Бугарски Културен Клуб

Историја => Забележителни личности и настани => Тема започната од: MacedonBG на Март 03, 2009, 04:34:50

Наслов: Мара Бунева
Поставена од: MacedonBG на Март 03, 2009, 04:34:50
Мара Бунева                   

(http://elbetica.org/istoriq_arhiv/head.gif)
                   
 Около имена от родната история, обикновено слабо известни или непознати за мнозинството от българските граждани, често се зашумява инцидентно. Такъв е и случаят с Мара Бунева, чието име многократно бе споменато в електронните медии, след като българи отново бяха бити и унижавани в нашата югозападна съседка. Хора, които вероятно за първи път чуваха за македонската българка, побързаха да демонстрират своята политическа коректност, адекватност и може би модерно мислене. В интернет човек лесно може да се натъкне на коментари като „противоречивата личност на Мара Бунева предизвиква противоречия”, „значи е терористка” и т.н. Слава Богу те не бяха преобладаващи. Все пак тук е редно да им се отговори лаконично: личността на Мара Бунева въобще не е противоречива, но да – тя е терористка. По нейно време мъстителите на ВМРО и всеки добър българин е произнасял тази дума с почит, благоговение и страхопочитание, които днес са абсолютни чужди. Терорист е бил синоним на поборник, правещ свещена саможертва без отсянка на съмнение в правотата на каузата. Никакво противоречие няма в тези хора, а яснотата на мисли и дела е дотолкова ослепителна, че е неразбираема в рамките на една нова неолиберална парадигма от „ценности”.
                   
 Мара Бунева е родена през 1902 г. в Тетово, Северозападна Вардарска Македония. Търсещият символика, лесно ще я открие както във фамилното й име, така й в родното и място. Този македонски край днес върви към пълна албанизация и отмиране на българщината. Борбеният дух е изместен от апатия и разложение, горепоместената песен е заменена от обидни квалификации и гавра над всичко българско. Сякаш един век разделя не само времето, но и друг народ… Семейството на Мара е будно и сравнително заможно. По-големият й брат Борис е изпратен да учи в известната Солунска гимназия, не само най-големият просветителски център в Македония, но и едно от най-добрите български учебни заведения въобще. По време на Междусъюзническата война той напуска града и бяга в България. Както много други синове на Македония постъпва във Военното училище. Завършвайки, е причислен към Кавалерийския полк на Негово Величество и участва в Първата световна война. По това време извиква в София сестра си Мара, която завършва стопанска гимназия и следва в Софийския университет. В началото на 20-те години жени с такова високо образование са изключителна рядкост и то не само в България. Не случайно Бунева прави впечатление на изключително силна личност от съвсем ранна възраст в столичното общество. Интересно е да се отбележи, че запазва бащината си фамилия и след като се омъжва за кавалерийския офицер Иван Хранков, приятел на брат й. Едва ли обаче някой очаква, че животът на надарената с грация и финес красива българка ще бъде толкова кратък и ще завърши така бурно.
                   
 Борис Бунев напуска армията скоро след края на Голямата война, за да се отдаде на революционната борба на поробеното отечество. Подобно на други български военни става инструктор на чети, а по-късно и на терористични групи. Постепенно привлича сестра си към структурите на ВМРО и в последствие особено към ММТРО (Македонската младежка тайна революционна организация). В София пред нея се очертават съвсем други перспективи. Занимава се с благотворителна дейност, грижейки се за сирачета и намиращите се в тежко положение македонски бежанци. Тежката съдба на поробените български краища след националното крушение намира съвсем директно отражение в столицата. На Мара е предлагано и да стане директор на девическа гимназия, ала напразно. Изборът да се жертва за Македония изглежда толкова тежък за крехките женски рамене, но тя го прави с непоколебима твърдост.
                   
 1927 г. е белязана от Скопския студентски процес (за него по-подробно виж статията за Димитър Гюзелов). Членовете на ММТРО са измъчвани физически и психически месец наред. При все това накрая държанието им е изключително достойно, с което на Белград е зашлевена оглушителна плесница. Истината за режима в Бановината не може да бъде потулена по никакъв начин. ВМРО издава смъртна присъда на главния следовател по делото и юрисконсулт на Скопското жупанство Велимир Прелич. За изпълнител е определена Мара Бунева. Покушението е добре обмислено и подготвено. Всъщност за спонтанна реакция не можа да става дума, което показва хладнокръвността на младата българка. От края на 1927 г. революционерката работи методично под прикритието на малко текстилно предприятие в Скопие в посока на планирания атентат. Проучва маршрутите, по които сърбинът се разхожда, кога излиза от службата си и отива на обяд. Всъщност тайната полиция подозира нещо и Прелич излиза единствено с охрана. Няма обаче как да предвидят източника на заплахата.
                   
 По пладне на 13 януари 1928 г. Прелич минава при Камен мост на Вардар. Към него се приближава стройна жена и преди охраната да усети заплахата го екзекутира с три куршума от упор, след което сама се застрелва в гърдите. Докато все още може да говори, промълвява, че е убила сръбският велможа заради мъченията над нейните братя студенти. Умира от раните си през нощта на 13 срещу 14 януари, като по този начин споделя съдбата на такива бойци на ВМРО като Владо Черноземски. Новината за подвига й обикаля цяла Европа. В Белград разбират, че дългата ръка на Ванчо Михайлов може да застигне всеки угнетител на българския народ в Македония и средства и изпълнители винаги ще бъдат намерени.
                   
 Сръбската власт отвръща на покушението с жесток терор. Отмъстено е й на семейството на Мара Бунева. По-малкият й брат Лазар, който е войник в санитарния полк в Битоля, е отвлечен от казармата и убит. Същото се случва й с друг неин роднина – тетовският адвокат Борис Андреев. Това което обаче сръбските палачи не могат да изличат е спомена в народната памет. Символът, какъвто е паметната плоча, поставена на мястото на разстрела на Прелич през 1941 г., след 1944 г. е разрушен. На същото поругаване стана обект и след подновяването си не веднъж през последните няколко години. Псувните, които се сипят по „българоманката”, са особено актуални днес. В безсилната си ярост сърбомакедонизмът обаче не може да промени миналото, колкото и да владее настоящето. Образът на една голяма българка продължава да не дава покой на множество дребни душици.
                   
 На този фон реакцията на паразитите, вкопчили се в българската държава, макар и външно да изглежда съвсем естествена и защитаваща националните интереси, всъщност поразява със своето нагло лицемерие. Самият факт, че чак сега се обръща сериозно внимание на мерзката антибългарска пропаганда, водена от Република Македония в продължение на толкова много години, е унизителен. Истински чувстващите се българи при все това са длъжни да намерят начин за отпор въпреки предателската същност и роля на днешния политически елит. По-нататъшното отстъпление само ще насърчи и без това вихрещите се съвсем свободно врагове на България.
                   
Орлин Вардарски
Наслов: Одг: Мара Бунева
Поставена од: Karev на Март 17, 2009, 08:53:50
"В безсилната си ярост сърбомакедонизмът обаче не може да промени миналото,
колкото и да владее настоящето.
Образът на една голяма българка продължава да не дава покой на множество дребни душици.
                   
 На този фон реакцията на паразитите, вкопчили се в българската държава,
макар и външно да изглежда съвсем естествена и защитаваща националните интереси,
всъщност поразява със своето нагло лицемерие.
Самият факт, че чак сега се обръща сериозно внимание на мерзката антибългарска пропаганда,
водена от Република Македония в продължение на толкова много години, е унизителен."
***
"Нищо за себе си, всичко за Македония"
Виктор Канзуров

http://www.argumenti.net/?p=56
***************************
"Един поглед върху най-новата книга на македонския писател Любимир Тошев
“Песните на майорот кралалександровски” -
проза, описваща геройската саможертва на Мара Бунева*"


"...Натискът беше голям. Не можеше всеки да издържи. Не можеше всеки да си признае истината…, защото истината означаваше противопоставяне, а противопоставянето означаваше опасност не само за собствения живот, но и за живота на най-близките…
Диалогът на дедите и бабите с внуците и внучките беше прекъснат… поне по този един въпрос. Тежка мъгла падаше върху нашите очи… точно такава като зимните скопски мъгли.
Който не ги е преживял, не знае - и за истинската мъгла…, и за метафоричната…, тежка като олово…

Да, бяха годините на мълчание, когато се минаваше покрай скопския кей на рекa Вардар
с тихи, едва чувани въздишки и с гръмки удари в сърцата и душите…
На тези, които знаеха, че на това място - днес срещу хотел “Холидей ин” и Градския търговски център -
на 13 януари 1928 г. една още не навършила 26 години жена пронизва с куршуми великосърбския кръвник Велимир Прелич, а след това и себе си.
Тези, които знаеха за момата от Тетово с юнашко сърце и за кръволока - сръбски прокурор,
чакаха да рухне изкуственото творение, носещо името на южните славяни…
Изкуственото творение, което в частта край Вардар, в частта македонска с помощ на подмолни исторически фалшификации
пося семе на невиждана омраза, на невиждана българофобия, мотивирала неосвободената част от едно племе да намрази еднокръвните си сестри и братя…


Дойде 1991 г., дойде толкова желаната, толкова чаканата самостоятелност. Който не я е чакал, не знае какво беше чувството. Оттегли се югославската армия. Започнаха панихидите и честванията за Мара Бунева. Но и семето, чуждото семе остана да вирее.
Берлинската стена рухна, но на Осоговието остана една друга стена - на границата,
където пиле не можеше свободно да прелита, остана една невидима с голо око стена, заробваща нашите животи.
Заробваща истината за нас самите.

Как да се махне тази граница между еднокръвните братя?
Как да се преодолеят нашите различни преживявания, а с това и различните желания през повече от стогодишния отделен едни от други живот?
Как да се преминат без предразсъдъци реално създадените бариери? Как да се съединят двете страни на Осоговието?
 Как да се представят тези години на мълчание, как да се разбере нашата болка? Голяма болка…
...Без да чете политическо-исторически анализи и томове фактография, българският и всеки друг читател
ще може да разбере нашите болки, травми и мъки. Нашето страдание, нашата горест - и чакането.
Но и нашата воля - нашата несъкрушима сила, нашата обич..."

* Любимир Тошев извежда в новоиздадената книга за Мара Бунева кредото “Нищо за себе си, всичко за Македония!” като нейно житейско верую. Мотото е изповядвано и от други дейци на ВМРО по това време - “Всичко за Македония” е издялано и на паметниците на Тодор Александров в Кюстендил и Велес (последният превърнал се в камък за препъване пред македонизма и властта в Скопие през последните месеци). По всяка вероятност е универсален девиз на ВМРО.

25.08.2008 Коментар RSS 2.0