата:

http://zebra.newmoment.mk/
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: ohrid1941 на Февруари 06, 2010, 08:50:51
Игор Ивковиќ (http://zebra.newmoment.mk/index.php?option=com_content&view=article&id=46&Itemid=53)

Игор Ивковиќ од 2008 работи во “New Moment New Ideas Company ” на позицијата новинар. Во периодот од 2004 до 2008 беше дел од информативната редакција на ТВ “Сител”, на позицијата новинар–сектор култура. Со новинарството почнува во 2002 година, во контактната редакција ТВ “4”.
Моментно е на постдипломски студии за театарска режија на “НБУ” – Софија. Активно работи со вон-институционалниот “ТЕАТАР 007”, како режисер.
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: Daskal на Февруари 06, 2010, 08:52:44
Ivkovic ми стои како хрватско  ??? или...
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: disidente на Февруари 06, 2010, 08:54:03
ИСКОРИСТЕТЕ Я ШАНСАТА И ГЛАСАЙТЕ ЗА РЕВИДИРАНЬЕ НА ИСТОРИЯТА !  ;)
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: ohrid1941 на Февруари 06, 2010, 09:00:03
Ivkovic ми стои како хрватско  ??? или...

Не мора да значи ништо, но сепак работел за ТВ „Сител“. :-)
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: Апостол на Февруари 10, 2010, 08:04:22
http://frognews.bg/news_20015/V_Pankov_Makedonizmat_e_religiia_na_smartta/

В. Панков: Македонизмът е религия на смъртта
Сряда, 10 Февруари 2010
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: disidente на Февруари 21, 2010, 02:13:02
Ако сака Грција да ве внесе на рамена во ЕУ нека го реши спорот за името

1. Г-дине Шацимаркакис по средбата со премиерот Груевски изјавивте дека сте позитивно изненаден од неговата идеа за решавање на спорот за името. Нагласивте дека спорот за името би можел да биде решен во следниве недели. Што конкретно ви презентираше Премиерот како негова идеја?
– Ни изгледаше дека е посветен да најде решение. А, тоа е нешто ново. Но, сфатете дека какво решение и да понуди, тоа треба да го понуди на својот народ. Тој е Премиер. Мислам дека тој сега има јасен поглед за што би преговарал и знае дека има неколку недели. ЕУ и ОН веќе притискаат во целиот процес, а г-динот Груевски ни остави впечаток дека не само што го чувствува притисокот, туку и дека има вистински одговор на вистинските можности што би ги понудил во преговорите. Презентираше конкретни идеи, но сметам дека едноставно е фер тој да му го пренесе тоа на својот народ. Навистина ќе ја почитувам неговата стратегија да комуницира со медиумите во вистински момент. Ова е прашање на искреност. Тој сака да биде сфатен сериозно и мислам дека има право да го направи тоа.
2. Дали е вистина дека функционерите во Брисел очекуваат да видат од македонските власти план за решавање на спорот за името кој би содржел прифаќање на географската одредница во името кое би се користело за севкупна употреба?
– Комплицирана работа е што прашањето за името беше изнесено од ЕУ членка, од Грција, а во ЕУ сите членки за суштински прашања имаат моќ на вето. Европската комисија и Европскиот совет точно ги знаат грчките позиции. Тоа е една од причините зошто се обидуваат да ги убедат политичарите во вашата земја да размислат за географската одредница, а мојот впечаток е дека политичката класа веќе го има направено тоа и веќе има размислено како да ја примени географската одредница во името. Прашањето за севкупна употреба е многу комплицирано. Можеби покомплицирано од географската одредница. Мислам дека треба јасно да се пресече, да се има јасна употреба на името. Ако е за севкупна употреба тоа треба да се разгледува по преговорите.
3. Можно ли е да се постигне договор за името, кога од другата страна постојано се зборува за црвени линии?
– Новата грчка влада го смени барем тонот и атмосферата, а точно е дека претходната влада воопшто не разговараше и дискутираше, што беше голема грешка. Не можете да го правите тоа како европска држава. Мислам дека црвените линии секогаш и во сите преговори се многу лоша околност. А, црвените линии не се користат само од Атина, туку се користат и од Скопје. Мислам дека она што не се гледа од двете страни е дека надминувањето на спорот ќе биде нерешена ситуација за двете страни. Во моментов го имаме старото балканско размислување – ако јас добијам нешто, другиот мора да изгуби.
4. Како ќе ги коментирате изјавите на грчките власти со кои го негираат постоењето на македонскиот јазик и идентитет?
– Мислам дека со тоа се враќаме на катастрофалните грешки направени во 91-та и 92-та, кога земјата стана независна. Морам да речам дека многу грешки беа направени не само од Грците, туку и од Европејците, бидејќи Европејците можеа да помогнат повеќе и да создадат како сега вистински притисок, вистинска рамка. Не го направија тоа. Мислам дека секој има право на свој идентитет и секој треба тоа да го прави во европски дух. Земете го примерот на луѓето во Финска кои зборуваат шведски, кои имаат идентитет, иако јазикот им е различен од оној на земјата во која припаѓаат. Мислам дека вашата земја заслужи да биде третирана на слободен европски начин. Тоа не беше случај и се уште ги чувствуваме грешките од тоа време.
5. Дали Грција го губи кредибилитетот со планот “Агенда 2014“, а притоа го блокира добивањето на датумот за преговори?
- Вистина е дека ако сакате да го внесете вашиот сосед на рамена во ЕУ, тогаш морате да го искористите моментот. Ова е моја порака до Атина – сега или никогаш.Нема премногу возови кои одат кон ЕУ.Првиот дефинитивно ги содржи Исланд и Хрватска. Вашата земја треба да биде на тој воз, бидејќи економски и политички е подготвена..
20.02.2010, 17:53

http://www.kanal5.com.mk/default.aspx?mId=37&eventId=57907
Наслов: ИНТЕРВЮ на Н. Младенов - Министър на външните работи на Република България
Поставена од: Илийца на Февруари 22, 2010, 01:57:19

(http://paper.standartnews.com/images/articles/orig_314495_bg.jpg)

......
- Каква ще бъде вашата политика към Македония?
 - Подкрепяме интеграцията на Македония в евроатлантическите структури. Въпросът кога това членство ще се случи е в ръцете на македонските ни колеги. Те имат да извървят своя път, както ние извървяхме нашия с преговорите. Но имат също нужда от това да се освободят от това постоянно подозрение, че някой в България им мисли нещо лошо. Откакто е признала Република Македония, България е правила всичко възможно да й помага, нашата политика е напълно добронамерена. Надявам се да видим това, което вече се коментира и в Европа, че не е добре в една страна кандидатка постоянно да се натякват някакви настроения срещу България. Разбирам, че има пак много емоция в случая. Но ние заедно можем да направим много повече, отколкото ако го правим поотделно.
.....

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2010-02-22&article=314495 (http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2010-02-22&article=314495)

Цитат
Младенов: Немаме ништо против Македонија

Автор: Александар Чочевски     09:58 | 22 февруари 2010
 
 

Софија


Македонците треба да се ослободат од размислувањето дека Бугарија има нешто против нив, вели шефот на бугарската дипломатија, Николај Младенов во интервју за весникот „Стандарт“.

Младенов, кој функцијата ја презеде неодамна по оставката на Румјана Желева, ја набројува Македонија како еден од приоритетите во својата работа.

„Ние ја поддржуваме интеграцијата на Македонија во ЕУ и НАТО. Прашањето кога тоа ќе се случи е нешто што зависи од Македонците. Тие треба да го изодат својот пат во преговорите како што ние требаше да го изодиме нашиот. Но тие треба да се ослободат самите себе си од постојаното сомневање дека некој во Бугарија има лоши намери за нив. Од признавањето на Република Македонија, Бугарија направи многу за да помогне, односно нашата политика беше благонаклона. Се надевам дека ќе се спроведе во пракса она што беше коментирано во Европа - дека не е добро земја кандидат постојано да наметнува расположение против Бугарија. Разбирам дека има многу емоции. Заедно, ние можеме да направиме многу повеќе отколку што можеме да постигнеме сами“, вели Младенов во интервјуто за „Стандарт“.

http://makfax.com.mk/#_tools/article/99887/view (http://makfax.com.mk/#_tools/article/99887/view)

Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: Competent на Февруари 22, 2010, 04:01:06
Хората, които създават проблемите, съвсем не разбират от такъв тънък дипломатически език ...

На Младенов нещата са му пределно ясни, но изказването му по-горе не внася никаква яснота относно позицията на БГ спрямо войнстващия и див антибългаризъм!  ???
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: Competent на Февруари 22, 2010, 06:29:03
Емигранти гневни на властта в София за гаврата с Митрова

http://frognews.bg/news_20490/Emigranti_gnevni_na_vlastta_v_Sofiia_za_gavrata_s_Mitrova/
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: disidente на Февруари 24, 2010, 01:20:01
Кметът на Охрид: Като не ми обръща внимание македонското правителство, ще поискам помощ от ген. Бойко Борисов

24 февруари 2010 | 13:06 | Агенция „Фокус”

Кметът на Охрид Александър Петрески пред Агенция “Фокус”.

Фокус: Г-н Петрески, какво е положението с Охридското езеро тази сутрин – разбрахме, че още се е повишило?
Александър Петрески: Все повече и повече става водата в Охридското езеро, всеки ден. Така също и днес нивото сигурно ще бъде още по-високо – 16 или 17 сантиметра повече от позволеното. Цял ден вчера валя, цяла нощ валя и сега отново вали. Това е. Аз навреме предупредих какво ще се случи с Охридското езеро, премиерът викаше – градоначалникът всява паника и го използва политически. След вашите публикации във „Фокус”, нещата се обърнаха: сега те правят опити да спрат преливането, но вече не помага. Слагат чували с пясък по крайбрежието, но не помага. На максимум са отворени всички шлюзове за изтичане на водата, но и това не му помага. Затова, защото много повече вода вече е влязла в езерото, отколкото шлюзовете може да изпуснат.
Фокус: Защо не се вслушаха във вашите предупреждения?
Александър Петрески: Аз си мисля, че тук имат някои задни намерения. Да вдигнат по-високо котата на Охридското езеро с едно 15 сантиметра от това, което е утвърдено с междудържавен договор, за да произвеждат годишно повече електроенергия. Става дума за едно 30 милиона евро годишно, ако се произвежда повече електроенергия. Затова искат котата от 693,125 - да я сменят с по-висока. Но това е проблем, защото тази кота е утвърдена още преди 15 години, може и повече. И всички градоустройствени планове в Охрид са правени въз основа на тази кота. И всички строежи в Охрид са правени при тази кота, и всичко, което в Охрид е планирано и изградено е правено въз основа на тази кота. Не може едностранно заради бизнес, заради интереси това да го променят. Не са свестни с това, което правят. Сега станаха малко по-свестни, но вече не помага.
Фокус: Какво стана с пътя до Канео?
Александър Петрески: Една част от пътя до Канео, където се направи мост, е разрушена. Щом се оттегли водата, пътят ще го възстановим.
Фокус: В Пещани какво става?
Александър Петрески: В Пещани ситуацията е критична. Всички пътища са наводнени. Не само пътищата на крайбрежието, а има вода от половин метър до един метър по пътищата в селото и в къщите на хората. До 400 – 500 метра навътре от брега има наводнения. Знаете какво са скачени съдове – с вдигането на нивото на езерото, се вдигат всички подземни води. Наводнения има не само в Пещани, а и в града Охрид периферните жилищни квартали от другата страна също са наводнени. На много места има наводнения заради нивото на езерото и заради подпочвените води. Също така в опасност да бъде залят е водопроводът на Пещани, в голяма опасност е колекторът за питейна вода. Както и международният път за Албания покрай Свети Наум също е в голяма опасност.
Фокус: В Албания какво казват за високото ниво на Охридското езеро – поддържате ли връзка с тях?
Александър Петрески: Те скоро имаха наводнения в Скадър и настояваха ние да не изпускаме много вода от езерото, заради наводненията в Скадър. Това беше преди повече от месец, сега ситуацията там е нормализирана, но тук е проблемът. Трябва да се работи навременно, когато трябваше още през септември да се изпуска водата в езерото, за да се отвори обем в него, да поеме водата от сегашните дъждове и от топенето на снеговете. Тогава езерото не е изпускано с месеци наред. Сега и да се изпуска на максимум, когато приижда повече вода, нивото не може да спадне. Изтича по-малко, отколкото влиза. Можеше да се намали постепенно, а сега вече е критично.
Фокус: Какво е положението между Охрид и Струга?
Александър Петрески: И там прелива, и там доста е наводнено. В Струга още няма опасност, защото се изпуска доста вода през Църни Дрим. По тази причина в Струга няма риск, а така също и коритото на река Църни Дрим, която тече през Струга, скоро ще е препълнено на максимум.
Фокус: Към кого може да се обърнете за помощ, след като централната власт не ви обръща внимание?
Александър Петрески: Като не ми обръща внимание македонското правителство, аз ще поискам помощ от ген. Бойко Борисов. Ако централната власт не ни обърне внимание, както сега не ни обръща, тогава ние ще търсим помощ от Европа. Ще търсим помощ от всички около нас – първо съседни държави и всички, които искат да помогнат на Охрид. Затова защото Охрид е град на ЮНЕСКО, Охрид не е само на Македония, а е град на цял свят! Затова ще търся помощ от цял свят. И се знае, че първо ще търся помощ от тези, които са най-близко. Винаги първо човек се обръща към комшиите.
В България се познавам с доста кметове, сред които тези на общините Велико Търново, Несебър (като градове на ЮНЕСКО), както и с други по-малки общини. Най-ще ми бъде драго, ако първата помощ стигне от България.
Денка КАЦАРСКА
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: disidente на Февруари 25, 2010, 11:52:59
Отец Л. Братоев: „Фурнаджийски лопати” са повечето ни активни политици

Цитат
Спокоен и без висока битова криминалност, като у нас е животът в страни, където се преподава вероучение в училищата, казва за Frognews.bg отец Братоев, по‒известен като подуянския поп.

Възможно ли е съчетанието между духовник, рокаджия и рокер, нудист, радиожурналист, таксиджия, кръчмар...? Да, ако потърсите отговора на този въпрос в Подуяне! Когото и да попитате там, ще ви ориентира за "Чорбаджийница Подуенски кестен”. Държи я отец Любо Братоев, баща на Матей, Лука и Мария, завършил Немската в София и специалност радиотехника в МЕИ, живял в Берлин точно в разгара на промените, заклет пътешественик, човек занимателен, с широка обща култура и много духовен.

Интервю на Ана Кочева : http://frognews.bg/news_20584/Otets_L_Bratoev_Furnadjiiski_lopati_sa/
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: disidente на Март 02, 2010, 10:28:48
Доц. Колев: Санстефанският договор е подписан в деня на обесването на Левски

Цитат
Доц. д-р Валери Колев преподава Нова българска история (1878-1944) в СУ „Климент Охридски” и в Националната удожествена академия. Има над 120 научни публикации в областта на политическите партии и държавните институции и на външната политика след Освобождението до Втората световна война

http://frognews.bg/news_20760/Dots_Kolev_Sanstefanskiiat_dogovor_e_podpisan_v/
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: disidente на Март 03, 2010, 12:39:50
Александър II подписва тайни договори да няма голяма българска държава
Сан Стефано е руски блъф
На Шипка опълченците се справят и без ген. Радецки, твърди проф. Божидар Димитров


Цитат
Днес е 3 март - денят, в който празнуваме нашето Освобождение. През последните 20 години около тази дата се водиха немалко яростни дискусии, които развенчаха доста митове, полуистини и премълчавани факти. Но още през 1988 г.

http://www.standartnews.com/interviews/details/id/603/%D0%A1%D0%B0%D0%BD-%D0%A1%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%BE-%D0%B5-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B1%D0%BB%D1%8A%D1%84
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: disidente на Март 08, 2010, 11:46:48
Марта Вачкова на 8-ми март: Писна ми да съм опозиция!

Цитат
Сменям гражданската си позиция; ще казвам по-често "Браво!", обявява в интервю за Frognews.bg актрисата.

В неделята преди понеделник - осми март, в 7. 30 сутринта се срещам с Мартина Вачкова пред 35-то училище, където всеки от нас води дъщеря си за втори кръг на олимпиада по литература.

http://frognews.bg/news_20891/Marta_Vachkova_na_8-mi_mart_Pisna_mi_da_sam/
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: Anton на Март 13, 2010, 09:10:39
http://www.focus-news.net/?id=f14353

Казусът „Спаска Митрова” и отражението му върху отношенията на България с Македония
13 март 2010 | 10:17 | БНР, "Събота 150"
Начало / Мнение
Проф. Божидар Димитров, министър без портфейл, отговарящ за българите в чужбина

Водещ: Имаме възможност да се чуем с министъра без портфейл, който отговаря за българите в чужбина проф. Божидар Димитров – човек, знаете, силно ангажиран със случая „Спаска Митрова”. Добър ден, проф. Димитров.
Божидар Димитров: Добър ден. Да, но веднага бих искал да кажа, че с българи в беда в чужбина се занимава външно министерство. Министърът без портфейл се занимава с укрепване на националната идентичност на българите в чужбина и донякъде с тяхното гражданство. Знаете, че подготвяме серия от закони, а също помагаме на техните училища и църкви. Но затова са посолствата и консулските отдели, за да се гризат за българи, изпаднали в беда. Разбира се, аз познавам отлично случая. И ето това е целият въпрос – дали това е един бракоразводен процес, както настояват от македонска страна, и както настояват, за съжаление в последно време, някои българки, живеещи в чужбина. Подето е, обаче, тяхното мнение и точно това е странното – от няколко вестника едновременно в различни дни. Или е политически процес, част от политиката на сплашване на българите в Македония, които стават с всеки изминал петък поне с по няколкостотин повече. Защо в петък? Защото в петък е Съветът по българско гражданство и няколкостотин – от 200 до 500, това ни е рекордът в последно време, граждани на Македония стават българи. Само да си довърша мисълта. С тази политика на преследване на всеки, обвил се за българин и получил български паспорт, Македония се занимава отдавна. Искам да кажа, че вчера почина един голям българин – Йован Стояновски, в Скопие, който беше осъден на шест месеца затвор затова, защото по време на едно събрание на „Радко” бяха нападнати от група хора, въоръжени с димни бомби, той оказа съпротива. И затова, че е оказал съпротива на нападателите си, пролежа преди няколко години в затвора шест месеца. Случаят със Спаска е такъв. Просто не знам вашите събеседници и не знам кои са, каква позиция ще заемат. Просто ги попитайте само едно, и аз ги питам. Чували ли са някъде по света, където се водят хиляди бракоразводни процеси, включително накрая и за присъждане на децата, една майка да е осъдена ефективно на три месеца затвор и на огромна глоба – 32 хил. евро за това, не че не е разрешила свиждане на мъжа си, а за това, че по време на свижданията не му е осигурила кушетка? Точно така. Не легло, а кушетка, застлана с бял чаршаф. Ако те ми посочат един такъв случай от Аляска до Огнена земя и от Чукотка до къде, до Нова Зеландия или остров Тасмания, аз веднага ще си оттегля думите назад, че това е политически процес, целящ сплашването на всеки, осмелил се да поиска българско гражданство и български паспорт и е изявил своето българско национално самосъзнание.
Водещ: Проф. Димитров, бихте ли коментирали този факт, че по време на делото нямаше български представител, въпреки че аз споменах вече...
Божидар Димитров: Искам да ви кажа, не искам да ставам адвокат на външно министерство, но външно министерство наистина пое този случай присърце от самото начало. Това не е първият случай, когато искаме на многобройните вече дела, които се водят срещу Спаска, да присъства български представител – български, имам предвид дипломатически представител. И винаги е било отказвано. Винаги. Искам да кажа също така, че едва напоследък българските журналисти проявиха интерес към случая. Тях също не ги допускат в залата. Бракоразводен процес се води при закрити врати, сякаш става дума за дело от висша национална сигурност, застрашаващо я. А това е, както самата македонска страната твърди, най-обикновено бракоразводно дело. Ако е такова, защо не допускат български дипломатически представители? Защо българските журналисти трябва да чакат пред вратата на съда, обиждани и хулени от изпратени вероятно от тайните служби на Македония провокатори.
Водещ: Успяхте ли да се чуете тези дни с госпожа Митрова? Ние в „Събота 150” я поканихме на интервю днес, но тя първоначално прие, но отказа след това.
Божидар Димитров: Не, лично аз не съм /.../, защото, както ви казах, случаят е поет вътрешно министерство. Не бива да си мешаме капите, министерствата помежду си. Когато си ги мешат,понякога се получават различни неща.
Водещ: Според вас направи ли нашата страна достатъчно за този случай и може ли още нещо да се направи?
Божидар Димитров: Да, нашата страна направи всичко, което е възможно по случая. Тя и продължава да го прави и снощи беше ясно заявено, какво повече от това да направиш, за първи път ясно и твърдо беше заявено от външния министър Николай Младенов, че случаят и присъдата ще бъде лакмус за отношението ни към напредъка на Македония, за напредъка на реформите, които прави Македония, за да се приближи до членство в ЕС. Вие знаете какви са условията за приемане и в НАТО и в ЕС. Страните се приемат там, не за да воюват вътре в общността, независимо дали военният пакт или икономико-политическия, а заедно да решават други проблеми, касаещи общата политика на общността. Страна с отворени проблеми със съседите си не се допуска до тези две организации. И затова ние казахме, чрез устата на външния министър, че това ще бъде лакмус за нашето мнение за реформите, които текат в Македония. Ако правосъдна система изпраща майка в затвора, независимо коя е тя, дали е Спаска Митрова или някоя жена с македонско самосъзнание или албанка – знаете, че те са около 30% от населението на Македония, то очевидно тази страна, нейната правосъдна система няма нищо общо с т.нар. Копенхагенски принципи, в които в основата стои хуманността. Но, аз пак ви казвам, такъв случай няма не само в Македония, но и по цялото земно кълбо.
Водещ: Да ви попитам и това, какво според вас може да се направи, за да се промени постепенно това негативно обществено мнение в Македония и най-вече този език на омразата, който срещаме в тамошните медии?
Божидар Димитров: Точно. Ние сме предложили на Македония, като правителство сме предложили, чрез нашето посолство или чрез външно министерство – не знам точно как е станало, един договор, който предвижда именно двете страни да се въздържат. Но разбирай, става дума за Македония, защото ние не поддържаме език на омразата срещу Македония. Поддържа се от тамошните медии и от тамошните учебници по история, от тамошните историци и, за съжаление, от правителствени лица понякога. Изчакваме сега да го проучат и, ако го подпишат, може би отношенията ще тръгнат на нова основа. Но негативната реакция в медиите е налице. От два дни договорът, два или три дни, договорът е на разположение на македонските власти, той е станал достъпен и до медиите. И агенция „Фокус” е преброила 74 негативни коментара в македонските медии в първите три дни и нито един положителен – да кажат, че това трябва да бъде. Имайте предвид едно нещо – трудно се разговаря с хора, които си вярват, че Господ Бог е направил три нации на Земята – македоноидна, към която спадат всички бели народи, наричана погрешно досега „бялата раса”, негърска и жълта раса. Това не са бълнувания на някой публицист. Подобни идиоти има и в България, които мислят, че българската нация е богоизбрана, че имаме 33 държави и т.н. Минало. Това е държавна политика. При нас, има ги във всяка страна, са действие на отделни откачени идиоти. Но там е държавна политика. Това е клип, 9-минутен, спонсориран от държавата да се излъчва по държавната македонска телевизия. Там Господ Бог говори на македонците на македонски език и ги определя за богоизбран народ. Как се разговаря с такива хора? Вие ми кажете! Защото те си вярват. Знаете, когато се повтори една лъжа 100 пъти, в нея повярват. Освен това е държавна политика. Дори тези, които не вярват, са принудени да вярват. Това е нещо като държавата на Оруел. И аз разговарям с мои колеги историци, които вече ги е срам да разговарят с мен. Казват, че ги е срам от това, което ги карат да пишат и да твърдят... Ако в миналото все пак имаше някаква база за дискусии чий е Самуил, българин ли е, не е ли българин, каква е държавата му, в момента как да спорим за Господ Бог и какви раси е създал той на Земята?
Водещ: Благодаря ви за това участие в „Събота 150”. Проф. Божидар Димитров.
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: disidente на Март 14, 2010, 10:12:52
М. Григоров: До Оскарите се стига и през българската народна музика

Цитат
Искри от пищния пламък на Оскарите посипаха “Аватар” и “Прешъс” - филми, за които не е широко известно, че имат българско участие.
Филмът “Прешъс” е с шест награди "Имидж", пет награди "Независим дух", Оскар и множество номинации. Филмът разказва историята на неграмотна, дебела, сексуално насилвана тинейджърка от Харлем. Автор на музиката е Марио Григоров.

http://frognews.bg/news_21129/M_Grigorov_Do_Oskarite_se_stiga_i_prez/
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: disidente на Март 24, 2010, 11:19:59
ИНТЕРВЮ: ИМЕР СЕЛМАНИ, ПРЕТСЕДАТЕЛ НА НОВА ДЕМОКРАТИЯ

Македония е на црвената линия


Ако политичарите не се насочат во правец да ги надминеме разликите, да го погледнеме заедничкиот интерес и да бидеме потолерантни, ке влеземе во уще поголем кор-сокак од кой тешко дека некой ке може да претпостави що ке ни се случува

Претседателот на Нова демократия, Имер Селмани, предупредува дека Македония е на црвената линия и за мегюетничките односи и за решаваньето на спорот за името. Убеден е дека земява има перспектива ако политичките елити своето действуванье го насочат кон надминуванье на разликите и кон поголема толеранция и ако скоро се реши спорот за името. Во спротивно, лоши се прогнозите за опстанокот на државава. И ако сега никой не може да претпостави дали е можен нов конфликт ако земява остане надвор од евроатлантските структури, вели Селмани, сигурно е дека Македония ке биде територия що ке остане без своите грагяни.

Анкетите укажуваат дека се нарушени мегюетничките односи и дека има дияметрално спротивни ставови мегю припадниците на македонската и на албанската заедница во однос на чувството дали се рамноправни. Кои се причините и каде може да не' одведе тоа?

- Во последно време неколку проекти од темел ги раздрмаа мегюетничките односи. Тоа се Енциклопедията, ученьето на македонскиот язик од првачинята Албанци, „Скопие 2014“ и црквата и джамията на скопскиот площад. И да не заборавиме, првпат по 2001 година инцидентите во Нерези и каменуваньето на детето на площадот добия мегюетнички карактер. Сигурно дека овие тенденции не се во интерес на државата и соживотот кон кой се стремиме. Со право прашувате како понатаму. Тука е клучот оти веке сме на црвената линия. Политичарите треба да се насочат во правец да ги надминеме разликите, да го погледнеме заедничкиот интерес и да бидеме потолерантни. Ако го направиме тоа, Македония има перспектива. Во спротивно, ке влеземе во уще поголем кор-сокак и тешко дека некой ке може да претпостави що ке ни се случува.

ОПРАВДУВАНЕ ЗА 50 ГОДИНИ

Анализата на Секретариятот за спроведуванье на рамковниот договор на виделина изнесе сет нови бараня на Албанците. Уставниот суд да одлучува според Бадентеровиот принцип, промена на државните симболи, албанскиот да биде втор официялен во државата... Овие бараня не произлегуваат од рамковниот. Зарем и ваквите бараня не водат кон влошуванье на мегюетничките односи?

- Има два начина на гледанье и читанье на рамковниот договор и тука е дефектот. Ако разговарате со експерти-Албанци, тие ясно ке укажат на куп мерки од рамковниот що не се завршени и на такви що не се ни почнати. Политичките елити во Македония во 2001 година се договория да имаме единствена држава со една влада, еднодомен парламент, комитет за мегюетнички односи и консензуална демократия олицетворена преку Бадентеровиот принцип. Во услови кога нема федерална држава, единствениот начин да се спречи майоризацията на помалите заедници е за чувствителните прашаня да се одлучува со двойно гласанье. Принципот на Бадентер почна поекстензивно да се употребува секаде каде що имаше можност од майоризация.

Но, Уставниот суд я оценува уставноста на законите и таму нема место за двойно гласанье.

- Уставниот суд неколкупати беше генератор на кризи како во случайот со гостиварските настани од 1997 година, а во 2007 истиот суд понищи неколку члена од Законот за употребата на симболите на заедниците. Ако некои политичари и еминентни стручняци одлуките на Уставниот суд ги оценуваат како крайно исполитизирани и партизирани, неминовно е да предвидиме механизам за да не ни се повторат случуваня що може да го загрозат опстанокот на државата. Затоа е потребен Бадентер како можност за спречуванье на майоризацията и можност да се искоренат сите извори на кризи во делот на мегюетничките односи.

Премиерот Никола Груевски лично ви соопщи дека нема намера да спроведе нищо що не е предвидено со рамковниот договор. Кои се вашите следни чекори?

- Политиката не е ригидна материя, туку треба да се адаптира во согласност со промените во опществото. Мисията на Охридскиот договор беше да ги запре конфликтот, да я врати довербата и да ги регулира односите. Но, ако погледнеме, повеке од половина од рамковниот договор не е спроведен. Употребата на симболите на етничките заедници се сведе на лично право, а албанскиот язик денеска се употребува на ниво како пред 2001 година, во локалната самоуправа. Не е спроведена ни правичната застапеност. Таа е само 15,5 отсто.

Правичната застапеност е долготраен процес. Зощо кога сте власт тврдите дека Охридскиот е речиси спроведен, а во опозиция го тврдите спротивното?

- Вицепремиерот Абдулаким Адеми рече дека договорот е речиси исполнет. Ако се остане на тоа дека правичната застапеност е долготраен процес, тоа може да биде оправдуванье и за наредните 50 години. За четири години правичната застапеност е поместена за само 2,5 отсто. Со оваа динамика ке ни требаат уще 20 години. Ако ги читаме одредбите од рамковниот, ке видиме дека сите столбови на договорот не се или се само делумно спроведени. Но, да погледнеме визионерски. Коя е иднината на Македония? Дали иднината е перманентно да се навракяме на тоа що пишува во рамковниот и дали тоа е спроведено и постояно да отвораме теми що ке влиаят на односите мегю грагяните. Тука е клучната грешка на политичарите що немаат ясна визия каде я водат државата.

Но, не може постояно да се инсистира на бараня що не се дел од рамковниот. Каде води тоа?

- Зборувам за момент кога треба да одлучиме що треба да правиме. Ако сакаме да се фатиме за сламка, еве условно ке излезат сите Албанци и ке кажат дека не е исполнет рамковниот договор, бидейки во него пишува дека треба да се реализира до 2004 година. Ке кажат договорот не важи. Що понатаму? Ке се вратиме во 2001 година и ке ги вратиме сликите од минатото на запалени куки, села...?

Важи ли рамковниот договор за Вас, господине Селмани?

- Охридскиот договор има елементи що не се реализирани. Има дух на толеранция и на консензуална демократия и треба да генерира чувство дека секой грагянин и секоя етничка заедница се битни. Той требаше и треба да биде механизам за инвестиранье во купуванье на лоялноста на грагяните од различни заедници. Затоа и предлагаме Уставниот суд да одлучува според Бадентеровиот принцип.

ДВОЙНО ГЛАСАНЕ

Но, Вие двойното гласанье сакате да го внесете и при избор на влада и на буджет. До каде ке я растегнувате неговата употреба?

- Не го растегнуваме. Во 2006 година се формира партия коя немаше мнозинство за да стане дел од владата. Тоа генерираше политичка нестабилност на државата и нефункциониранье на институциите. Не би сакал тоа да ни се повтори. Затоа еден од механизмите е владата да се избира со Бадентер. Дискриминацията при донесуваньето на буджетот може да биде перфиден начин за нерамномерна распределба на буджетските пари и да создава црни дупки како Липковскиот регион за да го поттикнете незадоволството, нетолеранцията и чувството дека државата, односно владата, нееднакво ги третира опщините и заедниците. Буджетот не бил предмет на дебата во 2001 г. и яс тоа го сфакям оти тогаш найважно беше да се постигне мир во државата. Но, денеска од една страна има егзодус на една опщина како Липково, а од друга е проектот „Скопие 2014“, кой се гради со 200 милиони евра - пари на грагяните. Има тотална поделба по етничка припадност. Чувството кай Албанците е дека проектот се прави намерно, се трошат и нивни пари, а се инвестира во култура и во история на само една заедница. Тоа е далеку од она що во 2010 година како политика треба да биде приоритет на владата. Затоа за доброто не само на Албанците туку и на Македонците и на помалите заедници предлагаме буджетот да се носи со двойно гласанье.

Дали покренуваньето на отворените прашаня за Албанците е поради подиганьето на катастрофалниот рейтинг на НД?

- Откако е во Владата, веке ниеден Албанец не може да я препознае ДУИ како сила коя ке донесе рамноправност. Таа не функционира и не ги застапува интересите на Албанците. НД бара да се решат прашанята що перманентно се рециклираат.

Според анкетите, на НД драстично и' се топи рейтингот, кой пак расте кай ДПА, коя настапува со значително радикален вокабулар. Колку за падот на рейтингот придонесе лутаньето на НД од грагянски во етнички концепт?

- Ни треба време за да се етаблираме на политичката сцена. Идентитетот на партията не е нещо що се создава наеднаш. Но, явноста и гласачите, а пред се' членовите, се убедени дека политиката що я водиме има континуитет. И на претседателските избори и денес промовираме консензуална демократия.

По грагянската кампаня що я водевте на претседателските избори явноста наймалку очекуваше НД да предложи споменик на Джемо Хаса во Гостивар. Се радикализирате за да го покачите рейтингот?

- Нашите ставови се во интерес и на Албанците и на Македонците защо само така може да има стабилна држава. Ако Албанците се повлечат и на Македонците им остават да я водат државата, тогаш се претпоставува резултатот.

Сигурно не верувате дека Джемо Хаса може да не' обедини?

- Инициятивата за Джемо е демократска. Ако ги прашате Албанците и Турците, тие Джемо ке го идентификуваат како антикомунист. Тоа е подемократски отколку преку нок, без почитуванье на процедурата, да го поставевме споменикот. Не треба да ги репродуцираме приказните од комунизмот за лоши Македонци и Албанци, за агресори и победници.

Очекувате ли брзо решаванье на спорот за името и що ако до тоа не дойде?

- Неблагодарно е да се прогнозира резултатот од преговорите со Грция, особено кога явноста е премногу щуро информирана. Многу повеке знаеме за ставовите на Грция, а речиси нищо за нашите.

Премиерот изяви дека решаваньето на спорот не зависи само од нас и оти затоа не може да прецизира кога земява ке се интегрира во НАТО и во ЕУ?

- Ваквите рововски позиции сигурно дека не нудат решение. Ако подолго чекаме на евроинтегративните процеси, во наймала рака ке биде доведена во прашанье иднината на државата. Не сакам да давам лоши прогнози оти тогаш прогнозирам лошо и за моето семейство. За мене, нема алтернатива освен решение на проблемот со името и членство во НАТО и во ЕУ. Се' друго ке биде кобно за нас и за идните генерации.

Мариела Трайковска

http://www.dnevnik.com.mk/?ItemID=704B21FD8AAAA54D8B3D0295EEED3512
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: disidente на Март 29, 2010, 06:27:30
Красимир Каракачанов: Когато религията влезе в политиката, се стига до конфронтация

29 март 2010 | 13:27 | Радио "Фокус" - София

Лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов в сутрешния блок на радио „Фокус” „Добро утро, България” - за учредяването на партия ОТОМАН на братя Юзеирови на Разпети петък

Водещ: Случайно ли е избрана, според Вас, датата втори април за учредяването на партия ОТОМАН?
Красимир Каракачанов: Едва ли е случайно избрана, защото досегашната практика на братята Юзеирови показва, че те със своите действия целят да провокират обществото. Още с паметника на така нар. незнаен турски войн предизвикаха голям скандал,след което с всичките си приказки за това, че България трябва да си смени Конституцията, че мюсюлманите в България нямали права и така нататък, те всъщност с всяко свое действие търсят така ... и според мен, не случайно на Разпети петък, когато е така да се каже един от големите християнски празници Великден, в навечерието на Великден, те търсят поредния скандал, за да могат да бъдат забелязани от медиите, оттам и от обществото, и да си направят реклама. Имам чувството, че тези хора нарочно търсят скандала, за да могат да придобиват популярност сред някакви по-радикални кръгове - да речем мюсюлманското население в България.
Водещ: Очаквате ли все пак някакви провокации при учредяването на партията в петък?
Красимир Каракачанов: Провокации от чия страна?
Водещ: От тяхна - възникване на някакво напрежение?
Красимир Каракачанов: Самият факт, че на Разпети петък правят подобно учредяване е достатъчно голяма провокация.
Водещ: Добре, преди време братя Юзеирови поискаха да създадат така Мюсюлман-демократичен съюз. Регистрацията обаче по една или друга причина им беше отказана. Сега пак надигат глас да създават партия. Поради каква причина, според вас?
Красимир Каракачанов: Според мен изпълняват чужди поръчки, най-вече според мен изпълняват поръчка на ДПС, с цел да покажат на обществото, че в България има и трайни радикални мюсюлмани, крайни радикални турци, и ДПС да изглеждат като една умерена нормална партия в България. Но самото име, което са избрали - „Отоман” е едно напомняне за Отоманската империя. То е достатъчно провокативно, защото в края на краищата няма нормален българин, който да /.../, че България е била пет века под турско робство и с едно подобно напомняне се търси поредният скандал, както беше и с предишната им партия Мюсюлман-демократичен съюз. Знаете, че много ясно Конституцията забранява партии на религиозна основа. Просто това са едни провокатори, които получават за това възнаграждения вероятно. Просто аз, доколкото чувам така, доста са се появили някакви средства при тях, защото те закупуват някакви заведения, дискотеки в Разград, не само в техните региони, но и в Разград, така че тези хора са провокатори.
Водещ: Добре, един такъв въпрос имам - как гледате на сливането на вяра, религия с политиката? Питам ви, защото освен всичко останало, което ще се случи в петък, братя Юзеирови искат да бъде организирана и петъчна молитва – нещо, което по принцип само духовен глава може да разреши.
Красимир Каракачанов: Петъчната молитва си е практика в мюсюлманския ритуал, както ние си имаме своята, примерно неделна литургия, така и те си имат петъчна молитва. Това, че те ще имат петъчна молитва в джамията в Шумен, е нормално - в края на краищата мюсюлманите са граждани като нас и имат своите права и имат право да бъдат уважавани в своята религия, но фактът, че братя Юзеирови се опитват да използват този момент, когато на петъчната молитва се събират повече мюсюлмани, за да пропагандират партийни идеи, показва, пак казвам за пореден път, те търсят провокация, те търсят конфронтация в обществото, за да могат по някакъв начин да се наложат и тук, според мен, е необходимо компетентните органи да се вземат в ръце и тези хора да бъдат обуздани по някакъв начин, защото всичките им досегашни действия от година – година и половина са изцяло провокативни, провокативни не само към историческата памет на българското общество, но те са провокативни и към етническия мир, към религиозния мир, защото не случайно в българската Конституция е забранено създаването на партия на религиозна и верска основа. В края на краищата, правата в България са граждански, а не религиозни права. Аз като граждани ЕС ние имаме индивидуални човешки права и кой каква религия изповядва си е негово лично право и няма право да използва религията за политически цели, защото когато религията влезе в политиката става едно допълнително разделяне на обществото, стига се до конфронтация. Видяхме какво се случи и в Косово, и в Босна преди това. Виждаме какво се случва на много други места по света, когато религията влезе в политиката.
Мария СТАЛЯНОВА
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: Anton на Март 30, 2010, 10:49:00
ПОТСЕТУВАЊЕ- ДА НЕ СЕ  ЗАБОРАВИ !
http://news.v2.bgnes.com/view/759454

Според Арбен Джафери, случаят с българската гражданка се дължи на просръбската инерция на бившата югорепублика.

Джафери: Отношенията между БГ и Македония ще останат лоши
  Отношенията между България и Македония бяха, са и ще останат лоши. Това каза пред сайта на Георги Коритаров Арбен Джафери, един от най-известните албански политически лидери в Македония.


Джафери е създател и почетен председател на демократическата партия на Албанците /ДПА/. На въпроса дали задържането в Македония на Спаска Митрова, която има и българско гражданство, ще се отрази на двустранните отношения Джафери казва, че въпросът "възниква от само себе си по повод случая със Спаска Митрова". "Смятам, че българо-македонските отношения бяха, са и ще бъдат лоши. Става дума за последиците от една нереалистична, ненаучна и неисторическа формула на етногенезиса, за една епистемоложка грешка и метод, които деформират възприемането и тълкуването на историческите процеси и обществените реалности. Основната грешка е в третирането на нацията и държавата като метафизически категории – като вечни и непроменливи дадености, които винаги са съществували и продължават да съществуват и в сегашния смисъл и дефиници", казва Джафери и добавя: Този подход непрекъснато произвежда необичайни политически и научни дебати, които перманентно влошават отношенията между съседите и научните кръгове. Подходът, за който говоря, е пряка последица от сръбската хегемонистична политика, която след разпадането на Австро-Унгарската и Отоманската империи се опитваше да създаде държава, способна да доизпълни ролята на Византия.  "Има много общо в македонския и сръбския подход при тълкуването на историята и понятията държава и нация. Сръбската историография например третира Косово като вечна и неотделима част от сръбската държава. В това разбиране сърбите са вечните храбри воини и вечните православни християни, което е в противоречие с реалността и логиката. От друга страна в Македония се развива тезата, че днешна Македония е само част от антична Македония, според което разбиране и в региона на Пирин живеят македонци, докато в Македония дори случайно не може да има българи. В съответствие с тази логика Спаска Митрова не може да не бъде македонка, а от друга страна – не може да бъде българка", казва още Джафери.
На въпроса дали има риск за териториалната цялост на Македония Арбен Джафери казва, че "досегашният исторически опит показва, че малките народи не могат сами да създават държави без пряката помощ на по-силните държави". "Така е било и така ще бъде. Когато сърбите бяха на „праведната” и победоносна страна, те получиха право да се разширяват на юг, на север и на запад. Така беше създадена Югославия, която трябваше да съхрани нереалистичните амбиции на сръбските хегемонисти. След края на Студената война изчезна и необходимостта от Югославия, за която сърбите мислеха, че е тяхно творение. Когато се опитаха сами да „сърбизират” Югославия”, те се натъкнаха на мощна съпротива и отвътре и отвън. Македония се превърна в самостоятелна държава, защото по-силните й отредиха роля на геостратегическа възглавница, която трябваше да предотврати междуособните напрежения на балканските държави. Ако тя би могла да изиграе добре тази роля, не би имала проблеми. А ако не – тогава би попаднала в категорията на неуспешните експерименти. Изглежда в Македония все още не разбират, че след приемането на Албания, а преди това на България, Румъния и Гърция в НАТО, Македония вече няма същото геостратегическо значение", казва още Арбен Джафери. /БГНЕС


Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: Urban на Март 30, 2010, 11:21:16
Няма ли отзвук в македонските медии от това интервю?
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: ohrid1941 на Март 31, 2010, 12:55:42
Некои од поранешните интервјуа на Арбен Џафери:

Коха, 9 септември 2009
Циничен национализам. Трошење време! (http://www.tribune-eu.com/?page=read_news&id=4691&PHPSESSID=3de6a695732d4bd3dca964938ac31a99)

Агенция "Фокус", 10 август 2009
Арбен Джафери: Отношенията между България и Македония бяха, са и ще останат лоши (http://www.focus-news.net/?id=f12641)

Агенция "Фокус", 30 септември 2009
Арбен Джафери: Кризата в Македония се провокира от институциите на системата (http://focus-news.net/?id=f13045)
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: ppan на Март 31, 2010, 02:51:55
Умни и умерени изказвания на Арбен Джафери и в четирите мнения. Мисля, че е понятно защо политически лидер с такова мислене не е в днешното управление на Македония заедно с партията си ДПА.
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: disidente на Март 31, 2010, 02:57:11
АРБЕН ДЖАФЕРИ Е ДОКАЖАН АНТИ-СРБИН . ЗАТОА !
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: Anton на Март 31, 2010, 05:40:56
АРБЕН ДЖАФЕРИ   НЕ  Е ДОКАЖАН АНТИ-СРБИН .
АРБЕН ДЖАФЕРИ   Е  ДОКАЖАН  НАЈРЕАЛЕН И  НАЈУМЕН  ПОЛИТИЧАР  ВО  РМ.Неговото  реално изнесување  и  презентирање  на  актуелните  состојби  не треба  да  се  кавлификува  како  пристрасност  или  слично, туку  единствено  како  реална  анализа  на сосотојбите  во  РМ.
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: Urban на Март 31, 2010, 06:20:49
Наистина може би един от малкото нормални политици в Македония, поне от това което съм чел де.
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: disidente на Март 31, 2010, 06:27:07
ppan ПРАША :
Цитат
"..защо политически лидер с такова мислене не е в днешното управление на Македония заедно с партията си ДПА."
, А ОДГОВОРОТ Е ЕДЕН И ЕДИНСТВЕН , ЗАТОА ШТО ПРО-СРБИН и АНТИ-СРБИН НЕ МОЖАТ ДА БИДАТ ВО ИСТА ВЛАДА !
СОСЕМА ДРУГО Е ПРАШАНЬЕТО ДАЛИ :
Цитат
"АРБЕН ДЖАФЕРИ   Е  ДОКАЖАН  НАЈРЕАЛЕН И  НАЈУМЕН  ПОЛИТИЧАР  ВО  РМ."
, НЕШТО ШТО НА МЕНЕ НИ НА КРАЙ ПАМЕТ НЕ МИ ДОАГЯ ДА ГО НЕГИРАМ , НО ЗА ДАДЕНАТА ПОЗИЦИЯ НЕМА ЗНАЧЕНЬЕ !
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: disidente на Април 03, 2010, 01:13:59
Костадин Костадинов: ВМРО ще подаде жалба в Главна прокуратура срещу братята Юзеирови

02 април 2010 | 16:48 | Агенция "Фокус"

Заместник-председателят на ВМРО Костадин Костадинов пред Агенция “Фокус” за опита да се основе турска партия ОТОМАН от цигани в Шумен.

Фокус: Г-н Костадинов, вие сте в Шумен, където днес бе направен опит да се основе партия ОТОМАН – разкажете ми какво се случи там.
Костадин Костадинов: Очакваното се случи. Това, което мислехме, че ще се случи, това и стана. Партията не беше учредена. Имаше точно 73-ма души, които дойдоха – всички до един цигани. Една голяма част от тях – може би около 1/3 – бяха непълнолетни. Имаше и малки деца – бебета даже. Хората бяха дошли на концерт на Софи Маринов, който обаче не се състоя. Имаше опити за много елементарни и плоски провокации от страна на единия от двамата братя, известен като Юзеир Юзеиров, а иначе по лична карта – Росен Йорданов, който се появи с фес на няколко пъти. Беше освиркван обаче от събралите се близо над 300 човека и симпатизанти на ВМРО от Шумен и Шуменско. И съответно – чакаха около час и половина, за да видят дали евентуално биха дошли още хора. Оказа се, че дори и концертът на Софи Маринова, дори и почерпката, дори и очакваното евентуално включване на хора от петъчната молитва в близката джамия не помогнаха на двамата братя да съберат минимума от присъстващи за учредяване на една партия, което е 500 души. Така че това, което очаквахме да се случи, това и стана.
Фокус: Казахте, че е имало и бебета – те влизат ли в тази бройка от 73-ма души?
Костадин Костадинов: Циганите бяха дошли на концерт. Това е положението. Бяха дошли на концерт. Между другото една част от тях влизаха и буквално след две минути излизаха. Журналистите ги питаха защо излизат и те казваха – „Ами като няма концерт, какво да правим?”. Хората си бяха дошли на концерт. Това е положението.
Фокус: Какво е обещавано на останалите, които са дошли за учредяването на партията?
Костадин Костадинов: Нашата информация от преди още да се случат днешните събития е, че в циганската махала на Шумен са раздавани пари и им е обещавано, че на концерта ще има безплатна почерпка. Не е ставало въобще дума за учредяване на каквато и да е партия, макар че тук там са правени опити да се събират и лични данни на хората – номера на лични карти и ЕГН-та.
Фокус: Според вас има ли етническо напрежение в Шумен? И можем ли да очакваме някакви ексцесии?
Костадин Костадинов: Как да има етническо напрежение в Шумен след като двамата братя не са от там? Те направиха опита за учредяване там, поради простата причина, че очакваха като отидат на петъчната молитва и като обявят, че след това дават обяд на хората, които отидат там да се включат в учредяването на партията, без много много да са наясно за какво става на въпрос. След като ние от ВМРО написахме писмо до главния мюфтия и съответно Главното мюфтийство, а и районното в Шумен, категорично се разграничиха от опита на братя Юзеирови да смесят религия и политика и да се изгаврят и с християнството на Разпети петък, този вариант отпадна. Така че те фактически нямаха никакъв достъп и досег до местни хора. Единственото изключение са циганите от циганската махала на Шумен. Много е трудно, всъщност – невъзможно е да се говори за каквото и да било етническо напрежение. Единственото, което трябва да намери някакво логично обяснение е защо имаше близо – аз поне преброих - повече от 200 полицаи, които бяха събрани там. Имаше отделно жандармерия. Имаше няколко екипа от „Гражданска защита”. Също така бяха дошли и от пожарната. И ако някой ми каже кой ще плати тези разноски в почивен ден на апарата на службите за опазване на обществения ред и контрол в България – и полицията, и пожарната, и „Гражданска защита”, и т.н. Сигурен съм, че това няма да са двамата братя. Трябваше досега държавата, и най-вече Прокуратурата, отдавна са си свършили работата. Още от миналата година срещу двамата братя има заведена прокурорска проверка за незаконния паметник в Славяново, която прокурорска проверка обаче докъде е докарана – никой не знае. Ако те бяха подведени под отговорност и бяха понесли отговорността за това, което правят, за елементарната провокация, тази им е четвъртата по ред провокация в рамките на 12 месеца, мисля, че днес въобще нямаше да се стигне до подобно излишно изразходване на държавни пари.
Фокус: Какво целят двамата братя Юзеирови и кой стои зад тях?
Костадин Костадинов: Целят елементарна провокация. Зад тях, според мен, стоят определени среди в ДПС, които искат да покажат, че има и по-радикални от тях, но също така не е изключено и двамата братя да използват това, което правят в момента, за най-елементарен бизнес, защото доколкото разбрахме, те са влезли в контакти с някакви арабски фондации, от които имат някакви дарения, да го кажем. Съответно, явно са превърнали опита за учредяване на политически, ислямски, отомански или мюсюлман-демократически и какви ли още не партии в България за някакъв много сериозен за тях бизнес. Но няма значение кой стои зад тях. Който и да стои зад тях, на тези провокации трябва да се дава незабавен отговор и той трябва да бъде двустранен, както от страна на органите на държавната власт, така трябва да бъде и от страна на българското общество. Днес се оказа, че има много хора от Шумен, пак казвам – бяхме над 300 души. Държавата вече и в конкретния случай Прокуратурата, трябва да си вземат необходимите мерки. Ние ще пуснем писмо и жалба до Главна прокуратура. Ще имаме отделно и сигнал, който ще подадем със записаното днес изявление на един от братята Юзеирови, където иска да сменя имена на градове в България, където казва, че 130 години били подтискани в България и т.н., и т.н. – все неща, които застрашават националната сигурност, защото подбуждат към етническо напрежение.
Фокус: Дават ли почва техните действия за възникването на радикален ислям у нас? Казахте, че имат връзки с хора от арабски държави.
Костадин Костадинов: Тези двамата братя са циркаджии и смешници и е много трудно да се говори за какъвто и да е радикален ислям, защото аз съм сигурен, че тези двамата рядко влизат в джамия, ако въобще някога са влизали през живота си. Това са едни обикновени търгаши и хора, които са превърнали правенето на провокации в бизнес. Това е положението. Така че е абсурдно да говорим за какъвто и да било радикален ислям – най-малкото би трябвало да знаят за какво става на въпрос. Те са неграмотни не само политически. Те и религиозно са неграмотни. Затова всякакви подобни опасения са безпочвени и не под;лежат на каквото и да било обсъждане.
Фокус: Казахте, че ще подадете сигнал до прокуратурата – за какво точно ще бъде той?
Костадин Костадинов: За изказванията на братята Юзеирови. За това, че 130 години мюсюлманите в България били подтискани. Между другото, както каза, когато го питаха в кой точно период са били най-потискани, единият от братята каза – „Във всички периоди – когато България е била кралство, когато е била република”. Така че днес единият от братята направи голямо историческо откритие – България е била кралство. Не само това, аз ви казах, фактът, че днес единият от тях си позволяваше най-нагло да се разхожда с фес и искаше да поднася венец пред паметника на полковник Каварналиев, който е на 20 м от хотел Шумен. Имаше предизвикателно отношение към хората, които се бяха събрали там – изключително предизвикателно. Това нещо не трябва да се търпи. Ако нещо подобно от това, което видяхме днес като поведение или държание се случи в която и да е съседна балканска държава – без изключение, независимо дали е членка на ЕС или не е, това нямаше да продължава повече от 5 минути и тези двамата отдавна щяха да са в ареста.
Фокус: Какви конкретно трябва да са действията от страна на институциите срещу подобни прояви?
Костадин Костадинов: На първо място – Прокуратурата да си довърши проверката, която започна още миналата година срещу изграждането на техния незаконен паметник в Славяново. На второ място – във всяка една такава ситуация полицията трябва да действа малко по-твърдо и по начина, по който последно време се отнасят към организираната и не толкова добре организираната престъпност в България, към престъпността на високите етажи на властта, към корупцията. Това, което виждаме като зрелищни акции, същото това трябва да се случва и с тези, които си играят с огъня в България, защото двамата братя може да са смешници, може да са елементарни неграмотни търгаши, които се опитват по някакъв начин да осребрят провокациите, които правят, но ако някой случайно се подаде в България, кой ще носи отговорност за това?
Цветомира ГЕОРГИЕВА
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: ppan на Април 03, 2010, 12:09:05
Ако един българин с калпак и национална носия направеше това, което направи Юзеиров, в центъра на Одрин например, веднага щеше да се озове в затвора.
Но явно в нашата Прокуратура смятат, че държавата ни България все още не заслужава  уважение!!
Но ние и без тях смятаме, че България заслужава уважение. Хвала и на ВМРО!
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: Anton на Април 06, 2010, 07:35:51
http://frognews.bg/news_21872/Bojidar_Dimitrov_Niamam_monopol_nad_temata/

Божидар Димитров: Нямам монопол над темата „Македония”!Вторник, 6 Април 2010

Божидар Димитров
Сегашното правителство дава българско гражданство 2, 5 пъти по-бързо, дори без да е влязъл в действие новият закон, казва за Frognews.bg министърът без портфейл.

интервю на Ана Кочева

‒ Гн Димитров, скоро бяхте в Солун и се впечатлихте много от три британски военни гробища, останали от времето на Първата световна война, в които лежат и наши военни. Какво всъщност е интересното в този факт?
‒ И ние, разбира се, по време на войните сме давали ранени, жертви, пленници. Много хора са умирали от раните си, тогава не е имало антибиотици и са били погребвани. Първата световна се е водила съгласно правилата, не е имало идеологическо настървение. Затова, когато са умирали войниците, независимо дали български, или техни, англичаните са оформили гробищата, съобразно датата на смъртта. Затова тъй наречените английски военни гробища (те са 6 в района на Солун) всъщност са смесени. В едно от тях, най‒голямото, са погребани 105 български военнослужащи и около 200 английски. След войната англичаните полагат огромни грижи за военните си гробища, както и всички останали държави, в т. ч. и България и са ги оформили с мраморни паметници на всеки загинал поотделно и един голям централен паметник с кръст върху постамент. Най‒куриозното е, че това те правят със свои собствени пари, без нито една конвенция да ги принуждава, напротив, според Женевската конвенция за водене на война всяка страна има право на военни гробища, всяка страна се грижи сама за своите мъртви. А англичаните са се грижили и за нашите мъртви, издигайки им същите паметници, като на своите войници, като на кирилица са отбелязани имената, частта, датата на смъртта. Интересното е, че ние толкова време въобще не сме знаели това. Оказва се, че и Военно‒историческият музей не е знаел. Аз тръгнах по една следа, след като ми попадна доклад на български разузнавач от 1942 г.; той е съобщил за този факт, но тогава никой не е обърнал внимание. Разбираемо е, военна година е била, но човекът пише, че се очаква да получим от немците Солун и съобщава какво има там. Пише за това, че има британско военно гробище, където лежат и български войници и съобщава, че англичаните много добре се грижат за него. Има българи християни, български турци, български евреи, но са размесени: 3‒4 български гроба, няколко английски, после пак наши... Ние, разбира се, сега ще си ги отбележим в списъците на нашите военни гробища. И е редно, като европейска страна, да правим и на тези гробища същото, което правим по празниците, на войнишка задушница и др. и на всички останали наши военни гробища. Също и на 6 май, на 2 юни официални български делегации трябва ги почитат с цветя и венци, както тях, така и нашите достойни противници. Такива случаи вече имаме в Македония, аз бях на една войнишка Задушница преди две години, тогава всички военни аташета дойдоха на нашето военно гробище и положиха венци за голямо учудване на македонците.

‒ Кажете, из Солунско все още някъде може ли да се чуе българска реч?
‒ Навсякъде се говори български. Вие забелязахте, че по време на блокадата от т.нар. гръцки фермери, когато нашите журналисти им завираха микрофона в устата, те отговаряха на български. И това не са хора, които по съседски са понаучили български. Езикът ни се е запазил в домашна употреба, това е най‒консервативното нещо и се е съхранил дори там, където е бил забранен в течение на десетилетия. Може да смениш на човека името, вярата, но езика ‒ трудно. (Помаците също са свидетелство за това.) Средното и възрастното поколение по цялата граница знаят езика много добре, при младите е по‒разколебан. Сега там имаме и много емигранти, нали живеем в Европа, граници няма, няма смисъл да се делим.

‒ Няма, няма, но гърците правят помашки граматики и речници...

‒ Вече спряха. Защото разбраха едно нещо ‒ че по този начин ги учат на български език. Като ревнаха една група патриоти тогава заради тия помашки граматики, аз бях този, който с риск да си навлека куп неприятности, казах „Не протестирайте, бе, те ги учат на български език!” Там е работата, че и гърците се усетиха, че ги учат на български, че запазват по този начин и езика на помаците. Всяко, нещо, което е политика, след време отпада. Така и македонизът ще отпадне и ще се окаже, че цяла Македония говори български. Там направиха голяма грешка през 1944 г., когато създадоха т.нар. език на базата на българската граматика на проф. Андрейчин. Ако бяха тръгнали по Вук Караджич, сега щяха да говорят с падежи. Та затова се питам дали всъщност Блаже Конев не е бил наш човек. Но да се върнем на Гърция. Много хора там вече говорят български ‒ местните, гастарбайтерите и хората в смесени бракове, особено в които майката е българка. В Димотики вече има над 40 жени, които искат българско училище. А в Солун има такова и работи много добре. Трябва да се съобразяваме с факта, че в 21 век хората си живеят размесено и все повече ще е така. Особено българите, те не се събират в гета, няма български квартали, християни са, женят се лесно...

‒ Това, че толкова много български училища се появяват напоследък сред общностите ни в чужбина, чак толкова добре ли е? Питам, защото понякога в един град има по няколко наши училища само с по няколко ученика, вместо да се обединят в едно по‒голямо.
‒ 135 са училищата в момента. А когато встъпих в длъжност, бяха 116. Но трябва да признаем, че само 20% от децата са обхванати от тях. Наистина не може в един малък град да има по няколко училища, смешно е само като наблюдаваш как българите воюват кой да води бащина дружина. Пък то става дума и за пари. Тези ежби са навсякъде.

‒ Ежбите са и тук. Ето, напр. Вас ви обвиняват, че сте поставили монопол над темата Македония и друг по нея не може да вземе отношение.
‒ Напротив. Откакто станах министър, най‒малко се занимавам с Македония! Не за друго, а защото там има достатъчно хора, които действат, включително и момчетата от „Преображение”, дето ме нападат. Аз дори не знаех, че ме ръмжат. Но всъщност ръмжи преди всичко един Виктор Канзуров. Имам чувството, че някои хора, отърквайки се в името ми, искат да спечелят популярност. Извинявам се за нескромността, но е така. А на Виктор Канзуров никога нищо не съм му обещавал. Но той действа на принципа от началото на ХХ век: „Ке ми дадеш пари, ке се пишам бугарин”. И изведнъж непредизвикани атаки на две пресконференции ‒ едната тук, в София, другата ‒ в Македония при откриването на паметник във Велес. Не искам да мисля, че зад тази атака се крие нещо друго... Просто предпочитам да мисля по‒лесното, макар че в рамките на един месец ми се случиха три непредизвикани атаки, като едната беше от Димитровград, макар и по друг повод.

‒ Докъде стигна Законът за българското гражданство?‒ Първо трябва да кажа, че в последно време даваме гражданство два пъти и половина по‒бързо и без да е влязъл в действие законът. А той е готов, ако не беше импийчмънтът, щеше още в сряда да е минал на второ четене. Вече мина през всички инстанции ‒ първо четене, Комисия с поправките... Но аз искам да изтегля хората с висше образование, те да получават по‒бързо гражданство. Във всяка страна е така. Има един чл. 16, който дава такава възможност, но от него се възползваха досега само спортисти ‒ бразилски, нигерийски и т.н., за да могат да играят като българи футбол. Но, ето едно момче македонче като Петър Колев (водещ на предаването „Облаче ле бяло” по тв Скат ‒ б.р.), който е в „Преображение”, стои в спешния списък за получаване на българско гражданство. А що се отнася до Виктор Канзуров, него нарекох „професионален българин”. Той непрекъснато ме обвинява, че не му давам пари за списание. Първо ‒ не е наша политика да правим това, нямаме такава практика, но пък той няма достатъчно образование, със средно е; при това се гордее с факта, че е ексибиционист и казва, че е негово свещено право да върши в порнокино онова, което е правил. Точно той не може да бъде лицето на България. С най‒добри чувства съм към него, но не може и не бива той да бъде водачът на българите.

‒ Какво става с казуса „Спаска Митрова”?
‒ Каквото реши съдът. Упражнява се натиск по дипломатически канали, разбира се, внушава им се, че е в тяхна полза да го решат както би трябвало по закон. Никой копче няма да им каже, ако й върнат детето. Спаска има триетажна къща, има работа, а момчето живее в една стая заедно с родителите си и сестра си. В цял свят, вкл. и в България при такива случаи детето се присъжда на жената. Бихме приели казуса за чисто юридически, ако се посочи един пример някъде по света ‒ от Гренландия до Нова Зеландия ‒, в който една майка е вкарана за 3 месеца ефективно в затвора и е осъдена да плати 32 хил. долара затова, че не осигурява на бившия си мъж кушетка (точно така е записано), на която той да легне да си почине, докато играе с детето. България ще приеме случая за юридически, ако има друг подобен в световната практика. Но няма! Няма и в македонската! Това е един начин за продължение на действието на прословутия им Закон за македонската национална чест, който е действал от 1946 до 1991 г. и според който, ако местен се самообяви за българин, това му коства 3 години и половина затвор. Те трябваше да отменят този закон, но намериха скрит начин да продължат да го прилагат. В Македония, ако се идентифицираш като българин, започват да те гледат под лупа и да те санкционират жестоко за най‒дребно провинение. Но, както казах преди малко, ще дойде време даже и македонизмът да си отиде.
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: disidente на Април 12, 2010, 02:17:43
ИНТЕРВЈУ: АРБЕН ЏАФЕРИ, ПРЕТСЕДАТЕЛ НА СОБРАНИЕТО НА ДПА

Ќе го повлечам потписот од Рамковниот



Цитат
Договорот доби карикатурални карактеристики и ја загуби својата мисија. Чинот на повлекувањето на потписот би бил сигнал дека работите не се одвиваат во позитивна насока. Подобро да се предупреди со дипломатска симболика, отколку да се оди во други насоки

http://www.dnevnik.com.mk/?ItemID=0A0D36AD3B52A54298B96F2B783D2D48
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: Anton на Април 12, 2010, 10:45:44
http://frognews.bg/news_22158/E_Kirilov_Skopie_simulira_jelanie_za/

Е. Кирилов: Скопие симулира желание за присъединяване към ЕС
Вторник, 13 Април 2010
▲ Евгени Кирилов
В Македония още надделява върхушката, изградила кариерата си в Титова Югославия върху чиста антибългарска основа, казва за Frognews.bg евродепутатът.

интервю на Ана Кочева

‒ Г‒н Кирилов, Вие сте един от българските евродепутати, който се е ангажирал с каузата да информирате колегите си от ЕП за хода на делото на Спаска Митрова. Сега в навечерието на обжалването кажете какво, според Вас, показва съдебното решение от Гевгели?

‒ И аз, а и нашите власти в лицето на Външно министерство, сдържано го определиха като непрозрачен процес. Това е езикът на дипломацията, а аз бих прибавил, че става дума за един изключително разочароващ пример за това как необективно може да се действа в ситуация, при която става дума за защита на човешки права в чистия смисъл на думата.

‒ А имате ли някаква надежда за по‒благоприятен изход след обжалването?

‒ Кой всъщност може да предвиди изхода от това дело? Цялостната тактика не само по този процес, но и във всички случаи, когато се преследват хора, самоопределили се като българи, е идентична: винаги се следва създаването на един процес на агония, създаването на фалшиви обвинения, а след това се прави лека отстъпка, както и в случая със Спаска. Тя беше освободена малко по‒рано от затвора, без изобщо да се разбере защо точно беше изпратена там... Всичко това, според мен, са действия на хора, които всъщност не са особено заинтересовани от бързия интеграционен процес на Македония в ЕС. Просто се говори, от една страна, че това трябва да стане, че уж има голямо желание и политическа воля, но в същото време там все още надделява върхушката, която е изградила кариерата си в ония времена на Титова Югославия върху чиста антибългарска основа.

‒ Предстои ви среща по този казус с еврокомисарю Щефан Фюле. За какво ще настоявате пред него?

‒ Ще разкажем съвсем обективно как е протекла цялата агония с една майка, която е и българска гражданка. Ще разкажем за начина, по който е проведено и разследването, и обвинението, ще говорим за самата присъда и за начина, по който Спаска Митрова е третирана и сега, за да дадем пример на едно наистина драстично нарушение на човешки права в държава, която се намира в Европа и която желае да се присъедини към ЕС. От гледна точка на съдебната система това трябва да доведе до една обективна оценка за това, доколко се спазват критериите от Копенхаген.

‒ Преди малко изразихте съмнение за това, че Скопие по‒скоро имитира желание за присъединяване към ЕС. А какво е отношението на самия ЕС към подобно поведение?

‒ ЕС гледа на всички страни, особено от Западните Балкани, с доста силна ангажираност и при положение, че има изпълнение на критериите, не би забавил тяхното присъединяване колкото се може по‒скоро. Но, знаете, че това става на базата на обективна оценка на изпълнение на всичките изисквания. А тук ние се срещаме с една сериозна спънка, която обаче от друга страна може да бъде лесно преодоляна, пък това не се прави. Затова изпитвам известни съмнения, че се обявяват едни желания, а същевременно няма особено силно движение в тази посока.

‒ Кажете каква е рецепцията в ЕС на небезизвестните ОМО‒Илинден, които винаги са твърде шумни в настояванията си за легитимация?

‒ Ако става въпрос за оценка на ЕК, мисля, че този въпрос беше достатъчно дълго спряган, имаше конкретни занимания с него, но вече не е на дневен ред. В Европа съвсем ясно разбраха, че се злоупотребява с тема, която няма реални очертания.

‒ Имаме ли нужда от нов договор за добросъседство с Македония?

‒ Ако такъв договор бъде подписан, той безусловно ще бъде една крачка напред. Подобни договори за добросъседство са крачки за подобряване на взаимоотношенията, но, разбира се, много важен би бил ответът на Македония. Със сигурност обаче трябва да се разговаря от обективни и реалистични позиции, защото във всички случаи проблеми помежду ни съществуват, а не виждаме засега поне особено желание от страна на нашите съседи да ги преодоляват.

‒ Говори се, че те ще настояват като клауза на евентуален договор да залегне признаване на т.нар. „македонска нация” и „македонски език”.

‒ Не знаем, можем само да гадаем какво ще настояват, но при всички случаи, ако има искрено желание за един такъв договор, няма нищо лошо да се проведат преговори, стига те да не са пак само заради симулирането на активност. По-важното е на дело да има някакъв напредък.

‒ На какъв тип поведение по отношение на съседите ни от Македония сте Вие: по‒агресивно или по‒скоро меко и отстъпчиво?

‒ Аз съм привърженик на проявата на конструктивно поведение от страна на официалните български власти, но съм категоричен, че не бива да се допускат никакви отстъпки от принципните положения , които са продиктувани от европейските стандарти. Там отстъпки не трябва да има. Случаят със Спаска Митрова е типичен пример за това.
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: Urban на Април 13, 2010, 01:15:17
Дано се постигне някакъв успех с това. Не може да мачкат българите в Македония вечно.
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: Anton на Април 14, 2010, 11:42:17
ИНТЕРЕСНО   И   КОРИСНО  ДА   СЕ  ЗНАЕ ????
http://www.posmatrac.com/2010/03/200000.html
Срба у Македонији и до 200.000!
Србска заједница у Македонији углавном је велика непознаница за остатак србског народа. Они малобројни који познају историју ових простора, знају да су управо Срби долине Вардара први осетили на својој кожи брисање националног идентитета и злочине сваке врсте, још од 19. века, а нарочито после Другог светског рата. Тим поводом, разговарамо са Бојаном Аврамовићем, замеником председника Форума младих Демократске партије Срба у Македонији.







 

Господине Аврамовићу, колико је тешко данас бити Србин у Македонији и са којим се све проблемима србска заједница суочава?





Моје мишљење је да је одувек било тешко бити Србин у БЈР Македонији, почевши од Другог балканског рата када је велики део Срба асимилиран у Бугаре и Македонце, који до тада нису постојали, или су постојали као регионално опредељење. Онда долази Други светски рат и комунизам где је Јосип Броз Тито дао један део србске територије новонасталој нацији Македонцима, односно славомакедонцима који су како сам навео мало пре настали од асимилираних Срба. Затим, од 1945. године долази најтежи период за Србе у Македонији где је на тихи начин и у име југословенства асимилирано доста Срба у Куманову, Скопљу, Тетову, Кривој Паланци, онда у централној и јужној Македонији од Велеса па Ђевђелије и тако даље. Комунистички режим је намерно после 2 светског рата спаљивао зграде Општине и месних подружница, преправљали су презимена од -ић на –ски. Потом долази период распада СФР Југославије: Македонија је постала независна а Срби су избрисани из устава, почео је напад на Србску православну цркву који траје и дан данас. У устав смо ушли поново 2001 године након побуне Албанаца после чега је уследио Охридски мировни споразум где смо и добили статус конститутивног народа.
Могу рећи да кад смо на изборе изашли са Социјалдемократским савезом Македоније (СДСМ) добијали смо само празна обећања, највише што смо добили је један посланик у Собрању. Међутим 2008 године ушли смо у једну до тада неприродну коалицију са тренутно владајућом партијом ВМРО-ДПМНЕ. Сетимо се историје, колико је ВМРО нанела зла Србима у Македонији (односно Јужној Србији или Вардарској Бановини како год хоћете), сетимо се да је припадник ВМРО убио Краља Александра у Марсеју и још доста историјских разлога због којих ова коалиција између Демократске партије Срба у Македонији и ВМРО-ДПМНЕ није била природна. Међутим,доласком ВМРО-ДПМНЕ Срби су ушли у устав Р.Македоније и признати су као национална мањина, те тако могу рећи да смо добили знатно више и остварили неке своје циљеве. 27. јануар је постао државни национални празник Срба у Републици Македонији, добили смо дозволу за обнову Зебрњака(спомен-обележје Кумановске битке, прим М.С.) и још доста тога. Једино што је тренутно актуелно је признање Косова и Метохије као независне државе и спор између СПЦ и непризнате МПЦ.


Сви знамо да је МПЦ прогласила аутокефалност и изашла из канонског јединства са СПЦ, знамо да МПЦ ниједна призната помесна православна црква у свету није признала, једина легитимна црква у Македонији је Православна Охридска Архиепископија коју предводи Архиепископ Охридски и митрополит Скопски г.г. Јован. ПОА је аутономна црква која је у јединству са СПЦ и призната од свих осталих православних цркава у свету.
Заборавио сам да кажем да је градоначелник Општине Старо Нагоричане Србин из Демократске партије Срба у Македонији.





Колико има Срба у Македонији према последњем попису и колико су те бројке тачне?





Што се тиче броја Срба у Македонији то је тешко питање, по попису из 2002 год. Срба је било 2% а то је око 40000.
Међутим ја лично сматрам да тај попис није био реалан, много Срба има који су на СКИ и који су се изјаснили на попису да су Срби а у компјутер их упишу као Македонце, има примера где су се људи изјашњавали као Македонци,а презиме им се завршава на -ић. Неко јавно каже да је Србин, осећа се Србином, међутим зато што је рођен и живи у Македонији на попису се изјаснио као Македонац. То је неупућеност, људи не праве разлику између држављанства и националности: држављанство представља правни однос човека и државе то значи да тај човек има пребивалиште у некој држави (личну карту и тако даље), док националност представља етничку скупину особа који су различити од неке друге групе по језику, обичајима и сличном.
Кад реалније сагледамо ситуацију, у Републици Македонији има око 150000 до 200000 Срба.




 
Са скупа у Кучевишту 2008.



Колико је припадницима србског народа омогућено школовање и информисање на сопственом језику?





Школовање на србском језику у Македонији тренутно се изводи у три региона: село Табановац код Куманова, у општини Старо Нагоричане и у Скопској Црној гори.
У Куманову где живи највећи број Срба тренутно не постоји ниједна основна нити средња школа на србском језику, до пре пар година постојала је србска паралелка у основној школи Вук Караџић.
Покушали смо да оснујемо србску паралелку у Гимназији у Куманову, сакупили смо ђаке средњкошколце који су пристали да уче на србском језику, али тај проекат је пропао због недостатка кадра, уџбеника и сл.





Какав је однос македонске историографије према улози Србије у културној заоставштини и догађајима на просторима БЈРМ? Како се гледа на манастире као што су Лесново, личности попут Голуба Јањића, Косте Абрашевића, Јована Стојковића Бабунског и њима сличних?





Што се тиче историје у Македонији, ту је тешко објаснити неке ствари, да ја сад кажем да је Исус Христос рођен на овим просторима он би био ,,Македонац''. Сви знамо каква је историја Македоније, како су настали Македонци као народ.


За Србију се сматра да је до 1945. године била окупатор Македоније, да до исте године на територији данашње БЈРМ није било Срба, сматра се да су Срби насељени тек после фамозне 1945. Све познате личности као што су Коста Абрашевић, Јован Стојковић Бабунски и остали се сматрају србоманима, да подсетим то је израз којим се називају Срби за које се сматра у Македонији да су били Македонци а су се изјашњавали као Срби. Подсетимо и да су четници настали у Македонији, позната песма Спрем 'те се, спрем'те четници је настала у Македонији у част Јована Стојковића Бабунског.






Постоји ли утицај ЕУ и/или САД по том питању?





Страни утицај око историје постоји само у спору са Грчком и Албанцима у Македонији.





Има ли истине у тврдњама о бесплатним пасошима које Бугарска додељује грађанима Македоније који се изјасне као Бугари?





Није истина да су бугарски пасоши узимани бесплатно, али тачно је то да када би грађанин Македоније хтео да добије бугарски пасош морао би да се изјасни да је Бугарин по националности, што је урадило око 50000 до 100000 држављана Македоније углавном источног дела. Нажалост, ту је било и доста Срба.
С правом данас у Бугарској кажу да је пола Македоније Бугарска.


Какво је стање у општинама са албанском већином?





Албанци су све добили, цела западна Македонија је њихова, као и север почевши од Куманова где живи велики број Албанаца, затим Липково, Скопље, Сарај, Тетово, Гостивар, Кичево, Дебар, Струга и још доста градова и насеља. Они стално нешто траже све им је мало, албански је званични службени језик у Македонији, албанска застава је друга званична застава у Македонији, имају школе на албанском, основне, средње и факултете. Имају чак и универзитет у Тетову. Просто речено имају сва права у Македонији.





Из перспективе србске заједнице, како изгледа спор између Македоније и Грчке?





Ја као Србин лично подржавам Грчку око спора са именом, сви знамо да је Македонија била део Грчке као што су Спатра и Атина, Александар Велики је пореклом био Влах по оцу, по мајци Грк. Антички македонци су били део грчког етноса и оставили су много тога у историји Грчке.
За тренутно стање заслужни су Бугари још од Другог балканског рата, када је почела асимилација Срба. Нису могли директно да кажу србима да су Бугари па су морали да кажу: ,,Ви живите у област која се зове Македонија и ви сте Македонци.'' У том тренутку већ настаје тај спор, а након тога долази други период а то је комунистичка власт и стварање Македонске државе у склопу СФРЈ. Знамо да је Тито за то крив, међутим у то време Грци нису реаговали на то јер је Социјалистичка Македонија била у склопу СФР Југославије. Проблем настаје 1991. године након проглашење независности Македоније.
Иначе, ево кажем јавно ако Р.Македонија успе да докаже да је у праву око спора, ја ћу први да честитам.





Да ли је прогон свештенства Охридске архиепископије и даље велики као претходних година?





Прогон Архиепископа Јована је почео од како је прихватио позив Патријарха Павла за канонско јединство, МПЦ му је сместила проневеру новца, ширење националне омразе и томе слично. Прогон и дан данас траје, архиепископ се вратио пре месец дана у Македонију након 2 године, на позив председника Демократске партије Срба и посланика у Собрању Македоније господина Ивана Стоилковића. Присуствовао је и на свечаној Светосавској Академији 27. јануара у Скопљу.


Тренутно је обуставен процес против архиепископа, али је настала медијска хајка, сваки дан прете убиством, чак је и председник ДПСМ Иван Стоилковић изложен претњама и позивима на линч. Пре неколико дана смо организовали традиционално србско вече у Скопљу под називом СРБИ И ПРИЈАТЕЉИ. Те вечери је у хотелу ,,Александар Палас'' дојављено да је постављена бомба и ако се појаве Архиепископ Јован и председник ДПСМ господин Иван Стоилковић да ће се та бомба активирати. Незванично, прогон још увек траје.





Какво је стање када су у питању србске организације, како политичке тако и друге?





Србских организација у Македонији има доста, две политичке партије и неколико невладиних организација.
Наша Демократска партија Срба у Македонији је прва политичка партија Срба која је настала 1992. године званично, тренутно је најјача србска партија и на власти је. Постоји и Србска напредна странка која је једна неозбиљна политичка организација која се не бави Србством већ нападима на ДПСМ: то је странка која се продаје за неколико управних одбора, која гласа против увођења србског језика у Куманову као трећег званичног језика. Желео бих да искористим прилику и јавно позивем председника СНС у Србији, г-на Томислава Николића да промени руководиоце СНС у Македонији, ја верујем да он незна о каквим особама је реч.





Реците нам нешто више о Демократској партији Срба





Демократска партије Срба у Македонији је једина политичка организација која се озбиљно бави проблемима Срба. Од 2001 год, партију преузима нови председник Иван Стоилковић и партија постиже велики успех. Имамо сарадњу са властима у Србији и Републици Србској, добили смо огромну подршку из Србије, уосталом резултати се виде у ономе што смо постигли за србски народ у Македонији.
Могу само нагласити да имамо једну изванредну омладинску организацију у склопу ДПСМ која одлично функционише.



 
Знамен ДСПМ


Постоји ли могућност да се стање поправи?





Стање Срба у Македонији се може поправити само дијалогом власти и преставника Срба. Претњама и позивањем на линч то може само да погорша ситуацију.





Колико и како би званична Србија, али и уопште сви Срби могли да помогну у томе?





Тренутно Србија даје велику политичку подршку ДПСМ, преко невладиних организација. Имамо велике проекте за које очекујемо да добијемо подршку Србије. Покушаћемо да се изборимо за држављанство Србије које и поред новог закона о држављанству који је усвојила Скупштина Србије не можемо да добијемо.




Разговор водио Младен Стевановић



Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: disidente на Април 17, 2010, 10:33:35
Не сум колатерална штета

Цитат
Не се чувствувам како колатерална штета. Координаторот секогаш ја носи одговорноста за се' што се случува во пратеничката група. Но, треба да се разбере дека координаторот на која било пратеничка група, па и на ВМРО-ДПМНЕ, не може да им го промени ставот на пратениците. Јас само замолив дел од колегите да не ги искажуваат јавно екстремните ставови за да не му направат повеќе штета на целиот процес. Сепак, одлуката ја носат самите пратеници.

http://www.utrinski.com.mk/?ItemID=06015838F644B440B8FC0A427D235C68

ПИЛАТ до ПИЛАТ !
ГРУЙО си ги мие рацете со БОНЕВА !
БОНЕВА си ги мие рацете со ПРАТЕНИЦИТЕ !
А ОДГОВОРНОСТА НИКАДЕ Я НЕМА !!!  ???  ???  ???
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: Daskal на Април 17, 2010, 06:36:45
шо би кажал Хорхе ако го запитат по впросо „Wash & GO и одам чист напред“  ;D....

Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: disidente на Април 22, 2010, 12:50:28
ВМРО-ДПМНЕ ги влошува меѓунационалните односи

 (http://www.picvalley.net/u/2119/13757102329406284551271890004vtJpB309eqQKdM2jE0i2.JPG) (http://www.picvalley.net/v.php?p=u/2119/13757102329406284551271890004vtJpB309eqQKdM2jE0i2.JPG)
Ермира Мехмети од ДУИ

Нашиот партнер гледа на интеграцијата во НАТО и во ЕУ како на некој вид опасност или загрозување на идентитетот,

Светлана Унковска

Во последно време во јавноста се слушаат разни варијации на тема што ќе преземете доколку и во јуни не се надмине спорот со името. Дали ДУИ има стратегија што ќе прави натаму?

Ние сме посветени на напорите за решавање на спорот до јуни. Многу сериозно ги сфаќаме и пораките од Вашингтон, како и од Брисел. Нивен заеднички именител е дека спорот мора да се затвори за да се отворат перспективите на државата. Нашиот принципиелен став е: мора да се размислува за алтернативи за компромисот, не за алтернативи за државата. Ако во континуитет се анализираат нашите позиции и дејствување, од формирањето на партијата до денес, ќе се согласите дека во ниту еден момент не сме отстапиле од ваквиот конструктивен пристап кон решавањето на спорот за името.

Повторно имаме предупредувања од европратениците Зоран Талер и Јоргос Шацимаркакис дека ако не се реши името на Македонија, и' се заканува дестабилизација од албанското население? Што значи тоа?

Досега се тврдеше дека Македонија може да опстои и без решение на спорот. Ако не го реши спорот нема да и' се случи меѓународна изолација и оти инвестицискиот бум, а со тоа и економската преродба, ќе продолжат со уште поголема динамика. Во практиката гледаме дека тоа не е токму така. Глобалната финансиска криза не ја заобиколи Македонија, стечајците секојдневно се пред Владата и пред Собранието. Комуникацијата со нашите меѓународни партнери станува се' потешка, особено по низа настани, настапи, изјави и преписки што се случија во последниов период, а за што сите сме сведоци. Доколку на оваа слика ги додадеме и кревките меѓуетнички односи, тогаш редно е да се прашаме која е формулата за излез од оваа состојба. Искуството покажува дека зачленувањето во НАТО и во ЕУ го нуди оптималниот одговор на сите внатрешни дилеми карактеристични за етнички, лингвистички и верски фрагментираните држави како Македонија и затоа мораме да бидеме фокусирани кон овој процес.

Коалицијата ВМРО-ДПМНЕ – ДУИ не функционира за многу значајни прашања, а Вашиот лидер Али Ахмети вели дека тоа е природно во демократијата. Сметате ли дека функционирате демократски?

Мислам дека нашите разлики се концептуални. Нашиот партнер, веројатно поради конзервативната матрица, се чини дека на интеграцијата во НАТО и во ЕУ гледа повеќе како на некој вид опасност или загрозување на идентитетот, на чувството на припадност или вредностите за кои тие се залагаат. Имам впечаток како да не се согласуваме со нашите партнери за прашањето како го разбираме консензусот. Според нас, тоа подразбира заедничко учество во креирањето на политиките, но имам впечаток дека партнерот под консензус подразбира единствено заедничко гласање за политиките. Ова е квалитативна разлика. Се разбира, во демократијата тоа не е штетно. Напротив, ќе даде некакви резултати, во најмала рака ќе понуди одредено искуство на градење функционална плурална демократија, а јавноста ќе оцени дали таквата политика е победничка или поразителна за државата.

Впечаток е дека што и да се случува, внимавате да не го налутите партнерот ВМРО-ДПМНЕ, односно премиерот Никола Груевски. Во јавноста се говори дека е така поради интересот за поделба на тендерите. Што Ве прави толку толерантни во оваа Влада?

Се чини дека некој намерно одбива да го признае тоа дека ДУИ се однесува одговорно. Намерно се создава клима, според која, одговорноста се претставува како инфериорност, слабост или, во случајов, толерантност. Се поставува прашањето, кое однесување е спротивно на ова и дали таквото однесување ќе понуди одговор на отворените горчливи прашања, како што е спорот за името?

Во една пригода рековте дека ВМРО-ДПМНЕ и нејзиниот лидер си го дуваат рејтингот дома, но Македонија надвор остава лоша слика? Дали ДУИ се чувствува како жртва, бидејќи изгуби многу од својот рејтинг?

Не сакаме политиката на национализам да ја претвориме во политика на државата и можеби затоа се добива впечаток дека нашиот рејтинг паѓа. Подготвени сме да го издржиме и национализмот на нашите партнери, доколку нивна цел е да се реши спорот за името. Но, во исто време мора да признаеме дека политиката на возвишување само на една нација, јазик и вера во етнички поларизирани држави е поразителна за државата. ДУИ, сепак, не е најголем губитник во оваа констелација.

Зошто се случува Вие и други членови на партијата да излегувате со остри ставови за одредени потези на ВМРО-ДПМНЕ и на Груевски, а веднаш потоа Ахмети да ја смирува ситуацијата?

Ми пречи тоа што некој, веројатно намерно, се обидува да ме претстави како опозиционер. Постои разлика во тоа да зборувате во име на сопствената партија или на коалицијата, или во име на опозицијата. Јас говорам единствено во име на ДУИ, исто како што ВМРО-ДПМНЕ инсистира да говори и да спроведува политики на ВМРО-ДПМНЕ. Дојдени сме во ситуација кога реакциите се сфаќаат и се толкуваат многу подраматично отколку акциите. Моите ставови се единствено реакција на одредени акции, политики. Драмата, сепак, е во акциите, според тоа, забелешките на јавноста не би требало да се однесуваат на реакциите.

Иако Законот за антидискриминација е оценет како неевропски, сепак, гласавте за него? Зошто поддржавте Закон што не е во согласност со европските демократски принципи?

Да, гласавме за неевропски закон за да демонстрираме единство во коалицијата. Ниту бевме дел од дискусиите во комисиите ниту на пленарната седница. Ќе поддржиме измени на Законот за да се усогласи со европските директиви.

Сметате ли дека и ДУИ, како дел од власта, ќе треба да ја понесе одговорноста за влошените меѓунационални односи?

ДУИ постојано укажува дека одредени политики на ВМРО-ДПМНЕ придонесоа за влошување на меѓунационалните односи. Отворено ги критикувавме и се спротивставивме на јазичната политика во образованието што ја турка ДПМНЕ, го критикувавме „Скопје 2014“, аргументирано објаснуваме зошто на Македонија не и' е потребно светилиште на плоштадот на главниот град итн. Сега е време да го слушнеме одговорот на ДПМНЕ. Доколку ДПМНЕ инсистира дека единствено таа е заслужна за успесите на Владата, тогаш единствено ВМРО-ДПМНЕ треба да биде одговорна и за неуспесите.

Што се случи со Вашите предлози за дополнување на проектот „Скопје 2014“ со личности од албанската историја?

Контроверзноста на „Скопје 2014“ и натаму ја бранува не само домашната, туку и меѓународната јавност. На самиот почеток сакам да потсетам дека ДУИ ниту беше дел од проектот ниту, пак, некаде се гласало во некаква процедура за усвојување на еден таков проект. Тогаш изјавив и се' уште сум на ставот дека на „Скопје 2014“ му недостасува само уште еден ѕид за формално да се одбележи линијата на поделба меѓу Македонците и Албанците. Начинот на кој беше промовиран, но особено содржината на проектот се најава за враќање кон еден стар концепт на градење на државата: концепт на дезинтеграција место интеграција, концепт на етничка доминација место мултикултурализам и дух на етничка рамноправност. ВМРО-ДПМНЕ, од друга страна, пак, инсистира дека етничката доминација не е цел на проектот. Сепак, реалноста покажува дека се избегнува дебата за него. Редно е да се прашаме зошто се избегнува дебатата, доколку тој проект не ги провоцира меѓуетничките односи. Така, понудата на личности од албанската историја е обид да ја санираме штетата што ја предизвика грандиозната најава за ребрендирање на главниот град. И сега сме во очекување на одговорот од ВМРО-ДПМНЕ.

http://www.utrinski.com.mk/?ItemID=2F7B61EC2AC02947A5CD2A5BFCE23216

Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: Anton на Април 22, 2010, 09:39:22
ERMIRA MEHMETI- ЦИТАТ


Нашиот партнер (ВМРО-СДСМ)гледа на интеграцијата во НАТО и во ЕУ како на некој вид опасност или загрозување на идентитетот,  
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: Daskal на Април 23, 2010, 03:47:22
ПИЛАТ до ПИЛАТ !


disidente Теута Арифи синоќа во предаването Win Win на Алфа телевизија со Оливера Трајковска го употреби апсолутно истиот израз за да ја опише спорната ситуцаија околу Законот за антидискриминација.

Сигурно знаеш дека копирањето е израз на врвна почит прво.
Второ, го потврдува  единственото здраворазумскот размислување на македонските БГ.
Трето, можеби Арифи го чита форумот.

Четврто да си бараш авторски права  ;D
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: ohrid1941 на Април 26, 2010, 01:59:08
робуваме на старите поделби

Разговор со приредувачот на Зборникот документи за Тодор Александров, д-р Зоран Тодоровски (http://forum.idividi.com.mk/forum_posts.asp?TID=4806&PID=531046)

27.06.2005

Неодамна промовираната книга „Сè за Македонија” којашто содржи документи и писма на Тодор Александров и ВМРО во периодот 1919 - 1924 година ја разбранува јавноста, а се јавија и досегашните суверени толкувачи на нашето минато. Со авторот на зборникот, историчарот д-р Зоран Тодоровски се осврнуваме на делото на Александров и на одгласите по објавувањето на книгата.

Според интонацијата од промоцијата на Зборникот, не се прави ли обид со валоризирањето на делото на Тодор Александров да се примени (до)сегашната југокомунистичка методологија - потенцирање на македонската државна идеја, а максимално криење на бугарското етничко чувство на нашите дејци, со што само кај нас префиксот ВМРО добива(ше) инородни идеолошки стереотипи?
- Во документите на Зборникот воопшто не се прикрива етничкото чувство. Меѓутоа, досега нашата историографија беше селективна и еднонасочна. Афирмирајќи ги комунистичките и левите струи во македонското револуционерно движење, неоправдано и ненаучно ги запоставуваше десните струи во истото движење. Таа ненаучна поделба го доведе народот, а особено нашата младина во една состојба на галиматијас. Треба да си признаеме дека 50 години во нашата историографија, во најголем дел, се пишуваа невистини од идеолошки аспект за Тодор Александров, затоа што и кај нас и во Бугарија 50 години историографијата ја диктираше една партија. Од 1990 година кога се урна еднопартискиот систем, се отворија архивите и дојдовме и до други вистини. Во овие изминати години други пишуваа и го валоризираа ликот и делото на Тодор Александров - значи тоа беа второстепени документи. Целта на овој зборник е да се презентираат изворните документи на Тодор Александров, што тој пишувал и за што тој се залагал, односно документи од прва рака, како што велиме ние историчарите.

Дел од јавноста и некои Ваши колеги историчари Ве обвинуваат дека промовирате зборник за човек кој се чувствувал како Бугарин. Кој наш револуционерен деец му противречел на Александров по тоа прашање?
- Речиси никој. Уште робуваме на поделбата на леви и десни. Во етничка, во национална смисла сите биле со исти сознанија, со иста свест. Во таа смисла не можеме да правиме разлика меѓу левите и десните. Уште робуваме на такви ненаучни и селективни поделби и ставање на црни листи, со коишто нашите историчари прикриваат одделни негативни страни на личностите што ги проучувале, на своите херои, за да не се урнат нивните митови. Па затоа тие така реагираат на зборник на документи, којшто всушност не го виделе. Тоа само говори за нивната општа човечка култура, а да не говориме за академска и историска етичност. Сè уште робуваат на старите сознанија, на приказните, и им пречат документите. Речиси сите наши дејци, од левицата и десницата во етничка смисла биле исти, сите се декларирале за Бугари. Исти биле и за самата идеја, целта на организацијата - самостојна, независна, обединета Македонија. Меѓутоа во методот и средствата за постигнување на истата цел, се разликуваа. Левите се залагаа за ослободување и создавање на автономна, независна и самостојна Македонија по легален пат, а десницата, односно Тодор Александров сметал ако не може да се дојде до слобода по легален пат, да се применат и револуционерни средства, или поточно да се дејствува преку вооружените четнички акции на организацијата. Би сакал да подвлечам, независно како некој се чувствувал, може да биде Французин, Русин, Ерменец, важно е за каква цел се борел во однос на Македонија, а тоа несомнено било, како што се потврдува од бројните документи на Тодор Александров - за самостојна, независна Македонија. Тоа е и денешниот идеал, да опстои нашата Република Македонија. Идеалот треба да биде ист и кај Албанците, Турците, Ромите, Власите, Србите. Да се зачува интегритетот на независна и суверена Република Македонија, без разлика кој како се чувствува.

Според Блаже Ристовски „Ѓорче Петров се борел за македонска национална свест и затоа бил убиен”?
- Претходно кажав дека тоа воопшто не е точно. Нека каже каде Ѓорче Петров се борел за македонска национална свест и како се декларирал. Можам да посочам стотици документи каде тој се декларира како Бугарин. Сите се декларирале како Бугари, и Мисирков. Погледенете ги текстовите на Ѓорче Петров од 1919 година во Билтенот на Привременото претставништво на бившата обединета ВМРО, а да не говориме за неговите новинарски прилози пред 1919 година. Секаде во етничка смисла се идентификува како Бугарин, исто како и сите други дејци на ВМРО. Не само што Ѓорче Петров како 20-годишно момче бил бугарски доброволец во српско-бугарската војна 1885 година, туку бил и кмет во служба на бугарската власт за време на Првата светска војна. Речиси сите дејци што припаѓале на левата струја на ВМОРО, па и Ѓорче, Димо Хаџи Димов, Арсени Јовков, Димитар Влахов и др., за време на Првата светска војна биле во служба на бугарската административна власт во Македонија како кметови и окружни началници.

Зошто бил убиен Ѓорче Петров?
- Околу убиствата треба некои работи да се разјаснат. Тоа се внатрешни, идејни судири, недоразбирања, што доведоа и до меѓусебни убиства во организацијата, не само од десната струја. Да не заборавиме, убиствата започнаа своеглаво од Јане Сандански, кога се убиени Борис Сарафов и Иван Гарванов без каква било одлука или решение на ЦК на организацијата. По Првата светска војна Ѓорче Петров беше владин службеник, односно претседател на комисијата за бегалци при бугарската влада на Стамболиски, којашто, заедно со српската влада, настојуваше да ја забрани и уништи ВМРО. Во таква политичка констелација во Бугарија, кога Земјоделската партија на Стамболиски отворено ù се заканува на ВМРО, се договара со српската влада, па дури и го потпишува Нишкиот договор во 1923 година за елиминирање на организацијата, што му останува на Тодор Александров, освен да посегнува по таквите, според него, непријатели на организацијата. Тој самиот вели: „Организацијата ќе се справи со сите непријатели на ВМРО и на Македонија”.

Новинарот Виктор Цветаноски обидувајќи се во „Утрински весник” да спротивстави бугарска (Тодор Александров) и македонска кауза, вели: „Сандански ја застапувал тезата дека треба да се работи меѓу македонскиот народ и на теренот да му се објаснува дека тој е посебен народ...”?
- Никаде Сандански нема таква изјава. Тој имал исти погледи и ставови како и другите македонски дејци од левицата и десницата, и тој се сметал за Бугарин. За него има малку документација, има повеќе другите што пишуват за него. И она малку што го напишал, кога кажува за населението во Македонија, никаде не спомнува македонски народ како посебен етнос, туку дека: „Во Македонија живеат Бугари, Турци, Албанци...”
Основно правило при проучувањето на историјата е да се обрне посебно внимание на изворот и на времето, кој го напишал или изјавил и кога, во какви политички околности. Во последните 60 години кај нас, во услови на еднопартиски комунистички систем, знаеме од каква провиниенција беа изворите и како требаше да се пишува. На пример, се цитира наводна изјава на Анастас Лозанчев: „Тодор Александров убил повеќе луѓе отколку што загинале за време на Илинденското востание”. Кој го рекол тоа? Кога го рекол? Тоа е многу значајно. Потребен е документ за потврда на веродостојноста. Тогаш и сега секој може да изјави, да каже нешто без каква било последица. Велат Тодор Александров убил стотици души. Денес никој не се прашува, по Втората светска војна нашата комунистичка власт - Тито, Колишевски, Страхил Гигов, Крсте Црвенковски, Вера Ацева - колку луѓе убиле тие? Никој не се прашува!? А, тие се народни херои, споменици им изградивме, не се чепкаат, уште се живи, имаат големи пензии. Никој не се прашува, колку луѓе испратиле на Голи Оток, колку беа стрелани и убиени без судење во Идризово. Тука не се прави никаква паралела. Кој е на власт, тој го диктира правецот на историјата и диктира какви споменици треба да се градат.

Венко Андоновски во својата колумна, божем неутрално осврнувајќи се на промоцијата на Зборникот, во најголем дел цитира автори кои негативно се произнесоа?
- По објавувањето на зборникот документи за Тодор Александаров се јавија многумина, повикани и неповикани, колумнисти и луѓе од најразлични професии. Меѓу нив и професорот по книжевност и истакнат романсиер Венко Андоновски, цитирајќи некави сознанија што ги стекнал од Катарџиев, бидејќи тој му го напиша предговорот на неговата книга „Македонија сто години по Илинденското востание”. Во едно интервју тој самиот призна колку малку знаел за нашето револуционерно минато, за неговите дејци. Неоправдано е еден македонски интелектуалец да не си ја познава сопствената историја, а да не заборавиме дека Венко Андоновски е израснат во една атмосфера, задоен од пишувањата на неговиот татко, кој наменски, со политичка директива пишуваше фељтони за тероризмот во ВМРО, за врховизмот и предавстата на Иван Михајлов. Таквиот публицистички памфлетски фељтон, што ù припаѓа на една идеологија од пред 25 години, преточен во ракопис под наслов „Сто години сегашност, публицистика за македонската кауза”, беше протуркан за објавување во 2003 година по повод 100 години Илинден.

Го открива ли Цветаноски фројдовскиот проблем на „македонската” историографска и општествена мисла, со наводната реченица на Сандански: „...треба да се работи меѓу македонскиот народ и на теренот да му се објаснува дека тој е посебен народ...” Не се ли Цветаноски и волунтаристичките толкувања на личностите од нашата историја, исход од позициите на великосрпскиот етногеограф Јован Цвииќ кој пропагирал дека македонските Славјани се флотантна маса којашто може да се преобрати во една или друга нација? Дали македонскиот народ имал несоодветно (за Цвииќ и Цветаноски) национално чувство, за некој да треба да му објасни што е?
- Што да ви кажам?! Треба со него да разговарате за овие работи. Читал, ама изгледа не дочитал или го видел тоа што сакал да го прочита. Ова се сложени работи и би требало да се изјаснат оние што имаат пристап и во документацијата и во досега објавеното.

Иван Катарџиев вели во „Утрински весник”: „Оние кои се залагаат за Тодор Александров нека ми кажат каде и кога Тодор Александров се заложил за македонскиот јазик, кога се заложил да ја поддржи книгата на Мисирков ‘За македонцките работи...’”
- Јас не познавам и други македонски дејци што се изјасниле на оваа проблематика. Нека каже истиот, кога Димо Хаџи Димов и Димитар Влахов во тие години, по Првата светска војна, како најистакнати претставници на левицата и на комунистичкото движење се изјасниле за македонско писмо и јазик, а да не говорме за Лазар Колишевски и другите наши комунисти до 1944 година, дали и тие се залагале за македонски јазик? За време на Кралството Југославија во нивните документи се велеше дека се Срби, нивните презимиња беа сменети на „иќ”. Кога овие наши прогресивни револуционери, комунисти, се побуниле и реагирале за тоа што им ги сменија презимињата? Тоа беа салонски револуционери. Дали кренале востание како што кренале комунистите во Бугарија 1923 година? Значи самите комунисти не се побуниле за својот национален идентитет. Па, до 1940-1941 година, до доаѓањето на Методија Шаторов Шарло за секретар на Партијата, Покраинскиот комитет на КПЈ за Македонија ги пишуваше своите прогласи на српски јазик. Многу прашања, многу дилеми. Овие наши историчари, наместо сами да си одговорат и да разјаснат многу дилеми, еднострано поставуваат прашања со што ја збунуваат јавноста.

Ако Катарџиев го напаѓа Тодор Александров за националното чувство, за односот кон македонскиот јазик..., не ги напаѓа ли и Гоце Делчев, Даме Груев, Пере Тошев..., кои по тие прашања имале ист став како Александров?
- Индиректно сите ги напаѓа, но еднострано, едни ги прикрива, ги селектира, а други ги оцрнува. Тој не е свесен што прави со оваа изјава. Дали тогаш имало официјално кодифицирано македонско писмо и македонски јазик? Со овие прашања тој самиот си поставува сопки.
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: ohrid1941 на Април 26, 2010, 01:59:26
(продолжува)

Вашиот колега Васил Јотевски ја цитира внуката на Гоце Делчев, Лика Чопова која, според него, сметала дека Александров е виновен за убиството на нејзиниот брат Тодор Чопов?
- За вакви работи треба пошироко објаснување, зошто дошло до тоа. На убиствата погрешно им се дава етничка и терористичка димензија. Се работи за Септемвриското комунистичко востание 1923 година во Бугарија, коешто нашите историчари го нарекуваат антифашистичко. Таа влада на Бугарија не беше фашистичка, тоа беше влада на Демократскиот сговор. Каков фашизам? Пред отпочнувањето на Септемвриското востание во Бугарија, ЦК на БКП преку своите претставници и преговарачи, Димо Хаџи Димов и Арсени Јовков постигнаа договор со Тодор Александров, односно со ВМРО, таа да остане неутрална, а востанието да се крене во сите делови на Бугарија, само не во пиринскиот дел на Македонија, каде што дејствувала организацијата. Меѓутоа, при кревањето на востанието, Окружниот комитет на партијата во Горна Џумаја не се придржувал на договорот и испратил еден востанички одред во Горноџумајско и Разлошко, којшто одредите и милицијата на ВМРО го оневозможиле во дејствувањето, при што биле убиени и неколку раководители, меѓу кои братот на Лика Чопова. Дел од раководството на тие чети, каде што биле Александар Бијнов и Владимир Поп Томов биле заштитени од четите на ВМРО, односно од Алеко Паша кој раководел со Петричкиот округ и бил близок до санданистите.

Во една телевизиска емисија Владо Поповски за Зборникот рече: „Од аспект на денешното национално чувство на македонските читатели, повеќе ќе им се допадне периодот 1919 - 1924, отколку тој од 1911 - 1919 година”. Ако има „денешно”, какво е поранешното чувство на македонските „читатели”?
- Треба да ги прашаме нашите стари како се чувствувале. Мислам дека тие се чувствувале како Македонци, но во тие времиња тоа најмалку им било важно. Важно било да преживеат. За себе знам дека во моето семејство сум воспитан во македонски патриотски дух, никако повеќе. Сум имал можност порано да разговарам со луѓе од разни краишта на Македонија. Кога сум ги прашувал како се чувствувале, некои ми велеле: „Многу знам, доаѓале едни, доаѓале други”. Тоа е случај со обичниот народ, а друго била интелигенцијата. Да не заборавиме, речиси целата македонска интелигенција избега во Бугарија, каде се школуваше и работеше. Нивниот сон, нивната мечта за Македонија не престанала. Уште повеќе таму се зголемила. На сите дејци сонот им бил ослободување на Македонија. Не сум сретнал кај некој од нив таа мечта да умрела.

Густав Влахов во својата книга „На пресвртница” („Студентски збор”, 1990), за татка му и за кажува дека се чувствувал Бугарин, а во преведената книга на ЦК на ВМРО (обединета), „Предавниците на македонското дело” („Култура”, 1983), оригинално издадена во Прага 1926 година, секаде се ползува терминот македонски Бугари? Зошто Катарџиев не ги прогласи Димитар Влахов и Димо Хаџи Димов за предавници?
- Прашајте го него. Треба со него да разговарате за сите овие работи. Димитар Влахов кога во 1944 година дојде во Македонија првите говори ги држеше на бугарски јазик. Тој имаше судир со Лазар Колишевски токму на оваа линија. Затоа долго време „Предавниците на македонското дело” не беа преведени кај нас. Дури Катарџиев ги издаде во 1983 година. Димитар Влахов имаше иницијатива брошурата да се објави, но Лазар Колишевски не дозволи. Тоа се случувало во педесеттите години пред самата смрт на Димитар Влахов.

Ќе добиеме ли зборник за периодот 1911 - 1919 година?
- Бидејќи долго време работев на периодот меѓу двете светски војни, оваа документација за периодот 1919 - 1924 ми беше попристапна и попозната. Тука се концентрирани поголемиот број мемоари, меморандуми, декларации и други циркуларни писма на ЦК на ВМРО, и оттогаш почнува едно понагласено барање на организацијата раководена од Тодор Александров до европските форуми за ослободување на Македонија и создавање автономна, независна, обединета и самостојна Македонија. Целта на организацијата била независна, обединета Македонија, или Македонија како посебна политичка единица во рамки на југословенска или балканска федерација. Што се однесува до политичкиот државно-правен статус, во документите никаде нема Македонија да се приклучи кон Бугарија или кон која било соседна држава. Во периодот на балканските војни, Првата светска војна и претходно за време на Младотурската револуција, има разни талкања и фази кога се одело и кон приклучување на Македонија кон Бугарија. Тоа мора да го гледаме од аспект на политичките конотации во тие околности. И тогаш во таквите политички проценки и околности, целта била да се ослободи Македонија - во рамките на Бугарија или како автономна држава.

Кој е виновен за убиството на Тодор Александров?
- Според моето сознание, за вакви атентати и убиства не постојат документи, наредбите усно се издавале. Меѓутоа, ако ги поврземе сите моменти и настани пред убиството, можеме да дојдеме до накаков заклучок зошто дошло до убиството? Кои биле инспираторите и наредбодавците? Со потпишувањето на Мајскиот манифест, со поврзувањето на Тодор Александров со Коминтерната и со обидот да се обединат сите македонски револуционерни сили, тој на некој начин се отргна од политиката на бугарската влада. Тоа можело да значи крај на таквата соработка и свртување на бугарската влада кон нови сили и луѓе во организацијата, односно да се елиминира Тодор Александров и на негово место да се донесе друг човек кој ќе ги спроведува нивните замисли. Меѓутоа, има и такви показатели дека убистото е еден вид одмазда за убиството на Јане Сандански, за чиј наредбодавец бил сметан Тодор Александров, имајќи предвид дека Александров бил убиен од војводите на раководителот на Петричкиот округ, Алеко Пашата, кој во младоста припаѓал на Серската група, односно на Сандански. Но, сепак сметам, како и многумина историчари, дека наредбодавците се одозгора, од бугарската влада.

Некои сакаат да ја оспорат тезата на Владо Поповски за големината на Тодор Александров од рангот на Гоце Делчев?
- За Тодор Александров, како и за Гоце Делчев, има песни. Да не заборавиме дека химната на ВМРО „Изгреј зора на слободата” се изведуваше на Првото заседание на АСНОМ и се пееше до 1947 година. Историјата сè памети и сè бележи. Во периодот по убиството на Тодор Александров, значи од 1924 до 1941 година во Бугарија, меѓу македонските емигрантски и бегалски маси, тој беше најомилен и најреспектиран македонски деец. Неговата фотографија, на прославите и соборите и на сите манифестации на македонските емигрантски организации и братства во овој период, секогаш го заземаше централното место, како неизбежна иконографија, далеку пославен и од Гоце Делчев. Без разлика, сакале ние да признаеме или не, Тодор Александров беше најголема величина и уживаше најголем авторитет во организацијата. Сите го почитуваа, и оние што го убија, и левите и десните, и михајловистите и протогеровистите. Го чувствуваа како најголем авторитет, душа на организацијата, водач што се грижеше за сите морални кодекси на организацијата и за отстранување на сите негативности и посегања врз организацијата.

Зошто имало толку меѓусебни убиства во ВМРО?
- Тоа е една од слабостите на самата организација, што се реперкуира во натамошното нејзино дејствување. Внатрешните борби биле главната причина за ослабнување на самата организација, наместо нејзините сили да се насочуваат кон борбата за ослободување на Македонија. Меѓутоа, се премолчуваат и други, многи поголеми убиства и масакри на левицата, односно на комунистичкиот фактор во Бугарија и кај нас. На пример, во април 1925 година во Софија се случил познатиот атентат во црквата Св. Недела, којшто го извршија активисти на Бугарската комунистичка партија. Околу 150 бугарски генерали, високи офицери и граѓани беа убиени, а ранети околу 500 луѓе. За тоа доскоро се молчеше. А, да не говориме што притоа е разрушен еден сакрален објект од големо културно и историско значење. Значи еден терористички акт, како дело на комунистите се оправдува, се премолчува, не се критикува. Да не зборуваме за Гулази, Сибири, Голи Отоци...
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: disidente на Април 30, 2010, 12:09:59
ИНТЕРВЈУ: ЉУБЕ БОШКОСКИ, ПРЕТСЕДАТЕЛ НА ОБЕДИНЕТИ ЗА МАКЕДОНИЈА
Предвремени избори за спас од нашиот Коперфилд


Цитат
На 19 мај ќе биде изречена конечната пресуда. Доколку бидам повикан од Трибуналот, ќе одам. Очекувам добра завршница и за мене и за Јохан Тарчуловски, свесен дека и од ова режимот ќе направи цели фестивали, трошејќи огромни државни пари

Оптимизмот за предвремени избори го темелам токму врз демантите на оваа влада. Зашто четири години од доаѓањето на власт, во нивниот пропаганден, виртуелен, нереален свет едно и' нудат во јавноста, а друго спроведуваат во практиката, вели претседателот на Обединети за Македонија, Љубе Бошкоски.

http://www.dnevnik.com.mk/?ItemID=7C961D7113A13C4582F49AD628D8296C
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: Anton на Мај 01, 2010, 09:23:44
http://www.a1.com.mk/vesti/default.aspx?VestID=122696

Кирилов: Ако вие се чувствувате како Македонци тогаш ве признаваме
Тања Милевска  Коментари (0)     
 
 
01.05.2010 20:05 
 
 
 
Г. Кирилов, добре дојдовте, вие и дел од останатите членови на парламентот побаравте средба со еврокомесарот за проширување, Г. Штефан Филе. Би сакала да знам за што ќе дискутирате зашто веќе спомнавте дека Македонија е главна тема.

Какви се вашите барања?

- Главната причина е сите членови на парламентот во Бугарија да го покренат прашањето за третманот на македонските граѓани на кои бугарското им е второ државјанство. Најдобар пример за тоа што ќе се дискутира е агонијата на Спаска Митрова, случај во кој што сметаме дека станува збор за кршење на човековите права. Таа е мајка, долго време е жртва на лош третман. Не знам што е причината за тоа, ама ќе разговор со него за тоа и како што знаете, веќе сме го споменале проблемот.

Значи барате прашањето да стане дел од извештајот за прогрес од Комисијата?

- Се уште нема да дискутираме за извештајот за прогрес, ама сигурно ќе зборуваме за овој сериозен проблем.

Сакате да извлечете заклучок за општата ситуација со човековите права во Македонија, освен конкретното прашање?

- Во глобала, ако имало нарушување на човековите права и ако тоа е случај и со Спаска Митрова и ако имало драстично нарушување, тогаш мора да се дискутира за тоа. Ако има и други прашања поврзани со правниот систем, со тоа како судот го решил нејзиниот случај, јасно дека и тоа создава проблеми.

Ќе разговарате за македонското малцинство во Бугарија и за македонската политичка партија ОМО Илинден Пирин?

- Што се однесува до малцинствата, таканаречените „малцинства“, околу тоа веќе се поставени европски стандарди. За секој што чувствува дека е дел од некое малцинство, има право на тоа. Тоа е работа на правниот систем и не е дел од нашата дискусија зашто не сум убеден дека има такви малцинства во Бугарија. Но ако некои одлучат дека се малцинство, правниот систем треба да се погрижи за нив и сметам дека тоа е во ред.

Во Германија сигурно нема австриско малцинство. Секако. Ама Европскиот суд за човечки права донесе две-три одлуки за ОМО Илинден Пирин. Зошто Бугарија не ги почитува овие одлуки?

- Јас сум за тоа, како што веќе ја кажав мојата визија за тоа. Колку што знам ова е прашање што политички се експлоатира, ама ако има доволно причини за судско разгледување, законот треба да се спроведе и ако сакаат да се регистрираат треба се регистрираат.

Дали го признавате македонскиот идентитет?

- Па, се работи за самоопределување. Да бидеме реални. Во Македонија веќе долго време се гради нација, главно по Втората светска војна. Луѓето кои по потекло се сметаат Македонци треба да имаат право и исто така и нацијата има право. Никој не смее да каже „Ти се чувствуваш како Македонец, ама не си“. Тоа е европски стандард според кој треба да се раководиме и ако граѓаните така се чувствуваат треба да имаат право да се нарекуваат Македонци.

Многу сте толерантен и либерален во поглед на вашите ставови кон македонското прашање. Значи ли тоа дека ќе го покренете тоа прашање во Бугарија и дека ќе ги поттикнете бугарските власти да го признаат македонското малцинство?

- Прашањето е решено.

Во Бугарија?

- Јасно е и во Бугарија. Има еден проблем. Во вашата влада и администрација има многу луѓе кои во последниве неколку децении градат кариери преку поттикнување на анти-бугарски чувства. Бугарите немаат негативни чувства, имаат позитивни чувства што се историски засновани и Македонците ги сметаат за браќа. Треба само заедно да ја прославиме историјата. Јасно е дека имаме заедничка историја, во спротивно немаше да дискутираме за тоа. Сакаме да изградиме добрососедски врз основа на таа историја, а врз основа на националистички чувства.

Значи, ги признавате македонскиот јазик и идентитет?

- Ако македонците така се нарекуваат, секако дека ги признаваме. И иако јазиците ни се слични, ако вие велите дека вашиот јазик е засебно создаден јазик, ние треба да го признаеме.

Каков е ставот на Бугарија во однос на спорот со името помеѓу Македонија и Грција? Што мислите за тоа?

- Можам да ви го кажам мојот став со кој мислам дека многумина се согласуваат. Бугарија прва ја призна Македонија под нејзиното уставно име. Тоа беше благодарение на позитивните чувства што постоеа тогаш, но и сега. Причина за тоа беше и опасноста Македонија да биде нападната, така што беше неопходно беше признаеме за да имаме мир во соседството. Но, има и едно големо „но“, за жал вие не третирате исто како што ја третирате Грција. И покрај тоа што Грција ви прави проблеми околу името, а Бугарија прва го призна истото. Ние не гледаме добрососедски односи кон Бугарија, забележуваме омраза, негативни чувства, медиумите шират јазик на омраза и тоа секако не загрижува.

Остатокот од разговорот погледнете го во видеото.
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: Anton на Мај 19, 2010, 09:19:47
http://www.focus-news.net/?id=f14863

Ангел Джамбазки:
Трябва да се възстанови българското гражданство на наследниците на българите, които са имали такова към 1944 г.  19 май 2010 | 05:48 | Агенция "Фокус"

Какво липсва в новия Закон за българското гражданство, кой трябва да получава български паспорт, какво трябва да залегне в Закона за българските общности в чужбина? По тези и други въпроси Агенция „Фокус” разговаря с Ангел Джамбазки, зам.-председател на ВМРО.

Фокус: Г-н Джамбазки, как оценявате промените в новия Закон за българското гражданство?
Ангел Джамбазки: Доколкото съм запознат с него, идеята му е да облекчи процедурата по даване на гражданство на нашите сънародници, които са българи по произход. Това е важното за ВМРО и това е важното за българската нация – да бъде облекчена във времето процедурата по даване на гражданство на българите по произход. Това са нашите сънародници, които не по тяхно желание и воля са останали извън днешните граници на България. Нормалната процедура за гражданска натурализация нас от ВМРО не ни вълнува толкова.
Фокус: Според вас липсва ли нещо в този закон?
Ангел Джамбазки: Нещо много важно беше изпуснато в този закон – нещо, което ние сме повтаряли много време, и което до голяма степен би облекчило наплива от желаещи за получаване на гражданство и би решило справедливо един незавършен български национален въпрос – да се възстанови българското гражданство на наследниците на тези българи, които са имали такова гражданство към 1944 г. Както е известно, 1944 година заварва българите в днешна Република Македония, в Беломорието, в Западните български покрайнини с българско гражданство. Те са били поданици на тогавашното царство България. Това гражданство България не им го е отнемала по никакъв начин, но след подписването на парижката система от мирни договори това гражданство е било забравено и пренебрегнато. Реално погледнато, всички наследници на тези хора са български граждани, тъй като техните родители са били български граждани. Трябва българската държава да възстанови това гражданство с един еднократен акт. Това не е прецедент в новата българска история. Доколкото ми е известно, 90-те години е било възстановено по този начин българското гражданство на наследниците на българските евреи, които заминават за държавата Израел. Това е напълно нормално и би решило до голяма степен българския национален въпрос и би облекчило цялата процедура по даване на гражданство с хиляди молби, които затрупват Министерството на правосъдието и Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ). Бихме могли да си го спестим този въпрос. Просто Народното събрание трябва да приеме един много кратък закон със следния текст: „Възстановява се българското гражданство на всички български граждани към 1944 година и на техните наследници”. Това ще бъде много справедливо за тези хора, тъй като те не са губили гражданство. Няма нужда и не е нормално наново да търсят, да чакат на опашки и да искат държавата да им възстановява нещо, което не им е отнемала. Това е единствената ми забележка към промените в закона, иначе духът му е в положителна посока – да се съкрати времето и да могат българите от близката чужбина да възстановяват по-лесно българското гражданство. Ако бъде възстановено гражданството, ще бъде поправена една несправедливост.
Фокус: Възстановяването автоматично ли трябва да стане?
Ангел Джамбазки: Еднократно и автоматично. Тези хора са наследници. Както ние сме български граждани, тъй като нашите родители са български граждани, така и тези хора, които днес живеят в Македония, западните български покрайнини, Беломорието, те имат същото основание да нарекат себе си български граждани, тъй като техните родители са били български граждани и това гражданство не е отнемано по никакъв начин, нито е отпадало. Те са го имали, просто нашата държава се е направила, че не е съществувало и така удобно го е забравила в годините.
Фокус: Няма ли да е некоректно автоматичното възстановяване на българското гражданство, защото е възможно българите зад граница да са променили своето самосъзнание в годините от 1944 г. насам?
Ангел Джамбазки: Може, ние не им го налагаме. Възможно е да се приеме такъв закон и да се каже: „На всички наследници на тези хора им се възстановява гражданството”. Това може да стане с един елементарен административен акт – например те да поискат да им бъдат издадени паспорти, но без да чакат цялата процедура по одобряване, да ги следи ДАНС, СДВР, МВР, да отпадне цялото това висене по коридори, чакането пред агенцията, доказването, че са българи – просто да поискат български паспорти. Ако разбира се, в някакъв срок не поискат паспорти, значи те не се чувстват българи и нямат нужда от него. Но това ще облекчи и премахне тези стълпотворения, опашки, напрежения. Има и нещо друго – в съседните ни държави, говоря за Сърбия и за Република Македония, много некоректно използват тази спънка, която нашата държава така неразумно е оставила – с чакането, с опашките, с посредниците, и водят една много фина и много противобългарска пропаганда. Намесват се посредници, вземат пари, вървят слухове, че българската държава е корумпирана, че чиновниците вземат пари, за да издават паспорти и т.н. Всичко това може да отпадне – с един еднократен акт, с който се възстановява гражданството, на който поиска да му бъде издаден паспорт. Който не поиска, няма да получи паспорт. Това нещо ще премахне предпоставките и причините за корупция.Фокус: Фокус: Какво могат да направят българите в страни, в които не е позволено двойното гражданство? Какво се случва с хората, които искат да имат и български паспорт, но законите в съответната страна не го позволяват?
Ангел Джамбазки: И в България не е позволено двойното гражданство, но няма санкция на практика – ако придобиеш друго гражданство, не ти се отнема българското. То вече е въпрос на избор. Ако хората с българско самосъзнание, например в Молдова, преценят, че емоционално, морално и всякак искат да бъдат български граждани и придобият българско гражданство, ако местното законодателство предполага отпадането на молдовското, може да се окаже, че са само български граждани, но това вече е въпрос на личен избор.
Фокус: Как ще повлияе промяната в закона за отпадането на фигурата на посредника чрез подаването на молбата за гражданство лично?
Ангел Джамбазки: Задължително ще отпаднат посредниците. Така и трябва да стане. Цялата процедура ще стане изключително облекчена, изключително полезна и по-лесна, ако гражданството се възстанови на всички еднократно.
Фокус: Има ли опасност да намалее броят на подадените молби заради необходимостта лично да се подава молбата? Много хора няма да могат да пътуват на далечни разстояния.
Ангел Джамбазки: Сегашната промяна има добър замисъл – да премахне посредниците, но пък ще бъде пречка за тези, които не могат да си позволят, нямат възможност, не са запознати с процедурите. Затова нашето по-добро решение е това, което ви казах – еднократно се възстановява, после идват и си подават веднъж искане да им бъдат издадени паспорти и толкоз. Замисълът на сегашната промяна я разбираме и има логика – да отпаднат посредниците, но пак би могло да се създаде известна пречка.
Фокус: Според ВМРО – кой трябва да получава българско гражданство?
Ангел Джамбазки: Хората, които декларират български произход, българско самосъзнание – те трябва да го получават. В момента има десетки случаи, доколкото на мен ми е известно, на хора, които нямат българско самосъзнание, но вече са успели да се доберат до българския паспорт – албанци, сърби. Доказвайки, че са родени в Република Македония, те някак си успяват да се доберат до българско гражданство, докато хора, които безкористно и нормално се борят за това да си възстановят гражданството, им се налага да чакат с години. Има случаи, в които чакат по две-три години да станат български граждани, което за тях понякога е сериозна обида.
Фокус: Необходими ли са други промени в Закона за българското гражданстово, които е трябвало да се направят, освен възстановяването на гражданството за наследниците на хората, които към 1944 г. са имали български паспорт?
Ангел Джамбазки: Чисто технически е възможно да се направят доста неща, но това, за което говорихме, е основата и би било акт на държавничество от страна на българското правителство – да признаеш, това е много сериозен политически акт, да признаят тези хора, които дълги години, десетилетия наред са били забравени, било е мълчано, българската държава се е отказала да ги защитава и да ги признава. Това ще бъде един акт на закъсняло признание за тяхното българско самосъзнание и национална принадлежност. Това е основното, оттук нататък могат да се правят десетки промени в действащата нормативна база, но те ще бъдат сравнително малозначни пред този акт на възстановяване на гражданството.
Фокус: Какво трябва да залегне в Закона за българските общности в чужбина?
Ангел Джамбазки: Това е много дълга и много сериозна тема. Би трябвало да залегне последователната българска държавна политика – на изграждане на тези общности, на държавна помощ за учебни заведения, в които се преподава и се учи на български език, да се изградят нашите сънародници като едни нормални и равни на всички останали граждани хора. Тази политика трябва да е дълготрайна, последователна, без някакви спадове и епизодични присещания за тези хора и без гледане на тях с някаква екзотика или като на хора втора ръка. Много сериозен документ е това и трябва да се поработи над него много внимателно, тъй като това е една от възможностите България да преодолее демографската криза, в която се намира в момента. Знаете, че в Бесарабия, на територията на бившия Съветски съюз, има много големи български национални общности, които живеят там още преди освобождението от турско робство. Те биха могли да бъдат отговора на тежката демографска криза на българското общество, биха могли да помогнат за възраждането на българската нация, защото това са наши сънародници, хора, които помнят своето потекло, осъзнават своя български произход. С една обмислена и целенасочена държавна политика биха могли да помогнат за преодоляване на отрицателния демографски прираст.
Фокус: Такова мнение изказа и министърът за българите в чужбина. По какъв начин тези хора, които не живеят в България, биха помогнали за повишаване на прираста? Смятате ли, че с възстановяването на българското гражданство сънародниците ни зад граница ще се убедят да се върнат в родината си?
Ангел Джамбазки: Да, ако им създадем подходящи условия. Знаете, че в големи територии на днешните граници на България има големи празнини. Има много големи селища и територии, които са абсолютно обезлюдени, които се превръщат в изостанали стопански краища, не се обработва земята, а тя е добра, плодородна за обработка. Ако създадем нормални възможности за нашите сънародници, те биха могли да се върнат, да обработват тази земеделска земя, да правят същото, което правят днес на територията на Бесарабия, Молдова или Украйна, но да го правят в България при по-добри условия, защото все пак България е член на Европейския съюз. Биха имали една по-добра жизнена възможност и перспектива стига българската държава последователно да създаде тези условия, да ги върне и да им даде възможност да придобият собственост в десетките европейки селища в цяла България. Като погледнем близките 100 км зад Стара планина – Врачанско, Видинско, Монтанско – там има възможности, но няма хора, които да обработват земята. Особено тези наши сънародници, за които говорим, живеещите на територията на бившия Съветски съюз, те са точно такъв тип – работливи, трудолюбиви, свързани със земята – нещо, което българите в границата на страната малко са позабравили.
Аделина ГЕОРГИЕВА
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: Daskal на Мај 19, 2010, 06:24:34
кога сме кај БГ гражданства еден апсурд .... србино чекал да земе за да се офајди...

цццц

http://www.dariknews.bg/view_article.php?article_id=530089

оваа ли е национален интерес http://www1.gong.bg/view_article.php?article_id=136043 или 50.000 човеци кои вече 4 години чекат за БГ граждаство

така да предлогот на Ангел Джамбазки треба сериозно да се разгледа
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: Anton на Мај 21, 2010, 04:41:40
http://www.makedonskosonce.com/PIRIN/arhiva-napisi%20Pirin/2010/05/17/16-41-FROG.mht

Вида Боева, съратничка на Ванчo Михайлов: Македонската държава да признае българската си идентичностЧетвъртък, 10 Януари 2008A+
A-
     Вида Боева е дългогодишна сътрудничка на Иван (Ванчo) Михайлов – от 1963 година – чак до смъртта му през 1990 г. Целият си живот тя свърза с борбата за освобождение на Македония и с битките за запазване на българщината в нея.



интервю на Ана Кочева





 











- Добре дошли от Рим! Вие не си идвате много често, затова бихте ли маркирали накратко някои основни моменти от Вашата Биография?





- Казвам се Вида Боева, по съпруг Антон Попова. Родена съм в българския Йерусалим – град Охрид, сега в Р Македония. За всеки истински българин този старинен град – една от столиците на средновековна България – е истинска светиня. Аз съм българка, и по-точно македонска българка, както по майчина, така и по бащина линия. Може да се каже, че най-малко отпреди пет-шест поколения родът ми винаги е бил чисто български.





- А как се озовахте в Рим при Иван Михайлов и колко време работихте при него? 





- Две години (след завършването на средното ми образование в Македония) бях студентка в Белградския университет. По онова време по-лесно можех да се сдобия със задграничен паспорт. „Демократът” Тито флиртуваше със Запада и не ограничаваше студентите по икономически съображения да посещават западните страни. В Югославия липсваха редица стоки, които се набавяха най-вече чрез посещения в Триест, Италия. Мечтата ми беше да се срещна с моя български приятел Антон Попов, който преди това беше политически емигрирал в САЩ. Той беше напуснал нелегално комунистическа България, но безгранично обичаше Родината си и родния си Пирински край. С риск за живота си успя да избяга и от комунистическа Югославия на Тито; премина през емигрантските лагери в Италия, които, разбира се, нямаха нищо общо с югославските концентрационни лагери. Трябваше на всяка цена да се срещна с Антон, с когото още в Македония си бяхме дали обет за вярност пред богинята на любовта.





 Връзката ми с Иван Михайлов беше осъществена именно чрез Антон Попов. Взех разрешение за политическо гражданство в Италия, продължих следването си там, но вече на свобода – в Римския университет. В Рим се срещнах с Ванчo Михайлов на 5 септември 1963 година. Останах на работа като негова сътрудничка до края на живота му – до 5 септември 1990 г., т.е. цели 27 години. Живота си – моя и на моя съпруг Антон Попов – свързахме с живота на Ванчo Михайлов, т.е. с борбата за освобождение на Македония и с битките за запазване на българщината в нея. Под изключително компетентното и последователно провеждано ръководство на големия политик, теоретик и стратег ние работехме легално било в Италия, било в САЩ за възтържествуването на истината за българския етнически характер на Македония. Борбата не беше лека, като се има предвид непоследователността на българските правителства по македонския въпрос през всичките тези следвоенни години. Единствено последователна и докрай провеждана в света бе само българската национална линия, очертана от големия ум на нашата епоха – Иван Михайлов. Неговите многобройни трудове са влезли вече в златния фонд на българската и световна историческа наука.





- По какъв начин се осъществяваше връзката с Македонската патриотична организация (МПО) зад океана? Имам предвид как Иван Михайлов е ръководил организацията от дистанция, от Рим?





- Свързващо звено беше моят съпруг Антон Попов. (Щастие е, че Ванчo стана и наш кум по-късно.) Попов живееше в Щатите, беше американски гражданини. И той, и аз членувахме активно в МПО. Известно е, че тази българска организация, която се бореше за свободата на Македония, имаше такъв здрав характер, благодарение на твърдо провежданата програма, предначертана от нейния идеен и следователно фактически ръководител. Като такъв го приемаха и българите в Македония. Всички петиции, протестни писма, резолюции, осветления до чуждите държави за българската етническа принадлежност на славянското население в Македония, както и обясненията за изкуствения характер на т.нар. книжовен македонски „език”, повтарям, абсолютно всичко, излезе изпод перото на Иван Михайлов. Това обаче съвсем не означава, че предложенията на нашия ръководител не са били обсъждани от участниците в централните комитети и на конференциите на МПО. Михайлов беше толерантен към мненията на съратниците и непримирим към изменниците на каузата. Не си спомням също така да са били извършвани някакви съществени корекции в предложените от него текстове.





  Органът на МПО „Македонска трибуна” с главен редактор Антон Попов ( в годините от 1972 г. до 1982 г.) осъществяваше идейния курс на Иван Михайлов. Всички политически статии, които представляваха главното оръжие срещу поробителите, а също така и които отваряха очите на политиците и учените по света, бяха написани преди всичко от Иван Михайлов. Той непрекъснато чукаше по дипломатическите врати, за да обяснява, че съществуват още две части от българската земя, които все още тънат в духовно и физическо робство, в буквалния смисъл на думата.





- В Рим излизаше и вестник „Македония”. И в него ли Ванчo Михайлов е имал пряко участие?





- Да, разбира се! Под неговата ръка се списваше вестник „Македония” на четири световни езика: италиански, френски, английски и немски. Този факт представлява още едно доказателство, говорещо не само за неговия неспокоен дух – да се пише колкото е възможно повече и повече за Македония, - но също така и за безпределната му любов към поробените македонски българи в Сърбославия и Гърция.





С щедрите дарения на нашата емиграция в Америка, Канада, Европа и Австралия той издава написаните четири тома: ”Младини” и трите тома под общо заглавие „Спомени”. В тяхната подготовка (по отношение на техническата редакция) ние взехме живо участие. Моят съпруг е преписвал и коригирал в една схлупена стаичка негов ръкопис, докато е бил в лагер в Италия още през 1957 г.





- Говори се, че е написан V-ият том от „Спомените” на Иван Михайлов. Каква е неговата съдба?





- Петият том от „Спомените” на Иван Михайлов е написан от него отдавна. В този смисъл можем да кажем, че е готов. Предстои обаче неговото отпечатване. Добре би било, той да излезе в Скопие в оригиналния му вид и на автентичния му език – книжовния български, а не адаптиран – на сегашната измислена писмено-регионална норма.





- А какво мислите за днешната държава Р Македония и какво е нейното бъдеще?





- Съвременната македонска държава би могла да има бъдеще, само ако признае своите етнически корени и своята българска етническа идентичност. Днешното й признаване като политически субект не е достатъчно. Дори Европейският съюз и ООН още я „признават” под смешното име БЮРМ. Вардарска Македония беше под дълго сърбокомунистическо робство, поради което натрупа многобройни, и то основни, проблеми за разрешаване. Фундаментален въпрос е възвръщането на книжовния български език в училищата, университетите, учрежденията и църквите, което ще означава признаване от самата държава, че славянското население в Македония е българско. Само тогава тази държава ще бъде спокойна и ще има мирно бъдеще. Но стане ли това, тя ще бъде погубена от собствените си стопани, ще бъде задушена от собствените си ръце.





  Някои допускат, че всичко щяло да се уреди самò по себе си – с евентуалното й влизане в ЕС. Но и тогава Македония ще бъде обречена на гибел. Европейската общност няма да реши вътрешните й противоречия, свързани с идентичността на изконното население в областта, което пък би могло съвсем да изчезне от географската и етническата карта на Балканите. Ще изчезнат дори и измислените съвременни „македонци – потомци” на Александър Македонски.





  Ето ви едно сравнение – италианците нищо не са загубили, а дори са спечелили с влизането си в Европейската общност, защото тяхната нация е стара и призната (като българската) и защото те не са минали през огъня на духовното и физическо опустошение от страна на гърци и сърби, нито през второто сърбокомунистическо робство. Възстановяването на истинската (българска) идентичност е условие за трайна стабилност и самосъхранение, самоуважение и уважение от чужденците.





- В този смисъл как би трябвало ние, днес, в 21-ви век, да се отнасяме към населението във Вардарска Македония?





- Към нашите братя и сестри във Вардарска Македония трябва да проявяваме любов и търпение, така както апостолите са проявявали към заблудените. За това трябва да помогнат и българските власти, които все още забавят даването на българско гражданство по бюрократични причини. Ще дойде ден, когато македонските българи ще бъдат благодарни за тази подкрепа!


Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: disidente на Мај 23, 2010, 11:01:21
Ген. Михо Михов: Връзката между пилота и машината е като връзката между мъжа и жената

23 май 2010 | 06:00 | Агенция "Фокус"

Научна конференция и въздушни демонстрации по повод 100 години Българска авиация ще се проведат на летището в Долна Митрополия на 22 и 23 май. Инициатори са ВВС на Република България, УС на Фондация „Български военновъздушни сили”, УС на Българската авиационна асоциация. За дните на авиационното образование и националните летателни школи Агенция “Фокус” разговаря с ген. Михо Михов.
Ген. Михо Михов е началник на Главния щаб и командващ ВВС в периода 1992 – 1997 година. От 1997 до 2002 година е началник на Генералния щаб на Българската армия.

Фокус: Ген. Михов, като бивш командващ на ВВС – къде е мястото на Военновъздушните сили сред останалите родове войски?
Ген. Михо Михов: Много ми харесва и допада този въпрос, затова, защото Българската авиация като род войски от вида въоръжени сили е на едно от призовите места в течение на нейната стогодишна история. Тези години са доказали, че авиацията не е само идея, наука, образование, но тя е преди всичко икономика, транспорт, средство за воюване. Смятам, че отговорността на днешните поколения действащи и бивши авиатори е да прехвърлят нашата авиация от миналия век в настоящия. Защото това ми дава повод и да разсъждавам върху думите на Йордан Радичков, че всяко нещо, което е над сто години, т.е. вековно, то е извън нашата власт. И ние трябва да проявим мъдрост, за да поддържаме тази роля и място на авиацията, доколкото тя ни извиси и в космическата орбита с нашите двама космонавти.
Фокус: Авиацията и авиационната подготовка изглеждат доста скъпо мероприятие. Има ли смисъл държава като България да инвестира в нея, при условия на членство в НАТО?
Ген. Михо Михов: Националният суверенитет е нещо съкровено, въздушният суверенитет – още повече. Онзи, който няма защитата на своето небе, той може да изгуби и сушата, и морето, не просто от завоевателни стремежи, а от всякакви посегателства, в това число – икономическа инвазия, загуба на влияние в света, дори тогава, когато твоята нация, с доказала се стогодишна авиация, вече губи престижа и авторитета на своето присъствие. В този смисъл искрено се радвам на мъдростта и на министъра на отбраната, наш бивш колега, ген. Аню Ангелов, който пое патронажа на събитието в Долна Митрополия, посветено на тази стогодишнина, като първа проява. Вчера и днес се провеждат дните на авиационното образование и националните летателни школи, които се провеждат в люлката на нашата авиация Долна Митрополия.
Фокус: Нещо повече да кажете за събитието което се провежда тази събота и неделя?
Ген. Михо Михов: Доколкото авиацията все пак и тази година страда от липса на средства, а може би и от липса на достатъчно любов и отношение на политическо и държавно ниво, това е едно „дрънване на камбаната” по повод тази стогодишнина. Вчера се проведе научна конференция, която поставя на дневен ред въпроса за авиационното образование в балканско-черноморския регион на нашия континент и на ЕС и на НАТО. Във втория ден е истинският авиационен празник, който прехвърля поколенията авиационна техника, стоящи на земята като показ, и летящи във въздуха като реална демонстрация на мощ и възход, към идущи поколения, които трябва да учат в това училище, в този факултет, в този университет и в тази учебна база. Това е първата проява, посветена на стогодишнината на нашата авиация, и тя трябва да даде сигнал, че авиацията трябва да се съхрани, да се опази. Икономическа криза или други политически проблеми могат да я удрят, но нашата българска нация трябва да съхрани онова, което се е родило като идея преди сто години, като организация се е развило и преминало в редица войни с патриотизма на нашите пилоти и авиационни специалисти.
Фокус: На този фестивал ще посрещнете чуждестранни гости. Съизмерими ли са уменията на българските пилоти с тези на чуждестранните им колеги?
Ген. Михо Михов: Никога не съм се съмнявал в уменията на българските пилоти. Дори и при малкия нальот, който реализират в своята годишна подготовка, те се представят умело, успешно. Това се демонстрира много често и на летищата в „Авиано”, в други европейски страни и страни от НАТО. Както и в момента на Граф Игнатиево, където гостува ескадрила F 15 Eagle. И което е твърде показателно и интересно, този самолет ще участва и на този празник в Долна Митрополия днес. Много се надявам и нашите първи държавници да уважат това събитие и да поемат своята отговорност за бъдещето на авиацията.
Фокус: Кои са най-големите световни сили в авиацията и на какво можем да се учим от тях?
Ген. Михо Михов: Световни сили в авиацията, ако започнем от нашия регион, са нашите съседи – Турция. Не бих казал, че Гърция стои по-назад, и по количество, и по мощ на своята авиационна групировка. Но като подготовка на пилотите, това е наистина показателно. Учим се от САЩ, и от Русия, и ще продължаваме да се учим.
Фокус: Каква е връзката между пилота и машината?
Ген. Михо Михов: Тя е нещо като връзката между мъжа и жената. Постоянно едно стремление да са заедно и да са едно цяло.
Фокус: В стогодишната история на Българската авиация има ли момент, който на Вас ви е особено скъп?
Ген. Михо Михов: На мен ми е много скъп моментът, когато през 1995 година проведохме един знаменателен вечерен парад на летище Сарафово, Бургас, и малко преди това вдигнахме във въздуха над 70 самолета в едно противоборство на нашата авиация с мнимата противникова авиация. Тези неща показват, че тогава пилотите си повярваха: да, нашата авиация ще я бъде. Но не казвам, че сегашното време е по-различно, защото имаме притеснения и за авиационния факултет, за авиационната база, за авиацията като цяло. Затова смятам, че тези два дни в Долна Митрополия дните на авиационното образование и авиационните школи ще бъде едно знаменателно събитие с държавническа отговорност.
Фокус: Каква е връзката между гражданската и военната авиация?
Ген. Михо Михов: Гражданската и военната авиация винаги са произхождали една от друга, особено гражданската от военната. Но военната авиация е един своеобразен защитник на гражданската авиация и в мирни дни, и тогава, когато има кризи, но във всички случаи военната авиация може да патрулира и да осигурява гражданската авиация и от терористични действия, и да защитава суверенитета в един по-голям регион, където гражданската авиация или транспортната авиация може да решават своите проблеми по хуманитарни и друг вид операции.
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: disidente на Мај 25, 2010, 08:52:18
Б. Димитров: Трябва ни машина не за пари, а за самочувствие!

Цитат
Австрийци, ирландци, британци, американци, канадец искат българско гражданство, разкри за Frognews.bg министърът на българите в чужбина.

С министър Божидар Димитров разговаряме из дебрите на Конявската планина; той току‒що е открил изложбата „Старобългарската азбука и държавата на духа” в Кюстендил, а същата тази изложба е поела и в различни посоки към българските общности в Средна Европа. Малко след 24‒ти май в Елванген, града, където е бил затворен Методий, българите, живеещи в Германия, също ще имат възможност да я видят.

Интервю :
http://frognews.bg/news_23749/B_Dimitrov_Triabva_ni_mashina_ne_za_pari_a_za/

НАСЛОВОТ МЕ ИСПРОВОЦИРА ДА ГО ЗАКАЧАМ ОВА ИНТЕРВЮ НА "министърът на българите в чужбина" !
КАКО БУГАРИН ОД МАКЕДОНИЯ, САКАМ И ИМАМ ПРАВО ДА ЗНАМ : ДАЛИ МИНИСТЕРОТ, КОЙ Е ЗАДОЛЖЕН ЗА НАС, ГИ ЗНАЕ ПО ИМЕ ОРГАНИЗАЦИИТЕ КОИ СЕ ЗАЛАГААТ ЗА БУГАРСКАТА КАУЗА ВО МАКЕДОНИЯ И ДАЛИ ЛИЧНО ИЛИ ПОСРЕДНО ПО ИМЕ И ПРЕЗИМЕ ГИ ЗНАЕ РАКОВОДНИТЕ ЛИЧНОСТИ НА ТИЕ ОРГАНИЗАЦИИ ?
ГИ МОЛАМ УЧЕСНИЦИТЕ НА ОВОЙ ФОРУМ КОИ СЕ ОД БУГАРИЯ, ДА НАЙДАТ НАЧИН ОВА ПРАШАНЬЕ ДА МУ ГО ПОСТАВАТ НА МИНИСТЕРОТ, А ТОЙ ЯВНО ДА ГО ОДГОВОРИ !
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: disidente на Мај 27, 2010, 03:28:10
Проф. Любомир Иванов: Сериозността на конфликта между Северна и Южна Корея не трябва да се подценява

27 май 2010 | 16:11 | Агенция "Фокус"

Във връзка с кризата в отношенията на Северна и Южна Корея Агенция „Фокус” разговаря с председателя на Управителния съвет на Атлантическия клуб проф. Любомир Иванов.

Фокус: Проф. Иванов, къде са корените на конфликта между двете Кореи?
Любомир Иванов: Корените на конфликта между двете Кореи се крият още в Корейската война. Там има две системи, които са несъвместими и същото различие, което беше по времето на Студената война между Изтока и Запада. Това е едно от последните огнища на Студената война, което продължава там с различни перипетии и периоди на подобряване на отношенията. В момента това е една сериозна криза.
Фокус: Реакцията на международната общност по отношение на този конфликт адекватна ли е към този момент?
Любомир Иванов: Има един проблем в тази реакция. Много страни реагираха много енергично. Има и общ съвет за успокояване на двете страни и да не се стига до по-сериозен конфликт. Междувременно реакцията на много страни е силна и енергична, като се започне от САЩ и множество други страни, които осъждат тази провокация. По международното право това си е една агресия – нападението върху въоръжените сили на друга страна. Някои страни обявиха едностранни санкции – не само Южна Корея, но и Канада. САЩ в момента вече подготвят законодателни мерки за връщането на Северна Корея в списъка на терористичните държави, откъдето тя беше извадена. Но когато говорим за международна общност, в крайна сметка важно е и как ще реагира ООН и по-точно Съветът за сигурност, в чиито компетенции е реакцията при такива случаи, взимането на мерки, включително и решението за някаква намеса или по-сериозни санкции в допълнение на тези, които вече се прилагат към Северна Корея. Там проблемът е Китай, който е единственият по-значим съюзник, който е останал на Северна Корея. Китай традиционно се опитва да смекчи международните реакции от Съвета за сигурност. В някои случаи не дава съгласие за санкции, а в други случаи неговата позиция е за смекчаване на санкциите. Знаем, че Китай има право на вето и без негово съгласие няма как да бъде взето задължително решение.
Фокус: Реално ли се оценява тежестта на проблема?
Любомир Иванов: Мисля, че разстоянието между двете Кореи и Европа не е от такова значение. Тъй като пък Северна Корея е близо до други важни страни като Южна Корея и Япония, една сериозна криза в региона се отразява върху борсите, върху техните икономики, които пък са важна част от световната икономика. Нека не забравяме, че Северна Корея разполага с балистични ракети и ядрено оръжие. Сериозността на конфликта не бива да се подценява. Анализите не показват намерение за започване на пълномащабна война. В обстановка като сегашната – на изострена криза – са възможни инциденти, които при някакви обстоятелства може да излязат извън контрол.
Фокус: Бихте ли направил прогноза какви са възможните развития на проблема в региона?
Любомир Иванов: Най-реалистично ми изглежда, че Северна Корея ще продължи да упорства. Те не поеха отговорност за случилото се и не изразиха съжаление. Напротив, те са доволни и може би, смятат, че това е някакъв вид отмъщение за предишни инциденти, които е имало в същия граничен регион. Очаквам доста време да продължи проблемът, докато се нормализират отношенията между двете Кореи. През това време Северна Корея ще затъне в още по-голяма изолация, а това няма как да не се отрази и на тяхната икономика, която от много време насам е в изключително бедствено положение.
Фокус: Какво ще е отражението на този конфликт върху двете Кореи, върху държавите от региона, върху Европа?
Любомир Иванов: Северна Корея е източник на безпокойство в региона - на първо място в Южна Корея, а също така и в Япония, която пък се чувства и заплашена в някакъв смисъл от военните приготовления на Северна Корея (приготовленията на военна техника и ядрено оръжие). В последните години бяха вложени много сериозни усилия от западните страни, на първо място САЩ, да бъде убеден режимът в Северна Корея да поеме един път на приобщаване към международната общност, което да нормализира отношенията със съседните страни и да даде едни по-добри възможности за развитие на Северна Корея. Южна Корея има много какво да предложи в това отношение с нейните икономически възможности. Проблемът е доколко Северна Корея иска да поеме по този път. Имаше някакви стъпки, но те не са последователни – например беше създадена една икономическа промишлена зона в Северна Корея с южнокорейски капитали, която да бъде нещо като мотор за севернокорейската икономика и да даде възможности, опит и подтик за развитие на Северна Корея. Знаем, че има не малко примери за страни, които макар и управлявани от комунистически режими, доста успешно развиват пазарна икономика. Това е примерът на Китай, но и на една страна като Виетнам. Като че ли в Северна Корея са решили да поемат път назад, обратно към чисто комунистическо управление и централизирана икономика. Тази конфронтация и кризата на Корейския полуостров, която предизвикаха, едно по-положително развитие като че ли се отдалечава във времето, поне едва ли може да се очаква в близко време.
Фокус: Кризата ще се отрази ли на Европа?
Любомир Иванов: Мисля, че проблемите на Европа са в момента много по-сериозни и имат други източници. Севернокорейският проблем е проблем дотолкова, че засяга наши партньори и съюзници в региона и второ, доколкото Северна Корея беше в списъка на терористичните държави на САЩ, защото продаваха военни технологии и въоръжения на други режими с непредсказуеми намерения спрямо съседи, а може би и на неправителствени терористични организации. Това беше един сериозен източник на безпокойство и той си остава при това развитие на събитията. Конкретно - напускането на Корея преди време на Договора за неразпространение на ядреното оръжие, развитието на ракетни технологии, в които Северна Корея има значителен напредък, а също и създаването на ядрено оръжие. През 2006 година те открито признаха, че са извършили ядрен опит, подземен ядрен опит, което предполага ядрено оръжие. Докато имаше в последните години преговори и усилия, с участието на 6 страни за решаване на този проблем и отказ на Северна Корея от тази програма, в замяна на което тя да получи по-добри възможности за развитие – икономическа помощ, отпадане на санкциите, в момента обаче със създаването на тази криза и настоящото си поведение Корея като че ли тръгва по обратен път.
Росица ГЕОРГИЕВА
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: Competent на Мај 27, 2010, 06:24:46
Античките вземат интервю от Евгени Кирилов, но на английски език!  ;D

http://www.youtube.com/watch?v=mWQ2ImMKPLI&feature=related
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: Competent на Мај 27, 2010, 07:51:34
http://www.youtube.com/watch?v=3tTv3ldN32E  ;)
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: ohrid1941 на Мај 27, 2010, 08:31:38
Античките вземат интервю от Евгени Кирилов, но на английски език!  ;D

http://www.youtube.com/watch?v=mWQ2ImMKPLI&feature=related


Тања Милевска по една линија има српско потекло и е роднина на Борјан Јовановски.
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: disidente на Мај 27, 2010, 08:51:33
ИСПРЕПЛЕТЕНИ СЕ КАКО СВИНСКИ ЦРЕВА, КРАЙОТ НЕ ИМ СЕ ЗНАЕ !
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: Anton на Јуни 05, 2010, 05:34:56
http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2010/06/04/911992_nikolai_mladenov_ne_moje_da_se_durjim_na_balkanite/?ref=miniurl

Николай Младенов: Не може да се държим на Балканите като балканци

Министърът на външните работи пред "Капитал"     4 юни 2010

Кои са приоритетните теми на България във външната политика, в които страната иска и може да бъде активна?
Първият ни приоритет трябва да са Балканите, това ни е кварталът. Стратегическият ни интерес е страните от Западните Балкани постепенно да станат част от ЕС и НАТО, като изпълнят всички критерии за това. В момента има много препятствия по пътя на всяка една от тези страни, които трябва да се преодолеят - вътрешнополитически проблеми, регионални спорове, двустранни спорове и т.н. Ролята на България като член на ЕС и НАТО е да помагаме тези препятствия да се преодоляват едно по едно. Отдавна и от двете страни на Атлантика чакаха България да заеме по-активна позиция на Балканите. Другият ни регион са Черноморието, Кавказ, Централна Азия. Там имаме сериозен интерес, включително икономически, заради енергийните проекти. И третият ни по-широк регион на интерес е Източното Средиземноморие и Близкият изток. Причините са няколко - първо, от гледна точка на сигурността, това, което се случва там, се отразява и тук. Второ, защото във време на икономическа криза трябва да бъдем активната страна, която търси инвестиции. А от този регион могат да бъдат привлечени потенциални инвеститори.

Ако се върнем на първия приоритет - Балканите, те в момента не привличат много вниманието на Брюксел и разширяването не е гореща тема. Какви са рисковете от това и дали всички в ЕС си дават сметка за тях?
Причините за липсата на интерес към разширяването са много. Едната е финансовата криза, втората е сложното прилагане на Лисабонския договор. Има и трета причина и тя е, че в много страни от Западните Балкани реформите се забавиха в последно време. На преден план отново излиза едно националистическо говорене, един популизъм, който не помага на хода на реформите. Погледнато от Брюксел, за да може да се върне отново темата за разширяването на Балканите в дневния ред, трябват усилия както вътре в ЕС, така и от страните тук в региона. България е в уникална позиция, защото е сравнително отскоро член на ЕС, знае колко трудности й е струвало това, знае проблемите и предимствата. И когато ние говорим автентично и достоверно за нашия опит, той помага на съседите ни да извървят този път. Помага и в Брюксел да се чуе един разумен глас, който казва - да, даваме си сметка, че има проблеми, но ако забравим за Западните Балкани, цялата инвестиция, която е направена до момента, ще се изгуби.

От една страна, Брюксел трябва да потвърди категорично, че тези страни могат да влязат в ЕС. И от друга, да кажем на балканските страни - вие трябва да покажете много сериозен ангажимент с вътрешните си реформи, регионалното сътрудничество и добросъседските отношения. Това може да бъде един нов курс на ЕС към Западните Балкани.

Не знам дали всички в ЕС си дават сметка, че рискуваме да загубим мълчаливите проевропейски мнозинства в Западните Балкани, рискуваме те да се превърнат в застрашени малцинства. При обиколката си в тези страни видях, че на много места реформаторските мнозинства са под все по-силния натиск на национализма и популизма, на липсата на перспектива за влизане в ЕС. Тази перспектива трябва не само да бъде показана, но и да бъде доказана.

Срещата ЕС - Западни Балкани в Сараево тази седмица помогна ли за това?
Тя беше много важна, защото за първи път на една маса седнаха Сърбия, Косово и всички останали. Само по себе си това беше успех. Вторият успех беше, че нямаше никакви скандали, никой не напусна, всички стояха до края. И третият е, че в декларацията накрая се казаха три много важни неща - първо, много категорично се потвърди европейската перспектива на региона, второ, се даде политическото съгласие за премахването на визите за Босна и Албания, и трето, се каза, че пред всички останали страни (разбирайте и Косово), когато те отговорят на критериите, визовите бариери могат да паднат.

Как може да се разплете възелът около Сърбия и Косово? Тази седмица например сръбският външен министър Вук Йеремич каза в интервю за сп. Spiegel, че Косово е сръбският Ерусалим и Белград не трябва да бъде принуждаван да избира между ЕС и Косово.
Всички разбираме, че емоционално е много трудно да се приеме в Сърбия това, което се случи. Но колкото повече се форсира такъв тип говорене, толкова повече се отдалечаваме от момента, в който Сърбия ще може да бъде член на ЕС. Защото колкото и да е трудно, всеки политик трябва да си даде сметка какво иска да постигне - дали гражданите на страната му да живеят по-добре, или да бъдат горди и бедни. Не трябва да спираме да търсим някакъв диалог между Белград и Прищина, който да е от полза на хората, които живеят там. Това е пример за една пречка пред интеграцията на региона в ЕС и ако направим такъв списък от пречки, той ще е много дълъг.

Някъде на предно място в този списък е и спорът за името на Македония. България може ли да помогне за разрешаването му?
България може, ако Македония желае това, да покаже, че нашите две страни могат да намерят разумен диалог помежду си и да имат добросъседски отношения за пример в ЕС. За нас това е важно. Ние няма как да приемем наличието на македонско малцинство в България, защото нашата конституция не разглежда субекта малцинство като такъв. Но и нашите приятели в Скопие трябва малко да успокоят реториката си към България. Македония е независима страна, която заедно с България може да се развива много добре, когато работим заедно, а не когато сме подозрителни и се създава недоверие заради опитите да се водят безумни спорове за историята.

Това звучи като доста прагматична балканска концепция, изчистена от всякакви исторически наслагвания и емоции...
Моята концепция е, че ние не можем да се държим на Балканите като балканци, след като сме влезли в ЕС. Сега имаме цялата отговорност да бъдем част от една общност на ценности, каквато е Европа. И това означава, че подкрепяйки европейския път на съседите си, ние не се отказваме от нищо в нашата история или в нашите национални интереси. Напротив, слагаме ги в една перспектива, която никога не е съществувала досега. В нея можем да намерим решение на тези спорове в един доста по-голям европейски контекст, който се подчинява на общи правила. Нали за това влязохме в ЕС - да имаме общи правила с останалата част на Европа. Тогава защо да не искаме и нашите съседи да са част от тези общи правила.

Да, но сме чували мнения, че България трябва да постави условия пред членството на Македония и Турция в ЕС.
България е последната страна, която е влязла в ЕС, и не може да бъде първата страна, която да се противопостави на разширяването, особено към нашите съседи. Това не означава, че няма да намерим решение на въпросите със статута и на българските малцинства, опазването на нашите исторически паметници и т.н. Но аз съм министър на външните работи, не на пропагандата, моята работа не е да напиша един лозунг на едно знаме, да го забия в двора и да кажа - оттук не мърдам. Моята работа е да направим нещо реално със съседите. Ако успеем да постигнем нещо по този по-толерантен и разумен начин, тогава ще сме успели да влезем с главите си в ЕС, не само с телата си.

Темата за Турция и ЕС също е много емоционална. България като съсед би могла и би трябвало да има ясна позиция за Турция. Каква е тя?
Позицията ни за членството на Турция в ЕС е абсолютно ясна. Има процес на преговори, който тече в момента. Турция е изключително голяма страна и този процес няма да приключи така бързо, както с България или с някои други държави. Когато приключи, вече Турция трябва да си отговори на въпроса дали тя иска да бъде част от ЕС или не. Безспорно ходът на преговорите помага за модернизацията на Турция, за отварянето на турското общество. Не е сега моментът, в който трябва да има категоричен отговор по този въпрос. Той не е на дневен ред в момента. Сега по-важни са Западните Балкани, защото, ако там отпадне идеята за членство в ЕС, това може да създаде много по-големи проблеми.

А каква е прагматичната българска политика към Русия?
Семействата, в които решаваме нашите проблеми, са ЕС и НАТО. Оттам нататък трябва гледаме абсолютно рационално и разумно на всички останали наши съседи, включително на Русия, но без да забравяме, че сме член на ЕС и НАТО. За нас това означава няколко неща - първо, че колкото са по-добри отношенията между НАТО, ЕС и Русия, толкова по-добър е нашият контекст. Второ, означава да спрем да сме русофили и русофоби, а да бъдем най-вече българофили, да гледаме нашия интерес като страна. Ако той е да привличаме повече руски туристи в курортите ни - да облекчим режима им на идване тук. Ако интересът ни е да имаме повече достъп на български стоки до руския пазар - да правим така, че това да стане. Където имаме общи виждания, като например по отношение Черноморския регион или на сигурността на мореплаването - да работим заедно. Но когато имаме различия, просто да си казваме - тук сме на различни позиции. Това не означава, че спираме да си говорим, а че продължаваме да търсим общо решение. Това трябва да бъде подходът ни към Русия. Да не се впускаме в емоционални излияния и да правим разлика между политиката ни към Москва и любовта ни към руската литература.

В този смисъл какъв е правилният отговор на острите руски реакции към евентуалното разполагане на части от противоракетния щит на НАТО в България и нужно ли е да влизаме в режим на обяснения с Москва?
Правилният отговор е, че на срещата си в Лисабон през ноември НАТО ще вземе решение, че противоракетната отбрана е една неговите мисии, и ще започне да изгражда тази система. За нас е по-добре тя да се прави в сътрудничество с Русия. Заплахата, от която ни предпазва противоракетната отбрана, е обща, тя е заплаха не само за нас, но и за Русия. Говорим за система за защита, не за нападение.

Сътрудничеството с Русия може ли да включва разполагането в България на зенитни ракети С-300, както предложи един руски генерал?
Не, това просто е смешно.

Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: disidente на Јуни 07, 2010, 11:54:54
Црвенковски - Катастрофална е иднината на земјата ако ЕУ, НАТО и САД кренат раце од Македонија

Скопје, 6. јуни (ИНПРЕС)

Од наша страна целиот процес за името се води крајно нетранспарентно, не само јавноста и опозицијата, туку и владата не е информирана што точно се случува во преговорите. Лошо е може да биде и катастрофално за иднината на земјата ако и ЕУ и НАТО и САД кренат раце од Македонија, порача лидерот на СДСМ Бранко Црвенковски во интервју за Радио Слободна Европа.

 (http://www.picvalley.net/u/2788/16994684757819708661275904469BCwL7mdav2rBUEjBaIbD.JPG) (http://www.picvalley.net/v.php?p=u/2788/16994684757819708661275904469BCwL7mdav2rBUEjBaIbD.JPG)

Кои се нашите позиции, кои се нашите аргументи, кои се нашите појдовни ставови, која е нашата црвена линија преку која неможеме да поминеме?

Г-дине Црвенковски што очекувате дека ќе се случува со спорот со името и нашите евроинтеграции, откако е очигледно дека и зададениот јунски рок нема да донесе ништо значајно?

Да, веќе е сосема јасно дека таа дополнителна шанса што ни беше дадена од страна на ЕУ во декември минатата година од плус шест месеци за деблокирање на процесот за нашето интегрирање во Унијата, не ја искористивме. Како точно ќе биде заклучокот на Советот на министри на 18-ти јуни е тешко да се претпостави. Најлошо е ако воопшто не се најдеме на дневниот ред, но она што е најзначајно за Македонија е сознанието дека датум за преговори нема да добиеме. Како резултат на сето тоа јас очекувам во периодот што доаѓата една демонстрација на разочараност од страна на ЕУ во Македонија и едно нивно пасивизирање во процесот на нивно интегрирање во ЕУ. Од друга страна пак, очекувам зголемен активитет од страна на САД се разбира не на неограничен временски период, туку во наредните три до четири месеци имајќи во предвид дека на почетокот од ноември во Португалија се оддржува Самитот на НАТО Алијансата, Вашингтон се разбира е сосема вклучен во подготовките на тој Самит, да се потсетиме дека САД беа и спонзор на нашата кандидатура во Букурешт којашто за жал заврши неуспешно и се разбира исто така дека Американците се повеќе заинтересирани за НАТО интегрирањето отколку за интегрирањето во ЕУ. Во тој контекст ја оценувам и посетата на помошникот државен секретар на Скопје г-динот Филип Гордон, и на Загреб каде што беше дојден да пренесе јасни, недвосмислени пораки дека од нивна страна се нуди зголемен ангажман и инволвираност во процесот на преговорите со Грција, меѓутоа тоа е на ограничен период само до Самитот и дека доколку ја пропуштиме таа шанса можно е да дојдеме во ситуација да бидеме на долг временски период блокирани во двата процеси и на нашето интегрирање во НАТО и на нашето интегрирање во ЕУ. И тоа се забелешки и оценки што треба многу сериозно да ги сватиме. Во тој контекст ја оценувам и најавената посета на Генералниот секретар на НАТО Расмусен на 18 јуни во Скопје што значи истиот ден кога во Брисел ќе се расправа и ќе се оддржува Советот на министри. Мислам дека треба крајно сериозно сите, а пред се власта во Македонија да ги свати овие најави бидејќи најлошо е ако се разбере дека ќе имаме неограничен број на повторени шанси. Лошо е може да биде и катастрофално за иднината на земјата ако и ЕУ и НАТО и САД кренат раце од Македонија.

Предвидувате прилично напнато сценарио, па дали вие како СДСМ ќе сторите настрана во сето тоа?

Прво да расчистиме ние сме опозиција, значи ние ниту имаме формален легитимитет, ниту институционален капацитет да донесуваме одлуки во државата, таа улога сосема нормално и припаѓа на власта. Она што ние максимум можеме да го направиме е да не и отежнуваме на владата, да не ја попречуваме владата, да не го стеснуваме нејзиниот маневарски простор во процесот на преговорите, а се со цел да се дојде до решение што ќе ги деблокира евроатлантските интеграции и ние токму тоа го правиме. Во целиот изминат период ние се однесуваме крајно конструктивно, познато и е на македонската јавност нашиот став дека секое решение кое што ќе биде прифатливо за премиерот и за владата, кое што нема да задира во националниот идентитет ние ќе го поддржиме и тоа максимумот што ние можеме да го направиме.

Сепак подготвени ли сте Вие со оглед на значајноста на моментот да преземете одговорност за решавање на спорот за името доколку власта покаже дека нема намера да го направи тоа?

Па, нема начин како опозицијата да ја супституира власта опозиција на опозиција. Значи, затоа власта е власт, а опозицијата е опозиција. Треба да имаме во предвид уште една работа, а тоа е дека од страна на Република Македонија целиот процес се води крајно нетранспарентно, не само јавноста, не само опозицијата, туку и владата како институција не е информирана што точно се случува во преговорите. Кои се нашите позиции, кои се нашите аргументи, кои се нашите појдовни ставови, која е нашата црвена линија преку која неможеме да поминеме? Значи се е сведено на еден круг од три до четири личности кои што го контролираат целиот процес, спроведуваат некоја своја стратегија ако воопшто некоја стратегија има. Значи во недостиг на било какви информации е крајно неодговорно, би можело да биде и многу штетно за Република Македонија, опозицијата да истрчува со некакви свои предлози, сугестии.. Ние сме споменале во неколку наврати дека доколку владата смета дека на некаков начин можеме да помогнеме, ние стоиме на располагање. Тоа се фактични позиции, власта ја има одговорноста за целиот процес, за преговорите и за исходот од тој процес.

Целиот овој проблем како да имаше импликации и на внатрешно политички план и не ни е потполно јасно што се случува во владината коалција. Во меѓувреме вие како да ја споделувате загриженоста за иднината на земјата со ДУИ. Што имате заедничко во овој момент со ДУИ?

Значи, прво се согласувам дека владината коалција лошо функционира и се разбира тоа не е добро за владата, што е еден проблем, меѓутоа далеку полошо е што тоа не е добро за државата. Тоа креира многу проблеми, пред се на планот на меѓуетничките односи и опозиција неможеме да влијаеме. Што е заедничко во позициите со ДУИ? Има работи за кои што имаме слични, идентични ставови, има се разбира и работи за кои што имаме сосема различни ако не и спротивставени гледишта. Меѓутоа јас би го издвоил она што е најважно, ја почитувам и ја распектирам искрената посветеност на ДУИ за важноста на интеграцијата на Македонија во НАТО и ЕУ. Според нив, а и според мене и СДСМ, Македонија нема сериозна алтернатива на тоа и тоа треба да биде нашиот највисок приоритет и целокупните политики на сите нас, а пред се на оние кои што се во власта, треба да се дефинираат на тој начин што ќе не одведат кон остварувањето на тој приоритет.

Очекувате ли реално дека ќе бидат распишани предвремени парламентарни избори по изминувањето на јунскиот рок и дали Вие како СДСМ сте подготвени за такви избори?

Ако се има предвид односот на силите во Парламентот којшто е општо познат на целокупната јавност и честите изјави на Груевски и други претставници на владеачката партија дека избори во 2010 година нема да се случат, одговорот на вашето прашање би бил ,,Не" барам ,,Не" оваа година. И тука морам да кажам дека постои одредена логика во ставовите на Груевски имено секој обид да се инциираат предвремени избори пред самитот на НАТО во ноември би бил јасен недвосмислен сигнал дека Македонија не само што нема намера да го решава спорот со Грција, туку дека нема буквално никаков интерес за успех во интеграциите кон ЕУ и кон НАТО и тоа може скапо да не чини и како држава, а се разбира и тие политички субјекти кои што ќе покренат таква инцијатива. Тоа е логиката, е сега Македонија во последно време стана држава во која што логиката е многу малку застапена, буквално станавме држава во која што е се можно и од тие причини ги остават и сите други опции како отворени доколку не се постигне никакво исчекор на планот на деблокирањето на евро и евроатлантските интеграции после ноември мислам дека нови предвремени парламентарни избори ќе станат неопходност, нужност и нема да зависи од вољата на Груевски или парламентарното мнозинство, единствено ќе се создаде таква ситуација во која што ќе мора да се оди пред граѓаните и да се бара нова доверба. Што се однесува до СДСМ ние сме подготвени за избори и тоа не само да учестуваме туку и да победиме на тие избори.  (Крај)
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: Anton на Јуни 13, 2010, 09:16:37
http://www.makedonskosonce.com/broevis/2003/sonce482/Tekst20.htm

--------------------------------------------------------------------------------

ИНТЕРВЈУ

Гојко Илиевски, претседател на Македонската заедница во Србија и Црна Гора

МАКЕДОНШТИНАТА ОДАМНА УМИРА ВО ОВАА ЗЕМЈА

Разговарал: Кокан СТОЈЧЕВ

Во последниве 10 години Македонците ги снемало за повеќе од 40 отсто. Ние сме единствена малцинска заедница која не снемува и тоа не е демографска појава, туку нешто друго.
Во тие статистички податоци се укажува дека Македонците заедно со Ромите имале најголем наталитет во Србија, но и најмалку се ислелувале. Тогаш покажете ми ја која е причината што ги снемува Македонците од оваа земја. Значи тоа не се случува на демогравски план, причината има друга основа.
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: disidente на Јуни 14, 2010, 09:01:03
Спас Ташев: Между 7500 и 10 000 са потомците на българи в Хондурас

http://www.focus-news.net/?id=f15087

14 юни 2010 | 18:10 | Агенция "Фокус"

По повод откритата днес изложба „Рио Булгариа – българското присъствие в страната на маите” в Столичната библиотека, Агенция „Фокус” разговаря със Спас Ташев, председател на Дружеството за приятелство „България – Хондурас”, съветник на министър Божидар Димитров. Българска експедиция в Хондурас беше организирана, за да проучи река България и потомците на българите в страната.

Фокус: Г-н Ташев, разкажете повече за изложбата „Рио Булгариа – българското присъствие в страната на маите” - колкото снимки съдържа, как успяхте да я организирате?
Спас Ташев: Изложбата съдържа 42 фотоса, но ние сме направили над 1000 снимки. Беше много трудно да подберем тези 42. За нас всеки миг е наситен с огромни емоции. Ние бяхме неспособни да направим подбора. Помолихме хора, които са непредубедени, да направят крайното сортиране. Смятам, че това наистина представлява интерес за българските посетители, тъй като малко хора от българите познават джунглите като терен, още повече, че Хондурас е една държава, която е непозната за българите. В интернет се знаят две неща за Хондурас – контрите и футболната война. Нищо друго не излиза като информация. Наличието на българска общност беше едно бяло петно и в нашето съзнание. Аз самият разбрах някъде декември миналата година – януари тази година, че има българи там. Историята е много интересна. С наближаването на 2012 година се беше зародила идеята да направим изложба за маите, тъй като според техния календар това е краят на времето. Смятахме, че ще има някакъв интерес сред българската общественост към тяхната култура. Търсейки партньори в Хондурас, случайно един ден попаднах на факта, че там тече река, която се нарича България, за която нямаше никаква друга информация. Оттук нататък започнах да търся контакт с хора от град Ла Сеиба, в чиито околности е тази река – да окажат съдействие, за да проучим на какво се дължи името. За мое щастие попаднах на един от местните историци, който е фотограф, поддържа един богат сайт на историческа тематика. Той веднага започна да прави проучвания и скоро разбрахме, че река България е открита от българин. Не се знаеше повече. Той направи посещение в най-близкото селище до река България. Самите хора там казаха „Да, тук е живял Борис Петров”. Започнахме да издирваме Борис Петров. Попаднахме на неговата дъщеря, която живее в Санта Роса де Копан, където са руините на маите. Тук стана връзката маите - река България. За наша изненада се оказа, че в Хондурас са пристигнали около 130 българи през периода 1928-1935 година на миналия век, което е много странно. На базата на огромната раждаемост, която има там, днес потомците са между 7500 и 10 000 души. През март месец тази година се направи първата среща на потомци на българи от Хондурас. Когато ние отидохме в края на миналия месец – началото на този, те вече имаха 2 000 души членове, което показва, че много бързо успяват да групират около себе си лицата с български произход. Между другото това не е трудно да се открие, защото всички по мъжка линия имат български фамилни имена. Единствено по женска линия е трудно да се открият, но тъй като хората там имат по четири-пет имена, все нещо българско остава в името и могат да се разпознават.
Фокус: Какво е отношението на сънародниците ни и на местното население към България?
Спас Ташев: Оказа се, че самите хора имат доста добра историческа памет. Запазено е кръщелното свидетелство на откривателя на река България. Много интересна е историята и на Хорхе Салф от село Черика. Той е един от богатите българи там, основоположник на хлебарската промишленост там. Преди това те са яли само царевични питки. Хлябът българите го въвеждат като консумация. Една голяма част на хлебарниците и фурните в наши дни са собственост на лица от български произход. Дори най-известният хляб в град Ла Сеиба се нарича булулу. Хората твърдят, че коренът „бул” идва от България така, че имаме още един културен феномен в името на този хляб.
Другото интересно е, че на платото България е имало българско селище. То е съществувало до 1955 година. Там са били плантациите на българите, които са отглеждали зеленчуци, и по реката са ги сваляли до пазара в Ла Сеиба. Преди това не са имали традиция да консумират зеленчуци. Хлебопроизводство, зеленчукопроизводство, производство на дървени въглища за фурните – всичко това сме дали ние българите на хората в Хондурас, което е един добър пример как една малка общност може да има огромен принос в стопанството, а защо не и в културното развитие на тази държава.
Фокус: С какво друго се занимават българите в Хондурас?
Спас Ташев: Всички са добре поставени в обществото. Има един факт, който ме порази. Навсякъде в учебниците пише, че Хондурас е най-бедната държава в латинска Америка, бананова република. За съжаление стандартът там е по-висок, отколкото при нас. Минималната работна заплата е 300 долара, средната работна заплата е 1000 долара, висшите позиции взимат 2000 – 2500 долара. На година Хондурас строи 300 км магистрали. Това малко удари върху нашето самочувствие. Самите лица от български произход обичат България. Това се изразява дори с факта, че всеки от тях кръщава децата си с български имена. Имат огромно желание да поддържат контакти със своите роднини. Връзките им са били прекъснати по време на „Студената война”, но сега за няколко месеца вече няколко семейства са установили контакт със свои роднини в България. Ние очаквахме днес тук да бъде председателят на дружеството на българите Борис Еленков. През лятото той ще бъде в България, за да разкаже какви са премеждията, начинът на живот на българите в Хондурас. По социално положение българите, които отиват там, отиват земеделци, зеленчукопроизводителите. Колкото и да е странно, една голяма част от тях са били офицери от царската армия, която след Първата световна война, поради съкращения във войската, остават безработни. Това са били хора с образование. Именно поради това нещо те намират много добра реализация там. Голяма част от българите са били ангажирани в банановите плантации във връзка с изграждането на системи за напояване. Изграждането на тези системи се възлага на хора, които имат инженерно образование. Именно поради тази причина българите получават безвъзмездно земя от тези бананови плантации за строителството на къщи, което е дало един добър старт в живота им, заради което и днешните им потомци са добре поставени в хондураското общество.
Фокус: По какъв начин са се реализирали в Хондурас офицерите от армията?
Спас Ташев: Всеки от тях е имал някакво цивилно образование и на базата на това цивилно образование и познанията, които е имал, е намерил много добър прием. Когато ни оказаха съдействие от щаба на 4-ти батальон за експедицията, се оказа, че командирът на щаба, който е изучавал военна история, разказа, че едни от първите оръжия, които Хондурас е купувал, са били от България. Явно това е било някакво старо българско оръжие. Ние бяхме поканени на официален обяд в гарнизонната столова. Имаме снимки - след като приключи експедиция „България” цялото поделение беше строено, войниците минаха пред нас с маршова стъпка. Интересът към нас беше голям. Вицепрезидентът на Хондурас ни прие, министърът на културата. Трябваше да имаме среща с президента, но в същия ден Хондурас пострада от бурята Агата и имаше 16 жертви още първия ден. Мостът на границата със Салвадор се разруши и това наложи президентът и външният министър да отидат в бедстващите райони, поради което бяхме приети от вицепрезидента и заместник-министъра на външните работи. Като цяло вниманието към нас беше голямо. Прави впечатление, че всички институции в Хондурас се радват, че има българска общност и отчитат, че тя може да бъде моста за сближаване и за сътрудничество между двете държави. То наистина е така – наличието на тези наши сънародници провокира интерес от България – да обърне по-голямо внимание към тази централна американска държава.
Фокус: Министър Божидар Димитров подчерта, че българите там са доста обединени.
Спас Ташев: Да, няма разединения сред българите. Ние проведохме в град Оанчито една среща. Само за по-малко от 12 часа подготовка се събраха 120 души българи от района на град Оанчито, което показва, че тези хора имат добра комуникация помежду си, много бързо се организират. Получихме един много радушен прием. Получихме грамоти от кмета на град Оанчито като почетни посетители, почетни гости. Такива документи получихме и от кмета на град Ла Сеиба. По отношение на политическото ниво можем да бъдем само доволни от вниманието, което ни беше оказано.
Фокус: На откриването на изложбата беше поставен въпроса за необходимостта от училище и църква за българите в Хондурас.
Спас Ташев: Ние занесохме първия учебник по български език там. Лично аз видях 10 души, които имат желание да учат български език. Дали сме им срок от няколко месеца – да видим какви ще бъдат резултатите. Имаме готовност да ги подкрепим, към Министерството на образованието има проект „Роден език”. Ако те успеят да се организират, да съберат необходимия брой ученици, може да се направи едно училище, което да получи държавна подкрепа от България, и в което да се изучава български език. В момента има една руска православна църква. На практика вече повечето българи там са католици.
Фокус: Това ли е религията, която изповядват?
Спас Ташев: Католическата религия е някъде над 90%. Има около 6-7% евангелисти, но те са предимно сред афрокарибското население. Колкото и да е странно, сред индианските общности са запазени някои шамански вярвания, което показва, че Испания е била толерантна държава през колониалния период, не ги е насилвала.
Град Ла Сеиба, през който тече река България, е град, създаден от емигранти главно от Европа, които са пристигнали във връзка с набирането на работници за банановите плантации. В този град в момента се изгражда исторически музей. В него ще бъдат представени емигрантските общности, които формират населението на града. Ние, без да знаем този факт, вече организирахме българската общност, проучихме нейната история. Българската общност ще бъде първата, представена в този исторически музей. На снимките се вижда една служителка на Министерството на културата на Хондурас с българска народна носия. Тази носия беше подарена от Съюза на народните читалища на музея в град Ла Сеиба, така че ние вече ще имаме постоянно присъствие там.
Аделина ГЕОРГИЕВА
© 2010 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: disidente на Јуни 19, 2010, 12:25:37
Петре Камчевски: Тиквешкото въстание все повече навлиза в историографията

19 юни 2010 | 10:32 | Агенция „Фокус”

Петре Камчевски, директор на Музея в Кавадарци, пред Агенция “Фокус”.

Фокус: Г-н Камчевски, днес в Кавадарци отбелязвате годишнината от избухването на Тиквешкото въстание. Как се стига до него?
Петре Камчевски: До 1993 година у нас в Македония въобще не се говореше за Тиквешкото въстание. Направихме научна кръгла маса, където участваха македонски историци и научни работници, където за пръв път се загатна темата за Тиквешкото въстание. След това се издаде сборник за Тиквешкото въстание, двутомната история, дело на Държавния архив на Р Македония и Главно управление на архивите в Р България. Тогава излязоха и публикации във в. „Дневник”, във в. „Вечер”. В голям брой други книги са поместени теми за Тиквешкото въстание и така то все повече и повече влиза в македонската историография.
След завършването на първата Балканска война, по някое неписано правило, от дясната страна на река Вардар останаха сръбските въоръжени сили, а от другата страна бяха концентрирани българските войски. На първо време отношенията между сръбските военни и административни сили са били коректни, след известно време, когато управител става полковник Урошевич, той започнал да изселва всички учители от града и околните села. На тяхно място са доведени сръбски учители. Онези от тях, които са искали да останат на работа, са били задължени да отидат на шестдневен курс в Белград и да положат изпит по сръбска история и сръбски език. За кратко време са изгонени всички свещеници от църквите в Тиквешията, а на тяхно място са изпратени свещеници от Стара Сърбия. Архиерейският наместник Григорий Лазаров бил брутално пребит само заради това, че се е опитал да причака своя митрополит на железопътната гара в Криволак, а къщата му е била сравнена със земята.
Така например на едно питане дали е сърбин или не, един младеж от Кавадарци Александър Видев е бил убит на място. В една турска къща в Кавадарци е убито цялото семейство от сръбски войски само заради това, че са се противопоставили на сръбските войници, които са искали да плячкосат дома им. В село Ваташа е изнасилена една млада невеста Мария Нанева, само един ден след нейната сватба, от страна на един поручик - Милан Керкович. В село Ваташа също така е извършен терор върху Марта Пинджурова, майка на Димитър Пинджуров – един от по-късните войводи на Тиквешкото въстание. Извършен е терор върху революционерите – Лазар Хаджийорданов, Зарко Попилиев и т.н. Това дава повод на Тиквешките войводи да се съберат на едно място, да заключат, че така повече не може и да формират щаб на въстанието. В този щаб влизат Мишо Шкартов, Лазар Банянски, Ристо Михов, Коце Сеизов, Тасе Мурджев, Тодор Камчев, Пано Измирлиев, Нело Янев, Тодор Глигор, Евтим Малев, Дончо Лазаров, Васил Саздов и много други. Щабът се е сформирал в къщата на Йованче Шкартов – баща на Мишо Шкартов, войводата. Тук е взето решение да се организира народът в този край, да се вдигне въстание против сръбската власт в този край – в Тиквешията.
Фокус: Какво става след избухването на въстанието?
Петре Камчевски: Въстанието е обявено на 19 юни в трите места – Кавадарци, Ваташа, Неготино. В Кавадарци е имало стрелба срещу сръбските жандарми. Във Ваташа няколко дни преди избухването на въстанието на 12 юни се е състоял голям събор в училището във Ваташа, което носи името на Даскал Камче. На събора са присъствали около 200 до 300 младежи, въоръжени мъже. Във Ваташа при обявяването на въстанието се е стреляло срещу сръбските войски, които са изпратили една група жандармеристи. Срещу тях е започнала стрелба и те трябвало да се върнат назад. Подобна е ситуацията и в Неготино, така че на първо време въстанието има голям успех срещу сръбските военни и политически власти. От 19 юни до 26 юни в Тиквешията функционира народна власт. Върху сградата на общината в Кавадарци е издигнато старото революционно знаме от 1903 година, което носиха четите на Петър Юруков. За няколко дни функционира народна власт, избрана е народна управа, за кмет на Кавадарци е поставен Тасе Божков. За кратко време сръбските военни и политически сили се консолидират, изпратена е голяма войска, начело с Василе Търбич. Тази войска е имала големи сблъсъци с въстаниците в околностите на Неготино. Междувременно помощ от българската войска не пристига, независимо, че в щаба на въоръжените въстаници присъства и представителят на българското правителство Петко Пенчев. Той им казва – вие се вдигнете на въстание, ние веднага ще ви помогнем. Не знам по какви причини българските сили не им помагат на въстаниците и те са оставени сами на себе си - 230 въоръжени въстаници плюс около хиляда бойци от четите на Евтим Спростанов, на Христо Чернопеев, Дякон Евстатий и т.н. Те не са можели сами да се противопоставят на голямата въоръжена сила, която идва, предвождана от Василе Търбич. За кратко време въстанието е потушено.
Терорът след въстанието бил страшен. Затова ние миналата година издигнахме на мястото, където са застреляни 25 кавадарчани, на старата средновековна кула в Кавадарци, паметна плоча, на която има текст: „В чест на 545 жертви на Тиквешкото въстание – най-трагичният спомен в историята на този край”. Плочата я откри кметът на Кавадарци. За 2011 година се планира да се издигне голям паметник в чест на всички загинали въстаници в Тиквешкото въстание. Годишнината ще бъде отбелязана с полагане на цвете пред паметната плоча от делегации на политическите партии в града и от общината в Кавадарци.
Фокус: Каква е ролята на ВМРО в това въстание?
Петре Камчевски: Главна. Най-голяма. Участниците в щаба на въстанието са по-ранни тиквешки войводи – членове на Вътрешната македонска революционна организация. Мише Шкартов, Дончо Лазаров, Коце Сеизов, Тасе Мурджев, Тасе Божков – това са все членове на организацията на ВМРО.
Фокус: Какво е станало със знамето на въстаниците?
Петре Камчевски: За знамето имаме едно сведение, че знамето е било поставено на сградата на общината в Кавадарци. Василе Търбич го сваля и го отнася в Белград. През 1945 година след Втората световна война един от участниците в Тиквешкото въстание с една група кавадарчани ходят в Белград, за да потърсят знамето. Казано им е, че музейната сграда, в която се съхранявало знамето, е била ударена с граната по време на бомбардирането на Белград от германците и тази част от нея е унищожена. Така че мисля, че знамето с бомбардирането на музея на Белград през 1941 г. април месец е било унищожено. Днес нямаме други следи за знамето.
Фокус: Как е изглеждало знамето и какво е пишело на него?
Петре Камчевски: На него е пишело така: Горе пишело „Тиквешки революционерен окръг”, а под него – „Свобода или смърт”. Наподобявало е една картина на Йожени Делакроа за Френската буржоазна революция – оттам е взет видът на знамето – девойка, която е стъпила с крак върху убит турски войник, в ръка държи пушка, а в другата ръка – революционерното знаме. Войникът е със захвърлен фес, това означава, че е бил убит турски войник.
Фокус: Върху какви книги работите в момента?
Петре Камчевски: През 2009 година публикувах една книга – „Девет тиквешки великана”. Споменати са девет тиквешки войводи от различни периоди, от времето на Възраждането, после Даскал Камче, войводата Добри Даскалов, войводата Петър Христов Юруков, Пешо Самарджиев, Александър Станоев, Лазо Ридов, Мишо Шкартов и от времето на Втората световна война – Страшо Пинджур и Димката Ангелов – Габерот. Планираме да издадем Кавадарски исторически речник, в който ще бъдат публикувани всички исторически спомени и случки, започвайки от най-стария период до края на Втората световна война.
Денка КАЦАРСКА
© 2010 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: Anton на Јуни 19, 2010, 01:22:25
Дејствијата  и  активностите  на  тортура,заплашување ,злоставување ,  зверско казнување и  измачување на домородното население,   како  последица  на  Тиквешкото  востание  сеуште  не  се  прекратени,  а  последиците  сеуште  ги  трпи  домородното  и  автохтоно  староседелско   население во  РМ , и  од  сегашните  намесници  на  актуелната  власт  во  Кавадарци.
Доказ  за  тоа е  фарсата  од  судење, на Македонката  со  Бугарско  етничко потекло  Спаска Митрова во Основниот суд  Кавадарци на 14.06.2010  година и закажаното  објавување на  пресуда  во  понеделник  на  21.06.2010  година  во  09,3о  часот  во  Основниот  суд Кавадарци од  страна  на  Кавадаречката  судијка   Лидија  Ризова  и Кавадаречкиот јавен  обвинител  Томе  Спанџов ,кои  сеуште  ги применуваат  законите  кои  биле  во  примена и владееле  во 1913   година ,без  право на  одбрана,без  право  на  сведоци а  со  примена  на  правилото на  презумција на  престапност  по  основ  на  национална  припадност  исто  како  и  кога  било  загушено  Тиквешкото  востание.
 

http://www.youtube.com/watch?v=NCWo5cm5UDs
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: disidente на Јуни 25, 2010, 02:35:12
Светлозар Елдъров: С българите в Албания трябва да се почне почти отначало

25 юни 2010 | 14:00 | Агенция „Фокус”

За българите в Албания, Агенция “Фокус” разговаря с проф. Светлозар Елдъров от Института по балканистика при БАН, автор на книгата „Българите в Албания. 1913 – 1939 г.”.

Фокус: Г-н Елдъров, преди десет години излезе книгата Ви „Българите в Албания 1913 – 1939. Изследвания и документи”. Многократно са очертавани проблемите, трудностите, възможностите пред българската общност в Албания. Според Вас – като изследовател – какво да направи държавата с българите в Албания?
Светлозар Елдъров: Последната глава от книгата за българите в Албания е озаглавена „Пленници на политическата конюнктура”. В нея съм описал бездействието на българската държава спрямо нашите сънародници в Албания в навечерието на Втората световна война. Вижда се, че това бездействие и тази немара към нашите сънародници имат здрави исторически корени и все още продължават. Трудно ми е и винаги съм се въздържал да давам съвети на политиците как да действат, защото като историк винаги съм отказвал да следвам съвети на политици – как да пиша история. Но от моите исторически изследвания съм установил, че България, българската държава и всички институции са в дълг на българите в Албания. Наистина трябва да се помисли по-сериозно, по-трезво по какъв начин може да се помогне. За мен това е стратегически въпрос. Не е свързан само със съдбата на българите в Албания понастоящем или в близко бъдеще, с оглед на европейската перспектива пред Албания. За България много по-важна понастоящем, според мен, е съдбата на българите в Македония, с оглед и на европейската перспектива пред Македония. Ако ние не решим въпроса за българското историческо наследство и неговото ограбване – ежедневно, ежечасно и ежеминутно, което се извършва в Македония – с нищо няма да помогнем и на българите в Албания. Защото, ако Македония успее да влезе в Европейския съюз с настоящата позиция, която отрича българските корени, отрича българската история и по-скоро – присвоява всичко българско и го преиначава, мисля, че на тази основа по-късно тя ще прояви претенции към България. Било за реституция, било за зачитане на някакви несъществуващи права на македонска националност, или пък - България и българските историци да се съобразяват с измислиците на историците в Скопие. Мисля, че това е по-важният въпрос, върху който политиците трябва да се замислят.
Фокус: Защо няма масово преселение на българи от Албания към България след Втората световна война, а и преди това?
Светлозар Елдъров: Въпросът не е много труден. България след Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война е най-пострадалата страна в цяла Европа. Тя не е привлекателна. Самите българи в България масово емигрират тогава, търсейки препитание главно в Америка. Албанските българи по икономически съображения главно, също отиват на икономически гурбет в Америка. Но те не емигрират масово в България както македонските българи, защото в Албания режимът е по-толерантен спрямо българите. Няма такава открита политика на денационализация, както има в Кралството на сърбите, хърватите и словенците, по-късно – Югославското кралство. Там още в годините на Междусъюзническата война и след това – след Ньойския договор са прокудени българските учители, българските свещеници, интелигенцията, а след интелигенцията поема и поток от бежанци. Такава репресия в Албания никога не е правена и това трябва да се знае добре. Става въпрос за две коренно различни отношения, коренно различни режима и коренно различни политики по отношение на българите в Албания и българите във Вардарска Македония.
Пропуснат е голям шанс. В годините между двете световни войни българската държава действително е пропуснала голям шанс, за да постави на едни здрави основи културно-националното дело на българите в Албания. Можеше да им осигури църковна йерархия, имаше планове за създаване на една Българска Епархия, изпращане на български епископ в Албания. Имаше планове за български училища... Дори до навечерието на Втората световна война има такъв шанс. През 1935 г. Обществото на народите повдига тогава въпроса за малцинствата в Албания и албанското правителство склонява. Отворени са училища за гръцкото малцинство. Третира се въпросът и за отваряне на училище за българите. Но самото българско правителство се отказва, при това - със съображения – за да не се навреди на отношенията с Югославия. Като че ли – това е приоритет на българската политика, да бъде в крак с политическата конюнктура, а не – в крак с националните интереси.
Много е пропуснато, и в периода между двете световни войни, още повече беше пропуснато в периода след Втората световна война, особено в годините на сталинизма, когато изцяло бяха забравени българите извън националните граници, а се отричаха националните корени дори на македонските българи в границите на българската държава. Ако сега трябва да се прави нещо, трябва да се започне почти от начало. Да се върнем към историческите традиции, трезво да се помисли и от хората на дипломацията, и от хората на политиката, но все пак – и да се съветват с хората на науката, които знаят какво е било, какви грешки са направени, какви възможности са пропуснати. Каквото и да се прави трябва да бъде с оглед – европейската перспектива.
Фокус: Как са устроени тези земи в църковно отношение?
Светлозар Елдъров: Там не е имало създадена Българска Епархия. В църковно отношение българите в Албания са спадали в диоцеза на Дебърската българска епархия или митрополия, както тогава се нарича, и в Охридската. Имало е планове, особено след Първата световна война, българите в Албания да се обособят в един самостоятелен диоцез и да имат свой владика. Първоначално се е мислило този владика да резидира в Цариград – един вид да продължи и връзката между Екзархията и най-западните части на българските земи. Имало е планове този владика да резидира и в самата Албания, но за съжаление никога не са осъществявани. С болка съм чел и публикувах протоколите от заседанията на Светия Синод, където пак поради чисто конюнктурни съображения (било заради политическия момент, било заради финансова криза) тази решителна стъпка не се прави. Ако тогава беше създадена една епархия, ако училищното дело беше поставено на по-здрави основи, сега нашата политика щеше да бъде много улеснена. Затова пак повтарям – много е пропуснато, но това не означава, че трябва да се бездейства. Защото бездействието днес в бъдеще ще попречи да се предприемат други решения.
Фокус: Откъде тръгва тази голяма разлика в цифрите, която се сочи като българско малцинство в Албания? Сочат се 12 000 – 13 000 души, 40 000 – 50 000 души, сто хиляди души – над сто хиляди души... Колко са те?
Светлозар Елдъров: Точен отговор не мога да дам, но такова разминаване в цифрите забелязвам и в периода, за който се отнася и моята книга – периода между 1913 – 1939 г. Първоначалните оценки за българите в Албания тогава са около 45 000 души. Това е, защото границите на Албания не са установени нито след 1913 г., нито след Първата световна война. Чак `20-те години окончателно се прокарват границите между Югославия, Гърция и Албания. Затова някои села, за които се е смятало, че попадат в Албания, всъщност се оказва, че остават в границите на Югославия или пък – в Гърция. Но главното разминаване в цифрите идва от това, че българските статистики тогава обявяват за българи само тези, които са били във ведомството на Българската Екзархия. т.е. източноправославни българи, които са припознавали църковната юрисдикция на Българската Екзархия. Но има българи, които са били под юрисдикция на Цариградската патриаршия, т.нар. гъркомани, както ние понякога ги наричаме. Има българи, които изповядват исляма. Те рядко попадат в статистиките и в онези години българската дипломация има само смътна и приблизителна представа за техния брой. Затова тези числа така варират: от 15 000 души до към 30 000 души.
Как стои въпросът понастоящем – също не бих могъл да се ангажирам конкретно. Понякога има изказвания и за 150 000 души. Едва ли българите са толкова, но аз смятам, че дори и едно преброяване няма да покаже техния брой. Антибългарската македонска пропаганда там е много силна и използват близостта с това население, използват различни политически, икономически или други средства и имат възможност да влияят. А сега, вероятно с една целенасочена държавна политика, сигурно ще се опитат да повлияят и на резултатите от преброяването. Така че – и то няма да отговори точно на този въпрос – колко са българите в Албания. Но колкото и да са, щом там има българи, България трябва да се грижи за тях.
Денка КАЦАРСКА
© 2010 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: ohrid1941 на Јули 02, 2010, 10:14:58
 (http://www.picvalley.net/u/2558/6030866651202975521278101676W375r2PN0KuR9DXMjkkL.JPG) (http://www.picvalley.net/v.php?p=u/2558/6030866651202975521278101676W375r2PN0KuR9DXMjkkL.JPG)

Иван Петрински: Ако позволим допълнително да бъде свито българското землище, бъдещите поколения няма да ни го простят (http://focus-news.net/?id=f15245)

02 юли 2010 | 13:11 | Агенция „Фокус”
Начало / Мнение

За книгата на руския изследовател проф. А. М. Селишчев „Славянското население в Албания”, Агенция “Фокус” разговаря с археолога Иван Петрински от отдел „Археология” в Националния исторически музей.

Фокус: Разкажете ни за руският изследовател проф. Селишчев и за неговия принос в изследването на славянското население в Албания.
Иван Петрински: Проф. Афанасий Матвеевич Селишчев е руски и съветски лингвист, който се занимава с Балканите след 1921 г. Когато четем трудовете му, винаги е добре да помним, че проф. Селишчев нееднократно настоява работите му да се възприемат само като чиста наука и те да не бъдат използвани за взимането на политически решения. Въпреки това трудовете на проф. Селишчев имат сериозни политически последствия за Централните Балканите, за славянското население в Македония и Албания.
Нещо повече. Волно или неволно професорът и неговите трудове стават част от съветската система за взимане на политически решения във външнополитическата област, при формиране на балканската политика на СССР и това никога не е било тайна. По същия начин огромен принос за взимането на решения в руското Външно министерство имат работите на директора на Руския археологически институт в Цариград Фьодор Успенски, учен с огромни заслуги за началото на българската археология, и, разбира се, на Никодим Кондаков половин столетие по-рано. Изключителен археолог, изкуствовед и византинист, основател на европейска школа във византинистиката, Никодим Кондаков е предшественик на Селишчев що се отнася до македонската проблематика, макар и от различна гледна точка. Той идва в Македония не само за да задоволи научното си любопитство, но и за да съдейства за формирането на руската политика към Балканите, да изпълни точно определени задачи, поставени му от руското Министерство на външните работи и, чисто научни, от Руската императорска академия на науките. Тези задачи не са секретни, те са посочени изчерпателно в предговора към книгата на Кондаков „Македония. Археологическо пътуване”. И на основата на трудовете на Успенски и Кондаков се формира балканската политическата линия, следвана от царска Русия в края на ХІХ в. и в началото на ХХ в.
Продължител на тази тенденция, но вече в съветско време, е проф. Селишчев. Написва две забележителни книги - "Полог и неговото българско население" (1929) и "Славянското население в Албания" (1931). Може би ще направи впечатление заглавието на втората книга – защо славянско, а не българско население – защото в книгата, макар и малко периферно, се разглеждат и остатъците от сръбско население в Северна Албания.
Двете книги получават огромен политически резонанс в България, тъй като те имат ролята на независимо проучване на авторитетен учен извън балканските крамоли. Известно е, че след като излиза и втората му книга "Славянското население в Албания" проф. Селишчев става член- кореспондент на Българската академия на науките (БАН).
От изключително значение са наблюденията на Афанасий Матвеевич по отношение на албанската инвазия в българското землище. И той е категоричен, че тази инвазия е нова – от втората половина на 18 век. Тя се отнася както до българските селища, но се наблюдава и интензивно предвижване в североизточна посока в земи, които днес вече са изцяло албанизирани – Стружко, Тетовско, Дебърско. Проф. Селишчев не се занимава с Косово, но същата картина наблюдаваме и там – именно от втората половина на 18 век започва албанска експанзия в тези земи.
Албанците използват един сигурен начин за проникване в българската езикова и етническа територия като заемат първоначално обезлюдени села. Този процес наблюдавахме през втората половина на ХХ век с активно изкупуване на всички свободни имоти в Западна Македония. Така беше албанизиран град като Дебър. Днес там има незначително славянско население. Така е в Струга, в максимална степен така е в Тетово и, разбира се, в Косово.
От особена важност са изследванията на старинността на това славянско население. Проф. Селишчев успява да ни съобщи неща, които днес вече са изгубени. Например славянската топонимия в Албания. Той изброява над 1100 топонима и хидронима със сигурен славянски произход – Бояна, Брежани, Бистрица, Дряново, Извор, Раковец, Рибница, Суходол, Ябланица, Ягодина. До р. Бояна, която се намира в Северна Албания, стигат българските завоевания по времето на цар Симеон.
В храната на славянското население в Албания са запазени изключително старинни рецепти. Може би защото в продължение на половин век, през втората половина на ХХ в., Албания и българското население там бяха „консервирани”.
Фокус: Може ли да се посочи конкретна рецепта, която българското население в Албания е запазило толкова векове?
Иван Петрински: Съвсем точно запазена рецепта, която се приготвя много интензивно сред българското население в Албания, е за говеждо или телешко в сос от кисело мляко. Това е рецепта, която ние срещаме още в ранното Средновековие – месо, което ври в кисело мляко.
Фокус: Защо според Вас държавата не полага грижи за българите в Албания, ако има възможност?
Иван Петрински: Защото сме така устроени. Ние нищо не докарваме докрай. Лошо беше управлението на тези процеси през последните 20 години, а днешното ни правителство даже не може да измисли какво да предприеме що се отнася до българите в Албания, да не говорим за провеждане на някаква, каквато и да е, що годе смислена политика. Независимо от това дали ще строим тръбопроводи или атомни централи – това ще мине и ще замине, но ако позволим допълнително да бъде свито българското землище, това идните поколения няма да ни простят.
От почти сто години българското землище се свива непрекъснато и това не е само в резултат на диктата на Великите сили. Това е част от нашата неспособност да се справим със сънародниците си, които живеят извън държавните ни граници. Не знам защо е така. Вероятно е някаква национална черта, всичко бързо да ни омръзва, нищо да не можем да довеждаме докрай.
Най-голямото престъпление, което бе извършено към това население е, че то бе оставено да се колебае между София и Скопие. Население, което винаги е имало българско самосъзнание.
Това, което се прави у нас за българите в Албания е крайно недостатъчно. Нима нямаме възможност да бъдат построени няколко училища, няколко читалища или спортни клубове за младите? Да започне интензивно научно изследване на българите там, на тяхната култура и история
Никой не може да ме убеди, че нашата държава няма такава финансова възможност.
Фокус: Какви са политическите последствия от изследванията на Селишчев?
Иван Петрински: Има две големи политически последствия от трудовете на Селишчев. На първо място те са много силен стимул за изследванията на най-югозападните предели на българското землище в самата България. Малко по-късно, след 1938 г., едно друго с изключителни исторически последствия политическо решение на ръководството на Съветския съюз - създаването на т.нар. македонски език, е взето въз основа именно на проучванията на проф. Селишчев. Той самият, отново казвам, винаги е бил рязко против използването на работите му за политически цели, но резултатите от научните дирения имат съвсем самостоен живот, извън волята на изследователя.
Научните открития и изводи на проф. Селишчев са използвани от политическото ръководство на Съветския съюз за създаване на македонския език (в общия чисто политически процес по създаването с декрет на „македонска нация”), но без той пряко да участва в по-нататъшната работа. Предполага се, че около 1939 г. Институтът по езикознание в Москва получава задача да бъде разработен отделен език на основата на най-западните български говори – в Тетовско, Стружко, Дебърско и Голо бърдо, които са и най-отдалечени езиково и географски от българските граници, запазили са поради определена изолираност на тези земи, редица старинни форми. Точно тези говори Селишчев изследва подробно десетина години по-рано, разкривайки абсолютно сигурно принадлежността им към българския език.
Сигурно ще е любопитно пак да се подсетят домораслите ни политици, че смислени политически решения могат да се вземат само въз основа на задълбочени научни изследвания, така както се формира балканската политика на Русия и на Съветския съюз. Тези решения могат да са погрешни, но са взимани при използването на солидната база на сериозните научни разработки, а не са следствие на умозрителните невежествени съждения на някой чиновник. При всяка решителна смяна в Русия или Съветския съюз следва ново изследване на Балканите, за да може да се формира нова руска политика по отношение на Балканите.
Може да се предположи със сигурност, че в най-скоро време в Русия ще има ново изследване на централно-балканската проблематика, политика пряко отнасяща се до Македония, Албания и Косово. Това още повече може да се предположи, тъй като Русия излиза от кризата, в която беше през 90-те години на ХХ в. Русия отново е на световната сцена и предполагам , че много скоро ще бъдем свидетели на ново изследване, което да бъде в основаната на формирането на една нова руска политика по отношение на Централните Балкани. Нашата задача в една такава ситуация е много тежка. Ние не бихме могли да влияем върху новите изследвания на Русия на Балканите, но независимо от резултатите бихме могли да предвидим част от последствията и да въздействаме на събитията, като се подготвим за тях.
Фокус: Какви биха могли да са тези последствия?
Иван Петрински: На първо място възможно е формирането на нова руска политика по отношение на Македония, Албания и Косово, което ни касае много пряко, разбира се. Вече има според мен някои признаци, че това ще стане наистина скоро, като наблюдавам научната продукция на руските балканисти.
Фокус: Какви са Вашите очаквания при преброяването на населението, което предстои в Албания?
Иван Петрински: Македонската пропаганда е изключително силна там. Българските правителства допуснаха Македония да се прави на „голям брат” на Албания – да надзирават тамошното славяноезично население и да успява да му въздейства с цената на неограничени финансови средства. Това, че ние не отделихме необходимите средства, за да поддържаме българското население в Албания ще тежи на съвестта на всички правителства от последните 20 години. Беше пропусната златна възможност да бъде заздравено българското национално чувство на славянското население в Албания и то да бъде по-уверено в своя избор. Сега още може да се въздейства чрез създаване на училища, читалища и спортни клубове – изпитани средства още от времето на Българското възраждане. Необходимите финансови средства са незначителни и не бива да се жалят за подпомагане на възраждането на българското самосъзнание. Иначе ще сме свидетели на ново свиване на българското землище, този път безвъзвратно.
Що се отнася до преброяването в Албания, по-скоро не искам да мисля за резултатите. Беше пропуснато златно време.
Весела БАРЪМОВА
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: ohrid1941 на Јули 03, 2010, 03:31:54
Костадин Костадинов: Ако един ден имаме училище в Тирана, което да се казва „Иван Вазов”, ще успеем да спасим една голяма българска общност от изчезване (http://www.focus-news.net/?id=f15249)

03 юли 2010 | 09:45 | Агенция „Фокус”
Начало / Мнение

За идеята за изграждане на българско училище в Тирана Агенция „Фокус” разговаря със заместник-председателя на ВМРО Костадин Костадинов.

Фокус:Как ВМРО може да бъде полезно за осъществяване на идеята за изграждане на българско училище в Тирана?
Костадин Костадинов: От ВМРО можем да помогнем със средства, както и с намирането на допълнителни средства от приятели, познати - хора, които биха спонсорирали една такава кауза, защото създаването на българско средно училище е истинска кауза. Още повече, че през годините именно от ВМРО са били хората, които са най-запознати с проблематиката на българите в Албания. Навремето още от началото на `90-те години Спас Ташев, който беше дълго време в ръководството на ВМРО, беше първият български гражданин, който успя да установи контакти, и то много сериозни, с българските общности в Албания. След това през 1994 - 1996 г. бяха направени няколко акции. После имаше акция, която беше под патронажа на президента Петър Стоянов за набиране на средства, когато българите там бяха в най-сериозна криза, мисля че беше през 1997 г. или 1998 г. Реално погледнато, във ВМРО са хората, които са най-наясно с проблемите на българската общност в Албания и това, че тя е заплашена от асимилация. Много сериозно заплашена при това, тъй като през последните 20 години традиционните селища на българите, които са в Източна Албания и то в граничните райони, се обезлюдяват със страшна сила. Ако до 1989 г. там имаше специален режим, който задължаваше хората да не мърдат от местата си, където са родени и където живеят – нещо подобно на нашето жителство в България, което беше преди 1989 г., то след 1989 г. по-голямата част от тях и най-вече младите се втурнаха към големите градове в търсене на препитание. Така се обезлюди до голяма степен Голо Бърдо. От друга страна българското население, което се оформи в град Тирана, е откъснато от традиционната си среда, от селата, в които се говори само на български и е заплашено от албанизация.
Точно поради тази причина от години коментираме идеята за изграждане на българско средно училище в Тирана – частно училище, което да работи по българската и по албанската учебна система и да издава дипломи, които да бъдат автоматично признати в България. С други думи - на ученикът, завършил там, да му се признава дипломата по същия начин, както на всяко българче, за да може после без каквито и да е било бюрократични пречки да кандидатства в българските висши учебни заведения.
Фокус:От години се работи за осъществяването на тази идея. Какво още не достига за осъществяването й?
Костадин Костадинов:По-скоро от години се коментира, защото ако се работеше от години, в интерес на истината щяхме да сме го направили. Винаги обаче нещо друго е изниквало на преден план. В крайна сметка ВМРО няма неограничени ресурси. За съжаление ние сме единствената организация, или поне до скоро бяхме, която се занимава и се занимаваше през годините неизменно с българската общност зад граница – на първо място в Македония, също така в Гърция, Сърбия, Румъния, Югославия и т.н. Сега идеята е вече много амбициозна. Председателят на фондация „Земляци” инж. Делян Дамяновски също силно се интересува от проблемите на българите там и не само се интересува, но и много е направил през годините, защото е създал стабилни контакти с местната власт, с българските общини там в Стеблево, в Ново село, в Голо Бърдо. Дамяновски ще има много сериозни успехи в това начинание.
Общо взето сега започваме да работим по набирането на средствата.
Фокус:Как ще помага ВМРО в набирането на средства?
Костадин Костадинов:Самите ние ще отпуснем някакви средства. После, както казах, ще търсим приятели, познати, хора, които са около нас, по същия начин, както сме го правили за всяка една акция, която е зависела само и единствено от нас. Силно се надявам, разбира се, българската държава да се включи, но...
Фокус:Ще търсите ли подкрепата на българската държава, защото ако тя не се включи, възможно ли е да се изгради българско училище в Тирана?
Костадин Костадинов:Ще се направят разговори. Но ако държавата не се включи, пак ще стане, защото става дума за частно училище. В Тирана има вече два български квартала и голяма част от хората, които са там, са заявили готовност да помагат с материали, с безвъзмезден труд – въобще по един възрожденски начин, както са правили училища преди Освобождението. Ние в случая не разчитаме на държавата, поради причината, че ако досега държавата е искала нещо да направи, щеше да го направи. Може би липсва каквато и да е било заинтересованост.
Със сигурност обаче сега ще говорим с представители на екипа на Божидар Димитров. Все пак имаме министър, който се занимава с проблемите на българите зад граница и вече ще видим дали те ще могат по някакъв начин да помогнат. Най-добре могат да помогнат, ако отпуснат някакви средства от държавния бюджет, но това последното ме съмнява и в интерес на истината не разчитаме на него. Виждате в момента какво става в държавата, едва ли някои ще даде пари за българите зад граница, за съжаление.
Проведени са разговори в Министерството на образованието в Албания. Откъдето има дадено принципно съгласие. Започваме да подготвяме документацията, събираме средствата и живот и здраве, когато сме готови до година, две, три, четири, когато успеем да съберем парите, започваме да строим.
Ние се включваме във фондацията, но както виждате самите ние нямаме председател, който да я оглавява нарочно, за да не възникнат някакви обвинения, че се опитваме да създаваме някак пи ар около себе си и т.н. Ще помагаме абсолютно безкористно, абсолютно чистосърдечно, по начина, по който сме го правили много пъти досега, даже без много, много да го огласяваме, защото в крайна сметка е важна крайната цел. Ако един ден имаме едно училище в Тирана, което да се казва „Иван Вазов” и което да се превърне в елитно училище там, мисля, че ще успеем да спасим една голяма българска общност от изчезване. Българската преселническа общност в Тирана в момента наброява повече от 30 хиляди души. А това не е чак толкова далече от западната граница на Македония и не е чак толкова далече от България в крайна сметка. След като български общности успяват да направят неделни училища и някакви други форми на учебна подготовка в Европа и САЩ, защо да не можем да направим нещо подобно и в Тирана. Ако това нещо стане, можем да мислим по-нататък по подобен начин и за други такива училища в територии, в които българите за застрашени от асимилация. Когато не ти помага държавата, си помагаш сам. В случая, когато държавата не прави нищо, ще го направим ние, доколкото можем.
Фокус:Има ли други подобни инициативи, в които ВМРО се включва активно, за да помага на българите в Албания?
Костадин Костадинов:Напоследък не. В момента сме се съсредоточили в това, защото българите в Албания през годините, в които бяха на границата, са се научили изключително много да оцеляват. Техният дух им позволява в годините, в които Албания се отвори към Запада, да успеят да просперират извън териториите й. Както казах една голяма част от тях напуснаха родните си места и се установиха в Корча, в Тирана. Ние в разговори с тях сме имали възможност да ги питаме дали имат нужда от нещо. Няма да забравя, аз бях в Албания през 2004 г., тогава говорихме с няколко българи в Корча, който е най-големият град в Южна Албания. Когато говорихме с тях, те казаха, че е добре в града да се направи един културен център, да има консулство, защото им се налага да пътуват много, за да си извадят документи в Тирана. На картата разстоянието е малко, но пътната инфраструктура в Албания е ужасна. Местни българи тогава изявиха готовност да финансират изграждането на такъв културен център, само както се казва държавата да си сложи отвънка знамето и да влезе вътре и да го управлява. По подобен начин действат гърците. Аз видях гръцкото консулство в Корча, видях гръцкия културен център в Корча, които са огромни и много посещавани. Хванали са местни власи, които са се обявили за гърци и те са спонсорирали. Нещо подобно прави македонската държава в момента с българите в Корча. В началото на тази учебна година – 2009 - 2010 г. откри първите курсове по македонски език и въобще по македонско образование в Корча, където да създаде среда за македонизма в Албания. При условие, че ние нищо не правим, можем да си представим какво ще се случи, ако те решат един ден да отидат в Тирана или Елбасан. И най-важното е, че няма министър без портфейл за македонците зад граница, има само министерство на изселниците, което работи през последните двайсет години и е изключително активно. Там проблеми с парите няма и никога не е имало, за разлика от България. Въпрос на приоритети. Очевидно за нас българите зад граница не са приоритет, но пък в интерес на истината, то и българите в България не са приоритет, а какво да говорим за другите.
Весела БАРЪМОВА
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: Anton на Јули 05, 2010, 05:04:51
Армия под 45 000 души е грешка
http://m.trud.bg/LiveTicker.aspx?Id=534427

Труд
05.07.2010 11:31

С бившия шеф на Генщаба о.р. ген. Михо Михов разговаря Евгени Генов

- Г-н генерал, сега усилено се дискутира проектът на Стратегия за национална сигурност. В документа обаче няма определение за понятието. И двамата сме го учили във военната академия. Затова ще ви "изпитам"- помните ли го?

- Проектите на стратегия за Национална сигурност са няколко и ако сега управляващите ги проучат, всички заедно можем да направим нещо много добро за политическия живот на страната. Концепцията за национална сигурност на правителството на Иван Костов дава такова определение, докато сега предложеният проект на управляващите бяга от такъв подход. Питам се защо? Или не им е по капацитета, или не искат да декларират пред народа за какво ще носят отговорност държавниците поне 20-30 г. напред.

- И все пак коя е дефиницията?

- Останах особено удовлетворен, когато прочетох авторски вариант на стратегия на военно-академичния професор о.р. полк. Иван Симеонов. Препоръчвам на кабинета неговия проект заедно с този на проф. Димитър Йончев. Обсъждането е в ход и бих предизвикал разработчиците начело с уважавания от мен о. р. ген. Румен Миланов да почерпят отговорности от следната дефиниция: "Националната сигурност е създаване, поддържане и използване на способности за защита на държавата, устойчиво развитие на обществото, гарантиране спокойствието на гражданите и общочовешките ни ценности" Това е. Много приказки не са нужни.

- Явно нещо ви е подразнило в предложения за обсъждане проект?

- Дразнят ме чуждите думи, бюрократичният език и обстоятелството, че и сега не искаме да кажем ясно що е това българска нация и докъде тя се разпростира? Има ли я и зад граница и как ще я защитаваме? Не искам да кажа, че текстът на правителството е погрешно скроен. Напротив, допада ми и отбранителната политика в него.

- Документът описва детайлно картината на сегашното състояние на държавата - от икономиката до демографските проблеми, а това е излишно?

- Икономика, демография, екология, етнически проблеми и т.н. - това са елементи от функционалната част на системата за национална сигурност. Препоръчително е да се посочват за всеки от тях стратегическите задачи. Разбирането за сигурност сега е съвсем различно от това в края на миналия век.

Ако в концепцията от 1998 г. злонамерените виждаха необходимост от контрапункт на Президентския консултативен съвет в създаването на Съвет по сигурността към премиера, а в сегашната стратегия - създаването на единна разузнавателна общност, това не е формулата за сигурността на гражданите. Пътищата се прокарват след формулиране на целта и определяне на задачите на политиките за сигурност. Това най-добре е видно в раздела за външната политика.

- Голямата армия прави ли силна държавата?

- Обичам да се позовавам на Платон, когато говорим за държавата. За него "философите управници и стражите воини" са минимално необходимото, но задължително условие, за да имаме държава и да те признават другите. Единият от пътищата е да се създава и умножава капацитетът на "философите управници". Военната сигурност е съществена част от националната. Някога тя е била главният фактор - до края на студената война. Виждаме, че в много страни и сега е така.

Не правят изключение и наши съседи. Не смятам, че военният фактор е основният стълб на сигурността, но той трябва да е стабилен. Армейският ни потенциал обаче отслабва и то застрашително. Държавният резерв и военновременните запаси са разграбени. Трябва да се знае, че фактор е този потенциал, който може да се приведе в действие, когато наложат обстоятелствата. За този решаващ за държавата момент, който може някога да се случи, трябва да се готвим.

- Кое е по-важно - сигурността на държавата или на отделната личност?

- При този демографски срив може и да не назоваваме стратегията си национална. Нацията ни изчезва. Нека кажем що е това българска нация, за да се стреснат управниците и да осъзнаем, че и личната ни сигурност няма да я има в общежитието от безродници. Закъде съм аз примерно без децата си, закъде сме ние без фамилната ни сигурност, нищо, че имаме стохилядни полиция и армия. Без фамилна сигурност и стабилност няма и национална такава.

- Ако ме ограбят, набият или убият на улицата, какво значение има за мен, че в стратегията е отбелязано, че България не е застрашена от война?

- И аз така мисля. Вече няколко пъти обират нашия вход. Полицията работи, но без резултат. Колко му е да кажа "няма държава". Ако така започна да говоря, какво остава за другите? Това вече е живот в общежитие, а не в общество.

- Когато човек има пари, по-защитен ли се чувства? Бедността рисков фактор ли е за националната сигурност?

- Бедността е може би най-сериозният рисков фактор за националната сигурност. Преодоляването и бе заложено като жизнен интерес на нацията в сега действащата концепция. Е, как я преодоляхме? На кой беден му е до държавата България днес? Стратегията би следвало да постави социалната политика в основата на системата за сигурност.

- На времето, като шеф на Генщаба, бяхте казали, че няма да командвате армия под 60 000 души. Предстои обаче редуциране на войската. Има ли санитарен минимум, под който не трябва да пада числеността?

- Каквото бях казал, съм го сторил. След края на мандата си предадох армия в такъв състав и с немалко боеспособни съединения. Сега като слухове се спряга численост на армията значително под сегашната от 32 000 души. Дали ще е така - не знам, но ако се случи, трябва ли тогава да имаме МО, би попитал някой в шеговита форма. Не ми е известно решението на Народното събрание армията да е 45 000 души да е променяно от парламента. Това е "санитарният минимум" и войската не трябваше да пада под него.

Спасението за нея не е само в резерва, а в смесения тип на окомплектоване (наборни и професионални бойци - б. р.), както е в някои напреднали държави в НАТО. Резервът ще се изчерпа след години, а можем да го възстановим с наборна служба от 5-6 месеца.

- Сега заделяме 1,33% от БВП за отбрана, а ангажиментът пред НАТО е за 2%. Военният бюджет т.г. е 890 млн. лв. С тези пари каква армия може да се издържа?

- Това не е ангажимент, а съюзна отговорност. В сектора за сигурност нещата не са от днес за утре. Трябва да култивираме облечени с отговорности, разбиращи от материята, с която работят, военнополитически личности и структури. А и съдебните процеси в този сектор смущават. Народът стана индеферентен към армията

- По закон войската е деполитизирана, но всяка партия на власт се заиграва с генералитета. В миналия парламент имаше предложение първият военен в държавата да се избира от депутатите с консенсус и тогава само той да има правото да кадрува висшия команден състав. Това добър вариант ли е?

- Законът трябва да е по-строг. Податливи има и сред висшите военни, a и доста от младите политици и бизнесмени са агресивни към тях. Спомням си как преди години (2002 г.- б. р.) само за дни бе променен Законът за въоръжените сили (2002 г. - б. р.) в частта за началника на Генералния щаб. Добре е, че поне мандатността за поста се запази.

Първият военен трябва да се назначава, а не да се избира. Армията не е пансион за девици, не бива да се превръща и в полигон за изпитване на демократични принципи. Кадруването не бива да е в ръцете на едно военно лице. Опасно е.

- Криза е, няма пари. Чуват се гласове, че сега не е време да купуваме нов изтребител. Съгласен ли сте?

- Сега не трябва да купуваме нов изтребител, не заради безпаричие, а защото все още четвъртото и особено петото поколение изтребители са много скъпи. Ние трябва да поддържаме и възстановим наличните самолети, за да не загубим съюзното доверие и националната си летателна школа. С реализиране на излишната авиационна техника можем да захраним бездействащите ремонтни заводи и да вдигнем всичките си самолети и вертолети. Иначе разговори и дори преговори на държавно ниво за нов изтребител е добре и трябва да се водят.

- Според вас кой е най-подходящ за нас?

- На мястото на МиГ-21 трябва да вземем втора ръка Ф-16. Така ще имаме уникална авиобаза с руски МиГ-29 и американски бойни самолети. Когато изтече техният ресурс, трябва да купим нов изтребител. Той трябва да е европейски.

- Бяхте посланик в Македония. Сбъркахме ли някъде в казуса Спаска Митрова?
- И двамата ни консули в Битоля и Скопие дълго помагаха на Спаска с допустимите възможности на мисията. България протегна човешка ръка, но това не сработи, защото този битово-семеен проблем се постави на равнище отношения между три държави (Македония, Сърбия и България - б. р.). Македония има закони и ние не можем да и влияем, както и да се намесваме при неспазването им.  

Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: Anton на Јули 07, 2010, 09:33:07
http://vestnikataka.bg/show_news.php?id=196021

Павел Шопов, зам.-председател на НС от АТАКА: Властта в Македония следи на отчет в. „Атака“  

Сряда, 7 Юли 2010г.Автор: АДРИЯНА НИКИФОРОВА
 
Павел Шопов е роден през 1955 г. в Пловдив. Завършил е право и до 1989 г. е бил съдия. Шопов е народен представител в 36-ия и 37-ия парламент. Депутат от Пловдив в 40-ото и 41-вото Народно събрание от групата на АТАКА. Заместник-председател на 41-вото НС от АТАКА. Член на комисията по бюджет и финанси.

- Г-н Шопов, преди ден вие заедно с адвокат Петър Петров се завърнахте от Гевгели, където придружавахте Спаска Митрова при последното й връщане за среща с дъщеря й. Как ви посрещнаха хората в Македония?
- Противоречиво. Разделението идва по промакедониското им и не българското им мислене и съзнание. Бях свидетел на топли сцени при срещи на Спаска с нейни съгражданин. Имаше обаче и подмятания, които бяха цинични и обидни. По-грубо се държаха хора, които личи, че бяха по-елементарни като култура. Тези подмятания бяха за това, че тя е с българско самосъзнание. В това малко градче Спаска е изключително известна, тя има качествата на лидер. Да не забравяме, че тя е работила като учителка. Разбира се, хората знаеха и за случая с отнемането на дъщеря й Сузана.
- Разбрахме, че сте били под наблюдение, след като сте влезли в Македония. На какво се дължеше този интерес към вас?
- С влизането в Македония службите ни държаха под око. Още от границата бяхме деликатно наблюдавани от кола, която ни придружи до Гевгели. Проследяването беше ненатрапчиво, но забележимо дори за лаик в шпионските дейности. В Македония следят изкъсо всичко, което се случва с казуса Спаска Митрова. Доказателство за това е, че всички медии знаеха, че отиваме в Гевгели, въпреки че се постарахме нашата визита да бъде дискретна. Проследяването не ме изненада, защото знаем за полицейщината в тази държава. Там близо 100 години това се е превърнало в практика. Интересен е и фактът, че всички в Гевгели знаеха, че Митрова е приела предложението на евродепутата от АТАКА Димитър Стоянов да стане негов сътрудник. Разбрахме от източници в Македония, че и в. "Атака" се следи с особено внимание там и не само по случая Спаска Митрова. Вестникът е взет е на отчет от властта, така да се каже, и на него се гледа като на по-специален вестник от българската преса.
- Каква е причината, според Вас?
- Причината е, че българската държава за първи път се ангажира на толкова високо ниво - в мое лице, като зам.-председател на Народното събрание, защото това всъщност беше и качеството ми, не само като деец на партия АТАКА.
- Какво впечатление ви направи Спаска като майка, тъй като аргументът, с който й е отнето детето е именно, че не е добра майка?
- Тя е перфектен човек отвсякъде. Спаска е представител на местния елит и като излъчване, и като начин на мислене, и като отговорности. Тя е цяло богатство за България, защото тя се чувства по-близка и много по-принадлежна към нашето общество, към нашата държава. Това е била, разбира се, и причината за ексцесиите, за конфликтите, за цялата драма, която я е сполетяла.
- А не защото е лоша майка?
- Не, разбира се. Една от целите ни беше да проучим въпросите във връзка с местното законодателство. При разговорите с колегите стана ясно, че и в Македония е абсолютно изключение дете да бъде предоставено на бащата, особено на тази ранна възраст. Сузана сега е на три години, но когато започва процесът е била на месеци. Отнемането на правата на майката може да стане само, когато майката е обвинена в някаква арогантна неморалност и няма условия за възпитание на детето. И двете обстоятелства при Спаска не съществуват. Видяхме един прекрасен дом, с прекрасен двор, да не говорим за подредба, чистота, хигиена. В същото време е известно, че бащата на детето, бившият й съпруг, живее в маломерно жилище заедно с цялото си семейство.
- Как ви прие семейството на Спаска?
- Гостоприемно, изключително мило, с грижи. Когато Спаска взе детето си, ние с адвокат Петров се оттеглихме, но останахме на близо, за следим да не стане някакъв инцидент. Защото това беше едната част от нашия ангажимент, да не допуснем да има инциденти или ексцесии по време на срещата, каквито е имало преди това. Другата част беше да проучим местното законодателство и свързаните с това дела на Спаска. Сега за първи път всичко е подредено и ясно. Така адвокат Петър Петров ще може да следи отблизо делата срещу нея.
- Вие сте били дългогодишен съдия. Как преценявате трите дела срещу Спаска Митрова?
- Първото дело, за това, което е вкарана в затвора, е било съшито с бели конци. Един процес, който е имал за цел да я уличи в някакво несъществуващо деяние. Тя не е имала документа, с който се уреждат свижданията на бащата тогава, за да организира предаването на детето, въпреки това тя го е давала. Всичко показва един политически процес - това беше и мнението на адвокат Петров. Моето наблюдение е, че явно такива репресии в тази държава се правят с много хора.
- Това не е прецедент, така ли?
- Не е прецедент, но тук нещата са усложнени от българското й самосъзнание. Нейният процес щеше да бъде един банален случай в тяхното общество, ако самата Спаска, която е смел човек, не повдигна завесата. Нашата цел беше да се види, че зад Спаска Митрова, която е българска гражданка, стои цялата България и всички искат да я защитят.
- Какво може да направи АТАКА оттук нататък?
- Подобно на това, което вече започнахме да правим. Както е в баскетбола, бих казал - персонална защита. Според тяхното право не може чужд адвокат да я защитава. Но български адвокат ще бъде в залата. Включително и да следи наказателното дело за "обида" на македонския съд, по което Спаска е осъдена, но ще обжалва. Изчакваме само да излязат мотивите на съда, и ще обжалваме. В делото ще участват двама адвокати от АТАКА - Явор Нотев и Петър Петров и аз, разбира се. Целта е да се покаже, че българската държава защитава своите граждани, което е цивилизационно право, където и да бъдат те, и в каквато и ситуация да попаднат. Не трябва да повтаряме случая с медицинските сестри в Либия. Процесът в Либия беше игнориран и крит в първите месеци, когато можеше да се направи много за тези българи. Сега АТАКА има цел да следи случая, да му дава гласност, да показва развитието и пред българското общество, което, както се видя, никак не е безразлично.
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: Пламен Павлов на Јули 07, 2010, 11:10:57
Вчера казах нещичко за българите в Албания и за българската политика към сънародниците ни в чужбина:

http://www.focus-news.net/?id=f15282

Поздрави на всички!
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: disidente на Јули 10, 2010, 10:33:42
Македонските политичари ја следат својата суета

 (http://www.picvalley.net/u/2355/4014876402401478471278749889qxmRcuIIXaRLuRa2O4ZU.JPG) (http://www.picvalley.net/v.php?p=u/2355/4014876402401478471278749889qxmRcuIIXaRLuRa2O4ZU.JPG)
Зоран Талер, известувач за нашата земја во Европскиот парламент

Најлошо за Македонија е ако не биде на дневен ред на ЕУ

Од нашиот дописник
Тони Гламчевски

Стразбур - Г-не Талер, разговарате со поранешниот претседател на Македонија и лидер на опозициската СДСМ. За што разговаравте со Бранко Црвенковски?

Најнапред го замолив да ме информира како ја гледа од своја страна ситуацијата во Македонија и, пред се', нејзината меѓународна политичка положба. Од друга страна, ги разгледавме варијантите како може да се помогне Македонија да излезе од блокадата околу европските интеграции и побрзо да се промовира за членство во ЕУ. Позитивно ме изненади со конструктивниот пристап. Факт е дека опозициската партија на социјалдемократите и' дава бланко-карта на Владата на премиерот Груевски и на ВМРО-ДПМНЕ околу проблемот со името и мислам дека е позитивно тоа.

Од моја страна, го убедував да пристапи проактивно кон премиерот Груевски и да го промовира периодичното усогласување на нивните национални интереси. Знаеме дека тоа не е традиција во Македонија и дека често се претерува со личните напади. Би било подобро за националниот интерес на Македонија да бидат усогласени клучните одлучувачи. Се гледа дека опзициската партија посакува Македонија да напредува, а од друга страна, бара и варијанти ако дојде до предвремени избори, политичка дестабилизација, и самата да се промовира. Тоа беа главните теми за кои разговаравме со Црвенковски.

Дали му порачавте нешто на Црвенковски како лидер на опозицијата, но истовремено и до сите политички лидери и партии во Македонија?

Да, мојата порака е - обидете се да ја прескокнете својата сопствена сенка и суета, преминете го Рубикон. Црвенковски, како лидер на опозицијата, да му даде иницијатива на претседателот на Владата да се најдат во четири очи и да се договорат кон сензационалните интереси на Македонија и да се направи тоа не дека им е лесно, туку дека им е тешко. Ова е во национален интерес на Македонија. Но, гледам дека ситуацијата не е лесна, работите се премногу персонализирани и луѓето тешко излегуваат од нивната кожа.

Дали ситуацијата во Македонија е дестабилизирана по инцидентите што се случија во парламентот и недостигот од политички дијалог меѓу власта и опозицијата?

Не, не го мислам тоа. Но, сите чувствуваме еден вид страв и неизвесност што може да се случи. Тоа не е добро, бидејќи климата станува напната, нестабилна и нервозна. Тие што се одговорните во Македонија треба да бидат свесни за тоа и да работат за да не се дофрла масло на огнот. Причината за сето ова е блокадата од Грција, која во суштина е неправедна, но животот на реалполитиката бара компромисно решение.

Добивме информации од други страни дека процесот за изнаоѓање решение на името напредува. Откако премиерите на Грција и Македонија ги презедоа работите во свои раце, има повеќе оптимизам и можности да се дојде до компромис. Мислам дека треба со сите сили да се поддржи тоа. Претседателот на Владата, Груевски, не се наоѓа во лесна позиција, тоа е јасно, бидејќи јавното мислење во Македонија не е наклонето за компромисно решение за името. Но, тука треба да дојде до израз лидерството. Потребно е да се дојде до компромис, за кој од Грците бараме да биде мек, во смисла да биде прифатлив за Македонија и потоа да ги убедиме луѓето дека тоа е во долгорочен интерес на Македонија.

Ако не се најде компромис околу името, дали постојат други решенија за да се забрза пристапот на Македонија во ЕУ?

За жал, засега не гледам други варијанти. Очигледно е дека сите се наоѓаме во еден вид стапица, во смисла дека општо е прифатен политичкиот став оти тоа е билатерален проблем. Во таа насока, меѓународната заедница го чека тоа решение и никој не се занимава со алтернативата - што ќе стане ако не дојде до решение. Во тоа е и големиот проблем на Македонија. Долго се играше играта на имиџ на преговарање, во смисла се оставаше впечаток дека се преговара, зад сцената, всушност, ништо не се случуваше. Но, според мене, тоа започна да и' штети на Македонија и таа нема корист од тоа. Исто така, мислам дека таа ситуација и' штети и на Грција, но, за жал, во Атина не се подготвени самите себе да си го признаат тоа. Грција е маргинален играч на Балканот, а би можела да биде главен играч.

Тука имаме ситуација во која е потребен пробој, но во меѓународната заедница нема сила да се најдат клучните актери и да ги соберат Скопје и Атина во присуство на Ештон, Филе, Хилари Клинтон, Меркел и Саркози и да останат заедно толку време колку што е потребно да се најде решение. Тоа не се случува и, најверојатно, нема да се случи. Така, ни останува да ги убедуваме двете страни да го најдат тоа решение.

Дали Вие го правите тоа?

Да, јас се занимавам со тоа да ги убедувам Грците, за нив е доволно и решение со кое ќе си го „спасат лицето“, односно што и да се промени во името, тоа е веќе промена и значи дека треба да бидат задоволни, зашто го бараат она што не може да се прифати во Македонија. Тоа е тоа, но најголемиот број земји-членки на ЕУ се незаинтересирани. Тука се наоѓа и најголемата опасност за Македонија, постои консензус ЕУ да се прошири кон Хрватска, но во ЕУ многубројни се оние што мислат дека нема ништо лошо ако другите треба да чекаат, чекаат и чекаат.

Вие, заедно со други европратеници, се сретнавте со комесарот за проширување во Стразбур, за што разговаравте со него?

Зборувавме за проширувањето, се водеше дебата со него, бидејќи оваа недела се усвојуваше резолуција за Косово и за Албанија, при што зборуваме и за Македонија. Комесарот беше релативно оптимист дека проблемот сега се наоѓа во рацете на двајцата премиери и сега очекува во догледно време да дојде до компромис, кој потоа треба да оди на референдум во Македонија. Се надевам дека сме блиску до тоа решение, тоа значи дека ќе ни биде потребна тактика како да се помогне околу тој компромис за „спасување на лицето“ и да биде усвоен од двете страни. Времето не работи за Македонија, тоа се тешки, болни одлуки. Ние, Словенците, добро го знаеме тоа, бидејќи имавме слични ситуации со Италија.

Работите на извештајот за Македонија, дали имате впечаток дека сега Македонија повеќе се занимава со проблемот околу името отколку со основните реформи кои се потребни за влез во ЕУ?

Повеќе гледам проблем во мотивацијата и енергијата, која се вложува во потребните реформи. Тоа дека се потребни реформи често звучи апстрактно и тешко за да им се продаде на избирачите и јавноста, но, всушност, тоа се многу конкретни задачи и проекти. Македонија, за среќа, има невладини организации кои квалитетно го следат тоа и се способни во секој момент да дадат јасна анализа и извештај што е постигнато, а што не е постигнато. Се разбира, блокадата од Грција го кочи во психолошка смисла мотивот за реформи, така што сето тоа е поврзано меѓусебно.

Во Македонија се слуша дека е можно Европската комисија годинава ја повлече препораката за преговори, дали може да се случи тоа?

Не, тоа не оди така. Не е потребно повторно да се дава препораката. Проблемот е во тоа што Македонија може, за жал, да се симне од дневниот ред на ЕУ ако набрзо не биде деблокирана ситуацијата со преговорите. На пример, во декември на самитот на ЕУ, сите министри зборуваа за прашањето со Македонија. Сега, во јуни, само словенечкиот министер за надворешни работи, Жбогар, заде збор за ова прашање, на што реплицираше Друцас. И се' заврши на ова. Тоа е негативен тренд кој може за две-три претседателства да доведе до ситуација во која Македонија повеќе нема да биде на дневен ред, што ќе биде катастрофално за македонските интереси.

http://www.utrinski.com.mk/?ItemID=DF47A67BF6048C4D800FE3242B7689A2
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: disidente на Јули 14, 2010, 09:00:25
Пламен Павлов: По-млади църкви от нашата имат много повече светци

14 юли 2010 | 18:25 | Агенция „Фокус”

Историкът доц. Пламен Павлов от Великотърновския университет „Свети Свети Кирил и Методий” пред Агенция “Фокус”.

Фокус: Г-н Павлов, как се роди идеята за книгата „Българи – светци”?
Пламен Павлов: Книгата „Българи светци” е един стар проект – мой и на общобългарска фондация „Тангра – ТаНакРа”. Идеята се роди около 2000 г., когато работех в Агенцията за българите в чужбина и много наши общности ми искаха информация за светци, които са българи, тъй като в много от църквите на българите по света универсалните общохристиянски светци ги има, но сравнително по-малко присъстват нашите светци. Първите публикации на тази тема ги започнах още в тогавашния интернет вестник на ДАБЧ „България днес”, който много отдавна не съществува, изместен от нови издания. Постепенно се разви идеята да се напише една нова книга за светците – българи, която беше възприета от фондация „Тангра ТаНакРа”. Написахме я заедно със ст.н.с. д-р Христо Темелски, известен български църковен историк. Книгата е под редакцията на проф. Георги Бакалов, едно от най-големите имена в съвременната българска историография и най-добрият познавач на средновековната и по-новата църковна история на България и православието. Тя е оформена като албум, великолепно илюстрирана, но като автор държа много и на текстовете.
Целта на тази книга беше да се разкаже по един съвременен, научно обоснован и достъпен начин за тези светци, които нашият народ схваща като българи.
Фокус: Кои са най-известните и най-неизвестните от тях?
Пламен Павлов: Принципът беше – не българските светци, а българи – светци. За това настояваше съпредседателят на „Тангра” Димитър Димитров. Отначало имах известни резерви, но после сам се убедих в правотата на тази идея. Ние, като християнски и православен народ почитаме всички универсални светци – Свети Георги, Свети Димитър, Свети Константин и Елена... Но все пак нашият народ в над хилядагодишната си история е възприел някои от тези светци като свои, независимо от това дали те наистина са българи. Част от тези светци, които не са българи, са възприети като част от нашата традиция и за това има сериозни основания.
Кои са най-известните български светци е много трудно да се каже. Но несъмнено в нашия национален пантеон водещо място имат Светите братя Кирил и Методий. Не по-малко – Светият Княз Борис Михаил Покръстител. Светите Седмочисленици – Кирил и Методий и най-близките им ученици. Свети Йоан Екзарх, който е канонизиран през средновековието, има дата в календара на Руската православна църква, докато в нашия календар на Българската православна църква той отсъства. Това е един от многото случаи, в които нашият църковен календар трябва да се коригира, тъй като има светци, канонизирани още през Средновековието, които по различни причини днес ги няма в календара, а е крайно време да заемат полагащото им се място.
Прави впечатление, че някои по-млади църкви от нашата, примерно, Руската православна църква, Сръбската православна църква, имат много повече светци. Руската православна църква има над хиляда светци и групи светци. На какво се дължи това, е трудно да се каже, но във вековете на турското робство и на господството на Вселенската патриаршия паметта за нашите светци е била изтривана. По някакъв начин е била унищожавана или – скривана.
Още отец Паисий се е опитал да събере българските светци – имаме един от най-големите примери в неговото лице. Той тогава достига до едно твърде скромно число – около 50-ина светци и групи светци. В нашата книга те са 126 светци и групи светци. Като казвам - групи светци – някои от тях са 110 търновски великомъченици или 40 пловдивски мъченици... Това са доростолските мъченици от днешния град Силистра или Тивериополските мъченици от днешния град Струмица. Ако се сметнат групите като персоналии, става дума за около 400 души, които нашият народ е схващал като българи и като наши собствени светци. Това е много важен елемент от гледна точка на светското възприемане на култовете, освен от чисто верския му аспект, който винаги е бил много важен.
Фокус: Кои са най-интересните светци?
Пламен Павлов: В нашата традиция влизат няколко много интересни примера като Свети Крал Тривелий – хан Тервел, който влиза от западната традиция в нашата и при Паисий е възприет като български светец. Ние сме включили и някои светци, които са българи по род, но са се прославили в други държави. Българският народ е знаел, че са българи. Такива са светите братя Борис и Глеб, първите национални светци на Киевска Русия. Те са българи по майка и това се казва категорично в тяхното житие и в „Повест за изминалите години” – първата руска летопис. Към тях могат да се прибавят учителите на християнството, които България дава на други народи. Не бива да забравяме, че България е дала, особено на другите православни народи, цяла плеяда от духовни водачи. Тези духовни водачи започват със Свети Михаил Българина, първия митрополит на Киев още от края на Х век, минават през Свети Киприан Българина, една от най-големите фигури в средновековния руски църковен живот. Към тях можем да прибавим още трима или четирима сръбски патриарси – за един от тях може да се спори дали е българин или е просто български възпитаник. Например Свети Ефрем е двукратен патриарх на Сърбия, смятан от сръбския народ в началото на 15 век за по-велик дори от княз Лазар. Това са личности, които ние по някакъв начин сме забравили или сме оставали на заден план, а те заемат категорично място в духовния живот на други народи. Свети Никодим Тисмански – първият голям влашки, днес румънски, светител на съседния на нас православен народ – румънския. Той е българин от Прилеп - днешна Македония, който е кореспондент със Свети Патриарх Евтимий, бил е известно време във Видинското царство. По време на унгарската окупация той създава най-големите манастири във Влахия, някои от които носят български имена – Водица, Бистрица.
България като една стара християнска земя е излъчвала мощна духовна енергия към по-млади християнски народи, каквито са руският, украинският, белоруският, влашкият и молдовският и тези неща ние нямаме право да ги забравяме, нито да ги премълчаваме. За съжаление в тези страни се игнорира присъствието на български светци. Ние имаме една непотърсена българска святост, която нямаме право да премълчаваме. Тя не е въпрос на някакво патриотарство или на някакъв дебелашки патриотизъм, а просто въпрос на историческа истина и на осъзнаване на точното място на българската традиция и история в историята на православна Европа.
Една от целите на тази книга е да покаже, да реабилитира тази българска святост, да я допълни с нови научни аргументи и открития, тъй като има много материали, които предишните хора, които са писали по въпроса, не са знаели. Но ние отдаваме дължимото и на проф. Асен Василев, на монахиня Валентина Друмева, на Валя Христова от Шуменския университет, на доц. Павел Стефанов. Ние сме се стремели да не пропуснем нищо от това, което е известно, и мисля, че тази книга и за в бъдеще може да бъде допълвана, тъй като нашата българската святост, както пише цитираната от мен Валя Христова, стои пред очите ни, без ние да я съзнаваме. Българският е един от най-дневните християнски народи. Вярно е, че покръстването на българите е по времето на Светия Княз Борис-Михаил през 864 г., но ние не бива да забравяме, че християнството по нашите земи се проповядва още от I-ви век и то от апостолите и от техните най-близки ученици. Не можем да забравяме, че Свети Апостол Павел е минавал през земи, които днес са български и то през село Гърмен, където е проповядвал. Апостол Андрей, когото Русия и Румъния славят като свой апостол, е ходел по нашите брегове. Някои от най-старите църкви на европейския континент са създадени в нашите земи – Филипопол, Одесос...
Фокус: Откога е последният български светец в църковния календар?
Пламен Павлов: За последен път Българската православна църква е канонизирала светци през далечната 1964 г. Това са Паисий Хилендарски и Софроний Врачански. Нашата молба към Българската православна църква е да се заеме с този въпрос и да отдаде дължимото на десетки и стотици хора, които имат своя принос в духовното ни изграждане или са мъченици, пострадали заради българския си род и своята православна вяра – такива има пострадали от комунистическия режим, такива хора има между бесарабските българи, между българите от Македония. В предговора на книгата съм казал, че българската святост и българското мъченичество са нещо много по-голямо от тясноцърковния подход към въпроса.
Ние не можем да забравяме мъченията, на които са подлагани нашите сънародници в Македония, особено след Втората световна война пък и преди нея, откакто тези земи са окупирани от Кралска Югославия и после от режима на маршал Тито. Не можем да забравяме геноцида на бесарабските българи в зимата на 1946 - 1947 г., когато стотици хиляди хора измират от гладна смърт. Не можем да забравяме терора над банатските българи, които са католици; ние сме включили в книгата информация и за българите католици.
Аз поздравявам Христо Темелски за това, което направи, защото той включи в книгата много полезна информация за това как човек трябва да се държи в храма, как трябва да се обръща към духовенството – неща, които в общата култура на българина са на много заден план и го виждаме много често в грешките, които правят нашите политици и официални лица при общуването с църквата. Българската църква е една от най-древните православни църкви. Ние трябва да я пазим, независимо, че тя невинаги реагира достатъчно адекватно на съвременността и да не изпадаме в чуждопоклонство, особено по отношение на Вселенската патриаршия. Аз имам дълбока почит към Вселенската патриаршия, но не бива да се забравя, както много често се допуска от нашите медии, че вселенският патриарх не е наш папа. Той теоретично е първият между православните патриарси, но в крайна сметка ние си имаме собствена патриаршия първи от всички други днешни съвременни православни народи. Ние сме чада на Българската патриаршия, а не на някоя друга.
Фокус: Извън Светите братя Кирил и Методий има ли други български светци, на които са кръстени храмове извън България?
Пламен Павлов: Има и това е радващо, тъй като някои от тези светци са софийските новомъченици – Св. Георги Нови Софийски, Свети Никола Нови Софийски. Не бива да забравяме Света Злата Мъгленска, на която също има кръстени храмове, включително и един храм в Бургас, който се строи в момента. Има кръстена църква и на Св. Прокопий Варненски, който също е български новомъченик. Аз мисля, че тази традиция трябва да се разширява, тъй като особено за българите в чужбина е много добър знак да се показва българското. При нашите църкви в Бесарабия и в днешната Румъния, където положението е още по-деликатно, много често работят руски или някакви други иконописци. Разбира се там български светци присъстват, българи, които посещават нашите сънародници им носят икони на Св. Иван Рилски, на Св. Петка Търновска, на знаковите светци. Но в това отношение ние също трябва да бъдем много по-активни, за да може да присъства българското. Разбира се във вярата това не е доминиращото, но това е много важно и ние знаем, че през Възраждането част от нашето осъзнаване като народ беше не само религиозно-политическата църковна борба, а и творбите на Захарий Зограф, който буквално българизира българските църкви. Това пък е невъзможно без Паисиевата история, както тогава са я наричали по изданието на Христаки Павлович. За един народ е много важно да знае своята собствена духовна традиция и да я втъкава в общата християнска традиция. Ние имаме достатъчно много заслужили мъченици и преподобни, така че тази практика би трябвало да се разширява. Тя е имала своето място още в Средновековието – със Свети Климент Охридски, със Свети Седмочисленици. В съвременните времена, осмислена по един културен, цивилизован начин, тя може да има още по-добър ефект спрямо нашето съзнание като един народ със стара история и надявам се с добро бъдеще.
© 2010 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: disidente на Јули 19, 2010, 07:53:48
Хајредини: Разликата меѓу мене и Груевски е тоа што на мајка ми не и купив 4 стана

Цитат
Долгот на државата кон фирмите е непознаница. Сумата што се споменува е најразлична и не е мала. Според податоците на А1 долгот изнесува близу 170 милиони евра.

Но некои експерти сметаат дека таа сума е далеку поголема. Еден од нив е Џевдет Хајредини кој вечерва е гостин во вестие на А1.

Владата крие колку е должна на фирмите иако треба да информира ја информира јавноста за своите потези за својата работа, своите политики. Како пресметавте дека износот е 600 милиони евра долг на владата?

- Јас би рекол дека повеќе пати се јавувам на оваа тема во медиумите дека долгот е голем и тој не е помал од 600 милиони евра. Јас не располагам со таква логистика, владата на Македонија, поготово актуелната влада најмногу се фали дека постигнала најголеми успеси во имплементацијата на информатичката технологија, посебно министерството, средни училишта итн. Ако некоја влада располага со податоци секој ден само да притисне на дугме и да излезат не само вкупниот долг спрема фирмите него и аналитички би требало да биде оваа влада. Инаку доколку тоа го нема таква ажурна, точна евиденција тогаш премногу пари се потрошени за таа информатичка технологија.


http://www.a1.com.mk/vesti/default.asp?VestID=125464
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: disidente на Јули 24, 2010, 10:07:39
Д-Р ЃОРГЕ ИВАНОВ, ПРЕТСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЈА

Чекаме Грција да се помести од тврдите позиции


 (http://www.picvalley.net/u/2167/13659737118516681871279958549AYlHafq3Z07XvvjWY1LI.JPG) (http://www.picvalley.net/v.php?p=u/2167/13659737118516681871279958549AYlHafq3Z07XvvjWY1LI.JPG)


Тврди и бескомпромисни грчки ставови се најголема пречка за да се постигне заемно прифатливо решение за проблемот што ја попречува евроатлантската интеграција на нашава земја, смета шефот на државата Ѓорге Иванов. Затоа, според него, Македонија гради однос на што подобро меѓусебно разбирање и доверба, но се' уште се чека на поместување од грчките тврди позиции.

За ова, но и за другите актуелни прашања во земјава, претседателот Иванов зборува во денешното интервју.

Дали Ве загрижуваат анкетите според кои, на пример во јуни, 45 отсто од граѓаните изјавиле дека сметаат дека земјава се движи во погрешна насока, додека анкетата на СЕП го покажа трендот на евроскептицизмот?

- Ова е една долготрајна тема што излегува на површината секогаш кога Македонија се соочува со пречки на евроатлантскиот пат поставени од страна на Грција. Сметам дека е крајно неодговорно, ако веќе сите знаеме дека јавна и отворена политика на Грција е да го попречува членството на Македонија во Европската Унија и во НАТО, од тоа да произлегуваме со заклучок дека некако Македонија загубила интерес или желба за членство. Тоа е едноставно извртување на состојбата наопаку. Македонија е посветен и ангажиран сојузник на НАТО и на Европската Унија во Балканот. Ние учествуваме во мировните мисии како да сме полноправна членка, дури и на горната граница на нашите можности. Македонија ја координира својата политика со политиката на Европската Унија. Амбициозно работиме на исполнување на Копенхагенските критериуми, кои се потребни за членство во ЕУ. И притоа, и покрај условите на криза во кои се наоѓа целиот свет, и покрај грчката блокада и непримерните барања поставени пред Македонија, посветеноста на граѓаните кон европската агенда останува исклучително висока. Оттаму, навистина не можам да ја разберам потребата со сила да бараме евроскептицизам во Македонија. Да додадам дека евроскептицизмот подразбира сомничавост во самиот концепт на работењето на Унијата. Во Македонија, ние немаме ниту една сериозна политичка опција што ги оспорува принципите на Унијата, успешноста на овој исклучителен мировен и развоен проект и потребата од демократска отвореност на Македонија. Таква критика, која може да се слушне во некои од државите-членки на ЕУ, потоа во политички кругови надвор од ЕУ, во Македонија едноставно нема. Во Македонија има укажување на фактот дека идентитетот, името, припадноста на земјата-кандидат навистина не смее да биде услов за членство. Дека грчките условувања поттикнуваат недоверба, национализам и дека се недостојни за европска држава. Тоа, сепак, не може да се толкува како сомничавост во успешноста на Унијата или во потребата Македонија да стане членка што поскоро, туку, напротив, е израз на разочараност од грчката блокада која го држи овој проект подалеку од Македонија.

Како, воопшто, гледате на социоекономската состојба во земјата, задоволни ли сте од она што се остварува како пораст на општествениот производ, инвестиции, новите вработувања, задолжувањата...?

- Мислам дека во ниедна држава, доколку ги прашате граѓаните, нема да добиете одговор дека економската состојба е добра. Секогаш има простор за подобрување. Во Македонија, во средината на 90-тите години ние навистина испуштивме еден период во кој други европски држави подобро се снајдоа и побргу фатија приклучок кон реформите и отворањето на економијата. Пред две-три години имавме период на забрзан развој и покрупни инвестициски проекти, кој за жал беше пресечен од светската економска криза, која силно ги погоди сите држави во светот до таа мера што почнаа да се отвораат прашања за одржливоста на светскиот економски модел. Сметам дека резултатите во економијата може да се менуваат во зависност од светските текови, но дека е многу важно ние како држава да стоиме на принципите што во време на светски напредок ни овозможуваат да ги следиме другите држави, а во време на криза овозможуваат таа криза помалку да се почувствува кај нас. Тие принципи секако се намалување на расходите на државата, отстранување на пречките пред стопанствениците, наградување на трудот и успехот. Државата може со некои мерки и активно да помогне. Наша одговорност како политичари е да обезбедиме, пред се', безбедност и правна сигурност во државата, кои се неопходни за развој на бизнисот. Да обезбедиме образование што ќе ги следи потребите на стопанството, нешто во што како држава навистина многу вложуваме. Да загарантираме дека сите политички пречки за отвореноста на нашата економија ќе се отстрануваат. Како претседател јас навистина имам ограничени можности да влијаам во економската сфера, но моја определба е со директни контакти и со ангажман на бизнис-заедницата на моите патувања во странство да се обидеме да го отвориме македонското стопанство кон надвор. Мора да се отвориме кон сите пазари што се нудат, како кон развиените и напредни западни држави, така и кон големите потенцијали на другите континенти каде што дури имаме препознатливост и минат труд што некако лесно сме го запоставиле.

Политичкиот дијалог во земјава ни се претвори во изрекување на што поголеми и потешки навреди, на прсти се бројат лидерски средби, имаме инциденти, за кои американскиот амбасадор во земјава рече дека „ниту едната ниту другата страна не се разликува во поглед на своите реакции и постапки“?


- Понекогаш имам чувство како некој во Македонија да се плаши од успехот. Тој парадокс на влошување на односите тогаш кога знаеме дека сме под особен интерес ни се случувал и во минатото. Сведоци сме дека и други држави од соседството имаат слични ситуации, да трпат негативните последици во нивните интегративни процеси поради внатрешните несогласувања. А сепак, тоа е една тема што би требало сите да ги обедини и да биде над потребата од ситни престрелки. Мора да разбереме дека учеството во политичките процеси нема алтернатива, особено не за политичките фактори кои решиле да излезат и да бараат доверба од граѓаните. Учеството во политичката борба не смее да се условува.

Не сум тука да избирам ново име на оваа држава

Може ли, тогаш, земјата - со вакви перформанси - во ноември годинава да добие позитивен годишен извештај од ЕУ и определен датум за почеток на преговорите?

- Република Македонија веќе доби еден позитивен извештај, со препорака за почнување на преговорите, и тоа заедно со визната либерализација беше голем успех за минатата година. Јас очекувам дека и годинава ќе имаме позитивна препорака за почнување на преговорите од страна на Комисијата. Секако, ги следиме со внимание критиките што се слушаат за Македонија, и како и секоја година, ги сметам за нешто на што треба да се поработи за извештајот да биде што е можно подобар. Имаше успешни проекти во текот на годината, но имаше и некои, како што е Законот за антидискриминацијата, каде што фактот дека Македонија реши да се фати во костец со тоа прашање беше донекаде засенет со критиките на активистички групи што се почувствуваа изоставени. Јас, лично, не ја прифаќам тезата дека во Македонија одненадеж се' е одлично или, пак, дека се' е станато црно. Но длабоко сум убеден, како што верувам и сите граѓани на оваа држава и сите објективни набљудувачи, дека Македонија одамна ги исполни сите потребни услови за почнување на преговорите за членство со Унијата. Сметам дека предолгото одлагање на овие преговори, од политичката блокада поставена од страна на Грција, е штетно за подготвеноста на Македонија да преговара. Ние како држава мора да имаме поставено нови задачи пред нас, и да ги исполнуваме, за да можеме да напредуваме во интеграциите. Се разбира, ова е многу важно и за успешноста на стратегијата на Европската Унија кон Балканот, на одржувањето на угледот и иницијативата на Унијата во однос на идните членки.

Постигнувањето договорот во спорот со Грција околу името на нашата земја ни се наметна како клучен фактор од кој зависи нашата евроатлантска интеграција. Што може да се очекува во наредниот период?

- Македонија досега многупати покажа дека е подготвена за дијалог, за средби, за комуникација, како единствен начин да се надминуваат разликите во мислењата. Ние градиме однос на подобро меѓусебно разбирање и доверба за да се изнајде заемно прифатливо решение. Заинтересирани сме уште утре, или што побрзо да се дојде до тоа, бидејќи е тоа во наш интерес. Добро е што во изминатиот период новиот премиер на Грција, господин Папандреу, покажува подготвеност за средби, иако се' уште чекаме на поместување од грчките тврди позиции за да можеме да бидеме поголеми оптимисти за надминување на блокадите поставени пред Македонија.

Се добива впечаток дека странските дипломати се поголеми оптимисти во однос на брзото решавање на проблемот отколку што тоа може да се заклучи од изјавите на нашето раководство.

- Доколку ги следите моите и изјавите на другите македонски политичари упатени во разговорите за името, мислам дека нема да почувствувате песимизам или отфрлање на можноста за успех. Ние, напротив, знаеме да ја поздравиме одлуката на раководството на Грција да престане еден игнорантски однос во кој нивните политичари едноставно одбиваа да седнат на иста маса со нас, а притоа сепак тврдеа дека се посветени на решение. Ние сега имаме редовни средби, на кои, за жал, се' уште може да се слушнат некои тврди и бескомпромисни ставови. Затоа, мислам дека би било неодговорно ако како политичари не го посочиме фактот дека меѓународните фактори мора да бидат свесни дека задачата пред нас не е ни малку лесна. Дека мора да надминеме децении на негативна пропаганда во Грција, на разни теории на омраза и на заговори. Македонија мора, на крајот на краиштата, да се избори за правото да биде признаена како независна држава, на која и' се признаени нејзините права и обврски. Да се вцртаме како полноправен субјект во мапата на Европа.

„Вардарска Република Македонија“, „Република Македонија (Вардар)“, се нови варијанти за наводно компромисно решение. Има ли вистина во ова? Како воопшто гледате на овие предлози?

- Јас не сум тука да избирам ново име на оваа држава. Ако веќе ме прашувате за мојот избор, тоа е секако Република Македонија, за сите употреби, односно ерга омнес. Ние имавме случаи кога во експертската јавност се разгледуваат кои се можните замки и опасности што произлегуваат од евентуалната промена на името, и тоа е нормално, бидејќи како држава сме вклучени во процес без преседан, да се бара промена на државното име. Се разбира дека е тешко да се претпостави на кои се' сфери од општествениот живот идејата да се менува името на цела една држава може да се одрази. Дали тоа ќе се одрази на индивидуалните права, дали ќе бидат засегнати националните права, културата, економијата... Оттаму, јас разбирам дека во експертската јавност критички ќе се опсервираат сите можни предлози. Но, затоа не треба академски дискусии да се претставуваат како државен став. Државниот став е нешто друго.

Што доколку не се постигне компромис, имате ли Вие и останатото државно раководство план и визија за тоа што ќе се случува и во која насока ќе оди земјата?

- Македонија нема друг стратегиски план. Ние секако мора да ги следиме македонските интереси и потреби, и тие недвосмислено укажуваат во една насока: напредна, економски и демократски развиена држава, целосно интегрирана во НАТО и во Европската Унија. И таа цел ние ќе ја оствариме.

Нема причини за загриженост од дестабилизација

Во една од Вашите најнови статии под наслов „Пакс Еуропана“ наведувате дека ваков модел денеска му е потребен на нашиот регион, по примерот на „Пакс Романа“ и „Пакс Отомана“. Оптимист ли сте дека ова идеја може да биде прифатена во ЕУ?

- Оваа идеја за која честопати зборувам на средбите со меѓународни државници е добро прифатена. Тоа е секако идејата на ЕУ, односно на Обединета Европа, на простор без граници. Моја цел е да покажеме дека ние на Балканот навистина живееме со таа идеја. Уште поважно, дека и во минатото сме живееле со таа идеја, дека и покрај јасните слабости во минатото, живеењето во тоталитарни и недемократски системи, имало нешто што треба да се зачува, а тоа е постоењето на Балканот како отворен простор во кој сите меѓусебно ќе комуницираме. Секако, овој пат во демократски рамки, како демократски и рамноправни држави. Од разговорите со турскиот министер за надворешни работи Давутоглу, знаеме да се навратиме на последиците што произлегуваат од затворањето на Балканот, со исцртувањето на државните граници и потоа со одлуката тие граници да се дополнат со недоверба и сомничавост. Давутоглу честопати наведува колку некогаш напредни балкански градови, кои просперирале во услови на отворен простор, одненадеж се нашле отсечени, без простор за дишење. Примерите на Пловдив, Битола, Едрене, Призрен, покажуваат што може да се случи кога еден град што бил трговски, интелектуален, културен и политички центар, одненадеж ќе се најде отсечен од околината со која тргувал, комуницирал и соработувал.

Имавте повеќе средби со Ваши колеги - претседатели на државите во регионот. Дали се тие знак и потврда дека граѓаните не треба да стравуваат од дестабилизација во регионот?


- Не гледам причина за загриженост од некаква дестабилизација. На нашите регионални средби разговараме за инфраструктурата на нашите држави, за енергетското поврзување, за искористување на можностите за економска размена. Особено имајќи предвид дека долго време инфраструктурните проекти се правеа без да се има визија и перспектива за соработка меѓу државите, напротив, некои од овие проекти се правеа и како да се имаше предвид да му се нанесе штета на соседот, а не да се бара можност за соработка. Затоа е многу важно што почнуваме да зборуваме за заеднички проекти. Секако дека на некои од средбите, како што беше неодамна во Сребреница, неизбежни се темите на старите непријателства и анимозитетите што ги преживеавме. Но, денес на Балканот имаме демократски избрани водачи и сите гледаме кон иднината.

Какви Ви се релациите со премиерот Никола Груевски, Ве консултира ли за определени прашања, како, воопшто, гледате на ефектите што Владата ги има во својата работа.

- Имаме редовни средби, со заемно почитување и уважување. Се консултираме за сите прашања од нашите заемни овластувања. И во сите области во кои заедно работиме, со премиерот или со членови на Владата, можам да истакнам дека имаме одлична соработка.

А со лидерот на опозицијата, Вашиот претходник Бранко Црвенковски, каква комуникација имате со него?

- Со господин Црвенковски досега имавме неколку средби, меѓу кои и една на ниво на политички лидери во Катланово, која мислам дека послужи како позитивен пример како треба да се разговара, од страна на сите политички фактори, со уважување на заемните несогласувања. Мојата позиција сепак бара непартиско постапување и затоа вакви заеднички средби и понатаму ќе практикувам.

Бранко Ѓорѓевски

 

Односите со Србија не се заложник на индивидуални случаи

Можно ли е одлуката на судот во Скопје, кој ја потврди затворската казна за Јован Вранишковски, да влијае врз влошувањето на односите со Србија.

- Не може еден индивидуален случај да се генерализира и да се претставува како проблем во односите со Република Србија. Односите и соработката меѓу двете соседни и пријателски земји, кои се темелат на длабоки традиции, врски, заедничко минато и иднина, во никој случај не можат да бидат заложник на индивидуални случаи. Има разлики околу прашањата за Косово и за МПЦ, но постојано со мојот колега Борис Тадиќ истакнуваме дека тие разлики не се и не можат да бидат пречка за градење на односи и соработка. По објавувањето на одлуката на судот за овој случај, и мојата одлука да не одам во манастирот „Прохор Пчињски“, од српска страна не пристигнале реакции до мојот кабинет. Годинава, според однапред утврдениот државен протокол, ќе присуствувам на одбележувањето на 2 Август - Денот на македонската државност во меморијалниот центар „Пелинце“.

 

Немам овластувања да се мешам во „случајот Илиевски“

Некои интелектуалци, преку свои истапи во медиуми, од вас побараа да се заложите за ослободување на притворениот фармер Душко Илиевски или барем да му се овозможи да се брани од слобода.

- Како и досега во мојот мандат, цврсто ќе се држам до своите ингеренции и овластувања. Законот за помилувањето, кој претрпе измени во 2009 година, не ми дава право да дадам помилување со ослободување од гонење бидејќи предметот е во фаза на истрага. Сметам дека каков било мој коментар за ова прашање може да се интерпретира како мешање во работите или облик на влијание врз институциите. Не можам да си дозволам да ги пречекорам моите законски надлежности. Тие недвосмислено укажуваат дека претседателот нема овластување да презема какви било дејства што се однесуваат на текот и исходот од постапки иницирани пред судовите или органите на кривичниот прогон.

http://www.dnevnik.com.mk/?ItemID=0F4165FF7800A04382AEBBB959837BEB
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: disidente на Август 01, 2010, 09:35:46
Л. Королов: Някои разбират от македонския въпрос, колкото магарето от музика

 (http://www.picvalley.net/u/1524/8469480807454046431280647810xKFPLatFkW2I1CgrS0p6.JPG) (http://www.picvalley.net/v.php?p=u/1524/8469480807454046431280647810xKFPLatFkW2I1CgrS0p6.JPG)


В Канада знаем, че по произход сме българи от Македония и югославския македонизъм никога няма да хване корен сред нас, казва председателят на МПО „Швейцария на Балканите”.

Лари Королов е председател на МПО „Швейцария на Балканите” (Торонто, Канада) и все още член на Борда на директорите и Централния комитет на МПО в САЩ и Канада.

интервю на Даниел Панчев, АРГО

- Здравейте, г-н Королов, надяваме се, че ви намираме в добро здраве! Сърдечни поздрави от България и благодарности за Вашата народополезна дейност! Преди да започнем разговора, ще Ви помолим да се представите накратко. Знаем, че вашият род е от Костурско, Егейска Македония. Кажете няколко думи за фамилната cи история. Кога вашите близки пристигат в Канада?

- Понеже гръцките власти преследваха всичко българско, баща ми бе принуден да напусне родното си село Дреновени, Костурско в 1924 година и отиде в град Варна у вуйчо си. Но нямаше работа и в 1929 година се преселва в Торонто, Канада.

- Каква е необходимостта от изследвания за диалектите в югозападна Македония и популяризирането им в наши дни, за което Вие помагате?

- Българските диалекти в югозападна Македония съхраняват много архаични старобългарски думи и са на изчезване. Исках да помогна на българската наука да опише тия интересни български диалекти. Но има и друго. След 1944 година македонистите в Скопие почнаха да пишат, че тия диалекти са били “македонски”, а не български. От научните изследвания всеки интересуващ се може да види, че в много отношения тия диалекти са по-близки до българския книжовен език, отколкото така наречения македонски език, скалъпен от Блаже Конески след 1944 година.

- Разкажете накратко за МПО в Канада и САЩ – кога е създадена, каква е членската маса в миналото и днес? Кога станахте член на ръководството на МПО?

- Съюзът на Македонските патриотични организации е създаден в град Форт Уейн, щата Индиана, САЩ на 1 октомври, 1922 година от македонски българи, повечето от югозападна Македония- Костурско, Леринско, Ресенско, Битолско, Прилепско и Охридско. Пръв председател е Атанас Стефанов от село Лаген, Леринско, а пръв касиер е Аргир Лебамов от село Вишени, Костурско – баща на Георги Лебамов. МПО издаваше вестник Македонска Трибуна, доскоро вписвана на чист български език със стария правопис. Аз съм член на МПО от 1967 година и член на централния комитет от 2007 година.

- Какво символизира името на Вашето местно дружество „Швейцария на Балканите”?

- След катастрофите, които България претърпя след балканските войни и Първата световна война, не можеше реално да се мисли България да присъедини Македония. Тодор Александров създаде нова стратегия, която да бъде по-приемлива за Великите сили: Свободна и независима Македония, където правата на всички народности – българи, власи, албанци, гърци, да бъдат гарантирани, както Швейцария гарантира правата на всички. И както в Швейцария няма "швейцарски" език и народност, така и Македония няма "македонски" език и народност. Така всички народности в една свободна и независима Македония да бъдат македонци.

- Каква дейност извършва МПО след създаването си? С какво би трябвало да се занимава в наши дни според официалната си мисия, отразена в уставните си документи на организацията?

- Всяка година МПО имаше своите конгреси, където се очертаваха плановете за дейност на съюза за следващата година. Също така на банкетите имаше говорители от американското или канадското правителство или видни професори от американски университети. Всека година МПО пращаше меморандуми до правителствата на Великите сили, където се описваше преследването на македонските българи от гръцките и сръбските власти.

- В миналото МПО подкрепяло ли е македонски българи? Тогава МПО под чие ръководство беше? Доколкото си спомняме май последният случай беше, когато бившият президент Георги Лебамов изпрати писмо в знак на солидарност с Мирослав Ризински?

- Точно така. Георги Лебамов е наясно с неговия български произход. Той ни насърчаваше да помогнем на Мирослав Ризински. Писахме писмо, което изпратихме навсякъде. Даже Георги Лебамов писа до македонския амбасадор във Вашингтон, но не успяхме и Мирослав е още в затвора.

- Как се зароди идеята Ви да се подкрепи Спаска Митрова и през какви перипетии премина реализирането на тази благородна инициатива?

- Как да не помогнем на Спаска? Да затвориш в Идризиво една жена, защото не приема бившия и съпруг в къщата си и да лишиш една майка от чедото си в 21-ви век, е просто варварщина. И всичко това, защото е българка!

- Защо централното ръководство на МПО в лицето на Андрея Алушев отказа писмена подкрепа на Спаска Митрова?

- Госпожа Алушева е много проста жена. Разбира от македонския въпрос, колкото магарето от музика. На миналия конгрес се изрази пред всичките делегати, че българският език е бил употребяван от МПО в миналото! Открито заяви, че не е българка. И защото Спаска е българка, Алушева не искаше да й помогне.

- Кой ръководи днес прославената МПО? Как въобще се стигна до избора на г-жа Алушев за председател и способна ли е тя да се справи със съвременните предизвикателства и натрупващите се проблеми? Доколкото разбрахме Централният комитет се състои главно от група близки роднини на председателката.

- Днес, за жалост, славното МПО се ръководи от една отявлена македонистка. МПО няма да съществува за дълго. Внуците на основателите на МПО са вече асимилирани. Посещението на конгресите намалява и днес МПО има проблеми с финансите. Алушева е неспособна да подобри положението. Щастлив съм, че баща ми е вече покойник и не може сега да види неговото мило МПО.

- Оптимист ли сте за бъдещето на МПО и на българските общности по света? Как МПО би възстановило патриотичната си ориентация? Напоследък българската диаспора в САЩ и Канада е нарастнала значително и мнозина от новите емигранти са фамилно свързани с Македония. Как виждате перспективите за привличане на младото поколение българи в МПО? Какво може да се направи по този въпрос ?

- За бъдещето на МПО не съм оптимист. За съжаление, много малко от македонските Българи, които дойдоха тук след 1990 г., станаха членове на организацията. Те можеха да дадат нов живот на МПО. Правнуците на основателите вече са напълно асимилирани и у тях няма никакъв интерес към миналото, особено в САЩ. Организацията има нужда от пари но нужните суми не могат да се събират от продаването на свещи и бисквити както мисли г-жа Алушева.

- Каква практическа помощ бихте желали да получите от българските неправителствени организации и държавата за съживяването на българския дух в Северна Америка?

- Тук в Канада нашата организация ще продължава да се старае да се бори за заветите на нашите бащи и деди доколкото са нашите възможности. Ние знаем, че по произход сме българи от Македония и югославския македонизъм никога няма да хване корен сред нас. Но повечето сме вече англоговорящи и ни трябват материали за нашата история на английски език.
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: disidente на Август 20, 2010, 02:26:28
Ервин и Илхан: Накарахме американците да ни завиждат, че сме българи

Където и да пътуваме, за нас България е Раят, казват за Frognews.bg младежите.

Цитат
Двама младежи, българи‒мюсюлмани от област Благоевград ‒ Ервин Даутев и Илхан Киневирски се завърнаха току‒що от семинар на остров Крит. В него участваха младежи от повече от 10 страни – Гърция, Италия, Дания, Турция, Германия, Румъния, САЩ. Международната образователна програма “Зрънцата на нашето бъдеще”, по линия на която двамата бяха на остров Крит, се организира от Гръцката асоциация за атлантическо и европейско сътрудничество от 2004 г. Фондация Българска Памет спонсорира участието на двамата младежи в семинара. Тя финансира инициативи за насърчаване на възпитанието на младите хора в любов и зачитане на българската история, култура и национални ценности.

http://frognews.bg/news_26324/Ervin_i_Ilhan_Nakarahme_amerikantsite_da_ni_zavijdat_che_sme_balgari/
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: ppan на Август 20, 2010, 02:34:43
Ервин и Илхан: Накарахме американците да ни завиждат, че сме българи

Където и да пътуваме, за нас България е Раят, казват за Frognews.bg младежите.

Цитат
Двама младежи, българи‒мюсюлмани от област Благоевград ‒ Ервин Даутев и Илхан Киневирски се завърнаха току‒що от семинар на остров Крит. В него участваха младежи от повече от 10 страни – Гърция, Италия, Дания, Турция, Германия, Румъния, САЩ. Международната образователна програма “Зрънцата на нашето бъдеще”, по линия на която двамата бяха на остров Крит, се организира от Гръцката асоциация за атлантическо и европейско сътрудничество от 2004 г. Фондация Българска Памет спонсорира участието на двамата младежи в семинара. Тя финансира инициативи за насърчаване на възпитанието на младите хора в любов и зачитане на българската история, култура и национални ценности.

http://frognews.bg/news_26324/Ervin_i_Ilhan_Nakarahme_amerikantsite_da_ni_zavijdat_che_sme_balgari/

Eх, disidente,
В хубава държава живеем(ние и вие)! Трябва ни само едно- да се съберем и да се трудим!
Поздрави!
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: ppan на Август 23, 2010, 09:32:47
Арбен Джафери: Историята на дадена територия е едно, а историята на една нация е нещо съвсем друго
23 август 2010 | 10:16 | Агенция "Фокус"
Начало / Македония

(http://images.focus-news.net/6541e8bf69b1ff955462738e97e8ea97.jpg)

София. Македонците трябва да създават политическа индентичност, а на етническа. Това заяви в интервю за Агенция “Фокус” Арбен Джафери, създател и почетен председател на Демократическата партия на албанците (ДПА).
„Американците са една нова нация, която се гради върху политически принцип. Македонците не държат на тезата на политическа идентичност, а търсят етническа продължителност, с елементи, които не могат да се намерят. На този път обаче се губи време и смисъл на политическото съществуване”, смята Джафери. Според него търсенето на антични корени представлява криза на политиката.
Това е достатъчен повод за определени политически партии и политици да поставят определени искания. Мисля, че тези тенденции отварят големи въпроси, заяви Джафери. Според него в момента в Македония се прави опит да се идентифицира историята на една държава, с историята на една антична общност, което е несъвместимо.
„Историята на дадена територия е едно, а историята на една нация е нещо съвсем друго. Няма никакви антични корени, тъй като няма някаква постоянност от античността. Единствено, само ако могат да докажат, че имат постоянност от античността досега и че има традиция. Засега няма никакви доказателства, че една нация има връзка с античния период. Мисля, че политиката не може да тълкува историята. Аз разбирам, че в изграждането на етническата идентичност голяма роля играят политиците. В историческите процеси обаче има една друга концепция за създаване на идентичност”, каза още Джафери.
http://www.focus-news.net/?id=n1432841

Ако всички политици в Македония са с манталитета и интелекта на Джафери, колко по-различна щеше да е страната днес!
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: Anton на Септември 04, 2010, 11:36:40
http://www.focus-news.net/?id=f15768

Фокус: А какво става със случая с осъдения в Македония Мирослав Ризински, който е с изявено българско самосъзнание?
Евгени Кирилов: Този случай ще бъде поставен и обсъден следващата седмица, когато имаме събиране на всички български евродепутати. Не се съмнявам, че ще бъдем на единно мнение. Ние вече проведохме една среща с комисаря по разширяването Щефан Фюле, на когото обяснихме, че не става дума за единичен случай, както не е изолиран и този със Спаска Митрева. Става дума за алармиращи сигнали за малтретиране и натиск на граждани на Македония, които са с българско самосъзнание. Случаят с Ризински е достатъчно ясен, той страда вече доста дълго време. Смятам, че ние трябва да наблюдаваме постоянно тези процеси, тъй като тази нетърпимост спрямо хора, които получават българско гражданство, е доста ярко изразена. Няма подобна нетърпимост спрямо другите македонски граждани, които имат второ – сръбско, хърватско, немско гражданство. А спрямо нас това е една практика, която трябва да премахнем.  
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: disidente на Септември 22, 2010, 11:18:54
Доц. Веселин Янчев: Съединението и Независимостта са сред събитията, които правят българина - българин

22 септември 2010 | 11:45 | Агенция „Фокус”

За обявяването на Независимостта на България – 22 септември 1908 година, Агенция „Фокус” разговаря с преподавателя по съвременна българска история в Историческия факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски” доц. д-р Веселин Янчев.

Фокус: Кои са фактите, които предопределят обявяването на Независимостта по-късно, от самия акт на Съединението?
Доц. Веселин Янчев: Проблемът със статута на българската държава е решен от Великите сили при подписването на Берлинския договор. Необходимо е било време, за да узрее самата държава и българските държавници, за да проведат един такъв акт, което означава да нарушат един международен договор.
От друга страна е било нужно време самите Велики сили да преглътнат този горчив хап, за да се използва ситуация, в която не са толкова ревниви, не са толкова чувствителни към промяната на договора. Това всъщност използва българската държава и българското правителство и княз Фердинанд, те успяват да улучат точния момент, в който би могло да се провъзгласи българската независимост, така че тя да бъде след това призната от Великите сили. Има, разбира се много други обстоятелства, свързани с този факт, но докато Съединението е едно вътрешно дело съединяването на двете провинции е станало по-рано и това е предопределено и за никого не е изненада. Съединението е един очакван акт, докато за Независимостта е нужно време, нужна е подготовка и в крайна сметка България прави много важна стъпка в тези години.
Фокус: От дистанцията на времето, как оценявате обявяването на Независимостта като историк?
Доц. Веселин Янчев: Лично за мен това е едно от най-великите събития в новата българска история наред със подписването на Санстефанския мирен договор, акта на Съединението и Сръбско-българската война.
Като държавнически акт, обявяването на Независимостта е много велико събитие, тъй като то окончателно нарежда България като равностоен член в Европейската общност на свободните държави. От тогава българската политика и българската държава имат същия статут както всички независими държави в Европа и в света. Това е извоювано с огромно умение, търпение и талант на българските политици, което е един показателен акт за бързото израстване на българската държава и българските държавници. За мен това е едно великите събития на новата българска история .
Фокус: Кой е бил критичният момент?
Доц. Веселин Янчев: Критичните моменти са няколко в самия акт по провъзгласяването на Независимостта на българската държава. Един от много тежките за българските държавници и за българската държава моменти е, че договорената предварително подкрепа от Австро-Унгария на практика не се случва. Австро-Унгария изведнъж се оказва недоволна от България, защото в навечерието на Независимостта, ние на практика си вземаме железопътните линии, които до тогава са собственост на Барон Хирш или това са така наречените „Източни железници”. За Австро-Унгария с това са засегнати и финансови и политически интереси на Балканите. Тя гледа с недобро око на тези български действия и затова отказва да признае Независимостта на България.
Русия пък, тъй като ние обявяваме Независимостта един ден преди Австро-Унгария да анексира Босна и Херцеговина, решава, че ние отново сме в съюз и следваме австро-унгарската политика, а не руската и тя отказва да подкрепи българската независимост. Така че това е един от критичните моменти, когато България, както при Съединението е оставена сама да решава проблемите си. Иначе чисто технически със самият акт на обявяването на Независимостта няма някакви сериозни проблеми.
Фокус: Казахте, че България е била оставена да решава сама, какви качества са имали тогавашните български политици, които са им позволили да решат сами, вместо да разчитат на Великите сили?
Доц. Веселин Янчев: Традиционно, ние гледаме с нихилизъм на нашите политици, на нашата държава, ако искате дори на нашите князе и царе. Натрупано с десетилетия едно такова негативно отношение, което според мен е несправедливо и некоректно, говори по-скоро не положително за нас самите, отколкото за тях. Нека споменем имената им – Андрей Ляпчев, който води преговорите по признаването на Независимостта на България. Един български държавник, който има огромни заслуги в изграждането на българската държава до войните и след войните. Той е министър-председател на България в периода от 1925 - 1926 до 1931 година. Александър Малинов три пъти министър-председател на България – един държавник с огромни заслуги за изграждането на новата българска държава. Нека отдадем дължимото и на княз Фердинанд, който изнася на своите плещи преговорите с Австро-Унгария и въобще международното договаряне на обявяването на Независимостта на България. Всички те са имали отговорност към държавата, отговорност към народа си, визия и желание за това България, действително да бъде равна с другите държави, умение да се преговаря, да търсят и използват момента. Мисля, че това са качества, които заслужават и трябва да бъдат в арсенала на всеки един политик и държавник.
Фокус: След обявяването на Независимостта от страна на България, как е била посрещната тази новина в другите европейски страни?
Доц. Веселин Янчев: Събитието е като бомба, защото макар че се говори и макар, че на няколко пъти от България идват такива сигнали, че ще бъде обявена Независимостта, самото обявяване на Независимостта на България е изненада и е посрещнато с голям интерес в Европа и в съседните държави. Въпреки, че е очаквано, то предизвиква доста голям интерес, защото всъщност е част от една верига събития, свързани с анекса на Босна и Херцеговина от Австро-Унгария, свързано с поредното откъсване от Османската империя на една държава, която е васална. Общо взето отзивите за обявяването на Независимостта на България са положителни.
Фокус: Защо е избрана точно църквата „Св. 40 великомъченици” във Велико Търново?
Доц. Веселин Янчев: Църквата е била избрана, за да се покаже приемственост, за да се покаже, че това е била същата българска държава, каквато е била през Средновековието. Този храм пази живата история на България и един от малкото запазени паметници на българското средновековие и не случайно първо във Велико Търново е обявена независимостта – в старата българска столица и не случайно в този храм. Това е връзката с българската държавност, приемствеността, която трябва да се изтъкне и има символна роля – да се покаже, че ние се връщаме към тази силна независима държава, каквато е била България през Средновековието.
Фокус: Княз Фердинанд имал ли е страхове при преговорите с Австро-Унгария и каква е ролята на дипломацията?
Доц. Веселин Янчев: През цялото лято на 1908 година княз Фердинанд прекарва в своето австрийско имение и използва ситуацията, за да се срещне там с дипломати, политици по време на организираните приеми от австрийския император. Разбира се, че е имал опасения, дори се е колебаел именно във връзка с това, че се засягат доста от интересите на Великите сили след вземането на железниците. Всъщност има един диалог между него и министър-председателят Александър Малинов и въобще българските министри, които успяват да се наложат, за да не се протака повече обявяването на Независимостта. Като казвам протака – има предвид дни или месец, но в крайна сметка той с името и с позицията си застава зад този акт. Нормално е да има колебания, притеснения и опасения от това, как ще се осъществи и как ще се посрещне.
Фокус: Как трябва да се отнасяме към тази дата, тъй като много дълго време тя не се отбелязвала?
Доц. Веселин Янчев: Така е, това е една традиция още от самото обявяване на Независимостта. Една част от политическите сили още тогава считат, че това е един формален акт, който всъщност обслужва само княза, който от другия ден, едва ли не вече няма да носи тази титла, а ще носи титлата цар. Тази традиция, особено след събитията от 1944 година се засилва, дори се абсолютизира, но мисля че самият акт на Независимостта заслужава почит и признание и уважение към хората, които са го извършили. Трудно е да се наложи като едновременен модел на отношение към историята, политическите събития и честванията, както Съединението. Според мен това са индивидуални, лични неща, които човек би трябвало да познава и да съпреживява по някакъв начин, но мисля, че това са едни от малкото събития – Съединението, Независимостта, които колкото и да банално, правят българина българин и заслужават неговото уважение и почит, защото го правят горд от това, че е българин. Не може и ми е странно, защото нашата демократично общество и преса се връщат към един модел от миналото. Не може да се прави манифестация в чест на Независимостта, нито пък да се демонстрира. Това са вътрешни неща и може би тук е ролята на историци, журналисти, преса, радио, по някакъв начин да напомнят за този ден и да го представят в светлина, която близка до обективното, а хората решават как да го възприемат.
Десислава АНТОВА
© 2010 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: disidente на Септември 22, 2010, 11:40:33
Доц. Пл. Павлов: Политиците ни имат робски комплекси

Сряда, 22 Септември 2010

Да помним Съединението и Независимостта, защото стереотипът от комунизма не е излекуван. Българите в чужбина тачат повече националните ни празници, отколкото ние в родината. Трябва да преоценим ролята на цар Фердинанд, казва родолюбецът и преподавател във Великотърновския университет

Интервю на Мая Стоянова

- Доцент Павлов, осъзнава ли днешният българин значението на 22 септември – Деня на независимостта на България?

- Бих искал да не съм черноглед или прекалено голям скептик, но през последните години значението на този празник все повече се осъзнава, независимо, че по време на бившия комунистически режим беше изтикан съвсем съзнателно в периферията на нашата историческа памет. Но особено след 2008, когато беше отбелязана 100-годишнината от тази съдбовна дата, той постепенно заема своето достойно място в нашия национален календар, макар че има още какво да се желае.

- Кои са причините такъв важен акт в историята да бъде неглижиран по време на комунистическия режим?

- Причините са не една и две, но могат да бъдат сведени до няколко по-съществени момента. Първият беше в това да не се събужда у българите съзнание за независимост, тъй като режимът, управлявал страната след 9 септември 1944 г., беше се поставил в една много особена форма на зависимост от Съветския съюз, формулирана от западните политолози като “Доктрината Брежнев”. Но реално погледнато, още с идването на власт на комунистическата партия тя не се нуждае от подобен пример на независимост, а по-скоро от примера да следва някой чужд модел, какъвто беше съветският. На два пъти българските комунисти, макар и без особена последователност, предлагаха България да стане поредната република на Съветския съюз. Сега могат да се чуят много неща за тези жестове към големия брат, но те в никакъв случай не могат да бъдат оправдани. На един такъв фон, на който се изтъкваше вечната дружба със СССР, на подобен акт, като обявяването на независимостта на България през 1908, се гледаше реално с лошо око.

Друга причина за негативно отношение към важната дата е личността на цар Фердинанд, който беше превърнат в изкупителна жертва на всички наши национални нещастия през 20 век. Разбира се, той има своите вини и аз не бих станал негов адвокат. Но в историята ни монархът има и своите заслуги, в това число и за независимостта на България, която става до голяма степен и с неговото участие. Той има изключително важна роля в тези събития. А част от пропагандата по времето на комунистическия режим беше да се стоварва всичко върху династията на цар Фердинанд, както и да се правят механични и абсолютно ненаучни паралели с “омразата към Русия и слугуването на Западния свят – Германия и Австро-Унгария”. Така че тези груби идеологически клишета изключваха въобще каквата и да е била форма на признание на цар Фердинанд, който е все пак една голяма личност в нашата история.

- Учените обаче спорят чия е била инициативата и кой има най-голяма заслуга за обявяването на независимостта, каква е вашата позиция?

- На този въпрос най-точно могат да отговорят специалистите по нова българска история. Отрицателите на Фердинанд отдават участието му в този акт на неговата суета, на желанието му да бъде цар, равнозначен на император, на някаква мечта за създаването на голяма българска империя. Други учени, които изследват демократическата партия, изтъкват повече ролята на министър-председателя Александър Малинов, а някои колеги пък отдават по-голямо значение на мисията на Иван Гешов в Цариград. Но според мен е трудно да се каже кой е имал първенство, по-голяма заслуга за този акт. Дори мисля, че такъв няма, а има едно съвпадение във вижданията на цялото българско правителство, чиито членове са си сложили подписите под Манифеста за независимост, тогава солидарни, въпреки рисковете, които са съществували в този момент. Това са министър-председателят Александър Малинов, бесарабски българин от с. Пандаклия , сега Ореховка, днешна Украйна; ген. Стефан Паприков от Пирдоп– министър на външните работи; Михаил Такев от Пещера– министър на вътрешните работи, член на Върховния македонски комитет; Никола Мушанов от Дряново– министър на правослещението; Иван Салабашев – финансов министър, Тодор Кръстев от Перущица – министър на правосъдието; ген.Данаил Николаев –от Болград – доаен на военните сили и не на последно място Андрей Ляпчев от Ресен, Македония, ученик на Трайчо Китанчев, създателят на Върховния македонски комитет. Изброявам имената им, защото това са все хора, които в никакъв случай не са безлични и не са някакви пионки в държавата на цар Фердинанд, както понякога са представяни. Това са автентични български личности, които знаят много добре какво вършат. Всички те, без изключение се нагърбват с тази отговорност, подготвят този акт дипломатически много добре и защитават по един убедителен начин неговата правота.

Много често се изтъква, че Съединението било акт на народен ентусиазъм, че има елементи на въстание, докато обявяването на независимостта става някак си мирно и тихо. Това говори, че българската дипломация само 30 години след освобождението е набрала доста голям авторитет и опит, за да може по един елегантен начин да осъществи подобно дело. В същото време Съединението и обявяването на независимостта в много отношения и в някои основни параметри съвпадат като ентусиазъм. По този въпрос е имало пълен консенсус и в цялото българско общество. В този план независимостта като национално събитие е споделено желание на цялата нация, която вече живее в страна, оценявана от Европа като икономическо и културно чудо.

- Мит ли е тезата, че след събитията от 22 септември 1908 г. България излиза от международна изолация?

- Моето категорично мнение е, че България е излязла от изолация още първите години след Освобождението и то благодарение на своя тогавашен политически елит? Въпреки критиките към него, не можем да отречем, че той е абсолютно мотивиран в национален план, че мечтае за едно обединение на всички българи извън пределите на освободените български земи. Във всичките години, особено при управлението на Стефан Стамболов, а да не говорим за правителството преди 1908, до голяма степен клаузите на Берлинския договор са били предоговаряни благодарение на това, че на България се е гледало въпреки обстоятелствата като на суверенна държава. Въпреки всичко обаче, положението, в което е бил поставена, е било унизително за нея. Правителството, което обявява независимостта, е съставено от трима българи, родени извън пределите на България и четирима - от Южно България, които са били съпричастни към съдбата на македонските българи, на бесарабските българи. И без да го идеализираме, тъй като то също си има своите грешки, неговите членове са имали чувство за единство, за национално достойнство, въпреки тежката сянка на Османската империя. Това, което никога не бива да забравяме е, че обявяването на независимост е заявка за българското национално обединение. В самия Манифест между редовете се чете подобно намерение. В него прозира и една подкрепа отвън, конкретно от Русия. Затова много често това правителство е обвинявано в крайна русофилия. Разбира се, че някои от членовете в този кабинет са крайни русофили, но същевременно те са били хора, които са работили за национално съгласие, ако използваме съвременната терминология.

Това, което според мене много повече трябва да утвърждаваме, е че самото правителство осъзнава националните задачи пред държавата. То разбира, че освен за своите собствени поданици, трябва да се грижи и за многото българи, останали по силата на Берлинския договор извън България или под османска власт. Затова не случайно цар Фердинанд се обявява за цар на българите, а не на България, което създава негативни емоции в нашите съседи. Но в това категорично е заявена идеята за национално обединение. Това фактически е една прелюдия към войните за национално обединение. Ние знаем добре какъв е техният резултат, затова гледаме с известна горчивина на този период от нашата история. Не трябва да забравяме обаче, че тогава българската нация е въодушевена да освободи своите събратя и да излезе достойно на историческата сцена.

- Темата за българите в чужбина винаги ви е била близка, как според вас гледат съвременните политици на сънародниците ни в чужбина 102 години след независимостта?

- За съжаление българските политици продължават да подценяват до голяма стапен този въпрос. С горчивина мога да кажа, че им липсва опит в неговото решаване, марак, че правителствата след 1989 г. полагат някакви усилия в тази посока, които са повече в сферата на патетиката, донякъде - на логистиката. Защото въпросът не е в създаването и приемането на някаква програма, макар че и това не е направено, а е желателно да стане. На много места българите в чужбина използват някакъв свой пиар за повдигане националния дух на сънародниците ни. Много често се говори прекалено романтични, за да бъдат възприети еднозначно. Реално погледнато като модерна държава България никога не е изпълнявала ролята на обединител на всички българи по света и това се забелязва от всеки безпристрастен наблюдател.

За съжаление ние нямаме последователна, цялостна стратегия по този въпрос, която да бъде приета от целия български политически елит. През 2000 година беше заложена идея за Национален съвет, който да работи по тези въпроси, за други форми на подкрепа, фондове които да стимулират тази дейност. Поради съществуващата законодателна уредба напоследък се работи стихийно, България показва някаква подкрепа, но тя не винаги е ефективна. Достатъчно е да посочим случаи, като този със Спаска Митрова и Мирослав Ризински в Македания. Много може още да се желае от днешните политици, поне малко от малко да имат от духа, който са имали техните предци.

- Изследователи твърдят, че през съдбовната 1908 година България е била зависима заради железниците от Виена и Берлин, от какво и от кого е зависима страната ни днес?

- Аз мисля, че човек не е задължително да е топ анализатор или политолог, за да види, че страната ни е в много силна енергийна зависимост от Русия. Така че политиката на енергийна деферсификация все още е само едно пожелание. И в други отношения не сме се отърсили от някои робски комплекси, като васалство, и тук нямам предвид само Русия. Досега нашият политически елит прекалено много се вслушва в някои гласове отвън, даже когато те са напълно конюнктурни. А имаме достатъчно примери не само от други държави в ЕС, но и в нашата история, когато сме се държали много повече като суверенна страна.

Още преди 1908 редица български правителства, които са били в много по-тежки ситуации, са пазили своето достойнство и са били много по-активни в международен план. Изключително неприятно е да бъдем третирани като втора категория европейска страна. Нашите политици дори се оправдават понякога с това второстепенно място, като изтъкват, че сме много малка държава, че има много по-силни фактори от нас.Ако българският политически елит това го устройва, мисля че то е неприемливо за значителна част от българския народ, включително и за българската интелигенция. Въпреки обективните обстоятелства, които наистина съществуват, необходимо в по-голяма степен да бъде зачитано нашето националното достойнство, без това да бъде в конфликт с общочовешките ценности, възприети в ЕС.

- Членството в ЕС и в НАТО даде ли на българите по-голяма независимост?

- Парадоксално е, че след като влязохме в тези две световни организации, вместо да добием самочувствие да водим вече една много по-гъвкава политика, на практика се опитваме да следваме и се вслушваме в мнението на една или друга страна. Цялата история на НАТО пък и на ЕС показва, че отстояването на личното мнение и защитаването на собствените интереси се възприема от партньорите и предизвиква много по-голямо уважение, отколкото сляпо следване на общите решения, които понякога са конюнктурни и временни, които реално погледнато не съответстват на общата стратегия . Така че България е равноправен член, а не второ качество в НАТО и ЕС. Независимо че е много по-малка като страна, на практика трябва да има същата тежест или поне да се опитва да отстоява своето мнение по въпросите, които пряко я засягат. Но това зависи от нашите политици, които не бих искал да поставям под общ знаменател. До голяма степен стереотипът от преди 1989 година не е излекуван, затова припомнянето на Съединението, Независимостта и други национални постижения на българския народ и държава от отдалечаващото се от нас миналото, могат да бъдат като коректив в поведението ни като политика и като национално мислене.

- Какви са съвременните измерения на независимостта за българските общности, които живеят извън пределите на България?

- Българските общности по света възприемат 22 септември като празник. Може да ви се струва дори парадоксално, но особено там, където има по-организиран живот на българските общности, възприеха много по-бързо от нашето, вътрешно българско общество такива празници, като Съединението и Деня на независимостта. Така че в това отношение новият исторически календар на България се възприема по-бързо от българите в чужбина, от българските организации и медии извън България. Не бих искал да бъда черноглед по отношение на днешните ни политици, но в много отношения хората от 1908 г. и тогавашните обществени отношения могат да бъдат един добър пример и катализатор на нашето бездействие и не осъзнаването на българските общности по света като някакъв фактор.

- Наскоро омбудсманът Гиньо Ганев направи предложи цар Фердинанд да бъде погребан в България, реалистична ли е тази идея?

- Според мен в тази идея няма нищо лошо, тъй като цар Фердинанд, през всички свои грешки и грехове, е един човек, който има заслуги към България и те не трябва да му бъдат отричани.Той е имал достатъчно висок авторитет в българското общество, вземал е решения, които му костват короната. Царят се отъждествява с народа. Така започва и манифестът за независимостта, с обръщение към “моят народ”. И макар това е да в духа на монархическата лексика, очевидно става дума за българския народ. В този смисъл той заслужава една преоценка, защото Фердинанд не е единствената личност в нашата история, която буди повече разделение, отколкото обединение. Това обаче не означава, че те не заслужават уважение. Подобно на княз Александър Първи Батемберг е добре тленните останки и на цар Фердинанд да дойдат в България.
Нещо повече, в София няма нито един паметник, който достатъчно добре да се свързва с нашата собствена национална история – нито на Аспарух, нито на Крум, нито на Самуил...И тук ми се ще да повдигна темата, че мястото за костите на цар Самуил трябва да бъдат положени в София, в базиликата “Св.София”. В това отношение българската държава би трябвало да използва всички механизми за едно разбиране с Гърция по тази важна за нас тема.
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: Anton на Септември 27, 2010, 09:42:39
http://frognews.bg/news_27283/A_Kovachev_Mnogo_psevdodemokrati_ostaviha/

А. Ковачев: Много псевдодемократи оставиха отпечатък върху прехода

Понеделник, 27 Септември 2010

„Жертва” на национализма в наше време в съседна страна като Македония е нашият съгражданин Мирослав Ризински. Срещу него се води скалъпен процес, само защото е българин, нещо подобно като при Спаска Митрова. Прави ли се достатъчно в Брюксел за неговата кауза, г‒н Ковачев?

- Молбата на Мирослав Ризински да излежи остатъка от присъдата си в България е удовлетворена от Министерството на правосъдието на България. Още миналата година България официално е информирала Македония за това, като са проведени редица срещи, включително с македонския министър на правосъдието, който се ангажира да вземе отношение по казуса в „най-скоро време”. До момента македонската страна не е дала отговор на молбата за трансфер. Република Македония е страна по Конвенцията на Съвета на Европа за трансфер на осъдени лица от 1999 г. Следва да отбележа, че Конвенцията не съдържа механизъм за принуда по отношение на която и да е от страните, ако тя не се съгласи да извърши съответния трансфер. Всички български членове на ЕП изпратихме писмо до комисаря по разширяването - Щефан Фюле и комисаря по правосъдие и вътрешен ред - Вивиан Рединг, с копие до министър Николай Младенов. С него информираме ЕК за случая. Лично се срещнахме с комисаря Фюле и му обяснихме, че в Македония има негативно отношение и дискриминиране на хората с българско самосъзнание. Очакваме от ЕК да постави от своя страна проблема пред македонските власти, както го е направило българското правителство.

Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: Anton на Септември 28, 2010, 04:50:13
http://www.focus-news.eu/?id=f15961

Евгени Кирилов: Ако продължава политиката на нетърпимост към македонски граждани с българско гражданство, ще продължим да сигнализираме ЕК
28 септември 2010 | 13:17 | Агенция „Фокус”
Начало / Мнение
Български евродепутати изпратиха декларация до Европейската комисия в защита на Мирослав Ризински, който излежава присъда в македонски затвор. За основните моменти в декларацията, около която се обединиха представителите на всички български политически партии, представени в ЕП, Агенция “Фокус” разговаря с евродепутата Евгени Кирилов.

Фокус: Г-н Кирилов, българските евродепутати изпратиха декларация до ЕК по случая на Мирослав Ризински. Кой ви сигнализира за неговия случай?
Евгени Кирилов: Българският културен клуб в Скопие, който общо взето, има намерение да следи за правата на хората, които са се самоопределили с българско самосъзнание и евентуално – за нарушаването на тези права. Този въпрос беше поставен още преди година и нещо, когато започна процесът срещу Ризински. В началото на годината, когато бях със Съвместния парламентарен комитет в Скопие, получих уверение, че въпросът се разглежда; искането на нашето правителство за излежаване на присъдата му в България, се разглежда и поради това не го повдигнах. Но цялото развитие на случая досега показва, че македонските власти по този въпрос си затварят очите, т.е. – не се реагира на официалното искане на България. По същество – ние сме информирани, че самият процес срещу него има силен политически оттенък.
Фокус: Има искане да бъде разрешен трансфер на Мирослав Ризински за излежаване на присъдата в България. Това възможно ли е, според договореностите между двете страни?
Евгени Кирилов: Възможно е, по една конвенция на Съвета на Европа. И това е прилагана практика вече между различни страни. Между другото – и ние сме трансферирали затворници и има отделни случаи, които са разглеждани по искане на други страни.
Фокус: Ако излезем от конкретния случай, как стои въпросът със спазването на човешките права на хора, които декларират произход в Македония, различен от официалния.
Евгени Кирилов: В тази декларация всички български евродепутати изразяват подобна загриженост. Аз самият не един път съм повдигал този въпрос, включително и пред различни македонски политици. А именно: Няма неприязън, няма негодувание срещу македонски граждани, които имат второ сръбско, хърватско, немско или което и да е друго гражданство. Но такава неприязън има спрямо тези македонски граждани, които приемат българско второ гражданство или се самоопределят като такива. Това е един сериозен сигнал за настроения, с които не се спазват добросъседски отношения.
Фокус: Евроинституциите много държат на добросъседските отношения. Какво е наложително да се направи още там между България и Македония?
Евгени Кирилов: Добросъседските отношения са обект на действие между самите съседни страни. Но това си е едно изискване съгласно стандартите на Европейския съюз и към тях сме се придържали и ние, преди да се присъединим към ЕС – да имаме добри отношения с всички съседи, но особено със страните, които са членки на съюза. По наше време, когато влизахме, това беше Гърция. Мисля, че това е съвсем нормално.
Фокус: Кои ваши колеги подкрепиха декларацията?
Евгени Кирилов: Пак повтарям – абсолютно всички български евродепутати на едно събиране миналата седмица в Страсбург, подкрепиха тази декларация, която е един успех за нас, представителите на България, в Европейския парламент.
Фокус: Обърнали сте се към европейските комисари по въпросите на правосъдието и по въпросите на разширяването на ЕС?
Евгени Кирилов: Точно така. Вероятно си спомняте, че преди време по повод казуса със Спаска Митрова, имахме дори специална среща. Представителите на всички български партии в Европарламента се срещнаха с комисаря Фюле, за да поставим най-общо нейния случай, но и тази нетърпимост спрямо македонски граждани, които са приели второ българско гражданство.
Фокус: Имате ли други сигнали за подобна нетърпимост?
Евгени Кирилов: Имаме, да. И ако тази политика продължава, и ако тази нетърпимост продължава, ние ще продължим да поставяме тези въпроси конкретно.
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: disidente на Октомври 10, 2010, 01:22:00
Данаил Татарчев: Най-трудно е да си българин в Македония

10 октомври 2010 | 08:09 | Агенция "Фокус"

Защо в Македония не пускат автомобили с българска регистрация, които за тази година са били в страната вече 6 месеца? Какви са проблемите на българите в Македония? По тези и други въпроси Агенция “Фокус” разговаря с Данаил Татарчев, бизнесмен от Македония с двойно гражданство – с българско и македонско. Той има българско гражданство от 2001 г. Вчера Татарчев не е бил пуснат от македонските митничари да влезе в страната, тъй като колата му е с българска регистрация и за тази година тя вече е била в Македония 6 месеца.

Фокус: Г-н Татарчев, какво се случи вчера и защо не бяхте пуснат в Македония?
Данаил Татарчев: Проблемът е, че българите с двойно гражданство – българско и македонско – не са уведомени и ги чака една неприятна изненада. Връщат ги затова, защото колата трябва веднага да се обмити или да подаде митническа декларация за това, че колата ще бъде обмитена и ще й бъдат сменени номерата с македонски. Това според мен и според закона не е правилно, защото тази кола е на български гражданин, нищо, че аз имам двойно гражданство. Друго, което ни създава проблеми е арогантния подход, с който се държат хората на границите. Това, че нямаме нищо в писмен вид какво трябва да направим, липсва информация. След като аз вече съм пропътувал стотици, а може би и 1000 км, те ме връщат обратно – губя време, губя пари. Когато поисках в писмен вид да ми кажат по какъв начин съм нарушил закона на Македония, те казаха, че нямат възможност да го направят. Аз не мога и да подам жалба. Когато реших да остана там и да търся по всякакъв начин да мина границата, особено защото карах сърдечно болен човек, те ми казаха, че въобще не ги е грижа и ако не си махна колата и не се върна назад, ще си имам работа с полицията.
Фокус: Това се е случило вчера?
Данаил Татарчев: Да. Вчера около 2 часа на ГКПП Гюешево – Деве баир.
Фокус: И какво се случи? Наложи се да се върнете.
Данаил Татарчев: Да. Наложи се да се върна и днес майка ми ще трябва да пътува с автобус най-малко 9 часа, а е със сърдечен проблем.
Фокус: Имаше ли нещо неизрядно в документите ви?
Данаил Татарчев: Не. Според закона за предвижването на българските автомобили от граждани с двойно гражданство автомобилите трябва да имат ограничено пребиваване в Македония. В рамките на една година е допуснато пребиваване до 6 месеца, но законът важи от 1 октомври тази година. Според мен това се прави, за да се внесе страх у хората да не търсят повече българско гражданство, да не си карат хубави и по-евтини коли, защото тези коли струват двойно в Македония и митото е по-високо. Освен това с македонски номера никоя кола не е толкова сигурна навън, а да не казвам за зелената карта, която струва някъде около 300-400 евро на година, а тук ние си я осигуряваме за символична сума.
Фокус: Не знам дали правилно ви разбрах - за тази една година колата ви не е била в Македония шест месеца и проблемът всъщност е от там, така ли?
Данаил Татарчев: Само 6 месеца колата може да стои в Македония. Аз като физическо лице мога нямам проблем. Сега нас ни карат да си купим по две коли – едната да остане 6 месеца в Македония и след това другата да остане 6 месеца там.
Фокус: Наскоро имаше протести заради искането да се сменят номерата на превозните средства с българска регистрация – какво се случи от тогава досега?
Данаил Татарчев: Нищо положително не се случи. Това беше според мен малко неорганизиран протест. В смисъл, че хората трябваше добре да се запознаят със своите права и да не отстъпват от протестите, да не се прибират вкъщи, а да блокират границата. По някакъв начин това трябва да се реши. Смятам, че и България – по-точно външно министерство, трябва да реагира на това, което се случва на границата от македонска страна. Това да стане с протестна нота, писмо или каквото и да е, но да се реагира и това бързо да се реши, защото ние на практика нямаме възможност да си пътуваме до дома. Една кола може да струва 2000 или 1500 евро, колкото плащат хората с двойно гражданство, а също толкова да струва и един лаптоп. За лаптопа няма мито, а за колата има. Присъствието на българските номера дразни властите в Скопие. Автоматично, който има българска кола, означава, че има българско гражданство. Повече от 5 на 100 Македония вече е в ЕС, защото толкова са и българските граждани.
Фокус: Какви други проблеми имат българите с двойно гражданство в Македония?
Данаил Татарчев: Най-трудно е да си българин в Македония. Навсякъде това е нормално, но там все още е актуална онази история, когато крал Александър Караджорджевич пита Васка Зойчева – малката българка от Прилеп, тогава живееща в Скопие, тя отговаря, че е българка и получава един шамар. Можеш да се наричаш какъвто искаш, само българин да не си. Това е жалкото.
Фокус: Конкретни проблеми като този с регистрацията на автомобилите имате ли?
Данаил Татарчев: Създават се най-различни проблеми на хората, за да не се чувстват удобно. Викат ги на разпит в полицията, без официална призовка и без присъствието на адвокат.
Фокус: Защо?
Данаил Татарчев: На един „приятелски разговор”.
Фокус: Вас викали ли са ви?
Данаил Татарчев: Да.
Фокус: Колко пъти?
Данаил Татарчев: През моята лятна почивка преди няколко години за 15-20 дни ме викаха също толкова пъти. Случвало се е да ме викат и по три пъти на ден. Питах ги защо ме викат, защо ме разпитват, какво съм направил. Отговорът беше: „Нищо. Само да си поговорим”. Попитах ги дали ме викат заради някаква проява на българофилство и ми отговориха, че е така. Тогава им казах: „Българин не може да бъде българофил. Сърбин може да е. Хърватин може да е, но българин не може да е българофил”.
Фокус: За какво си говорихте в участъка?
Данаил Татарчев: С кого се познавам в България, за какво си говорим. Отчасти подхващат политическите теми.
Фокус: Това случва ли се на хората около вас?
Данаил Татарчев: Да. Аз съм на повече от 40 години. Случвало се е на студенти, които следват в България. Това са момчета и момичета на 18-19 години. Нямат такъв опит да си търсят своите права и това ги притеснява много. Причиняват им травми.
Цветомира ГЕОРГИЕВА
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: Anton на Октомври 13, 2010, 04:24:46
http://www.focus-news.net/?id=f16074
 Красимир Каракачанов: В Македония продължават да се нарушават правата на българите  

10 октомври 2010 | 15:24 | Агенция "Фокус"

Председателят на ВМРО Красимир Каракачанов пред Агенция “Фокус” .

Фокус: Г-н Каракачанов, вие изпратихте писмо до ПАСЕ във връзка с нарушаване на правата на македонски граждани с българско самосъзнание – какво ви провокира?
Красимир Каракачанов: Вие сама знаете, че са много случите, при които в Македония продължават да се нарушават правата на българите, включително и такива македонски граждани, които са и български граждани. В това писмо сме изброили всички досегашни случаи, които бяха през последните няколко години – и случаят на Ризински, и делото срещу Спаска Митрова и т.н. Също така последното, което беше направено, е именно да се налагат глоби и да се взимат автомобилите на хора – български граждани, които в Македония карат автомобили с българска регистрация. Така че продължаващата на Скопие политика да тормози българските граждани и българите в Македония са достатъчно основание ПАСЕ и всички останали европейски институции да се позанимаят малко с тази държава, която претендира да бъде кандидат-член на ЕС.
Фокус: Какви са очакванията ви? В информацията, с която разполагам, се казва, че искате ПАСЕ да извърши проверка.
Красимир Каракачанов: Разбира се. Има такава практика да се извършва проверка на случаите, които сме описали и въобще на практиките да се притесняват, да се тормозят и да се преследват хора с българско национално самосъзнание в Македония. Естествено, очакваме и ПАСЕ, и основните европейски институции да вземат някакви мерки, да проверят случая и да имат предвид тази досегашна политика на Скопие, с оглед въобще на разговорите, които се водят в Македония за ЕС.
Фокус: Това ли е последната крачка, която може да се предприеме?
Красимир Каракачанов: Много крачки могат да се предприемат, но това е една от необходимите крачки.
Фокус: колко сигнала сте получили от хора с българско самосъзнание в Македония?
Красимир Каракачанов: Всеки Божи ден. Само за последния случай с глобите, които им се налагат за автомобили с българска регистрация, получаваме може би десетки сигнали на ден.
Фокус: Как ви се струва поведението, реакцията на българската държава?
Красимир Каракачанов: Неадекватно. Българската държава няма адекватна реакция. Българската държава се държи така все едно става въпрос за граждани на третия свят или за война между две негърски племена и не се интересува по никакъв начин. Дори съм убеден, че ако някъде в Африка възникне някакъв конфликт или се нарушат правата на човека, българското външно министерство ще бъде много по-енергично, много по-гръмогласно. Но по конкретните случаи виждаме, че общо взето няма адекватни реакции, а става въпрос за 30 000 български граждани, които имат автомобили с българска регистрация, които в момента ги глобяват, автомобилите им се отнемат. Какво повече трябва да им се случи? Трябва да започнат да ги избиват с картечници ли? Българското външно министерство и българската държава не може да продължават да мълчат. От една страна чуваме министърът без портфейл Божидар Димитров, който казва как това е новата политика да се дават български паспорти, че трябва тази практика да се увеличава, процедурите за българско гражданство да се съкращават и хората, които желаят да станат български граждани, по-бързо да получават българско гражданство. От друга страна като получат българско гражданство тези от тях, които си закупуват автомобили и с тях се движат в Македония, се притесняват от македонските власти. Какво се получава?
Фокус: Какво трябва да предприеме българската държава?
Красимир Каракачанов: Това, което правим ние, трябва да го прави българската държава – и сигналите до ПАСЕ, и европейските институции. Да не говорим за това, че до момента македонският посланик трябваше да бъде извикан в МВнР и да му бъде връчена нота. Това е най-малкото, което може да се направи. Ако една държава не разполага с механизми да защити своите граждани или ако правителство не разполага с механизми да защити своите граждани, то това правителство не си е на мястото.
Фокус: Тези, хора защитават ли се в съда по правата на човека? Водят ли се дела там?
Красимир Каракачанов: Дела в съда по правата на човека могат да водят тези, които са водили някакви дела на собствена територия и са ги загубили. Това е една много бавна процедура, която върви години. Някои от тях водят подобни дела. Ето случая със Спаска Митрова, с Ризински и много други случаи има, но това са индивидуални дела. Защо трябва да чакаме Страсбург да решава проблеми, които е призвана да ги решава българската държава, българската администрация? Да не забравяме, че тук говорим за български граждани.
Фокус: Вие критикувате политиката на българската държава – от кога е това поведение и изобщо имало ли е българско правителство, което е защитавало интересите на българите в Македония?
Красимир Каракачанов: И това правителство, подобно на другите правителства, е доста нямо и анемично, когато се налага да защитава правата на българите в Македония.
Фокус: Да разбирам, че не е имало правителство, което да ги е защитавало?
Красимир Каракачанов: Вижте, всяко едно правителство прави по нещо, но не това, което ние разбираме като национално отговорна и българска държавна политика.
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: ohrid1941 на Октомври 26, 2010, 01:22:19
Информационна агенция "Фокус", 26.10.2010
Станимир Илчев: Проевропейската ориентация на сръбското общество не бива да се поставя под съмнение

Цитат
Фокус: Какво би означавало за България влизането на Сърбия в ЕС?
Станимир Илчев: Новината от вчера трябва да е добра и за нас българите, защото членството на Сърбия в Европейския съюз ще означава първо отпадане на една външна граница, което за нас е ресурсно натоварване. Второ – отприщване на съвсем нов тип икономически и финансови взаимоотношения.
Трето – ще се скъси пътят ни към центъра на европейски континент и не на последно място – за нас това ще означава изключително висока възможност да се застъпваме за правата на нашите сънародници в Западните покрайнини. На 5 октомври го направих в Белград – поставих остро въпроса, че в българските православни църкви в Босилеград и Пирот трябва да се разрешава да служат български свещеници, а не сръбски. Дадох пример, че така е било дори във времената на Отоманската империя, когато Вселенският патриарх е бил грък, когато в своите църкви и румънци и българи са се давали на службата на свои свещеници.

http://focus-news.net/?id=f16206
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: Anton на Октомври 26, 2010, 10:10:51
http://www.novamakedonija.com.mk/NewsDetal.asp?vest=1026101027466&id=9&prilog=0&setIzdanie=22116
Бечев е „олеснувач“ на историјата  
Проф. Бечев наместо како „аутсајдер“ да даде „независно“ гледање на работите, се јавува како „мидлсајдер“, или поточно како „олеснувач“ во историјата   
ИНТЕРВЈУ: Проф. д-р Тодор Чепреганов
Правејќи алузија на олеснувачите во преговарачкиот процес за името, проф. д-р Тодор Чепреганов, директор на Институтот за национална историја, во интервју за „Нова Македонија“ прецизно ги анализира одредниците на Речникот на историјата на Република Македонија од историчарот Димитар Бечев од Бугарија, промовиран минатата недела. Книгата на Бечев Чепреганов ја согледува во светлото на преговарачкиот процес за името, кој на Македонија и го оспорува историскиот континуитет и ја третира како Титова творба


Како ја оценувате реакцијата на јавноста на новопромовираниот речник на историјата на Македонија на бугарскиот историчар проф. д-р Бечев?

- Сигурно дека секое дело што ги промовира Македонија, Македонците и етничките заедници што живеат во Македонија треба да биде поздравено, а уште повеќе ако зад тоа стои реномирана странска издавачка куќа, уште повеќе и професор од престижниот Оксфордски универзитет. Тоа самото по себе значи дека сме побогати за уште еден пријател што нé презентира во светот. Ова го велам сосема искрено, имајќи предвид дека кај нас, за жал, речиси секогаш „аутсајдерите“ добивале повеќе доверба за тоа што ќе го напишат отколку „инсајдерите“, иако и едните и другите ја применуваат истата методологија на работа. Но речиси секогаш „инсајдерите“ се прогласуваат за „националисти“ или за „југоносталгичари“ и сл. Сигурно дека еден од нив сум и јас. И со ова писание може да ми бидат „налепени“ истите етикети, иако сметам дека историјата треба да биде разбрана како наука во која емоциите мора да се остават настрана и без политизирање да се изнесат пред јавноста сите факти и лични толкувања, без разлика дали тоа му се допаѓало некому или не.


Ги исполнува ли речникот на Бечев тие очекувања?

- Секој што би го зел во рака МИР (Македонски историски речник) би очекувал дека ќе наиде на податоци што не би требало да го остават читателот во недоумица. Се работи за дело од енциклопедиски карактер, во кое се дадени кратки одредници за настани, личности, населени места и поими, но делото од одредница во одредница остава сé поголем број дилеми. Ниту една одредница не е целосно дефинирана и без празнина. Се добива впечаток дека проф. Бечев наместо како „аутсајдер“ да даде „независно“ гледање на работите, се јавува како „мидлсајдер“, или поточно како „олеснувач“ во историјата. Она што ни го презентира во својот МИР е нешто што го остава во дилема секој што ќе го прочита, а тоа е прашањето дали постои и од кога македонска нација и дали она што постои како македонска нација е Титова творба, што недвосмислено произлегува од она што ќе го прочитате во МИР. Ова е само едно од основните прашања, кое виси како Дамоклов меч во целиот МИР. Основното прашање е зошто авторот остава многу отворени прашања речиси во секоја одредница, дури и не може да се избегне впечатокот дека основната поента во МИР е спорот со името што Грција го има со Република Македонија. Во голем број одредници се дебатира токму за името. На пример, во одредницата за Александар ИИИ Македонски има само четири реда за неговиот живот и дело, а десет за спорот со името. Случајно или не?!


Се работи за книга од 303 страници. Што би издвоиле како коментар на одредниците во неа?

- Не може колегата Бечев да не знае дека Македонија беше окупирана (само на едно место се зборува за окупација) од Бугарија, а не анектирана. Тој вокабулар е на бугарската историографија. А, од друга страна, постојано употребува „италијанска окупација“. Не може во одредницата за Мирче Ацев, а така е во сите што се однесуваат на НОВ, да зборува дека тој „организирал герилски единици“, а да не каже против кого и зошто. Стои дека Ацев е уапсен од „бугарската полиција“, а зошто е таа во Македонија не се кажува. За неговата смрт истакнува дека се „фрлил од прозорец на полицијата“. Прашањето е дали нормален човек без каква било причина би се фрлил. Не е јасно зошто колегата Бечев не каже дека Мирче Ацев е фрлен од прозорец од бугарска окупаторска полиција поради фактот што Ацев не предал ниту еден од своите соборци, а истата судбина ги снашла и Страшо Пинџур и Цветан Димов.


Велите дека сите одредници од НОВ се нецелосни. Зошто?

- За 11 октомври 1941 година во ниту една одредница нема да сретнете дека тоа е ден на востанието на македонскиот народ против бугарскиот окупатор. Кај сите оние лица што учествувале во организирањето на 11 октомври во МИР стои „на 11 октомври комунистите ја нападнале бугарската полициска станица во Прилеп“. Ниту збор дека со тоа почнува оружената борба на македонскиот народ против бугарскиот, германскиот, италијанскиот окупатор и колаборационистите.

Она што не би требало да биде дел од Историскиот речник на Република Македонија се историските неточности, конструкции и ставови (за жал, само за одредени македонски раководители во НОВ и по војната колегата Бечев има свој став), кои не одговараат на вистината. На пример, се кажува дека генералот Михаило Апостолски бил ослободен од заробеништво по интервенција на неговиот татко, а се избегнува да спомене дека сите Македонци заробени од Германците по нападот на Кралството Југославија, а по дозволата на Германците за окупирање на Македонија од Бугарија, се ослободени под претекст дека се „Бугари“.

Во однос на Методија Андонов Ченто се истакнува дека „по одржаниот говор во Прилеп, на кој повикал на отцепување на Македонија од Југославија, бил фатен и осуден“. Колегата Бечев на крајот наведува огромна библиографија, но би сакал да ми посочи каде го нашол овој факт. Но како научен работник би требало да го консултирал МИР издаден од Институтот за национална историја и немало да направи таква историска конструкција. Или објавениот зборник за Ченто од Институтот за национална историја.


За промоцијата на книгата на Бечев никој од историчарите, колку што ми е познато, не добил покана. Сепак, мислев дека се работи за дело што ги надминува веќе установените стереотипи за балканските соседи, уште повеќе што авторот е професор на престижен универзитет, каде што се учи дека вистината треба да биде пред сé. Но, за жал, не е така
 
Што Ве изненади во Речникот на Бечев?

- Изненадува фактот што во одредницата за Пиринска Македонија се скока цел еден период - Втората светска војна. Со ниту еден збор не се кажува дека таму Македонците уште во јуни 1941 година ги почнуваат оружените акции против силите на Тројниот пакт, па и против бугарските воени единици. Прашањето е зошто се избегнува тоа?

За активноста на Методија Шаторов-Шарло сé уште стои на ставот дека тој го „припоил“ ПК на КПЈ за Македонија кон БРП(к), а не дека го поврзал и дека бил против оружена борба. Како можел Шаторов да биде против оружена борба кога го исфрла првиот партизански одред во Македонија на 22 август 1941 година? Колегата Бечев ја цитира литературата во која тоа недвосмислено стои. Но не ми е познато поради кои причини политизира.


Велите речникот го скока периодот на Втората светска војна. Како е таа третирана?

- Во однос на Втората светска војна колегата Бечев истакнува дека во Македонија немало голем отпор „ниту од комунистите или десното крило“ (за десното крило не пишува на кого мисли, но сигурно мисли на членови на ВМРО на Ванчо Михајлов) „сé до есента на 1943“. Исто така тврди (за разлика од други одредници за кои нема свој став) дека „цивилните жртви на окупацијата, главно 7.148 Евреи, депортирани во логорот на смртта ‘Треблинка‘ во март 1943 година, како и словенските и албанските селани убиени во меѓуетнички судири во западните делови каде што партизаните се судриле со Бали Комбетар и други албански националистички групи...“. Прашањето што се наметнува е дали колегата Бечев не го познава добро периодот за кој пишува или прави смислена конструкција? Прво, НОВ во Македонија ја организираа македонските комунисти, како борба против силите на Тројниот пакт за формирање сопствена држава, за разлика од нив членовите на ВМРО сметаа дека со доаѓањето на Бугарите во Македонија е реализиран нивниот сон за обединување на Македонија со Бугарија.

Дали со наведувањето на бројките за Евреите, како жртви испратени во германските концентрациони логори од страна на бугарските окупатори, настојува да го намали придонесот на македонскиот народ во борбата против окупаторот!?

А уште повеќе да зборува дека најголем дел жртви се од меѓуетничкиот судир на „словенските и албанските селани“. Прашањето е кои се тие „словенски селани“? Да не смета случајно Бечев на флуидна словенска маса, која сé уште национално не е определена, според тезите на Цвијиќ!? А во тој период имате македонски партизани, македонски Главен штаб, кај кои веќе се наоѓаат и членови на британските воени мисии. Немам коментар за обидот да се конструира погрешна историска слика за она што се случувало во западна Македонија.


Како Бечев ги третира македонските историчари?

- Ги именува „македонски југословенски историчари“. По сé изгледа ставовите на „македонските југословенски историчари“ не му се допаѓаат, па си зема за слобода во рамките на „западната методологија и теорија“ да ги етикетира. За нив вели: „Македонските југословенски историчари ги обвиниле бугарските сили за голем број жртви, како масакрот на 16 цивили (податокот е погрешен, стрелани се 12 младинци б.м.) во селото Ваташа во јуни 1943 година. Спротивно, нивните бугарски колеги истакнуваат дека односите со локалното население биле далеку од непријателски и покрај растечкото разочарување од бугарската власт“.

Оставен сум без зборови. По сé изгледа дека амнезијата зафатила голем дел од бугарските научни работници, за нив би имал и некое оправдување, ама за Бечев со западно образование!? Наместо да се извини за сето она што бугарскиот окупатор го направи во текот на војната, тој тоа го става под прашалник. Сигурно му е познато дека заборавањето води кон повторување на истото. Сигурно ви се познати зборовите на Евреинот Ели Визел: „Да ги заборавиме нив значи да дозволиме тие да умрат повторно“. Поради тоа ќе го потсетам постојано да го прави тоа. Зашто, колега Бечев, во Ваташа не беа убиени цивили, беа убиени деца во цветот на својата младост. А тоа го направија никој друг туку војниците на генералот Апостолов. А, како што ме држи сеќавањето, тој беше бугарски генерал! Или се лажам!? Колега Бечев, направете катарза, ќе ви биде полесно. За жал, со ваквите конструкции европската јавност ќе биде лишена од вистината за она што Вашите окупатори го правеа во Македонија. Зошто немате одредница за Дабничкиот колеж, за бесењето на Васил Антевски Дрен, кој е обесен не затоа што, како што вие милувате да кажете бил „Словен“, тука затоа што пред бугарските судии се декларирал како Македонец и му беше забрането на судот да се брани на македонски јазик, па тоа го направил на француски. Земете ја книгата на Јован Павловски „Судењето како последен пораз“ и ќе видите што правеле бугарските „ослободители“ во Македонија.

И уште нешто. Нема бегање од историјата. Велите дека на 13 ноември „југословенските партизани, следени од бугарските армиски единици влегле во Скопје“. Почитуван Бечев, ако не сте знаеле, а знаете, но не сакате да напишете, Македонија ја ослободија македонските партизани, а бугарските окупаторски единици преку ноќ станаа повторно „ослободители“ (зар не е чудно само за три години двапати да ве ослободуваат истите војски) и благодарение на добрата волја на Јосип Броз Тито, со што Ви овозможи барем малку да се искупите за она што го направивте до 9 септември 1944 година. И вие настојувате, како и вашите бугарски колеги, да докажете дека бугарските единици учествувале во „ослободувањето на Скопје“. Но историската вистина е сосема друга.


Како го коментирате обидот за калкулирање со постоењето на Македонците во почетокот на 21 век?

- Формирањето на македонската нација не е ничиј проект. Ниту на Бугарија, ниту на Грција, ниту на Србија, а уште помалку на Тито. Процесот на градењето на македонската нација е истиот оној процес што го поминале сите балкански држави и нејзиниот континуитет не може да се спори. Може, само во вакви писанија, кои се далеку од историската вистина. Затоа Бечев во МИР се обидува да направи папазјанија со името Македонци. За него тие се „Словенски Македонци“, „Македонски Словени“, „Славо-Македонци“, „Словени“ ретко „етнички Македонци“, а најретко Македонци, она што сме. Зошто е тоа така си знае само тој? Што ви значи констатацијата дека таткото на Лазар Колишевски бил „Словен“!? Затоа Македонците за вас постојат, и тоа многу ретко само по 1950 година. Во однос на ова, не сакам да грешам душа, но ми личи нешто како интервенција во проблемот со името што го има Грција со Македонија. Да не тоа неговиот МИР послужи како олеснувач во целата оваа работа? За жал, задоцнил. Македонскиот идентитет е веќе затворено прашање.


 
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: ppan на Октомври 27, 2010, 07:52:55
http://www.novamakedonija.com.mk/NewsDetal.asp?vest=1026101027466&id=9&prilog=0&setIzdanie=22116
Бечев е „олеснувач“ на историјата  
Проф. Бечев наместо како „аутсајдер“ да даде „независно“ гледање на работите, се јавува како „мидлсајдер“, или поточно како „олеснувач“ во историјата   
ИНТЕРВЈУ: Проф. д-р Тодор Чепреганов
Правејќи алузија на олеснувачите во преговарачкиот процес за името, проф. д-р Тодор Чепреганов, директор на Институтот за национална историја, во интервју за „Нова Македонија“ прецизно ги анализира одредниците на Речникот на историјата на Република Македонија од историчарот Димитар Бечев од Бугарија, промовиран минатата недела. Книгата на Бечев Чепреганов ја согледува во светлото на преговарачкиот процес за името, кој на Македонија и го оспорува историскиот континуитет и ја третира како Титова творба
.......

Явно Бечев е написал в речника някои истини за историята в Македония, щом този проф. д-р Тодор Чепреганов и пресата надават такъв вой срещу бугарския фашистички окупатор! ;D
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: ohrid1941 на Ноември 08, 2010, 09:56:02
Петър Захаров: Ньойският договор беше катастрофален за българщината

08 ноември 2010 | 17:03 | Агенция "Фокус"
Начало / Мнение

Петър Захаров – председател на общобългарски комитет „Западни покрайнини”, пред Агенция „Фокус”.

http://focus-news.net/?id=f16305

Фокус: Г-н Захаров, разкажете за себе си. Вие сте от Западните покрайнини?
Петър Захаров: Аз съм емигрант от Западните покрайнини, село Вълковия – едно борческо село, където турците не са смели да влязат и посред бял ден.
Фокус: По какъв начин Ньойският договор променя живота на хората в Западните покрайнини?
Петър Захаров: Ньойският договор беше катастрофален за България и българщината. Нашето население е чисто българско, не е имало един сърбин, но пада под сръбско робство. С ВМРО организираме един международен форум за Македония, интересуват ме Македония и Западните покрайнини, защото по бащина линия съм македонски българин, а да си македонски българин значи да си два пъти българин. По майчина линия съм внук на опълченец – дядо Апостол Комитата е бил печалбарин във Влашко и се присъединява към дружините и участва във всички боеве, включително в Освободителната война и на Шипка.
Фокус: Как сте запомнил Западните покрайнини от времето на Втората световна война?
Петър Захаров: По времето на Втората световна война аз бях ученик, учех български език, но съвсем за кратко. Започнаха бомбардировките, партизаните запалиха училището и общината и ние нямахме училище и останах без българско училище. После учих в гимназия на сръбски език, в университета учих немски език.
Фокус: Ще разкажете ли за момента, в който сте бил арестуван?
Петър Захаров: Арестуваха ме, когато бях първа година студент. Тъкмо дадох един колоквиум и на следващия ден имах много тежък изпит по немски език. Те ме арестуваха без да знам защо, не само мен, най-малко около 25 наши български студенти от пиротския край. Искаха да ни ликвидират, те удрят първо интелигенцията. Нали знаете – важно е да се унищожи духовността, с тялото после е много лесно. Първо избиват интелигенцията – духовниците, учителите, занаятчиите, а след това на простата маса слагат окончание –ич и ги провъзгласяват за сърби. Някои ме обвиняват и казват: „Ти си сърбофоб”, ами не мога да бъда сърбофил.
Фокус: Как успяхте да избягате?
Петър Захаров: Издържах на „Голи оток”, което на хърватски означава „гол остров”. Там няма никакви растения, само камък. Там беше лагер за унищожаване. За разлика от работните трудови лагери на Хайнрих Химлер, които казват, че били най-жестоки в историята на човечеството – не е така. По-голям лагер от „Голи оток” нямаше. Той се равняваше на тукашния „Белене”. Там имаше много българи от Западните покрайнини, които бяха главно интелектуалци. Там ни превъзпитаваха с лъжливи учения. Когато излязохме, бяхме около 30 студенти, искахме да си продължим образованието, но не ни приемаха никъде. Отидохме в Скопие, където ни записаха с връзки. Завърших образованието, после бях гимназиален учител. Не ми даваха да бъда близо до Пирот или до Ниш. Обаче „шило в торба не стои”, „луд умора няма” – пак започнахме. Отидох в Германия, но през 1972 година се върнах, тъй като беше „хърватската пролет”. Мислехме, че ще падне режима, обаче Тито написа едно циркулярно писмо, всички ни арестуваха и – повторно в затвора. Дадоха ми 2 години и 3 месеца. Издържах, минаха години. Бяха други времена, нямаше ги терорът и тежестите от първия път. Когато ни пуснаха, аз имах забрана – не можех да работя като преподавател. Тогава решихме с един мой приятел Йохан, който също беше учител, да избягаме. Много трудно беше да се избяга, защото агентите ни следяха постоянно. Имахме щастие да минем през Алпите, където и дивите кози не могат, защото имахме известие, че около Малибор, където е равнина, има минни полета. С големи мъки, целите в тръни, успяхме да стигнем до Клагенфурт в Австрия. Чрез немското и австрийското посолството те можеха да проверят какви хора сме. Веднага ни дадоха политическо убежище. Останах в Германия, живях в носталгия да видя Нишава, моя роден край.
Фокус: Имало ли е репресии към хората с българско самосъзнание преди или след Втората световна война?
Петър Захаров: Абсолютно, и то голям, невиждан терор. Анри Пози във „Войната се завръща” много добре описва какво е било положението в Македония и западните български земи – жесток терор, асимилация, безмилостни убийства на българи. Поп Апостол ме е кръстил през юни, а през юли го убиват. Сега в Пирот може би има 5 000 българи и в Цариброд – 10 000, всичко друго се сърбее. България заедно с Армения, Унгария и Германия най-много са санкционирани и териториално оплячкосани. Нашите майки и баби след падането на нашите краища под сръбско робство носеха с години напред черни забрадки в израз на траур. Слава Богу, има хора в България, които мислят като нас, повечето са нихилисти, гледат само оцеляването.
Фокус: Какво мислите за българската емиграция след Втората световна война?
Петър Захаров: Когато се предадохме в Клагенфурт, очаквахме да ни затворят. Питахме къде е полицията, защото искахме да се предадем на властите. Те казаха, че няма проблем, да отидем да си починем. Стабилизирахме се, а те ни казаха да отидем във Виена, където ще ни чака човек. Останахме там, малко се посъвзехме. Питаха ни къде искаме да отидем, а аз казах в Германия.
Фокус: Вие сега живеете в Швеция. Какво ви привлече, за да отидете там?
Петър Захаров: Най-напред отидох в Германия, първо бях във Франкфурт. Останах там с години, обаче какво стана – минаха толкова години и не видях нещо благоприятно да се случи за нас. Все се надявахме, че ще рухне „желязната завеса”, че ще рухне комунизмът, но само се надявахме. Аз си казах, че няма да има проблем, ако отида в демократична и културна Швеция – там е мирен и хубав животът и там ще дочакам смъртта. В Швеция си възобнових политическото убежище, имаше малко формалности. Отидох по директива на Българския национален фронт. Там започнах пак да се занимавам с журналистика. Останах в Швеция без никаква надежда за промяна, обаче стана чудото – съобщават, че ще бъде разрушена срамната Берлинска стена. Казах си, че това ще бъде първата крачка към реформи, към промяна. Започнах да се зареждам с положителна енергия, с оптимизъм. Взех си консерви, суха храна и отидох три-четири дни преди да се разруши Берлинската стена. 10 млн. души дойдоха от цял свят – ще става историческо събитие, ще се руши Берлинската стена. Колко пъти съм минавал през Унтер ден Линден. Когато съм минавал, съм гледал с едно отвращение, с един страх. Когато дойдоха специалните машини, германците започнаха да рушат, вдигна се прах. Събарянето на Берлинската стена е най-щастливия момент в моята биография. Тогава ми потекоха радостни сълзи. Казах си, че това е първата крачка и така стана. Бързо рухна тази империя на злото, рухна Титова Югославия.
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: ohrid1941 на Ноември 08, 2010, 09:56:22
(продължава)

Фокус: Има ли много българи в Швеция?
Петър Захаров: Да, дойдоха много българи, но те са икономически емигранти. Много от тях бяха цигани. Шведите обаче не правят разлика между българи и цигани – щом си с български паспорт, те смятат за българин. Циганите започнаха да крадат. Там влизаш в магазините и можеш да им вземеш всичко, но си имат охрана, видеокамери и ги хващат. На няколко пъти ме викаха в един съд да им обяснявам. Има и съвестни хора. Работят кой каквото намери. Най-напред искаха политическо убежище, но нямаха право на такова. Дълго време се мотаят, докато дойде решение, че не могат да получат. Тогава те получават субсидии – безплатна квартира, заплата и т.н. След като донесат решение, че няма условия за приемането им в Швеция, ги гонят от страната. Сега вече е друго. Откакто България влезе в Европейския съюз, положението е по-добро. Сега всички с български паспорт имат равни права с шведите, стига да си намерят квартира и работа – могат да останат неограничено. Докато не бяха граждани на Европа, те трябваше да дойдат за три месеца и да се връщат в България. В Телеборг може би има поне 100 българи. Те сключват бракове, мислят си, че чрез брак могат да останат там. Шведите разбраха това и трудно се получава гражданство. Там има 5000 македонски българи от родния край на моя пра-пра дядо, отец Петър, на 10 км западно от Битоля. Аз съм бил срещу македонизма, по задължение. Успях да затворя емисията на македонски диалект, която правеха, но те изказаха много хули срещу българщината. Когато разбраха от Агенцията за българите в чужбина, тя тогава се ръководеше от Пламен Павлов, а заместник беше Спас Ташев, казаха „Да дойдеш тук, приготвили сме ти медал за заслуги „Иван Вазов”. Все пак това е признание и аз съм благодарен.
Фокус: Какви са отношенията ви с Държавната агенция за българите в чужбина сега?
Петър Захаров: Много добри, аз уважавам агенцията. Имах разговор с Лили Шмидт – голямата благодетелка, най-голямата дарителка, която е изпратила 30 ТИР-а хуманитарна помощ до България – пари, одеала, лекарства. Тя е медицинска сестра, сега е в родния Кюстендил. По предложение на ДАБЧ президентът Първанов й връчи медал „Мадарски конник”.
Фокус: Вие предоставяте безплатно дома си на българи от чужбина, за да пренощуват там. Защо го правите?
Петър Захаров: Къщата ми е взета не за близки родственици и потомци, те са в Копенхаген. Искам да бъда дарител, да има фондация, която да носи моето име. Да има един пантеон на загиналите от сръбски завоевател – това пише и на големия паметник, който съм сложил в памет на всички войводи – Мара Бунева, Иван Михайлов, Тодор Александров и всички величия, които са загинали. В ж.к. „Надежда” съм направил параклис, който се казва „Св. Петър и Павел”. Тук се събира цялата емиграция, правим молебени.
Фокус: А какви хора приютявате в дома ви в кв. „Триъгълника”?
Петър Захаров: На това място могат да идват всички честни и отдадени на българщината българи. Забрави се българщината, тя рухва, както в земите извън държавните граници, така и вътре. Чрез вярата се подкрепя и се защитава националното съзнание – историята е показала така. Чрез православието искам да се възвърне българщината. Създаде се нихилизъм в България и сме пред прага на изчезване на българския род. Искам да има една малка искра за раждане на българщината, която да стане пламък и пожар. Докато не бях създал цялата инфраструктура, домът ми беше безплатен хотел, пансион. На втория етаж имах 10-12 легла. Идваха от България, Румъния, Бесарабия, Западните покрайнини – който дойде тук за някаква дейност, да получава гражданство, да не отива в скъпите хотели, а да заповяда там. ВМРО беше контролиращ, защото започнаха да идват много агенти от Скопие. Те мен много ме мразят, защото казвам истината за македонизма. Сега, като не съм тук, виждам, че няма полза от това. Сега имам една стая за близки сътрудници, както и салон, където се събираме. Сега идваха едни студенти, говорихме за сътрудничество. Имам много връзки в Германия, 30 години съм живял там.
Фокус: Кое ви радва в днешно време в България и българите? Има ли нещо, което ви огорчава?
Петър Захаров: Много работи – горчинки колкото искаш, благинки – малко. Виждам, че има някаква светлина в тунела. Трябва да се осъзнаем, да видим нещата, но и да ги наричаме тези неща с истинските им имена, не със заобикалки. Ние, от общобългарски комитет „Западни покрайнини”, поставяме направо проблема – връщане на Западните покрайнини на Майка България. На всички хора казвам, че днес западните български земи по незаконен начин са присъединени към днешна Сърбия и там владее терор и е окупационна власт. Искаме да се увеличат часовете в българските гимназии, да дойде свещеник, за да се извършва богослужението на български език. Сърбите са специалисти по посърбяване, по асимилация. Искаме връщане на Западните покрайнини, защото те тази територия я държат безправно по международното право. Тази територия е дадена сърби, хървати и словенци, а не само на сърби. Нека ни делят на три или обратното – да се върне. Ние сме за това – никакво подпомагане на влизането на Сърбия в Европейския съюз. Първо да си разчистим сметките, тогава нека заповядат. От моята организация има хора, които ще запознаят европейската общност с проблемите на Балканите.
Аделина ГЕОРГИЕВА
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: disidente на Ноември 23, 2010, 12:18:20
Красимир Каракачанов: Незаинтересованост от страна на България окуражава Скопие да върши безобразия

22 ноември 2010 | 17:38 | Агенция "Фокус"

Лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов пред Агенция “Фокус”.

Фокус: Г- н Каракачанов, как гледате на това, което се случи миналата седмица в Македония, да разкопаят гроба на Христо Чернопеев?
Красимир Каракачанов: Това е поредната вандалщина на скопските власти. Но е факт и това, че България не демонстрира никаква съпричастност към тези проблеми, както към проблемите на българите в Македония, така и към всички онези паметници – културни, исторически и военни гробища, които се разрушават в Македония. България наблюдава като един безучастен зрител тази вандалщина и не реагира. Това само окуражава властите в Скопие да продължават бруталната си политика. Вината на Скопие е по-малка, отколкото вината на политиците и най-вече на управляващите в София. Със своето бездействие и незаинтересованост българското правителство е не само съучастник, то е по-големият виновник за това, което се случва в Македония.
Фокус: Може ли да допуснем, че не са знаели за какво става дума?
Красимир Каракачанов: Как да не са знаели за какво става дума, след като цялото население на Щип знае, че в църквата в Ново село са погребани български офицери. И петимата офицери, сред които е и Христо Чернопеев, са погребани до стената на църквата. Аз съм ходил там много пъти. Гробовете са опрени до стената на църковния двор и, макар че кръстовете бяха премахнати, си личи къде бяха и къде са гробовете като очертание. На големи християнски празници местното население палеше свещи там. Специално на гроба на Чернопеев съм виждал гора от свещи. Това означава, че всички знаят.
Съвсем не е случайно това, което е направено в Скопие, но пак казвам вината на Скопие е по-малка, отколкото вината на управляващите в България, защото за 21 години не се намери нито едно българско правителство, което по ясен, категоричен и твърд начин да постави този въпрос в отношенията си с Македония. Преди 4 - 5 месеца министър Николай Младенов направи една обиколка по Балканите, в Скопие той не постави нито един от тези въпроси. Напротив, даде подкрепа на стремежите на Скопие за Европейския съюз. Тази незаинтересованост от страна на България всъщност окуражава Скопие да върши тези безобразия и да преследва българите в Македония, да разрушава военните гробища, да разрушава паметници, да заличава културни факти – в църквите се заличават, думи като българин, българско и т.н. Ако отворите сайта на Външно министерство, ще видите, че Външно министерство е изключително загрижено за дисидентката от Мианма или Бирма, както беше известна като бивша колония, но няма да намерите и един ред, че Външно министерство е разтревожено от факта, че на 100 км. от българската граница или на 200 км. от центъра на София се преследват хора заради българските им чувства. В сайта на Външно министерство няма да видите нито една дума за случая Мирослав Ризински, който вече две години лежи в затвора в Скопие. Няма да чуете нито една дума за това, че македонските власти мачкат хората с български автомобили, глобяват ги и т.н.
Фокус: ВМРО миналата седмица отправи питане по този случай до Външно министерство и Министерство на отбраната. Имате ли някакъв отговор?
Красимир Каракачанов: Външно министерство си измива ръцете. „Не било установено”, „не били по християнски обичай” и т.н. – това са глупости. Ако човек познава нещата, а ако не ги познава, можеше в тези четири дни, откакто сме сигнализирали, да прочете поне четири страници историческа информация, за да разбере за какво става дума. Първо, гробовете не са четири, а са пет – аз лично съм ги виждал. Второ, какви ремонтно-възстановителни работи, като става въпрос за стената на двора на черквата – какво ремонтират точно там свещениците. Трето, Христо Чернопеев е убит на Криволак. Криволак не се намира в Щип. Вероятно тези български офицери първоначално са били погребани на фронтовата линия и впоследствие са били пренесени в двора на черквата – месеци или година по-късно в село Ново село. Има достатъчно литература по въпроса, в която се описва къде е погребан Христо Чернопеев. Това е абсолютно несериозно, да бяха питали кмета на неговото село Дерманци, Луковитско – къде е погребан вашият съгражданин, на който има паметник? Той щеше да им каже къде е погребан. Но да излизат с подобни безумия за неустановени гробове, за неустановена самоличност, са глупости. Едва ли българските войници и офицери през Първата световна война са погребвани с документи за самоличност. Несериозно е да няма информация, това са неща, описани в литературата.
Ясно е, че представителят на македонската църква ще се опита по някакъв начин да си измива ръцете, че не е наясно, че не знаел за какво става дума.
Не им е потвърдена информацията, защото те са неграмотни. Какво трябва да има, за да се потвърди информацията – има го в литературата, има го в архивите. Да попитат един – двама историци, да попитат подчинените на проф. Бакалов в архива. Има една камара институти, архиви, Чернопеев не е обикновен и неизвестен човек. За един незнаен офицер може и да няма информация, но за Чернопеев са писани книги, десетки статии. Ако си бяха направили труда, можеха да разберат къде се намира гробът на Чернопеев. Тях ги мързи да си вършат работата. И в този случай те умишлено стават съучастници на онези престъпници в Скопие. На практика с това съобщение те защитават вандалщините, които се вършат там. Непотвърдена им била информацията. Аз бих казал, че те твърдят, че са професиониласти, но това е непотвърдено, напротив – до момента са доказали точно обратното, че са некомпетентни и непрофесионалисти.
Фокус: Бихте ли припомнили идеята на ВМРО, как трябва да се действа в подобни случаи, според вас?
Красимир Каракачанов: Не може една малка държава като Македония да се гаври с нас. България е не само икономически и политически по-стабилна държава, но е и член на НАТО и Европейския съюз. Нещата трябва да бъдат казани ясно и категорично на Скопие, така както го прави Гърция. Какво правим ние? Абсолютно нито един въпрос не се повдига, в същото време им обещаваме подкрепа за НАТО и за Европейския съюз. Какво да говорим повече? Това означава, че хората, които се занимават с външната политика на България, буквално не ги е грижа за тези 1 млн. и 200 хил. - 1 млн. и 300 хил. българи, които живеят в република Македония. И съвсем съзнателно те стават съучастници на скопския режим, който мачка българите в Македония. Ако ние трябва да държим някого отговорен за това, което се случва, то това не са калпазаните в Скопие, това са и български държавници през последните 21 год., които се държаха като тотални нихилисти, интернационалисти и безродници.
Фокус: Вашият заместник-председател Ангел Джамбазки все пак направи известен този случай в София, но има ли някакво пренебрегване не само от страна на институциите, но и от страна на обществото към подобни проблеми?
Красимир Каракачанов: Обществото реагира. Ние получихме сигнал от Щип, изпратих заместник-председателя г-н Джамбазки, който на място провери за какво става дума. Това, за което ние говорим, е заснето на видео и на снимки и ние сме сигнализирали обществото. Някои от медиите реагираха.
Ние си избираме управници и им плащаме заплатите не, за да ни поучават от телевизионния екран, не, за да ни размахват пръст, а да защитават интересите на всички български граждани. Не само на тези, които са гласували за тях, а и на онези, които по стечение на историческите обстоятелства живеят извън пределите на България. Някои от тях нямат и българско гражданство, но са българи.
Фокус: Какво ви казват на Вас от Македония, продължава ли, да го наречем, „тормозът” спрямо хора, които изразяват българско самосъзнание там?
Красимир Каракачанов: Не само че продължава, но става още по нахален. Не са един или два случаите, когато някои от нашите симпатизанти в Македония са викали полиция, уволнявани са от работа и с присмех им се казва „хайде, върви сега в София да те оправят”. Така е – факт. А те много добре знаят, че в България никой няма да реагира нито от политиците, нито от институциите и си правят каквото искат.
Фокус: Какъв е изводът? Какво трябва да се направи?
Красимир Каракачанов: Докато България не се управлява от хора, които имат национално чувство и чувство за отговорност, не само към себе си и към собствените си семейства, но и към всички българи, както в пределите на България, така и извън тях, никога няма да станем нормална и уважавана държава.

http://focus-news.net/?id=f16422
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: Илийца на Декември 11, 2010, 10:08:35
В 32 минутно интервю двама евродепудати от Словения (Зоран Талер (http://www.europarl.europa.eu/members/public/geoSearch/view.do?country=SI&partNumber=1&language=BG&id=96727) и Йелко Кацин (http://www.europarl.europa.eu/members/public/geoSearch/view.do?country=SI&partNumber=1&language=BG&id=23691)) дават ясна, точна и недвусмислена диагноза на македонската реалност:

http://media.a1.com.mk/members/prikazi80WM.php?klip=vesti/vestia2.wmv&naslov=Internet%20TV (http://media.a1.com.mk/members/prikazi80WM.php?klip=vesti/vestia2.wmv&naslov=Internet%20TV)

Не го пропускайте.
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: disidente на Декември 16, 2010, 01:55:18
Проф. Попконстантинов: Лакомията е вредна за археологията и за нашите паметници

Казимир Попконстантинов е професор по археология във Великотърновския университет. Бивш декан на Православния богословски факултет и ръководител на катедра „Археология”. Научните му интереси са свързани със средновековната българска култура – археологически паметници и епиграфски надписи. През 2004 г. е удостоен с Хердерова награда. Член е на Археографската комисия към НБКМ и на Международния съюз на славистите. На 28 юли 2010 г. на остров Свети Иван, край Созопол открива в развалините на манастирския комплекс мощи на Св. Йоан Предтеча. Един от 8-те български археолози, наградени от Министерство на културата за изключителен принос в развитието на археологията и популяризиране на българското културно наследство

Цитат
- Откриването на реликвария на остров св.Иван ли беше най-голямата изненада за вас?

- Лично за мен най-неочаквано беше откриването на тази кутийка, а не толкова откриването на реликвария с мощите. Защото в същност ние за първи път се докоснахме до една тайна, която беше забулена толкова дълго време както за изследователите, така и за историци и изкуствоведи – как точно е ставало пренасянето на светите мощи. Защото по стенописи, мозаични пана, които са в храмовете, се виждат само реликвариите. Този текст върху кутийката, в които са били пренесени частица от мощите на светеца, ни дава категоричния отговора на въпроса кога е как са били пренесени светите мощи. Очевидно те са били донасяни в един вид контейнери, и чак тогава са били поставяни в реликвариите.

http://frognews.bg/news_29756/Prof_Popkonstantinov_Lakomiiata_e_vredna_za/
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: Daskal на Јануари 09, 2011, 12:02:38
Желев за А1...
http://www.a1.com.mk/vesti/default.aspx?VestID=132750

сигурно некои от формот се секава на посетата на Желев на Ск како президент и групата мкБГ која го пречека пред „Култура“  ;)
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: disidente на Февруари 12, 2011, 04:55:54
Андрей Ковачев: Увеличават се случаите на дискриминация на македонци с български произход

http://bnr.bg/Audio.aspx?lang=1026#http://bnr.bg/sites/horizont/Shows/Obzorni/Saturday150/society/Pages/AndreyKovachev.aspx

Всяка година Европейският парламент гласува регулярен доклад, който се стреми да покаже всички аспекти на ситуацията в Македония и нейния път към европейска интеграция, заяви в предаването "Събота 150"Андрей Ковачев, ръководител на българската делегация към групата на Европейската народна партия в ЕП и член на комисията  по външни работи, която тази седмица обсъди резолюция по доклада. "Има 4 основни аспекта - политическо развитие, демокрация, човешки права, соицално-икономическо развитие и, разбира се, отношения със своите съседи, защото отношението със съседите и проблемите, които трябва да бъдат решени със съседите, е един от основните критерии за по-нататъшната европейска интеграция на Македония", каза Ковачев.
Смятам, че всички са съгласни, че Македония трябва да бъде подкрепена в нейния път към Европейския съюз, затова се концентрираме върху проблемите, а те са политически и дискриминаторни, посочи той. "Ние смятаме, че хора, които са македонски граждани и декларират своя български национален произход, биват дискриминирани по един или друг начин. Имаме многобройни случаи през последните няколко години и за съжаление този брой се увеличава, вместо да се намалява. Голям проблем е също така злоупотребата с историята, т. нар антична история или антиквизация на историята на Македония с опит за идентифициране на една нова национална идентичност, която фактически ... в миналото не е съществувала, а сега се опитва да бъде по един или друг начин аргументирана чрез най-различни мегаломански проекти, какъвто е например "Скопие-2014", струващ над 200 млн. евро, и поставяне на над 100 скулптури, паметници, нови сгради в античен стил в центъра на Скопие примерно, преименуването на определени обекти от Македония на името на Александър Македонски, което повече засяга, разбира се, отношенията с Гърция, а с нас, разбира се, злоупотребата с наши символи и герои като Самуил ... Това е много неприятен момент, защото ние най-чистосърдечно искаме да помогнем на нашите съседи по техния път към европейска интеграция, но това, разбира се, спъва нашите усилия и техните фактически усилия - това, че в училищата историята е преиначена, манипулирана, че все още в медийното пространство на Македония съществува този говор на омразата. Това многократно ЕП го е показвал и е призовавал македонските власти да направят нещо по този въпрос. Нещо ново, което в момента държа да залегне в резолюцията, е призоваването на македонските власти да разкрият наистина техните участници в репресивния комунистически апарат на Държавна сигурност, на тяхната ДС от времето на Югославия - това е т. нар. "Удба" - и аз призовах и сръбските власти, защото огромният архив е бил в Белград. Всяка съюзна югославска република е имала регионален архив, но този архив не е, разбира се, основният, той е в Белград, така че Белград трябва да предостави на бившите югославски републики архивите на бившата ДС на комунистическия режим", съобщи евродепутатът.
 
Как може да бъде решен спорът между Македония и Гърция за името и каква трябва да бъде ролята на ЕС в това отношение можете да чуете в звуковия файл с интервюто с Андрей Ковачев.
/ВД/
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: Anton на Февруари 28, 2011, 10:21:15
http://www.vest.com.mk/?ItemID=1C273A72D00BFE47A34BB31372E41D35
Интервју со судијката Маргарита Цаца - Николовска

- Каква е вашата оценка, со оглед на повеќегодишното искуство на меѓународен план, за македонското судство? Се прават реформи за да се оттргне политичкото влијание, а од друга страна, сè поочигледно е дека само се инсталира ново политичко влијание?- Македонското судство е во лоша состојба. Независноста и непристрасноста се водечки елементи во оваа оценка. Не станува збор само за меѓународната заедница која ги дава ваквите оценки. Ние сме сведоци дека и домашните оценки се, исто така, незадоволителни. Сè почести се критиките за непостоењето независност и непристрасност во судството. Почнувајќи од изборот, завршувајќи до самиот процес на пресудување. Притисоците кои Владата се обидува да презентира дека не постојат се детектирани и од самите судии, обвинители и адвокати. Тие потенцираат дека овие притисоци доаѓаат од нивните колеги од повисок ранг, од полицијата, државни функционери, партиски активисти и медиуми. Во делот на медиумите, потенцирано е дека притисоци има во случаи кога се работи за притворски предмети. И анализата на ОБСЕ, сите знаеме, беше неповолна за независноста и непристрасноста на судскиот систем. Меѓутоа, овие заклучоци и понатаму беа оспорувани, со изјави на одредени личности дека ќе се прават други нивни анализи . Прашањето е кои се тие други анализи, кој сè ќе прави анализи, но тоа и не е толку битно. Битно е дека постои политичко влијание кое мора да се оттргне. Судството треба да е независно и таква независна власт треба да се овозможи од другите две власти - извршната и легислативната. Во Македонија има еден проблем што законите постојат само на хартија, тие не се реализираат во пракса . Погледнете ги само критериумите и изборите на судии. Јас честопати го поставувам прашањето каде е одговорноста на членовите на Судскиот совет. Тоа е еден орган кој нема реална одговорност Ние имавме избор за судија, за да се каже другиот ден дека тој човек треба да се разреши од причини за кои сметам дека не биле непознати. Сега се пристапува кон измени на Уставот, за да не бидат министерот за правда и претседателот на Врховниот суд членови на Судскиот совет. Мое лично мислење е дека со овие измени нема да се реши проблемот на политичко влијание. Затоа што политичкото влијание може да се врши на друг значи.
Она што е најважно е дека политичката култура треба да се развива во насока да се престане со таквото влијание и да се има одговорност за такво политичко влијание, ако се утврди дека тоа постои. Децидно утврдување на такво влијание скоро е невозможно, меѓутоа низ предметите и одредени постапки тоа може да се утврди. Или да се презентираат контрааргументи дека такво нешто не постои.
- Ќе успеат ли судиите да се оттргнат од ваквото влијание, со оглед на сегашните состојби?
- Сегашните состојби доведоа до продукција на еден страв. Тој страв постои генерално. Стравот постои во целокупното живеење. Постои апсолутно на сите нивоа, и судиите не можат да бидат изземени од тој страв. Значи, постојат многу места на кои треба да се влијае и што треба да овозможат независност и непристрасност. Довербата во судството е сосема изгубена.
Гледано однадвор, на сите ни е познато дека непристрасноста е сè, само не непристрасност. Мислам дека последната анкета покажува дека 70 осто од граѓаните се незадоволни, еден дел се неизјаснети, а многу мал број граѓаните се на страна на оние што велат дека судиите се непристрасни. Правдата треба да биде видена и прифатена и од објективниот набљудувач и од незаинтересираната странка


 
 
 
 
Наслов: Одг: ИНТЕРВЮ
Поставена од: Competent на Февруари 28, 2011, 12:44:25
"Правда": Македония е на прага на славянско-албански взрив
http://world.actualno.com/news_337431.html


Цитат
Поредната гореща точка в света може да стане бившата югославска република Македония. Наскоро местното вътрешно министерство призова администраторите на „Фейсбук” да блокират профилите на потребители, които разгарят национална омраза. Не е изключено страната скоро да стане поредната арена на славянско-албанско противопоставяне, пише в коментар на руския вестник „Правда”.

В средата на февруари в столицата Скопие избухна масов бой между македонци и албанци. На албанците не им се хареса, че в центъра на града ще се появи музей, чиято сг