Бугарски Културен Клуб

Историја => Средновековна историја => Тема започната од: veritas на Јануари 14, 2010, 11:52:06 am

Наслов: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јануари 14, 2010, 11:52:06 am: Што знаат Европа и САД за историjaта на Македониja? Линкови со книги на световно известни историчари пишещи на английски и руски в http://books.google.com и др.

1. Днешна Вардарска Македония никога не е била обитавана от античните македонци. В този район са живели други племена, като пеони (Пајонци , pajonci, paionci, paeonians), илири и други. Но никога антични македонци.

http://www.google.com/search?tbs=bks:1&tbo=1&q=paeonians+vardar+axios&btnG=Search+Books
http://www.britannica.com/EBchecked/topic/438110/Paeonia
http://www.google.com/search?tbs=bks:1&tbo=1&q=paeonians+thraco+illyrian+origin&btnG=Search+Books
http://www.google.com/search?tbs=bks:1&tbo=1&q=paeonian+king+&btnG=Search+Books
http://books.google.com/books?id=emxHAAAAYAAJ&pg=PA542&dq=paeonians+Roman+Empire&lr=&as_brr=3&cd=12#v=onepage&q=paeonians%20Roman%20Empire&f=false
http://books.google.com/books?id=V2d12iZkgOwC&pg=PA1211&dq=paeonians+vardar+axios&hl=en&ei=XEYwTcr-BZGMvQOJ8ujmCw&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=6&ved=0CD4Q6AEwBQ#v=onepage&q&f=false

2. Пеоните са били непримирими врагове на античните македонци, с изключение на кратки периоди от историята.

http://www.google.com/search?tbs=bks:1&tbo=1&q=paeonians+vardar+axios&btnG=Search+Books#hl=en&tbo=1&tbs=bks:1,bkv:p&&sa=X&psj=1&psj=1&ei=7kgwTazAMYe4vQOTjvCxCw&ved=0CCIQBSgA&q=paeonians+Philip+II&spell=1&fp=182daa3082043a88
http://vardaraxios.wordpress.com/2009/05/21/pismo-na-svetski-akademici-do-barak-obama-protiv-psevdomakedonizmot/
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Јануари 14, 2010, 12:01:38 pm: 3. Според Херодот античните македонци произхождат от дорийските племена, чийто гръцки произход е доказан по безспорен начин от науката. Това виждане се възприема от повечето историчари в света. Малка група учени смятат, че те имат илирски или тракийски произход. Нима днешните македонци смятат, че са наследници на илирите (албанците) или траките?!

http://www.google.com/search?tbs=bks:1&tbo=1&q=herodotus+macedonians+dorians&btnG=Search+Books#q=herodotus+macedonians+dorians&hl=bg&tbo=1&tbm=bks&source=lnt&tbs=bkv:p&sa=X&ei=23yVToO9CuSTmQXfvuXXBg&ved=0CAoQpwUoAQ&bav=on.2,or.r_gc.r_pw.,cf.osb&fp=22cc1967ac48ca50&biw=1024&bih=537

http://www.google.com/search?tbs=bks:1&tbo=1&q=macedonian+dorian&btnG=Search+Books#q=macedonian+dorian&hl=en&tbo=1&tbs=bks:1,bkv:p&source=lnt&sa=X&psj=1&ei=30swTYq9G4ayvgPUmImyCw&ved=0CAcQpwUoAQ&fp=f478bdfafcb0c911

http://www.google.com/search?tbs=bks:1&tbo=1&q=macedonians+dorians&btnG=Search+Books
http://books.google.com/books?id=Vm03AAAAIAAJ&pg=PA155&dq=dorian+macedonians+illyrians&lr=&as_brr=3#v=onepage&q=dorian%20macedonians%20illyrians&f=false

http://books.google.com/books?id=7KsrAAAAYAAJ&pg=PA89&dq=dorian+macedonians+illyrians&lr=&as_brr=3#v=onepage&q&f=false

http://books.google.com/books?id=3hs9AAAAIAAJ&pg=PA30&dq=macedonians+dorian+dorians+Herodotus&lr=&as_brr=3#v=onepage&q=macedonians%20dorian%20dorians%20Herodotus&f=false
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: ohrid1941 на Јануари 14, 2010, 01:01:44 pm: veritas, проблемот е во тоа што во Р.М. звездата се толкува како симбол на античките македонци, а тоа нема никаква врска со христијанството. Можеш ли да дадеш некакви материјали кои ќе одговорат на прашањето дали звездата од Вергина е пагански или христијански симбол?
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Јануари 14, 2010, 01:27:24 pm: (http://www.thehiddenrecords.com/images/porta%20del%20popolo.jpg)

Звездата от Вергина просто е обозначение на звезда, тя едва ли е символ на античните македонци. Този символ е бил използван и в антиката и средновековието. И естествено в християнските паметници също са го използвали, защото по този начин се обозначавала звезда, не са имали друг знак. Средновековните астрономи също са го използвали. В християнските паметници символизира Витлеемската звезда. Тука съм дал линкове, ако искаш можеш да потърсиш в интернет други сайтове. Същата звезда като тази от Вергина е намерена и върху тракийско съкровище от България.

http://ancient-medieval-macedonian-history.blogspot.bg/2009/01/most-known-panhellenic-symbols-of.html

http://bkks.org/forum/index.php/topic,2005.60.html

http://bkks.org/forum/index.php/topic,2005.75.html
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Јануари 14, 2010, 01:30:52 pm: (http://www.panacomp.net/wp-content/uploads/2015/11/bulgaria-khan-asparuh.jpg)

5. Македония е била заселена от словени и протобугари през 6 и 7 век.

https://www.google.bg/search?q=kuber+bulgarians&client=firefox-b&dcr=0&ei=knt1Wr3DFMXEwALGyZuwAg&start=0&sa=N&biw=1024&bih=618

https://www.google.bg/search?q=kuber+bulgarians&client=firefox-b&dcr=0&source=lnms&tbm=bks&sa=X&ved=0ahUKEwjekJ26sonZAhWRLFAKHRbvAGkQ_AUIDygA&biw=1024&bih=618

https://www.google.bg/search?client=firefox-b&dcr=0&tbm=bks&q=slavs+settled+in+macedonia&spell=1&sa=X&ved=0ahUKEwjowsDxsonZAhVHJVAKHVBSC7kQBQgkKAA&biw=1024&bih=618&dpr=1

https://www.google.bg/search?q=slavs+settled+in+macedonia&client=firefox-b&dcr=0&source=lnms&sa=X&ved=0ahUKEwjt46nzsonZAhUSYlAKHTu2AF4Q_AUICSgA&biw=1024&bih=618&dpr=1

Средновековни градови и тврдини во Македонија

Иван Микулчиќ (Македонска академија на науките и уметностите — Скопје, 1996)

http://macedonia.kroraina.com/im3/index.html

http://protobulgarians.com/
http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%83%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%8B
http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B8%D0%BC%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B9%D1%86%D1%8B
http://bulgar-portal.ru/
http://bulgar-portal.ru/13/
http://en.wikipedia.org/wiki/Volga_Bulgaria
http://en.wikipedia.org/wiki/Mongol_invasion_of_Volga_Bulgaria
http://www.kcn.ru/tat_en/history/h_bulge.html
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%BE%D0%BB%D0%B6%D0%BA%D0%B0_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F
http://www.protobulgarians.com/Kniga%20za%20etnonima/6-Koga%20sa%20tyurkizirani%20volzhkite.htm
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%B9%D0%BB%D0%BE_%28%D1%86%D0%B0%D1%80%29
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%B9%D0%BB%D0%BE
http://dekonivizator.comyr.com/mah/
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Јануари 14, 2010, 01:35:30 pm: 6. Самуил, Иван Владислав и Петър Делян са българи.

http://books.google.com/books?q=Samuel+of+Bulgaria&as_brr=3
http://www.youtube.com/watch?v=NGs6TXo_1rQ
http://books.google.com/books?lr=&q=%D0%A1%D0%B0%D0%BC%D1%83%D0%B8%D0%BB+%D0%91%D0%BE%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F&as_brr=3&sa=N&start=10
http://go.km.ru/index.asp?sq=%D1%E0%EC%F3%E8%EB+%C1%EE%EB%E3%E0%F0%E8%FF&idr=0
http://books.google.com/books?spell=1&as_brr=3&q=Skylitzes+Samuel&btnG=Search+Books
http://books.google.com/books?spell=1&as_brr=3&q=CHRONICLE+OF+THE+PRIEST+OF+DUKLJA+Samuel&btnG=Search+Books
http://books.google.com/books?spell=1&lr=&as_brr=3&q=Peter+Delyan&btnG=Search+Books
http://books.google.com/books?as_brr=3&q=Ivan++Vladislav+of+Bulgaria&btnG=Search+Books
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BE%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BD%D0%B0%D0%B4%D0%BF%D0%B8%D1%81
http://books.google.com/books?id=YIAYMNOOe0YC&pg=PT257&dq=Ivan+Vladislav+of+Bulgaria&as_brr=3&cd=3#v=onepage&q=&f=false

7. Охридската архиепископия е българска.

http://books.google.com/books?q=Theophylactus+Bulgaria&hl=bg&as_brr=3
http://books.google.com/books?hl=bg&as_brr=3&q=Theophilacti+Bulgariae&btnG=%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5+%D0%BD%D0%B0+%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8

8. Богомилите са българи.

http://books.google.com/books?q=bogomils+Bulgaria&as_brr=3

9. Кириличкото писмо е било създадено в България.

http://bkks.org/forum/index.php/topic,294.0.html
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Јануари 14, 2010, 01:39:42 pm: 10. Македонизма е бил създаден от гърците с цел асимилация на българското население в Македония и Тракия.

http://bkks.org/forum/index.php/topic,324.0.html

11. Преродба.

http://books.google.com/books?q=bulgarian+revival+Macedonia&lr=&as_brr=3&sa=N&start=0.
http://books.google.com/books?lr=&as_brr=3&q=Bulgarian+Exarchate+Macedonia&btnG=Search+Books
http://en.wikipedia.org/wiki/Bulgarian_Exarchate
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B5%D0%BA%D0%B7%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B8%D1%8F
http://books.google.com/books?spell=1&q=patriarchate+Macedonia&lr=&as_brr=3&sa=N&start=0
http://books.google.com/books?spell=1&lr=&q=Greek+patriarchate+Macedonia+bulgarians&as_brr=3&sa=N&start=20

12. Берлинският конгрес.
http://books.google.com/books?q=Congress%20of%20Berlin%20Bulgaria&btnG=Search%20Books&as_brr=3
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Јануари 14, 2010, 01:44:28 pm: 13. ВМРО.

http://books.google.com/books?spell=1&as_brr=3&q=IMRO+bulgarians+Bulgaria&btnG=Search+Books
http://books.google.com/books?q=IMRO+Yugoslavia&as_brr=3
http://books.google.com/books?spell=1&as_brr=3&q=IMRO+Serbia+serbians&btnG=Search+Books
http://books.google.com/books?spell=1&q=IMRO+greeks+Greece&as_brr=3&spell=1&oi=spell
http://books.google.com/books?spell=1&as_brr=3&q=bulgarians+ilinden+uprising&btnG=Search+Books
http://books.google.com/books?spell=1&as_brr=3&q=Germanos+Karavangelis+Macedonia&btnG=Search+Books
http://books.google.com/books?as_brr=3&q=IMRO+bulgarians+Pavlos+melas&btnG=Search+Books
http://books.google.com/books?spell=1&lr=&as_brr=3&q=Ethniki+Etairia+Macedonia&btnG=Search+Books
http://forum.abv.bg/index.php?showtopic=71586&mode=linear
http://books.google.com/books?spell=1&lr=&as_brr=3&q=serbian+colonists+IMRO&btnG=Search+Books
http://books.google.com/books?spell=1&lr=&q=St.+Saint+Sava+society+Macedonia&as_brr=3&sa=N&start=0
http://www.pogledi.rs/makedonija/
http://www.pogledi.rs/makedonija/istorija.php
http://www.rastko.rs/kosovo/istorija/knjiga_o_kosovu/bogdanovic-kosovo_3_c.html
http://rpvgd.info/index/index.php?option=com_content&task=view&id=907&Itemid=169
http://www.srpsko-nasledje.rs/sr-c/1998/12/article-11.html
http://www.srpskapolitika.com/diskusije/index.php?action=printpage;topic=771.0
http://www.rasonalisti.net/forum/viewtopic.php?f=4&t=3332&start=0&st=0&sk=t&sd=a
http://books.google.com/books?id=vzBx7nIGy1AC&pg=PA18&dq=Aleksandar+Karageorgevic+Macedonia&as_brr=3&cd=1#v=onepage&q=&f=false
http://books.google.com/books?spell=1&as_brr=3&q=Mihailo+Kovacevic+Macedonia&btnG=Search+Books
http://books.google.com/books?q=mara%20buneva%20Macedonia&btnG=Search%20Books&as_brr=3
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B0_%D0%91%D1%83%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D0%B0
http://books.google.com/books?q=mara%20buneva&btnG=Search%20Books&as_brr=3

14. Първият истински македонски партизански отряд е бил български.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B8%D1%88%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B1%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BB%D1%8C%D0%BE%D0%BD_%22%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE_%D0%91%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B2%22

Tito, Mihailović, and the allies, 1941-1945 By Walter R. Roberts

The Macedonian Partisans were not very numerous or active either. The majority of Macedonians apparently did not consider themselves ethnically Serbs but Bulgarians and, whether Communist or not, wished to be united with their brothers ...

http://books.google.com/books?id=43CbLU8FgFsC&pg=PA205&dq=macedonian+partisans&hl=en&ei=XEA1Tc_gN9H4ca3M5fIH&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=2&ved=0CCgQ6AEwAQ#v=onepage&q=macedonian%20partisans&f=false

http://books.google.com/books?id=HjSsAAAAIAAJ&pg=PA130&dq=sharlo+bulgarian&lr=&hl=bg#v=onepage&q=sharlo%20bulgarian&f=false
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Јануари 14, 2010, 01:47:21 pm: 15. През Втората световна война българската армия е освободила Македония от германците, а не македонските партизани, които са били малобройни и слаби.

http://books.google.com/books?q=macedonian+partisans&as_brr=3
http://books.google.com/books?as_brr=3&q=macedonian+partisans+Bulgarian+army&btnG=Search+Books
http://books.google.com/books?as_brr=3&q=Bulgarian+army+Macedonia&btnG=Search+Books
http://books.google.com/books?q=1944+Yugoslavia+Bulgarian+army&lr=&as_brr=3&sa=N&start=0
http://books.google.com/books?lr=&spell=1&as_brr=3&q=Tempo+macedonian+communists&btnG=Search+Books
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%B2%D1%8A%D0%B2_%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%85%D0%B8%D1%82%D0%BB%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%8F
http://en.wikipedia.org/wiki/Military_history_of_Bulgaria_during_World_War_II
http://www.cultinfo.ru/fulltext/1/001/008/105/918.htm
http://books.google.com/books?q=Metodi+Shatorov&btnG=Search+Books
http://books.google.com/books?spell=1&spell=1&q=Metodi%20Andonov-Cento&oi=spell&as_brr=3
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Јануари 14, 2010, 01:52:33 pm: 16. Българският и македонският език, а също така и турлашкият диалект в Източна и Южна Сърбия (наречен от сърбите Old Serbian) са български. Те имат големи различия в сравнение с другите славянски езици най-важните от които са липсата на падежи и използването на пълен и непълен член в края на думата.
http://www.americanchronicle.com/articles/view/79516
http://books.google.com/books?as_brr=3&q=1944+1945+macedonian+alphabet&btnG=Search+Books
http://www.britannica.com/EBchecked/topic/354297/Macedonian-language
http://wapedia.mobi/ru/%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D1%8F%D0%B7%D1%8B%D0%BA
http://www.ivextrans.eu/englang/macedonian.php
http://en.citizendium.org/wiki/Macedonian_language
http://www.infoplease.com/ce6/society/A0861126.html
http://dictionary.infoplease.com/old-church-slavonic
http://en.wikipedia.org/wiki/Torlak
http://en.wikipedia.org/wiki/South_Slavic_languages
http://www.statemaster.com/encyclopedia/Torlakian
http://books.google.com/books?spell=1&as_brr=3&q=torlakian+dialect+bulgarian&btnG=Search+Books
http://www.encyclopedia.com/topic/Slavic_languages.aspx
http://www.viswiki.com/en/Torlaks

ВИДЕО

https://www.youtube.com/watch?v=ggCRVCY4qYo

17. Името на сръбската столица Белград е дадено от българите през 9 век (Белиград). В английският език се използва българското наименование „Belgrade”, докато сърбите го наричат на сръбски Београд. Сръбската столица е била повече време в границите на българската държава отколкото в сръбската.
http://www.encyclopedia.com/topic/Belgrade.aspx#1
http://www.encyclopedia.com/topic/Belgrade.aspx#1E1-Belgrade
http://www.encyclopedia.com/topic/Bulgaria.aspx
http://books.google.com/books?q=%22bulgarian+morava%22&lr=&as_brr=3&sa=N&start=0
http://en.wikipedia.org/wiki/History_of_Bulgaria
http://en.wikipedia.org/wiki/First_Bulgarian_Empire
http://en.wikipedia.org/wiki/Second_Bulgarian_Empire
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Јануари 14, 2010, 01:59:25 pm: 18. Етнически състав на Македония.Сръбската и гръцката пропаганда са твърдели, че славянското население в Македония не е имало определено етническо съзнание и то се е формирало под влияние пропагандите на съседните страни. Историческите документи, обаче говорят, че населението по своя произход е българско. За това говори фактът, че в своето мнозинство местните хора са избрали Българската екзархия чрез демократичен избор.
http://books.google.com/books?id=Jc1f19ne8zIC&pg=PA22&dq=Greek+identity+bulgarians+Macedonia&lr=&as_brr=3&cd=16#v=onepage&q=Greek%20identity%20bulgarians%20Macedonia&f=false
http://books.google.com/books?spell=1&lr=&as_brr=3&q=Ethnic+composition+of+Macedonia+Ottoman+&btnG=Search+Books

19. Македонските българи имигранти в САД, Канада и т.н.
http://books.google.com/books?id=dbUuX0mnvQMC&pg=PA289&dq=bulgarian+identity+macedonia&lr=&as_brr=3&cd=42#v=onepage&q=bulgarian%20identity%20macedonia&f=false
http://books.google.com/books?id=npQ6Hd3G4kgC&pg=PA187&dq=Bulgarian+immigrants+Canada+Macedonia&lr=&as_brr=3&cd=2#v=onepage&q=Bulgarian%20immigrants%20Canada%20Macedonia&f=false
http://books.google.com/books?spell=1&lr=&as_brr=3&q=Bulgarian+immigrants+Macedonia&btnG=Search+Books

20. Вие сте българи.
http://books.google.com/books?q=%22macedonian+bulgarians%22&lr=&as_brr=3&sa=N&start=10
http://books.google.com/books?as_brr=3&q=macedonian+bulgarians&btnG=Search+Books

21. Компютъра е създаден от българин

http://www.google.bg/search?q=John+Vincent+Atanasoff&hl=bg&start=0&sa=N
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Јануари 14, 2010, 02:02:15 pm: Тези линкове около 3 месеца ги публикувах във форума на вестник "Време", но удбашите се изплашиха, че истината за македонската история може да излезе наяве и закриха форума.
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Јануари 22, 2010, 01:56:48 pm: Paeonia (kingdom)

(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/8/8a/Paeonia%26Environs.jpg)

https://en.wikipedia.org/wiki/Paeonia_%28kingdom%29
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Јануари 22, 2010, 02:33:53 pm: http://www.forumancientcoins.com/Articles/Maps/images/Empires%20Persia%20and%20Alexander.jpg (http://www.forumancientcoins.com/Articles/Maps/images/Empires%20Persia%20and%20Alexander.jpg)

http://www.foundalis.com/geo/macedonia.htm (http://www.foundalis.com/geo/macedonia.htm)

http://www.macedonian-heritage.gr/AnimatedMap.html (http://www.macedonian-heritage.gr/AnimatedMap.html)

http://books.google.com/books?q=ancient%20macedonia%20map&source=in&ei=j6RZS4nHHMv2-Aaf15kN&sa=X&oi=book_group&ct=title&cad=bottom-3results&resnum=17&ved=0CD0QsAMwEA&as_brr=3 (http://books.google.com/books?q=ancient%20macedonia%20map&source=in&ei=j6RZS4nHHMv2-Aaf15kN&sa=X&oi=book_group&ct=title&cad=bottom-3results&resnum=17&ved=0CD0QsAMwEA&as_brr=3)

http://en.wikipedia.org/wiki/Macedonia_(ancient_kingdom) (http://en.wikipedia.org/wiki/Macedonia_(ancient_kingdom))

http://en.wikipedia.org/wiki/Paionians (http://en.wikipedia.org/wiki/Paionians)

http://books.google.com/books?q=Argos%20macedonians&btnG=Search%20Books&as_brr=3 (http://books.google.com/books?q=Argos%20macedonians&btnG=Search%20Books&as_brr=3)
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Февруари 16, 2010, 06:21:57 pm: Ancient Macedonians

The Macedonians (Greek: Μακεδόνες, Makedónes) were an ancient tribe which inhabited the alluvial plain around the rivers Haliacmon and lower Axius, north of Mount Olympus in Greece, gradually expanded its dominion in the region and established the kingdom of Macedon. Their precise ethnic origin is not known for certain, but historians generally agree that, whether they originally spoke a Greek dialect or a language sibling to Greek, and if they were not ultimately of Greek origin, they had been fully absorbed into Hellenism by the 5th century BC,[1] and came to belong to the Koine Greek-speaking population in the Hellenistic period.[2] The Macedonian royal family itself, known as the Argead dynasty, claimed Greek descent from the Ancient Greek city of Argos in the Peloponnese.[3]
Origins
Ancient sources

In Greek mythology, Makednos was the mythical progenitor and eponymous ancestor of the Macedonians. According to Hesiod's Catalogue of Women, Makednos was the son of Zeus and Thyia, the daughter of Deucalion and Pyrrha, and brother of Magnes.[4] On the other hand, Hellanicus of Lesbos' later genealogy lists Makednos as the son of Aeolus, the founder of the Aeolian tribe, and thus a grandson of Hellen, the mythological patriarch of the Hellenes.[5]

http://www.answers.com/topic/ancient-macedonians
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Февруари 16, 2010, 06:33:41 pm: И още за пеоните

http://en.wikipedia.org/wiki/Paeonia_(kingdom)

http://www.google.bg/#q=paeonians+history&hl=en&sa=G&tbs=tl:1&tbo=u&ei=x-p3S7uqFIPqnAP357y_CQ&oi=timeline_result&ct=title&resnum=11&ved=0CCAQ5wIwCg&fp=1&cad=b

http://encyclopedia.jrank.org/ORC_PAI/PAEONIA.html

http://www.answers.com/topic/paeonia-geogeur-in-encyclopedia

http://sr.wikipedia.org/sr-el/Република_Македонија

http://volanskopje.blog.mk/2008/09/03/antichka-bilazora-selo-knezhje-sveti-nikole-paionia/

http://www.utrinski.com.mk/?ItemID=43D222F36F9D1D478BCC84A565AB9B54

http://www.vreme.com.mk/DesktopDefault.aspx?tabindex=0&tabid=1&ArticleID=24291&EditionID=369

http://www.vreme.com.mk/DesktopDefault.aspx?tabindex=0&tabid=1&ArticleID=30369&EditionID=485

http://www.vreme.com.mk/DesktopDefault.aspx?tabindex=0&tabid=1&ArticleID=24209&EditionID=368

http://www.utrinski.com.mk/?ItemID=42173E627C53BF4E988D74C397A9F35B

http://star.utrinski.com.mk/?pBroj=2103&stID=70605&pR=5

http://mk.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%98%D0%BE%D0%BD%D1%86%D0%B8

http://portal.newagemusics.com/nahp/artic-en/Paionia
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Март 24, 2010, 07:10:22 pm: број 21941 | вторник 23.3.2010
Нова Македония
Скопската котлина била населена уште од праисторијата

Најстарото население на Скопската котлина од почетокот на историското време било пајонско. Во периодот на својата најголема моќ Пајонија се протегала од Стримон (Струма) на исток до Пелагонија на запад, од морското крајбрежје на југ од изворите на Аксиј (Вардар) на север, што значи дека Скопската котлина во најстариот период територијално и припаѓала на Пајонија.

http://www.novamakedonija.com.mk/NewsDetal.asp?vest=3221015523&id=17&prilog=0&setIzdanie=21941

http://www.dnevnik.mk/default.asp?ItemID=A5D223A4DED2B944974818A0798FA026
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Март 31, 2010, 06:18:34 pm: Песни от Растко за Самуил

http://www.rastko.rs/rastko/delo/11389

Писма од краља Владимира.
Горко цвили сужањ Владимире
у тамници краља булгарскога,
горко цвили, данак проклинаше,
у који се на свит породио.

Цини јадан, да не чује нико,
ал то чује Косара дивојка,
липа ћерца краља булгарскога,
који бише рода словинскога.

Пита њега Косара дивојка:
„Што је теби, мој сужњу невољни?
Али ти је мајка омилила,
али ти је жао завичаја?

Али ти је гладак додијао
ал тамница, јадна кућа твоја,
ал на ногу негве до колина,
ал на руку тежке лисичине?

Ал си чуо, мој сужњу невољни,
да с' удаје вирна љуба твоја,
тер проклиње данке и године
и старицу јадну мајку твоју?“

Говори јој сужањ Владимире:
„Прођи ме се, Булгарко дивојко!
Није мени жао завичаја,
нити ми је омилила мајка.

Нит је мени гладак додијао,
ни тамница, јадна кућа моја,
ни на ногу негве до колина,
ни на руку тежке лисичине.

Ни с' удаје вирна љуба моја,
јер се до сад нисам оженио,
нити ћу се јадан оженити,
јер 'во ћу ти брзо погинути

у тамници краља булгарскога
Самуела, да га Бог убио!
На вири је мене приварио,
у тамницу тамну поставио.“

Још му вели Косара дивојка:
„Да реци ми, мој сужњу невољни,
одкуда си, од које ли земље,
од кога ли рода и племена.“

Говори јој дите Владимире:
„Ја сам сужањ од Херцеговине;
дворио сам краља словинскога
у Трибињу, граду бијелому.

Што ме питаш за род и за племе,
и то ћу ти повидити право:
ја сам, секо, рода госпоскога,
ал сам сужањ краља булгарскога.

У мене је благо небројено,
моја би ме изкупила мајка,
ал ме краљу не да на одкупе,
него иште русу главу моју.“

Тишила га Косара дивојка:
„Немој цвилит, мој сужњу невољни!
Ја сам ћерца краља булгарскога
Самуела, господара твога.

Расплитаћу жуте косе моје,
љубићу му скута и колина,
ноге ћу му сузам поливати,
живим ћу га Богом заклињати,

да те пусти из тамнице тамне
и пошаље старој мајци твојој,
нек се твоја обесели мајка,
кад угледа Владимира синка.“

Пак одшета билу двору свому
тер се сама собом разговара:
„Што сам годир видила јунака
словинскога рода и племена,

ја не види липшега јунака,
ни липшега, ни присталијега,
нит га може породити мајка,
од младога сужња Владимира.“

Пак улизе у дворе бијеле,
љуби баби скута и колина,
ноге му је сузам обливала,
овако је баби говорила:

“Даруј мени сужња Владимира
за мојега вирна заручника,
а тако ти свитле круне твоје
и тако ти синка Радомира!

Чини ми се, мој мили бабајко,
да ће бити рода госпоскога:
дворио је краља словинскога,
липо збори, понизно говори.

Опрости га из тамнице, бабо,
а тако ти шарца коња твога
и тако ти бритке ћорде твоје,
јер је липо момче Херцеговче!“

На то се је краљу насмијао,
Косари је тихо говорио:
„Није оно момче Херцеговче,
већ је оно краљу Владимире.

Ја не могу друго учинити,
ваља ми га теби даровати,
сва је твоја слика и прилика,
слави њега Крбава и Лика.“

Кад разуми Косара дивојка,
да ће бити краљица словинска,
од драгости сузе проливаше,
своме баби руке целиваше.

Од тамнице кључе узимала,
тамници је врата отворала;
Владимира сужња дозиваше,
тер овако њему говораше:

“Устани се, краљу Владимире,
тер отари горке сузе твоје,
ево тебе заручница зове,
липа ћерца краља булгарскога!“

Кад је сужањ ричи разумио,
низ образ је сузам оборио,
благосивље Косару дивојку
веће него своју милу мајку.

Пак изађе из тамнице тамне
и отиђе г двору дивојчину.
Липо га је тасте дочекао,
за здравље се ш њиме упитао.

Зове к себи булгарске терзије,
да му кроје са златом аљине;
облачи га у скерлет и злато,
сину сужањ кано сунце жарко.

Племенит је собет учинио,
господу је на собет сазвао,
винча њега с Косаром дивојком,
поврати му круну и краљество.

Ту весеље велико бијаше,
не може се, побре, рећи више:
у двору су бубњи и свирале,
а прид двором дивно коло игра.

У колу су Булгарке дивојке,
коло води сека Косарина,
липе она писме изводила,
сваку писму секи припивала.

Да је кому погледати било
Самуела, краља булгарскога,
како свога зета целиваше,
целиваше и благосливљаше:

“Оди з Богом, драго дите моје,
на путу ти добра срића била!
Пуно сам ти, синко, сагришио
и старицу мајку разцвилио

држећи те у тамници тамној,
морећи те и жеђом и гладом.
Узми, синко, заручницу твоју,
поведи је г билу двору твому.

Поздрави ми словинску господу
и старицу милу мајку твоју,
којуно сам врло увридио,
бреззакоње свако учинио.“

Свим делијам писма на поштење,
Бог нам дао здравље и весеље!
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Март 31, 2010, 08:29:13 pm: Руснаците за елинският произход на македонците.

http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%AD%D0%BB%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B5_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B8%D1%81%D1%85%D0%BE%D0%B6%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%85_%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D1%86%D0%B5%D0%B2
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Април 09, 2010, 08:00:04 pm: U starom veku, najveći deo teritorije Republike Makedonije je bila u sastavu kraljevine Pajonije, koju su naseljavali Pajonci, narod tračkog porekla, kao i u sastavu Ilirije i Dardanije, koji su naseljavala ilirska plemena. Sedište ove države je bilo prvo u Vilazori (današnji Veles), a kasnije u Stobiju.

Najjužniji pojas današnje Makedonije zauzimala je antička Makedonija. Antički Makedonci su bili stari balkanski narod, koji je govorio jedan nedovoljno poznat jezik.

http://wapedia.mobi/sh/Republika_Makedonija
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Април 29, 2010, 05:48:52 pm: Južni Sloveni su se naselili na teritoriju današnje Republike Makedonije u 6. veku. Sloveni su učestovali u nekoliko pohoda na Vizantiju, sami ili u savezu sa Avarima i Prabugarima. Oko 680. godine grupa Prabugara, koje je predvodio kan Kuber se naselila u Pelagoniji i pokrenula pohode u oblast Soluna.

http://sh.wikipedia.org/wiki/Republika_Makedonija
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Мај 09, 2010, 09:51:55 am: Произход и историческо значение [редактиране]

За ранните години на Самуил не се знае много. Надписът от с. Герман, край Преспанското езеро и добавките на епископ Михаил Деволски към хрониките на Скилица сочат, че бащата на комитопулите е Никола, а майка им - Рипсимия.[3][4] Нейното име според някои изследователи говори за арменския ѝ произход.[5] Според изворите Никола е бил болярин и областен управител от най-високо ниво. В латинската версия на хрониките на Скилица е наречен comes, а синовете му - comites. Титлата комит е давана на управниците на комитати, на които България е разделена от средата на 9 век.[6] Предполага се, че комит Никола е управител на голямата област Средец.[7] Вероятно той се намира в близки родствени връзки с преславския царски двор - сред потомците му са разпространени имената на владетели от Симеоновия род.[8] Самуил кръщава един от синовете си, Гавраил Радомир, на неговия дядо - Гавраил, брат на Симеон, а племенникът на Самуил, Иван Владислав, кръщава един от своите синове на прадядо си - Пресиян.

Предполжението, срещащо се в по-стари изследвания, че Самуил е имал съгласно с тогавашния български обичай второ име Стефан, почива на исторически извор, чиято автеничност е оспорена.[9]

Никола вероятно умира преди 970 г.[10]

Две столетия по-късно управлението на комитопулите легитимира създаването на Втората българската държава. Мястото на Самуил в българската държавна традиция, като наследник на Симеон и Петър и предшественик на Асеневци, е засвидетелствано в кореспонденцията на папа Инокентий III с българския цар Калоян и с унгарския крал Емерих.[11][12] В писмо от 1203 г. Калоян съобщава, че е натоварил Търновския архиепископ Василий с мисия до папата, "съгласно обичая" на неговите

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%BC%D1%83%D0%B8%D0%BB
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Мај 13, 2010, 03:29:54 pm: Утрински весник, Број 3281 четврток, 13 мај 2010

Мислења

Александар, Макавеите и јазолот

Панде Колемишевски

Гордиевиот јазол може да се одврзе на различни начини: со трпение, со подотворање и минување низ него без тој да не' стегне или со пресекување

БИБЛИСКИ АЛУЗИИ

Ако се согласиме дека во многуте книги за Александар Македонски, покрај фактите, има претераности, измислици и неточности, да видиме што пишува во единствената книга на вистината, под што се подразбира Библијата. Ако евентуално не сте биле запознати, еве прилика да дознаете дека во Светото писмо, генијалниот војсководец си има свое место и име. Неговиот идентитет, живот и дело таму се опишани кратко, но мошне ефектно.

Имено, првата книга Макавејска (има три) во Стариот завет, почнува со него, а продолжува со неговите наследници. Таму дословно пишува: „Александар Македонски, синот на Филипа, излезе од земјата Хетејска и го победи Дарија, персискиот и индискиот цар, и се зацари место него во Елада. Тој водеше многу војни, презеде многу утврдени места и порази многу цареви. Дојде до краиштата на земјата и ограби многу народи, целата земја замолкна пред него, а тој се издигна и срцето негово се возгордеа. Тој собра силна војска и завладеа над многу краишта, народи и владетели, и тие му станаа негови поданици. Најпосле падна во постела и откако почувствува дека ќе умре, ги повика своите доверливи луѓе, кои заедно со него се беа воспитувале во младоста, додека уште беше жив им го раздели царството. И така, откако царуваше дванаесет години, Александар умре, а неговите великодостоинственици владееја секој во својата област. По неговата смрт, сите тие се зацарија, ставија круни на главите, а по нив (се зацарија) и нивните синови во текот на многу години и злото го умножија на земјата“. Така пишува во Библијата за човекот што создаде царство од Македонија до Индија, за чие дело, воени стратегии и заслуги за цивилизацијата, покрај признанијата, до денес рефлектираат и контроверзии што се движат меѓу вистините и легендите. Меѓу нив, за нас најжестоки се дебатите околу додавката на името (Македонски или Велики) и потеклото (македонско или грчко).

Она што помалку се знае или не се третира, а ги поврзува настаните од пред две илјади и триста години со денешните, се крие во завршната реченица од цитатот во Библијата за Александар Македонски. Формулацијата дека - нивните синови во тек на многу години го умножија злото на земјата - се однесува за подоцнежните династии произлезени од потомците на македонските генерали на војсководачот и за нивното владеење над Израел и со Евреите, особено за време на кралот Антиох Епифан, стотина години по смртта на Александар.

За да не го земе сега тоа некој жесток и недоучен антиквизист како повод за нова наша (владина или невладина) еуфорија дека Македонците го поразиле и владееле со земјата Израелот, треба да се нагласи дека во книгите макавејски наследниците не се прославени по добрина. Напротив, тие се означени како носители на гревот во земјата јудејска затоа што со Епифан започнал масовниот обид за елинизацијата на Евреите. Се одвивала насилна грчка пропаганда, се наметнувала грчката култура и начин на живеење. На луѓето им го забранувале славењето на домашните, а ги терале да се клањаат на грчките богови, им ги менувале традициите и верските обичаи, правеле се' нивниот мајчин арамејски јазик да им го заменат со грчкиот. Се' што правеле, го правеле не бирајќи средства: со сила, со убиства, со прогонства, со измами и особено со поткупи со сребреници, мерени во килограми, подвижни и неподвижни добра. Башка што им ги скевранавеле светилиштата и храмовите, ги ограбувале и жените им ги силувале. Не пишува дали им ги менувале и имињата на новородените, но го забранувале обрезувањето, световен чин за секој Евреин. Епилогот во книгите Макавејски е во еврејската победа над грцизмот извојувана низ востанија, борби и со бројни дадени човечки животи, но и во тоа, дека набргу, по ослободувањето од хелинистичкиот јарем, на Израел му бил наметнат друг - римскиот.

Надевајќи се дека македонската држава во својот национален занес по Александар Македонски, и покрај сите можности што ги има на располагање, нема да се реши да направи нов историски чекор, па да тргне во освојување кон Азија, да го најде Гордион и по стапките на својот обожаван јунак, да го пресече јазолот што го заврзаа Грците, да се вратам на Макавеите. Макавеј е име, презиме или прекар на еврејски јунак кој бил на чело на борбата против елинизацијата на неговата земја и народ. Крајно интересно, да не речам енигматично, е што до денес во Македонија, во Црквата и меѓу народот, во август се празнува празникот во спомен на седумте браќа макавејски кои умреле маченички во борбите против ширењето на гркоманството во Израел. Во некои делови од Македонија деновите се слават како тежок празник, а некаде не е познат. Во старо време, според тоа какви биле временските прилики, во тие денови се прогнозирало времето за цела година. Во Охрид, на пример, жените не переле, не ги бањале децата и три дена вода не фаќале, освен за пиење. Дали во тоа има античка симболика, дали има врска со Александар Македонски и наследниците, дали се непознати македонско-еврејски врски или, пак, се остатоци од грчката пропаганда за елинизација на Македонија, не ми е познато. Белки еден ден се' ќе излезе на видело.

http://www.utrinski.com.mk/?ItemID=00225FB62D0256488F65D1054B6D9778
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Мај 19, 2010, 08:15:23 pm: Peonija
Iz Wikipedije, proste enciklopedije

Peonija je bila antična država, ki se je nahajala na vzhodnem delu današnje Makedonije. Večinsko prebivalstvo so bili Peonci. V času vladavine makedonskega carja Filipa II. Makedonskega je bila Peonija osvojena in postala del Makedonskega imperija.

Nedavna arheološka izkopavanja so odkrila najznačilnejše pajonsko mesto, imenovano Bilazora, v občini Sveti Nikole v republiki Makedoniji, kjer so najdena vhodna vrata in del stene akropole antičnega mesta Bilazora.

http://sl.wikipedia.org/wiki/Peonija
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Јуни 10, 2010, 01:35:35 pm: The American Chronicle

Macedonism in the Former Yugoslav Republic of Macedonia and the dogma of the Macedonian genes.
TymphaiosApril 10, 2009Macedonism is a word used to refer to the doctrine of the Macedonian origin currently popular among many vocal political campaigners from the Former Yugoslav Republic of Macedonia (FYROM). Several arguments are presented to support this idea. Among the pseudo-scientific ones is the claim that the modern inhabitants of FYROM have inherited the genes of the Macedonians. Studies of human genes and their distributions is a somewhat controversial area of genetic research, too often used by race supremacists to back up their racist beliefs.

Of course there have not been any studies of the genes of ancient Macedonians. The key argument in relation to Macedonism instead hinges on a paper titled "HLA genes in Macedonians and the sub-Saharan origin of the Greeks" (posted at http://bulgarsandgreeks.blogspot.com/2007/07/hla-genes-in-macedonians-and-sub.html) by Arnaiz-Villena and colleagues in 2001 (1) with three of the co-authors being apparently FYROM nationals. Moreover, the DNA samples were analysed by the Tissue Typing laboratory, Institute of Blood Transfusion, Skopje, "Republic of Macedonia". The samples were not analysed blindly, as the Greek samples and samples from other populations came from a chapter in an obscure book that was not peer-reviewed and is not easily accessible. Neither FYROMacedonians nor Greeks were randomly reshuffled to determine that any variability claimed was significant. The unscientific prejudice is already evident in their introduction:

"Ancient Macedonians were among the peoples that lived between northern Greece (Thessaly) and Thrace in the Balkans and were considered by the classical Greeks as "non-Greek barbarians" that could not participate in the Greek Olympic Games (2). Herodotus wrote that "Macedonians" were "Dorians" and were never admitted to the Greek community (3). They did not speak Greek but another language presently unknown and of which only proper names remain"

None of this has any relation to the data they are presenting, which are genetic. The political speech is, moreover, unworthy even as history or geography. Strabo, the ancient geographer who gave accurate descriptions of the geography of his time, clearly stated:

"Macedonia, of course, is a part of Greece".

Strabo, VII, Frg. 9 (Loeb, H.L. Jones).

Herodotus wrote indeed that Macedonians were Dorians, however, the conclusion that they were therefore not Greek is mystifying.

"Then after this he [Croesus] gave thought to inquire which people of the Hellenes he should esteem the most powerful and gain over to himself as friends. And inquiring he found that the Lacedemonians and the Athenians had the pre-eminence, the first of the Dorian and the other of the Ionian race. For these were the most eminent races in ancient time, the second being a Pelasgian and the first a Hellenic race"

Herodotus, Histories Book 1, paragraph 56 (5th C BC)

Herodotus states the Dorian race was a Hellenic race. This in any case is not disputed by any serious historian. Moreover, Herodotus indeed specifically says elsewhere that the Macedonians were a Greek race:

"And that these descendants of Perdiccas are Hellenes, as they themselves say, I happen to know myself, and not only so, but I will prove in the succeeding history that they are Hellenes."

Herodotus Histories Chapter 5, paragraph 22 (5th C BC)

Herodotus immediately embarks on the participation of Alexander, king of Macedonia, in the Olympic games, presumably the first argument that the Macedonians were Greeks and completely the opposite argument that the authors of this paper claim Herodotus was making.

"Moreover the Hellanodicai, who manage the games at Olympia, decided that they [ie. the Macedonians] were so [ie. Hellenes]: for when Alexander wished to contend in the games and had descended for this purpose into the arena, the Hellenes who were to run against him tried to exclude him, saying that the contest was not for barbarians to contend in but for Hellenes: since however Alexander proved that he was of Argos, he was judged to be a Hellene."

Herodotus Histories Chapter 5, paragraph 22 (5th C BC)

The statement that the Macedonians were considered by the Greeks as "non-Greek barbarians" is not referenced and it is not made in ancient sources. An allegation by Demosthenes that Philip was a barbarian was specific to Philip and indeed the same insult was made against Demosthenes by his political opponents. The language of the ancient Macedonians is known via their names and placenames such as the names of their cities ("proper names"), works of literature and philosophy, epigraphy, their religion and customs, etc and these are Greek, as Greek as those of the other Greeks, if not more so.

Even the most ignorant geneticist would have been alarmed by such clamorous political allegations appearing in the introduction of a paper with scientific pretenses specifically about Macedonian and Greek genes. But what follows is even more puzzling, indeed so much so that a subsequent paper relying on these data received so much criticism that it had to be retracted by the journal, an extremely rare case in science. Let us examine the genetic claims made in the first paper. The authors claim:

"1) Macedonians [of FYROM] belong to the "older" Mediterranean substratum, like Iberians (including Basques), North Africans, Italians, French, Cretans, Jews, Lebanese, Turks (Anatolians), Armenians and Iranians,

2) Macedonians [of FYROM] are not related with geographically close Greeks, who do not belong to the "older" Mediterranenan substratum,

3) Greeks are found to have a substantial relatedness to sub-Saharan (Ethiopian) people, which separate them from other Mediterranean groups. Both Greeks and Ethiopians share quasi-specific DRB1 alleles."

On the basis of a study on a single gene, the authors concluded that "the reason why Greeks did not show a close relatedness with all the other Mediterraneans analyzed was their genetic relationship with sub-Saharan ethnic groups now residing in Ethiopia, Sudan, and West Africa (Burkina Faso)." Ironically, a newer study (4) that looked at the five most important haplogroups finds FYROMacedonians most closely related to the Serbs and Bulgarians. One gene that is common in Africa, the E3b1 allele, was found at an incidence of 21.5% in the FYROMacedonian sample. It is found at an incidence of over 70% among Somalis (5). This irony fully shows the way science is conveniently twisted and turned into the service of Macedonism by the involved scientists and campaigners.

The so-called Arnaiz-Villena controversy continued with a subsequent paper in a different journal (6). This second paper dealt specifically with the relatedness of Palestinians and Israelis and was subsequently "deleted from the scientific literature". The editor-in-chief Nicole Suciu-Foca wrote in her Editorial: "As Editor-in-Chief, I did not read Dr. Antonio Arnaiz-Villena´s own paper in Human Immunology in depth until the issue was published. I regret deeply that the authors have confounded the elegant analysis of the historic basis of the people of the Mediterranean Basin with a political viewpoint representing only one side of a complex political and historical issue. While the authors have the right to their political opinion they have no special expertise in this area and their views have no place in a scientific journal. The Editors deplore the inappropriate use of a scientific journal for a political agenda and apologize to the readers. This paper has been deleted from the scientific literature."

Erica Klarreich's report on the controversy further quotes Sucio-Foca as saying that the reaction against the paper was so severe that "We would have had mass resignations and the journal would have been destroyed if this paper were allowed to remain." The controversy was further reported on in numerous newspapers including the Observer.

Shortly after this, three highly respected geneticists, Luca Cavalli-Sforza, Alberto Piazza and Neil Risch, published a critique of the scientific limitations of Arnaiz-Villena's methodology (7). They expressly said that their criticism has nothing to do with the politics involved:

"Our primary concern, however, is that the authors might be perceived to have been discriminated against for political, as opposed to legitimate scientific, reasons" and continued with the substance of their criticisms:

"Even a cursory look at the paper's diagrams and trees immediately indicates that the authors make some extraordinary claims. They used a single genetic marker, HLA DRB1, for their analysis to construct a genealogical tree and map of 28 populations from Europe, the Middle East, Africa and Japan. Using results from the analysis of a single marker, particularly one likely to have undergone selection, for the purpose of reconstructing genealogies is unreliable and unacceptable practice in population genetics. The limitations are made evident by the authors' extraordinary observations that Greeks are very similar to Ethiopians and east Africans but very distant from other south Europeans; and that the Japanese are nearly identical to west and south Africans. It is surprising that the authors were not puzzled by these anomalous results, which contradict history, geography, anthropology and all prior population-genetic studies of these groups. Surely the ordinary process of refereeing would have saved the field from this dispute."

The scientists conclude by saying that "We believe that the paper should have been refused for publication on the simple grounds that it lacked scientific merit."

No multiple-marker analysis has ever duplicated Arnaiz-Villena's results. In The History and Geography of Human Genes (Princeton, 1994), Cavalli-Sforza, Menozzi and Piazza grouped Greeks with other European and Mediterranean populations based on 120 loci. Ayub et al. (8) came to the same conclusion in 2003 using 182 loci.

Finally in 2004, a group of scientists working at the University of Skopje (9) refuted the evidence in the first Arnaiz-Villena paper. They studied the same HLA-DRB1 locus and indeed compared it also to the Bulgarian population and found that the FYROMacedonian forms and their incidence in the population are similar to those of the other Balkan peoples, including the Bulgarians. A Bulgarian study confirmed this (10). Both these studies appear to have been completely missed by the genetic Macedonists. The discredited Arnaiz-Villena paper continues to be cited all over the internet, mostly by white supremacists and Macedonian Slav nationalists who have political motivations to make arguments on racial purity by suitably interpreting the controversial paper. The white supremacists make the argument that the modern Greeks and other "white" people are becoming impure via some kind of genetic contamination by black Africans. The Macedonists continue regardless with their claims that the study proves that the ancient Macedonians are related to the modern FYROMacedonians and were unrelated to the ancient Greeks who had come from Africa.

Macedonia (Strumica, Macedonia): "they are Ethiopians - http://www.makedonika.org/processpaid.aspcontentid=ti.2001.pdf" May 17, 2008

Alpin Turk (Tubize, Belgium): "Greeks have indeed 6% Ethiopian Genes and 30% Arab genes; they're interesting ppl. Ancient Greeks are all dead, they were white men." May 18, 2008

VLADIMIR (UK): "Ethiopia, officially the Federal Democratic Republic of Ethiopia, is a landlocked country situated in the Horn of Africa. Ethiopia is bordered by Eritrea to the north, Sudan to the west, Kenya to the south, Somalia to the south-east and Djibouti to the north-east. The Hellenic part of ethiopia is a small country located under Macedonia. The Hellenic ethiopian province is dictated by the ethiopian government. GREECE ROOTS" May 20, 2008

HELL -ASS and BUL- GUSS (Wollongong, Australia): "

THEY WON'T REVEAL DNA OF THE ANCIENT MACEDONIAN SOLDIERS DISCOVERED RECENTLY.. OR NO DNA FROM THE MACEDONIAN TOMBS. WHY? WHY? WHY? SCARED? SCARED? AFRAID? AFRAID? OF THE TRUTH...." Sep 19, 2008

Eni Macedonia: " DNA GENES: 1) Macedonians belong to the "older" Mediterranean substratum, like Iberians (including Basques), North Africans, Italians, French, Cretans, Jews, Lebanese, Turks (Anatolians), Armenians and Iranians." Sep 22, 2008 (quoting from the Arnaiz-Villena paper).

Alexandra Aleksovska: "The Swiss company iGenea, the European subsidiary of the worlds largest Genealogical DNA company – FamilyTreeDNA, has taken this data and put together genetic profiles of ancient peoples based on specific genetic markers. One of these is a specific Ancient Macedonian genetic profile. The Macedonian profile is similar to the Ancient Greek profile – but different enough to be distinct. Genetically, they were a separate people. In my chromosomes, I carry the same DNA markers that the Ancient Macedonians had. From Alexandra Aleksovska´s " On ´On Ethnicity´ http://www.americanchronicle.com/articles/view/93915

These relatively recent posts clearly show the gulf of misunderstanding. The Macedonian dead were often cremated (their dead bodies were burned) two thousand years ago or more and there would be no way modern science could tell anything about their DNA. iGENEA has no data on ancient Macedonian genes either. They are a private company, not a research institute. Their business involves comparing the genes of modern FYROMacedonian individuals (among else) with the genetic profiles of modern peoples (including other FYROMacedonians) and sending off "ancestry" reports. In this context they are simply comparing how close a FYROMacedonian´s genetic markers come to the average profile of FYROMacedonians. If they look halfway in the direction of the Bulgarian profile, they would say something along the lines "you are half-FYROMacedonian, half-Bulgarian". That proves absolutely nothing about the alleged origin from the ancient Macedonians.

While white supremacism is somewhat faceless, the case of Macedonism has an identifiable following. A nationalistic dogma is being forged on a pseudoscientific "myth", indeed on a discredited scientific study. This myth continues to appeal to a group of people who must clearly have a difficulty in separating dogma from science. The basis for understanding and mutual coexistence must surely be education. Without education one may hope in miracles in the same way someone else puts faith in pseudoscience.

REFERENCES

1. Arnaiz-Villena A, Dimitroski K, Pacho A, Moscoso J, Gómez-Casado E, Silvera-Redondo C, Varela P, Blagoevska M, Zdravkovska V, Martínez-Laso J. (2001) HLA genes in Macedonians and the sub-Saharan origin of the Greeks. Tissue Antigens. 57:118-27

2. Villar F. Los indoeuropeos y los orígenes de Europa.Madrid: Gredos, 1996.

3. Herodotus. History.Madrid: Gredos, 1989.

4. Pericic et al (2005) High-Resolution Phylogenetic analysis of Southeastern Europe traces major episodes of paternal gene flow among Slavic populations. Molecular Biology and Evolution 22:1964

5. Sanchez JJ, Hallenberg C, Børsting C, Hernandez A, Morling N. (2005) High frequencies of Y chromosome lineages characterized by E3b1, DYS19-11, DYS392-12 in Somali males. European Journal of Human Genetics. 2005 Jul;13(7):856-66.

6. Arnaiz-Villena et al (2001) The origin of Palestinians and their genetic relatedness with other Mediterranean populations. Human Immunology 62:889-900.

7. Risch N, Piazza A, Cavalli-Sforza LL (2002) Dropped genetics paper lacked scientific merit. Nature 416:677.

8. Ayub et al (2003) Reconstruction of human evolutionary tree using polymorphic autosomal microsatellites. American Journal of Physical Anthropology 122:259-68.

9. Petlichkovski A et al (2004) High-resolution typing of HLA-DRB1 locus in the Macedonian population. Tissue Antigens 64:486 - 491

10. Ivanova M et al (2002) HLA polymorphism in Bulgarians defined by high-resolution typing methods in comparison with other populations. Tissue Antigens 60:496-504.

http://www.americanchronicle.com/articles/view/97926
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Јуни 10, 2010, 01:54:26 pm: Mygdonia

(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/b2/Macedonian_Kingdom.jpg/350px-)

Mygdonia (Greek: "Μυγδονία") was an ancient territory, part of Ancient Thrace, later conquered by Macedon, which comprised the plains around Therma (Thessalonica) together with the valleys of Klisali and Besikia, including the area of the Axios river mouth and extending as far east as Lake Bolbe. To the north it was joined by Crestonia. The Echeidorus, which flowed into the Thermaic Gulf near the marshes of the Axios, had its sources in Crestonia. The pass of Aulon or Arethusa was probably the boundary of Mygdonia towards Bisaltia. The maritime part of Mygdonia formed a district called Amphaxitis, a distinction which first occurs in Polybius, who divides all the great plain at the head of the Thermaic gulf into Amphaxitis and Bottaiea, and which is found three centuries later in Ptolemy. The latter introduces Amphaxitis twice under the subdivisions of Macedonia---in one instance placing the mouths of the Echidorus and Axios in Amphaxitis, and mentioning Thessalonica as the only town in the district, which agrees with Polybius and with Strabo. In another place Ptolemy includes Stageira and Arethusa in Amphaxitis, which, if correct, would indicate that a portion of Amphaxitis, very distant from the Axios, was separated from the remainder by a part of Mygdonia; but since this is improbable, the word is perhaps an error of the text.

The main cities of Mygdonia were Therma (Thessalonica), Sindus, Chalastra, Altus, Strepsa, Cissus, Mellisurgis (today, Mellisourgós), and Heracleustes. The town of Apollonia was visited by the apostle Paul. Besides these, the following obscure towns occur in Ptolemy: Chaetae, Moryllus, Antigoneia (which actually refers to Antigonia Psaphara in the Chalcidice[1]), Calindaea, Boerus, Physca, Trepilus, Carabia, Xylopolis, Assorus, Lete, Phileres, Dicaea, Aeneia and Arethusa .

The area has been inhabitied since the Mesolithic era (9000-7000 BC). Early inhabitants probably were the Pelasgians, followed by the Mygdones, who gave their name to the region. The Mygdones may have been a Brigian tribe. Paeonians and also Thracians (in particular, the Edonians) ruled and inhabited the region for a time, until it was annexed to Macedon. Today, most of Mygdonia is comprehended within the Thessaloniki prefecture [1], in Greece.

http://en.wikipedia.org/wiki/Mygdonia
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Јуни 10, 2010, 02:24:47 pm: Macedonia (ancient kingdom)

(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/db/Map_Peloponnesian_War_431_BC-fr.svg/750px-Map_Peloponnesian_War_431_BC-fr.svg.png)

http://en.wikipedia.org/wiki/File:Map_Peloponnesian_War_431_BC-fr.svg
Macedon during the Peloponnesian War around 431 BC.

Early history and legend
The lands around Aegae, the first Macedonian capital, were home to various peoples. Macedonia was called Emathia (from king Emathion) and the city of Aiges was called Edessa, the capital of fabled king Midas. According to legend, Caranus, accompanied by a multitude of Greeks came to the area in search for a new homeland [5] took Edessa and renamed it to Aegae. Subsequently, he expelled Midas and other kings off the lands and he formed his new kingdom. According to Herodot, it was Dorus, the son of Hellen who led his people to Histaeotis, whence they were driven off by the Cadmeians into Pindus, where they settled as Macedonians. Later, a branch would migrate further south to be called Dorians [6].

It seems that the first Macedonian state emerged in the 8th or early 7th century BC under the Argead Dynasty, who, according to legend, migrated to the region from the Greek city of Argos in Peloponnesus (thus the name Argead).[7] The Macedonian tribe ruled by the Argeads, was itself called Argead (which translates as "descended from Argos").

The kingdom was situated in the fertile alluvial plain, watered by the rivers Haliacmon and Axius, called Lower Macedonia, north of the mountain Olympus. Around the time of Alexander I of Macedon, the Argead Macedonians started to expand into Upper Macedonia, lands inhabited by independent Macedonian tribes like the Lyncestae and the Elmiotae and to the West, beyond Axius river, into Eordaia, Bottiaea, Mygdonia, and Almopia-, regions settled by, among others, many Thracian tribes.[8] Near the modern city of Veria, Perdiccas I (or, more likely, his son, Argaeus I) built his capital, Aigai (modern Vergina). After a brief period under Persian rule under Darius Hystaspes, the state regained its independence under King Alexander I (495–450 BC).

Macedon during the Peloponnesian War around 431 BC.In the long Peloponnesian War Macedon was a secondary power that alternated in support between Sparta and Athens.[9]

A unified Macedonian state was eventually established by King Amyntas III (c. 393–370 BC), though it still retained strong contrasts between the cattle-rich coastal plain and the fierce isolated tribal hinterland, allied to the king by marriage ties. They controlled the passes through which barbarian invasions came from Illyria to the north and northwest. It became increasingly Atticised during this period, though prominent Athenians appear to have regarded the Macedonians as uncouth.[10] Before the establishment of the League of Corinth, even though the Macedonians apparently spoke a dialect of the Greek language and claimed proudly that they were Greeks, they were not considered to fully share the classical Greek culture by many of the inhabitants of the southern city states, because they did not share the polis based style of government of the southerners.[9] Herodotus, being one of the foremost biographer in antiquity who lived in Greece at the time when the Macedonian king Alexander I was in power, mentioned: "I happen to know, and I will demonstrate in a subsequent chapter of this history, that these descendants of Perdiccas are, as they themselves claim, of Greek nationality. This was, moreover, recognized by the managers of the Olympic games, on the occasion when Alexander wished to compete and his Greek competitors tried to exclude him on the ground that foreigners were not allowed to take part. Alexander, however, proved his Argive descent, and so was accepted as a Greek and allowed to enter for the foot-race. He came in equal first".[11]

Over the 4th century Macedon became more politically involved with the south-central city-states of Ancient Greece, but it also retained more archaic features like the palace-culture, first at Aegae (modern Vergina) then at Pella, resembling Mycenaean culture more than classic Hellenic city-states, and other archaic customs, like Philip's multiple wives in addition to his Epirote queen Olympias, mother of Alexander.

Another archaic remnant was the very persistence of a hereditary monarchy which wielded formidable – sometimes absolute – power, although this was at times checked by the landed aristocracy, and often disturbed by power struggles within the royal family itself. This contrasted sharply with the Greek cultures further south, where the ubiquitous city-states mostly possessed aristocratic or democratic institutions; the de facto monarchy of tyrants, in which heredity was usually more of an ambition rather than the accepted rule; and the limited, predominantly military and sacerdotal, power of the twin hereditary Spartan kings. The same might have held true of feudal institutions like serfdom, which may have persisted in Macedon well into historical times. Such institutions were abolished by city-states well before Macedon's rise (most notably by the Athenian legislator Solon's famous σεισάχθεια seisachtheia laws).

(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/33/Map_Macedonia_336_BC-en.svg/749px-Map_Macedonia_336_BC-en.svg.png)

http://en.wikipedia.org/wiki/File:Map_Macedonia_336_BC-en.svg
Kingdom of Macedon after Philip's II death.

Rise of Macedon

Amyntas had three sons; the first two, Alexander II and Perdiccas III reigned only briefly. Perdiccas III's infant heir was deposed by Amyntas' third son, Philip II of Macedon, who made himself king and ushered in a period of Macedonian dominance of Greece. Under Philip II, (359–336 BC), Macedon expanded into the territory of the Paeonians, Thracians, and Illyrians. Among other conquests, he annexed the regions of Pelagonia and Southern Paeonia.[12]

(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/4/40/MacedonEmpire.jpg)
Alexander's empire at the time of its maximum expansion

Empire

Philip's son, Alexander the Great (356–323 BC), managed to briefly extend Macedonian power not only over the central Greek city-states, but also to the Persian empire, including Egypt and lands as far east as the fringes of India.

http://en.wikipedia.org/wiki/File:Map_Macedonia_200_BC-fr.svg
Kingdom of Macedon under Philip V.

Under Philip V of Macedon (221–179 BC) and his son Perseus of Macedon (179–168 BC), the kingdom clashed with the rising power of the Roman Republic. During the 2nd and 1st centuries BC, Macedon fought a series of wars with Rome. Two major losses that led to their inevitable defeat were in 197 BC when Rome defeated Philip V, and 168 BC when Rome defeated Perseus. The overall losses resulted in the defeat of Macedon, the deposition of the Antigonid dynasty and the dismantling of the Macedonian kingdom. Andriscus' brief success at reestablishing the monarchy in 149 BC was quickly followed by his defeat the following year and the establishment of direct Roman rule and the organization of Macedon as the Roman province of Macedonia.

http://en.wikipedia.org/wiki/Macedon
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Јуни 10, 2010, 02:27:51 pm: Macedonia (ancient kingdom)

Macedonia or Macedon (from Greek: Μακεδονία, Makedonía) was an ancient kingdom, centered in the northeastern part of the Greek peninsula,[1] bordered by Epirus to the west, Paeonia to the north, the region of Thrace to the east and Thessaly to the south. The rise of Macedon, from a small kingdom at the periphery of Classical Greek affairs, to one which came to dominate the entire Hellenic world, occurred under the reign of Philip II. For a brief period, after the conquests of Alexander the Great, it became the most powerful state in the world, controlling a territory that included the former Persian empire, stretching as far as the Indus River; at that time it inaugurated the Hellenistic period of Ancient Greek civilization.

http://en.wikipedia.org/wiki/Macedon
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Јуни 10, 2010, 02:35:04 pm: Argead dynasty

(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/94/KAranus.png/752px-KAranus.png)

http://en.wikipedia.org/wiki/File:KAranus.png
The route of the Argeads from Argos, Peloponnese, to Macedonia

Argead dynasty (Greek: Ἀργεάδαι) was the ancient Greek ruling house of Macedon from about 700 to 310 BC. Their tradition, as described in ancient Greek historiography, traced their origins to Argos, in southern Greece (hence the name Argeads).[1][2] Initially the rulers of the homonymous tribe [3], by the time of Philip II they had expanded their reign further, to include under the rule of Macedon all Upper Macedonian states. The family's most celebrated members were Philip II of Macedon and Alexander the Great, under whose leadership, the kingdom of Macedon gradually gained predominance throughout Greece, defeated the Achaemenid Empire and expanded as far as Egypt and India.

Origin

The Argeads claimed descent from the Temenids of Argos, in the Peloponnese, whose legendary ancestor was Temenus, the great-great-grandson of Heracles. In the excavations of the royal Palace at Aegae Manolis Andronikos discovered in the "tholos" room (according to some scholars "tholos" was the throne room) an inscription relating to that belief.[4] This is testified by Herodotus, in The Histories, where he mentions that three brothers of the lineage of Temenus, Gauanes, Aeropus and Perdiccas, fled from Argos to the Illyrians and then to Upper Macedonia, to a town called Lebaea, where they served the king. The latter asked them to leave his territory, believing in an omen that something great would happen to Perdiccas. The boys went to another part of Macedonia, near the garden of Midas, above which mount Bermio stands. There they made their abode and gradually formed their own kingdom.[5] Herodotus also relates the incident of the participation of Alexander I of Macedon in the Olympic Games in 504 or 500 BC where the participation of the Macedonian king was contested by participants on the grounds that he was not Greek. The Hellanodikai, however, after examining his Argead claim confirmed his Greekness and allowed him to participate. [6]

According to Thucydides, in the History of the Peloponnesian War, the Argeads were originally Temenids from Argos, who descended from the highlands to Lower Macedonia, expelled the Pierians from Pieria and acquired in Paionia a narrow strip along the river Axios extending to Pella and the sea. They also added Mygdonia in their territory by the expulsion of the Edoni, Eordea and Almopia expelling the Eordians and Almopians respectively.[7]

http://en.wikipedia.org/wiki/Argead_Dynasty
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Јуни 10, 2010, 02:50:21 pm: Argos

(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/de/Greece_location_map.svg/270px-Greece_location_map.svg.png)

http://en.wikipedia.org/wiki/File:Greece_location_map.svg
Location within the prefecture
Name

The region of Argos is known as the Argolis, Argolid, or Argeia. The inhabitants of Argos were known as Ἀργεῖοι or Argīvī in Latin, rendered Argives in English.

The name might be of pre-Greek ("Pelasgian") derivation; the name of its acropolis, Larissa, certainly is. Aitiology derives it from a mythological founder, Argos son of Zeus and Niobe (see also Danaus). If the name is Indo-European, it may be related to the adjective argós (αργóς, "shimmering" or "quick"), from a root arg- (PIE *arǵ-, hence also argyros, silver), with a meaning "shining brightly" or similar.

A Neolithic settlement was located near the central sanctuary of Argois, removed 45 stadia (8 km; 5 miles) from Argos, closer to Mycenae. The temple was dedicated to "Argivian Hera". The main festival of that temple was the Hekatombaia, one of the major festivals of Argos itself. Walter Burkert (Homo necans, p. 185) connected the festival to the myth of the slaying of Argus Panoptes by Hermes ("shimmering" or "quick"), and only secondarily associated with mythological Argus (or the toponym).

Argos was a major stronghold of Mycenaean times, and along with the neighbouring acropolis of Mycenae and Tiryns became a very early settlement because of its commanding positions in the midst of the fertile plain of Argolis.

During Homeric times it belonged to a follower of Agamemnon and gave its name to the surrounding district; the Argolid which the Romans knew as Argeia. The importance of Argos was eclipsed by nearby Sparta after the 6th century BC.[dubious – discuss]

Because of its refusal to fight or send supplies in the Graeco-Persian Wars, Argos was shunned by most other city-states.[citation needed] Argos remained neutral or the ineffective ally of Athens during the 5th century BC struggles between Sparta and Athens.

The Mythological kings of Argos are (in order): Inachus, Phoroneus, Argus, Triopas, Agenor, Iasus, Crotopus, Pelasgus (aka Gelanor), Danaus, Lynceus, Abas, Proetus, Acrisius, Perseus, Megapénthês, Argeus, and Anaxagoras. An alternative version (supplied by Tatiānus[2]) of the original 17 consecutive kings of Argōs includes Apis, Argios, Kriasos, and Phorbas between Argus and Triopas, explaining the apparent unrelation of Triopas to Argus.

After the original 17 kings of Argos, there were three kings ruling Argos at the same time (see Anaxagoras), one descended from Bias, one from Melampus, and one from Anaxagoras. Melampus was succeeded by his son Mantius, then Oicles, and Amphiaraus, and his house of Melampus lasted down to the brothers Alcmaeon and Amphilochus.

Anaxagoras was succeeded by his son Alector, and then Iphis. Iphis left his kingdom to his nephew Sthenelus, the son of his brother Capaneus.

Bias was succeeded by his son Talaus, and then by his son Adrastus who, with Amphiaraus, commanded the disastrous Seven Against Thebes. Adrastus bequethed the kingdom to his son, Aegialeus, who was subsequently killed in the war of the Epigoni. Diomedes, grandson of Adrastus through his son-in-law Tydeus and daughter Deipyle, replaced Aegialeus and was King of Argos during the Trojan war. This house lasted longer than those of Anaxagoras and Melampus, and eventually the kingdom was reunited under its last member, Cyanippus, son of Aegialeus, soon after the exile of Diomedes.

Argos played a role in the Peloponnesian war and beyond.

http://en.wikipedia.org/wiki/Argos
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: Kukush на Јуни 21, 2010, 08:34:22 pm: 250 книги от USA за Мк история.

http://macedoniandocuments.blogspot.com/2009/02/macedonian-history-in-usa-books.html

(http://4.bp.blogspot.com/_rJXbdBUjmow/SfTl0P2RCMI/AAAAAAAABKA/C97LKs07UqY/s400/P4200859.JPG)

(http://2.bp.blogspot.com/_rJXbdBUjmow/SfTl0A9fRmI/AAAAAAAABKI/HF-tijEoul0/s1600/P4200858.JPG)

(http://4.bp.blogspot.com/_rJXbdBUjmow/SfTmBm_vWjI/AAAAAAAABKQ/AM6YVHiL9k8/s1600/P4200857.JPG)

(http://3.bp.blogspot.com/_rJXbdBUjmow/Sffgzi0vtgI/AAAAAAAABQo/xP2mtisiXzg/s1600/P4280954.JPG)

(http://3.bp.blogspot.com/_rJXbdBUjmow/SffiKSWMskI/AAAAAAAABSI/Lb_7MBOzgZM/s1600/P4280974.JPG)

(http://2.bp.blogspot.com/_rJXbdBUjmow/SffiK7ERhmI/AAAAAAAABSQ/T44ef3T0qFk/s1600/P4280975.JPG)

(http://3.bp.blogspot.com/_rJXbdBUjmow/SiCQDMjYXEI/AAAAAAAABTQ/zeHafilTlvc/s400/P5271124.JPG)

(http://3.bp.blogspot.com/_rJXbdBUjmow/SiCQD8NJy2I/AAAAAAAABTg/3e6KDhGmRWY/s1600/P5251122.JPG)

(http://2.bp.blogspot.com/_rJXbdBUjmow/SiCQdTAiswI/AAAAAAAABTw/-nz8akxVF6U/s1600/P5251120.JPG)

(http://2.bp.blogspot.com/_rJXbdBUjmow/SiCRBg6hc_I/AAAAAAAABUw/8qYc3iralc4/s1600/P5120913.JPG)

(http://2.bp.blogspot.com/_rJXbdBUjmow/SiCRBxfQS8I/AAAAAAAABU4/yMqKwpH8SdI/s1600/P5120911.JPG)

(http://4.bp.blogspot.com/_rJXbdBUjmow/SiCRccdwooI/AAAAAAAABVI/2pY_k8QDzaQ/s1600/P5120903.JPG)

(http://4.bp.blogspot.com/_rJXbdBUjmow/SiCRdI8xAPI/AAAAAAAABVg/MqVZUguGgN4/s1600/P5120899.JPG)

(http://2.bp.blogspot.com/_rJXbdBUjmow/SiCTovb5bAI/AAAAAAAABW4/BJD6hzYgbyY/s1600/aP5120909.JPG)

(http://2.bp.blogspot.com/_rJXbdBUjmow/SiCTo5zAS-I/AAAAAAAABXA/B6bGQdzBjY8/s1600/aP5120908.JPG)

(http://2.bp.blogspot.com/_rJXbdBUjmow/SkvZsbg3zsI/AAAAAAAABeo/vhz3AkPqsSk/s400/DSC00016.JPG)

(http://2.bp.blogspot.com/_rJXbdBUjmow/SkvZsldOfKI/AAAAAAAABe4/eoODWVQmqj4/s400/DSC00014.JPG)

(http://1.bp.blogspot.com/_rJXbdBUjmow/SkvZtIWvfzI/AAAAAAAABfA/wIAP1VZzOEM/s400/DSC00013.JPG)

(http://3.bp.blogspot.com/_rJXbdBUjmow/Sk_xhExpxSI/AAAAAAAABfY/FWOxjyeEy9E/s1600/!BV(D2Fw!2k~%24(KGrHgoH-C4EjlLl0-E2BKSHWOn2Mg~~_12.jpg)
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Јули 02, 2010, 09:00:06 am: Ancient Macedonian language

Ancient Macedonian was the language of the ancient Macedonians. It was spoken in Macedonia during the 1st millennium BC and it belongs to the Indo-European group of languages, but its position and classification among this group is still not fully clarified. It is believed to have gradually fallen out of use, along with possibly other spoken Greek dialects, during the 4th century BC by when the standard Koine Greek was mainly used.[1]

Knowledge of the language is very limited, there being only a few fragmentary surviving attestations, mainly in glosses and proper names.[2] The volume of the surviving public and private inscriptions indicate that there was no written language in ancient Macedonia but Greek.[3]

A body of words has been assembled from ancient sources, mainly from coin inscriptions, and from the 5th century lexicon of Hesychius of Alexandria, amounting to about 150 words and 200 proper names, though the number of considered words sometimes differs from scholar to scholar. Most of them are similar to standard Greek, while some have been interpreted as pointing to a separate lineage from Indo-European.

Due to the fragmentary attestation various interpretations are possible.[4] The discussion is closely related to the reconstruction of the Proto-Greek language. The suggested historical interpretations of Macedonian include:[5]

* An Indo-European language which is a close cousin to Greek and also related to Thracian and Phrygian languages, suggested by A. Meillet (1913) and I. I. Russu (1938),[6] or part of a Sprachbund encompassing Thracian, Illyrian and Greek (Kretschmer 1896, E. Schwyzer 1959).
* An "Illyrian" dialect mixed with Greek, suggested by K. O. Müller (1825) and by G. Bonfante (1987).
* Various explicitly "Greek" scenarios:
o A Greek dialect, part of the North-Western (Locrian, Aetolian, Phocidian, Epirote) variants of Doric Greek, suggested by N.G.L. Hammond (1989) and O. Masson (1996).[7][8]
o A northern Greek dialect, related to Aeolic Greek and Thessalian, suggested among others by A.Fick (1874) and O.Hoffmann (1906).[7][9]
o A Greek dialect with a non-Indo-European substratal influence, suggested by M. Sakellariou (1983).
* A Hellenic language suggested by Brian Joseph [4] and other modern linguists [10] who consider that the Macedonian tongue was a sibling language to all the Ancient Greek dialects, perhaps not on par as other Greek dialects. If this view is correct, then Macedonian and Greek would be the two subbranches of a group within Indo-European, forming a Greco-Macedonian supergroup, "which could more properly be called Hellenic".[4] This terminology may lead to misunderstandings, since the "Hellenic branch of Indo-European" is also used synonymously with the Greek branch (which contains all ancient and modern Greek dialects) in a narrower sense.

http://en.wikipedia.org/wiki/Ancient_Macedonian_language
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Јули 08, 2010, 10:01:38 am: American Chronicle
08 Юли 2010 г.

The most known Pan–Hellenic Symbols of the Macedonian Kingdom

January 16, 2009

Australian Macedonian Advisory Council

Greek Sun/Star or Vergina Sun/Star

There are many other symbols which use the rayed star (the ancient Greek symbol) across the centuries. The ancient Greek stars can contain 3-rays up to 24-rays, and all rays have many shapes, according to their inner meaning found in archaeological monuments. Many ancient archaeological findings exist today, such as ancient Greek coins, texts, icons, emblems, tituli, ostraca, fragments, epigrammata, papyrorum, tablettes, recensios, sculpures, vases, monuments etc. which make use of the ancient Greek rayed star symbol.

(http://2.bp.blogspot.com/_Il3C_PAhgz0/SW8O-aVDkCI/AAAAAAAAAnw/t1aEEBjR76M/s400/Greek+Sun-Star+Collection.jpg)
http://www.americanchronicle.com/articles/view/88044
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: Maketo на Јули 12, 2010, 11:55:42 am: В American Chronicle присъства всяка една гледна точка, само не и българската. Затова всяко едно свидетелство от USA произход е ценно за нас. Като това:

62 testimonies about the Bulgarian population in Macedonia at the end of XІX s. and the begining of XX s.

http://macedonia-history.blogspot.com/2010/01/62-testimonies-about-bulgarian.html
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Јули 16, 2010, 11:13:05 am: Още за гените на македонците.

Genetics
Further information: Genetic history of Europe

Haplogroup R1a Distribution
Global Haplogroup R1a1 DistributionThe modern Slavic peoples come from a wide variety of genetic backgrounds. The frequency of Haplogroup R1a [18] ranges from 63.39% by the Sorbs, 56.4% in Poland , 54% in Ukraine, 47% in Russia and 39% in Belarus, to 15.2% in Republic of Macedonia, 14.7% in Bulgaria and 12.1% in Herzegovina.[19] Haplogroup R1a may be connected to the spread of Proto-Indo-Europeans (see Kurgan hypothesis for more information).

A new study[9] studied several Slavic populations with the aim of localizing the Proto-Slavic homeland. The significant findings of this study are that:

Two genetically distant groups of Slavic populations were revealed: One encompassing all Western-Slavic, Eastern-Slavic, and two Southern-Slavic populations (north-western Croats, Slovenes), and one encompassing all remaining Southern Slavs. According to the authors most Slavic populations have similar Y chromosome pools — R1a, and this similarity can be traced to an origin in the middle Dnieper basin of Ukraine during the Late Glacial Maximum 15 kya.[20]
However, some southern Slavic populations such as Macedonians and Bulgarians are clearly separated from the tight DNA cluster of the rest of the Slavic populations. According to the authors this phenomenon is explained by "...contribution to the Y chromosomes of peoples who settled in the Balkan region before the Slavic expansion to the genetic heritage of Southern Slavs..."[20]
Pomors are distinguished by the presence of Y Haplogroup N in their genome. Postulated to originate from South-East Asia, it is found at high rates in Uralic peoples. Its presence in Pomors (called "Northern Russians" in the report)[21] attests to the non-Slavic tribes (mixing with Finnic tribes of northern Eurasia).

http://en.wikipedia.org/wiki/Slavs#Genetics
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Јули 16, 2010, 11:15:35 am: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=221500
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Јули 21, 2010, 08:44:30 am: Bulgaria (theme)

The Theme of Bulgaria was a province of the Byzantine Empire established by Emperor Basil II after the victory over Samuel of Bulgaria (997-1014 AD) and the fall of the First Bulgarian Empire in 1018. It was based on the wider regions of Skopje and Ohrid[1] (modern Republic of Macedonia and south Serbia). Its capital was Skopje and it was governed by a strategos. Two main rebellions took place in the region, the Uprising of Peter Delyan (1040-1041) and the Uprising of Georgi Voiteh (1072). After 150 years the Bulgarian Empire was briefly restored, with the Rebellion of the brothers Peter and Asen in 1185 AD.

http://en.wikipedia.org/wiki/Bulgaria_(theme)

http://www.google.com/search?hl=en&tbo=1&tbs=bks:1,bkv:p&q=theme+Bulgaria+Byzantine+Basil+II&btnG=Search&aq=f&aqi=&aql=&oq=&gs_rfai=
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Јули 23, 2010, 09:30:14 am: Macedonians (ethnic group)

The Macedonian Academy of Sciences and Arts accepts that as a whole the modern Macedonian genotype developed as a result of the absorption by the advancing Slavs of the local peoples living in the region of Macedonia prior to their coming. This position is backed by the findings of most ethnographers such as Vasil Kanchov,[38] Gustav Weigand,[39] and the anthropologist Carleton S. Coon, which state that the Slavs in 6th century actively assimilated other tribal peoples by absorbing part of the indigenous populations of the area, including Greeks, Thracians and Illyrians.[40][41] By absorbing parts of the peoples living there the Slavs also absorbed their culture, and in that amalgamation a people was gradually formed with predominantly Slavic ethnic elements, speaking a Slavonic language and with a Slavic-Byzantine culture. Furthermore, the genetic studies support the theories that Macedonians genetic heritage is derived from a mixture of ancient Balkan peoples[42] as well as the relatively newly arrived Slavs with deep European roots.

http://en.wikipedia.org/wiki/Macedonians_(ethnic_group)
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Јули 26, 2010, 11:49:31 am: Писмо на меѓународна група од 200 академици до Барак Обама против Псевдомакедонизмот на БЈРМ

http://vardaraxios.wordpress.com/2009/05/21/pismo-na-svetski-akademici-do-barak-obama-protiv-psevdomakedonizmot/

Letter to President Barack Obama

http://macedonia-evidence.org/obama-letter.html

http://macedonia-evidence.org/documentation.html
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Август 08, 2010, 05:41:22 pm: Иван Владислав обявява себе си за българин по рождение.

The legend of Basil the Bulgar-slayer By Paul Stephenson

http://books.google.com/books?id=Z0PmrXKnczUC&pg=PA29&dq=John+Vladislav+Bitola+Inscription&hl=en&ei=Vc5eTPXDH9OUsQawoqyUCA&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=5&ved=0CEIQ6AEwBA#v=onepage&q=John%20Vladislav%20Bitola%20Inscription&f=false

http://www.google.com/search?hl=en&tbo=1&tbs=bks:1&q=John+Vladislav+Bitola+Inscription&btnG=Search&aq=f&aqi=&aql=&oq=&gs_rfai=
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Август 24, 2010, 09:18:07 am: KUBER

'Kuber' or 'Kuver' (Bulgarian: 'Кубер') was a Bulgar leader from the 7th century who belonged to the same clan as the Danubian Bulgarian khan Asparukh - they both were sons of khan Kubrat.
When Great Bulgaria collapsed under the attacks of the Khazars, Kuber lead one of the fractions of the Bulgar people out of their former settlements in present-day Ukraine. The Bulgars led by Kuber travelled first to Pannonia and settled in the region of Syrmia, which was part of the Avar Khaganate.
According to the Byzantine source "Miracles of Saint Demetrius of Thessaloniki" Kuber was nominated by the Avars to rule over Syrmia as Avar vassal, but he started a rebellion against Avars, and, together with his people, moved from Syrmia around 680 AD and settled in the Balkans, in the Pelagonian plain in western Macedonia. There is not enough information about Khan Kouber and his people following the settlement in the western Balkans but Asparukh's son, Tervel, in the beginning of the 8th century, is said to have cooperated with "his uncles" from Macedonia. The text of one of the inscriptions around Madara Rider after Professor Veselin Beshevliev [1] informs:
:inscription Ic
:''[...] of Bulgars [...] and came to Tervel. My uncles in Thessaloniki region didn't credit to the slit-nosed Emperor and returned to Kisinas [...] his one [...] through treaty the ruler Tervel gave to the Emperor [...] 5 thousand [...] the Emperor together with me won well.''
The prominent archaeologist from Republic of Macedonia Ivan Mikulchik revealed the presence not only of the Kuber group, but the whole Bulgar archaeological culture throughout Macedonia and eastern Albania [2]. He describes the traces of Bulgars in this region, which consist of typical fortresses, burials, various products of metallurgy and pottery (including treasure with supposed Bulgar origin or ownership), lead seals, minted from Kuber, amulets, etc.
By the early 9th century the lands that Kouber settled had been incorporated into the First Bulgarian Empire.

http://tripatlas.com/Kouber
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Септември 07, 2010, 02:08:11 pm: Whether he had established a state of sorts or not, nothing is mentioned of Kuber after the 680s, but Asparukh's son, Tervel, in the beginning of the 8th century, is said to have cooperated with "his uncles" from Macedonia. His people were probably absorbed into the Slavs living in the area, well before Khan Presian expanded his Bulgarian Empire into Macedonia in the early 800s.

http://www.reference.com/browse/Kuber

Трябва да се има предвид, че прабългарите в Централна Азия са се смесвали с много етнически групи, така че има и леки примеси на монголоиден тип.

Accordingly, the name Bulgar is derived from the Turkic verb ''bulģa'' "to mix, shake, stir" and its derivative ''bulgak'' "revolt, disorder".[7]

Bulgars were a high-statured Caucasoid people with slight Mongoloid features, and practiced artificial cranial deformation of the round type[10]. The same sort of anthropological type and burial rites are common in Central Asia, where the practice of artificial skull deformation was also common in the area Ancient Greeks called Bactria and locals call Bukhara, Bokhara or Balhara. It has been argued that the latter was the land of origin of the Bulgars.

http://tripatlas.com/Bulgars

The 'Caucasian race', sometimes the 'Caucasoid race',[1][2] is defined by the Oxford English Dictionary as "relating to a broad division of humankind covering peoples from Europe, the Middle East, and parts of Central Asia, North Africa and South Asia" or "white-skinned; of European origin" or "relating to the region of the Caucasus in SE Europe".[3] The concept's existence is based on the now disputed typological method of racial classification.[4][5]
In Europe, especially in Russia and nearby, ''Caucasian'' usually describes ''exclusively'' people who are from the Caucasus region or speak the Caucasian languages.

In 2003, United States National Library of Medicine stopped using the term Caucasian race in favor of the term "European".[13]

In 2003, the term "''Caucasoid race''" is a term used in physical anthropology to refer to people of a certain range of anthropometric measurements [14]. The 2007 Encyclopedia Britannica characterizes the Caucasoid race as having light skin color, biochemical similarities and a variability in hair and eye colors.[15] University of College Cork chair of anatomy and physiology, M. A. MacConaill,[16] describes Caucasoids as being "''native to Europe... [and having] light skin and eyes, narrow noses, and thin lips. Their hair is usually straight or wavy''".[17] Caucasoids are said to have the lowest degree of projection of the alveolar bones which contain the teeth, a notable size prominence of the cranium and forehead region, and a projection of the midfacial region.

http://tripatlas.com/Caucasoid

The Bulgars had scytho-cimmerian origins according to Dzhagfar Tarihi (History of Dzhagfar - a medieval history of the Bulgarians. Volga Bulgaria.) , Bulgarian revolutionary and many ancient and modern historians.

According to the history of Dzhagfar the Bulgars were skythians from Pre-Turkic Turan/Pamir who later mixed with Cimmerians. They traveled a lot and established different countries with towns made out of stone.

A Muslim medieval scientist, Ibn Fadlan, who traveled to Volga Bulgaria calls the Bulgars "Sakalibi" and mentions the differences between the Turkic people he met and the Bulgars. He says that the Turkic tribes live primitively and savagely, they eat mainly meat, unlike them the Bulgarians have towns, laws, greeted him with bread (this tradition is trill preserved in Both Danube and Volga Bulgaria) and grow different crops as well as breeding cattle
The names of towns, regions, peoples and mountains in the regions Bulgars inhabited also point to Imeon:
Shuman(Bactria-Pamir) = Shumen(Danube Bulgaria) = Shumanai(east side of the Caspian sea)
Ispara(Bactria) = Ispor(Bulgarian ruler)
Balgar(Bactria) = Bolgar(Volga Bulgaria) = Bulgar
Balkh(Bactria) = Balkhar(Balkaria-Caucas) = Bulkar-Balkh(Balkaria-Caucas)
Varnu(Bactria) = Varna(Bulgaria)
Madar(Bactria) = Madara(Dunabe Bulgaria)
Boil(Bactria) = Boil(Bulgarian title)
Balkhani (Mountains on the eastern side of the Caspian) = Balk (h)an(Mountain range on the Balkan Peninsula)
Suvar(Bactria) = Suvar(Voga Bulgaria) = Suvar/Sevar(Bulgarian Ruler)
Osh(Bactria) = Oshed(Volga Bulgaria)
etc.
The names of the Bulgarian rulers were also Indo-European in origin and some were identical with the names of sarmatian kings - Asparukh(Ispor), Kuber, Kubrat(Kurt), Suvar(Sevar), Gostun, Baian, Avitohol, Omurtag, Krum etc.
Their language was also Indo European - from the Indo -Iranian group.
Words such as Shar, Kushta, Kuche, Hubost, Zhena, Brat, Kaka, Kurpa, Chembas, Na, Nana, Khazna etc. have survived in the Bulgarian language to this day.
http://www.kroraina.com/b_lang/bl_oldwords.html (Words from archeological findings from Dunabe,Great and Volga Bulgaria and their analogues in Ramir,Persia,Caucas,Western Europe and Shumer)
http://www.kroraina.com/b_lang/bl_double.html (Features of the old Bulgar language, preserved in the modern Bulgarian language)
http://www.kroraina.com/b_lang/bl_phonet.html (A phonetic model of the language of the Asparukh and Kuber Bulgars)
The anthropological type of 60% of the modern Bulgarians is Mediterranean - Caucasian (as well as of the Volga Bulgarians, although there were quite a few uralids there) and there were quite a few Pamirids - the same racial types are the skulls found in ancient Bulgarian burials. The ancient Bulgarians also practiced artificial skull deformation which was typical for the Sarmatians.
The Bulgarian Gods,Myths,Temples and Culture have mostly Iranian and Finno-Ugric elements(Either the Bulgarians got some things from the Ugric peoples or it was the other way around).

http://tripatlas.com/Bulgars
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Септември 07, 2010, 02:09:48 pm: Българите както се посочва в горните източници имат и кимерийски произход.

The Bulgars had scytho-cimmerian origins according to Dzhagfar Tarihi (History of Dzhagfar - a medieval history of the Bulgarians. Volga Bulgaria.) , Bulgarian revolutionary and many ancient and modern historians.

http://tripatlas.com/Bulgars

Ето кои са кимерийците.

The CIMMERIANS A proto-Iranian group which held the steppes of the Ukraine and southern Russia for quite a long while. They are best known today for their large and treasure-heavy burial mounds, called Kurgans. They, or rather their name, have also found a place in modern fantasy literature; Robert E. Howard adopted the name as the home tribe of his fictional hero, Conan the Barbarian. In the 8th century BCE, they came under increasing pressure from the Scythians, and in response migrated around the Black Sea to lay waste to large portions of Thrace and Anatolia. They were eventually disrupted by Lydia, but pockets of their language and culture persisted until the 5th century BCE. They are poorly documented and, in fact, the selection of names below has been Hellenized to a considerable degree.

The BULGARS The origins of the Bulgarian people are obscure. They emerge at the end of the 5th century as one of many people which had been associated with the Huns. When Attila's empire fragmented at his death in 453, the component elements which he ruled, both Hunnic and non-Hunnic, all slipped free and began jostling one another, migrating across the Balkans and the Ukraine, by times controlling or being controlled by others. Within this confused welter of peoples, a sept or clan of what were the ancestors of the Bulgars, the Onogundar, established themselves beside the upper Volga. From that base, they absorbed a number of other tribes and groups, including remnants of the Huns (the Altyn Oba, the Kutrigur, and the Utrigur), among others. Falling first under Avar influence, and later to the Khazars, the early Bulgars migrated further up the Volga, and there sundered into five seperate hordes , each of which followed an independent destiny.

http://my.raex.com/~obsidian/siberia.html
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Септември 07, 2010, 02:11:07 pm: Related ethnic groups
The ethnic Macedonians were considered Macedonian Bulgarians by the most ethnographers until the early 20th century and beyond with a big portion of them evidently self-identifying as such.[86][87] The Slavic-speakers of Greek Macedonia and most among the Torlaks in Serbia have also had a history of identifying as Bulgarians and many were members of the Bulgarian Exarchate, which included most of the territory regarded as Torlak. Greater part of these people were also considered Bulgarians by most of the ethnographers until the early 20th century and beyond.[88][89][90][91]

http://en.wikipedia.org/wiki/Bulgarians

BULGARIAN AND 'MACEDONIAN' LANGUAGE

http://www.americanchronicle.com/articles/view/79516
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Септември 07, 2010, 02:12:29 pm: Друга иранска група с която се свързва произхода на прабългарите.

The SARMATIANS A people originally of Iranian stock who migrated from Central Asia to the Ural Mountains between the 6th and 4th century BCE and eventually settled in most of southern European Russia and the eastern Balkans. Like the Scythians to whom they were closely related, the Sarmatians were highly developed in horsemanship and warfare. Their administrative capability and political astuteness contributed to their gaining widespread influence. By the 5th century BCE the Sarmatians held control of the land between the Urals and the Don River. In the 4th century they crossed the Don and conquered the Scythians, replacing them as rulers of almost all of southern Russia by the 2nd century. Sarmatia perished when hordes of Huns migrated after AD 370 into southern Russia. Those surviving became assimilated or escaped to the West to fight the Huns and the last of the Goths. By the 6th century their descendants had disappeared from the historical record. The Sarmatians never formed a single unified polity; rather they were divided into numerous tribes, the most important of which were:

http://my.raex.com/~obsidian/siberia.html#Sarmatia

Iranian peoples first appear in Assyrian records in the 9th century BC. They remain dominant throughout Classical Antiquity in Scythia and Persia (Eastern Europe, Central and Western Asia). They are divided in a "Western" and "Eastern" branch from an early period, roughly corresponding to the territories of Persia and Scythia, respectively.

During Late Antiquity, the Iranian populations of Scythia are marginalized by the Turkic migrations. The Scythian language was mostly extinct by the 10th century, with the exception of Ossetic spoken in the northern Caucasus. Persia was ruled by the Sassanid Empire throughout Late Antiquity, and fell to the Islamic conquest in the 7th century.

By the 1st millennium BC, Medes, Persians, Bactrians and Parthians populated the Iranian plateau, while others such as the Scythians, Sarmatians, Cimmerians and Alans populated the steppes north of the Black Sea. The Saka and Scythian tribes remained mainly in the south and spread as far west as the Balkans and as far east as Xinjiang.

The division of Proto-Iranian into an "Eastern" and a "Western" group is attested in the form of Avestan and Old Persian, the two oldest known Iranian languages.

http://en.wikipedia.org/wiki/Ancient_Iranian_peoples

Below is a list of tribes considered by some [citation needed] to be among the people called Sarmatian, or to be in territory considered Sarmatian.

Basilici, BasternaeBessi, Biessi, Bosporani Bulgarians, Bodini, Borusci, Burgiones

http://www.statemaster.com/encyclopedia/Sarmatians
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Септември 09, 2010, 08:21:41 am: Pajonija

Pajonija ili Peonija (grčki: Παιονία), odnosno Pajonci (starogrčki Παίονες) je u antici bio naziv za zemlju i narod koji je živio u Trakiji. U klasičnom periodu Pajonija je uključivala cijelu dolinu Aksiosa (Vardara) i okolna područja, što uključuje današnju grčku regiju Makedoniju, najveći dio Republike Makedonije, i manji dio zapadne Bugarske.[1] Bila je smještena sjeverno od drevne Makedonije (što otprilike odgovara današnjoj grčkoj oblasti) i južno od Dardanije (što odgovara suvremenom Kosovu). Na istoku su živjeli Tračani a na zapadu Iliri.

http://sh.wikipedia.org/wiki/Pajonija
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Септември 15, 2010, 12:47:20 pm: Bulgarians in Serbia

Bulgarians are an ethnic group in Serbia. This article focuses on Bulgarians in south-eastern Serbia, one of the two areas in which ethnic Bulgarians are concentrated.

Around 10,000 Bulgarians live in the city of Bosilegrad, the rest of them are found in the cities of Pirot and Dimitrovgrad (Tsaribrod) and surrounding areas, and other border cities. For information about the ethnic Bulgarians in Banat, a region which straddles Serbia and Romania, see the article on Banat Bulgarians.

History
With the conquest of the Pomoravlje by Serbia in 1878, the bulgarians, living around South Morava river, were terrorized and assimilated or emigrated. Later, following World War I, the so called Western Outlands passed to the Kingdom of Serbs, Croats and Slovenes from Bulgaria as a war indemnity, and the remains of the old border can be seen at Vlasina lake. In the Interwar Period the Internal Western Outland Revolutionary Organisation, countering Yugoslav rule in the region, was engaged in repeated attacks against the Yugoslav police and army. During World War II Bulgaria retook again Western Outlands, as well as Pirot and Vranje areas.

[edit] Torlaks
The regional names once used by many people in the Torlakian-speaking region was Torlaci and Šopi. The borders in the region frequently shifted before the Ottoman conquest among Byzantine, Bulgarian and Serbian rulers. According to some authors during the Ottoman rule, the majority of native Torlakian Slavic population did not have national consciousness in ethnic sense.[citation needed] Therefore, both, Serbs and Bulgarians, considered local Slavs as part of their own people, while local population was also divided between sympathy for Bulgarians and Serbs. Other authors from the epoch, take a different view and maintain that during the Ottoman rule the inhabitants of Torlakian area had begun to develop predominantly Bulgarian national consciousness.[2][3] The first known literary monument, influenced by Torlakian dialects is the Manuscript from Temska Monastery from 1762, in which its author, the Monk Kiril Zhivkovich from Pirot, considered his language as: "simple Bulgarian".[4] In the 19th century the region was one of the centres of Bulgarian national revival and was included at a whole in the Bulgarian Exarchate (1870-1878). It was also stipulated the area to be ceded to Bulgaria according to the Constantinople Conference in 1876 and most of it according to the Treaty of San Stefano in 1878.

(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/cf/Balkans-ethnic_%281861%29.jpg/250px-Balkans-ethnic_%281861%29.jpg)

http://en.wikipedia.org/wiki/Bulgarians_in_Serbia
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Октомври 03, 2010, 07:42:24 pm: Volga Bulgaria

In September 1223 near Samara an advance guard of Genghis Khan's army under command of Uran, son of Subutai Bahadur, entered Volga Bulgaria but was defeated in the battle of Samara Bend. In 1236, the Mongols returned and in five years had subjugated the whole country, which at that time was suffering from internal war. Henceforth Volga Bulgaria became a part of the Ulus Jochi, later known as the Golden Horde. It was divided into several principalities; each of them became a vassal of the Golden Horde and received some autonomy. By the 1430s, the Khanate of Kazan was established as the most important of these principalities.

http://en.wikipedia.org/wiki/Volga_Bulgaria

Mongol invasion of Volga Bulgaria

In 1223, after defeating Russian and Kipchak armies at the Battle of Kalka, a Mongol army under the generals Subutai and Jebe was sent to subdue Volga Bulgaria. At that point in history Genghis Khan's troops were seen as invincible. However in 1223, the Bulgars defeated the Mongols. An army led by the Bulgar iltäbär (king) Ghabdulla Chelbir and including the armies of Mordvin princes or inäzors Puresh and Purgaz,ambushed and defeated Subotais's forces in 1223.One of the first defeats of the Mongols]]Details of this ambush along with subsequent Mongol victory at the Kama river have not survived.

The Mongols returned in 1229 under the command of Kukday and Bubede. This force defeated Bulgar frontier-guards at the Ural River and began the occupation of the upper Ural valley. A few years later, in 1232, the Mongol cavalry subjugated the southeastern part of the Bashkiria, and occupied southern portions of Volga Bulgaria itself.

Following the failure of the various Bulgar lords to unite in common defense, the Mongols struck again in 1236. Mongol forces led by Batu Khan besieged and seized Bilär, Bolghar, Suar, Cükätaw, and other cities and castles of Volga Bulgaria. The inhabitants were killed or sold into slavery. Volga Bulgaria became a part of the Ulus Jochi, later known as the Golden Horde. It was divided into different "duchies"; later each of them became a vassal of the Golden Horde and received some autonomy.

http://en.wikipedia.org/wiki/Mongol_invasion_of_Volga_Bulgaria

http://www.kosmix.com/topic/mongol_invasion_of_volga_bulgaria

The vast Mongol hordes of around 35,000 mounted archers, commanded by Batu Khan and Subutai, crossed the Volga River and invaded Volga Bulgaria in the autumn of 1236. It took them a year to extinguish the resistance of the Volga Bulgarians, the Kypchaks and the Alani.

In November 1237, Batu Khan sent his envoys to the court of Yuri II of Vladimir and demanded his submission. A month later, the hordes besieged Ryazan. After six days of bloody battle, the city was totally annihilated, never to be restored. Alarmed by the news, Yuri II sent his sons to detain the invaders, but they were soundly defeated. Having burnt down Kolomna and Moscow, the horde laid siege to Vladimir on February 4, 1238. Three days later, the capital of Vladimir-Suzdal was taken and burnt to the ground. The royal family perished in the fire, while the grand prince hastily retreated northward. Crossing the Volga, he mustered a new army, which was totally exterminated by the Mongols in the Battle of the Sit River on March 4.

Thereupon Batu Khan divided his army into smaller units, which ransacked fourteen cities of modern-day Russia: Rostov, Uglich, Yaroslavl, Kostroma, Kashin, Ksnyatin, Gorodets, Galich, Pereslavl-Zalessky, Yuriev-Polsky, Dmitrov, Volokolamsk, Tver, and Torzhok. The most difficult to take was the small town of Kozelsk, whose boy-prince Vasily, son of Titus, and inhabitants resisted the Mongols for seven weeks, killing 4,000. As the story goes, at the news of the Mongol approach, the whole town of Kitezh with all its inhabitants was submerged into a lake, where, as legend has it, it may be seen to this day. The only major cities to escape destruction were Novgorod and Pskov. Refugees from southern Rus' gravitated mostly to the northeast, in the forest region with poor soils between the northern Volga and Oka Rivers.

Sacking of Suzdal by Batu Khan in February, 1238: A miniature from the sixteenth century chronicle.In the summer of 1238, Batu Khan devastated the Crimea and pacified Mordovia. In the winter of 1239, he sacked Chernigov and Pereyaslav. After many days of siege, the horde stormed Kiev in December 1240. Despite the fierce resistance of Danylo of Halych, Batu Khan managed to take two of his principal cities, Halych and Volodymyr-Volynskyi. The Mongols then resolved to "reach the ultimate sea," where they could proceed no further, and invaded Hungary and Poland.

http://www.newworldencyclopedia.org/entry/Mongol_invasion_of_Rus

http://www.answers.com/topic/genghis-khan

http://video.google.com/videoplay?docid=8658909474660063918#

http://www.youtube.com/watch?v=RUni0N9vbsM&feature=player_embedded

http://www.wordiq.com/definition/Mongol_invasion_of_Russia
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Октомври 03, 2010, 07:49:53 pm: Mongol invasion of Europe

Against Thrace (1265)

During the reign of Berke there was also a raid against Thrace. In the winter of 1265 Nogai Khan led a Mongol raid of two tumens (20,000 soldiers) against the territories of Bulgaria and Byzantine Eastern Thrace. In the spring of 1265 he defeated the armies of Michael VIII Palaeologus. Instead of fighting, most of the Byzantines fled due to powerful Mongol army. After this Thrace was plundered by Nogai's army, and the Byzantine emperor made an alliance with the Golden Horde, giving his daughter Euphrosyne in marriage to Nogai. And also Michael had sent much if valuable fabrics to Golden Horde as tributary since then.

Against Bulgaria (1242, 1271, 1274, 1280 and 1285)

In the return after the premature end of the invasion of Europe, Mongols devastated Bulgaria. In 1271 Nogai Khan led a successful raid against the country, which was a vassal of Golden Horde until the early 14th century. Bulgaria was again raided by the Tatars in 1274, 1280 and 1285. However, Bulgarian tsar accepted suzerainty of Khan Tokhta (Toqta), Mongol control loosen since Nogai and Chaka's deaths.

http://www.newworldencyclopedia.org/entry/Mongol_invasion_of_Europe

http://www.answers.com/topic/batu-khan

Post: #122

Mongol invasion of Europe

Against Thrace (1265)

During the reign of Berke there was also a raid against Thrace. In the winter of 1265 Nogai Khan led a Mongol raid of two tumens (20,000 soldiers) against the territories of Bulgaria and Byzantine Eastern Thrace. In the spring of 1265 he defeated the armies of Michael VIII Palaeologus. Instead of fighting, most of the Byzantines fled due to powerful Mongol army. After this Thrace was plundered by Nogai's army, and the Byzantine emperor made an alliance with the Golden Horde, giving his daughter Euphrosyne in marriage to Nogai. And also Michael had sent much if valuable fabrics to Golden Horde as tributary since then.

Against Bulgaria (1242, 1271, 1274, 1280 and 1285)

In the return after the premature end of the invasion of Europe, Mongols devastated Bulgaria. In 1271 Nogai Khan led a successful raid against the country, which was a vassal of Golden Horde until the early 14th century. Bulgaria was again raided by the Tatars in 1274, 1280 and 1285. However, Bulgarian tsar accepted suzerainty of Khan Tokhta (Toqta), Mongol control loosen since Nogai and Chaka's deaths.

http://www.google.bg/search?hl=bg&ei=LT6...rt=10&sa=N

http://www.answers.com/topic/batu-khan

Mongol Empire

In the late 1230s, the Mongols under Batu Khan invaded Russia and Volga Bulgaria, reducing most of its principalities to vassalage, and pressed on into Eastern Europe. In 1241 the Mongols may have been ready to invade Western Europe as well, having defeated the last Polish-German and Hungarian armies at the Battle of Legnica and the Battle of Mohi. Batu Khan and Subutai were preparing to start with a winter campaign against Austria and Germany, and finish with Italy. However news of Ögedei's death spared Western Europe as Batu had to turn his attentions to the election of the next Great Khan. It is often speculated that this was one of the great turning points in history and that Europe may well have fallen to the Mongols had the invasion gone ahead.During the 1250s, Genghis's grandson Hulegu Khan, operating from the Mongol base in Persia, destroyed the Abbasid Caliphate in Baghdad and destroyed the cult of the Assassins, moving into Palestine towards Egypt. The Great Khan Möngke having died, however, he hastened to return for the election, and the force that remained in Palestine was destroyed by the Mamluks under Saif ad-Din Qutuz in 1261 at Ayn Jalut.
1241 and 1242 Mongols under Batu and Khadan invaded Bulgaria and forced them to pay annual tribute as vassal

* Second Bulgarian EmpireРинчен Хара Даван - Чингис хан гений] During the end of Mongol invasion of Europe, Balkan bulgars tried to destroy Mongol tumen. But Kadan's raids through Bulgaria on his retreat from Central Europe induced the young Kaliman I of Bulgaria to pay tribute and accept Mongol suzerainty. According to a letter of Bela IV to the pope written in 1254 indicates that at that time the Bulgarians were still paying tribute to the Mongols.

http://en.academic.ru/dic.nsf/enwiki/150890

http://answers.yahoo.com/question/index?qid=20090517015739AAuaEhO

Uprising of Ivaylo

The rebellion began in the spring or as late as the summer of 1277.[8] The rebels first marched against the Mongols who plundered the Bulgarian people due to the passiveness of the state.[7] The uprising began in the regions where the Mongol invasions were strongest. In the summer of that year, Ivaylo's forces defeated a Mongol unit looting the north-east and soon after that scored another victory against them. Having achieved a feat that had eluded the Bulgarian arms for decades, his popularity rose quickly. By the autumn of 1277, the Mongols were completely driven out of Bulgarian territory. Ivaylo was hailed as Emperor by the people and many areas came under his control.

http://en.wikipedia.org/wiki/Uprising_of_Ivaylo

In 1277 in a popular uprising led by Ivailo broke out in north-eastern Bulgaria against the incapability of Emperor Constantine Tikh Asen to cope with the constant Mongol invasions which devastated the country for years. The Byzantine Emperor Michael VIII Palaiologos decided to make use of the instability in Bulgaria. He sent an army to impose his ally Ivan Asen III on the throne. Ivan Asen III gained control of the area between Vidin and Cherven. Ivailo was besieged by the Mongols at Drastar (Silistra) and the nobility in the capital Tarnovo accepted Ivan Asen III for Emperor.

http://en.wikipedia.org/wiki/Battle_of_Devina

Golden Horde
In 1242, after retreating through Hungary (destroying Pest in the process), and subjugating Bulgaria,[10] Batu established his capital at Sarai, commanding the lower stretch of the Volga River, on the site of the Khazarian capital of Atil. Shortly before that, Batu and Orda's younger brother Shiban was given his own enormous ulus east of the Ural Mountains along the Ob and Irtysh Rivers.

http://www.answers.com/topic/golden-horde

http://tripatlas.com/George_I_of_Bulgaria

http://books.google.bg/books?id=2yLfmoaeWukC&pg=PA428&lpg=PA428&dq=mongol+invasion+of+bulgaria+Ivailo&source=bl&ots=aJLxAcxEPz&sig=F-eP4iHb5ZmbG6wwQPS6asbs9m0&hl=bg&ei=HkOmTKycGs6Lswb095lH&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=8&ved=0CDEQ6AEwBw#v=onepage&q&f=false
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: make на Октомври 04, 2010, 06:55:45 am: ajde malku da videte svetska istorija a ne samo da se negirate bugari makedonci grci eve gledajte

The Macedonians -1- Discovery Channel -Ancient Warriors 1 of 4

http://www.youtube.com/watch?v=t4rqmOS_Kno
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Октомври 04, 2010, 08:21:34 am: Цитат: make на Октомври 04, 2010, 06:55:45 am
ajde malku da videte svetska istorija a ne samo da se negirate bugari makedonci grci eve gledajte

The Macedonians -1- Discovery Channel -Ancient Warriors 1 of 4

http://www.youtube.com/watch?v=t4rqmOS_Kno

Да, а! Във филма се казва, че Филип е обединил със сила гръцките градове и е започнал да формира нация.
А армията му е била въоръжена според гръцката традиция.
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Октомври 04, 2010, 08:45:15 am: http://www.youtube.com/watch?v=MGXbWo9BHKQ&feature=related

А в този в този филм се казва, че Александър е искал да формира нов гръцки свят от Египет до Индия, защото гърцкият начин на живот бил най-добър.
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: Корени на Октомври 04, 2010, 12:49:02 pm: Онзи ден един ми изтъкна като довод за македонщината на лъвовете "не си ли гледал Александър?!"

Гледал съм. И Троя съм гледал - там по небето минават самолети. Значи авионот е древен турски символ!

Добре че не е гледал Нарния, 300, Хари Потър, Принцът на Персия или Смърфовете че кой зае какво щеше да научи по тия докази за реалната история на светот.

Апропо това че някога е имало Македони, Атиняни, Спартанци и и други гърци, не означава непремено че имат някаква особена връзка с някого сега.
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: make на Октомври 08, 2010, 08:34:19 am: kolku ste prosti fakt vi dadeh da gledate i pak vasata prostotija ne vi dava da ja nadminete posebno na priatelot sto ne e razbral nisto od ona sto go gledal sigurno e od bugarskata familija na ken lee od bulgarian idol e prostotija do kokal slusaj sea ako ne si razbral go ima i so prevod prevedeno ina bugarski i na grcki ina makedonski i na francuski i na site jazici vo svetotse vika

discovery channel
http://store.discovery.com/
ne e slavi trifunov ne e btv ne e azis ne e ni naimalko prosto kako tebe licno jas ne zboram za nacijata bugari ima umni luge so se go razbrale ona so se go gledale no za prostaci kako dvata odgovori sto se ostaveni nema mesto za argument pozdrav do dvajcata keenlee / veritas ti si mojta nova kenlee od bg fala na odgovorot i proveri sicko kade si go postnal od khan ti e www.........com.bg koeto se kaze kennlee istorija idi na discovery channel ima i za khan prevedeno na bugarski za keen leeVERITAS DA RAZBERE
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: make на Октомври 08, 2010, 08:48:00 am: Цитат: Подкрепа на Октомври 04, 2010, 12:49:02 pm
Онзи ден един ми изтъкна като довод за македонщината на лъвовете "не си ли гледал Александър?!"

Гледал съм. И Троя съм гледал - там по небето минават самолети. Значи авионот е древен турски символ!

Добре че не е гледал Нарния, 300, Хари Потър, Принцът на Персия или Смърфовете че кой зае какво щеше да научи по тия докази за реалната история на светот.

Апропо това че някога е имало Македони, Атиняни, Спартанци и и други гърци, не означава непремено че имат някаква особена връзка с някого сега.
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: make на Октомври 08, 2010, 09:15:58 am: gledaj gi vnimatelno i slusaj vnimatelno ako i tova go nemozes togava si galos i glup i neupotrebliv i trebva da se popitas kak discovery channal ste znae povece od teb i men kogato v bugaria vi kazvat razlicno v makedonija razlicno a as prosto s priatelski odnosenija se obideh da vi kaza sveta kvo gleda na sveta bugaria makedonia grcija i srbia izopsto ne im e problem no v discovery chanal rabotat povece od 92,000 hiladi hora od celia svet koito znaat povece od mene i tebe no za kapak na sicko moze da procetes v istorijata na vatikan na alexsandar voiskata kojato broi 40,000 hiladi makedonci a i drugoto nesto kazva se DNA IGENEA E NAJGOLEMATA DNA LABOROTORIJA V SVETA NAMIRA SE V SVAJCARIJA CH TAKA DA MOZE I TAMA DA PROVERIS E I TOVA AKO NE GO RAZBERES VECE ZA TEBE NEMA SPAS SI EDIN ISPARN MOZAK ZA CEL ZIVOT SIROMAH I PROST KOITO SE ZADOVOLJAVA S NISTO
Genealogy . What is this?
A DNA genealogical test shows you the haplogroup (going back 60,000 years ago), the ancient tribe your ancestors belonged to and where your ancestors came from 40 generations ago, which takes you back to the 11th / 13th centuries. You receive information about the maternal and paternal lines. DNA genealogy also allows you to locate "genetic cousins," i.e. persons who share a common ancestor with you. When you exchange information, like family trees, with your "genetic cousins",you expand your knowledge of your own family history.

» more FAQ

Telephone: GB: 0808 101 34 20 (C&W)
GB: 0808 234 26 07 (BT)
US: 0041 43 817 13 91
EU: 0041 43 817 13 91

E-Mail: info@igenea.com

Address: Gentest.ch GmbH
iGENEA
Schlossgasse 9
Postfach 7179
CH-8023 Zürich iGENEA
Verarbeitungszentrum
Soodstr. 55
Postfach 2059
CH-8134 Adliswil 2

Facebook: www.facebook.com/iGENEA
Twitter: twitter.com/iGENEA
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Октомври 15, 2010, 08:44:54 pm: Охридска архиепископия

Охридската архиепископия (Архиепископия охридска на Първа Юстиниана и на цяла България) е автокефална (независима) православна църква, приемница на Преславско-Дръстърската патриаршия. Създадена е през 1018 г. от император Василий II и закрита неканонично със султански ферман през 1767 г., като нейният диоцез е присъединен към този на Цариградската патриаршия.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D1%85%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B8%D0%B5%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%8F

Bulgarian Archbishopric of Ohrid

The Archbishopric of Ohrid was an autonomous Orthodox Church[1][2][3][4] under the tutelage of the Ecumenical Patriarch of Constantinople between 1019 and 1767. In 972, Byzantine Emperor John I Tzimisces conquered and burned down Preslav capturing Bulgarian Tsar Boris II. The Patriarch Damyan managed to escape, initially to Sredetz in western Bulgaria. In the coming years, the residence of the Bulgarian patriarchs remained closely connected to the developments in the war between the next Bulgarian monarchist dynasty, the Comitopuli, and the Byzantine Empire. Thus, the next Patriarch German resided consecutively in Moglen and Voden - (in present-day Greece), and Prespa (in present-day Republic of Macedonia). Around 990, the last patriarch, Philip, moved to Ohrid (in present-day Republic of Macedonia), which also became the permanent seat of the Patriarchate.

http://en.wikipedia.org/wiki/Bulgarian_Archbishopric_of_Ohrid

https://www.google.com/search?tbs=bks:1&tbo=1&q=Archbishopric+of+Ohrid&btnG=Search+Books#sclient=psy-ab&hl=en&tbo=1&tbs=bkv:p&tbm=bks&q=Bulgarian+Archbishopric+of+Ohrid&oq=Bulgarian+Archbishopric+of+Ohrid&aq=f&aqi=&aql=&gs_l=serp.12...280734.284328.0.287062.10.10.0.0.0.2.2234.6015.8-2j1.3.0...0.0.CuKw4C-8K3s&pbx=1&bav=on.2,or.r_gc.r_pw.,cf.osb&fp=7abcfe500b78a187&biw=1024&bih=537

http://www.google.bg/#hl=bg&biw=1006&bih=516&q=Bulgarian+Archbishopric+of+Ohrid&aq=f&aqi=&aql=&oq=Archbishopric+of+Ohrid&gs_rfai=&fp=1&cad=b
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Октомври 26, 2010, 06:28:21 am: Pajonija

Pajonija ili Peonija (grč. Παιονία), odnosno Pajonci (starogrčki Παίονες) je u antici bio naziv za zemlju i narod koji je živeo u Trakiji. U klasičnom periodu Pajonija je uključivala celu dolinu Aksiosa (Vardara) i okolna područja, što uključuje današnju grčku regiju Makedoniju, najveći deo Republike Makedonije, i manji deo zapadne Bugarske.[1] Bila je smeštena severno od drevne Makedonije (što otprilike odgovara današnjoj grčkoj oblasti) i južno od Dardanije (što odgovara savremenom Kosovu). Na istoku su živeli Tračani, a na zapadu Iliri.

http://sr.wikipedia.org/sr-el/%D0%9F%D0%B0%D1%98%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%98%D0%B0
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Декември 24, 2010, 06:59:32 pm: Звездата от Вергина не е македонски символ, а международен знак за обозначаване на звездите през античността и средновековието. През средновековието с него се обозначавала Витлеемската звезда

Star of Bethlehem

The Star of Bethlehem, also called the Christmas Star, is a star in Christian tradition that revealed the birth of Jesus to the Magi, or "wise men", and later led them to Bethlehem. According to the Gospel of Matthew, the magi were men "from the east" who were inspired by the appearance of the star to travel to Jerusalem.

(http://www.crystalinks.com/ufocase1350.jpg)

http://www.crystalinks.com/starbethlehem.html

http://www.google.com/images?hl=en&biw=1003&bih=393&rlz=1R2GGLS_enBG409&q=Christmas+Star&um=1&ie=UTF-8&source=univ&ei=pdcUTYWrBILCcbnwwbQK&sa=X&oi=image_result_group&ct=title&resnum=1&ved=0CCkQsAQwAA

(http://0.tqn.com/d/painting/1/7/W/4/stencil-christmasstar1.gif)

http://painting.about.com/od/freestencils/ig/Free-Christmas-Stencils/stencil-christmas-star.htm

http://www.google.com/images?q=history+christmas+star+picture&hl=en&biw=1003&bih=393&rlz=1R2GGLS_enBG409&prmd=ivns&source=lnms&tbs=isch:1&ei=59sUTYCSLomycfXLlbAK&sa=X&oi=mode_link&ct=mode&ved=0CA4Q_AU

http://www.youtube.com/watch?v=e1mgrRtTL1Y&playnext=1&list=PLE3E38D6D1D1A8C03&index=35
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Декември 29, 2010, 09:21:15 pm: Да видим и най-новата история на Македония - конфликта през 2001 г.

(http://novinar.bg/data/2001-05-07/07080111.jpg)

Вечер, петок, 09 септември 2011 :: Бр. 14786

Ние на референдумот на 8 Септември ја изгласавме независноста, но и потоа во Македонија имаше армија на која се гледаше како туѓа. Со повлекувањето на ЈНА и формирањето на АРМ која претставува симбол на независноста, покрај монетарното осамостојување. Почетоците на формирањето на АРМ не беа лесни. Тогашната ЈНА од Македонија понесе се што можеше, она што не можеше да се однесе од касарните, беше уништувано. Македонија беше доведена да формира армија и сопствени капацитети за нејзино функционирање, од нула. Тогаш границите ги презеде "територијална одбрана" со неквалитетни униформи и слабо вооружување. Во годините кои следеа започна опремувањето и вооружувањето на АРМ и денес сме сведоци дека Македонија има респектабилна армија во регионот и пошироко, смета заменик-министерот Димитриев.

http://www.vecer.com.mk/default.asp?ItemID=CFC2435AEC9D0F4E93795CB9CA61E8D5

ЈНА ни ги остави само ѕидовите од касарните

Од 12 до 16 милијарди евра вредело сѐ што Југословенската армија изнела при повлекувањето од Македонија, вели генералот Митре Арсовски, кој за овие настани има напишано и книга, „Хронологија на еден неминовен распад“. Ми беше жал, нагласува Арсовски, бев емотивно врзан за ЈНА, но само до оној момент кога таа се претвори во сопствена негација

По договорот за повлекување, ЈНА од Македонија, според службените белешки од тоа време, однесе опрема од неколку милијарди долари.

•350 борбени возила (тенкови, оклопни транспортери и борбени возила на пешадијата)
•400 артилериски орудија (топови и хаубици)
•35 борбени и школски авиони, пет хеликоптери
•410 различни противавионски орудија
•284 ракетни системи за противвоздушна опрема
•1.692 ракети
•109.000 парчиња различно пешадиско оружје (пушки, пушкомитралези, митралези, пиштоли, разни фрлачи, минофрлачи и друго)
•три моторни патролни чамци
•160 инженериски машини (ровокопачи, дозери и сл.)
•637 минополагачи и миноистражувачи
•113.000 килограми експлозив
•450.000 различни противпешадиски мини
•4.200 средства за врски (радиоуреди, телефонски централи, возила за врски и друго)
•223.000 средства за АБХО (заштитни маски, дозиметри, прибори за деконтаминација)
•160.000 парчиња интендантски средства (пералници, шатори, костуми, прибори за јадење)
•1.800 различни неборбени возила
•1.424 патнички, интендантски и други моторни возила
- 310.000 парчиња конзервиран оброк, резервите на нафтени деривати, прехранбени артикли, лекови, муниција, експлозивни и други убиствени средства
•дел од добитокот од фармите во Петровец и во Криволак
•се демонтираа радарите од Битола, Фурка кај Валандово и Голак кај Делчево

http://www.novamakedonija.com.mk/NewsDetal.asp?vest=32712845221&id=9&prilog=0&setIzdanie=22541

Формирањето на АРМ и сегашната состојба (1)

Во тоа време е познат обидот на македонската страна со помош од полицијата да се преземе современото оружје од магацините на ЈНА во Визбегово и преземањето два тенка Т-55 што беа на ремонт во специјални возила во „Металски завод Тито“. Обидот беше неуспешен бидејќи ЈНА тогаш сѐ уште беше на територија на Македонија и целокупното оружје и тенкови беа вратени, односно веќе беа однесени во Србија. Уште тогаш кај новосоздадените институции на Македонија беше јасно дека вооружена база за создавање своја армија може да се формира само врз оружјето што го имаше Територијалната одбрана. Поранешна ЈНА го однесе целокупното вооружување од Македонија и во значителна мера ги девастира објектите во касарните.

Авторот е воено-политички аналитичар

Автор: Петар Шкрбина

http://www.novamakedonija.com.mk/NewsDetal.asp?vest=11712922211&id=13&prilog=0&setIzdanie=22723

Танк Т-55

http://www.youtube.com/watch?v=hrp-sc-NiCY

След като се изтегли от Македония Сърбия остави на македонската армия само 9 танка, от които само един в движение и останалите 8 за старо железо, а също така няколко стари минохвъргачки. Сърбите взеха всичкото оръжие, което можеше да се изнесе от Македония. Пренесоха в Сърбия дори радарът на аеродромът Петровац. Когато започна конфликта с албанците македонските войници се сражваха с картечници от Втората световна война. Сигурно ги бяха взели от музея. Както е известно България подари на Македония 90 танка и 120 гаубици, но това не беше достатъчно. Когато македонските медии запитаха тогавашният министър председател Любчо Георгиевски, защо македонската армия не предприема действия срещу албанските бунтовници, той отговори, че се чака оръжието от България. По това време всеки ден, 60 български камиони прекарваха всякакво оръжие за македонската армия. Ето договора между двете правителства за доставката на това оръжие:

МИНИСТЕРСТВО
НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
СПОРАЗУМЕНИЕ
между правителството на Република България и правителството на Република Македония за предоставяне на оръжие и боеприпаси срещу заплащане и на вещево имущество - безвъзмездно
(Ратифицирано със закон, приет от XXXVIII Народно събрание на 5 април 2001 г. - ДВ, бр. 38 от 2001 г. В сила от 24 април 2001 г.)
Правителството на Република България и правителството на Република Македония, наричани по-долу “договарящи страни";
водени от общия си стремеж да развиват отношения на добросъседство, сътрудничество и взаимопомощ на базата на взаимно доверие, разбирателство и зачитане на интереси;
като отчитат стремежа на двете държави за членство в Европейския съюз и НАТО;
като потвърждават стриктното спазване на задълженията си, произтичащи от членството на двете държави в ООН, както и принципите, нормите и стандартите, залегнали в документите на ОССЕ;
като декларират привързаността си към ангажиментите, съдържащи се в Хартата за добросъседски отношения, стабилност, сигурност и сътрудничество в Югоизточна Европа, подписана на 12 февруари 2000 г. в Букурещ, и водени от желанието да развиват сътрудничеството в региона във всички сфери, включително в областта на правосъдието и вътрешните работи,
се споразумяха за следното:
Член 1
(1) Българската договаряща страна предоставя срещу заплащане на македонската договаряща страна оръжие и боеприпаси по цени, вид, количество и начин на плащане съгласно приложение № 1.
(2) Македонската договаряща страна се задължава да заплати цената на оръжието и боеприпасите по ал. 1 на българската договаряща страна по банкова сметка № 3010062108, БИН 7302000003, банков код 66084219, ТБ “Биохим", клон Батенберг, София, в тридневен срок след получаването му съгласно условията на това споразумение.
(3) В случай че предаването на оръжието и боеприпасите по ал. 1 се извършва на етапи, македонската договаряща страна заплаща цената на доставката в тридневен срок след приключването на всеки отделен етап.
Член 2
(1) Българската страна предоставя безвъзмездно на македонската страна вещево имущество по вид и количество съгласно приложение № 2.
(2) Македонската страна приема безвъзмездно предоставеното имущество по предходната алинея при условията, регламентирани в това споразумение.
Член 3
Българската договаряща страна предоставя на македонската договаряща страна оръжието, боеприпасите и вещевото имущество по чл. 1 и 2 технически изправни и окомплектовани.
Член 4
Македонската договаряща страна се задължава да не продава или да предоставя по друг начин на трета страна оръжието и боеприпасите, предоставени по силата на това споразумение, без предварителното писмено съгласие на българската договаряща страна.
Член 5
Българската договаряща страна предоставя на македонската договаряща страна оръжието, боеприпасите и вещевото имущество по чл. 1 и 2 по ред и в срокове, определени по взаимна договореност на договарящите страни.
Член 6
(1) Българската договаряща страна транспортира с автомобилен и железопътен транспорт оръжието и боеприпасите за своя сметка до двустранно договорен пункт.
(2) Щетите, възникнали при транспортиране на оръжието, боеприпасите и вещевото имущество на територията на Република България, са за сметка на българската договаряща страна, а на територията на Република Македония за сметка на македонската договаряща страна.
(3) При необходимост преминаването през границата на двете държави се извършва по поименен списък на личния състав (който осъществява транспорта) и контролния номер на транспортните средства.
(4) Българската и македонската договарящи страни обезпечават сигурността на личния състав и охраната на транспортните средства при придвижване съответно на територията на Република България и на територията на Република Македония.
Член 7
(1) Предаването на оръжието и боеприпасите се извършва с констативен протокол, подписан от упълномощенипредставители на министъра на вътрешните работи на Република България и министъра на вътрешните работи на Република Македония.
(2) Констативният протокол обвързва договарящите страни относно факта на прехвърляне на собствеността, предаване, получаване и количеството оръжие и боеприпаси.
Член 8
Българската и македонската договарящи страни освобождават оръжието и боеприпасите от митни сборове, данъци и такси.
Член 9
Всички спорове, свързани с тълкуването и изпълнението на това споразумение, се разрешават от договарящите страни чрез подписване на двустранни протоколи без ангажиране на трета страна или международна юрисдикция.
Член 10
(1) Това споразумение влиза в сила от датата на получаване на втората от нотите, с които договарящите страни взаимно се уведомяват за изпълнение на националните процедури по влизането му в сила.
(2) Това споразумение остава в сила до окончателното изпълнение на задълженията на всяка една от договарящите страни.
Подписано на 29.III.2001 г. в два еднообразни екземпляра, всеки от които на официалните езици на двете държави- български език, съгласно Конституцията на Република България, и македонски език, съгласно Конституцията на Република Македония, като двата текста имат еднаква сила.

За правителството на
Република България:
Емануил Йорданов,
министър на вътрешните работи За правителството на

Република Македония:
Доста Димовска,
министър на вътрешните работи

http://normabg.com/normativi/drugi/spogodbi/38437.php
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Декември 29, 2010, 09:25:15 pm: (http://i.ytimg.com/vi/UXQrlMKyZhM/mqdefault.jpg)

Ето какво пишат чуждите медии за конфликта и участието на България.

Friday, 9 March, 2001, 16:07 GMT
Bulgaria urges support for Macedonia

The Bulgarian parliament has called on the international community to prevent the destabilisation of Macedonia.

The statement urges the United Nations, NATO and the European Union to help uphold Macedonia's sovereignty over its troubled northern area, and to stop the conflict spreading to the rest of the region.

The appeal came as the Bulgarian prime minister, Ivan Kostov, continued talks with the Macedonian leadership in Skopje.

On Thursday, Bulgaria began shipping military supplies to Macedonia, believed to contain mainly artillery spare parts and demining equipment. Correspondents say events in Macedonia are acutely felt in Bulgaria, with the two countries sharing strong cultural and linguistic links.

From the newsroom of the BBC World Service

http://news.bbc.co.uk/2/hi/europe/1207327.stm

Bulgaria offers troops to Macedonia
March 5, 2001
Web posted at: 7:20 AM EST (1220 GMT)

SOFIA, Bulgaria -- Bulgaria has offered to send troops to aid Macedonia as fighting continues along the tense border with Kosovo.

Bulgarian President Petar Stoyanov extended the offer during a telephone conversation with President Boris Trajkovski, president of the Former Yugoslav Republic of Macedonia.

Three Macedonian soldiers were killed in the border region on Sunday -- which has seen an upsurge in guerrilla activity blamed on ethnic Albanians.

Stoyanov said he would raise the issue of using Bulgarian armed forces to secure stability in the region in parliament if requested by Macedonia or international organisations.

A Macedonian interior ministry spokesman said the country had closed the border to tighten security.

Defence Ministry spokesman Georgi Trendavilov added: "We have taken all precautionary measures and the state authorities have already adopted directions for additional measures and we expect that those measures will be taken overnight."

The Reuters news agency reported renewed heavy firing between Macedonian security and ethnic Albanian guerrillas occupying a village just inside Macedonia.

Journalist James Pettifer -- the author of several books on the Balkans -- said that roads to the border had been blocked creating potential supply problems for Kosovo.

http://archives.cnn.com/2001/WORLD/europe/03/05/macedonia.bulgaria/index.html

Грчките политичари работеа на тоа да ја нема Република Македонија

Планот за окупација на вашата земја кој што го разгледуваа грчките политичари во 1990-тите години беше српски. Но Американците во 1990-тите години низ вашата држава распоредуваат своја војска и така всушност пропаѓаат сценаријата за грчко-српска воена интервенција, резимира Такис Михас, новинар и автор на книгата „Несвета алијанса“, која ја обработува токму оваа историска проблематика

(http://www.novamakedonija.com.mk/Uploads/News/solun%20miting.jpg)

Планот за окупација на Македонија во деведесеттите години од минатиот век од страна на нејзините соседи и идејата за грчка „тампон-зона“ од 2001 година, која предвидува воено навлегување во нашата држава во длабочина од најмалку 40 километри од заедничките граници, чии делови ги има во лустрациското досие на битолчанецот Николче Бабовски, не се автентичен продукт на Атина, туку на Слободан Милошевиќ, тврди за „Нова Македонија“ грчкиот новинар и аналитичар Такис Михас.
Новинарот истовремено е и специјалист за безбедносни прашања и автор на книгата „Несвета алијанса“.
Во својата книга Михас го обработува периодот на раните 1990-ти години и инволвираноста на грчките политичари од десницата и од левицата во војните што се водеа на територијата на некогашната СФРЈ.

Тој низ стотината страници на публикацијата изнесува голем број докази што водат кон заклучокот дека официјална Атина имала цел преку последните војни на Балканот да се стигне до конечно преуредување на границите во регионот.
Суштината на грчките интереси, според она што го заклучува аналитичарот во својата книга, била Македонија и нејзиниот државотворен статус.
- Плановите за, практично речено, окупација на вашата земја во 1990-тите години не се ништо ново во Грција. Оваа проблематика, која последниве години беше подзаборавена, е добро позната во нашата јавност - објаснува Михас.

Тој истакнува дека сепак имало голема разлика како биле споделени вестите во јавноста за овој чин во Скопје и во Атина.
- Не е точно дека Грција го конструирала планот за напад на Македонија врз основа на какви било документи на НАТО. Напротив, самата акција и сите војнички детали за овој акт потекнуваат од Белград - истакнува Михас.
Михас појаснува дека не е претерано ако се каже дека грчката надворешна политика во првата половина на деведесеттите години од минатиот век единствено се занимавала со Македонија.
- Кога ја пишував книгата, заклучив дека сепак вистината за овој акт е многу покомплицирана. Постојат сѐ повеќе докази што ме наведоа на заклучок дека влијателни политички сили во Грција во раните 1990-ти во своите македонски соседи гледаа многу повеќе отколку земја што треба да го промени своето име. Вистинската цел на некои инстанци во Грција беше дестабилизација и исчезнување на тогашната нова држава - појаснува Михас.

Проверувајќи ги официјалните владини документи, тој утврдил дека грчките политичари инсистирале врз која било основа, па дури и воено да се притисне Македонија, за земјата да го промени своето име, да не ги употребува своите симболи и проблематичната историја.
Во суштина, вели Михас, тие денови активно се работеше на тактика што требаше да доведе до распад на државата Македонија, така што ќе се отвореше патот на воена интервенција и проблемот ќе беше надминат.
- Јас мислам дека во тоа време теоретски требаше да изгледа дека државата активно го решава проблемот со соседот, но вистината беше дека Грција имаше само политичка тактика, но не и воен план за интервенција во Македонија - објаснува Михас.
Авторот на публикацијата, коренот на целата ситуација го наоѓа во неколкуте официјални и неофицијални средби меѓу владите на Милошевиќ и на Мицотакис во тоа време.
- На една од средбите Милошевиќ - Самарас во Белград, српскиот политичар, кој во тоа време се сметаше за пријател број еден на Грција, на својот гостин му ја покажал картата на Македонија и го елаборирал планот за окупација - раскажува Михас.

Србите во Македонија би ја поддржале грчката војска

Милошевиќ на Самарас му објаснил дека во „ФИРОМ“, особено во Тетово и околните градови, живеат многу повеќе Срби отколку што покажал тогашниот попис на Скопје.
- Наводно, според она што го знам и што сум го читал во официјалните документи, Милошевиќ на својот колега му рекол дека доколку во оваа земја влезат грчки и српски војски, Србите што живеат тука ќе помогнат Србија и Грција да имаат заедничка граница - раскажува Михас.
Она што го забележал аналитичарот е дека Самарас не само што не ја одбил идејата, туку се нафатил да му ја пренесе и елаборира на грчкиот премиер.
- Во тоа време постоеше такво расположение во Грција што дури 80 проценти од нашата јавност, колку лудо и да изгледа, би ја прифатиле армиската интервенција во Македонија - истакнува аналитичарот.

Грција ги присвојува македонските Власи

За работите дополнително да се влошат, по средбата на Самарас и Милошевиќ на 10 мај 1991 година, грчката влада излегува со „податок“ дека во Македонија постои големо грчко етничко малцинство, кое е репресирано, а тоа беше визата за да се почне акција во 1990-тите години, објаснува новинарот.
Познавачот на проблематиката потцртува дека на 2 ноември истата година заменик-министерката Виргинија Цудеру објави дека во Македонија живеат 150.000 Власи со чиста грчка свест и работите беа подготвени да ескалираат.
- За среќа, во тој период во Македонија и во Грција по добри разузнавачки информации интервенираат дипломатите на САД. Паралелно со политичкиот притисок Американците низ Македонија распоредуваат своја војска, и така всушност пропаѓаат плановите за грчко-српска воена интервенција во вашата држава - резимира Михас.

http://www.novamakedonija.com.mk/NewsDetal.asp?vest=8912852152&id=9&prilog=0&setIzdanie=22651

Краят на гръцко-българското геополитическо партньорство

Впрочем, фриволното отношение към времето е характерно за всички публикации на Попов, но опасността за Македония е потвърдена по-късно и от албанския президент Сали Бериша, благодарил на Желев за отказа на България да участва в тайна среща с Гърция и Сърбия за подялба на Македония и спестил със сигурност трудности на Скопие, с позицията, че няма да участва ако не е поканена и Македония. Гръцката преса още на 19 септември коментира: “Желев минира срещата в Атина”.

http://geopolitica.eu/2005/209-krayat-na-gratsko-balgarskoto-geopolitichesko-partnyorstvo?showall=1

Войната от 2001 година и ролята на српските служби!
Това е предаването на Васко Евтов "во Центар" от 22.10.2010, от което става ясно, че в основата на конфликта от 2001 год. не стои борбата за права на Албанците в Македония, а волята и интересите на сръпските тайни служби. За огромно мое съжаление сръпските пипала все още държат Македония в робство.
http://www.youtube.com/watch?v=tfkqYCC9eI8
http://www.youtube.com/watch?v=m4EfOmjoMbM
http://www.youtube.com/watch?v=Wh-PLzD2pUo
http://www.youtube.com/watch?v=eEubWBFxelM
http://www.youtube.com/watch?v=RLRxsKdj89w
Анализите и поуките от оваа емисија остануваат за лугето кои живеат во Македонија!

http://vardarskamakedonija.blogspot.com/2010/10/2001.html

България при нов конфликт в Македония.

http://vihren.blog.mk/2012/03/12/balgaria-makedonia-voina/
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Декември 29, 2010, 09:28:48 pm: (https://i.actualno.com/actualno_2013/upload/news/2012/11/22/0363142001380571106_407709_600x458.jpg?time=8)

Balkan war fear as Bulgaria offers troops to Macedonia
By Anton La Guardia in Belgrade 12:00AM GMT 06 Mar 2001
BULGARIA offered to send troops to Macedonia yesterday, raising fears that the fighting on the border with Kosovo could spread into a regional conflict.

Officials in Sofia said President Petar Stoyanov told his Macedonian counterpart, Boris Traikovski, that he was ready to send "Bulgarian armed forces if Macedonia asks its neighbours or international organisations". Later, Mr Boiko Noev, Bulgaria's Defence Minister, sought to play down the president's remarks, saying there was no need to send troops. But the offer revived fears in the West of a pan-Balkan conflict centred on Macedonia.

Macedonia has been largely spared the past decade's convulsions in the region. But it was the object of contention in the two Balkan wars early last century, and there have long been fears that it could be dragged into the strife that has accompanied the break-up of Yugoslavia. Albanians make up about a third of the population of Macedonia. The majority are Slavs who speak a variant of Bulgarian. Other groups include Vlachs, who speak a language related to Romanian, Turks and Gipsies.

Greece, Serbia and Bulgaria have in the past all made territorial claims on what is now Macedonia. But the latest threat comes from Albanian militants seeking to create a "Greater Albania", or at least a "Greater Kosovo". The ethnic conflict in Kosovo has spilled across the border into southern Serbia and northern Macedonia. Albanian militants have used Kosovo and its buffer zones as safe havens from which to launch attacks. The United Nations Security Council is expected to hold an emergency session, and Macedonia is calling on Nato to create a buffer zone on its border.

Nato has called on Macedonia to exercise restraint. But the American ambassador in Skopje, Michael Einik, said: "We understand the need and obligation for Macedonia to respond to this threat on its territory." President Vojislav Kostunica of Yugoslavia, who overthrew the dictator Slobodan Milosevic last October, sent a message of sympathy to his Macedonian counterpart. Belgrade has so far responded cautiously to similar trouble around the Presevo Valley in southern Serbia, but Mr Kostunica faces criticism from hard-line Milosevic supporters for not allowing security forces fully to take on the "Albanian terrorists".
Yugoslavia has expressed a readiness to negotiate a ceasefire in the valley. Albanian political leaders have called for expansion of the Nato buffer zone and an internationally supervised demilitarisation of the valley, essentially extending Kosovo's protected status to southern Serbia. The Albanian government has, for the moment, condemned the violence and appealed to Kosovo's Albanian political leaders to distance themselves.

http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/europe/macedonia/1325220/Balkan-war-fear-as-Bulgaria-offers-troops-to-Macedonia.html

Българските танкове все още са на въоръжение в Македонската армия.

EQUIPMENT
MBT 30 T-55A, 31 T-72A

http://www.csees.net/?page=country_section&country_id=5&sec=8
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Декември 29, 2010, 09:42:22 pm: Тетово и другаде - българското оръжие в действие.

http://www.youtube.com/watch?v=IfR6FbmFd5c

http://www.youtube.com/watch?v=1X86MWXAGQY&feature=related

Обърнете внимание, на всички филми и слики за Тетово от това време, хеликоптерите там нямаха отличителни знаци. Нема го македонското сонце на тех. Това бяха български хеликоптери, които активно участваха във войната от този период. Дори имаше СУ-25, каквито македонската армия също нямаше по това време. В началото на конфликта над Тетово катастрофира единственият македонски хеликоптер Ми-17 и македонската армия остана без авиация. Въпреки това небето над града гъмжеше от авиони. Когато албанците съобщиха, че при засада са убили капитан от българската армия, стана ясно, че България отново е намешана във война за Македония и хората започнаха да се страхуват, че ще бъдем бомбардирани от американците. Албанските бунтовници ни заплашиха, че ще навлязат на българска територия. По-късно, при атаката на Арачиново, албанците бяха записали разговорите на българските танкисти и го бяха пуснали в македонският парламент, като доказателство за участието на България във войната. Слава богу, тази война този път беше добре подготвена дипломатически и американците ни подкрепиха. Доста време след войната българският военен министър съобщи, че българската армия е участвала в тайни операции в Македония и Босна.

http://www.youtube.com/watch?v=kDER6M2rXbg

http://www.youtube.com/watch?v=KC5jHC_T76I

Какво оръжие произвежда България?

DEFENCE INDUSTRY GROUP PLC /D.I.G./ is holder of a Full License for Arms Foreign Trade Business Right No.L-16-4-1/27.04.2007, granted by the Interdepartmental Council for Military Industry Complex and Mobilization Readiness to the Government of the Republic of Bulgaria.

Ammunition

http://www.digplc.com/ammunition.html

Armament

http://www.digplc.com/armament.html

Armoured Vehicles

http://www.digplc.com/armouredVehicles.html

Engineering equipment and explosives

http://www.digplc.com/engineeringEquipment.html

Aiming and surveillance equipment

http://www.digplc.com/aimingSurveillance.html

Communication and electronic warfare equipment

http://www.digplc.com/communicationElectronic.html

Radar equipment

http://www.digplc.com/radarEquipment.html

Chemical equipment

http://www.digplc.com/chemicalEquipment.html

Repair activities

http://www.digplc.com/repairActivities.html

Optics

http://www.digplc.com/optics.html

ARSENAL JSCompany

ARSENAL JSCo - Kazanlak is a distinguished multi-functional infra-structural Company with leading position in the National Economics and has great experience in design, manufacturing, engineering and trade of military and civilian products.

http://arsenal-bg.com/defense.htm

http://arsenal-bg.com/police.htm

http://arsenal-bg.com/hunting.htm

http://arsenal-bg.com/civilian.htm

В САД американски завод сглобява и продава български автомати "Калашников"

Welcome to Arsenal Inc, the exclusive licensed US manufacturer of the finest and most authentic examples of the time proven assault rifle design. We utilize the latest technology and materials while upholding the legendary standards of Arsenal of Bulgaria.

http://www.arsenalinc.com/about.htm

US, Iraq Among Bulgaria's Top Weapons Trade Partners

Bulgaria issued in 2009 432 permits for the export, import and transfer of weapons, according to the annual report on the special inter-Ministry commission.

The report was examined and discussed Wednesday during the regular meeting of the Council of Ministers.

Out of the 432 permits, 294 were for weapons import and transfer.

The total value of the weapons exported by Bulgaria last year is EUR 145 M, with Algeria, Afghanistan, the US and Iraq, being among the top customers.

The weapons import is estimated at EUR 72 M mostly from France, the US and Iraq.

http://www.novinite.com/view_news.php?id=119740

Български автомат -БАКАЛОВ / BAKALOV

http://www.youtube.com/watch?v=Ys8YaeELJf8

http://www.youtube.com/watch?v=TirN8HaHLkY&feature=related
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Јануари 01, 2011, 08:53:28 pm: Ето я историята на гръцките дорийски племена, от които произхождат античните македонци.

DoriansFrom Wikipedia, the free encyclopediaJump to: navigation, search
This article is about the population of ancient Greece. For other uses, see Dorian (disambiguation).
The Dorians (Greek: Δωριεῖς, Dōrieis, singular Δωριεύς, Dōrieus) were one of the four major tribes into which the Ancient Greeks of the Classical period divided themselves.[1]

The Dorians are almost always simply referenced as just "the Dorians", as they are in the earliest literary mention of them in Odyssey,[2] where they already can be found inhabiting the island of Crete. Herodotus does use the word ethnos[3] with regard to them, from which the English word ethnic derives, which appears in the modern concept of ethnic group. It has to be clarified though, that in the ancient Greek language ethnos by no means can be translated as 'nation' alone, but rather as 'tribe', 'race' or 'people'. The Dorians are clearly among the peoples regarded as Hellenes. They were diverse in way of life and social organization, varying from the populous trade center of the city of Corinth, known for its ornate style in art and architecture, to the isolationist, military state of Lacedaemon or Sparta. However, peoples belonging to the same tribe, the Dorians, as well as the Aeolians and the Ionians, were further subdivided in independent groups often hostile to each other, usually named after the location of their state.

And yet all Hellenes knew what localities were Dorian and what not. Dorian states at war could more likely than not (but not always) count on the assistance of other Dorian states. Dorians were distinguished by the Doric Greek dialect and by characteristic social and historical traditions. Accounts vary as to their place of origin. One theory widely believed in ancient times, but never proven beyond doubt, is that they originated in the north, north-eastern mountainous regions of Greece, ancient Macedonia and Epirus, whence obscure circumstances brought them south into the Peloponnese, to certain Aegean islands, Magna Graecia, Lapithos and Crete. Another theory is that they originated from Asia Minor, and that they either immigrated through the northeast of Greece and settled in southern Greece or immigrated from the coast of western Asian Minor into the Aegean islands and into southern Greece. Either way, mythology gave them a Greek origin and eponymous founder, Dorus son of Hellen, the mythological patriarch of the Hellenes.

In the 5th century BC, Dorians and Ionians were the two most politically important Greek ethne, whose ultimate clash resulted in the Peloponnesian War. The degree to which fifth-century Hellenes self-identified as "Ionian" or "Dorian" has itself been disputed.[4] The fifth- and fourth-century literary tradition through which moderns view these ethnic identifications was profoundly influenced by the social politics of the time. Also, according to E.N. Tigerstedt, nineteenth-century European admirers of virtues they considered "Dorian" identified themselves as "Laconophile" and found responsive parallels in the culture of their day as well; their biases contribute to the traditional modern interpretation of "Dorians".[5]

Distinctions of languageMain article: Doric Greek
People who spoke the Doric dialect lived along the coast of the Peloponnese, in Crete, southwest Asia Minor, various cities of Southern Italy and Sicily, all of which adds weight to the theory of Asia Minor as the origin of the Dorians. Numerous historians link Doric, North-Western Greek and Ancient Macedonian. In later periods other dialects predominated, most notably the Attic, upon which the Koine or common Greek language of the Hellenistic period was based. The main characteristic of Doric was the preservation of Indo-European [aː], long ‹α›, which in Attic-Ionic became [ɛː], ‹η›. Tsakonian Greek, a descendant of Doric Greek and source of great interest to linguists, is extraordinarily still spoken in some regions of the Southern Argolid coast of the Peloponnese, on the coast of the modern prefecture of Arcadia.

Herodotus mentions that the "people now called the Dorians" were neighbors of the Pelasgians.[16] The women had a distinctive dress, he said, a tunic (plain dress) not needing to be pinned with brooches.[17]

Although the one nation nowhere yet went out, the Lacedaemonian was very much wandering. For, in the time of King Deucalion, it was settled in the land of Phthia, and in the time of Dorus, the son of Hellen, in the country under Ossa and Olympus, the so-called Histiaean. From the Histiaean, after it had been expelled by the Cadmeians, it was settled in Pindus called Macedonian. Thence again it changed its place to the Dryopian land, and from the Dryopian thus it came to Peloponnesus, and was called Doric.” (Herodot, Book I, 56.3).
Thus, according to Herodotus, the Dorians did not acquire their name until they had reached Peloponnesus.

Herodotus' list of Dorian states is as follows. From northeastern Greece were Phthia, Histiaea and Macedon. In central Greece were Doris (the former Dryopia) and in the south Peloponnesus,[19] specifically the states of Lacedaemon, Corinth, Sicyon, Epidaurus, Troezen and Hermione.[20] Overseas were the islands of Rhodes, Cos, Nisyrus and the Anatolian cities of Cnidus, Halicarnassus, Phaselis and Calydna
.[21] Dorians also colonised Crete including founding of such towns as Lato, Dreros and Olous.[22] The Cynurians were originally Ionians but had become Dorian under the influence of their Argive masters.[23]

http://en.wikipedia.org/wiki/Dorians
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Јануари 11, 2011, 09:06:58 am: В Самуиловата държава се установява Българската патриаршия, което е доказателство, че тя е била българска държава.

http://www.google.com/search?tbs=bks:1&tbo=1&q=bulgarian+pariaerchate&btnG=Search+Books#q=Samuel+bulgarian+patriarchate&hl=en&tbo=1&tbs=bks:1,bkv:p&source=lnt&sa=X&ei=FQcsTebsKoy6vQPQ7OCkCQ&sqi=2&ved=0CAcQpwU&fp=f35a45cc797b8b8

The entry of the Slavs into Christendom: an introduction to the medieval ... By A. P. Vlasto

http://books.google.com/books?id=fpVOAAAAIAAJ&pg=PA180&dq=Samuel+bulgarian+patriarchate&hl=en&ei=TAcsTeGQKYK2vQOZ_sT9CA&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=2&ved=0CCgQ6AEwAQ#v=onepage&q=Samuel%20bulgarian%20patriarchate&f=false

The Blackwell Companion to Eastern Christianity By Ken Parry

http://books.google.com/books?id=fWp9JA3aBvcC&pg=PA52&dq=Samuel+bulgarian+patriarchate&hl=en&ei=TAcsTeGQKYK2vQOZ_sT9CA&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=6&ved=0CDwQ6AEwBQ#v=onepage&q=Samuel%20bulgarian%20patriarchate&f=false

The Byzantine legacy in the Orthodox Church By John Meyendorff

http://books.google.com/books?id=9HQ3YU9SAG8C&pg=PA76&dq=Samuel+bulgarian+patriarchate&hl=en&ei=TAcsTeGQKYK2vQOZ_sT9CA&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=10&ved=0CE8Q6AEwCQ#v=onepage&q=Samuel%20bulgarian%20patriarchate&f=false

The grand strategy of the Byzantine Empire By Edward Luttwak

http://books.google.com/books?id=3cBjc6QCBXkC&pg=PA191&dq=Samuel+bulgarian+patriarchate&hl=en&ei=WQ8sTY3WI47cvQOyvrizCQ&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=1&ved=0CCIQ6AEwADgK#v=onepage&q=Samuel%20bulgarian%20patriarchate&f=false
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Јануари 11, 2011, 10:18:20 am: Encyclopedia of the ancient Greek world By David Sacks, Oswyn Murray, Lisa R. Brody

Macedon was inhabited by various peoples of Dorian-Greek, Illyrian, and Thracian descent, who spoke a Greek dialect and worshipped Greek gods. Prior to the mid-400s BCE . Macedon was a mere backwater, beleaguered by hostile Illyrians to ...

http://books.google.com/books?id=yyrao0dadqAC&pg=PA197&dq=macedon+dorian&hl=en&ei=VhcsTYq_MILMuAOP_vC-CQ&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=1&ved=0CCMQ6AEwAA#v=onepage&q=macedon%20dorian&f=false
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Јануари 11, 2011, 10:46:32 am: Тук за Климент Охридски

http://www.google.com/search?tbs=bks:1&tbo=1&q=St.+Clement+of+Ohrid+Bulgaria&btnG=Search+Books#q=St.+Clement+of+Ohrid+Bulgaria&hl=en&tbo=1&tbs=bks:1,bkv:p&source=lnt&sa=X&psj=1&ei=zSYsTYbHOJHIvQPG1PmqCQ&ved=0CAcQpwU&fp=a20cfd04ba3c5cf9
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Јануари 14, 2011, 10:09:40 am: ДИМИТРИ ХОМАТИАН

КРАТКО ЖИТИЕ
НА КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ

http://promacedonia.org/bugarash/ko/kratkozhitie.html#6
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Јануари 15, 2011, 12:42:29 pm: (http://kachi-snimka.info/images/bwy1282377833j.jpg)
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Јануари 17, 2011, 07:38:30 am: Димитър Хоматиан

Димитър Хоматиан (на гръцки: Δημήτριος ό Χωματιανος, Димитриос о Хоматианос) е византийски архиерей, писател и канонист, архиепископ на Охридската българска архиепископия, титулуващ се „архиепископ на Първа Юстиниана и на цяла България“ около 1216-1234 година.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80_%D0%A5%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B0%D0%BD
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Јануари 17, 2011, 10:36:03 am: В своите писма Теофилакт Охридски описва българите от Македония, като диви и необразовани.

Byzantium's Balkan frontier: a political study of the Northern Balkans, 900-1204 By Paul Stephenson

http://books.google.com/books?id=eaq90_BOvqIC&pg=PA152&dq=bulgarian+flock+theophylact+bulgarie&hl=en&ei=-gc0Tc2vDI2yvgOchImnCw&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=2&ved=0CCoQ6AEwAQ#v=onepage&q&f=false

Church and society in Byzantium under the Comneni, 1081-1261 By Michael Angold

http://books.google.com/books?id=HBNz5R0nSNYC&pg=PA170&dq=bulgarian+flock+theophylact+bulgarie&hl=en&ei=-gc0Tc2vDI2yvgOchImnCw&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=1&ved=0CCUQ6AEwAA#v=onepage&q=bulgarian%20flock%20theophylact%20bulgarie&f=false

The legend of Basil the Bulgar-slayer By Paul Stephenson

http://books.google.com/books?id=Z0PmrXKnczUC&pg=PA83&dq=bulgarian+flock+theophylact+bulgarie&hl=en&ei=-gc0Tc2vDI2yvgOchImnCw&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=4&ved=0CDUQ6AEwAw#v=onepage&q&f=false

Byzantium and the Slavs By Dimitri Obolensky

http://books.google.com/books?id=jv6jcwjW9WUC&pg=PA251&dq=bulgarian+flock+theophylact+bulgarie&hl=en&ei=IAo0TZO7OYbIuAOf6unuCw&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=6&ved=0CEIQ6AEwBQ#v=onepage&q&f=false

http://www.google.com/search?tbs=bks:1&tbo=1&q=bulgarian+flock+theophylact+bulgarie&btnG=Search+Books#sclient=psy&hl=en&tbo=1&tbs=bks:1%2Cbkv%3Ap&q=bulgarian+flock+theophylact+bulgarie&aq=f&aqi=&aql=&oq=bulgarian+flock+theophylact+bulgarie&psj=1&fp=1&cad=b
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Јануари 18, 2011, 06:38:02 am: ГРЪЦКИ ИЗВОРИ ЗА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ // FONTES GRAECI HISTORIAE BULGARICAE ( галерия + .pdf/.djvu файли от NI)
- том 1. Дексий, Евсевий, Евнапий, Филосторгий, Сократ, Созомен, Теодорит Кирски, Приск Тракиец, Малх, Зосим, ... (1954)
- том 2. Юстинианов кодекс, Юстиниан I, Хиерокъл, Йоан Лидийски, Прокопий Кесарийски, Агатий Миринейски, Йоан Малала, Менадър, Евагрий Схоластик, Псевдомаврикий, Теофилакт Симоката, ... (1958)

- том 3. Деяния на Дазий, Йоан Антиохийски, Георги Пизидийски, пасхална хроника, деяния на Димитрий Солунски, Земеделски закон, Теофан Изповедник, Патриарх Никифор, ... (1960)

- том 4. Псевдокалистен, Теодор Студит, Георги Монах, Георги Монах, Петър Сицилийски, съборни актове, Филотей, житие на Йоаникий, житие на Йоаникий, Лъв VI Философ, Лъв Хиросфакт, патриарх Николай Мистик, писма на Роман Лакапин до цар Симеон, Йосиф Генезий, ... (1961)

- том 5. Йоан Камениат, Чудо на Св. Георги, Арета Кесарийски, житие на Мария Нова, Слово за мира с българите, Продължител на Теофан, Лъв Граматик, Псевдо-Симеон, писмо на патриарх Теофилакт до цар Петър, Константин Багренородни, Лъв Дякон, Синаксар на цариградската църква, Записка на готския топарх, Свидас, Фотий Тесалийски, Старините на Цариград, ... (1964)

- том 6. Житие на Атанасий Атонски, документи от атонските манстири, грамоти на Василий II, месецослов на Василий II, Монемвазийска хроника, Брюкселска хроника, Йоан Мавропулос, Михаил Псел, Продължител на Георги Монах, Михаил Аталиат, Георги Кедрин - Йоан Скилица, ... (1965)

- том 7. Кекавмен, типик на Григорий Бакуриани, новела на Алексий I Комнин, епaрхийски списъци от XI-XII в., Никифор Вриений, типици на манастирите: Евергетидски, "Пантократор", "Архангел Михаил" и "Богородица Космосотира", Йоан Зонара, Йоан Кинам, Григорий Антиох, ... (1968)

- том 8. Ана Комнина, Георги Акрополит, Теодор Скутариот (1972)

- том 9.

- том 10. Евтимий от Акмониа, Евтимий Зигавин, патриарх Герман до цариградчаните срещу богомилите, Константин Манасий, Тимарион, Йоан Цеца, Теодор Балсамон, Михаил Глика, Йоан Ставракий, Мануил Фил, Георги Пахимер, Йоан Кантакузин, ... (1980)

http://www.promacedonia.com/
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Јануари 18, 2011, 06:48:48 am: Истинската история
Андроник II и безценната плащеница за Охрид
До средата на XX век междудържавните подаръци са най-често скъпи и надхвърлящи конкретния смисъл

Иван Петрински

(http://storage4.album.bg/ce3/0065-large_a8689_26516806.jpg)

(http://storage4.album.bg/ce3/0065-large_a8689_26516806.jpg)

Плащаницата, подарена от император Андроник II (1282 - 1328) на охридския архиепископ. Надписът на средногръцки гласи: "Пастирю на българите, споменавай при жертвоприношения владетеля Андроник Палеолог", двуслойна коприна, златни и сребърни нишки. Изработена в края на ХIII в.- началото на ХIV в. След многогодишна сложна консервация и реставрация един от най-големите паметници на византийския дворцов текстил може да се види в Националния исторически музей.

Сред най-важните открития на експедицията, водена от руския археолог Никодим Кондаков (1844-1925) в областта Македония през лятото на 1900 г., е безспорно плащеницата, подарена на охридския архиепископ - вероятно Григорий (1313-1328) и вероятно в началото на ХIV в. - за обновяването на храма.

Изработена от двуслойна червена коприна, плащеницата е с обща площ 3.25 кв. метра и е най-голямата в света от паметници на византийския дворцов текстил, запазени до днес. Изработката й в някое от цариградските императорски ателиета е отнела няколко месеца, а употребеното злато и сребро, изтеглени на тънки нишки за везане, са близо 2 кг.

Макар че очевидно е внимателно съхранявана, неизвестно кога долният й ляв ъгъл е засегнат от пожар. Изгорялата част е била заменена с нескопосно пришита църковна тъкан (воздух) с изображение на сцената "Приемане на причастието", която също се датира в ХIV в. При продължителната и много тежка реставрация на паметника от 1991 до 1996 г. (реставратор М. Орманова, НИМ) двете тъкани с огромна историческа и художествена стойност бяха разделени и днес се излагат поотделно. Смята се, че са напълно стабилизирани както по отношение на коприната, така и на сребърните и златните нишки и това състояние може да бъде запазено задълго, ако се спазват определени изисквания за съхранение и представяне.

Не подлежи на съмнение принадлежността на този паметник към богатствата на съборния охридски храм "Св. София" - неговата ризница ще да е съдържала значително количество подаръци както от българските царе, така и от византийските императори. След превръщането на храма в джамия през ХV в. част от неговите съкровища са пренесени в църквата "Св. Богородица Перивлепта", където я открива експедицията на Н. Кондаков.

Както това е обичайно, върху плащеницата е представена сцена с мъртвия Христос след свалянето му от кръста. Христос е представен легнал върху погребалното ложе, покрито с разкошно покривало, облечен само в перизома (вид къса препаска). Зад него са разположени два ангела в ролята на дякони с рипиди в ръце. В ъглите на композицията са представени символни изображения на четиримата апостоли.

Дарителят става известен от извезания на дългата страна на погребалното легло дарителски надпис - император Андроник (II) Палеолог. Без да разполагаме с категорично указание, можем да смятаме това за достатъчно сигурно, имайки предвид засилената дарителска дейност на този император и на близки негови роднини към охридските архиепископи на "цяла България".

Дълго се смяташе, че принадлежността на плащеницата към управлението на император Андроник II е трудна за доказване. Днес знаем, че богатите подаръци, правени от императора и неговите роднини на охридските архиепископи, са държавна политика, подготовка за засилена експанзия на Византия към областта. Политика, чието осъществяване скоро става възможно.

http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?sid=2009050700040001301
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Февруари 04, 2011, 09:24:33 pm: Demographic history of Macedonia

The region of Macedonia is known to have been inhabited since Paleolithic times. Early historical inhabitants of the region were the Ancient Macedonians, Phrygians, Thracians and Illyrians. Thracians in early times occupied mainly the eastern parts of Macedonia (Mygdonia, Crestonia, Bisaltia) but were also present in Eordaia and Pieria. Illyrians once occupied many parts of west Macedonia. The ancient Macedonians established their kingdom in the southern extremities of the region but would later expand into other parts of Macedonia. Paeonia was in ancient region, later kingdom, the exact boundaries of which are obscure. In the time of king Philip II of Macedon, Paeonia covered most of what is now the Former Yugoslav Republic of Macedonia, and was located immediately north of ancient Macedon and south of Dardania. The Paeonians seem to have been Thracian tribes,[1] though they were considered to be of mixed Thraco-Illyrian origin.
[edit] The Ancient Macedonians
Main article: Ancient Macedonians

The name of the region of Macedonia (Greek: Μακεδονία, Makedonia) derives from the tribal name of the ancient Macedonians (Greek: Μακεδώνες, Makedónes). According to the Greek historian Herodotus, the Makednoi (Greek: Mακεδνοί) were a Dorian tribe that stayed behind during the great southward migration of the Dorian Greeks (Histories 1.56.1). The word "Makednos" is cognate with the Doric Greek word "Μάκος" Μakos (Attic form Μήκος - "mékos"), which is Greek for "length". The ancient Macedonians took this name either because they were physically tall, or because they settled in the mountains. The latter definition would translate "Macedonian" as "Highlander".
Expansion of Macedon

Most academics take the view that the ancient Macedonians probably spoke either a language that was a member of the North-Western Greek dialect group (related to Doric and Aeolic), or a language very closely related to Greek which would form a Graeco-Macedonian or Hellenic branch; others such as Eugene Borza reach the conclusion that there is insufficient evidence on which to base a conclusion as to whether the original language of the Macedonians was a form of Greek or not, but that the Macedonians were most likely of proto-Greek stock. The controversy over whether the Macedonians were originally Greek or not is caused mainly by contradictory ancient accounts, but also due to the peculiar features of a few Macedonians words, though most words are consistent with Greek (see Ancient Macedonian language). Some scholars view the Pella katadesmos, written in a form of Doric Greek, as the first discovered Macedonian text. The vast majority of Macedonian names on inscriptions and coinage are Greek and conform to the Doric Greek dialect morphology. In any case, even if the ancient Macedonians were originally not Hellenic or part of a Graeco-Macedonian branch, they were universally considered Hellenes after the reign of Alexander the Great.

Before the reign of Alexander I, father of Perdiccas II, the ancient Macedonians lived mostly on lands adjacent to the Haliakmon, in the far south of the modern region of Macedonia. Alexander is credited with having added to Macedon many of the lands that would become part of the core Macedonian territory: Pieria, Bottiaia, Mygdonia, and Eordaia (Thuc. 2.99). Anthemus, Crestonia, and Bisaltia also seem to have been added during his reign (Thuc. 2.99). Most of these lands were previously inhabited by Thracian tribes, and Thucydides records how the Thracians were pushed to the mountains when the Macedonians acquired their lands.

Generations after Alexander, Philip II of Macedon would add new lands to Macedon, and also reduce neighboring powers such as the Illyrians and Paeonians to semi-autonomous peoples. In Philip's time, Macedonians expanded and settled in many of the new adjoining territories, and Thrace up to the Nestus was colonized by Macedonian settlers. Strabo however testifies that the bulk of the population inhabiting in Upper Macedonia remained of Thraco-Illyrian stock. Philip's son, Alexander the Great, extended Macedonian power over key Greek city-states, and his campaigns, both local and abroad, would make the Macedonian power supreme from Greece, to Persia, Egypt, and the edge of India.

Following this period there ware repeated barbaric invasions of the Balkans by Celts.
[edit] Roman Macedonia
Macedonia province within the Roman Empire, c. 120.

After the defeat of Andriscus in 148 BC, Macedonia officially became a province of the Roman Empire in 146 BC. Hellenization of the non-Greek population was not yet complete in 146 BC, and many of the Thracian and Illyrian tribes had preserved their languages. It is also possible that the ancient Macedonian tongue was still spoken, alongside Koine, the common Greek language of the Hellenistic era. From an early period, the Roman province of Macedonia included Epirus, Thessaly, parts of Thrace and Illyria, thus making the region of Macedonia permanently lose connection to its ancient borders, and now including various inhabitants. According to accounts of Livy, by the 3rd century Macedonians had adopted a purely Greek ethnic identity.

http://en.wikipedia.org/wiki/Demographic_history_of_Macedonia
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Февруари 06, 2011, 08:49:07 pm: Македонистите твъдят, че Звездата на Вергина (Кутлеш) е македонска звезда.

(http://2.bp.blogspot.com/_ofsKG4Jlu5I/SmBAW1j0tII/AAAAAAAAA7M/c876-uOJR_8/s1600/8-ray-kutlesh.png)

The Royal Tomb of Kutlesh (Vergina)

На това основание те смятат, че след като я има върху много македонски средновековни църкви и други исторически паметници на Македония, то тя свидетелствува за връзката на днешните македонци с античните.

(http://3.bp.blogspot.com/_ofsKG4Jlu5I/RwvE3cLwP-I/AAAAAAAAACs/yn8G3BeiH4c/s320/6.gif)

(http://3.bp.blogspot.com/_ofsKG4Jlu5I/RwvFtcLwQAI/AAAAAAAAAC8/Nv2ioSHcmsA/s320/8.gif)

Gates of a churc from 1750's :Town of Prilep

(http://3.bp.blogspot.com/_ofsKG4Jlu5I/RwvGtcLwQDI/AAAAAAAAADU/O2pQU2EtshA/s320/11.gif)

St. Mother of God Perivlepta 1290

(http://3.bp.blogspot.com/_ofsKG4Jlu5I/SaFTZxaQjNI/AAAAAAAAAzY/-cp16ilPzKE/s400/Macedonia-Timeless-Cross.jpg)

St. Demitrija - Bitola built in 1830

(http://4.bp.blogspot.com/_ofsKG4Jlu5I/SwvFKUExOGI/AAAAAAAAA-s/VoZoV3IQEtE/s400/Traditionalethnicmacedonianfolkart.jpg)

Clothing Chest in the Museum located in Ohrid, "House of Robevski". Dated late XVIII early XIX Century.
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Февруари 06, 2011, 09:07:01 pm: Всъщност през античността и средновековието това е бил международен знак, с който са обозначавали звездите.

Нашата слика за вселената

(http://www.dnevnik.com.mk/WBStorage/Articles/15DE144C68363A46A3BD76B2A170FEDE.jpg)

http://www.dnevnik.com.mk/?itemID=DE7F4117744D914F8483E6789AD0F587&arc=1

През античността този знак например широко се използвал от траките, гърците и прабългарите.

Тракийски съкровища

(http://images.ibox.bg/2007/02/10/rogozen/430x355.gif)

(http://www.bgp.bg/images/news/big/563_1.jpg)

(http://trakite.info/wp-content/gallery/rogozen/rogozen1.jpg)

(http://t2.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcTlBFS1JXR6Q-pwCUx1G2wfyxwpQElXnpaOlRjhSQjyVob0vME7sA&t=1)

http://www.google.com/images?um=1&hl=en&biw=1024&bih=516&tbs=isch%3A1&sa=1&q=tracian+tresures&btnG=Search&aq=f&aqi=&aql=&oq=

THRACIAN TREASURES

http://www.motoroads.com/why_bul_treasures.html

Thracian treasure

The Thracians were skillful craftsmen. They made beautifully ornate golden and silver objects such as various kinds of vessels, rhytons, facial masks, pectorals, jewelry, weapons, etc. They used to bury rich hoards of precious objects both to hide them in times of enemy invasions and unrest as well as for ritual purposes. To date, more than 80 Thracian treasures have been excavated or, more often than not, accidentally found in Bulgaria.

http://en.wikipedia.org/wiki/Thracian_treasure

Ancient Treasures, Ancient Thracians

http://ancient-treasure.info/category/th...-treasures

Ancient Treasures from Thracian Tombs

http://www.athenapub.com/thrace1.htm

http://www.google.com/search?q=thracian+treasures&um=1&hl=en&biw=1024&bih=516&source=lnms&ei=pg44TeaKBY6avgP3oPCWCg&sa=X&oi=mode_link&ct=mode&cd=1&ved=0CCcQ_AUoAA

The most known Pan–Hellenic Symbols of the Macedonian Kingdom

Australian Macedonian Advisory Council

(http://2.bp.blogspot.com/_Il3C_PAhgz0/SW8O-aVDkCI/AAAAAAAAAnw/t1aEEBjR76M/s400/Greek+Sun-Star+Collection.jpg)

(http://2.bp.blogspot.com/_Il3C_PAhgz0/SW8Q31H12oI/AAAAAAAAAoA/MEnyVqDGKcY/s400/Vergina+Sun_achillesajaxdice_6th+BC.jpg)

Even Achilles has the rayed star on his armory - as well as many of the ancient Greek gods and goddesses.

(http://2.bp.blogspot.com/_Il3C_PAhgz0/SW8Rd-IFlvI/AAAAAAAAAoI/TUkf1Jcyi2c/s320/akritasacropoliska2.jpg)

The symbol is the continuation of the oldest ancient Greek symbol of the Sun, which also predominated on the Acropolis of Athens.

http://www.americanchronicle.com/articles/view/88044

Розета от Плиска

Розетата от Плиска е древен български бронзов артефакт, намерен в старата столица Плиска през 1961 г. Розетата е датирана, че произлиза от периода 7-9 век и диаметърът ѝ е 38 mm. Розетата представлява седемлъчева звезда направена като медальон с изсечени на всеки лъч по два старобългарски рунически знака. На гърба на медальона е изсечен старбългарският знак IYI символ на рода Дуло.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%B7%D0%B5%D1%82%D0%B0_%D0%BE%D1%82_%D0%9F%D0%BB%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0

(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/73/Rosette_from_Pliska.svg/200px-Rosette_from_Pliska.svg.png)

(http://www.bolgari.net/files/historical_thumb_big/_401f33674ad6be7aafb39f23f62ba129_1229083120.jpg)

http://www.google.bg/search?q=%D1%80%D0%BE%D0%B7%D0%B5%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0+%D0%BE%D1%82+%D0%BF%D0%BB%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0&hl=bg&rlz=1T4GGLL_enBG382BG391&prmd=imvnsfd&source=lnms&tbm=isch&ei=74SDTp_AFaremAWCyMFF&sa=X&oi=mode_link&ct=mode&cd=2&ved=0CBAQ_AUoAQ&biw=1024&bih=537

http://www.google.bg/search?q=%D1%80%D0%BE%D0%B7%D0%B5%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0+%D0%BE%D1%82+%D0%BF%D0%BB%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0&hl=bg&rlz=1T4GGLL_enBG382BG391&tbm=vid&prmd=imvnsfd&source=lnms&ei=L4aDTvKnIazPmAWn_swe&sa=X&oi=mode_link&ct=mode&cd=3&ved=0CDAQ_AUoAg&biw=1024&bih=537
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Февруари 06, 2011, 09:18:50 pm: През средновековието този знак започва да символизира Витлеемската звезда.

12 Days of Christmas: Ancient coin shows Star of Bethlehem

(https://www.coinworld.com/content/dam/cw/news/2014/December/122914/12DaysofChristmas/Silanus-Star-of-Bethlehem-FovumAncientCoins.jpg)

https://www.coinworld.com/news/world-coins/2014/12/12-days-of-christmas--ancient-coin-shows-star-of-bethlehem.all.html

Revealing the Star of Bethlehem

(https://static.wixstatic.com/media/03f4fb_0a18a25fb19e418492a0b3d6c17574ac~mv2.gif)

http://www.michaelmolnar.com/

The "Star of Bethlehem Coin"

(https://images.vcoins.com/product_image/18/2/6/2iJYC6ozbHw8Gq7pdQx54a4XL98s3y.jpg)

https://www.vcoins.com/en/stores/athena_numismatics/18/product/the_star_of_bethlehem_coin_syria_seleucis_and_pieria_antioch_augustus_27_bcad_14__dated_actian_era_44_ad_134/783537/Default.aspx

Star of Bethlehem Coin

(http://biblicalcoins.weebly.com/uploads/2/5/9/1/2591073/8293655_orig.jpg)

http://biblicalcoins.weebly.com/infancy-narrative.html

https://www.google.bg/search?biw=1024&bih=618&tbm=isch&sa=1&ei=D3F1WrfNIofDwQKfh4OYBw&q=Star+of+Bethlehem+ancient+image&oq=Star+of+Bethlehem+ancient+image&gs_l=psy-ab.3...49516.67398.0.68793.14.14.0.0.0.0.162.1421.9j5.14.0....0...1c.1.64.psy-ab..0.3.457...0j0i67k1j0i30k1j0i8i30k1j0i24k1.0.XlHZZ_gnP8U#imgrc=F3Ca0KhcrrKKTM:

Витлеемската звезда я има във Ватикана.

THE VATICAN SECRET - THE FOUR OBELISKS

(http://www.thehiddenrecords.com/images/porta%20del%20popolo.jpg)

http://www.thehiddenrecords.com/vatican_secret.htm

(http://www.freemages.co.uk/album/italie/vatican_mosaique.jpg)

(http://www.thetruthsoflife.com/spiritual-wallpapers/architecture/vatican_dome-1024x768.jpg)

(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/f/f8/%E2%82%AC2_commemorative_coin_Vatican_City_2005.png)

(http://amazingtourismtraveling.com/wp-content/uploads/2010/12/vatican-christmas-tree.jpg)

(http://www.bearmountainbooks.com/images/misc/2009/10/vatican_maps.jpg)

http://www.google.com/images?q=vatican&hl=en&rlz=1W1GGLL_en&source=lnms&tbs=isch:1&ei=0Bo4TcDCJ86DcNHIsaoK&sa=X&oi=mode_link&ct=mode&cd=2&ved=0CBkQ_AUoAQ&biw=1003&bih=508
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Февруари 06, 2011, 09:30:56 pm: Витлеемската звезда е изобразена и в множество паметници на православната църква.

(http://www.westsrbdio.org/info/images/church_s_petka.jpg)

(http://toto.lib.unca.edu/web_exhibits/greek_russian_orthodox_asheville/greek_orthodox_holy_trinity_church/jpg_%20greek_orthodox/panagiotis001.jpg)

(http://www.pc-freak.net/images/orthodox_church_nijmegen_relics.jpg)

http://www.google.com/images?hl=en&rlz=1W1GGLL_en&biw=1003&bih=508&tbs=isch:1&&sa=X&ei=gyM4TYWvBMidcaTOhJAK&ved=0CDMQvwUoAQ&q=orthodox+church&spell=1

Изображения на Витлеемската звезда върху православни икони

(http://bp3.blogger.com/_a6raVa-peSs/R6zlrATJa_I/AAAAAAAAAPs/RdxuWn0lDlk/S1600-R/Theotokos+of+Vladimir.jpg)

(http://www.panagiaprousiotissa.org/graphics/panagia_icon.jpg)

(http://www.iconsexplained.com/iec/lib3/03455_virgin_of_kazan_elena_voznesenskaya_524x667.jpg)

http://www.google.com/images?q=orthodox+icons&hl=en&rlz=1W1GGLL_en&prmd=ivns&source=lnms&tbs=isch:1&ei=Vy04TcPtMYmgvgPyrMSoCg&sa=X&oi=mode_link&ct=mode&cd=2&sqi=2&ved=0CCMQ_AUoAQ&biw=1003&bih=491
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Февруари 06, 2011, 09:43:23 pm: Витлеемската звезда е изобразена също така и в българските църкви и икони, но я има резбована и по таваните на старите къщи.

Дърворезба

(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/0b/Fretwork_4.JPG/250px-Fretwork_4.JPG)

http://bg.wikipedia.org/wiki/Дърворезба

АРХИТЕКТУРА
Жеравненска възрожденска къща

(http://www.bgjourney.com/Architecture/vk/Jeravna/www/275.jpg)

http://www.bgjourney.com/Architecture/vk/Jeravna/jeravna.html

Даскалова къща
(Музей на резбарското изкуство)

(http://www.museumsbg.com/search/m-img/DaskalovHouseM4.jpg)

http://www.museumsbg.com/search/DaskalovHouseM-b.html

(http://www.ecotourkumani.eu/files/Woodcarv%20(23).jpg)

http://www.google.com/images?hl=en&source=imghp&biw=1020&bih=363&q=%D0%94%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%B1%D0%B0&btnG=Search+Images&gbv=2&aq=f&aqi=g1&aql=&oq=
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Февруари 06, 2011, 09:52:38 pm: Български икони

(http://www.pc-freak.net/www.pravoslavieto.com/iconopis_bulgarian/1/Gospodski/RH/rh_18v_3.jpg)

(http://www.siana-art.com/images/icons.png)

(http://t0.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcTPJGukska7OuXyYB9XcL42JKBbJ58Tf-yKqISDg101Zp0KjngbxQ&t=1)

http://www.google.com/images?hl=en&biw=1020&bih=363&gbv=2&tbs=isch%3A1&sa=1&q=%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8+%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%B8&btnG=Search&aq=f&aqi=&aql=&oq=
Наслов: Одг: Европа и САД за историята на Македония
Поставена од: veritas на Февруари 08, 2011, 10:51:06 am: Bulgarian Macedonian-Adrianople Revolutionary Committees (BMARC)

http://en.wikipedia.org/wiki/Internal_Macedonian_Revolutionary_Organization

http://www.google.com/#q=Bulgarian+Macedonian-Adrianople+Revolutionary+Committees+(BMARC)&hl=en&rlz=1W1GGLL_en&prmd=ivns&source=lnms&tbs=bks:1&ei=rxFRTbbWComuvgPaoIXUCQ&sa=X&oi=mode_link&ct=mode&cd=6&sqi=2&ved=0CAsQ_AUoBQ&prmdo=1&fp=9dc8f9fdb7e2e79f

http://www.google.com/#hl=en&sugexp=ldymls&xhr=t&q=Bulgarian+Macedonian-Adrianople+Revolutionary+Committees+(BMARC)&cp=64&pf=p&sclient=psy&site=&source=hp&rlz=1R2GGLL_enBG382&aq=f&aqi=&aql=&oq=Bulgarian+Macedonian-Adrianople+Revolutionary+Committees+(BMARC)&pbx=1&fp=500de2a2950c5874
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Март 23, 2011, 06:41:40 am: За Сърбите Самуил е български цар.

http://www.youtube.com/watch?v=2Ba4VK_dwlA&feature=player_embedded#
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Март 24, 2011, 02:28:07 pm: Ancient Macedonians Spoke Greek Dialect

I do not feel competent to discuss either the political issues raised by "History Doesn't Aid Greek Land Claim" (letter, Jan. 5) or the position of the Slavic dialects spoken in southern Yugoslavia. However, the views on the tongue of the ancient Macedonians is outdated.

Our knowledge of ancient Macedonian does not depend any longer on "scanty glossary items compiled by the fifth-century Greek grammarian Hesychius." The epigraphic discoveries of the last decades have shown a great number of names, words and even entire phrases from the Classical and Hellenistic periods.

The new documents establish that the ancestral tongue of the Macedonians was a Greek dialect akin to the dialects spoken in neighboring Thessaly and Epirus. This has been acknowledged by all recent major works on ancient Macedonia written by specialists from different nations, such as N. G. L. Hammond, J. R. Ellis, M. Errington and Fanoula Papazoglou. M. B. HATZOPOULOS Director of Research, National Hellenic Research Foundation Athens, Feb. 4, 1991

http://query.nytimes.com/gst/fullpage.html?res=9D0CE2DC173BF930A15751C0A967958260&scp=6&sq=%22ancient%20Macedonia%22&st=cse

Macedonia Is More Than a Name to Greece; Skopje to Explain

The writers say that stores in Florina and Thessaloniki accommodate their customers by speaking Slavic and this is proof the owners are not Greek. Yugoslavs have in recent years been vacationing in the northern part of Greece in droves. If the shopkeepers in Florina and Thessaloniki try to communicate with their customers in Slavic (Bulgarian), that is good business practice.

Ms. Proeva and Ms. Krstevski claim that the Slavs have been Macedonians for 1,400 years but they fail to define what they mean. When one examines the history of Skopje, the capital of the republic, for example, the argument that it is Macedonian is invalidated.

Skopje was never part of ancient Macedonia but was an Illyrian tribal center in the third century B.C. The Slavs made many incursions but did not capture Skopje until A.D. 1189. Stephan Dushan was crowned emperor there by the Serbs in 1346. Skopje was incorporated by Serbia in 1913 and was made part of Yugoslavia in 1918. In 1945 Tito conveniently designated Skopje as the capital of the new "Macedonian" republic.

Greece is not denying the republic of Skopje its right to independence and existence. The question is not why Greece objects to its neighbor's appropriating the name Macedonia, but why the neighboring state is so insistent and intent on adopting such a name. ELENE COSTOPOULOS New York, May 4, 1992 The writer is a member of the publications committee, Hellenic-American Educators Association-United Federation of Teachers.

http://query.nytimes.com/gst/fullpage.html?res=9E0CE2D61639F933A05756C0A964958260&scp=4&sq=%22ancient%20Macedonia%22&st=cse

The World; The Land That Can't Be Named
By RAYMOND BONNER
Published: May 14, 1995

Of all the destabilizing factors, the quarrel over the name should be easy to resolve.

Even though there was a Macedonian kingdom 2,500 years ago, Slavs and Bulgars moved into the region in the 5th and 7th centuries, and a Macedonian nationalism did not arise until the end of the last century. A discrete Macedonian state did not exist until the 1940's, when Tito created an autonomous Republic of Macedonia as part of Communist Yugoslavia, which still left a Macedonian province in northern Greece and a sliver of Macedonia in Bulgaria.

http://query.nytimes.com/gst/fullpage.html?res=990CE0DA1039F937A25756C0A963958260&scp=8&sq=%22ancient%20Macedonia%22&st=cse
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Март 25, 2011, 12:12:56 pm: Нова Македониja број 22240 | петок 25.3.2011

Светот не ја видел „нашата“ античка Македонија

Паско Кузман

На изложбите за Александар во „Лувр“ и во Оксфорд, Македонија ќе реагира доколку има политичка провокација.

- Ќе правиме изложби со предмети од антиката само ако сметаме дека има некаква научна потреба, а не за да им докажуваме нешто на Грците. Имаме богат археолошки материјал од античкиот период. Нема многу предмети со претстави на Александар Македонски. Но во онаа, другата Македонија, што остана ваму и таму, беа центрите и таму има богат антички материјал. Сепак не треба да го ставаме археолошкото богатство во функција на некаква политизација. Инаку, античките остатоци во целиот свет се најбројни. И кај нас е така - вели Кузман.

http://www.novamakedonija.com.mk/NewsDetal.asp?vest=32511839401&id=9&prilog=0&setIzdanie=22240
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Март 25, 2011, 12:14:08 pm: Разбира се, че няма много предмети от античните македонци, защото такива никога не са живели в днешна Македония.
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Март 28, 2011, 07:51:14 pm: Pajonija

Pajonija ili Peonija (grčki: Παιονία), odnosno Pajonci (starogrčki Παίονες) je u antici bio naziv za zemlju i narod koji je živio u Trakiji. U klasičnom periodu Pajonija je uključivala cijelu dolinu Aksiosa (Vardara) i okolna područja, što uključuje današnju grčku regiju Makedoniju, najveći dio Republike Makedonije, i manji dio zapadne Bugarske.[1] Bila je smještena sjeverno od drevne Makedonije (što otprilike odgovara današnjoj grčkoj oblasti) i južno od Dardanije (što odgovara suvremenom Kosovu). Na istoku su živjeli Tračani a na zapadu Iliri.

http://sh.wikipedia.org/wiki/Pajonija

Paeonia, the land of the Paeonians, originally including the whole Axius (Vardar) River valley and the surrounding areas, in what is now northern Greece, Macedonia, and western Bulgaria. The Paeonians, who were probably of mixed Thraco-Illyrian origin, were weakened by the Persian invasion (490 bc), and those tribes living along the Strymon River (in western Bulgaria) fell under Thracian control. The growth of Macedonia forced the remaining Paeonians northward, and in 358 bc they were defeated by Philip II of Macedonia. The native dynasty, however, continued to be highly respected: about 289 bc, King Audoleon received Athenian citizenship, and his daughter married Pyrrhus, king of Epirus. Under the Romans, Paeonia was included in the second and third districts of the province of Macedonia. By ad 400, however, the Paeonians had lost their identity, and Paeonia was merely a geographic term.

http://www.britannica.com/EBchecked/topic/438110/Paeonia
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Март 28, 2011, 08:01:21 pm: Пајонци

Пајонците биле племенска организација која го населувала најголемиот дел од Република Македонија, како и делови од териториите на денешните држави Бугарија и Грција. Информации за Пајонците има во делата на Хомер, Херодот и Тукидид кои ги споменуваат пајонските племиња Сиропајони и Пајопли, Добери, Лајаи и Дерони. Тие веројатно биле тракиски народ.[1]

http://mk.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%98%D0%BE%D0%BD%D1%86%D0%B8

Пајонски јазик

Пајонскиот јазик е малку истражениот јазик на античките Пајонци, чие кралство некогаш се простирало северно од Македон и во Дарданија и, во најраните времиња, во југозападна Тракија.

Класичните извори обично ги сметаат пајонците за посебен народ, различен од тракијците и илирите, со свој етнос и јазик. Атенеј го поврзува пајонскиот со мисискиот јазик, кој и самиот е малку истражен. Доколку ова е точно, тоа би значело дека пајонскиот бил анадолски јазик.

Од друга страна, пајонците од некоисе сметале за потомци на фригијците, што би значело дека пајонскиот ѝ припаѓа на истата група јазици како и фригискиот.

Современите лингвисти се нерешени за класификацијата на пајонскиот јазик, заради екстремната оскудност на материјали за него. Од една страна Вилхелм Томашек и Паул Кретшмер тврдат дека тој им припаѓал на илирските јазици, а од друга страна Димитер Дечев, тврди дека јазикот бил сроден на тракискиот.

Меѓутоа, по сè изгледа дека пајонскиот бил различен и од двата. Тој ја поседува карактеристиката a/o и не изгледа дека е кентумски јазик.

http://mk.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%98%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%98%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BA

Пајонија

Пајонија е античка држава и област која се наоѓала на местото на денешна источна Македонија, односно се протегала источно од Велес, преку целата долина на реката Брегалница преку Овчеполието и Штип до Кочани и западните и северните падини на Плачковица и Осоговските планини и потоа продолжувала се до долината на реката Струма. Најбројно население биле античкиот народ - Пајонци.

По наездата на Келтите во почетокот на 3 век на пајонскиот престол дошол Леон (278-250 год. пр. н.е.), веројатно вториот син на Авдолеон, кој пак бил наследен од синот Дропион ( 250 - 223 год. пр. н.е. ). Дропион е последниот пајонски крал, а воедно и основачот на пајонскиот којнон (сојуз). По неговата смрт просторот на Пајонија го превзела Античка Македонија, под водство на кралот Филип V (221–179 п.н.е), а северниот дел и припаднал на Дарданија. Под водство на синот на Филип V, Персеј (179–168 п.н.е.) Македонија се соочила со експанзионизмот на римската република. Ова резултирало со пораз на Македонија и распадот и на Македонското кралство, кое во 148 п.н.е. подпаднало под директна римска власт.

http://mk.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%98%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%98%D0%B0
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Април 15, 2011, 01:21:14 pm: Belgrade

At the same time (around 878), the first record of the name Beligrad appeared, during the rule of the First Bulgarian Empire.

Alba Bulgarica Latin name during the period of Bulgarian rule over the city[78]

http://en.wikipedia.org/wiki/Belgrade
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Мај 13, 2011, 12:35:55 pm: Българската икономика от 1945 до днес.

http://bkks.org/forum/index.php/topic,3213.0.html
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Мај 18, 2011, 02:41:09 pm: Поредният македонистки фалшификат.

Ламбата со Александар Македонски првпат пред јавноста

Изложбата „Антиката од југоисточна Македонија“, отворена во Струмица, е особено значајна бидејќи кај нас се ретки постановките што го обединуваат античкиот период

(http://www.novamakedonija.com.mk/Uploads/News/lamba.jpg)

Ламбата со претстава на Александар Македонски е еден од ретките артефакти со неговата претстава. И директорот на Управата за заштита на културното наследство, Паско Кузман, и археологот Драги Митревски го потврдуваат тоа.

„Немаме многу наоди со претстави на Александар Македонски. Неговиот лик го имаме, главно, на монети и на две проблематични скулптури за кои се претпоставува дека го претставуваат Александар“, изјави Митревски за „Нова Македонија“ по повод двете грчки изложби за Александар, во „Лувр“, најавена за октомври и онаа што беше отворена во април во Оксфорд. Сепак, тврди тој, имаме многу други остатоци од античкиот период. Иако овој период порано не бил доволно истражен, во последниве неколку години се направени богати збирки.

Музејот на Македонија за септември годинава подготвува голема археолошка изложба „Од Пела до Аквилеја“. Изложбата ќе биде соработка на Македонија и на Словенија. Убави збирки со скулптури, накит и монети од античкиот период, освен Музејот на Македонија, имаат и битолскиот и охридскиот музеј, а сепак постановките од антиката се ретки.

http://www.novamakedonija.com.mk/NewsDetal.asp?vest=51711828389&id=16&setIzdanie=22282

Athena

In Greek mythology Athena or Athene ( /əˈθiːnə/ or /əˈθiːniː/; Attic: Ἀθηνᾶ, Athēnā or Ἀθηναία, Athēnaia; Epic: Ἀθηναίη, Athēnaiē; Ionic: Ἀθήνη, Athēnē; Doric: Ἀθάνα, Athana), also referred to as Pallas Athena/Athene ( /ˈpæləs/; Παλλὰς Ἀθηνᾶ; Παλλὰς Ἀθήνη), is the goddess of wisdom, civilization, warfare, strength, strategy, female arts, crafts, justice and skill. Minerva, Athena's Roman incarnation, embodies similar attributes.[4] Athena is also a shrewd companion of heroes and the goddess of heroic endeavour. She is the virgin patron of Athens. The Athenians built the Parthenon on the Acropolis of her namesake city, Athens, in her honour (Athena Parthenos).[4]

Athena's veneration as the patron of Athens seems to have existed from the earliest times, and was so persistent that archaic myths about her were recast to adapt to cultural changes. In her role as a protector of the city (polis), many people throughout the Greek world worshiped Athena as Athena Polias (Ἀθηνᾶ Πολιάς "Athena of the city"). Athens and Athena bear etymologically connected names.[5]

http://en.wikipedia.org/wiki/Athena

(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/b9/Athena_type_Velletri.jpg/449px-Athena_type_Velletri.jpg)

(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/f3/Athena_ciste.jpg/499px-Athena_ciste.jpg)
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Мај 18, 2011, 02:48:07 pm: (http://i2.squidoocdn.com/resize/squidoo_images/-1/lens8297991_1288229999goddess-athena-quiz.jpg)

http://www.squidoo.com/greek-mythology-quiz-athena?utm_source=google&utm_medium=imgres&utm_campaign=framebuster

(http://theoldgiftshop.com/images/replica/G005S2.jpg)

http://theoldgiftshop.com/blog/2009/04/02/ancient-greek-goddess-athena-wall-relief/

(http://www.usask.ca/antiquities/images/collection/classicalgreek/mourningathena.jpg)

http://www.usask.ca/antiquities/collection/classicalgreek/mourningathena.html

http://www.youtube.com/watch?v=xs6O4Ay3cuo&feature=player_embedded

http://www.google.com/search?hl=en&rlz=1W1GGLL_en&biw=1003&bih=564&tbm=isch&sa=1&q=athena+greek+goddes&btnG=Search&aq=f&aqi=&aql=&oq=
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Мај 18, 2011, 02:53:52 pm: Ето как са изобразявали Александър и гърцката богинята Атина. Атина има цици, нали.

Coin with the head of Alexander

(http://www.britishmuseum.org/images/ps171742_m.jpg)

Athena

The Greek goddess Athena
Shown here on the reverse of this coin, Athena (or Athene) was a virgin goddess of arts, crafts and war, and patroness of the city of Athens.

(http://www.britishmuseum.org/images/athena_144.jpg)

http://www.britishmuseum.org/explore/highlights/highlight_objects/cm/s/coin_with_head_of_alexander.aspx

(http://www.travel-images.com/pht/england426.jpg)

http://www.travel-images.com/photo-england426.html
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Мај 18, 2011, 03:43:38 pm: Е, най-после се появи нещо, което се доближава до историческата истина!

Скопје никогаш не било дел од античка Македонија
Историчарката и археолог Елеонора Петрова-Митевска, заедно со истражувачот на полето на класичната филологија Наталија Поповска, е авторка на книгата „Античка Македонија - критички приод кон интерпретацијата на историјата и историографијата“

Катерина Богоева

Историчарката и археолог Елеонора Петрова-Митевска и истражувачот на полето на класичната филологија Наталија Поповска се авторките на книгата „Античка Македонија - критички приод кон интерпретацијата на историјата и историографијата“, која во издание на „Темплум“ се појави во овој мошне важен историски период на земјава. Во време кога споменувањето на зборот античка Македонија поради неколкугодишниот фокус на дневната политика се' уште ги прави мошне внимателни и граѓаните и историчарите.

За тоа што им нуди книгата и на едните и на другите, но и какво значење треба да и' даде македонската наука на овој дел од историјата, а какво значење, пак, и доби античката историја, а владејачката гарнитура го искористи во реализирање на своите цели, Елеонора Петрова-Митевска, во почетокот на разговорот воден со неа, откри дека книгата е напишана уште минатата година.

„Можеби токму поради горливата тема, таа излезе од печат дури во април оваа година. Се разбира, во овој труд ги изнесовме причините зошто е напишана книгата, но во оваа прилика само би додала дека книгата е напишана и за историчарите и за широката публика со цел да укажеме дека историјата мора да остане строго во рамките на науката и дека не смее да се измеша или да се прелее во дневната политика. Историчарите мора да му служат на општеството, а не на политичарите, а историјата мора да биде непристрасна и критична. Само така историчарите ќе го зачуваат личниот и научниот интегритет, а историската наука ќе го задржи местото што го имала во рамките на балканската и европската наука.

Како и да е, античката историја, која е сега во фокусот на интересирање на политичарите, историчарите и на пошироката јавност, мора да го заземе местото што и' припаѓа. Античката историја не може да биде центарот на проучувањата, туку вовед во проучувањата на историјата на Македонија. Не можеме да прифатиме дека или античките Македонци или Словените се единствена компонента во нашето формирање. Современите народи се создадени од повеќе компоненти, да не зборуваме за фактот дека сме народ и земја која од антиката до современи дни била трансферзала на поврзување на северот и југот и која ја поминале многу народи и војски.

Ако ги прифатиме повеќето компоненти во нашето формирање, ќе можеме работите да ги поставиме научно и на свое место. Насочувањето исклучиво кон античкото потекло ги дефокусира луѓето од нивните познати идентитетски вредности досега. Тие започнуваат да се сомневаат во својот досегашен идентитет и да го бараат во далечната и помалку позната историја. Сметам дека идентитетските прашања денес се непотребно наметнати. Она на што треба да се фокусираме треба да биде културниот идентитет (јазикот, културното наследство, обичаите, носијата, музиката, кујната), бидејќи тој не' разликува од другите. Уште од праисторијата, племенските организации на овие простори, без медиуми и современи средства за комуникации, успевале да констатираат разлики меѓу себе. Разлики во начинот на погребувањето, во култовите, во симболизмот, во јазикот, во обичаите. Тоа го одредувало нивниот културен идентитет.

Друга важна компонента на идентитетот е чувството за припадност, односно фактот дека ние сме тоа што се чувствуваме. Затоа сметам дека нам не ни се потребни прашањата кои сме, што сме, од каде доаѓаме, бидејќи сме народ со јасен идентитет“.

Во книгата авторките се осврнуваат и на научните проекти реализирани и публикувани во последните години: „Историјата на македонскиот народ“, „По трагите на писмото и јазикот на античките Македонци“ и „Македонска енциклопедија“, како и на обраќањето на проф. Стивен Милер кон претседателот на САД, Барак Обама, и на промотивната дебата на преводот на „Црна Атена: африканските корени на класичната цивилизација“ - том 1. Фабрикација на античка Грција 1785- 1985“ од проф. Мартин Бернал.

Запрашана дали нивното објавување, но и интерпретацијата и' нанесува штета на веќе потврдената македонска наука во меѓународни рамки, Петрова рече: „Некои работи во посочените трудови не можат да се постават онака како што го сториле тоа авторите. Затоа се обидуваме да се држиме цврсто до античките извори и нивното проучување и интерпретација. Оние што сакаат да балансираат во дадениот момент ќе речат дека е добро да се имаат спротивставени мислења. Меѓутоа, тука не станува збор за спротивставени мислења. Станува збор за пренебрегнување извори, факти и историја што може да има опасни реперкусии. Затоа ја напишавме книгата. Да го зачуваме образот на еснафот и сопствениот научен интегритет. Да не не' прозиваат потоа дека сме се уплашиле и сме премолчиле. Бидејќи некои работи мораат да бидат кажани со вистински зборови. Не можеме да дозволиме генерации и генерации да учат од учебници кои, всушност, не ја одразуваат реалноста. Не можете да се задоволите со наука што е употреблива само во границите на нашата држава. Историјата, ако сакаме да биде етаблирана, мора да биде прифатена и во пошироки рамки.

Накратко, во одговорот на Стивен Милер даваме комплетно објаснување на разликите помеѓу античките Македонци и Хелените и со тоа ја доведуваме во прашање целата акција на повеќе од триста професори што се обиделе да го докажат грчкиот карактер на античките Македонци. Во коментарот за расчистувањето на каменот од Розета, покрај историските недоследности, укажуваме на одличните коментари и критика што беа објавени од македонската научна мисла. За Енциклопедијата, мислам дека со коментарите ќе помогнеме во изработката на новата верзија.

Што се однесува до деловите од трудот за историјата на македонскиот народ, укажавме на одредени недоследности во интерпретацијата на историјата на античка Македонија и значењето на изворите кога станува збор на периодот на доаѓањето на Словените. На крај, сметаме дека античкиот модел на проф. Бернал во создавањето на античка Грција нема допирни точки со античка Македонија.

Не знам дали проектот за античко македонскиот центризам ќе трае или скоро ќе престане. Единствено знам дека кога-тогаш работите ќе се вратат на свое место и дека ќе мораме да вложиме многу напор за да исправиме некои неадекватни решенија. Можеби сега е рано да зборуваме за тоа, но верувам дека иднината ќе ни даде за право“.

Од позиција на поранешен амбасадор на Република Македонија во Советот на Европа во Стразбур, таа имаше можност и да ги види и доживее реакциите на тамошните политичари на случувањата во земјава во време кога започна интензивниот третман на античката историја во политички цели, кога се појавија и термините „антиквизација“ и „букефализација“.

„Точно е дека напливот на антиквизација во земјата во првата фаза го следев оддалеку. Меѓутоа, коментарите на европратениците или амбасадорите ги следев од прва рака. Имаше неофицијални коментари што укажуваа дека онака како што Република Македонија се справуваше со грчкиот национализам до 2006 година, отсликувала ситуација на комуникација помеѓу возрасен човек и разгалено дете. Како од таа супериорна положба успеавме да бидеме вовлечени во игрите на соседите, не ми е јасно. Но, со новонастанатата ситуација, дефинитивно, губиме само ние.

Инаку, што се однесува до терминологијата, таа веќе беше многу присутна во јавноста кога се вратив во Македонија. Инаку, сакале ние или не, антиквизацијата како термин е влезена и во извештаите на ЕУ како процес што не' враќа во минатото или каде што наместо европска иднина, бараме антички корени“.

Осврнувајќи се на економскиот или финансискиот момент од антиквизацијата, Петрова најнапред потенцираше дека „Македонија има потреба од средства од ЕУ во градење на инфраструктурата“.

„Ни се случи да ги изгубиме европските пари само поради именувањето на автопатот. Дали од тоа именување добивме нешто? Знам дека многу изгубивме, а именувањето не ни помогна да станеме поголеми Македонци отколку што бевме. Второ, за што особено жалам, е тоа што со спомениците, стадионите и патиштата и' помогнавме на Грција да изгледа дека е кооперативна, а ние тесногради. Не знам како ова се вклопува во космополитизмот на Александар, кој во практика ја создал првата екуменска држава, првата мултикултурна, мултиетничка и мултиконфесионална творба во светски рамки“.

Зборувајќи за Александар Македонски, таа се осврна и на оправданоста од актуелното подигање споменици со ликови од античкиот период низ земјава. „Навистина, не знам зошто во Битола се' уште се двоумат да му подигнат споменик на Филип. Филип ги освоил Линкестида, Пелагонија и Дериоп и ги приклучил кон македонското кралство. Исто така, го изградил градот Хераклеја Линкестис. Сето тоа дава за право таму да биде подигнат споменик на Филип. Од друга страна, територијата на античка Македонија од Архелај, па се' до времето на Антигонидите во третиот век од старата ера, одела на просторот до Демир Капија. Просторот северно им припаѓал на Пајонците и тие како македонски вазали од времето на Филип ја чувале северната граница од Дарданците. Од времето на Антигонидите, границата се поместила на север поради новоутврдениот град Билазора, па, најверојатно, одела на просторот на Таорската Клисура. Значи, Скопје никогаш не било дел од античка Македонија, па, според тоа, и присуството на спомениците нема издржана историска основа“.

Говорејќи за правецот во кој смета дека треба денеска да се движи македонската историска наука за да коинцидира со светските трендови и да ги избегне замките за „неопходна“ потрага по етничка припадност, Елеонора Петрова-Митевска, во чија богата професионална биографија, освен научнички, се вбројани и професорски ангажмани во земјава и во светот, почувствува потреба да даде и мал вовед за националромантизмот на балканските народи, потсетувајќи дека тој најдоцна ја зафатил Македонија во периодот кон крајот на 19 век.

„Во тој период, националромантизмот имал позитивна улога, која помогнала во афирмирање на нивниот идентитет. Сличен, речиси идентичен процес ги зафатил балканските народи и кон крајот на 20 век. По распадот на поранешната федерација, речиси сите народи го преболуваа својот националромантизам, барајќи ги своите корени во стари популации што не беа поврзани со Словените. И овој пат, задоцнетиот националромантизам ја зафати Македонија една деценија подоцна, во 21 век.

Но, ако националромантизмот во 19 век имал цел зацврстување на идентитетот, националромантизмот кон крајот на 20 век од сите балкански народи беше брзо заборавен и напуштен како процес погубен за евроинтеграциите и тенденциите на новото време. Останува Македонија да го преболува овој процес побрзо“.

Таа укажа и дека „светските трендови не' учат оти во современата наука се' помалку се зборува за етногенеза и за пресметување проценти во одредувањето на потеклото“. „Современите народи се создадени од повеќе компоненти, а културниот идентитет, јазикот и чувството за припадност треба да ја имаат доминантната улога. Затоа македонската историска наука треба да се насочи кон вклучување поголем број науки, а не кон исклучување или насочување во еден правец во процесот на проучување на античката историја. Интердисциплинарниот пристап, покрај археологијата, епиграфиката, ономастиката и нумизматиката, како прифатени во проучувањата на античката историја, вклучува и истражувања од етнографијата и социологијата, за да се разберат и решат загатките на историјата на античка Македонија. А тоа, всушност, се и светски трендови“.

http://www.utrinski.com.mk/?ItemID=8B2FF26C926A9C42882733FDA045A1AA
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Мај 28, 2011, 06:47:47 am: Вероятно това е епохална книга за Македония, която най-накрая казва истината за македонската история.

„Античка Македонија - критички приод кон интерпретацијата на историјата и историографијата“ Од Елеонора Петрова-Митевска и Наталија Поповска, „Темплум“, 147 страници

(http://www.utrinski.com.mk/WBStorage/Articles/D0ED5A4F4DD87148B2CD06D0308C911B.jpg)

Авторките посочуваат дека во создавањето на книгата биле водени од желбата со оваа критичка анализа, Република Македонија да биде третирана како земја со сериозен пристап кон историската наука. Нејзиното појавување тие го сметаат за потребно и поради реакцијата на светската научна јавност, кон новата македонска историографија и презентирањето на недоволно поткрепени тези и претпоставки присутни во македонската печатена продукција.

http://www.utrinski.com.mk/?ItemID=9609CFF06DB89D4395DA91459F91E190
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јуни 11, 2011, 11:07:05 pm: А тук е продължението на темата за българската икономика и наука.

http://bkks.org/forum/index.php/topic,3213.0.html
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јуни 23, 2011, 07:33:13 pm: Nomen est omen

Александар (од грч. Алесандрос) значи „бранител на луѓето“ и најблискиот словенски превод за ова име е Бранимир, Бранко

Личните имиња се битен дел на идентитетот на човекот, кој го гради од своето рано детство. Имињата не ги избираме самите, ни ги даваат (родителите или порано кумот) штом ќе дојдеме на овој свет и ги носиме цел живот. Личните имиња со својата разновидност и бројност се одраз на културата и на историјата на луѓето што му припаѓаат на етникумот, односно народот што ги носи.

Македонците имаат словенски јазик и логично е да се очекува најголем број од нив да носат словенски имиња, разбирливи на мајчиниот јазик на кој комуницираат. Таквите имиња навистина се застапени меѓу Македонците и ги има во голем број, но, од друга страна, необично е тоа што најголем дел од етничките Македонци во Република Македонија носи грчки и еврејски имиња. Секое име значи нешто, не е само збир на согласки и самогласки, туку означува некаков поим, особина. Грчките и еврејските, библиските имиња што во македонскиот народ навлегле преку христијанската вера, во македонскиот јазик имаат само акустична слика, а не и значење.

Да наведеме некои од словенските имиња што ги носат Македонците. Нивното значење не треба да се толкува, оти е јасно само по себе, поради природата на македонскиот јазик што е во групата словенски јазици. Такви се пократките имиња без наставки: Бранко, Јасна, Ружа, Светлан(а), Горан, Зоран, Мирко, Мирна, Славко, Славица, Петко, Рајна, Златко, Злата(н), Русе, Ѕвонко, Ѕвезда, Деница, Денко, Весела, Војдан, Рајко, Румена, Цвета, Сокол, Бранкица, Стојан, Искра, Снежана, Богдан, Ведран(а), Лепа, Велика, Бреза, Дарко, Даринка, Живко, Владо, Живка, Владанка, Здравка, Убавка, Станко, Гроздан, Нада, Вера, Љубен, Љубица, Мила, Милко, Гордан(а), Јагода, Фидан... Освен нив, има голем број словенски имиња со наставките -мир, – слав, -љуб, -рад –чин -мил: Тихомир, Љубомир, Братислав, Воислав, Мирослава, Бранимир, Верољуб, Богољуб, Светислав, Бранислав, Богомил, Светомир, Милорад, Градимир, Венцислав, Владимир, Дојчин, Горчин, Радмила... Сите овие се општи словенски имиња и се среќаваат и кај другите народи со словенски јазици, било на Балканот (Србија, Бугарија, Хрватска, Црна Гора, Словенија) или пошироко (кај Западните и Источните Словени).

Грчките имиња меѓу Македонците се можеби помалку на број, но нив ги носат поголем број луѓе. Така, во Битола може да има 10 мажи со име Верољуб, 30 со име Тихомир, 100 да се Дарко, но затоа има барем 15.000 со име Петар (Пеце). Во таа смисла, според бројот на луѓето што ги носат, имињата што имаат значење на грчки (или ако сакате старогрчки) јазик се најзастапени. Најчести грчки имиња во Македонија бездруго се: Александар, Петар, Филип, Ѓорѓи, Димитар, Кирил, Методија, Стефан, Ангел, Никола, (Х)Ристо, а од женските Александра, Елена, Анастасија, Ангела итн. Македонците имаат обичај да ги приспособуваат имињата на својот јазик, да ги деминутивизираат и така се добиваат голем број скратени или деминутивни форми од овие имиња. Така на пример, од Александар се: Аце, Санде, Ацо, Сандре, Сашо, Цане, Алекса, Сале; од Петар - Пеце, Петре, Перо, Пепи, Пере; од Димитар - Митре, Диме, Мите, Димче, Митко; Ѓорѓи - Гоце, Ѓоре, Ѓоко, Ѓошо, Ѓоле, Ѓуро; Ангел - Ангелчо, Геле; Тодор – Тоде, Тоше; Атанас -Танас, Тане, Тасе; Никола - Коле, Николче, Коки, Никса; Александра - Ане, Ацана, Сандра, Сашка; Елена – Лена, Ели, Ленка, Ленче итн. Ова не се македонски имиња од грчко потекло, туку се грчки имиња одомаќени во Македонија, а тоа е различна работа. Поентата е дека сите овие имиња имаат смисла и се разбирливи единствено на грчки (т.е. старогрчки) јазик. Така, имињата Александар и Филип не се македонски (иако се славни поради тоа што ги носеле кралевите на античка Македонија во 4 век пред Христа) туку 100 проенти грчки, имаат значење и смисла само на тој јазик, а можат да се преведат на современ македонски (словенски) јазик. Александар (од грч. Алесандрос) значи „бранител на луѓето“ и најблискиот словенски превод за ова име е Бранимир, а Филип пак (грч. Филипос) значи „љубител на коњите“ и словенскиот разбирлив пандан би гласел - Коњољуб.

Петар е грчко библиско име и тоа, всушност, е грчки превод на еврејското Кифа, прекарот што Исус му го дал на својот апостол Симон, а значи камен, односно карпа. Камен/карпа на грчки е „петрос“. На современ македонски, најсоодветниот превод за името Петар е Карпош. Ѓорѓи (од грч. Георгиос) буквално значи „земјоделец“, а Димитар (од грч. Деметриос) е „оној што ја сака земјата“, или „следбеник на Деметра“ (старогрчката божица на земјоделството и плодноста). Името Анастасија пак е од зборот „анастасис“, кој на грчки значи воскресение, а словенскиот пандан за ова име постои и гласи Воскресија (освен една баба од Охрид, друга жена со такво име во Македонија не сум сретнал). Никола (грч. Николаос) буквално значи „победа на народот“ и е блиско до латинското име Виктор (Никос), а нема пандан во имињата на словенските јазици. Теодор/Тодор, и женската форма од имево Теодора, преведени на словенски се Божидар, односно Божидарка, Стефан е Венцо (Венцислав), Теофил – Богољуб, Ристо (грч. Христос) одговара на Спасе, Елена е Сунчица, Зоја е Живка, Вангелица е Благица (Благовесна), Калина е Добрила итн.

Малку етнички Македонци што носат грчки, еврејски или други странски имиња (латински, старогермански и сл.) се свесни за нивните значења. Отидете, на пример, во Охрид и објаснете им дека Климент, Наум или Деспина не се охридски имиња. Климент, всушност, е име од латинскиот јазик и значи милостив, мил, на што би одговарало словенското име Милан; Наум е старозаветно еврејско име (Нахум) и значи „утешител“, а Деспина е грчко име и значи „владетелка“, т.е. одговара на словенското Владана или Власта.

Авторот е магистер по историја и среден век

Автор: Тихомир Јанчовски

http://www.novamakedonija.com.mk/NewsDetal.asp?vest=623111019367&id=13&prilog=0&setIzdanie=22312
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јуни 24, 2011, 11:18:26 am: Како растеше Александар

Денешните Грци и Македонци се мразат оти многу си личат

Како што растеше споменикот на Александар Македонски и славата на Никола Груевски, така паѓаше Македонската берза. Како што го дигаа Александар јавнат на Букефал на скопскиот плоштад и како што лебдеше еуфоријата до небото, така се ширеше сиромаштијата на земјата. Колку сме поблиску до облаците, толку сме подалеку од реалноста. Додека како тесто брзо настасува достоинството на Македонецот од новооткриеното славно минато и од уште пославните предци, така уште побргу спласнува гордоста од нашата бедна сегашност и неизвесна иднина. Како што стануваме се' погорди и помали пред грандиозните спомениците на туѓи цареви и кралеви, така сме се' поништожни пред нашите големи македонски дејци што ја фрлиле мајата на плодна почва да се роди Македонецот. Ги забораваме нив оти зборуваме на ист јазик што го разбираме, оти не ги прочитавме и не ги прифативме нивните писанија и пораки, оти останавме рамнодушни зашто загинале млади, ги забораваме оти ни кажале што треба да знаеме за однапред... а никогаш не ги послушавме ниту одназад. Ги забораваме оти се намачиле да не' описменат, да ни дадат вера во еден Господ и оти ни кажале кои сме. А ги мразиме оти ни кажале кои не сме.

Ги сакаме денес за предци токму оние што не сме. Со кои никогаш не сме ни биле. Ги сакаме тие што не ги разбираме, од кои нема ни една семка, ни еден збор, ни прав, ни пепел, ги сакаме оти имаме комплекси дека се недостижни, оти се лажеме дека личиме на нив, оти сме несигурни во својот идентитет, оти мислиме како и нив дека ако сме од исти сој со Елините дека нема да бидеме варвари, дека од утре ќе бидеме поумни, нема веќе да се срамиме од себе, ќе бидеме побогати, пославни и ќе му покажеме на светот и на комшиите кој е кој. А, сироти ние, не знаеме дека и денешниот Грк со векови страда од истите комплекси и кошмари, сакајќи да лични на древните антички цареви и императори, сакајќи да личи на Александар Македонски и на татко му Филип Втори. А, во суштина, денешните Македонци и денешните Грци се мразат оти си личат меѓу себе, а ниту едните ниту другите не личат на ликовите од митовите што ги разубавиле, пораснале и обоиле во посветли бои уште големите антички склуптори и чудесните пишувачи на епови и историски панагирици. Сега ова се само кичерајски копии на некогашните ремек дела. Тука нема уметност. Само многу политика и тони бронза. Така Александар од метро и пол порасна на речиси 30 метри. И уште ќе расте. Сега во Грција комплексираните и шовинистите ќе направат уште поголем Александар. Колку поголема сиромаштија и криза, толку поголеми споменици. А и Букефал стана позначаен од обичен коњ, пославен и поумен. Заслужува, како Калигула што го прогласи својот коњ Инцитатус за римски сенатор, Груевски да го предложи Букефал за почесен претседател на македонскиот парламент. Подобро тој отколку некој немакедонец, што би рекле новите букефалисти.

Колку Александар Македонски е прататко на денешните Грци или Македонци. Ова исклучително глупаво прашање има употребна вредност на живот и смрт само во денешна Р. Грција и Р. Македонија и запалените глави на Грци и Македонци во дијаспората. Одамна потврдена и докажана историска вистина е дека современите нации - држави се формирани дури во 19 и 20 век. Ова сознание ги онеспокојува новите радикали и патриоти. Тие тој факт го отфрлаат со гнасење како комуњарска измислица. Не знаат колку е смешно и воедно тажно да се зборува за националната припадност на античките народи и империи. Цивилизациите пред Христа и цели 18 века по него не стасале до осознавањето за националната припадност според сегашните сфаќања на нацијата. Овој факт уште повеќе внесува конфузија во денешните клонирани антички глави податливи за манипулации. Затоа е многу штетно со политичка стимулација и интервенција во науката да се трага по пославно минато и да се бараат антички корени. Тоа е, вели Хобсбаум, најголемиот жив историчар во светот, како во училниците да делите опиум наместо образование. Новите историчари што се котат на ангро во вакви времиња не се возбудуваат многу што историјата не ја прифаќа нивната логика на размислување. Тие лесно наоѓаат нови докази за славното минато на своите народи со ДНК. Има институти што издаваат сертификати за вашето педигре какво што сакате. Со парче хартија за пет минути можете да станете антички Македонец, Илир, Словен, Византиец, Елин, внук на Александар или Цезар, потомок на Тутанкамон. Еве неколку примери од кои се ужасуваат необразованите екстремисти и тазе курсисти по историја. Дали, на пример, славниот император на Источното Римско Царство, Костантин Велики, роден во Наисус, денешен Ниш, е Србин, а Србија единствен наследник на Византија. Или по истата аналогија, дали Цезар, Октавијан, Помпеј и сите славни римски императори се Италијанци, а Италија единствен наследник на Западното Римско Царство. Дали Кеопс, Рамзес и Клеопатра се Арапи, дали Хектор и Ахил се Турци, дали Јустинијан е Македонец и, се' разбира, дали Александар е Македонец или Грк. Баталете се' од ќорава работа. Ќе закачите антички вирус што мора да се одболедува. Тоа е долг процес и нема друг лек, освен учење. Проблемот е што во Македонија, Грција и на Балканот тие што ги знаат работите добро, славните академици и учени дејци, одамна заседнале на Олимп и не им се симнува долу. Бесмртните мудреци како антички богови гледаат спокојно од олимписката височина и си молчат. Така како желките од Галапагос живеат поубаво и подолго. А и кога ќе кажат нешто, зошто да го вознемируваат царот и да си ставаат трн во ногата. Чуму толку возбуда и стрес за овоземни гајлиња и политичка папазјанија.

Ќе се вишнее Александар на скопскиот плоштад за навек. Тоа ќе биде наша замена и за Тито, и за Лазо, и за Душан Силни, и за Сулејман Величенствени и за Пиколомини, за крал Петар, и за цар Борис, и за Ванчо Михајлов, и за Тодор Александров, и за Глигоров, и за Трајковски, и за Црвенковски, и за Георгиевски, за Груевски и за тие по него, за сите знајни и незнајни јунаци, патриоти и преродбеници. Кога ќе ја одболедуваме антикоманијата, можеме да тргнеме кон европеизација. Проблемот е во тоа што таа хронична античка патологија трае со стотици години. Кај нашите соседи Грци антикоманијата наближува кон својата 200-годишнина. Некои велат многу повеќе. Веднаш откако ја курдисаа својата прва национална држава на темелите на ослабената и пред распаѓање Отоманска Империја почнаа и со истражувањето на грчкото наследство на целата античка историја и култура, на сите империи и царства почнувајќи од Персија, Египет, Источното и на Западното Римско Царство заедно со космосот. Открија дека се' е грчко ерга омнес. И Европа и земјината топка, сосе големата турли-тава на народите и вселената.

И конечно, Ако Александар Македонски не им припаѓа само на денешните Македонци и Грци, кому тогаш му припаѓа? Па на сите, но како културна оставнина, како што е случај кај сите стари империи и антички цивилизации што припаѓаат многу пошироко од денешните територии каде што се протегале. Во нивна слава и чест низ историјата, споменици граделе царевите, кралевите и диктаторите, кои се сметале за нивни наследници и рамни на нив. Така си е и кај нас денес.

Ерол Ризаов

http://www.utrinski.com.mk/?ItemID=A0C3DF7A1562904CA96F73B310EA9D00
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јули 02, 2011, 09:06:46 am: Samuel of Bulgaria

Samuel[1] (also Samuil, representing Bulgarian: Самуил, pronounced [samuˈil]) was the Emperor (Tsar) of the First Bulgarian Empire from 997 to 6 October 1014. From 980[2] to 997, he was a general under Roman I of Bulgaria, the second surviving son of Emperor Peter I of Bulgaria, and co-ruled with him, as Roman bestowed upon him the command of the army and the effective royal authority.[3] As Samuel struggled to preserve his country's independence from the Byzantine Empire, his rule was characterized by constant warfare against the Byzantines and their equally ambitious ruler Basil II.

During Samuel's reign, Bulgaria gained control of most of the Balkans (with the notable exception of Thrace) as far as southern Greece. He moved the capital from Skopje to Ohrid,[4][11] which had been the cultural and military centre of southwestern Bulgaria since Boris I's rule,[12] and made the city the seat of the Bulgarian Patriarchate. Although Samuel's reign brought the end of the First Bulgarian Empire, he is regarded as a heroic ruler in Bulgaria.[13][14]

http://en.wikipedia.org/wiki/Samuel_of_Bulgaria

Samuel

Samuel, (died Oct. 6, 1014, Prilep, Macedonia), tsar of western Bulgaria, or Macedonia, from 997; his realm was the successor of the first Bulgarian empire.

He established his capital at Ochrida (now Ohrid, Maced.) and revived the Bulgarian patriarchate.

http://www.britannica.com/EBchecked/topic/520801/Samuel
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јули 31, 2011, 12:17:04 pm: Македонците генетически са най-близо до бългаpите

http://www.maxibg.com/file/862/FYROM/S_DNA_IS_BULGARIAN.html
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Август 13, 2011, 10:20:43 pm: Дневник, Датум: 13.08.2011, 01:16

Веруваме дека ја истражуваме Билазора

Јула Метјуз, археолог од Тексас, веќе четврта година го истражува локалитетот Градиште кај светиниколското село Кнежје. Во Македонија доаѓа со сопругот Вилијам Најдингер. Двајцата студирале класична археологија, ги проучувале античките Грци и Римјаните. Македонското културно наследство им е интересно за истражување бидејќи нуди историски податоци кои не можат да ги пронајдат на друго место. Теренот им е повеќе од познат. Во деведесеттите години интензивно го истражуваа старомакедонскиот град на локалитетот Вардарски Рид кај Гевгелија.

Денес, заедно со партнерите од Македонија, Народниот музеј од Свети Николе, го бараат најголемиот град на Пајоните, Билазора. Метјуз вели дека им е предизвик да ги истражуваат луѓето што живееле на тука многу пред Македонците, Александар Трети Македонски и Филип Втори.

l Ова е прв локалитет каде што научниците може да истражуваат објекти во кои живееле Пајоните. Досега археолозите пронаоѓаа само гробници. Може ли веќе да се донесе некаков заклучок за луѓето кои живееле тука?

- Рано е да се каже. Немаме многу материјал - ниту еден запис пронајден на локалитетот. Имаме уште многу работа. Ги пронајдовме објектите каде што живееле. Сите веруваме дека ова е градот Билазора, иако немаме цврст доказ. Но, с` уште е несигурно од каде дошле Пајоните, со кого биле поврзани.

Специфична керамика

l Дали пронајдовте монети, кои се многу важни за датирање во археологијата?

- Пронајдовме една монета во 2009 година, но беше толку оштетена што не можевме да ја прочитаме.

l Откопавте ли македонско-пајонски бронзи, специфични за оваа група?

- Работиме на акрополата на градот. Бронзи с` уште не излегле. Пронајдовме мали игли-фибули кои биле користени во поширокиот регион и минијатурен сад за вино. Нема бронзи, но има сликана керамика, чаши за вино, скифоси. Овие се специфични за Пајоните, за луѓето што живееле во северниот дел на Македонија во целиот овој регион. Тие се обидувале да имитираат нешта што ги гледале во грчкиот свет, но тука го правеле на посебен начин. Тоа е специјално за луѓето што живееле овде. Садовите тука ги произведувале. Пронајдовме многу делови од керамика. Тие се тукашни, ги правело и сликало локалното население. С` уште не сме пронашле работилница, но веќе има индиции. Пронајдовме просторија со горени тули, можно е да е печка, но с` уште не знаеме дефинитивно.

Теренска настава

l Доаѓате преку Тексашката фондација за археолошки и историски истражувања. Како го формирате буџетот за ископувањата во Македонија?

- Обезбедува пари од приватни лица, од нашите семејства, пријатели. Не располагаме со владини пари. С` е многу едноставно. Не трошиме многу пари. Регрутираме студенти. Тие плаќаат за транспортот да дојдат во Македонија, а ние ја плаќаме храната, сместувањето, алатот за работа. Може да добијат искуство дури и да немаат многу пари. Најмуваме работници од Свети Николе, да помогнат на ископувањата во Кнежје.

l Каков е концептот на работа?

- Студентите наутро имаат теренска настава, ископуваат на локалитетот. Попладне ја миеме и ја анализираме керамиката. Ги учиме студентите како да ја цртаат керамиката, ѕидовите на објектите, мапа на локалитетот и другите артефакти. Тие всушност учат да документираат. Некои викенди патуваме. Правиме тури до Стоби, Охрид, за да ја запознаат Македонија. Поголем дел од нив се студенти, но има и професионални археолози кои ги користат годишните одмори за да истражуваат во Македонија.
Весна И. Илиевска

http://www.dnevnik.com.mk/?ItemID=BBCF0855BA249B4381F1E9B5103573F3
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Септември 02, 2011, 08:40:09 am: Седмицата на един конник
Калин Донков
На разсъмване на първи срещу втори септември, т.е. в днешната сутрин преди 95 години, българските части преминават тогавашната граница с Румъния и започват бойния си път през присъединените от съседите с удар в гърба български земи. Всъщност започва една от най-победоносните седмици в българската военна история, която дълго бе покрита от строго декретирана забрава, а възвръщането й в националната памет днес се възприема като вълнуващо откровение.

В тази първа седмица войските ни записват победите при Куртбунар (2. IХ), Кочмар и Карапелит (3. IХ), превземат Добрич (4.IХ) и Тутракан (6. IХ), отблъскват мощния удар на румънски, руски и сръбски сили при Добрич (7. IХ) и разпиляват руската казашка дивизия (8.IХ). Засияват имената на славните български генерали Стефан Тошев, Тодор Кантарджиев и Пантелей Киселов. Тази седмица е велика в живота на всеки от тях.

Но това преди всичко е

звездната седмица

на легендарния водач на българската конница генерал Иван Колев. При Куртбунар (Тервел) неговите кавалеристи в първото си сражение смазват пресрещналата ги румънска пехота. При Кочмар и Карапелит те разгромяват военната колона, която бърза в помощ на тутраканската групировка на противника преди българския щурм. Тази победа на генерала е неговият огромен принос в превземането на Тутракан. При Добрич след петчасов марш пешите дружини на Първа конна дивизия връхлитат врага "на нож", а кавалеристите атакуват с високо вдигнати щандарти, удрят във фланг и в тил румънци, руснаци и сърби, разпръскват ги и ги прогонват - спасяват града от опожаряване, а жителите му от гибел. На другия ден в директната битка с руската конна дивизия ескадроните на генерал Колев показват забележително бойно майсторство, хладнокръвие и военна зрялост и обръщат прочутите със своя устрем и военен плам казаци в срамно бягство на бойното поле.

Генерал Иван Колев е един от онези български герои, за които паметта и историята имат различни версии. Подвизите им се митологизират, смъртта се преиначава и украсява. В случая с генерал Колев това се улеснява и от мълчанието, което обвива името му близо половин век - това не е забрава, това е

отмъстителното мълчание заради победите му над руснаци

по време на добруджанската кампания. И все пак в неговия военен гений наистина има нещо свръхестествено, нещо, което съвременниците улавят и се грижат да предадат по кръвта на своите родове. В семействата на неговите кавалеристи десетилетия се пазят портрети на генерала, снимки на бойния му кон (изрязани от списание "Нашата конница"), както и разкази за неговите лични подвизи и дори за офицерските му лудории.

Например, как като млад офицер в Пловдив той минава с коня си нагоре и обратно по една талпа до втория етаж на новострояща се сграда. Невиждан "номер", който и с цирков кон не може да се направи.

Или как след боя при Кочмар заедно с двама ординарци и с шестима бойци от срещнат по пътя разезд пленяват 40 румънски пехотинци и ги конвоират до разположението на дивизията.

Повечето подобни епизоди от преданията за генерала всъщност не са чисто легендарни: те са потвърдени и дори документирани. Ако нещо от тях споменавам тук, то не е защото не е известно, а защото подсказва корените на онова обаяние, което този конник е излъчвал и което извън патриотичния порив и военния дълг прави бойците му вдъхновени, предани и жертвоготовни. Може би там се корени и тайната на неговото тъй мощно (вече през няколко поколения) завръщане в националната памет. Това завръщане не е реванш, то е един от от малкото успешни опити на българската история да се самоизлекува от малодушие и конформизъм.

Но още приживе

в неговата личност има нещо свръхестествено

Военната му интуиция е извънмерна, импулсите нерядко са съдбоносни за изхода на битката. Добре известна е историята с намесата на конната дивизия при Добрич. Той научава за надвисналата над града руско-румънско-сръбска опасност, когато сблъсъкът е в разгара си. Срещу него са казаците, добре разположени за бой. Преценява мълниеносно, оставя срещу тях заслони и поема в знаменития си марш... След 5 часа ескадроните му се появяват на бойното поле при Добрич и смазват противника. В този епизод генерал Колев решава стремително като Съдбата. После се връща на изоставените позиции, неприятелят дори не е усетил отсъствието. След общо стотината километра изтощителен марш и едно кръвопролитно сражение дивизията му дава първия жесток урок на казашката конница в Добруджа.

Дълго време здравият разум не иска да приеме очевидната истина: един боен генерал, сраснат със седлото и пословично храбър, в разгара на военните действия умира от... сърце в австрийски санаториум. (В бойния си път през три войни той не е раняван, не е дори одраскан от куршум, от сабя или от щик. Дори малко се измъчвал от това.) Легендата поправя действителността: разказват се романтични версии за смъртта му, някои от тях достигат чак до наши дни. Разбира се, във всичките от тях генералът умира в бой. Тези дни писателят Никола Радев сподели, че според което е чувал и знае, генералът е убит на седлото. Той просто е слушал някоя от легендите, които съпровождат (и потвърждават) безсмъртието.

Впрочем, тази смърт за някои е също мистична. Според кардиолози страданието на генерала не може да е било съвсем прясно. За да умре през юли, той трябва в месеците на своите знаменити победи вече да е бил сериозно болен. И може би с това доказва, че

за едно храбро сърце горенето е по-важно от здравето

Над образа на генерал Иван Колев се трудят скулптори като Андрей Николов, Жеко Спиридонов, Кирил Тодоров. Досещате се: става въпрос за паметник. Обществени комитети в София и Добрич работят за това, то продължава четвърт век и преди войната е събрана внушителна сума. Редица причини и най-общо "национални особености", силно проявяващи се в строителството на паметници по нашите земи, провалят идеята. Днес и тя се завърна, но нещо подсказва да бъдем предпазливи в очакванията си.

Остава парещият въпрос: можем ли да се надяваме на такава седмица като в началото на онзи септември преди 95 години? Поне една седмица на крилете на някаква идея, на някакъв порив и устрем, с които да украсим делото на собствения си живот, да пречупим и да подчиним нелюбезната българска съдба, да отхвърлим някаква карма, да изковем някаква победа?

Не настоявам, че тази седмица трябва да започне от днес. Но все някога, все някога...

Кога?

http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=10030&sectionid=5&id=0001101
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Септември 28, 2011, 01:01:30 pm: 27.09.2011, 17:15
Интервју: Улф Брунбауер

Митовите од минатото се лош патоказ за иднината

„Научниците од Европа што го следат флертувањето со антиката во Македонија гледаат на тоа со поглед на смеење и со поглед на жалење“,

вели Улф Брунбауер, германски историчар што ја проучува Македонија

Љупчо Поповски

„Изненадувачки е што античката треска во Македонија стана толку голема, бидејќи градењето на македонската нација беше успешно, Македонците се чувствуваа како Македонци. Потрагата по античките корени нема друга функција освен пропаганда и му штети на имиџот на Македонија во странство“, нагласува Улф Брунбауер, познат германски историчар што ја проучува историјата на балканските народи. Брунбауер е професор на Универзитетот во Регензбург, Германија, каде што предава историја на Југоисточна и Источна Европа. Во своите истражувања тој е фокусиран на социјалната историја на Балканот во 19 и 20 век и градењето на нациите. Во делото „Древната националност и вековната борба за државност: историографските митови во Република Македонија“, Брунбауер прави пресек на историјата на македонската нација и тоа во голема мера врз основа на трудови на македонски историчари. Брунбауер чита на македонски јазик. Има блиска соработка со колеги од Институтот за фолклор „Марко Цепенков“ и од Институтот за национална историја. Погледите отстрана секогаш се добредојдени за соочување со нашето минато и нашата реалност.

Господине Брунбауер, во Вашата книга за историските митови на Балканот од 2003 година, во делот за Македонија го баравте коренот на нејзината државност. Оттогаш многу работи се променија во Македонија, и во нејзината историографија и во нејзината политика. Дали можеби ќе напишете продолжение на Вашите истражувања?

Македонија навистина многу динамично се развива, а промените во последната деценија се комплексни, двосмислени и контрадикторни. Таа е навистина интересна земја за проучување и како историчар планирам да пишувам повеќе за тоа, од гледна точка на современата историја. Тоа помага настаните во Македонија да се стават во контекст; да се идентификува што е специфично, а што општо - бидејќи, дури и ако многу сегашни процеси се чинат исклучителни, од гледна точка на компаративната историја, тие не се: има многу заедници со процеси на градење на нацијата во други делови од Европа, а главната разлика е временската рамка.

Вашата книга не е дел од литературата што се споменува во македонските историографски кругови. Дали историчарите од младите и мали држави не се подготвени да слушнат поинакви мислења, надвор од она што гради во земјата?

Oва прашање опфаќа неколку проблеми. Прво, не смееме да заборавиме дека академските институции во Македонија се во лоши финансиски услови, што го отежнува учеството во меѓународни научни дискусии. Второ, македонските историчари често се соочени со спротивставување, па дури и отворени непријателски теории од историчарите од странство, особено од соседните земји, поради што се недоверливи за критички процени од странски научници. Трето, историските институции во земјата, се чини, дека се' уште ја сметаат историјата за патриотска задача и се концентрираат само на македонската историја и мислат дека тоа е привилегија на домашните историчари. Тие ги прифаќаат само оние странски историчари што го потврдуваат нивниот сопствен став за националната историја. И можеби недостига традиција на научни дебати - дебатите за историјата многу брзо влегуваат во политички аргументи во Македонија.

Вие напишавте дека решенијата за иднината на Македонија се бараат во минатото на митологизиран начин. Може ли потрагата по античките корени да ги реши денешните проблеми?

Мислам дека е тешко. За почеток, парите потрошени за спомениците на Александар Велики и неокласицистичките згради можат да се потрошат попаметно, на пример, за подобро образование. Освен тоа, обидот за антиквизација нема да ги подобри односите со Грција (грчкиот став во т.н. „конфликт со името“ е апсолутно смешен и срамно е што Европската унија го толерира тоа, но, сепак, Македонија ќе треба да ги подобри односите со таа земја). Од поопшта гледна точка, верувам дека митолошките погледи на минатото, кои сега се зајакнати со официјалната историска политика во Македонија, водат до погрешни претстави за сегашноста и, според тоа, се лош принцип на водење за иднината.

Зошто на една млада нација, како македонската, и' е потребна митологизација на минатото?

Секоја нација има своја митологија; тоа не е специфичност на Македонците. Помислете на улогата на митовите за градењето на германската нација, особено во 19 век! Митовите создаваат заедница, тие даваат сторија што го поврзува минатото со сегашноста и со иднината, тие очигледно даваат одговори на важни прашања (кои сме ние, од каде потекнуваме, кои се нашите непријатели), и се привлечни за емоциите и можат да се претворат во ритуали. Тоа ги прави многу попривлечни од „сувопарните“ историски студии, но, исто така, и опасни: луѓето кои цврсто веруваат во митови често се имуни на вистината ако е контрадикторна на митот (како што вообичаено е).

Како го толкувате она што последниве три години се случува во Македонија, барањето директна врска со Александар Велики. Дали е тоа страв од загрозеност поради спорот со Грција или ново национално будење поттикнато од политиката?

Пред се', мислам дека тоа е реакција на грчките притисоци и, можеби, исто така, израз на фрустрација за фактот дека очигледно ниту една земја-членка на ЕУ не се грижи за апсурдноста на грчкиот став за спорот со македонското име. Тоа, исто така, е израз на потрагата по нови историски митови и идентитети по крајот на комунизмот и турбулентните времиња на транзицијата. Очигледно, секоја нација на Балканот сака да пронајде траги назад во антиката! Таков мит, исто така, го зајакнува тврдењето за автохтоно постоење (против Албанците). Освен тоа, е средство за владина пропаганда.

Македонската нација и држава веќе еден век чувствува дека не се наоѓа во пријателско опкружување. Нели е логично историските митови да се користат во градењето на самодовербата на државата?

Како што споменав, секоја нација има свои митови. Во основа, самата нација е форма на мит, тоа е - многу силен - изум и имагинација. Така, Македонија не е специфична. Она што е карактеристично е одбранбената природа на нејзиниот национализам поради фактот дека соседните, помоќни нации имаат историја на неприфаќање на македонскиот национален идентитет и претензии кон Македонците за нивните сопствени нации. Такво опкружување со сигурност е фактор што поттикнува создавање митови.

По Втората светска војна, Македонија ја заврши диференцијацијата од нејзините соседи, особено со Бугарија. Дали сега со барањето на античките корени историскиот потфат на Македонија се враќа на почетокот?

Изненадувачки е што античката треска стана толку голема, бидејќи градењето на македонската нација беше успешно, бидејќи во комунизмот земјата беше цврсто институционализирана и Македонците се чувствуваа како Македонци. Не ја видов „потребата“ да се зајакне или одново да се открива македонскиот национален идентитет. Потрагата по античките корени нема друга функција освен пропаганда и му штети на имиџот на Македонија во странство.

Кога Бугарија ја признава државата, а се сомнева во нацијата и јазикот, кога Грција не го признава името, може ли политичарите, историчарите, па и целиот народ да бидат рационални?

Во тие услови не е изненадувачки што луѓето го нагласуваат нивниот национален идентитет, ако тој не е прифатен од соседите. За жал, тие чувства, исто така, се искористени од политичарите, чиј главен интерес е да ја задржат моќта.

Во Вашата книга ја оценивте „Историјата на македонскиот народ“ од 1969 година како многу авторитативна, но сте воздржани кон нејзиното издание од 2000 година. Зошто?

Тоа не е целосно точно: двете изданија на „Историјата на македонскиот народ“ се многу корисни и обезбедуваат многу важни информации, но и двете, исто така, се проблематични, бидејќи имаат идеолошка агенда. Основниот проблем на таквите изданија - како со „Историјата на германскиот народ“ или „Историјата на Србите“ - е што тие претпоставуваат дека нацијата („народот“) постоела отсекогаш. Тие замислуваат модерна форма на заедница во далечното минато, кога луѓето се идентификувале во многу различни рамки (преку нивното семејство или клан, нивното село или професија, нивната религија). Но, каква е врската меѓу жителите на територијата на денешна Македонија пред две илјади години со македонската нација денес? Единствената врска е националистичката измислица! Друг проблем е што историјата на одреден „народ“ често го игнорира фактот дека има членови на други јазични или конфесионални групи што живеат на истата територија. Би било многу подобро да се напише книга „Историјата на Македонија“, каде што ќе се дискутира историјата на сите јазици и конфесионални групи што живееле во регионот и како меѓусебно си влијаеле.

Што мислите - зошто во изданието од 1969 година има само 20-ина страници за античка Македонија и римската окупација, а дури 200 во изданието од 2000 година. Во прашање е политика или нови историски сознанија?

Мислам дека причината, главно, е политичка: во 1960-тите години, официјалната верзија на генезата на македонската нација не вклучувала антика, додека до 2000 година идејата дека има некаков континуитет меѓу античките Македонци и сегашните веќе стекна популарност и меѓу интелектуалците (иако „Историјата на Македонците“ не тврди дека има директен етнички континуитет, сепак, го креира имиџот на континуитет на идеите за државност и е против мислењето дека античките Македонци биле дел од хеленскиот свет - што е чиста реакција на проблемите со Грција во 1990-тите години).

Пишувате дека митот за потеклото мора да се здружи со митот за континуитетот за да се изгради стабилна врска меѓу современата нација и нејзините предци. Дали тоа е единственото објаснување за флертувањето со антиката во Македонија?

За жал, националистите во сите држави не го прифаќаат фактот дека нациите се модерни феномени, повеќе или помалку, од последните два века. Повеќето нации сакаат да изгледаат стари и пронаоѓаат траги назад кон некое почитувано потекло. Тоа е особено забележливо ако соседните земји се натпреваруваат за истата територија и нејзината историја (како на Балканот). Секако, во случајот со Македонија, флертот со антиката беше многу поттикнат од грчките претензии - но, погледнете ги Албанија, Романија или Бугарија: тие, исто така, го нагласуваат нивното античко наследство, а во Србија може да се најдат книги во кои Србите се нарекуваат првиот народ во светот.

Како од Берлин и од Регенсбург, каде што предавате како историчар, гледаат на глорификацијата на Александар Велики во Македонија?

Да бидам искрен: оние луѓе што ги следат настаните во Македонија гледаат на тие случувања со еден поглед на смеење и еден поглед на жалење. Смеење, бидејќи антиквизацијата, особено во Скопје, навистина има смешни елементи; со жалење, бидејќи сметаме дека таква историска политика нема да го направи подобар животот за жителите на Македонија и, наместо тоа, може да создаде нови проблеми.

Во секоја нација има пукнатини во митот за историското наследство. Каде се тие пукнатини во Македонија?

Одговорот на ова прашање може да биде и долг и кус. Долг, бидејќи секој национален мит содржи манипулации, измислувања и фалсификувања, како што содржат македонските. Но, мојот одговор е кус: митовите не се историја, затоа не треба да ги сфаќаме како научен текст што може да се критикува. Тие се дела на фикција, кои, очигледно, се важни за заедниците. Најважната пукнатина - и тоа е доброто - е фактот дека во едно општество секогаш има контрамитови и, зависно од политичките и социјалните услови, доминантните митови наскоро можат да паднат во заборав.

Може ли историчарот прво да биде патриот, а потоа научник?

Патриотски историчар е оној што гледа критички на минатото на својата земја и нација, кој покажува како нацијата била изградена, а не оној што ја конструира нацијата. Критички пристап кон минатото секогаш е добра услуга за општеството, така што луѓето гледаат какви алтернативи имало во минатото и што правеле луѓето во минатото за да имаат подобар живот (или како тоа било спречено од моќните елити).

http://www.utrinski.com.mk/?ItemID=68D4A60D8B2B39459D084287065D8091
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Октомври 10, 2011, 05:59:52 pm: Кетманите во и околу нас

Поимот „кетман“ толку добро ги опишува денешните интелектуалци. Тоа се личности што не само што се помирени со состојбите туку се и горди на својата вештина да ги потиснат и скријат своите вистински погледи на светот и на нештата, при тоа да ги доведат во заблуда сите околу себе, а со цел да остваруваат привилегии. Овие, пак, се состојат (колку прозаично, нели?) во задржување или унапредување на социјалната позиција, стекнување материјални и други добивки, па дури и место во наставнички совет

П ризнавам, колумнава ја споделив „пред рака“ со некои мои пријатели-читатели. Имаше два вида реакции: едните мислеа дека боли, а другите дека нема да биде разбрана затоа што е поапстрактна и подлабока. На првите им реков дека и треба да боли, а на вторите дека оваа е наменета за луѓе што лесно ќе се препознаат. За другите, да го цитирам проф. Димитров, кој знаеше да каже: „Тие што нема да ме разберат, наместо да се жалат, треба да се засрамат и да фатат нешто да прочитаат“. Е, овде станува збор за (пре)прочитување на Чеслав Милош. Не дека не ги споменуваме неговиот „Заробен ум“ и кетманизмот, туку затоа што тоа го правиме најчесто за да покажеме дека сме начитани, а не за да живееме некетмански. Фразата за бесмртноста на некои личности и/или нивните дела е толку честа. Но во свет во кој зборовите одамна ја загубија смислата, таа се користи без размислување како комплимент или како доказ за сопствениот интелектуализам, но вистинското прашање е дали ги живееме пораките на умните, кои ги премостиле вековите и просторите... За каков прогрес може да се зборува ако Сократ, Орвел, Ганди, Арент или Милош, над чие духовното наследство се „крстат“ сите лицемери, сé уште се осамени џинови? Какво е ова општество кога сé уште најголем револуционерен чин е говорењето на вистината, и тоа по висока лична цена? Овие прашања сум ги поставувала многупати, но сега инспирацијата дојде од електронски коментар под една статија, оставен од колешка, која ми кажува дека (за разлика од мене) е член на наставно-научниот совет на факултетот и дека била меѓу воздржаните при неодамнешниот неизбор на асистентка (за што пишував минатата недела). Скриена зад анонимноста, таа напишала таков кетмански „бисер“, кој не можев а да не го споделам; тој зборува не само за неа туку за системот на извртени вредности во кој живееме и веруваме дека сме интелектуалци. Таа ми порачува (цитирам): „Местото во наставно-научниот совет се заслужува, но не се добива со плукање по државата, институциите и колегите“. Ако е тоа вистина, оставам да размислите како таа го заслужила, но останува и спокојна што не сум меѓу „заслужните“.

За оние што подзаборавиле или никогаш не го читале „Заробениот ум“, ќе се навратам кратко на поимот „кетман“, кој толку добро ги опишува денешните интелектуалци. Тоа се личности што не само што се помирени со состојбите туку се и горди на својата вештина да ги потиснат и скријат своите вистински погледи на светот и на нештата, при тоа да ги доведат во заблуда сите околу себе, а со цел да остваруваат привилегии. Овие, пак, се состојат (колку прозаично, нели?) во задржување или унапредување на социјалната позиција, стекнување материјални и други добивки, па дури и место во наставнички совет. Според Милош, кетманот има способност да живее со сопствената контрадикција – да зборува едно, а да верува во друго, адаптирајќи се доброволно на секое ново (па и најглупаво) барање што доаѓа од „горе“. Но тој/таа длабоко верува дека ги измамил/а тие што се на позиција на моќ, па негува самоперцепција за слободен мислител и критички интелектуалец. Всушност, образложението е дека тој/таа е слободна личност, која самостојно донела одлука да се покори пред диктатите на општеството или на моќните во него, затоа што „и онака не може ништо да стори“. Кетманот верува дека е доволно итар да остане свој и умен, а сепак да ужива во комфорна позиција во однос на естаблишментот. Тој не е неук за да не ја види стварноста, ја освоил т.н. внатрешна слобода, ама одлучил да не го споделува тоа, затоа што е мудар и рационален. Затоа, сосема е кетмански да се приспособиш на духот на солидарноста, кој владее во една професорска каста, и да останеш воздржан, а насамо или со блиските ќе ламентираш над загубените принципи, етика и правичност.

Напишав дека намерата ми е да се осврнам на „денешните интелектуалци“, но ако подобро размислам, ова никако не е нов феномен. Да не е така, зарем овие ретки големи и слободни умови воопшто и би ги издвојувале? Сепак, ценам дека никој не смее да се вади на историскиот континуитет, туку мора да се сврти околу себе, ама и да погледне длабоко во себе. Кетмански лажно е да се тврди дека никој од нас не бил во ситуација да се гризне за јазик или да каже нешто што се очекува од него, без оглед дали станува збор за политичка коректност или за нешто што може да го ослободи од непријатности ако (случајно) не му носи полза. Интелектуалците се тие што отсекогаш биле фасцинирани од власта, тие кои и даваат легитимација или понекогаш се обидуваат да покажат како таа треба да се извршува. Професорите не само што не се исклучок туку се и најголеми ентузијасти во воспоставувањето и одржувањето на системот на општествена хипокризија, но и на интелектуално заглупавување. Тие се модел за Милошевиот „професионален кетман“, кој резонира вака: „Со оглед на тоа што се наоѓам во околности над кои немам контрола и бидејќи имам само еден живот, а и тој минува, треба да настојувам да дадам сé од себе. Јас сум корал на дното на морето. Над мене беснеат бури и пловат огромни бродови; сиот мој напор е концентриран на држење за карпата, зашто во спротивно би бил однесен од брановите и би исчезнал, без да оставам трага зад себе. Ако сум научник, учествувам на конгреси на кои презентирам трудови во согласност со партиската линија, но во лабораторијата работам според стриктно научни методи – и во тоа е целта на мојот живот“.

Современиов миг, сепак, е уникатен! Кетманизмот, односно системот заснован на лага, автоцензура, додворување и покорување, достигнува совршеност. Тој преживува низ мимикрија без преседан, затоа што слободата и потрагата по среќата и вистината се загарантирани со највисоките акти. Интелектуалците не само што го прават она што се очекува од нив туку почнаа да веруваат во општественото и во сопственото лицемерство. Кругот е затворен, умот е целосно заробен! Парадоксално, ама денес кетманизмот е пожелен, па дури и за почит. Се вели, интелектуалците настојуваат да го разберат светот, да направат тој да функционира на најдобар можен начин, и сето тоа да го артикулираат и да им го пренесат тоа разбирање на другите. Општеството обезбедува услови за таа нивна дејност, но, како што вели Чомски, тука е постојаната тензија помеѓу задачата доверена од општеството и личната морална одговорност. Базично, задачата се состои во поддршка на постојниот систем (затоа, колешката што го разбрала тоа ме опоменува дека сум „плукала по државата и институциите“), додека моралната одговорност го подразбира обратното, особено кога институционализираната моќ води до дехуманизација, неправда и отуѓување. Затоа, секое општество настојува да ги контролира интелектуалците и да ги елиминира оние што се премногу посветени на својата морална одговорност, кои се одбележани како деструктивци и дисиденти. Современото општество, кое располага со досега невидена техничка, технолошка и информатичка способност, е општество без алтернативи. Минатата година, по повод стогодишнината од раѓањето на Милош, Тони Џуд пишуваше за заробените умови, тогаш и сега, односно таму (Исток) и ваму (Запад). Тој зборува за неспособноста на интелектуалците низ светот да замислат алтернативи, кои живеат во свет закотвен во „бесмртната мисла“ на Маргарет Тачер - „тхере ис но алтернативе“ (т.н. ТИНА-принцип, „не постои друга алтернатива“). Милошевата пресуда е жива и 101 година од неговото раѓање: „главна карактеристика на сервилниот интелектуалец е стравот да размислува со своја глава“. За разлика од интелектуалците до времето на сталинизмот, кои проблемот на контрадикциите меѓу декларираното и стварното го решавале со свесно впуштање во глумење пред јавноста, денес сé почесто се прашувам дали остана место за глума. Што ако не глумат и ако сето ова е резултат на вистинско уверување? Застрашувачки!

Деновиве, Томаж Мастнак се праша што тоа не е во ред со нас и со нашето гледање на кризата. Слично како и Џуд, тој цени дека дел од објаснувањето лежи во нашата мисловна и имагинативна тромост и развластеност. Неоконзервативната/неолибералната интелектуална офанзива и ширењето на нивниот јазик, реторика, претстави, заедно со дефанзивата на левицата и колапсот на имагинариумот, доведоа до тоа – без оглед на политичката боја – веќе да не можеме ниту да замислиме ниту да претставиме дека би можеле да имаме инаква економија, политика, општество.

Авторката е универзитетска професорка

Автор: Билјана Ванковска

http://www.novamakedonija.com.mk/NewsDetal.asp?vest=101011853226&id=13&prilog=0&setIzdanie=22402
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Ноември 01, 2011, 07:40:08 am: Holocaust Encyclopedia

PERSECUTION OF JEWS IN BULGARIA

Beginning in July 1940, Bulgaria instituted anti-Jewish legislation. Jews were excluded from public service, discriminated against in their choice of places of residence, and restricted economically. Marriage between Jews and non-Jews was prohibited.

During the war, German-allied Bulgaria did not deport Bulgarian Jews. Bulgaria did, however, deport non-Bulgarian Jews from the territories it had annexed from Yugoslavia and Greece. In March 1943, Bulgarian authorities arrested all the Jews in Macedonia and Thrace. In Macedonia, formerly part of Yugoslavia, Bulgarian officials interned 7,000 Jews in a transit camp in Skopje. In Thrace, formerly a Bulgarian-occupied province of Greece, about 4,000 Jews were deported to Bulgarian assembly points at Gorna Dzhumaya and Dupnitsa and handed over to the Germans. In all, Bulgaria deported over 11,000 Jews to German-held territory. By the end of March 1943, most of them had been deported to the Treblinka extermination camp in Nazi-occupied Poland.

Jews of Bulgarian citizenship were relatively secure from deportation to German-held territory. However, all Bulgarian Jewish men between the ages of 20 and 40 were drafted for forced labor after 1941, and in May 1943 the Bulgarian government announced the expulsion of 20,000 Jews from the capital, Sofia, to the provinces. (The 1934 Jewish population of Sofia was about 26,000; in that year Jews formed 9 percent of the capital's total population.) Protests staged by both Bulgarian Jews and non-Jews were brutally suppressed by the police. Within about two weeks, almost 20,000 Jews had been forcibly expelled.

Also in the spring of 1943, the Bulgarian government made extensive plans to comply with the Nazi demand to deport Bulgaria's Jews. Significant and public protest from key political and clerical leaders moved King Boris to cancel these deportation plans.

Although Bulgaria was allied with Nazi Germany, for most of the war the Soviet Union maintained diplomatic relations with the Balkan nation. As Soviet forces approached in late summer 1944, however, the Soviet Union declared war on Bulgaria. In October 1944, Bulgaria switched allegiances and declared war on Germany. Bulgaria retained the Dobruja region, which it had acquired from Romania in 1940. After the war, Yugoslavia and Greece took back the territories annexed by Bulgaria in 1941.

In 1945, the Jewish population of Bulgaria was still about 50,000, its prewar level. Beginning in 1948, however, more than 35,000 Bulgarian Jews chose to emigrate to the new state of Israel.

http://www.ushmm.org/wlc/en/article.php?ModuleId=10005355
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Ноември 01, 2011, 08:46:28 am: Спасяването на българските евреи

http://www.dveri.bg/content/view/3854/321/

http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=834&sectionid=5&id=00004

http://www.dnevnik.bg/sviat/2011/06/21/1110315_oratoriia_vuzpiava_vuv_vashington_spasiavaneto_na/

Президентът на Израел благодари за спасяването на българските евреи

(http://www.mediapool.bg/images/118/e474e45aab0aa2773a810ccf7f5feb8f.jpg)

http://www.mediapool.bg/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D1%80%D0%B0%D0%B5%D0%BB-%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%80%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%81%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%B8-news118179.html

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80_%D0%9F%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%B2

Проф. Михаел Бар-Зоар изнесе лекция на тема „Спасяването на българските евреи” пред студенти от Софийския университет.

http://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/novini/arhiv/arhiv_na_goreschi_novini/spasyavaneto_na_b_lgarskite_evrei

Интервю на Къдринка Къдринова с израелския представител у нас за българските евреи, за инвестициите, за новия кабинет в Eрусалим, за “Хамас”, за Иран, за войната и мира, за корупцията

http://temanews.com/index.php?p=tema&iid=117&aid=2953

Спасяването на българските евреи е повод за национална гордост, но проявата не е изолирана, а е част от последователна десетилетна политика на етническа толерантност по българските земи. Това каза президентът Георги Първанов в началото на срещата си с Ицхак Навон, бивш президент на Израел. Г-н Навон е у нас като официален представител Държавата Израел за отбелязване на 60-годишнина от спасяването на българските евреи.

http://www.president.bg/news.php?id=657

На среща с правителствената делегация от Израел бяха обсъдени много въпроси, сред които и спасяването на българските евреи

http://www.cross.bg/1227571

Михаел Бар-Зоар: Нужен е игрален филм за спасяването на българските евреи

http://e-vestnik.bg/7810/mihael-bar-zoar-nuzhen-e-igralen-film-za-spasyavaneto-na-balgarskite-evrei/

Малцина знаят, че българските евреи са сред създателите на съвременен Израел. Първите евреи от България се преселват в Свещената земя още през 1885 г. Те били около 150 души и създали селището Артув, недалеч от Ерусалим. След Първата световна война няколко десетки български евреи се насочват към територията на днешния Израел, разказва председателят на организацията на евреите в България Максим Бенвенисти. През 30-те години преселниците стават няколко стотици. Със засилването на опасността за евреите след влизането на България в Тристранния пакт и когато в страната се приемат антиеврейски закони, емиграцията продължава.
Най-голям е потокът след 1945 г. и особено около създаването на Държавата Израел. Тогава от 50 000 евреи в България около 45 000 заминават за Израел. България единствена в тогавашния съветски блок разрешава легално заминаване на евреите по техен личен избор. Този жест се цени от Израел не по-малко от спасяването на българските евреи от Холокоста.
Българските евреи са оказали голяма помощ за изграждането на израелската държава и защитата й от нападенията на съседните арабски страни, които я нападат веднага след създаването й по решение на ООН. Голям принос за сигурността на Израел има подполковник Сами Рафаел. Той е служил в Първа българска парашутно-десантна дружина и е участвал във Втората световна. Емигрира в Израел през 1948 г. и създава там парашутно училище, в което се обучава и бившият премиер на Израел Ариел Шарон. Сегашният началник на Генералния щаб на израелската армия Габи Ашкенази също е син на спасили се от Холокоста български евреи. А легендарният бивш военен министър ген. Моше Даян от войните с арабските държави се е учил в българската военна академия. Допреди години началникът на военната полиция също бе от български произход. В списъка на българските евреи, заемали високи правителствени постове, се откроява бившият министър на здравеопазването Виктор Шемтов, който е и депутат в Кнесета.
Но той не е единственият политик от балгарски произход. Емануел Зисман, който преди няколко години бе посланик на Израел в София, също е с български корени. Зисман е бил заместник-кмет на Ерусалим. И предшественикът му като посланик в София Давид Коен също е от България. Шаламуд Шамир, съпругата на бившия премиер Ицхак Шамир, е родена в София.
Новото поколение евреи от български произход, които са родени в Израел, също се отличават с талант и професионализъм, подчертава г-н Максим Бенвенисти. Сред тях има много известни лекари, мениджъри и инженери. Известният в цял Израел кожен лекар д-р Алкалай е син на председателя на Дружеството на българските евреи в Израел Хаим Алкалай, преселник от България. На високи позиции в ръководството на националната авиокомпания на Израел Ел Ал и във военното самолетостроене също има хора от български произход. Сега заедно със своите потомци преселилите се от България в Израел евреи достигат вероятно 80 000 - 90 000 души. Връзката им с България се е запазила през всичките 60 години от провъзгласяването на Израел и продължава да се поддържа. А в израелското общество те се ползват с авторитета на почтени, трудолюбиви и талантливи хора.
Любомир МИХАЙЛОВ

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=232313

(http://www.parliament.bg/Gallery/20110218124253peres_039.jpg)

Президентът на Държавата Израел поздрави лично участващите във форума български парламентаристи и членове на България в Европейския парламент. Той разговаря с председателя на Народното събрание Цецка Цачева, която е почетен гост на форума. Цецка Цачева го запозна с актуалната политическа обстановка в България, с приоритетите на българското правителство и го информира за предстоящите президентски и местни избори. Тя изтъкна, че водещ приоритет на страната ни е присъединяването към Шенгенското пространство, за да бъде България надеждна външна граница на ЕС. Пред израелския президент Цецка Цачева представи благоприятната бизнес среда в България, която по думите й предлага много добри условия за чужди инвестиции.

Специално място в разговора между двамата бе отделено на темата за спасяването на българските евреи по време на Втората световна война. „България е в сърцето ми. Тя е най-обичаната страна в Израел, вечно ще бъдем благодарни и признателни за стореното от вашия народ”, заяви президентът на Израел. Според Шимон Перес България има голям потенциал за развитие и двата приятелски народа могат да осъществяват още по-тясно и ползотворно сътрудничество.

http://www.parliament.bg/bg/news/ID/2185

Посланикът на Израел в Копенхаген Артур Авнон изрази дълбока благодарност към българския народ за спасяването на еврейската общност в България. Той подчерта, че този факт е широко известен в Израел и общността на българските евреи се ползва с висок престиж. Той подчерта, че благодарение на хуманния акт на българското общество през 1943 г. тази е единствената еврейска общност в Израел, която не носи тежкия спомен от лагерите на смъртта.

http://sic.mfa.government.bg/?act=news&do=detailed&id=348
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Ноември 03, 2011, 06:50:12 am: Кој беше Александар Велики

Роберт Несими

Големата визија на Александар беше мешање на народите и топење на разликите меѓу нив за да создаде еден глобален народ за неговата империја

„Националниот идентитет“ на Александар Велики се чини дека е едно од оние бескорисни прашања што се дебатираат ad nauseam, а никогаш не добиваат разврска призната од сите страни. Немам намера да и' се приклучам на ова дебата, туку да дадам резиме на разните тврдења (од страна на Грците, Македонците и Албанците) за „сопственост“ над ликот и делото на Александар, да погледнат од аспект на тоа што се смета за „национален идентитет“. За мене токму овде лежи суштината на проблемот, бидејќи антички околности се третираат со модерни поими, каков што е поимот „нација“, иако до ден-денес не постои јасна и широко прифатена формулација на тоа што значи точно овој збор. Наместо тоа, постојат неколку конкурентни дефиниции, како што се генетскиот, лингвистичкиот, религиозниот, територијалниот или културниот. Поинаку кажано, некои сметат дека националната припадност се дефинира според крвта, други според јазикот, трети верата, почвата, традицијата...

На која „нација“ и' припаѓа тогаш Александар според овие критериуми? Генетски знаеме дека тој беше Епирец по мајка и антички Македонец по татко, но проблем претставува фактот што не сме сигурни што беа точно Епирците и античките Македонци. Според Грците, тие биле антички Грци, според Албанците - Епирците били Илири. Античките Македонци можеби биле Грци или потекнувале од некој друг етнос, поблизок по раса до другите прагрчки етникуми на Балканот, какви што биле, на пример, Илирите, Тракијците и Пеонците.

Бидејќи историските податоци не дават јасен одговор за „расата“ на овие древни народи, мора да се свртиме кон вториот критериум - јазикот. Но, и тука не' очекува истиот проблем, затоа што освен Грците, другите древни народи на Балканот немале напишан јазик. Тоа значи дека ни крвта ни јазикот не можат да ни дават општоприфатен одговор за „националниот идентитет“ на Александар, но сметам дека постои една друга опција која е поретко третирана. Поради тоа што и во денешно време е тешко да се каже дека постојат јасно дефинирани линии каде завршува еден етнос и почнува друг, уште е поверојатно дека тоа било така и во античкиот свет. Па, така, можно е некои „гранични“ народи, како што се Македонците и Епирците, да биле градуално поминување од прагрчкиот (илирски, тракиски или пеонски) кон грчкиот етникум, со допирни идентитетски точки со сите нив. Како и да е, ниеден од тие елементи нема ништо заедничко со Словените, па така ни крвниот ни јазичниот критериум не може да се применува од страна на денешните Македонци како доказ дека потекнуваат од античките.

Всушност, дел од Македонците претежно се потпираат на територијалната дефиниција, тврдејќи дека се потомци на древните Македонци, бидејќи живеат на истата територија. Но, тука проблем е самата територија, која не се совпаѓа целосно со онаа на античките Македонци. Нивната матична територија се наоѓала во северниот дел на денешна Грција и јужниот дел на денешна Македонија. Во останатиот дел на Македонија живееле Илири, Тракијци и Пеонци. За верската дефиниција на националниот идентитет мислам дека е беспредметно да се разговара, бидејќи Александар и старите Македонци биле пагани (со сериозни индикации дека мегаломанијата на Александар достигна таков екстремен степен што тој се сметаше себеси за божествен, син на Зевс/Амон).

Една стара поговорка вели - кога умира човек, не прашувај што бил, туку какво добро оставил зад себе. Сметам дека тука лежи и клучот за разбирање на правиот идентитет на Александар. Кој беше Александар гледан од ова призма? Каков го најде и каков го остави светот од неговото време? Кое беше неговото политичко, социјално, економско или културно наследство на светот? Социјалниот и економскиот аспект може веднаш да ги тргнеме настрана, затоа што неговото дело е лишено од каква била социјална или економска димензија и во овие правци светот остана ист и по него. Гледано политички, неговата империја не преживеа долго по неговата смрт и набргу се подели помеѓу неколку негови генерали. Античка Македонија и Грција се вратија на својата периферна политичка улога во тогашниот цивилизиран свет и подоцна станаа лесен план за Римската Империја во подем. Така може да се каже дека освојувањата на Александар немаа некој долгорочен политички ефект.

Тогаш ни останува само културното наследство на Александар, кое е и најважното, бидејќи културолошки светот по него никогаш повеќе нема да биде ист. Тука револуцијата беше толку голема, а историскиот процес до таа мера иреверзибилен што со освојувањата на Александар се смета дека почнува нова културна епоха, таканаречена ера на хеленизмот. По него грчката култура се распространува на се' поголеми простори; Атина, Спарта и Егејот стануваат се' попериферни и безначајни; сега нејзините центри се градови, како што се Антиок, Ефес, а посебно Александрија. Грчкиот јазик станува lingua franca на целиот Блиски Исток, а подоцна на целиот источен дел на Римското Царство; оттогаш почнува потсвесното создавање на протоидентитетот на идното Византиско Царство. Овие и ред други случувања јасно кажуваат дека нето-резултатот на животот и делото на Александар Велики било проширувањето на просторот за пенетрација на грчката култура, на грчкиот културен lebensraum.

Постојат силни индикации дека ова беше и крајната цел на Александар и тој го правеше тоа свесно. Но, тука не смее да се занемарува синкретизмот меѓу грчката и ориенталната култура, меѓу освојувачот и освоениот што тој сакаше да го поттикне. Тој никогаш веќе не се врати во Македонија, останувајќи во Персија, која изгледа ја сметаше како центар на својата империја, а себеси се сметаше колку македонски/грчки цар, толку и персиски падишах и египетски фараон. Тој, исто така, форсираше политики на мешање на македонското/грчкото население со домородното ориентално население, било преку вклучување Персијци во својата војска и органи на власта, било преку поттикнување бракови на свои војници со персиски жени. Неговата голема визија беше големо мешање на народите и топење на разликите меѓу нив преку агресивна културна размена (главно, со доминација на грчката култура) за да создаде еден глобален народ за неговата империја. Со многу нешта тој може да се смета за прв глобалист во историјата на човештвото.

На која од денешните нации му припаѓа Александар; грчката, македонската или албанската? Генетски и лингвистички тој можеби беше антички Грк, полугрк или припадник на едно од старите прагрчки племиња на Балканот. Културолошки тој беше чист Грк. Но, овој негов грчки културен идентитет му претходи, а потоа и му се потчинува на неговиот глобален идентитет. Александар сигурно би бил шокиран од денешните обиди за присвојување на неговиот лик и дело за тесни национални цели, било да се тие грчки, македонски или албански. Затоа, оставете го неговиот спомен намира: Александар едноставно беше првиот граѓанин на светот.

(Авторот е член на институтот Ипеса)

http://www.utrinski.com.mk/?ItemID=D2FFA88E7A9224449012D486EEC8B8A1
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Ноември 03, 2011, 08:09:38 am: Александар Велики: Убиен во Вавилон, воскреснат во Скопје

Дали во Вавилон Александар Велики бил убиен? Во историска мистерија во која се комбинираат наративната игривост на Ден Браун (но со многу посупериорно писателско умеење), чувството за драма и мизансцен на Агата Кристи и синоптичкиот поглед на Пол Џонсон, Греам Филипс прилично убедливо докажува дека навистина било така. Неговата книга „Alexander the Great: Murder in Babylon“ (Virgin Books, 2004) [„Александар Велики: Убиство во Вавилон“] е опсежна како секоја научна студија, со фусноти, а сепак е восхитувачки читлива и просто не можеш да се одлепиш од неа.

Книгата почнува со настаните на кобната гозба во 323 година пр.н.е.: 32 годишниот освојувач на тогаш познатиот свет, Александар Трети, се разболува со многу чудни симптоми и потоа умира. Поради некоја причина, неговиот ужасен крај се припишувал на маларија, тифус или на алкохолно труење. Но Филипс непорекливо докажува дека кралот бил убиен – во неговите пијалоци биле ставени отровни растенија.

Откако се посветил на оружјето, Филипс продолжува со разгледување на мотивите и можностите што секој од осомничените ги имал. И создава обемна листа! Кон крајот на неговиот живот командуван од егото, Александар ја претворил целата своја свита во толпа огорчени дворјани полни со горчина, одмазднички желби и секакви заговори и отфрлени сопруги. Филипс потоа го посветува своето внимание на секого од нив посебно, анализирајќи ги неговиот или нејзиниот однос со младиот владетел, ветувањата и неизбежните разочарувања и кршење на илузиите, љубов претворена во продорна, жешка, опасна омраза или во студена, калкулирана, безмилосна насоченост кон своите интереси.

Антипатер, војникот што многу преживеал и се плашел дека во секој миг може да биде погубен од сè попараноичниот Александар; Аридеј, постариот брат на Александар, кој во многу наврати е ментално некомпетентен, но доволно кохерентен да му завидува на својот брат и да го мрази, Барсина, прекрасната заробеничка што му станала жена и е отфрлена поради помлада - која го носи првото дете на Александар; Селевкиј, опитниот офицер чиешто метеорско искачување по воените чинови можеби го примамило да се обиде да приграби уште поголема моќ; Роксана, првата сопруга на Александар и кралица, излудена од зависта кон Персијката Статира, ќерка на поразениот Дариј Трети и втора сопруга на Александар; Мелеагер, кој се гнасел од самопрогласувањето на Александар за бог и кој ја преживеал чистката на лојалните македонски кохорти во полза на персиските регрути; Статира, којашто отворено се заканувала дека ќе го убие Александар за да се одмазди за смртта на својот татко; и Пердика, вториот во хиерархијата после Александар и човек кој веднаш би видел полза од прераното отстранување на Александар.

Филипс потоа продолжува целиот настан да го става во сложен, богат и панорамски историски и културен контекст и да сугерира веројатно решение за енигмата на убиството на Александар, како и за виновникот, методата и последиците. Сето тоа, само по себе, ја прави книгата совршен и премногу интелигентен детективски роман. Сепак, главниот придонес на Филипс (веројатно ненамерен) е појавата на инаков профил на Александар: зајадлив, параноиден, мегаломан во самоизмама, груб, подмолен и подбивач. Со други зборови: нарцистистички психопат.

Бргу се префрламе 2.300 години во иднината.

Владата на Република Македонија (добро, да бидеме технички коректни: Општина Центар) неодамна крена статуа на „воин“ (слабо замаскиран Александар Велики) баш насреде главниот плоштад на главниот град. Претходно Македонија го смени името на својот неугледен аеродром во „Александар Велики“. Тоа се само неколку од најновите симптоми на растечкиот култ на личноста. Денешните Македонци, коишто очајнички трагаат по своите антички корени во регион којшто е непријателски настроен кон нивната држава, се закачија за нивниот претпоставен предок со жар којашто пркоси и на историографијата и на острите протести од нивната сосетка, Грција.

Во типична балканса „око за око, заб за заб“ ситуација, Грција го блокираше долгоочекуваниот влез на Македонија во НАТО, наведувајќи ја во купиштата оправданија за тоа и „иредентистичката провокација“ со преименувањето на аеродромот. Македонија има територијални претензии кон дел од Грција, велат грчките политичари без око да им трепне, и жителите на таа земјичка немаат право на грчкото историско наследство, чијшто интегрален дел е Александар Велики (што него неверојатно би го изненадило: Александар припаѓал на хеленската култура, но на ниту една од грчките држава, коишто биле крвни непријатели на неговата генеалогија).

Весниците и неделниците во денешна осиромашена и неуспешна Македонија се преполнети со статии и есеи пишувани од „археолози“ и „историчари“ во кои се вели дека денешните Македонци немаат ништо заедничко со опсежно документираната словенска инвазија на Балканот во 5. и 6. век и всушност се директни и единствени потомци на Александар Велики и други китни историски личности. Доколку стварноста ве разочара, зошто не би се нурнале во историска фантазија на самовеличење?

Александар Велики би бил многу незадоволен од денешните Македонци: тие се мирољубиви, премногу внимателни, спремни за договор и во потрага по компромиси. Се чини дека и нивната влада ги смета овие пофални одлики за подеднакво неприфатливи.

Не можам да разберам зошто и Македонија и Грција сакаат да направат еден пореметен масовен убиец свој симбол и предок? Малку се работите што би можеле да се пофалат и во личноста и во потфатите на Александар. Пролевајќи крв на безбројни илјадници за да ги исполни грандиозните фантазии за освојување на светот, тој се прогласил за бог, крваво ги потиснувал другите религии, масакрирал голем дел од своите верни потчинети и ги издал своите сонародници ангажирајќи ги поранешните непријатели, Персијците, кои ги смениле Македонците во пешадијата.

Александар Велики очигледно бил луд, дури и според културните стандарди на неговото време. Според Диодор, еден месец пред да умре (или, што е поверојатно, пред да биде убиен) неговите генерали ги повикале вавилонските жреци да ги изгонат демоните коишто можеби го опседнуваат. Плутарх го нарекува „пореметен“. Тој ги опишува наглите промени на расположението, за кои денеска би се давале лекови за контролирање на таа состојба. Авторитетната „Енциклопедија Британика“ му припишува мегаломанија и емоционална нестабилност. Во заглавието се вели:

„Тој брзо се разгневувал, и под притисокот на неговите долги освојувачки походи оваа страна на неговиот карактер станала понагласена. Безмилосен и своеволен, тој сè повеќе прибегнувал кон терор, не двоумејќи се при елиминирање на оние во коишто повеќе не верувал, без разлика дали со или без маска на правично судење. Години после неговата смрт Касандер, син на Антипатер, регент на Македонското царство под Александар, не можел да мине крај неговата статуа во Делфи без да се тресе од страв“.

Александар бил параноичен и не поднесувал критики или несогласувања. Кога Клеит, неговиот заменик имал некоја безначајна препирка со него во 328 пр.н.е., Александар едноставно го пробол со копје својот верен генерал и одлучил армијата да го прогласи за предавник - а со тоа да го оправда убиството. Истата судбина ја имале и несреќните наследници на Клеит, како втори во линијата на командувањето.

Од детството Александар бил непромислен (но имал среќа) и невообичаено крвожеден. Тој ја искористил приликата со убиството на татко му за да ги ликвидира сите што му се спротивставувале, дури и имплицитно. Потоа тргнал во јуриш којшто ги оттргнал сите Грци од него и ги обединил. Дури и неговиот славен поход против Персијците повеќе го должи успехот на брзото пропаѓање на таа империја отколку само на воениот гениј на Александар. Долго пред да излезе на сцената, другите Грци (Десетте илјади, Агесилаус и Спарта) убедливо ги поразувале Персијците. Неговата крвожедност никогаш не исчезнала: откако неговата војска се побунила во Индија и го присилила да се вратат во Вавилон, тој таму погубил редици свои сатрапи, воени заповедници и други функционери.

Александар бил познат по својата умисленост и нескротен нарцисизам. Користејќи понижувачки јазик, тој двапати ги одбил мировните понуди на Дариј, владетелот на Персиското Царство, чиешто семејство го држел во заробеништво. Кога Парменион го советувал да ја прифати втората понуда, велејќи му: „Да бев Александар, јас би прифатил“, тој возвратил: „И јас би прифатил, да бев Парменион“. Парменион платил за своето слободоумје со живот: Александар подоцна наредил да го убијат а неговиот син да го погубат. Ги убил и сите што некако биле сврзани со двајцата.

Кога на своите слободоумни трупи се обидел да им ја наметне обврската во знак на почит да легнуваат во неговото присуство, бил подложен на големо исмејување и се откажал од идејата. Но продолжил да ја носи персиската царска одора и го погубил Калистен, неговиот верен историчар кој секаде го следел (кој бил и внук на Аристотел) оти не сакал да му се поклони. Спартанците се подбивале со Александар. Тие издале декрет кој гласел вака: „Ако Александар сака да биде бог, нека биде бог“.

Каде и да одел, Александар бил придружуван од писари чијашто задача била да ги разубавуваат историските факти и да произведуваат легенди за својот господар. Значи, најголемиот дел од она што „се знае“ за Александар е лага. Но и покрај тоа останале многу сведоштва за неговите пијани и насилни дивеења, кога тој вообичаено убивал луѓе и уништувал културни блага (како палатата на Ксеркс). Не може да се одрече дека Александар бил голем потрошувач на вино. Речиси сите очевидци се согласуваат: Птоломеј; телохранителите на Александар; Неарх, неговиот адмирал, Евмен, писарот, неговиот секретар; Хар, неговиот собар; Аристобул, неговиот воен инженер. Истото е и со историчарите кои црпеле од тие сознанија: Диодор, Плутарх, Ариан, како и анонимниот автор на „Historia Alexandri Magni“ (Историјата на Александар Велики).

Човек може само силно да се надева дека владата на Македонија нема да успее во својата кампања да ги преобрази своите граѓани во мини-верзии на овој монструм. Ако Македонците инсистираат да ги гледаат своите корени во античка Македонија, тогаш зошто одбираат масовен убиец за свој пример? Зошто не одберат филозоф (Хермагора, Зоил, Стесимброт); писател (Хиполох, Посидип, Сам); историчар (Марсија) или уметници (Групата Пармениск)?

Посетителите на денешна Македонија се пречекуваат со налудничава СМС-порака „Добредојдовте во лулката на цивилизацијата“. Месецов ректорите на македонските универзитети испратија писмо до еврокомесарот за проширување Штефан Филе, атрибуирајќи и ја на Македонија „искрата на писменоста и културата во Европа“. Ваквите смешни изјави се контрапродуктивни и нефактички. Тие стануваат такви уште повеќе во мигот кога ќе ги поврзете со мегаломан како Александар. Македонците, нивните национални аспирации и нивната земја претходно беа сфаќани сериозно. Сега бргу стануваат предмет на шеги – видете го неодамнешниот коментар на Метју Бранвасер во „Њујорк Тајмс“.

http://www.plusinfo.mk/mislenje/345/Aleksandar-Veliki-Ubien-vo-Vavilon-voskresnat-vo-Skopje
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: Ortodox на Ноември 03, 2011, 03:57:31 pm: Божееее, какво толкова се вълнуват от съдбата на един гей, умрял преди 2300 години!? То не бяха споменици, площади, магистрали, летища, фонтани...И закакво цялата работа: "Замечтан поглед, нежно лице с едва доловимо нацупени устнички, подчертано мека китка, старателно аранжирани лимбички: "

(http://www.vest.com.mk/WBStorage/Articles/2816C5E280643542A086D802ACEB8324.jpg) ;D ;D
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Ноември 11, 2011, 10:36:46 pm: (http://images.webcafe.bg/2010/05/04/81268128368/618x346.jpg)

Денешни антички македонци. Еве на какво личат.
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Ноември 20, 2011, 03:05:53 pm: Тук можете да гледате българска телевизия.

http://bgtelevizia.com/tv.php?channel=49
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Ноември 20, 2011, 03:33:26 pm: Българският филм "Спасението", създаден по действителни събиятия случили се по време на Втората световна война.

(http://knizhen-pazar.net/img/60187.jpg)

http://knizhen-pazar.net/index.php?option=add_book&id=60187&title=%D0%9E%D1%85%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B0%20%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B0

(http://i1.ytimg.com/vi/H6GJhbNG74E/default.jpg)

http://www.youtube.com/watch?v=H6GJhbNG74E

За филма

http://www.youtube.com/watch?v=QxEEwavjAFA&feature=related

Българският Охрид откупва със злато наши войници

Германският ултиматум - за всеки пленник да се плати по половин килограм чисто злато, иначе ще разрушат целия град.

Ана Кочева

Ако Македония е най‒романтичната страница в българската история, със сигурност една от най‒романтичните истории от времето на Втората световна война се случва именно там. В най‒българския град във Вардарско, Охрид. За историята, която охридчани разказват и днес и ще помнят, докато са живи, дълго време нарочно не се говореше. Естествено заради великосръбските и великомакедонски твърдения, че населението от двете страни на югозападната ни граница е различно и няма общо помежду си. Случката впрочем е описана в “Охридска балада” на Серафим Северняк, произведение, което съзнателно не се разпространява в съседна Македония, защото свидетелства за исторически факти, които комшиите биха предпочели да забравят, че са ставали.

Българският дух в Охрид е жив и до днес

През есента на 1944 година германците са в отстъпление от Македония, те се изтеглят, завличайки колкото могат повече плячкосани предмети, пари, дори животни. На 13 октомври 1944 г. немска колона от 50 камиона влиза в Охрид. Довчерашните съюзници водят със себе си пленени български войници, смятайки, че така ще си гарантират по‒безопасно придвижване през българска Македония. Там същите тези войници няколко години по‒рано са посрещнати със сълзи на възторг, с килими от цветя като свои, като освободители. Мълвата за пленените мигновено обхожда града и също толкова бързо охридчани вземат спонтанното решение да ги освободят. Германската охрана била съзнателно разсеяна с люта „жолта” (местна ракия), на помощ се притекли и няколко закачливо усмихващи се девойки. Така в изкуствено създадената навалица охридчани успели да измъкнат войничетата едно по едно, преоблекли ги и внимателно ги извели от центъра на града и ги скрили в района на църквата “Св. Йоан Канео” на самия бряг на Охридското езеро. През нощта с лодка ги откарали до планината Галичица, откъдето ги прехвърлили до „старите” земи. В някои от разказите се твърди, че това станало с помощта на местните партизани. В крайна сметка всички са спасени, не изпуква нито един куршум, няма и ранени.

В града обаче бягството е разкрито, командирът на немската колона се вбесява и поставя ултиматум до 21.00 часа охридчани да предадат военноплениците. В противен случай целият град ще бъде разрушен от пътуващата в конвоя противовъздушна батарея. Заплахата е страшна, никой не се съмнява, че ще бъде изпълнена, но при все, че всички в Охрид добре знаят къде са скрити войниците, тайната е запазена и издайници няма. Нещо повече ‒ охридчани обличат новите си дрехи и напускат собствените си домове, твърдо решени, че няма да станат предатели. В 21.00 часа германците установяват, че градът е празен, а населението се е евакуирало на безопасно място. В безсилието си те решават, че могат да се възползват от ситуацията ‒ заповядват за всеки пленник да се плати по половин килограм чисто злато, иначе ще разрушат целия град. Охридчани не се колебаят ‒ те започват да събират злато буквално от всеки дом: свалят венчалните си халки, обеци, кръстчета, гривни, пръстени, всевъзможни украшения, които пазят за сватби, за кръщенета, та дори и дребните монети, които възрастните са приготвили, за да се откупят при вечния лодкар след смъртта си..

Кмет на Охрид по това време е Илия Коцарев, български революционер, охридски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, активист на Вътрешната македонска революционна организация и Българските акционни комитети, адвокат и общественик. След разгрома на кралска Югославия през 1941 г. застава начело на българския акционен комитет в Охрид. По късно е избран за кмет на града. Всъщност именно кметът организира спасяването на пленените български войници и спасява от разрушение и Охрид благодарение на своя авторитет. След края на войната партизаните арестуват Коцарев въпреки протестите на гражданството, а по‒късно той е осъден от комунистическите власти на смърт. Присъдата му е заменена на 20 години затвор като сътрудник на окупаторите. В затвора се разболява тежко и ослепява. Поради напредналата си възраст е освободен и умира в дома си малко след това.

В драматичния ден, малко преди 12 часа на обяд вече са събрани 10 килограма чисто злато. Само два не стигат. Тогава старият поп Тома донася най-ценното достояние на града ‒ големия златен кръст, подарен от двама преселили се в София охридчани на църквата на Свети Климент. След свещеника тръгва цяло шествие, което пее „Спаси, Господи, твоите люде!” и с този тропар всички стигат до комендатурата. Златото е събрано, войниците са откупени, Охрид е спасен от гибел.

Комендантът на града, капитан II ранг от флота също има своята роля в цялата история. Той е този, който убеждава германския командир да не стига до екзекуции, а в крайна сметка му внушава, че пътищата са опасни, затова по‒добре да му остави златото на съхранение. След като конвоя заминава, той веднага връща златото на охридчани.

Слухът за златото обаче тръгва. Ценният метал, който кара хората да обезумяват, довежда при колоната албански партизани, които я избиват до крак. Германците са унищожени, но спомена за охридските спасители е жив и до днес. В Охрид ще ви го разкажат...

http://frognews.bg/news_32037/Balgarskiiat_Ohrid_otkupva_sas_zlato_nashi_voinitsi/
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Ноември 23, 2011, 08:00:43 pm: Още един сайт за българска телевизия.

http://inhatch.com/Watch/diema2_lo
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Ноември 26, 2011, 07:04:52 pm: (http://91.196.126.51/posters/1a26b560a9ee104980af2a7ce3786173d9fb1603cover.jpg)

От тук можете да си данлодвате най-новите американски филми преведени на български, също така програми, песни и други. Трябва да отидете в торенти. Разбира се, първо трябва се регистрирате.

http://arenabg.com/torrents.php?category=14;15;16;17;18;19;20;21;22;39

А това е торент за научно-популярни филми, също преведени на български.

http://kolibka.com/2.html

За да можете да ползвате тези торенти трябва да данлодвате m-torenta

http://www.utorrent.com/downloads/complete
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Ноември 28, 2011, 08:36:00 pm: Тук можете да гледате филма "Мера според мера" разказващ за ВМРО.

(http://ogre.ikratko.com/wp-content/uploads/2008/03/postolx.jpg)

(http://video.balkanatolia.com/d-prdimages/prd-5134.jpg)

http://www.youtube.com/watch?v=Qg1l8q-vS-4

http://www.youtube.com/watch?v=ND1jKT5r1vk&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=KWHN8qFpAbo

http://www.youtube.com/watch?v=d_h0ToIEbLs&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=ur3SAwWsRHs&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=XHFcSGKJhbg

http://www.youtube.com/watch?v=9wuSE-SHOco

Накрая на филма са изброени историческите документи, които са използвани при неговото създаване. Този филм е създаден почти изцяло по тези документи и художествената измислица е много малко.
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Ноември 29, 2011, 08:42:26 am: Българският филм "Зарево над Драва" разказващ за участието на България във Втората световна война.

(http://img.zamunda.net/bitbucket/ddd_arc%20(3).JPG)

http://www.youtube.com/watch?v=8QpHE4QwGcg

http://www.youtube.com/watch?v=hdPLY5tVXII

други филми

http://www.youtube.com/watch?v=HFFD5L6QilE

http://www.youtube.com/watch?v=-tqAm4s0_qw&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=SXeyWHfx5Oo&feature=g-vrec

http://www.youtube.com/watch?v=gSTIB7O4WYY

http://www.youtube.com/watch?v=ZijdIrB4l08

http://www.youtube.com/watch?v=JtWi9olVrfM&feature=results_main&playnext=1&list=PLE3481C47E774BD35

(http://bp1.blogger.com/_vkiZ17llfoo/R6LZ_E5pZcI/AAAAAAAAAQQ/-C-99hqf570/s320/_____.jpg)

(http://www.lostbulgaria.com/pic/1124.jpg)

На 18 септември парашутната дружина е зачислена към 1-ва Българска Армия. На 10 октомври от Кюстендил са изпратени към Крива Паланка и Куманово, където са хвърлени в боевете за Стражин и Страцин. Новата ОФ власт няма особено доверие в получилите немска школовка парашутисти и намира начин да се отърве от тях: при Стражин и Страцин най-елитната бойна част на българската армия, обучена на парашутен десант и действия в тила на врага е използвана като пехота и в пеши ред е хвърлена срещу укрепените картечни гнезда на немците. При Стражинската атака поручик Станимиров командва единият фланг. Стига се до ръкопашен бой с противника. Немските позиции са превзети, но с цената на огромни загуби – от 470 парашутисти 56 са убити, а 151 ранени. По-нататък победният ход на дружината следва хода на първата фаза на войната – Стражин, Страцин, Старо Нагоричене, Куманово. Командирът на дружината кап. Ноев е повикан в София и поручик Станимиров е назначен за командващ парашутната дружина в негово отсъствие. Той ръководи дружината в цалата операция при Старо Нагоричене до заемането на позиции около Куманово, когато кап. Ноев се завръща. След превземането на Куманово, парашутистите са върнати в София. За участието си във войната дружината получава орден “За храброст”

http://stanimer.blogspot.com/2008/08/blog-post_13.html

Петър Томов служи като парашутист в Парашутната дружина. Сражава се в Първата фаза на Втората световна война, при Страцин, на територията на Македония и във Втората фаза на територията на Унгария. Награден е с два ордена „За храброст” и е раняван два пъти. Записът е направен във Военния клуб – град Пловдив.

Ще ни пращат на фронта. Пристигам в София, слизам на Подуене и тръгвам към „Враждебна”. Срещам ги аз и нашият ротен командир – помня го много добре – поручик Бончев: „Томов, отиваш в частта, оборудваш се, взимаш всичко, каквото ти се полага, и ни настигаш!” На Сточна гара се товареха те, даже изкарахме цяла нощ там. Отидох аз, дадоха ми каквото трябва, на влака – и в Кюстендил. В Кюстендил изкарахме два дена, цялата дружина. Оттам сменихме на Стражин друга наша част… По шосето действаха танкисти на майор Гюмбабов,[5] ние държахме десния фланг на реката, реката е пътя за Страцин. Почнахме боя от Стражин. На втория или на третия ден с един мой колега от Стара Загора[6] сме един до друг на Стражин. По едно време аз му се обаждам, защото два-три пъти го извиках: „Гоче! Гоче!”, той мълчи. Просто така си забил главата. Бутам го за главата и като се обърна – куршумчето както е с каската, точно под каската – без шум, без да изохка, без да чуя нещо… Тръпки ме полазиха! Обърнах се насам-натам, дойде ми най-напред да викам санитар. Втори път го погледнах – куршумчето и мъничко кръв…
Тогава не действах още с радиостанцията. След това като наближихме Крива паланка, с камионите ни докараха от Кюстендил това оборудване… Минохвъргачки, защото имахме минохвъргачен взвод… на Паскалев[7], дето загина, картечници и други работи… И от там вече почна сериозна битка.
И точно след Крива паланка имаше един манастир, Старо Нагоричане. Там ме раниха в ръката, двата пръста ми висяха на кожата. Пълзяхме из едни лозя след Крива паланка и като ме припари по ръката нещо… Погледнах, всичко в кръв! И бутнах ръката в джоба…
Един мотор ме върна в лечебницата на Крива паланка. И попаднах на един лекар от Пловдив. Срещу Търговската гимназия имаше на втория етаж рентгенов апарат. От него, като бягахме от училище, все при него ходехме да ни даде бележки. Десет дена бях в болницата, даже не ме пускаше доктор Иванов: „Къде, бе! Добре тогава, щом натискаш, заминавай, няма да спорим с теб!” Та ми турна една шина, защото с другия пръст си действам. И ги настигам нашите пред Страцин.
Много мини и те имаха превъзходството от високо. От Страцин много лошо ни биеха. Два танка бяха улучили, бяха преприщили пътя и пехотата се мъчеха там… Ние действахме от десния фланг, и от там почнах аз с мойта радиостанция (след раняването ми зачислиха радиостанцията). Като спра някъде с радиостанцията, всеки бяга от мен. На едно място бяхме залегнали. Ноев на десетина метра от мен в едни шубраци и ме вика да отида при него. Радиостанцията – „Дора 2”, те са към 30 кг, тежи. На гърба като раница. Отивам при него, инсталирам я: „Бързо, влез във връзка с тежката рота!” Тежката рота пък действа от другата страна на шосето и няма как да се свържем с тях. Отгоре немците ни виждат като на длан, от Страцин. От там немците ни биеха жестоко… Таман инсталирах, само натиснах зумерчето, мините почнаха да бият. И един вика: „Слушай, майна, дигай се от тука, бягай, ще ти таковам и на радиостанцията…” И аз се огледах, огледах така, зад мене едни скали, викам: „Аз защо не направя такъв номер…?” Дълъг кабел имах, качих радиостанцията зад скалата отгоре, чак на върха. Аз се скрих на 20 метра зад друга скала. И като почнах да предавам: „Дойчланд капут, Дойчланд т‘ва…” Предавам… Че като почнаха ония мини, от тая скала сума камъни изкараха тия немци. Радиостанцията стана на парчета. И на другия ден вика ме Ноев (ние бяхме щабната рота). Нашата щабна рота останахме много малко и като ми ликвидираха радиостанцията, аз се правя, че не съм виновен, а ония, дето ни обстрелват, те са виновни. Гледа Ноев, гледа така, как немците по шосето все бият, понеже успяха да разчистят пътя и няколко наши танка вече пълзят нагоре. Добре, ама ние, щабната рота нямаме никаква връзка. Аз съм до Ноев… „Томич, налага се да идеш да потърсиш тежката рота!” Аз, като погледнах как почти всяка минута пламъци, където падне снаряд, как се вдига… Отгоре се вижда всичко. Виждат се и нашите танкове как пълзят нагоре… „Трябва на всяка цена да се свържеш с тях!” И ме погледна, погледна така: „К‘во, шубе ли те е?” „Абе – викам – че ме е шубе, шубе ме е, ама щом се налага – ще го правим!” И аз си направих сметката. Викам: „Като падне снаряд, аз в дупката на снаряда!” И почвам, полека, так, так, так… По едно време изчезнах от погледа … След като се върнах през нощта, апапите от ротата викат: „Ама ти жив ли си, бе?!” Викам: „Що?” „Защото те наблюдавахме и ти като се прикри на едно место, точно там паднаха два снаряда! Ни шубрак остана, ни скала остана… Как стана?” Викам: „Щото същия миг прескочих и влезнах в друга дупка на снаряд.” Защото шубето е така – дава ти и акъл, дава ти и сила! Така успях, стигнах до реката, прегазих я – падаха и мини, обаче далечко вече от мене, защото аз съм се пуснал в дерето. Добре, ама като минах реката, сега трябва така да се качвам на високо, за да тръгна да търся тежката рота. Ами сега! Викам: „Ония от Страцин… ще ме дебнат.” Но мина всичко спокойно. Късмет съм имал. Доложих на командира на тежката рота какво се иска, какво ми е поръчал нашият командир и т.н. Те вземаха отношение каквото трябва. Посред нощ съм се прибрал в нашата рота.
Оттам боят на другия ден продължаваше. Ние сме в подножието на Страцин, вече по върха се катерим, по скалите, нашата артилерия – сбъркала ли е, какво е – взеха да обстрелват скалите. И нашият командир като се ядоса, Ноев, и грабна телефона на тези от артилерията, които командват, а той е бил и артилерист[8]. Той взе да командва артилерията „Два на ляво…” Той оправи играта, иначе много от нашите парашутисти щеше да избие нашата артилерия. Немците като видяха зора, почнаха да отстъпват благодарение на това, че на генерал Станчев армията се движеше откъм Скопие. Може би затова ние имахме късмет и влезнахме в Крива паланка, без да гръмне една пушка.[9] Щурмувахме Страцин и надвечер го завзехме. Германците през нощта отстъпиха. На Страцин нямаше ръкопашен бой, само стрелба.
И на разсъмване, на изгрев слънце, събуждам се аз, замръзнал съм… събуждам се в едно като бункерче и поглеждам – шинелата зелена. Немска! Трима души… аз съм спал с трима убити германци! Ние с едни винтяги, парашутни винтяги – бахарлък през нощта. И докато съм спал, и съм дърпал леко шинелата. Викам: „Дано не се събуди тоя, майна…” И сабалем, като видях всичко зелено… Цялата дружина ми се смееше: „Ако бяха живи, к’во щеше да ги правиш?” На самия Страцин ни събраха цялата дружина, парашутна. И там „Конника без глава”[10] направи всички кандидат-подофицери – подофицери.
След Страцин продължихме по самия път за Куманово. В Куманово влизаме някъде към следобед. През деня, като погледнах аз към Куманово, гледам, гледам и питам един до мене:[11] „Абе, фабричните комини ги няма?!?” През нощта чух един гърмеж, като земетресение. И като погледнах вече през деня – комините ги няма. Викам: Ясна е картинката.” До мен беше ротният командир Бончев. Викам: „Госин поручик, да знаеш, че нито един немец няма.” „Айде бе, как разбра?!?” „Я виж – викам – къде са комините?” А те комините ги използваха за наблюдателници. И той като погледна: „Е, верно бе!” И след това спокойно всички се изправиха и тръгнаха, понеже знаеха номерата на немците. Те уж това онова, двама души с два мотора сума народ избиват. Картечницата в коша, другия кара мотора и пердашат. И така държаха Страцин, с много малко хора…
В Куманово ни посрещат макетата с цветя. Бяха ни устроили в едно училище, там колко – два дена изкарахме. На другата нощ помолих командира да ме пусне да отида до Скопие. Защото една леля имах в Скопие, и им знаех адреса, и ходих. Вземахме един мотор, ходих, та се видях с моите роднини. И лелята вика: „Петьо, има ли някакъв камион да натоварим багажа със свако ти да се приберем в София!” Свако ми е македонец от Скопие и са решили да отидат в Скопие, войната ги заварва там… И нямаше как да се върнат. Е, след това се прибраха, като свърши всичко.
Та така изкарах аз, раната ми позаздравя, поправи се… Верно, че не мога да ги свивам, както трябва…

http://edinzavet.wordpress.com/2011/05/11/ptomov/

(http://pan.bg/gallery/albums/userpics/10010/normal_2ka.jpg)

На 9 септ. 1944 г. правителството на Отечествения фронт решава България да се включи във войната против хитлеристка Германия до пълния й разгром. В тази война почти веднага се включват и Въздушните войски. В началото на септември 1944 г. те разполагат с 314 бойни самолета. Но реално ефективни за използване са били само 34 изправни Ме-109G, 38 Ju-87D и 14 FW-189A. За участие във войната срещу нацистка Германия са развърнати Въздушната ескадра и въздушния разузнавателен полк, разполагащи със 167 изправни бойни самолети и 443 подготвени летци.
Първите си удари българските летци нанасят по частите на Вермахта, успели да обкръжат 15-а пехотна дивизия в Битоля, Македония. На 23 септември български самолети атакуват германска механизирана колона, като унищожават 30 машини и значително количество жива сила на противника. Авиацията значително подпомага и настъплението на 1 Българска армия срещу укрепените позиции на немците при Стражин и Страцин.
До края на настъпателните действия на българските войски в Македония и Южна Сърбия (2 декември 1944 г.) са осъществени 3744 бойни полета, унищожени са 85 батареи, 694 бойни коли, 23 локомотива и 496 вагона, 25 самолета, 16 моста и 11 жп гари. Войските на Вермахта и пилотите на Луфтвафе успяват да изкарат от строя 32 български самолета, при което загиват 18 наши летци. След тази дата въздушното осигуряване на 1 БА се поема от 17-а въздушна армия на СССР. До края на войната българските въздушни войски изпълняват само спомагателни и специални задачи. Общият брой на изпълнените бойни полети срещу хитлеристите е 4424. Днес признателните поколения отдават заслужена почит на своите герои-орли и подвизите, извършени от тях в защита на отечеството.

http://pan.bg/view_article-5-6575-Orlite-na-Bylgariq.html
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Ноември 29, 2011, 09:08:01 am: Повече пояснения за тези събития.

(http://novinar.bg/data/2005-05-09/09060114.jpg)

През лятото на 1944г. политическата обстановка в България се променя благоприятно за антифашистките сили. Източния фронт наближава Балканския полуостров и това активизира съпротивителното движение в страната.

На 1 юни 1944г. на власт идва правителство, оглавено от Иван Багрянов. То продължава линията, възприета след големите поражения на Германия, да се отбягват допълнителни ангажименти към нея. Новите български управници правят опит да се дистанцират от Германия и да се помирят със СССР.

Българското правителство полага усилия и за прекратяване състоянието на война с Англия и САЩ. С тази мисия през юли 1944г. е натоварен Н.Мушанов.

Динамичното развитие на събитията, особено на Източния фронт, изпреварва българските властници. Притиснати от обстоятелствата, в края на август регентите решават да формират, ново правителство. То е съставено от К.Муравиев /БЗНС "Врабча-1”/ трима бивши демократи и Ат. Буров. ОФ отхвърля предложението да участва в кабинета и се ориентира към образуване на самостоятелно правителство.

Правителството на К.Муравиев просъществува само една седмица. За този кратък срок то възстановява конституционните права и свободи на гражданите, разтуря фашистките организации и XXV ОНС, дава пълна политическа амнистия и прекратява войната с Англия и САЩ. Новият кабинет се обявява за приятелски отношения със Съветския съюз, а на 5 септември скъсва дипломатическите отношения с Германия.

Въпреки това, правителството на СССР гледа с недоверие на новите български управници. На 5 септември 1944г. то обявява война на България. С този акт се търси и формален повод за влизането на съветските войски в България, за да се реализира предварителната договореност между силите от антихитлеристката коалиция за сфери на влияние. На 8 септември с.г. съветската армия преминава българската граница.

Благоприятната обстановка, създадена от присъствието на съветските войски край северната граница, позволява на ОФ да действа самостоятелно. Започва подготовката на въстание, съпроводена с политически стачки и митинги в по-големите градове на страната.

Решителния удар срещу правителството Главният щаб на Народно-освободителната армия насрочва за вечерта на 8 срещу 9 септември. В София са съсредоточени бойни групи и отделни партизански отряди. Към тях се присъединяват офицери, близки до "Звено" и Военния съюз, някои от които командват столични подразделения и части. С тяхна помощ е завзето военното министерство, а министрите-арестувани.

Призори на 9 септември София се намира в ръцете на ОФ. Съставено е правителство, начело с К.Георгиев, в което участват БРП/к/, БЗНС "Пладне" и “Звено”/ с по четири министерски кресла/ БРСДП и независимите интелектуалци/ с по две/. То оповестява първата си програма на 17 септември. Правителството се обявява за демократично развитие на България при наличието на плурализъм, парламентаризъм и равноправно изявяване на трите вида собственост-държавна, кооперативна и частна. Но до есента на 1945г. плурализмът в страната е твърде ограничен. Право на политическа изява имат само четирите партии на ОФ БРП/к/, БЗНС, БРСДП и новоучреденият Народен съюз "Звено".

Хегемонията на БНП/к/ в политическия живот на страната се изявява ярко при провеждането на Народния съд в края на 1944г. и началото на 1945г. Приемането на Наредбата закон за народния съд става при единодушното съгласие на всички ОФ партии. Под съдебна отговорност са привлечени над 11 000 души-административни и полицейски служители, военнослужещи от армията и жандармерията, лица, служили в българските подразделения в Югославия и Гърция. Произнесени са над 2000 смъртни присъди, като наред с отявлени престъпници смъртни присъди и други тежки наказания получават и хора, които не са извършили големи престъпления.

Правителството на ОФ полага големи усилия и за преодоляването на икономическите трудности. Стопанското положение на страната е много тежко, но въпреки всичко правителството успява да осигури необходимите минимални потребности от храна. Положени са значителни усилия за укрепване на българския лев, за ограничаване на инфлацията и за спиране спада на производството.

Новата власт използва всички институции и механизми, наследени от предишния режим, за регулиране на икономиката. През 1945г. се създава и един нов орган - Върховният стопански съвет, на когото се възлага да изработва краткосрочни и дългосрочни планове за развитието на народното стопанство.

За преодоляването на стопанските трудности допринася и големият трудов ентусиазъм на населението, който намира израз в т.нар трудово-културни бригади от града в помощ на селото, в многобройните инициативи за безплатен труд в комунално-битовото строителство и благоустрояването на селищата, както и съревнованието сред работниците от индустриалните предприятия, мините и транспорта.

Веднага след 9 септември 1944г. възниква движение за кооперативно обработване на земята и за създаване на занаятчийски кооперации. В селското стопанство се изграждат т.нар. трудово-кооперативни земеделски стопанства /ТКЗС/.

Във външнополитически план една от най-важните задачи на правителството на ОФ е включването на България във войната на страната на антифашистката коалиция. Това е от изключителна важност за страната ни, която до скоро е била в губещия войната фашистки блок.

България е задължена да участва във войната и с клаузите на примирието от 28 октомври 1944г., но нашата армия се включва в бойните действия далеч преди това. Още на 8-10 септември много от частите, изтеглящи се от Македония, влизат в бой с преследващите ги хитлеристки войски.

През втората половина на септември българското командуване формира четири армии, една от които е резервна. В началото на октомври трите армии - Първа, Втора и Четвърта- са съсредоточени на изходните си позиции на границата. Във военно-оперативно отношение нашата войска е подчинена на командването на Трети украински фронт.

Българската армия започва военните действия без достатъчно опитен команден състав. За командири са назначени възстановените офицери-деветнадесетомайци, уволнени от цар Борис III през есента на 1935г.. Въпреки цялата си всеотдайност, тези хора нямат опит във воденото на съвременна война, което проличава в хода на военните действия.

За българската армия в този последен етап на войната е характерен високият боен дух и проявите на масов героизъм.

Най-силното съединение на българската войска през първата фаза на войната е Втора българска армията с командир ген.Кирил Станчев. Тя се бие на десния фланг в непосредствен досег с частите на Трети украински фронт. На 8 октомври армията започва настъпление в посока град Ниш, разгромява елитна есесовска дивизия и на 14-ти с.м. превзема града. В следващия период армията провежда и мащабната Косово-подуевска операция, като навлиза дълбоко в планинската област Косово и води ожесточени сражения с упорито-отбраняващия се противник.

Първа българска армия с командир ген.Вл.Стойчев от 8 октомври заема изходни позиции в района Кюстендил-Гюешево в посока Скопие. По пътя си трябва да преодолее трите укрепени участъка на германците при Крива паланка, и при двата хребета- Стражин и Страцин. След неколкодневни ожесточени боеве Страцинската позиция е превзета, а на 14 октомври е превзет и Скопие.

Четвърта българска армия, командвана от ген.Б.Урумов /по-късно от ген. А.Сираков/, извършва Калимано-Брегалнишката операция, в направление Царево село – Щип - Велес. Тя също изпълнява поставената й задача. С това завършва първата фаза от участието на войската ни в заключителния етап на Втората световна война.

През втората фаза на войната България се включва във военните действия с една подсилена армия-Първа българска на ген.Вл.Стойчев. В края на ноември тя се съсредоточава в района между реките Сава и Дунав. От 18 декември започва с боеве форсирането на р.Дунав, след което заема позиции на брега на р.Драва южно от езерото Балатон

На 6 март 1945г. започва последната настъпателна операция на германската армия през Втората световна война-Балатонската. Един от ударите на тази офанзива е насочен срещу позициите на Първа българска армия. В ожесточените десетдневни боеве българските войници отстояват на масирания натиск на опитните германски части.

Командващият Трети украински фронт маршал Толбухин и върховното съветско командуване дават висока оценка за бойните действия на българската войска по време на Дравската епопея.

На 16 март 1945г. Първа българска армия започва Дравската настъпателна операция, която прераства в Мурската. След напрегнати и ожесточени боеве в началото на май българските части навлизат в Австрия, където срещат идващите английски части.

С цената на повече от 13 000 убити и над 30 000 ранени в двете фази, българската армия изпълнява достойно своя дълг и допринася за окончателния разгром на фашизма.

За България Втората световна война приключва през лятото на 1946г., когато в Париж е открита мирна конференция, на която трябва да се подпишат мирните договори със страните-сателити на хитлеристка Германия. Българската делегация полага големи усилия,за да запознае участниците в конференцията с някои важи истини: че тя не е била равноправен съюзник на Германия и е била жестоко ограбена от нея; че България вложила огромни за своите мащаби средства за модернизацията на Беломорска Тракия и Вардарска Македония, и че тя има изконно право да получи излаз на Бяло море. Всички тези усилия обаче са напразни. Българските искания не са удовлетворени, а подписания със страната ни договор-твърде суров. България не е призната за съвоюваща страна от антихитлеристкия блок, не са признати нито огромните загуби, нанесени й от Третия райх, нито средствата, вложени в "новите земи". Страната ни не получава излаз на Бяло море. Единственото, което се постига е признаването на границите от 1 януари 1941г., с което се запазва присъединяването на Южна Добруджа. България трябва да плати репарации на Гърция в размер на 45 млн. долара и на Югославия от 25 млн. Долара. Югославия се отказва от репарациите. В периода 1944-47г. тя получава от България различни помощи за повече от 52 млн. долара.

В годините на Втората световна война България се намира на границите между две епохи. Само за няколко години се създават условия страната ни да премине от една макар и ограничена, от балкански тип парламентарна демокрация към еднопартийна тоталитарна диктатура. От външнополитическа гледна точка, колкото и странно да изглежда, България е териториално уголемена с Южна Добруджа, но пълното национално обединение са оказва химера. Временното администриране на Вардарска Македония и Беломорска Тракия не можа да се превърне в траен факт, защото България е съюзник на Германия, която губи войната.

Участието на България в заключителната част на войната на страната на антихитлеристката коалиция и дадените жертви допринасят за отстояването на някакви позиции на Парижката конференция от 1947г. До откъсване на територии от България не се стига.

Годините на Втората световна война са време на тежки социални и политически сътресения и в унисон с коренно променилата се международна обстановка довеждат до кардинални промени в съдбата и бъдещето на България.

Историография и ист. литература:

-В.Ташкова –“България и Третият райх 1941-44г."

-Илчо Димитров-“Буржоазната опозиция в България 1939-44г.

-История на антифашистката борба в България 1939-44г.

-Д.Саздов и колектив-"История на третата българска държава"

-Ст.Трифонов" "История на България 1878-1944г."

-История на България 681-1960г.- II том.

http://www.koronal.com/doc/istoria/25.htm
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 01, 2011, 07:44:00 am: (http://www.segabg.com/pic/10680/580137-l.jpg)

Изображенията на кханасюбиги Омуртаг (814-831) в украсения препис на "История" на куропалата Йоан Скилица имат отчетливи портретни черти и вероятно са заети от по-стар първообраз; ХIII в.; листове 32, 35 и 82; Национална библиотека - Мадрид. В средата - пластина на кханасюбиги Омуртаг, злато, открита на хълма Царевец във Велико Търново, Национален археологически музей - София

Истинската история
Кога българска войска стига до Виена?
Около 818 година, когато великият господар Омуртаг окончателно премахва федеративното устройство на България
Иван Петрински

През март-април 1945 г. Първа българска армия, в изпълнение на съюзническите задължения на България, участва във Виенската настъпателна операция на Втори и Трети украински фронт на Червената армия, на 15 април Виена е превзета, а Австрия - освободена. България и нейната стохилядна Първа армия завършват участието си във Втората световна война триумфално.

Понеже, както ни е добре известно, повторенията в историята са повече правило, отколкото изключение, непременно ще трябва да потърсим и друг подобен случай. Намираме го лесно 11 века по-рано като малък и зле документиран разказ в "Летопис на Айнхард". Това произведение, което се приписва обичайно на животоописателя на император Карл I, не се отличава с особена многословност по българските теми, което едва ли може да ни зачуди кой знае колко.

През лятото и есента на 827 г. значителна българска войска, натоварена на безброй речни плавателни съдове и придружавана, както е обичайно, от конни отряди по брега, се изкачва по Дунав и след това свива на запад по Драва. Реката е дълбока и плавателна, придвижването трябва да е било изключително бързо, а нападението над славянските племена в Панония - неочаквано и победоносно. Славянските князе са заменени с български управители, а Панония очевидно е поставена под българска власт, макар и за година-две. През есента на същата година, а както изглежда и в началото на следващата 828 г., българската военна флотилия прониква и в съседната Горна Панония, като я подлага на пълно опустошение чак до античната Виндобона (днешната Виена).

След март 828 г. Франкската империя взема енергични мерки. Фриулският граф Балдерих е снет от заеманата длъжност, а на негово място срещу българите е изпратен младият крал Людовик Баварски, син на Людовик Благочестиви. Горна Панония несъмнено е прочистена от българските войски, но изглежда намиращата се на изток Панония остава под българска власт още известно време. Летописът на Айнхард е продължен от Фулденските летописи, където откриваме едно допълнение, сигурно важно. Българската военна експанзия по р. Драва продължава и през 829 г., когато отново военната ни флотилия се завръща нагоре по реката, но без да става ясно в коя точно нейна част. Този път всичко се разминава с няколко опожарени села.

Разполагаме с едно необоримо свидетелство за разгръщането на кампанията от 829 г. и в поречието на р. Тиса. Там, според известния надгробен надпис, се удавил зера тарканът Онегавон от рода Кувиар. Надписът е категоричен, че пътуването на Омуртаговия храненик и присъствието му в поречието на Тиса е само поради това, че е отишъл "на война". Последното уточнение е толкова категорично, че не ни оставя никаква възможност да предположим, че младежът е ходил на кални бани например, а случилото се е обичаен курортен инцидент.

Макар Людовик Благочестиви да се правил на безкрайно зачуден, получавайки писмата на Омуртаг (вж. Извори), той естествено прекрасно е разбирал причините за тази писмовна размяна. През 818 г. славянските племена в северозападните български земи изведнъж решават да се отцепят от България, като се присъединят към Франкската империя, за което проводили при Людовик Благочестивия нарочни пратеници. Тук няма да е възможно да проследим по-сетнешните им митарства от владетел към владетел, повече ще ни е интересна след малко причината за това им бунтовно решение.

Впрочем наказателният поход на българската речна флотилия по Драва в Панония и в Горна Панония, както и по Тиса през 827-829 г. има чудесен завършек. Западната граница на България е отместена далеч на запад, като вече включва и цялата област Срем. Главното средище на тая област, могъщата крепост Сингидунум, по същото това време получава българското си име Белград, така е и до днес. Смъртта на Онегавон от рода Кувиар не била никак напразна. Сремската област остава в България почти два века, а Белград е дотолкова български, че под стените му цар Петър Делян (1040-1041) е издигнат на щит, в града приел короната на българските царе.

* * *

Би трябвало да се очаква този кратък разказ, впрочем отдавна издаден на български, да предизвиква широко и непрекъснато обсъждане, все пак е малко необичайно да си представим България в чак толкова обширни граници. Макар да е ясно, че Омуртаговият военен поход по Драва и в Горна Панония носи всички белези на една истинска имперска, шумна и показна наказателна акция, а не на завоевателна война. Присъединяването на Сремската област и спирането на франкските щения към Балканите са наградата за тези усилия.

Трябва вече да се върнем към причините за отцепването на тимочани, абодрити и браничевци от българската държава. Впрочем най-малко до царуването на Крум държавата е съюзна. Няма как по друг начин да преведем писаното от Айнхард, а и във Фулденските летописи, ще бъдем истински неблагодарници, ако недоволстваме поне в тоя случай.

Трите славянски племена очевидно са присъединени от великия господар Крум към България като съюзни - западните извори са категорични, че тези племена се откъснали от "съюза си с българите" (Bulgarorum societate), като средновековният латинския израз има и още по-конкретно значение - "съюз между държави". Няма никакви причина да си мислим, че абодритите, тимочаните и браничевците са се присъединили към България при условия, различни от тези за другите славяни в съюзната ни дотогава държава. Очевидно правилата за съжителството между прабългарите и славяните са наложени още през 680 г. или даже преди това.

Нещо се случва малко преди 818 г., нещо, което променя правилата за съжителство между двата основни етноса в българската държава, дотогава напълно автономни. Единственото, което може да предизвика славянското раздразнение, е новото административно устройство, което изгражда България като монолитна държава. Местните славянски князе са сменени с назначени от Плиска управители, верни на владетеля и подчинени единствено нему. Естествено е част от славяните, особено присъединените най-скоро, да изразят рязко недоволство. Впрочем IХ и Х век са време на усилено славянско държавно строителство, едно своеобразно славянско възраждане, на което си струва да се обърне особено внимание, но друг път.

Усилията за изграждането при великия господар Омуртаг на единната българска държава са видни и с жестовете на внимание към славяните в държавата, на които е показано, че ще управляват наравно с бързо претопяващите се прабългари. Висшите държавни длъжности все по-често се заемат от славяни, българската войска отдавна е смесена, в крайна сметка даже децата на кханасюбиги Омуртаг носят славянски имена. България се превръща в единна държава. И с ясно изразени имперски амбиции, твърде често постигани впрочем.

Извори

"818 г. . . . в Херисталиум [до Лиеж] . . . били и пратениците на други народи, а именно абодритите [част от славянското племе обитава левия бряг на Дунав между устията на реките Сава и Тимок, а другата част, под името преденеценти или браничевци - по десния бряг на Дунав, около р. Млава], пък и на Борна [управител на далматинските хървати], дук на гудуските, и на тимочаните [славянско племе, обитаващо поречието на р. Тимок], които наскоро се били откъснали от съюза си с българите . . .

819 г. . . . Дори племето тимочани . . . след изоставяне на съюза си с българите искало да мине на страната на императора [Людовик Благочестиви (813-840, с прекъсвания)] и да се постави под негова власт . . .

824 г. Българският владетел Омуртаг, под предлог уж да сключи мир, изпратил пратеници с писмо до императора. След като ги изслушал и прочел донесеното писмо, [императорът] останал твърде основателно учуден от тази неочаквана постъпка . . .

826 г. Когато пратениците на българския владетел [кханасюбиги Омуртаг] му съобщили какво са направили, той отново пратил с писмо до императора онзи пратеник, когото най-напред бил изпратил [през 824 г.], молейки го незабавно да стане определянето на границите, или ако това не му е угодно, всеки да пази границите си без мирен договор . . .

827 г. Също и българите, като изпратили войска на плавателни съдове [navali exercitu] по река Драва, разорили с огън и меч славяните, които живеели в Панония [историческа област между реките Дунав и Драва], изгонили техните князе и им назначили български управители . . .

828 г. В Аквегранум [днешния Аахен] през месец февруари бил свикан събор, на който наред с много други въпроси били разгледани особено станалите събития в Испанската марка [бунтовете срещу франкската власт в земите между Пиренеите и р. Ебро] . . .

Също и фриулският [историческа област; в днешна североизточна Италия] дук Балдерих бил лишен от чина, който имал, тъй като поради бездействието му българската войска безнаказано опустошавала пределите на Горна Панония [историческа област на запад-северозапад от Панония; в най-северната й част е днешната Виена] . . ."

Из "Летопис на Айнхард" (770-840), преди 829 г.

http://www.segabg.com/article.php?id=580136
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 01, 2011, 09:58:31 pm: Българският филм "Величието на хана" разказващ за хан Аспарух. Под това име този филм е преведен на английски и разпространяван от американска компания.

(http://www.tangratour.com/gallery/albums/OBLOJKI/Velichieto_na_hana_681.jpg)

(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/en/3/33/681_glory_of_khan_vhs-us.jpg)

http://www.youtube.com/watch?v=Bk1rDHM9s7s&feature=related

New York Times

681 A.D. The Glory of Khan (1984)

Review Summary

This is a 90-minute, cut down version of the original, 1981 Khan Asparukh which ran for 4 1/2 hours in three separate parts, the first two are fictional and make up the story of how Asparukh was given the western regions of his father's Central Asian empire, and then spent 20 years moving west, experiencing all sorts of personal hardships and eventually killing a power-hungry priest who had been manipulating him. Since this 90-minute version cannot possibly cover these two parts in their entirety, the personalities of the main protagonists are not very developed at all, making the action scenes less engaging than in the original. The third and last part of the film is historical, and focuses on the Khan's alliance with the friendly Slavs who come to his aid in successfully fighting off the Byzantine King Constantine IV, leading to Asparukh's founding of the Bulgarian state in 681 A.D. The importance of this final battle is also undermined by editing, so that it seems more like an extravaganza instead of an heroic victory over the Byzantine forces who outnumbered the Slavs and Bulgars by about 10 to 1. ~ Eleanor Mannikka, Rovi

http://movies.nytimes.com/movie/157724/681-A-D-The-Glory-of-Khan/overview

http://www.google.bg/search?sourceid=navclient&aq=hts&oq=&hl=bg&ie=UTF-8&rlz=1T4ADRA_enBG421BG435&q=THE+GLORY+OF+KHAN#q=681+ad+the+glory+of+khan&hl=bg&rlz=1T4ADRA_enBG421BG435&prmd=imvns&ei=T-rXTuDyE8KwiQfDkKTeDQ&start=0&sa=N&bav=on.2,or.r_gc.r_pw.,cf.osb&fp=3b224aa3836e735a&biw=1024&bih=490

А тук и трите серии на хан Аспарух

Хан Аспарух (1981) - Първа Серия

http://www.youtube.com/watch?v=VGkS_pR2H3s

Хан Аспарух (1981) - Втора Серия

http://www.youtube.com/watch?v=-vKAJIGLFjc

Хан Аспарух (1981) - Трета Серия

http://www.youtube.com/watch?v=S97_0Xa_Tj0&feature=related

Всъщност в началото на филма се казва, че България е най-старата средновековна държава в Европа оцеляла и до наши дни и запазила името си. Разбирате, че Византия или Франкската империя вече не съществуват.

Аспарух

(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/ac/Kuber_Asparuh_Slaviani.jpg/230px-Kuber_Asparuh_Slaviani.jpg)

Хан Аспару̀х (или Испор, Исперих, Есперих, Есперерих, Аспар-хрук[1], Батий[2], Атил-Кесе[3]) е прабългарски владетел, основател на Дунавска България. Той е третият син на хан Кубрат, основателя на Велика България. Повечето съвременни изследователи предполагат, че Аспарух е носил титлата хан. В Именника на българските ханове Аспарух и неговите предшественици са наречени князе.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%81%D0%BF%D0%B0%D1%80%D1%83%D1%85
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 02, 2011, 10:33:17 pm: Филмът "Борис I" разказващ за утвърждаването на християнството и славянската писменост по българските земи.

(http://t3.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcTyhBwd27nqR2aAAunLpUdQtuxBYBhhg6pbUgp4h37LI11cSY50zIpNjwcO)

(http://welcome.bnt.bg/images/velikitebg/6_kniaz_boris1.jpg)

Филмът "Последният езичник" е филмова версия на филма, която е доста съкратена.

Борис I - Последният езичник (1985) Исторически
http://www.youtube.com/watch?v=Eg9XnlU16NQ&feature=results_video&playnext=1&list=PL9E2D37FC3F49106F

По-дългата версия на филма.

Борис I - Покръстването (1985) Исторически
http://www.youtube.com/watch?v=8Kl_x8hMHZs

Борис I - Слово за буквите (1985) Исторически
http://www.youtube.com/watch?v=Q0uP4o2B2K0&feature=results_video&playnext=1&list=PL9E2D37FC3F49106F

Борис I

(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/71/Boris_ktitor_sv.naum_ohrid.jpg/220px-Boris_ktitor_sv.naum_ohrid.jpg)
Ктиторски портрет на цар Борис I (852-889) в манастира "Св. Наум" край Охрид, фреска от 1806 година

Борѝс I Михаѝл (или срещан още Богор, Богорис) (IX век - 2 май 907) е български цар, който налага християнството и въвежда славянската писменост в България. Той управлява от 852 до 889 г. и за кратко в 893 г., когато детронира първородния си син Владимир Расате и възкачва на престола другия си син Симеон.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81_I
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 06, 2011, 01:17:03 pm: Филмът "Записки по български въстания" е телевизионен сериен филм, разказващ за Априлското въстание в България през 1876 г. Илинденското въстание е вдъхновено от Априлското въстание, много неща са взети от него като например знамето с надпис "Свобода или смърт", клетвата на въстанниците, черешовото топче и униформите. Можете да прочетете книгата "Освободителни борби в Македония"от Хр. Силянов, където той описва тези неща. Тази книга е издадена и в Македония.

http://www.promacedonia.org/hs/index.html

(http://star.utrinski.com.mk/izdanija/1143/4268.jpg)

(http://logos-edu.com/getImageThumbnail.axd?imgPath=~/upload/bookImages/9989-32-408-5_l.jpg&imgSize=200)

http://logos-edu.com/default.aspx?m=0&bookId=c025e2bf-8111-46c2-9eba-bea74a871272

(http://www.trud.bg/Images/Cache/Image_153561_3.jpg)

(http://www.bulgaria-is-alive.com/kartinki%20BIA/flag%20BULGARIA%20svoboda%20ili%20smart2.JPG)

(http://teniskite.eu/PNG/large/215.png)

Записки по българските въстания (1976) 01 - Джендо

http://www.youtube.com/watch?v=gtYmfuA7XZI

Записки по българските въстания (1976) 02

http://www.youtube.com/watch?v=rNZHWwEDyp4

Записки по българските въстания (1976) 03

http://www.youtube.com/watch?v=rfbTKXXzDHU

Записки по българските въстания (1976) 04 - Мисия

http://www.youtube.com/watch?v=9LFLf85YGq4

Записки по българските въстания (1976) 05

http://www.youtube.com/watch?v=DIqMDpJkewk

Записки по българските въстания (1976) 06

http://www.youtube.com/watch?v=bTNlhyiRrFM

Записки по българските въстания (1976) 07 - Заповедникът

http://www.youtube.com/watch?v=PInT43J3OB8

Записки по българските въстания (1976) 08

http://www.youtube.com/watch?v=MP1v_iNuv4w

Записки по българските въстания (1976) 09- Кървавото писмо

http://www.youtube.com/watch?v=uscCraZRL_Y

Записки по българските въстания (1976) - епизод 10

http://www.youtube.com/watch?v=Hm9f5mxtoSk

Записки по българските въстания (1976) - епизод 11

http://www.youtube.com/watch?v=ZeUIFYxZrto

Записки по българските въстания (1976) 12 - Пожари

http://www.youtube.com/watch?v=0KTh_bDaHms

Записки по българските въстания (1976) 13 - Краят

http://www.youtube.com/watch?v=AAmUm02UIEM

(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/b7/Zahariy_Stoyanov_-_Dimitar_Karastoyanov_Foto.jpg/250px-Zahariy_Stoyanov_-_Dimitar_Karastoyanov_Foto.jpg)

Захарий Стоянов

Захарий Стоянов (роден като Джендо Стоянов Джедев) е български революционер, политик и писател. Водач в Априлското въстание, той става и негов пръв историограф с книгата си „Записки по българските въстания“. Захарий Стоянов ръководи организацията на съединението на Княжество България с Източна Румелия през 1885, а през остатъка от живота си е сред водачите на Народнолибералната партия.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%B0%D1%85%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B9_%D0%A1%D1%82%D0%BE%D1%8F%D0%BD%D0%BE%D0%B2

Априлско въстание

(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/51/April_Uprising_1876small8ur.jpg/275px-April_Uprising_1876small8ur.jpg)

(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/bd/Zname_Aprilskoto_vastanie.jpg/280px-Zname_Aprilskoto_vastanie.jpg)

Априлското въстание от 1876 година е масово въоръжено въстание на българите в Османската империя. То избухва на 20 април по стар стил в Копривщица[1] и е организирано от Българския революционен централен комитет. Въпреки, че е неуспешно то представлява своебразен пик на българското националноосвободително движение.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%B2%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 06, 2011, 01:24:36 pm: (https://encrypted-tbn3.google.com/images?q=tbn:ANd9GcQagWQcnWIw_AwiNmfq7o7qIzqjvvAHNtF7bSy9Z4lLegwQWAoC)

Гледайте директно:

Българската национална телевизия.

http://tv.bnt.bg/bnt1/

http://tv.bnt.bg/bntworld/

http://tv.bnt.bg/bnt2/

БТВ

Изисква регистрация.

http://www.btv.bg/live/

http://voyo.bg/?utm_source=News-PR&utm_medium=PRlink&utm_campaign=VOYO%252BNews

Споpтни пpедавания на БТВ

http://www.btv.bg/sport/live

Нова телевизия

http://www.novatv.bg/live

Други телевизии

http://www.bgsreshta.com/content.php?page=tv&channel=15

http://bglivetv.ovo.bg/load
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 06, 2011, 08:06:07 pm: Филмът "Пътят към София" разказващ за освобождението на България от турско робство.

(http://www.vidibu.com/thumb.php?vid=N1NDUTZxUE9wLVEtXy15b3V0dWJl)

(http://t3.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcSqP7s43vm2izDcqooPWJWEs3u6LImz-eew_Z4RVDS6DtvL6DvhsD6BAeeC)

Пътят към София 1979 Драма, Военен 01

http://www.youtube.com/watch?v=EiaShZgmA4o

Пътят към София (1979) Драма, Военен 02

http://www.youtube.com/watch?v=m31QUKHymQk

Пътят към София (1979) Драма, Военен 03

http://www.youtube.com/watch?v=32bR6zTkQm0

Пътят към София (1979) Драма, Военен 04

http://www.youtube.com/watch?v=yOWjHy0RYpQ

Пътят към София (1979) Драма, Военен 05 [TV Rip].avi

http://www.youtube.com/watch?v=G3ZfDLrpc_g

Руско-турска война (1877-1878)

(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/a9/Defending_the_banner_at_Stara_Zagora.jpg/325px-Defending_the_banner_at_Stara_Zagora.jpg)

Руско-турската война (1877-1878) между Русия и Османската империя е десета в поредицата от Руско-турски войни. Важна част от изострянето и решаването на Източния въпрос през 1875-1878 г.

Участници: Османската империя срещу Русия, Румъния, Сърбия и Черна гора.

Войната е наречена и Освободителна, тъй като довежда до освобождаването на част от българите от Османската империя и създаването на Третата българска държава. Подобно е отношението към нея в Румъния, Сърбия и Черна гора, които получават пълна независимост.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D1%82%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0_(1877%E2%80%931878)

Българско опълчение

(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/16/Samara_flag.png/250px-Samara_flag.png)

Българското опълчение е руска военна част съставена от българи-доброволци (опълченци). Участва в Руско-турската война (1877-1878). Участник в опълчението след Освобождението е наречен „опълченец-поборник“.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BE%D0%BF%D1%8A%D0%BB%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 06, 2011, 08:34:31 pm: (http://bgbanana.com/torrentimg/487a7addd4dec107e3a87efebaca4a65cbe5a648.jpg)

Иконостасът (1969) по мотиви на Димитър Талев - Целия Филм

http://www.youtube.com/watch?v=IRX9zryzkT4

Димитър Талев

Димитър Талев Петров-Палисламов (1 септември 1898, Прилеп - 20 октомври 1966, София) е изтъкнат български писател, автор на тетралогията „Железният светилник“, „Преспанските камбани“, „Илинден“ и „Гласовете ви чувам“.

Димитър Талев е роден в град Прилеп, Македония, на 1 септември 1898 година. Расте в семейството на майстор железар и ковач, в чийто дом владее дух на патриархална сърдечност и възрожденски патриотизъм. Негов брат е революционерът от ВМОРО Георги Талев. На 9 г. остава без баща.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80_%D0%A2%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B2
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 06, 2011, 09:13:13 pm: (http://www.novaset.net/torrentimg/3920bfeab7010a722d1831cf56e9515836d34bcf.jpg)

(http://static.bnt.bg/public/files/movies/239.jpg)

Героите На Шипка (1954) - български субтитри

http://www.youtube.com/watch?v=rKQAf7tN6RU

Шипченска битка (август 1877)

(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d1/The_defeat_of_Shipka_Peak%2C_Bulgarian_War_of_Independence.JPG/300px-The_defeat_of_Shipka_Peak%2C_Bulgarian_War_of_Independence.JPG)

Шипченската битка (август 1877) на 9-14 / 21–26 август 1877 г. е решителна в борбата за Шипченския проход в хода на Руско-турската война (1877–1878).

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A8%D0%B8%D0%BF%D1%87%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B1%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_(%D0%B0%D0%B2%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82_1877)
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 06, 2011, 09:29:57 pm: Филмът "Ивайло" разказващ за борбата на българският народ срещу татарското нашествие през 13 век.

(http://4.bp.blogspot.com/_IT330ybLtT0/TGQ3SOfl2tI/AAAAAAAADxw/FESiQjSKX9E/s1600/Ivailo+(1964).jpg)

Ивайло

(1964)

http://www.youtube.com/watch?v=NFUcrgPszv0

Ивайло (цар)

Ива̀йло е български цар в периода 1277-1279 година.

Византийските автори наричат Ивайло с прякорите Лахана и Бърдоква. Думата Лахана произлиза от гръцкото „λαχανον“, което означава „зеле“, в някои случаи „кисело зеле“. Този прякор на Ивайло е свързан и с друг - Кордокувас, който произлиза от думата „бърдоква“ - маруля, зеле. Според някои автори с прякорите Лахана и Бърдоква Ивайло е назоваван от аристократите, поради факта, че се е хранел предимно със зеле и маруля: „само с хляб и диви зеленчуци“ (Георги Пахимер). Истинското му име е известно благодарение на една преписка в Свърлижкото евангелие от 1279 г.

За произхода на Ивайло има предположение, че е от най-бедните слоеве на населението. Но според някои той е болярин, управител на крепостта Овеч (Провадия) (по данни на Божидар Димитров[източник?]), което не се потвърждава от съвременни източници.

Постоянните нашествия на татарите през 60-те и 70-те години на XIII-ти в. довеждат българското население до отчаяние. Цар Константин I Тих Асен (1257-1277) е неспособен да защити държавата и поданиците си. Ивайло успява да оглави народното недоволство и да стане водач на бунт. Селската война започва през пролетта на 1277 г. През лятото на същата година Ивайло трябва да се изправи и срещу монголо-татарите от Златната орда. Той успява да разгроми няколко татарски дружини, което му носи още по-голяма популярност. За кратко време прочиства страната от татарските банди. Все повече области преминават на негова страна и го признават за цар. В края на 1277 г. се състои битката между Ивайло и цар Константин Тих. Царската войска е напълно разгромена, а самият цар - посечен от Ивайло.

Византийският император Михаил VIII Палеолог вижда възможност да се възползва от положението в България. Той желае българският престол да се заеме от по-слаб владетел, който да бъде под негово влияние. Решава да подкрепи сина на цар Мицо Асен (1256-1257), когото провъзгласяват за цар Иван Асен III и женят за императорската дъщеря. Когато царица Мария научава за това, тя взема решение да предложи на Ивайло брак и съответно българския престол. Така Ивайло влиза в Търново и през пролетта на 1278 г. става легитимен български цар. Сега той трябва да воюва на два фронта - срещу ромеите и срещу татарите. Първоначално удържа победи срещу ромейските войски на юг (лятото и есента на 1278 г). После потегля срещу татарите, но е принуден да се защитава в крепостта Дръстър. Обсадата продължава 3 месеца, а в Търново плъзва слух, че Ивайло е загинал. Болярите бързат да отворят вратите на столицата пред Иван Асен III и съпровождащата го византийска войска (в началото на 1279 г). Неочаквано обаче Ивайло се появява пред Търново. В отговор на това в България навлиза 10-хилядна византийска армия. На 17 юли 1279 г. Ивайло изненадващо връхлита върху ромейския стан край Девня. Ромеите са напълно разгромени. Иван Асен III избягва от столицата, а болярите избират за цар деспот Георги I Тертер (1280-1292).

Войните обаче продължават прекалено дълго и селяните започват да напускат Ивайло. В променената обстановка след възцаряването на Георги І Тертер цар Ивайло отива в двора татарския хан Ногай, който се е намирал в Исакча в Дунавската делта, с молба за помощ. В стана на хана идва и Иван Асен III, също търсейки съдействие. Отначало Ногай протака нещата, но подтикнат от византийската дипломация по време на един пир заповядва да посекат Ивайло. Според друго мнение Ивайло е ликвидиран, защото продължава да бъде най-опасният за татарското влияние български политик - най-вероятно Ивайло продължава да държи под своя власт източните земи на царството с временна столица Дръстър, като разполага със сериозен стопански и военен потенциал (Пламен Павлов). Този български харизматичен водач е съизмерим с национални герои на други държави като Уилям Уолъс и Жана д'Арк. Ивайло оставя дълбоки следи в народното съзнание, името му се превръща в легенда. По-късно с него си служат двама „Лъже-Ивайловци“, които вдигат населението в Тракия и дори в Мала Азия против настъпващите османски турци.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%B9%D0%BB%D0%BE_(%D1%86%D0%B0%D1%80)
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 08, 2011, 07:40:19 am: (http://www.segabg.com/pic/10686/581017-l.jpg)

Голямата базилика и нейната обител (въздушна снимка) образуват на обща площ от 25 хиляди кв. м добре укрепен архиепископски дворец, който през Х в. продължава да съществува като важна обител. Плановата схема и местоположението на двуетажната сграда и обширния двор от изток към нея, както и добитият при археологически разкопки подемен материал определят комплекса южно от Голямата базилика като главно средище на Великата българска школа в Плиска, което със сигурност съществува и в извънстоличния период; В средата: Изображение на Златната църква в Симеоновия (Светославовия) сборник, 915-920 г. Във Велики Преслав главно средище на Великата българска школа е обителта около княз-Симеоновата така наречена Кръгла църква (виж Извори); Вдясно: Една от сградите, вероятно подарени от княз Борис-Михаил на Климент Охридски според Пространното му житие от ХI в. за седалища на Великата българска школа в югозападните краища на българската държава, снимка от 1942 г

Великата българска школа е най-старият славянски университет

Най-старият университет е Цариградската школа. Официалният документ, с който той се основава, макар да е действащ от доста по-рано, е закон на император Теодосий II от 27 февруари 425 г. В него се определят броят и видът на университетските катедри, както и преподавателите, наречени магистри (т. е. днешните професори). На всички останали преподаватели, например в частните школи, се забранява да се кичат с това звание. При определени условия званието "магистър" (сиреч професор) се унаследява от децата им, ако покажат достатъчно способности. Преподавателите в Цариградската школа не могат да дават частни уроци или да работят по съвместителство в частните училища, а преподавателите в частните школи не се допускат до магистърска длъжност в университета. След 20-годишна преподавателска работа магистрите обикновено получават високата дворцова титла "комес".

На латински Цариградският университет носи названието Капитолийски аудитории (Auditorium Capitolii). Университетът се издържа изцяло от държавата, в него се получава единственото официално признато висше образование във Византийската империя.

Днес бихме определили структурата на Цариградския университет като състоящ се от три факултета - по латинска граматика и реторика с 13 преподаватели, по гръцка граматика и реторика с 15 преподаватели, освен това има един магистър по философия и двама по право (П. Льомерл, 1971).

Спорно е дали Философската Магнаурска школа, съществуваща и през целия Х в., е пряк продължител на Цариградския университет. Не е съвсем ясно също дали тя е основана преди или след 855 г. Със сигурност обаче неин създател е кесарят Варда, брат на императрица Теодора и чичо на император Михаил III, а начело на школата е поставен известният учен Лъв Философ. Катедрите са три - по геометрия, по астрономия и по граматика. Заплатите на преподавателите са изключително щедри, а обучението е безплатно.

* * *

Трудно ще се сетим, дори много да се постараем, за друг повод, който да ни носи по-голямо национално самочувствие от създаването на най-стария български и славянски университет в Плиска около 885 г. Не е шега работа, третият университет да е български. Колкото и да е необичайно, до днес дори името му не бе направено да изглежда вярно, всички усилия бяха насочени към събиране парче по парче на чудовищно разпилените доказателства за наличието на такъв университет.

Ако внимателно проследим развитието на книжовните школи, които станаха известни като Плисковска, Плисковско-Преславска или само Преславска, Преславско-Охридска или само Охридска, не може да не установим с почуда може би, че школата е всъщност само една-единствена - Българска. А нейните книжовници работят в поне три главни средища. Те пътуват между тези средища, обменяйки вероятно достатъчно ускорено и идеи, и книги, може би и ученици. Управлението на това висше училище е също напълно ясно, само от едно-единствено място. Изглежда, че и структурата му е единна. Тогава защо зорлем го разпокъсваме, като губим най-важното му качество, неговото единство?!

Великата българска школа е наистина изключително явление за цялото Средновековие, "велика", сиреч "голяма", е тя не само поради немислимите си дотогава размери, но и точно поради своята изключителност. Средновековните общества по същото време не биха могли да познават нито нещо толкова мащабно, нито толкова ефективно, нито толкова всеобхватно. По своя замисъл още Великата българска школа е единствена.

През цялото време на своето съществуване, чак до първите две десетилетия на ХI в., Великата българска школа следва главния град на държавата ни. Преместването на столицата във Велики Преслав не осакатява Плисковското книжовно средище, то продължава да работи чак до втората половина на Х в. Създаването на Охридското книжовно средище предшества падането на Велики Преслав поради неотложната държавна необходимост. Така съвсем плавно Великата българска школа намира приют след 970 г. в югозападните български земи, където вече близо век се работи на книжовното поприще, при това как само се работи.

Само един напълно непредубеден поглед върху творческата, но и върху преводаческата работа в трите главни старобългарски книжовни средища ще ни убеди, че те са едно цяло. Само политическата необходимост кара някое от тези средища да има ролята на най-важно, на водещо. Сами отлично образовани, старобългарските владетели възприемат духовността, творчеството, мащабното образование като важна, ако не и като най-важна държавна задача. И в това Средновековна България е единствена.

(следва)

Извори

"Прочее преди славяните нямаха книги, но бидейки езичници, четяха и гадаеха с черти и резки.

Когато се кръстиха, бяха принудени да пишат славянската реч с римски и гръцки букви без устроение.

След това . . . Константин Философ, наречен Кирил, праведен и истинолюбив мъж, и той им състави 38 букви: едни по образец на гръцките букви, а други пък според славянската реч . . .

А други мислят, че бог ни е създал буквите. И не знаят, окаяните, какво говорят и мислят, че бог е заповядал да се пишат книги на три езика . . . На това какво друго да кажем или що да речем на такива безумци? . . .

А славянските книги сам св. Константин, наречен Кирил, ги преведе и буквите създаде за малко години . . ."

Из "За буквите" на Черноризец Храбър, краят на IХ - началото на Х в.

"От Йоан, недостойния презвитер, който преведе това.

Аз пък грешният, като завърших превода . . . искам да побеседвам малко с всички слушащи черноризци, пък и изобщо с обикновените [читатели]. И моля прошка от вас, ако сме сложили неправилно и нестройно някоя дума, превеждайки . . . Тъй като не сме толкова опитни да преведем от елински език тези думи, които тогава ги нямаше в славянския език, и се помъчихме да предадем смисъла им. И не се надявахме само на своя ум . . . бяхме помолени от църковния строител Йоан, наш господар, архиепископ на българската земя . . .

Из Послеслов към старобългарския превод на житието на Антоний Велики (краят на IХ - началото на Х в.)

http://www.segabg.com/article.php?id=581016

Симеон Велики вероятно е първият възпитаник на Великата българска школа

(http://www.segabg.com/pic/10693/581962.jpg)

Княз Борис-Михаил (852-889) в изображение, за което основателно се предполага, че съдържа верни портретни черти, рисунка в Учителното евангелие на Константин Преславски, препис от ХII в., Държавен исторически музей-Москва. В средата: Изображение на Наум Преславски с предполагаеми портретни черти върху двустранна икона, ХIV в., Народен музей-Охрид; Първото средище на Великата българска школа е построено в укрепения архиепископски дворец в Плиска, южно от Голямата базилика, вероятно веднага след 885 г. В масивната двуетажна сграда помещенията са подредени верижно, изглежда, че така е и на втория етаж. Общата площ на учебния комплекс приближава 1500 кв. м. Точно тук Кирило-Методиевите ученици започват своята научна, преподавателска и преводаческа работа след установяването си в България. В дясно: Климент Охридски, висок релеф от неговия гроб в църквата "Св. Панталеймон" вероятно, дърво, ХIII в., Музей на Македония-Скопие; точно музейно копие - в Националния исторически музей-София.

Подготовката на обителта на Голямата базилика за приютяването на учениците на светите братя Кирил и Методий, изглежда, започва още преди пристигането им в Плиска. Вестта за пътуването на учените мъже изпреварва появата им в столицата. Спрели да отдъхнат в граничния тогава Белград, но още изтощени от преживяното, с голяма свита Климент, Наум и Ангеларий не ще да са пътували твърде бързо. България вече ги очаква нетърпеливо.

Изглежда невъзможно да се усъмним в историческите податки - и писмени, и археологически, които ни карат да мислим, че княз Борис-Михаил е имал съвсем точна представа за набелязаната цел далеч преди 886 г. Макар и само като предположение, е важно да упоменем, че по някакъв начин на тримата изтощени от гоненията и несгодите последователи на светите братя и сигурни продължители на Кирило-Методиевото дело е подсказана посоката за тяхното спасение. Абсолютно сигурно е, че събитията във Великоморавия са били следени изкъсо от западните гранични области на България, а добитите сведения бързо са препращани на княза. Трудно е някак си да допуснем дори, че учениците на Кирил и Методий биха тръгнали ей така, без предварителна уговорка точно към България. Пътят им логично би ги извел само към западните византийски предели, а не към доскоро езическа България.

Ако за Климент, Наум и Ангеларий можем само да се досетим за предварителна уговорка с новопокръстения български владетел, то това почти сигурно ще твърдим за онези от Кирило-Методиевите ученици, които пристигат в Цариград. Няма как деен младеж като Симеон, третия княжески син, да е пропуснал такава чудна възможност. През 885/886 г. бъдещият велик владетел още учи във философската Магнаурска школа и се подготвя за духовното поприще. Естествено, младежът едва ли е проявил самоинициатива, задачата ще да му е била поставена от баща му.

Общият тон и видът на историческите извори, с които разполагаме, и това се пропуска обичайно, изключва случайността при събирането на учениците и последователите на Кирил и Методий в България. Много по-голяма е вероятността това да е нарочно организирано от българския княз, за да му послужи в рискованата политическа игра, която започва, принуден от пълната му непригодност като воин. Твърде често политиката е само това, което можем да си позволим, а не това, което сме мечтали да направим.

Трябва да е съвсем ясно, че още при посрещането на Климент, Наум и Ангеларий княз Борис-Михаил вече има идея как да ги използва. Наистина строителството на нарочните домове за учените не е завършено, предстои и избистряне докрай на идеята за Великата българска школа, но това са подробности, които бързо улягат. Житията на бъдещите християнски светци са категорични, че битовото устройване на гостите е повече от разкошно. Първоначално те са настанени в жилища, предназначени за сановници с най-висш ранг. Много скоро Климент и Наум са поверени на грижите на домашните на самсиса Есхач за още по-голямо тяхно удобство. В това сведение от Пространното житие на Климент Охридски ще трябва, изглежда, да видим още едно указание за кръвното родство между двамата, те, изглежда, наистина са братя, дори са настанени заедно. Ангеларий за кратко, до смъртта си, живее у болярина Чеслав.

* * *

Устройването на Великата българската школа, изглежда, започва също преди пристигането на Кирило-Методиевите ученици в Плиска, вероятно през 885 г. Днес не подлежи на съмнение, че първата сграда на висшето училище се съгражда южно от вече действащата Голяма базилика, приблизително от равнището на западния зид на хранителницата на църквата до края на притвора. Комплексът включва двуетажна сграда със седем помещения на първия етаж, разположени верижно. Вероятно точно по този начин изглежда и вторият етаж. Пред сградата, чието лице е на изток, е разположен обширен двор - за градина, за размисъл, за учене или за творчество. Към града води така наречената южна порта на комплекса, през която се допуска преминаването само на пешеходци и на конници, но не и на коли.

Големият комплекс от сгради около Голямата базилика в Плиска е ограден от висок до два човешки боя каменен зид, покрит с впечатляващи бойници, който, макар и твърде тънък, вероятно добре е служил за охрана както на архиепископския дворец, разположен северно от базиликата, така и на първото средище на Великата българска школа южно от нея. Във всички случаи трябва да е ясно, че общодържавното значение на комплекса, включително и на школата, е добре подчертано от цялостния предварителен замисъл на укрепения дворец обител, но и от без съмнение великолепното му изпълнение. Наоколо има само един обект, който може да съперничи на архиепископския укрепен дворец и на сградата на Великата българска школа - владетелската резиденция. В края на IХ в. тази част на Европа не познава нищо по-великолепно.

Преглеждайки произведенията, написани или преведени в първите години от съществуването на Великата българска школа, няма да е никак трудно да предположим нейното устройство. Работата по развитието на славянобългарския език, превеждането на колкото е възможно повече съчинения от гръцки и латински, написване на първите оригинални съчинения са главната задача на Великата българска школа (виж Извори в първата част на текста). Ако използваме днешни понятия, както това вече направихме за Цариградската школа и за философската Магнаурска школа, то вторият факултет на Плисковското средище на Великата българска школа трябва да е бил по изучаване на гръцки език, как иначе да се превеждат разнообразните съчинения, как да се води държавната кореспонденция. Струва ми се абсолютно сигурно и наличие на трети факултет, правен, както е това в Цариградската школа. Появата на първия български правен сборник - Законът за съдене на хората, категорично трябва да се отнесе към последните години от управлението на княз Борис-Михаил. Сборникът съдържа наказателноправни разпоредби, заимствани от титул 17 на "Еклогата", но със силно християнско влияние и несъмнено преработени и допълнени, за да отговорят на изискванията на българската действителност от това време. Такава сложна, високоспециализирана задача е можело да се изпълни само във Великата българска школа и никъде другаде. А и нали са били необходими кадри, които да прилагат закона. Изглежда, няма начин да се обори предположението за съществуване на правна катедра или факултет още в Плисковското средище на школата.

Накрая ще трябва да се опитаме да дадем още един отговор. Известно е, че княз Борис-Михаил прибира младежа Симеон от цариградското му учение почти веднага след събирането на Кирило-Методиевите ученици в Плиска. Известно е също, че съществуват сериозни подозрения за литературните занимания на владетеля Симеон Велики. Тези умения в Магнаурската школа не биха могли да се получат. Остава ни само един изход - младият Симеон завършва в Плиска второ висше образование във Великата българска школа. Дори и да не е един от старобългарските автори, бъдещият цар е достатъчно талантлив, за да приемем тази хипотеза за вярна. А е и логична, което в случая вероятно ще да е достатъчно.

Извори

"Тези благочестиви книги, наречени Атанасии, преведе по повеля на нашия български княз на име Симеон от гръцки на славянски език епископ Константин, който бе ученик на Методий, архиепископа на Моравия, в годината от началото на света 6414 [= 906], индикт 10. А пък ги записа по повеля на същия княз Тудор, черноризец Доксов, на устието на Тича, гдето е съградена светата и честната златна нова църква от същия княз в годината 6415 [=907], индикт 14. В същата година, на втория ден от месец май, в събота вечерта почина рабът божий, бащата на този княз . . . благоверният наш княз български Борис, чието християнско име е Михаил. Този Борис покръсти българите в годината 6374 [= 864] . . ."

Из Приписка към превода на Константин Преславски на "Слова против арианите" на Атанасий Александрийски, 907 г.

". . . един от българите на име Есхач, по чин сампсис [отговорен за дворцовите писари], отишъл при княза [Борис-Михаил] и го помолил да му позволи да приеме в дома си пресветия Климент и преподобния Наум. Той с голяма готовност дал съгласието си . . . но казал: "Приеми учителите с всяка почит, докато приготвим напълно за тях това, което трябва да се направи..."

Климент бил изпратен за учител в Кутмичевица и било издадено нареждане до всички жители на тази страна да приемат светеца с почит, да му предоставят преизобилно и щедро всичко, да го удостояват с дарове . . .

И за по-голямо насърчение на другите сам Борис предал като дар на триблажения Климент три къщи в Девол [може би в подножието на планината Томор], отличаващи се по своя разкош и принадлежащи на комитски род. Освен това му подарил и места за почивка около Охрид [мястото на обителта "Св. Пантелеймон" на хълма Плаошник] и Главиница [може би до днешния Балши в Южна Албания]. . .

. . . След това . . . той [цар Симеон] го назначил [през 894 г.] за епископ на Дрембица, или Велика, и така Климент станал пръв епископ на български език."

Из "Пространно житие на Климент Охридски", ХI в.

Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?issueid=2985§ionid=5&id=0001301

http://www.segabg.com/article.php?sid=2010120900040001301

http://www.segabg.com/article.php?issueid=7863§ionid=5&id=0001301

http://www.segabg.com/article.php?id=581016

http://www.segabg.com/article.php?id=581963
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 08, 2011, 08:29:10 am: Филмът "Златният век" разказващ за българската държава по времето на цар Симеон.

(http://www.lapache.info/upload/files/ZlatniqtVek0304.jpg)

(http://t2.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcRR7e4ZgeYTzGQhbfCymOgnSIkNH572lIKBVLFCDeX-TZ9EJ_ViTG2iG2XP)

Златният век (1984) - епизод 1

http://www.youtube.com/watch?v=nzvST3bIKzQ

Златният век (1984) - епизод 2

http://www.youtube.com/watch?v=elCMxkqn65o

Златният век (1984) - епизод 3

http://www.youtube.com/watch?v=kdiIefFl80A

Златният век (1984) - епизод 4

http://www.youtube.com/watch?v=_OHQnM2YMUI

Златният век (1984) - епизод 5

http://www.youtube.com/watch?v=--0F5646lnM

Златният век (1984) - епизод 6

http://www.youtube.com/watch?v=phOuYs3EN6A

Златният век (1984) - епизод 7

http://www.youtube.com/watch?v=n1xhuISG898

Златният век (1984) - епизод 8

http://www.youtube.com/watch?v=B9tptTB71Gw

Златният век (1984) - епизод 9

http://www.youtube.com/watch?v=J4WataMcZTI

Златният век (1984) - епизод 10

http://www.youtube.com/watch?v=IfKCuZogo5g

Златният век (1984) - епизод 11

http://www.youtube.com/watch?v=pr4q5O-CgnU

Симеон I

(http://www.pravoslavieto.com/history/0_images/09/tsar_simeon/1.jpg)

(http://images.ibox.bg/2007/05/27/karta/430x490.jpg)

Симео̀н I Велѝки е български владетел, управлявал България от 893 до 927 г. по време на Първата българска държава. Успешните войни на Симеон срещу Византия и сърбите довеждат до временно разпростиране на България върху по-голямата част на Балканския полуостров и господство в Югоизточна Европа. При управлението му България граничи с три морета — Бяло, Адриатическо и Черно, а някои съвременници сравняват столицата му Преслав с Константинопол.

Симеоновото царуване е и период на културен разцвет, наречено Златен век на българската култура от Спиридон Палаузов - български историк през XIX век. Създадената през 870 г. Българска православна църква става първата нова патриаршия извън Пентархията, а българските глаголически преводи на християнски текстове се разпространяват из целия славянски свят.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D0%BE%D0%BD_I

Златен век (българско средновековие)

Златен век е наричан периодът културен разцвет на българската държава при управлението на цар Симеон Велики.

Отношенията с Византия и победите на бойното поле, Симеон постигнал наистина грандиозни успехи и в държавното управление. Столицата Преслав била построена по византийски образец с цел да съперничи на Константинопол. Там били „Златната“ църква и Тронната зала, които видимо се отличавали от останалите сгради, както с размерите, така и с великолепието си. По това време била създадена и преславската рисувана керамика, която следвала най-престижните византийски образци. Като знак за величието на столицата към нейното име била поставена представката „велики“. Дори в една хроника от 11 век е казано, че Симеон строил Велики Преслав 28 години.

Историците твърдят, че по време на управлението му настъпва т. нар. „златен век“ на българската култура (терминът е въведен от Спиридон Палаузов в средата на 19 век), тъй като тогава процъфтяват книжнината, архитектурата и изкуствата.

Симеон събира около себе си т.нар. Симеонов кръг, включващ в себе си някои от безспорните литературни творци от българското средновековие. Самият Симеон също се изявява като автор: негови са произведенията „Златоструй“ и два Симеонови (Светославови) сборника (първият в препис от 1073 г., а вторият — от 1076 г.).

Жанровете, в които авторите от Симеоновия кръг творят, са поучителни слова, похвални слова, жития, химни, поезия, хроника, летопис, исторически разкази. Забележителни са „Шестоднев“ от Йоан Екзарх, „Учително евангелие“ (включващо и „Азбучна молитва“) от Константин Преславски, За буквите на Черноризец Храбър. Имената на други автори от Симеоновия кръг са Тудор Докс, Презвитер Йоан и Презвитер Григорий, от които няма запазени произведения.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BD_%D0%B2%D0%B5%D0%BA_(%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D1%81%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%B5)
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 09, 2011, 08:16:52 am: Филмът "Денят на владетелите" разказващ за хан Крум.

(http://www.mobilis.bg/files/Article_94/cache/800x600-2_94286.jpeg)

(http://t1.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcSU6Eo-6SwLD6oZYYDDZOv9FMhCdQiL5a5rkHIO_pbv4V5w0ybXcu5Fjg1y)

Български Филми - Денят на владетелите ( част 1 )

http://www.youtube.com/watch?v=l2ttBqAnf-s

Български Филми - Денят на владетелите ( част 2 )

http://www.youtube.com/watch?v=0npcUcy_60c

Български Филми - Денят на владетелите ( част 3 )

http://www.youtube.com/watch?v=Mqoz5mETtKs

Български Филми - Денят на владетелите ( част 4 )

http://www.youtube.com/watch?v=J0M7Y8Y5tKI

Български Филми - Денят на владетелите ( част 5 )

http://www.youtube.com/watch?v=W90ClEacUNU

Български Филми - Денят на владетелите ( част 6 )

http://www.youtube.com/watch?v=x9EO8mjcbSk

Български Филми - Денят на владетелите ( част 7 )

http://www.youtube.com/watch?v=rEyKSizadhk

Български Филми - Денят на владетелите ( част 8 )

http://www.youtube.com/watch?v=rDe-zN--rjU

Български Филми - Денят на владетелите ( част 9 )

http://www.youtube.com/watch?v=i6jTghkUZsU

Български Филми - Денят на владетелите ( част 10 )

http://www.youtube.com/watch?v=Gt6N_Mqd-M8

Български Филми - Денят на владетелите ( част 11 )

http://www.youtube.com/watch?v=xtmFlvQwTGM

Български Филми - Денят на владетелите ( част 12 )

http://www.youtube.com/watch?v=_Da5QoSTK74

Български Филми - Денят на владетелите ( част 13 )

http://www.youtube.com/watch?v=-SikyyxFQ4w

Крум

(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/c6/AntonoffKrum.jpg/210px-AntonoffKrum.jpg)

(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/01/Bulgaria_krum_map_pl.jpg/250px-Bulgaria_krum_map_pl.jpg)

Крум е средновековен български монарх, възкачил се на престола след Кардам. По време на неговото управление България засилва позициите си на Балканския полуостров и в Европа, благодарение на множество победи на бойното поле. Крум започва да приобщава славяните към властта, прокарва първите общовалидни закони в Първото българско царство и започва провеждането на административна реформа.

Няма преки свидетелства за използваната от Крум владетелска титла. Съвременните му византийски източници го наричат архонт, а по-късният „Именник на българските ханове“ - княз. По аналогия с неговите наследници Омуртаг и Маламир в съвременната историография Крум обикновено е наричан кан/хан.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%80%D1%83%D0%BC

Омуртаг

(http://www.bg-history.info/i/gal/38.jpg)

(http://t1.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcSqBwmPZjtrvanWXtwv03PExTHRkhqSjLxmEdGHc_mJQX69bATaUr4CZzv83g)

Кана субиги[2] (канасюбиги) Омурта̀г е български владетел, син на кана субиги Крум, управлявал България от 814 до 831 г.

Името Омур-таг има тюркски произход и означава планина/връх Омур[източник?]. Едноименен връх се намира в планината Тян Шан в днешен Китай. Има мнение, поддържано от покойния професор Рашо Рашев, че името на кана не е добре разчетено от преводача.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%BC%D1%83%D1%80%D1%82%D0%B0%D0%B3
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 09, 2011, 08:48:26 am: Филмът "Калоян" разказващ за българският цар Калоян и разгромяването на рицарите на Латинската империя.

(http://movies.svetove.com/d-prdimages/prd/13780.jpg)

Калоян (1963)

http://www.youtube.com/watch?v=rB8rrMw0mt8

Калоян

(http://www.vmroyouth.org/files/images/2edgt608hxw1ltgetyfoxerax_KALOYAN.preview.jpg)

(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/62/Bulgaria_under_Kaloyan.png/380px-Bulgaria_under_Kaloyan.png)

Калоя̀н Асѐн (Йоаница) - „Ромеоубиеца“[1] е цар на България от 1197 до 1207 г. Той е най-малкият брат на българските царе Иван Асен I и Теодор Петър.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%8F%D0%BD

Латинска империя

Латинската империя е държава, която съществува в периода 1204 — 1261 година на част от територията на Византия. Създадена е вследствие на Четвърти кръстоносен поход. Интересно е да се отбележи, че терминът Латинска империя е неологизъм. Водачите на кръстоносците, Папството, западните владетели и държави продължили да използват името Романия за обозначаване на държавата с център Константинопол.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 09, 2011, 09:32:23 am: Филмът "Време разделно" разказващ за насилственото ислямизиране на Родопите.

(http://movies.svetove.com/d-prdimages/prd/35259.jpg)

(http://room666dotnet.files.wordpress.com/2011/06/05.jpg)

Български Филми - Време разделно ( част 1 )

http://www.youtube.com/watch?v=5ZIv3eYhjWA

Български Филми - Време разделно ( част 2 )

http://www.youtube.com/watch?v=hF7NGWrZnyQ

Български Филми - Време разделно ( част 3 )

http://www.youtube.com/watch?v=iP27RDMsAIM

Български Филми - Време разделно ( част 4 )

http://www.youtube.com/watch?v=QDwD9S-M8A8

Български Филми - Време разделно ( част 5 )

http://www.youtube.com/watch?v=MkA7qOVLvCk

Български Филми - Време разделно ( част 6 )

http://www.youtube.com/watch?v=QiTVb895lVg

Български Филми - Време разделно ( част 7 )

http://www.youtube.com/watch?v=GoOdj0jZgeQ

Български Филми - Време разделно ( част 8 )

http://www.youtube.com/watch?v=JA0QtyItJtc

Български Филми - Време разделно ( част 9 )

http://www.youtube.com/watch?v=d3nNmhOLdcE

Български Филми - Време разделно ( част 10 )

http://www.youtube.com/watch?v=neZbCA8Rthg

Български Филми - Време разделно ( част 11 )

http://www.youtube.com/watch?v=ue16cQhyaWU

Български Филми - Време разделно ( част 12 )

http://www.youtube.com/watch?v=v04w3LhxQJ4

Български Филми - Време разделно ( част 13 )

http://www.youtube.com/watch?v=HVz0-Lb0zvo
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 09, 2011, 09:39:24 am: Филмът "Козият рог" разказващ за турското робство.

(http://2.bp.blogspot.com/_IT330ybLtT0/TGYtes5j-mI/AAAAAAAAEHw/R9yMmHQhWHQ/s1600/Koziat+Rog+2+(1994).jpg)

(http://img3.ekrana.info/1009/koziqt_rog.jpg)

Козият рог (1994) Драма

http://www.youtube.com/watch?v=Hk9ya9wl3oM
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 09, 2011, 09:46:36 am: Филмът "Черните ангели" разказващ за партизанското движение в България 1941-1944г. Филмът разказва действителната история на комунистическа бойна група съществувала през този период в София, която имала за задача да убива тогавашни български държавници и генерали.

(http://movies.svetove.com/d-prdimages/prd/35492.jpg)

(http://static.bnt.bg/public/files/movies_images/214/1014.jpg)

Черните Ангели (1970) - Целия Филм

http://www.youtube.com/watch?v=t1msshpkk74

Филмът е създаден по книгата на Митка Гръбчева "В името на народа", която е един от участниците в тези събития.

В името на народа

(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/4a/Partizanka_risunka.jpg/300px-Partizanka_risunka.jpg)

"В името на народа" е мемоарна книга от известната участничка в бойните групи и партизанското движение в България от 1941-1944 Митка Гръбчева - Огняна. Книгата проследява живота на авторката от ранното ѝ детство до 9 септември 1944. Цялото действие се развива през спектъра на политическите идеи и убеждения на авторката

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92_%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B0

Митка Гръбчева

(http://t1.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcSnSLwaB5MrvOc7Q9pPQJAmxQq-CZFe7xMeRcju0blEkqcEfBxZOtKxB8BsJg)

Митка Гръбчева (Огняна) е български политически деец. Участник в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. Български партизанин от Партизански отряд "Георги Бенковски" (Червен бряг).

Митка Гръбчева е родена през 1916 година в село Радомирци, Луковитско. Участва в Съпротивителното движение през Втората световна война, като влиза в бойните групи на БКП. Партизанин от Партизански отряд "Георги Бенковски" (Червен бряг).

В периода 1944-1960 година е служител на Държавна сигурност.[1]. Митка Гръбчева се омъжва за Димитър Гръбчев, който също е партизанин. Двамата имат дъщеря Иванка Гръбчева, която е известен български режисьор. Автор е на мемоарната книга „В името на народа“.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%93%D1%80%D1%8A%D0%B1%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B0
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 09, 2011, 09:52:14 am: Филмът "Осъдени души" разказва за гражданската война в Испания.

(http://santiment.blog.bg/photos/70897/original/osadeni_dushi[1].jpg)

(http://img.zamunda.net/bitbucket/Osudeni%20dushi.jpg)

Осъдени Души (1975) - Целия Филм

http://www.youtube.com/watch?v=nELx8V8zV5c

Интернационални бригади

Интернационалните бригади, известни още като интербригади, са отряди от чуждестранни доброволци, сражавали се на страната на Испанската република по време на Гражданската война в Испания през 1936-1939. В тях се включват около 25 000 души от 54 страни. Мнозинство са привържениците на левицата,включително анархисти,но има представители на почти всички политически убеждения. СССР подпомага създаването на бригадите с оръжие и организационна подкрепа.

Като част от интербригадите са организирани два български интернационални батальона - "Георги Димитров" и "Васил Коларов". Те наброяват общо над 400 души. От тях в боевете загиват над 100 и са ранени около 200 българи. Над 100 българи заемат ръководни постове в армията, управлението и стопанството на Републиката.

Сред известните интербригадисти са както дейци на световната левица като Палмиро Толиати, Мате Залка, така и интелектуалци като Ърнест Хемингуей и Джордж Оруел.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8_%D0%B1%D1%80%D0%B8%D0%B3%D0%B0%D0%B4%D0%B8

„Осъдени души“ е роман на българския писател Димитър Димов, издаден през 1945 г. Написването на романа е вдъхновено от едногодишен престой на писателя в Испания.[1] Романът проследява любовната история между богатата англичанка Фани Хорн и испанския монах отец Ередиа.

Романът е филмиран през 1975 г. от режисьора и сценарист Въло Радев.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D1%81%D1%8A%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8_%D0%B4%D1%83%D1%88%D0%B8
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 09, 2011, 10:42:10 am: Филмът "Константин Философ" разказващ за Кирил и Методий.

(http://bonedex.com/userfiles/productlargeimages/product_2834.jpg)

(http://static.bnt.bg/public/files/movies_images/346/1735.jpg)

Константин Философ (1983) 1. Солунското чудо

http://www.youtube.com/watch?v=E9VPZhLk-L4

Константин Философ (1983) 2. Душата на езика

http://www.youtube.com/watch?v=RlPYm-vjrPk

Константин Философ (1983) "Изборът" (3)

http://www.youtube.com/watch?v=lYsb4ya5z_g

Константин Философ (1983) 4. При сарацините

http://www.youtube.com/watch?v=hoJSYkUyyfo

Константин Философ (1983) 5. В началато бе словото

http://www.youtube.com/watch?v=M0XMehG1-Lg

Константин Философ (1983) 6. Повикът на кръвта

http://www.youtube.com/watch?v=-MRIRlFuSCs

Кирил и Методий

(http://zendoor.net/wp-content/uploads/2011/05/kiril_metodi.jpg)

Св. св. Кирил и Методий (на гръцки: Kyrillos ho Thessalonikeus, Κύριλλος καὶ Μεθόδιος; Methodios ho Thessalonikeus, Μεθόδιος ὁ Θεσσαλονικεύς, на църковен старославянски: Кѷриллъ и Меѳодїи; на латински: Cyril, Kyrill, който се казва в началото Konstantin, Κωνσταντίνος, и Michael, който после се казва Methodius, Method), известни още и като Солунските братя, са византийски дипломати, християнски мисионери и създатели на глаголицата. На името на Кирил е наречена създадената по-късно кирилица. Канонизирани са като светци за превода и популяризирането на Библията на старославянски език (придобил популярност в неговата руска редакция като църковно-славянски език, черковно-славянски език)[1] и разпространяване на християнството сред ранносредновековните славяноезични народи. Титулувани са като равноапостоли. Обявени са от папата за покровители на Европа. Православната църква ги почита и като едни от светите Седмочисленици заедно с техните ученици и последователи Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BB_%D0%B8_%D0%9C%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%B9
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 09, 2011, 11:01:37 am: Филм разказващ за българските партизани.

(http://2.bp.blogspot.com/_IT330ybLtT0/TGU_GjaACsI/AAAAAAAAD-A/n7rtiuR7y8g/s1600/Osmiyat+(1969).jpg)

(http://t0.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcS20z3EmgBrOquIMCGQSSohO07hstOee3DpEQG64QxSGY1bY0BbB5XogwS38Q)

Осмият (1969) Драма

http://www.youtube.com/watch?v=heaCirpWzp4

Партизанско движение в България

(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/31/PartizanskiPametnikBelovo.jpg/220px-PartizanskiPametnikBelovo.jpg)

Партизанското движение в България е наименоване на съпротивата, организирана от БКП по време на Втората световна война. Обхваща периода от 24 юни 1941 до 9 септември 1944 година и се изразява във въоръжени партизански действия срещу Вермахта и държавната власт в България, включително и терористични атаки.[1] То е подкрепяно предимно от просъветски и прокомунистически ориентирани симпатизанти и активисти.[3] Веднага след започването на военните действия на Източния фронт българските комунисти, направлявани от Коминтерна, започват курс на въоръжена борба. За разлика от окупираните страни, където партизанското движение е насочено срещу окупатор, в България то е насочено срещу собственото правителство, което е официален участник в Тристрания пакт (Германия , Италия и Япония) по време на Втората световна война. Този факт дава отражение върху размаха, целите на движението и конфликта, който има характер на Гражданска война.[4][5] Постепенно комунистите установяват, че сами няма да могат да се справят с властта и започват да търсят единодействие с други опозиционни групи. Създава се политическата коалиция ОФ.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%B4%D0%B2%D0%B8%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%B2_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 12, 2011, 01:15:05 pm: Филмът "Хъшове" разказващ за българските емигранти в Румъния по време на турското робство.

(http://i47.vbox7.com/p/17fab9c44.jpg)

(http://i47.vbox7.com/p/1ef04bf14.jpg)

Хъшове (2009) - епизод 1

http://www.youtube.com/watch?v=sAnUzzDWQ24

Хъшове (2009) - епизод 2

http://www.youtube.com/watch?v=aKsQFoMzSoM

Хъшове (2009) - епизод 3

http://www.youtube.com/watch?v=UC3voPCCvOg

Хъшове (2009) - епизод 4

http://www.youtube.com/watch?v=YMn8RwFneMY

Филмът е създаден по повестта на Иван Вазов "Немили-недраги"

„Немили-недраги“ (1882-1884) е повест от Иван Вазов и е един от ранните примери на модерна българска литература. И до днес тя е сред най-популярните произведения от своята епоха и заема традиционно място в българското образование. Повестта представя живота на българската революционна емиграция в годините малко преди Освобождението.

Герои на творбата са редовите участници в национално-освободителното движение на България от турско робство — хъшовете, изгнаници в Браила. Принудени да живеят в нищета и социална изолация, те се събират в „Народната кръчма на знаменосеца“, където кроят планове за връщане в Родината.

Странджата, по прякор Знаменосеца, Македонски, с прототип Христо Македонски, Хаджията, Попчето, Бръчков, Мравката и Владиков са някои от героите на произведението.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D0%BD%D0%B5%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B3%D0%B8

(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/ce/RetratoDeIvanVazov--bulgariaherpeopl00monr.png/180px-RetratoDeIvanVazov--bulgariaherpeopl00monr.png)

Иван Вазов е български писател, наричан често „патриарх на българската литература“. Творчеството на Вазов е отражение на две исторически епохи — Възраждането и следосвобожденска България. Иван Вазов е академик на БАН и министър на народното просвещение от 7 септември 1897 г. до 30 януари 1899 г. от Народната партия.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%92%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 12, 2011, 01:31:43 pm: Филмът "Под игото" създаден по едноименният роман на Иван Вазов и други негови произведения, разказващ за Априлското въстание от 1876 г.

(http://www.video.store.bg/prdimg/6238/pod-igoto.jpg)

(http://static.bnt.bg/public/files/movies/278.jpg)

Под Игото (1990) по Иван Вазов - Епизод 1

http://www.youtube.com/watch?v=ftcQExWQNpU

Под Игото (1990) по Иван Вазов - Епизод 2

http://www.youtube.com/watch?v=jFJphQWFwlo

Под Игото (1990) по Иван Вазов - Епизод 3

http://www.youtube.com/watch?v=6isiknB3B0c

Под Игото (1990) по Иван Вазов - Епизод 4

http://www.youtube.com/watch?v=qSshjv0HCbI

Под Игото (1990) по Иван Вазов - Епизод 5

http://www.youtube.com/watch?v=seqsEbMrEsA

Под Игото (1990) по Иван Вазов - Епизод 6

http://www.youtube.com/watch?v=xy8bvc_V2PU

Под Игото (1990) по Иван Вазов - Епизод 7

http://www.youtube.com/watch?v=4YnOErnO2qk

Под Игото (1990) по Иван Вазов - Епизод 8

http://www.youtube.com/watch?v=E1c4PUmlfAA

Под Игото (1990) по Иван Вазов - Епизод 9

http://www.youtube.com/watch?v=oAi4jRM59WI

Под игото

Създаден е през периода 1887-1888 в Одеса (Русия). Първата част е публикувана за първи път през 1889 г. в „Сборникъ за народни умотворения, наука и книжнина". През 1890 г, в същия сборник са публикувани и останалите части. През 1894 г. излиза като самостоятелна книга.

Литературната критика го приема нееднозначно.

Романът събира в себе си носталгията за родния град на Вазов и за едно героично време в контраст на „епохата на дребните характери“, настъпила след Освобождението. „Под игото“ е първият роман в младата българска литература, силно повлиян от френския романтизъм.

Заглавието „Под игото“ насочва към историческото време (към османското робство), а подзаглавието „Из живота на българите в предвечерието на Освобождението“ отново насочва към време на робство, но и на пробуждане, на промяна в мисленето на общността.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%B4_%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D1%82%D0%BE
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 12, 2011, 01:49:24 pm: Филмът "Военен кореспондент" е създаден по разказите на Йордан Йовков участвал във войните за национално обединение. В този филм е отделено внимание на събитията от Първата световна война на Добруджанският фронт.

(http://t3.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcQM2e4N01QY6BcBz1B2T4wSz2Ro7oJPd2ZHmcLMfGLYGcSewLrdUL8uLaGl)

(http://static.bnt.bg/public/files/movies/819.jpg)

Военен Кореспондент (2008) - Целия Филм

http://www.youtube.com/watch?v=ZJu1Fql4YHY

Йордан Йовков

(http://www.bg-history.info/i/1027.jpg)

Роден на 9 ноември през 1880 г. Йовков преминава детските и юношеските години в родното си място (Жеравна), където получава основно образование (1895). Завършва гимназия в София (1900). Учителят му по литература — поетът Иван Грозев, му предсказва бъдеще на писател.

След дипломирането си живее в Добруджа, където се преселва семейството му. През 1900 г. се преселва в с. Долен извор. Завършва школата за запасни офицери в Княжево 1902-1904, като по време на обучението си публикува първата си творба — стихотворението „Под тежкия кръст“ (в. „Съзнание“, бр.9, 26.10.1902). В началото на 1904 г. се записва студент в Юридическия факултет на Софийския университет, но смъртта на баща му осуетява следването му.

Есента на 1904 г. Йовков се завръща в с. Долен извор и учителства в различни добруджански села до 1912 г., когато е мобилизиран. Участва в Балканската и Междусъюзническата война като командир на рота. През юни 1913 г. е ранен край Дойран, а месец по-късно е повишен в чин.

След войните Йовков се установява в София и работи като редактор на списание „Народна армия“, където в бр.1 публикува очерк за Балканската война — „Утрото на паметния ден“. След като списанието престава да излиза, Йовков е принуден да търси работа и с помощта на Григор Василев е назначен за библиотекар и [редактор] на списание „Преглед на Министерството на вътрешните работи и народното здраве“ в Отделението за социални грижи и благотворителност.

Остава на работа до есента на 1915 г., когато отново е мобилизиран и изпратен в гр. Ксанти. А година по-късно е командирован в редакцията на сп. „Военни известия“. След края на Първата световна война настъпва един от най-тежките периоди в живота на Йовков. Втората национална катастрофа го заварва в Добрич. След трудни дни, изпълнени с душевни терзания и материални несгоди, и след като Добруджа е окупирана от румънците, Йовков минава нелегално границата и се установява във [Варна], където е учител до есента на 1920 г. След застъпничество на приятели от София е назначен в българската легация в [Букурещ]. През 1920 - 1927 г. е редовен сътрудник по печата; постоянно е понижаван в длъжност, поради което в края на 1927 г. напуска легацията.

Последните 10 години от живота му са изпълнени с творчески труд и изтощително напрежение, което се отразява на здравето му. През есента на 1937 година заминава на лечение в Хисаря. Поради влошеното му състояние е откаран в Пловдив и опериран по спешност в Католическата болница в Пловдив.Открит е рак в стомаха в напреднало, безнадеждно състояние. Също рак в жлъчката, освен това — апандисит. На 15.10.1937 година Йовков умира. Погребението му в София се превръща в манифестация на народна любов и признателност.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%99%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%B0%D0%BD_%D0%99%D0%BE%D0%B2%D0%BA%D0%BE%D0%B2
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 13, 2011, 07:54:43 am: Филмът "Тютюн" разказващ за Втората световна война.

(http://www.elit-bg.com/torrentimg/e18a4e789ce9be529819f214510cad5cb1ed112d.jpg)

(http://static.bnt.bg/public/files/movies_images/559/3024.jpg)

Тютюн (1962) Драма

http://www.youtube.com/watch?v=c2e1E7JhkR0

(http://www.lapache.info/upload/files/%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80%20%D0%A2%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B2.jpg)

Димитър Тодоров Димов е български писател и драматург, ветеринарен лекар, професор по анатомия на гръбначните животни. Баща на писателката Теодора Димова.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80_%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D0%B2_(%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB)

Тютюн

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=93&WorkID=2133&Level=1
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 13, 2011, 08:06:33 am: Друг известен филм за Втората световна война е "Цар и генерал"

(http://4.bp.blogspot.com/_IT330ybLtT0/TGQ6xM4tc7I/AAAAAAAADy4/JQuTAt-THNs/s1600/Car+i+general+(1965).jpg)

Цар и генерал (1965) Драма

http://www.youtube.com/watch?v=2T04m47mEBk

Филмът разказва за българският генерал Владимир Заимов, който през Втората световна война е съветски разузнавач.

Владимир Стоянов Заимов е български офицер, генерал-полковник, военен деец. Участник във войните за национално обединение (1912-1918). По време на Втората световна война е против участието на България в Тристранния пакт. Работи като съветски шпионин в България, за което е осъден и разстрелян.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%80_%D0%97%D0%B0%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D0%B2
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 13, 2011, 08:16:45 am: Филмът "Мъжки времена"

(http://www.video.store.bg/prdimg/6256/myzhki-vremena.jpg)

(http://filmibg.com/images/4545/myjki-vremena-1.JPG)

Мъжки Времена (1977) по Николай Хайтов

http://www.youtube.com/watch?v=rYZ5_2ZzzCw

Николай Александров Хайтов е български белетрист, драматург, публицист, известен със сборника си „Диви разкази“, както и с противоречивите си съчинения относно гроба на апостола на свободата Васил Левски. Многократно е обвиняван в опити за присвояване на чужди произведения. [1] [2] [3] [4].

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%B9_%D0%A5%D0%B0%D0%B9%D1%82%D0%BE%D0%B2
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 13, 2011, 08:25:29 am: Комедията "Бай Ганьо" по едноименното произведение на Алеко Константинов.

(http://www.video.store.bg/prdimg/6289/baj-ganio-trygna-po-evropa.jpg)

Бай Ганьо - по Алеко Константинов - Целия Филм

http://www.youtube.com/watch?v=JMS1Z-zsHKc

(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/3c/Aleko_konstantinov.jpg/160px-Aleko_konstantinov.jpg)

Алеко Иваницов Константинов, познат под псевдонима Щастливеца, е български писател, общественик и основател на организираното туристическо движение в България.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D0%BE_%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 13, 2011, 08:49:20 am: Плисковско-преславска култура

(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/7/72/Nag_Sent_Miklosh.jpeg)

Плисковско-Преславска култура е понятие с което се обозначава материално-художествената култура на Първата българска държава. Наименованието ѝ произлиза от имената на столиците Плиска и Преслав, където са запазени най-много нейни паметници. Такива са открити още край Мадара, Шумен, Нови пазар, село Хан Крум (Чаталар) и др., както и на територията на съвременна Румъния. Румънските археолози предпочитат да наричат Плисковско-Преславската култура, „Култура Дриду“[1]. Част от тях подлагат на съмнение прабългарския ѝ произход, поне що се отнася до находките в Румъния. В рускоезичната литература е наложено наименованието „Балкано-дунавска култура“, с което се обозначават паметниците на културата на Първото българско царство, открити в Южна Бесарабия — части от днешна Украйна и Молдова[2].

Особен интерес представлява диадемата с изображения на Александър Македонски, лъвове и грифони, пресъздадени чрез техниката на клетъчния емайл. В апликацията с изображения на пауни е използвана друга типична техника — гранулация.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BB%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 15, 2011, 01:50:20 pm: Филмът "Демонът на империята" разказващ за Васил Левски.

(http://media.wrzru.com/covers/20569856664d129556e9a27.png)

(http://t2.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcRvvE_Tau6mXox936roJqLNzvPf3g8YLARE3nHahXbohXl6tyUHuilIH1ZI)

Демонът на империята (1971) - епизод 1

http://www.youtube.com/watch?v=lrmTx51fu5s

Демонът на империята (1971) - епизод 2

http://www.youtube.com/watch?v=tj6nXOp02YU

Демонът на империята (1971) - епизод 3

http://www.youtube.com/watch?v=w9x7DXnaQV4

Демонът на империята (1971) - епизод 4

http://www.youtube.com/watch?v=DnUKVkFQzGg

Демонът на империята (1971) - епизод 5

http://www.youtube.com/watch?v=Dfbl6lcyGzg

Демонът на империята (1971) - епизод 6

http://www.youtube.com/watch?v=hdNG_d6WlKg

Демонът на империята (1971) - епизод 7

http://www.youtube.com/watch?v=NRRSXLMOrSE

Демонът на империята (1971) - епизод 8

http://www.youtube.com/watch?v=GKgRAIrXVGE

Демонът на империята (1971) - епизод 9

http://www.youtube.com/watch?v=Sjoo_OnhTB4

Демонът на империята (1971) - епизод 10

http://www.youtube.com/watch?v=1tKvKThBYuM

Васил Левски

(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/1/17/Vasil_Levski.jpg)

(http://noviiskar.org/ni/images/stories/mitove-legendi/levski2.jpg)

Васил Левски (на стария правопис: Василъ Львскій) е псевдонимът с който е известен Васил Иванов Кунчев, български революционер, идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК), български национален герой. Известен е и като Апостолът на свободата заради организирането и разработването на стратегията за освобождаване на България от османско иго. Той пътува по страната и създава тайни районни комитети, които да подготвят националния бунт. Неговата мечта е чиста и свята република, в която всички да имат равни права, независимо от етническата си и религиозна принадлежност. Създадената от него Вътрешна революционна организация е основата, на която стъпват организаторите на Априлското въстание. Това въстание и последвалата Руско-Турска война довеждат до възстановяване на държавата България на европейската карта.

Други известни негови прозвища са „Дяконът“ и „Джингиби“ (Неуловимият). През 2007 година чрез национално телевизионно допитване на БНТ е избран за номер едно в списъка на най-великите българи за всички времена.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB_%D0%9B%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 15, 2011, 02:07:08 pm: Комедията "Хитър Петър" в Македония познат като Итар Пеjо.

(http://big-boss-tracker.net/torrentimg/84277e2d41236ed1e4d4b8a2498cd89c030107be.jpg)

(http://mbox4.eu/files/thumbs/131827282569f83-big.jpg)

Хитър Петър (1960) Комедия

http://www.youtube.com/watch?v=yKQhJK2jm7s&feature=related

Хитър Петър

(http://www.damyanyakov.com/components/com_virtuemart/shop_image/product/_________________4cf628cf20b83.jpg)

Хитър Петър е традиционен герой от българския фолклор, за който се разказват анекдоти из всички български територии от близо 400 години насам. Познат e и в македонския фолклор като Итар Пеjо.

За първи път Хитър Петър се появява през 16–17- ти век, когато България е още под османско иго. Не е известно от коя точно част на България произлиза героят. Истории за него се разказват в областите Добруджа, Тракия и Македония. През 1873 година той се появява и в литературата в произведения на Илия Блъсков. За него е написана опера през 1967 г. и два комедийни филма - от 1939 и 1960 г.

Образът му е на беден селянин, отличаващ с изключителна хитрост, мъдрост и находчивост, както подсказва и името му. Хитът Петър е разглеждан и като местен аналог на литературния герой Настрадин Ходжа. Двамата често спорят, остроумничат и се надхитрят помежду си във весели истории разсмиващи хората и до днес.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80_%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 16, 2011, 06:39:21 am: Две телевизионни постановки за Васил Левски.

(http://i1.ytimg.com/vi/LA4s3_Qaigs/default.jpg)

Васил Левски - телевизионен театър

http://www.youtube.com/watch?v=Wcjg_yXZum8&feature=related

(http://i1.ytimg.com/vi/4Dun6KG3T6M/default.jpg)

Тайната вечеря на Дякона Левски

http://www.youtube.com/watch?v=tsmA5lIgRQE

http://www.youtube.com/watch?v=HZ_WFtxAdGE

http://www.youtube.com/watch?v=qgmhJ-Jon04

http://www.youtube.com/watch?v=gnpJSpajd8g

http://www.youtube.com/watch?v=Y6h4ou2kul0

http://www.youtube.com/watch?v=4Dun6KG3T6M

http://www.youtube.com/watch?v=jb9tWCwNmGs

http://www.youtube.com/watch?v=iw541QRxq6k
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 16, 2011, 08:13:31 am: Филмът "На всеки километър" разказващ за партизанското движение.

(http://avetorrents.com/img/bitbucket/kilometar1_9.jpg)

(http://db.emmdb.com/078i223m456a654g840e/Kosta%20Karageorgiev%20-%20Na%20Vseki%20Kilometar.jpg)

На всеки километър (1969) - сезон 1

http://www.youtube.com/watch?v=yFC_tccLDnM

http://www.youtube.com/watch?v=cA6znkIyL6Q

http://www.youtube.com/watch?v=YgjChbHYCwM

http://www.youtube.com/watch?v=M5V_SX38laE

http://www.youtube.com/watch?v=pTmfFFAu5-I

http://www.youtube.com/watch?v=bEE19RqRaGE

http://www.youtube.com/watch?v=hm4GMEgUV1Q

http://www.youtube.com/watch?v=bw_f7gx0MDI

http://www.youtube.com/watch?v=5V3ASrxXHiU

http://www.youtube.com/watch?v=Mixue-roMYg

http://www.youtube.com/watch?v=b5bcC6hq_2w

http://www.youtube.com/watch?v=H37SDz616zk

http://www.youtube.com/watch?v=DEtiiWpEFv4

На всеки километър (1971) - сезон 2

http://www.youtube.com/watch?v=pXYZyGeuWuA

http://www.youtube.com/watch?v=C2hWpYOqG60

http://www.youtube.com/watch?v=TZ9V_ZXmoG8

http://www.youtube.com/watch?v=Bs7vDPa4wM4

http://www.youtube.com/watch?v=CG-_c4zdcVM

http://www.youtube.com/watch?v=ZPyOymejC3U

http://www.youtube.com/watch?v=DGhtPq5_g8M

http://www.youtube.com/watch?v=W4gNwKKUJ4Q

http://www.youtube.com/watch?v=qhGDpD9vudI

http://www.youtube.com/watch?v=eMskDYf1_EE

http://www.youtube.com/watch?v=XHUSPM5gOtQ

http://www.youtube.com/watch?v=zdzuZ89IHPY

http://www.youtube.com/watch?v=FOK5__UqCCU
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 16, 2011, 08:30:35 am: Филмът "Капитан Петко войвода" разказдащ за борбата срещу турците в Родопите и Беломорска Тракия. Уводът във филма се прави от Николай Хайтов, български писател който е проучил живота на войводата и е написал книга за него.

(http://store.picbg.net/pubpic/43/3F/260a71bee0fa433f.jpg)

(http://www.prikachi.com/images/835/2538835H.jpg)

Капитан Петко Войвода (1981)

http://www.youtube.com/watch?v=6wmokYKgTHY

http://www.youtube.com/watch?v=VVzAV-D24Vw

http://www.youtube.com/watch?v=NDCiT0n2vTQ

http://www.youtube.com/watch?v=IJKZEHBklUI

http://www.youtube.com/watch?v=We82POf_g2k

http://www.youtube.com/watch?v=O0ttlXQ2G3M

http://www.youtube.com/watch?v=5RAbtaV2oUU

http://www.youtube.com/watch?v=DnjbMBNIxSQ

http://www.youtube.com/watch?v=DeRlxcqbHY0

http://www.youtube.com/watch?v=oix5ZxXxZmg

http://www.youtube.com/watch?v=3vu-24iKefQ

http://www.youtube.com/watch?v=fRmVupSmfeM

Петко войвода

(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/bd/Petko-voyvoda.jpg/200px-Petko-voyvoda.jpg)

Петко Кирков (Киряков) Калоянов (Петко Каракирков), по-известен като Капитан Петко войвода, е български хайдушки войвода и революционер, посветил живота си на освобождението на беломорските българи и обединението им с България, защитник на Родопите, борил се за свободата на потиснатите в Османска Турция.
Петко войвода се жени два пъти: първият за Елена, гъркиня от Енос или Кешан, от която има син и може би дъщеря с която живеят в Ипсала докато излиза хайдутин, а вторият за Рада Кравкова от Казанлък с която живеят след като се установява във Варна и по време на интернирането му от стамболовистите в Трявна.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%BE_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B0
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 16, 2011, 08:56:18 pm: Родът на новият български президент Росен Плевнелиев е от Егейска Македония.

(http://t1.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcRHqaoLhvJpPh383KZbU61t_i-QxHARhsuI7Oi1E22HbcqXCNmvmtbgKDUb)

Родът на Росен Плевнелиев е от Егейска Македония

http://www.btv.bg/shows/neka-govoriat/news/story/622439899-Plevneliev_Jena_mi_i_semeystvoto_mi_nyama_da_se_razhojdat_s_bodigardove.html

Росен Плевнелиев и Маргарита Попова встъпиха в длъжност

(http://images.btv.bg/2012/01/22/1564827597_460.jpg)

http://www.btv.bg/news/bulgaria/story/1554747828-Rosen_Plevneliev_i_Margarita_Popova_vstapiha_v_dlajnost.html

Плевнелиев за насилственото помакедончване на Пиринска Македония.

(http://images.btv.bg/2012/02/01/555740124_460.jpg)

http://btvnews.bg/video/ekskluzivno-video/plevneliev-istinite-za-komunisticheskiya-rezhim-sa-zhivi.html
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 16, 2011, 10:20:36 pm: Българо-руските отношения днес в една песен.

(http://i4.ytimg.com/vi/OPzUE3QZlxY/default.jpg)

http://www.youtube.com/watch?v=tcYVKL9-iFY&feature=related
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 25, 2011, 09:51:44 pm: Интересно! Как са се променяли границите на европейските държави през последните хиляда години.

http://www.youtube.com/watch?v=0eph6AyB4c0&feature=related
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 27, 2011, 08:34:55 pm: Още една българска телевизия директно.

http://tv7.bg/liveTV/
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јануари 04, 2012, 11:01:27 am: Филмът "Наковалня или чук" разказващ за живота на Георги Димитров.

(http://i25.fastpic.ru/big/2011/0730/85/f0fe945512e48af74af873c4a69cbc85.jpg)

http://www.youtube.com/watch?v=FOybd8EDAp0

http://www.youtube.com/watch?v=57hOU-aIeqc

(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/4d/Georgi_Dimitrov.jpg/220px-Georgi_Dimitrov.jpg)

Гео̀рги Димитро̀в Миха̀йлов е български политик, ръководител на Българската комунистическа партия (БКП) и генерален секретар на Коминтерна (1935-1943). Той е 32-и министър-председател на България в 64-то и 65-то правителство (1946-1949).

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јануари 07, 2012, 05:39:26 pm: Тук един филм за сръбската операция "Подкова" и ролята на българските служби в нейното разкриване.

(http://t0.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcQa_WrqT0EYBZkUgCGJyIFDTWhp7yHjMVPOEsEKxaKf4ft4ohIIzTtOKME)

http://www.btv.bg/videos/filmi/video/347915287-Taynata_istoriya_na_plana_Podkova.html

Каква е ролята на България в една от най-големите манипулации с разузнавателна информация правени в Европа и какво всъщност е планът "Подкова"?
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јануари 12, 2012, 09:40:10 am: Безопасна история на България никога няма да бъде написана
Все едно дали поради етногенетичната ни закваска или защото самата природа на науката не го позволява
Иван Петрински

(http://www.segabg.com/pic/10712/584678.jpg)

Части от два непроучвани ранносредновековни ръкописа, откраднати от някоя от многобройните южноетиопски православни обители през 1991 г. и изнесени нелегално от страната по време на политическата нестабилност там същата година. След почти тригодишен престой в Йемен, ръкописите бяха предложени за откупуване на Националния исторически музей-София. Придобиването им бе отказано както поради неясния произход, така и поради огромната сума, която бе поискана за тях. Следите на ръкописите след средата на 1994 г. се губят, но огромно количество ранносредновековни паметници остават неизвестни на науката засега из православните обители в Африка. Много от тях вероятно съдържат нови и важни сведения за средновековната българска история, както впрочем и други няколко хиляди непроучени и даже неизвестни ръкописи в православните обители в Света гора, в Закавказието, в Русия и даже в Западна Европа. Напълно възможно е тези паметници, когато бъдат разчетени все някога, да преобърнат представите ни за средновековната история на България.

С революционен плам се създава нова средновековна история на България - аморфна, противоположна на инат, наукообразна, недоказуема, почти нелегална, в нея желаното се представя за действително. И не от вчера. Този процес тече потайно и невидимо от половин век поне, а може и от по-рано, не знам.

Три негови характерни особености могат да бъдат посочени на пръв прочит. Абсолютният патриотизъм, даже национализъм, на тази нова история не подлежи на никакво съмнение. Всичко, което там се твърди, има за цел да възвиси България, българите и българското. В това не може да има съмнение. Появата на антибългарско изказване на такова място е съвършено немислима.

Носители на новото знание са непрофесионални историци - инженери, лекари, икономисти, работници, обединени от отрицанието. Те не харесват представянето на историята такава, каквато им се поднася от професионално занимаващите се с наука, и грубо изразяват несъгласието си с тая "официална" история. Тях все някой ги манипулира, лъже, използва. Те са винаги угнетени под ботуша на "официалния" историк и да въстанат е тяхно свещено право. Радикалният историзъм на новите изследвачи на миналото, които денем са обичайно услужливи и вероятно съвестни трудещи се, избуява по тъмно. Пред компютрите си те се превръщат в змейове, в революционери - громят, попържат, преобръщат, рушат, разорават сухата нива на знанието до малките часове.

Да, точно с клавиатурите се създава тая нова история, която пълни десетки хиляди страници в Мрежата. Основните им източници са пак оттам. Напоследък значително количество важни исторически съчинения, а и извори със и без превод са вече достъпни от домашния компютър, та може да се усети повдигане на равнището на знание. Налице е и специфично исторически изказ, безбройните правописни грешки показват по-скоро възрастта на бунтарите.

Срещал съм и професионални историци по такива места, даже ми се е струвало, че ги разпознавам, но те винаги и задължително са натирвани бързо-бързо. Най-лековерните излизат със същинското си име, с библиографията си, тях най-лесно ги сдъвкват и смилат, за ден-два от глупавия историк остават само парцалите. И правилно, всеки да си знае мястото. Там не е за сеячи на знания, там желаното е на мода.

Може да ви се е сторило, че съм несъгласен с тая нова история. Така е, не съм съгласен с недоказуемите и фантастичните твърдения, както и с тъпата упоритост, с която се бранят, а и с политическата им подплата, с повсеместното неуважение към методите на научното дирене. Но ако не сте много чувствителни към грубия изказ и позоваването на женската челяд от рода ви, там ще успеете да прочетете и интересни наблюдения, за които никой досега не се е сетил. Та 10 хиляди глави мислят по-мъдро от хиляда, нали?

Трябва задължително да направим разделение на процеса, който бе описван досега, от естествения и произтичащ от природата на науката успоредно протичащ процес на развитие и самообновяване, който впрочем не спира никога. Непрекъснато обновяване, възникването на хипотези и отхвърлянето им, издирването на нови източници, това е част от начина, по който работи разкриването на достъпната ни истина за миналото. И да, този процес е субективен, не може да е иначе, само машините в млекокомбинатите затварят напълно безпристрастно кофичките с кисело мляко. В науката обаче, в българската повече на теория, но това е друга тема, е създадена система за намаляване на субективността в изследванията. Такава система при създаването на "неофициалната" история няма, там всичко се движи по линията "харесвам-не харесвам" и "искам-не искам".

Друга тема е също сътворяването без никакви основания на научни "открития" с цел родата да ни види по телевизора. По-опасни от тези показни прояви е само грубата демонстрация без основание на наистина екстремистки исторически възгледи. Трябва да е ясно, че научното дирене няма за цел да е лицеприятно, нито е нужно да бъде харесвано масово.

* * *

Революционните промени в ранната българска история, предлагани от "мрежовата история", не са никак трудни за обобщаване. Накратко - българинът е тракиец, напълно, абсолютно и неотменимо автохтонен, живее по нашите земи от 100 милиона години. Крие се добре във времето преди 681-ва, но като се порови малко, неминуемо излиза. Славяни, разбира се, няма, те са старателно прикрити прабългари. Няма и траки, защото те също са прабългари, само дето се подвизават под чужда самоличност.

За патриотичния почин да направят България по-стара работят и професионални историци, но е важно сигурно да се знае, че има непреки податки за приемане на по-ранна дата на създаването на българската държава, но нито едно сигурно доказателство. И не, България не е пряк продължител в държавно-творчески смисъл на Старата Велика България. Същото за арийския ни произход - щото сме имали били еднакви шарки по чергите, както ни осведоми един режисьор от ВИТИЗ след дълга екзотична екскурзия, наречена експедиция, в Иран и околностите му.

Любопитно е, че съществуват дори любителски археологически изследвания, които доказват пряка приемственост между тракийската керамика и прабългарската керамика. Такава приемственост, разбира се, не може да има, но старателно се проследяват форми, фрактура, глини, техника на изпичане, сравняват се несравними съдове и чирепи, снимани в музеите. Не знам как, но накрая се доказва желаното. А както знаем, "керамиката е азбуката на археологията", щом така е "доказано", няма грешка.

Друга любима тема, напълно обяснима впрочем с ефекта на махалото, е разпространението на християнството по българските земи. Тази мода е щедро държавно подкрепяна. И професионални политкоректни историци, които впрочем никога и никъде не са липсвали, не спират да творят в тая посока. Вече е доказано, че християнство в България има далеч преди началото на нашата ера, България е "обетована земя", "втори Ерусалим", 345 християнски светци обитавали българските земи, 85 християнски свети места има само в Гоцеделчевско (последните две бройки са от заглавия на книги). А княз Борис-Михаил, дето в кръв удавил съплеменниците си, само преминал всъщност от един вид християнство в друг. Това е, точка и край.

Възникването на глаголицата е, естествено, също (пра)българско дело, защото Аспарух я донася вече напълно готова за употреба от Северното Причерноморие. Тук винаги съм искал да запитам къде и как е употребявана тая азбука преди братята Кирил и Методий, но се оказа, че не е трудно човек и да се досети. По дъната на старобългарските керамични съдове, не само върху тези с прабългарски традиции, но и по славянската керамика впрочем, доста често има особени знаци, направени обичайно преди изпичането на съда. Предназначението на тези знаци е неизвестно, те не са разчетени. Новата българска история няма този проблем, от знаците по съдовете бързо се изковава първообраз, забележете - готов за употреба много преди края на VII в., на глаголицата.

Не всичко в "неофициалната" история е в карикатурен вид. И там съществуват неизменно и постоянно непроменяеми оценки за историческите събития, които са идентични с професионалните изследвания. Времето на царуването на цар Самуил и на наследниците му неизменно се оценява исторически вярно. С неприкрита гордост се пише и говори за България като люлка на славянската писменост, за величието ни при цар Симеон Велики, за възкръсването на България при Иван Асен Стари и братята му, за вече почти сигурното удължаване на времето на Второто Българско царство до 1422 г. вместо обичайната 1395/1396 г. Няма страшно, всичко рано или късно си идва на мястото, което му е отредено.

* * *

Безопасна история на България никой никога няма да напише. Писание, което да се хареса на всички, да е достатъчно безопасно за авторите му и в същото време да е общоприето поне с доверие, ако не с жар, изглежда не може да има. Няма как засега да се примирят непримирими тези за събития и личности от преди столетия и хилядолетия, щом дори преки свидетели на случки от вчера дават противоположни оценки.

Струваше ми се, че това си е наше, неповторимо, родно явление, ама не е така. С множество нюанси, интензитет и усилена вариантност опит за създаване на алтернативна "неофициална" история съществува у всички народи. Разликата е в количеството уважение към знанието, добито "по правилата", в добре развития слух за по-вероятното развитие на историческите събития, в увереността, че някой може пък да знае и повече от теб. Вероятно и у нас процесите по създаване на "неофициална" история ще се успокоят, може даже да се преобразуват в наистина и постоянно съзидателни, кой знае.

http://www.segabg.com/article.php?id=584679
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јануари 16, 2012, 12:09:36 pm: Освобождаването на Пловдив от турците.

http://www.btv.bg/shows/predi-obed/videos/video/1351498835-Parcheta_istoriya_dokumentalen_razkaz_za_16_yanuari.html
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јануари 18, 2012, 10:55:29 am: Филм за Македония по време на Втората световна война и след това.

(http://www.trivium-films.com/enigma_pictures/schnell_gallery_images_kfilms/482/thumb_large_Front_copy.jpg)

(http://books-bg.eu/images/pic1_224.jpg)

(http://www.sofialive.bg/media/images/art_film/thumbs_422/podgriavane_68523976.JPG)

Подгряване на вчерашния обед (2002) Драма

http://www.youtube.com/watch?v=9Gj1cFvnTEg

Безсънието на камъка

Антония Ковачева “Капитал light” 12.04.2003

“Спрях да спя. Смраморих се.” – говори на себе си Катерина Вандева от Скопие. Сякаш не забелязва бръмчащата камера и телевизионния екип срещу нея. Катерина/Светлана Янчева/ не е спала близо 40 години. От момента, когато бащата на баща й, македонският комита Дедо Ванде /Руси Чанев/ е склопил очи. И той след 40 години неспане. Неговото почнало през 1913 , когато Македония е разкъсана на три. Нейното тръгнало през през 1953, след смъртта на Сталин и последната благословия на умиращия дедо, едва дочакъл да я види, оживяла от югославските Титови лагери. Това безсъние при тях е по наследство. Като гордото мълчание, което си предават един на друг, докато сменящи се граници, езици, идеологии и политически режими късат живота им на парчета. Някой сякаш безкрайно им поднася вчерашен обяд, претопля го отново и отново, докато съвсем си загуби вкуса. За първо – болка.. За второ – унижение. За трето – омраза.

Катерина Вандева е героинята на “Подгряване на вчерашния обед” – българското предложение за тазгодишните оскари, първа копродукция с Република Македония. Дебют в игралното кино на режисьора – документалист Костадин Бонев. “Съдбата на балканския човек е все да яха черния овен, който ще го отнесе на Долната земя”, повтаря често Бонев. Обаче когато попада на романа “Подгряване на вчерашния обед” на македонския писател Миле Неделковски през 1998 г., режисьорът се хвърля в кладенеца, без да го е еня кой овен го чака долу. Противно на традицията, ще падне на белия и проектът ще отиде на Горната земя.

Трите лица на една женска съдба от детството до старини /Мария Мазнева, Биляна Казакова, Светлана Янчева/ въплъщават като в иконостасен триптих голямата страшна магия на целия филм. В него има предателства, насилие, мистика, политика, смърт. В него е всичката балканска история от миналия век. Но за нея режисьор, сценарист /Миле Неделковски/, оператор /Константин Занков/ и многобройните поддържащи изпълнители са разказали с мълчание. В “Подгряване на вчерашния обед” говори женската млъкнала болка от “Три сестри” на Чехов, “Персона” на Бергман, “Часовете” на Стивън Долтри. Тук, на Балканите, тя е зазидана в стиснатата уста. Застинала е в оцъклени очи – неспящи приживе, несклопени в гроба. Нашата балканска мъка е отровен бурен и лечебна билка, никнеща сред вулканичните камъни на претопляни грехове. Грехове, смраморени в безсъние, което се предава по наследство.

http://www.trivium-films.com/presa_kbonev.php?ID=20&language=bg
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јануари 19, 2012, 12:05:29 pm: Истинската история
Балканската война започва далеч преди 1912 г.
Бурният стопански възход на България плаши до смърт съседните държави
Иван Петрински

(http://www.segabg.com/pic/10718/585565.jpg)

Етническа карта на Балканите в навечерието на Балканската война, изработена от Парижкия географски институт през 1899 г. Въпреки някои свои недостатъци (гръцкото население по Българското черноморско крайбрежие е раздуто без мярка например) картата остава сред най-достоверните за своето време. Владетелските дворци в държавите от Балканския съюз: вляво - царският дворец в София по времето на цар Фердинанд (1887-1918) и дворецът на престолонаследника в Атина по времето на кралете Георги I (1863-1913) и Константин I (1913-1917; 1920-1922). Големият кралски дворец в Атина е неизползваем след пожар през декември 1909 г., последван от продължително възстановяване. Вдясно - Старият дворец в Белград по времето на крал Петър I Караджорджевич (1903-1921) и дворецът на крал Никола I (княз от 1860 до 1918 и крал от 1910 до 1918) в Цетине, Черна гора.

Неминуемо тази година за нашата част от Европа ще бъде под знака на 100-годишнината от началото на Балканската война. Макар до самото събитие да има още доста месеци, подготовката за юбилея тече отдавна. Издаване на книги, безброй конференции, възстановяване на паметници и откриване на нови - всичко това за да се отбележи едно от най-значителните събития на миналото столетие.

Големите победителки във войната - Сърбия и Гърция, отдавна започнаха подготовката за юбилея. И двете ще отбележат събитието, което изигра решаваща роля за съвременните им държавни граници. Огромна научна конференция ще е центърът на честванията в Белград. След 2008 г. в Атина бяха похарчени десетки милиони за цялостно възстановяване на неголемия парк "Марсово поле", на чийто вход е лъснатият огромен паметник на крал Константин I, командващ гръцките войски по време на войната. Дори Турция ще чества, защо пък не, спасяването на Цариград.

Впрочем и трите държави ще открият честванията посърнали със сигурност. Сърбия пропиля напълно териториалните си придобивки през последните няколко години, а гърците оклюмали очакват развръзката на дълговата си сага, която се развива така стремглаво вече, че може да настъпи и далеч преди тая есен. Турция пък никога не е била така далече от Европа, за място там тя се бори отчаяно вече десетилетия. Не съм чувал да има натъжени от турските евронесгоди.

Ние ще честваме отново народната саможертва в името на родината и безпримерния героизъм на българския войник, завръщането на Пиринска Македония и на част от Източните Родопи към отечеството ни. Ще трябва да си спомним и бездънните страдания на стотиците хиляди бежанци, разбитите съдби, избитите си роднини.

Макар още да не се е чуло за конкретни мащабни събития, нека имаме предвид, че при отбелязването на юбилея у нас не бива да пропускаме лековато безсрамието и на тогавашната ни политическа класа, която цинично проигра и народната саможертва, и войнишкия героизъм, и страданията на бежанците. Нито ще е справедливо, нито ще е честно, ако го направим, разплата поне в отвъдното трябва да има.

* * *

Със сигурност няма да може да се намери балканско историческо събитие, което по сложност и замотаност да се доближава дори до Балканската война. В началото на миналото столетие балканските държави са в процес на установяване, на стабилизиране и на устройване. Съдбоносно значение за всички тях ще има политиката "всеки срещу всеки", която правителствата им водят в желание да утвърдят младата си държавност. Само изглежда, че те имат общ враг - Османската империя, от която ги дели натрупана вековна жажда за справедлива мъст. Обявяването на независимостта на България през 1908 г. сякаш възбужда неконтролируема антибългарска истерия - въоръжена пропаганда, мръсни задкулисни дипломатически игри, кърваво противоборство навсякъде. Съвестният наблюдател на събитията от началото на ХХ в. би бил в състояние да направи верен извод за намеренията на балканските държави - предстои подялба на остатъците от османското наследство, преди всичко на Македония. Малките балкански държави отчаяно се нуждаят от разширяване на територията си както заради новите пазари, така и заради завършване на процесите на национално обединение.

От всички тях само България има етнически и исторически неоспорими права върху преобладаващата част от османското наследство, но тя вече е обърнала със Съединението и с акта на обявяване на независимостта си всички срещу себе си - вече е втора по територия и население на полуострова, с бурно развиващо се стопанство. Околните държави схващат като заплаха многолюдността, особено в земите, които тепърва ще има да се поделят, всеотдайността, предприемчивостта и безграничната жертвоготовност на българите. В добавка населението на Македония е предимно българско.

Погрешната оценка на предвоенните събития, които българските правителства до 1912 г. правят, твърде емоционалното определяне на главния враг и, разбира се, задоволяване на всякакви лични амбиции за сметка на покорното служене на народните и на държавните интереси у политическата ни класа, злощастието от възкачването на най-стария славянски престол на един оперетен владетел, всичко ще доведе до неблагоприятните резултати от войната, а по-сетне и до първата пълна национална катастрофа.

Вероятно най-голяма заплаха околните балкански държави виждат в бурния стопански възход на България. Освободените от петвековен гнет българи бързат да създават блага, множат се, създават култ у себе си и у децата си към учението, благоговеят пред величавата си история, която едва сега започват да научават с подробности. Само през първото десетилетие на ХХ в. се създават над 100 индустриални предприятия. Българските и чуждите банки, индустриалните предприятия, застрахователните и търговските дружества се множат всеки ден. През 1896 г. вносът на стоки едва надминава 64 млн. лв., а износът - почти 50.5 млн. лв. Само 15 години по-късно, през 1911 г., когато идеята за Балканската война е вече в процес на осъществяване, вносът е вече почти 200 млн. лв., а износът - незначително по-малък, почти 185 млн. лв.

В същото време в Сърбия има общо 126 индустриални предприятия, а външнотърговският й обмен е приблизително на равнището на 1/3 от българския. В Гърция, макар и постигнала освобождението си много преди България, преобладават изцяло дребните, почти семейни индустриални предприятия, 27% от населението й се занимава само с търговия. Преживяла вече един фалит в края на ХIХ в., през 1906 г. малка Гърция дължи предимно на западните банки и правителства отново чудовищна сума - 872 млн. швейцарски франка. Така всеки от 2.63 млн. гърци в началото на 1912 г., включително и пеленачетата, дължи по 331.5 франка. Малката Черна гора пък е изобщо извън сметките, всяка година 220-хилядното население на страната намалява поради силната емиграция с 2-3 хиляди души, а през 1904 г. - направо с 10 хиляди.

През втората половина на ХIХ и в началото на ХХ в. балканските държави, малки, бедни и слаби, живеят със спомените за велико минало и с надеждите за бляскаво бъдеще. Европейските велики сили имат да решават свои задачи и извършването на безкористни услуги за Балканите не влиза в списъка. Сигурно е видно за всеки впрочем, че век и малко след тези събития балканските държави бяха докарани с усърдие пак до там - още по-малки, бедни и слаби, вечно хленчещи по традиция пред вече бившите велики сили от Запад. Тъжният балкански танц - въртене в кръг под закачливо западно подпляскване, изглежда, ще продължи. Не е ли време да променим стъпките поне . . .

(следва)

http://www.segabg.com/article.php?id=585566

Слабото развитие на балканските страни налага общи действия срещу Турция
В навечерието на войната Сърбия, Гърция и Черна гора са все още изостанали земеделски държави

(http://www.segabg.com/pic/10724/586452.jpg)

Страните участнички в Балканския съюз (1912-1913 г.), представени с държавните си знамена по това време, и с троновете на владетелите си (от дясно на ляво по азбучен ред): трон на цар Фердинанд (1887-1918), Софийски исторически музей; трон на крал Отон (1832-1862), използван ритуално по времето на крал Георги I (1863-1913) и до края на гръцката монархия (1974 г.), Национален исторически музей-Атина; трон на крал Петър I Караджоржевич (1903-1918 и 1918-1921) от възпоменателна картичка, представяща ритуала по миропомазването му в обителта Жича (Кралевско), компютърна възстановка; трон на крал Никола I Петрович-Негош (1860-1918 и 1910-1918) от кралската му коронация през 1910 г., възстановка (оригиналната снимка е силно повредена). Вдясно Ц трон на султаните Абдул Хамид II (1876-1909) и Мехмед V (1909-1918), от вила Алатини (до Солун), Национален исторически музей-Атина; Сребърна чаша с позлата и с форма на череп, носеща дата 20 януари 1912 г.Ф и пояснителен текст - 811 г., напомнящ за трагичния край на похода на византийския император Никифор I Геник (802-811) в България, Национален политехнически музей-София

Второто десетилетие на ХХ в. балканските държави започват с ясното съзнание за неизбежна война с Турция. Бившата империя е в безсъзнание и спешните действия за съживяването й не носят очакваните резултати. Надеждите, с които на Балканите посрещат Младотурската революция, бързо се изпаряват. Сигурно е само едно - време е за завършване на освобождението на балканските народи, а изглежда невъзможно това да стане по друг начин, освен с общи военни действия на балканските държави. Войната за османското наследство трябва да започне.

Макар и вече да са създали свои национални държави, балканските народи никак не са изпълнили националните си задачи, големи части от тях са все още в имперските останки, съхранени на Балканите по волята на великите сили.

Млади, амбициозни и напористи, малките балкански държавици на юг от Дунав имат тепърва да решават колосални стопански задачи. Изоставането им спрямо европейските държави, които не са били под робство, е повече от забележимо.

* * *

Въпреки впечатляващия стопански подем през първото десетилетие на ХХ в., в навечерието на Балканската война България остава със слабо развита промишленост. Всички необходими й машини и съоръжения все още са изцяло вносни. Статистическите годишници на Българското царство, издавани от 1909 г. насетне, са напълно изчерпателни. През 1911 г. каменовъглените мини в Перник и Бобов дол, както и някои по-малки, задоволяват едва 41.3% от нуждите на страната, останалите 268 556 т каменни въглища се внасят. Мед се добива в слабо рентабилната мина "Плакалница", а олово и цинк - в мина "Благодат" (до Босилеград). Пак през 1911 г. са внесени почти 60 хиляди тона метали и метални изделия.

До войната България не произвежда военна техника. Софийският артилерийски арсенал е единственото военно предприятия. Тук се работят някои боеприпаси за пехотата - до 1.2 млн. патрона в денонощие, изработва се войнишко снаряжение, конска амуниция. В Арсенала се поправя пехотно и артилерийско въоръжение, както и войсковите измервателни уреди. Но ако в мирно време тази дейност напълно задоволява нуждите на войската, то в случай на война производството на Софийския арсенал би било крайно недостатъчно.

В 6 фабрики се правят взривни вещества, предимно каменарски барут, който не намира съществено приложение във войската. Останалите предприятията, чиято продукция би била важна при водене на война - сапун, растителни масла, химикали, също не произвеждат достатъчно дори за мирно време. Необходимото в този случай запасяване с тези производства не е направено.

Благодатният климат в централните части на Балканския полуостров и трудолюбието на българина винаги са осигурявали достатъчно за прехраната. Все в предвоенната 1911 г. мелниците в България произвеждат достатъчно, голяма част от брашното се изнася. Захарната фабрика в София и 7 фабрики за захарни изделия из страната не успяват обаче все още да задоволят вътрешното потребление.

Текстилните предприятия са 72, а почти 12% от производството им е за износ. Благоприятно е, че непосредствено преди войната почти ? от необходимите суровини за българската промишленост се добиват в страната, а над 17% от цялата продукция й се изнася.

Като предимно селска страна, България произвежда необходимите храни и дървен материал за водене на война. Зърнените храни от всякакъв вид през 1912 г. са 2.67 млн. т. Голяма част от тях отиват и за износ. От техническите култури и плодовете само памук все още се внася. Отглеждат се достатъчно животни, само конете са почти половин милион през 1912 г.

Напълно достатъчни са волските коли (почти половин милион) и държавните пътища, макар и в лошо състояние. Железопътната мрежа е от почти 2 хиляди км с 212 локомотива и 5 хиляди вагона, но качеството им не отговаря напълно на военновременните изисквания.

Основните държавни разходи до 1912 г. са за военни нужди. Населението на България пак тогава достига 4, 43 млн., над 81% от които са етнически българи. Предварителните пресмятания дават увереност, че българската войска при нужда може да достигне до 700 хиляди души.

България започва Балканската война без необходимото за воденето й. Не са заделени нужните запаси от продукти, чието производство е недостатъчно дори в мирно време.

В навечерието на войната останалите страни от Балканския съюз са по-слабо развити. Сръбското стопанство не задоволява мирновременните нужди на страната. Изключение правят брашното, шаяците за униформи, брикетите и конопа, част от които остават и за износ. Единственият оръжеен завод е в Крагуевац, а огромната част от оръжията, боеприпасите и снаряжението се внасят. Обилието от селскостопански продукти често не може да стигне до потребителите дори в мирно време поради неразвитата транспортна система, железопътните магистрали са с дължина малко над 900 км. Както и при останалите балкански страни, военните разходи са най-значителното перо в държавния бюджет, над 23% през 1911 г. Сърбия можеше да набере до 400 хиляди мъже във войската си.

Стопанството на Гърция е още по-слабо развито в сравнение с българското и сръбското. Мините и обработката на метали задоволяват незначителна част от нуждите. Едно-единствено металургично предприятие, всъщност малка леярна, топи олово. Дори строителството на лодки и малки плавателни съдове е в зародиш. Няколко текстилни фабрики, мелници, спиртоварни, фабрики за захар и сапун допълват картината на гръцкото стопанство. Наистина, работилниците за дървено масло са цели 5193, но 5120 от тях използват само ръчни преси за маслини и продукцията им е некачествена, поради което не е подходяща за износ. В тогавашните си граници, малко след полуостров Атика на север, Гърция има и слабо развито селско стопанство, за разлика от останалите балкански страни.

Общата дължина на гръцките железни пътища е 1439 км, но предимно теснолинейки с много слаба пропускателна способност. Значителен за времето флот от 882 ветрохода и 261 парахода осигурява добро участие на гръцките търговци в сделките Изток-Запад. Въпреки значителните държавни дългове, страната заделя за военни нужди почти 22% от годишните си разходи. Във военно време Гърция може да набере до 300-хилядна войска.

През 1912 г. черногорците успяват да натрупат държавен дълг от 6.5 млн. крони, което е 400% от годишните приходи на държавата, и да построят 17 км железен път. При нужда черногорската войска може да достигне до 30 хиляди.

Турция е мастодонтът сред участниците в балканските събития от 1912-1913 г. На огромната си територия страната разполага само с няколко военни предприятия, предимно за военен и ловен барут. На практика цялото въоръжение на турската армия е от внос.

Цели 80% от населението е заето в нискодоходното турско селско стопанство, което няма как другояче да бъде характеризирано освен като крайно изостанало.

Железопътните линии в европейската част на страната са с дължина 1557 км, търговският флот е незначителен, а износът е под 70% от стойността на вноса. Почти 28.4% от държавните разходи са за обслужване на дългове към чужди банки при 32-процентен дефицит и 33.8% от държавните разходи за военни нужди. При население от почти 25 млн., Турция без много усилия е в състояние да доведе войската си до 1 милион войници и офицери.

Извори

"Младотурският режим [от юли 1908 г.] не направи нито една стъпка за подобрение поминъка на населението в Македония . . . А всичко, що можеше да се извърши за сковаването на християните, особено на българите, тоя режим извърши с голяма бързина: . . . 2. . . .новият турски режим продължава да прави най-опасната политика с черковния въпрос, за да интригува и да раздухва междуособици сред християните отомани. 3. Младотурският режим се опита да закрие и училищата на българите . . . 4. Издаде закон против безделниците и установи боя за наказателно средство въпреки чл. 26 от Конституцията [от 1876 г.], който забранява биенето и мъченето като наказателно средство в ръцете на властта и нейните органи . . . 5. Издаде стеснителен закон за печата. 6. Ограничи свободата на събранията и сдруженията. 7. Организира турски банди за тероризиране българското население и постепенното избиване на всички бивши воеводи и четници . . . 9. Загрижи се да засили турското население със заселване моаджири [изселници], на които отстъпва най-добрите земи . . .

Задоволиха се само да изиграят и да парализират революционната борба и външната намеса, за да продължат дните на своята сурова власт над подчинените народи и заграбените земи. Толкоз по-зле за тях! За лишен път те доказват, че се намират в предсмъртна агония. Ние трябва да ускорим тоя процес и да се освободим от тежестта на тоя умирающ труп, който днес се именува Отоманска империя.

Нам, на българите, които сме болшинство в Македония и най-много теглим от турския режим, налага се дългът отново да почнем борбата за свобода и да не спираме вече тая борба . . ."

Из Позив на Централния македонски комитет, София, 1 март 1910 г.

http://www.segabg.com/article.php?id=586451
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јануари 20, 2012, 05:30:55 pm: Още една българска телевизия на живо.

http://kanal3.bg/?cat=15
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јануари 23, 2012, 07:16:58 am: ДНК анализа: Македонците, Србите и Бугарите се „браќа“

Браќа Македонци, браќа Срби.. Овие фрази често се користат во секојдневието при комуникација меѓу народите од Балканот, но за тоа сега ќе има и своевидно опрадување.

Во Институтот за судска медицина во Скопје, објавува српски „Блиц“, било спроведено шестгодишно истражување и споредба на ДНК структурите на жители на Балканот. Истражувањето покажало голема генетска сличност меѓу народите кои живеат на овие простори.

Албанците со различна ДНК

- Анализата од добиените податоци покажа дека граѓаните на Македонија имаат најслична ДНК структура со Србите и Бугарите, Хрватите се слични со српското и босанското население, додека Албанците речиси и да немаат сличност со останатите - вели доктор Златко Јаковски од Институтот, во изјава за „Блиц“.

Истражувањата биле правени врз примероци кои биле користени при форензички испитувања во македонскиот Инститот, а податоци испратиле и други институти од Балканот. Во истражувањето не е вклучена Грција, зашто таа одбила да учествува во проектот.

ДНК не познава дневна политика

- Со софистицирана компјутерска технологија ги споредивме податоците добиени во Македонија, Србија, БиХ, Бугарија, Хрватска и Косово - објаснува докторот Јаковски.

Овој научен труд е објавен во светски списанија кои се занимаваат со форензички истражувања и генетика, а резултатите ќе бидат користени и за понатамошни споредби при кривични истраги.

Јаковски нагласува дека истражувањето нема никаква врска со дневната политика.

http://www.dnevnik.com.mk/default.asp?ItemID=5CC6DE24F52AB542A75711DE7EEC127A
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јануари 27, 2012, 08:53:55 am: Видео

http://www.btv.bg/shows/btv-reporterite/videos/video/2053249354-bTV_Reporterite_MAkedoniya.html

"Скопие 2014": Заприличва ли македонската столица на Дисниленд?

http://www.btv.bg/shows/tazi-sutrin/reportazhi/story/610956906-Skopie_2014_Zaprilichva_li_makedonskata_stolitsa_na_Disnilend.html

(http://images.btv.bg/2012/01/28/2053249354_460.jpg)

Видео

http://www.btv.bg/story/454272465-Za_makite_na_balgarite_v_MAkedoniya.html

http://btvnews.bg/video/tazi-sutrin/gnevna-reaktsiya-v-skopie-za-filma-mkedoniya.html

Историята на днешните македонци има корени в древен Египет, а Кирил и Методий са посветили живота си на борба срещу българската държава. Така звучи новата македонска история.

Правителството в Скопие отдели повече от 300 милиона евро, за да бетонира вярата в античния произход на своите граждани.

(http://www.dreamstime.com/st-peters-cupola-vatican--thumb1555795.jpg)

(http://www.mpiwg-berlin.mpg.de/projects/DEPT1_600Osthues-Architecture/project_image_Cigoli.gif)

Дали античните македонци са създатели на барока? Македонският архитект говори, че куполите на католическата църква "Сант'Иво ала Сапиенца" в Рим са били взаимствани от строежите на площада на Джераш, изграден от македонските архитекти при похода на Алексадър Македонски. (Македонизмот кой се викал елинизам?!?!?!) Истината е, че хората се научават да строят куполи едва през 8 век. след Христа, в античността не е имало куполи, защото тогавашните архитекти не могли да ги строят.

The cupola is a development during the Renaissance of the oculus, an ancient device found in Roman architecture, but being weatherproof was superior for the wetter climates of northern Europe.

http://en.wikipedia.org/wiki/Cupola

The cupola became the inspiration for the dome, the great icon of architecture and Islam alike.

The West took up the challenge, and the Christian churches were soon sporting their own angular cupolas. By the Renaissance, the major cities of Europe and the Islamic world were awash with magnificent buildings.

http://www.helium.com/items/358446-the-history-and-function-of-the-cupola-as-an-architectural-detail

The Origins of Cupolas

Cupolas were first used during the 8th century in Islamic architecture. Placed atop minarets, these first cupolas were large with one or more balconies from which the criers would make the call to prayer. Over the course of centuries, cupolas were more and more common, found on both official buildings and domestic dwellings in the Middle East and India.

http://cupola.net/cupola-history.php

http://www.abirdshome.com/cupolas.html

History of the Cupola

The origins and history of the Cupola can be traced back to 8th century Islamic architecture. These first cupolas placed atop minarets, were large and sometimes ornate structures with one or more balconies from which the daily call to prayer would be announced. These early cupolas are very significant because they are believed to be the inspiration for the dome which led to massive achievements in architectural design. These bold new designs that emerged, were used as symbols for proof of cultural superiority. During the renaissance, most major european cities and Islamic states were building a plethora of these magnificent buildings. The cupola had evolved to allow architecture to become a very artistic and creative status symbol and Today, the cupola stands as a statement of a major achievement in architecture.

http://www.slateandcopper.com/blog/bid/68100/Architectural-History-of-The-Cupola

(http://www.galenfrysinger.com/Photos/lebanon91.jpg)

За самият град Джераш се знае, че от времето на античните македонци са останали малко следи, строежите които гледаме днес са от времето на Римската и Византийската империя, а също така от Умаятският халифат.

Tradition claims that it was re-founded by Alexander the Great (or perhaps his general Perdiccas) to settle Macedonian veterans; but the Seleucid king Antiochus IV (175- 164 c) is more likely. Renamed Antioch ad Chrysorhoas (Antioch on the Golden River, as the stream was rather grandiosely called), little remains of this Hellenistic era, nor of the brief Hasmonaean occupation, for the new Roman city of Gerasa obliterated most of what preceded it. As a city of the Decapolis, Gerasa entered a long period of prosperity.

http://www.select.jo/jordan-jerash.shtm

About 332 BC, Alexander the Great provided that power, and people felt secure enough to settle here. A Roman inscription mentions a statue of Perdiccas at the site. This general became regent of the empire after Alexander's death in 323 and was assassinated three years later. If Gerasa was founded in his time, it must have been in that short span. When Antiochus III, a Seleucid king, defeated the Ptolemies at Banias in 198 BC, the city was renamed Antioch on the Chrysorhoas. Remains from the Hellenistic period are scant, however. We're not even sure of the town's location.

http://www.netours.com/content/view/220/30/

The biblical city of Gerasa is known today as Jerash. Gerasa was one of the cities of the Roman Decapolis and is one of the best preserved cities of the Decapolis. The high point of Gerasa was in the 2nd century, when it had a population of 20,000-25,000. Most of the ruins are from the Roman and Byzantine periods. The city was rediscovered in 1806 by Seetzen, and restoration of the ruins began in 1925.

http://www.bibleplaces.com/gerasa.htm

JERASH - SOME PHOTOGRAPHS

http://almashriq.hiof.no/jordan/900/930/jerash/photo.html

Recent excavations show that Jerash was already inhabited during the Bronze Age (3200 BC - 1200 BC). After the Roman conquest in 63 BC, Jerash and the land surrounding it were annexed by the Roman province of Syria, and later joined the Decapolis cities. In AD 90, Jerash was absorbed into the Roman province of Arabia, which included the city of Philadelphia (modern day Amman). The Romans ensured security and peace in this area, which enabled its people to devote their efforts and time to economic development and encouraged civic building activity.

In the second half of the first century AD, the city of Jerash achieved great prosperity. In AD 106, the Emperor Trajan constructed roads throughout the provinces and more trade came to Jerash. The Emperor Hadrian visited Jerash in AD 129-130. The triumphal arch (or Arch of Hadrian) was built to celebrate his visit. A remarkable Latin inscription records a religious dedication set up by members of the imperial mounted bodyguard "wintering" there.

The city finally reached a size of about 800,000 square metres within its walls. The Persian invasion in AD 614 caused the rapid decline of Jerash. However, the city continued to flourish during the Umayyad Period, as shown by recent excavations. In AD 749, a major earthquake destroyed much of Jerash and its surroundings. During the period of the Crusades, some of the monuments were converted to fortresses, including the Temple of Artemis. Small settlements continued in Jerash during the Ayyubid, Mameluk and Ottoman periods. Excavation and restoration of Jerash has been almost continuous since the 1920s.

http://en.wikipedia.org/wiki/Jerash

(http://www.sacred-destinations.com/jordan/jerash-pictures/oval-plaza-cc-mounir.jpg)

Oval Plaza:
The Oval Plaza of Jerash was used as a place for holding parties and celebrations. This famous plaza of Jerash is around 90 meters long and 80 meters wide. It has a sidewalk and also a column structure that dates back to the first century AD. You will also find a beautiful fountain in the oval plaza. It was erected in the 7th century AD. Currenetly, the fountain serves as a support base for holding the central column carrying the famous Jerash Festival Flame.

http://travel.mapsofworld.com/jordan/tourist-attractions-in-jerash/

https://www.google.com/search?q=Jerash&btnG=%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5+%D0%BD%D0%B0+%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8&tbm=bks&tbo=1&hl=bg#q=Jerash&hl=bg&tbo=1&tbm=bks&source=lnt&tbs=bkv:p&sa=X&ei=I8Q0T63JArHRmAW8hImPAg&ved=0CAwQpwUoAQ&bav=on.2,or.r_gc.r_pw.,cf.osb&fp=8dbe9c925bd3f5e0&biw=1024&bih=537
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: bagain на Јануари 29, 2012, 10:44:01 pm: Хърватската история за Българите-1918 г. Част 1 Македония

(http://i3.ytimg.com/vi/rIFAPbNmjE4/default.jpg)

http://www.youtube.com/watch?v=rIFAPbNmjE4&feature=related
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јануари 30, 2012, 10:09:26 am: Cleopatra VII

Cleopatra VII Philopator (Greek, Κλεοπάτρα Φιλοπάτωρ; Late 69 BC[1] – August 12, 30 BC) was the last pharaoh of Ancient Egypt. The most well-known by far of the queens called "Cleopatra", she is the one usually meant when this name is mentioned.

She was a member of the Ptolemaic dynasty, a family of Greek[2][3][4][5][6][7] origin that ruled Egypt after Alexander the Great's death during the Hellenistic period. The Ptolemies, throughout their dynasty, spoke Greek[8] and refused to speak Egyptian, which is the reason that Greek as well as Egyptian languages were used on official court documents such as the Rosetta Stone.[9] By contrast, Cleopatra did learn to speak Egyptian and represented herself as the reincarnation of an Egyptian goddess, Isis.

Cleopatra originally ruled jointly with her father Ptolemy XII Auletes and later with her brothers, Ptolemy XIII and Ptolemy XIV, whom she married as per Egyptian custom, but eventually she became sole ruler. As pharaoh, she consummated a liaison with Julius Caesar that solidified her grip on the throne. She later elevated her son with Caesar, Caesarion, to co-ruler in name.

After Caesar's assassination in 44 BC, she aligned with Mark Antony in opposition to Caesar's legal heir, Gaius Julius Caesar Octavianus (later known as Augustus). With Antony, she bore the twins Cleopatra Selene II and Alexander Helios, and another son, Ptolemy Philadelphus. Her unions with her brothers produced no children. After losing the Battle of Actium to Octavian's forces, Antony committed suicide. Cleopatra followed suit, according to tradition killing herself by means of an asp bite on August 12, 30 BC.[10] She was briefly outlived by Caesarion, who was declared pharaoh by his supporters, but he was soon killed on Octavian's orders. Egypt became the Roman province of Aegyptus.

To this day, Cleopatra remains a popular figure in Western culture. Her legacy survives in numerous works of art and the many dramatizations of her story in literature and other media, including William Shakespeare's tragedy Antony and Cleopatra, Jules Massenet's opera Cléopâtre and the 1963 film Cleopatra. In most depictions, Cleopatra is put forward as a great beauty, and her successive conquests of the world's most powerful men are taken as proof of her aesthetic and sexual appeal. In his Pensées, philosopher Blaise Pascal contends, evidently speaking ironically because a large nose has symbolized dominance in different periods of history, that Cleopatra's classically beautiful profile changed world history: "Cleopatra's nose, had it been shorter, the whole face of the world would have been changed."[

http://en.wikipedia.org/wiki/Cleopatra_VII

https://www.google.com/search?q=Cleopatra+VII&btnG=Search+Books&tbm=bks&tbo=1#q=Cleopatra+VII&hl=en&tbo=1&tbm=bks&source=lnt&tbs=bkv:p&sa=X&ei=nIUmT-KkCNChiQeCjZnzBA&ved=0CA0QpwUoAQ&bav=on.2,or.r_gc.r_pw.,cf.osb&fp=e084c9c2f9e8c992&biw=1024&bih=537
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јануари 30, 2012, 10:12:15 am: Rosetta Stone

The Rosetta Stone is an ancient Egyptian granodiorite stele inscribed with a decree issued at Memphis in 196 BC on behalf of King Ptolemy V. The decree appears in three scripts: the upper text is Ancient Egyptian hieroglyphs, the middle portion Demotic script, and the lowest Ancient Greek. Because it presents essentially the same text in all three scripts (with some minor differences between them), it provided the key to the modern understanding of Egyptian hieroglyphs.

Originally displayed within a temple, the stele was probably moved during the early Christian or medieval period and eventually used as building material in the construction of Fort Julien near the town of Rashid (Rosetta) in the Nile Delta. It was rediscovered there in 1799 by a soldier, Pierre-Francois Bouchard, of the French expedition to Egypt. As the first ancient bilingual text recovered in modern times, the Rosetta Stone aroused widespread public interest with its potential to decipher the hitherto untranslated Ancient Egyptian language. Lithographic copies and plaster casts began circulating amongst European museums and scholars. Meanwhile, British troops defeated the French in Egypt in 1801, and the original stone came into British possession under the Capitulation of Alexandria. Transported to London, it has been on public display at the British Museum since 1802. It is the most-visited object in the British Museum.

Ever since its rediscovery, the stone has been the focus of nationalist rivalries, including its transfer from French to British possession during the Napoleonic Wars, a long-running dispute over the relative value of Young's and Champollion's contributions to the decipherment, and since 2003, demands for the stone's return to Egypt.

Study of the decree was already under way as the first full translation of the Greek text appeared in 1803. It was 20 years, however, before the decipherment of the Egyptian texts was announced by Jean-François Champollion in Paris in 1822; it took longer still before scholars were able to read other Ancient Egyptian inscriptions and literature confidently. Major advances in the decoding were: recognition that the stone offered three versions of the same text (1799); that the demotic text used phonetic characters to spell foreign names (1802); that the hieroglyphic text did so as well, and had pervasive similarities to the demotic (Thomas Young, 1814); and that, in addition to being used for foreign names, phonetic characters were also used to spell native Egyptian words (Champollion, 1822–1824).

Two other fragmentary copies of the same decree were discovered later, and several similar Egyptian bilingual or trilingual inscriptions are now known, including two slightly earlier Ptolemaic decrees (the Decree of Canopus in 238 BC, and the Memphis decree of Ptolemy IV, ca. 218 BC). The Rosetta Stone is therefore no longer unique, but it was the essential key to modern understanding of Ancient Egyptian literature and civilization. The term Rosetta Stone is now used in other contexts as the name for the essential clue to a new field of knowledge.

http://en.wikipedia.org/wiki/Rosetta_Stone

https://www.google.com/search?q=Rosetta+Stone&btnG=Search+Books&tbm=bks&tbo=1#q=Rosetta+Stone&hl=en&tbo=1&tbm=bks&source=lnt&tbs=bkv:p&sa=X&ei=FYYmT_bCH8-TiAeB4_j3BA&ved=0CBQQpwUoAQ&bav=on.2,or.r_gc.r_pw.,cf.osb&fp=e084c9c2f9e8c992&biw=1024&bih=537
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јануари 30, 2012, 01:16:57 pm: Книги на пътешественици в Македония по време на турското робство.

http://www.archive.org/details/travelsinslavon00mackgoog

http://www.archive.org/stream/travelsinslavon00mackgoog#page/n9/mode/2up

http://books.google.com/books?id=-a8WAAAAQAAJ&printsec=frontcover#v=onepage&q&f=false

http://www.archive.org/stream/travelsinslavon00mackgoog/travelsinslavon00mackgoog_djvu.txt

http://www.picturetrail.com/bulgaria_from_salonica
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јануари 30, 2012, 01:23:24 pm: Former toponyms in Greece

Many settlements in Greece had Greek and non-Greek forms. Most of those names were in use during the multinational environment of the Ottoman Empire. Some of the forms were identifiably of Greek origin, others of Slavic, yet others of Turkish, Vlach or Albanian origin. Following the First World War and the Graeco-Turkish War which followed, an exchange of population took place between Greece, Yugoslavia, Bulgaria and Turkey (Treaty of Neuilly, between Greece and Bulgaria and Treaty of Lausanne, between Greece and Turkey). The villages of the exchanged populations (Bulgarians and Muslims) in Greece were resettled with Greeks from Asia Minor, and the Balkans (mainly from Bulgaria and Yugoslavia).

As Greece transformed rapidly from a multi-ethnic to a mono-ethnic state[1] the Greek government renamed many places with revived ancient names, local Greek-language names, or translations of the non-Greek names. The non-Greek names were officially removed.[2] Although the bulk of the population was Greek[3][4][5] the renaming was considered a way to establish a collective ethnic consciousness.[6] A lot of historical Greek names from Asia Minor were also introduced in the region mainly by the resettled refugees. Many Demotic Greek names were also replaced by a Katharevousa Greek form, usually different only morphologically. This process started in 1926 and continued into the 1960s.[2]

According to ongoing research being carried out at the Institute of Neohellenic Research in Athens, between 1913 and 1996, the names of 4,413 settlements were legally changed in Greece. In each case, the renamings were recorded in the official Government Gazette.

The regional breakdown in renamings is: Macedonia: 1,805 renamings; Peloponnese: 827 renamings; Central Greece: 519 renamings; Thessaly: 487 renamings; Epirus: 454 renamings; Thrace: 98 renamings; Crete: 97 renamings; Aegean Islands: 79 renamings; Ionian Islands: 47 renamings.[7]

http://en.wikipedia.org/wiki/Former_toponyms_of_Greek_places
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јануари 30, 2012, 01:30:54 pm: http://ireport.cnn.com/docs/DOC-691028
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Февруари 01, 2012, 05:59:06 pm: Малко смях: Господари на ефира

(http://www.slusham.com/img3/1009/gospodari_na_efira_kuche_1.jpg)

(http://i3.ytimg.com/vi/j3ir7uwC2gc/default.jpg)

http://www.youtube.com/watch?v=j3ir7uwC2gc

(http://i2.ytimg.com/vi/1eDHXDS9TzQ/default.jpg)

http://www.youtube.com/watch?v=1eDHXDS9TzQ

(http://i4.ytimg.com/vi/o8qSkAgFin8/default.jpg)

http://www.youtube.com/watch?v=o8qSkAgFin8

(http://i3.ytimg.com/vi/JqdYrjnxkYc/default.jpg)

http://www.youtube.com/watch?v=JqdYrjnxkYc

(http://i3.ytimg.com/vi/j4CaWgOeHdI/default.jpg)

http://www.youtube.com/watch?v=j4CaWgOeHdI
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Февруари 02, 2012, 02:15:35 pm: Ванга: България и Македония ще се обединят

(http://t3.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcSCrWzWrP0iyMofE45hfBTUxXUcmYC-LY9w3azgtyI8GyR4JOjg)

http://www.youtube.com/watch?v=u6Y_JpuSHtg
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Февруари 04, 2012, 06:14:55 pm: (http://medifest.net/modules/mod_news_pro_gk4/cache/k2.items.cache.0f37c5630f83125fbe6835c0b959495b_Lnsp_216.jpg)

Тук ще можете да гледате американски филми преведени на български, телевизии, игри и т.н. В последният линк има много други интерсени български сайтове, които можете да ползвате.

http://medifest.net/index.php

http://myonvideo.com/

http://bgtop.net/category/15/s1
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Февруари 06, 2012, 02:35:47 pm: (http://img.zamunda.net/bitbucket/secretccircle.jpg)

Тук можете да видите всички български торенти, които ви дават възможност да гледате американски филми с български превод, а също така да данлодвате игри, музика, програми и др.

http://torenti.inbulgaria.info/

http://torrent-trakeri.free.bg/

http://bgchart.net/recommend/3549

http://www.google.bg/search?sourceid=navclient&aq=f&oq=%d1%82%d0%be%d1%80%d0%b5%d0%bd%d1%82%d0%b8+%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%8f&hl=bg&ie=UTF-8&rlz=1T4GGLL_enBG382BG391&q=%d1%82%d0%be%d1%80%d0%b5%d0%bd%d1%82%d0%b8+%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%8f&gs_upl=0l0l0l3812lllllllllll0

За да можете да гледате филмите ви е необходим добър плеър. Например, този

http://www.free-codecs.com/media_player_classic_download.htm

И най-важното, да данлодвате кодеците за Windows, които ще ви дадат възможност да гледате всички филми.

http://www.free-codecs.com/xp_codec_pack_download.htm

Да не забравите и м торента, с който се извършва самото данлодване.

http://www.utorrent.com/downloads/complete
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Февруари 07, 2012, 08:46:11 am: Античка Влада и без фасада

Ерол Ризаов

Тест-текст за правилна идентификација

Македонската Влада е античка и без фасада. Не и' требаат барокни столбови и рококо козметика за да ја докажува својата империјална генетика наследена директно од македонското царство и нејзините славни императори, фараони, василевски и кралски династии. Целиот стар век пред Христа и цел среден век по Христа, кои европските историчари по голема грешка и заблуда и' го препишаа великодушно на Византија како грчки среден век, всушност, е голем научен фалсификат, бидејќи се работи за грубо присвојување на македонската култура и историја. Сите правци во уметноста, сите стилови во архитектурата потекнуваат од македонските антички сликари, скулптори и градители. Филип Втори, неговиот син славниот Александар Македонски, Рамзес, и стотици други фараони, целата македонската династија на Птоломеите, Цезар, Август и Октавијан, до Костантин Велики и илјадници кнезови и кралства кои се формираат по распадот на македонската империја се во директна врска со древните Македонци.

Сите светци од Кападокија се посеани од македонските фаланги. Неслучајно во Библијата се споменува Македонија 23 пати, неслучајно првата христијанка е Македонка. Самиот господ бог Исус Христос, бидејќи Евреите го сметале за измамник, а го присвоиле Грците, многу логично е дека по потекло е Македонец. Тие присвојуваат се' што е наше. Зарем случајно св. Павле доаѓа во Македонија. Единствен проблем беше денешниот словенски јазик на Македонците, но и тој неодамна генијално е разрешен благодарение на нашите големи научници и истражувачи. Всушност, македонскиот јазик да ти бил прота јазик, татко на сите јазици, во светот. Тој се формирал уште во времето на македонскиот палеолит и неолит кога татко му на Господ го создал светот и ги создал луѓето и нивниот јазик. Тогаш сите живи суштества зборувале македонски. Дури многу подоцна Господ им ги дал разните јазици на животните и луѓето. Словените како примитивни племиња немале јазик, тие само викале неартикулирано и зборувале со мимики и дишеле со сламки кога нуркале во Дунав и во Сава на пат за наваму. Затоа го украле македонскиот јазик од старите Македонци и затоа денес сите словенски народи имаат сличен јазик, писмо и вера која им е подарена од Македонците.

Почитувани читатели. Ако овој тест-текст ви изгледа сосема логичен и нормален, не дај боже да ви се допаѓа, имате сериозен здравствен проблем. Се вика антикоманија. Болеста е прилично заразна и лесно пренослива. Можете брзо да се излечите само со читање книги со сертификат на научно потврдена вистина. Но, има и тешки неизлечливи случаи. Нема спас ако антиката ви е како ДНК влезен во генетиката, тогаш нема потреба од никакви сомневања и проверки. Така стекнувате вроден балкански имунитет од научни пропаганди, светски и комшиски заговори и исмејувања. Тие не можат да допрат до вас. Достоинствено ќе си го носите довека својот новоосознаен антички идентитет и ќе се гордеете со своето славно минато кое не сте го знаеле, бидејќи комунистите го криеле од вас.

Ете затоа на Владата и' треба само формално нова фасада да се потврди старата заборавена вистина дека античката историја и култура се наши и на никој друг. Затоа во Владата врие од антички филозофи, софисти и мудреци кои се сетија да стават пет проекти на гласање преку интернет за новата владина фасада што стигнале на тендерот. Четири се со модерна архитектура која се потпира повеќе или помалку на основниот проект и на авторството на архитектот Петар Муличковски. А само еден е со античка барокна фасада. Четирите заедно имаат во моментот кога го пишувам текстот околу 20.000 гласа, а античкиот сам 10.000. Многу провидна измама, потпрена на античка доктрина. Раздели, па владеј. Имам едно прашање до двајцата талентирани архитекти. Навистина, преголема храброст е да му го земете авторството на професорот, дури и да сте го надминале, но ќе мора да и' објасните на јавноста кои се вашите аргументи да прифатите политичка нарачка кубистичките коцки на друг автор проектирани пред речиси четири децении да ги преправите во барок и антички канонади без негова согласност. Дали тоа не ви внесува немир, да не речам срам. Или има други мотиви.

http://www.utrinski.com.mk/?ItemID=00184343A3C00443B0ABB82B14E96D6A
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Февруари 15, 2012, 07:52:15 am: Интервју: Го предадовме Скопје на барокна ламја

Античката историја на светот, за жал или за среќа, во светски рамки, изгледа дека одамна е веќе напишана, вели режисерот Слободан Унковски

Како човек од културата, но, пред се', граѓанин на Скопје, како гледате на промените што се случуваат во последниве години. Има ли нешто што Ве изненадува или збунува при секое Ваше враќање?

По испуштањето на духот на омразата кон поинаквото мислење (артикулиран и во процедурите за проектот „Скопје 2014“) и тепањето студенти на плоштадот, се' стана дозволено и се' е можно. Тоа го покажаа сите настани што следуваа, од пресија, прогонство, апсење, убиство, дежурни протестанти, затворање медиуми, незаконски одлуки за градење споменици, понижување на Собранието и уривање на кревките демократски капацитети на земјава, повикување на линч, нетранспарентно трошење на нашите пари, развивање чувство на лична несигурност... Историјата на Скопје (зошто не и на Македонија, зашто овој рак е проширен низ целава земја) еден ден ќе се дели на турски период, српска владеење, бугарска окупација во Втората светска војна, држава Македонија во социјализам, независна Македонија и Македонија под окупација на агресивниот, да речам, барок-бурек национализам.

Национализмот е сладок, заводлив и особено гладните го консумираат лесно и како турбофолк или дрога го подига привремено примателот во нереални висини и по период на време го остава таму да се снаоѓа како што знае и умее. Агресивноста на национализмот не може да се задоволи со безредија на еден фудбалски меч, закажана тепачка на Кале или на некое друго место, или со митинг. Нему му е потребна реална или медиумска крв на дневна база, глави што се тркалаат по улици метафорично или навистина, војна против сите домашни „предавници“ и против сите што се против „нашето право и нашата единствена вистина“. Во таков систем мислењето е дека поединецот нема што да мисли.

Ние, скопјаните, пред се', го предадовме Скопје во устите на барокната ламја без и да се обидеме воопшто да го одбраниме, без да му помогнеме да излезе на крај со оваа примитивна инвазија на невкус и произволност, дилетантска архитектура и патетична симболика, гранапска логика и новокомпониран квазипатриотизам. Ние го предадовме Скопје без збор, без „испукан куршум“ за негова одбрана. Скопје памети се' и тоа кој го силува и тоа кој не го бранел, а би морал. И Скопје, на свој начин, ќе им врати на сите.

Дали и колку се снаоѓате во атмосферата на создавање нов идентитетски код и напливот на антиквизација?

Античката историја на светот, за жал или за среќа, во светски рамки, изгледа дека одамна е веќе напишана. Тврдењата на некои од локалните историчари, пронаоѓачи, поборници и поддржувачи на античкото македонско потекло, внимание за своите ставови ќе добијат само во рамките на нашава земја денес, кај дел од нашата напатена дијаспора и во соседна Грција, исто така, заглавена во своите идеи за минатото. Во светот, за жал, уште сега сме изложени на потсмев.

Како гледате на молкот на интелектуалците и на стравот и полтронството како начин на преживување во овие времиња?

Едните се прават невидливи, чекаат работите сами да се решат, па потоа тие ќе се појават да ги објаснат и да профитираат ако може, другите добиваат помали или поголеми проекти за некое министерство, Влада, агенција, стануваат советници за разни прашања, вработуваат некој свој, па не е згодно да коментираат што било. Третите замолчија кога животот им дојде во прашање, или кога почувствуваа дека немаат ама баш никој за да се потпрат, четвртите продолжуваат упорно да пишуваат и да го креваат гласот за разни прашања, неуморно и храбро, но не знам има ли некој да ги чуе; петтите го изгубија просторот за изразување, го потрошија времето по судови бранејќи се дека не се клеветници, кодоши, предавници и слично како што беа оцрнети. Останатите ги изеде корупцијата. Нема задача што е доволно гадна за да се одбие, нема став на власта за кој немаат наполно разбирање, нема идеја која е проблематична ако е адекватен буџетот.

МАНУ како да не живее тука, а новоформираните мегафони станаа измеќари на „големите идеи“ за преродба на нацијата. Пресингот на власта поддржан од разните откинати од парламентарна контрола служби и други инсталации, драматична правна несигурност, нерешавање на скоро ниту еден настан поврзан со политичко и државно насилство го дефинираат просторот на интелектуална слобода и изразување како особено опасен. Македонија денес изгледа нема капацитет за создавање трезвена платформа на длабоките национални интереси и како да нема здрави капацитети за контранационалистичка интелектуална револуција. Од одговорноста не се изземам ни себеси.

http://www.utrinski.com.mk/?ItemID=6127F8F64F4FE24CBF1EFFCD9F253AC2
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Март 01, 2012, 02:19:24 pm: Любчо Георгиевски: След 10-20 години Македония ще бъде трета албанска държава.

(http://www.monitor.bg/img/?id=310072&sz=0&cut=yes)

Видео

http://www.btv.bg/video/1879212797-Lyubcho_Georgievski_za_kompromisite_i_ambitsiite_v_golyamata_politika.html
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: Стариот на Март 06, 2012, 08:36:06 pm: АЛБАНЦИТЕ ИМАТ НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ И ТОВА Е НОРМАЛНО. ВЪПРОСЪТ Е ДАЛИ И ПРИ ЛЮБЧО ЩЕ ИМА НАПРЕДЪК ИЛИ ЩЕ СИ ОСТАНЕ "БУГАРОФИЛ" ЗАВИНАГИ...

ЧУВАЛИ ЛИ СТЕ НЯКОГА КОСОВСКИЯТ ПРЕМИЕР ИЛИ НЯКОЙ ПОЛИТИК ОТ КОСОВО ДА КАЖЕ, ЧЕ Е "АЛБАНОФИЛ"??!
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Март 12, 2012, 06:31:52 am: Македония отнася еврошамар заради антибългаризъм
Евродепутатите критикуват Скопие, че тормози гражданите си с българско самосъзнание и разпалва омраза към съседите

(http://www.segabg.com/pic/10764/592612.jpg)

Македонци присъстват на откриването на Триумфалната арка в центъра на Скопие в началото на януари т.г. Тя е част от мащабния проект "Скопие 2014" на правителството на премиера Никола Груевски, който включва и гигантски паметник на Александър Македонски (на заден план). Европарламентът критикува посегателството на Македония върху културната идентичност на съседните държави.

Антибългаризмът на Скопие се превръща в пречка за напредъка на Македония към Европейския съюз, личи от проекторезолюция, която ще бъде обсъдена и гласувана в сряда от Европейския парламент. Евродепутатите препоръчват на македонското правителство да спре "дискриминацията на етническа основа, включително дискриминацията срещу граждани, изразяващи открито своята българска идентичност и етнически произход".

Предстои остър политически сблъсък в пленарната зала в Страсбург, защото са внесени 164 предложения за поправки в резолюцията, но срещу този текст никой не е възразил и няма съмнение, че ще бъде приет. За първи път, откакто през 2005 г. Македония получи статут на кандидат за ЕС Европарламентът назовава така открито проблема на македонците с българско самосъзнание.

Докладчикът Ричард Хауит, британски лейбърист, който подкрепя Македония и настоява да й бъде определена дата за начало на присъединителни преговори, е забелязал редица проблеми освен спора с Гърция за името на държавата, които блокират нейната кандидатура. Проекторезолюцията изразява притеснение от корупцията в страната и от концентрацията на собственост върху медиите. Тя призовава "властите и медиите да работят за създаване на положителна атмосфера, да помагат за развитие на отношенията със съседните държави и да не насърчават омразата". Освен това документът "изразява тревога от тенденцията страната да утвърждава своята етническа и културна идентичност за сметка на идентичността и културата на съседните държави". Евродепутатите отбелязват "с разочарование липсата на напредък в съвместното честване на общи исторически събития и личности със съседните държави, членуващи в ЕС (България и Гърция), което би допринесло за по-добро разбиране на историята и за добросъседски отношения".

В желанието си да балансират с добри думи критиките към Македония евродепутатите са записали, че "поздравяват страната със силното представяне на нейния отбор на Европейското първенство по баскетбол през 2011 г.", който се класира четвърти.

http://www.segabg.com/article.php?id=592613

Eвродепутатите поискаха Македония да не създава пречки на етническите българи

ЕП настоя Скопие да получи дата за начало на преговори за членство в ЕС

Европейският парламент (ЕП) одобри вчера на пленарната сесия в Страсбург резолюция за напредъка на Македония към ЕС, в която се изразява загриженост за онези граждани на страната, които открито заявяват своята българска идентичност или етнически произход, предаде агенция "Фокус". "Необходимо е властите в Скопие да се вслушат в отправените препоръки и да зачитат свободата на съвестта и самоопределението на всеки гражданин, такъв какъвто смята, че е", заяви евродепутатът от ЕНП Андрей Ковачев пред агенция "Фокус". В гласувания вчера документ ЕП изразява разочарование от липсата на напредък в честването на общи исторически събития и личности между Македония и съседните й страни. Според Ковачев "Македония трябва да прочете обективно своята история в сътрудничество с нейните съседи, за да може да скъса със сенките от миналото и да се обърне към европейското бъдеще."

В одобрената резолюция евродепутатите настояват Македония, която е кандидат за членство от 2005 г., да получи дата за начало на преговори за присъединяване към ЕС. Според тях корупцията е "сериозен проблем" в страната, но изразяват задоволството от усилията на Скопие за борба с нея. Евродепутатите изразяват съжаление, че перспективите за членство на Македония в ЕС се блокират от спора за името с Гърция. Те приветстваха инициативата на eврокомисаря по разширяването Щефан Фюле за започване на неформален "диалог за присъединяването на високо равнище" в подкрепа на процеса на реформи.

Освен резолюцията за Македония евродепутатите одобриха такива документи за Исландия и за Босна и Херцеговина. В първия документ ЕП изразява подкрепа за присъединяването на Исландия към ЕС, а във втория показва загриженост за ограничения напредък на Босна и Херцеговина като потенциален кандидат за членство в ЕС .

http://www.segabg.com/article.php?id=593141
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Март 15, 2012, 08:59:17 am: "Там, в Македония, няма македонци"

До края на ХІІІ в. на никого не би му хрумнало да оспорва българския характер на обитателите на областта
Иван Петрински

(http://www.segabg.com/pic/10768/593114.jpg)

Областта Македония (границата е с плътна червена линия). В горния край - част от короната на охридските архиепископи "на цяла България" и "пастири на българите", ХVII в. Изработена във Венеция от 2. 7 кг злато и сребро, 8 лейкосапфира, 260 рубина, 4 граната, 75 берила, 56 изумруда, 4 емайлови медальона и филигранни нишки. Национален исторически музей-София

Етническите сблъсъци в Македония станаха хронични. Мине не мине и ни заразказват с подробности за поредния криминален случай, превърнат в етнически поради тлеещата непоносимост между народностите там.

Един криминален, чисто битов инцидент доведе до смъртта на двама млади албанци в Гостивар. Във все още БЮРМ дори и купуването на хляб е акт, оцветен етнически, какво остава за убийство. Този път не може нищо да се измисли, нито да се скрие, както и в ученическите сбивания в гимназията в Струга преди време.

В същото време властващите в Скопие изглежда отделят повече внимание на лъскавия си външен вид, изживявайки се като рок звезди, отколкото да имат наум някоя идея за излекуване на болната си държава. Грешка, как да нямат идеи, а окичването на Скопие с кичозни паметници на исторически личности от всички съседни народи, кацнали в буйни водоскоци, какво трябва да е?! Сега следва да си посипя обилно главата с пепел, и ще го направя, но паметниците им наистина са безвкусни, с изключение на Самуиловия, който е поне напълно верен исторически. Друг е въпросът, че такива решения за болната БЮРМ са по-скоро като лечение на гангрена с крем за бръчки около очите, при това страшно скъп.

А е тежко болна държавата им, изпокарана до кръв с всичките си съседи, с наистина непрекъснати етнически сблъсъци в смесените им райони. Трябва да е ясно, само най-шумните случаи стигат до вестниците и телевизиите. Непрекъснато напрежение, даже непоносимост, тлее между славяни и албанци мюсюлмани дори сред научния и културния елит на страната. На всекидневно равнище двете групи даже не общуват. В мюсюлманските селища на северозапад и запад не е желателно, а често е и невъзможно да припарва който и да е славянин.

Няма българин, който да не следи с болка случващото се на югозапад. Та и как иначе, половината население на днешна България има своите корени в Македония, оттам са прокудени дедите ни, и за Македония те "се биха като лъвове", по думите на граф Игнатиев. Но май ни боли и за друго, България днес има най-безличната външна политика след края на ХIII в., включително и по отношение на БЮРМ. Много ни станаха болките, ще кажете, но за българина е така, откак свят светува, не е нещо ново.

* * *

Началото на етническата мешавица в областта Македония ще трябва да отнесем във времето на наследниците на цар Иван Асен Велики (1217-1241). Политическото и военното отслабване на България след средата на ХIII в. отваря вълчи апетит на младата сръбска държава. Тя става трети основен претендент за влияние в областта, като в бъдеще ще внесе съвсем нов елемент в политическата игра, етническия. До този момент изглежда на никого не му хрумва да оспорва българския характер на обитателите на областта, та чак до бреговете на Синьо море. Само Албанските планини са обитавани, но доста хаотично, от наследници на старото балканско население, примесени изобилно със сравнително скорошни славянски заселници от българската група, а съвсем на север - и от сръбската група.

Сръбските мечти засега се разпростират само в Северна Македония. В средата на 1259 г. въпросът с влиянието в Македония е на практика решен след битката при Битоля. Никейските войски разгромяват безусловно епирския деспот. Никея, наследена от цариградските Палеолози, за десетилетия напред ще има решаващо влияние в Централна и Южна Македония чак до Синеморското крайбрежие.

Амбициозният Стефан II Милутин (1281-1321) превзема "славния град Скопие" и околностите му още през първата пролет на своето дълго управление. Чак след година и нещо цариградският император Михаил VIII успява да събере сили за наложителния отговор, който така и не бил даден - престарелият император се поминал малко след като с войската си напуска престолния град.

Новият император Андроник II (1282-1328) е повече загрижен за душата си май, та той и зет му Прогон Сгур засипват с имоти и скъп везан със злато и сребро дворцов текстил охридските архиепископи. Българският царски двор пък остава зает с оцеляването си от татарската напаст и в края на ХIII в., и в първите години на ХIV в. даже. Твърде правдиви са изглежда тежките думи на летописеца Георги Пахимер - цар Георги Тертер Стари (1280-1292) не бил "в състояние да помогне [дори] на себе си". Македония е оставена на сръбските набези.

През есента на 1283 г. сръбски отряди достигат до поречието на Средна Струма, до Сярската област и чак до границите на Света гора. След известно затишие, през 1296 г. крал Стефан Милутин завладява трайно западните части на областта Македония до Драч на брега на Синьо море. Тези завоевания на практика Византия признава след тежки двугодишни преговори, водени от Теодор Метохит, като в добавка на Стефан Милутин е обещана четвърта по ред съпруга - Симонида Палеологина, дъщеря на Андроник II.

Известна е любопитната история на този четвърти кралски брак. Малко преди византийското предложение Стефан Милутин получава от деспот Елтимир предложението на вдовицата на цар Смилец (1292-1298), известна само като Смилцена, за брак, при това с нечувана зестра - цялото Българско царство. Чудно е, но обединение на България и Сърбия не става, предпочетен е византийският вариант. Стефан Милутин е тържествено венчан за едва 6-годишната Симонида в Солун през пролетта на 1299 г. Този труден за разбиране брак ознаменува първото гръцко-сръбско разделяне на безспорно българската област Македония, люлка на второто етнообразуващо ядро на българската народност, политическо и военно средище на българската държава при царете Симеон Роман, Самуил, Гаврил Радомир и Иван Владислав от 976 до 1018 г. Земите на север от Щип-Прилеп-Охрид са закрепени трайно към Сърбия, заедно с изцяло българското им население.

Ще има доста случаи в по-сетнешната балканска история, когато гърци и сърби ще гонят териториални завоевания за сметка на България и на българите, но първото от пролетта на 1299 г. сигурно не трябва да се забравя.

(следва)

Извори

"Когато тоя народ [аварите] се изтегли, дойде от скитските предели друг, още по беззаконен и свиреп, така наречените българи . . . И понеже покориха цялата илирска страна, старата [антична] Македония, дори до града Солун, и част от стара Тракия, именно около Боруй [Стара Загора], казвам и Филипопол [Пловдив], както и планинските до тях местности, те се настаниха като същински жители на тая страна."

Из писмата на Теофилакт Охридски, ХI-ХII в.

"Той [цар Стефан Урош (1355-1371)] дал на двамата братя [Вълкашин и Углеш] да управляват [част] от Българското царство [Западна и Югоизточна Македония съответно] . . ."

Из летописта на сръбския книжовник Михаил от Островица, ХV в.

"Струга казват, че е град, а е повече село; тя е първо по ред [от запад] селище в България . . . при началото на стружкото поле се минава по един мост, който е на границата между Албания и България. Българите говорят славянски [език] и следват гръцки [източноправославен] обред . . ."

Из пътепис на венецианския посланик Лоренцо Бернардо, 1591 г.

". . . Населението на [областта] Македония образуват: а) основно българи; б) отчасти турци, гърци. Населението на Албания образуват: а) основно шкипетари ([наричани още] албанци, арнаути); б) отчасти българи. Населението на Тесалия образуват: власи, българи, турци, гърци . . . В предишни времена те [българите] са се простирали, в смесица с гърците, до най-южния край на Морея [полуостров Пелопонес] . . ."

Из "Древните и съвременните българи" на Ю. Венелин, 1829 г.

". . . Нека да започна с поправката на една почти всеобща [в Англия] заблуда. Там [в Македония] няма "македонци". Там са българи. Там има румъни [власи] . . . Там има гърци, вкл. повече или по-малко изкуствено елинизирани румъни. Там има "турци", вкл. българи-мюсюлмани, и някои истински турски села по Вардарската долина . . . Там има една примес от шкипетари или албанци към западните и северните краища. Накрая, там има едно голямо испански говорещо еврейско население в Солун . . ."

Из писмо на английския археолог и етнограф Артър Ж. Ивънс до в. "Таймс", отпечатано в броя от 30 септември 1903 г.

Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?issueid=2865§ionid=5&id=0001301

http://www.segabg.com/article.php?issueid=3036§ionid=5&id=0001401

http://www.segabg.com/article.php?issueid=3399§ionid=5&id=0001401

http://www.segabg.com/article.php?sid=2009050700040001301

http://www.segabg.com/article.php?id=593115

След ХІV в. Македония е трайно нестабилна политически

Секундната държава на Стефан Душан и късното албанско разбуждане забъркват днешните етнически сблъсъци

(http://www.segabg.com/pic/10774/594014.jpg)

Пръстен на кралица Теодора, дъщеря на българския цар Смилец (1292-1298), съпруга на крал Стефан Дечански (1322-1331) и майка на цар Стефан Душан (1331-1355); с надпис на среднобългарски: "Който го [този пръстен] носи, да му помага бог"; високопробно злато и ниело; открит в гроба на кралицата в обителта Банска в областта Косово през 1915 г.; изработен преди 1322 г. Долу - чаша на цар Стефан Душан (1331-1355) с надпис: "+ Степан [Стефан], цар в Христа благоверен", открита в ниша в притвора на църквата "Св. Никола" в Дреново, Тиквешко през 1936 г.; изработена между 1345 и 1355 г. Предметите не са представени в мащаб. Народен музей-Белград

В началото на ХIV в. българските владетели успяват да погледнат към ставащото в Македония. След десетилетия на борба с татарската опасност съседно Косово изглежда напълно загубено за българската корона, но не и Македония. През 1304 г. цар Тодор Светослав (1300-1322) започва военни действия срещу Византия, но с ясна антисръбска насоченост. Завладените от българите земи в Тракия, включително и по Черноморското крайбрежие, са напълно законно и трайно присъединени към България. Макар и непряко Търново отново става важен фактор в македонските събития.
Несъмнен връх на българските усилия за връщането на югозападните български земи е походът на цар Михаил Шишман (1323-1330) през 1330 г. В същото време Византия, като използва размириците в Сърбия, успява да си върне южните части от областта, та чак до Битоля. В края на пролетта през Искърския пролом българската войска в съюз с влашкия войвода Иванко Бесараб и с татарски отряди поема към Велбъжд. Крепостта Земен, която се намира малко над днешната обител с известната си църква, пада първа. Изчакването не донася никакво предимство, напротив сърбите набират нови отряди и изравняват силите. Въпреки сключеното примирие на 28 юли 1330 г. сръбската войска напада опразнения български лагер. В последвалия разгром не само загива българският цар, сложен е кръст за дълго на българските усилия за връщане на Македония.

Не след много време кратката политическа нестабилност и в Сърбия, и в България е сменена от продължителна политическа устойчивост и в двете държави. Новите времена са ознаменувани с нов династичен брак, както е прието по това време. Сестрата на цар Иван Александър (1331-1371) Елена е изпратена почти в изгнание като съпруга на новия сръбски крал Стефан Душан. Сякаш само това чакал, Стефан Душан заема, при това твърде необезпокояван, "ромейската [владяната в това време от Византия] земя дори до Стримон [р. Струма] и Амфипол [на десния бряг на реката, близо до брега на Бяло море]", според летописеца Никифор Григора. Така е прекъсната сухоземната връзка между Цариград и Солун, пътят на юг и към царската корона за Стефан Душан е открит.

Отдавна е направило впечатление, че най-могъщият сръбски владетел се оказва едновременно внук на Анна Тертер, дъщеря на цар Георги Тертер Стари (1280-1282), син на Теодора, дъщеря на цар Смилец (1292-1298), и съпруг на Елена, сестра на цар Иван Александър, което го прави етнически по българин от много от търновските владетели. Ще прибавим към това и необяснимия му стремеж все на юг, към старата българска столица Скопие. В крайна сметка така нареченото Душаново царство в своя разцвет е съвсем в границите на Самуилова България, нея, макар и за съвсем кратко, възстановява Душан. Не може да се пропуснат, освен всичко това, и необяснимо прекрасните отношения с Иван Александър. Показателна е и титулатурата на Душан като крал - само "на сръбските земи и на поморските [в областта по протежение на Синеморското крайбрежие]". Няма как, ще трябва все някога да се замислим по издълбоко за същността на Душановата държава до 1346 г., т. е. до царската му коронация, нарочно ще се повторим, в старата българска столица Скопие, на Великден същата година.

* * *

Несъмнено ще е любопитно да се хвърли още сега съвсем кратък поглед върху демографското състояние на някои части от Македония, които днес в БЮРМ са изпълнени с етническо напрежение, при това във време около и малко след османското нашествие.

Дебър и Дебърско от векове са на границата с албанските племена. През ХV-ХVI в. в Дебърската каза се правят два обширни описа на данъкоплатците, запазени днес в цариградските османски архиви. Както и всички подобни документи, те съдържат безценни сведения. Първият опис е от 1467 г., а вторият - от 1583 г.

Християнските семейства през 1467 г. са точно 2110 и така Дебърско все още е верски напълно хомогенно, с абсолютно незначителен мюсюлмански примес от турски чиновници и дребни феодали (Ал. Стояновски, 2001). Някои данни позволяват да се разграничи населението етнически. Преобладават българските имена, което не е изненада, разбира се. Все още значителен е делът на сръбските окончания на родовите имена, което категорично показва, че сръбското население, което се заселва от началото на ХIV в. насетне, все още обитава части от Македония и след края на сръбската държава. Век и нещо по-късно, според сведенията в описа от 1583 г., сръбското население практически отсъства в Дебърско и последните следи от Душановото царство са вече стопени.

С оглед на по-сетнешните събития по тези земи важно е да се погледнат неславянските (небългарските и несръбските) имена. Преобладаващата част от тях са албански, но не е възможно винаги да се различат от имената на албанизираното влашко и, вероятно, гръцко население. Във всеки случай западните части на Дебърско - вилаетите Долен Дебър и Черменика, имат преобладаващо албанско население, като не забравяме пак горните уговорки.

Мюсюлманското население и 1583 г. е вече значително, цели 1303 от общо 6915 семейства. Значителна част от тези мюсюлмани са означени като "син на Абдула", което е сигурно указание за обърнати в исляма християни. Данните са категорични, че исляма приема по-често албанското население, а ислямизацията на българските села върви крайно мудно.

Подобно е състоянието и в Струга. Според данъчен опис там от 1582 г. вярата си запазили 241 от общо 299 обитаващи градчето семейства. В Охрид поради големия брой държавни чиновници, мюсюлманите са повече в процентно изражение.

Разбира се, че във вековете, които са по-близо до нашето време, сведенията за етническите и демографските промени в областта Македония ще стават все повече, през ХIХ в. и особено през току-що изминалия ХХ в. те нарастват вече лавинообразно. Основните характеристики на албанското завладяване в западните и в северозападните части на областта Македония ще останат същите. Това обаче е дълга и тъжна история, която ще оставим за друг път.

Извори

"Аз, Стефан, крал на всички сръбски и поморски [по бреговете на Синьо море] земи, като получих . . . достатъчно градове, над които властваха [досега] гърците, получих и града, наречен Прилеп, където е обителта на пресветата Богородица, в мястото, което се нарича Трескавец . . . благоволих да дам на тази обител свой златопечатник, както старите гръцки и български царе, които са властвали над тези места преди мене . . ."

Увод към три дарствени повеления на крал Стефан Душан в полза на обителта Трескавец до Прилеп; 1335 г., около 1337 г. и след 1337 г.

"Наистина кюстендилският владетел, познат с името Костадин [Деянов] и прочут с владеенето на обширни земи . . . беше върховен властелин в българската област . . ."

Из "Корона на историите" на турския историк Ходжа Саадедин, ХVII в.

"Битоля, между Лерин, Прилеп, Преспа и Охрид . . . Жителите са българи . . . Хрупища, на брега на Костурското езеро, 2 часа далеч от Костур . . . Жителите са българи . . . Охрид . . . Жителите са българи . . ."

Из географско описание на Румелия и Босна от Мустафа бен Абдуллах Хаджи Калфа, ХVII в.

"Несравнимо по-действена причина [от ислямския фанатизъм] за постоянен смут и отсъствие на граждански ред, а оттук и гнетящият страната страх, са албанците, покровителствани в Македония не само от централната турска власт в Цариград и от местната [турска] администрация, но и от самата европейска дипломация, без да изключвам, разбира се, и руската . . . При такова положение на нещата, може би, най-малко виновни са самите албанци, понеже сами по себе си те са диво племе от планинци-овчари . . . Славянските градове Битоля, Охрид и Дебър [и техните околности] могат да бъдат наречени най-нещастни, и това им състояние произтича от това, че турското управление тук [към 1900 г.] се осъществява хищнически, насилствено и като оръдие [на тази политика] се използват албанците . . . [Европейската] дипломация с любопитно единодушие отрича и пренебрегва напълно албанския гнет в западна Македония . . . В Охрид и Дебър албанците са помагачи на турците в поддържането на терора в страната в полза на исляма . . ."

Из "Македония. Археологическо пътешествие" на Н. П. Кондаков, 1909 г.

Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?issueid=2890§ionid=5&id=0001002

http://www.segabg.com/article.php?sid=2009043000040001401

http://www.segabg.com/article.php?issueid=4343§ionid=5&id=0001301

http://www.segabg.com/article.php?id=514213

http://www.segabg.com/article.php?id=594015
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Март 16, 2012, 06:36:04 am: Академик Георги Марков: Ние не можем да се откажем от историята си

(http://images.focus-news.net/e5e9829be1f8e7ac3b90b9911334ff89.jpg)

Академик Георги Марков, директор на Института по история в Българската академия на науките, пред Агенция “Фокус”.

Фокус: Академик Марков, във връзка с резолюцията на Външната комисия на Европарламента, която препоръчва съвместни комисии по история със съседите, които да изчистват спорни проблеми, исках да Ви попитам...
Георги Марков: Аз имам горчив опит при връзките си с колегите от Скопие, защото за тях историята е политика, преди всичко. Това не е хуманитарна наука в Скопие, а е една политическа пропаганда. Те твърдят, че вече има македонска нация, а тази нация трябва да има вековна история. Ето това е спорът. Аз се опитвам да им докажа, че македонската нация е създадена от Тито, след Втората световна война, и всъщност - тяхната история е съвсем кратка - това е история от 1944 г. Те искат и Възраждане да имат, и средновековна история (с цар Самуил), та дори и древна история, с Александър Велики. Това не е европейско поведение. Техните учебници са изпълнени с омраза срещу българите. Там има невероятни квалификации. Ако трябва да се започне от нещо, това трябва да е с техните учебници, които вменяват вина на целия български народ. Това е при тях заболяването, просто - историците служат на скопската политика. Те са раздвоени, искат да докажат, че не са това, което са били техните деди. Аз им казвам така: „Добре, щом искате да се пишете македонци, добре. Но - да се самоопределите като македонци, това не означава, че вашите дядовци не са били българи”. Не бива да им ровят костите и да нагласят историята като някаква политическа наука към съвременните изисквания, че имало Република Македония. С това няма как да се съгласим, няма как да имаме общи проекти, защото трябва да започнем да лъжем заедно в хор с тях, а това е морално недопустимо за нас.
Фокус: С какво би могла да се съгласи българската историческа наука?
Георги Марков: В Западна Европа има такива комисии. Например, има комисия между френски и германски историци. Преди две години в Софийския университет, френският посланик и президентът Първанов, представиха един общ учебник за история на френско-германските отношения след Втората световна война. Но, забележете след Втората световна война, когато Германия и Франция вече са съюзници. Аз пък поставих въпроса, кога ще напишат история за Френско-Пруската война и за двете Световни войни, когато германци и французи воюват. Тогава ще им призная, че са много по-напреднали от нас. Тогава френският посланик, рече – ама ние още не сме стигнали до там. Така че и там нещата все още не са чак толкова много напреднали. А тук на Балканите е още по-трудно, защото тя истината е една, тя не е българска, не е сръбска, не е турска, но има различни гледни точки, особено по конфликтните събития. Ето, ние ще честваме тази година 100 години от Балканската война и понеже аз в момента преработвам своята книга за България в Балканския съюз срещу Османската империя и виждам, че всяка историография си има своя гледна точка и то вече противоположна гледна точка. Включително и скопските историци, които твърдят, че Македоно-Одринското опълчение, което е от 14 500 души, има 10 000 македонци, но е имало и 4500 българи, защото македонци са тези на запад от Места, а пък българи са в Одринска Тракия на изток от Места. Те тогава всички са били българи. Ето подобно фалшификации - няма просто как да се съгласим с тях. Това не е възможно.
Фокус: Дадохте пример с френските и германските съвместни комисии, обаче все пак това е едно следвоенно време, а тук става дума, че на практика сме с общ произход? Толкова добър пример ли са два противопоставящи се народа от Втората световна война, че ние да го вземем от тях?
Георги Марков: Обичат – Западна и Средна Европа да се дава за пример на Балканите. Макар че, чета едно изследване, според което, на Балканите не са извършени толкова масови убийства, както в Средна и Западна Европа. Въпросът е друг; въпросът е, че ние имаме обща история. Дори сега в Скопие направиха едно изследване на ДНК (това е много модерно) и се оказа, че днешните македонци в днешната Република Македония са най-близо до българите, и се чудеха как. Европейският пример е добър. Ние не можем да се откажем от историята си. Има различни гледни точки, но тези различни гледни точки трябва да се сближат въз основа на историческите факти. Трябва да започнем да се изслушваме – първо, трябва да се изслушваме. В Скопие отказват да изслушват, но все пак – има известен напредък. Попадна ми един сборник с турски документи за четите в края на ХІХ и началото на ХХ век, издаден в Скопие. Там в самите документи самото турско правителство – тогавашното вътрешно министерство пише какви са четите и разбира се – българска, българска, тук-там някоя сръбска и някоя гръцка чета. Няма македонски чети тогава. Гоце Делчев те са го поставили на кон, и Даме Груев – те се самоопределят като българи. Сега не е нужно – те да ровят в костите им и да ги правят на македонци. За това с тях не можем да се разберем. Иначе – европейският пример е добър. Трябва да се срещаме, да правим кръгли маси, да спорим – без да се караме. Но първо, трябва да има някакви принципи, да се изработят общи принципи, за да седнем заедно на една кръгла маса.
Фокус: Какви са етапите на пропагандата на македонизма след Втората световна война? Кога е най-силен и как е реагирала българската държава?
Георги Марков: Най-силен е македонизмът, непосредствено в годините след Втората световна война, когато България отново губи войната и сме победени. Тогава Тито, чрез Сталин е успял да налага и на Георги Димитров и на Комунистическата партия изцяло политиката си на македонизъм и на създаване на македонската нация. След това този македонизъм е впрегнат в обща политика на Югославия. Но, за жалост, след разпадането на Югославия, и особено днес, тази антибългарска пропаганда съвсем се развихри, защото няма вече кой да ги спира. Преди поне от Белград Тито понякога им е дърпал юздите на своите поставени хора в Скопие, а сега вече те съвсем се развихриха. Вижте - какъв център строят в Скопие, паметници мегаломански, направиха един антибългарски музей за Холокоста в Македония, искат от една еврейска организация - да съди България в Страсбург, че, виждате ли, българите не са спасили всички евреи... Вече национализмът при тях става една държавна политика, която пречи, и която не може да вкара Македония нито в Европейския съюз, нито в НАТО. Не само Гърция, но и ние, трябва да покажем червен картон. В това отношение нашето Външно министерство защо не протестира като гръцкото? Срещу този кич с някаква Триумфална арка и там са направили една карта на Велика Македония от „древно време”. И кажи - речи, половината днешна Република България е там. Защо не протестира Външно министерство? Това е моят въпрос към министъра Младенов.
Фокус: Как се отразява македонизмът на историческата наука в Скопие?
Георги Марков: За съжаление, зловредно. Аз ги разбирам - исторически македонизмът служи като щит срещу Белград. Защото те са след войни, въстания, кланета и там всичко, което е водило българите, е било изтребвано или е бягало в Свободна България – свещеници, търговци, адвокати... Наистина, те са били докарани до такова положение, в което да казват: „Добре де, ние не сме българи, но не сме и сърби, ние сме си македонци”. Част от населението взима македонизма като щит и аз го разбирам, аз не мога да се правя на голям патриот в София и свободна България. Но вече македонизмът е професия за техните историци и политици. Защото най-добре историците знаят - каква е историческата истина, че македонска нация до края на Втората световна война няма, и че я създава Тито по рецепта на Коминтерна. Аз си спомням, преди години дойде първият директор на Институт за национална история (забележете). Той дойде със служебната си кола и ме попита – Вие, като сте директор, нямате ли служебна кола? Аз казвам: „Нямам”. „Ей, виждате ли как много ни ценят политиците в Скопие...”. Там историята е политика, те са една едва дишаща държава, но виждате какви средства влагат, какви издания има на английски език, и разпространяват по цял свят техните фалшификати.
Фокус: Казахте, че е професия, добре платена ли е тази професия?
Георги Марков: Добре. Добре платена е. Архивите за новата история на Македония са в България, ние ги отворихме, те още не са ги отворили за нас. В това отношение аз бях против да ги допускаме. Дойде един колега, написа си докторската дисертация, издадоха му я като книга, но това беше преди поне 15 години, и ми се обади и ме пита - колко струва един Фолксваген Голф при вас, че си получих хонорара? Това означава, че там са много добре платени. Обаче - те са професионални фалшификатори и това е едно болестно състояние. Защото те виждат, че има българи в документи, които четат, но пишат, че са били македонци. Така че - не им завиждам за високоплатената работа.
Фокус: По какъв начин е представен образът на съседа в учебниците в средното образование, за които Вие говорихте в Скопие?
Георги Марков: Войната продължава на страниците на учебниците и това е възмутително. Те пишат за фашистки и български окупатори. Те дори определят ВМРО като една фашистка организация, която служила на българските правителства и от друга страна - са много по-благосклонни към Гърция и Сърбия. Просто - те отричат себе си, това е тяхното шизофренно състояние.
Когато човек отиде във Вардарска Македония, и види - как са запазени сръбските, английските, френските гробища от Първата световна война, а нашите са заличени, осквернени, си казва, че това не е европейска норма на поведение. Аз много пъти съм казвал: Вие трябва да имате европейско поведение, за да влезете в Европейския съюз. Не може да бъдат осквернени гробовете на българските войници. Те допуснаха тук и там да се възстановят 2 - 3 гробища, но там има 50 – 60 хиляди гроба на български войници и офицери, защото Македония е била бойно поле, но тя е била бойно поле за освобождаване на българите в Македония.
Фокус: Освен за Вардарска Македония, за Егейска Македония и българското население там, сме свидетели да се говори, че днес в Гърция няма българско население или поне то е доста малко...
Георги Марков: В Гърция и Турция няма малцинства. Там е записано, че всеки гражданин на Гърция или Турция, е грък или турчин. Те не признават чужди малцинства, но поне, преди Втората световна война, ги наричат славяногласни или българогласни. Тогава поне са признавали, но след Втората световна война, нито в Гърция, нито в Турция има. Но иначе - ние имаме гърци или турци като малцинство на територията на Република България. Хем те не допускат да има българи на тяхна територия, хем имат претенции, което аз като историк не мога да си обясня.
Фокус: Докъде стигна отбелязването на годишнината от Балканската война?
Георги Марков: Надявам се, скоро, във връзка с честването на Балканската война за освобождение, да бъде съставен Национален инициативен комитет под патронажа на президента Плевнелиев и да започнем подготовка. Всички съседи вече се готвят за 100-годишнината от Балканската война, дори в Турция, тогава Османската империя, загубила войната, ще има международна конференция в Истанбул и ще има чествания на Шукри паша, като спасител на Цариград в Одрин с паметник, с музей. Време е ние не да правим ведомствено честване в армията, а да направим едно национално честване, което заслужава тази славна Балканска война. Дано под патронажа на президента Плевнелиев се получи едно достойно честване.

http://focus-news.net/?id=f20330
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Март 23, 2012, 07:52:23 am: Държавна агенция за българите в чужбина

От тук можете да вземете българско државянство.

(http://images.ibox.bg/2008/05/27/gfhdfn/188x160.jpg)

http://www.aba.government.bg/
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: bagain на Април 01, 2012, 03:45:00 pm: (http://i173.photobucket.com/albums/w45/chrisphilipou/pktitle.jpg)
(http://i173.photobucket.com/albums/w45/chrisphilipou/pk160.jpg)
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Април 03, 2012, 09:53:58 am: Разстрелът във Ваташа, една тема която е преекспонирана от македонистката антибългарска кампания.

Любен Апостолов

Любен Константинов Апостолов е български военен деец, полковник.

Роден е на 27 април 1895 година в Крива паланка. През 1914 година служи в Първи полк на Единадесета пехотна македонска дивизия. От септември 1942 до 1944 година ръководи Петдесет и шести пехотен велешки полк. Апостолов заповядва разстрела на 12 младежи комунисти от Ваташа на 16 юни 1943 година.

След Деветосептемврийският преврат, през ноември 1944 година Апостолов е арестуван в България и предаден на комунистическата власт в Югославия. Там е осъден на смърт, а присъдата е изпълнена в Кавадарци през 1945 година[1].

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D1%8E%D0%B1%D0%B5%D0%BD_%D0%90%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2

Никой обаче не пише за сръбските зверства в Македония.

http://macedonia-history.blogspot.com/2006/10/1-1913-1941-1912-1941.html
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: ppan на Април 03, 2012, 01:02:20 pm: Цитат: veritas на Април 03, 2012, 09:53:58 am
Разстрелът във Ваташа, една тема която е преекспонирана от македонистката антибългарска кампания.

Любен Апостолов

Любен Константинов Апостолов е български военен деец, полковник.

Роден е на 27 април 1895 година в Крива паланка. През 1914 година служи в Първи полк на Единадесета пехотна македонска дивизия. От септември 1942 до 1944 година ръководи Петдесет и шести пехотен велешки полк. Апостолов заповядва разстрела на 12 младежи комунисти от Ваташа на 16 юни 1943 година.

След Деветосептемврийският преврат, през ноември 1944 година Апостолов е арестуван в България и предаден на комунистическата власт в Югославия. Там е осъден на смърт, а присъдата е изпълнена в Кавадарци през 1945 година[1].

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D1%8E%D0%B1%D0%B5%D0%BD_%D0%90%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2

Никой обаче не пише за сръбските зверства в Македония.

http://macedonia-history.blogspot.com/2006/10/1-1913-1941-1912-1941.html

В днешно време, на нас хората надживели най-омразното и най-цинично общество - комунизма, ни е пределно ясно, че на хората, които с всякакви средства в миналото са се борили срещу комунистите , трябва да се издигат паметници! А до сега е правено обратното-издигани са безброй паметници на хора-зверове(т.е. комунисти), които са изтребвали цвета на нациите!
Един ден трябва да поправим тази несправедливост!
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Април 04, 2012, 07:27:52 am: За Паско и (ре)креацијата на културното наследство

Донка Барџиева-Трајковска

Не можам да го наречам мој колега човекот кој од позиција на власт решава по сопствен терк да ни го рекреира културното наследство, да ни го смени вековниот амбиент и препознатливи визури, да ни го украде минатото и спомените

(Повод: Интервју објавено во „Утрински“ од 21.3.2012, Писмо од 26.3.2012 и За идентитетскиот земјотрес во Македонија)

Уште во моментот кога Центарот за културно наследство ги откри криминалните дубиози направени со распределбата на буџетските средства за 2007, 2008 и 2009 година со подметнување на терминот „заштита и (ре)креација на културното наследство“ и зголемувањето на ингеренциите на Управата, надвор од постојната законска регулатива, стана јасно дека Паско Кузман е човекот кој треба да ја спроведе идејата за „големата преродба“ преку (ре)креацијата на културното наследство (Фокус 24.2.2012). Без намера да полемизирам (затоа што тоа не е возможно од причини кои ќе ги наведам подолу) во интерес на граѓаните во чие име го пишувам текстот, потребно е да се кажат збор-два за Паско Кузман. Имено, секој кој ја познава неговата ментална матрица и проблематичен професионален интегритет пројавен уште во 1999 година кога употреби динамит за да ја сруши Имарет џамија (споменик на култура заштитен со закон) и го изгради Музејот на вода во Охрид, знае дека тој е идеална персона за реализација на политичкиот диктат на актуелната влада. Секој кој го познава Паско Кузман, исто така, знае дека тој се' што „прави“ прави од позиција на сила и власт која го поставува... тие заемно се препознаваат и заемно дејствуваат! Секој кој го познава, исто така, знае дека „никаде го нема“ кога не е „директор“!!! Се појавува само од позиција на сила, која ја црпи од власта која го поставила, затоа што е свесен дека без личен и професионален кредибилитет „нема кој да застане зад него“. Тоа е истиот Паско Кузман, актуелен директор на Управата за заштита на културното наследство (функција платена од граѓаните), кој не одговори на директните прозивки на граѓаните артикулирани јавно од ЦЕНТАРОТ ЗА КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО, за состојбите во заштитата на културното наследство, уништувањето на Плаошник, скопско Кале, опасноста за бришење на Охрид од листата на Унеско, пропаѓањето на Курбиново, Лешок, Маркови кули, пропаѓањето на институциите, деградирањето на стручниот кадар... Токму затоа бевме многу изненадени кога на реакцијата на почитуваниот Ерол Ризаов („Утрински“ 22.3.2012) во врска со искажаните ставови околу антиквизацијата „од која секој треба да се срами“ (Утрински весник, 21.3.2012), во кратко и недолично заканувачко писмо (но за волја на вистината, негово лично) го повика на јавна полемика (Утрински, 26.3.2012). Просто не ни се веруваше дека на јавна полемика повикува оној кој цели шест години работи тајно? Доколку повикува на јавна полемика, тоа може да значи само едно - дека заедно со премиерот и министерката за култура, конечно, решиле јавно да ја обелоденат тајната агенда за рекреирање на културното наследство? Искрено не верувавме дека се спремни за јавно обелоденување на крајно неетичкиот и недемократски план за „идентитетско рекреирање на македонскиот народ“. Но, не сме биле во право! Власта и моќта опиваат и во таква состојба се кажуваат работи кои инаку се кријат! Сепак, директорот на Управата за заштита на културно наследство се појави на „мегдан кај Ерол“! Но не беше сам и покрај тоа што скромно се потпиша само со име и презиме, погрешно преземајќи ја улогата на Дантес! Длабоко инспириран и инфициран од античката историја, ги повика на помош Данајците и на Ерол му донесе подарок – копија на тројанскиот коњ во кои се скриени сите знајни и незнајни владини јунаци! Да се биде јунак и да се излезе на мегдан сам, лично, треба да се има доблест и високи морални вредности!

Да излезеше сам и да говореше за она за што е платен – заштитата на културното наследство, со задоволство ќе полемизиравме со неговите ставови за кое било прашење од областа на заштитата на културното наследство. Но не може да се полемизира со потписник на партиско/политички памфлет, натопен со „патриотски патос“ и „воспев на власта која ги троши парите, но сепак нешто гради“ и обезбедува услови да се вршат интервенции во културното наследство. Не може да се да полемизира со автор кој е потпишан зад текст, кој не е упатен до стручната и интелектуална јавност (најмалку на научната), ниту до граѓанинот, туку до обичниот народ зад кој се крие актуелната власт.

Не може да се полемизира со човек кој себеси се нарекува „национален ....државен археолог во Македонија, како и сите мои колеги професионалци...“???

За жал, Паско Кузман е само „национален“ и „државен“ археолог, но не и професионалец како сите мои колеги (забелешка на авторот), и токму затоа не можам да полемизирам и да го наречам мој колега од редица причини:

- како да го наречам мој колега човек со проблематични етички принципи – лични и професионални;

- како да го наречам мој колега човекот со кого не споделуваме иста цел – негување и чување на културното наследство;

- како да го наречам мој колега човекот кој не ги почитува етичките професионални принципи и функцијата на која е поставен;

- како да го наречам мој колега човекот, кој наместо да се грижи за доследно спроведување на Законот, доброволно се понуди да стане вазал/слуга, на актуелната власт и да го рекреира културното наследство;

- како да го наречам мој колега човекот кој од позиција на директор на Управата за заштита на културно наследство изјавува: „Јас од мои побуди велам дека се' што сум направил лично и други со мене што правеле и прават сега, сметам дека со извесни грешки и пропусти, се добри работи. Вклучувајќи ги тука и спомениците. За да ја направиме Македонија како што сакаме да ја направиме, бидејќи воопшто не ја правевме, таа само тонеше“!!! („Утрински“ 21.3.2012) и понатаму „...Зарем не гледате дека не ви се случува само антиката (која, рака на срце, од мој археолошки аспект, била отсекогаш и ќе биде уште долго, најатрактивна, не само кај нас, туку и многу пошироко од нас), туку и ранливиот среден век, а и праисторијата (ако не можете да ја видите во стварноста која се случува, потрудете се и видете ја) која е потенцијален кандидат, онака како што ’одбраната македонска колумнистистичка интелигенција’ ги гледа состојбите, да добие негативна конотација во вид на праисторизација на Македонија. Тоа се случува за да ги почувствуваме (подлабоко во нас) сите проблесоци по вертикала, хоризонтала и дијагонала на нашата ’тупанична‘ Македонија, за да ги конзервираме темелите, за да ги реставрираме ѕидовите и за да ги реконструираме куќите, оти само така ќе имаме сопствен дом и покрив над главата...“

Не можам да го наречам мој колега човекот кој од позиција на власт решава по сопствен терк да ни го рекреира културното наследство, да ни го смени вековниот амбиент и препознатливи визури, да ни го украде минатото и спомените (од овде и терминот споменик на култура), и да ни говори дека е лага сето она што ни го кажувале нашите предци. Според него, нашите предци не носеле народни носии и главите не ги покривале со шамии и качкети, не живееле во „скромни куќи“, туку во палати. Тоа е лага! Тие живееле и се облекувале како сиот западен свет, затоа што барокот како стил е рожба на Александар Македонски, а не на Контрареформацијата во 16 век!!! Не можам да го наречам колега оној кој наместо да ги штити, ги „разубавува“ фасадите на постојните модернистички згради со статус на споменик на култура!

Не можам да го наречам мој колега човекот кој не го почитува делото на свети Климент и од Плаошник прави забавен парк и гради етнички музеи на скопското Кале!

Не можам да го наречам мој колега човекот кој додека го „возобновува Светиклиментовиот универзитет на Плаошник“ изјавува: „Што се однесува до таканаречената ’негативна антиквизација‘, која ги боли, ги пржи и ги пече (тоа не важи за тебе (за Ерол м.з.)) си земам за право, на своја одговорност, да кажам ’вистинските‘ Македонски Словени по крв...“

Тогаш, како да се води полемика со вакви извртени ставови? Како да се води полемика со премиер, министер за култура и директор на Управа за заштита на културно наследство кој не си го сака и почитува сопственото културно наследство? Како да се полемизира со персони без личен и професионален кредибилитет - „архитекти праисторичари“, „архитекти лингвисти“, „рекреативни археолози“!!! Како да се полемизира со идеолози - волунатристи, фалсификатори впрегнати ревносно да го завршат она што некои други надворешни сили не успеале да го направат во блиската историја, а против кои се бореше ВМРО? Со нив не може да се полемизира, затоа што и едните и другите настапуваат од позиција на сила/агресија врз македонскиот народ!!!

(Авторката е претседател на ЗГ - Центар за културно наследство)

http://www.utrinski.com.mk/?ItemID=6549D1F444B0154583883A4A7A95B787
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Април 17, 2012, 02:30:46 pm: Присъдата - "българин"

Децата ни крият корена си, за да не мизерстват, казват наши в Македония

Да имаш българско самосъзнание в Македония и да го признаваш публично, води след себе си много проблеми - губиш работата си, почти невъзможно е да си намериш нова и често стигаш до просешка тояга, оплакват се потърпевши. "В Македония няма проблем да си сърбин, албанец, босненец, грък, турчин, дори ром. Когато кажеш, че си българин, ставаш маргинал, особено ако живееш в Скопие", обяснява Перица Аврамов, македонски българин, избягал преди 12 г. от родината си в София. Перица е член на новоучредената асоциация "Иван Михайлов - Радко", която се бори за правата на хората с българско самосъзнание отвъд границата. А битката е наистина жестока - според историите, които Перица, Деян Кралевски и други нашенци* разказват.

"През 1996 г. ме арестуваха и заведоха дело срещу мен. В прокурорското постановление пишеше, че ме съдят "заради често посещаване на Република България", връща се назад Перица. Докато се подготвят документите по делото, Аврамов стои 90 дни в ареста, където разказва, че е бит и тормозен психически. "Един ден дойде полицай, сложи пистолета си на масата пред мен и каза, че ако не се откажа от България, ще ме застреля - разказва Перицат. - Ако ме убиеш, ще тежи на твоята съвест. Няма да заставам срещу думите си", отстоял позицията си Аврамов.

Въпреки
3-месечния арест не е осъден
Според свидетелите и съдебните експерти Аврамов е невинен. "В следващите 4 г. живях нормално. Не е имало директни нападки срещу мен. На 23.11.2000 г. приятел, който работи в Министерството на външните работи на Македония, ми звънна с думите: "Бягай, защото отново са те нагласили и искат да те затварят", припомня си Перица. Оставя жена си и децата и идва в България. Близки приятели му помагат да се установи в София. След 2 г. Перица продава всичките си имоти в Македония и заживява за постоянно в столицата с цялото си семейство. "Често пътувам за Скопие, за да посетя приятели и роднини. Всеки път, като съм на границата, ме държат по няколко часа, ровят ми в багажа. Никога не са откривали нищо, но
не пропускат да ме обискират
обстойно" - жалва се Перица. И си припомня как през 2005 г. с жена му минават границата със западната ни съседка 10 пъти. "Всеки път ни събличаха до кожа с обяснението, че търсят наркотици. Един-два-три пъти - добре! Но десет е много", казва Аврамов. На помощ тук му се притичва Министерството на външните работи на България. Перица изпраща жалба. И разказва, че след нея униженията със събличането са прекратени. Висенето на ГКПП-то обаче и досега всеки път е по няколко часа.
"Подобни проблеми имат почти всички македонски българи в Скопие и в по-големите градове. Там пропагандата е най-силна", разказва и Деян Кралевски. Самият той живее в Куманово. Според него в по-малките градчета озлоблението към македонските българи не е толкова силно. "Имам приятели от Скопие, които са с българско самосъзнание, но признават това само пред мен. Повечето от тях са на държавна служба и ако шефовете им чуят, че имат документ за български произход или гражданство, веднага ще ги уволнят", допълва Кралевски.
"Аз редовно пътувам от Македония за България. Доскоро карах кола с български номера, но минаването на ГКПП-то към Македония ми отнемаше часове. Просто не искаха да ме пускат. Казваха ми "просто не може" без обяснение, без аргументи. А имам всички документи, нужни за минаването на границата. Сега се наложи
да си купя друга кола - с македонски номер
Българската стои и ръждясва в гаража", жалва се Стефан Алдимировски. Страхува се да каже истинското си име и да застане зад думите си със снимка, защото работи в държавната администрация в западната ни съседка. "Децата ми никъде не декларират българския си произход, защото, когато го правеха, не можеха да си намерят работа. У нас няма добре платена работа за македонските българи", изповядва се Алдимировски.
Историите като тази са стотици, повечето остават неразказани. Несправедливостта отстъпва пред страха. "Мой приятел - Лозан Станковски, работеше в термоцентралата в Битоля. Беше трудов инвалид. Един ден разказа пред много хора, че се смята за българин и се гордее с произхода си. На другият ден го уволниха, въпреки че нямаха право", разказва Перица историята на своя другар. Подобен е случаят на Йован Шиковски. Той работи в социалните служби в град Прилеп. Ден след като шефовете му случайно научават, че има документ за български произход, губи работата си с думите: "Като си българин, ходи да си търсиш хляба в България!", казва Перица. Сега този мъж живее на ръба на бедността, мизерства - без работа, без доходи. "От асоциацията се опитваме поне малко да му помагаме", казва Аврамов.
Пропагандата е най-силна в Скопие
Стига се дотам, че "българин" стои като грозен печат на челото ти. Печат, който затваря всички врати", категоричен е Перица. Надява се с това сдружение с идеална цел поне малко да помогнат на македонските българи да живеят по-спокойно в собствената си държава. "Успяхме да намерим работа на 40 български македонци в месопреработвателна фабрика в Германия, защото дълго време бяха безработни в Македония. Всячески ще помагаме и на други като нас в беда", обещава Перица.
Радослава Йорданова
* Имената на всички, освен на Перица и Деян, са сменени, защото се боят за работата си.

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2012-02-04&article=398456
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Април 26, 2012, 06:55:14 am: Българската следа в налагането на християнството в Древна Рус е сигурна

Верските лутания на княз Владимир го довеждат накрая до модната по това време религия

(http://www.segabg.com/pic/10803/598308.jpg)

Малобройните изображения на киевския княз Владимир Святославович (978-1015) вероятно носят достатъчно портретни черти, тези от ХV в. изглежда са прерисувани от ранни преписи на Радзивиловската летопис от XI/XIII в. Владетелските изображения (отляво на дясно) в Голямата книга на владетелите, 1672 г.; в "Княз Владимир започва войната с вятичите през 981 г." и "Княз Владимир разговаря за християнството с гръцки философ", рисунки на листове 46 и 49 в Радзивиловската летопис (ХV в.)

Самотна в своята историческа съдба, киевската княгиня Олга предизвиква толкова масов интерес към себе си, че и днес не престават споровете около етническия й произход. Едно незначително споменаване в първата руска летопис - "Повесть временных лет", създава историческа неразбория вече повече от 2 века. Родното място на владетелката, която първа от царстващите в Киев приема християнството, остава всъщност неясно, понеже поне три селища спорят за това право. "Плескова" най-често се превежда като Псков, но уверените, че под това име се крие всъщност първата същинска българска столица Плиска, са хиляди (вж. несъгласията с тази теза у Е. Михайлов, 1990). В Лвовска област на Украйна почитат пищно като родно място на владетелката славянското градище, назовавано от изворите Плъснеск, до днешното село Пидгирци.

Колкото и примамливо да е предложението да приемем, че Плескова е всъщност Плиска, ще трябва да се откажем от него, не са налични необходимите доказателства дори за хипотеза.

* * *

Далеч не е така при същинското налагане на християнството в Русия. Княгиня Олга остава самотен и до голяма степен неясен исторически образ. Летописите съвършено мълчат, когато трябва да ни пояснят как една владетелка християнка в продължение на 15 години властва необезпокоявано в земите си, населени предимно с езичници. Дори синът й Святослав отказва категорично да я последва в религиозните й предпочитания. Преди смъртта си Олга поискала да не бъде "извършвана над мене тризна", т.е. да й бъдат спестени посмъртните езически ритуали, искала да я погребе нейният презвитер, познат ни като Григорий. В същото време княз Святослав Игоревич (945-972) остава верен на вярванията на дедите.

Вероятно е единствено сведението в "Повесть временных лет", което описва религиозните лутания на Олгиния внук, великия киевски княз Владимир Святославович (978-1015). Християнските църкви (неговата дейност е отпреди схизмата между Изтока и Запада) го почитат като равноапостол, но първата му религиозна деятелност, както са категорични изворите, е да се опита да съживи и да възроди на ново равнище езическите вярвания. На хълма зад владетелския му замък е изграден впечатляващ комплекс от шест вероятно дървени колоса (вж. Извори), като главата на главния бог Перун е от сребро "със златни мустаци". Този грандиозен паметник трябва да превърне езичеството в нова при това общодържавна религия, равна по мощ на съвременните й ислям и християнство.

Очевидно през втората половина на Х в. езичеството като комплекс от вярвания вече е изживяло своето време. Тогава бъдещият равноапостол търси помощ от Хорезъм, където държавна религия е ислямът. Изглежда Владимир никак не искал да променя навиците си, трябва да го е привлякла възможността да държи харем (пак в Извори). Тази екстравагантна идея остава само мимолетно хрумване.

Накрая все пак е избрано модното по това време християнство за нова държавна религия, която трябва да сплоти създаващия се от разни племена нов славянски етнос. Единичните случаи на покръствания започват много по-рано, както е с княгиня Олга и особено при военни походи на юг, в досег с населени с християни земи. Новгородският княз Бравлин приел християнството при похода си към Крим от жителите на Сугдея (днешния Судак) още в началото на IX в. Скоро след 860/866 г. варяжките военачалници Асколд и Дир също приели християнството след "чудото с евангелието", което оцеляло в буен огън. Много от изследователите смятат, че поради езиковата близост цариградският патриарх Фотий използва славяни от българската група, вече приели християнството, като мисионери в тоя случай.

Добре известно е, че в "Повесть временных лет" името на цар Симеон Велики и на българите се отбелязва много често (подробно Е.Г. Зиков, 1973), българската история е главен ориентир при историческия разказ за киевските владетели, наравно с последователността на цариградските императори. От една страна, това е сигурно указание за използването на български летописи при написването на "Повесть временных лет", а от друга - указание за мястото, което заема България като пример в историческото развитие на Киевска Рус. Без славянобългарската писменост усилията на Цариград за налагане на християнството в Киевска Рус не биха дали никакъв резултат. Населението на двете държави общува често както в граничните райони, северно от дунавското устие, така в хода на търговските сделки или направо при среща в големите тържища на Солун и Цариград (Е. Михайлов, 1990).

През Х в. източните и южните славяни стоят толкова близо езиково, че се разбират безупречно. Така изследването на езика на първия руско-византийски договор от 912 г. (С. Обнорски, 1936) категорично показва, че преводът от гръцки е направен от българин на руска служба и на български език, т.е. екземплярът от договора, предназначен за руската страна, е бил точно на старобългарски. Несъмнено е, че значителна част от книжовниците в Киевска Рус са или българи, или са образовани в България, а книгите на славянски език, разпространявани там, няма откъде другаде да се появят, освен от съседна България. Включително и богослужебните книги, които са в обращение сред християните. Макар и без тесни политически връзки, по търговските пътища в Киевска Рус прониква достатъчно от създаваната в България по това време славянска култура.

Налагането и на християнството и в Киевска Рус не минава без насилия. Новгородчани понасят поредица от наказателни акции, водени от чичото на княза. Жилищата на несъгласните с новата религия са предавани на огъня, което археологическото проучване в града потвърждава. Чак до XIII в. вятичите остават предимно езичници, както и значителен брой руски села впрочем, някои от по-труднодостъпните - и до XIX в. даже.

* * *

Преди скорошните религиозни празници срещнах моя добра позната родопчанка, която бързаше да приготви цветни яйца и кисел хляб. На въпросително повдигнатите ми вежди, в смисъл "ти пък откога си толкова ревностна в религиозните дела", получих неочакван отговор "Е, аз съм от Смолян, за мене е задължително".

Така е и за Русия днес, задължително е да бъде християнска, за да съхранява целостта си като най-могъщата славянска държава днес. И е без значение колко струват ръчните часовници на патриарх Кирил и колко нелепо ни изглеждат забулената Светлана Медведева, опашките пред "пояса на Богородица" миналата година или оперетните казаци с хоругви преди седмица.

Извори

"В лето 6411 [=903]. Когато [бъдещият княз] Игор [(912-945)] израсна, той придружавал [великия княз] Олег [(882-912)] и го слушал [за всичко], и му доведоха жена от Плескова [възможно е това да е днешния Псков или укрепеното селище Плъснеск (Лвовска област, Украйна), а може би българската столица Плиска] на име Олга...

В лето 6463 [=955]. Тръгна [киевската княгиня] Олга [(945-ок. 960)] за гръцката земя и пристигна в Цариград. И беше тогава цар Константин [VII Багрянородни (913-159)], синът на [император] Лъв [VI (886-912)], дойде при него Олга, и като видя, че тя е много красива в лице и мъдра, удиви се царят на мъдростта й, докато беседваше с нея, и й каза: "Достойна си ти да царуваш с нас в нашата столица". Тя, като разсъди, отговори на царя: "Езичница съм; ако искаш да ме покръстиш, то [трябва] ти сам да ме кръстиш, иначе няма да се покръстя." И я кръстил царят, заедно с [цариградския] патриарх... И получи в кръщение името Елена...

И живя Олга заедно със сина свой Святослав [Игоревич, бъдещ киевски велик княз (945-972)] и го поучаваше да се покръсти [в християнската вяра], но той и не мислеше да се вслуша в тези думи; но ако някой поискаше да се покръсти, не му забраняваше, а само му се надсмиваше. "Защото за невярващите християнската вяра е уродлива"...

И започна [великият княз] Владимир [(ок. 960-1015)] да властва в Киев сам, и постави [статуи на езическите] идоли на хълма зад [владетелския] замък: дървена [статуя] на Перун със сребърна глава и златни мустаци, и Хорс, Дажбог, и Стрибог, и Семаргла, и Мокош. И им принасяха жертви, наричайки ги богове...

Беше Владимир победен от похотта, и имаше жени... от българката [имаше двама сина] Борис и Глеб, а наложниците му бяха 300 във Вишеград, 300 в Белгород и 200... в селцето, което днес наричат Берестовое. И беше ненаситен в блудта..."

Из древноруската летопис "Повесть временных лет", начало на XII в.

Превод на Д. С. Лихачов

"Тогава поискаха те [киевляни] да станат мюсюлмани... Тогава проводиха те пратеници при владетеля на Хорезъм [по бреговете на Аралско море] четирима от приближените на техния цар [княз Владимир]... И изпрати [Хорезъмщах] при тях [учени мъже] да ги научат на законите на исляма. И приеха те исляма."

Сведение на арабския писател ал-Марвази (втора половина на ХI-начало на XII в.) по произведението на ал-Бируни "История на Хорезъм".

http://www.segabg.com/article.php?id=598307
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Април 26, 2012, 07:21:39 am: Русский алфавит

Около 863 года братья Константин (Кирилл) Философ и Мефодий из Солуни (Салоники) по приказу византийского императора Михаила III упорядочили письменность для славянского языка. Появление кириллицы, восходящей к греческому уставному (торжественному) письму, в таком случае связывают с деятельностью болгарской школы книжников (после Кирилла и Мефодия). В Болгарии святой царь Борис в 860 г. принял христианство и Болгария становится центром распространения славянской письменности. Здесь создаётся первая славянская книжная школа — Преславская книжная школа — переписываются кирилло-мефодиевские оригиналы богослужебных книг (Евангелие, Псалтирь, Апостол, церковные службы), делаются новые славянские переводы с греческого языка, появляются оригинальные произведения на старославянском языке («О письменехъ Чрьноризца Храбра»). Позже старославянский язык проникает в Сербию, а в конце X века становится языком церкви в Киевской Руси.

Старославянский язык, будучи языком церкви на Руси, испытывал на себе влияние древнерусского языка. Это был старославянский язык русской редакции, так как включал в себя элементы живой восточнославянской речи. Таким образом, Русский алфавит произошёл от древнерусской кириллицы, которая была заимствована у болгарской кириллицы и получила распространение в Киевской Руси после принятия христианства (988 г.).

http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D1%83%D1%81%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D0%B0%D0%BB%D1%84%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%82
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Април 26, 2012, 07:30:22 am: Библия на Руси была известна лишь в части Ветхого завета, но со всеми книгами Нового завета. Ходила Библия до конца XV в. отдельными частями, например: 1) в виде ветхозаветных чтений в церкви (Парймийник), 2) Пятокнише Моисеево, 3) 12 «малых» пророков, 4) Псалтирь, 5) Евангелие, 6) Апостол. Есть известие, что книга 12 «малых» пророков была переписана в Новгороде попом Упырем Лихим еще в 1047 г. Старейший список Евангелия, сохранившийся до сих пор, относится к 1056—1057 г., когда он был переписан с болгарского под руководством русского дьякона Григория, вероятно в Киеве, для новгородского посадника Остро-мира («Остромирово Евангелие», роскошно иллюстрированное) .

Я не упоминал еще о сборниках церковных проповедей, составленных в основе в Болгарии по византийским и болгарским произведениям. Сборники эти можно поделить на два типа: тип, прославляющий праздники и святых, «Панегирик», «Торжественник», и тип «учительный», дидактический. Торжественники лиричны, отличаются вычурной византийской риторикой, но очень уж далеки от реальной жизни. Учительные же сборники проповедей не столь «формалистичны» и более отражают общие интересы современности. Остановимся несколько на учительных сборниках проповедей. Прежде всего следует упомянуть о сборнике «Злато-струе». «Златоструй» был составлен в Болгарии, при царе Симеоне, который умер в 927 г. «Златоструй» и другой византийско-болгарский сборник «Златоуст» стали нам известны, вероятно, при начале нашей письменности; на их основе затем создались русские сборники подобного состава, например, «Измарагд» (т. е. изумруд) и «Златая цепь», восходящие составлением ко времени не ранее конца XIII— начала XIV в. Все эти сборники проповедей интересны потому, что представляют собой учебник поведения по нормам новой христианской веры. В отдельных статьях, «Словах» этих сборников указаны недостатки и рекомендованы добродетели не только «общечеловеческого» порядка, но и даны принципы общественных отношений согласно правоверию. Весьма интересна в них бытовая сторона, иногда изображенная очень реально. Это сборники определенного состава. Есть и случайный подбор проповедей, например, списанный для русского князя Святослава в 1076 г. Для того же Святослава в 1073 г. была переписана целая энциклопедия или хрестоматия статей разного содержания, переведенная с греческого для болгарского царя Симеона. Таковы знаменитые «Изборники Святослава».

http://literatar.ru/drevnerusskai_literatura/obshie_svedenia_o_pamiatnikax.html
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Април 26, 2012, 07:48:53 am: Крещение Руси
Учреждение церковной организации в Киеве

В XX веке была выдвинута и поддержана некоторыми церковными историками (М. Д. Приселковым[24] и А. Карташёвым) гипотеза о том, что при Владимире Киевская Церковь находилась в канонической зависимости от Охридской иерархии Болгарской Церкви, которая в то время якобы обладала автокефалией (что не соответствует общепринятым фактам), большинство исследователей не склонны её разделят

http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B5%D1%89%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%A0%D1%83%D1%81%D0%B8

В 886 г. один из учеников Свв. Кирилла и Мефодия — Святой Наум создал в тогдашней болгарской столице Плиска Преславскую книжную школу. Она являлась самым важным литературным и культурным центром Первого Болгарского царства и всех славянских народов в ІХ — Х веках. В ней Библия и священные христианские книги в первый раз переводились на языке, различным от трёх «священных» языках, на которых была сделана надпись на Кресте Господнем — еврейском, греческом и латинском. Это был понятным всем тогдашним славянам старославянским языком. Среди выдающихся творцов школы встречаются имена Константина Преславского, который написал Азбучную молитву, Черноризец Храбр, Иоанн Экзарх и другие.

http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%BE%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%B0%D1%8F_%D1%86%D0%B5%D1%80%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D1%8C

Но вернемся к вопросу о варяго-русских. Русские варяги — это наименование, которое должно быть принято, чтобы отделить их от англо-варягов, которые в дальнейшем сменили собой русских варягов на службе у Византийской империи. В дружинах Руси были представители разных стран и разных народов: скандинавы, немцы, сарацины, половцы, болгары и восточные славяне. Но замечательно, что все русские князья, кем бы они ни были по крови и именам, говорили только на разговорном славянском языке, читали только по-славянски и никаких следов скандинавов в русском христианстве не сохранилось. Зато язык церковной письменности, тех книг, которые были к нам перевезены или у нас переписывались, был литературным языком, принятым у болгар. И это делает несомненным громадное значение Болгарии принятии христианства. Тем более что Болгария стояла на пути “из варяг в греки”, значение которого в принятии многонациональной религии подчеркивалось нами выше.

Благодаря болгарской письменности христианство сразу же выступило на Руси в виде высокоорганизованной религии с высокой культурой. Есть все основания думать, что у славян была примитивная письменность и до крещения Руси. Об этом в первую очередь свидетельствуют договоры с греками, один экземпляр которых изготовлялся на русском языке. Исключительны роль и авторитет языка, перешедшего к нам с церковными книгами из Болгарии. Богослужение совершалось именно на этом языке. Он был языком высокой культуры, постепенно принимавшим восточнославянскую лексику, орфографию. Это указывает, какую роль в крещении Руси принимала именно Болгария. В конце концов та церковная письменность, которая была передана нам Болгарией,— это самое важное, что дало Руси крещение.

Наконец, еще одна деталь. Скандинавские саги об Олафе Триггвасоне повествуют о крещении норвежского короля Олафа. По разным вариантам саг Олаф крестился либо в Греции, либо в Киеве, где его убедил принять христианство конунг Валдемар, то есть князь Владимир. Сам же князь Владимир, перед тем как женился на Анне, принял решение креститься под влиянием самой умной из своих жен. Из всех жен Владимира единственной, которая была ему родственна по языку и могла его убедить в столь сложном вопросе, была болгарыня.

http://www.pravmir.ru/kreshhenie-rusi-i-gosudarstvo-rus/

Духовное и культурное значение принятия христианства огромно. На Русь из Болгарии и Византии пришли богослужебные книги на славянском языке, возросло число тех, кто владел славянской письменностью и грамотой. Непосредственным следствием крещения Руси стало развитие живописи, иконописи, каменного и деревянного зодчества, церковной и светской литературы, системы образования.

http://www.examens.ru/otvet/6/9/457.html
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Април 26, 2012, 08:01:22 am: Крещение Руси

(http://www.mystic-chel.ru/netcat_files/784/1298/h_6fbddd95e487d4d67efb2efc93b4e1eb)

Православная культура
Византийская православная культура быстро привилась на Руси и дала мощные побеги. Этому немало способствовало существование уже развитого славянского византинизма — «ославяненной» византийской православной культуры. Центром славянской культуры в то время была Болгария, с которой Киевская Русь имела устойчивые связи. Быстро развилась самобытная русская письменная традиция.

http://www.mystic-chel.ru/sng/russia/200.html

Ольга (княгиня Киевская)

Болгарские историки выдвигали также версию о болгарских корнях княгини Ольги, опираясь в основном на сообщение «Нового Владимирского Летописца»[7] («Игоря же ожени [Олег] въ Болгарехъ, поятъ же за него княжну Ольгу»[8].) и переводя летописное название Плесков не как Псков, но как Плиска — болгарская столица того времени. Названия обоих городов действительно совпадают в древнеславянской транскрипции некоторых текстов, что и послужило основанием для автора «Нового Владимирского Летописца» перевести сообщение «Повести временных лет» об Ольге из Пскова как об Ольге из болгар, так как написание Плесков для обозначения Пскова давно вышло из употребления. На местных преданиях основываются утверждения о происхождении Ольги из летописного прикарпатского Плиснеска[9].

http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%BB%D1%8C%D0%B3%D0%B0_(%D0%BA%D0%BD%D1%8F%D0%B3%D0%B8%D0%BD%D1%8F_%D0%9A%D0%B8%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F)
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Април 26, 2012, 08:23:17 am: Лихачев Д.С.
Крещение Руси и государство Русь

Благодаря болгарской письменности3 христианство сразу выступило на
Руси в виде высокоорганизованной религии с высокой культурой. Та церков
ная письменность, которая была передана нам Болгарией, — это самое важ
ное, что дало Руси крещение. Христианство в целом способствовало возник
новению сознания единства человечества.
Принятие христианства из Византии оторвало Русь от магометанской и язы
ческой Азии, сблизив ее с христианской Европой. Болгарская письменность
сразу позволила Руси не начинать литературу, а продолжать ее и создавать
в первый же век христианства произведения, которыми мы вправе гордиться.
Сама по себе культура не знает начальной даты. Но если говорить об услов
ной дате начала русской культуры, то я считал бы самой обоснованной 988
год.

http://www.mmedia.nsu.ru/culture/DATA/obj2069/FILE_PDF.pdf

Крещение Руси

Как ни слабо оно было на первых порах, оно все же оказывало могучее влияние на познавших его людей. Богослужебные и священные книги были принесены на Русь на доступном для всех языке славянском, том самом, на котором изложили их славянские первоучители свв. Кирилл и Мефодий и их болгарские ученики.

Язык этих книг был вполне понятен русским и "книжное учение" было поэтому не затруднено. Тотчас по крещении на Руси возникают школы с учителями-священниками и появляются книжники-любители просвещения, собиравшие и переписывавшие книги. Митрополит и вообще духовенство управляли и судили подчиненных им людей так, как это делалось в греческой церкви, на основании особого сборника законов Номоканона, получившего на Руси в болгарском переводе название Кормчей книги. В этом сборнике заключались церковные правила Апостольские и вселенских соборов, также гражданские законы православных византийских императоров. Церкви принадлежали земли, на которых духовенство и монастыри вели хозяйство по-своему, руководясь византийскими обычаями и законами, устанавливая такие юридические отношения к земледельцам, какие были приняты в Греции.

В первое время христианская письменность на Руси не была обширна. Книги, принесенные на Русь вместе с крещением, представляли собою болгарские переводы Библии, богослужебных книг, поучений, исторических книг, Кормчей книги и т.п. Под влиянием этой болгарской письменности создалась и собственная русская письменность, в которой главное место занимали летописи и жития святых, поучения и молитвы. Эта письменность, за немногими исключениями, не отличалась ни ученостью, ни литературным искусством. Первые киевские писатели были просто грамотными людьми, обладавшими некоторой начитанностью. Они подражали переводным образцам так, как умели, без школьной учености и риторического искусства. Тем не менее, их произведения оказывали заметное влияние на духовную жизнь наших предков и содействовали смягчению нравов на Руси.

Благодаря болгарской письменности христианство сразу выступило на Руси в виде высокоорганизованной религии с высокой культурой. Та церковная письменность, которая была передана нам Болгарией, - это самое важное, что дало Руси крещение. Христианство в целом способствовало возникновению сознания единства человечества.

Принятие христианства из Византии оторвало Русь от магометанской и языческой Азии, сблизив ее с христианской Европой.

Болгарская письменность сразу позволила Руси не начинать литературу, а продолжать ее и создавать в первый же век христианства произведения, которыми мы вправе гордиться. Сама по себе культура не знает начальной даты. Но если говорить об условной дате начала русской культуры, то я считала бы самой обоснованной 988 год.

http://rudocs.exdat.com/docs/index-444567.html

Лекция: Крещение Руси

Одной из проблем после формального (насильственного) крещения было
просвещение подданных в христианском духе. Эту задачу выполняли священники -
иностранцы, в основном, выходцы из Болгарии, жители которой еще в IX в.
приняли христианство. Болгарская церковь обладала независимостью от
константинопольского патриарха, в частности избирать главу церкви. Это
обстоятельство сыграло большую роль в развитии церкви на Руси. Не доверяя
византийскому императору, Владимир решил подчинить русскую Церковь
болгарским, а не греческим иерархам. Такой порядок сохранялся до 1037 года и
был удобен тем, что Болгария пользовалась служебниками на славянском языке,
близкому разговорному русскому.

http://works.tarefer.ru/33/101740/index.html
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Мај 05, 2012, 09:57:11 am: Провокатори нападнаха българския посланик в Македония

(http://img.bg.sof.cmestatic.com/media/images/644x322/Mar2012/60940880.jpg)

Видео

http://btvnews.bg/svetut/huligani-napadnaha-blgarskiya-poslanik-v-makedoniya.html#video

http://bnt.bg/bg/news/view/80964

Това стана докато наша делегация се опита да постави цветя на гроба на Гоце Делчев

Българският посланик в Македония беше нападнат днес в Скопие. Инцидентът е станал, докато наша делегация се е опитвала да постави цветя на гроба на Гоце Делчев.

В деня, в който отбелязваме 109 години от гибелта на Гоце Делчев, българска делегация, водена от посланика ни в Скопие Иван Петков се събира в двора на църквата "Св. Спас". Въпреки полицейското присъствие българите са нападнати.

"Бяха около 15-ина души. В този момент посланикът говореше и един от провокаторите започна да вика, да го надвиква, да обижда, започна да говори за македонците в пиринско. Стигна се до физически контакт", разказва Ясмина Фиковска, член на българския културен клуб в Скопие. "Всички изпаднаха в шок, не е нормално за 21-ви век. Все още сме под стрес, нито успяхме да оставим цвете, нито успяхме да се поклоним на гроба, набързо напуснахме да не ескалира още повече".

Външно министерство протестира с нота до Скопие.

Македонският посланик пък беше извикан за обяснения какви мерки ще предприеме Македония, за да не се повтарят подобни сцени в бъдеще.

"Този инцидент е абсолютно недопустим", заяви Весела Чернева, говорител на МВнР. "Всяка страна, която иска да стане член на ЕС трябва да спазва принципите на добросъседски отношения, в които подобно поведение не се вписва".

Инцидентът с българския посланик в Скопие се случи на фона на нова вълна от етническо напрежение в Македония. Близо 3000 македонци от албански произход протестираха днес в Скопие заради ареста на техни съграждани след петорната екзекуция в село Смилковци. Част от протестиращите хвърлиха камъни по охраняващите полицаи с викове „Бог е велик" и „Албанците не са терористи".
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Мај 11, 2012, 08:03:45 am: Анкара дава рамо за Велика Албания
Турският премиер смята за възможно разпадането на Македония

(http://www.segabg.com/pic/10815/600157.jpg)

Албанците имат право на самоопределение и създаване на по-голяма държава, Турция ще помогне на албанските братя, ако е необходимо, ще им окаже и военна помощ, заяви турският премиер Реджеп Ердоган, цитиран от агенция ФОНЕТ, сръбски и косовски медии.

Той смята, че Армията за освобождение на Косово не е била бунтовническо-терористична организация, а израз на желанието на албанците да защитават страната си, каза още Ердоган. В интервю за държавната телевизия преди дни турският премиер заяви, че е възможно Македония да се разпадне, ако там не бъдат зачитани правата на албанците.

Ако е вярно, а досега то не е опровергано, турският премиер Ердоган вещае военно преначертаване на границите на Балканите, пише в коментар Мирослав Лазански в сръбския в. "Политика". В материала се изтъква, че казаното представлява заплаха с военна интервенция срещу всички, които не са съгласни с проекта за Велика Албания.

"Премиерът Ердоган говори за възможността Турция военно да подкрепи разширяването на албанската държава. В каква посока би било това разширяване? Там, където живеят албанци: западната част на Македония, южната част на Сърбия, Косово, югоизточната част на Черна гора, западната част на Гърция. Напълно достатъчно политическата картография на Балканите отново да се превърне в кървава наука", се казва в коментара.

КАМПАНИЯ
Междувременно Анкара обяви, че започва мащабна кампания за възстановяване на отомански сгради на Балканите.

Първата сграда, реставрирана по проекта, ще е турската баня Иса Бей в Босна и Херцеговина, заявява пред Анадолската агенция шефът на турската държавна Генерална дирекция по строителството Аднан Ертем. В момента се превеждат документите, подготвени от босненските официални представители, и възстановителните работи ще започнат през юни, уверява той. Заедно с това ще започне работа и по възстановяването на джамия и дервишки храм в турската част на Кипър. Анкара иска да възстанови и джамията Фетие в Атина, но още не е получила отговор на искането си от гръцките власти. "Отоманците са построили много сгради в Скопие и Сараево. Много от тях вече не съществуват. Искам да възстановим и съживим всички тези сгради на Балканите - в Македония, Косово, България, Гърция и Албания. Искам тези страни да видят, че Турция притежава тези сгради", казва той.

http://www.segabg.com/article.php?id=600158

Повече

http://bkks.org/forum/index.php/topic,3548.0.html
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Мај 22, 2012, 05:19:07 pm: (http://img.bg.sof.cmestatic.com/media/images/644x322/May2012/60963757.jpg)

Видео

http://btvnews.bg/svetut/chakame-vi-v-nato-no-vsichko-zavisi-ot-vas.html

Чакаме ви в НАТО, но всичко зависи от вас

„България има много категорична и ясна позиция – приемаме всички, които показват с думите си и делата си, че споделят общите европейски ценности и ценностите на НАТО. Ние пожелаваме успех на всички, но по делата ще съдим. Пожелаваме успех, действайте здраво, чакаме ви, зависи от вас”. Посланието бе отправено към Македония от българския президент Росен Плевнелиев като отговор на въпрос на македонски журналист за членството на западната ни съседка в Алианса след срещата на върха на НАТО в Чикаго.

По думите му вероятно след 2 години, на следващия форум, ще се коментира приемането на нови държави. „Тъй като тази тема не беше във фокуса, не бих могъл и аз по никакъв начин да консолидирам каквото и да било мнение”, коментира още Плевнелиев.

Външният министър Николай Младенов се присъедини към мнението на държавния глава и обяви, че Македония може да мисли за присъединяване след 2014 година. Стана ясно още, че в рамките на форума се е провела среща във формат външни министри на страните-членки на НАТО и четирите страни, които желаят да станат част от Алианса – Грузия, Черна гора, Босна и Херцеговина и Република Македония.

Младенов даде няколко препоръки на западната ни съседка - да ускори определени реформи, които са свързани с процеса на присъединяване към НАТО, и да адресира някои видими недостатъци, свързани с междуетническите отношения, с правовата система, с отношението към медиите и свободата на словото.

По повод резервите на Гърция заради името на Македония външният министър каза, че двете страни трябва да се мобилизират в намирането на приемлив компромис, ако въпросът с присъединяването бъде поставен през 2014 година.

Междувременно президентът Плевнелиев сподели, че се чувства много утвърден и щастлив от това, че световните лидери признават огромното постижение на България за 10 години да намали драматично своя дълг от 75% на 16%.

„Това е важно, защото България дългосрочно е дала заявката да бъде една много стабилна държава, а инвестициите на тази планета от тук нататък ще се случват в дългосрочно стабилни държави. Всичко зависи от нас – трябва бързичко да си оправим бизнес-климата, трябва да бъдем много активни във външната политика и трябва да си подобрим системата на правораздаване”, каза държавният глава.
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Мај 31, 2012, 08:07:23 pm: (http://gong.bg/uploads/news_images/201205/photo_verybig_273645.jpg)

(http://www.potv.bg/uploads/newBroi/file20428.jpg?1337526463092)

Мачовете от европейското първенство по футбол по БНТ

Можете да гледате европейското първенство по футбол тук

http://tv.bnt.bg/bnt1/

БНТ е телевизията, която ще излъчва EURO 2012. Зрителите на БНТ и почитателите на футбола ще могат да гледат мачовете от ЕВРО 2012 не само по телевизията, но и в интернет на сайта на телевизията.

Европейското първенство по футбол започва на 8 юни до 1 юли, а всички мачове ще се излъчват и в HD формат.

"В HD формат ще предаваме не само мачовете, но и студиата, които ще се излъчват директно от стадионите или пресцентровете в Полша и Украйна", уточниха от Националната телевизия.

БНТ предаваше по в HD и мачовете от световното първенство в ЮАР през 2010 година, когато качеството на картината също беше на високо ниво.

Кабелните оператори обявиха своите промоции за HD телевизия за да привлекат нови абонати. На европейското разчитат и търговците на HD телевизори за повдигане на оборота.

Откриването на EURO 2012 ще се излъчва директно от Националния стадион във Варшава на 8 юни от 18 часа.

Тук можете да видите програмата на БНТ

http://www.potv.bg/sport/p3_9418_0.html
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јуни 06, 2012, 07:44:08 am: Трайче било античко македонско име!?

АНГЛИСКИ ПРОФЕСОР: МАКЕДОНЦИТЕ СЕ ГРЦИ, СО ГРЧКИ ИМИЊА И ЈАЗИК

Е, Трајче е баш грчко име!

Грците си најдоа професор кој ги теши дека Македонците се Грци, со грчки имиња, зборуваат грчки јазик, го користат нивниот календар, и секој кој го тврди спротивното е неук и треба да се засрами. Македонија е царство во Северна Грција со грчко говорно подрачје, населено со луѓе кои ги користат грчките имиња, грчкиот календар, идолопоклонство на Грција, вели за еден грчки медиум професорот на Универзитетот во Оксфорд, Робин Лејн Фокс.
- Оние кои живеат во Скопје и тврдат дека таму е Македонија, родното место на Александар Велики, се неуки и треба да се засрамат. Тоа е како да се каже дека корените на Универзитетот во Оксфорд се во Белорусија и дека Оксфорд бил Минск, споредува британскиот историчар.
Грчките медиуми го претставуваат Фокс како еден од најголемите експерти за античката историја на Македонија. Останува нејасно како овој добар познавач ги помешал македонските имиња со грчките. Очигледно, за него, Трајче е вистинско, грчко име!

http://www.vecer.com.mk/default.asp?ItemID=430A042C40CBB648A6E31EC5EB5AD586
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јуни 08, 2012, 01:07:04 pm: (http://www.segabg.com/pic/news/08/603611.jpg)

Борисов: Не сме съгласни с името "Северна Македония"

България не е съгласна в името на Македония да има географско понятие. Това заяви пред ТВ+ премиерът Бойко Борисов, цитиран от агенция "Фокус". Според него варианти за името като Северна Македония са абсолютно неприемливи, тъй като от географска гледна точка части от страната ни попадат в това наименование.
По думите на Борисов това е предпоставка за териториални претенции към България. "При различни консултации, които са правени с нас, са обсъждани различни варианти. Повтарям, един от вариантите, който попадна при мен, беше за Северна Македония, ако не се лъжа, и аз казах, че това пък ние не бихме го приели, защото утре ще кажат, че Благоевград е македонски", обясни Борисов.
Името “Северна Македония” е най-доброто предложение, дадено досега от посредника на ООН Матю Нимиц, каза бившият македонски премиер Любо Георгиевски преди няколко дни.
Държавното ръководство на Македония трябва да изостави фразата, че проблемът с името е проблем на Гърция и да разбере, че това е наш проблем. Време е държавното ръководство да престани да играе на преговори и да пристъпи действително към решаване на спора, каза Георгиевски.

http://www.segabg.com/article.php?id=603611
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јуни 09, 2012, 08:06:05 am: Борисов към Македония: За нашата добрина ни изкарахте хитлеристи!

Видео

http://bnt.bg/bg/news/view/77768/borisov_v_spor_s_makedonski_jurnalist

Премиерът Бойко Борисов сложи на място журналисти от Македония, според които България "се меша" в спора за името между Македония и Гърция и които го попитаха дали страната ни е антилобист на пътя на Македония към НАТО и ЕС.

Повод стана заявеното от Борисов по-рано, че България не може да приеме име на Македония, съдържащо географско понятие, като например Северна Македония, тъй като може да има проблеми след това с териториални претенции.

"Когато има думичката "Северна" Македония и като знаем как обичат да коментират подобни теми, впоследствие могат да кажат, че Благоевград е техен. Аз не се меся в работата на други държави. Как ще се казва Македония, това си е тяхно суверенно право, заяви Борисов.

На последвалия въпрос на македонски журналист обаче защо България се намесва в спора за името между Гърция и Македония, Борисов отговори:

"Ние не се "мешаме" в никой спор. Ние се "мешаме", само когато слагате хитлеристко знаме и правите такива филми. Тогава "се мешаме", каза премиерът Борисов. Той има предвид филма "Трето полувреме", с който се внушава, че българите са наследници на кръвожадни фашисти и в който знамето със свастиката и българският национален трибагреник са наредени един до друг.

"България никога не е имала на знамето си пречупен кръст. България никога не е правила нещо срещу Македония - ние първи ви признахме, ние сме били винаги подкрепа, работихме да ви паднат визите – и сега изведнъж какво - хитлеристки филм за България. И до този момент ние си мълчим – в кое се "мешаме", попита премиерът.

"В цар Самуил ли се мешаме, в Кирил и Методий ли се мешаме, като гоните нашите посланици от паметниците ли се мешаме? Не се мешаме никъде", каза премиерът.

"Искаме да сме братя, да се уважаваме и да се почитаме с Македония. Да правим пътища, да правим жп линии и да си развиваме инфраструктурата", каза Борисов.

Последва обаче друг въпрос на македонски журналист защо България празнува едни и същи празници с тях.

"Не знам защо вместо да си гледате европейската интеграция непрекъснато се задават такива въпроси. Може да празнуваме всякакви празници – те са си наши. Ние сме съседи, но хитлеристи не сме. Ние сме си спасили българските евреи, за което и цар Борис си е понесъл личната жертва. Откъде накъде - непрекъснато ще ни вкарвате в тази тема.

Продължавате да чоплите в тази посока. За нашата добрина, за нашето добросъседство, за нашата подкрепа – ни изкарахте хитлеристи. Не е така. Оставете историците да се занимават с историята, вие се занимавайте с финансовата дисциплина, с инфраструктурата, с екологията, с пътищата. Дай с това да се занимаваме премиерите, а историците да ходят и да се разправят по другите теми; да се "мешат", както вие казвате", посочи Борисов.

Запитан от македонски журналисти кога ще посети Македония, Борисов отговори: "Когато ме поканят".

Той обясни, че македонският премиер беше на посещение у нас, другата седмица ще пристигне премиерът на Косово Хашим Тачи, преди това на посещение са били сръбският президент Борис Тадич и хърватският премиер Ядранка Косор.

"Моля ви се, спрете да създавате такива интриги. Имаме да решаваме важни задачи на Балканите", заключи Борисов.

По-рано днес медиите в Македония извадиха гръмки заглавия по повод заявеното от премиера, че за България е неприемливо име на Македония, което да съдържа географско определение.

Борисов изплашен македонците да не окупират България!

Борисов изплашен – македонците ще поискат Благоевград!

Това гласят заглавия на македонския "Денешен весник" и на македонската телевизия 24 Вести.

И България има своя визия за това как трябва да бъде разрешен спорът за името между Македония и Гърция, отбелязва пък многозначително на сайта си македонският вестник "Дневник".

http://www.dnes.bg/balkani/2012/06/08/borisov-kym-makedoniia-za-nashata-dobrina-ni-izkarahte-hitleristi.160867#13444369504931&if_height=394
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јуни 16, 2012, 10:45:12 am: Дотука сѐ е во ред. Меѓутоа, таткото на Страшо Пинџур, Диме, бил еден од водачите на Тиквешкото востание во 1913 година, кое според историјата призната од „левите сили“ во Македонија, е со пробугарски карактер.

http://www.novamakedonija.com.mk/NewsDetal.asp?vest=61612735458&id=9&prilog=0&setIzdanie=22606
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јуни 18, 2012, 07:57:35 pm: Бугарска химна во независна Македонија

Шест години чемер, јад и пелин во душите млади, шест години „тага и болка на погледот срцен“, шест години тегобен живот под новиот режим. И конечно, „силно светнал ден“ и конечно, по неколку неуспешни револуции и бунтови, СДСМ реши да тргне во поход. Којзнае по кој пат, но сега цврсто и непоколебливо, одново го чувме повикот „Доста е!“.

И затоа, нека им биде простено на луѓето што се обидоа насила да влезат во Собранието на Скопје. Нека им биде простено, оти нив сон не ги фаќа, ден не ги облева, сонце не ги грее, по ова улично предавство. Сѐ му заборавија на Груевски. Па дури и тоа што не им попушта на Грците, ама преку ова веќе не може да се помине. Да се сменат имињата на улиците во престолнината на некогашната Јужна Србија, а денешна Македонија, па згора на тоа, една од нив да биде крстена со името на „крвникот“ Тодор Александров, тоа веќе не може. Оти што би рекол Блаже Коневски, „се поврати човек во родниот град, по многу време и мака, што оставил еднаш тој не најде пак, тој не најде ништо да мрази и сака“.
Додуша во нашиов пример не е баш дека нема мразење, ама Коневски живеел во друго време. Денес не остана ништо друго освен да се мрази овој терор. И да се урне, макар и насила.

И затоа не е време човек сега да се прашува зошто во оваа држава сѐ уште владее црно-белата историска македонска слика. Слика што им дава подароци на сите, а најмногу на Атина. Оти тешко е да се објасни зошто еден го боиме со црно, друг со бело. Тешко е да се објасни според таа слика зошто ги славиме и Илинден и Гоце Делчев, кога токму тој бил против Илинден. Зошто го славиме Даме, а не и Сарафов, кога двајцата биле во истиот илинденски штаб. Зошто го славиме Јане, кој со коњ влегол во Истанбул да ѝ помогне на револуцијата што се кренала за да се спречи автономијата на Македонија. Или зошто го славиме Карев, ама во исто време и луѓето што го затворија и убија неговиот брат Ѓорги. Зошто некои првоборци денес сѐ уште креваат револуции во независна Македонија, а молчеа кога таа стануваше дел од Народна Југославија и кога ги затвораше и убиваше тие што беа против тоа.

А не дека сите ја сакаат таа слика од две бои, нацртана уште во 1945 година. Има и такви што мислат дека нашата приказна е со толку многу нијанси, што со денешни очила тешко може да се видат сите бои на тоа време. Биографот на Гоце, Пеју Јаворов, бил Бугарин, некои велат Ерменец, човек што на колена стенографски ги запишувал деталите од своите патувања низ Македонија. Низа години подоцна, кога ослепел поради една несреќна љубов и сакал вторпат да се обиде да се самоубие, бил под заштита токму на неговиот пријател Тодор Александров. Во архивите уште се чува разгледницата што омразениот „крвник на македонскиот народ“ ја испратил до биографот на Делчев од Унгарија, во која му вели дека „ова е земја на убави жени, во која со малку пари можат да се добијат многу задоволства“. Што се битни унгарските убавици за Македонија и за улиците во Скопје? Нималку. Освен што даваат можност да се сфати дека сите тие луѓе го живееле своето време и сите тие имале свои доблести, но и маани. Како што една наша „икона“ од тоа време, чија книга децата ја учат уште во основно училиште, во 1914 година барала од Русија да се обнови санстефанска Бугарија. Но такво било времето. Што не ја менува основната идеја дека сите тие луѓе во крајна линија ги обединувало една нешто - слободата на Македонија. Да им се спори тоа денес од луѓе што уште се колнат во Сремскиот фронт се чини дека е малку претерано.

Во спротивно ќе треба да го отпишеме и Ѓорче, оти работел во бугарското МВР како задолжен за бегалците од Егејска Македонија. Не смееме да му поставиме споменик на Чакаларов, оти во Балканските војни носел бугарска униформа, како што тоа било случај и со десетици илјадници други Македонци. Ах, да, Чакаларов е од Костурско, а тоа е во Грција, па ќе ги налутиме и Атина и Брисел и Вашингтон. А најмногу некои нивни поданици во Скопје. За Гоце и да не зборуваме, оти тој, пак, на оној Герџиков од Одринско, кое нема никаква врска со Македонија, му оставил аманет да ја земе за жена неговата единствена љубов Јанка Каневчева доколку нему му се случи нешто. Предавник, нели? Како тој човек поминува кај партијата што го куди својот експодмладок оти пие кафе со внуци и со синови на вмровци, не е сосема јасно. Освен доколку не влегува во шемата на лидерот што пред некоја година се фалеше дека не може да стигне да ги суреди сите жени во Македонија.

Од друга страна, можете ли да замислите дека Илинденското востание успеало, но дека претседателот на таа хипотетичка Македонија рекол: независност - да, ама само ако не успее обединувањето со Бугарија. Таков беше планот на Глигоров во оние денови од почетокот на деведесеттите години на минатиот век за спас на Југославија, зар не? Или можете да ги замислите комитските чети на евентуално ослободениот битолски округ, со Питу Гули и со Никола Карев и сите други што сакаат да одат на Солун, ама раководството тоа не им го дозволува зашто така рекла Софија? Тоа раководство би било предавничко, така? А зошто тогаш оние што истото тоа го направија со војниците од касарната на Кале на 7 јануари 1945 година, и наместо на Солун ги пратија на Срем, не се во истиот кош? Да не зборуваме за тоа каков третман би имале оние комити што во ослободената Македонија од 1903 година не би сакале да го почнат заседавањето на Собранието без да биде интонирана бугарската или турската химна, како што тоа го направи СДСМ на конститутивната седница на Собранието на Македонија во јануари 1991 година со „Хеј Словени“.

И така можеме да редиме во недоглед. Но сето тоа не би било толку битно, да не има еден друг проблем. А тоа е дека на челништвото на СДСМ, како што стојат работите, најмалку му е битен Александров. Веќе утре ќе го заборават, ако нема луѓе што на него се „палат“ како да е ова време на комунизмот и идеолошките диференцијации кога се расправало без многу факти. И понекогаш човека го фаќа жал што СДСМ така ги употребува луѓето, сметајќи дека нивната заслепеност ќе даде некаков резултат. Тоа што со отворањето на ваквите дилеми само им се даваат подароци на Грците со наводна историска подлога и со наводното фалсификување на историјата што сега го вршат „скопјаните“ е приказна што веќе сме ја раскажувале. Но, се чини, не е лошо одвреме-навреме да се повторува.

Автор: Дарко Јаневски

http://www.novamakedonija.com.mk/NewsDetal.asp?vest=61812849442&id=13&prilog=0&setIzdanie=22607
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јуни 19, 2012, 03:30:32 pm: (http://www.vesti.bg/image.php?path=L25pZGF0YS9hcHBzL3Zlc3RpLmJnL3d3dy9tdWx0aW1lZGlhL3Bob3Rvcy9uZXRpbmZvL0FOVE9OSVEvYmQxZGI2OGI0N2M2NTcyZTE5MjQ5MjhmN2IzNzJjZjguanBn&w=375&h=249)

Спаска Митрова влошава преговорния процес на Македония с ЕС

Видео

http://btvnews.bg/video/news/kazust-spaska-mitrova.html

http://btvnews.bg/bulgaria/politika/shche-osznayat-kolko-vazhno-e-makedoniya-da-vleze-v-es.html

Мислех, че случаят със Спаска Митрова е приключил, каза премиерът Бойко Борисов след като вчера стана ясно, че Върховният съд в Македония е присъдил родителските права на съпруга на Митрова.
„Няма да свържа този случай с нашето отношение към Македония в Европейския съвет, но ще кажа, че България ще бъде много стриктна, когото се приемат критериите за присъединяването към Европейската общност. Изключително стриктна”, подчерта премиерът.

http://www.segabg.com/article.php?id=605035

Знам какво ще кажат – най-независимият съд е решил така. Добре. Не коментираме съдебно решение. Но, когато дойде ред да коментираме съдебната ви система, ще я коментираме така, както ние преценим.

А ние ще преценим, че тя трябва да е независима, демократична, европейска, толерантна, защитаваща интересите на всички граждани. Ще съдим по европейски критерии", заключи премиерът.

http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=4902371

Бойко Борисов се закани на Македония заради Спаска Митрова

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1427810
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јуни 22, 2012, 07:59:45 am: Билјана Ванковска против Борка Павиќевиќ за “Скопје 2014“

(http://www.dnevnik.com.mk/WBStorage/Articles/4A67635442B9464BBBB541F8ACD20FD7.jpg)

Црногорската еминентна режисерка и драматург, но и колумнистка во неколку српски весници, Борка Павиќевиќ и професорката д-р Билјана Вановска од Филозофскиот факултет влегоа во интернет преписка и дебата за спомениците од проектот „Скопје 2014“.

Ова не е прв текст, објавен на порталите во соседните држави, со доза на цинизам и отворено исмевање на владиниот проект, но одговорот кој овојпат пристигна од универзитетски професор е прва реакција, со тоа и вредна за споделување со јавноста.

Реакцијата на професор Ванковска доаѓа два дена по објавувањето на искуството на Павиќевиќ од средбата со новото Скопје, објавено на интернет сајтот http://pescanik.net/2012/06/zaista-u-cemu-je-stvar/ под наслов „Во што е работата“. Црногорската режисерка прво изразува вџашеност и шок од Трумфалната порта, а потоа и од споменикот на Александар Македонски, особено од неговите димензии. Осветленоста и фонтаната, според неа, оддаваат ласвегасовски впечаток, па таа констатира: „Дали можеби некој се зафркава со него?“.

Павиќевиќ јавните површини ги нарекува уништени, а „климаксот“, како што вели, го доживува од големите нови административни згради на левиот брег на Вардар кои ја потсетуваат на архитектурата на Партенон. Сепак, сублимира дека „Скопје 2014“ делува како советски продукт на власт и моќ, чија цел е да го претвори граѓанинот во нешто мало и послушно. При крајот прашува: „Која е врската на сево ова со земјата која го има Охрид, Свети Наум и 360 цркви околу Езерото, по една за секој ден во годината?“.

Професорката Ванковска во голем дел се согласува со впечатоците на Павиќевиќ, па и самата забележува дека „има споменици, згради, кои не припаѓаат на оваа земја и луѓе“. Нејзиниот одговор може да се прочита на http://pescanik.net/2012/06/zaista-u-cemu-je-stvar/ во текстот со наслов -„Навистина, во што е работата?“.

Потоа со доза на разбирање за шокот на гостинката (а нејзина пријателка), Ванковска објаснува дека овој проект беше изграден против волјата на мнозинството граѓани на Скопје и на Македонија и потсетува дека имаше протести, обид за уривање на замислата пред Уставен суд, обид за референдум, но безуспешни.

-Прифатив дека секоја нација мора, порано или подоцна, да изгради споменик на сопствената глупост - забележува Ванковска.

Тоа го препишува на детските болести на македонскиот национализам кои мора да се одболедуваат. Притоа е уверена дека идните генерации ќе обвинуваат и ќе се потсмеваат со сегашните, но сепак најмногу стравува не од кредитните линии со кои овој проект допрва ќе се плаќа, туку од поделеноста на Скопје. Од страна со Александар, и друга со Скендербег, за кој вели дека е изграден спротивно на законските норми, со посредство на странците заради задоволување на желбите албанските партии и поранешни борци на УЧК.

Ванковска прашува и зошто соседните ЈУ републики секогаш се вџашуваат од вакви нешта (како „Скопје 2014“), а не на пример од фактот дека српската влада, па дури и ЈАТ, оваа земја ја нарекуваат ПЈРМ, а СПЦ и става вето на МПЦ при приемот во Друштвото на православни цркви.

Притоа заклучува дека на Македонија треба да и се помогне (оние што сакаат да и помогнат), бидејќи е заложник на грчкиот национализам и дека земјава е мало дете во однос на национализмот карактеристичен за соседните ЈУ републики.

- Поентата е, драга Борка, дека сите ние имаме товар на грбот и ги носиме нашите лузни, бидејќи не можеше да се спречи она што ни се случи во изминатите 20 години. Имаме грди споменици. Плативме скапо за нив и ќе плаќаат и други со години. Сепак, Македонија е во нешто различна од другите соседи: нашите споменици се навистина мртви! - вели Ванковска и притоа забележува дека е среќна што земјата нема споменици во форма на огромен број бегалци, воени инвалиди, колективни гробници, мајки завиени во црнина. Дури и последиците од конфликтот во 2001 не може да се споредат со она што се случуваше на територијата на бивша Југославија.

Ја поставува и дилемата дали и 100 години по балканските војни се уште има луѓе кои со своите изјави ги будат духовите од минатото. Како пример го наведува претседателот на Србија, Томислав Николиќ, кој во своето прво интервју за нашите медиуми Македонија ја нарекол „Вардарска бановина“. Со тоа го вратил чувството на „дежа ви“, особено кога најавил дека својата политика кон државава ќе ја крои во согласност со онаа на Атина.

Повеќе на следните линкови:

Борка Павиќевиќ: „Во што е работата“
http://pescanik.net/2012/06/u-cemu-je-stvar/

Професор д-р Билјана Ванковска: „Навистина, во што е работата?“
http://pescanik.net/2012/06/zaista-u-cemu-je-stvar/

http://www.dnevnik.com.mk/default.asp?ItemID=99D30974D7AFD945956CD6B7D9D67A8A
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јуни 23, 2012, 02:35:47 pm: (http://www.vecer.com.mk/WBStorage/Articles/34AE67D52904914696D4775A85AE5D40.jpg)

Македонија извршила геноцид врз Бугарите?!

Контроверзниот бугарски историчар Божидар Димитров откри геноцид врз Бугарите, наводно извршен од македонските власти меѓу 1944 до 1949. За овие настани, а со посебен акцент на случувањата на скопското кале, Димитров ќе снимал филм. Идејата му била да се прикаже дека по Втората светска војна Македонија убила повеќе од 120.000 Бугари, што според неговите проценки е најголемиот геноцид во поновата историја. Димитров тврди дека сите учесници кои на скопското кале барале да се оди на Солун наместо на фронтот во Срем биле ликвидирани од едноставна причина, затоа што се Бугари.

Луѓето биле убиени затоа што се Бугари. Целта била да се убие целата интелектуална и политичка елита за да може да се создаде македонска нација, изјави Димитров.

Вечер: Господине Димитров, некако нема логика во вашата теза. Како тоа биле Бугари кога само шест месеци претходно истите луѓе и офицери ги ослободиле Скопје и Македонија, токму од бугарските власти?
Димитров: Па... тие биле убивани како вмровци, а тогаш вмровците биле Бугари.

Вечер: Но, вистината е дека биле ликвидирани, бидејќи не се согласувале со ставовите на комунистичката партија. И вие тоа го знаете, нели?
Димитров: Не! Не се убива за тоа. Не се убиени бидејќи не се согласувале со таа власт, туку затоа што биле Бугари!

Така, Божидар Димитров ја разбира историјата и ги чита историските факти. Македонските историчари, пак велат дека оваа теза е класична небулоза која не заслужува коментар. Во најавата на Димтров за снимање некаков филм, единствено препознаваат негов нов обид да предизвика проблеми меѓу Македонија и Бугарија.
- Од Божидар Димитров може да се очекува се и сешто. Неговите историски ставови и салтомортале ставови во историјата се познати и кај бугарските, но и кај македонските историчари, така што не вреди да му се дава преголемо значење. Тоа е човек, кој се обидува да прави проблеми меѓу Македонија и Бугарија. Историјата за случувањата на скопското кале се јасни. Има документи за тоа, така што нема што посебно да се коментира, вели Тодор Чепреганов, директор на Институтот за национална историја.

Филмот, според контроверзниот бугарски историчар, ќе имал документаристички пристап. Не му биле потребни многу финансии, бидејќи неговата историска архива била доволна за екранизација на ова дело.

http://www.vecer.com.mk/?ItemID=53686D7367D6254DAB76ED71DE93792E

Bulgarians in the Republic of Macedonia

Yugoslavia
Until 1913 the majority of the Slav population of all three parts of the wider region of Macedonia had Bulgarian identity.[7] In 1912, the region of present-day Republic of Macedonia became a part of the Kingdom of Serbia, thus becoming Southern Serbia. During World War II, most regions of Macedonia were annexed by Bulgaria. All local Slavic-speekers were regarded and self-identified as Macedonian Bulgarians.[8][9] After the end of World War II, the creation of People's Republic of Macedonia and of a new Macedonian language, it started a process of ethnogenesis and distinct national Macedonian identity was formed. The new Yugoslav authorities began a policy of removing of any Bulgarian influence, making Macedonia connecting link for the establishment of new Balkan Communist Federation and creating a distinct Slavic consciousness that would inspire identification with Yugoslavia.[10] With the proclamation of the Socialist Republic of Macedonia as part of the Yugoslav federation, the new authorities started measures that would overcome the pro-Bulgarian feeling among much of the population of Macedonia.[11] It has been claimed that from 1944 till the end of the 1940s people espousing a Bulgarian ethnic identity had been oppressed.[11][12] According to Bulgarian sources more than 100,000 men were imprisoned under the new "Law for the protection of Macedonian national honor" for refusing to declare they were ethnic Macedonians.[11][12] Some 1,200 prominent Bulgarians were sentenced to death in the towns of Skopje, Veles, Kumanovo, Bitola and Stip.[12] In 1946 two Bulgarian politicians were sentenced to death and another 74 men jailed for attempting to detach SR Macedonia from Yugoslvaia and join it with Bulgaria.[12] The Communist authorities were successful in removing all Bulgarian influence in the region.[11] In Macedonia the Bulgarophobia increased almost to the level of state ideology.[13]

http://en.wikipedia.org/wiki/Bulgarians_in_the_Republic_of_Macedonia

Macedonians (Bulgarians)

According to Encyclopaedia Britannica, at the beginning of the 20th century the Macedonian Bulgarians constituted the majority of the population in the whole region of Macedonia, then part of the Ottoman Empire.[8] The functioning of the Bulgarian Exarchate than aimed specifically at differentiating the Bulgarian from the Greek and Serbian populations on an ethnic and linguistic basis, provided the open assertion of a Bulgarian national identity.[9]

The nation-building process was politically motivated and later reinforced by strong Bulgarophobia and Yugoslavism.[19] The new authorities began a policy of removing of any Bulgarian influence and creating a distinct Slavic consciousness that would inspire identification with Yugoslavia.[14] With the proclamation of the new Socialist Republic of Macedonia, there were started measures that would overcome the pro-Bulgarian feeling among the population.[20] It has been claimed that from 1944 till the end of the 1940s people espousing a Bulgarian ethnic identity had been oppressed.[20][21] According to Bulgarian sources more than 100,000 men were imprisoned and some 1,200 prominent Bulgarians were sentenced to death.[20][21] In addition, the inconsistent policy to the Macedonian Bulgarians led from Communist Bulgaria at that time has thrown most independent observers ever since into a state of confusion, as to the real ethnicity of the population even in Bulgarian Macedonia.[22][23] Practically as a consequence the rest of this people, with exception of Bulgaria proper, were eventually macedonized, hellenized or albanized.[24]

Nevertheless people with Bulgarian consciousness or Bulgarophile sentiments still lives in the Republic of Macedonia, Greece and Albania.[25][26][27]

http://en.wikipedia.org/wiki/Macedonians_(Bulgarians)

Results of Yugoslav Konz-Lagers

Together with Foibe massacres, these successive tortures of Yugoslav Konz-Lagers in 1945-1990 were very efficaceous means for eliminating undesired ethnic groups from Yougoslavia, either by their direct killings, or chiefly by forcing their exile. After all available indications together, about 3/5 of eliminated ethnic victims in post-WW2 Yugoslavia were Croats, then also partly Hungarians, Albanians, Macedonians, and rarely others. The result is that at least 1/3 of preexisting Croats were eliminated from Yugoslav territory (either by massacres or by forcing exile). In some attractive Yugoslav areas, these eliminations were even more efficaceous and radical. E.g. in the fecond plain of Bacska county (northeastern Yugoslavia - now northwestern Serbia) Hungarians were a former majority, but after WW2 there are decimated to 1/5 there. Especially in Dalmatian mainland, aborigine coastal Croats or Chakavians prior to WW2 included 21% of all Croats, and recently they are decimated in 12% only i.e a half of them disappeared in foibe, camps and exile. Moreover, in Montenegro coast 90% of former southern Croats now disappeared being a subtotal genocide there...

http://en.metapedia.org/wiki/Konz-Lagers_of_Yugoslavia

На 7 януари 1945 г. в Македония започва "Кървавата коледа"

На 7 януари 1945 г. активистите на компартията на Титова Югославия започват избиването на хиляди хора с българско самосъзнание във Вардарска Македония. Този ден остава в историята като Кървавата коледа, тъй като началото на клането съвпада с началото на християнския празник. ...

http://www.dnevnik.bg/sviat/2009/01/06/6...kurvavata/

- 65 г. от „КЪРВАВАТА КОЛЕДА” във Вардарска Македония, когато са избити 1 200 македонски българи, а през следващите няколко дни още над 23 000, с цел да се заличи завинаги българското и се наложи със сила и страх сърбизация на населението (07.01.1945)

http://libpz-bg.com/kalendar.htm

1945 - Кървавата Коледа

http://vbox7.com/play:c8a418a5

На 7 януари 1945г. палачите на комунистическият лидер Тито убиват хиляди българи във Вардарска Македония. Историята помни този ден като „Кървавата” Коледа. През 1945г. Коледа се е празнувала на 7,8 и 9 януари. Точно тогава югославската комунистическа партия подготвя кървава баня за българи във Вардарска Македония. Погубени са 1200 българи, списъците за които са подготвени от Лазар Колошевски. Целта е била да се заличи българското самосъзнание и много бърза сърбизация. По време на репресиите през 1945г. по пътя между Охридското и Преспанското езеро, по чукарите на Галичица край с. Тешево и др. селища намират смъртта си 23 000 българи. Преспанското езеро поглъща телата на много от тях. Няма град във Вардарска Македония, който да няма своята кървава голгота. Над 130 000 българи са изселени, изгонени и преследвани, изпращани в концлагерите на Титова Югославия. Въпреки нестихващата болка по безследно изчезналите и гниещите в концлагерите, българският национален дух се оказва несломим. Кървавата Коледа остава най-черният и най-зловещият ден в българската история.

http://www.omda.bg/nova_joomla/index.php?option=com_content&view=article&id=390:q&catid=44&Itemid=115

По повод годишнина от т.нар. Кървава Коледа ВМРО- Пловдив организира панахида в църквата „Св. Троица” от 11:00 часа на 7 януари/сряда/. На панахидата ще присъстват кметът на гр. Пловдив г-н Славчо Атанасов, предс. на ОбС г-н Илко Илиев, кметът на р-н Южен г-н Александър Колев, зам. кметът на Южен- Пламен Начев, както и кметът на р-н Тракия г-н Гиньо Матев. Всички заедно ще сведем глва и ще отдадем почит на едни истински мъченици на българщината.

На 7,8 и 9 януари 1945г., Коледа по стар стил, във Вардарска Македония са избити организирано 20 000 българи. Доктори, юристи, инжинери, учители, попове, търговци и занаятчии, са зверски изтребени от палачите на Титова Югославия. За 3 дни, целият елит на българското население от Македония е погубен, за да се унищожи българщината във Вардарско. Сред тях са д-р Димитър Гюзелев от Дойран, инж. Димитър Чкатров от Прилеп, д-р Константин Робев от Битоля, инж. Спиро Китинчев от Скопие, д-р Асен Татарчев от Ресен, Роза Койзаклиева- учителка от Щип, Илия Коцарев- юрист от Охрид и хиляди други.

http://www.bgfactor.org/news.php?cm=13&nid=46203

Македонската кървава коледа

http://www.google.bg/#q=%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0+%D0%BA%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0%D0%B2%D0%B0+%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B0&hl=bg&sa=N&prmd=v&source=univ&tbs=vid:1&tbo=u&ei=iQ70S8HcDZeCmwPb6uSKDQ&oi=video_result_group&ct=title&resnum=4&ved=0CCwQqwQwAw&fp=9acea912517afb5

(http://www.mobilis.bg/files/Article_88/cache/800x600-2_88897.jpeg)

Македонската кървава Коледа

Автор:
Веселин Ангелов

Тази книга представлява изследване, посветено на способите, чрез които през 1943-1946г. Вардарска Македония се създава и утвърждава като македонска република в югославската федерация. Написана е въз основа на източници от македонски и български архиви, на материали от тогавашната югославска, македонска и българска преса.

http://www.mobilis.bg/articles/view/17932

Разказът на съпругата на Венко Марковски

Филимена Марковска за терора над македонските българи

http://www.youtube.com/watch?v=D0-QeGh8Qkg
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јуни 25, 2012, 07:59:23 am: Бугарија подготвува црвен картон за Македонија во ЕУ

„Горчлив е заклучокот дека Скопје не разбира добри зборови. Бугарија во Скопје во некои случаи се третира полошо и од Грција, иако прва ја призна Република Македонија“, е заклучокот од тркалезната маса во Софија

Во петокот во Софија се одржа тркалезна маса на тема „Каде оди Република Македонија“, на која учествуваа европратеници, пратеници, историчари, амбасадори и политиколози. Оваа тркалезна маса дојде по острите изјави на бугарскиот премиер Бојко Борисов дека Софија е против името „Северна Македонија“, за нашата држава затоа што тоа ќе изразувало територијални претензии. Станува очигледно дека односите со Македонија, инсистирањето на бугарскиот карактер на македонското население, повторно станува важна тема во бугарското општество. Пренесуваме еден значаен дел од таа расправа.

Да и покажеме на Македонија жолт картон и да и поставиме услови за членство во Европската унија. Ваква порака произлезе од петочната тркалезна маса во Софија на тема "Каде оди Македонија", на која учествуваа четворица европратеници, заменикот-претседател на бугарското собрание, пратеници, поранешни амбасадори во Скопје, истакнати историчари и експерти.

"Да се краде историја е како да се краде територија", истакнал Љубомир Иванов, претседател на фондацијата "Манфред Вернер", на адреса на Македонија. Како што пренесува бугарската агенција Фокус, тој категорично побарал Бугарија да постави два услови за влегување на Македонија во Европската унија. Прво - во македонските учебници по историја да се признае бугарската идентитет на Самуил и другите Бугари, за кои во Софија се тврди дека ние сме ги прогласиле за Македонци; и второ, да се прекине наводната дискриминација на Бугарите во Македонија со македонскиот устав. Според него, учебниците и уставот треба да станат бугарската црвена линија со што јасно ќе се кажело дека ако Македонија не ги исполни - не одговара на европското барање за добрососедски односи. По неколку жолти картони, треба црвен, инсистирал Иванов.

"Да престанат да плакнат мозоци на младите генерации преку фалсификување на историјата. Тоа води до една историска дијагноза - да се биде Македонец по националност. Тие се раздвоени - секое утро зборуваат во огледало 'Јас сум Македонец. Јас ја мразам Бугарија", истакнал академик Георги Марков.

Тој нагласил дека македонска нација била создадена по Втората светска војна од Тито по коминтерновски рецепт, вклучувајќи анти-бугарска основа. Марков на собирот во Софија побарал да прекинело фалсификувањето на фалсификувањето на историјата.

"Не им треба да фрлаат 80 милиони евра, кога имаат 30 проценти невработеност и држава што едвај дише. Само еден споменик треба да издигнат - на маршал Тито - тој е таткото на македонската нација", категоричен бил академикот.

Тој исто така побарал Македонците да ги менуваат учебниците по историја. "Самуил, Кирил и Методиј, Гоце Делчев, браќата Миладиновци, Пајсиј Хилендарски - тоа се македонски Бугари. Тие се самоопределуваат како Бугари, а тоа дека некој се определува сега во Скопје како Македонец - тоа е негов проблем", додал Марков. Според него, во Софија има повеќе Македонци отколку во Скопје, а кај нас да си Македонец било прашање на професија - многу атрактивна за политичари и академици.

Потпретседателот на бугарското собрание, Георги Пирински, предложил да се иницира заеднички состанок на парламентарните комисии за европски прашања и за надворешна политика на која ќе се разгледаат прашањата за односите на Бугарија со Македонија.

Долгогодишниот дописник на Бугарската телевизија во Скопје, Коста Филипов, тврдел дека во Македонија има медиумски мрак во однос на прашањата со Бугарија и дека препораките на Европскиот парламент за почитувањето на Бугарите и на бугарската историја воопшто не се познати во Македонија.

Сепак, потребно било "да и се помогне на Македонија да ги надмине своите проблеми, а не да се гледа на нивната самосвест со потсмев", бидејќи само така можат и двата народа да одат напред, рекле учесниците. Некои од нив зборувале дека ако Македонија се пушти во ЕУ, ќе станеле три пати побрутална и дрска. Според лидерот на софиското ВМРО, Красимир Каракачанов, бесмислено било зборувањето за темата, ако бугарската политичка елита не формулирала неколку едноставни нешта.

"Треба да си одговориме на прашањето дали имаме интерес Македонија да биде обезбугарена, албанизирана и србизирана. Дали имаме интерес по 40 години на нашата граница сосед да ни биде албанското население", порачал Каракачанов. "Албанците имаат многу јасна стратегија, не си прават илузии и зборуваат многу јасно за еден народ, една држава - Голема Албанија", коментирал лидерот на ВМРО.

"Ако отворите веб-сајтот на Министерство за надворешни работи, ќе видите темите за Мјанмар, Сирија и какви ли не други глупости за кои ни најмалку не сме заинтересирани, но нема да видите проблемот со ниту еден Бугарин, кој е смачкан во Македонија. Ние правиме конференции и зборуваме празни приказни ", нагласил Каракачанов.

"Бугарија, која прва ја призна Република Македонија, не се третира подобро од Грција, а во некои случаи и полошо", се пожалил европратеникот Евгениј Кирилов. "До нас живеат браќа. Прашањето каде оди Република Македонија си го поставивме сите ние, си го поставуваат сите наши граѓани. Треба да дадеме одговор. Не само на прашањата поврзани со минатото, туку да дадеме една основа за односите со Република Макдонија", рекол Кирилов.

"Горчлив е заклучокот дека Скопје не разбира добри зборови. Ајде - не сме како Грците да им извадиме црвен картон, но крајно време е да им извадиме жолт картон, да ги предупредиме дека тоа не е европско однесување", коментирал академик Георги Марков, директор на Институтот за историја на Бугарската академија на науките. Според Марков, Македонците можат да се потпрат на поддршка од страна на Бугарија за членство во Европската унија, но таа поддршка не смее да биде безусловна, бидејќи се злоупотребува.

"Пред 12 години амбасадорот Ѓорѓи Спасов уште од вратата ми замавна со прст и ми рече: 'Професоре, јас сум Македонец. Имам право на самоопределување'. Јас му велам - убаво, имате право на самоопределување како Македонец, но тоа не значи дека вашиот дедо не бил Бугарин. Оваа историска дијагноза ги раздвојува и затоа паднаа во крајност да се убедат дека имаат некоја нов национален идентитет, па отидоа дури во антиката и градат споменици за 80 милиони евра и Триумфалната порта. Историјата таму стана голема политика", изјавил академик Марков.

Некои од учесниците во дискусијата биле поумерени. "Рано е уште да даваме дури и жолти картони на Македонија. Треба да ја разбереме драмата на оние кои ги прекоруваме - дали се преправаат или се уплашени", рекол историчарот Андреј Пантев, пратеник од Коалицијата за Бугарија.

"Пред да ги потврдиме работите кои се повторуваат на сите конференции, треба да си го поставиме прашањето - зошто нешто не оди? Можно ли е 45 години култивирање на антибулгаризам да избришат векови заедништво, судбина, јазик, култура, менталитет? Како е можно? Ова прашање треба да си го поставиме на нас. Очигледно е дека дебатирањето какви Македонци се, каков дијалект зборуваат не функционира", изјавил Антев. "Тие историски се Бугари, но има метаморфоза, една еволуција, која треба да ја имаме предвид и тоа е прашање на суптилност од наша страна", рекол Пантев. "На оваа земја треба да се помогне, но да и се потсмевате, бидејќи резултатите се контрапродуктивни", заклучил Пантев.

"Нека прават што сакаат, нека се делат, нека се федерализираат, но да не посегнуваат по нашата територија и нашата историја", беше следната порака во дебатата. Според овие оценки, по Самуил и Гоце Делчев, се посегнувало и на историски дејци кои до вчера биле табу кај нас, па се именувала улица и се подготвувал споменик на Тодор Александров и на Симеон Радев. "Прашање на време е кога ќе стигнат до Александар Протогеров и Дрангов, а нема да изненади ако еден ден и Ванчо Михајлов осамне со споменик во Скопје", бил еден од коментарите на собирот.

"Бугарската политика се соочува со еден исклучително сложен тест, бидејќи ако е тврда, предизвикува антибугарски кампањи, а ако е мека, промовира притискање на македонските Бугари. Потребен е исклучителен такт и не жолти картони туку да се охрабруваат бугарскиот бизнис и бугарската телевизија, весници", истакнал политикологот Емил Митев.

Според поранешниот амбасадор на Бугарија во Македонија, Александар Јорданов, порано бугарската политика во однос на Македонија се засновала на тезата дека сите Македонци се Бугари. Сега, пак, се гледала промена и се слушаат изјави за заштита на Бугарите во Македонија. "Тогаш треба да прифатиме дека и во Бугарија има македонско малцинство. Оваа нова позиција бара анализа со учество на државното раководство", рекол Јорданов.

Според европратеникот и кусо време известувач за Македонија, Кристијан Вигенин, Бугарија има интерес нашата држава да ги започне преговорите на ЕУ "бидејќи во рамките на преговорите за поединечни глави имаме можност да отвориме цел спектар на прашања". "Премиерот на Македонија Никола Груевски со неговата партија и Бојко Борисов со ГЕРБ да седнат и да размислат што може да се направи, да ги стават на принципиелна европска основа овие проблеми и да се обидат да ги решат, а не да нафрлаат реплики во медиумите, што е несериозно", искоментирал Вигенин. Според него, ако пристапот на Бугарија е премногу агресивен, тоа им помага на властите во Македонија да се самозатворат, а тоа ја лишува Бугарија од можноста да има нормален дијалог не само на владино туку и на сите други нивоа. Тој објави дека БСП и Социјалдемократскиот сојуз на Македонија планираат серија иницијативи за создавање на нормална атмосфера на дијалог.

http://www.utrinski.com.mk/?ItemID=BD3A823C591A8549B39D8E9EEB07DE38
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јуни 25, 2012, 08:13:36 pm: (http://filmitv.net/_sf/7/714.jpg)

Още един торент където онлайн можете да гледате американски филми транслирани на български.

http://filmitv.net/
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јули 03, 2012, 07:13:48 am: (http://www.utrinski.com.mk/WBStorage/Articles/AC7ED0FCFE512042BB7B9F586DC9C066.jpg)

Американски и домашни археолози трагаат по најголемиот пејонски град во близина на Свети Николе

Штип - Група археолози, студенти, професори и волонтери од Америка и од нашата држава, летово упорно работат на археолошкиот локалитет Градиште, во близина на Свети Николе. Нивната надеж е голема дека токму таму ќе најдат материјални докази со кои ќе се потврди претпоставката за постоењето на најголемиот пејонски град, Била Зора. Под стручното водство на вишиот кустос, археолог Стефан Данев, археолозите овде ќе работат до 23 идниот месец.

„Долги години стручната јавност укажува на фактот дека најверојатната локација на која некогаш бил најголемиот пејонски раноантички град, Била Зора, кој датира од осмиот до вториот век пред нашата ера, е токму на Градиште, во близина на светиниколското село Кнежје. Уште во 1975 година професорот Иван Микулчиќ говорел дека Била Зора треба да се бара тука. Сепак, првите посериозни истражувања се започнати дури во 2008 година, кога Народниот музеј од нашиот град се јавува како носител на активностите со поддршка од Министерството за култура, а во соработка со фондацијата ’Кањон Лејк’ од САД. Истражувањата во континуитет траат последните пет години“, вели Илија Стоилев, директор на Народниот музеј во Свети Николе.

На овој локалитет работеле археолози, студенти по археологија и историја и волонтери, вљубени во тајните на минатото од Европа, САД па дури и од Нов Зеланд. Се работело во форма на теренско училиште при што се вршени систематски археолошки истражувања и проучувања на пронајдените артефакти кои се чуваат во депото на музејот во градот. „До овој момент не е извршена конзервација на пронајдениот материјал од овој уникатен археолошки локалитет. Тоа е неопходно ако сакаме истиот да го презентираме пред домашната и светска јавност. Ние сметаме дека тоа е од исклучително значење бидејќи овој локалитет, со досегашните истражувања и откриените артефакти ја докажа својата специфичност и единственост“, вели Стоилев.

Од досегашните истражувања се' уште не се откриени доволно добри докази во однос на претпоставките дека тука бил лоциран најголемиот пејонски град. Сепак, пронајдените садови, керамички и метални предмети говорат дека се работи за типично таков град.

„Истражувањата почнаа во почетокот од овој месец, а нашата општина очекува, со доистражувањата на овој локалитет да привлече голем број туристи. Нашите очекувања се дека Министерството за култура овој археолошки локалитет ќе го стави на списокот на капитални локалитети и согласно на тоа ќе издвои повеќе пари за наредните истражувања. Сумата од само 300.000 денари за оваа година е премала и ние ќе инсистираме на значително поголема финансиска поддршка. Како институција од областа на музејската дејност ние сме му исклучително благодарни на нашиот стручен тим за посветеноста, а посебно сме му благодарни на нашиот партнер ’Кањон Лејк’, кој со финансиски и човечки ресурси придонесува за поголема динамика во истражувањата. Благодарни сме и на локалната самоуправа, која со материјални и технички средства ни помага да ја одгатнеме тајната на Била Зора“, појаснува Иван Стоилев.

http://www.utrinski.com.mk/?ItemID=E10C6BD94D8682439E7C901C63FA2C46
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јули 03, 2012, 07:39:31 am: Автобиографијата на Георгиевски полна со обвинувања кон сопствениот народ

Љубчо плука по Македонците, но ги радува Грците

Во обидот да ја посрамоти Македонија, Георгиевски не пропушта можност да ги понижи и Македонците. Грчките медиуми, очекувано, никако не ја пропуштаат шансата да направат сензација од неговите изјави и ставови. Делот од автобиографијата на Георгиевски во кој го обвинува сопствениот народ дека е најголем фалсификатор на историјата на Балканот е последната епизода во оваа

- Во продолжение на најновата сензација што им ја приреди Георгиевски, грчките медиуми приложуваат и постара видеоснимка во која тој тврди дека Македонците имаат само 100-годишна историја и дека требало да се задоволат со неа, а не да крадат историја од Грците, од Бугарите и од Албанците. Останува отворено прашањето - дали според Георгиевски и Стоби и Хераклеа можеби датираат од пред 100 години, јави дописникот на Нетпрес.

http://www.vecer.com.mk/default.asp?ItemID=9742EFDB02BB5E4EA528B583D2E77E48

(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/c6/Stobi.jpg/220px-Stobi.jpg)

Stobi

Stobi (mod. Gradsko) was an ancient town of Paeonia, later conquered by Macedon, and later turned into the capital of the Roman province of Macedonia Salutaris[1] (now in the Republic of Macedonia). It is located on the main road that leads from the Danube to the Aegean Sea and is considered by many to be the most famous archaeological site in the Republic of Macedonia. Stobi was built where the Erigón river (mod. River Crna) joins the Axiós river (mod. Vardar), making it important strategically as a center for both trade and warfare.

In September 2010, it was announced that part of a €53,000 grant by the US government for restoring and conserving landmarks around Macedonia will go to Stobi.[2]

http://en.wikipedia.org/wiki/Stobi

(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/6a/Ancientbitola.jpg/300px-Ancientbitola.jpg)

Heraclea Lyncestis

Heraclea Lyncestis also spelled Herakleia Lynkestis (Greek: Ἡράκλεια Λυγκηστίς or Ἡράκλεια Λύγκου) was an ancient Greek[1][2] city situated 2 km south of the present-day town of Bitola, Republic of Macedonia.[3] It was founded by Philip II of Macedon in the middle of the 4th century BC, after he had conquered the surrounding region of Lynkestis and incorporated it into his kingdom of Macedon. The city was named in honor of the mythological Greek hero Heracles. The epithet Lynkestis means "the Land of the Lynx" in Greek.

Heraclea was a strategically important town during the Hellenistic period, as it was at the edge of Macedon's border with Epirus to the west, and to the non-Greek world to the north, until the middle of the 2nd century BC, when the Romans conquered Macedon and destroyed its political power. The Romans divided Macedonia into 4 regions and Heraclea was in the fourth region. The main Roman road in the area, Via Egnatia went through Heraclea, and Heraclea was an important stop. The prosperity of the city was maintained mainly due to this road. Objects discovered from the time of Roman rule in Heraclea are: Votive monuments, a portico, thermae (baths), a theatre and town walls. In the early Christian period, Heraclea was an important Episcopal seat. Some of its bishops are mentioned in synods in Serdica and other nearby towns. From this period are the ensembles of the Small and Great (Large, Big) basilica. The Grave (Funeral) basilica with a necropolis is located east of the theatre.

http://en.wikipedia.org/wiki/Heraclea_Lyncestis
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јули 04, 2012, 12:59:33 pm: Не е лесно на македонистите! Секак въртат и сучат, ама се не можат да докажат дека не са българи.

(http://www.utrinski.com.mk/WBStorage/Articles/BCAAD8AADBD4244D9D74CD4E0A0FA94B.jpg)

Интервју - Делчев и Александров не се споредуваат

Александров е експонент на бугарската политика, а Гоце Делчев е жесток противник на туѓите вооружени пропаганди кон Македонија, оценува академик Иван Катарџиев

Љупчо Поповски

Господине Катарџиев, што е ова што се случува со имињата на улиците во Скопје и никнувањето споменици како печурки. Дали Македонија ја преиспитува својата историја или е тоа е само каприц на оние што владеат?

Јас имам добро искуство со прашањето за промена на имињата на улиците. Како член на Градскиот совет на Скопје четири години бев претседател на Комисијата за промена на имињата на улиците. Но, тогаш методологијата не беше таква каква што е сега. Четири години низ еден демократски процес добивавме мислења на луѓето, особено за улици кои ги надживеало времето, а кои биле поврзани со Октомвриската револуција, времето на некои советски градови, некои личности кои се непознати. Добивме конкретни предлози од сите институции, Институтот за историја, Институтот за македонски јазик, Институтот за фолклор, од Академијата, од Универзитетот... од се' што е релевантно во областа на науката и од културата. Притоа, водевме сметка во списокот на предлози на имиња да бидат внесени и етничките заедници, имаше предлози и за албански, турски, влашки и српски личности. Имам документација од тој период, комплет од четири кутии со сите имиња што беа предложени. Нам ни остана обврската тој материјал да го селектираме, да го изанализираме и потоа да му го дадеме на Градскиот совет. Но, шест месеци пред локалните избори не смее да се работи на вакви промени и така работата остана незавршена. За тоа доживував пофалби дека е демократски и принципиелен предлог. Од ова сега што го гледам, мислам дека сегашните предлози се повеќе резултат на определена политика на актуелниот режим со оглед на потребата да наметне улици кои одговараат на неговата идеолошка ориентација.

Дел од имињата што беа променети се поврзани со градови и држави кои му помогнаа на Скопје по земјотресот да се рехабилитира, да се обнови. Дали е тоа отстапување од граѓанскиот пристап што го имаше Скопје?

Непродуктивно е и тешко е да коментирам кога не ја знам аргументацијата зошто се променети овие имиња на улици. Зошто е променета „Мексичка“, зошто е променет „Стив Наумов“, зошто се дадени имиња на улици на митологизирани личности. Не знам кој го одлучил тоа - дали Комисијата, дали Владата, дали идеологијата, политиката на актуелната власт. Меѓутоа, да смените улици како што се „Мексичка“ или „Циборовски“ е несфатливо и нелогично. Скопје по земјотресот беше прогласен како меѓународен град кој ја изразуваше светската солидарност. Реакциите на Слободан Унковски и Влатко Стефановски се логични. Тоа се реакции на изградена свест. Несфатливо е градска власт, која е повикана да води сметка за мислењето на граѓаните, на своја рака да ги менува улиците.

Тодор Александров со децении беше обојуван со црни бои. Сега врз него се насочени најсилните рефлектори. Ја знаеме ли целосната вистина за мистериозниот Александров?

Премногу се исполитизира проблемот за Тодор Александров. Чув дека се повикуваат на мое пишување. Тодор Александров е врзан со бугарската политика и е нејзин експонент. Името ВМРО нема врска со името ВМОРО. Или ако сакате точно да знаете (што овде тешко се прифаќа, а е документирано) првото име на организацијата е Блгаро-македоноодрински револуционерни комитети. И тоа е под влијание на движењето во Бугарија по Руско-турската војна во 1878 година. Подоцна, бидејќи тоа име не ги одразуваше потребите на овој народ, ниту неговата свест, беше променето во Тајна македоноодринска револуционерна организација (ТМОРО). Притоа, многу е значајно што стоеше името Одринско. Можеме сега да претпоставуваме дали тоа беше од причина за солидарност на Македонците и на Бугарите во Тракија во битката против османлискиот режим или имаше други причини, но тоа стоеше се' до 1920 година. Во 1920 година, по наредба на генералската лига во Бугарија (генерал Русев, генерал Бојков) е основана организацијата ВМРО.

До 1920 година и потоа Тодор Александров и' служи исклучиво на бугарската политика и е врзан за реализација на програмата на царот Фердинанд за освојување на Македонија во балканските војни и во Првата светска војна. Во еден момент, им помогна на оние што извршија пуч во Бугарија против Александар Стамболиски. Тој им вети логистичка поддршка заедно со Ванчо Михајлов. Договорот беше - ако не успеат пучистите, тој ќе им обезбеди помош во Пиринска Македонија, затоа што Србите го протераа одовде. Ако успее пучот, тој сакаше да биде раководител, односно да именува бугарски амбасадори, да биде кадровик во полицијата. Но, ниедна власт не е подготвена да се откаже од своите ингеренции во однос на некој друг. И пучистите го тргнаа настрана Александров.

Тој веднаш потоа разви теорија дека неговата ВМРО е блиска по сфаќање со Комунистичката партија на Советскиот Сојуз, бидејќи и комунистите се залагале за решавање на социјалните проблеми на луѓето. Есента 1923 година потпиша договор за соработка со Советскиот Сојуз. Потоа тој во Советскиот Сојуз ги прати зет му Михајло Монев и Димитар Влахов и тие оттаму му одговорија дека се многу добро примени и дека имаат поддршка од Москва. Влахов таму го напиша познатиот Мајски манифест од 6 мај 1924 година. Манифестот е најголемиот исчекор, без оглед на тоа дека Тодор Александров не е негов автор, затоа што во него се обвинуваат соседните земји за аспирации кон Македонија и се доведува до степен на признавање на македонскиот идентитет и јазик. Меѓутоа, потпишувањето на овој акт беше сфатено како директна соработка со Коминтерната и во Бугарија дојде специјално еден пратеник на францускиот Ке Дорсеј, руски емигрант, и изврши притисок по секоја цена да се раскине тој договор. Тодор Александров отиде во Лондон да објаснува и кога сфати дека се наоѓа во тешка ситуација, се откажа од потписот.

За Мајскиот манифест отишол во Лондон?

Да, отиде во Лондон да ја објаснува својата позиција и да каже дека тоа е манипулација. Александров е убиен по наредба на генералската лига, на чие чело беше генерал Русев, во договор со Ванчо Михајлов. Тие сфатија дека неговата постапка може да има непријатни последици за бугарската политика и го заменија со Ванчо Михајлов. И не само тоа, потоа бугарската политика се обиде да го искористи, да го изманипулира, па го прогласија дури и за светец, така што тоа добро говори за местото на Тодор Александров. Тоа не значи дека потпишувањето на Манифестот, кој е пишуван од Влахов и еден бугарски комунист Карлаков, значи апсолутно алиби за целокупната активност на Тодор Александров која е врзана од 1905 до 1920 година со бугарската политика. Александров и Александар Протуѓеров во 1917 година беа одликувани од Кајзерот на Германија за храброст.

Зошто Александров никогаш не кажал дека е Македонец, а се залагал за автономна Македонија како дел од една Бугарија?

Прашањето за автономна Македонија е посебен проблем. Тоа е во генетиката на македонското национално револуционерно движење. Особено во време на Илинденското востание. Ни Крушевската Република не беше замислена како самостојна независна македонска држава, туку како автономија во рамките на Отоманската Империја. Истото тоа му беше целта и на Јане Сандански 1908 година во време на Младотурската револуција. За Софија најприфатливо беше постоењето на две бугарски држави - едната Македонија во границите на етничка Македонија, а другата во Бугарија. На тој начин Бугарите во Македонија би биле во ситуација да им се спротивстават на Србите и на Грците.

Каде е местото на Тодор Александров на тој пиедестал, подолу или погоре?

Тоа е прашање на оценка. Како го цените до 1920 година - како го цените убиството на Ѓорче Петров, на Панчо Михајлов, на некои други Македонци во Бугарија, кои не сакаат да го прифатат на чело на ВМРО и бараа лидерот на организација да се избере по демократски пат на конгрес. Ѓорче Петров го ликвидираа токму поради таквото залагање. Александров е контроверзна личност која е конзистентна во поглед на извршување на задачите што му ги поставува бугарската политика, прво Фердинанд, а потоа цар Борис и која во еден момент по 1923 година, по државниот удар во Бугарија, кога беше тргнат од власта, побара контакт со комунистите како спротивставување на бугарската политика и се заложи за потпишување на Манифестот и за релативното издвојување на македонската самостојност.

Тој во еден момент побарал Вардарска Македонија, односно Македонија, да се обедини во рамките на Кралството СХС, како автономна држава со признавање на бугарскиот карактер на Македонците.

Зошто сега со подигањето на споменикот, именувањето на улицата, на мостот „Тодор Александров“ оваа владејачка гарнитура настојува да го издигне на исто рамниште како Гоце Делчев?

ВМРО кое е формирано 1920 година и нема врска со она ВМРО формирано од онаа група од шест души во која подоцна Гоце Делчев стана доминантна личност. Второ, не може да се прави никаква споредба меѓу Гоце Делчев и Тодор Александров. Александров е експонент на туѓа политика, со исклучок во 1923 и 1924 година, а Гоце Делчев е жесток противник на туѓите вооружени пропаганди кон Македонија. Тодор Александров формираше чети од македонската емиграција во Бугарија и ги вметнуваше преку границата во Вардарска Македонија, но не и во Егејска Македонија, за вршење тероризам. А Гоце Делчев изгради комплетна воена четничка структура покрај границата со Бугарија за да ја спречи инфилтрацијата на бугарски чети во Македонија за ширење на бугарската пропаганда. Тоа е доволно за да се сфати огромната разлика.

Гоце Делчев, покрај тоа што се чувствуваше Бугарин, во определен момент рече зошто нема некој човек да напише книга на македонски јазик. Се залагаше за формирање македонска држава, бидејќи беше свесен, и тој и неговите пријатели, дека ниту еден од соседите нема да прифати Македонија да биде приклучена кон Бугарија. Според тоа, тие тргнуваа од претпоставката дека Македонија има свои посебни политички и економски интереси и не може да биде приклучена кон ниту една од соседните држави. Тоа е многу значајно. Тоа не може да се споредува со Тодор Александров.

Сакате да кажете дека и Гоце Делчев се чувствувал како Бугарин?

Да. Но, во нашата историографија има еден шаблонски пристап за името Бугарин. За жал, ниту во историографијата ниту во политикологијата немаме напори за теоретско објаснување од каде, како и колку се одржува тоа бугарско име. Самото име не треба да служи како аргумент дека Македонците се Бугари. Тоа име е прифатено под влијанието на црквата во времето на покрстувањето на Македонците, државата е таа што им дала име. Денеска во Америка и Македонците и Грците се Американци. Така е и во Австралија. Државата е таа што им го дава името на своите поданици. Но, тоа не значи дека луѓето што го носат името на државата ја суспендираат националната свест. Најдобар доказ е Илинденското востание во Битолскиот округ. Луѓето никогаш не истакнаа програма за обединување со Бугарија, напротив, секогаш се залагаа за своја сопствена држава која е дел од процесот на постепено градење од недефинирана програмска цел – држава. Најголем придонес и најголем фактор во кој дефинитивно се расчисти тоа прашање е востанието против бугарската окупација за време на НОБ. Со тоа востание Македонците раскинаа со бугарската пропаганда и, дефинитивно, го афирмираа својот национален идентитет. Тоа востание е најзначајното во оформување на националната свест како Македонци.

Дали еден историчар треба прво да биде патриот, па потоа научник?

Историчарот, пред се', треба да биде научник. Патриотизмот е лична определба. Науката има свои критериуми, норми и ако сакаш да бидеш објективен и ако сакаш да му служиш на својот народ, на посреден начин да бидеш патриот, не треба да бегаш од табу-темите, туку да настојуваш објективно, аргументирано да ги објасниш пред сопствената јавност, пред себе си и пред меѓународната јавност. Нашата историографија во последно време е на опашката на актуелната политичка власт. Тоа оди на штета на историографијата. Нам ни треба историографија која ќе се издигне од обичната хроника и од политичките дискредитации и која ќе направи обид теориски да го објасни развојот.

http://www.utrinski.com.mk/?ItemID=9BFD435C3797864CA6C49074220C4D02

Kharn, 04.07.2012 09:38:09
Чудни нешто зборува академикот.Гоце бил патриот а Тодор, крвник. Сакам да ги питам уважаемите МАНУ-вци, од овие дваjцата коj jе бил во бугарско офицерско училиште - Делчев или Александров?Кoj е бил егзархиjски учител? Кога во Мakедониjа историчарите ке станат историци, а не како сега - романисти
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јули 05, 2012, 02:39:34 pm: (http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/6c/Tito_in_Partisan_uniform.jpg/56px-Tito_in_Partisan_uniform.jpg)

Slavic peoples

The Slavic peoples are an Indo-European panethnicity living in Central Europe, Eastern Europe, Southeast Europe, North Asia and Central Asia. The term Slavic represents a broad ethno-linguistic group of people, who speak languages belonging to the Slavic language family and share, to varying degrees, certain cultural traits and historical backgrounds. From the early 6th century they spread to inhabit most of Central and Eastern Europe and the Balkans.[18] In addition to their main population centre in Europe, some East Slavs (Russians) also settled later in Siberia[19] and Central Asia.[20] Part of all Slavic ethnicities emigrated to other parts of the world.[21][22] Over half of Europe's territory is inhabited by Slavic-speaking communities.[23] The worldwide population of people of Slavic descent is close to 400 million for which they rank fourth among panethnicities in the world.

Modern nations and ethnic groups called by the ethnonym Slavs are considerably diverse both in appearance and culturally, and relations between them – even within the individual ethnic groups themselves – are varied, ranging from a sense of connection to feelings of mutual hostility.[24]

Present-day Slavic people are classified into East Slavic (including Russians, Ukrainians, and Belarusians), West Slavic (including Poles, Czechs and Slovaks),[25] and South Slavic (including Bulgarians, Macedonians, Slovenes, Croats, Bosniaks, Serbs and Montenegrins). For a more comprehensive list, see the ethnocultural subdivisions.

http://en.wikipedia.org/wiki/Slavic_peoples
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јули 10, 2012, 07:40:22 am: A Manifesto from the Provisional Government of Macedonia (1881)

The Manifesto was proclaimed on 23rd March 1881 in Kustendil (now in Bulgaria). It was sent to all diplomatic representatives in Bitola, Solun and Carigrad (now Istambul). It is one of the most significant acts issued by the Provisional Government of Macedonia, an executive body of the National Assembly of Macedonia. The Manifesto was found in the documentation of the Central State Archives of the October Revolution and Socialist Construction in Moscow (Section Count Ignatiev, No 730, Description No 1, ed. hr. 79).

A MANIFESTO OF THE PROVISIONAL GOVERNMENT OF MACEDONlA

23rd March 1881

Macedonians,

Our dear fatherland Macedonia was once one of the most glorious countries. Macedonian nation established the foundations of the art of war; with their victorious phalanx and Aristotle’s enlightenment they civilized the humanity and Asia. And now our fatherland, so glorious in the past, is on the verge of destruction, thanks to our mistakes and carelessness. Foreign and suspicious nations want conquer our homeland and destroy our nation, which, shining with such a light, will never be destroyed. Our mother Macedonia became now as a widow, lonely and deserted by her sons. She does not fly the banner of the victorious Macedonian army. Today she is just a geographic term. Much like if someone is trying to hide her victorious nature with the veil off oblivion. Conspirators have dug her grave and roam through our land, injecting poisons in her. These conspirator are the undertakers of our glorious and great fatherland, they want to dismember it and lay it as a pray in front of the victorious army of Austria-Hungary. If one joke is replaced with yet another, the revival of Macedonia will become impossible, and our nation will be eradicated. This moment is of utmost importance for Macedonia, it is a question of life or death.

Real Macedonians, faithful offspring of your fatherland!

http://en.wikisource.org/wiki/A_Manifesto_from_the_Provisional_Government_of_Macedonia_-_1881

Манифест на Привремената Влада на Македонија - 1881

23 март 1881 во Ќустендил

Македонци,

Нашата мила татковина Македонија некогаш беше една од најславните земји. Македонците ги поставија основите на уметноста на војувањето, со нивните победоносни фаланги и просветлувањето на Аристотел, го цивилизираа човештвото и Азија. А сега нашата татковина, толку славна во минатото, сега е на прагот на уништувањето, благодарение на нашите грешки и негрижа. Туѓи и сомнителни народи сакаат да ја освојат нашата татковина и да го уништат нашиот народ, кој, блескајќи со таква светлина, никогаш нема да биде уништен. Нашата мајка Македонија стана како вдовица, осамотена и напуштена од нејзините синови. Не го вее знамето што го вееше победоносната Македонска војска. Денеска е само географски поим. Како некој да се обидува да ја прикрие нејзината победоносна природа со прекривката на заборавот. Гробот и’ го ископаа натрапници кои сноват низ нашата земја и ја троват со смртоносни отрови. Тие натрапници се гробарите на нашата велика и славна татковина, тие се договараат како да ја распарчат и да ја препуштат на победничките војски на Австро-Унгарија. Ако еден јарем се замени со друг, обновувањето на Македонија ќе стане невозможно и нашиот народ ќе биде збришан. Овој момент е клучен за Македонија; ова е прашање на живот или смрт.

Вистински Македонци, верни чеда на вашата татковина!

Ќе дозволите ли вашата татковина да биде уништена? Погледнете како се гуши во ропство, како крвави од раните што околните народи и’ ги нанесоа! Погледнете ги тешките синџири во кои Султанот ја окова! Во таква беспомошна состојба, сета во солзи, нашата мила Македонија, нашата драга татковина ве вика: вие, мои верни чеда, вие наследници на Аристотел и Александар Велики, вие во чии вени тече Македонска крв, не ме оставајте да умрам, помогнете ми! Голем срам ќе биде за вас, вистински Македонци, ако останете неми сведоци на мојот погреб. Не, не, еве ги моите грозни раскрвавени рани, еве ги моите тешки пранги: скршете ги, расковете ги, зацелете ги моите рани, направете се’ што е во ваша моќ за да се напишта зборовите „Сложна и обединета Македонија“ на знамето што ќе го кренам. Откога ќе успеете победоносно, избркајте ги убијците од оваа земја кои го веат знамето на раздорот и сеат погубни идеи, делејќи ве, мои чеда, на безбројни народи, па така обединето под знамето на Македонија, како единствен народ, дигнете го високо тоа славно знаме и подгответе се еднодушно да напишете на него:

Да живее Македонскиот народ, да живее Македонија!

Тоа е гласот на нашата земја, тоа е нашата слобода - нашето народно наследство. Ако ги прогласите овие зборови, ќе бидете поздравени од слободно мислечките народи и сите благородни срца ќе побрзаат да ви се придружат и да се борат, да ви помогнат да ја добиете светата слобода, која толку векови веќе ви е одземена.

Македонци, запомнете го вашето потекло и не се одрекувајте од него!

Ќустендил 11-23 март 1881,

Верно на оригиналот Доспат 18-30 април 1881.

Претседател Васил Чомо[1]

Секретар Никола Трајков

Централната Државна Архива на Октомвриската Револуција во Москва (оддел гроф Игнатиев, Бр. 730, Опис бр 1, ед. хр. 79). Преобјавено во „Одбрани текстови за историјата на македонскиот народ, 2 дел, Скопје 1976 стр. 256-258).

Манифестот во превод на англиски јазик

Историска позадина на овој манифест: Во 1880 година, од 21 мај до 2 јуни, на планината Грамос (Гремен теке), Островско, приморскиот дел од Македонија, се одржало Национално собрание на Македонија со учество на 32 претставници од сите краеви на земјата. Собранието било свикано за ја разгледа политичката положба на земјата по Берлинскиот Конгрес и покажаната незаинтересираност на големите сили (вклучувајќи ја тука и словенска Русија) да ја присилат Османлиската држава да ја спроведе обврзувачката одредба од чл. 23 на Берлинскиот договор за давање посебен, автономен статус на Македонија, а како непосредна цел било поставено да се утврдат мерките и акциите за постигнување така поставената «националната цел». Собранието констатирало дека и по последните големи промени на Балканот, кога сите останати христијански народи се здобиле со национална слобода и државност; «Романија, Србија и Црна Гора, по силата на Берлинскиот договор од 1878 година, се здобиле потполна независност, а Бугарија, Источна Румелија и Крит, добиле граѓански права, единствено Македонија, која уште во древно време имала своја цивилизација, била лишена од секаква помош. По што Националното собрание «еднодушно решило» од владата на Османлиската држава и големите сили да бара «праведните барања на македонскиот народ да се исполнат со брзо применување на чл. 23 од Берлинскиот договор» за Македонија.

Националното собрание избрало привремена Влада на Македонија «Единство», како извршно оперативно тело што ќе ги превземе потребните акции за реализирање на «националната цел»: создавање македонска државност. За постигнувањето на тоа било решено најнапред да се бара, по легален пат, право на автономија признато од големите сили и санкционирано со меѓународниот Берлински договор од 1878 година. Во случај владата на Османлиската држава да откажела да ја исполни превземената обврска, а големите сили не ќе превземеле мерки да ја присилат на тоа, «привремената Влада на Македонија» си зела за задача да го повика македонскиот народ на оружје, под паролата: „Македонија за Македонците“, за воспоставување на древна Македонија».

Во март 1881 година привремената Влада на Македонија објавила Манифест испратен (со Протоколарното решение на Македонското национално собрание) до дипломатските претставници на големите сили.

Во Манифестот се барало признавање правото и на македонскиот народ, како историски народ со богато и славно минато кој оставил траен белег во цивилизацијата на човештвото, да ја возобнови својата државност. Привремената влада апелирала и до прогресивното јавно мислење, до сите «слободољубиви луѓе, со благородни срца», да му притекнат на помошт на македонскиот народ во неговата борба за слобода. Со Манифестот привремената Влада на Македонија повикувала, пред опасноста татковината да биде распарчена од агресивните «околни народи», «гробари на големата и славна татковина», сите народни сили да се обединат под знамето на «единствена и обединета Македонија како единствен национален симбол». Бидејќи, само со единство можело да се смета да се извојува сопствената слобода, «тоа скапо наследство на народите». И со тоа да се обезбеди спасот на татковината. Владата предупредувала на опасноста од делба на Македонија и ново ропство што трајно ќе го спречело возобновувањето на македонската држава.

Манифестот бил прогласен на 23 март 1881 во Ќустендил (денешна Бугарија). Бил испратен до сите дипломатски претставници во Битола, Солун и Цариград. Ова е еден од најважните акти донесени од Привремената Влада на Македонија. Еден од учесниците во Привремената влада на Македонија е и Леонидас Вулгаракис.

Овој манифест се спомнува од Бугарскиот патријарх Кирил во книгата: Б’лгарската екзархија в Одринско и Македонија след Освободителната војна (1877-1878), vol. 1/1, Софиа: Синодално издателство, 1969, p. 461-466, 485.

http://en.wikisource.org/wiki/A_Manifesto_from_the_Provisional_Government_of_Macedonia_-_1881?match=mk

National Assembly of Macedonia (1880)

The National Assembly of Macedonia was established in 1880, as a reaction to the Congress of Berlin (1878) and composed of 32 representatives from all over Macedonia.[1] The biographies of certain members like, the Greek Leonidas Vulgaris,[2] reveal Greek influence, both official and unofficial. Not much is known about this assembly and its temporary government. Rumours circulated about its members, depicting them as Greek or Russian agents. However their Manifesto bears specific and local Macedonian identity-building.

http://en.wikipedia.org/wiki/National_Assembly_of_Macedonia_(1880)

Македонизмът е бил създаден от гърците

http://bkks.org/forum/index.php/topic,324.0.html

Дневник, 27.06.2009

ПРОЕКТИ ЗА НЕПОДНОСЛИВА ЗБРКА

Споменикот на Александар и црквата на Вранишковски

Димитар Димитров (Авторот е универзитетски професор)

Ако го оставиме Јустинијан настрана, како некој што не е во врска со предметот, за античките татко и син е документирано дека биле функционализирани против борбата на нашите предци за наша држава. Култот на Александар Грците го вградиле во теорија за нашиот идентитет што не прави едно со нив, Грците. Како наследници на Александар, кој според таа теорија, се разбира, бил Грк, ние исто така сме Грци, но, со доаѓањето на Славјаните, сме се заборавиле и сме станале славофони. Таа теорија, во македонската борба и во Втората балканска војна, се спроведувала во комбинација со насилство. Нашите предци требало да прифатат или дека се Грци или да бидат „анулирани“ (Н. Диму, Несреќата да си Грк).

Се исходува од една основна претпоставка дека имено целото население во далечното минато било грчко. „Каков срам!“ - велеле грчки жандарми во Горно Куфалово. - „Ние ве ослободивме. Гласот на Александар Велики ве вика од гробот. Не го слушате ли? А продолжувате да бладате...“ (Карнегиевиот Извештај за Балканските војни 1912-1913.) Клучната ролја во имплементацијата на грчката александристска теорија ја играла грчката црква, која „во последните два века им служела на сите богови, само не на Единствениот“ (Н. Диму). Во книгата на Раптис Капетанот Пулакас работата е така поделена што свештеник, со опширна просветителска проповед, се труди заблудените чеда, паднати во анималност и варварство, да ги „прероди“ и да ги спаси за елинизмот и културата во идентитетот со Александар. Додека за луѓето (движењето на отпорот) што ја одбиваат таквата „преродба“ следувал теророт на андартите.

Во случајот на костурскиот владика Каравангелис двете функции се споени во една личност. Тој бил и проповедник и организатор на терористички акции. Мантијата му била потребна поради авторитетот на православната црква сред православното население. Така, проблематичниот ВМРО-вски војвода Коте Христов при првата нивна средба му бакнува рака, а владиката уште со првата реченица му ја внушува „преродбата“ на грчки начин: „Вие сте Грци од времето на Александар Велики, но наминаа Славјаните и ве пославјанија. Изгледот ви е грчки и земјата што ја газиме е грчка. За тоа сведочат и статуите скриени во неа. И тие се грчки. И монетите што ги наоѓаме се грчки.“ (Македонската борба).

ЗА "ПРЕРОДЕНИТЕ"

Како што гледаме, пред еден век, во грчката „Македонска борба“ и во Втората балканска војна, Александар и грчката црква не само што не си противречеле, туку биле единствена позиција - позиција на погрчување на територијата и на населението. На другата страна од фронтот стоела ВМРО, закотвена во преродбата врз Кирило-Методиевата-Климентова традиција. Еден од нејзините најголеми дејци вака ја коментира проповедта на „преродениот“ поп Герман: „Тој брат толку се погрчил... се помачи секако да ни докаже дека ние сме биле Грци!... Почна да ни ја раскажува историјата за великиот Александар... Човек што не се разбира од историја, а сака да ти проповеда со неа, тоа е многу смешно!. Ние... го зарезахме.“ (Дневник). Еден друг „прероден“, војводата Вангел Георѓиев, кој станал капетан Вангелис, „славофон по јазик, но грк по душа“ (Г.Каравангелис), загинал од куршум на чета на ВМРО. (Дневник).

Од друга страна, „преродениот“ Коте Христов, капетан Котас, грчки народен херој, овековечен споменички и во името на селото, го заклал ВМРО-вскиот војвода Лазар Поп-Трајков, чија отсечена глава му ја принесол како трофеј на „Црното евангелие“, како што уште жив го нарекле Каравангелис. Друг андартски капетан му ја отсекол главата на тешкоранетиот Чакаларов, која, набиена на кол, андартите ја разнесувале низ Леринско, извикувајќи: „Нема Чакаларов! Нема Македонија!“.

Таков е споменот на Александар во врска со државотворниот процес на Република Македонија, сублимиран во девизата „Се’ за Македонија“. Таков е уделот на грчката црква во нашето политичко и народно обособување. Се работи за тенденција на одродба наспроти тенденцијата на културно-политичка индивидуализација во рамките на европската реалност, (индивидуализација) што ја претставува штотуку споменатата Кирило-Методиева-Климентова преродбенска традиција. Таа амбиваленција на ширењето на источното христијанство сред Славјаните, има милениумска историја. Се протега од Византиската, преку Отоманската Империја, до „црните евангелисти“ и до црквата на Вранишковски, на таа задоцнета инсталација на грчкиот патријарх Христодулос со посредство на српскиот патријарх Павле. Толку колку што Охридската архиепископија била „грко-православна“, толку биле „анулирани“ црковните и училишните претставници на Климентовата-преродбенска традиција. Карнегиевиот извештај и Дневникот и писмата на Мисирков сведочат за масовна чистка на тие најчести видови на тогашната интелигенција и за создавање на тој начин „обезглавен народ“.

Иако појавно спротивставени, проектите на споменикот на Александар и на црквата на Вранишковски ги поврзува заедничкото гледање наназад. Ако покрстувањето на нашите предци било мотивирано со нивното цивилизациско обликување во рамките на христијанска Европа, со „преродбата“ во знакот на култот на Александар се излегува од Европа, бидејќи се редуцира тој последен милениум од нејзината историја, кој, се разбира, ја подготвил современа Европа и нас како нејзин дел и етнокултурна особеност.„Грко-православната Охридска архиепископија на Пеќската патријаршија“ тоа милениумско обособување во Светиклиментовата традиција, со преродбата, ВМРО и АСНОМ го премостува со грчко-српска коалиција на нивото на „црните евангелисти“, како „свештен“ изблик на земната манија за непосредна грчко-српска граница.

Останува она што било укинато/трансцендирано од виталното, кое го поставува/обликува историскиот процес. Да се буричка по тој остаток, од него да се реконструира етнологија на античките Македонци и таа етнологија да се идентификува како наша „крв и култура“ - тоа значи да се следи антиисториски пат од трансцендирачко кон трансцендирано, од преживеано кон надживеано. Ако крвта прелиминарно ја апсолвираме како несводлива на етнолошки белег, каква култура можеле да ни дадат тие што брзале да ја земат грчката култура?

Тоа е стратегија на деструкција-автодеструкција, во традицијата на тактиката на Каравангелис „со нив против нив“, со која „славофоните“ ги регрутирал во андартските чети, како што е прикажано погоре, служејќи се со култот на Александар како орудие. Устоличувањето на Александар во грандиозен кич-споменик на централниот плоштад на главниот град на државата (след оние во Прилеп и во Штип), претставува триумф на грчката византиска вештина, со која на тој чин му се дава вид на провокација на Грција, а всушност се провоцира автодеструкција на државата и суигеноцид на нејзиното мнозинско население.

http://www.dnevnik.com.mk/?itemID=67EB7E6125699F4FBE4FF0829869299C&arc=1

Македонската борба (Спомени)
Германос Каравангелис (София, 2001)

http://www.promacedonia.org/bmark/gk/index.htm

Македонската борба. Мемоари
Германос Каравангелис (Скопие, 2000)

http://www.promacedonia.org/gk/index.html
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јули 20, 2012, 10:48:13 am: (http://www.utrinski.com.mk/WBStorage/Articles/6777A367D74F3A4BACF88EB63A9E0992.jpg)

Георгиевски ја обвини МПЦ за паганство

Антиквизацијата е дехристијанизација на Македонија, и' порачува поранешниот премиер на Црквата

„Можат ли да разберат владиците од МПЦ дека антиквизацијата е всушност и дехристијанизација на Македонија?“ Вака поранешниот премиер и лидер на ВМРО-Народна партија, Љупчо Георгиевски вчера со отворено писмо до јавноста реагираше на соопштението на Синодот на МПЦ за неменување на уставното име. Црквата, меѓу другото, соопшти дека ќе дава поддршка за Владата до крај да истрае во борбата со јужниот сосед во спорот со името, бидејќи Македонија и Македонците, како што оценија црковните власти, се смисла на нашето минато и иднина.

Но, Георгиевски во ставот на Светиот архиерејски синод препознава „напад врз неговите заложби и активности“. „Затоа и се чувствувам повикан да им објаснам уште еднаш на македонските владици за што всушност се борам“, вели поранешниот премиер во своето опширно писмо до јавноста.

„Во последните 3-4 години, Владата на ВМРО-ДПМНЕ, преку државен инженеринг врши активна промена на македонската историја и комплетно ревидирање на словенските корени во античко-македонски. Дали владиците на МПЦ, воопшто можат да видат дека со додавање на античка Македонија се брише комплетната смисла на мисијата на св. Кирил и св.Методиј и на св. Климент и св.Наум. Ако имаме континуитет, чуму беа потребни мисиите на овие наши светци? Кого учеа? Кого воспитуваа? Кого христијанизираа и покрстуваа? Дека во Македонците има крв на Александар Македонски е основата на грчката пропаганда од крајот на 19 век предводена од страна на владиката Каравангелис. А токму црквата предначеше во таа битка“, вели тој.

Според Георгиевски, словенството е основа на секоја црковна книга во нашата историја. Ако го извадат словенството од историјата на МПЦ, таа ќе остане само кимбал што ѕвечи.

„Антиквизацијата е оддалечување од словото Христово и враќање на многубоштвото и паганството. Паганизам од најмизерен вид е што МПЦ, која заради своето полтронско однесување кон власта, го премолча ставањето на споменикот на Александар Македонски на местото каде што можеше да стои само патронот на Македонија св. Климент. Паганизам е што во секоја нова изградена Македонска црква се црта сонцето – симболот на Амон Ра. Паганизам е статуата на Олимпија која го држи во раце малиот Александар, како пародија за Пресвета Мајка Богородица со нашиот спасител Исус во раце“, вели Георгиевски и додава: „Жал ми е што во мојата реченица, дека македонскиот народ ќе си го проколне мајчиното млеко што се откажа од св.Климент и св.Наум, први се препознаа токму владиците, кои први се повикани и чијашто должност е да го бранат нивното дело“.

„Мојата мисија ја гледам само во таа функција, да се остане на заветите на Св. Кирил и Св.Методиј, Климент и Наум. И на крај, јас сакам да ги повикам Владиците од Светиот архиерејски синод јавно да излезат и јавно да побараат прошка од св. Климент за нивното тригодишно живеење како апостати (отстапници) од неговите завети“, вели лидерот на ВМРО-Народна.

Црквата завчера, без да наведе конкретно име, го повика јавно „најгласниот говорител на нечуените фалсификати и лаги за македонската вистина да и' се извини на македонската јавност“. „МПЦ не може, а да не ја искаже својата вчудовиденост и запрепастеност од зачестените изјави на поединци и партии, со кои не само што се удира по јазичниот и национален идентитет на македонскиот народ, туку преку говорењето на невистини до крајни, нечовечки граници, се омаловажува секој труд и секоја жртва на нашите предци, но и на нашите современици, за самостојна и просперитетна Македонија. Го повикуваме нашиот народ не само да остане глув на ваквите користољубиво-должнички емисари на пропагандите од 19 век, туку на легитимен, правдољубив и демократски начин да ги ‘награди‘ со конечен заборав и да им го покаже нивното место во свршеното минато“, соопшти Синодот по седницата што се одржа во чест на јубилејот 45-години од возобновувањето на автокефалноста на Охридската архиепископија. (Д.Т.)

http://www.utrinski.com.mk/?ItemID=2E96AAF174B3A240A178564E345BA894

(http://th03.deviantart.net/fs70/PRE/i/2012/174/1/0/amon_ra_by_appletail-d54ipyv.png)

http://appletail.deviantart.com/art/amon-ra-309922807

(http://www.philae.nu/akhet/BarkofAmun3.jpg)

http://www.interfaith.org/forum/where-is-the-ark-of-14650.html

(http://ts3.mm.bing.net/images/thumbnail.aspx?q=4771765136722114&id=ccfcfb59a7135e0c0d6a47cf9163c290)

(http://ts1.mm.bing.net/images/thumbnail.aspx?q=4874380496470076&id=0051297df0c4f2285b961f15ebad8f12)

http://explow.com/book_of_the_dead

(http://www.perankhgroup.com/IH050015.jpg)

http://www.perankhgroup.com/education.htm

(http://www.perankhgroup.com/Mosaic/IMGP1204.JPG)

http://www.perankhgroup.com/mosaic_art.htm

http://www.perankhgroup.com/index.htm

Amun

Amun, reconstructed Egyptian Yamānu[citation needed] (also spelled Amon, Amoun, Amen, Zeus Amun, and rarely Imen or Yamun, Greek Ἄμμων Ammon, and Ἅμμων Hammon),[citation needed] was a god in Egyptian and Berber mythology who in the form of Amun-Ra became the focus of the most complex system of theology in Ancient Egypt. Whilst remaining hypostatic, Amun represented the essential and hidden, whilst in Ra he represented revealed divinity. As the creator deity "par excellence", he was the champion of the poor or troubled and central to personal piety.[1]

http://en.wikipedia.org/wiki/Amun

Ra

Ra ( /rɑː/)[1] or Re ( /reɪ/ or /riː/; Egyptian: Rꜥ) is the ancient Egyptian sun god. By the Fifth Dynasty he had become a major deity in ancient Egyptian religion, identified primarily with the midday sun. The meaning of the name is uncertain, but it is thought that if not a word for 'sun' it may be a variant of or linked to words meaning 'creative power' and 'creator'.[2]

The chief cult centre of Ra was Heliopolis (called Iunu, "Place of Pillars", in Egyptian),[3] where he was identified with the local sun-god Atum. Through Atum, or as Atum-Ra he was also seen as the first being and the originator of the Ennead, consisting of Shu and Tefnut, Geb and Nut, Osiris, Set, Isis and Nephthys.

http://en.wikipedia.org/wiki/Ra

Amun RaHe is the ultimate god of entire ancient Egypt; many of the Egyptians considered him as the God of Kings and King of Gods! He is the oldest and the most worshipped ruler of ancient Egypt.

http://www.mcaegypt.org/amunra.html
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јули 26, 2012, 07:29:38 am: (http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/b/b5/Map_of_ancient_Epirus_and_environs.png)

Бабата на Александар Македонски почива во џунгла од треви

Градот на кралицата Евридика, за кој се верува дека е во битолското село Букри, е непристапно место, обраснато со вегетација како во џунгла. Kако никогаш да не стапнала човечка нога, во тревишта и во грмушки високи по еден и пол метар обраснато е местото Висок Рид во близина на битолското село Букри, каде што се претпоставува дека се наоѓал древниот македонски град Линк. Археолозите сметаат дека локацијата, која денес личи на вистинска џунгла, била родното место на Евридика, мајката на големиот војсководец Филип Втори, а баба на Александар Македонски. Со срп и со стапови успеавме да се пробиеме низ бујната вегетација што ги покрила трагите од заборавениот македонски град, кој постоел од 6 до 2 век пред нашата ера. Иако се претпоставува дека местото може да биде плодно археолошко наоѓалиште, остана неистражено. Па така, Високиот Рид никогаш не стана туристичка атракција иако најверојатно е една од врските на овој крај со царската македонска фамилија.

- Истакнатиот археолог Иван Микулчиќ евидентирал наоди од рана антика, 6 до 2 век пред нашата ера во Пелагонија кај селата Бистрица, Брод, Граешница, Живојно. Според него, најбогати наоди се во Букри и претпоставува дека тоа е родното место на Евридика - Линк. Таа е родена во областа Линкестида, која се протега од Лерин до Битола, со главен центар Линк, што значи рис, кој бил тотем на ова македонско племе - вели Стевче Тодовски, доктор по археологија.

Поради тешката проодност на теренот, ни беше потребно повеќе од еден час за да се искачиме на врвот од ридот. Таму с` уште постои длабнатина од сондата која пред повеќе од половина век била отворена за истражување на теренот. Тука дури и со раце да зацрпите во земјата, ќе откриете понекој предмет, но тоа не ни беше целта.

- Во 1954 година археологот Олга Дурацу од Битола ископала грнчарија од црно и црвено фигурално сликарство од 5 и 6 век пред нашата ера. Тука е пронајдена и ваза бел лекит, која му припаѓала на народот од Атина. Овие наоди денес се чуваат во битолскиот Завод и музеј како голема драгоценост и н` прават рамни со земјите на раната антика во современиот свет - додава Тодоровски.

Високиот Рид се издига сред пелагониската житница, во доста живописен крај на старото корито на реката Црна, поради што се претпоставува дека градот бил воден кастел. Во поранешна Југославија некој се сетил местото да го пошуми со борови, со што уште повеќе се запретале трагите од стариот град. Но, ова обезличување не е единственото зло што му се случило.

Според бугарскиот археолог Васил Лахтов, за време на Првата светска војна, поточно во 1917 година, криејќи се по рововите, војници пронашле археолошки надои кои потоа биле однесени надвор од земјава, а до денес не се знае точно каде.

Историјата раскажува дека Евридика, која потекнувала од Линк, во Горна Македонија ја омажил кралот Аминта Трети од долномакедонската област. По ова, ја однел кралицата во својот двор во Пела, која пак се сметала за седиште на старомакедонското кралство. Тука таа го родила големиот македонски војсководец Александар Македонски.

Според Тодоровски, некои од археолошките пронајдоци, како белиот лекит, се доказ дека во овој крај доаѓале трговци од Атина. Постојат размислувања дека атињаните доаѓале по црниот катран, односно афионот од кој се правеле опијати и лекови. Дури и воениот хирург на Александар Македонски, Kрита Демос, го користел афионот при операции на отворени рани кај војниците.

Градот замрел со доаѓањето на Римјаните, а до денес никој не го отпретал неговото минато, иако се наоѓа на само 36 километри од Битола.

http://www.dnevnik.com.mk/default.asp?ItemID=3B93423A9D38AA41A73E1DFEC2442E05

Eurydice I of Macedon

Eurydice was born between 410-404 BC, most probably in 407 BC.[7] She was the daughter of the Illyrian noble Sirras,[7]:9[8][9] and the Lyncestian Arrhabaeus was her maternal grandfather.

http://en.wikipedia.org/wiki/Eurydice_I_of_Macedon

Lynkestis

Lynkestis or Lynchestia (Greek: Λυγκηστίς, Λυγκηστία meaning "land of the lynx") was a region (in earlier times, a kingdom) of Upper Macedonia on the southern borders of Illyria which was ruled by kings, lords and independent or semi-independent chieftains till the later Argead rulers of Macedon (Amyntas IV, Philip II) neutralized their independence with dynastic alliances and the practice of bringing up tribal chieftains' sons in the palaces of Philip. To the north of Lynchestia was the region of Deuriopus, while Paionia was to the north-east, Pelagonia bordered on the east, Emathia and Almopia to the south-east, and Orestia, Eordaia and the Haliacmon river at some distance to the south.[citation needed]

The rich and turbulent[1] kings of Lyncestis traced their origins to the Bacchiad kings that were expelled from Corinth in the seventh century. During the Peloponnesian war Arrhabaeus the king of Lyncestis waged war against Perdiccas II of Macedon.

The tribes of Lynkestis were known as Lynkestai (Λυγκησταί). Strabo says that Irra was the daughter of Arrhabaeus, and that his granddaughter was Eurydice, the mother of Philip II.[2]

The Lynkestai were a Northwestern Greek tribe and belonged to the Molossian group of the Epirotes.[3][4]

http://en.wikipedia.org/wiki/Lyncestis

Molossians

The Molossians (Greek: Μολοσσοί, Molossoi) were an ancient Greek tribe that inhabited the region of Epirus since the Mycenaean era.[1] On their northeast frontier, they had the Chaonians and on their southern frontier the kingdom of the Thesprotians; to their north were the Illyrians. The Molossians were part of the League of Epirus until they sided against Rome in the Third Macedonian War (171–168 BC). The result was disastrous, and the vengeful Romans enslaved 150,000 of its inhabitants and annexed the region into the Roman Empire.

http://en.wikipedia.org/wiki/Molossians
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Август 02, 2012, 07:28:42 am: (http://www.segabg.com/pic/10884/610740.jpg)

Гоце Делчев наследява апостолската мисия на Левски

Способността да работят непрестанно и неуморно ден след ден, година след година за освобождението на отечеството ги отличава от съвременниците им

Продължение от миналия четвъртък)
Народът ни почита Илинден всяко лято, най-светъл празник за всички българи от Черно до Синьо море и от Дунав до Бяло море - деня, в който се повдига Илинденско-Преображенското въстание, равно по мощ на Априлското, продължение на делото на Левски. А и как иначе, поне половината днешни българи са родово свързани със събитията отпреди вече 109 години, преклонението пред саможертвата на свободолюбивите ни предци е заложено вече в българската генетична памет. Независимо къде живеят днес, потомците на ония български родове, прокудени от Македония, Одринска Тракия, Беломорието и южните части на Родопите, или още обитаващи тия земи, никога не биха могли да забравят корените си.

* * *

Тежките поврати на съдбата в най-ранното детство на Левски изглежда са в основата на възгледите му за организацията на революционната борба, които той по-сетне изповядва. Суровите отношения в дома на Никола Делчев в Кукуш имат същото значение за светогледа на Гоце, в тези най-ранни години става изграждането на бъдещия революционер. Впрочем цяло поколение дели Левски от Гоце Делчев, който е току-що навършил едногодишна възраст по време на мъченическата смърт на Апостола, баща му Никола Делчев е роден през 1844 г. във времето на разоряването на Иван Кунчев.
Никак не е чудно във възрожденския подем, обхванал българските земи, че и Гоце расте в приповдигната среда на националното осъзнаване. През 1857 г. в Кукуш учителства за втори път, при това само на български, Димитър Миладинов. "Българите дават и последния си грош за образованието на децата си..." отбелязва Егор Южаков (сп. "Современник", СПб, 1860), който живее в Кукуш в края на 1858 г. и в началото на следващата - 1859 г.
Малкият Гоце без съмнение израства също в задоволена и сигурна среда. Вярно, в новата двуетажна къща на Делчеви няма легла, такъв е местният обичай, но дюшеците са винаги само от вълна, а спалното бельо и завивките - задължително от чиста коприна. Бащата на Гоце - Никола, е горд човек, държи кръчма. Освен това купува овце напролет, наема хора да ги пасат, децата от семейството също помагат в тая работа. Наесен стоката се разпродава, а каквото остане, се преработва на пъстърма и се разнася по големите тържища на Солун, Сяр, Кавала и Драма. Майката Султана, красавица, която умело се справя с цялата къщна работа, е истинската господарка на дома на Делчеви, тя охотно се наема с възпитанието на многобройната челяд - четири момчета и пет момичета.
Както и Левски, Гоце е най-големият, в първите си години е болнав, храни се зле, непрестанно боледува. Въпреки това Никола Делчев държи винаги зад къщната врата една жилава пръчка, с която вечер раздава "правосъдие" сред децата. Суровите методи на възпитание не дават ни за миг някое от тях да прояви каприз или нехайство при изпълнение на домашните си задължения. С израстването си Гоце позаяква и, както е неотменимо в българското възрожденско семейство, помага в работата.

* * *

В началото на май 1869 г. Васил Левски основава в Плевен първия революционен комитет на бъдещата вътрешна революционна организация по българските земи. След неколкогодишна непрестанна работа по изграждане на комитети, след малко повече от две години в последните месеци на 1871 г., вътрешната революционна организация е вече значима сила, единствената всъщност, която може да осъществи едно мощно всенародно повдигане за освобождение. След като натрупва значителен опит в революционните дела и в подготовката за въстание в България, през 1872 г. Левски определя кога може да избухне това въстание, но така, че то да има успех - трябва "поне толкова да се подготвим, колкото е нужно да се предвиди една добра сетнина в предприятието ни". Ни по-рано, ни по-късно.
Вече повече от половин век не престават наукообразните спекулации с възгледите на Гоце за освобождението на останалите под робство български земи, в Скопие нагло представят пътя за освобождение, избран от Гоце Делчев, като борба за автономия, която да прерасне в някаква независима македонска държава. Къде остават тогава Гоцевите пояснения за обединение на българските земи, къде остава упоритата му работа за повдигане и на Одринска Тракия и Родопите?!
А всичко е така ясно. След Съединението вече съществува работещ модел за освобождение и обединение на българските земи в единна свободна държава - постигане най-напред на широка автономия за населените предимно с българи области, които Берлинският конгрес оставя под робство, с последващо изненадващо и светкавично обединение със свободното Княжество България, разбира се, при мъдра подготовка на тоя акт сред европейските сили. Очевидно е, че този алгоритъм може да се приложи и за останалите в Османската империя български земи, щом проработва през 1885 г., стига първо да се постигне така желаната от Гоце широка автономия за тия български области.
След 1893 г., почти пълни 10 години, Гоце Делчев е непрекъснато зает с изграждане на вътрешната революционна организация в българските земи, останали под робство, в Одринска Тракия, Родопите и Македония. И старателната подготовка все му се струва недостатъчна за пълния и несъмнен успех на въстанието. Гоце Делчев напълно съзнава, че едно въстание за отхвърляне на робския ярем в Одринска Тракия, Родопите и Македония няма да може скоро да се повтори, затова успехът му трябва да е сигурен. Противник е на решението за вдигане на въстание през пролетта на 1903 г., та с помощта и на Даме Груев въстанието е отложено поне за лятото на същата година.
Навярно това, което е в основата на величието и на Левски, и на Гоце, е способността им да жадуват и да работят за българската свобода, без да мразят. "Едно от най-привлекателните качества на българите и като отделни личности, и като народ е, че те съдят за хората според делата им, а не според тяхната раса или националност..." (М. Макдермот, 1979).
Несъмнената им способност да изчакват подходящия миг за започване на въстание е още едно основание за величието им. Но не дремливо изчакване с отпуснати ръце, а време, изпълнено с неуморна, денонощна и целенасочена работа за успеха на делото. Това ще да е главното, което май и днес липсва в светогледа на народа ни - все искаме резултатът да дойде бързо, по възможност да падне отгоре веднага. Чужди са ни често и упоритата, непрекъсната работа за постигане на набелязана вече цел, и всекидневните без изключение усилия, насочени пак натам. А ако може и друг да ни подари успеха на поднос, най-добре би било. Претупването на всяка работа е националният ни спорт, та затова се открояват толкова отчетливо и Левски, и Гоце изглежда.

Извори

"През м. май 1892 г. ме настигна на улицата председателят на солунската община свещ. Иван Маджаров, който ми каза: "Идвам от конака, бях отишел при валията да го моля повторно да разпореди да се отвори черквата в с. Ново село [Солунско], в която да се черкуват екзархисти и патриаршисти, макар последните да са само две къщи. На това валията ми отговори: "Аман от тия ваши църкви и училища. Знай, попе, че още 1-2 години ще се мъчим с вас. Подир две години ще ви оставим да се хванете за гушите с гърците и сърбите, а ние ще ви гледаме сеир." Циничният израз на валията Зехни паша ме възмути и реших час по-скоро да се заема с основаването на революционна организация...
През м. юлий заминах за София. Тук се срещнах с К. Шахов и му открих плана си, който за подходящ и авторитетен човек ми посочи Гоце Делчев, още юнкер [във Военното училище в София]...
...какви са според мене основите на тая тайна организация [в Македония]...
1. Революционната организация да се основе вътре в Македония и там да действа, за да не би гърците и сърбите да я таксуват като оръдие на българското правителство.
2. Основателите й да са местни жители и живущи в Македония.
3. Политическият лозунг на организацията да е автономия на Македония.
4. Организацията да е тайна и самостойна, без да влиза във връзка с правителствата на съседните свободни държави, и
5. От македонската емиграция в България и от българското общество да се иска само морална и материална подкрепа за борбата на македонските революционери..."
Из изложение на Иван Хаджиниколов от Кукуш, един от основателите на революционния комитет в Солун в края на 1893 г. (ВМОРО).

"...Отцепленията и разцепленията никак не ме плашат. Действително жалко е, но що можем да правим, когато сме българи и всички страдаме от една обща болест! Ако тая болест не съществуваше в нашите прадеди, от които е наследство и в нас, нямаше да попаднат под грозния скиптър на турските султани. Наш, разбира се, дълг е да не се поддаваме на тая болест, но можем ли същото да направим и с другите лица? Пък имаме нещо заето и от гръцките болести - колкото глави, толкоз капитани. Пустата му слава!... Всеки иска да блесне..."
Из писмо на Гоце Делчев до другаря му Никола Малешевски, 5 януари 1899 г.

http://www.segabg.com/article.php?id=610741
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Август 03, 2012, 12:27:50 pm: Български телевизии по интернет
http://www.predavatel.com/bg/livetv/

Български радиостанции по интернет
http://onlineradio.inbulgaria.info/

http://radio.bx-design.com/

http://www.bosilegrad.com/forum/index.php?topic=90.0

http://www.bulgarite.ca/canada/2009/d0-b1-d1-8a-d0-bb-d0-b3-d0-b0-d1-80-d1-81-d0-ba-d0-b8-d1-82-d0-b5-d1-80-d0-b0-d0-b4-d0-b8-d0-be-d1-81-d1-82-d0-b0-d0-bd-d1-86-d0-b8-d0-b8-d0-bd-d0-b0-d0-b6-d0-b8-d0-b2-d0-be-d0-bf-d0-be-d0-b8/

http://onlineradiobg.com/

http://www.google.bg/search?sourceid=navclient&hl=bg&ie=UTF-8&rlz=1T4GGLL_enBG382BG391&q=%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d1%81%d0%ba%d0%b8+%d1%80%d0%b0%d0%b4%d0%b8%d0%be%d1%81%d1%82%d0%b0%d0%bd%d1%86%d0%b8%d0%b8+%d0%bd%d0%b0+%d0%b6%d0%b8%d0%b2%d0%be
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Август 09, 2012, 06:56:37 am: (http://www.dnevnik.com.mk/WBStorage/Articles/E6EFDE31277C314FB23489861AC2A9C3.jpg)

Се краде с` што е македонско

Пајонски бронзи, висулци, сликана керамика, накит, монети, икони, етнолошки предмети. Во Македонија се краде с` што е автентично за овие простори, велат полициски извори за „Дневник“. Ако во минатото дивите копачи се обидувале да продадат с` што ќе нашле во земјата, денес тие најчесто работат по порачки. Патем, низ годините се остручуваат и знаат кои предмети подобро поминуваат на црните пазари на антиквитети.

http://www.dnevnik.com.mk/?ItemID=CB6D931041986548960A00BE5781283C
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Август 09, 2012, 12:50:51 pm: Краят на гръцко-българското геополитическо партньорство

Провалът на гръцко-сръбско-българската среща в Атина от септември 1991 е обект на значителен интерес от тогавашните медии. Въпреки това, той не надхвърля злободневието на деня. Липсват аналитични коментари, които да потърсят неговото значение в рамките на регионалния “баланс на силите”. Всъщност събитието е преломна точка в българо-гръцките отношения. Въпреки това, то остава сякаш незабелязано както от авторите, симпатизиращи на гръцката балканска политика от периода, така и от такива, които имат открито критично отношение към нея. Причината може би се крие във кръвопролитното разпадане на Югославия, предизвикало най-голямата криза не само в региона, но и на европейския континент след края на Втората световна война. На нейния фон гръцко-българските отношения губят значението, което са имали през 80-те години. Тогава двете страни въпреки, че са от двете страни на идеологическата барикада (и че едната е член на Северноатлантическия, а другата – на Варшавския пакт), развиват изключително близки връзки. Те се афишират с многозначителния израз – “фактор за стабилност” на полуострова и намират официален израз в българо-гръцката декларация от септември 1986.

http://geopolitica.eu/2005/209-krayat-na-gratsko-balgarskoto-geopolitichesko-partnyorstvo?showall=1

Со смирена, културна и пријателска интонација Желев ја потсети бугарската јавност на еден клучен момент од поблиската историја на Бугарија и на Македонија, кога грчкиот премиер Константин Мицотакис ги повика на состанок балканските политички лидери да договорат што да прават со Македонија. Желев оваа софра ја окарактеризира како империјалистичка каде што тие треба да одлучуваат за Македонија без Македонија. Бугарскиот претседател тогаш ја одби категорично таа средба како анахрона по што таа пропадана и не се одржа. Тие што го следат внимателно патот на осамостојувањето на Македонија добро го паметат тој гест на првиот бугарски претседател Желев.

http://www.utrinski.com.mk/?ItemID=CF0688FE0922DF46992FCDC52214B30A
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Август 29, 2012, 11:19:20 am: (http://t3.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcTkUfADtqdOUu7EQzwNR_9lfy0BzGjnGVMWGrOoexGh_KC3T3uc)

(http://i.actualno.com/club.bg/files/2007/05/06/2061c96617.jpg)

(http://img.bg.sof.cmestatic.com/media/images/644x322/May2012/60958568.jpg)

ВИДЕО

http://www.youtube.com/watch?v=Y1gOPHkwWvc

Ако желаете да станете професионален войник в Българската армия, трябва да отговаряте на следните условия:

РЕД ЗА ПРИЕМАНЕ НА ЛИЦА ЗАВЪРШИЛИ ГРАЖДАНСКИ УЧИЛИЩА ЗА ВОЙНИЦИ
29.05.2012

Лица завършили граждански училища се приемат на военна служба след провеждане на конкурс. Конкурсът се обявява със заповед на министъра на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице на основание чл. 4, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. В заповедта се определят длъжностите за които се провежда конкурса, условията, редът, мястото и времето за провеждане на конкурса, длъжностното лице отговорно за провеждането на конкурса, както и необходимите документи за кандидатстване. Конкурсът се обявява в агенцията по заетостта и на интернет страницата на Министерството на отбраната. Кандидатите за професионални войници подават заявление във Военните окръжия по местоживеене до длъжностното лице отговорно за провеждането на конкурса. Към заявлението прилагат необходимите документи съгласно условията на обявата.

Кандидатите за войници трябва да отговарят на изискванията на чл. 141, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, а именно:

- да имат средно или по-високо образование по специалността, за която кандидатстват.

- да не са по-възрастни от 32 години;

- да са годни за военна служба;

- да не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията;

- срещу тях да няма образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер;

- да нямат друго гражданство;

- да не са освобождавани от военна служба поради наложено дисциплинарно наказание "уволнение";

- да покриват нормативите за физическа годност, определени с акт на министъра на отбраната;

- да са психологично пригодни.

Годността за военна служба се определя от военномедицински органи.

Психологичната пригодност за военна служба се определя от специализирани звена и органи по психологичното осигуряване.

Министърът на отбраната може да определи длъжности за войници (матроси), които да се заемат от лица с основно образование, когато за заемане на длъжността не се изисква достъп до класифицирана информация.

Министърът на отбраната може да определи длъжности за военнослужещи, които да се заемат от български граждани с двойно гражданство, при спазване на изискванията на Закона за защита на класифицираната информация.

Необходими документи за кандидатстване:

– автобиография;

– копие на диплома за средно или по-високо образование;

– документ за трудов стаж (ако притежават такъв);

– декларация, че лицето няма друго гражданство освен българско;

– медицинско свидетелство, удостоверяващо годността за военна служба, издадено от Военномедицинска академия;

– свидетелство за съдимост;

– декларация, че срещу лицето няма образувано наказателно производство;

– свидетелство за правоуправление на МПС и други документи в съответствие с изискванията на конкурса.

Конкурсите се провеждат от назначена комисия за подбор на кандидатите, работеща с ясни и единни критерии при пълна прозрачност.

Конкурсът включва:

- изпит по физическа подготовка за проверка на физическото състояние на кандидатите;

- изпит-тест за обща култура

Класирането на кандидатите се формира като сума от:

- входящ бал;

- изпит по физическа подготовка;

- изпит-тест за обща култура.

Входящия бал се изчислява, по утвърдена методика отчитаща притежаваната военноотчетната специалност, притежаваната гражданска квалификация, допълнителна квалификация, притежавано образование, оценката от диплома за средно (или по-високо) образование и трудовия стаж, придобит на кадрова или наборна военна служба в Българската армия.

Изпитът по физическа подготовка се провежда чрез определяне на качествата за сила (лицеви опори и коремни преси), ловкост (совалка 10 по 10 метра) и издръжливост (крос 1000 метра) оценяването се извършва по точкова система, съгласно нормативи определени в заповедта на министъра на отбраната.

Изпит за обща култура - Началникът на НВУ „Васил Левски” - В. Търново организира разработването на тестовете за обща култура, като всеки тест включва 100 въпроса.

За резултатите от класирането се изготвя протокол, в който кандидатите се класират според показаните резултати в низходящ ред.

Кандидатите се запознават с резултатите си от изпитите срещу подпис.

Спечелилите конкурса кандидати се явят във военното формирование за сключване на договор за военна служба и назначаване на длъжност.

През 2012 г. конкурси за прием на професионални войници не се предвиждат, поради предстоящите организационно-щатни промени в почти всички военни формирования на Сухопътните войски. През 2012 г. вакантните длъжности във военните формирования на Сухопътните войски ще се окомплектоват предимно от войници останали без длъжности от закриващите се и реорганизиращи се военни формирования.

В края на 2012 г. след приключване на реорганизацията на формированията от Сухопътните войски ще бъде изготвен анализ на вакантните длъжности за войници и ще се прецени необходимостта от обявяване на конкурс за набиране на войници.

http://landforce.mod.bg/news/59:234

Професия Военен
26.04.2012

"Не си ли мислил, да станеш военен? Това е повече от една добре платена държавна работа, това е една почтена професия, която ще ти помогне да развиеш дисциплина, да повишиш квалификацията си, и да участваш в нещо по-голямо и значимо, ще служиш на страната си, както дядо ти и аз сме го правили. "

Така започва един от многото подобни разговори между бащи и техните пораснали деца в търсене на" правилната посока в житейския път ".

Тази рубрика има за цел да ви изясни това, което се крие зад много подобни разговори. Първите коментарите може би ще се въртят около това, че военната служба се е превърнала "просто в работа", но ние ще се опитаме да ви убедим, че тя наистина е призвание за разлика от много други професии.

Военната професия като призвание

Макар че последните тенденции за понижаване рейтинга на военната професия са тревожна, има достатъчно доказателства, че военният начин на живот остава призвание. Един от критериите за избор на тази професия е "чувството за отговорност към нещо по-голямо от индивида." Ако военнослужещ бъде попитан какво значение има за неговата работа общественото мнение, той ще отговори:

„Защитата на тази страна е твърде важна, за да бъде оставена в ръцете на обикновени наемници. Ако защитниците на нацията не са членове на една важна институция, като Армията и ако тази институция не е уважавана от данъкоплатците и политическите лидери, ако не се разбира същността на това, което военните правят в полза на родината си, то няма как да заспиваме спокойни с мисъл за бъдещето, защото сигурността на тази нация ще попадне в опасност. Уменията на професионалния военен в изкуството на войната, гарантират на гражданите на нашата нация, че могат да практикуват изкуството на мира, а това е необходимо условие за просперитета на всички други професии. ”

Качества необходими за военната професия?

1. Високо образовани - Военнослужещите получават много добро образование в специализираните висши военни училища на Министерството на отбраната, както и във висши и средни граждански училища.

2. Високо подготвени и силно мотивирани - Военнослужещите в редовете на Сухопътните войски са един от най – важните национални източници на високо подготвени и силно мотивирани служители.

3. Широк кръг от професионални умения - С технологичната модернизация на Въоръжените сили на БА, на военните оперативни системи: за командване и управление, административна, логистична, за разузнаване, на въоръжението и др., значителна част военнослужещи са обучени да ползват и управляват масиви от информация съсредоточени в големи бази данни.

4. Технически умения и инженерни специалности - Модерните въоръжени сили изискват високо ниво на технически умения и образователни стандарти за работа със сложни системи. В съответствие с тези изисквания е и техническата подготовка в армията. Ето защо мнозинството военни, завършили висшите военни училища и академии, притежават технически умения и инженерни специалности.

5. Хора с характер, дисциплинирани и със силно чувство за отговорност - Военната служба произвежда хора с характер, дисциплинирани и със силно чувство за отговорност.

6. Мениджърски умения и умения да разрешават конфликти в динамична среда - В армията задачите са ясно дефинирани и от военнослужещите се очаква да покажат резултати. В системата на военната служба отговорността на офицерите и сержантите нараства пропорционално със заеманите длъжности и те придобиват правото да носят отговорност за големи групи хора. Ето защо хората с армейски опит притежават мениджърски умения и умения да разрешават конфликти в динамична среда.

7. Висока степен на отговорност за материалната собственост - Още в началото на военната си служба, те отговарят за държавна собственост със стойност за хиляди лева: танкове, бронетранспортьори, компютърни и скъпоструващи комуникационни системи и др. Това ниво на отговорност ускорява зрелостта на военнослужещите и ги превръща в лидери и мениджъри.

8. Гъвкавост и адаптивност – Службата в армията често е свързана със смяна на местоживеенето, ето защо хората от армията, свикват да приемат нови предизвикателства, нови места и хора. Привикнали са за работа в екстремални условия с високи натоварвания и трудни физико-географски условия, в рискова среда.

9. Стремеж към успех - Военната професия е една от най-“взискателните” професии. Интензивното военно обучение, което получава всеки военнослужещ, реализира високо мотивирани личности, които си поставят високи цели. Те се стремят да бъдат “Отлични” – “да бъдат всичко, което могат да бъдат”. Стремежът към успеха е основна характеристика на военната служба.

10. Военното обучение и опит изграждат проектно – ориентирано мислене с концентрация за изпълнение на сложни и многопосочни задачи. Конкурентната военна среда изисква да бъдат победители.

Изискванията на които трябва да отговарят българските граждани, които желаят да постъпят в редовете на Българската армия са следните:

- да имат висше образование по специалността, за която кандидатстват - за офицерите, и средно или по-високо образование - за офицерските кандидати, сержантите (старшините) и войниците (матросите);

- да не са по-възрастни от 40 години - за офицерите, 33 години - за офицерските кандидати и сержантите (старшините), и 32 години - за войниците (матросите);

- да са годни за военна служба;

- да не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията;

- срещу тях да няма образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер;

- да нямат друго гражданство;

- да не са освобождавани от военна служба поради наложено дисциплинарно наказание "уволнение";

- да покриват нормативите за физическа годност, определени с акт на министъра на отбраната;

- да са психологично пригодни.

Годността за военна служба се определя от военномедицински органи.

Психологичната пригодност за военна служба се определя от специализирани звена и органи по психологично осигуряване.

Министърът на отбраната може да определи длъжности за войници (матроси), които да се заемат от лица с основно образование, когато за заемане на длъжността не се изисква достъп до класифицирана информация.

Министърът на отбраната може да определи длъжности за военнослужещи, които да се заемат от български граждани с двойно гражданство, при спазване на изискванията на Закона за защита на класифицираната информация.

Необходимите курсове и обучения, през които трябва да премине всеки военнослужещ от съответната категория, за да подлежи на кариерно развитие:

Системата за следдипломна квалификация е основна част от подготовката за професионалното развитие и усъвършенстването на офицерите, сержантите и войниците. Тя е неразделна част от военно образователната система, която осигурява непрекъснатост в подготовката на военнослужещите от Сухопътните войски.

Основната цел на системата за следдипломна квалификация е да поддържа и повишава квалификацията на военнослужещите през целия период на службата им.

Чрез повишаването на квалификацията се усъвършенстват професионалните знания и умения на военнослужещите в съответствие с изискванията в длъжностните им характеристики, както и с настоящите и бъдещите задачи на Въоръжените сили.

Повишаването на квалификацията на военнослужещите от Българската армия е както доброволен акт на всеки един военнослужещ, така и отговорност на командирите за вземане на решение за по нататъшно развитие във военната кариера на съответния военнослужещ отговарящ на определени критерии.

Придобиването и повишаването на квалификацията на военнослужещите от Българската армия се урежда с Наредба № Н-19/25.05.2010 г. „За условията и реда за разработването и планирането на курсове за придобиване, повишаване на квалификацията и преквалификацията, както и за кандидатстването на военнослужещите и цивилните служители от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия за обучение в тях”, на основание на която се изготвя ежегодно регистър на курсовете във военните академии и висшите военни училища.

http://landforce.mod.bg/news/59:171

Родове въоръжени сили и военни училища

http://www.mod.bg/bg/news.php

Обяви за работа в армията

http://www.mod.bg/bg/documents_obiaviKonkursi.html

ВОЕННО ОКРЪЖИЕ-ОБЛАСТ БАГОЕВГРАД Благоевград 2700, ул. Тракия 4, тел. 07323898

http://nacionalna-sigurnost.administraciya.catalog.bg/pg/3
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Август 29, 2012, 11:31:08 am: Български офицери от Македония

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%86%D0%B5%D1%80%D0%B8_%D0%BE%D1%82_%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F

Българско управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия (1941 - 1944)

(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/b8/Lesev_Macedonia_1941.jpg/300px-Lesev_Macedonia_1941.jpg)

Войници поздравяват революционера от ВМРО Петър Лесев при неговото пристигане в Македония през 1941 г. След дислокацията на Пета българската армия, между 40 и 60% от новобранците са местни младежи.

На 14 юли в София са открити педагогически курсове за бъдещи учители във Вардарска Македония и Западните покрайнини. Във областта е формирана Пета армейска област, в която влизат 15 и 17 пехотни дивизии и други военни части. Начело на армейската област е назначен генерал Никола Михов. Числеността на военните части на областта до 1943 е 22 000 войника и офицера, а след това достига до 32 000 души. Военните части се попълват най вече от македонски българи от областта. На 1 октомври 1941 година в Скопие е създаден военнополеви съд, отделно пак там в Битоля, Прилеп, Струмица и Велес са създадени областни съдилища, а в останалите градове околийски съдилища.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D1%83%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%B2_%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F,_%D0%9F%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE_%D0%B8_%D0%97%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D0%A2%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D1%8F_(1941_-_1944)
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Август 29, 2012, 01:54:00 pm: (http://t2.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcQXVJU6P6Q-AW1R9ig9Zz3Ms_SCSkQ2ec1_kPmPMEHjQxst6hymFQ&t=1)

(http://i.ytimg.com/vi/MKTWUzjBmUE/0.jpg)

Тук можете да гледате на видео предаването на Божидар Димитров "Памет Българска". Има голям брой предавания, които са дадени от дясната страна и е достатъчно да кликнете върху стрелката на съответното предаване. В него са представени интересни моменти от българската история.

ВИДЕО

http://bnt.bg/bg/productions/46/edition/23444/pamet_bylgarska_2_uni_2012
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Август 30, 2012, 08:20:48 am: (http://img.bg.sof.cmestatic.com/media/images/644x322/Aug2012/60998747.jpg)

Изложба на "македонски" ръкописи запали нов спор между София и Скопие

Според българските историци в нея имало само старобългарски книги и пергаменти

ВИДЕО

http://btvnews.bg/svetut/izlozhba-na-makedonski-rkopisi-zapali-nov-spor-mezhdu-sofiya-i-skopie.html

Изложба на средновековни ръкописи, организирана от Скопие в Брюксел, предизвика поредния спор между Македония и България.

Изложбата е озаглавена: „Македонско средновековно ръкописно богатство”. Според българските историци обаче, античните страници в действителност са част от български средновековни книги и ръкописи.

Организатори на изложбата са университетът в Скопие, организацията „Валони-Брюсел Интернасионал” и Кралският музей на Маримо.

Македонският министър на Културата нарече изложбата „първата по рода си, която дава ясна представа за дългата традиция на писменото слово в страната”.

Българските историци реагираха мигновено. Според тях македонската изложба ще бъде съставена единствено от старобългарски книги и пергаменти, защото по време на цялото Средновековие няма нито едно свидетелство за съществуване на самостоятелно македонско културно наследство.

От българското Министерство на външните работи ще установят контакт с Кралския музей на Белгия, за да изяснят всички спорове, свързани с предстоящата изложба, но пред евродепутата от ЕНП Андрей Ковачев организаторите са уточнили че все още няма съгласувано име на изложбата, но че няма да фигурира думата "македонски".

Брюксел проучва дали ръкописите от Македония са македонски

Белгийската организация "Валони-Брюсел Интернасионал" (ВБИ) е командировала в Македония двама учени от Католическия университет в Лювен, за да се запознаят с ръкописите, които предстои да бъдат изложени в Брюксел. Това съобщи евродепутатът Андрей Ковачев (ГЕРБ). Изложбата стана поредният повод за напрежение между София и Скопие. В нея македонската страна е събрала български писмени документи от Средновековието и ги представя за свои. Белгия е уверила, че тези ръкописи ще бъдат обявени по научно обоснован начин, който ще се базира на доклад от двамата учени. В Брюксел са готови да обсъдят техните заключения и с българските учени.

Белгийският кралски музей, където ще бъде показана изложбата, е уверил Ковачев, че в името й няма да фигурира думата "македонски". Названието обаче все още не е уточнено. Според Ковачев, ако ръкописите бъдат коректно представени и българската научна общност бъде привлечена за участие, изложбата може да стане пример за едно съвместно представяне на общата история на двете държави. Това ще е знак, че Македония изпълнява препоръките на европейските институции по пътя си към членство в ЕС, смята той.

http://www.segabg.com/article.php?id=614498

Најавената презентација на илјадагодишната словенска писмена културно-историска традиција на територијата на Македонија преку старословенските христијански споменици со глаголско и кирилско писмо од 10 до 19 век, која ја подготвува Националната универзитетска библиотека Свети Климент Охридски" во соработка со Валонија Брисел интернационал, предизвика бројни реакции од официјални бугарски дипломати, историчари и европратеници. Тие бараат изложбата да не се одржи или да има поинаков наслов, бидејќи, според нив, се работи за бугарски ракописи". На интернет-страницата на кралскиот Музеј исчезна насловот Илјада години писмена традиција во Македонија", што укажува дека е можно притисоците од бугарските дипломати и европратеници во Брисел да бидат успешни во врска со измена на името на изложбата. А официјални најави за откажување на изложбата или нејзино одложување нема.

http://www.vecer.com.mk/?ItemID=75BEF14596648843BEF61CAB42F9E797

(http://www.segabg.com/pic/10914/615339.jpg)

Mинистър Николай Младенов не разкри защо сега се налага България да изработи политика към съседите си.

Кабинетът се сети, че политиката към съседите куца

Решението за стратегия се взима в разгара на поредния скандал с Македония

В разгара на поредния скандал с Македония за историческото наследство и в последната си година от мандата правителството реши да пробва нов подход за външната си политика на Балканите. Вчера кабинетът възложи на министъра на външните работи Николай Младенов да разработи стратегически документ, в който да бъдат формулирани основни принципи в отношенията на България със съседните държави. В документа ще бъдат записани и твърди позиции по отделни въпроси, от които страната ни не възнамерява да отстъпва въпреки общата си подкрепа за развитие на региона и бъдещо разширяване на ЕС, стана ясно от думите на Младенов.

Решението за приемането на консенсусен документ, който ще бъде гласуван и в Народното събрание, се взима, след като се разрази историята с организираната от Македония изложба в Кралския музей в Брюксел на средновековни книги и ръкописи. Образците са представени като представителни за "македонското средновековно ръкописно богатство". Историци обаче са категорични, че ръкописите са старобългарски и трябва да се представят като такива, макар и открити на територията на Македония. Някои от коментарите по повод на скандала в македонските медии са крайни - като цитирането на твърдение на неназовани учени, че българската азбука е полуруска и полумакедонска.

Младенов отрече решението на кабинета да е следствие от скандала. Според него моментът за такъв дебат дори е закъснял и той е трябвало да се проведе след разпадането на Югославия или в първите дни от членството ни в ЕС. Министърът допълни, че документът няма да се разработва в конкретика за отделните балкански страни и ще е по-общ, но ще адресира и болезнени въпроси като прочита на историята.

"България е и ще бъде винаги една отворена страна, която насърчава гости, насърчава развитието на търговските отношения с всички наши съседи, подкрепя разширяването на ЕС, но не е страна, която ще позволи да се шикалкави с нейната история, нейната идентичност, защото тя е българска и не е място на политиците да измислят сега някакви тълкувания. Всички такива опити в миналото са завършвали с крах. Затова е по-важно да гледаме напред, а не да гледаме назад", коментира шефът на МВнР. Но не стана ясно кога ще бъде готов проектът на документа. За работна среща по него в България ще пристигнат посланиците ни в балканските страни, които ще извършат и преглед на свършеното досега в двустранните отношения.

http://www.segabg.com/article.php?id=615338

(http://www.utrinski.com.mk/WBStorage/Articles/162C52C16C63D943BBC5ECB5420EE419.jpg)

Сменето името на изложбата во Белгија

СОФИЈА – Насловот на изложбата што ќе биде презентирана во Кралскиот музеј Маримонт во Брисел ќе биде сменет и ќе гласи „Словенски ракописи од Македонија XIII-XIX век“, тврдат бугарските медиуми. Според нив ова го најавил европарламентарецот Андреј Ковачев, кој го оркестрираше притисокот во музејот да се смени „научно некоректното“ име на изложбата составена од средновековни пишани документи од Македонија.

Претходно, името со кое требаше да се претстави изложбата, за првпат од ваков тип надвор од границите на Македонија, беше „Илјада години писмена традиција во Македонија“, па ако се точни бугарските најави, не е јасно во што е промената, бидејќи останува суштината.

Иако изложбата ќе биде отворена на 9 октомври, на интернет страницата на Кралскиот музеј се' уште нема најава за неа, веројатно од претпазливост на организаторите да не се соочат со уште некои незадоволни соседи на нашата држава.

„Работите околу изложбата се смирија. Веќе ги имам имињата на научниците од Католичкиот универзитет во Левен кои учествуваа во анализата на ракописите. Ќе ја посетам изложбата и ќе биде интересно да видам како тие ќе ги претстават ракописите. Бидејќи за словенските ракописи се знае дека се бугарски или српски, секако не грчки, бидејќи Грците не се Словени, а за територијата што ја зазема денешна Македонија во периодот од XIII-XIX век можеме да зборуваме само за бугарски или српски ракописи“, нагласил Ковачев за бугарски „Фокус“. Според неговите оценки, мнозинство од ракописите се бугарски. (Н.Р.)

пријател, 28.09.2012 00:12:02
На територијата на денешна Р.Македонија во антиката живееле Пајонците.Од втори век п.н.е. ја завладеале Римјаните,па се протегала Византија,а во 7ми век ја населиле Јужните словени.Потоа била освоена од Бугарија,во 10век Самуил формирал царство,па пак Византија,па Србија, Османлиите,а од 1913 Србија до 1944.Ако изложбата се нарече „Илјада години писмена традиција во Македонија“ не се знае точно ЧИЈА писмена традиција.Точен наслов е „Словенски ракописи од Македонија“ затоа што на изложбата ќе бидат претставени Словенски ракописи од Македонија.

http://www.utrinski.com.mk/?ItemID=F43617D07EF9EC4CB44A6515466C96E7

Ръкопис на Паисий в македонска изложба в Белгия

ВИДЕО

http://bnt.bg/bg/news/view/86454/rykopis_na_paisij_v_makedonska_izlojba_v_belgija

Четвероевангелие, в което лично Паисий описва епидемия от чума, е част от изложбата "Славянски ръкописи от Македония от 13-ти до 19-ти век", представена в Белгия. Експозицията, която първоначално беше озаглавена "Хиляда години писмена традиция в Македония", се появи под ново име след като български представители се противопоставиха на изопачаването на общата история на България и Македония.

От изказването на македонската министърка на културата кореспондентът на БНТ в Брюксел Владислав Велев научи, че най-старите славянски ръкописи от Македония са били написани с кирило-методиевото писмо - глаголицата.

Ден преди Европейската комисия да оповести доклад за напредъка на Македония към еврочленство и Скопие евентуално в бъдеще да получи дълго чаканата дата за начало на преговорите, страната представи славянски ръкописи.

Експозицията в музея на Мариемонт, в парка на градче на 60 километра от Брюксел, включва 39 ръкописа, намиращи се на територията на днешна Македония. В брошурата за изложбата се казва, че славянски ръкописи на глаголица се пазят освен в Македония, още на много места, включително София, Пловдив, Санкт Петербург, Москва, Ватикана. В речта на македонската министърка на културата Елизабета Канческа - Милевска обаче България беше пропусната.

За сметка на това със сигурност поне част от изложените ръкописи носят българска следа.

"Това четвероевангелие от Сърце е от края на 16-ти, началото на 17-ти век, така пише в каталога на изложбата. Страница 98-ма от него е била оставена нарочно празна, а там Паисий със собствения си почерк описва епидемията от чума, която е обхванала селото по това време. Пак от този каталог научаваме, че този ръкопис е открит във Велес, в центъра на Македония."

В такъв случай Паисий българин ли е или македонец, питам македонският специалист Михайло Георгиевски, който е избрал експонатите за изложбата. Според него те са открити в Македония, написани са там, следователно са македонски.

Михайло Георгиевски, специалист по християнска литература от средните векове: Точно Отец Паисий си е голям просветител, учен човек. Негови ръкописи има и в Македония, България, в Сърбия, навсякъде има, по всички славянски земи. Но той не е македонец, той си е българин, ние него не го взимаме.

Представените документи, казва македонската министърка на културата, потвърждават хилядагодишната писмена традиция на Македония. С това не е съгласен Андрей Ковачев - единственият български евродепутат, дошъл на откриването на изложбата.

Андрей Ковачев, депутат в Европейския парламент от ЕНП/ГЕРБ: Тя се опита да представи тези ръкописи като едва ли не доказателство за хилядолетната македонска култура. Тези ръкописи, които виждаме тук, са част от българското културно наследство.

Андрей Ковачев е член на Комисията по външни работи на Европейския парламент, която в бъдеще - неизвестно кога - трябва да даде зелена светлина за част от пътя на Македония към Европейския съюз. Той отново призова за обективност.

Андрей Ковачев, депутат в Европейския парламент: Това, което аз бих искал да видя, е един европейски начин на представяне на нашето общо културно наследство. Ние имаме обща история и това не можем да го променим.

Безценните ръкописи бяха докарани до Белгия в специални устойчиви сандъци, които Македония наела от Националния исторически музей в София.

Преку изложбата на ракописите Македонија и припаѓа на Европа

Институтот за старословенска култура, ги претставува најстарите ракописи кои се чуваат и надвор од нашата земја во различни светски библиотеки и музеи. Меѓу нив се и Асеманово евангелие и Зографско евангелие од 10 век, Синајски псалтир, Синајски евхологиј, Охридски глаголски ливчиња од 11 век и други ракописи од 12 век, кои се изложени како фотокопии, бидејќи оригиналите се чуваат во Москва и во Ватиканската библиотека во Рим, но и оригинални ракописи што датираат од 13 до 19 век, меѓу нив и Посен триод и Кратовско евангелие...

Приредувачот на изложбата, д-р Михајло Георгиевски, посочи дека ракописите претставуваат канонски црковни книги во кои е одразен и македонскиот јазик. „Словенски е поопшт термин. Тука влегуваат и ракописи кои имаат македонска, српска и бугарска редакција. Но, се со белези од македонските говори. Тие се голема драгоценост, голем извор за јазикот и културата има многу записи кои говорат за историјата во Македонија и се сопственост на Република Македонија и најдени се на наша територија и затоа и ги нарекуваме македонски ракописи“, вели Георгиевски.

http://www.utrinski.com.mk/?ItemID=E3E229F5D50C334F8F28C2C89AC0CB57

bulgarian medieval manuscripts

http://www.google.com/#hl=bg&rlz=1W1GGLL_en&spell=1&q=bulgarian+medieval+manuscripts&sa=X&ei=V1Z2UOOLMePZigfhpYEY&sqi=2&ved=0CBwQvwUoAA&bav=on.2,or.r_gc.r_pw.&fp=5b5d44d81fab61f1&bpcl=35243188&biw=1024&bih=508

http://www.google.com/#q=bulgarian+medieval+manuscripts&hl=bg&rlz=1W1GGLL_en&prmdo=1&tbm=bks&prmd=imvns&source=lnt&tbs=bkv:p&sa=X&ei=BVd2UOX8HO-ZiAfTqoHgDQ&ved=0CBkQpwUoAQ&bav=on.2,or.r_gc.r_pw.&fp=7f035473a2816ae0&bpcl=35243188&biw=1024&bih=508

bulgarian medieval literature

http://www.google.com/#q=bulgarian+medieval+literature&hl=bg&rlz=1W1GGLL_en&prmdo=1&source=lnms&sa=X&ei=q1t2UOr9BuSBiQfl8YGADA&ved=0CAYQ_AUoAA&bav=on.2,or.r_gc.r_pw.&fp=5b5d44d81fab61f1&bpcl=35243188&biw=1024&bih=508

http://www.google.com/#q=bulgarian+medieval+literature&hl=bg&rlz=1W1GGLL_en&prmdo=1&tbm=bks&prmd=imvns&source=lnt&tbs=bkv:p&sa=X&ei=9Vt2UMvUJ86XiQfQ4IDwCw&ved=0CBkQpwUoAQ&bav=on.2,or.r_gc.r_pw.&fp=7f035473a2816ae0&bpcl=35243188&biw=1024&bih=508

Бугарски европратеник: Македонија е држава без своја историја

Погледнете ја оваа емисија на бугарската телевизија БНТ која изобилува со навреди кон Македонија и македонскиот народ.

http://www.vecer.com.mk/default.asp?ItemID=9B64FC136D09844B8501AA0F32E5A43A
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Септември 01, 2012, 12:48:28 pm: Samuel

Samuel, (died Oct. 6, 1014, Prilep, Macedonia), tsar of western Bulgaria, or Macedonia, from 997; his realm was the successor of the first Bulgarian empire.

Samuel began his effective rule in the 980s in western Bulgaria. (His state initially corresponded with the geographic region of Macedonia, and some Macedonian scholars have argued that this state was distinctly Macedonian; other scholars dismiss this characterization of early Macedonian ethnic awareness.) Samuel then conquered independent Serbia and further extended his power into northern Bulgaria, Albania, and northern Greece. He established his capital at Ochrida (now Ohrid, Maced.) and revived the Bulgarian patriarchate. In the 980s he defeated the Byzantine emperor Basil II Bulgaroctonus near Sofia, but from 997—the date of Samuel’s coronation as Bulgarian tsar—the intermittent struggle with the Byzantines went against him. Finally, on July 29, 1014, Basil overwhelmed Samuel in the Battle of Belasitsa (Battle of Kleidion). At Basil’s order, the Bulgarian prisoners (said to number 15,000) were blinded and returned to Samuel, who fainted from shock and soon died. He was succeeded by his son Gavril (murdered in 1015) and a nephew Ivan (killed in battle in 1018), after which Bulgaria became a Byzantine province.

http://www.britannica.com/EBchecked/topic/520801/Samuel
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Септември 04, 2012, 09:13:02 pm: (http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/86/Rumelia_map.jpg/559px-Rumelia_map.jpg)

Rumelia

Rumelia (English:Roumelia; Turkish & Albanian: Rumeli; Greek: Ρωμυλία, Romylía, or Ρούμελη, Roúmeli; Bosnian, Serbian and Macedonian: Румелија, Rumelija; Bulgarian: Румелия, Rumeliya) was a historical term describing the area now referred to as the Balkans or the Balkan Peninsula when it was occupied by the Ottoman Empire. The term Rûm means "Roman", while Rumelia and Rumeli, mean "land of the Romans" referring to the lands conquered by the Ottomans from the Byzantine Empire, also known as the Eastern Roman Empire.[1] As such, it was long used in Greek, Turkish and the Slavic languages to describe the lands of that empire; however, following the conquest of Anatolia by the Ottoman Empire and the conquest of Constantinople by Mehmet II, it was applied to the southern Balkan regions of the Ottoman Empire, which remained primarily Christian. The Christian people of the region continued to refer to themselves and to be referred to by the Muslim conquerors as Rum (Romans) into the final years of the Ottoman Empire.

Rumelia included the provinces of Thrace, Macedonia (Roman province) and Moesia, today's Bulgaria and Turkish Thrace, bounded to the north by the rivers Sava and Danube, west by the Adriatic coast, and south by the Morea.[citation needed] The name Rumelia was ultimately applied to a province composed of central Albania and north-western Macedonia, with Bitola for its chief town.

Owing to administrative changes effected between 1870 and 1875, the name ceased to correspond to any political division. Eastern Rumelia was constituted as an autonomous province of the Ottoman Empire by the Treaty of Berlin, 1878, but on September 6, 1885, after a bloodless revolution, it was united with Bulgaria. The Kosovo Vilayet was created at 1877.

Today, in Turkey, the word Trakya has mostly replaced Rumelia when referring to the part of Turkey which is in Europe (provinces of Edirne, Kırklareli, Tekirdağ, the northern part of Çanakkale Province and the western part of İstanbul Province), though Rumelia remains in use in historical contexts, and the word is used in the context of the culture of current Turkish populations of the Balkans and descendants of Turkish immigrants from the Balkans. This region in Turkey is also referred to as Eastern Thrace or Turkish Thrace. In Greece, the term Ρούμελη (Rumeli) has been used since Ottoman times to refer to Central Greece, especially when juxtaposed with Morea. The word "Rumeli" is also used in some cases (mostly by Istanbul denizens) to refer exclusively to the part of Istanbul Province that is situated west of the Bosphorus.

http://en.wikipedia.org/wiki/Rumelia

Columbia Encyclopedia

Rumelia or Roumelia (both: rūmē'lēə), region of S Bulgaria, between the Balkan and Rhodope mts. Historically, Rumelia denoted the Balkan possessions (particularly Thrace and Macedonia, and excluding Bosnia) of the Ottoman Empire. The Ottoman province of Rumelia comprised much of present-day Serbia, Macedonia, Bulgaria, European Turkey, N Greece, and part of Albania. Sofia was the seat of the governors of Rumelia until 1878. In that year the Treaty of San Stefano, ending a war between Russia and Turkey, created a huge Bulgarian state; but the European powers, fearing that Bulgaria would become a Russian dependency, agreed (see Berlin, Congress of) to make N Bulgaria an autonomous principality owing nominal allegiance to the Turkish sultan and to create an autonomous province of Eastern Rumelia. This province, with its capital at Plovdiv, comprised, roughly, the part of present Bulgaria situated S of the Balkan Mts. It remained under Turkish sovereignty but enjoyed considerable autonomy and was ruled by a governor appointed by the Ottoman Empire with the approval of the European powers. Resentment at the partition of Bulgaria sparked a revolution at Plovdiv in 1885, and Prince Alexander of Bulgaria annexed Eastern Rumelia, thus incurring the wrath of Russia and Serbia. The Serbians, who also claimed the area, declared war on Bulgaria but were forced to make peace (1886) on the basis of the status quo, while the sultan agreed to name Alexander governor of Eastern Rumelia. This arrangement amounted to a tacit Turkish surrender of the province, which henceforth remained part of Bulgaria, although it was nominally under Ottoman rule until Bulgaria became officially independent in 1908.

http://www.answers.com/topic/eastern-rumelia

http://www.google.bg/search?sourceid=navclient&aq=0&oq=rumelia+othoman+emire&hl=bg&ie=UTF-8&rlz=1T4ADRA_enBG421BG435&q=rumelia+ottoman+empire+&gs_upl=0l0l0l37723lllllllllll0&aqi=g1&pbx=1
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Септември 05, 2012, 08:16:03 am: (http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/99/Byzantine_Greece_ca_900_AD.svg/756px-Byzantine_Greece_ca_900_AD.svg.png)

Macedonia (theme)

The Theme of Macedonia (Greek: θέμα Μακεδονίας) was a military-civilian province (theme) of the Byzantine Empire established between the late 700s and the early 800s. Despite its name, it was not located in Macedonia but in the region of Thrace, with Adrianople as its capital.

History

The theme of Macedonia was created between 789 (or 797) and 801/802 by the Empress Irene of Athens, from the older theme of Thrace.[1][2][3] Sigillographic evidence shows that a tourma ("division") named "Macedonia" existed before, subordinated to the strategos of Thrace. The first known strategos of Macedonia, the patrikios John Aplakes, is first mentioned in 813, but Theophanes the Confessor mentions Leo, brother of the eunuch chamberlain Aetios, being appointed as the monostrategos ("single-general", placed in command over two or more themes) of Thrace and Macedonia already in 801/802.[2][4] Its creation came in the aftermath of a series of military successes that had extended Byzantine reach over most of the wider region of Thrace, and was probably intended to make imperial control more efficient by entrusting the greatly expanded territory to two strategoi.[5]

Although the theme is attested in the 960s, its absence in the Escorial Taktikon of circa 975 has led to the supposition that it may have been abolished and subsumed into the command of the new doux of Adrianople.[6] The theme of Macedonia, however, is attested again in 1006/1007, and there is some sigillographic evidence to support its continued existence alongside the doukaton of Adrianople.[7]

http://en.wikipedia.org/wiki/Macedonia_(theme)

https://www.google.bg/search?sourceid=navclient&hl=bg&ie=UTF-8&rlz=1T4GGLL_enBG382BG391&q=theme+macedonia+bizantine#hl=bg&pwst=1&rlz=1T4GGLL_enBG382BG391&spell=1&q=theme+macedonia+byzantine&sa=X&ei=ZBt9UKfbPO2PiAfr-4GQBA&ved=0CB4QvwUoAA&bav=on.2,or.r_gc.r_pw.&fp=59b356019746dc47&bpcl=35277026&biw=1024&bih=508

https://www.google.bg/search?sourceid=navclient&hl=bg&ie=UTF-8&rlz=1T4GGLL_enBG382BG391&q=theme+macedonia+bizantine#q=theme+macedonia+byzantine&hl=bg&pwst=1&rlz=1T4GGLL_enBG382BG391&prmdo=1&tbm=bks&prmd=imvnsfd&source=lnt&tbs=bkv:p&sa=X&ei=tRt9ULjzHeb-iAeNrYHABw&ved=0CBcQpwUoAQ&bav=on.2,or.r_gc.r_pw.&fp=5b149839de9ea1d0&bpcl=35277026&biw=1024&bih=508
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Септември 05, 2012, 08:23:18 am: (http://www.historyofmacedonia.org/RomanMacedonia/images/basilII.jpg)

Macedonian dynasty

The Macedonian dynasty ruled the Byzantine Empire from 867 to 1056, following the Amorian dynasty. During this period, the Byzantine state reached its greatest expanse since the Muslim conquests, and the Macedonian Renaissance in letters and arts began. The dynasty was named after its founder, Basil I the Macedonian, who came from the theme of Macedonia. The dynasty's founder and many subsequent emperors were of Armenian descent[1], hence the dynasty is also referred to by some authors as the Armenian Dynasty.[2]

http://en.wikipedia.org/wiki/Macedonian_dynasty

https://www.google.bg/search?sourceid=navclient&hl=bg&ie=UTF-8&rlz=1T4GGLL_enBG382BG391&q=theme+macedonia+bizantine#sclient=psy-ab&hl=bg&rlz=1T4GGLL_enBG382BG391&q=Macedonian+dynasty+byzantine&oq=Macedonian+dynasty+byzantine&gs_l=serp.12..0j0i30j0i5i30l2.173547.175344.0.177984.2.2.0.0.0.0.1562.2030.4-1j8-1.2.0...0.0...1c.2j1.so5asP0Y-yw&pbx=1&bav=on.2,or.r_gc.r_pw.&fp=59b356019746dc47&bpcl=35277026&biw=1024&bih=508

https://www.google.bg/search?sourceid=navclient&hl=bg&ie=UTF-8&rlz=1T4GGLL_enBG382BG391&q=theme+macedonia+bizantine#q=Macedonian+dynasty+byzantine&hl=bg&rlz=1T4GGLL_enBG382BG391&prmdo=1&tbm=bks&prmd=imvns&source=lnt&tbs=bkv:p&sa=X&ei=6Bp9UOG-Ce6SiQew0oCICA&ved=0CBcQpwUoAQ&bav=on.2,or.r_gc.r_pw.&fp=5b149839de9ea1d0&bpcl=35277026&biw=1024&bih=508
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Септември 05, 2012, 08:28:00 am: (http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/80/Byzantine_Macedonia_1045CE.svg/423px-Byzantine_Macedonia_1045CE.svg.png)

Bulgaria (theme)

The Theme of Bulgaria was a province of the Byzantine Empire established by Emperor Basil II after the victory over Samuel of Bulgaria (997-1014 AD) and the fall of the First Bulgarian Empire in 1018. It was based on the wider regions of Skopje and Ohrid[1] (modern Republic of Macedonia and south Serbia). Its capital was Skopje and it was governed by a strategos. Two main rebellions took place in the region, the Uprising of Peter Delyan (1040-1041) and the Uprising of Georgi Voiteh (1072). After 150 years the Bulgarian Empire was restored, with the Rebellion of the brothers Peter and Asen in 1185 AD.

http://en.wikipedia.org/wiki/Bulgaria_(theme)

http://www.google.bg/search?sourceid=navclient&aq=0&oq=theme+bulgaria+bizantine&hl=bg&ie=UTF-8&rlz=1T4GGLL_enBG382BG391&q=byzantine+theme+bulgaria&gs_upl=0l0l0l1016484lllllllllll0&aqi=g1&pbx=1#sclient=psy-ab&hl=bg&rlz=1T4GGLL_enBG382BG391&q=+theme+bulgaria+byzantine&oq=+theme+bulgaria+byzantine&gs_l=serp.12..0i8i30.18500.24218.0.26265.3.3.0.0.0.0.1218.2437.5-2j0j1.3.0...0.0...1c._rlT1ehbq5Q&pbx=1&bav=on.2,or.r_gc.r_pw.&fp=9716f5f0a35637bc&biw=1024&bih=508
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Септември 09, 2012, 10:25:31 pm: (http://agsnews.info/images/pictures_bulgaria/drugi/balkanska_voina.jpg)

(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/bg/f/f7/Balkanska_voyna_Kardzhali.jpg)

Балканска война

(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/43/First_Balkan_war.png/800px-First_Balkan_war.png)

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0

Balkan Wars

http://en.wikipedia.org/wiki/Balkan_Wars

http://www.google.bg/search?sourceid=navclient&aq=hts&oq=&hl=bg&ie=UTF-8&rlz=1T4ADRA_enBG421BG435&q=Balkan+Wars

http://www.google.bg/search?sourceid=navclient&aq=hts&oq=&hl=bg&ie=UTF-8&rlz=1T4ADRA_enBG421BG435&q=Balkan+Wars#q=Balkan+Wars&hl=bg&rlz=1T4ADRA_enBG421BG435&prmd=imvnsb&source=lnms&tbm=bks&sa=X&ei=jBZvUI_WFfCUiQepz4DoAQ&ved=0CA0Q_AUoBA&bav=on.2,or.r_gc.r_pw.r_qf.&fp=bd5ee284a07ac95&biw=1024&bih=461
Балканската война

ВИДЕО

100 години от Балканската война

http://bnt.bg/bg/news/view/84211

Битката при Лозенград

http://bnt.bg/bg/news/view/84261/bitkata_pri_lozengrad

Македоно-Одринското опълчение

http://bnt.bg/bg/news/view/84741

Macedonian-Adrianopolitan Volunteer Corps

The Macedonian-Adrianopolitan Volunteer Corps (Bulgarian: Македоно-одринско опълчение, Makedono-odrinsko opalchenie) was a volunteer corps of the Bulgarian Army during the Balkan Wars. It was formed on 23 September 1912 and consisted of Bulgarian volunteers from Macedonia and Thrace, regions still under Ottoman rule, and thus not subject to Bulgarian military service.

The Commander of the Corps was Major General Nikola Genev, Assistant Commander - Colonel Aleksandar Protogerov. Chief of Staff was Major Petar Darvingov. During the Second Balkan War Macedonian-Adrianopolitan Volunteer Corps took part in the battles against Serbian Army. Besides Bulgarians, the corps also included volunteers from other nationalities, including a whole Armenian company led by Garegin Nzhdeh and Andranik Ozanian.

Here are some facts about Macedonian-Adrianopolitan Volunteer Corps (23 Sep 1912 - 1 Oct 1913) - Personnel: 14 670, Bulgarians: 14 139 (11 470 were from Macedonia, 1 215 - from Thrace, and 2 512 - from Bulgaria). Foreigners: 531 (275 Armenians, 82 Russians, 68 Romanians, 40 Serbians, 21 "Austro-Hungarians", 12 Montenegrins, 3 Greeks, 1 Albanian, 1 Englishman, 1 Italian, and a Persian).

Opalchenie Peak in Vinson Massif, Antarctica is named after the Bulgarian Volunteer Force in the 1877-1878 Russo-Turkish War and the Macedonian-Adrianople Volunteer Force in the 1912-1913 Balkan Wars.[1]

http://en.wikipedia.org/wiki/Macedonian-Adrianopolitan_Volunteer_Corps

https://www.google.bg/webhp?sourceid=toolbar-instant&hl=bg&ion=1&qscrl=1&rlz=1T4GGLL_enBG382BG391#hl=bg&qscrl=1&rlz=1T4GGLL_enBG382BG391&site=webhp&sa=X&ei=XTVkUJOAPcqviQe9p4DQBQ&ved=0CBoQvwUoAQ&q=macedonian+adrianople+volunteers+1912&spell=1&bav=on.2,or.r_gc.r_pw.&fp=3e8d970aa195e068&ion=1&biw=1024&bih=508

(http://images.focus-news.net/80e5293d963dfffab35c7de04268d0e2.jpg)

http://www.focus-fen.net/?id=f2435

http://www.google.com/search?q=Macedonian-Thracian+Volunteers+1913&btnG=%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5+%D0%BD%D0%B0+%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8&tbm=bks&tbo=1&hl=bg

ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА ПИРИНСКО

На 5 октомври 1912 година, в 5 часа на разсъмване, над Рилското дере при село Бараково проехтяват първите 5 оръдейни залпа на трета бригада на 7 Рилска дивизия, командвана от генерал Георги Тодоров. 3100-те български воини от от лявата колона на бригадата са ръководени от генерал-майор Спас Георгиев. Те безпрепятствено преминават моста на река Рилска, която до този миг е очертавала границата между Турция и България. В 16 часа следобед, същия ден първият освободен град е Горна Джумая. Преобладаващото мюсюлманско население на града вече се е изнесло предвидливо с керваните каруци по пътя за Сяр и Солун през Кресненското дефиле, като преди това са продали набързо имотите си на комшиите християни. Българите посрещат своите синове и бащи в униформи в двора на църквата “Въведение на Пресвета Богородица”. За войниците няма време за празнуване, още същия ден бригадата потегля за Крупник – посоката е Сяр и Солун.

Същият ден средната колона на 7 Рилска освобождава Царево село, днешното Делчево в република Македония, после Берово и Кочани. На 14 октомври след като преодоляват в битка с турците Кресненския пролом нашата войска нанася ново поражение на турския Струмски корпус. Пътят към Сяр и Солун е открит. Тогава идва заповедта за спиране на настъплението от страна сръбския генерал Степанович, командващ 2 съюзна армия, под чието командване е 7 Рилска дивизия. Три дни по-късно, на 18 октомври заместник главнокомандващият българската армия генерал Савов отменя заповедта на сръбския си колега и заповядва на дивизията да настъпи към Солун. После се оказва, че това закъснение от 3 дни е фатално. На 22-23 октомври българите преодоляват Рупелския пролом, а на 27 вече се намират на 12 км от Солун при село Айватово. Но другите ни “съюзници”, гърците, вече са се договорили с коменданта на Солун Тахсин паша срещу 60 000 златни лири и завземат града под носа на нашите. Даже, осигуряват транспорт с кораби на няколко хилядната турска войска, която дни след това се включва в боевете срещу българите при Одрин. Въпреки, че към 7 Рилска дивизия се присъединява и Родопския отряд на генерал Ковачев, който заедно с четите на Христо Чернопеев, Яворов и Йонко Вапцаров освобождават Банско, Неврокоп и Кавала – закъснението от 3 дни коства на българската армия завземането на Солун. После Родопският отряд се насочва на изток и освобождава Ксанти и Гюмюрджина.

http://www.e-79.com/news-57370.html

ЦК на ВМОРО и много изявени македонски дейци като Васил Чекаларов смятат, че опълчението трябва да се изпрати на македонския фронт, но по изрично настояване на сръбското правителство Българското главно командване изпраща опълчението в Тракия.[6] Трите бригади на опълчението се отправят към Източния фронт на 17 октомври 1912 година. МОО взима участие в боевете при Саранлъ, Фере, Дедеагач, Мерхамли, Малгара, Булаир и Шаркьой.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%BE-%D0%BE%D0%B4%D1%80%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BE%D0%BF%D1%8A%D0%BB%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5

Македоно-одринско опълчение

В Междусъюзническата война

В навечерието на войната опълчението влиза в състава на 4-та Българска армия и се дислоцира в района северно от град Кочани. Оттук на 16 юни 1913 година атакува сръбските войски, укрепили се на отсрещните височини. На 18 юни атаката на опълчението е прекратена и то е върнато заедно с другите части на армията на изходни позиции. По-нататък опълчението отстъпва към старите граници на България. В началото на юли 1913 година опълчението действа по фланга на 4-та армия в хода на Калиманската битка. Опълчението взима участие в боевете при Редки буки, Парадли, Султан тепе, Пониква и Говедарник.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%BE-%D0%BE%D0%B4%D1%80%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BE%D0%BF%D1%8A%D0%BB%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5#.D0.92_.D0.9C.D0.B5.D0.B6.D0.B4.D1.83.D1.81.D1.8A.D1.8E.D0.B7.D0.BD.D0.B8.D1.87.D0.B5.D1.81.D0.BA.D0.B0.D1.82.D0.B0_.D0.B2.D0.BE.D0.B9.D0.BD.D0.B0

https://www.google.bg/search?sourceid=navclient&aq=0&oq=%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%BE+%D0%BE%D0%B4%D1%80%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE+%D0%BE%D0%BF%D1%8A%D0%BB&hl=bg&ie=UTF-8&rlz=1T4GGLL_enBG382BG391&q=%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%BE-%D0%BE%D0%B4%D1%80%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE+%D0%BE%D0%BF%D1%8A%D0%BB%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5&gs_upl=0l0l0l28344lllllllllll0&aqi=g3&pbx=1

Чужденци-доброволци в Балканската война

http://bnt.bg/bg/news/view/84768/chujdenci_dobrovolci_v_balkanskata_vojna

Първи военен полет

Всъщност това едва ли е първият военен полет, защото през 1911 г. италианците използват авиони против етиопците. Но със сигурност е първата бомбардировка, дотогава авионите не са били използвани за хвърляне на бомби по противника.

http://bnt.bg/bg/news/view/85231/pyrvi_voenen_polet

Българският флот през Балканската война

http://bnt.bg/bg/news/view/85272/bylgarskijat_flot_prez_balkanskata_vojna

Участието на духовенството в Балканската война

http://bnt.bg/bg/news/view/85730/uchastieto_na_duhovenstvoto_v_balkanskata_vojna

Участието на медицинските служби в Балканската война

http://bnt.bg/bg/news/view/85791/uchastieto_na_medicinskite_slujbi_v_balkanskata_vojna

Освобождаване на Източните Родопи

http://bnt.bg/bg/news/view/85866/osvobojdavane_na_iztochnite_rodopi

Седма рилска дивизия

http://bnt.bg/bg/news/view/86106/sedma_rilska_divizija

Холера по време на Балканската война

http://bnt.bg/bg/news/view/85791/holera_po_vreme_na_balkanskata_vojna

Битката при Чаталджа

http://bnt.bg/bg/news/view/86023/bitkata_pri_chataldja

Одринската битка

http://bnt.bg/bg/news/view/86171/odrinskata_bitka

Трагедията на тракийските българи

http://www.btv.bg/video/287906311-bTV_Reporterite_Izgubenoto_imane_na_Trakiya__1_chast.html

http://www.btv.bg/video/974964425-bTV_Reporterite_Izgubenoto_imane_na_Trakiya__2_chast.html

Операция Слава: Стогодишнина от Балканската война

http://www.btv.bg/video/1513785861-Operatsiya_Slava_Stogodishnina_ot_Balkanskata_voyna.html

http://www.btv.bg/shows/neka-govoriat/videos/video/1366838125-Operatsiya_slava.html

Национално турне на "Комиците" 2012

http://www.btv.bg/video/1189736346-Natsionalno_turne_na_Komitsite_2012_(1_chast).html

http://www.btv.bg/video/1428108599-Natsionalno_turne_na_Komitsite_2012_(2_chast).html

http://www.btv.bg/video/1806598130-Natsionalno_turne_na_Komitsite_2012_(3_chast).html

Балканската война - филми

https://www.google.bg/search?sourceid=navclient&aq=&oq=%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0+%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD&hl=bg&ie=UTF-8&rlz=1T4GGLL_enBG382BG391&q=%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0+%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0+%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC&gs_l=hp..1.0l5j41.0.0.0.5328...........0.M1kxpoVyDg4

Междусъюзническата война / Втората балканска война

https://www.google.bg/search?sourceid=navclient&aq=&oq=%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0+%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD&hl=bg&ie=UTF-8&rlz=1T4GGLL_enBG382BG391&q=%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0+%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0+%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC&gs_l=hp..1.0l5j41.0.0.0.5328...........0.M1kxpoVyDg4#hl=bg&gs_nf=3&tok=5f1VBo3Vl6iZK0yOvcup6Q&pq=%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0%20%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0%20%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC&cp=11&gs_id=1h&xhr=t&q=%D0%BC%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83%D1%81%D1%8A%D1%8E%D0%B7%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0+%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0&pf=p&sclient=psy-ab&rlz=1T4GGLL_enBG382BG391&oq=%D0%BC%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83%D1%81%D1%8A%D1%8E%D0%B7%D0%BD%D0%B8&gs_l=&pbx=1&bav=on.2,or.r_gc.r_pw.&fp=59b356019746dc47&bpcl=35277026&biw=1024&bih=508

Българската национална телевизия за Балканската война

http://bnt.bg/bg/news/articles/72/100_godini_ot_balkanskata_vojna
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Септември 17, 2012, 12:37:48 pm: Венко сфати дека Темпо ја србизира македонската борба

- Во градот бевме сместени во куќата на Никола Вражалски. Се видовме со Кузман Јосифовски-Питу. Целата ноќ не им стигна за да разговараат со Венко за иднината на Македонија, но и за последиците од војната. Од Скопје заминавме за Охрид, а оттаму илегално за Дебарца. Веднаш по доаѓањето меѓу македонските партизани, Венко сфати дека движењето е целосно србизирано. Во една пригода ми кажа: „Темпо и Орце (веројатно се мисли на инструкторот Б. Радосавлевиќ) не ми се допаѓаат. Гледам дека спроведуваат политика на србизација на Македонија“. Затоа ги набљудуваше внимателно. Дефинитивно се увери во тоа кога Темпо му даде концепт за манифест со кој требаше да му се обратат на македонскиот народ. Се сеќавам дека на Венко воопшто не му се допадна сувиот и високопарен стил. Тој напиша многу поетичен текст, од секој ред се чувствуваше дека го пишувал поет, и затоа обраќањето беше прифатено со радост од народот - вели Филимена Марковска.

http://www.novamakedonija.com.mk/NewsDetal.asp?vest=91712842104&id=9&prilog=0&setIzdanie=22681

Венко одби да напише дека е со Тито и Колишевски го испрати на Голи Оток

Според она што Филимена ни го кажа во разговорот пред четири години, Венко и Методи Андонов Ченто биле многу блиски, а одреден период Венко бил добар и со Михајло Апостолски, како и со цела една група во која влегувале Богоја Фотев, Петре Пирузе, Панко Брашнаров, Павел Шатев и Димитар Влахов.

- Таа група се спротивставуваше на србизацијата на Македонија - ни рече Филимена стоејќи пред гробот на својот сопруг. Всушност, со самиот почеток на новата власт во Македонија по војната, групата во која беа Ченто, Венко, Брашнаров, Шатев, Пирузе, Чучков, Фотев и Влахов се крена против србизацијата на Македонија спроведувана од Лазар Колишевски, Видое Смилевски, дотогаш непознат за никого, Цветко Узуновски-Абаз и други. Венко беше првиот што ги отвори прашањата за ликвидациите без суд и пресуда на невини луѓе убиени во Куманово и во Велес. Истата таа група се бореше против таквите работи, но не можеше да направи ништо. Не мина многу време и членовите еден по еден беа отстранувани од функциите што ги имаа, а УДБ-а се справи со секој од нив одделно. Прв беше осуден Ченто на 11 години затвор; Шатев и Брашнаров беа сменети, а подоцна и осудени.

Сите зборови кажани од Венко во последните денови на животот се запишани и зачувани за поколенијата. И уште нешто. Кога Венко ја напиша книгата „Крвта вода не станува“, како одговор на скопските фалсификати на историјата, јас му прочитав илјадници страници историски документи за Македонија и нејзината судбина. Венко во неа кажува дека е Бугарин, и како Бугарин умре. Таа книга не беше напишана од памет, заврши Филимена кога веќе повторно се вративме во Македонскиот културен центар во Софија.

http://www.novamakedonija.com.mk/NewsDetal.asp?vest=9181284486&id=9&prilog=0&setIzdanie=22682

Panko Brashnarov

From the start of the new Yugoslavia, the authorities organised frequent purges and trials of Macedonian communists and non-party people were charged with autonomist deviation. Many of the former left-wing IMRO government officials were purged from their positions, then isolated, arrested, imprisoned or executed on various (in many cases fabricated) charges including pro-Bulgarian leanings, demands for greater or complete independence of Yugoslav Macedonia, collaboration with the Cominform after the Tito-Stalin split in 1948, forming of conspirative political groups or organisations, demands for greater democracy and the like. In 1948, being fully disappointed by the policy of the authorities, Brashnarov complained of it in letters to Joseph Stalin and to Georgi Dimitrov.[3] He did so together with Pavel Shatev.[3] As a result, he was arrested in 1950 and imprisoned in Goli Otok labor camp where he died the following year

http://en.wikipedia.org/wiki/Panko_Brashnarov

http://www.google.com/search?q=Panko+Brashnarov&btnG=%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5+%D0%BD%D0%B0+%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8&tbm=bks&tbo=1&hl=bg

Следва писмото на Брашнаров и Шатев до Сталин

Панко Брашнаров и Павел Шатев за обстановката във Вардарска Македония през 1944-1948 г. — изложение до ВКП(б)

ЦК на ЮКП се стреми да завземе целокупна Македония, в което становище има всички елементи за едно националистическо буржоазно гледище, което иска пряко отцепването на известни области да разреши македонския въпрос, игнорирайки жизнените интереси на българския народ и ръководителите на ЦК надменно се отнасят спрямо своя равноправен ЦК на БРП(к). Ако се върви по пътя, сиреч становището на ЦК на ЮКП, тогава Македония не може да служи за съединително звено между балканските народи, поради това защото ще даде превес на ФНРЮ за излаза на Белото море, да отдалечи България от морето, да я лиши от природните богатства на Пиринския край и по този начин да направи България икономически зависима от нея.

http://bugarash.blog.mk/2007/05/01/panko-brashnarov-i-pavel-shatev-za-obstanovkata-v%D1%8Av-vardarska-makedoni%D1%8F-prez-1944-1948-g-%E2%80%94-izlozhenie-do-vkpb/
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Септември 18, 2012, 09:42:42 am: (http://profile.ak.fbcdn.net/hprofile-ak-ash4/211066_117624621658350_4101889_n.jpg)

Още една българска телевизия в интернет

http://www.vtv.bg/?target=online
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Септември 18, 2012, 06:33:21 pm: (http://www.novamakedonija.com.mk/Uploads/NewsInstant/small/18092012121515_Sofija_Vlada.jpg)

Штефан Филе: Треба да се решат и споровите со Софија

Освен спорот за името, уште една пречка се исправи кон евроинтеграцискиот процес на Македонија, а тоа официјално е Бугарија и нарушените односи на Скопје со Софија. Еврокомесарот за проширување Штефан Филе за Радио Слободна Европа прецизира дека новиот проблем се односите со Софија и изјави дека во Унијата сè почесто слуша за комплексноста на односите на Македонија со Бугарија

- Мислам дека како прво битно е да се каже дека нема дистинкција, сите соседи се важни за земјата кандидат, за земјата која сака да се приклучи кон Европската унија. Случајот за односот со Грција е очигледен, тоа е прашањето за името кое треба да се реши. Дополнително на односите со Грција, сè почесто слушам за односите и комплексноста на односите со Бугарија. Слушам голем број на изјави од бугарските претставници кои се осврнуваат на проблемите во односите меѓу Софија и Скопје, тоа треба да се реши, тоа треба да биде водено од политичарите од двете страни. Политичарите од двете страни ја имаат одговорноста. Патот кон ЕУ минува низ добрососедските односи и ако сакате да станете добар член на Унијата, единствен можен начин е во исто време да станете добар сосед“, рече Штефан Филе, еврокомесар за проширување.

Тој по трета рунда на преговори изјави дека за прв пат со владините претставници ќе зборува отворено и за прашањето за добрососедските односи, иако тоа досега не беше дел од дијалогот за кој во март се согласија Владата и Европската комисија. Филе истакна дека патот кон ЕУ минува токму низ добрососедските односи и дека тоа е еден од основните копенхагеншки критериуми, кои секоја земја-членка мора да ги исполни, затоа што Унијата сака да се прошири со нови членови, но не сака да ги увезе и нивните билатерални проблеми.

http://www.novamakedonija.com.mk/DetalNewsInstant.asp?vestInstant=8944
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Октомври 02, 2012, 07:12:14 pm: Давутоглу: Турция първа призна Македония

Македонските медии се опитват да подменят и най-новата история, алармират от Българския културен клуб - Скопие (БККС).Повод за това е тиражираното в БЮРМ изявление на турския външен министър Ахмед Давутоглу пред списанието на албански език "Шенья", в което се твърди, че "Турция е първата държава, която призна Република Македония със своето конституционно име и нейния национален идентитет".
По този повод БККС припомня, че горната информация категорично не отговаря на истината. Първата страна в света, която още на 15 януари 1992 г. признава незабавно и без колебание Република Македония като независима и суверенна държава, е България, докато признанието от Турция идва на 6 февруари 1992 г.
Що се отнася до споменатото от Давутоглу признаване на национален идентитет, до този момент на БККС не са известни никакви международно-правни или дипломатически практики, които да третират признаване на национални идентитети, а още по-малко ни е известен специален държавен акт на Турция от това време за признаване на македонски национален идентитет, се казва в изявление на клуба.
"У нас се затвърждава убеждението, че активистите на бившия югославски режим и сподвижниците на Тито и Милошевич никога няма да простят на България, че първа призна независима и суверенна Република Македония и беше непоколебим гарант на нейната териотриална цялост в най-трудните моменти след това", се казва още в разпространеното изявление от БККС.

http://www.segabg.com/article.php?id=618321
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Октомври 04, 2012, 08:56:47 am: (http://paper.standartnews.com/images/articles/orig_205484_bg.jpg)

„Храбрата българска войска да встъпи в борба с вековния враг”
Турция обявява война на България и на Балканския съюз на 3 октомври 1912 г.

За да изпреварят завършването на турските военни приготовления, балканските държави правят всичко възможно за скорошното започване на вече неизбежните бойни действия. Черна гора е поощрена първа да ги започне (вж. Свързани текстове), на 26 септември (всички дати по-долу са по стар стил) черногорската войска навлиза на османска територия. Не съм съвсем убеден, че тая точно дата трябва да се смята за начало на Балканската война - и преди и след нея доброволчески чети от съюзните държави влизат и излизат безброй пъти от Турция.

Същевременно продължава дипломатическата дейност на съюзните балкански държави. На 30 септември е връчена колективна нота за бързо решаване на въпроса за автономията на европейските владения на Турция според чл. 23 от Берлинския договор, които се предвижда да бъдат управлявани от "швейцарец или белгиец". Тази нота остава без отговор, на 3 октомври Турция скъсва дипломатическите си отношения със съюзните държави и им обявява война поради "зачестилите нарушения на границата с Турция от българска и сръбска страна". Както е видно, мощният черногорски щурм, плащан от България с по 750 хиляди лева месечно, май остава незабелязан в Цариград, та затуй изглежда началото на войната ще трябва наистина да се смята според официалното й обявяване - от Турция, на 3 октомври.

Това обявяване става малко прибързано, според плановете на турския генерален щаб подготовката за войната, очевидно неизбежна и за Великата порта, трябва да завърши чак към 22 октомври. И едно друго съдбоносно за Османската империя забавяне - разработките на турския генерален щаб включват всякакви варианти за воденето на бъдещите военни действия, но не и в случай на война с България, Сърбия, Черна гора и Гърция едновременно. Наистина такъв документ е започнат под името "план №5", но към началото на Балканската война от него е известна само една таблица и нищо друго. Поради това Турция почва войната по нейния си "план №1", т.е. само срещу България, съставен още през 1909 г. Този план предвижда основните военни действия да се водят в Тракия. Впрочем военните разработки на всички воюващи държави предвиждат същото. В случай на главен удар в Македония, турската войска се предвижда да нахлуе в Южна България. В последния момент изглежда е решено да бъде издадена съвсем нереалистична заповед, още на 3 октомври, за "общо настъпление" в Тракия и в Североизточна Македония, но само срещу силните в Балканския съюз - България и Сърбия, слабите гръцки и черногорски сили е трябвало само да бъдат сдържани.

След мащабна и сериозна проучвателска работа на българския Генерален щаб още от Съединението насетне са разработени

няколко плана за война с Турция

с множество варианти. Освен освобождаване на българите в Тракия и Македония, в тях се предвижда "завладяване на северните брегове на Бяло море като условие, крайно необходимо за нормалното развитие и съществуване на българската държава". Главните военни действия в предстоящата война българската войска трябваше да води в Тракия. За освобождаване на българите в Македония се предвижда воденето на ограничени бойни действия, но най-вече се разчита на честната дума на съюзниците, които да спазят предварителните уговорки. И според военните планове България трябваше да изнесе главната тежест на съдбоносната война с Турция.

След подписване на компромисно военно споразумение между българския и сръбския генерален щаб на 15 септември, Сърбия изобщо не успява да състави в писмен вид какъвто и да е план на военните действия. Главна цел на сръбската войска, огласена само устно, е, по същество, заемане на нови земи, преди всичко на Новопазарския санджак и Северна Македония, при опазване на живата сила на сръбската войска, като всячески се избягват големи сражения. В хода на войната стана ясно, че повече от половината сръбска войска бе отделена за завземане и устройване на нови земи при избягване на големи кръвопролитни сражения с иначе слабата турска Вардарска войска.

Гръцките военни планове включват завладяване на Солун и на Южна Македония, а гръцкият флот да установи господство в Бяло море. Понеже турският флот бе изтеглен от Бяло море, а не бяха предвидени и никакви сериозни войскови части срещу настъпващата гръцка войска, Гърция на практика запази изцяло войсковите си съединения, които използва следващата година с пълна сила срещу България.

За черногорците е предвидено само превземане на Шкодра и съединяване със сръбските войски в Новопазарско, задача подходяща за малката планинска държавица на крал Никола.

* * *

Плановете са важно нещо, но същинските бойни действия се различават винаги. На 5 октомври цар Фердинанд подписва Манифест към българския народ, с който обявява началото на Балканската война. Същия ден е издадена и заповед на разположения в Стара Загора Щаб на главното командване, с която се заповядва направо: "Храбрата българска войска да премине границата и да встъпи в борба с вековния враг."

(следва)

Извори

"След многовековни страдания бяхме честити да доживеем радостния ден - да видим Ваше величество в главния град на Македония [Солун, на 5 (18) декември 1912 г.]. Крайната цел на въстаническата борба, която бе организирана от нашите населения в Македония и Одринско, бе освобождението на поробената ни родина, за да може българският народ целокупно да заживее мирен и културен живот. Нашата мечта - мечтата на българския народ, ето вече се сбъдва - и няма да има по-щастливи от нас, ако зарята на свободата огрее всички кътове на етнографическа България под българско знаме ...

... [Страшна е мисълта], че почнатото освободително дело може би да се завърши с частично политическо разпокъсване на скъпото ни отечество Македония ... Въпреки големите мъчнотии, с които вътрешната организация трябваше да се бори тук и вън, тя неотклонно преследваше все една и съща свещена цел - да се спаси българска Македония за българския народ целокупна, неразделна. Предвид на очевидните грабителски замисли на околните държави и мъчното прямо освобождение на целокупна Македония с помощта само на българската военна сила вътрешната организация се спря на идеята за първо време да действа само за автономия на Македония, именно за да я спаси от разпокъсване ... Както целият български народ, така също и ние тук с възхищение посрещнахме новия [Балкански] съюз ... Без да прави разлика между съюзниците, нашата организация подпомагаше с всички средства и на сърби, и на гърци. Ала за голяма наша жалост, едвам що се свърши окупирането на наши български земи от сръбската и гръцката армия и вече се явиха признаци, които ни вдъхват страх за нашето национално бъдеще. Сръбски власти почнаха открито да съветват българина да се отрече от своето име, от своя род. Правят се приготовления, които сочат, че чуждата окупация в нашите области не е само временна ... Радостта почва да се смесва с отчаяние и мисълта, че денят на успокоение, на мирна културна работа, който ни се пристори тъй близко, няма скоро да настъпи в нашата злочеста Македония ..."

Из Меморандум на Централния комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация до цар Фердинанд, декември 1912 г.

Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?id=585566

http://www.segabg.com/article.php?id=586451

http://www.segabg.com/article.php?id=600899

http://www.segabg.com/article.php?id=618508

„Българите можеха да стигнат Цариград преди отоманската войска”

Първият етап на Балканската война завършва с примирието между България и Турция от 20 ноември 1912 г.

Съюзните балкански войски започват бойните действия в хармоничен многоглас, в пълно съответствие с генералщабните си планове и предварителните си договорености, поне в първия етап на Балканската война. България обявява война на Турция на 5 октомври (навсякъде по-долу по стар стил). Още същия ден в 7.00 ч. сутринта българските войски преминават в настъпление. Първите сражения обаче са чак на 9 октомври, дотогава българските Първа и Трета войска успяват да заемат позиции срещу турската Източна войска по линията Лозенград-Одрин.

Трета българска войска превзема Лозенград на 11 октомври, след като става ясно, че голяма част от турския гарнизон вече не е в крепостта. От общо 350 оръдия в български ръце попадат 46. Източната турска войска е обхваната от паника и отстъпва безредно. Чуждите наблюдатели на тези събития с възхита описват атаките "на нож" и нечувания героизъм на българските войници и офицери, за всичко това ще се говори още дълго.

Успешната Лозенградска операция на българските войски обаче не е последвана от логичното си продължение - бързо унищожаване на турските съединения или поне предотвратяване на прегрупирането им на нова позиция. Турският генерал Шериф паша по-късно ще напише: " . . . те [българите] можеха [след превземането на Лозенград] да унищожат отоманската войска или най-малко, като не й оставят време да се прегрупира, да стигнат в Цариград преди нея. . ." (генерал Шериф паша, 1915 г.).

Заедно с новопристигнали свежи сили Източната турска войска се укрепява на нова позиция по линията Люлебургаз-Бунархисар. Тя вече наброява почти 130 хиляди бойци с 300 оръдия. Българските Първа и Трета войска имат в същото време едва 108 хиляди войници с 360 оръдия. Въпреки отчаяната съпротива на Източната войска българският резервен 56-и полк с оглушително "ура" и героичното "на нож" пробива турската отбрана на 17 октомври при Туркбей. Скоро е превзет и Люлебургаз. Поради бързото отдалечаване на българските войски от Главното командване цар Фердинанд обединява Първа и Трета войска под командването на ген. Радко Димитриев. На 18 октомври под неудържимия български напор османската войска започва оттегляне и от Бунархисар в посока на Виза.

В тези боеве османската войска дава над 40 хиляди убити и ранени,

изоставя още 50 оръдия, често изпада според чуждестранните наблюдатели и кореспонденти в паника и пълен безпорядък - навсякъде се виждали войници без офицери и офицери без войска. Българската войска губи 2536 убити и 17 хиляди ранени.

В същото време Втора българска войска обсажда Одрин, а редица по-малки български съединения напредват в мощен щурм в Родопите. В Родопския и в Хасковския отряд участват и много доброволци. До средата на ноември българските бойни съединения и части на Македоно-одринското опълчение освобождават Родопите и достигат до бреговете на Бяло море. На 14 ноември около Мерхамлъ (дн. Пеплос) корпусът на Явер паша е обкръжен, пленени са 8879 войници и техните 252 офицери.

Победният български марш към бреговете на Мраморно море и в крайна сметка към самия Цариград принуждава султан Мехмед V да замине за Бруса (дн. Бурса), а България става основен играч в разрешаване на въпроса за Проливите. Започват тежки дипломатически игри за сключване на примирие под дулата на бойните кораби, пратени от така наречените велики сили да охраняват интересите им по тези земи.

Турското командване с неимоверни усилия и с прехвърляне на войски от Мала Азия подготвя последен отпор при Чаталджа, чиято укрепена линия прегражда Цариградския полуостров в опит да бъде спасена имперската столица. На 4 ноември след ожесточени спорове в българското командване е дадена заповед за атака на укрепленията при Чаталджа. Въпреки героизма на българските войници и офицери двудневните боеве завършват с неуспех, прибързаната заповед на Фердинанд струва загубата на 12 012 български войници и офицери, от които 1482 убити, а в добавка и тежки усложнения на по-сетнешните преговори за сключване на примирие.

Светкавичното настъпление, при което само за месец българската войска достига до теснините преди Цариград и до Беломорското крайбрежие, може да изглежда ненадейно, но сигурно ще трябва да се напомни, че по тези места българският войник достига многократно и по-рано, понякога ги завзема с бой, понякога ги разорява за сплашване на противника, понякога само минава оттук. В зората на българската държава оттук преминават победоносните войски на великия господар Тервел, на великия господар Крум, на цар Симеон Велики. Тук, на подстъпите към Цариград, често минава южната българска граница, а Одрин е граничен град ту от българската, ту от византийската страна през цялото Второ българско царство, "от Одрин започва България", твърдят убедено средновековните и възрожденските пътеписи. И не на последно място, българската войска по целия си път в Източна Тракия по време на Балканската война освобождава български селища, населени предимно с българи са и земите наоколо.

* * *

Ненапразно много повече място бе отделено тук за бойните действия на българската войска в Източна Тракия, не може да има съмнение, че именно България понася огромната тежест от битките до първото примирие между воюващите, при това точно на подстъпите към Цариград.

Сръбската войска, в която се включват 108 хиляди души, разбива на 11 октомври слабата 54-хилядна турска Вардарска войска при Куманово в Македония. Нова победа сърбите отбелязват при Битоля, но без да преследват разбития противник, който необезпокояван се оттегля към Лерин, а после - към Албания. Същевременно е завзета и областта Метохия, а сръбските войски се съединяват в подножието на планината Пелистер (на юг от Битоля), сръбски части стигат и до бреговете на Синьо море при Драч. В Македония български доброволчески чети, събрани предимно от преобладаващото в областта българско население, улесняват настъплението на сръбските войски както чрез усърдни партизански действия, така и чрез доставяне на обилни разузнавателни сведения.

Съюзната Втора войска, съставена от българската Седма пехотна Рилска дивизия и от сръбската Тимошка дивизия, настъпва по р. Струма и в посока Крива паланка-Щип-Велес. На 21 октомври е превзет Рупелският пролом. С мощен щурм Седма дивизия продължава на юг, като на 27 октомври въпреки забавянето може би умишлено, по вина на сръбското командване, достига Солун, който само ден по-рано се е предал вече на гръцката войска.

Лишена от сериозна съпротива, гръцката войска и беломорският й фронт с лекота осъществяват предварителните си планове, като съхраняват напълно силите си. Според плановете черногорската войска трябвало да завземе Шкодра, но не успява, поради което само обсажда крепостта.

Извори

". . . Нашият край [Леринска околия] е и си остава до последен час в грамадното си болшинство български. На едно население от 60 027 души, ние, българите екзархисти, наброяваме 32 140 души. Патриаршистите, на брой 12 075 души, са разнородна маса: 6897 българи, 2130 власи, 3020 албанци. . . И такъв цветущ български край, който е водил геройски борби за своето самонационално съзнание,. . . днес, когато мислеше, че постига своята въжделена вековна мечта - присъединение към свободния брат отвъд Рила, - вижда се в ръцете на една [гръцка окупационна] власт, макар съюзническа на България, но всъщност надъхана с ненавист и злоба към всичко българско. . .

Лерин, 20 януари 1913 г."

". . .Тогава, когато храбрата българска армия разбиваше главните турски сили на източния театър на войната [в Тракия през 1912 г.] и държеше сигурен гърба на съюзните войски, последните леко и без големи жертви завладяха цяла Западна Македония. В това няма нищо обезпокоително в една съюзна война, ако нямаше други признаци, които ни карат да се запитваме с тревога: освободени ли сме ние, или сме прехвърлени на ново робство? Поведението на сръбските и гръцките войски, както и поведението на административните сръбски и гръцки органи ни създават сериозни опасения за бъдещето. И едните, и другите се отнасят към нас като завоеватели, не като освободители. Цялото българско население, особено селското, е ограбено: съюзните армии нигде нито плащат, нито дават реквизационни разписки. Предмети и стоки, ненужни за продоволствие на самата армия, се отвличат в Сърбия и Гърция; опустошават се безцелно български имоти и български къщи . . .

Битоля, 22 януари 1913 г."

"Нашият край [Скопско и Кумановско] е неразделна част от останалата българска Македония и . . . следователно през настоящата [Балканска] война, с която се преследва освобождението на българските земи под турско владичество, не може да се забрави и нашият край и да се остави под ново чуждо владичество . . . Сръбските власти у нас се настаняват като че ли завинаги, те като че ли от Скопие правят втора сръбска столица . . .

Скопие, януари 1913 г."

Из писма на българите в Македония до българския министър-председател Ив. Ев. Гешов в София

По сведения на Л. Милетич, 1929

Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?id=585566

http://www.segabg.com/article.php?id=586451

http://www.segabg.com/article.php?id=600899

http://www.segabg.com/article.php?id=618508

http://www.segabg.com/article.php?id=619375
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Октомври 08, 2012, 07:33:27 am: (http://www.utrinski.com.mk/WBStorage/Articles/27B6946722BA254CBD2471D800A55186.jpg)

Се претпоставува дека гробницата припаѓала на некој базилеј, тогашен македонски крал, чиј идентитет засега не може да се открие

Откриена уникатна македонска гробница од антиката

Прилеп - Во прилепскиот дел на Мариово, во атарот на селата Подмол и Бонче кај локалитетот Павла Чука е откриена античка гробница од македонски тип, која датира од 4 и 3 век пред нашата ера.

Екипата археолози кои истражуваат на овој терен се на мислење дека токму овде, под селата Подмол и Бонче се наоѓал добро познатиот антички град Пелагонија. Новите откритија се' повеќе одат во прилог на ова верување, наспроти поранешните хипотези според кои овој антички град се наоѓал во Варош, на Марковите кули.

Истражувањата говорат дека ова време на рана антика се карактеризирало со високо развиена цивилизација, систем на градови и тврдини што ги штителе градовите. Тие биле организирани во повеќе, а помали територијални заедници, поточно кралства. Најголемо било Пајонското кралство кое егзистирало во долините на реките Вардар и Брегалница. Зад западната граница на ова кралство имало неколку помали, а едно од најмоќните било Пелагонското кралство, каде што во моментов се истражува. Јужно од него се ширело кралството Линкестида, на раноантичките македонски линкести, а во близина на запад било кралството на Девриопите. Истражувањата покажуваат дека Пелагонците, кои живееле во прилепскиот крај, веројатно биле порано во допир со блискоисточната цивилизација, како што велат научниците.

http://www.utrinski.com.mk/?ItemID=ECDDF306E68E2049A2F5D7446FDA2E88

Голем антички град се наѕира кај Старо Бонче

Според професорот Виктор Лилчиќ, на овој локалитет во Прилепско се наоѓал антички македонски град чии наоди упатуваат дека бил главен град на античките Mакедонци-пелагонци??????

http://www.novamakedonija.com.mk/NewsDetal.asp?vest=10812959422&id=16&prilog=0&setIzdanie=22699

Pelagonia

(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/8/86/PaeoniaPaioniaMap.png)

Pelagonia (Greek: Πελαγονíα, Macedonian: Пелагонија, Pelagonija) is a geographical region of Macedonia.

In antiquity, it was roughly bounded by Dardania to the far north, Illyria to the west and north, Paionia to the east, and Lynkestis to the south and west. Ancient Pelagonia is located in south-western regions of modern Republic of Macedonia.[1] Later the region was annexed to the Macedonian kingdom during the 4th century BC. In medieval times, when the names of Lynkestis and Orestis had become obsolete, Pelagonia acquired a broader meaning. This is why the Battle of Pelagonia (1259) between Byzantines and Latins includes also the current Kastoria regional unit and ancient Orestis.

Many Mycenaean objects have been found found in the area, such as the double axe, later found in Mycenae. Mycenaean finds are exhibited in the Museum of Bitola. The region was inhabited by the Pelagones, an Epirote Molossian tribe according to Strabo,[2] who calls Pelagonia Tripolitis[3] albeit he names only one city of the supposed three; Azorus. Only two Pelagonians are known to us: the one, the mythological Pelagon, the eponymous of the region, was son of the river-god Axius (modern Vardar) and father of the Paeonian Asteropaeus in the Iliad. The second one is Menelaus of Pelagonia (ca. 360 BC) who, according to Bossworth, fled his kingdom when it was annexed by Philip II, finding refuge and citizenship in Athens.[4]

Today, Pelagonia is a plain shared between the Republic of Macedonia and Greece. It incorporates the southern towns of Bitola and Prilep in the Republic of Macedonia and the northwestern Greek Macedonian city Florina in Greece; it is also the location of the lower key border crossing between the two countries Medžitlija-Niki.

http://en.wikipedia.org/wiki/Pelagonia
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Октомври 09, 2012, 12:29:56 pm: Колишевски и 11 Октомври

„Историјата на НОВ во Македонија ја создаваа хероите. По победата ја пишуваа моќниците на денот. Крајно време е да се каже вистината.“ Ванчо Николовски, авторот на овој став, е сосема во право.
Фрапантно но вистинито, цели две децении по падот на комунизмот во Македонија сè уште не е завршен процесот на „деколишевскизација“, сè уште прикажувањето на настаните од НОВ повеќе соодветствува на пропагандата од времето на комунизмот отколку на фактографската ситуација!

Воопшто, на македонската историографија (како и на историографиите на соседните земји) ѝ е нужна една темелна демитологизација, за да се отстранат политички мотивираните оценки на историските настани и личности, а историјата, како и сите други науки, да ја интересираат само фактите, а не нивното „разубавување“. Само по себе е разбирливо дека усвојувањето ваква ориентација подразбира неселективен пристап кон демитологизацијата. Во смисла, демистификација на сите историски настани и личности, а не само на одредени. Зашто, нема ништо принципиелно во тоа да се биде против митологизацијата на личностите и настаните поврзани со античка Македонија, а истовремено да не се поддржува демитологизацијата на НОВ и обратно.

Македонската историографија несомнено изврши одредена „деколишевскизација“. Во 1971 година, конечно, по околу 25 години молк, се „призна“ постоењето на првиот македонски партизански одред, скопскиот. По падот на комунизмот, рехабилитирани беа Методија Шаторов-Шарло и Методија Андонов-Ченто. Првиот претставен како архинепријател на Колишевски во македонската комунистичка митологија, а вториот - целосно отсутен од неа. Престана да се кажува и дезинформацијата дека во септември 1941 година Колишевски застанал на чело на Покраинскиот комитет на КПЈ за Македонија. И, горе-долу, тука се застана.

Придонесот на Колишевски во НОВ е доста маргинален. Тој во НОВ бил вклучен само околу два и пол месеци, од септември до ноември 1941 година, кога е уапсен и до капитулацијата на Бугарија, во септември 1944 година, е во интернација во Бугарија. Иако бил речиси целосно непознат во Македонија пред Втората светска војна и имал само маргинална улога во НОВ, по ослободувањето во период од речиси две децении токму овој човек беше алфа и омега во комунистичка Македонија.

Како беше можно еден речиси непознат кадар со маргинална улога во НОВ по ослободувањето да стане највлијателен човек во Македонија? Една од причините за тоа е митологизирањето на неговата улога во НОВ. Приказната што се раскажуваше беше: Шарло бил против востание, но кога Колишевски станал секретар на партијата почнале подготовките за востание и тоа е кренато на 11 октомври. Поентата на приказната беше: ако го немаше Колишевски, немаше да има востание во Македонија, а веројатно со тоа и ослободување на земјата. Следствено, како некој може да си дозволи минимизирање на придонесот на Колишевски во НОВ?

Нападот на Прилепскиот партизански одред на градот на 11 октомври 1941 година ниту е првиот оружен акт на отпор против окупаторот, ниту пак означи некоја драстично различна фаза на тој отпор. Секоја чест на борците што учествувале во нападот. Но кога ним им се оддава почит, треба да се имаат предвид и фактите. Пред нападот во Прилеп се случиле следните оружени акти на отпор: на 8 септември 1941 година Боро Петрушевски убива еден бугарски војник во Скопје, кај Богомила на 16 септември се убиени двајца непријателски војници, а на 7 октомври борците на Скопскиот партизански одред убиваат двајца полициски агенти во Скопје. Нападот на 11 октомври во Прилеп не е премногу различен од овие акти: изведен е од 16 партизани, при што сигурно загинал еден полицаец, а евентуално уште неколку други. Треба да се знае и дека по 11 октомври не следувал никаков „разгор на востанието“. Од вкупно четирите партизански одреди формирани во 1941 година, два се разбиени во рок од пет дена, а другите два се распуштени во ноември и декември 1941 година.

Ваквата фактичка состојба може да не ни се допаѓа, но тоа неа не ја прави помалку вистинита. За разлика од другите југословенски републики, каде што стремежот беше за почеток на востанието да се прогласи поран настан, во Македонија е избран еден релативно доцен настан, па излезе востанието кај нас да било „задоцнето“. Изборот на настанот што ќе се смета за ден на востанието во Македонија е директно поврзан со креирањето ореол на Колишевски. Зашто, тој бил (маргинално) вклучен само во организирањето на настаните од 11 октомври, а тоа било речиси единственото со што тој придонел кон НОВ. Затоа толку нападот на прилепските партизани на 11 октомври е натценет на сметка на оружените акти на отпор што му претходат. Ова на никој начин не го девалвира она што го направија прилепските партизани, повторно ќе кажам, секоја чест за нив и за тоа што го ризикуваа својот живот во борбата против фашизмот. Но треба да се има предвид и она што го направија и другите наши партизани, а кои незаслужено, поради политички причини, беа (под)заборавени за време на комунизмот. А ние денес ставаме печат на тоа обесправување, натценувајќи го нападот од 11 октомври на нивна штета. Иако политичките причини за тоа, создавањето и одржувањето на митот за Колишевски, повеќе не постојат.

Авторот е универзитетски професор

Автор: Здравко Савески

http://www.novamakedonija.com.mk/NewsDetal.asp?vest=10912930261&id=13&prilog=0&setIzdanie=22700
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Октомври 10, 2012, 07:36:15 am: Още българска телевизия.

Футбол

http://novasportplay.bg/

BULGARIA ON AIR

http://bgonair.bg/bg/tvonline/
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Октомври 12, 2012, 08:46:55 am: (http://www.segabg.com/pic/10943/619510.jpg)
Цар Фердинанд I стъпва върху пленени противникови знамена и оръжие

Балканската война, която видяха французите
Българите събират най-много симпатии по време на бойните действия

Събитията на Балканите имат голям отзвук в Европа и предизвикват огромен интерес сред вестниците, които й посвещават множество материали. За да отразяват бойните действия, у нас идват като кореспонденти представители от всички големи държави. Сред тях са Херменгилд Вагнер от "Райхспост" (Reichspost) и "Дейли мейл" (Daily Mail), Гибонс от "Дейли нюз", Филип Гибс и Бърнард Грант от "График" (The Graphic) и "Дейли мирър" (Daily Mirror), Луиджи Бардзини от "Кориере дела сера" (Corriere della Sera), Ален де Пененрьон от "Илюстрасион" (L'illustration) и "Франс милитер" (La France Militaire), Ш. Валие от "Льо Матен" (Le Matin), Рене Пюо от "Тан" (Le Temps), Людовик Нодо от "Журнал" (Le Journal) и др. Освен репортажи от пратениците си изданията публикуват и немалко снимки и цветни илюстрации. Сред най-запомнящите се от тях са цветните литографии от кориците на "Пти журнал илюстре" (Le Petit Journal Illustre) - приложение към парижкия всекидневник "Пти журнал" (Le Petit Journal). Те са дело на известния илюстратор от холандски произход Шарл Луи Бомле (Charles Louis Bombled). От началото на бойните действия през октомври 1912 г. до края на годината само кориците на последните 2 броя не са със сюжети от войната. За по-голяма част от литографиите художникът вероятно е използвал за основа на сюжетите си реални фотографии, а някои са били импровизирани по интересни новини от фронта - каквато е за двубоя със саби в рицарски стил между черногорски и турски конни офицери. На втора страница в приложението има колонка, която разяснява сюжетите от кориците и дава допълнителна информация за балканските народи и техните традиции.

Общо на Балканската война са посветени 22 цветни литографии,

от които 12 първи страници, 9 последни и едно фолио. Въпреки че списанието се стреми да отдели внимание на всички участници във войната, доминиращият брой илюстрации е за българите - общо 9, следвани от сърби и черногорци с по 5 и най-малко от съюзниците са гърците - само с 2.

Българите се появяват на корицата още в първия брой на списанието, посветен на войната - от 20 октомври 1912 г. Любопитното е, че вероятно художникът не е разполагал с актуална снимка, а е използвал някоя от предишна мобилизация - възможно още от Сръбско-българската война, тъй като войникът е с униформа отпреди 1899 г.! В същия брой е отделено и цяло средно фолио за представяне армиите на воюващите държави, като и тук има доста анахронизми в детайлите на униформите. България и Франция, макар и да не са съюзници, още не са врагове, затова и всички илюстрации, обрисуващи българите, са в положителна светлина. Турците обаче са изобразявани най-вече като фанатични варвари, които извършват зверства над мирното християнско население в Македония. Много изразителна е корицата от 17 ноември, показваща ранен турчин, който забива ножа си в превързващ го гръцки санитар. Но има и илюстрации, посветени на страданията им във войната - смразяващата алегорична фигура на холерата, покосяваща войската, както и бежанците към Истанбул. Последният сюжет е разработван дори и на... български картички от войната, като нашите рисунки вероятно са близки копия от френското списание. Самата оригинална снимка е вдъхновила и други художници и може да се открие в различни варианти и в други списания.

Триумфът на българската армия на бойното поле е представен в броя от 10 ноември по един любопитен начин - с пристигането на цар Фердинанд I Сакскобургготски в освободения Мустафа паша (днес Свиленград). На илюстрацията е показано как офицери полагат под краката му пленени турски знамена и оръжие. Подобен епизод действително е имало - запазени са картички как царят стъпва при слизането си от вагона върху пленена турска пушка. Впрочем единствен българският монарх е изобразяван два пъти по време на войната - в началото и в края й. По една литография са отделени за сръбския крал Петър I Караджорджевич, посрещнат тържествено в Скопие, и за черногорския крал Никола I Петрович, целуващ умиращ войник. За художника на списанието гръцкият крал Георгиос I, а и гръцката армия явно не съществуват - освен злощастния санитар няма гръцки войски или военачалници.

Сключването на примирието също е свързано с българско участие

- корицата на броя от 8 декември показва срещата на турския военен министър Назим паша, съпроводен от Изет паша, с помощника на главнокомандващия - генерал Михаил Савов, и началника на Щаба на армията генерал Фичев. Вероятно това е първата среща, състояла се в Буюкчекмедже на брега на Мраморно море. Последната страница от същия брой съдържа характерен момент от войната - обесване на заловени башибозуци в Гечкенли, според пояснителния текст. Такъв епизод е запечатан на няколко снимки и дори на кинолента, а кореспондентът на "Дейли мирър" Бърнард Грант го описва, но случаят е от Мустафа паша. Двамата са съдени и екзекутирани за убийството на цивилни граждани и трима български войници.

Българите присъстват и на последната страница, посветена на войната, за 1912 г. - в броя от 15 декември. Веселящите се наши войници, както и вдигащите на корицата тост сръбски офицери с френски генерал в Скопие изглеждат като един щастлив финал на балканските проблеми.

Но още първите броеве от новата 1913 г. опровергават тази илюзия

Корицата от 9 февруари пресъздава убийството на Назим паша при преврата на младотурците, след който се подновяват и военните действия. Следващите три илюстрации, които са и последни от отразяването на тази война, са посветени изцяло на българите - нощният обстрел на тежката артилерия срещу Одрин, извеждането на чужденците от града, което е сторено по настояване на Франция и последният акорд от войната - цар Фердинанд I връща сабята на отбранявалия града Шукри паша.

Това за жалост е и последната илюстрация в Le Petit Journal Illustre, която показва в благоприятна светлина българите пред френската общественост. В разразилата се Междусъюзническа война българите са представени като агресори и злодеи и в четирите корици на изданието, посветени на нея. Същата тенденция се запазва и в броевете от Първата световна война. Въпреки прокламираната си в първите години аполитичност изданието се превръща в мощен инструмент на визуалната пропаганда, формиращ общественото мнение с ефектните си и патетични гравюри. Така вследствие на екзалтираните и максималистични настроения в обществото ни и катастрофални решения на българските управници България и нейната армия придобиват траен негативен имидж в Западния свят, който допълнително е утежнен от приобщаването на държавата към съветския блок. Може би ще минат поне още няколко десетилетия, докато се възстанови представата за българите отпреди войните - градена с десетилетия и унищожена само за няколко седмици.

КАРЕ Le Petit Journal

Един от най-старите и популярни всекидневници във Франция (през 1890 г. достига милионен тираж). Основан е в Париж през 1863 г. от Моис Мило и излиза до 1944 г., когато е спрян от новата власт заради субсидирането му от режима на Виши. Вестникът застъпва идеята за сензационни новини, които да достигат до възможно най-голяма публика, при това на най-ниска възможна цена. От 1884 г. започва да излиза и илюстрованата му седмична притурка Le Petit Journal Illustre. До 1914 г. тя е осемстранична, но по време на войната е съкратена до 4. Последният й брой е от 1937 г.

http://www.segabg.com/article.php?id=619520
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Октомври 16, 2012, 08:31:10 am: Балкан

http://www.utrinski.com.mk/?ItemID=D751746C6ED0E14FA4394EF964606373

Таа култура ќе се вообличи во времето на Пелазгите (грчка транскрипција) или подобро на Бела
стите (белите, светлите луѓе) кои ги населувале просторите од Крит на југ, па се' до Балтичко Море. Помеѓу нив највисоко (во културен контекст) ќе се издигнат древните Бригијци, народ што ја населувал Македонија (според Пулевски, најстарото од 27-те македонски племиња).

Pelasgians

The name Pelasgians (Greek: Πελασγοί, Pelasgoí; singular: Πελασγός, Pelasgós) was used by some ancient Greek writers to refer to populations that either were the ancestors of the Greeks or preceded the Greeks in Greece, "a hold-all term for any ancient, primitive and presumably indigenous people in the Greek world."[1] In general, "Pelasgian" has come to mean more broadly all the indigenous inhabitants of the Aegean Sea region and their cultures before the advent of the Greek language.[2] This is not an exclusive meaning, but other senses require identification when meant. During the classical period, enclaves under that name survived in several locations of mainland Greece, Crete and other regions of the Aegean. Populations identified as "Pelasgian" spoke a language or languages that at the time Greeks identified as "barbaric", even though some ancient writers described the Pelasgians as Greeks. A tradition also survived that large parts of Greece had once been Pelasgian before being Hellenized. These parts generally fell within the ethnic domain that by the 5th century BC was attributed to those speakers of ancient Greek who were identified as Ionians.

http://en.wikipedia.org/wiki/Pelasgians

Phrygians

The Phrygians (Phruges or Phryges) were an ancient Indo-European people, initially dwelling in the southern Balkans; according to Herodotus, under the name of Bryges (Briges), changing it to Phruges after their final migration to Anatolia, via the Hellespont.

From tribal and village beginnings, the state of Phrygia arose in the 8th century BC with its capital at Gordium. During this period, the Phrygians extended eastward and encroached upon the kingdom of Urartu, the descendants of the Hurrians, a former rival of the Hittites.

Meanwhile the Phrygian Kingdom was overwhelmed by Cimmerian invaders c. 690 BC, then briefly conquered by its neighbor Lydia, before it passed successively into the Persian Empire of Cyrus and the empire of Alexander and his successors, was taken by the Attalids of Pergamon, and eventually became part of the Roman Empire. The last mentions of the language date to the 5th century and it was likely extinct by the 7th century .[1]

http://en.wikipedia.org/wiki/Phrygians

Phrygia

(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/2f/Anatolia_Ancient_Regions_base.svg/800px-Anatolia_Ancient_Regions_base.svg.png)

In antiquity, Phrygia ( /ˈfrɪdʒiə/; Greek: Φρυγία, Ancient Greek: [pʰryɡía]) Turkish: Frigya) was a kingdom in the west central part of Anatolia, in what is now modern-day Turkey, centered around the Sakarya River.

The Phrygians are most famous for their legendary kings of the heroic age of Greek mythology: Gordias whose Gordian Knot would later be untied by Alexander the Great, Midas who turned whatever he touched to gold, and Mygdon who warred with the Amazons. According to Homer's Iliad, the Phrygians were close allies of the Trojans and participants in the Trojan War against the Achaeans. Phrygian power reached its zenith in the late 8th century BC under another, historical King Midas, who dominated most of western and central Anatolia and rivaled Assyria and Urartu for power in eastern Anatolia. This later Midas was however also the last independent king of Phrygia before its capital Gordium was sacked by Cimmerians around 695 BC. Phrygia then became subject to Lydia, and then successively to Persia, Alexander and his Hellenistic successors, Pergamon, Rome and Byzantium. Phrygians were gradually assimilated into other cultures by the early medieval era, and the name Phrygia passed out of usage as a territorial designation after the Turkish conquest of Anatolia.

Inscriptions found at Gordium make clear that Phrygians spoke an Indo-European language with at least some vocabulary similar to Greek, and clearly not belonging to the family of Anatolian languages spoken by most of Phrygia's neighbors.[1][2] According to one of the so-called Homeric Hymns, the Phrygian language was not mutually intelligible with Trojan.[3]

http://en.wikipedia.org/wiki/Phrygia

Подоцна, кога во централниот дел на оваа територија се издига македонското царство, Балканот бил именуван како македонски полуостров и ова именување функционирало се' до римската окупација на регионот (при крајот на 2 век пред нашата ера), кога римската власт врши темелно преименување на топонимите и ригидно прекодифицирање на културните содржини на теренот уништувајќи се' што е македонско.

Balkans

In classical antiquity (and until the Ottoman conquest), the region was referred to in Greek and Roman sources as the "Peninsula of Haemus". The mountain range itself was known as the "Haemus Mountains", the name itself being of possibly Thracian etymology.[7]

http://en.wikipedia.org/wiki/Balkans

Haemus

In Greek mythology, King Haemus of Thrace ( /ˈhiːməs/; Ancient Greek: Αἷμος, Haîmos) was the son of Boreas.

http://en.wikipedia.org/wiki/Haemus

Haemus Mons

In earlier times the Balkan mountains were known as the Haemus Mons ( /ˈhiːməs ˈmɒnz/). It is believed that the name is derived from a Thracian word *saimon, 'mountain ridge', which is unattested but conjectured as the original Thracian form of Greek Haimos.[citation needed]

Another classic etymology derives the name 'Haemos' from the myth about the fight of Zeus and the dragon Typhon:

http://en.wikipedia.org/wiki/Haemus_Mons
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Октомври 16, 2012, 09:01:45 am: През античността на Блаканския полуостров са живели три народа: траки, елини и илири. Затова има три теории за произхода на античните македонци. Едната смята, че те са били от гръцките дорийски племена, другата че са били илири и третата - траки.

(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/dd/Tracian_state.png/561px-Tracian_state.png)

(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/4b/Trak_peltasta.jpg/250px-Trak_peltasta.jpg)

Thracians

The ancient Thracians; Ancient Greek: Θρᾷκες, Latin: Thraci) were a group of Indo-European tribes inhabiting a large area in Central and Southeastern Europe.[1] They spoke the Thracian language – a scarcely attested branch of the Indo-European language family. The study of Thracians and Thracian culture is known as Thracology.

The origins of the Thracians remain obscure, in absence of written historical records. Evidence of proto-Thracians in the prehistoric period depends on remains of material culture. It is generally proposed that a proto-Thracian people developed from a mixture of indigenous peoples and Indo-Europeans from the time of Proto-Indo-European expansion in the Early Bronze Age[7] when the latter, around 1500 BC, conquered the indigenous peoples.[8] We speak of proto-Thracians from which during the Iron Age[9] (about 1000 BC) Dacians and Thracians begin developing.

Hellenistic period

The region was conquered by Philip II of Macedon in the 4th century BC and was ruled by the kingdom of Macedon for a century and a half. Lysimachus of the Diadochi and other Hellenistic rulers ruled part or parts of Thrace until its fall to the Romans.

In 279 BC, Celtic Gauls advanced into Macedonia, Southern Greece and Thrace. They were soon forced out of Macedonia and Southern Greece, but they remained in Thrace until the end of the 3rd century BC. From Thrace, three Celtic tribes advanced into Anatolia and formed a new kingdom called Galatia.

In parts of Moesia (northeast Serbia) the Celtic Scordisci and Thracians lived beside each other, evident in the archaeological findings of pits and treasures, spanning from the 3rd century BC to 1st century BC.[18]

During the Macedonian Wars, conflict between Rome and Thracia was inevitable. The destruction of the ruling parties in Macedonia destabilized their authority over Thrace, and its tribal authorities began to act once more on their own accord. After the Battle of Pydna in 168 BC, Roman authority over Macedonia seemed inevitable, and the governing of Thracia passed to Rome.

Neither the Thracians nor the Macedonians had yet resolved themselves to Roman dominion, and several revolts took place during this period of transition. The revolt of Andriscus in 149 BC, as an example, drew the bulk of its support from Thracia. Several incursions by local tribes into Macedonia continued for many years, though there were tribes who willingly allied themselves to Rome, such as the Deneletae and the Bessi.

Following the Third Macedonian War, Thracia came to acknowledge Roman authority. The client state of Thracia comprised several different tribes.

(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/33/Map_Macedonia_336_BC-en.svg/749px-Map_Macedonia_336_BC-en.svg.png)

http://en.wikipedia.org/wiki/Thracians

Illyrians and Thracians

...populated well before the Neolithic Period (New Stone Age; about 10,000 years ago). At the dawn of recorded history, two Indo-European peoples dominated the area: the Illyrians to the west and the Thracians to the east of the great historical divide defined by the Morava and Vardar river valleys. The Thracians were advanced in metalworking and in horsemanship. They intermingled with the Greeks...

http://www.britannica.com/EBchecked/topic/593556/Thracian

https://www.google.bg/webhp?sourceid=toolbar-instant&hl=bg&ion=1&qscrl=1&rlz=1T4GGLL_enBG382BG391#q=thracians&hl=bg&qscrl=1&rlz=1T4GGLL_enBG382BG391&site=webhp&prmd=imvns&ei=owR9UN6iEsqwiQfe8IGgAw&start=0&sa=N&bav=on.2,or.r_gc.r_pw.&fp=59b356019746dc47&bpcl=35277026&ion=1&biw=1024&bih=508

https://www.google.bg/webhp?sourceid=toolbar-instant&hl=bg&ion=1&qscrl=1&rlz=1T4GGLL_enBG382BG391#q=thracians&hl=bg&qscrl=1&rlz=1T4GGLL_enBG382BG391&prmdo=1&site=&tbm=bks&prmd=imvns&source=lnt&tbs=bkv:p&sa=X&ei=yQR9UKWgD8iPiAertoGIDQ&ved=0CBcQpwUoAQ&bav=on.2,or.r_gc.r_pw.&fp=5b149839de9ea1d0&bpcl=35277026&ion=1&biw=1024&bih=508

(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/b/b4/Dacians%2C_Thracians_and_Illyrians_during_the_Celtic_invasion_of_4th_century_BC.png)

Dacians, Thracians and Illyrians during the Celtic invasion of 4th century BC

http://en.wikipedia.org/wiki/File:Dacians,_Thracians_and_Illyrians_during_the_Celtic_invasion_of_4th_century_BC.png

(http://www.utrinski.com.mk/WBStorage/Articles/2A499073142AF64594BC8C0E935A8F1E.jpg)

ВИДЕО

http://bnt.bg/bg/news/view/88544/unikalno_sykrovishte_ot_sveshtari

http://btvnews.bg/video/news/unikalno-trakiisko-zlatno-skrovishche-otkriha-v-sveshchari.html

http://btvnews.bg/bulgaria/1-5-kg-tezhi-unikalnoto-skrovishche-v-sveshchari.html

http://btvnews.bg/video/news/zlatno-skrovishche.html

http://btvnews.bg/video/news/otkriha-zlato-pri-razkopki-v-sozopol.html

http://btvnews.bg/376211725-Otkritoto_sakrovishte_kray_Svishtov_e_sas_stoynost_nad_3_mln_leva.html

http://btvnews.bg/bulgaria/arheolozi-nameriha-drveno-sandche-s-mnogo-zlatni-nakiti.html

Во Бугарија пронајдена златна ризница стара 2.400 години

Станува збор за тракиска гробница во која имало златен накит и додатоци за опрема за коњи, тијара со релјеф од лавови и фантастични животни, како и четири нараквици и прстен

Бугарските археолози соопштија дека пронашле речиси 2.400 години стара златна ризница во тракиска гробница во северниот дел на земјата.

Ризницата е пронајдена вчера во близина на селото Свештари, 400 километри североисточно од Софија.

Лидерот на тимот Дајана Гергова изјави дека меѓу пронајдените предмети кои датираат од крајот на четвриот или почетокот на третиот век пред новата ера има златен накит и додатоци за опрема за коњи, тијара со релјеф од лавови и фантастични животни, како и четири нараквици и прстен.

Тракијците живееле во денешна Бугарија и делови на денешна Грција, Романија, Македонија и Турција, во периодот од 4.000 година пред новата ера до седмиот век од новата ера, кога биле асимилирани од Словените.

http://www.utrinski.com.mk/?ItemID=572C8769CF416C4795D3903B037498F4

(http://www.motoroads.com/images/panagyuriste1.jpg)

Тракийски съкровища в България

https://www.google.bg/search?sourceid=navclient&aq=&oq=tracian+trea&hl=bg&ie=UTF-8&rlz=1T4GGLL_enBG382BG391&q=thracian+treasures+bulgaria&gs_l=hp..2.0l4.0.0.0.33172...........0.8IKuZ-GhEJc&pbx=1
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Октомври 16, 2012, 09:18:33 am: (http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/cd/PrehistoricIllyriansMap.jpg/753px-PrehistoricIllyriansMap.jpg)

(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/3/31/Central_and_Eastern_Europe_mid_4th_century_BC.png)

Central and Eastern Europe mid 4th century BC

Illyrians

Illyria appears in Greco-Roman historiography from the 4th century BC. The Illyrians formed several kingdoms in the central Balkans, and the first known Illyrian king was Bardyllis. Illyrian kingdoms were often at war with ancient Macedonia, and the Illyrian pirates were also a significant danger to neighbouring peoples. At the Neretva Delta, there was a strong Hellenistic influence on the Illyrian tribe of Daors. Their capital was Daorson located in Ošanići near Stolac in Herzegovina, which became the main center of classical Illyrian culture. Daorson, during the 4th century BC, was surrounded by megalithic, 5 meter high stonewalls (as large as those of Mycenae in Greece), composed out of large trapeze stones blocks. Daors also made unique bronze coins and sculptures. The Illyrians even conquered Greek colonies on the Dalmatian islands. Queen Teuta was famous for having waged wars against the Romans.

In the Illyrian Wars of 229 BC, 219 BC and 168 BC Rome overran the Illyrian settlements and suppressed the piracy that had made the Adriatic unsafe for Italian commerce.[24] There were three campaigns, the first against Teuta the second against Demetrius of Pharos[25] and the third against Gentius. The initial campaign in 229 BC marks the first time that the Roman Navy crossed the Adriatic Sea to launch an invasion.[26]

The Roman Republic subdued the Illyrians during the 2nd century BC. An Illyrian revolt was crushed under Augustus, resulting in the division of Illyria in the provinces of Pannonia in the north and Dalmatia in the south.

http://en.wikipedia.org/wiki/Illyrians

https://www.google.bg/search?sourceid=navclient&aq=hts&oq=&hl=bg&ie=UTF-8&rlz=1T4GGLL_enBG382BG391&q=Dacians%2C+Thracians+and+Illyrians+during+the+Celtic+invasion+of+4th+century+BC#hl=bg&gs_nf=3&tok=B6pY4ENBDlHfpksN2Zl9qA&pq=illirians&cp=3&gs_id=3a&xhr=t&q=illyrians&pf=p&sclient=psy-ab&rlz=1T4GGLL_enBG382BG391&oq=illrians&gs_l=&pbx=1&bav=on.2,or.r_gc.r_pw.&fp=59b356019746dc47&bpcl=35277026&biw=1024&bih=508&bs=1

https://www.google.bg/search?sourceid=navclient&aq=hts&oq=&hl=bg&ie=UTF-8&rlz=1T4GGLL_enBG382BG391&q=Dacians%2C+Thracians+and+Illyrians+during+the+Celtic+invasion+of+4th+century+BC#q=illyrians&hl=bg&rlz=1T4GGLL_enBG382BG391&tbm=bks&prmd=imvnsb&source=lnt&tbs=bkv:p&sa=X&ei=Kwp9UJ7XJ82tiQf5gYH4AQ&ved=0CBcQpwUoAQ&bav=on.2,or.r_gc.r_pw.&fp=5b149839de9ea1d0&bpcl=35277026&biw=1024&bih=508
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Октомври 19, 2012, 02:31:53 pm: Архивът на Ню Йорк Таймс за македонските българи

BULGARIA'S CLAIMS ON LAND SHE NOW DEFENDS.; Macedonia Compared to Alsace-Lorraine and Trentino ;- Bulgaria Feared to Become Another Belgium.

By A BULGARIAN DIPLOMAT. ();
August 22, 1916

http://select.nytimes.com/gst/abstract.html?res=FB0915F9355B17738DDDAB0A94D0405B868DF1D3

http://query.nytimes.com/mem/archive-free/pdf?res=FB0915F9355B17738DDDAB0A94D0405B868DF1D3

Още от архивът на Ню Йорк Таймс

http://bkks.org/forum/index.php/topic,324.120.html
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Октомври 22, 2012, 07:04:16 pm: (http://www.dnevnik.bg/shimg/zx450y250_1930559.jpg)

ВИДЕО

http://bnt.bg/bg/news/view/87319/plevneliev_v_izrael

22.10.2012 / 19:15
Плевнелиев в Израел

В Израел българският президент Росен Плевнелиев покани своя колега Шимон Перес да присъства на церемонията по случай 70-годишнината от спасяването на българските евреи догодина в София. По време на срещите му с президента и с председателя на Кнесета той получи благодарности за подкрепата, която страната ни оказа на израелските туристи след атентата в Бургас през лятото.

Изключително топло премина срещата между президентите на България и Израел. Шимон Перес специално благодари за подкрепата, която Израел получава от България както в миналото при спасяването на българските евреи, така и след атентата в Сарафово.

Шимон Перес, президент на Израел:
- Вашето посещение ме разчувства силно. Първо, защото в България бяха спасени 50 хиляди евреи, и никой няма да забрави това. Второ, защото България е страна на гостоприемни, честни хора. Доказателство е случаят с атентата край Бургас, когато България се изправи зад нас. Вие лично посетихте мястото. Много уважам това, което вие и вашите сили за сигурност направихте.

Росен Плевнелиев покани Шимон Перес да присъства на 10 март на честванията у нас по случай спасяването на българските евреи. Освен това българският президент не скри очакването си, че визитата ще даде тласък в развитието на редица области от съвместен интерес.

Росен Плевнелиев, президент на България:
- Аз съм сигурен, че тази настояща визита е един много специален момент в това интензивно сътрудничество и много специално между България и Израел. Със сигурност ние виждаме огромния потенциал в търговско-икономическото сътрудничество, в културното, в туризма, но и в съвместните производства. Израел е символ, уважаеми господин президент, вие изградихте визията на една от най-развитите, най-технологичните и една от най-ориентирани към бъдещето нации. И ние искаме да сме ваш патрньор.

В изказването си Шимон Перес изрази надежда, че проблемите в Близкия Изток ще намерят своето решение така, както това се случи на Балканите. По време на срещата с председателя на Кнесета българският президент отново чу благодарности за помощта, която са получили израелските туристи след атентата край Бургас. Плевнелиев обеща, че България няма да се примири, докато не намери виновниците. По-късно българският президент разгледа мемориалния комплекс в памет на жертвите от холокоста Яд Вашем и присъства на церемонията по запалване на вечния огън. Посети и свещения за християните Божи гроб.
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Октомври 25, 2012, 08:22:11 am: (http://www.segabg.com/pic/10954/621216.jpg)

Статуя на български военен украси сградата на македонското МВнР

Статуя на българския кап. Борис Сарафов е издигната на покрива на новата сграда на македонското Министерство на външните работи в Скопие, писа "Утрински вестник". Неговият паметник е редом до тези на Чърчил, Аденауер, Вашингтон, Юстиниан и Ганди. На покрива на зданието има 37 статуи. Новата сграда на македонското МВнР бе официално открита вчера от цялото държавно ръководство. Кап. Борис Сарафов е роден през 1872 г. в Гоцеделчевско и е брат на големия театрален актьор Кръстьо Сарафов. Завършилият военно училище Борис Сарафов е един от боевите командири на българската армия в Македония и Одринско. Председател е на Върховния македоно-одрински комитет и активен деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Той е военен ръководител на Илинденско-Преображенското въстание. Загива през 1907 г.
Статуя на Симеон Радев също бе поставена на покрива на МВнР преди време, но след скандал бе свалена.

Междувременно всички основни опозиционни политически партии в Македония се обединиха в "Съюз за бъдеще". Лидерите на Социалдемократическия съюз (СДСМ) Бранко Цървенковски, на ВМРО-Народна партия Любчо Георгиевски и др. подписаха политическо споразумение във вторник вечерта в Скопие. Цървенковски призова всички, които искат да се промени настоящата ситуация в страната, да се присъединят към обединението.

http://www.segabg.com/article.php?id=621215

Борис Сарафов

(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/2e/Venedikov_Nachev_Sarafov_Lukov_Mutafov_Garufalov.JPG/250px-Venedikov_Nachev_Sarafov_Lukov_Mutafov_Garufalov.JPG)

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81_%D0%A1%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%BE%D0%B2

https://www.google.bg/webhp?sourceid=toolbar-instant&hl=bg&ion=1&qscrl=1&rlz=1T4GGLL_enBG382BG391#hl=bg&gs_nf=3&tok=xOdXBeMSloBFBBXsRFdFIQ&cp=10&gs_id=0&xhr=t&q=%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81+%D1%81%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%BE%D0%B2&pf=p&sclient=psy-ab&qscrl=1&rlz=1T4GGLL_enBG382BG391&site=webhp&source=hp&oq=%D0%91%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81+%D0%A1%D0%B0%D1%80%D0%B0&gs_l=&pbx=1&bav=on.2,or.r_gc.r_pw.&fp=72319077e9b6c5ce&bpcl=35466521&biw=1024&bih=508&ion=1
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Октомври 30, 2012, 09:11:43 am: (http://senzacia.net/wp-content/uploads/2012/04/Daniela-Penkova-42.jpg)

Министър Младенов за членството на Македония в ЕС

ВИДЕО
http://bnt.bg/bg/news/view/87796/ministyr_mladenov_za_chlenstvoto_na_makedonija_v_es

България подкрепя Македония за присъединяването й към Европейския съюз, но не на всяка цена. Това заяви министърът на външните работи Николай Младенов в Благоевград на среща с представители на местната власт, депутати от региона и граждани.

Министър Николай Младенов започна обилка в градовете от Югозападна България, за да чуе от обществеността в пограничните райони каква трябва да бъде политиката на България спрямо съседните ни страни Македония и Гърция.

В доклада на Европейската комисия за готовността на Македония да се присъедини към Евросъюза има доста обезпокоителни факти, каза външният министър Младенов. По думите му в него не присъства темата за добросъседските отношения между двете страни. В доклада липсват и множеството сигнали за репресии и дискриминация на хората с българско самосъзнание в Македония.

"Нашата цел не е да блокираме Македония. Напротив - нашата цел е да и помогнем тя и нейното правителство да следват една политика, която е проевропейска, която е силно ангажирана с решаването на проблемите с нейните съседи", подчерта министърът.

Младенов добави, че за България е важно да формулира ясно своите притеснения и след това да се вземе решение за започване преговорите на Македония с Европейския съюз. Страната ни е за разширяването на Съюза, подчерта външният министър, защото това е не само в наш интерес, а най-вече на хората, които живеят в пограничните райони. .
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Октомври 30, 2012, 09:17:51 am: (http://i.frognews.bg/images/Ani_Kocheva/prez.jpg)

Есенен семинар във Варна

ВИДЕО

http://bnt.bg/bg/news/view/87804/seminar_na_fondacija_bylgarska_pamet

http://bnt.bg/bg/news/view/87761/esenen_seminar_vyv_varna

Във Варна президентът Росен Плевнелиев ще открие петото издание на инициативата „Есенен семинар” на Фондация „Българска памет”. Участие във форума ще вземат над 250 младежи от българската историческа диаспора в Украйна, Молдова, Сърбия и Македония.

В рамките на проекта близо 2 000 български младежи от общностите ни зад граница са имали възможност да опознаят културата и развитието на България, както и възможностите за образователна квалификация и професионална реализация, които дава европейското членство на страната ни. Инициативата се провежда от есента на 2007 г.
.
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Октомври 31, 2012, 07:24:26 pm: Изглежда Македония я чака и българско вето

(http://i.actualno.com/club.bg/files/2012/10/31/rrrrrrrrrr-rsrr-rrrrr_8cffc5f46a.jpg)

Плевнелиев към Македония: Спрете кампанията срещу България

Президентът Росен Плевнелиев със съжаление констатира, в Република Македония се наблюдава тенденция на "националистическа реторика, дискриминационно отношение към гражданите с българско самосъзнание и поставяне на административни пречки пред българския бизнес".

Думите на държавния глава дойдоха на среща с комисаря на ЕС по разширяване и европейска политика на съседство Щефан Фюле.

"Благодаря ви за възможността да обсъдим въпроса за разширяването на ЕС и на страните от Западните Балкани и тяхното присъединяване. България винаги е подкрепяла присъединяването на страните от Западните Балкан към ЕС", каза президентът.

"Запознах се внимателно с предоставения от ЕК пакет по разширяването, съдържащ стратегически напредък и доклад за напредъка на Република Македония, и не можем да се съгласим с някои формулировки в него. Според нас докладът на ЕК за напредъка не отразява адекватно ролята на Македония в регионалното сътрудничество и състоянието на двустранните отношения между България и Македония", каза още президентът.

По думите му стратегически важно за дългосрочната стабилност на Балканите е в Скопие да започнат да прилагат на практика европейския подход към съседите.

"Трябва да спрат провокациите, да няма претенции и манипулации. Крайно време е управляващите в Скопие да приключат с антибългарската си кампания, с подмяната и манипулирането на историческите факти. Отговорният европейски подход към съседите и към следващото поколение е да запазим и съхраним историята такава, каквато е", каза президентът.

Комисар Щефан Фюле заяви от своя страна, че всички в ЕС знаят, че бившата югославска Република Македония трябваше да чака дълго време пред една затворена врата, очаквайки членство в НАТО и ЕС.

"Аз съм от онези хора, които твърдо вярват, че не е добре да оставяме на партньорите дълго да чакат пред вратата. Вярвам, че интеграцията е най-доброто средство, за да се справим с национализма. Убеден съм, че изолацията подхранва национализма", каза комисарят на ЕС по разширяване и европейска политика на съседство.

По думите му няма никакво съмнение нито у него, нито у ЕК, за значението на България по въпросите на разширяването.

"Тук съм, за да се опитам по-добре да разбера интересите и опасенията на България. Тук съм, за да установя как комисията би могла да подпомогне България, за да разгърне своя потенциал в областта на политиката на съседство. Бих искал да обсъдим и добрите междусъседски отношения по отношение на това – да ги изпълним със съдържание за страните от Западните Балкани, така че всички съседи тук да се чувстват комфортно на мястото си, каза Фюле.

http://society.actualno.com/Plevneliev-kym-Makedonija-Sprete-kampanijata-sreshtu-Bylgarija-news_405391.html
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Октомври 31, 2012, 07:45:32 pm: (http://www.mediapool.bg/images/198/618bef9b6d52941528647da1c11f795a.jpg)

България може да не подкрепи Македония за получаване на дата за преговори с ЕС

България може да се присъедини към Гърция и да спре европейската интеграция на Македония. Това стана ясно от думите на външния министър Николай Младенов по време на парламентарния контрол в петък.

"През следващите два месеца ще имаме интензивен диалог с тях, за да може да вземем информирано решение дали да подкрепим даването или не на дата за започване на преговори с ЕС. Решението за подкрепа не може да бъде автоматично, имайки предвид характера на откритите въпроси, които стоят от наша страна", заяви Младенов.
Той посочи, че българската позиция ще зависи изцяло от поведението на македонското правителство към България и изпълнението на критериите за членство.

Той добави, че София подкрепя европейската интеграция на Македония, но не на всяка цена, след като досегашните усилия на България да реши открити въпроси с Македония с диалог не са дали нужния резултат.

В същото време той посочи, че "който пропагандира, че България е страната, която ще започне да блокира Македония по пътя й към ЕС, само си търси извинения за несвършената от него работа".

Македония получи статут на кандидат за членство в ЕС през 2005 г., но официалното начало на преговорите по присъединяване е блокирано заради спора с Гърция за името.

Младенов коментира в петък, че е обезпокоен от засилващата се през последните години тенденция за националистическа реторика от страна на правителството на Македония и на проправителствените средства за масова информация. Според него в Македония тенденциозно се изгражда негативен образ на България, включително и посредством редица финансирани от правителството проекти.

Сред гражданите с ясно заявено българско самосъзнание пък се създава атмосфера на страх и несигурност.

Спокойният тон на българското правителство по отношение на провокации на Скопие, характерен за целия мандат на ГЕРБ, бе нарушен през последните месеци. Премиерът Борисов обяви, че България не е съгласна в името на Македония да има географско понятие, а външният министър Николай Младенов заговори, че планира "конструктивно настъпление" на Балканите. Младенов обяви, че се подготвя и доклад с "червените линии" и принципи в отношенията със съседните страни.

Основен говорител от българска страна по темата "Македония" е близкият на премиера Бойко Борисов бивш министър без портфейл и сегашен директор на Националния исторически музей Божидар Димитров, който не пропуска възможност да подразни Скопие.

http://www.mediapool.bg/българия-може-да-не-подкрепи-македония-за-получаване-на-дата-за-преговори-с-ес-news198831.html
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Ноември 01, 2012, 11:30:18 am: (http://www.klassa.bg/images/pictures/class_bg/img_214693.jpg)

И Би Би си съобщи: Най-старият град в Европа е открит в България

Български археолози казват, че са открили най-стария праисторически град в Европа, съобщи Би Би Си. Новината бе съобщена и от испанския Ел Паис нощес, както КЛАСА.БГ вече писа.Укрепеното с крепостни стени селище се намира в близост до Провадия, Варненско.

Учените смятат, че то е било важен производител на сол.

Откриването му в Североизточна България вероятно е свързано с Варненското златно съкровище, намерено преди 40 години.

Златното съкровище, открито през 1972 г. при разкопките на Варненския халколитен некропол, се смята за най-старото обработено злато в света.
Археолозите смятат, че в градчето са живели около 350 души и определят възрастта му на между 4700 и 4200 пр. н. е. - около 1500 години преди началото на Микенската цивилизация.

Според учените жителите на селището са варяли вода от местен извор и са я използвали, за да правят тухли от сол, които са служели за съхраняване на месо.

В тези времена солта е била изключително ценна стока и това би могло да обясни огромните крепостни стени, ограждащи селището.

Разкопките на мястото са започнали през 2005 г. и са разкрили и останки от двуетажни къщи, множество изкопи, служещи за изпълняване на ритуали, както и части от порти и бастиони.

Наскоро археолозите откриха и малък некропол, който все още проучват.

Не говорим за град като полисите в Гърция, древен Рим или средновековна крепост, а за селище от петото хилядолетие преди Христа, обяснява Васил Николов от Националния археологически институт пред АФП.

Археологът Крум Бъчваров казва, че последните открития са изключително интересни.

Високите стени около селището, изградени от каменни блокове, са нещо невиждано досега в разкопките в Югоизточна Европа, обяснява той.

Подобни солни мини близо до Тузла (Босна) и Турда (Румъния) могат да докажат съществуването на цивилизации, които са добивали мед и злато в Карпатите и Стара планина в този период.

http://www.klassa.bg/news/Read/article/214693_%D0%98+%D0%91%D0%B8+%D0%91%D0%B8+%D1%81%D0%B8+%D1%81%D1%8A%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B8%3A+%D0%9D%D0%B0%D0%B9-%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82+%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4+%D0%B2+%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0+%D0%B5+%D0%BE%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%82+%D0%B2+%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F+

(http://www.minoanatlantis.com/pix/Varna_Necropolis_Grave_Goods.jpg)
A burial at Varna, with some of the world's oldest gold jewellery.

Varna Necropolis

The culture had sophisticated religious beliefs about afterlife and developed hierarchal status differences: it offers the oldest known burial evidence of an elite male (the end of the fifth millennium BC is the time that Marija Gimbutas claims the transition to male dominance began in Europe). The high status male buried with the most remarkable amount of gold held a war adze or mace and wore a gold penis sheath. The bull-shaped gold platelets perhaps also venerated virility, instinct force, and warfare. Gimbutas holds that the artefacts were made largely by local craftspeople.

http://en.wikipedia.org/wiki/Varna_Necropolis

https://www.google.bg/search?sourceid=navclient&aq=&oq=oldest+gold+&hl=bg&ie=UTF-8&rlz=1T4GGLL_enBG382BG391&q=oldest+gold+in+the+world&gs_l=hp..0.0l4.0.0.0.236765...........0.K-JlRz3KnZY&pbx=1
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Ноември 01, 2012, 02:44:01 pm: (http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/c1/Veda-slovena-1874.gif/364px-Veda-slovena-1874.gif)

Сборниците "Веда Словена" и въпросителните около тях

ВИДЕО

http://bnt.bg/bg/news/view/88016/sbornicite_veda_slovena_i_vyprositelnite_okolo_tjah

"Веда Словена" е сборник с народно песенно творчество, публикуван за първи път през 1874 и 1881 г. в два тома. Предизвиква много спорове тогава, те продължават и до днес.

Дали отразяват автентично народно творчество - за съмненията и дискусиите разказа в студиото на "Денят започва" доц. Пламен Бочков, ректор на Нов български университет, изследовател на "Веда Словена".

Вижте видеото.

.
Веда Словена

Сензационното съдържание на „Веда Словена“ става повод за възникването на научен спор, полемики по който съществуват и днес. Редица сериозни учени като Константин Иречек, Иван Шишманов[1], Михаил Арнаудов смятат, че в действителност сборникът е мистификация, като в подкрепа на това твърдение съществуват различни аргументи. Спорът започва френския славист Луи Леже през 1873 г. Поводът е научна анкета от френските учени А. Дюмон и Ю. Дозон свързана с предварителна публикация "Древняя болгарская песня об Орфее" (с превод на руски от Райко Жинзифов) през 1867 г. в гр. Москва. След издаването на двата сборника от Ст.Веркович конфронтацията се задълбочава от двата предговора, в които публикуваните песни и предания са квалифицирани като сензационно откритие на епос, съхранил верски представи и обредни реликти представящи славяните като носители на етнокултура, по-стара от ведическата. Този възглед е близък до мнението на Георги Сава Раковски, че древните българи са носителите на санскрит, но славата им бива приписана погрешно на други народи. Подозренията на автентичноста на текстовете се засилва, след като става известен събирачът, записал голяма част от песните - учителят Иван Гологанов, учил в гръцко училище, имащ известни познания по митология, вероятно запознат и с трудовете на Раковски. Тази версия е подкрепена от българския литературен историк, критик и фолклорист академик Петър Динеков (1910 - 1992).

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B5%D0%B4%D0%B0_%D0%A1%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B0

https://www.google.bg/webhp?sourceid=toolbar-instant&hl=bg&ion=1&qscrl=1&rlz=1T4GGLL_enBG382BG391#sclient=psy-ab&hl=bg&qscrl=1&rlz=1T4GGLL_enBG382BG391&site=webhp&q=%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%B0%20%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B0&oq=&gs_l=&pbx=1&bav=on.2,or.r_gc.r_pw.&fp=e73bec8cd67d9418&bpcl=37189454&ion=1&biw=1024&bih=508&pf=p&pdl=3000

Veda Slovena

Veda Slovena (Веда Словена in Modern Bulgarian, originally written as Веда Словенахъ) is allegedly a forged collection of folk songs and legends of the Muslim Bulgarians; the subtitle of the book indicated that they were collected from the regions of Thrace and Macedonia (see image right). The first volume of which was printed in 1874 in Belgrade and the second 1881 in Saint Petersburg under the authorship of Bosnian Serb Stefan Verković. The collection was assembled by Bulgarian teacher Ivan Gologanov for 12 years and is famous for containing numerous elements of ancient Slavic mythology notwithstanding the conversions first to Christianity and then to Islam.

Veda Slovena has been alleged to have been partly or fully forged by Gologanov ever since its publication, dividing scholarly circles into two groups, the one considering the texts to be forged, the other defending their genuineness.[1] Recently editions like "Bulgarian Encyclopaedia"[2] consider Veda Slovena to be a mystification.

http://en.wikipedia.org/wiki/Veda_Slovena

https://www.google.com/search?sourceid=navclient&ie=UTF-8&rlz=1T4GGLL_enBG382BG391&q=veda+slovena+gologanov#q=veda+slovena+gologanov&hl=bg&rlz=1T4GGLL_enBG382BG391&prmd=imvns&ei=PHySUP6zEaL-iAfpw4HACQ&start=20&sa=N&bav=on.2,or.r_gc.r_pw.&fp=3f0c1b6f90617cd2&bpcl=37189454&biw=1024&bih=508
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Ноември 02, 2012, 07:18:00 pm: (http://img.bg.sof.cmestatic.com/media/images/644x322/Oct2012/61016525.jpg)

Лавина от реакции в Скопие заради забележка на Плевнелиев

ВИДЕО

http://btvnews.bg/bulgaria/lavina-ot-reaktsii-v-skopie-zaradi-zabelezhka-na-plevneliev.html

Лавина от реакции в Скопие предизвикаха вчерашните думи на президента Росен Плевнелиев, че България ще съди македонските политици не по думите, а по реалните им действия.

В изявление на външния министър на Македония, разпространено днес в местната преса, се казва, че София няма нито една причина да твърди, че Скопие подменя историята. Никола Поповски заявява още, че страната ни няма причина да говори за антибългарска политика.

Тези думи изненадаха членовете на Българския културен клуб в Скопие, които чрез bTV поискаха среща с македонския външен министър, за да му връчат доклад с над 50 примера за дискриминация над българи в Македония. Последният идва след честването на Илинденско-преображенското въстание в Смилево.

В отговор македонският вестник „Дневник" обвини президента Плевнелиев в прикриване на антимакедонска политика и дискриминация на македонците у нас.
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Ноември 09, 2012, 11:00:18 am: (http://www.segabg.com/pic/10967/623142.jpg)

Политически миш-маш по македонски

Левият просръбски настроен Бранко Цървенковски прегърна българина Любчо Георгиевски, за да свалят от власт "диктаторския режим на Груевски"

Напоследък българският външен министър Николай Младенов постоянно споменава Македония при различни свои изяви и се опитва да убеди всички, че страната ни вече няма да търпи обидите, които постоянно долитат от западната ни съседка. Младенов дори заплаши Скопие да не "прекрачва червените линии" и че подкрепата ни за членството на страната в ЕС няма да е вече "на всяка цена". Малко след него и президентът Росен Плевнелиев каза, че Скопие не е готово за членство в ЕС, защото води антибългарска кампания. Тези излияния не предизвикаха кой знае какви реакции от македонска страна, освен предложението да се празнуват някои празници заедно.

Защо Скопие не реагира? Може би защото в самата Македония напоследък се случват невероятни неща в политически план. Наскоро в столицата Скопие се състоя една грандиозна демонстрация, която може да начерта нова тенденция в местната политика. На централния площад се събраха над 20 000 души от различни политически цветове и етнически групи, които протестираха срещу управлението на лидера на ВМРО-ДМПНЕ Никола Груевски.

Това стана, след като повечето основни опозиционни политически партии в Македония

се обединиха в "Съюз за бъдеще",

като изключим основните албански формации. Новата коалиция включва лидерите на Социалдемократическия съюз на Македония (СДСМ) Бранко Цървенковски, на ВМРО-Народна партия Любчо Георгиевски, на Либерално-демократическата партия, на партията "Достойнство" и на съюза "Обединени за Македония", които подписаха политическо споразумение за общи действия. Цървенковски дори призова всички неправителствени организации, граждански сдружения, отделни личности, всеки, който иска да промени нещата, да се присъедини към обединението. Най-интересното в случая всъщност е смятаният доскоро невъзможен съюз между Любчо Георгиевски, който получи през 2006 г. българско гражданство, и левия антибългарски настроен Бранко Цървенковски, който е тясно свързан с властите в Сърбия. Те се появиха усмихнати за пръв път заедно при честванията на годишнината от създаването на ВМРО, която се празнува както в Македония, така и в България. Македонските медии дори отбелязаха, че Георгиевски все по-често специално си слага синя вратовръзка в чест на новите си коалиционни партньори.

Бранко Цървенковски очаквано призова Груевски да свика предсрочни парламентарни избори през март догодина, когато ще бъде проведен местният вот. Както и референдум за евентуалното споразумение с Гърция по отношение на дългогодишния спор за името на страната, който също спира Македония за членство в ЕС. Всички лидери на протеста се обявиха

за спиране на "чалга архитектурата",

която тотално е обезличила тяхната столица. Те обещаха и да потърсят сметка за начина, по който са изразходвани над 500 милиона евро за строителството на паметниците. Цървенковски обеща след "спечелването на изборите" да пита народа какво да се прави с тези паметниците от проекта "Скопие 2014". "Едно е сигурно, че ние ще спрем строителството на паметниците и ще насочим инвестициите към образованието, здравеопазването и инфраструктурата", каза още той и призова всички - и десни, и леви - да се обединят, за да спасят страната. "Целият свят ни се смее. Вижте какво пише чуждият печат за нас. Всички те описват Скопие като най-големия Дисниленд в света", допълниха негови колеги от коалицията. "Ние сме единствената държава, където за три върби платихме над 250 000 евро", припомниха от опозицията. В края на протестния митинг Бранко Цървенковски и Любчо Георгиевски обещаха с високо вдигнати юмруци победа и сваляне на "диктаторския режим на Никола Груевски".

Всъщност не е голяма изненада, че бившите премиери на страната Цървенковски и Георгиевски говорят за диктатури и "неописуем натиск над медиите", тъй като тази риторика се използва от всички политици на Балканите и Източна Европа. Лидерът на СДСМ дори беше президент след трагичната смърт на бившия държавен глава Борис Трайковски, който загина през 2004 г. при самолетна катастрофа при посещение в Босна и Херцеговина. По време на управлението на Бранко Цървенковски той също беше постоянно обвиняван от опозицията, че е диктатор и че използва медиите за свои цели. Същото беше и по време на мандата на Любчо Георгиевски, който властваше през 1998-2002 г. като лидер именно на партията ВМРО-ДПМНЕ, която по-късно напусна и сега иска да победи. По време на споменатата вече демонстрация в Скопие лидерите на опозицията заявиха, че никога през последните две десетилетия междуетническите отношения "не са били толкова обтегнати" и поставени пред риск. И това при положение че именно по време на управлението на Цървенковски, а после и на Георгиевски етническите албанци се решиха на въоръжен бунт през 2001 г. Само за няколко месеца тогава стана ясно, че

слабата македонска армия

и различните набързо създадени полицейски спецчасти с цветущи имена като "Тигрите" не могат да се справят с албанската Армия за национално освобождение (АНО). Последната беше подпомагана активно от своите братски кланове в Албания и Косово, където местните албанци точно бяха победили сърбите с помощта на НАТО. След като стана ясно, че въпросът няма да бъде разрешен с помощта на оръжията, двете страни се разбраха привидно и сключиха Охридското споразумение, което даде допълнителни гарантирани граждански права на етническите албанци в Македония. Това докара и нов играч на политическата сцена в лицето на военния ръководител на АНО - Али Ахмети и неговия Демократичен съюз на интеграция (ДСИ), който в момента управлява заедно с ВМРО-ДПМНЕ. Другата основна албанска формация Демократическата партия на албанците (ДПА) пък управляваше навремето с Любчо Георгиевски.

Друг бивш съюзник на Георгиевски пък бе осъден през 2009 г. заради тежки финансови нарушения. Става дума за шефа на Македонския олимпийски комитет и бивш лидер на формацията Демократична алтернатива Васил Тупурковски, който получи три години затвор. Тупурковски, по-известен в страната с прякора Циле, бе признат за виновен по т.нар. афера "Тайвански кредити", които потънали в джобовете на различни негови приближени хора. Той бе основният архитект на недалновидното временно признаване на Тайван срещу обещани кредити от 2 млрд. долара през 1999 г. Парите така и не дойдоха, но пък Пекин скъса за кратко дипломатическите отношения със Скопие и като една от петте "велики сили" наложи вето в Съвета за сигурност на ООН за продължаване на мандата на 1000 "сини каски" (ЮНПРЕДЕП). Те патрулираха тогава по границата с бивша Югославия, за да не прескочи конфликтът от Косово в Македония. През 2001 г. ООН отхвърли по същия начин и молбата на Скопие за създаване на 5-километрова буферна зона по границата, когато албанските сепаратисти я преминаваха въоръжени, без да има кой да ги спре. Тогава китайският представител в ООН не обясни мотивите си за отказа, а само напомни източната мъдрост, че "всяко нещо, което има начало, има и край".

Позициите на Цървенковски и Георгиевски в момента са слаби. Едни от последните проучвания в Македония показва, че ВМРО-ДПМНЕ има рейтинг от 23%, а премиерът Никола Груевски е най-популярният политик в страната с 23.5%. За СДСМ биха гласували около 15 на сто, после следва ДСИ с 6.7% и ДПА с 4.2%. ВМРО-Народна партия на Любчо Георгиевски пък се бори да премине психологическата бариера от 1%. Като цяло тези цифри показват най-вече апатията както сред македонските избиратели, така и сред албанците заради икономически проблеми и рецесията. БВП се е свил през второто тримесечие на т.г. с още 0.9%, докато през първото регистрира спад от 1.4%. Безработицата е над 31%, която я прави най-високата в Европа. Така че е много вероятно политическите готвачи в Македония да са се спретнали да правят поредния партиен миш-маш, без да имат реално ресурси за това.

http://www.segabg.com/article.php?id=623145
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Ноември 10, 2012, 01:57:22 pm: (http://idg.bg/test/pcw/2011/1/17/16587-ASTRASatEarth.jpg)

(http://www.bezplatno.net/pictures/2011/06/25/898889_large_1309014330.gif)

(http://www.monitor.bg/img/?id=104081&sz=0&cut=yes)

Българската сателитна телевизия. Можете да я гледате навсякъде по света на изгодна цена, без цензура и ограничения от държавата.

http://www.bulsat.com/

Още сателитна телевизия.

http://www.vivacom.bg/tv/bg/VivacomTV/TvChannels

https://www.google.com/#sclient=psy-ab&hl=bg&site=&source=hp&q=%D1%81%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%BD%D0%B0+%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%8F&oq=%D1%81%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%BD%D0%B0+%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D1%8F&gs_l=hp.3..0l4.24031.30609.0.31484.19.14.0.0.0.0.2484.4594.9-2.2.0...0.0...1c.1.pfKrksw5GNY&pbx=1&fp=1&bpcl=38093640&biw=1024&bih=508&bav=on.2,or.r_gc.r_pw.&cad=b
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Ноември 10, 2012, 02:09:55 pm: (http://2.bp.blogspot.com/-A0MuZfjL5P4/Tu5ZtnoDXgI/AAAAAAAAACo/nBlKX78b3zg/s320/Ohridska-B-q-face.jpg)

http://ohridskabulgaria.blogspot.com/
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Ноември 16, 2012, 10:23:04 am: Датум: 15.11.2012, 15:55
Писмо

Окупација по окупацијата

Веќе цели 70 години ме мачат, а верувам има и многу мои истомисленици, а тоа се – како да ги именувам, освен лажни – демагошки временски периоди : „за време на окупацијата“ или „за време (или) по ослободувањето“.

Па, се прашувам, и ја прашувам целата македонска јавност: Дали сме биле под некаква слобода од 1918 година до 1941 година, па дошла окупацијата? Јас како жив свидетел, верувам има и многу други живи, а помладите имаат слушано или читано, за таа „слобода“.

Со секаква одговорност кажувам дека ние во Вардарска бановина, бевме под таква невидена тортура и асимилација, за која можат Србите и ден-денешен да се срамат! Таква беда и сиромаштија со големи давачки спрема државата - „порез – прирез“ и друго, најубаво ни го опишува нашиот мил, а убиен од нив - Kоста Рацин. Вечна му слава!

Да ги спомнам и другите асимилаторски методи: менување имиња и презимиња (иќ) менување на имиња на села и градови, како остаток и по 70 години (Глишиќ, Николиќ, Петровец и др. ). А затворите преплакаа од „Лепоглава“, па до најмалите! Има уште многу, многу да се кажува, а историјата го има сигурно запишано!

Е, сега дојде окупацијата! По изгубената, драга и мила слобода! И за овој тригодишен период, сум жив сведок. Ќе зборувам за моето родно место Свети Николе. Иако беше во Kраљевина Југославија, т.е. во Вардарска бановина, најголем срез во Овчеполието, имавме училиште само до четврто одделение и тоа со по една паралелка. Со доаѓањето на окупаторот отворија про – гимназија, во која и јас како 13-годишно момче продолжив да се школувам. Во гратчето имаше 20 – 30 германски и толку бугарски војници. Со населението, особено со нас младите, се дружевме, спортувавме, игранки и тие на никого ни со малиот прст не удрија, а камоли да убијат. Открија една група „илегалци“, на чело со Г. Гаврилски. По неколку дена притвор ги ослободија. А после и тие и уште други, ни чуени ни видени, станаа „позадинци “, а за време на „ослободувањето“, па и до денешен ден, примаат боречки пензии и со многу други привилегии.

Сега, како жив свидетел, во куси црти да се искажам за „најмилата“, „најзлобната“, „ѕверската“ убиствена епоха – „по ослободувањето“.

Таа „слобода“ што и ден-денешен се користи кај нашиот многу наивен народ не ја донесоа „шумкарите“, како што ни се прикажуваат, туку големите светски сили. Да не беа силите (УСА, Англија, СССР ), уште 100 години да шетале по селата, немале да создадат држава! И со лажни, само за нив својствени лажни пароли: „Да ги уништиме кулаците и воените богаташи и ќе живееме сите еднакво“. Па и до ден-денешен се служат со само ним својствени лаги: „Ќе сечам краци на октоподот“, „ќе сечам лента за една година на пругата за Софија“, „ќе сечам лента на автопатот Велес – Прилеп “ и како бисер ќе рече: „ќе сечам раце на крадците“ - прво на себе, па на други.

На крајот да го кажам и тоа што го прочитав во печатот, а тоа е дека: „нашиот драг и мил Тито, кој не знаел за Голи Оток“, по испитување на германска агенција, го добил „само“ 10. место по убиства на својот народ (1.000.000 )!

И по Тито - Тито! „Друже Тито, ми ти се кунемо“.

Апелирам до сите Македонци, ако сакаат да ја видат сета оваа моја „измислица и лага“ да го посетат Музејот на македонската борба, во кој е прикажано сето минато и трите епохи, кои се потрудив да ги изнесам, за да ми олесне на мојата старечка душа.

ПанЧе Арсов, уЧител во пензиЈа

http://www.dnevnik.com.mk/?ItemID=23DAFA05FACFC348B54582467D68B6F4
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Ноември 19, 2012, 03:17:41 pm: (http://www.segabg.com/pic/news/19/624418.jpg)

Георгиевски: Ако обичаме Македония трябва да учим албански

ВМРО-ДПМНЕ е мой личен провал. Днес това е една фалшива партия, без идеология. Чувствам се длъжен всеки ден да я разобличавам. Това каза бившият македонски премиер /1998-2002г./и един от създателите на ВМРО-ДПМНЕ Любчо Георгиевски пред Радио Свободна Европа.
Георгиевски предупреди сегашният лидер на ВМРО-ДПМНЕ и премиер на Македония Никола Груевски да не тръгва към "лични нападки, защото той знае много пикантни неща за неговото минало". БГНЕС припомня, че Груевски бе министър на финансите в кабинета на Георгиевски, а след оттеглянето му от лидерския пост в партията той лично го предложи за негов заместник на поста председател на ВМРО-ДПМНЕ.
По повод дългогодишния спор за името на западната ни съседка между властите в Скопие и Атина Георгиевски, който в момента е ръководител на ВМРО-Народна партия каза, че Македония не може да си позволи "още 20 или 40 години да затъва в сегашното положение". "Аз говоря много открито по този въпрос. Според мен всеки политик, който се отнася отговорно към държавата трябва с доста кураж да предложи решение на този проблем. Манипулации с името могат да увеличат рейтинга и да доведат до още една изборна победа, но Македония ще върви към пълна катастрофа", подчерта още Георгиевски.
По отношение на междуетническите отношения, между албанци и македонци, Любчо Георгиевски смята, че "вече не е възможно да има размяна на територии". "Днес, ако искате Република Македония да има бъдеще трябва да учите албански. Това нещо съм го казвал на няколко пъти, не само символично. Един от най-големите недостатъци на македонския народ в нашата съвместна държава е фактът, че албанците говорят нашият език, а ние не разбираме техният. Това е реалността", подчертава Георгиевски и пояснява: Ние трябва да свикнем да живеем с албанците. Трябва да се държим по-толерантно.
Според него, ако в страната продължи политиката с измислиците за "славното минало" македонците ще загубят подкрепата на всички етнически общности в Македония, както това е станало с македонците-мюсюлмани. "В момента живеем в една тотална хипноза и колкото по-бързо се събудим, толкова по-добре за нас", каза в заключение бившият македонски премиер.

http://www.segabg.com/article.php?id=624418
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Ноември 20, 2012, 07:16:24 pm: (http://www.segabg.com/pic/10977/624648.jpg)

Албанският премиер Сали Бериша (вляво) разговаря с македонския си колега Никола Груевски по време на посещението си в Скопие преди година. Сега обаче той призова за обединение на албанците в една нация, дори и границите между държавите да станат незначими. 25% от населението в Македония е албанско

И черешовото топче било македонско

"Черешовото топче е легендарен символ на македонското опълчение и решителността на слабо въоръжените въстаници в Илинденско-Преображенското въстание да се противопоставят на далеч по-силния турски враг за освобождаване на Македония", изтъква македонското издание МКД. Повод за това прозрение стана гневът на медията, че когато футболният "Левски" през уикенда гостуваше в Разград при настоящия шампион "Лудогорец", левскарите бяха посрещнати от своите фенове с черешово топче. А то според медията било "символ на македонската революционна борба". Черешовото топче е обезсмъртено в творбата на Иван Вазов "Под игото" и всъщност е било на въоръжение на българските въстаници по време на Априлското въстание през 1876 г.

В самата Македония тези дни се разгоря друг скандал заради отбелязването на 100-годишнината от създаването на Албания. Това стана, след като говорителят на Демократичния съюз за интеграция (ДСИ) Буяр Османи заяви, че до 28 ноември цяла Македония трябва да бъде покрита с албански знамена (черен двуглав орел на червен фон). Това изявление предизвика остри реакции в Скопие. Изявлението идва дни след като в Кичевско беше издигнато шестметрово албанско знаме на пилон, висок 30 метра. Паметник на един от основателите на Армията за освобождение на Косово (АОК) - Адем Яшари, пък беше поставен недалеч от Скопие, в село Радуша. Албанският премиер Сали Бериша заяви вчера в Тирана, че цел на всички албанци е "обединяване в една нация".

http://www.segabg.com/article.php?id=624647

(http://handguns.g00net.org/BG/Chereshovo_topche/chereshovo_topche_.jpg)

(http://static.bnews.bg/8ad034ad760f.jpg)

История на българските топове

Според Георги Раковски в Котел още от началото на 19 век е имало „гърмила черешови, с железни скоби обковани“. Правят се най-често от череша, бук и бряст, понеже това са здрави дървета, а сърцевината им се дълбае лесно.

Преди избухването на Априлското въстание се обсъжда проблема с българското въоръжение. Отначало в някои от революционните окръзи се решава да се излеят топове от бронз, но поради липсата на пари и време идеята е изоставена и вместо тях се изработват дървени оръдия.

Дървените топове показват слаба ефективност и някои се пукат поради акумулираното налягане на барутните газове. За да се разреши този проблем българските оръжейници обковават отвън тялото с железни обръчи, а отвътре — с тръби от ракиени казани. За лафет се използват два дървени кола, а към него се прикрепят колела от волски коли. Тези топове имат калибър 8-10 cm и дължина 1,5-2,5 m. Близо до оръдието стоял пръстен мангал с разгорещени въглища за запалване на фитила. Прислугата се състояла от 2-ма или 4-ма души. За боен заряд се използвали около 0,5 kg черен каменарски барут, а за снаряд — кантарени топузи и други по-големи железни късове.

Приложение [редактиране]По време на Априлското въстание топовете са възприети в Първи и основно в Четвърти революционен окръг.

През пролетта на 1876 по поръчение на Йонко Карагьозов от Севлиевския революционен комитет (Първи революционен окръг) резбарят Йонко Колев Щърбанов — Марангозчията прави два топа в с. Ново село. Те са изкарани на позиция при Девненския боаз, като единият се пръсва, а другият дава няколко изстрела срещу турците.

В Панагюрище са изработени дървени топове от оръжейните майстори Никола Бинбашиев (обявен за главен майстор от Георги Бенковски), Стоил Финджеков, Никола Геров, Петър Пекарски, Ганчо Цуцеков и др. Използвани са в местността „Каменица“, край Златишкото поле и др. След потушаването на въстанието един от топовете е откаран в Одрин.

Освен в Панагюрище дървени топове са изработени още в Клисура, Копривщица, Белово и Батак и Брацигово. В Брацигово коларят Кузо Рабаджията, Кръстьо Гошев, Атанас Манчов, Петър Ячков, Димитър Глувия и Ангел Аджиев се заемат с тази работа, като цели 12 дървени топа са готови на 12 април 1876. На 28 април два от общо 18-те брациговски топа влизат в употреба по време на боя при с. Чанакчиево.

В плен на турците попадат над 10 топа и те са откарани в Цариград през Пловдив и Одрин.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%BE%D0%BF_(%D0%BE%D1%80%D1%8A%D0%B4%D0%B8%D0%B5)

https://www.google.com/#sclient=psy-ab&hl=bg&site=&source=hp&q=%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE+%D1%82%D0%BE%D0%BF%D1%87%D0%B5&oq=%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE+%D1%82%D0%BE%D0%BF%D1%87%D0%B5&gs_l=hp.3...23094.31672.0.32500.23.21.0.0.0.0.1563.4047.5-2j0j1j1.4.0...0.0...1c.1.n8GoLLtujbM&pbx=1&bav=on.2,or.r_gc.r_pw.&fp=9dee02db67ef45f8&bpcl=38897761&biw=1024&bih=536
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Ноември 20, 2012, 09:02:00 pm: (http://i.frognews.bg/images/novini/genetic.jpg)

(http://malinov-clinic.com/wp-content/uploads/2012/10/genetika-i-intelekt.jpg)

Българското ДНК

ВИДЕО

http://bnt.bg/bg/news/view/89121/bylgarskoto_dnk

Какви сме ние, каква е нашата история и как са се променили гените в хода на времето? Истина ли е, че съвременният български народ е съчетание между славяни и прабългари, или има доказателства, които отхвърлят това твърдение?

Вижте във видеото разговорът по темата за генетичния произход на българите с акад. Ангел Гълъбов и проф. Драга Тончева - ръководител на Българския геномен център, в студиото на "Денят започва в неделя с Георги Любенов". Научете повече и за проекта "Генетичен статус на съвременните българи, като отражение на техния произход". .

ДНК анализа: Македонците, Србите и Бугарите се „браќа“
Браќа Македонци, браќа Срби.. Овие фрази често се користат во секојдневието при комуникација меѓу народите од Балканот, но за тоа сега ќе има и своевидно опрадување.

Во Институтот за судска медицина во Скопје, објавува српски „Блиц“, било спроведено шестгодишно истражување и споредба на ДНК структурите на жители на Балканот. Истражувањето покажало голема генетска сличност меѓу народите кои живеат на овие простори.

Албанците со различна ДНК

- Анализата од добиените податоци покажа дека граѓаните на Македонија имаат најслична ДНК структура со Србите и Бугарите, Хрватите се слични со српското и босанското население, додека Албанците речиси и да немаат сличност со останатите - вели доктор Златко Јаковски од Институтот, во изјава за „Блиц“.

Истражувањата биле правени врз примероци кои биле користени при форензички испитувања во македонскиот Инститот, а податоци испратиле и други институти од Балканот. Во истражувањето не е вклучена Грција, зашто таа одбила да учествува во проектот.

ДНК не познава дневна политика

- Со софистицирана компјутерска технологија ги споредивме податоците добиени во Македонија, Србија, БиХ, Бугарија, Хрватска и Косово - објаснува докторот Јаковски.

Овој научен труд е објавен во светски списанија кои се занимаваат со форензички истражувања и генетика, а резултатите ќе бидат користени и за понатамошни споредби при кривични истраги.

Јаковски нагласува дека истражувањето нема никаква врска со дневната политика.

http://www.dnevnik.com.mk/default.asp?ItemID=5CC6DE24F52AB542A75711DE7EEC127A

Serbs, Croats 'Have Most Similar DNA' in Region
A study of the DNA profiles of Serbs, Croats and Bosniaks have shown that these three groups are genetically the closest in the region.
B92, Tanjug

A six-year long DNA study of Balkan peoples conducted by the Skopje Forensics Medicine Institute has showed a remarkable resemblance among the three groups.

“The analysis of the data has showed that residents of Macedonia share the most DNA with Bulgarians; Serbs and Croats with Bosniaks; while Kosovo Albanians have the fewest similarities with the others,” says the Institute’s Dr Zlatko Jakovski.

Macedonian scientists received samples and data from most of the Balkan countries, except from Greece, which refused to take part in the project. All the other countries sent DNA analyses of persons who had died in their territory to the institute in Skopje.

“By using sophisticated computer technology we have compared the data from Macedonia, Serbia, Bosnia, Bulgaria, Croatia and Kosovo,” Jakovski explained.

The research has been published in leading world forensics magazines and the results will be used in criminal investigations in cases when victims are from the Balkans.

"For example [it could be used] in the identification of the victims of the plane crash that killed Macedonian President Boris Trajkovski [in 2004]. It will also be used in proving the paternity of Macedonian children when it is suspected that their parents are from Serbia, Croatia and Kosovo," said Jakovski.

Dr. Jakovski pointed out that the research represented a very useful scientific project and had nothing to do with daily politics in a region where ethnicity has often been a reason for conflict.

http://www.balkaninsight.com/en/article/serbs-croats-have-most-similar-dna

Италианките като българките

Мащабно проучване даде още информация за гените ни, сега продължава с тези на предците ни

(http://www.spisanie8.bg/images/articles/880/5.jpg)

Гените на българина или кои сме ние всъщност. Тези два въпроса, които имат много общо помежду си, винаги са провокирали интереса на Списание 8, а и на редовните му читатели. Затова и нямаше как най-новото проучване за ДНК да не привлече вниманието ни. Срещаме се с акад. Ангел Гълъбов от БАН и проф. Драга Тончева, шеф на Катедрата по генетика на Медицинския университет в София – ръководители в най-новото мащабно генетично изследване, проведено у нас. То е по българо-италиански проект, като в първата си част проучва митохондриалната ДНК – тази част от гените, която се предава от майката на всичките й деца.

В България събирането на пробите са осъществили екипи на Военномедицинската академия. Изследвана е кръвта на 855 души, които се самоопределят като българи или българомохамедани – в проучването не участват етническите малцинства. Извадката е в пъти по-голяма от всички други подобни изследвания, правени у нас, казва акад. Гълъбов.

Кръвните проби са анализирани за наличието на 45-те основни хаплогрупи

– гените, натрупали различни мутации по време на хилядолетията човешка история. Самото изследване е на Университета в Павиа – един от най-реномираните центрове в тази област в света.

След като групите били обобщени, разпределението им е съпоставено със страните, в които е правено подобно изследване, като най-мащабни са данните от Италия, Шотландия, Испания. Заради по-големи различия и достатъчно голям обем Италия е разделена на 4 части, а като отделни от самите гърци групи се отчитат жителите на Крит, Родос и Лемнос. От съпоставката били изключени някои хаплогрупи, типични за китайците и японците например, които не биха могли да са от полза в сравнението.
В резултат се получава и координатната система, на която ясно личи кои народи имат близки гени, кои – съвсем различни, и идва време за интерпретацията. Картата е уникална, защото дава възможност за точно сравнение между популациите – методът за съставяне е единен за цял свят.
Като цяло в рамките на страната ни населението е много еднородно –

няма сериозна разлика
в профила на хората
от различни части на България,

става ясно от резултатите. ДНК ни е близка до тази на повечето славянски страни, но съществуват и разлики – именно това дава основание акад. Гълъбов да ни нарече „особени славяни". В групата на „най-славянските" държави попадат Полша, Русия, Словакия, Чехия, Босна. Не можем да се съпоставим със западните си съседи, тъй като в Сърбия проучване не е правено. В Македония изследването е имало много скромен обхват и е осъществено само с цел да докаже близостта на съседите ни до народа на Александър Велики, обяснява ученият.
В отделна, много близка група помежду си са Германия, Шотландия, Австрия, Швейцария, Уелс, Норвегия, Швеция, Дания – почти всички народи от западните части на Европа.

http://spisanie8.bg/рубрики/наука/880-италианките-като-българките.html

ОЩЕ СТАТИИ НА ТАЗИ ТЕМА:

http://cao.bg/?article=1744747&pages=0&category=4

http://tv7.bg/vinagi-v-nedelia/VideoDetails&id=9534482

http://dartsnews.bg/News/8884

http://www.eurochicago.com/2011/09/balgarite-sa-veosobenive-slavyani-sas-sredizemnomorska-zhilka/

http://www.vsekiden.com/102320/%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D0%BD%D0%B8-%D1%81-%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8-%D1%81%D0%BC%D0%B5-%D0%BD%D0%B5-%D1%82%D1%8E/comment-page-1/

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1119034

http://www.versia.bg/2011-03-11-19-22-20/3-2011-03-09-08-53-43/5684-2011-09-08-14-29-49

http://profit.bg/news/Ucheni:-Bulgarite-sa-osoben-tip-slavyani-/nid-83190.html

http://www.factor-news.net/index_.php?cm=11&id=24492
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Ноември 21, 2012, 07:10:39 pm: В Сърбия: "И ние сме българи!"

ВИДЕО

http://btvnews.bg/bulgaria/ikonomika/zabranata-za-tyutyunopushene-plni-srbskite-restoranti-i-hoteli.html
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Ноември 22, 2012, 11:46:04 pm: (http://www.bgoffers.com/imagespage/second_war.jpg)

БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ ОСВОБОЖДАВА МАКЕДОНИЯ ОТ ГЕРМАНЦИТЕ ПРЕЗ ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

ВИДЕО

http://www.youtube.com/watch?v=ZijdIrB4l08

Тук има нужда от някои пояснения. Между Тито и Българското правителство имало споразумение, българските войски да не навлизат в градовете на Югославия. Затова когато Българската армия освобождавала някой град тя пускала в него първи да влязат югославските партизани и ако имала възможност заобикаляла този град, а ако нямала вървяла след партизаните. За тази цел партизаните се придвижвали заедно с българските войници. В Скопие обаче, се случил голям гаф. Понеже града бил отбраняван от германски части и балисти, българската армия водила сражения с тях около него и в него. Македонските партизани се изплашили да влязат в бой и гледали тези сражения от близките възвишения на безопасно разстояние. Така в града първи влизат българските войници, а не партизаните. Поради тази причина между Апостолски и българските генерали избухнала голяма кавга. Апостолски обвинил българите, че не са изпълнили споразумението и не са пуснали първи да влязат македонските партизани. Та това е цялата история на славните македонски партизани.

Крайовска спогодба (1944)

Крайовската спогодба е подписана на 5 октомври 1944 г. в Крайова, Румъния. Спогодбата има характер на примирие и е сключена между България и комунистическата съпротива в Югославия. Спогодбата е подписана със посредничеството на СССР.[1]

С подписването й между председателя на Националния комитет за освобождението на Югославия (НКОЮ) и делегацията на българското правителство на ОФ, официално се узаконява военното пребиваване на българската армия на югославска територия и военното сътрудничество с ЮНОВ. Спогодбата приема, че всички въпроси, които произтичат от междусъседските отношения и приятелското сътрудничество между България и Югославия “ще се решават в духа на братските и общи интереси на народите на Югославия и България”. (виж руския текст). Пред българската армия е поставена задачата да разгроми противниковите сили в Източна Сърбия и Вардарска Македония и да прекъсне пътя за отстъпление на германците по долините на р. Морава, Вардар и Ибар. На практика обаче, Маршал Тито не иска българската армия да воюва на югославска територия и се съгласява на българското военно участие едва след личния натиск от Сталин, но с условието, българската армия да не превзема големите градове, а да спира пред тях и да дава възможност първи като освободители да влязат югославските партизани.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%81%D0%BF%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B1%D0%B0_(1944)
(http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%81%D0%BF%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B1%D0%B0_(1944))

https://www.google.com/#sclient=psy-ab&hl=bg&tbo=d&site=&source=hp&q=%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%87%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B0+%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0+1944&oq=%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%87%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B0+%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0+1944&gs_l=hp.3...4672.14922.0.16297.27.19.0.0.0.0.1781.3125.7-1j1.2.0...0.0...1c.1.lqp82UNiuaw&pbx=1&bav=on.2,or.r_gc.r_pw.&fp=532ebfd1adf22cd&bpcl=38897761&biw=1024&bih=508

https://www.google.com/#sclient=psy-ab&hl=bg&tbo=d&q=%D0%B2%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0+%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0+%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0+%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F&oq=%D0%B2%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0+%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0+%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0+%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F&gs_l=hp.12..0j0i30l2j0i8i30.83921.95453.1.104484.42.28.0.0.0.1.2000.7608.5-1j0j1j2j1.5.0...0.0...1c.1.d9TRmLzqSA8&pbx=1&bav=on.2,or.r_gc.r_pw.&fp=532ebfd1adf22cd&bpcl=38897761&biw=1024&bih=508

Нишка операција 1944

Нишку операцију извеле су снаге НОВЈ и Бугарске армије уз садејство совјетског ваздухопловства против немачких снага на простору Ниш - Лесковац - Власотинце. Операција је започела 8. октобра 1944. и трајала је 7 дана. Снаге нападача оствариле су знатну бројчану премоћ и пред почетак операције заузеле повољне позиције, и током наступања натерале су немачке јединице на повлачење, опколиле их, разбиле и нанеле им тежак пораз. Ослобођена је долина Јужне Мораве и сва места источно од ње.

Током операције испољиле су се слабости у садејству између југословенских и бугарских јединица, што је омело постизање још већег успеха. Неприхватљиво понашање бугарских јединица током борбе и ван ње довело је до затегнутости и кризе у односиме две стране.

http://sr.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B8%D1%88%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%98%D0%B0_1944.

Освободительная война народов Югославии. Белградская операция СССР 1944 г.

В двадцатых числах сентября 1944 г. в Москве состоялись переговоры И. Броз Тито с И. В. Сталиным, в ходе которых была достигнута договоренность о вступлении крупных соединений Советской Армии на территорию Восточной Сербии, чтобы совместно с войсками НОАЮ освободить восточные районы страны и Белград. Был решен также вопрос о расширении советской помощи в укреплении НОАЮ. При этом предусматривалось, что в районах расположения советских войск будет действовать гражданская администрация НКОЮ.

Достигнутое в Москве соглашение имело большое значение для международного признания новой Югославии и развертывания боевых действий по ее освобождению. Вскоре после войны И. Броз Тито, выступая на третьей сессии Антифашистского веча народного освобождения Югославии (АВНОЮ), по этому поводу говорил: “В сентябре 1944 года я выехал в Москву, чтобы попросить помощи в целях скорейшего изгнания оккупантов из нашей страны. Поскольку Красная Армия уже почти достигла границ нашей страны, необходимо было договориться о координации боевых действий...” {407}

23 сентября в Главном штабе НОАЮ в Македонии состоялась встреча представителей командования югославской и болгарской армий, участники которой договорились о возможности совместных действий против гитлеровцев на территории Македонии {408}.

План Белградской операции был разработан командованием 3-го Украинского фронта и 1 октября утвержден Ставкой советского Верховного Главнокомандования. Ставка приказала советским войскам начать операцию 13 — 14 октября 1944г. {409}. Цель Белградской операции состояла в том, чтобы совместными усилиями советских и югославских войск на [174] белградском направлении, югославских и болгарских войск на нишском и скопьенском направлениях разгромить силы немецко-фашистской армейской группы “Сербия” и освободить все районы Сербии, включая Белград; выйти на коммуникации группы армий “Е” и не допустить отхода ее соединений с юга Балканского полуострова; образовать единый фронт советских и югославских войск и создать благоприятные условия для последующей борьбы НОАЮ за полное освобождение своей страны и для наступления войск 3-го Украинского фронта на будапештском направлении.

Для достижения этой цели намечалось нанесение комбинированного удара по врагу силами 3-го Украинского фронта и оперативно подчиненных ему болгарских войск, частью сил 2-го Украинского фронта и силами 1-й армейской группы, 13, 14, 15 и 16-го армейских корпусов НОАЮ. После преодоления сопротивления противника на югославско-болгарской границе, в Западной Сербии и центральной части Шумадии советские и югославские войска должны были развивать наступление в двух направлениях: в сторону Белграда с задачей разгромить основные силы армейской группы “Сербия”, освободить восточные районы страны и Белград и на нишском и скопьенском направлениях для содействия войскам, наступавшим на Белград, и для отражения возможных ударов отходящих с юга Балканского полуострова войск группы армий “Е”, которой командовал генерал А. Дер.

Выполнение болгарскими войсками своих задач в операции было связано с действиями на югославской территории, для чего требовалось согласие НКОЮ и Верховного командования НОАЮ. Поэтому еще в двадцатых числах сентября маршал И. Броз Тито, находясь в Москве, встретился с Георгием Димитровым, который подробно рассказал о внешнеполитических целях правительства Отечественного фронта Болгарии, его мероприятиях по коренному преобразованию болгарской армии. Эта встреча сыграла большую роль в достижении тесного взаимодействия НОАЮ и болгарской армии.

Здесь же, в Крайове, состоялись югославско-болгарские переговоры, которые завершились подписанием коммюнике. В нем указывалось, что стороны достигли соглашения о военном сотрудничестве в борьбе против общего врага и что все вопросы, возникающие между Югославией и Болгарией, будут решаться в духе братства и общих интересов народов обеих.

Советские, югославские и болгарские войска, привлекавшиеся к участию в Белградской операции, насчитывали 660 тыс. человек, 4477 орудий и минометов, 421 танк и САУ, 1250 самолетов. Им противостояли силы противника, имевшие 150 тыс. солдат и офицеров, 2130 орудий и минометов, 125 танков и штурмовых орудий и 352 самолета. Советские, югославские и болгарские войска превосходили врага: по живой силе — в 4,4 раза, по артиллерии — в 2,1, по танкам и САУ (штурмовые орудия) — в 3,4 и по самолетам — в 3,6 раза {413}.

Войска 2-й болгарской армии, действовавшие на левом крыле 3-го Украинского фронта, 8 октября предприняли наступление на нишском направлении, а соединения 1-й и 4-й болгарских армий с 16 октября наносили удар в направлении города Штип. На этих же направлениях действовали части НОАЮ.

Успеху на белградском направлении способствовали активные действия югославских и болгарских войск в Южной Сербии и Македонии. На нишском направлении войска 2-й болгарской армии, 13-го корпуса НОАЮ и подразделения советского 1-го гвардейского укрепленного района подошли к городу Ниш и 14 октября овладели им. Оборонявшаяся здесь дивизия СС “Принц Евгений”, известная своими свирепыми расправами над югославскими патриотами, была разгромлена. Наступавшие на город войска активно поддерживали летчики 17-й воздушной армии. “Воздушные силы генерал-майора Белицкого и полковника Смирнова {419}, — доносил командующий 2-й болгарской армией, — отличными действиями во многом помогли успешному и блестящему завершению Нишской операции” {420}.

Белградская операция, осуществленная совместными усилиями советских, югославских и болгарских войск, — один из наиболее ярких примеров боевого братства и тесного взаимодействия народных армий в годы второй мировой войны. “Освобождение Белграда, — подчеркивал И. Броз Тито в послании И. В. Сталину от 20 октября 1944 г., — для наших народов имеет историческое значение... Этим еще раз крепко запечатлено кровное братство народов Югославии с народами Советского Союза” {424}.

В Белградской операции впервые на советско-германском фронте осуществлялось взаимодействие одновременно армий трех стран. Их командования, особенно командование и штаб 3-го Украинского фронта, проявили большое искусство в организации совместных действий советских, югославских и болгарских войск.

В тесном взаимодействии с войсками НОАЮ в октябре — ноябре продолжалось наступление болгарских войск. 22 октября соединения 1-й болгарской армии совместно с частями Кумановской дивизии НОАЮ начали бои за страцинские позиции, прикрывавшие выход в долину реки Вардар.

11 ноября 1-я и 2-я болгарские дивизии, а также 17-я и 18-я югославские бригады совместными усилиями освободили Куманово. 13 ноября был освобожден город Скопье.

22 октября началась Косовская операция. Наступление велось в трудных условиях местности, и темпы его были медленными.

Во второй половине ноября войска 2-й болгарской армии совместно с частями НОАЮ освободили города Приштина, Косовска-Митровица, Рашка, Нови-Пазар. 4-я болгарская армия, возобновив 24 октября наступление на велесском направлении, совместно с 50-й и 51-й дивизиями НОАЮ 5 ноября овладела городом Струмица, а 10 ноября усилиями 7-й болгарской и 42-й югославской дивизий был освобожден Белее.

Участие советских и болгарских войск в освобождении восточных районов Югославии получило высокую оценку руководителей НКОЮ. “С помощью славной Красной Армии были быстро освобождены Белград и Сербия, а с помощью болгарской армии была освобождена Македония” {428}, — отмечал маршал И. Броз Тито.

http://protown.ru/information/hide/5320.html
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Ноември 28, 2012, 02:28:50 pm: (http://banskocity.bg/images/pic/bansko_vaptsarov.jpg)

Никола Вапцаров е бил член на Българската комунистическа партия, а не на македонската.

Никола Вапцаров

Никола Йонков Вапцаров е български поет[1], чието творчество е предимно със социална тематика. Превеждан е на редица езици. Единствената цялостна стихосбирка на Вапцаров („Моторни песни“) излиза през 1940 г. Член на нелегалната тогава Българска комунистическа партия и активен антифашист. През 1942 г. той е осъден на смърт за терористична дейност по силата на Закона за защита на държавата [2],

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0_%D0%92%D0%B0%D0%BF%D1%86%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2

Nikola Vaptsarov

With time Vaptsarov absorbed a lot of Communist ideas and started taking an active part in the ideological movement. In 1940 he participated in the so-called "Sobolev action", gathering signatures for a pact of friendship between Bulgaria and the USSR. The illegal activity earned him an arrest and an internment in the village of Godech. After his release in September 1940, Vaptsarov became a leader of a Central Military Committee of the Bulgarian Communist Party. His task was to organise the supply of guns and documents for the antifascist resistance. He was arrested in March 1942. On July 23, 1942 he was sentenced to death and shot down on the same evening together with 11 other men.

http://en.wikipedia.org/wiki/Nikola_Vaptsarov

https://www.google.com/search?q=Nikola+Vaptsarov+Bulgarian+communist+party&btnG=%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5+%D0%BD%D0%B0+%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8&tbm=bks&tbo=1&hl=bg#q=Nikola+Vaptsarov+Bulgarian+communist+party&hl=bg&tbo=d&tbm=bks&source=lnt&tbs=bkv:p&sa=X&ei=sRW2UJLrCuuuiQeS3YGQBQ&ved=0CBoQpwUoAQ&bav=on.2,or.r_gc.r_pw.&fp=734a3574dd1983b0&bpcl=38897761&biw=1024&bih=463
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 01, 2012, 03:22:31 pm: Телевизията на известната в Македония българска партия "Атака".

http://www.ataka.tv/
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 01, 2012, 04:25:44 pm: Канал 3

http://kanal3.bg/?cat=15
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 01, 2012, 04:49:35 pm: TV1 live

http://www.tv1channel.org/
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 05, 2012, 06:27:04 pm: (http://booksbg.org/booksbg/components/com_remository_files/file_image_786/img_786_01.jpg)

(http://base.msrv.store.bg/prdimg/31244/vyvedenie-v-programiraneto-s-java-svetlin-nakov.jpg)

(http://i4.helikon.bg/products/7953/14/147953/147953z.jpg)

(http://i4.helikon.bg/products/9940/16/169940/169940z.jpg)

(http://www.ciela.com/media/catalog/product/cache/3/image/158x/040ec09b1e35df139433887a97daa66f/s/h/shaolin.jpg)

(http://www.ciela.com/media/catalog/product/cache/3/image/158x/040ec09b1e35df139433887a97daa66f/p/c/pc_accra_manuscript.jpg)

Безплатни електронни книги

https://www.google.bg/search?sourceid=navclient&hl=bg&ie=UTF-8&rlz=1T4GGLL_enBG382BG391&q=%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8+%D0%BE%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%BD+%D0%B1%D0%B5%D0%B7%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%BD%D0%BE

Книги онлайн

https://www.google.bg/search?sourceid=navclient&hl=bg&ie=UTF-8&rlz=1T4GGLL_enBG382BG391&q=%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8+%D0%BE%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%BD

Български издатели на книги

https://www.google.bg/search?sourceid=navclient&aq=&oq=%D0%B8%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE&hl=bg&ie=UTF-8&rlz=1T4GGLL_enBG382BG391&q=%D0%B8%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE&gs_l=hp...0l5j41.0.0.0.3469...........0.V_LTJ4j_IXQ
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 06, 2012, 10:22:29 am: (http://svejo.net/attachments/stories-photos/0134/8637/large/givme-radio-radio-givmi-slushay-onlayn-onlineradiobg-com.jpg?1333867002)

Български радиостанции онлайн

http://onlineradiobg.com/

https://www.google.com/#hl=bg&tbo=d&q=%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BE+%D0%BE%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%BD+%D1%81%D0%BB%D1%83%D1%88%D0%B0%D0%B9+%D0%BE%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%BD+%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BE&revid=456790897&sa=X&ei=hmHAULjGL-eAiQeCs4DwCg&ved=0CGYQ1QIoAA&bav=on.2,or.r_gc.r_pw.&fp=c171fc6177241302&bpcl=39650382&biw=1024&bih=508
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 08, 2012, 11:09:01 am: Македония се чувствала разпната като Исус на римския кръст

Няколко дни преди празника на Свети Климент в центъра на Охрид рухна хилядолетният чинар, който, според легендата, е подарен от българския владетел Цар Борис І на първоучителя Св. Климент Охридски да го посади край извора на старобългарската писменост и култура.

http://www.segabg.com/article.php?id=627859
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 09, 2012, 06:53:50 pm: Блиски средби со македонскиот идентитет

Професорот Сфетас отиде и чекор понатаму и ми објасни оти ја убедувал Дора Бакојани, ексминистерка за надворешни работи, Грција да го прифати бугарскиот став дека нов македонски етнонационален идентитет постои од 1945 г. наваму, а тој секако треба да биде изразен низ новото меѓународно име и придавките за меѓународна употреба. И тој и Кофос предлагаа решение „славомакедонски“, како што „случајно“ изговори евроамбасадорот Аиво Орав неодамна, зашто тоа наводно било користено и во времето на Захаријадис и ККЕ - Комунистичката партија на Грција пред Граѓанската војна кај нашиот јужен сосед.

http://www.novamakedonija.com.mk/NewsDetal.asp?vest=127121516324&id=13&prilog=0&setIzdanie=22750
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 10, 2012, 08:32:59 pm: Българите поставят условия на Македония за ЕС

България трябва да подкрепи кандидатурата на Македония за ЕС, само ако Македония прекрати антибългарската пропаганда. Това смятат 44% от българите по данни от национално представително проучване на НЦИОМ, проведено между 30 ноември и 6 декември 2012 г.
Такава позиция по-често от останалите застъпват хората на възраст между 30 и 39 години, респондентите със средно и по-високо образование, хората със среден и по-висок жизнен стандарт и живеещите в градовете. Не се наблюдава политизация на мненията, доколкото равни дялове от симпатизантите на ГЕРБ, на БСП и на „България на гражданите” подкрепят тази позиция.
18% от респондентите са на мнение, че България изобщо не трябва да подкрепя кандидатурата на Македония за ЕС. По-често от останалите подобни позиции заемат симпатизантите на националистическите формации – Атака и НФСБ.
Само 8% смятат, че страната ни трябва безусловно да подкрепи кандидатурата на Македония за членство в ЕС.31% от участвалите в изследването се затрудняват да изразят мнение. По-често това са жени, младежи между 18 и 29 години, ниско образовани и бедни хора, жители на селата и роми.

http://www.segabg.com/article.php?id=628011
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 11, 2012, 12:59:14 pm: (http://www.novamakedonija.com.mk/Uploads/News/macedon.jpg)

http://www.novamakedonija.com.mk/NewsDetal.asp?vest=121112847249&id=9&prilog=0&setIzdanie=22752
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 11, 2012, 05:57:19 pm: Напоследък прочетох нещо изумително, че македонските крале били спасили Европа от арабите!!!!! Хора спрете това безумие с краденето на българска и гръцка история! Какви македонски крале имало по това време? Всеки знае кой е спасил Европа от арабите. Себе си можете да излъжете, но светът не се лъже толкова лесно.

(http://epicenter.bg/userfiles/images/2204%20TERVEL_IVefbgnhtgregfv%281%29.jpg)

Tervel of Bulgaria

Khan Tervel (Bulgarian: Тервел) also called Tarvel, or Terval, or Terbelis in some Byzantine sources, was the Emperor of the Bulgarians at the beginning of the 8th century. In 705 he received the title Caesar which was a precedent in history.[1][2] He was probably a Christian like his grandfather Khan Kubrat.[1][3][4]

The Nominalia of the Bulgarian khans states that Tervel belonged to the Dulo clan and reigned for 21 years. According to the chronology developed by Moskov, Tervel would have reigned 695–715. Other chronologies place his reign in 701–718 or 700–721, but cannot be reconciled with the testimony of the Imennik. The testimony of the source and some later traditions allow identifying Tervel as the son and heir of his predecessor Asparukh, who had perhaps died in battle against the Khazars.

The war with the Arabs in 717–718 and later life

On 25 May 717 Leo III the Isaurian was crowned Emperor of Byzantium. During the summer of the same year the Arabs led by Maslama crossed the Dardanelles and besieged Constantinople with 200,000 men. According to Arab sources his fleet consisted of 2,500 ships.

Leo III made a plea to Tervel for help, relying on the treaty of 716 and Tervel agreed. The first clash between the Bulgarians and the Arabs ended with a Bulgarian victory. During the very first stages of the siege the Bulgarians appeared in the Muslim rear and large part of their army was destroyed and the rest were trapped. The Arabs built two trenches around their camp facing the Bulgarian army and the walls of the city. They persisted with the siege despite the severe winter with 100 days of snowfall. In the spring, the Byzantine navy destroyed the Arab fleets that had arrived with new provisions and equipment, while a Byzantine army defeated Arab reinforcements in Bithynia. Finally, in early summer the Arabs engaged the Bulgarians in battle but suffered a crushing defeat. According to Theophanes the Confessor, the Bulgarians slaughtered some 22,000 Arabs in the battle. Shortly after, the Arabs raised the siege. The Byzantine-Bulgarian victory of 718 and the victory of the Frankish king Charles Martel in the battle of Tours stopped the Muslim invasion in the interior of Europe.

In 719 he again interfered in the internal affairs of the Byzantine Empire when the deposed emperor Anastasios II asked for his assistance to regain the throne. Tervel provided him with 360,000 gold coins and sent troops. Anastasios marched to Constantinople, but its population refused to cooperate. In the meantime Leo III sent a letter to Tervel in which he conjured him to respect the treaty and to prefer peace to war. Because Anastasios was abandoned by his supporters, the Bulgarian ruler agreed to the pleas of Leo III and broke relations with the usurper. He also sent to Leo III many of the conspirators who had sought refuge in Pliska.

http://en.wikipedia.org/wiki/Tervel_of_Bulgaria

http://www.google.com/search?q=khan+tervel+bulgaria&tbm=bks&tbo=1&hl=bg#sclient=psy-ab&hl=bg&tbo=d&tbm=bks&q=khan+tervel+arabs&oq=khan+tervel+arabs&gs_l=serp.3...28875.30343.0.31515.5.5.0.0.0.0.1156.2187.7-2.2.0...0.0...1c.1.0MMKyRT6vF0&pbx=1&bav=on.2,or.r_gc.r_pw.&fp=be14b6b913aeed6f&bpcl=39650382&biw=1024&bih=508
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 12, 2012, 01:33:31 pm: (http://www.dnes.co.uk/wp-content/uploads/2012/06/BulgariaandEU_Flag1.jpg)

ВИДЕО

http://bnt.bg/bg/news/view/90816/makedonija_bez_data_za_pregovori

12.12.2012 / 06:36
Македония без дата за преговори

Македония отново не получи дата за начало на преговорите за присъединяването й към Европейския съюз. На приключилия преди малко съвет на министрите на външните работи от съюза беше взето решение въпросът да бъде разгледан едва през пролетта на следващата година и то при спазването на три условия. По време на съвета българският министър на външните работи е обявил декларация, в която са описани конкретните действия, които София иска Скопие да изпълни, за да получи възможност за продължаване на пътя към Европейския съюз.

Външните министри от Европейския съюз решиха следващата пролет Европейската комисия да обяви доклад за постигнатото от Македония в три области - реформите в страната, напредъка в развитието на двустранните отношения и постигането на напредък в спора за името с Гърция. След като се запознае с доклада Европейският съвет ще вземе решение, с което да упълномощи Комисията да започне да изработва рамка за преговори с Македония и да започне предварителния преглед на законодателството в страната приоритетно в областите правосъдие и вътрешни работи, вътрешен ред и сигурност. Министър Николай Младенов подчерта, че решението на Съвета означава, че въпросът с добросъседските отношения вече се превръща във въпрос на наблюдение от европейските институции и от страните членки.

България постави на Македония три условия, за да се съгласи на даване на дата за начало на преговорите - създаване на добросъседски отношения с подписването на споразумение, създаване на общи работни групи в ключови области, например икономическо сътрудничество и културно и историческо наследство, както и показването на решителност и добра воля за прилагането на постигнатите споразумения. Решението на външните министри означава, че няма да има развитие по темата и на съвета на лидерите от Европейския съюз в четвъртък и петък. .
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 13, 2012, 08:13:39 am: Втренчена във въображаемото си минало, Македония загърби европейското си бъдеще.

(http://www.segabg.com/pic/11003/628508.jpg)

Македонците ще влязат в ЕС, но поединично
Българите не желаят лошото на македонците, но се дразнят от обидните им задявки с тяхната история и култура

Светослав Терзиев

Светослав Терзиев
Македония има призванието да стане член на Европейския съюз, повтарят държавите членки всеки път на заседания за разширяването на ЕС. И винаги добавят едно "но" - когато бъде готова. Уж тази седмица трябваше да бъде посочен юни идната година като старт на преговорите за членство, и пак се появи това "но". За първи път то беше изречено категорично и от България.

Защо постоянното движение на Скопие към Европа прилича на

бягане на място

Държавата с временното официално име БЮРМ (Бивша югославска република Македония) загрява извън европейския терен от 17 декември 2005 г., когато бе призната за кандидатка. Оттогава се случиха толкова много неща в ЕС - България и Румъния станаха членове през 2007 г., Хърватия и Турция започнаха преговори през 2006 г. и Хърватия ги приключи скоростно, за да влезе в ЕС на 1 юли 2013 г. Сърбия и други бивши югославски републики успяха да придвижат молбите си за членство от най-прашните чекмеджета в Брюксел в по-горни, като перспективата за Черна гора да излезе на бърза писта е добра, а Сърбия от тази година е официално страна-кандидат и се надява на скорошна дата за начало на преговори. Даже Албания, която кандидатства през 2009 г., няма никакво намерение да чака ред след Македония, а настоява Европа да признае предимството й, че вече е приета в НАТО и че заслужава да се изкачи на по-високо равнище на евроатлантическа интеграция. Нищо чудно някой ден и Косово да излезе на по-предна позиция в стремежа си към ЕС, ако постигне компромис със Сърбия в името на общата си европейска перспектива.

Една Македония се окайва подритвана и затъва все повече в самота, която я сродява с държави без ясно европейско бъдеще, като Молдова, Украйна и Беларус. Сякаш съдбата й стоварва поредица от проблеми, които постоянно я връщат на изходна позиция. Истината е, че Скопие има само един проблем, но го повтаря многократно. То е обсебено от мисълта за държавотворство, което в друга епоха би могло да мине за държавна политика, защото кражбите на материални и духовни ценности от съседите е била обичайна практика. Но днес не само съпротивата на околните държави, но и самата философия на европейското обединение не допуска подобна политика, защото целта е да се сложи край на дотегналите на Стария континент исторически спорове и вражди, а не да се измислят нови.

Ако Скопие не страдаше от дебелоглавие,

щеше да послуша председателя на Европейската комисия Жозе Барозу, който на церемонията за удостояване на ЕС с Нобелова награда за мир заяви на 10 декември: "Геният на основателите на съюза е именно в разбирането, че за да се гарантира мир през ХХ век, нациите трябва да мислят отвъд рамката на националната държава". Такива мисли днес са изключени в македонския елит, който ляга и става с илюзии за националния си "идентитет". Това пък му пречи да разбере, че "успехът и спечеленото от един не означават болка и загуба за друг" (Барозу). Да градиш в днешно време държава чрез присвояване на чужда история и култура няма как да се съчетае с подготовка за ЕС. Гърция стана първа пречка за членството на Македония, защото в средата на изтеклото десетилетие в Скопие надделяха "античарите", които издигат тезата за произход на новородената държава от древното македонско царство. Техните опоненти, които сочат цар Самуил като първия македонски цар, отстъпиха на втори план, защото грандоманията им не бе достатъчна за амбициите на скопските фантазьори да се представят за пъп на човешката цивилизация. Това обясняваше по-сдържаната позиция на България, която оставяше на Атина да ги прави за посмешище на международните форуми. В същото време за разлика от гърците, чиято кръвна връзка с македонците е по-скоро въображаема, българите са по-склонни да показват търпимост към невръстните си роднини.

Липсата на чувство за мярка попречи на Скопие да забележи, че

българската позиция също подлежи на развитие,

особено пред избори. Няма нищо по-удобно за едно популистко правителство да се обслужи за политически цели чрез обществено недоволство към друга държава, особено ако е напълно оправдано. Българите не желаят лошото на македонците, но се дразнят от обидните им задявки с тяхната история и култура. Премиерът Бойко Борисов, който е минал през школата на един вече покоен бащица на нацията, си харесва позата на закрилник на българщината. И по-рано българските власти са отправяли предупредителни сигнали към Скопие, но винаги са се въздържали да ги превръщат в европейски проблем. На моменти дори се създаваше впечатление, че България е нерешителна, което още повече подвеждаше Македония да се държи предизвикателно. Тя забрави, че всяка държава в ЕС, включително и България, държи спирачката на нейното членство. Борисов се реши да я дръпне и вероятно няма да съжалява, защото ще прелее в своя подкрепа симпатиите на част от електората към разните патриотарски партии, които все му се мотаят в краката ту като съюзници, ту като съперници.

България за пръв път се нареди официално до Гърция като проблем за членството на Македония в ЕС. Скопие направи голяма грешка и този проблем ще му тежи дълго, дори ако Борисов загуби изборите догодина. Много трудно ще е за всяко следващо правителство да се откаже от вече поставените условия, които се свеждат до доказване на желание за добросъседство. Главната трудност ще произтича от самата Македония, където има достатъчно много провокатори, чиято първа грижа не е спазването на европейските критерии. Тяхното усмиряване може да се окаже неизпълнима задача след десетилетия промиване на мозъци с антибългарска пропаганда.

Моментът е възлов и може да се запита

какво е европейското бъдеще на Македония

Най-вероятно държавата няма да получи скоро възможност за членство в ЕС. Нищо чудно да бъде изпреварена от всички останали кандидати на Балканите, включително от Албания и Сърбия. Тогава и те ще могат да й поставят условия, които едва ли ще съвпаднат напълно с условията на Гърция и България. Ще се възпроизведе в нова форма познатото съперничество за Македония между околните държави и тя ще стане зависима от баланса на твърде много интереси. Вероятно ще се намесят и по-влиятелните държави в ЕС, чиито мнения могат и да не съвпаднат (и днес не съвпадат). Главният губещ, разбира се, ще бъде самата Македония, защото загубата на време ще бъде предимно за нейна сметка. Вече се очертава да бъде изгубено цяло поколение в напразни надежди да излезе от балканския си провинциализъм и да се види сред европейските народи.

Но хората за разлика от държавите са подвижни и македонците отдавна разбраха, че имат резервен вариант, щом властите им ги обричат на изолация. Опитът, който натрупаха с паспортното си завръщане към българските корени, може да им служи дълго време. Дори и да им бъдат върнати шенгенските визи, както се подмята напоследък на различни европейски форуми, свободното пътуване в Европа е гарантирано на онези, за които определението "българин" не звучи толкова обидно, колкото в канцелариите край Вардар. Ако потраят още малко, само след година ще могат с новите си български лични карти да се ползват не само от правото на свободно пътуване, но и на свободен достъп до трудовите пазари в ЕС. На 1 януари 2014 г. изтича 7-годишният преходен период, след който не бива да има ограничения за българи на пазарите на труда съгласно присъединителния договор.

Ако пък македонците се срамуват да се наричат българи, ще имат две други възможности. Да си седят у дома или да се обърнат за подобно съдействие към други съседни държави. Могат да потърсят помощ от Гърция - нали "античарите" настояват, че имат общи корени с нея. Само че Атина не предлага такава услуга. Другият вариант е да изчакат, докато бъде приета Албания в ЕС. Вероятно тя ще бъде по-склонна да признае значителна част от македонците за свои граждани, защото наистина имат албанска кръв. Последните, които останат, ще чакат Сърбия да влезе в ЕС и да ги натовари в свое ремарке. Това обаче ще означава да изчакат и Косово, защото в европейската си перспектива Сърбия и Косово са като скачени съдове. Мъка, мъка, Мъкедонийо... Защо да ти е лесно, като може да ти бъде много трудно.

http://www.segabg.com/article.php?id=628507
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 14, 2012, 05:04:12 pm: (http://www.dnevnik.com.mk/WBStorage/Articles/93BBF7094A3CF74B8F0F675443B35987.jpg)

Дневник, Датум: 13.12.2012, 19:11

Борисов не му кажал на Обама за ветото

Бугарскиот премиер Бојко Борисов, при неодамнешната средба со американскиот претседател Барак Обама во Вашингтон, не го отворил прашањето за Македонија и не најавил дека Бугарија ќе го блокира отворањето на преговорите за Македонија.

Од високи американски дипломатски извори, упатени во разговорите на Обама и Борисов, МИА дознава дека ние не сме биле тема на разговор, на инаку кусата средба. Според нашите извори, прашањето на Европскиот Совет во целина, и стратегијата на проширувањето на ЕУ кон Балканот, не фигурираат високо во моменталната агенда во Вашингтон.

Одлуката на Бугарија дојде десетина дена по посетата на Борисов на Вашингтон, каде допатува со целата свита – министрите за внатрешни, надворешни работи и за одбрана. Неговата десна рака, министерот за внатрешни работи Цветан Цветанов, беше во неколкудневна подготвителна посета пред доаѓањето на Борисов. На средбата со Барак Обама, американскиот претседател го прогласи Борисов за лидер на Балканот.

- Знам дека премиерот е заинтересиран за низа реформи кои водат кон создавање на отворена и транспарентна Влада, кон подобрување на трговијата меѓу нашите две земји, и е лидер на Балканот во движење напред на интеграцијата со Европа и со остатокот на светската економија, изјави Обама пред средбата со Борисов.

http://www.dnevnik.com.mk/default.asp?ItemID=BE9DC9ECA693CF4EA4DBFADA7C983525
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 14, 2012, 10:43:36 pm: "Голем" македонски историчар тресе големи глупости

(http://www.novamakedonija.com.mk/Uploads/News/mitko-panov---janevska-ilie.jpg)
МИТКО ПАНОВ, УНИВЕРЗИТЕТСКИ ПРОФЕСОР

Се врши инквизиција врз македонскиот идентитет

Моите најнови истражувања покажуваат дека византиските автори-современици на Самуил не употребувале „бугарска“ терминологија за идентификација на Самуиловата држава, туку исклучиво термините „Скити“, „Мизи“ или „Варвари“. Продлабочената анализа укажува дека топонимите и етнонимите „Бугарија“ или „Бугари“ како асоцијација за Самуиловата држава се термини што Византија ги конструирала по ликвидирањето на Самуиловата држава.

http://www.novamakedonija.com.mk/NewsDetal.asp?vest=121412825206&id=9&prilog=0&setIzdanie=22755

Ха, и какво излиза!? На територията на днешна Македония по време на Самуиловата държава не са живяли никакви благородни антички македонци, а някакви си варвари!

Сега първо да разберем какви са тези скити?

Scythians

The Scythians (/ˈsɪθi.ən/ or /ˈsɪði.ən/; from Greek Σκύθης, Σκύθοι), or Scyths /ˈsɪθ/, were an Iranian nomadic people[1][2][3][4] living in Scythia, the region encompassing the Pontic-Caspian steppe (in Eastern Europe) and parts of Central Asia throughout the Classical Antiquity.[5] Much of the surviving information about the Scythians comes from the Greek historian Herodotus (c. 440 BC) in his Histories and Ovid in his poem of exile Epistulae ex Ponto, and archaeologically from the exquisite goldwork found in Scythian burial mounds in Ukraine and Southern Russia. Two of the largest Scythian tribal confederations were the Sarmatians of Western Scythia and the Amyrgians of Eastern Scythia.

In a broader sense, the name "Scythian" has also been used to refer to various peoples seen as similar to the Scythians, or who lived anywhere in the area known as Scythia.[6]

http://en.wikipedia.org/wiki/Scythians

http://www.google.bg/search?sourceid=navclient&aq=hts&oq=&hl=bg&ie=UTF-8&rlz=1T4ADRA_enBG421BG435&q=Scythians

Скитите населявали земите в Украйна и Централна Азия, но как са се населили в днешна Македония?

Barbarian

Barbarian, tartar and savage are terms used to refer to a person who is perceived to be uncivilized. The word is often used either in a general reference to member of a nation or ethnos, typically a tribal society as seen by an urban civilization either viewed as inferior, or admired as a noble savage. In idiomatic or figurative usage, a "barbarian" may also be an individual reference to a brutal, cruel, warlike, insensitive person.[1]

The term originates from the ancient Greek word βάρβαρος barbaros. Hence the Greek idiom "πᾶς μὴ Ἕλλην βάρβαρος" (pas mē Hellēn barbaros) which literally means "whoever is not Greek is a Barbarian". In ancient times, Greeks used it for the people of the Persian Empire; in the early modern period and sometimes later, they used it for the Turks, in a clearly pejorative way.[2][3] Comparable notions are found in non-European civilizations. In the Roman empire, Romans used the word barbarian for the Germans, Celts, Iberians, Thracians, and Persians.

http://en.wikipedia.org/wiki/Barbarian

http://www.google.bg/search?sourceid=navclient&aq=hts&oq=&hl=bg&ie=UTF-8&rlz=1T4ADRA_enBG421BG435&q=Scythians#hl=bg&gs_nf=3&gs_rn=1&gs_ri=serp&pq=scythians&cp=10&gs_id=1q&xhr=t&q=Barbarians&pf=p&tbo=d&rlz=1T4ADRA_enBG421BG435&sclient=psy-ab&oq=Barbarians&gs_l=&pbx=1&bav=on.2,or.r_gc.r_pw.r_qf.&bvm=bv.1355325884,d.aGc&fp=c8ab3e8e9406fad&bpcl=39967673&biw=1024&bih=422

Migration Period

(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/2d/Invasions_of_the_Roman_Empire_1.png/300px-Invasions_of_the_Roman_Empire_1.png)

The Migration Period, also known as the period of the Barbarian Invasions or of the Völkerwanderung ("migration of peoples"), was a period of intensified human migration in Europe from about 400 to 800 AD.[1][2] Historians consider it to be the transition from Late Antiquity to the Early Middle Ages[citation needed]. This period was marked by profound changes both within the Roman Empire and beyond its "barbarian frontier". The migrants who came first were Germanic tribes such as the Goths, Vandals, Angles, Saxons, Lombards, Suebi, Frisii and Franks; they were later pushed westwards by the Huns, Avars, Slavs, Bulgars and Alans.[3] Later migrations (such as the Arab conquest and Viking, Normans, Magyar, Moorish, Turkic, and Mongol invasions) also had significant effects (especially in North Africa, the Iberian peninsula, Anatolia and Central and Eastern Europe); however, they are outside the scope of the Migration Period.

http://en.wikipedia.org/wiki/Migration_Period

http://www.google.bg/search?sourceid=navclient&aq=hts&oq=&hl=bg&ie=UTF-8&rlz=1T4ADRA_enBG421BG435&q=Barbarian+Invasions#hl=bg&tbo=d&rlz=1T4ADRA_enBG421BG435&spell=1&q=Barbarian+Invasions+Byzantine&sa=X&ei=v5XLULn7CsyeiAfDwYDoBA&ved=0CCoQvwUoAA&bav=on.2,or.r_gc.r_pw.r_qf.&bvm=bv.1355325884,d.aGc&fp=c8ab3e8e9406fad&bpcl=39967673&biw=1024&bih=422

Значи тези варвари пак са дошли от Азия и заедно с тях прабългарите. А да видим какви са тези мизи?

The Battle of the Gates of Trajan (Bulgarian: Битката при Траянови Врата, Greek: Μάχη στις Πύλες του Τραϊανού) was a battle between Byzantine and Bulgarian forces in the year 986. It took place in the pass of the same name, modern Trayanovi Vrata, in Sofia Province, Bulgaria. It was the largest defeat of the Byzantines under Emperor Basil II. After the unsuccessful siege of Sofia he retreated to Thrace, but was surrounded by the Bulgarian army under the command of Samuil in the Sredna Gora mountains. The Byzantine army was annihilated and Basil himself barely escaped.

Fifteen years after the fall of the Bulgarian capital Preslav, the victory at the Gates of Trajan extended the Bulgarian successes achieved since 976. Later on Tsar Samuel moved the capital from Preslav in the northeast to Ohrid in the southwest. The memory of the great victory over Basil II was preserved thirty years later in the Bitola inscription of Ivan Vladislav (1015–1018), the son of Aron.

Ето какво пише по-долу византийския летописец за битката на Самуил при Траянови врата.

Even if the sun would have come down, I would have never thought that the Moesian [Bulgarian] arrows were stronger than the Avzonian [Roman, Byzantine] spears.
... And when you, Phaethon [Sun], descend to the earth with your gold-shining chariot, tell the great soul of the Caesar: The Danube [Bulgaria] took the crown of Rome. The arrows of the Moesians broke the spears of the Avzonians.[21] ”

—John Kyriotes Geometres on the Battle of the Gates of Trajan

И така как са попаднали тези скити, варвари и мизи в днешна Македония?

Kuber

Khan Kuber (also Kouver, Kuver or Csaba) was a Bulgar leader, son of Kubrat and a princess descended from Emperor Honorius[1][2] brother of Khan Asparukh and member of the Dulo clan, who according to the Miracles of St Demetrius, in the 670s was the leader of a mixed Christian population of Bulgars, ‘Romans’, Slavs and Germanic people[3] from Crimea that had been transferred to the Syrmia region in Pannonia by the Avars 60 years earlier.[4][5]

Kuber's rule in Pannonia

In Pannonia, Kuber was khagan's governor, and ruled in the surrounding of the town of Sirmium,[6] which was Kuber's capital.[7] The Miracles of St Demetrius states that, circa 680 AD, Kuber had a falling out with the Avar khagan, and after repelling an Avar attack, led his followers of around 70,000 people,[8] from Syrmia to Macedonia (modern Republic of Macedonia). The Byzantines initially called his people Sermisianoi (after their former settlement - Sirmium), and later the Keramisians (after their new place: the Keramissian plain in Greater Macedonia).

Kuber's people in Macedonia

In Macedonia, they had contacts and possibly mixed with the Dragovites - a Slavic tribe in the region.[4][5] Some of his people wanted to disperse to their respective various homelands. Since they were Christians, they were probably once imperial subjects that were captured by the Avars. Kuber asked the Byzantine Emperor Constantine IV to not allow the dispersal of his people, fearing that his power will decline.[citation needed] Rebuffed by the Emperor, he resolved to attack Thessaloniki, but failed. He probably made a few other sporadic attacks on the Byzantines. Professor Vasil Zlatarski, a Bulgarian scholar, suggests that Kuber was the ‘unnamed son’ of Great Kubrat. Certainly, being a prominent prince would explain why the Avars gave him rule, and his appearance in 670 chronologically fits the downfall of Old Bulgaria. He also suggests that Kuber's people represented a second Balkan Bulgar ‘state’ in Macedonia, parallel to that of his brother's Asparukh realm in the north-eastern Balkans. Whether he had established a state of sorts or not, nothing is mentioned of Kuber after the 680s,[4] but in the beginning of the 8th century Asparukh's son, Tervel, is said to have cooperated with "his uncles" from Macedonia.[9] His people mixed with the local Slavs living in the area, well before Khan Presian expanded his Bulgarian Empire into Macedonia in the early 800s.[10]

Archaeology

The archaeologist from Republic of Macedonia Ivan Mikulčić revealed the presence not only of the Kuber group, but an entire Bulgar archaeological culture throughout Macedonia and eastern Albania.[11] He describes the traces of Bulgars in this region, which consist of typical fortresses, burials, various products of metallurgy and pottery (including treasure with supposed Bulgar origin or ownership), lead seals, minted from Kuber, amulets, etc. However, part of this could actually represent traces of Avar presence. They are known to have raided as far south as Macedonia, and the material culture of the Avars was very similar to the Bulgars.[4]

http://en.wikipedia.org/wiki/Kuber

http://www.google.bg/search?sourceid=navclient&hl=bg&ie=UTF-8&rlz=1T4ADRA_enBG421BG435&q=khan+kuber#hl=bg&tbo=d&rlz=1T4ADRA_enBG421BG435&sclient=psy-ab&q=khan+kuber+bulgarians&oq=khan+kuber+bulgarians&gs_l=serp.3...37778.42345.0.44148.11.11.0.0.0.0.1137.5058.6-2j3.5.0...0.0...1c.1.zEleiaZXdhg&pbx=1&bav=on.2,or.r_gc.r_pw.r_qf.&bvm=bv.1355325884,d.aGc&fp=c8ab3e8e9406fad&bpcl=39967673&biw=1024&bih=433

Ето как един македонски историчар, който не познава историята, може да стане за смях. Византийците наричали българите с различни имена - като варвари, скити, мизи, защото дошли от север и препловили Дунав со сламки
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 18, 2012, 09:24:23 pm: (http://i.actualno.com/club.bg/files/2012/10/10//rrrsr-rrsrs_6e84fa785c.jpg)

(http://i.actualno.com/club.bg/files/2012/08/02//rrrrrrr-rrrrrrrr-rrrrr_da0fdeb20c.jpg)

ВИДЕО

http://bnt.bg/bg/news/view/91266/sreshta_na_nikolaj_mladenov_s_ministyra_na_vynshnite_raboti_na_syrbija

18.12.2012 / 19:16
Среща на Николай Младенов с министъра на външните работи на Сърбия

България и Сърбия ще изготвят проект на договор за добросъседство, а веднъж в годината правителствата на двете държави ще провеждат съвместни заседания. За това се договориха министрите на външните работи на България и Сърбия на днешната си среща. Николай Младенов е на еднодневно посещение в Белград.

Отношенията между България и Сърбия придобиват нова рамка с договореното днес между двамата външни министри. Освен ежегодното съвместно заседание на двете правителства, на всеки шест месеца ще се провеждат и политически консултации, съобщи след срещата сръбският външен министър. Като съседски народи ние имаме обща визия за Европа, каза пред журналисти Николай Младенов.

Николай Младенов: Тези три стъпки, които начерта сръбският външен министър, са част от по-общ план за заздравяване на двустранните отношения и поставянето им на нова съвременна европейска основа.

Двамата министри размениха ратификационните документи на Спогодбата за социална защита между двете държави.

Иван Мъркич: Това споразумение ще влезе в сила от първи февруари следващата година.

Сърбия има интерс от добри отношения с България, подчерта премиерът Ивица Дачич на срещата си с българския външен министър. Дачич допълни, че като човек на практическото действие той би искал да бъдат поставени всички практически проблеми в това число и каквито отворени въпроси има около българското малцинство в Сърбия.

След тази среща министър Младенов разговаря и с представители на българското малцинство.

Младенов: България и Сърбия започват преговори по договор за добросъседство

Със Сърбия сме не само съседи, но и приятели, които споделят обща визия – пълната интеграция на всички народи от Западните Балкани в ЕС.

България ще подкрепя реформите в Сърбия и диалога с Прищина, които са двата основни елемента за напредъка на Сърбия по пътя й към ЕС, заяви българският външен министър Николай Младенов при посещението си в Белград, съобщиха от МВнР, цитирано от БГНЕС.

Министър Николай Младенов се срещна с колегата си Иван Мъркич и с премиера Ивица Дачич. Младенов подчерта необходимостта отношенията между двете страни да се поставят на съвременна, европейска основа. Затова българската и сръбската страна се съгласиха да подпишат в скоро време договор за сътрудничество и добросъседство, както и да подготвят съвместни правителствени заседания по подобие на вече съществуващите формати с Гърция, Турция и Румъния.

България и Сърбия могат да покажат как две страни на Балканите могат да работят конструктивно, отбеляза Николай Младенов. Домакините му от своя страна благодариха на България за подкрепата в ЕС и изразиха готовност бързо и по практичен и приятелски начин да решат откритите въпроси с България.

Българският външен министър подчерта, че като част от двустранния диалог ще се търси подобряване на положението на българското малцинство в Сърбия. Убеден съм, че в рамките на закона нашите сънародници могат да реализират в пълен обхват правата си, като допринесат за икономическия просперитет на своите региони, заяви той.

В края на посещението си в Белград Николай Младенов разговаря и с представители на българските организации от различни краища на Сърбия. На срещата беше обсъдено организирането на бизнес-форум, който да насърчи български инвестиции в районите с българско национално малцинство, както и подкрепа за конкретни обучения на български организации.

По време на посещението си Николай Младенов подписа със сръбския си колега Протокол за размяна на ратификационни документи за споразумение за социално осигуряване между Сърбия и България. Споразумението ще влезе в сила на 1 февруари догодина и ще даде възможност за по-лесно осъществяване на правата от областта на социалното и здравното осигуряване.

http://politics.actualno.com/Mladenov-Bylgarija-i-Syrbija-zapochvat-pregovori-po-dogovor-za-dobrosysedstvo--news_410651.html

(http://www.vesti.bg/image.php?path=L25pZGF0YS9hcHBzL3Zlc3RpLmJnL3d3dy9tdWx0aW1lZGlhL3Bob3Rvcy9uZXRpbmZvL1BBTkNITy90cmltYW1pbmlzdHJpMTExMjEwLmpwZw==&w=375&h=249)

България, Гърция и Сърбия - среща на министри в София

Министрите на външните работи на България, Гърция и Сърбия - Николай Младенов, Димитрис Друцас и Вук Йеремич на среща в София подкрепиха европейската интеграция на страните от Западните Балкани.

Министрите подписаха съвместна декларация, в която заявяват това.

Министър Младенов заяви, че България и Гърция като страни членки на ЕС имат историческата отговорност да помогнат на страните от Западните Балкани, на които им предстои да се присъединят към Европа, да започнат преговори и в подготовката им за членство.

Министърът посочи, че европейската интеграция има три области на критерии - изпълнение на условията на европейското законодателство, регионалното сътрудничество и добросъседските отношения.

Европейският процес за Сърбия ще бъде подкрепен от нас, подкрепяме бъдещето на Сърбия в нашето европейско семейство, каза Димитрис Друцас. Той посочи, че на срещата са били обсъдени инициативите на Гърция в тази насока и програмата 2014 г. за Западните Балкани.

Друцас отбеляза намерението на Гърция, която ще е председател на ЕС през 2014 г., да организира среща на върха, наречена Солун 2, по подобие на срещата през 2003 г., и изрази надежда тогава да бъде определена конкретна дата за присъединяването на всички страни от Западните Балкани към ЕС.

Външният министър на Сърбия Вук Йеремич заяви, че европейската интеграция представлява стратегическа цел на страната му и изрази удовлетворението си, че Сърбия има подкрепата на България и на Гърция.

Йеремич изрази надежда, че Сърбия ще започне преговори за членство през 2011 г. Той посочи, че това ще бъде важна година за Балканите за продължаване процеса на приемственост в разширяването на ЕС - очаква се тогава Хърватия да завърши преговорите, а Сърбия да ги започне.

На въпрос за спора за името между Гърция и Македония министър Младенов коментира, че България разглежда това като двустранен въпрос, но смята, че е крайно време да се намери разумен компромис, който да позволи на Македония да върви напред.

България има отлични отношения с всички свои съседи и е показала в най-трудните моменти през последните години, че е способна да помага, включително и на нашата съседка Македония, посочи Младенов.

http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3469331
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 24, 2012, 09:30:04 am: (http://t0.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcRaPVkzObgkLCET5JiQGoY3MvOtCk-WaJz7TBw-TpbB6FML5ic8LsKtYeSP)

5401 фотографии от българската история

(http://www.lostbulgaria.com/pic2/3523.jpg)

Град Битоля, началото на ХХ век

http://www.lostbulgaria.com/index.php?page_id=4823
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 26, 2012, 03:45:47 pm: Ето как българите в Македония празнуват Коледа.

ВИДЕО

http://btvnews.bg/svetut/kak-praznuvat-koleda-balgarite-v-makedoniya.html
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 29, 2012, 10:38:01 pm: (http://img.bg.sof.cmestatic.com/media/images/644x322/Aug2012/60995493.jpg)

2012 – златна година за българската археология

ВИДЕО

http://btvnews.bg/bulgaria/2012-zlatna-godina-za-balgarskata-arheologiya.html

Повече от 200 са местата, където през 2012 г. се правиха разкопки. Златни съкровища, древни градове и десетки антични предмети – това са само част от находките, които бяха открити.
Най-старият праисторически град в Европа се намира на българска територия, това заключиха археолозите, които работят по разкопките на древната солница в Провадия. За откритията там съобщиха дори и световни информационни агенции.

„Това е най-ранният засега доказан праисторически град в Европа от 5-то хилядолетие и това, което е важно, че солта - това е златото на праисторическия свят. Златото тогава е играло функцията само на белег за престиж,” пояснява проф. Васил Николов от Националния археологически институт и музей на БАН.

Друго уникално откритие се явява тракийско съкровище, което представлява килограм и половина злато, открито от археолозите в Омуртаговата могила. Според предположенията мястото е свързано с погребението на гетския владетел Котела, който е известен като един от тъстовете на Филип II Македонски.

„За пръв път имаме дървено ковчеже с дарове, свързани с постпогребалните практики на гетските владетели. Те са практикували обреда на обезсмъртяването,” разказва за находката Диана Гергова.

Макар и не толкова скъпоценна, една от археологическите сензации това лято беше откритият гроб на така наречения вампир. Разкопките събудиха любопитството на мнозина. Роднина на граф Дракула или убит вампир бяха само част от спекулациите, които се появиха след изваждането на скелета със забит кол в сърцето.

„Това беше една сензация, която ние посрещаме с усмивка. Разбира се в древната култура, включително до традиционната култура, това са хилядолетия наред, са правени обреди при погребване с цел именно някой да не вампиряса, а не, че е бил вампир,” разказва за случая Васил Николов.

Забележителни успехи имаше и за археолозите, които работиха в столицата. Седемцветна подова мозайка и 100-метрова базилика от началото на 4 век са сред най-новите археологически находки в центъра на София.

„Тази базилика има огромен потенциал, защото се намериха монети, които я определят като базилика на Константин Велики. Тя е императорска работа, това е една инвестиция, която Константин е направил и когато е казал "Сердика е моят Рим" не е бил голословен,” казва зам. кметът Тодор Чобанов.

България е на трето място в Европа по археологическо наследство. Заради археологическото наследство на София се забелязва и ръст на чуждестранни туристи в столицата. За да се превърне страната ни в наистина привлекателна дестинация за туристите, учените настояват за изготвяне на успешен закон за културното.
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јануари 04, 2013, 10:48:30 am: (http://www.klassa.bg/images/pictures/class_bg/img_220582.jpg)

Светилище по-древно от Перперикон край Гоце Делчев

Тракийско светилище на седем хилядолетия има край град Гоце Делчев, по-древно от Перперикон, смятат археолози, предаде кореспондентът на БГНЕС в региона.Светилището е разположено на три хълма, на около 2 километра от село Долно Дряново, община Гърмен, вдясно от пътя Гоце Делчев - Сатовча, което местното население нарича "Градището". На територията му са разположени десетки каменни фигури, изобразяващи човешки профили, фигури на животни и земноводни - змии, риби, костенурки птици и други. Някои от обектите са с гигантски размери.

Древното светилище води началото си от около петото хилядолетие преди новата ера и е едно от най-големите на територията на България, а вероятно и в Европа, смятат археолозите. Според публикация на покойния вече историк проф. Тодор Бояджиев от 2002 година, "Градището" по значимост е по-голямо дори от Перперикон. Тук са открити следи от няколко култури - тракийска, римска и византийска.

В момента тук се изпълнява българо-гръцки проект на стойност 1 381 560 лева, чиято идея е обектът да стане по-достъпен и подходящ за културен и поклоннически туризъм.

Пръв, преди 10 години, започва да проучва светилището именно проф. Бояджиев, а разкопките през миналата година бяха извършвани от доц. Анелия Божкова. Тя също обяви, че тракийското светилище е по-древно от Перперикон. Основания за това й дават запазени следи от пещи за жертвоприношения, абсолютно кръгли дупки върху скали, разположени във формата на някои съзвездия и исполински фигури на човешки глави и култови животни. Разкритите останки от древните зидове са частично консервирани, има и постоянна охрана на обекта, която да пази светилището от постоянните иманярски набези.

http://www.klassa.bg/news/Read/article/220582_%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%89%D0%B5+%D0%BF%D0%BE-%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%BE+%D0%BE%D1%82+%D0%9F%D0%B5%D1%80%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BD+%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B9+%D0%93%D0%BE%D1%86%D0%B5+%D0%94%D0%B5%D0%BB%D1%87%D0%B5%D0%B2
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јануари 19, 2013, 09:29:58 am: Оригиналът в Дойче Веле

http://www.dw.de/%D1%88%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D1%98%D0%B5%D1%80-%D0%B1%D1%83%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%BE%D1%82-%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%80-%D0%B5-%D0%B0%D0%BF%D1%81%D1%83%D1%80%D0%B4%D0%B5%D0%BD/a-16528459

(http://www.utrinski.com.mk/WBStorage/Articles/42C96BE1A978254F8C79CE17C4FAF65E.jpg)

Шрамаер: Бугарско-македонскиот спор е апсурден

Утрински весник, 18.01.2013,

Германскиот дипломат и ексамбасадор во Скопје и во Софија, Клаус Шрамаер, говори за бугарско-македонскиот спор, кавгите околу историјата и за патот напред за двете земји

Клаус Шрамајер е долгогодишен германски дипломат и познавач на балканскиот регион. Во периодот од 1990 до 1996 година е претставник на Германија во Софија, а од 1996 до 1999 година и германски амбасадор во Македонија. До 2011 година беше и член на претседателството на Друштвото за соработка со Југоисточна Европа. Со него разговараше Емилијан Лилов од бугарската редакција на ДВ.

Тука не се работи за право. Кавгата околу историјата не може да се реши на ниво на правото. Не се работи ни за тоа кој има право, туку едноставно за разум. Се работи за заеднички живот на браќа по крв кои се разделиле. Токму затоа е и разделбата толку вжештена. Особено доколку имате предвид вжештени глави како Божидар Димитров, кој издава книги под наслов: „Десетте лаги на македонизмот“.

Точно е следното: дека постои повеќевековна заедничка историја, која треба заеднички да се анализира и да се интерпретира. Но за тоа никој нема волја. Несфатливо е зошто тоа не им се остави на историчарите од обете страни? Или уште подобро, зошто не се поканат странски историчари?

Не знам. Целата ситуација е апсурдна. Бугарија беше првата земја која ја призна независна Македонија. Од 1992 година Софија му помагаше на Скопје. Поранешниот претседател Жељу Жељев го убеди и поранешниот руски претседател Борис Елцин да ја признае Македонија, а веројатно успеа и да го осуети српско-грчкиот план за нејзина поделба. Софија потоа помагаше и за време на тешкото ембарго од Грција.

Софија е постариот брат, кој понекогаш треба да ги прости палавостите на помалиот брат, наместо да реагира на секоја грешка. Точно е дека однесувањето на Скопје не е секогаш мудро, рационално и деескалирачко. Но тоа се повеќе дела на екстремисти (како повторното уривање на споменикот на Мара Бунева) отколку некаква владина политика.

Сите овие неправди во Македонија предизвикуваат отпор, но истовремено провоцираат и едно патолошко чувство на помала вредност, кое сега се компензира со антиквизирачкиот национализам преку проекти како дизнилендот „Скопје 2014“ и други ексцентричности

http://www.utrinski.com.mk/?ItemID=C239D31B874B314FA096C0DA5C787325
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Февруари 06, 2013, 07:48:04 am: (http://www.segabg.com/pic/11048/635482.jpg)
Къде се веят гордо тези албански знамена? Да, в Скопие - столицата на Македония. Така македонските албанци отпразнуваха на 28 ноември м.г. 100-годишнината от обявяването на независимостта на Албания.

Иван Петрински

Не знам какво още трябва да се случи в БЮР Македония за да се убедят тия, дето държат поводите на най-малката международно призната балканска държава, че славянското и албанското население там няма да могат да съжителстват повече. След тежкото въоръжено противопоставяне от 2001 г., след подписаното под външен диктат Охридско споразумение, което македонските албанци май вече получиха указание да изоставят, след зверското убийство на рибарите на Железарското езеро до Скопие миналия април, след истеричното честване на Деня на албанското знаме през ноември 2012 г. не знам дали още някой се съмнява в правилността на точно такова разрешаване на етническата криза в Повардарието. По всичко личи, че славянското и албанското население в БЮР Македония или ще се разделят мирно сега, или ще го направят по-късно принудително.

Идеята за мирно разделяне на Македония между албанците и славянското население не е нито нова, нито е моя. Вероятно мнозина помнят как тия думи на Любчо Георгиевски от Благоевград предизвикаха преди няколко години малка революция в БЮР Македония.

Впрочем, двете главни етническите общности и досега съжителстват само по необходимост. Те са все по-обособени териториално, македонските общини са все по-чисти етнически. Общините в северозападната и в западната част на държавата, населени с албанци, са на практика почти напълно обособени - там дори знамената по общинските сгради най-често са албански, а не държавни. Съществуват населени места, охранявани от местни милиции, където славянски крак не би могъл да стъпи даже. Надявам се да не е съвсем вярно, но от източник от централната банка в Скопие знам, че от албанските общини не постъпват дори данъци в държавния бюджет, или те са в пъти под очакваните. Какво по-голямо доказателство за фактически разпад на държавността да търсим, щом е налице и стопанско разделение?!

* * *

Ако си позволим тук да хвърлим съвсем бърз поглед назад във времето то ще трябва неизбежно да установим, че разширяването на албанското землище става за сметка на околните славянски народи и, както е обичайно от времето на Великото преселение на народите та чак до днес, то е винаги насилствено.

Археологическите свидетелства за Повардарието от IV-VII в. в много отношения са сходни със синхронните данни за поречията на Струма и Места. Известно време славянските племена само преминават през тези земи, без да се установяват там.*

До края на VI в.-началото на VII в. в поречието на трите реки все още съществуват значителни маси от старото отдавна латинизирано или грецизирано балканско население. Това население е събрано в големите градски селище или в близост до какво да е укрепление, като броят му намалява непрекъснато в резултат на разорителните набези на всякакви варварски племена между IV в. и VI/VII в. Поради твърде честите славянски нахлувания след началото на VII в. в поречието на трите реки вече става невъзможно да се обитават отначало равнините, а после и по-високите земи към вододелните области. Всъщност цялата тая земя опустява за век-два, чак докато славяните започват да се заселват в поречието на трите реки.

В целия този процес старите илирийци, от които наверно по-късно ще произлязат днешните албанци, всъщност не участват. Те отдавна обитават само трудно достъпните планински земи на днешна Албания, което определя и техния поминък.

Струпването на доста плътни, според археологическите данни, славянски маси от българската група в поречията на Места, Струма и Вардар, както и славяни от сръбската група на север от тези области, неизбежно насочва разселението им и в планинските вериги на запад, чак до бреговете на Синьо море. Днешните наследници на тези славянски заселници са българите в Гора - в днешна Албания и в Косово и Метохия. Включването на тези земи в границите на България стабилизира плътното славянско обитаване на Македония. По Синеморското крайбрежия населението остава пъстро, преобладават гръцки и славянски заселници, примесени нарядко със следи от старото илирийско население.

Едва включването на Македония и на околните области в Османската империя създава предпоставки за ускореното албанско усвояване на нови земи след ХVII в. Този процес обаче допълнително се ускорява в началото на ХХ в., когато започва и организирането на албанците, през 1905 г. е създаден Таен албански комитет в Битоля.

Ново ускорение на процеса на разширяване на албанското землище може ясно да се наблюдава в края на 70-те и в началото на 80-те години на миналия век. Етническите карти ясно показват бурното разрастване на земите с преобладаващо албанско население в Повардарието.

Вглеждането в историята на междуетническите отношения трябва да ни убеди впрочем, че албанското разселване е най-ускорено, когато всички тези области са без граници, включени са в голямо държавно образувание. Сега трябва да е ясно, че включването на Македония в Европейския съюз не само няма да реши никак етническата криза в държавата, както се надяват в Скопие, но напротив ще ускори неимоверно разширяването на албанското землище, при това за сметка, естествено, на заселените със славяни общини. На историята трябва да се вярва, вглеждането в нея дава често нужните отговори на съвременните проблеми.

* * *

През последните две десетилетия междуетническите отношения в БЮР Македония без прекъсване вървяха само в една посока - надолу и назад. Само ви се струва, че така посоките са две, една е - надолу по линията на междуетническото разбирателството и назад към времената на на етническа експанзия и откровено прочистване на набелязаните за албански области.

Изглежда, че и масовата изява на личната междуетническата нетърпимост в Македония достигна най-висото си равнище от век насам. Личните междуетнически връзки в Повардарието отдавна са силно влошени, ако не и напълно прекъснати. Извън незначителната прослойка от албански интелектуалци, живеещи и работещи предимно в Скопие, на практика албанското население ограничава до възможния минимум всекидневното си общуване със славяните в републиката.

Ако не друго, събитията от последните два месеца трябва да са убедили всички, че славянската и албанската етнически общности в Македония трудно биха могли да заживеят заедно и в бъдеще. Въоръженото албанско-славянски противопоставяне от 2001 г. може се струва някому най-сериозният изблик на етническа нетърпимост в Македония, но и тези събития, и събитията от миналия април, когато албански криминални лица, след старателна подготовка избиха риболовците на Железарското езеро до Скопие могат да се оценят и като действия на ограничен брой албанци. Можеше да се предположи, само теоретично, разбира се, че тази част от македонските албанци не изразява точно светогледа на цялата общност. Но албанските държавни знамена, които се развяваха масово миналия ноември окончателно, струва ми се, показаха, че албанците в БЮР Македония не припознават тази държава за своя и определено ще търсят друга развръзка на етническата игра там. Сред екзалтираните крясъци "Етническа Албания" "Чиста Албания" и всякакви други от този вид по улиците на Скопие и във всички общини с преобладаващо албанско население трябва да е станало ясно, че вече дори теоретично няма да можем да се съмняваме в абсолютната масовост на албанския възглед за създаване на трета албанска държава, в земите на Македония.

Впрочем самият албански министър-председател Сали Бериша, заяви на 19 декември миналата година почти направо, че Охридското споразумение е недействащо и забравено, на практика е мъртво. Вече трябва да е ясно май, че македонските албанци разглеждаха Охридското споразумение, което ги спаси от военен разгром през 2001 г., само като примирие. Те използваха времето насетне в изчакване на сгоден политически момент за продължаване на стремежа си към постигане на политическата си цел. Няма съмнение, че изказването на Бериша има ясен подтекст - албанците в Македония трябва да тръгнат по-напористо към разрешаване на политическите си държавнотворчески цели.

* * *

Е, ако особено няколкото северозападни и западните общини в БЮР Македония са на практика вече обособени, ако там границата с Косово е разграден двор, ако всекидневното междуетническо общуване не съществува, ако дори е налице стопански разпад на отношенията между няколкото общини с преобладаващо албанско население и останалата част на БЮР Македония, която е с изключително славянски характер, то в подкрепа на чий интереси трябва да се държи цяла една вече на практика разделена държава?!

Войната на знамената в Повардарието засега не е преминала в истинска само защото все още мощни външни сили държат здраво албанските поводи, но мисля, че никой не знае докога. Може и да е тежко решението за разделянето на БЮР Македония, но със сигурност е най-безболезненото. Или славянското и албанското население там ще се разделят в две отделни държавни образувания по живо по здраво сега, когато това, струва ми се, все още е възможно, или ще го направят със сигурност след време, но ще е по-кърваво. Искрено се надявам да греша.

* Въпросът за историческото развитие на разширяване на албанското землище е изключително специализиран, тук той само е маркиран.

http://www.segabg.com/article.php?id=635483
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Февруари 11, 2013, 02:46:55 pm: Корените на руската дипломатија во регионот се во Битола

Преписките што ги има напишано во периодот додека бил на служба во Битола рускиот конзул Александар Аркадиевич Ростоковски имаат непроценлива вредност за Македонија, затоа што токму тој во своите дописи напишал дека во Битола живее македонски народ што зборува македонски јазик.

http://www.novamakedonija.com.mk/NewsDetal.asp?vest=211131023124&id=9&prilog=0&setIzdanie=22802

Александър Ростковскиот
Уикипедия, свободната енциклопедия

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%8A%D1%80_%D0%A0%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8

«Мне сердечно жаль македонских славян, но…»
А.А.Ростковский в Македонии. Начало ХХ в.

Достаточно резко и вполне недвусмысленно А.А.Ростковский сообщает о целях лидеров революционных комитетов (которых он, кстати, называл "интеллигентный пролетариат", ибо комитеты состояли, главным образом, из учителей болгарских гимназий).

http://rusk.ru/st.php?idar=103608
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Март 03, 2013, 09:24:19 am: Македонците в Библията

http://www.youtube.com/watch?v=yNSrQMkn6EE
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Март 07, 2013, 07:33:30 pm: Спасяването на българските евреи

ВИДЕО

http://www.btv.bg/shows/lice-v-lice/videos/video/290320179-Spasyavaneto_na_balgarsite_evrei.html
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Март 07, 2013, 07:55:22 pm: (http://www.cross.bg/photo_new_gallery/2012/09/14/e251cfd17cc78c54026e9ee6b4fac605.jpg)

България отказва да поеме отговорност за загиналите евреи от Македония и Тракия

Парламентът ще приеме днес декларация по повод 70-годишнината от спасяването на българските евреи, в която България няма да поема отговорност за 11 343 евреи от Македония и Беломорска Тракия, депортирани в концлагери, научи "Сега". Преди дни синият депутат Лъчезар Тошев внесе проект за декларация, в който се казва, че НС осъжда категорично депортацията, но хората са живели на територията на Югославия и Северна Гърция и в периода 1941-1944 г. са се намирали под юрисдикцията на нацистка Германия. Именно това е направило невъзможно спасяването им от българската държава и парламентът изразява съжалението си за този факт. Декларацията на Тошев няма да бъде приета в същия вид, тъй като тя ще бъде по-обща. Но въпросът за евреите от Македония и Беломорска Тракия ще бъде коментиран в този дух.

Преди месец организацията на евреите в България "Шалом" призова правителството да поеме моралната отговорност за действията на пронацистката българска власт през периода 1941-1943 г. Тогава от организацията посочиха, че депортирането на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и град Пирот по време на Втората световна война е исторически факт, който не може да се отрече. Според "Шалом" вина за депортирането имат германските власти заедно с българското пронацистко правителство, както и отсъствието на съпротива на местното население. Тошев обаче разполага с документи, от които е видно, че 10% от евреите в Македония все пак са били спасени най-вече благодарение на усилията на местната българска власт.

Въпросът за евреите в Македония и Тракия е и една от темите на антибългарската пропаганда в Македония. В началото на февруари скопският в. "Вечер" представи архивни документи, които според изданието ясно показват, че българските власти в Скопие през 1943 г. не само са знаели, но и са организирали транспорта на евреите. Според официалната българска историография през 1943 г. България спасява 48 000 евреи от своите земи, но не успява да спре депортирането на 11 000 евреи от придадените към България по време на войната територии в Македония и Тракия.

http://www.segabg.com/article.php?id=639843

България отказва да поеме отговорност за загиналите евреи от Македония и Тракия

София /КРОСС/ 70-ата годишнина от спасяванто на българските евреи от Холокоста по време на Втората световна война беше отбелязана с изложба в Европейския парламент в Брюксел. При откриването, почетено от президентите на България и Израел, израелският държавен глава Шимон Перес отново благодари на българския народ за героизма и добротата. Днес ви разказваме още за изложбата.

През март 1943 година благодарение на заместник-председателя на Народното събрание Димитър Пешев и депутатите Петър Михалев, Асен Сюичменов, Владимир Куртев и Иван Момчилов се спира заповедта за депортиране на евреите от територията на България.

Така са спасени 48000 души. Изложбата, организирана от МВнР, Държавна Агенция по архивите и евродепутатите от ГЕРБ/ЕНП разказва за живота на евреите в България и за усилията за спасяването им. С емоционална и топла реч израелският президент отново благодари за това.

"Искам да благодаря на вашия народ, на свещениците, на дейците, на обикновените хора на улицата, които поеха риска. Това е рядък пример в историята и ценен принос към държавата Израел. Днес сме се събрали не само, за да разказваме историята, а за да кажем на децата си, че без значение колко тежка е ситуацията, колко са били зли хората или колко ужасен е бил Холокоста, ние не сме изгубили вяра", каза Шимон Перес.

Шимон Перес не скри емоциите си, когато обясни, че спасяването е било дело на целия народ.

Нито Перес, нито българския президент Росен Плевнелиев отбягнаха темата за невъзможността за спасяването на беломорските и македонските евреи. Плевнелиев припомни, че те не са имали български паспорти и държавата не е могла да спре депортацията.

Очаква се българският парламент да приеме декларация по повод 70-годишнината от спасяването на българските евреи, в която България няма да поема отговорност за 11 343 евреи от Македония и Беломорска Тракия, депортирани в концлагери.

http://www.cross.bg/1351871
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Март 11, 2013, 12:42:45 pm: (http://www.klassa.bg/images/pictures/class_bg/img_226323.jpg)

Станишев на среща с шеф от еврейска организация за годишнината от Холокоста
Спасяването на българските евреи е една от светлите страници в българската история

Председателят на БСП Сергей Станишев се срещна с вицепрезидента на еврейската организация "B`NAI B`RITH INTERNATIONAL" Даниел Мариашин, който пристигна от САЩ на посещение у нас по повод честването на 70-годишнината от спасяването на българските евреи от Холокоста, съобщиха от пресцентъра на БСП.

Двамата обърнали внимание на единодушно приетата от Народното събрание преди дни декларация във връзка с депортирането на евреи от Македония и Тракия. Било изтъкнато, че спасяването на българските евреи е една от светлите страници в българската история и че това е факт благодарение на силния обществен натиск върху тогавашната власт. Двамата изразили тревога от нарастващите екстремистки и антисемитски тенденции.

http://www.klassa.bg/news/Read/article/226323_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%88%D0%B5%D0%B2+%D0%BD%D0%B0+%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D0%B0+%D1%81+%D1%88%D0%B5%D1%84+%D0%BE%D1%82+%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0+%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F+%D0%B7%D0%B0+%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%88%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0+%D0%BE%D1%82+%D0%A5%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Март 11, 2013, 02:01:31 pm: (http://static0.demotix.com/sites/default/files/imagecache/a_scale_large/1800-4/photos/1362670183-eu-can-help-us-fight-terror-says-israel-president-shimon-peres_1850364.jpg)

ВИДЕО

http://bnt.bg/bg/news/view/96520

Шимон Перес благодари на България пред европарламента

6 март 2013

Президентите на България и на Израел Росен Плевнелиев и Шимон Перес откриха в Европейския парламент в Брюксел изложба, посветена на 70-годишнината от спасяването на българските евреи.
Уникален пример за кураж и съпричастие, нарече израелският президент Шимон Перес спасяването на българските евреи по време на Втората световна война, предаде БНР.
В Европейския парламент (ЕП) в Брюксел - Перес благодари на България в присъствието на президента Росен Плевнелиев и на политици от цяла Европа.

Израелският президент отправи благодарността си не само към държавата България, а към хилядите обикновени хора, които са имали смелостта, с риск за собствения си живот, да спасят друг живот и така да съхранят цялата еврейска общност у нас. Тук сме, за да почетем историята, но и да отправим поглед към, бъдещето, към това, което ще завещаем на децата си, каза Шимон Перес. Той добави, че най-ценното завещание ще е никога да не се предават, да мислят геройски и да действат смело.

Рядко ще видите хора като българите - скромни, тихи и същевременно герои, заяви още президентът на Израел, цитиран и от БТА. Всички евреи са влюбени в българските евреи, които живеят в Израел, влюбени са и в българите, каза той. Перес определи българите като тихи герои, дълбоко скромни, дали велик пример за смелост и човещина. Благодаря на българите, на свещениците, на водачите на гражданското общество, на обикновените хора на улицата, които приеха опасността да спасят еврейската общност в България, допълни Перес.

В памет на българите-спасители, които не са позволили от нашата страна към лагерите на смъртта да бъде изпратен нито един евреин, от днес в ЕП е експонирана документална изложба. При откриването й президентът Росен Плевнелиев подчерта, че не тогавашното правителство, а обществото е изиграло основна роля България да спаси всичките си евреи. Нещо, което не се е случило с никоя друга страна по време на Втората световна война. Това е пример, който никога не трябва да забравяме, заяви българският президент и изрази съжаление, че в онези времена България не е могла да спаси евреите от Северна Гърция и част от бивша Югославия.

Отдаваме почит към паметта на милиони невинни жертви на Холокоста. В сърцето на Обединена Европа не само си спомняме за изгубилите живота си в онези мрачни моменти от нашата история, но и за за това, че споделяме общо бъдеще и ценности като демокрацията, човешките права и справедливостта. ЕС е проект за мир, получихме и Нобелова награда за това, заяви в своето приветствие Росен Плевнелиев.
Историята трябва да бъде помнена такава, каквато е, добави той.

Президентът разказа за случка от неотдавнашното му посещение в Израел, където младеж му благодарил за това, че е жив. Той обяснил на българския държавен глава, че дядо му бил сред спасените у нас преди 70 години евреи. Това бе един от специалните моменти на гордост за един президент, когато човек се гордее с това кой е и кого представлява, заяви Плевнелиев. Гордея се, че съм президент на нация, която прояви смелост и се опълчи на тъмните сили на унижението, която направи постижение - не постижение на правителството тогава, а на българското гражданско общество, допълни той.

Българският държавен глава връчи на израелския президент специалния медал, изработен за годишнината от спасяването на българските евреи. Церемонията по откриването на изложбата започна с минута мълчание и свеждане на глави в памет на загиналия Пламен Горанов.

http://dnes.dir.bg/news/shimon-peres-evrei-rosen-plevneliev-13284652
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Март 11, 2013, 02:20:31 pm: (http://www.parliament.bg/tv/img/hall.jpg)

Парламентът прие единодушно Декларация по повод 70-годишнината от спасяването на българските евреи и почитане на паметта на жертвите на Холокоста

08/03/2013

Парламентът прие единодушно със 135 гласа "за" и без дискусия Декларация по повод 70-годишнината от спасяването на българските евреи и почитане паметта на жертвите на Холокоста.

Декларация на 41-то Народно събрание на Република България по повод 70-годишнината от спасяването на българските евреи и почитане паметта на жертвите на Холокоста

Ние, народните представители от 41-то Народно събрание на Република България, отбелязваме днес 70-годишнината от спасяването на българските евреи и отдаваме своята почит към жертвите на Холокоста.

Историческата дистанция ни дава възможност да оценим събитията от българската история в тяхната пълнота и многостранност. Убедени сме, че само такъв подход и позиция може да спре спекулациите и невярното представяне на българската история и да отдаде дължимото на приноса на българското общество и държава към съвременната история на човечеството и неговите ценности. Затова определяме спасяването на българските евреи през 1943 година като забележително събитие, показващо човечността и толерантността на българския народ, както и волята му за справедливост.

Успоредно с това оценяваме като недопустимо приемането на закони, които ограничават гражданските права и създават условия за преследване, за икономически и политически репресии. Затова изразяваме своята почит към тези 43-ма български депутати, начело със заместник-председателя на Народното събрание г-н Димитър Пешев, които в условията на война и под заплаха за личната си сигурност и политическа съдба, застават открито срещу натиска за депортирането на българските евреи.

Въпреки пронацистката политика на правителството на Богдан Филов и провежданата политика на геноцид в Европа, България дава благороден пример за успешно противопоставяне на опитите за унищожение на евреите. Благодарение на усилията на народни представители от 25-то Народно събрание, категоричната позиция на Българската православна църква, на активността на обществени личности и интелектуалци, на български дипломати, на професионални организации, на представители на официалната и антихитлеристка съпротива, на обикновени граждани, на поведението на еврейската общност, която приемала България за свое Отечество, държавният глава Цар Борис ІІІ се съобразява с обществения натиск и отказва депортирането на повече от 48 000 евреи – български граждани, към лагерите на смъртта.

Оценявайки обективно историческите събития, днес не може да се оспорва фактът, че 11 343 евреи са депортирани от Северна Гърция и Кралство Югославия, които тогава са под германска юрисдикция. Като осъждаме този престъпен акт, предприет от хитлеристкото командване, изразяваме съжаление, че не било във възможностите на местната българска администрация да го спре. Въпреки това, опити за спасяване са правени от български граждани, от общественици и духовни лица. Народният представител Петко Стайнов внася предложение за промяна в Наредбата за българското гражданство, с която се опитва да спаси обречените на депортиране евреи, като им се даде автоматично българско гражданство.

Български дипломати издават визи за Палестина на евреи от европейски страни, които не са български граждани и по този начин спасяват още няколко хиляди души.

През юли 1944 година правителството на Иван Багрянов възстановява конфискувано имущество на български евреи, а през октомври 1944 година в първия си акт правителството на Кимон Георгиев предлага и регентите одобряват окончателната отмяна на всички антисемитски закони в страната.

Днес ние дълбоко скърбим за всички жертви на Холокоста, за всеки един от депортираните евреи в окупираните от Хитлер територии и изразяваме дълбоката си почит към тяхната памет. Призоваваме трагичната им съдба да не се използва за политически спекулации с днешна дата.

Като народни представители от 41-то Народно събрание решително осъждаме всички прояви на ксенофобия, антисемитизъм, религиозна и етническа нетърпимост и се присъединяваме към световната съпротива срещу тях.

Българското общество и най-вече младото поколение са в правото си да се гордеят със спасяването на българските евреи. То е послание към съвременното общество за търпимост, доброжелателство и човеколюбие между хората с различен етнос, религия и култура.

Спазването на човешките права и тяхното гарантиране е задължително условие за мир и напредък и не подлежи на политически компромис.

http://www.parliament.bg/bg/news/ID/2582
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Март 12, 2013, 01:42:33 pm: (http://betterblock.org/wp-content/uploads/2010/10/washpo.jpg)

Bulgarians commemorate anniversary of rescue of the country’s Jews from the Holocaust

By Associated Press, Mar 10, 2013 02:44 PM EDT

AP Published: March 10
SOFIA, Bulgaria — Bulgarians on Sunday commemorated public protests that led to the rescue of more than 48,000 Jewish countrymen from deportation to Nazi death camps.

Ceremonies across the country marked the 70th anniversary of protests by Bulgarian clergymen, intellectuals, politicians and others that ultimately stopped the Nazis from deporting any Jews from Bulgaria.

Though an ally of Germany during the war, Bulgaria was the only Eastern European country that saved its Jews from the Holocaust. This act of salvation is a unique chapter in the history of the Holocaust, but its full story remained largely unknown until the fall of communism in Bulgaria in 1989.

Parliament, however, admitted for the first time on Friday that Jews were deported to Nazi concentration camps from areas under Bulgarian control during World War II.

“The objective evaluation of the historic events cannot ignore the fact that 11,343 Jews were deported from northern Greece and the Kingdom of Yugoslavia, then under German jurisdiction,” legislators said in a declaration and expressed regrets that “the local Bulgarian administration had not been in a position to stop this act.”

The Shalom Organization of Jews in Bulgaria had repeatedly demanded the state to take responsibility for the deportations.

“The Bulgarian government must assume the moral responsibility for the Nazi death camp deportation of ethnic Jews from the regions of Thrace and Macedonia regardless of the fact that Bulgaria saved its almost 50,000 Jews,” the group’s chairman, Maxim Benvenisti, told The Associated Press before the declaration.

Later Sunday, Shalom will unveil a memorial sign near parliament for the deported Jews, after which a solemn ceremony will be held at the Sofia Synagogue.

At a ceremony in Brussels earlier this week, Israeli President Shimon Peres called the rescue “unique in Europe” adding that “no other country, no other people have shown this sort of courage that the Bulgarian people did.”

He expressed, however, deep regret that what happened in Bulgaria had not been emulated in Greece and Macedonia “whose Jewish communities all but disappeared at the hands of the Nazis.”

In 1943, Bulgaria signed a secret agreement to deport 20,000 Jews to Nazi death camps in Poland.

This plan was partially put into effect: 11,343 Jews from Macedonia and Thrace, then administrated by Bulgaria, were placed on trains and sent to their deaths.

But thanks to the efforts of the then vice president of parliament, Dimitar Peshev, the deportation of Bulgarian citizens of Jewish origin was prevented.

On March 9, 1943, the boxcars already were lined up to receive a first wave of 8,500 Jews as the news about their imminent deportation leaked, triggering protests throughout Bulgarian society.

Peshev moved fast to publicize the secret deportation deal, forcing temporary cancellation of the order. He galvanized 42 fellow legislators to sign a protest petition to the king.

Orthodox Church leaders in Sofia and Plovdiv also spoke out, and professors, doctors, lawyers, students, labor leaders and peasants staged protests, including marches and street demonstrations.

Afterward, King Boris III told the Nazi leadership that he needed the Jews as construction workers. He moved them into labor camps but refused to deport them or hand them over to the Nazis.

Peshev and the archbishops of Sofia and Plovdiv have been honored as Righteous Gentiles by the Israeli Yad Vashem Institute for rescuing Jews.

“Seventy years ago, Bulgaria succeeded to save more than 80 percent of the entire Jewish population under Bulgarian administration, which is 100 percent of the Jewish population living within the limits of Bulgaria,” former Foreign Minister Solomon Pasi said in an AP interview.

“This is indeed a unique act and proof that civil society could exist even under fascism, even in a country allied with of Hitler,” he said.

Pasi called on the European Union, as a holder of the Nobel Peace Prize, to nominate its member country Bulgaria for the award for saving its Jewish population from the Holocaust.

About 45,000 of Bulgaria’s Jews emigrated to Israel after its establishment in 1948. Today’s Bulgarian Jewish community numbers about 5,000, most of whom live in Sofia.

http://www.washingtonpost.com/world/europe/bulgarians-commemorate-anniversary-of-rescue-of-the-countrys-jews-from-the-holocaust/2013/03/10/e8cecaa0-898d-11e2-a88e-461ffa2e34e4_story.html
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Март 20, 2013, 08:29:59 am: (http://img3.ekrana.info/1302/yavor_baharov_nedadenite_bnt.jpg)

(http://www.vsekiden.com/uploads/2013/02/12/90269f639237e070bb97873428546b25.jpg)

ВИДЕО

http://bnt.bg/bg/news/view/97313/premiera_na_filma_na_bnt_nedadenite

Недадените - Ungiven (2013) - trailer .

http://www.youtube.com/watch?v=wPua9dZ64vg

Можете да го гледате тук

http://tv.bnt.bg/

Премиера на филма на БНТ "Недадените"

Този четвъртък от 21 часа започва най-новият сериал на БНТ 1 "Недадените". Серийният филм е вдъхновен от най-героичните събития в новата история на България - точно преди 70 години, спасяването на българските евреи от лагерите на смъртта през Втората световна война. "Недадените" вече имаше предпремиера.
"БНТ отново за втори път полага началото на един жанр, който е изключително труден за снимане, и аз смятам, че зрителят ще оцени качеството на този сериал, защото е изключително трудно да се направи историческа епоха", изтъкна генералният директор на БНТ Вяра Анкова.

Вижте подробности във видеото.
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Март 22, 2013, 06:52:45 am: (http://www.klassa.bg/images/pictures/class_bg/img_227165.jpg)

"Българският ислям е напълно чужд на радикални внушения отвън. Като част от българската нация, и мюсюлманите търпят същите проблеми като останалите българи и няма да позволят да бъдат противопоставяни на тях", каза на срещата главният мюфтия Мустафа Хаджи.

Той увери, че посланията на Главното мюфтийство са свързани с мир, спокойствие, толерантност и уважение.

http://www.klassa.bg/news/Read/article/227165_%D0%9D%D1%8F%D0%BC%D0%B0+%D0%B4%D0%B0+%D0%B4%D0%BE%D0%BF%D1%83%D1%81%D0%BD%D0%B5%D0%BC+%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5+%D0%BE%D1%82+%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%82%D0%BE+%D0%B4%D0%B0+%D0%B1%D1%8A%D0%B4%D0%B0%D1%82+%D0%B8%D0%B7%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B7%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Март 29, 2013, 02:25:18 pm: Албанците продават тежките оръжия на АРМ. Те ще бъдат заменени с 30 мм оръдия на оклопните возила. По този начин македонската армия ще стане лесна плячка за албанските паравоенни формирования. С продажбата на ракетите "Игла" и "Стрела" армията остава без никаква противовъздушна отбрана.

(http://www.novamakedonija.com.mk/Uploads/News/oruzje-banskoliev1.jpg)

АРМ во трка по пари за модерно оружје

Војската планира да ги продаде неперспективните ракетни системи за противвоздушна одбрана „Игла“ и „Стрела 10“, оклопните транспортери „М113“ и „Леонидас“, хаубиците од 122 мм и од 105 мм и ракетните системи БМ-21 „Град“ и 128 мм „Пламен“

СЕ ПРОДАВА ЗАСТАРЕНИОТ АРСЕНАЛ

(http://www.novamakedonija.com.mk/Uploads/Image/2013/mart/armija.jpg)

Ракети, противракетни системи и топови за противвоздушна одбрана, оклопни транспортери и хаубици се само дел од застареното оружје на АРМ што се планира да се продаде за да се обезбеди дел од парите што ќе бидат потребни да се купат нова, модерна опрема и оружје што ѝ недостигаат на војската. Ова за „Нова Македонија“ го тврдат високи воени извори.

Во најголем дел ова таканаречено неперспективно оружје на распродажба потекнува од донации што многу сојузнички армии досега ѝ ги подариле на АРМ.

Според националните стратегиски документи за одбрана, АРМ оваа застарена технологија мора да ја продаде до 2020 година, бидејќи на таков начин ќе се присоберат финансии, но и ќе се намалат барањата за складиштен простор на оружјето, негова заштита и парите што се потребни за одржување.

Досега АРМ како неперспективни или застарени ги одреди оклопните транспортери „М113“ и „Леонидас“, хаубиците од 122 мм и од 105 мм, ракетните системи БМ-21 „Град“ и 128 мм „Пламен“ и ракетните системи за противвоздушна одбрана „Игла“ и „Стрела 10“.

Воени извори брифираат дека од АРМ досега биле во контакт со неколку земји, кои се потенцијални купувачи на нашето оружје. Пред сѐ, тоа се земјите во развој, кои во моментов немаат доволно средства за софистицирани системи.

Генералскиот врв планира со ваквата продажба на неперспективните оружени системи и опрема да обезбеди извесен дел од парите и со владина помош и со пари од буџетот да може да се купат модерни оклопни возила.

Компензација

Министерството за одбрана минатата година најави дека во претстојната декада напорите и ресурсите ќе се насочат кон доизградба и докомлетирање на постојните воени способности на армијата.

Идејата ја пласира поранешниот министер за одбрана Фатмир Бесими. Според иницијативата, наместо да се повлечат финансии од буџетот на државата, имајќи ги предвид ограничените ресурси за постигнување на долгорочните развојни цели, Министерството за одбрана планира да примени т.н. офсет-аранжмани, кои практично претставуваат компензација или давање одредени ресурси за ново оружје.

Генерален заклучок на стручната јавност за компензацијата беше овие програми да се внесат во македонската законска регулатива, со што значително ќе се олесни набавката на опрема и оружје, а од друга страна ќе се намалат можностите за нејзина злоупотреба.

Врвни приоритети

На врвот на приоритетите за набавки во АРМ се 80 оклопни транспортери. Имаше идеја Македонија и Хрватска заеднички да набават вкупно 200 транспортери од финска „Патрија“ во средината на минатата деценија. Хрватска досега купи 126 борбени возила, а Македонија ниту едно.

Набавките на нови оклопни возила за АРМ доцнат веќе осум години.

Првпат беа предвидени во 2004 година. Новите борбени возила на АРМ треба да бидат оклопни, да издржат погодок од оружје со калибар од 14,5 милиметри, а да имаат топ од најмалку 30 милиметри. Оклопните транспортери што АРМ сега ги поседува, во стандардните верзии, немаат такви перформанси.

http://www.novamakedonija.com.mk/NewsDetal.asp?vest=32913838524&id=9&prilog=0&setIzdanie=22842

ВИДЕО

(http://www.arms-expo.ru/im.xp/049057050052056055057.jpg)

БМ-21 „Град“

http://www.youtube.com/watch?v=XO7JGvllunY

http://www.youtube.com/watch?v=iUe5n9B1QWY

http://www.youtube.com/watch?v=E_Pd79vTk_w&NR=1&feature=fvwp

(http://www.aver-trading.com/wp-content/uploads/2010/02/122%D0%BC%D0%BC%D0%B3%D0%B0%D1%83%D0%B1%D0%B8%D1%86%D0%B0-%D0%94-30.jpg)

122 мм гаубица

http://www.youtube.com/watch?v=NG44Y1xWhQc

Преносим зенитно-ракетен комплекс

Преносимите зенитно-ракетни комплекси (съкратено ПЗРК) са вид зенитни отбранителни системи, предназначени да бъдат носени на рамо от войници.

Обикновено ракетите са с инфрачервено насочване и се употребяват за защита на войскови формирования от вертолети и нисколетящи самолети. Разработени са към края на 1950-те год. и навлизат в широка употреба от 1960-те год. до днес. Считат се за изключително опасни в ако попаднат в ръцете на терористи или бунтовнически групировки, тъй като на практика е възможно свалянето дори на пътнически самолети с тях. Освен това ПЗРК са сравнително евтини (цената на една ракета Стингър например е около 38 000-40 000 долара).

трето поколение
9К38 Игла и Мистрал са ракети от трето поколение с висока издръжливост на инфрачервени противомерки.

http://bg.wikipedia.org/wiki/9K34_%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%BB%D0%B0-3

http://en.wikipedia.org/wiki/9K38_Igla

Ето подходящ оклопен транспортер за АРМ

(http://g.gazetaprawna.pl/p/_wspolne/pliki/1026000/1026636-rosomak-wojsko-657-323.jpg)

ВИДЕО

http://www.youtube.com/results?search_query=rosomak+afghanistan&oq=rosomak+afghanistan&gs_l=youtube.12..0.4073.4073.0.7084.1.1.0.0.0.0.445.445.4-1.1.0...0.0...1ac.2.11.youtube.V82lst8BJas

http://www.youtube.com/results?search_query=rosomak+afghanistan&oq=rosomak+afghanistan&gs_l=youtube.12..0.4073.4073.0.7084.1.1.0.0.0.0.445.445.4-1.1.0...0.0...1ac.2.11.youtube.V82lst8BJas

http://www.youtube.com/results?search_query=rosomak+8x8&oq=rosomak&gs_l=youtube.1.4.0l5j0i5l2.3953.3953.0.9855.1.1.0.0.0.0.564.564.5-1.1.0...0.0...1ac.2.11.youtube.pcwGEX8WJ0E

http://www.youtube.com/results?search_query=kto+rosomak&oq=rosomak&gs_l=youtube.1.5.0l5j0i5l2.34107.35545.0.40143.4.4.0.0.0.0.580.1348.1j1j5-2.4.0...0.0...1ac.1.11.youtube.SFV3t5BHnRk

Полската машина Rosomak слиза от конвейера в „ТЕРЕМ- Хан Крум”

България ще произвежда бронирани машини Rosomak (росомаха – вид неголям северен хищник – б. р.) съвместно с Полша. Бойните зверове ще започнат да слизат от конвейера в търговищкото предприятие „Хан Крум” от холдинговата компания ТЕРЕМ. Това стана ясно неотдавна, по време на научна конференция за приноса на страната ни за изграждането и развитието на отбранителните способности на НАТО и Европейския съюз.
От полската държавна фирма WZM, която е разработчик на Rosomak, се обърнаха към нас за

съвместно производство

на тази машина, която е с изключително добри показатели, заяви по време на форума изпълнителният директор на ТЕРЕМ доцент д-р инженер Станчо Петков. Надявам се скоро да започнем същинския производствен процес, изтъкна той.
Поляците са предоставили на българските си колеги и съответната документация за бойната машина. „Rosomak” беше представена миналата година на изложението „Хемус” в Пловдив.
От WZM са отправили до ТЕРЕМ предложение за съвместно изпълнение на проекта. Предвижда се в Търговище да бъдат произведени 500 росомахи. Поляците се обърнали към нашата фирма, защото техните
заводски мощности не позволявали такъв голям обем на производството.
ТЕРЕМ работи и по друг съвместен проект - с германската „Райнметал”, за ремонт, поддръжка и модернизация на бронетанкова техника. Този проект е във връзка с изграждането на батальонните бойни групи в Българската армия, съобщи Станчев. Целта е доставянето на нова бронирана машина за войската.
Предвижда се

идейният проект с „Райнметал”

да стартира също на територията на „Хан Крум” в Търговище. Надявам се с този проект Българската армия да получи една модерна, боеспособна машина, която да бъде използвана както у нас, така и при участието на наши контингенти в мисии зад граница, заяви Станчев.
Той напомни, че в търговищкото предприятие на ТЕРЕМ вече е създадена машина, подходяща за гасене на пожари и спасителни действия при бедствия и аварии. Тя също беше представена на миналогодишния „Хемус”, а няколко месеца по-късно успешно влезе в реални действия при борбата с горските пожари на Витоша.
Основата на машината е шаси от танк Т-62, върху което е монтирана специализирана надстройка за целите на борбата с различни видове бедствия. В „Хан Крум” се изпълняват и други проекти за модернизацията на бойна техника на Българската армия, като например се прави замяна на бензинови двигатели с дизелови, извършва се и монтаж на допълнителни устройства на БТР и други бронирани машини.
ТЕРЕМ сътрудничи и с

друга германска фирма – Diehl

по производството на вериги за верижни машини, заяви Станчев. В дружествата на българския холдинг е усвоено производството на части и детайли за веригите, като „Хан Крум” има съответния сертификат. Отделно по този проект се работи и за окомплектоването с вериги на различните видове бронирани средства, които се използват в борбата с пожари, при бедствия и аварии.
С филиала на Diehl, който е специализиран за производството на различни видове ракети и боеприпаси ТЕРЕМ развива съвместна дейност по отношение на различни ракетни системи. Германците са представили проект за модернизация на българските фрегати клас „Вилинген”, като част от него е и за утилизацията на 3 броя противокорабни ракети.
Този проект вече е изпълнен успешно. Ракетите, които са били с изтекъл срок на годност, бяха утилизиране в предприятието „ТЕРЕМ - Цар Самуил” в Костенец. Българските специалисти са били обучени от немските си колеги в заводите на Diehl, след което успешно извършили утилизацията.
ТЕРЕМ е основен партньор на германската фирма в плановете за модернизация на фрегатите ни. Надяваме се тази или следващата година проектът да стартира, каза Станчев. Дейностите ще бъдат изпълнявани основно от „ТЕРЕМ – КРЗ Флотски арсенал” във Варна, както и от останалите дружества от холдинга.
--------------------

В Афганистан
Звяра гранатомет не го лови!

Росомахите оцеляват дори след удар от гранатомет, сочи полският опит в Афганистан. Участваме в силите ISAF с повече от 100 машини Rosomak, каза за в. „Българска армия” по време на изложението „Хемус” представителят на полския завод-производител Майкъл Румин.
В Афганистан имахме над 100 инцидента с мини, но без никакви жертви, така че това наистина машината е едно добро решение за нашата армия, изтъква той. За участието в ISAF машините са оборудвани с допълнителна стоманено-композитна броня.
Един от по-известните случаи в Афганистан е от началото на 2008 г., когато талибани уцелват полска росомаха с два изстрела от РПГ-7. Боеприпасите не успяват да пробият бронята, воините в машината отговарят на огъня и успешно се връщат с „Rosomak” в базата.
Подобен случай има няколко месеца по-късно, като гранатата също не пробива бронята.
Машината е колесен многоцелеви автомобил, с независимо окачване 8х8. „Rosomak” ползва 12-литров дизелов двигател „Скания” и има мощност 500 конски сили, обяснява Румин. По думите му, съществуват десет версии на возилото в зависимост от специфичните изисквания на купувача. Машината се оборудва на модулен принцип, съобразно изискванията на клиента, казва Румин.
Цената на бройката ориентировъчно започва от 2 млн. евро. Производителят WZM е сключил договор с полската армия, в следствие на който вече е доставил 400 росомахи.
„Rosomak” е създадена на базата на финландската бойна машина Patria. За разлика от първообраза обаче полската версия може да преодолява с плаване водни препятствия, както и да бъде транспортирана по въздух с военнотранспортен самолет C-130 „Херкулес”.
Машината е с тегло 22 тона. Дължината й е 7,77 м, широчината – 2,83 м, а височината – 2,99 м. Въпреки внушителните си размери тя е също толкова впечатляващо подвижна, като на суша развива скорост до 100 км/ч, а по вода плава с 10 км/ч.
Екипажът на „Rosomak” е от трима души – командир, шофьор и картечар. Освен тях в машината може да се превозват още 8 бойци.
Базовата версия на машината е въоръжена с 30-мм оръдие Мк-44 и 7,62-мм картечница UKM-2000C. Росомахата е пълна с електроника, която позволява оръжията да се командват от вътрешността на броневика, като при това се ползва високотехнологична система за управление на огъня, термовизьори и видеокамери в четирите посоки на света.

http://bgarmy.bg/?action=news&id=13548
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Април 05, 2013, 08:13:34 pm: (http://t3.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcRlgNxLs9L9mUNQCqUGXGPSZhTg9_1mq_F_p7vISq5-_JQevaI_)

(http://t0.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcT2BPTihMmxwd7pxY_chZgwUnTEGx69u7OQygH6YEBy5y91EvjeLlbBNmyz)

ВИДЕО

http://bnt.bg/bg/news/view/98541/molitva_za_bylgarija

Молитва за България

От днес до неделя духовници от основните религии у нас отслужват молебени за мир, здраве и благополучие на българския народ. Инициативата е на президента Росен Плевнелиев. По думите му, молитвите са заради "отчаянието на българите и неговото отражение, което виждаме в последните седмици, не само в нарасналия брой самозапалвания, но и във вълната от самоубийства".

Този следобед в Софийската джамия "Баня башъ" имамът Шенол Исмаил обяви инициативата на президента и се обърна към мюсюлманите, дошли на петъчна молитва да помолят Всевишния за благоденствието на народа ни. Ходжата прочете молитва, а десетките мюсюлмани в джамията и около нея, помолиха Аллах да помага на страната ни.

"Скъпи братя мюсюлмани, по инициатива на президента г-н Росен Плевнелиев и със съдействието на Националния духовен съвет днес в цялата страна във всички джамии правим молитва за благоденствието на целия български народ и нашата родина България. Молим Всевишния да закриля България, българския народ, молим Всевишния да ни дари благодат, развитие и просперитет. Молим го за Неговото напътствие и спасение", каза в словото си Шенол Исмаил - имам на софийската джамия "Баня башъ".

И еврейската общност в България чу призива на президента Росен Плевнелиев. Днес в Софийската синагога беше прочетена молитва за българския народ.

"Ние сме сигурни, че молитвата само не е панацеята в този случай, но когато всички сме заедно, всички мислим в една посока, всички имаме една обща кауза - това е начинът България да бъде изведена от тази материална и тежка духовна нищета и криза. Ситуацията, в която се намира нашата страна, заслужава една такава особена молитва, особено внимание да се обърне. Вярвам, че това е най-малкото, което може да се направи, то и не е толкова трудно, необходимо е, положително е", каза Роберт Джераси - председател на религиозната общност на евреите в България.

В молитвата за българския народ в Софийската синагога се чу призив към Бог - "Благослови държавата България и целия български народ. Бъди щит над нея, дай ни сили да я защитим". .
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Април 11, 2013, 09:31:52 am: (http://www.segabg.com/pic/11108/644427.jpg)

Голямата тайна на Трикери
Концентрационният лагер на беломорския остров е сред най-срамните страници в съвременната балканска история, от тези мрачни събития измина вече точно столетие

Иван Петрински

На пръв поглед изглежда, че май трябва да оставим в забрава историческите събития, които раздалечават балканските народи. Та как иначе да се стремим към единение, ако припомняме непрестанно страшните случки от миналото. Или пък тези, от които трябва само да се срамуваме.

Изглежда е така, но наистина само на пръв поглед. Масовият световен опит показва несъмнено, че затаяването, прикриването и нарочното потулване на исторически събития си отмъщава много скоро, връща се като бумеранг към всеки, който се е осмелил да наруши правилата за боравене с историческите факти. Нямало е как да бъде наложена всеобхватна забрава в епохите до наши дни, а днес е съвсем невъзможно.

Наистина е примамливо да заметем под килима тия исторически факти, които не са ни по вкуса. И да ги оставим там завинаги, ако е възможно. Но не се получава, рано или късно някой любопитен, или по чужда поръка, ще погледне под същия тоя килим, ще разрови, ще се разнесе дъх на спарено и това ще стъжни битието на метача. Не е като да не са правени опити за затаяване на неудобни исторически събития, имало ги е изобилно от древния Египет та чак до вчерашните новини.

Въпреки хилядолетния световен опит заблудата, че историческите факти могат да се затаяват дълго продължава да битува, неизвестно защо. Рано или късно истината се прокрадва между нишките на килима, под който е била заметена, излиза наяве, и обичайно получава широко разпространение, много по-обширно отколкото, ако не бе правен опит за прикриването й.

Непосилно е да се твърди, че знаем цялата, единствено възможната истина за човешката история преди нас, няма как да докажем подобно твърдение. Поне не преди изобретяването на машина на времето, а и тогава ще започнат едни тълкувания, не е за приказване. Въпреки това още отсега ще трябва да се примирим, че от днес насетне всеки опит за скриване на исторически събития, или за лъжовното им обяснение, ще се наказва задължително и незабавно с тежко обществено порицание. превръщането на света в информационно село направи тоя процес напълно необратим.

* * *

Позабравеният днес Международен ден на политзатворниците, концлагеристите и пострадалите от фашизма и войните (11 април) ще ни наложи днес малко по-необичаен поглед назад във времето. Преди точно век на беломорския остров Трикери в Залива на Воло (12 морски мили югоизточно от едноименния гръцки град) е създадено военнопленническо общежитие, което днес често е назовавано като първия европейски концентрационен лагер. Слънцето, блестящото море, тихите плажове и малкото селце с неговите 86 кротки обитатели няма да могат да скрият от съвременниците ни ужасите на миналото, стига те да са чували за тях. Виковете на давещите се солунски българи през 1913 г., стоновете на ранените и болни от холера български войници, на българките от Македония през 1949 г. ще превърнат престоят на заблудения турист тук в ад, от който няма да може да избягате до края на дните си.

Дали ще приемем за верен броят на злощастните солунски българи, натоварени в солунското пристанище, е въпрос на предпочитания донякъде. Отсъствието на каквото и да е преброяване у съвременниците ще направи предположително всяко число. Едно е сигурно, избиването на натоварените като животни на корабите между осем и дванайсет хиляди солунски българи и български военопленици започва още в Солунския залив.

След многочасова гавра в морето е изхвърлен архимандрит Евлогий (Евлогий Светиев), управляващ Солунската епархия на Българската екзархия. Понеже умеел да плува, той все пак се задържал, по думите на очевидците на тия страшни събития, над водата, но когато се появила възможност да доплува до брега е застрелян от гръцките моряци. В тихите иначе води на Бяло море загива и един от основателите на БМОРК (ВМРО) Христо Батанжиев от Гумендже, учител в Солунската българска мъжка гимназия до 1911 г., секретар на българската митрополия в Солун. По думите на ужасените очевидци стотици българи са изхвърлени направо в морето под веселите закачки на моряците.

Значителен брой от българските концлагеристи на о. Трикери загиват от безводие - на острова няма естествен водоизточник, лишаването от вода е най-честото наказание дори за незначителни провинения. Хлебната дажба е незначителна, пристига нередовно, а най-често торбите с хляб са хвърляни направо в морето за да не се затрудняват гръцките моряци да пристават на островния кей. Хляба и водата се носят обикновено от намиращия се насреща, на цели 12 морски мили, град Воло, поради което пристигат само от време на време.

Отсъствието на медицинска помощ допълва нечовешките условия в концлагера, заболелите и умрели от холера са вероятно стотици. В крайна сметка, параходът "Кирил", който отвежда във Варна оцелелите, качва на борда си в края на 1913 г. по-малко от 1800 живи български военнопленици и солунски българи.

* * *

Със заминаването на малкото оцелели български военопленници в края на 1913 г. мрачните дни на тихия беломорски остров Трикери не свършват. В края на Гражданската война в Гърция (1946-1949) тук са преместени от концлагера на о. Хиос жени, майки или просто роднини на дейците на Демократическата войска на Гърция, военното крило на Гръцката комунистическа партия и наследница на Гръцката народна освободителна войска (ЕЛАС). Според спомените на бивши затворнички (вж. Урания Ставери, 2006 и Мариула Мастролеон-Зерва, 1986) първите концлагеристки пристигат на 4 април 1949 г., като постепенно броят им нараства до 4700 в края на септември. Неустановена засега част от тези затворнички са българки от Македония, може би техният брой ще може да се установи някога.

Ужасяващи са условията на живот в женския концлагер, към безводието на острова се добавя нищожната хранителна дажба - едва 80 драхми хляб (малко над 142 г.) дневно и в добавка само малко бобови варива. Най-страшното обаче е откъсването на малките деца от майките им. Тази зловеща практика започва още в концлагера на о. Хиос и засяга в голяма степен именно българките от Македония, особено тези с кърмачета. Циничното обяснение на началника на концлагера на о. Трикери Бацара е кратко:"Майка Гърция чувства дълг към гръцките деца, които са поставени в опасност близо до майки-българки, които ги тровят с комунизъм. Затова ще ги вземем за да ги спасим".

Тази нова загуба за българския етнически компонент в Македония може да изглежда незначителна, но не бива да се забравя, че това е само добавка към стотиците други, всички те заедно доведоха до изтриването на безценни части от българското землище, до безгранични нещастия сред дедите ни, до тъжното ни настояще, може би.

(следва)

Извори

"- На тоя ли остров [Трикери] са били българските пленници? - питам наивно.

- Да, господине. Колко умряха там. Може да видите гробовете им. Но да не мислите, че това са всичките. Колко бяха удавени . . . Нямат брой . . .

- Удавени?

- Разбира се. Сами няма да скочат в морето. Хвърляхме ги ние, още от солунското пристанище.

- Че защо?

- Как защо? Българи бяха . . . Хиляда, две хиляди по-малко - толкова по-добре за нас . . . Нашият капитан каза: "Хайде момчета, да видим колко знаят да плават българите. Искаха море - нека го опитат" . . . Нарочно спряхме парахода в открито море, доста далеч от брега. И захвърляхме българите в морето. Имаше какво да се гледа, весело беше, да . . . Който знаеше да плава, стигна до брега, който не - на дъното. Гледаш го - блъска с ръце, задавя се, па изведнъж потъне и се изгуби, като че камък си хвърлил в морето . . ."

Из "Гробовете на Трикери" на Владимир Сис (1889-1957), 1914 г.

"С парахода "Кирил" откарах за Цариград турските пленници и Шукри паша. Охранени, самодоволни турци. Цинично се хвалеха как пашовски са живели в София. Показваха ми портрети на познати софиянки.

След като оставихме в Цариград турските пленници, дойде нареждане да започнем превозването на нашите пленници от остров Трикери [в Залива на Воло, Бяло море].

На другия ден [в края на 1913 г.] рано сутринта се озовахме пред острова . . . по цялото протежение на северния му бряг на групи стояха с наметнати шинели български войници пленници. Сиви, мълчаливи човешки маси! . . .

Със слаби несмели гласове войниците ни поздравяваха. Едни махаха с шапки, други вдигаха ръце . . . При товаренето на измъчените и болни наши пленници на палубата ставаха много трогателни сцени. Най-напред донесоха на импровизирани носилки от платнища болните - те бяха много. Доктор Бърнев констатира, че са холерни . . .

Препълнени с пленници, вечерта потеглихме на път . . . Още през нощта ми доложиха, че от болните няколко са починали. Сутринта, при тържествена, но печална обстановка, извършихме по морски обичай погребението на нещастните пленници - според морските правила, когато на парахода няма свещеник, капитанът влиза в ролята му . . ."

Из "Записки на моряка" на Антон Прудкин (1880-1942)

Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?sid=2010052000040001301

http://www.segabg.com/article.php?psize=150&id=118258&command=fps

http://www.segabg.com/article.php?id=644428
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Април 18, 2013, 08:37:33 am: (http://www.segabg.com/pic/11116/645579.jpg)

Солун с неговата Бяла кула и с част от крайбрежието му югоизточно от пристанището (долу) и улица в Горния град през 1900 г. Снимки на Д. А. Крайнев за книгата на Н. П. Кондаков "Македония. Археологическо пътешествие", СПб, 1909 г. Хирургическа обработка на огнестрелна рана на ранен български войник, вероятно от 7 Рилска дивизия (вдясно).

До Балканската война българите в Солун се увеличават взривообразно
България, Гърция и Сърбия имат еднакви по сила стремежи към беломорското крайбрежие
Иван Петрински

Всеки старателен преглед на балканските събития от пролетта на 1913 г. ще ни върне назад във времето поне до есента на предната 1912 г., а в повечето случаи - и много по-далеч, за да огледаме издълбоко причините за случилото се. Нищо не е просто и лесно, нищо не се разбира от само себе си, когато стане дума за Македония, тая историческа област се превръща в главната балканска награда след отслабването на средновековната българска държава в края на ХIII в. Точно така е, областта не буди никакви спорове, докато България защитава с лекота населението и земите си. Точно с трайното омаломощаване на българската държава трябва да свържем възбуждането на силните стремления на балканските страни откъсване на части от тая земя. Чак през ХIХ в. ще трябва да отнесем първите целенасочени усилия за етническото прочистване и обезбългаряването на по-голямата част от тая обширна област.

Болно ни е, когато се сетим за пропуснатите възможности в Балканската и в Междусъюзническата война заради безмерната всеотдаденост, заради героизма и заради трагичното величие на българския воин. На тоя патриотичен подем българската политическа класа отговори с очевидната си неспособност да задържи отвоюваното. Няма да сме справедливи, ако твърдим, че тия твърде неопитни тогава политически деятели не са дали, в повечето случаи, всичко според силите си, поне в това бих искал да вярвам. Всеки от тях е имал своето основание да отпразнува голямата победа - кой за да влезе като римски император в Цариград, кой заради гешефтите с вносно оръжие, някои и от искрен патриотизъм.

Тъжното е, че ако българската политическа класа през 1913 г. е все още твърде неопитна, то странно защо, също и днес, вече 135 години не можем да излъчим политически деятели, които да искат, но също и да могат да управляват за благото на България и на целокупния народ. Даже напротив, рязко влошаване е налице в тая сфера. Особено през последните години сме свидетели на безумно управление, чието невежество и зложелателност трудно ще се открие в цялата ни история. Да не би пък политическият ни модел да е нещо сбъркан?!

* * *

Вероятно ще трябва да се съгласим, че Солун сам по себе си и през цялото си историческо развитие не притежава самостоятелен характер, тази "безличност" на града е особено забележима в неговия византийски период (Н. П. Кондаков, 1909). Така е и днес. Макар неофициално градът да е смятан за столица на областта Македония, неговото владеене и днес е въпрос само на престиж без някаква съществена полза да произтича от това, значението му е като на всеки по-голям пристанищен град, нищо повече.

От Средните векове насетне особено е мястото на Солун като военно средище предимно и същевременно като средоточие на важни търговски връзки. Градът има, в по-малка степен обаче, също производствена функция, от местните работилници тръгва модата на някои типове средновековни накити, например, които добиват значително разпространение по целите Балкани. Монетосеченето и производството на луксозни керамични съдове допълват стопанската картина на градските функции. Но не е само това, християнските реликви в града го превръщат в особено важен религиозен център, което е изключително важно чак до началото на ХХ в.

Във всички случаи обаче Солун остава вечният "втори" чак до наши дни. Провинциален по своята природа, откъснат в значителна степен от околните земи поради различния им етнически състав, във времената на османското владичество градът съхранява двете си основни градски функции, позагубва малко от производствения си характер, без да добави нова религиозна слава.

От времето на големите славянски нападения над града та чак до началото на ХХ в. Солун противостои на предимно българската си по етнически състав околност, българските семейства в града до началото на последното десетилетие на ХIХ в. са едва 250 (според G. Weigand, 1924). В самото начало на ХХ в. Солун е средище на гръцката търговия за действащите като своеобразни фактории обединения на гръцките търговци в Сяр, Драма и Костур. В същото време връзките на Солун с "чисто българските градове" от вътрешносттта на Македония като Охрид, Куманово, Скопие, Воден, Битоля могат да се определят като пренебрежими (Н. П. Кондаков, 1909). Тук ще е нужна забележката, че това състояние на връзките на българските градове със Солун остава такова, но само до откриването на Българската солунска мъжка гимназия и на Българската солунска девическа гимназия през 1880 г., с разрастването на българското образователно дело в града, връзките му с българите във вътрешността на Македония несъмнено се засилват. Въпреки всичко няма да можем да пренебрегнем търговското значение на Солун за цялата област, главно заради огромния търг, който се провежда тук веднъж годишно, по Димитровден, през втората половина на октомври. За това важно стопанско събитие се готвят в цяла Македония.

Ако съвсем бързо погледнем към статистиките за броя и народностния облик на населението в Солун и в неговата околност без съмнение ще установим, че в края на ХIХ-началото на ХХ в. настъпват съществени промени. Преобладаването на българския етнически елемент в околността на Солун, както и в цяла Македония е, разбира се, безспорно. Значителни изменения на броя на българите в чертите на града настъпва в края на ХIХ в., когато се наблюдава почти взривообразното им нарастване - от 250 семейства през 1890 г. солунските българи през 1913 г са вече поне 10 хиляди (Н. Иванов, 1924). Изглежда обаче, че и тоя брой може би е занижен, понеже пак толкова са българите и през 1900 г. (според В. Кънчов, 1900). Вероятно разликите идват главно пресмятането на броя на българите-патриаршисти, в отличие от българите-екзархисти.

Във всеки случай трябва да е ясно, че българската общност в началото на ХХ в. е в подем, тя се увеличава многократно до Балканската война. Към всичко това трябва да се прибави и рязкото преобладаване на българите в Солунска кааза, тогава ще е много по-ясен българският стремеж към Солунското беломорско крайбрежие.

Като стана думи за стремежи, ще трябва да се отбележи, че Гърция много преди Балканската война подготвя своето разрастване в съответствие със създадената още в началото на ХIХ в. национална идея за съвременната гръцка държава като продължителка на Древна Гърция и на средновековна Византия. Покрай всичко друго непосредствено преди началото на войната атинското правителство свиква на оръжие 250 бивши четнически водачи, които да организират въстание на гърците в Османската империя в непосредствена близост с тогавашната гръцко-турска граница извън големите населени места и така да улеснят напредването на гръцката войска именно към Солун (D. Dakin, 1972[=2005]). Същите тия четници имат всъщност и грижата по сплашването на негръцкото население в Тесалия и Македония, а при възможност - и за етническото прочистване на предвидените за завладяване земи.

Колкото и да е странно, през втората половина на 1912 г. към Бяло море се опитват да насочат и Сърбия. За да си освободят достатъчно място но крайбрежието на Синьо море, Австро-Унгария и Италия сътворяват смайващо предложение - Сърбия да бъде овъзмездена с "една ивица място на Бяло море". Тая идея трябваше да се осъществи за сметка на България, естествено, и в пълно противоречие с предварителните българо-сръбски договорености. Но освен това такова развитие на събитията би било съвсем нагло пренебрегване и на етническите дадености в Македония, което предизвиква острата българска реакция, поднесена от министър-председателя Ив. Ев. Гешов.

Естествено, към закрепването си по бреговете на Бяло море се стреми и Османската империя. Макар българските победи в Тракия да обезсилват в значителна степен военната й мощ, нейната историческа роля, както ще стане ясно скоро, никак няма да е незначителна. С по-сетнешните действия и бездействия на турските войски в Македония и по Беломорското крайбрежие на практика се решава в голяма степен въпросът за османското наследство по тия земи.

* * *

В историческите съчинения обичайно не е добре прието словотворчество от вида "какво би станало, ако . . .", гадаенето трябва да оставим на циганките по Женския пазар. Горе-долу така може да се представи и отговорът на въпроса "Чие е правото?". В цялото човешко развитие тоя въпрос има само един отговор. Правото е на силния. Милозливите, любезните, загрижените, хрисимите, добросърдечните, нежните, обичливите не печелят, или поне аз не се сещам за подобен случай. Та затова няма полза да се суетим, като стане дума за пропуснатите възможности по време на войните през ХХ в. Наистина важното е да извадим поуката от тия събития. Да, знам, че не го можем много-много, но все някога ще трябва да се научим.

(следва)

Свързани текстове:
http://www.segabg.com/article.php?id=585566
http://www.segabg.com/article.php?id=586451
http://www.segabg.com/article.php?id=600899
http://www.segabg.com/article.php?id=618508
http://www.segabg.com/article.php?id=619375

http://www.segabg.com/article.php?id=645581
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Април 21, 2013, 10:39:31 pm: (http://radiosofia.bnr.bg/shows/thematic/ot-sofia-kum-sveta/PublishingImages/159/12-08-17-46442_3.jpg)

ВИДЕО

http://bnt.bg/bg/news/view/99595/podzemen_muzej_sveta_sofija

Подземен музей "Света София"

Скоро една история, под краката на столичани, ще види бял свят. Една история, запазила духът на изминалите 15 века. История, с която малко столици в Европа могат да се похвалят. Музеят под храма "Света София" е вече почти завършен.
"Вече е достъпен южният сектор, който ще се ползва за вход на подземния музей, където всъщност са представени няколко гробници. Можем да кажем, че 99% от работата е свършена, но все пак отварянето е всързано с това да има информационна система, да се представи и на чужд език" - казва Тодор Чобанов - змаместник-кмет "Култура" в Столична община.

Самата църква е построена върху Античния некропол на Сердика. Тук са били погребани първите христиански мъченици - в края на II-ри век. Но освен гробниците от Сердикийския некропол, туристите ще могат да видят и останките от всички четири църкви, които са били на мястото на днешната базилика.

"Това е един изключително модерен музей, очаквам с нетърпение реставрацията на мозайките, те са уникални, можем да се гордеем с тях" - заяви кметът на София Йорданка Фандъкова.

За реставрацията на мозайките ще са необходими още около 200 хил. лв. Но и това не е всичко.

"Това тук е разкритата единствената гробница, която е поименна - гробницата на Хонорий. Заедно с още 4 гробници" - каза още Фандъкова.

За да може всеки да зърне гробниците, ще бъде поставен прозрачен похлупак. В бъдеще ще се изгради и тунел, който ще свързава цялото пространство и с който "Подземна София" ще се превърне в единен музеен комплекс.
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Април 22, 2013, 02:30:17 pm: Histoire et géographie de l'Europe et du monde

http://www.euratlas.net/

Europe in Year 1000

(http://www.euratlas.net/history/europe/1000/1000_carte.jpg)

http://www.euratlas.net/history/europe/1000/fr_index.html

TURQUIE D'EUROPE et GRÈCE, Monin, vers 1830: carte principale - main map

(http://www.euratlas.net/cartogra/Monin/greece_b2.jpg)

http://www.euratlas.net/cartogra/Monin/index.html
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Април 23, 2013, 08:00:00 pm: Списания

(http://www.spisanie8.bg/images/products/67/67cover_april_2013.jpg)

http://www.spisanie8.bg/

(http://www.geo-bg.bg/thumbs/article_medium/62/92/00/2013-9262.jpg)

http://www.geo-bg.bg/

(http://profile.ak.fbcdn.net/hprofile-ak-ash3/162016_358301544604_4005012_n.jpg)

http://www.knowledge.bg/

(http://www.slusham.com/img3/1010/national_geographic_imperiqta_na_actekite.jpg)

http://www.nationalgeographic.bg/

(http://www.travelmagazine.cc/admin/img/archive/64_b.jpg)

http://www.travelmagazine.cc/index.php

(http://idg.bg/test/cwd/2012/0709103505-top1002012.jpg)

http://computerworld.bg/

(http://t1.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcRN2XsHpvNxiKUl5RKF4vq8vTZpKmxdWqUkcSbh3TSfTouAQJdblvsxUFaQ)

http://bulgariamakedonia.net/index.html

(http://t0.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcRmACdkYUdExc1EtVwsn8c26nszLkpd5YcKY_ilHO1Pb-ybhUUv)

http://www.playboy.bg/

(http://www.imasdelka.com/images/crop/640x480/images/2211121.jpg)

http://www.download.bg/

(http://idg.bg/test/nww/2013/0322090349-NWW0113.jpg)

http://networkworld.bg/

(http://idg.bg/test/pcw/2013/0410125424-pcw4.jpg)

http://pcworld.bg/

(http://t2.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcSyZWPWht86kH14A2XZMbhpGA7UlRIWuSerfjsDwc68OQwIIUfR)

http://www.pcmania.bg/

(http://www.preszona.com/img/OBIAVI/0002592_s05.jpg)

http://computerbild.bg/

(http://i2.helikon.bg/products/0647/00/10000000000647/10000000000647_b.jpg)

http://autobild.bg/

(http://www.klassa.bg/images/pictures/class_bg/img_213245.JPG)

http://topgear.bg/

Още списания

http://spisania.start.bg/
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Април 25, 2013, 08:38:05 am: (http://sphotos-a.xx.fbcdn.net/hphotos-frc1/320410_453131724726148_1071965027_n.jpg)

http://forbesbulgaria.bg/

http://www.talkingbiznews.com/1/forbes-launches-bulgarian-edition/
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Април 25, 2013, 09:44:08 am: (http://www.segabg.com/pic/11122/646530.jpg)

Учителите и учениците в Българската солунска мъжка гимназия през учебната 1888/1889 г. са очертали с телата си границите на българското землище; Албум-алманах "Македония", 1931 г

Съюзниците влизат в Солун едновременно
Седма Рилска пехотна дивизия си пробива път с тежки боеве, докато Гърция „купува” града за 60 хиляди турски лири

Продължение от миналия четвъртък)

Неведнъж е дебело подчертавано, че злополучията за България в Балканската, а после и в Междусъюзническата* война, се коренят в предварителните договорености между съюзниците от Балканския съюз. Понеже големият губещ от тия две зле подготвени войни е именно България, то ясно е, че основните критики за предварителните споразумения ще трябва да отправим към тогавашната ни политическа класа начело с новоизкования цар Фердинанд. Очевидно лошите политически преценки на тогавашната политическа класа се допълват от отсъствието на съгласуваност между военни и политически действия. Царят-шут, който обича да бъде изобразяван в исторически костюми и мечтае за имперски сетнини, е само най-шумният и пъстър, и затова най-видим и запомнящ се, в това абсурдно представление. Какво обаче да кажем за легиона от обожатели на величеството, на които дължим главната част от нескопосните дипломатически, а и военни решения?! Когато видите някой да надава неспир патриотарски крясъци, винаги имайте едно наум, крие нещо.

Вече стана дума, че по всеобщо мнение нас, българите, както и политическата ни класа, не ни бива много в извличането на исторически поуки. Ако поискаме да сме справедливи и се поогледаме наоколо, дори само в близката нам околност, ще установим, може би с удовлетворение и радост, че постоянното правене на едни и същи исторически грешки е всъщност всеобщо разпространено. В тая дейност не сме нито по-умели, нито по-неспособни от останалите народи. Това пренебрегване на историческите поуки трябва да е май някаква общочовешка черта, така си мисля.

* * *

Малко е вероятно да се намери някоя недобре изучена част от триседмичната битка за овладяването на Солун. Ако се зачетем в дипломатическата поща от онова време ще установим няколко най-обсъждани и спорни теми - владеенето на Одрин, предвижданата българо-турска граница по линията Мидия-Енос, излазът на Сърбия на Синьо море (и о, наглост, на Бяло море в "свободния град" Солун), албанските граници, "румънизирането" на Силистра, българо-сръбската граница в Македония, и, разбира се, владеенето на Солун. Не е нито трагично, нито толкова страшно, че в двете балкански войни България изгуби спорните си придобивки. Страшното е, че не задържа огромната част от безспорните. Някъде тогава, сред дългата върволица от коварства, измени и предателства, българският лъв започна своето превъплатяване. Дадено ли е било някому тогава да провиди бъдещето на тоя древен лъв и преобразяването му в страхлив пудел, такъв, какъвто е днес?!

Трябва и през лятото на 1912 г. да е било ясно, че българско ще е само там, където стъпи български войнишки крак. Защо тогава след като ген. Иван Фичев, началник на Щаба на българската войска, още на 23 август точно обясни от военна гледна точка, че "долината на р. Марица ще образува главния театър, гдето ще трябва да се отправи решителния удар [срещу Турция]", не бяха предвидени мерки, включително дипломатически, за да се защитят и българите в Македония?! Дали наистина е имало български дипломати, които да са вярвали, че ще ни бъде позволено да влезе в Цариград? Така бе допуснато Сърбия и Гърция да си поделят на практика Македония, като за България остана най-незначителната част. Всепризнато е, че "натискът в Тракия не даде възможност на българите да получат повече придобивки в Македония" (D. Dakin, 1972 [=2005]).

Нещо повече, Седма Рилска дивизия, която бе със силно увеличен състав до фактически армейски корпус, бе поставена под сръбско командване. Впрочем въпреки безкрайните сръбски и гръцки дипломатически уверения пред представителите на великите сили, че липсват основания да се мисли за някакъв таен техен съюз срещу България, е повече от ясно, че такъв, поне негласен, съществува от първия ден на Балканската война. Няма как да бъде обяснен иначе великолепният синхрон между двете войски и дипломации. Та нали движението на Седма Рилска дивизия в поречието на Струма бе непрекъснато спирано от командващия 2 съюзна войска (в чиито състав е и 7 дивизия) от сръбското командване, начело с ген. С. Степанович. Дивизията пое най-краткия път към Солун въпреки това командване. Забавянето с няколко дни, без съмнение умишлено, на българския ход право на юг се оказа първото, което доведе до загубата на Солун.

Всъщност българската и гръцката войска тръгват към Солун от сравними позиции - от около 200 км. Тук ще трябва да се отбележи второ забавяне, този път политическо, от поне седмица. На 13 октомври в Кожани, Коронният съвет с участието на престолонаследника Константин определя най-близката цел на гръцката войска - Солун (Г. Марков, 1983). Чак на 19 октомври председателят на Народното събрание Ст. Данев напомни за Солун на българското командване (Ив. Фичев, 1940).

Третото забавяне на българската 7 дивизия бе по причина на сериозния отпор, който й бе даден от турските войски. Пробивайки си път с тежки боеве, части от 7 рилска дивизия освобождават Кочани (11 октомври), овладяват стратегическия Кресненски пролом (14 октомври), влизат в Щип и Царево село, освобождават Радовиш, Пехчево и Петрич. На 23 октомври турската войска е прогонена от Рупелския пролом, което открива пътя към Сяр и Сярско, а след превземането на Демир хисар (24 октомври) - и към Солун в крайна сметка. В същото време, лишена от сериозна съпротива, гръцката войска с лекота осъществява предварителните си планове.

Българските победи в Тракия бързо стопяват всяка надежда у турската войска в Солун, около която се стяга обръчът на блокадата. Последното, четвърто забавяне на 7 дивизия в нейния устрем към Солун, идва сякаш неочаквано, от "съюзниците", начело с престолонаследника Константин. Днес знаем, че освен подлата политическа игра, гръцката войска влиза в града с влак, изпратен нарочно от военният комендант на Солун Хасан Тахсин паша, същият, който малко по-късно ще каже: "Рапортът на генерал Тодоров е верен изцяло" (вж. Извори).

Днес знаем също, че благосклонността на Тахсин паша Гърция "купува" за 60 хиляди турски лири, а в добавка е опазването от разграбване на чифлиците на пашата (по Г. Марков, 1983).

* * *

Ако беше само някакъв си град - къщи, павета и лодки, нямаше да си струва да пишем по тоя повод. И ако не беше злокобния 17 юни 1913 г. и ужасяващата Вартоломеева нощ за солунските българите . . .

Днес не ни остава друго освен да не забравяме никога за безстрашието на българските воини, които извоюваха славните победи, преди Солун да бъде загубен на полето на дипломацията. Да помним достойно и поименно тия, които бяха истинските герои във войните за национално обединение, това им дължим. Те ще преливат лъвската си сила в нас докато ни има.

_______________

* Тази война понякога е назовавана Втора балканска и в българската и в чуждата историография, но сега не е времето за по-обстоятелствени разсъждения по тоя въпрос.

Извори

"Завоюваната от съюзниците [в Балканския съюз] част от Европейска Турция, по наше мнение, подлежи на разделяне според правото на фактическото завладяване. И само по пътя на доброволната подялба между съюзниците на отнетите от Турция земи може да се осигури траен мир на Балканите . . ."

Из телеграма на руския министър на външните работи С. Д. Сазонов до руските дипломатически представители, 20 октомври 1912 г.

"На другия ден [27 октомври 1912 г.] рано сутринта моята армия тръгна към неприятелските позиции по височините, които господстваха над Айватово и Лахна [Солунско], като се готвеше да атакува турците. Неприятелят откри срещу нашата пехота един голям артилерийски огън, придружен от огъня на турската пехота. Нашите топове накараха неприятеля да млъкне и нашите пехотинци насилиха турската пехота и я накараха да отстъпи от своите позиции. Аз почнах да преследвам турците, които отстъпиха и аз наближих към Солун. В този момент гръцкият престолонаследник [Константин] ми съобщи, че турците са се предали нему . . . и изпратих моята армия на 3 километра от Солун. В същото време гърците се намираха на 17 км от Солун при реката Вардар и в тила на моите войски.

Обаче един от моите ескадрони влезе в Солун . . . Аз видях тъй също, че бяха изпратени тренове от Солун към Вардар за да докарат два батальона гръцка пехота . . .

Само моите войски се биха с турците пред Солун, а в същото време на 17 км от този град гърците преговаряха едни унизителни условия с неприятеля. Ето как една част от българската армия влезе в Солун на 28 октомврий, в същото време, когато влязоха и гърците . . . Такава е истината касателно завземането на Солун. Ние влязохме там чрез своето оръжие. А гърците влязоха без пушка да гръмне, като използваха резултатите от сраженията, които ние водихме . . . "

Из рапорт на ген. Г. Тодоров, командир на 7 пехотна рилска дивизия

"По думите на г-н [Стоян] Данев [председател на Народното събрание], разпределянето на взетите от Турция земи между съюзниците ще стане само след сключването на мира . . . Г-н Данев ми отговори, че България в никакъв случай . . . няма да се откаже от Солун . . . това за България е въпрос на живот и смърт . . ."

Из телеграма на руския посланик в Париж Ал. П. Изволски, 2 декември 1912 г.

Иван Петрински

http://www.segabg.com/article.php?id=646529
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Мај 01, 2013, 09:34:36 pm: (http://img.bg.sof.cmestatic.com/media/images/644x322/Apr2013/61104494.jpg)

Учебници на турски език отпечатани в България за първи път от 20 години

През 1992 г. 114 000 ученици са учели турски език. През 2011 г. броят им вече е паднал драстично до 7 000 души

Учебници на турски език са отпечатани в България за първи път от 20 г. насам. Те са предназначени за училище в сливенския регион и в представянето им участва посланикът на Турция в България Исмаил Арамаз, пише турският вестник „Заман”, цитиран от БГНЕС.

Двата новоотпечатани учебника са предназначени за четвъртокласници и 1500 екземпляра вече са изпратени в училища в Шумен и Кърджали, а още 1000 - в Бургас.

„Първите екземпляри бяха изпратени в сливенското село Ябланово. Учениците там са 250, от които 230 изучават турски език. Паралелката за изучаване на турски съществува още от 90-те години. Учебниците са за първи, втори и трети клас,” отбеляза Емине Халил, асистент в катедрата по турски език в Шуменския университет.

По думите й, учебниците да били готови още миналата година, но българските власти едва сега да одобрили отпечатването им.

Учебници на турски език са били отпечатани в България за последен път през 1993 г. Те обаче вече не се използват в училищата.

През 1992 г. 114 000 ученици са учели турски език. През 2011 г. броят им вече е паднал драстично - до 7 000 души.
Всяка година родителите трябва да представят молба децата им да изучават турски, който е избираем предмет, отбелязва в заключение вестник „Заман”.

http://btvnews.bg/bulgaria/obshtestvo/uchebnitsi-na-turski-ezik-otpechatani-v-balgariya-za-parvi-pat-ot-20-godini.html
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Мај 03, 2013, 10:13:42 am: (http://pan.bg/gallery/albums/userpics/10010/normal_01%20copy11~0.jpg)

(http://profile.ak.fbcdn.net/hprofile-ak-prn1/c48.48.600.600/s160x160/63382_355463341217406_1331444698_n.jpg)

(http://t1.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcSBKsLgWeE6OipFAqZTNIhNCkXS-YFcGULKmowzYouXqx1ktQACBe1fbE7Oig)

(http://www.airgroup2000.com/images/covers/cover-nato-2007-09.jpg)

http://www.airgroup2000.com/

(http://t0.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcQGEZpU7tD1PYXw038EwjydWgTfPA7CI0hEgG2QEeKgpYIwJ75YmB5JW2kFxg)

http://aeropress-bg.com/

Абонамент за списания

http://www.preszona.com/rubbg.php?r=233&sr=234

(http://anamnesis.info/news/images/585.jpg)

http://geopolitica.eu/component/tag/%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%BE

(http://komandos.dir.bg/_files/t5_5385924.jpg)

http://www.komandos.dir.bg/_wm/diary/?df=46&dflid=3

(http://www.sbj-bg.eu/images/stories/balgarska_armia1.jpg)

http://bgarmy.bg/

(http://rdsc.md.government.bg/BG/Activities/VoenenJournal/vj34-2012cover.png)

http://rdsc.md.government.bg/BG/Activities/VoenenJournal/
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Мај 03, 2013, 01:07:26 pm: (http://www.ams.bg/images/products/171/k_04_2013small_xs.jpg)

http://www.ams.bg/

(http://news.fashion.bg/img/maxim_cover33.jpg)

http://www.maximonline.bg/

(http://www.abonamenti.com/sites/default/files/imagecache/product_full/3115.jpg)

http://huntandguns.bg/bg

http://www.bglov.com/news/

(http://www.preszona.com/img/OBIAVI/0000361_s05.jpg)

(http://www.bgpriroda.com/include/image.php?i=d&w=159&h=226&img=%2F%D0%9D%D0%B5%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B0%20%D0%BF%D0%B0%D0%BF%D0%BA%D0%B0%2F%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%82%D0%BE%2Fjiviqtsvqt2.jpg)

http://www.bgpriroda.com/

(http://www.ribibg.com/pictures/magazine_numbers64.jpg)

http://www.ribibg.com/index.php?p=get_mag_number&magazine_number_id=64

(http://www.abonamenti.com/sites/default/files/imagecache/product_full/3953.jpg)

Абонамент

http://www.google.bg/imgres?q=%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8+%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%86&hl=bg&rlz=1T4GGLL_enBG382BG391&biw=1024&bih=536&tbm=isch&tbnid=54UZiRX3rnJEiM:&imgrefurl=http://www.abonamenti.com/content/blgarski-lovec&docid=qINjPcv6HjcfcM&imgurl=http://www.abonamenti.com/sites/default/files/imagecache/product_full/3953.jpg&w=205&h=280&ei=-5WDUYvdEMyrlQXJr4GoBw&zoom=1&iact=rc&dur=156&page=1&tbnh=131&tbnw=93&start=0&ndsp=19&ved=1t:429,r:1,s:0,i:83&tx=39&ty=52

(http://www.bglov.com/ecobus/pictures/UserFiles/images/Nasluka_9.jpg)

http://www.bglov.com/page/V-noviya-broi-na-vestnik-naslika-chetete/
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Мај 03, 2013, 02:22:56 pm: (http://eva.bg/pics/covers/174.jpg)

http://eva.bg/new_edition

(http://www.perreyra.com/media/cms_page_media/115/ELLE%20Cover%202012%20September_1.JPG.330x0_q85.jpg)

(http://s.rozali.com/p/C/O/COSMO-0513-45914-105x0.jpg)

(http://s.rozali.com/p/M/o/Moeto-dete-05-46188-105x0.jpg)

(http://s.rozali.com/p/S/t/Story172013-46204-105x0.jpg)

(http://s.rozali.com/p/B/l/Bliasak-1317-46192-105x0.jpg)

(http://s.rozali.com/p/J/o/Journal13-45756-300x0.jpg)

Абонамент

http://spisania.rozali.com/

(http://sanoma.bg/uploads/bigImage/file78.jpg)

http://www.cosmopolitan.bg/

(http://i4.helikon.bg/products/0504/00/10000000000504/10000000000504_b.jpg)

http://www.bela.bg/

(http://bgparty.co.uk/images/newsimages/1164fb.jpg)

http://www.spisaniebulka.com/

(http://www.atticamedia.bg/bin/n/243.jpg)

(http://www.atticamedia.bg/bin/n/158.jpg)

(http://www.atticamedia.bg/bin/n/251.jpg)

(http://www.atticamedia.bg/bin/n/242.jpg)

http://www.atticamedia.bg/page.php?menu_id=39

(http://photomania.bg/wp-content/uploads/Cover12.jpg)

http://photomania.bg/

(http://kol.blog.bg/photos/78428/original/cover.gif)

http://www.obekti.bg/

(http://s49.radikal.ru/i123/0907/06/e5241e780895.jpg)
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Мај 03, 2013, 05:20:53 pm: Тук можете да се абонирате за български списания

http://www.google.bg/search?sourceid=navclient&aq=&oq=%d0%b0%d0%b1%d0%be%d0%bd%d0%b0%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d1%82+&hl=bg&ie=UTF-8&rlz=1T4GGLL_enBG382BG391&q=%d0%b0%d0%b1%d0%be%d0%bd%d0%b0%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d1%82+%d0%b7%d0%b0+%d1%81%d0%bf%d0%b8%d1%81%d0%b0%d0%bd%d0%b8%d0%b5&gs_l=hp..1.0l4.0.0.0.11032...........0.x99fNV007fk&pbx=1

(http://kossa-bg.com/_UserFiles/Editor/images/Kossa-2013-4br-KORICA%201.jpg)

http://kossa-bg.com/noviat-broi/

(http://pricheskaistil.com/html/img/product/23/thmb_1367238757153229620.jpg)

http://www.pricheskaistil.com/

(http://netmag.bg/wp-content/uploads/2012/09/Covers-049-225x300.jpg)

http://netmag.bg/
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Мај 04, 2013, 11:49:19 am: (http://www.dnevnik.bg/shimg/zx450y250_2053318.jpg)

(http://www.dnevnik.bg/shimg/zx450y250_1943078.jpg)

(http://www.24chasa.bg/Images/Cache/Image_1711781_126.jpg)

(http://www.dailynews.bg/news_images/135811516092fac5eca13c1cbf36c87fa05304dd8b.jpg)

ВИДЕО

http://btvnews.bg/video/news/etsb-predstavi-nova-banknota-ot-5-evro.html

http://btvnews.bg/bulgaria/novata-banknota-ot-5-evro-veche-e-v-obrashtenie.html

Банкнотата 5 евро изписана на български от май 2013 година

Новата банкнота от 5 евро, за първи път с изписано наименование и на кирилица, ще бъде въведена в обращение от май 2013 година, съобщи на пресконференция на президента на ЕЦБ Марио Драги, на която беше представен цялостният дизайн на новата банкнота от 5 евро. На нея за първи път е изписано на кирилица наименованието на единната валута „евро", както и съкращението ЕЦБ (Европейска централна банка).

С този исторически акт кирилицата влиза в употреба в еврозоната и разширява влиянието на еврото като глобална валута. Така над 200 милиона души по света, използващи кирилицата, сред които и българите като пълноправни граждани на Европейския съюз, ще могат да прочетат на своя национален език думата „евро", изписана върху банкнотата.

След присъединяването на България към ЕС в хода на разговорите с европейските ни партньори възникна спор относно правилното изписване на думата „евро". Този напълно излишен езиков спор стана причина за еднозначна консолидация на българските държавни институции около една безупречно мотивирана национална позиция.

Така се достигне до пълното разбиране от страна на европейските ни партньори и до правилното изписване на думата „евро" на кирилица във всички официални документи на ЕС. Така България даде ярък пример, включително и на себе си, как една аргументирана национална позиция може да се превърне в запомнящ се принос към езиковото и културното многообразие на Съюза.

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1711702

5 euro note

On 8 November 2012, the European Central Bank announced the first series of notes will be replaced, starting with the 5 euro note on 2 May 2013.[3][7]

It will be the first time when the Bulgarian Cyrillic alphabet is going to be used on the banknotes as a result of Bulgaria joining the European Union in 2007. Therefore, the new series of Euro banknotes will include "EBPO", which is the Bulgarian spelling for EURO as well as the abbreviation "ЕЦБ" (short for Европейска централна банка in Bulgarian). [12][13] The European Central Bank will, in due time, announce when banknotes from the first series lose legal tender status.

http://en.wikipedia.org/wiki/5_euro_note

Linguistic issues concerning the euro

Bulgarian

Bulgarian uses Cyrillic. The current design of euro banknotes has the word euro written in both the Latin and Greek alphabets. The same is true of euro coins, but if the Greek model is followed, the alternative spelling will go on the national (obverse) side. In popular Bulgarian usage the currency is referred to as евро [ˈɛvro] (from Bulgarian Европа [ɛvˈropa], meaning Europe); the plural varies in spoken language – евро, евра [ɛvˈra], еврота [ˈɛvrota] – but the most widespread form is евро – without inflection in plural. The word for euro, though, has a normal form with the postpositive definite article – еврото (the euro).

The word for eurocent is евроцент [ˈɛvrotsɛnt] and most probably that, or only цент [ˈtsɛnt], will be used in future when the European currency is accepted in Bulgaria. In contrast to euro, the word for "cent" has a full inflection both in the definite and the plural form: евроцент (basic form), евроцентът (full definite article – postpositive), евроцентове (plural), 2 евроцента (numerative form – after numerals). The word stotinki (стотинки), singular stotinka (стотинка), the name of the subunit of the current Bulgarian currency can be used in place of cent, as it has become a synonym of the word "coins" in colloquial Bulgarian; just like "cent" (from Latin centum), its etymology is from a word meaning hundred – "sto" (сто). Stotinki is used widely in the Bulgarian diaspora in Europe to refer to subunits of currencies other than the Bulgarian lev.

Initially, the ECB and the European Commission insisted that Bulgaria change the name it uses for the currency from ЕВРО to ЕУРО, claiming the currency should have an official and standard spelling across the EU. Bulgaria on the other hand stated that it wants to take into account the different alphabet and the principle of phonetic orthography in the Bulgarian language.[9]

The issue was decisively resolved in favour of Bulgaria at the 2007 EU Summit in Lisbon, allowing Bulgaria to use the Cyrillic spelling евро on all official EU documents.[10][11]

As of 13 December 2007, all EU institutions – including the ECB – use ЕВРО as the official Bulgarian transliteration of the single European currency.

http://en.wikipedia.org/wiki/Linguistic_issues_concerning_the_euro

Why are there two spellings of Euro on banknotes?

The Latin alphabet is used all over the European Union. Prior to the EU expansion of 2007, the only other alphabet used was the Greek alphabet, in, where else, Greece.

Therefore, to accommodate the native and adoptive speakers of Greek, the ECB authorized a second spelling of 'Euro', which appear on all Euro banknotes.

Since the EU expansion of 2007, it may become necessary for the ECB to revisit this issue and include a third spelling for those using the Cyrillic alphabet; Bulgaria is now a member of the EU and will adopt the Euro on 1 January 2010.

The three spellings in comparison are:

http://www.ibiblio.org/theeuro/InformationWebsite.htm?http://www.ibiblio.org/theeuro/faq.htm
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Мај 10, 2013, 12:59:37 pm: (http://3.bp.blogspot.com/-n7zCoihQC64/Td4-oVyjdjI/AAAAAAAAA-Q/KlTscuNSY5c/s400/BBC+GoodFood.JPG)

http://goodfood.bg/

(http://www.book.store.bg/prdimg/79699/hicomm-br-spisanie-za-novi-tehnologii-i-komunikacii.jpg)

http://hicomm.bg/

(http://www.nationalgeographic.bg/files/mf/ng_kids/58_cover_img_l.jpg)

http://www.nationalgeographic.bg/?cid=59

(http://sanoma.bg/uploads/coverImage/file672.jpg)

http://sanoma.bg/bg/magazines/mens-health.html

(http://sanoma.bg/uploads/coverImage/file819.jpg)

http://sanoma.bg/bg/magazines/kulinaren-jurnal.html

(http://sanoma.bg/uploads/coverImage/file822.jpg)

http://sanoma.bg/bg/magazines/zdraven-jurnal.html

(http://www.nashdom-bg.com/files/thumbs/180x240/1/94_08f32d25c922afca004bf24c4ee1b6bb.jpg)

http://www.nashdom-bg.com/

(http://www.ka6tata.com/uploads/04-2013_1-cover.jpg)

http://www.ka6tata.com/

http://www.pcmagbg.net/
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Мај 11, 2013, 08:54:20 am: (http://www.metalhammer.bg/wp-content/uploads/2013/01/broi8.jpg)

http://www.metalhammer.bg/

(http://www.bebe.bg/Narushenia/april-dekemvri/moeto_bebe6_kor.jpg)

http://www.moetobebe.net/

(http://sphotos-a.xx.fbcdn.net/hphotos-ash4/p480x480/484514_618224154871835_517646780_n.jpg)

http://www.9m-bg.com/

(http://sphotos-a.xx.fbcdn.net/hphotos-frc1/p480x480/406392_423389934418758_1770180815_n.jpg)

http://www.moetodete.bg/

(http://www.abonamenti.com/sites/default/files/imagecache/product/6295.jpg)

http://www.abonamenti.com/content/moyata-bremennost

(http://mamatatiiaz.com/wp-content/uploads/2013/03/3-cover-animation.gif)

http://mamatatiiaz.com/

(https://fbcdn-profile-a.akamaihd.net/hprofile-ak-ash3/c34.33.419.419/s160x160/625535_193757124081687_213671733_n.jpg)

https://bg-bg.facebook.com/Spisanie.MAMA

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=8408.0
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Мај 13, 2013, 08:15:52 am: (http://www.muscleandfitness.bg/bonus/boapril/small.jpg)

http://www.muscleandfitness.bg/

(http://www.muscle-team.net/blog/wp-content/uploads/2012/09/b1.jpg)

https://www.facebook.com/media/set/?set=a.10150223914437206.335068.254590577205&type=3

(http://biblio.bg/files/pic_prod_1/original/1/the-e-plorer-broi_1_2547518.jpg)

http://theexplorer.bg/

(http://www.ciela.com/media/catalog/product/cache/10/image/9df78eab33525d08d6e5fb8d27136e95/m/e/menu_57_ebook.jpg)

http://www.menumag.bg/

(http://sphotos-a.xx.fbcdn.net/hphotos-ash3/p480x480/941093_10152515915748538_1404332476_n.jpg)

https://bg-bg.facebook.com/MODA.magazine.bg

(http://www.slusham.com/img/ivena_meri.jpg)

http://bg.meri.bg/

(http://www.zultrax-media.com/uploads/edition/thumbs_350/57.jpg)

http://www.crosspress.bg/index.php?option=com_content&view=media2&id=263

(http://t0.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcR1K7c7UMKzugQxnX0cQPWFAgRrH3YRhMl8VNfeZs25h-u37aWwgAOW53ZNkg)

http://www.jilishta.com/

(http://off-road.bg/wp-content/uploads/2013/04/offroadbg-105-213x300.jpg)

http://www.off-road.bg/

(http://i492.photobucket.com/albums/rr288/AGEMO/UFCMagazineCover.jpg)

http://www.mma-bulgaria.com/forum/viewtopic.php?f=9&t=496&p=5160

(http://static.economic.bg/media/magazine/78/3920/3920-143x197.jpg)

https://www.facebook.com/pages/%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%98%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%BA%D0%B0/258792237499871

(http://prnew.info/wp-content/uploads/2010/07/%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%9C%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B4%D0%B6%D1%8A%D1%80-%D1%8E%D0%BB%D0%B8-2010.jpg)

http://www.manager.bg/

(http://www.slusham.com/img3/1006/rolling_stone_july.jpg)

https://www.facebook.com/pages/Rolling-Stone-Bulgaria/127435178316

(http://www.kamioni.bg/files/image/2012/Kamioni/06/K-cov.jpg)

http://www.kamioni.bg/
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Мај 14, 2013, 07:35:31 am: (http://www.nashdom-bg.com/files/thumbs/244x/1/5_1449e6e8f1c429d871370e9acfbb54ce.jpg)

http://www.nashdom-bg.com/bg/newcover.html

(http://www.haskovo.com/bg/resize_image_text/800/600/eshop/spisanie_orenda_1.jpg)

http://www.orendabg.com/

(http://www.air.bg/content/magazine/img/61491773.JPG)

http://www.air.bg/bg/flight-magazine

(http://blog.birdhouse.bg/wp-content/uploads/2011/03/Untitled-9-520x660.jpg)

http://www.idealendom.com/

(http://www.thehome.eu/images/Galleries/Covers_TheHome/dom_01_2012_ok.jpg)

http://www.thehome.eu/
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Мај 15, 2013, 08:30:15 am: (http://polygraphy.info/images/media/pics/usuri_03_2010_preview.jpg)

https://www.facebook.com/pages/%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%A3%D0%A1%D0%A3%D0%A0%D0%98/377438001182

(http://www.pcw.bg/main/images/stories/2013/05%202013/cover%2005_2013_small.jpg)

http://www.pcw.bg/main/

(http://www.zultrax-media.com/uploads/edition/thumbs_350/10.jpg)

http://www.bacchus.bg/

(http://biblio.bg/files/pic_prod_1/original/1/DiVino-broi-za-saita_1_2669395.jpg)

http://www.divino.bg/

http://www.hit-bg.com/

(http://www.preszona.com/img/OBIAVI/0000511_s05.jpg)

http://www.bgfermer.bg/

(http://mediamall.bg/userfiles/productlargeimages/product_141.jpg)

http://mediamall.bg/category/3/biblioteka-hobi-fermer.html

(http://mediamall.bg/userfiles/productlargeimages/product_146.jpg)

http://mediamall.bg/category/16/savremennik.html

(http://www.bgmediaworld.com/media/k2/items/cache/19f9cefdfb07230a68581d617885a3af_M.jpg)

http://lik-bta.bg/component/content/category/42-%D0%B7%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D1%81

(http://sphotos-b.xx.fbcdn.net/hphotos-ash4/p480x480/486939_444455922280789_849290212_n.jpg)

http://www.vetsbirka.com/aboutus.php

(http://www.proconsultbg.com/images/nauka2011.jpg)

http://www.usb-bg.org/Bg/spisanie_Nauka.htm

(http://www.arbilis.com/objects/NP_web_korica.jpg)

(http://t1.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcQV5syA76WAk0l_jXb3P6gr0K5t8B6Ge4IaLxQvI_U_OuhmXu3mx803sm75)

(http://www.arbilis.com/objects/NI_web_korica.jpg)

(http://www.arbilis.com/objects/NE_web_korica.jpg)

http://www.arbilis.com/

(http://svejo.net/attachments/stories-photos/0184/4154/size_large/vestnik-kultura-broy-2-18-yanuari-2013-promotsii.jpg?1358535647)

http://www.kultura.bg/

(http://www.kae-bg.org/images/events/281/hkultura_74_korica-fin_xs.jpg)

http://www.hkultura.com/

(http://www.filmmakersbg.org/Kino_broi_3.jpg)

http://www.filmmakersbg.org/publications-bg.htm
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Мај 17, 2013, 09:57:22 pm: Сърбия връща земи в пограничните райони на български наследници

(http://img.bg.sof.cmestatic.com/media/images/644x322/May2013/61126893.jpg)

ВИДЕО

http://btvnews.bg/bulgaria/sarbiya-vrashta-zemi-v-pogranichnite-raioni-na-balgarski-naslednitsi.html

Повече от 30 000 наследници, родени и отраснали в цяла България, имат имоти в съседната държава

Сърбия започва връщането на българските земи в пограничните райони. Нов закон дава право на наследниците на изселниците след Първата и Втората световна война да вземат обратно родните места на предците си.

След Първата световна война хиляди декари български земи остават в територията на Сърбия. Оттогава до днес десетки българи безуспешно се опитват да върнат земите си. Повече от 30 000 наследници, родени и отраснали в цяла България, имат ливади, ниви, гори и дори рухнали къщи в Сърбия.

Пусни видео „Става дума за територия по цялата дължина на границата - най-тясното пространство е 7 километра във вътрешността, а най-широкото 14 км,” обясни за bTV Драголюб Нотев от Партията на българите в Сърбия

В селата от българската страна на границата десетки българи имат роднини в Сръбско. Тъстът и тъщата на Милко Некош са от Цариброд. Той си спомня, че те винаги говорели с носталгия за земите и роднините си от другата страна на границата.

Според Милко Нешков от село Калотина, връщането на земите е изгодно и за двете страни.

Всеки българин с потекло от граничните райони може да поиска земите си като предостави данни за предишния собственик, каква е наследствената им връзка и какво точно е имуществото. Главният секретар на община Димитровград Гайомир Джорджевич увери, че местните власти ще помогнат на всеки, който иска да попълни такива документи.

Оказва се обаче, че и много сърби имат земи на българска територия - като Младен Владимиров, който е оставил зад граница 5000 овощна градина. „Имам 60 круши и чешма - това е едно природно богатство, което трябва да се използва,” сподели той пред bTV.

Сърбите, които имат земи на територията на България, се надяват нашата страна да последва примера на сръбската и също да върне земите им.
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Мај 19, 2013, 02:21:18 pm: (http://www.potter-mania.com/news_img/gof_bgdvd.jpg)

ФИЛМИ НА DVD

http://www.google.bg/#hl=bg&gs_rn=14&gs_ri=psy-ab&cp=27&gs_id=4c&xhr=t&q=%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC%D0%B8+%D0%BD%D0%B0+dvd+%D0%BE%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%BD+%D0%BC%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BD&es_nrs=true&pf=p&rlz=1W1ADRA_enBG421&sclient=psy-ab&oq=%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC%D0%B8+%D0%BD%D0%B0+dvd+%D0%BE%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%BD+%D0%BC%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BD&gs_l=&pbx=1&bav=on.2,or.r_qf.&bvm=bv.46751780,d.aGc&fp=f1bf4f9f8206141d&biw=1024&bih=461
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Мај 19, 2013, 03:13:32 pm: (http://img594.imageshack.us/img594/6038/koltsonibelungovringoft.jpg)

Онлайн торенти от които можете да гледате филмите директно.

http://www.google.bg/#hl=bg&rlz=1W1ADRA_enBG421&sclient=psy-ab&q=%D0%BE%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%BD+%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC%D0%B8&oq=%D0%BE%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%BD&gs_l=hp.1.0.0l4.17816.25055.0.27992.9.5.1.3.3.1.959.2562.4-1j2j1.4.0...0.0...1c.1.14.psy-ab.jGr2voieXIc&pbx=1&rlz=1W1ADRA_enBG421&bav=on.2,or.r_qf.&bvm=bv.46751780,d.aGc&fp=f1bf4f9f8206141d&biw=1024&bih=461
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Мај 21, 2013, 12:36:46 pm: (https://fbcdn-sphotos-f-a.akamaihd.net/hphotos-ak-ash4/428065_334073039961364_2006557978_n.jpg)

(https://fbcdn-sphotos-b-a.akamaihd.net/hphotos-ak-ash4/423173_334071003294901_330960424_n.jpg)

https://www.facebook.com/pages/%D0%91%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%A1%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%B8-%D0%9A%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%86%D0%B8%D1%8F/327328793969122?sk=photos_stream

http://www.hobymodels.com/catalog/product_info.php?products_id=3094

(https://fbcdn-sphotos-b-a.akamaihd.net/hphotos-ak-prn2/166534_526837110680312_473830454_n.jpg)

(https://fbcdn-sphotos-e-a.akamaihd.net/hphotos-ak-frc1/c0.161.851.315/p851x315/820818_543458132351543_1653157863_o.jpg)

https://www.facebook.com/ZnamenitiAvtomobiliAmercom?ref=stream&filter=2

(https://fbcdn-sphotos-d-a.akamaihd.net/hphotos-ak-frc1/430017_232929610135924_50148386_n.jpg)

(https://fbcdn-sphotos-c-a.akamaihd.net/hphotos-ak-frc1/c0.158.851.315/p851x315/740766_374109079351309_85213901_o.jpg)

https://www.facebook.com/pages/Police-Amercom/232928890135996

(https://fbcdn-sphotos-h-a.akamaihd.net/hphotos-ak-frc1/419762_336952756342126_1888865618_n.jpg)

(https://fbcdn-sphotos-e-a.akamaihd.net/hphotos-ak-ash4/c0.103.851.315/p851x315/472374_518123384891728_1512046213_o.jpg)

https://www.facebook.com/pages/%D0%A2%D0%B0%D0%BA%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D0%BE-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0-Amercom/336947376342664

(http://www.book.store.bg/prdimg/1228/spisanie-psihiatria-broj-2-2002.jpg)

http://www.stenobooks.com/category/53/psihiatria.html

(http://static1.framar.bg/product/oftalmologiq-pet-spisanie.JPG)

http://www.stenobooks.com/category/51/oftalmologia.html

(http://static1.framar.bg/product/otorinolaringologiq-edno.JPG)

http://www.stenobooks.com/category/50/otorinolaringologia.html
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Мај 21, 2013, 12:53:01 pm: (http://www.kozmetikata.com/showimg.php?filename=dx300_8295.jpg)

http://www.kozmetikata.com/

(http://www.fashion.bg/ot_igla_do_konetz/2004/images/korica16.jpg)

http://www.fashion.bg/perfecta/

http://www.hera.bg/

http://www.pudriera.bg/cat/Kozmetika-3.html

http://www.zajenata.bg/

http://www.tia.bg/index.php

http://www.zaneya.com/

(http://www.baspress.com/priroda/pic/02-2012_s.png)

http://www.baspress.com/priroda/sp.php?id=2

(http://static1.framar.bg/product/1-20120720185724klinicna-psiho-edno.JPG)

http://apteka.framar.bg/30026389/%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BA%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B0-%D0%B8-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%83%D0%BB%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F-%D0%B1%D1%80-1-2012

http://www.stenobooks.com/product/312/klinichna-i-konsultativna-psihologia.html

(http://sphotos-a.xx.fbcdn.net/hphotos-ash3/p480x480/733893_597356393626573_2022068548_n.jpg)

http://psychologyjournalbg.com/

(http://spi.free.bg/images/korica.jpg)

http://spi.free.bg/

(http://psychology-bg.org/pictures/Project_BPSjournal_small.gif)

http://psychology-bg.org/members/index.php?action=page_display&PageID=13

(http://imamproblem.com/socialninauki/upload/admin_242.jpg)

http://fspeid.com/index.php?option=com_content&task=section&id=50&Itemid=112

https://bg-bg.facebook.com/media/set/?set=a.163539390352746.29200.163537333686285

(http://www.business.bg/site_files/d-prdimg/10569/pic1.jpg)

http://www.brain-and-mind.bg/

http://spisanie-posoka.hit.bg/

http://www.giasks.com/

http://self-help.bg/

(http://зоомагазини.com/wp-content/uploads/2011/03/800.jpg)

http://mpkucheto.com/
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Мај 25, 2013, 08:53:37 pm: (http://static.bnt.bg/public/files/articles/201305/thumb_400x300_101539.png)

(http://www.gramofona.com/cache/32ffa96b65d2236735d729c6c75c9e1f.jpg)

Химн на Св. Св. Кирил и Методий

http://www.youtube.com/watch?v=xEGyKcUBMEQ

http://www.bkks.org/himna

ВИДЕО

http://bnt.bg/bg/news/view/101558/papa_francisk_blagoslovi_bylgarskija_narod

http://bnt.bg/bg/news/view/101528/chestvame_24_maj

http://bnt.bg/bg/news/view/101539/den_na_bukvite_i_duhovnostta

Честваме 24 май

Денят на българската просвета и култура, и на славянската писменост е най-обичаният български ден, единственият толкова голям празник на духовността. Денят на буквите носи светлината на знанието и науката. Дава самочувствие на всички нас за едно наистина свято дело.

В цялата страна днес тържествено бе отбелязан 24 май. В София празничното шествие тръгна от сградата на Президентството и завърши пред Народната библиотека "Св.Св. Кирил и Методий". В него се включиха хиляди - ученици, преподаватели, културни дейци и дипломати.

Вижте видеото.

(http://static.bnt.bg/public/files/articles/201305/thumb_400x300_101560.png)

ВИДЕО

http://bnt.bg/bg/news/view/101560/24_maj_v_chujbina

24 май в чужбина

От днес в Калифорния 24 май вече е официален празник на щата - "Ден на Славянското наследство". В прокламация на долната камара на Калифорнийския парламент се подчертава приноса на България за поколенията и се посочва, че славянската азбука е създадена в България. Вижте как отбелязаха празника в Мюнхен, Париж и Лион.

Музика, танци, песни и овации. 24 май дойде в Мюнхен с песните на Валя Балканска, която гостува на българското училище "Паисий Хилендарски".

Децата от училище "Васил Левски" в Париж изпратиха послание до всички българчета по света: винаги да пазят българския дух, езика и обичаите на родината си.

Четири български асоциации в Лион обединиха усилия, за да осъществят празничния концерт там. Асоциацията на българските студенти привлече интереса не само на българската, но и на френската публика с представяне на делото на Кирил и Методий. Децата от училище "Иван Вазов" в Лион изнесоха театрално представление, а специално за празника във френския град гостува хасковският фолклорен ансамбъл "Китна Тракия".

От организирането и провеждането на подобни събития с доброволните усилия и помощ от всички, които обичат българското, могат да се поучат мнозина българи в България.

(http://static.bnt.bg/public/files/articles/201305/thumb_400x300_101559.png)

ВИДЕО

http://bnt.bg/bg/news/view/101559/praznichen_den_v_moskva

Празничен ден в Москва

"Хубава си, моя горо" и химнът на Кирил и Методий ще прозвучат тази вечер на Червения площад в Москва, изпълнени от руски хорове. В концерта по случай Деня на славянската писменост и култура участват 30 хорови формации. Освен двете български песни, празничният репертоар включва и популярни руски народни, военни и детски песни.

В Русия Денят на славянската писменост и култура е държавен и църковен празник, възроден през 80-те години по идея на академик Дмитрий Лихачов, изкуствовед, филолог и голям приятел на България. По традиция в Москва българската общност, както и представители на други славянски страни, поднесоха днес венци пред паметника на светите братя Кирил и Методий, недалеч от Кремъл. Според посланика ни в Русия ролята на България в създаването на кирилицата е уважавана и почитана.

Бойко Коцев, посланик на България в Русия: "Подчертава се, че България е първата страна, която е започнала да празнува този ден и ролята й всъщност за славянската духовност и култура. Първопричината се отбелязва много ясно. И не случайно всъщност при поднасянето на венците на паметника на Кирил и Методий се отчита това, което е направила България. Ние сме първи, които поднасяме венци и само на посланика на България се дава възможност да направи кратко изказване."

В памет на светите братя пред паметника им беше отслужен молебен, а в Успенския събор в Кремъл - литургия. Този път обаче тя беше водена от двама патриарси - не само от руския, но и от патриарха на Ерусалим.

Кирил, патриарх на Руската православна църква: "Светите братя положиха основата на духовното битие на славяните, предадоха на нашите прадеди велико съкровище на святата православна вяра. Благодарността за подвига на славянските учители неизменно живее в нашите сърца."

Кога за първи път е честван Празника на славянската писменост?

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%BD_%D0%BD%D0%B0_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0_%D0%B8_%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0_%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82

В Болгарии отмечают рождение славянской азбуки

На Родине славянской письменности, в Болгарии, 24 мая - один из наиболее почитаемых и любимых народом праздников. В этом году это дата особенная: исполняется 1150 лет со Дня основания славянской письменности и культуры. В Болгарии этот день уже давно объявлен государственным праздником, который широко отмечается по всей стране и его неофициальное народное название - день Слова.

Нельзя забывать, что азбука, на которой пишут и Россия, и Болгария, а по подсчетам ученых-филологов более 300 миллионов человек во всем мире, была создана святыми братьями Кириллом и Мефодием. Переведя на славянский язык церковные книги, просветители, или как их чаще называют, "первоучители", дали возможность простым людям молиться на родном языке, что стало мощнейшим импульсом к распространению славянской письменности и культуры.

Местом, откуда кириллица, конечно же, сильно отличавшаяся тогда от современного алфавита, разошлась по миру и стала объединителем славянских народов, стала именно Болгария, где ученики братьев с помощью болгарского самодержца князя Бориса, который сам был весьма просвещенным и дальновидным человеком, смогли сохранить и развить кириллицу. Поэтому по всей стране 24 мая пройдут массовые мероприятия, посвященные славянской письменности и культуре. Открыто множество выставок, посвященных Слову, прошли или пройдут многочисленные научные форумы. А в приморском городе Бургасе более 700 учеников местных школ попытаются установить рекорд по одновременному исполнению гимна Кирилла и Мефодия. Кроме того, в этот день традиционно вручают награды отличившимся в учебе школьникам и студентам, а 24 мая является своего рода стартом для начала выпускных балов.

Нельзя забывать и другой момент, который можно отнести уже к современности. Благодаря членству Болгарии в Евросоюзе, в 2013 году надпись на кириллице впервые появилась на банкнотах в пять евро нового образца. Правда, этому предшествовал достаточно длительный процесс различных согласований в европейских структурах, однако болгары жестко настояли на появлении славянских букв на общеевропейских деньгах. В ходе постепенной замены банкнот, кириллица появится и на купюрах другого достоинства. Правда, как сообщили болгарские СМИ, в одной из европейских стран человек, попытавшейся расплатиться банкнотой с надписью на кириллице едва не был задержан полицией за распространение фальшивых денег. Однако недоразумение быстро разрешилось.

http://www.rg.ru/2013/05/23/bolgaria-site.html

День славянской письменности и культуры

История праздника восходит к церковной традиции, существовавшей в Болгарии в X—XI веках. Самые ранние данные по празднованию 11 мая (по ст. стилю) дня равноапостольных святых просветителей Кирилла и Мефодия, известных также как «Солунские братья», датируются XII веком, хотя они были признаны святыми ещё в конце IX века. В отдельности память святого Кирилла отмечается 14 февраля, святого Мефодия — 6 апреля, в дни их смерти.

Общий праздник святых Кирилла и Мефодия отмечался болгарской церковью и в следующие века, а в эпоху болгарского Возрождения превратился в праздник созданной ими азбуки. Этот праздник выражал духовное стремление к церковной независимости, национальному самоопределению, расцвету просвещения и культуры болгар. Праздник отмечался не только в болгарских землях, но и среди эмигрантов в России и Румынии, болгарских студентов за границей, заключенных в турецких тюрьмах.

Празднование памяти святых братьев ещё в старые времена имело место у всех славянских народов, но затем, под влиянием исторических и политических обстоятельств, было утрачено. В начале XIX века, вместе с возрождением славянских народностей, обновилась и память славянских первоучителей. В 1863 году в России было принято постановление праздновать память святых Кирилла и Мефодия 11 мая (24 мая по новому стилю).

http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%BD%D1%8C_%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%8C%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8_%D0%B8_%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%8C%D1%82%D1%83%D1%80%D1%8B

(http://www.rg.ru/img/content/78/68/95/kniga-shrift_s_kosami_Vera_Voloshinova_600.jpg)

В донских городах увидят выставку "Болгария - родина кириллицы"

Экспозиция Болгарского культурного института, созданная профессором Аксинией Джуровой и доцентом Васей Велиновой, будет показана в городах Ростовской области. Приурочено это культурное событие к Дням славянской письменности.

Выставка носит образовательный характер и показывает удивительные старинные издания. Они представлены на огромных постерах.

Старейшее из всех представленных - Ассеманиево евангелие, наиболее сохранившаяся древнеболгарская рукопись, датируемая Х-ХI веками и хранящаяся в Ватиканской апостольской библиотеке. Но удивительна и литература ХVII столетия, на страницах которой появляются плетеные растительные орнаменты, которыми украшают и инициалы.

Авторы выставки в своем послании к зрителям признаются, что считают кириллицу для Болгарии и России основой духовных связей, которые два народа сохранили, несмотря на многие испытания. Именно алфавит, по их мнению, приносил нам сознание принадлежности к большому духовному миру православного славянства.

Этой выставкой не заканчиваются отношения Болгарского культурного института и донской столицы. Скорее всего, летом в Ростов приедут те болгарские фильмы, которые будут представлены на Московском кинофестивале.

http://www.rg.ru/2013/05/24/reg-ufo/dni-anons.html

Още

http://www.google.bg/#output=search&sclient=psy-ab&q=%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%8C+%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9+%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%8C%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8+24+%D0%BC%D0%B0%D1%8F+%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D1%8F+%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B8&rlz=1W1ADRA_enBG421&oq=%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%8C+%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9+%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%8C%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8+24+%D0%BC%D0%B0%D1%8F+%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D1%8F+%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B8&gs_l=hp.12...4634.15063.1.18223.12.11.1.0.0.5.490.5103.4-11.11.0...0.0...1c.1j2.14.hp.GIiefevQFWI&psj=1&bav=on.2,or.r_qf.&bvm=bv.47008514,d.aGc&fp=97b6c68e64fb9095&biw=1024&bih=461
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Мај 31, 2013, 08:46:57 am: (http://www.globulbooks.com/images/stories/virtuemart/product/resized/d75751d5-75cf-4f3a-9ccf-cbb533289026_113x204.jpg)

Електронна книжарница

http://www.globulbooks.com/index.php/bg/

Други

http://www.google.bg/#gs_rn=15&gs_ri=psy-ab&suggest=p&cp=15&gs_id=1p&xhr=t&q=%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%B0+%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B6%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0&es_nrs=true&pf=p&rlz=1W1GGLL_enBG382&biw=1024&bih=588&sclient=psy-ab&oq=%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%B0+%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B6&gs_l=&pbx=1&bav=on.2,or.r_qf.&bvm=bv.47244034,d.aGc&fp=e78b21aff348a254

(http://blog.chitanka.info/wp-content/uploads/2011/06/image4.jpg)

Електронна библиотека

http://www.google.bg/#gs_rn=15&gs_ri=psy-ab&suggest=p&cp=18&gs_id=1o&xhr=t&q=%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%B0+%D0%B1%D0%B8%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%BA%D0%B0&es_nrs=true&pf=p&output=search&sclient=psy-ab&rlz=1W1GGLL_enBG382&oq=%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%B0+%D0%B1%D0%B8%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D1%82&gs_l=&pbx=1&bav=on.2,or.r_qf.&bvm=bv.47244034,d.aGc&fp=e78b21aff348a254&biw=1024&bih=588
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јуни 04, 2013, 12:15:19 pm: (http://engineering-review.bg/img/engineering/230513103126Engre_2013_03_RGB-1_s.jpg)

http://engineering-review.bg/

(http://www.mbe-bg.com/images/stories/PDF/korica04-05.2013.jpg)

http://www.mbe-bg.com/

(http://www.phdgate.net/images/headers/xlibrary_engeneering_1.jpg.pagespeed.ic.kNiQNeTo5h.jpg)

http://www.phdgate.net/library.php?sceinceid=212

(http://www.uctm.edu/journal/new_logo.jpg)

http://www.uctm.edu/index.php?option=com_content&view=article&id=48&Itemid=42

(http://nauka.bg/sites/default/files/styles/article_thumbnail/public/field/image/Space_Apps_Challenge_fullwidth.jpg)

http://nauka.bg/

(http://www.scienceandsport.com/graphics/hp_icon.png)

http://www.scienceandsport.com/

(http://www.constructor.bg/mk/mkfiles/cover1_2002.jpg)

http://www.constructor.bg/mk/

(http://www.ceec.fnts.bg/e-plus-e/Cover-2013-1-2.jpg)

http://www.ceec.fnts.bg/sp-E+E.htm

(http://kumanov.com/tst/www.kn34pc.com/thumbs/t-eandk-2006-02.jpg)

http://kumanov.com/tst/www.kn34pc.com/pages/index_eandk.htm

(https://fbcdn-profile-a.akamaihd.net/hprofile-ak-ash4/c207.36.546.546/s160x160/270954_620887044605633_956176672_n.jpg)

https://bg-bg.facebook.com/pages/LEuropeo-Bulgaria/146202602074082

(http://biographbg.files.wordpress.com/2013/05/cover22.jpg?w=662&h=862)

http://biographbg.wordpress.com/

(http://www.book.store.bg/prdimg/41304/rastitelna-zashtita-v-tablici-i-shemi.jpg)

http://pdintchev.xtreemhost.com/plantprotection/bg/index.htm

(http://www.agro.bg/content/ibrowser/sp.pr.zemedelie_kor01-_-br.5_web_151.jpg)

http://www.agro.bg/press307/

(http://www.preszona.com/img/OBIAVI/0003226_s05.jpg)

http://www.preszona.com/%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE-%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%B5-%D0%B8-%D0%B4%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE__3226

(http://www.preszona.com/img/OBIAVI/0002964_s05.jpg)

http://www.preszona.com/строителна-техника__2964

(http://www.preszona.com/img/OBIAVI/0000614_s05.jpg)

http://www.preszona.com/банки-инвестиции-пари__614

(http://www.preszona.com/img/OBIAVI/0000155_s05.jpg)

http://www.preszona.com/банкеръ__155
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јуни 05, 2013, 02:37:25 pm: (http://fakti.bg/img/news2013/68266/d3a5c1e9a73ca8d69713d12fe9f801c0_big.jpg)

ВИДЕО

http://btvnews.bg/video/news/zapochnaha-snimkite-na-parvata-balgaro-izraelska-filmova-produktsiya.html

Започнаха снимките на първата българо-израелска филмова продукция
Лентата е със заглавие "Концерт за оцелелите"
Лентата със заглавие "Концерт за оцелелите" е последната част от трилогия за спасяването на българските евреи през Втората световна война
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јуни 07, 2013, 09:42:46 am: (http://www.disney.bg/1_HP/Hero_970x430/HeroPromo_PrincessSchool_BG_970x430.jpg)

Дисни ченъл на български

http://www.disney.bg/
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јуни 07, 2013, 07:14:46 pm: (http://www.historytvbulgaria.com/mediaObject/NewEPG/sovietstorm_280/resolutions/res-200x120/sovietstorm_280.jpg)

History ченъл на български

http://www.historytvbulgaria.com/home.html
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јуни 08, 2013, 09:32:41 am: (http://tv.vbulgaria.info/thumbs/1340.jpg)

(http://media2.fourhooks.ro/discovery/images2/channel-Animal-Planet-3.jpg)

Дискавъри ченъл на български

http://bg.discovery-distribution.com/

http://tv.dir.bg/tv_kanal_dnevna.php?id=10

(http://www.slusham.com/img2/national_geographic_channel.jpg)

(http://assets.natgeotv.com/POD/2463.jpg)

Нешънъл джеографик ченъл на български

http://natgeotv.com/bg

(http://www.jobs.bg/assets/logo/2012-01-08/b_2a543e6bc718eb58cefb06d1dd60aebb.jpg)

(https://images1-focus-opensocial.googleusercontent.com/gadgets/proxy?url=http://i1.ytimg.com/vi/VoxyY4VzX00/hqdefault.jpg&container=focus&gadget=a&rewriteMime=image/*&refresh=31536000&resize_w=497)

FOX ченъл на български

http://foxtv.bg/

(http://www.vesti.bg/multimedia/photos/netinfo/ELITSA/DisneyChannellogo-1.JPG)

(http://cdn2.amcn.in/lcd.alle.bg-ec3611ab-380-253-ups-ri-he7eqknay9.jpg)

Дисни ченъл на български

http://www.disney.bg/

(http://www.predavatel.com/bg/tv/history.png)

(https://kotev25.files.wordpress.com/2012/03/01619.jpg?w=549)

History ченъл на български

http://www.historytvbulgaria.com/home.html

(http://www.predavatel.com/bg/tv/cartoon-network2.png)

(http://i.cdn.turner.com/tbseurope/big/CN_BG/thumbs/SE_CP_BENCLP0076_01.jpg)

Cartoon Netowork на български

http://www.cartoonnetwork.bg/

(https://fbcdn-profile-a.akamaihd.net/hprofile-ak-ash3/s160x160/945927_606850649325977_229489553_a.jpg)

(http://www.тв-програма.bg/tvimg/tlc-1.jpg)

TLC ченъл на български

https://bg-bg.facebook.com/tlc.bulgaria
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јуни 08, 2013, 02:02:00 pm: (http://profile.ak.fbcdn.net/hprofile-ak-snc6/s160x160/735162_10151603879936328_434717539_a.jpg)

(http://www.abload.de/img/axn2010u5d6.jpg)

AXN ченъл на български

http://www.axn-bulgaria.com/

(http://artmedia-bg.com/wp-content/uploads/2012/02/divna_heart_logo.jpg)

(http://sphotos-a.xx.fbcdn.net/hphotos-prn1/p206x206/28017_406449342756772_747781289_n.jpg)

The Voice на български

http://www.thevoice.bg/
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јуни 10, 2013, 12:02:51 pm: (http://www.segabg.com/pic/11159/652184.jpg)

Генералният секретар на ООН Бан Ки Мун разглежда част от експозицията на вашингтонския музей на Холокоста през 2011 година. Тогава снимките на цар Борис III и Димитър Пешев са били махнати от българския сектор.

Кой изопачава българската истина за Холокоста

20 години престижен музей в САЩ демонстрира оскърбително отношение към България

Атанас Тодоров*

През последните месеци се случиха две събития, които още повече влошиха отношенията между България и престижния иначе Национален музей на Холокоста във Вашингтон. Миналия декември американският евреин Нийл Глик, след като се запознал със заслугите на Димитър Пешев за спасяването на евреите ни, предложил на българското посолство да направи постъпки пред общината едно малко кръстовище в американската столица да носи името на Димитър Пешев. Посолството писало на общината, а тя питала музея.

Второто събитие е по-сериозно. През март т.г. по случай 70-годишнината на Холокоста българският парламент публикува една много правдива декларация, в която се осъждат престъпленията на нацистка Германия в администрираните от България райони на Гърция и Югославия и се изразява съжаление, че не е било във възможностите на българската администрация да ги спре.

Реакцията на музея и на някои други американски евреи бе оскърбителна за България. Страната ни бе обвинена, че правела нечестни и непочтени опити да отрече отговорността за смъртта на живеещите в тези райони 11 343 евреи, че третирала много лошо българските евреи, че ги била въдворила в гета. Най-обидно бе обвинението на проф. Михаел Беренбаум от Американския еврейски университет в Лос Анджелис, който писа, че българите били едновременно "героични спасители, жестоки гонители и брутални убийци" на евреи.

За съжаление откритият през 1993 г. музей, посещаван годишно от милиони хора, винаги е заемал антибългарски позиции. Аз живея на другия край на САЩ и при всяко отиване във Вашингтон посещавам музея, където виждам не само негативни, но и абсолютно неверни неща за събитията в България през 1941-1944 г. Досега съм писал три писма до директорите на музея - през 2004 г. до д-р Стивън Лукерт и два пъти до г-жа Сара Блумфийлд. В тях ги молех да поправят неверните неща. Нито ги поправиха, нито ми отговориха. Наскоро посетих музея и отново останах разочарован.

В Израел спасяването на българските евреи е признавано многократно. При последното си гостуване в България израелският президент Шимон Перес каза: "България е изключителна страна. Българският народ заслужава най-големия медал за хуманност.

Всички израелци обичат България"

В САЩ много еврейски организации също са изразявали своята благодарност (мога да посоча поне 5-6 случая), а през 2003 г. благодарност изрази и Конгресът с резолюция №77. Мнозина смятат спасяването на всички български евреи за най-хуманния акт в света през ХХ век.

Много обидно за България е невярното твърдение на музея, че гръцка Тракия, югославска Македония и сръбският град Пирот са били присъединени към България. Дори върху трите големи карти на Европа България е показана почти двойно по-голяма. Музеят премълчава факта, че няма нито един документ, който да доказва присъединяване на въпросните територии. Истината бе обяснена както от левия, така и от десния печат у нас. Когато на 1 март 1941 г. Богдан Филов подписва във Виена присъединяването на България към Тристранния пакт, в клаузите на договора няма териториални облаги за България. За администрираните от България територии "се определя временен статут като на отдадени за администриране от България, а не като неразделна част от българската държава. Окончателната съдба на тези територии ще се решава след края на войната", както писа в "Дума" през 2005 г. проф. Иван Филчев.

В книгата си "Извън хватката на Хитлер" проф. М. Бар-Зоар публикува германска карта от онова време, в която тези територии са обозначени като

Unter bulgarischer Verwaltung -

тоест - под българска администрация.

Вярно е, че по онова време официалната българска пропаганда пишеше и говореше за "Обединена България". Спомням си излъчваната по Радио София песен: "От Черно море до Охрид, от Дунав до Бялото море единен народ живее, сам своята съдба кове". Това обаче бе само едно пожелание, в САЩ такива случаи ги наричат wishful thinking - иска ти се да е така.

Депортацията на тамошните евреи не бе резултат от самостоятелно двустранно споразумение между Германия и България, както някои се опитват да го представят, а резултат от зловещото "Окончателно решение на еврейския въпрос в Европа", прието от хитлеристката върхушка на 20 януари 1942 година. Изготвен бе списък с броя на евреите, които трябва да бъдат убити във всяка една страна. За България е била посочена цифрата 48 000, колкото е бил броят им преди войната. Евреите в администрираните от България райони

никога не са били български граждани,

те са станали такива "по заповед на Хитлер", както писа известният български философ Бенжамен Варон. Те бяха част от квотите за Гърция и Югославия.

Критиците на България обичат да подчертават, че България и Германия са били съюзници - тоест вината им е обща. Премълчава се обаче фактът, че не бяхме равностойни съюзници. Че в администрираните от България райони е имало немски военни части, немски власти и немската тайна полиция Гестапо. Че именно немските власти предават на българската администрация списъците с имената и адресите на живеещите там евреи, че заповядват кога да започне депортацията и как да се извърши. Премълчават се и други факти - в Тракия активно участие в депортацията са взели местните гръцки власти, на няколко места в Македония депортацията е извършена изцяло от германците, а силните партизански движения в Гърция и Югославия не са направили нито един опит да спрат влаковете с депортираните техни евреи.

Обвинителите на България гузно мълчат и отказват да отговорят на многократно задавания въпрос какво щеше да стане, ако България бе отказала да помага на депортацията и беше ли достатъчно силна да я спре. Редица известни български евреи, които са били съвременници и свидетели на събитията - г-жа Шуламит Шамир (вдовицата на бившия израелски премиер Ицхак Шамир), проф. Михаел Бар-Зоар, д-р Аврам Бен-Яков, героят на Израел полк. Сами Рафаел, равинът Хаим Асса, старши научният сътрудник Естрея Хершкович, г-н Моис Хане и други - категорично смятат, че нацистите не само щяха да депортират тези 11 343 души, но щяха да приберат и нашите 50 000 евреи. Г-н Самуил Ардити писа: "Хитлер депортира и уби 6 млн. евреи от Европа без помощта на цар Борис III - той лесно можеше да депортира още 11 343 души".

Абсолютно невярно е твърдението на музея, че българските евреи били въдворени в гета. Американският тълковен речник Webster определя гетото като място, където хора от дадена расова или етническа група живеят насилствено. Най-известно е Варшавското гето, където хиляди полски евреи са били малтретирани и убивани. В България не е имало въдворени на едно място евреи - изселени са били само евреите от София, Варна и Казанлък, които са били пръснати из редица по-малки градове и в села. Евреите в другите градове на страната не са били изселени. Проф. Михаел Вар-Зоар показва в книгата си снимка на майка си, изселена в едно ловешко село, заобиколена от три български приятелки. Авторът пише, че подобна снимка не би могла да бъде направена в никоя друга държава в нацистка Европа.
В музея много критикуваха България за антиеврейското законодателство, с което се ограничаваха много от гражданските права на евреите ни. Огромното мнозинство български евреи разбира, че това

унижение е спомогнало за спасяването им

Иначе щяха ли да изразяват благодарността си към България в множество книги, статии и интервюта? Щяха ли да пеят "Мила Родино, ти си земен рай", напускайки България през 1948 г. на път за Израел? Щяха ли през Студената война да се грижат за сградата и градината на заключеното ни посолство? Щяха ли през 1996 г. да направят "Гората България", а през 2003 г. да прекръстят един площад в Ерусалим на "Площад България" - и пак да пеят "Мила Родино". На семинара в София през 1998 г. проф. М.Бар-Зоар каза, че шестте милиона евреи, убити от нацистите, определено биха предпочели да бъдат лишени от граждански права, да строят пътища, да носят жълти звезди на реверите си.

Заслугата на заместник-председателя на Народното събрание Димитър Пешев е призната в Израел, където е обявен за праведник, а след войната израелското правителство му отпусна пожизнена пенсия. Гръцкият евреин Габриеле Нисим описва заслугата му в книгата си "Човекът, който спря Хитлер". Когато започнах да посещавам музея във Вашингтон, там имаше снимка на Димитър Пешев и кратко описание на заслугите му. Но при посещението ми през 2009 г. останах изненадан, че

снимката и текстът бяха премахнати

От музея бе премахната и снимката на цар Борис Трети. Преобладаващата част от българските евреи са убедени, че той има решаващ принос. През 2008 г. г-н Самуил Ардити от Израел му посвети книгата си "Човекът, който изигра Хитлер". В Израел му поставиха паметна плоча, а тази година израелският президент Шимон Перес изтъкна заслугата му в Европейския парламент. В САЩ заслугата му бе призната от най-големите еврейски организации, наградиха го посмъртно и с орден. В България заслугата му бе призната и от левия интелектуалец акад. Илчо Димитров. Логично е да се попита защо музеят промени отношението си към него.

В музея няма нито една дума за други спасени или подпомагани евреи. Известно е, че стотици евреи от Западна и Централна Европа са намерили убежище в България и са били спасени. На много други евреи България е дала транзитна виза, за да отидат в Палестина. Скрито от германците, но и от англичаните, които не са позволявали заселване в Палестина, български кораби са превозили около 3500 евреи. Българският Червен кръст е изпратил лекари и медицински сестри в Тракия и Македония, за да се грижат за депортираните тамошни евреи. Наш лекар в Скопие спасил 23-ма македонски евреи.

За мен е необяснимо обидното отношение на музея към България и народа ни. Това отношение продължава вече 20 години. Явно там има хора, които мразят България и българите. Много жалко!

-----------------------------

* Атанас Тодоров е роден през 1930 г., по професия е агроном, защитил е и докторат по природни науки. 12 години е работил като научен сътрудник към БАН, 14 години като експерт на Световната метеорологична организация в страни от Азия и Африка, както и 4 години в университета в Колумбия, щата Мисури, и в метеорологичната служба на САЩ. Публикувал е 40 научни труда, статии по еврейския въпрос, включително и в "Сега". От 1987 г. живее в САЩ. Има двойно гражданство - българско и американско.

Професор Михаел Бар-Зоар (вляво) дава автограф на своя книга в София. На семинар в столицата ни през 1998 г. той заяви, че шестте милиона евреи, изтребени от нацистите, определено биха предпочели да бъдат лишени от гражданските права, да строят пътища и да носят жълти значки, както бе станало със спасените им сънародници от България.

СНИМКА: ЕПА/БГНЕС

(http://www.segabg.com/pic/11159/652185.jpg)

Професор Михаел Бар-Зоар (вляво) дава автограф на своя книга в София. На семинар в столицата ни през 1998 г. той заяви, че шестте милиона евреи, изтребени от нацистите, определено биха предпочели да бъдат лишени от гражданските права, да строят пътища и да носят жълти значки, както бе станало със спасените им сънародници от България.

(http://www.segabg.com/pic/11159/652181.jpg)

Израелският президент Шимон Перес говори в софийската синагога на среща с представители на еврейската общност у нас при визитата си през 2011 г. Заради спасяването на българските евреи той каза, че "българският народ заслужава най-големия медал за хуманност".

(http://www.segabg.com/pic/11159/652182.jpg)

В музея във Вашингтон може да се види тази снимка на трима български евреи, въдворени в трудов лагер. Дори видът им показва, че едва ли водят живот като в гето.

http://www.segabg.com/article.php?id=652183
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јуни 13, 2013, 10:28:25 am: (http://www.utrinski.com.mk/WBStorage/Articles/5E1AAC85AB8A2947A5575E6C0E4B59B7.jpg)

Роберт Несими

Македонија како Зулуленд

Автокритиката, скромноста и посветеноста кон западните вредности се сметаат како кукавичлак, наведнување глава. Љубовта кон државата и народот се мери исклучиво според лојалноста кон партиите на власт и способноста да се изгубиш во толпата

Евергрин-книгите ги прават нивните автори вечни и бесмртни, но ниедна книга не е зачинета со таква замисла. Секое дело е плод на нејзиното време, напишана за современиците на авторот, а за тоа кое од нив ќе биде вечно и секогаш релевантно не е пресудна замислата на авторот, туку времињата кои следуваат. Ако се прашуваше по кое негово дело се надева да биде запаметен, големиот албански публицист и писател Фаик Коница најмалку би посакал тоа да биде расказот „Четири приказни од Зулуленд“. Напишано во 1922, преку расказ за Зулуланд делото алегорички ја критикува состојбата на албанскиот народ во тоа време. Книгата е се' уште релевантна и во 2013, а состојбата која ја опишуваше тогаш Коница најдобро го отсликува нивото на сите денешни балкански народи.

И така, во 1922, „кога слобода добија многу народи кои не ја заслужуваат“, племето Зулу праќа нејзин претставник во европските држави, за да се избори за независноста на Зулуленд. Човекот избран за таа мисија, Денизулу-Серпе, едно време бил слуга во Судан и таму научил неколку зборови на англиски и француски, а „по враќањето во Зулуленд, не се знае како и зошто, стекна фама на висок дипломат и интелектуалец“. „Но, тоа се мистериите на Африка“, додава Коница. Во Европа Денизулу-Серпе со редица наивни писма напишани на осакатен англиски и француски јазик, набргу станува кловн на европските дипломатски кругови, бидејќи „и сериозните политичари понекогаш имаат потреба од шеги“. Така тие го шетаат од еден главен град во друг, притоа одговарајќи на неговите писма со фино, софистицирано дипломатско исмејување; хумор кој Денизулу секако не го разбира. Мислејќи дека така ја добил поддршката од Европа и сметајќи дека станал врвен светски дипломат, тој конечно се враќа дома, сосе писмата во кои е исмеан.

Назад во Зулуленд веќе владее еуфорија за успехот, а писмата на Денизулу-Серпе се читаат по јавни, спонтани народни собири. Само еден човек, Плуг, тажно стои настрана. Плуг е „вистинскиот архитект на Зулуското национално движење“, кој тоа го правеше систематски, со многу работа и малку зборови, со труд без пропаганда. Затоа сега се' му се негира и со идеи украдени од него други градат име и слава. А тој сега гледа како сиот негов труд бил безвреден. За Зулуата, на пример, „тој сонуваше возвишена химна пишувана од голем композитор како Дебиси или Штраус“, а гледа како тие се палат на бесвкусни песни кои завршуваат со ист рефрен „банд, данд, канд и ранд, да живее Зулуленд“.

И во сета еуфорија Плуг бара збор и ги повикува неговите сонародници да се опаметат, бидејќи писмата до Денизулу-Серпе не се знак на поддршка од Европа, туку исмејување на Денизулу и народот Зулу. Работите не им се на арно и тоа не по вина на други, дежурни виновници. На неписмените Зулуа, кои не знаат и не сакат да се разбудат од нивниот сон, мит и илузија на „голем, древен и славен народ“, не им се допаѓа ладниот туш од Плуг. Експресно го прогласуваат за предавник.

Плуг добива една последна шанса, кога како последен тест толпата бара од него и од еден ексслуга во Абисинија да пишуваат и јавно да прочитаат по едно драфт-писмо до абисинскиот двор. По писмото на ексслугата истата толпа ја фаќа нова еуфорија, бидејќи во неа слуша за историските неправди врз народот Зулу и лошиот третман, недостоен за неговото славно минато. А Плуг конечно ја губи битката кога го чита неговото писмо полно со почит кон Абисинија, скромност и посветеност кон идеалите на слободата, пишувано на ниво кое тој народ никако не може да го разбере. Толпата бара „екзекуција на предавникот“, кој со вакво писмо го омаловажува неговиот народ и им се потчинува на други.

Паралелата на расказот на Коница со албанскиот народ во 1922 беше сосема намерна. Паралелата со Македонија во 2013 е крајно неизбежна. Денеска државата ни ја претставуваат не еден, туку стотина Денизулу-Серпе, полуписмени политичари „кои не се знае како и зошто стекнаа фама на високи дипломати и интелектуалци“ (тоа е Балканот во 2013, би додал Коница), кои бесмислено шетаат по светските главни градови барајќи датум за преговори и прием во НАТО и ЕУ, за да се поправат историските грешки кон Македонија, со што би се почитувало славното минато на земјата, лулка на цивилизацијата. А ако, сепак, имавме дилеми дали странските дипломати ги исмејуваат или ги жалат, одговорот ни го даде шведскиот амбасадор со неговиот, според мене, генијален потез (за појаснување: Прометеј е грчка митолошка фигура, тој нема врска со копнежот на македонскиот народ за слобода. Исмејувачкиот гест не беше насочен кон Македонија или пак македонскиот народ, туку кон глупоста и глупавите).

Ни малку подобра не е атмосферата која владее кај народот во земјата. Приказните за злите намери на секој во и надвор од земјата, кој не се согласува со партиите на власт, поминуваат премногу лесно во обете главни етникуми. Во смисла на читање на пораките кои доаѓаат од меѓународниот фактор ние сме се' уште функционално неписмени. Ако некој ги чита какви што се, а главно се критички, многу брзо се прогласува за предавник кој не му сака добро на народот. Ретките пофалби, од различни светски анонимуси (Поселт и слични), се причина за нова тура пропаганда и еуфорични испади, сликовито опеани во песните од видот „банд, данд, канд и ранд, да живее Зулуленд“, „бла, бла, бла, бла, Македонија вечна“ или „бла, бла, бла, бла, Албанците најстар народ во Европа“. Автокритиката, скромноста и посветеноста кон западните вредности, својствени на Плуг, се сметат како кукавичлак, наведнување глава, несакање на сопствениот народ, па дури и работа за туѓи интереси. Љубовта кон државата и народот се мери исклучиво според лојалноста кон партиите на власт и способноста да се изгубиш во толпата. Ништо освен истакнувањето знамиња, пофалбата со некое славно минато или поплака за некоја историска неправда не се смета веќе за патриотизам. Да бидеш патриот денес е да бидеш Денизулу-Серпе.

А што станува со Плуг во расказот на Коница? Приказната продолжува со други превирања и куп други релевантни паралели со денешното време. На крајот Плуг е осамен во пештера каде што ја поминува ноќта криејќи се од толпата жедна за негова крв. Размислува да бега кај некое од соседните племиња за да им помогне да се ослободат од колонијализмот. „Но каде? Матебеле, Басуто, Хотентоти, Бушмани? Сите исти до еден, еднакво злобни, неписмени и крвожедни како Зулуите. И цела Африка му се појави пред очите како проклета и нечиста земја, која смрди од пролеана крв и пот“. И на крајот се одлучува за најболното, но единствено можно решение: да бега, што подалеку од Африка, некаде во Европа или Америка. Паралелата со Балканот е повеќе од јасна. Денес одот на Плуг е од кон изолација.

Самиот Коница доживеа сличен крај. Човекот кој пред сто години го потроши огромното семејно богатство издавајќи списанија и книги на албански јазик, кој во Париз се дружеше со Аполинер, Пикасо, Шагал, Душамп и други, кој „зборуваше француски подобро од парижаните“, кој докторираше во Харвард во 1912, познат како „одечката енциклопедија“ (Гијом Аполинер), умира осамен во Америка во 1942. Комунистичкиот режим во Албанија го прогласува предавник на албанскиот народ, а неговото дело е забрането наредните 50 години. Доживува рехабилитација по падот на системот, но повеќе „за инает“ на комунистите отколку поради неговата автентична вредност. Неговата визија главно останува игнорирана.

http://www.utrinski.com.mk/?ItemID=77A2F3C7FCF12A4D862C7578E899EAD3

(http://www.jacey-bedford.com/pixlowres/zu-ebbw.jpg)

Антички зулуси

(http://foto.idividi.com.mk/UploadedImages/BIG_TN_370719Macedonian%20Falanga%202005.jpg)

(http://www.picvalley.net/u/1002/1352991206.JPG)

Антички македонци

Македонци от Пакистан - посрещане в старата родина - 1 част

http://vbox7.com/play:7a89cd10

Македонци от Пакистан - посрещане в старата родина - 2 част

http://vbox7.com/play:014be122

Хунза="Антички македонец"

http://www.youtube.com/watch?v=1CFXmwFtXHQ

(http://kurir.mk/images/stories/2013/06/07/g_g_prometej-statua.jpg)

Шведскиот амбасадор длабоко ги повреди чувствата на македонскиот народ

Шведскиот амбасадор Ларс Вахлунд, кој наскоро заминува од земјава, навредувајќи ги чувствата на македонскиот народ на невкусен начин реши да ги забавува своите гости на приемот што го организираше по повод Националниот ден на Кралството Шведска.

http://kurir.mk/makedonija/vesti/118914-Svedskiot-ambasador-dlaboko-gi-povredi-cuvstvata-na-makedonskiot-narod
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јуни 13, 2013, 06:30:28 pm: (http://tvbythenumbers.zap2it.com/wp-content/uploads/2011/09/HBO.jpg)

(http://www.hbo.bg/siteimages/articleimages/37000/37125_-_768.jpg)

HBO ченъл на български

http://www.hbo.bg/

(http://www.google.bg/url?sa=i&rct=j&q=&source=images&cd=&cad=rja&docid=MRDEuJ_Hre3GgM&tbnid=nhsnpUNnyTMy6M:&ved=0CAUQjRw&url=http%3A%2F%2Fwww.mobilenews.bg%2Fvivacom_i_animal_planet_za_divite_jivotni_v_bylgarija.html&ei=OPC5Ud7NPMHRiAeG6YCwAw&bvm=bv.47883778,d.aGc&psig=AFQjCNElOHtxYZnM660MY_W4TWwrT3WVSw&ust=1371226527833046)

(http://www.novini.bg/uploads/news_pictures/2013-23/big/animal-planet-pokaza-istinska-rusalka-152179.jpg)
Animal Planet на български

http://bg.discovery-distribution.com/kanali/Animal-Planet/program/

(http://www.predavatel.com/bg/tv/eurosport.png)

(http://tehno-mir.net/images/news/real/01_mariya_sharapova_novoe_lico_samsung_v_rossii.jpg)

Eurosport на български

http://tv.eurosport.bg/
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јуни 15, 2013, 08:47:41 pm: (http://www.setimes.com/cocoon/setimes/images/bios/buckovski_vlado.jpg)

Владо Бучковски пред българската телевизия

ВИДЕО

http://bnt.bg/bg/news/view/102900/vlado_buchkovski_da_podobrim_otnoshenijata_s_bylgarija
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јуни 16, 2013, 09:04:22 am: Нови разкрития по еврейския въпрос в България

ВИДЕО

http://btvnews.bg/video/news/novi-razkritiya-po-evreiskiya-vapros-v-balgariya.html

България е спасила всички свои евреи и това трябва да бъде казано ясно, категорични са историци

ВИДЕО

http://btvnews.bg/video/news/balgariya-e-spasila-vsichki-svoi-evrei-i-tova-tryabva-da-bade-kazano-yasno-kategorichni-sa-istoritsi.html
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јуни 21, 2013, 01:06:59 pm: (https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/c9/Alexander-Statue-Skopje.jpg/220px-Alexander-Statue-Skopje.jpg)

Macedonian nationalism

https://en.wikipedia.org/wiki/Macedonian_nationalism

Македонизма обикновено се свързва с името на Новакович, но според мен то по-скоро има корени в погърчването на българското население в Македония и Тракия. Гърците твърдели, че в тези области живеят българофонни гърци наследници на Ал. Македонски, които забравили своя роден гръцки език. Като правило за македонци се самоопределяли българите патриаршисти, които останали верни на гръцката идея и смятали, че са гърци.

Македонци

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D1%86%D0%B8

Гъркомани

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8

Гръцка въоръжена пропаганда в Македония

(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/06/Proklamatsia_na_Elinomakedonskia_komitet.jpg/220px-Proklamatsia_na_Elinomakedonskia_komitet.jpg)

„Прокламация на Елиномакедонски комитет от Атина. За нашите брате македонци“, написана на български с гръцки букви

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D1%8A%D1%86%D0%BA%D0%B0_%D0%B2%D1%8A%D0%BE%D1%80%D1%8A%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0_%D0%B2_%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F

Ето тук се говори за Ал. Македонски и гръцката пропаганда.

http://macedonian-library.com/documents.php?sec=2&cid=17&album=97&pid=665

bulgarophones greeks

http://www.google.bg/search?sourceid=navclient&ie=UTF-8&rlz=1T4GGHP_enBG536BG537&q=elasmacedonian+comity+#rlz=1T4GGHP_enBG536BG537&sclient=psy-ab&q=bulgarophones+greeks&oq=bulgarophones+greeks&gs_l=serp.12...48125.55500.2.57703.14.14.0.0.0.1.1266.5687.5-3j1j3.7.0...0.0...1c.1.17.psy-ab.ta-IwWR2Xbs&pbx=1&bav=on.2,or.r_qf.&bvm=bv.48293060,d.aGc&fp=f65dc6bfe8c7a375&biw=1024&bih=560

history of bulgarophones greeks
http://www.google.bg/search?sourceid=navclient&ie=UTF-8&rlz=1T4GGHP_enBG536BG537&q=elasmacedonian+comity+#rlz=1T4GGHP_enBG536BG537&sclient=psy-ab&q=history+of+bulgarophones+greeks&oq=history+of+bulgarophones+greeks&gs_l=serp.12...26838.27972.0.31260.21.7.0.0.0.6.614.3751.4-3j4.7.0...0.0...1c.1.17.psy-ab.-4sN4oSOnOw&pbx=1&bav=on.2,or.r_qf.&fp=39b24aa688ba95c3&biw=1024&bih=433

Demographic history of Macedonia

http://en.wikipedia.org/wiki/Demographic_history_of_Macedonia

http://www.google.bg/search?sourceid=navclient&aq=hts&oq=&hl=bg&ie=UTF-8&rlz=1T4ADRA_enBG421BG435&q=Demographic+history+of+Macedonia
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јули 07, 2013, 09:54:55 am: (http://m.netinfo.bg/sinoptik/icons/big/d300.png)

Времето в Македония

Трябва да кликнете върху буквата отгоре, с която започва името на населеното място, което търсите.

http://sinoptik.bg/locations/europe/macedonia/М
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јули 07, 2013, 10:29:18 am: (http://atil.blog.bg/photos/118356/Karta1913(1).jpg)

Втората балканска война

ВИДЕО

http://bnt.bg/bg/productions/174/edition/32830/istori_ja_bg_24_uni_2013
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јули 09, 2013, 04:23:12 pm: Срещу кого е воювало Македоно-одринското опълчение?

(http://www.novamakedonija.com.mk/Uploads/News/Krivolak_Battle_1915_Bulgar.jpg)

Македонската планина Руен покриена со српски и со бугарски лешеви

Според српски извори, со оваа битка е завршена хрониката на Тимочката дивизија во Брегалничката битка. Дивизијата цели пет дена се борела со двојно понадмоќен непријател по падините на Срета, кај Удово и Демир Капија, Штиркањево, Тиса, караулата Шеоба и Орлов-Баир, пред Криволак и Пепелишта. Во тие битки загубила 3.470 војници, подофицери и офицери, од кои 528 загинале, а другите останале тешки инвалиди

Се разбира тоа е успех од стратегиско значење, кој имал влијание на крајниот исход на битката на Брегалница. Во жестоките судири на Шаренковец, Руен, Костомар, Орлов Камен и Банков Бунар, Рилската дивизија и Македонско-едренското ополчение претрпуваат огромни загуби, всушност речиси целосно се онеспособени за офанзивни дејства. По ридишната и падините меѓу Кочани, Злетово и Штип остануваат стотици Македонци-доброволци во бугарската армија, но и голем број Македонци во српската војска.

Македонците доброволци в сръбската армия са били сърби или сърбомани като Бабунски.

http://www.novamakedonija.com.mk/NewsDetal.asp?vest=7913912416&id=17&prilog=0&setIzdanie=22923
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јули 17, 2013, 11:39:25 am: (http://www.dnevnik.com.mk/WBStorage/Articles/3E966DC3CA78764681CA77C1549E90A0.jpg)

ПОРАKА ДО МАKЕДОНСKИТЕ ИСТОРИЧАРИ
Избришете го зборот Македонци и ќе ве има во списание

Ако сакаш да пишуваш за современа историја, за тутунот, железницата, нема проблем, но ако чепнеш нешто што е спорно, заглавуваш зависно од редакцијата, вели професорката Марија Пандевска од Институтот за национална историја
Нашите професори што се занимаваат со историја имаат помалку можности да излезат од границите на Македонија со помош на својата научноистражувачка работа, поради самата природа на оваа област, но и поради политиката и негодувањата на некои земји за македонската национална историја. Kако тие истражуваат, работат, соработуваат со колеги од другите земји и дали светот ја гледа нивната научноистражувачка работа, се прашања што логично се наметнуваат.

Доцент Иванка Додовска од Правниот факултет „Јустинијан Први“ како истражувач од областа на историјата објаснува дека науката на македонските историчари најчесто се презентира на меѓународните конгреси, а трудовите се печатат во меѓународни зборници. Поретко објавуваат трудови во специјализирани списанија.

- Сум учествувала на конгреси во Турција, Романија, Бугарија. Трудовите потоа практично излегуваат во овие земји. Во Грција не се ни обидувам да учествувам. За мојата магистратура успеав да стигнам само до вратите на архивот во Солун. Не ме ни пуштија внатре. Турција е најотворена за соработка со македонските историчари - вели Додовска.

„Kој, на пример, ќе објави труд на наш професор по историја во Грција“? Ова неодамна ни го изјави професор Никола Жежов од Филозофскиот факултет од Скопје. Жежов објаснува дека меѓународните конференции, до кои исто така тешко се доаѓа, се најчест начин преку кој нивната наука ја споделуваат со светот, а списанијата со импакт-фактор (број што се добива врз основа на читаноста и цитираноста на статиите) се невозможна мисија.

- Нашите можности да излеземе надвор со науката се послаби отколку за колегите од другите области. Затоа и најчесто објавуваме тука или евентуално во регионот, ако се работи за труд што засега и друга земја. Објавуваме, пред с`, во наши списанија, издаваме монографии во земјава, а за списанија со импакт-фактор е малку потешко, речиси невозможно - вели тој.

Жежов, кој се занимава со историјата на Македонија во периодот од 20 век, коментира дека нашите историчари се ограничени на Македонија и уште некоја држава од регионот, но тоа не значи дека прават помалку квалитетна наука.

- Прашање е кој би објавил труд што се однесува на нашата историја во Америка или во европска земја. Тука е и политичкиот аспект на проблемот со Грција. Добра шанса за претставување научен труд се и меѓународните конференции, но, за жал, слабо н` викаат зашто фокусот е главно светската историја. Пред извесно време се пријавив за конференција за Балканските војни во Турција, но не ме избраа. Знам дека наши колеги неодамна беа на конференција во Црна Гора и во Албанија. Треба да се погоди тема поврзана со нас, која ја интересира и другата држава - вели тој.

Професорката Марија Пандевска од Институтот за национална историја, научник, која има објавено трудови во меѓународни списанија, и учествувала на конференции во повеќе земји, води постојана борба со уредниците од реномираните магазини и зборници на трудови. Таа објаснува дека веќе толку добро знае дали се наклонети кон историографиите на Бугарија или на Грција, што знае каде може да конкурира за објава. Една од нејзините најголеми добиени борби е за труд во Nationalities papers, списание од Универзитетот Kолумбија во Њујорк, кое е во процедура за добивање импакт-фактор. Темата била за поимањето на терминот Македонци и Македонија во Отоманската Империја.

- Вообичаено е преписката со уредниците да трае до шест месеци, а мојата траеше две години. Една рецензија беше комплетно негативна, а друга позитивна, па, за среќа, поголемиот број уредници биле наклонети кон нас. За труд, кој беше одбиен во списание во Полска, се бараше да ги извадиме термините Македонци и Македонија. Со друг труд конкурирав во списанието European History Quarterly, кое има импакт-фактор, но рецензентот ми одговори дека бил премногу специјализиран за нивното списание. Ова го заклучил откако се консултирал со уредувачкиот одбор. Му одговорив иронично дека се согласувам со одборот оти на малите нации, особено од т.н. Западен Балкан не им е местото во големата европска историја - вели Пандевска.

Знаат со каква тема може да поминат

Што се однесува на учеството на научни конференции и на изборот на теми за истражување за научен труд, Пандевска вели дека нашите историчари веќе точно знаат со што каде може да успеат.

- Ако сакаш да пишуваш за современа историја, за тутунот, железницата, нема проблем, но ако чепнеш нешто што е спорно, заглавуваш зависно од редакцијата. Во последните години некако успеваме во некои средини во Бугарија и во Грција, но само со одредени теми. Соработуваме и со Полска, Хрватска, со Бугарија релативно, Грција тешко, со Турција нашите малобројни османлисти имаат убава соработка, а во Србија е потешко да се влезе во архивите - вели Пандевска.

Професор Бобан Петровски од Филозофскиот факултет од Скопје објаснува дека за историчарите има повеќе бариери кога е во прашање објавувањето статии во реномирани списанија. Во европски рамки списанија за историја со фактор на влијание нема многу.

- Во секое списание се објавуваат ограничен број статии. Тие се атрактивни за сите историчари во светот, па оттука и понудата на статии во нив е огромна. Претпочитаат да објават статии на историчари што доаѓаат од светски најреномираните универзитети. Дури и најреспектабилните списанија што се издаваат кај нашите соседи, а се однесуваат на средновековната историја, која е предмет на мојот научен интерес, не се поврзуваат со импакт-фактор, туку повеќе со индексирање во бази на податоци за историографијата - вели Петровски.

Тој објаснува дека и процесот на публикување статија во списанијата со фактор на влијание трае неколку години. Поминува низ повеќе филтри во зависност од аспектот на интересот на списанието за одредена проблематика, но и од други фактори.

- Статијата треба да ја валоризираат соодветни рецензенти. Во овој дел се испречува аспектот на перцепција на нашата национална историја. Рецензенти вообичаено се историчари од некоја од нашите соседни држави, кои, поради многу подолгата историографска традиција на својата национална историја, неколку генерации се етаблирале во меѓународната историска наука. Потоа статијата треба да ја одобрат научниот одбор и одборот за публикување на списанието. Тука може да се препознае дури и современиот политички аспект. Вие во предложената статија ги посочувате вашето име и презиме, титулата, институцијата каде што работите и државата - нешто што може да се појави како сериозна пречка за да се публикува како што сте го предложиле. И, едноставно, се случува, статијата уште не земена во научна обработка да „заглави“ на техничкото прашање - од која земја всушност доаѓате - вели Петровски.

За него, искуствата на секој историчар од соработката со другите земји се лични и не може да се генерализираат, освен во случајот со Грција. Неговите не се негативни.

- Сум публикувал во Унгарија, Бугарија, Хрватска, наскоро ми претстои и во Шпанија, а сум добивал понуди за публикување и во Србија, Полска, Украина, Русија, Турција. Kако историчар што ја проучува медиевистиката имам предвид темите што ги испраќам да не бидат сфатени од домаќинот како ,,премногу провокативни“. Имено, докажувањето на вистината е онолку успешно колку што ќе успеете да се наметнете во пошироката историографија со вашите научни ставови, а не со „контрирање на мал простор“ - вели Петровски.

Сепак, објавата на наша историска содржина во списание со импакт-фактор е речиси невозможна мисија, тврдат професорите. Додовска објаснува дека импакт-факторот е, пред с`, наменет за природните и за техничките науки и дека нема многу за историската област. Пандевска додава дека списанијата со долгогодишна традиција, кои се почитувани во светот на историската наука, не ни имаат импакт-фактор. Некои не ни сакаат да го имаат, сакајќи да го задржат своето говорно подрачје како, на пример, германските или руските. Професорките истакнуваат дека учеството на конференциите е скапо и оти често факултетите и институтите немаат средства.

Напаѓани и на меѓународните конференции

На македонските историчари не им е лесно ниту на меѓународните конференции, бидејќи често се непријателски пречекувани, пред с`, од грчките историчари.

- Тешко е да се влезе како учесник на тие конференции, а потоа треба да се соочиш со десетина професори од Грција или од Бугарија, кои знаат да атакуваат. Треба да се соочиш со тој притисок, да го издржиш и со аргументи да вратиш за да се задржи академската пристојност - вели Додовска.

Имаме списание со меѓународен уредувачки одбор

Филозофскиот факултет од Скопје го издава списанието „Македонска историска ревија“, кое е значајно, бидејќи излегува на англиски јазик. Професор Петровски, кој е главен уредник, вели дека голем дел од востановените позитивни текови се применува во списанието.

- Дел постапки се применуваат и во заштита на нашата национална кауза. Списанието има меѓународен уредувачки одбор од седум држави, публикува на конгресни јазици трудови од еминентни истражувачи на македонската историја, кои се од секаде - вели Петровски.

Милена Атанасоска-Манасиева

Metodija V. Sydney, 17.07.2013 01:05:49

Nasite istoricari a posebno onie za nacionalna istorija treba da evoluiraat i da priznaat deka dosega za Makedonija se ucese politicka istorija a ne vistinska koga stanyva zbor za antickiot period, .. Toa e poveke od ne znaenje i od nacinot na razmisluvanje, treba da izlezat od kangjite i da pocnat da slobodoumno da razmisluvaat, duri togas ke bidat ceneti, pocityvani i barani. Makedonskata akademija na Neukite, treba da se reorganizira i treba nova generacija da zastane na kormiloto, a ne nekoi do-odeni konji od titovoto vreme, koi nemaat vrska i razbiranje za makedonskite problemi.

zik, 17.07.2013 01:08:55

колку се пишаа македонци на пописот во 1905 год...наградно прашанје за нашите историци

Hrabri, 17.07.2013 08:59:15

Треба да се прецизира дека бришењето на терминот Македонци се однесува само за случаи каде што всушност го нема. На македонските историчари им се сака со замена на терминот Бугари да ги измами македонската и светска јавност. Тоа во научните светски средини е невозможно бидејќи науката историја се потпира на факти и докази. Научниците од Македонија прифаќаат историјата не како наука а како средство за пропаганда, затоа не ги прифаќаат во светот.

http://www.dnevnik.com.mk/?ItemID=76F7974D200A8547A472FC9BAD5F17F6
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јули 30, 2013, 06:45:46 am: (http://www.segabg.com/pic/11204/659096.jpg)

България е готова на компромис със Скопие за общата история
Без договор за добросъседство обаче Македония няма да получи подкрепа за ЕС

Склонност към отстъпки по деликатната тема за общата ни история с Македония демонстрира външният министър Кристиан Вигенин вчера. Първият ни дипломат обясни, че за да потръгнат отношенията между двете страни, трябва "да започне един процес, който да позволи този дразнител в отношенията в перспектива да отпадне". "Разбираме, че това е чувствителен въпрос. Той е чувствителен и за Македония, чувствителен е и за България. Така че двете страни, ако искат да градят заедно европейско бъдеще, ще трябва да направят някои компромиси по отношение на разбирането за историята. Има други страни в Европа, които са го направили", заяви Вигенин пред БНР.

От думите му не стана ясно докъде българската страна е готова да стигне в отстъпките. От МВнР уточниха пред "Сега", че проблемите ще се решават в оперативен порядък, докато продължава работата на съвместната българско-македонска работна група. Тя води преговорите по проект на договор за добросъседство от началото на м.г. Сключването му бе идея на предшественика на Вигенин - Николай Младенов. А неговата цел е България да получи формални гаранции срещу евентуални бъдещи претенции на Македония към нашата държава и история. До момента работната група е провела 4 срещи в пълна тайна, като последната бе в края на март. Оттогава разговорите са в застой и Скопие не проявява желание да ги поднови. От МВнР допълниха, че са намекнали на македонските си колеги за чакана покана за следващо заседание през август, което по приетата процедура да се състои в Скопие. Засега отговор няма.

В неделя българското правителство е настояло да се ускори преговорният процес. В отговор македонският премиер Никола Груевски е показал единствено, че приема забележката. От думите на Кристиан Вигенин вчера стана ясно, че без договор, който да разреши основните различия между двете държави, Македония няма да получи подкрепа от българска страна по присъединяването си към ЕС. "Подписването на този договор ще отпуши от наша страна пътя на Македония към европейските структури", заяви шефът на МВнР. И посочи, че с договора България иска да реши три проблема: честването на съвместни исторически събития и личности, корекцията на член в македонската конституция, който императивно изисква от македонската държава да защитава малцинствата си в съседните страни, и претенциите на съседите към езика ни.

---------РЕАКЦИИ

Предупреждавам, че всяка ревизия на българската позиция за членството на Македония в ЕС е вредна и опасна за националните интереси, заяви лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. „Орешарски трябва ясно да заяви - първо договор, после подкрепа", каза Борисов.

Шефът на НИМ Божидар Димитров бе категоричен пред "Сега", че Скопие никога няма да сключи договор за добросъседство, тъй като за управляващия елит там това би изглеждало като капитулация. "Не може два народа, ако са различни, да честват общи герои", посочи Димитров. Според него България няма за какво да прави компромиси със западната си съседка. "В една демократична система няма спуснат от горе вариант на историята", заяви пък Димитър Бечев, ръководител на софийския офис на Европейския съвет за външна политика. Според него преговорите досега са се забавили, тъй като не е било ясно кой е събеседникът по темата в България покрай политическата криза. Бечев се учуди на искането за съвместни чествания, тъй като такива имало и досега - през 2006 г. експрезидентите на двете страни Георги Първанов и Бранко Цървенковски поднесли цветя на паметника на Яне Сандански.

http://www.segabg.com/article.php?id=659244
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Август 06, 2013, 01:00:12 pm: (http://3.bp.blogspot.com/-xZ9lkOuwPew/UYarYDQpedI/AAAAAAAACMk/ZLPddBFKuOk/s640/130322C110.jpg)

Българските диалекти в един общ речник

ВИДЕО

http://btvnews.bg/video/video/news/balgarskite-dialekti-v-edin-obsht-rechnik.html
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Август 06, 2013, 01:10:38 pm: (http://www.novini.bg/uploads/news_pictures/2011-40/big/grad-v-uels-izdiga-znameto-na-romite-26952.jpg)

Flag of the Romani People (Gypsies)

The Romani flag (O styago le romengo in Romani) is the international flag of the Romani people. It was created by the Uniunea Generala a Romilor din Romania (General Union of the Roma of Romania) in 1933, and approved by international representatives at the first World Romani Congress in 1971, held in London, United Kingdom. The flag consists of a background of blue and green, representing the heavens and earth, respectively. The flag also contains a red chakra, or spoked wheel, in the centre, representing the migratory heritage of the Romani people.

Flag measures 3'x5', is made of polyester and has two metal grommets sewn in the header which are used for attaching the flag to a flagpole.

http://www.unflags.com/ropeg.html
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Август 12, 2013, 10:08:01 am: (http://www.segabg.com/pic/11216/660886.jpg)

Близо 7000 българчета в чужбина ще учат роден език
Държавата дава едва 1 млн. лв. за опазването на традициите от сънародниците ни зад граница

Общо 6806 българчета в чужбина ще учат български език и българска история и география или ще участват в танцови ансамбли и в театрални школи, чрез които ще се запознават с родния фолклор. Дейностите ще се провеждат по 54 проекта на стойност 694 586 лв. Средствата се отпускат от Министерството на образованието и науката по националната програма "Роден език и култура зад граница".

В рамките на въпросната програма се осигуряват учебници и помагала за обучение по български език и литература, по история и география на България. Предвидени са и средства за възнагражденията на учителите. Близо 61 000 лв. са отпуснати за проекти за обучение по роден език на децата от подготвителна група. Предвиждат се 124 часа годишно. Проектите за подготовка на кандидат-студенти в български висши училища са 62 036 лв. Общата сума на класираните проекти, по които деца и ученици ще се обучават по трите предмета, е 479 723 лв. Предвидени са и 172 066 лв. за покупката на фолклорни костюми и народни музикални инструменти, става ясно от справката на МОН за класираните проекти. Заниманията в клубовете по интереси в областта на фолклора и традициите на българите са с годишен хорариум до 70 учебни часа. Средствата за тези дейности са почти 43 000 лв.

Диаспората в Молдова е спечелила 13 проекта по програмата на МОН. Десет ще се изпълняват от сънародниците ни в Украйна. Един от най-големите проекти по програмата е на Асоциацията на българите в Украйна и обединява 12 училища от различни части на страната. В него ще се включат 1434 души, а отпуснатата сума е близо 26 000 лв. За обучението по роден език и съхраняване на българските традиции ще работят две гимназии в Тараклия и Българският лицей в Кишинев. Държавно финансиране ще получат и български организации в Германия, Канада, Ирландия, Македония, САЩ. През 2013 г. средства за изпълнението на четири проекта ще получат и организации на сънародниците ни в Испания. Сред държавите, в които ще се съхраняват българските традиции, са още Косово, Чехия, Нидерландия, Великобритания, Швеция, Австрия, Италия, Унгария и Азербайджан.

-------НАЧАЛОТО

Програмата "Роден език и култура зад граница" беше одобрена от правителството на тройната коалиция през 2009 г. Целите й са осигуряване на дейности за укрепване на българската духовност, за съхраняване и развиване на чувството за национална принадлежност, както и създаване на предпоставки за успешно продължаване образованието при завръщането в родината. Първоначалният бюджет на програмата бе 5 млн. лв. Впоследствие правителството на ГЕРБ намали сумата на 1 млн. лв.

http://www.segabg.com/article.php?id=660885
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Август 14, 2013, 07:45:30 am: (http://www.bulgaria-embassy.org/DAO_files/image003.jpg)

(http://www.md.government.bg/bg/img/MissionsOperationsMap.jpg)

Мисии и операции

http://www.md.government.bg/bg/tema_MissionsOperations.html

120 македонски войници искат да служат у нас

120 македонски войници са пожелали да продължат службата си в българската армия, съобщи електронният сайт А-1 ON, наследник на македонската тв А-1. Войниците били съкратени. Техни представители са планирали среща с българския посланик в Скопие на 18 август, празника на македонската армия, твърди координаторът им Илия Тодев пред сайта.

Чели съобщения, че София отваря вакантни места за войници и ще търсят от него съдействие.

Военният министър Ангел Найденов наистина обяви миналия месец, че в армията ни има 3025 свободни места, половината от които за войници. Щатовете били държани незаети заради намеренията на бившето военно ръководство за съкращения и закриване на поделения.

В армията се приемат само български граждани, казаха от МО. Затова съветът към младежите от Македония е първо да си извадят български паспорти. Освен това към момента на подписване на договора за служба трябва да не са навършили 32 г., да имат поне средно образование и чисто криминално минало.

"Стара армейска традиция е наши сънародници от Македония да служат в редовете на българските въоръжени сили. Възможно е да бъдат възстановени български части, рекрутирани от Македония, като например Македоно-одринското опълчение", коментираха от ВМРО и призоваха премиера и военния министър "да установят контакти с тези бойци и да направят необходимото за включването им в състава на въоръжените сили на република България".

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2235111
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Август 14, 2013, 12:23:27 pm: (http://dariknews.bg/uploads/news_images/200907/photo_big_376092.jpg)

http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=376092

http://www.google.bg/search?sourceid=navclient&ie=UTF-8&rlz=1T4GGHP_enBG536BG537&q=%d0%98%d0%bb%d0%b8%d0%bd%d0%b4%d0%b5%d0%bd%d1%81%d0%ba%d0%be+%d0%b2%d1%8a%d1%81%d1%82%d0%b0%d0%bd%d0%b8%d0%b5

Илинденското въстание

ВИДЕО

http://bnt.bg/bg/productions/174/edition/33191/istori_ja_bg_8_uli_2013

Османски документи за Илинденско-Преображенското въстание

http://www.eurochicago.com/2013/07/osmanski-dokumenti-za-ilindensko-preobrazhenskoto-vastanie/
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Август 15, 2013, 11:24:38 am: (http://www.segabg.com/pic/11220/661367.jpg)

Българските войници и офицери по време на Балканските войни; рисунка с водни бои на Жорж-Бертен Скот (1873-1943), военен кореспондент за Балканите през 1912-1919 г.; сп. "Илюстрасион", декември 1913 г. Вляво - напредването на гръцката войска в Кресненския пролом през юли 1913 г.; картина на Жорж-Бертен Скот, приближен на гръцкия крал Константин I и участник в събитията; 1914 г.; Национален исторически музей-Атина

„Букурещкият мир ни обрича на робство по-тежко от турското”
Мирните преговори в Букурещ открадват българската победа в битката при Кресна в средата на юли 1913 г.

Вече цяло столетие не стихват крамолите около Балканските войни, както около действията на войските, така и по повод резултатите от подписаните мирни договори. Сипят се противоречиви оценки не само за българската позиция, за действията и бездействията ни, но и за съюзниците, после врагове, за турската войска, за дела на така наречените "велики сили" в несполуките ни, за мястото на Русия. Прието е да се смята, че Балканската война завършва успешно за България и поради безпримерния героизъм на българските воини, и поради, в по-малка степен, действията на командването. Точно обратното, в Междусъюзническата война се раждат бъдещите наши злочестини, е всеобщото убеждение на всички българи.

В сравнение с последващите мирни договори се оказва, че подписаният на 17 май 1913 г. е всъщност най-доброто (вж. Извори), което сме можели да очакваме, ако ни бе дадено да провидим бъдещето си. Фердинандовата грандоманщина, типична впрочем за нездравите умове, дълго дава отпечатък върху оценките за този договор. Бели каляски, византийски дивитисии, цариградски миражи и римски империи превърнаха в посмешище набедения за български цар ленив, алчен и злобен аристократ, но заедно с това принизиха саможертвата на целия български народ в Балканската война. Лондонският мирен договор даде на България възможно най-много, но проиграните, главно по вина на Двореца, следващи възможности превърнаха небивалия военен успех в национална трагедия, от която още не можем да се съвземем.

След май 1913 г. вървежът ни все надолу бе преустановяван само от време на време, като бе постигната външнополитическа стабилизация чак след 40-те години на миналия век. За днешните ни несгоди даже не ми се отваря дума сега, в сравнение с тях дори Букурещкия мирен договор от 28 юли 1913 г. ни изглежда като далечна мечта. След мъчителен четвърт век, в който бяхме управлявани от продажници, от слабоумни, от люде с откровено престъпно минало, или от случайни граждани в най-добрия случай, трябва вече да ни е ясно - или съвсем скоро ще успеем да открием своите мъдри и всеотдайни управници, или ще загинем, трети път вече няма.

* * *

Общоприето е май, че започаването на Междусъюзническата война в средата на юни 1913 г. е грамадна и скъпоструваща грешка на българската дипломация. И не защото България, въпреки бутновните настроения в нея и във въоръжените й сили във времето от април до средата на юни, не би се справила с тия две доскоро съюзнически войски, в това не може да има никакво съмнение - сами, дори и съюзени, сръбската и гръцката войска щяха да понесат небивал разгром, макар и подпомагани от бутиковата черногорска войска.

Май не се споменава често, че България загуби Междусъюзническата война главно заради Румъния и нейните свежи, отпочинали и бодри военни, османската войска беше вече твърде наплашена, за да я броим насериозно. Не е като да не са знаели в София за готвените удари в гръб, било е известно, че Русия с труд удържа антибългарските действия на Румъния още преди началото на Балканската война. Доста преди средата на юни българският пълномощен министър в Букурещ Георги Калинков настойчиво предупреждава, че при война между съюзниците трябва да се очаква Румъния категорично да се включи в нея, при това срещу България.

И не само това. Франция и Италия също не са на българска страна, стремежите на Германия са към разбиване на Балканския съюз изобщо, руско съдействие трудно може да се очаква поради близката обвързаност на руската политика и със сръбската, и с гръцката. Единствено Австро-Унгария, доживяваща последните си години, дава смътна подкрепа на българските стремежи.

При тази меко казано неблагоприятна международна обстановка, когато България трябва да е по-ниска от тревата с надеждата да съхрани постигнатото на бойните полета, в София го раздават бабаитската и резултатът не закъснява. За по-малко от месец България е сразена, върху нея се нахвърлят като лешояди всичките ни съседи.

Дори в тая безнадежност обаче става ясно, че българската войска няма равна на себе си. Битката при Калиманци, с която е спряно сръбското настъпление, и недовършената, поради започването на мирните преговори в Букурещ, битка в Кресненския пролом, в която само случайността спасява от пълно обкръжение и разгром гръцката войска, показват категорично, че сама българската войска щеше да се справи на западния и на южния фронт в Междусъюзническата война. В историята обаче няма "ако".

Струва си, впрочем, да припомним рядко споменаваната битка при Кресненския пролом, последната в дългата поредица от битки в балканските войни. Поради своята недовършеност, тя по-рядко се споменава в българската историография, а и в чуждата, но когато това стане е обичайно нейният изход да бъде предричан еднозначно - само няколко дни делят българската войска от значителна победа чрез обкръжаване и разгромяване на главните гръцки сили. Точно обратното е мнението, към което се придържа единствено гръцката историография - само няколко дни делели гърците от разгром на българската войска, даже в камерния Национален исторически музей в Атина това е една от малкото битки, на която е отделено някакво място - малка дървена лежаща витрина с няколко само експоната и голямата картина на Жорж-Бертен Скот (вж. Съставно изображение).

След скотобойната, организирана от гръцката войска за малкия български гарнизон в Солун (вж. Свързани текстове), в средата на юни 1913 г. гръцката войска предприема мащабно настъпление на север като прониква в Кресненския пролом, а някои малки съединения и по Места.

За да подпомогне позицията на българската делегация на мирните преговори в Букурещ Главното командване започва на 10 юли мащабно прегрупиране на войските по средното течение на Струма, въпреки тежкия планински терен, за да бъде разгромено гръцкото проникване по течението на реката и в Разлога. На 15 юли българското настъпление започва, то има за цел да обкръжи и разгроми напълно гръцките части. Само след два дни, на 17 юли, пътищата за отстъпление на гръцките военни части са отрязани, обкръжението на практика е вече действително. Развитие на военните действия обаче не последват, на 18 юли в 13 ч. влиза в сила подписаното на Букурещката конференция примирие.

* * *

Нататък е ясно, добре известни са последствията и от Балканската, и от Междусъюзническата война. Поне половината днешни българи пазят и разказват собствената си родова сага от това време - кой за преселническата мъка на предците си, кой за загиналите си дядовци, кой за изоставените имоти. Та нали едва около 8 хиляди квадратни километра от Македония остават в България по Букурещкия мирен договор, срещу 24 хиляди у Сърбия и 34 хиляди в Гърция.

Едно цяло столетие е добро отстояние за да се огледа добре миналото. Разговорите и писането за това време ще продължат, така и трябва, но днес се нуждаем повече от вглеждане в бъдещето на България, тя е днес на кръстопът, на нея трябва да помогнем, за да оцелеем и ние.

Извори

"Чл. 2. Н. В. императорът на Отоманите отстъпва на Техни величества съюзените владетели всички територии на своята империя върху европейския континент на запад от линията Енос върху Егейско [Бяло] море до Мидия върху Черно море, с изключение на Албания. Точното трасе на границата Енос-Мидия ще бъде определено от една международна комисия . . .

Чл. 4. Н. В. императорът на Отоманите заявява, че отстъпва на Т. величества съюзените владетели остров Крит и се отказва в тяхна полза от всички права на владение и други, които той е притежавал върху този остров.

Чл. 5. Н. В. императорът на Отоманите и Т. В. съюзените владетели заявяват, че оставят на Н. В. германския император, на Н. В. австрийския император, крал на Чехия и крал Апостолически на Унгария, на г-н президента на Френската република, на Н. В. краля на Вел. Британия и на Ирландия и на Британските владения отвъд моретата, император на Индия, на Н. В. италианския крал, на Н. В. императора на всички Русии грижата да определят съдбата на всички отомански острови в Егейско [Бяло] море, с изключение на о. Крит и на Атонския полуостров [п-в Света гора] . . ."

Из Договор за мир, сключен между Турция и съюзниците в Лондон на 17 май 1913 г., 12 ч. 35 мин.

"От името на 150000 македонски българи, жертва на новите завоеватели на Македония - сърби и гърци, високо протестираме против Букурещкия договор, това петно на цивилизацията в Европа, което ни обрича на едно по-тежко робство от турското . . . Изгубили своите имоти, ограбени и опожарени от сръбските и гръцките войски, видели поругана и своята чест, за да спасим живота си ние бяхме принудени да напуснем своя роден край . . . Изгубили всичко, ние отправяме апел към правителствата на Великите сили да ревизират Букурещкия диктат и да дадат на Македония поне автономно управление под европейски протекторат. В противен случай нашата единствена и постоянна задача ще бъде кървава борба, начело с ВМОРО, против новите поробители до освобождението на Македония . . ."

Из меморандум на ЦК на ВМОРО, приет в зала №1 на СУ "Климент Охридски", до Едуард Грей, председател на Лондонската посланическа конференция и до пълномощните министри на Русия, Австро-Унгария, Великобритания, Италия и Франция в София, 29 юли 1913 г.

Иван Петрински

Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?id=645581

http://www.segabg.com/article.php?id=644428

http://www.segabg.com/article.php?id=619375

http://www.segabg.com/article.php?id=618508

http://www.segabg.com/article.php?id=661366

http://www.google.bg/search?sourceid=navclient&ie=UTF-8&rlz=1T4GGHP_enBG536BG537&q=%d0%b1%d0%b8%d1%82%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b0+%d0%bf%d1%80%d0%b8+%d0%ba%d1%80%d0%b5%d1%81%d0%bd%d0%b5%d0%bd%d1%81%d0%ba%d0%be%d1%82%d0%be+%d0%b4%d0%b5%d1%84%d0%b8%d0%bb%d0%b5
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Август 28, 2013, 05:42:51 pm: (http://www.dnesplus.bg/Photos/20130828135715-шабла.jpg)

България и Сърбия провеждат съвместно бойно учение на Зенитния полигон в Шабла

28.08.2013 13.55

Съвместно учение с войски за реални действия и стрелби от формирования за противовъздушна отбрана от въоръжените сили на България и Сърбия се провежда на Зенитния полигон на ВВС – Шабла. Очаква се утре стрелбите на българските и сръбски разчети на зенитно-ракетни комплекси, екипажите на изтребители МиГ-29 и на фрегатата „Верни” да бъдат наблюдавани от президента Росен Плевнелиев, министъра на отбраната и висши военни от България и Сърбия.

Учението се провежда под ръководството на командира на Военновъздушните сили генерал-майор Константин Попов. В него участват над 1400 военнослужещи и над 600 единици бойна и специална техника от състава на Сухопътните войски, Военновъздушните и Военноморските сили, 250-та ракетна бригада от сръбските ВВС.

В стрелбите участват зенитно-ракетни комплекси „Нева”, „Куб”, „Оса”, „Волхов”, „Стрела-2М”, „Sea Sparrow” и изтребители МиГ-29. Разчетното бомбопускане на парашутните мишени ще се извършва от самолети Су-25.

http://www.dnesplus.bg/News.aspx?n=619352

(http://www.burgasnews.com/images/stories/2012/10/6-fregata-verni.jpg)

„Верни” потегли за операцията на НАТО

Тържествена церемония изпрати фрегатата "Верни” за първо участие в съвместна операция на НАТО. Тя се провежда в Средиземно море. Фрегатата ще се включи в операции за противодействие на нелегални и терористични действия. Екипажът на кораба е от 131 военни. Командването й е поверено на капитан Втори ранг Галин Манев.

"Верни" за първи път участва в операция на НАТО. Досега България изпращаше за съвместни участия другите две фрегати - "Дръзки" и "Смели".

http://www.burgasnews.com/burgas/politika/64111-verni-potegli-za-operatziyata-na-nato

(http://pan.bg/gallery/albums/userpics/10010/normal_f~0.jpg)

ВИДЕО

http://bnt.bg/bg/news/view/51832

Фрегатата "Дръзки" на мисия в Либия

27.04.2011

С военни почести фрегатата "Дръзки" отплава за участие в мироопазваща
мисия в международни води край Либия. Бойният кораб със 160 души на борда ще се присъедини към ескадрата на НАТО в Средиземно море, за да вземе участие в операцията "Обединен защитник".

Българските военни моряци ще следят за спазването на оръжейното ембарго срещу Либия и ще извършват контрол и проверка на корабите в района на арабската държава.

Кеят на Военноморска база Бургас се оказа тесен за всички, които бяха
дошли да изпратят екипажа. Сред тях беше и малкият Андрей, който заедно с дядо си и майка си изпращаше своя баща на мисия.

Корабът е в пълна готовност, а командирът Панчо Панчев е убеден, че мисията ще бъде успешна.

Кап. ІІ ранг Панчо Панчев - командир на фрегата "Дръзки":
- Мога само да ги уверя в това, че ще направим максималното екипажът да
бъде в безопасност по всяко едно време и ще си изпълним задачата.

Военният министър Аню Ангелов подари на екипажа икона на Св. Никола -закрилник на моряците и отправи напътствия преди отплаването.

Аню Ангелов - министър на отбраната:
- Винаги има риск при такава операция. Вие трябва да бъдете бдителни и
така, както сега сте мотивирани, да останете мотивирани по време на цялото плаване.

В полунощ на 1 май "Дръзки" ще започне патрулирането в Средиземно море. Очаква се българската фрегата да пусне котва отново в родни води на 4 юни.

http://bnt.bg/bg/news/view/51832

Фрегатата "Дръзки" се завърна от мисията в Либия

ВИДЕО

http://bnt.bg/bg/news/view/54251
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Август 29, 2013, 10:36:41 am: (http://www.segabg.com/pic/11235/663658-l.jpg)

Само малка част, но най-представителната без съмнение, от спасените съкровища на обителите в най-южните и в най-западните покрайнини на българското землище могат да бъдат видени в музеите днес. Преобладаващият брой от тях, предимно ръкописите, са достъпни само за научни изследвания. Сред най-ценните изделия от благородни метали и скъпоценни камъни са (от ляво на дясно): дарохранителница от 1833 г., сребро и позлата от обителта "Св. Наум" до Охрид; мощехранителница на св. Козма от 1805 г., сребро и позлата, от обителта "Св. Богородица Косиница", Драмско; корона на охридските архиепископи, изработена в края на ХVII в. във Венеция, злато, сребро, 403 скъпоценни камъка (8 лейкосапфира, 4 граната, 56 изумруда, 75 зелени берила, 260 бирмански рубина) и разноцветни емайли; дарохранителница от 1626 г., сребро, позлата, емайл, цветни камъни, дело на майстори от Чипровската златарска школа, от обителта Високи Дечани в Метохия; процесиен кръст от 1786 г., сребро, позлата, цветни стъкла, корали и клетъчен емайл, от обителта "Св. Богородица Косиница", Драмско; мощехранителница и реликварий на цариградския патриарх св. Дионисий от 1744 г., сребро, позлата, емайли, от обителта "Св. Богородица Косиница", Драмско; Национален исторически музей-София.

Битката за опазените съкровища

Културно-историческите ценности, спасени от българските войници по време на Първата световна война, ще останат в България

Само безумна досада вече ни обзема при всяко изложение на историческа тема, което мрежата довява откъм Бившата югославска република Македония. Претенциозните тамошни упражнения като нечист полъх ни обветрят всеки път щом тази държава се сблъска с някакви свои си премеждия. Така е и от миналата седмица насам.

Няма никаква промяна на югозапад от нас, БЮРМ се роди и съществува единствено на гребена на вълната на отрицанието и омразата, като една същинска Полша на Балканите. Вечните им неудовлетворености, недоволства и плачове по несбъднатото им историческо минало, непрестанното им мрънкане и жалният им хленч колко са онеправдани, ощетени и ограбени, всичко това със сигурност би ги поставили на първо място в света по несретно житие-битие, горките. Там, от 70 години, в граденото от тях фантасмагорично историческо минало, съшито от парчета българска история предимно, български владетели, държавници, възрожденци и революционери се потребяват най-безсрамно.

Обикновените обитатели на Повардарието обаче възприемат историко-политическите врътки на управляващите ги в Скопие най-често като невежествено представление или поне с примирение и тъжна полуусмивка. Лъжат се тия, които смятат, че в поречието на Вардар живеят само невежествени недосетливци.

* * *

Мине-не мине малко време и в БЮРМ се присетят за някоя нова-стара "несправедливост", дето да ги направи още по-нещастни в очите на света. Миналата седмица за поредния им жален хленч ги подсети атинския "Катимерини", който сам по себе си е достатъчно консервативен, за да може Ставрос Цима, авторът на едно привидно кротко писание озаглавено "Редки православни реликви се завръщат", да изпълни текста си от 15 август по тая тема с "български окупатори", "грабежи", "откраднати реликви" и подобни клишета все в стила на вестниците от времето на хунтата. Точно тия думи лепват като балсам в душата на всеки уважаващ себе си македонстващ, та така и с колумниста на скопския "Дневник" Бранко Гьоргьевски (бивш Георгиевски, а още по-преди, очевидно, Георгиев; Горките обитатели на БЮРМ в един само живот смениха по три табели на вратите на канцелариите си, жив свидетел съм на тоя тъжен процес точно с родовото име "Георгиев".). Все същият автор малко невежествено, но пък колко драматично, ни пита в началото още "къде е мястото на митрата на св. Климент . . . в София или в Охрид".

А, не е хубаво да се почва един текст така, драги Гьоргьевски, трябва да се пише начетено. Короната на охридските архиепископи, простете, няма нищо общо с българския просветител Климент Охридски, ученикът на светите братя Кирил и Методий, понеже животът му е свършил приблизително 8 века преди направата на короната на охридските архиепископи на "цяла България", която е изработена около границата на ХVII-тия и ХVIII-тия век във Венеция от почти 2, 8 кг. злато и сребро и цели 403 скъпоценни камъка, някои от които с превъзходно качество. И най-много 13-14 охридски патриарси в продължение на не повече от 6-7 десетилетия, до 1767 г., нарядко са слагали на главите си черните шапчици от дебело копринено кадифе за да не им убива широката и тежка корона, достойна за патриаршеското минало на Охридската архиепископия. Точно това минало всъщност е свързано неразривно не само с последните български патриарси преди падането на Първото българско царство под византийска власт, но и с българското население на областта Македония.

Много питания предизвиква и изложението на Ставрос Цима в "Катимерини". Нека сме наясно, въпросните* 10 ръкописа, открити в Принстън, които, както авторът твърди, са от драмската обител "Св. Богородица Косиница" категорично нямат нищо общо с българското владеене на тези земи през първата половина на ХХ в. В Научния архив на Българската академия на науките са съхранени документите, с които ковчежникът на академията приема донесените в София културни ценности - църковна утвар, ръкописи, църковен текстил, икони, за да не пострадат те при активните военни действия.

През 1916-1017 г. академията командирова Владимир Сис за да направи нужното и да съхрани културните богатства в земите, заети от българската войска по време на Първата световна война. Това е същият този чех, за когото наскоро стана дума тук покрай неговото смразяващо кръвта описание на злощастията на българските военопленици на о. Трикери в Залива на Воло през втората половина на 1913 г.

Сис съвестно изпълнява задачата си и доставя в Народния музей в София, за да бъдат опазени там, далеч от бойните действия, първоначално 16 сандъка с османски ръкописи, а на 3 август 1917 г. още 63 сандъка и 15 вързопа с разнообразни материали. Всички ценности са описани с изключително старание и добросъвестност и са заведени в отделен Фонд П (сиреч "поверителен") в Народния музей. По-късно фондът е разделен между няколко институции, част от него през 1988 г. пристигна в Националния исторически музей в София.

Така че, драги Цима, в голяма заблуда сте тук, 10-те ръкописа от Х в., по американски данни, със сигурност нямат нищо общо с българската войска, ако имаха нещо общо с нея сега щяха да са или в НИМ или в Центъра за славяно-византийски проучвания "Иван Дуйчев" в София, стабилизирани, консервирани и реставрирани, а не в някакъв Принстън на другия край на света. Запазените документи в Научния архив на БАН, със своята добросъвестност и точност, са доказателството, че подмятането за продажба на запад от българи на културни ценности от обителите "Св. Иван Предтеча" до Сяр и от "Св. Богородица Косиница" в Драмско, са пълна авторова измислица, при това явно недоброжелателна. Българската войска никога не се занимавала с мародерства, уредниците на Народния музей - още по-малко. Така, че търсете, моля, износителите на ранносредновековните ръкописи другаде, с България те нямат нищо общо.

* * *

Пак се налага да се върнем на единия от текстовете в скопския "Дневник". Там сигурно са сметнали за много силно уведомлението, че България води "двулична политика" към балканските си съседи - една, яростна, към Македония и друга "слугинска", към Гърция. Външната политика на България със сигурност има много трески за дялане и това не може да е иначе след цялата пасмина от случайни граждани, която се извървя през министерския кабинет в сградата на Цариградско шосе в София. Тук обаче никакво значение няма кой седи в кабинетите в тая сграда, никой в България не може с управляващите в Скопие никакъв смислен разговор по никакъв въпрос да проведе, както впрочем с тамошните журналисти, както и с научните среди в музеите и висшите училища. И не може да се проведе никакъв разговор защото чудовищен страх е сковал всички тия хора да не изкривят антибългарската политика, водена от отговорните фактори в Скопие. Мога сам да напълня целия днешен брой на в. "Сега" с примери от последните 30 години. Повтарям - никакъв разговор на никаква тема, всичко, което си говорим в неформален разговор се променя на следващия ден.

Не така стоят нещата с гръцката академична общност, особено в атинските университети, и донякъде в тамошните музеи. Твърдя, че много от великогръцките тези в близката и в по-далечната история, са на път да бъдат преодолени, поне в академичната общност, което е от огромно значение.

Та, драги Гьоргьевски, отношението се определя от възможностите за общуване, с вечните лъжи и интриги на вашите управници, сигурен съм, няма да стигнете далеч. Точно заради нечестната политика на вашите управници, на които слугувате вие, политиката на България към БЮРМ може само да се втвърдява. Да не би пък точно това да целите?!

* * *

Та думата ни е защо всъщност значително количество културни ценности, част от които са сред върховите постижения на средновековното балканско изкуство, са днес в България . . .

Ето защо: Пренасянето в София на тези ценности е за да бъдат опазени от разрушителната сила на военните действия. Добросъвестно заведени в особен фонд, тези ценности чакаха почти осем десетилетия за да бъдат показани. В същото време за тях се полагаха изключителни грижи и днес те са в най-доброто си възможно състояние.

Защо не са върнати става ясно от втория абзац на чл. 126 в Ньойския договор - "Всички разногласия между гореупоменатите сили [Гърция, Румъния и Сърбо-Хърватско-Словенската държава] и България, що се отнася до притежаването от тях на каквото и да е, трябва да бъде отнесено до арбитър, назначен от Междусъюзническата контролна комисия [която контролира действията на България по спазването на договора], и неговото решение би било окончателно". Това е, понеже Междусъюзническата контролна комисия отдавна не действа, няма кой да назначи арбитър при евентуален спор между Гърция и България, и между БЮРМ и България по кой да е спорен въпрос. Следователно всичко ще си остане такова, каквото е сега.

Битката за опазените съкровища обаче ще продължи, сигурен съм, но тя е с предизвестен край.

________________

* Всички обсъждани тук текстове са достъпни из мрежата.

Иван Петрински

Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?id=0001301&issueid=3600§ionid=5

http://www.segabg.com/article.php?sid=2010120900040001301

http://www.segabg.com/article.php?id=663657
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Септември 05, 2013, 05:42:52 pm: (http://www.segabg.com/pic/11241/664544.jpg)

Дебър и Охрид (долу), заедно със Струга и околните села, са главните средища на Охридско-Дебърското въстание от септември 1913 г. Подигането на българите, съвместно с албански чети, по тия земи е естествено продължение на Тиквешкото въстание от юли същата година срещу решенията на Букурещката конференция и срещу несправедливата сръбска окупация на големи части от Македония след Балканските войни (1912-1913 г.); Алманах "Македония", 1931 г.; В средата - знаме с надпис "Свобода или смърт", извезано върху знаме от Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.). Същото изображение има и върху знамената на въстаниците от юли 1913 г. в Тиквеш, и върху знамената на четите в Охридско-Дебърското въстание.

За свободна българска Македония

В условията на „сръбско робство” българите в Македония остават подчинени, но непобедени, те масово подигат Охридско-Дебърското въстание през септември 1913 г.

Въпреки присъединяването на значителни по площ земи и след Междусъюзническата война, България не успява да осъществи главната си задача, заради която почва Балканските войни от 1912-1913 г. - обединението на българското землище в единна държава. Стотици хиляди българи от окупираните от Турция, Гърция, Сърбия и Румъния български земи, заливат свободното Царство България. Всички те до един изпитват изцяло черната участ на бежанеца, който оставя на новите поробители имотите и добитъка си, и е обречен на мъчително съществуване в свободните земи.

В Македония сръбската войска окупира приблизително 18 хиляди квадратни километра с над 850 хилядно население, от които повече от 660 хиляди българи, и нито един сърбин, без да броим малобройните сърбомани тук-там (Д. Гоцев, 1981). В тия земи започва незабавен терор, насочен точно към преобладаващата народностна група в областта. "Сръбският, както и гръцкият войник твърдо и наивно вярваха [заради пропагандата в техните страни], че в Македония ще срещнат свои съотечественици - хора, говорещи на техния език, викащи "живио" или "зито", но вместо такива те намериха хора, говорещи на друг език [български], които викаха "ура" . . . "(Карнегиевата анкета, 1913 г.).

Още в края на октомври 1912 г. започва масово преследване на всички, които заявяват българското си самосъзнание, разоръжени са българските чети, пълна забрана е наложена върху областното название "Македония", сменено навсякъде от "Южна Сърбия", свалени изцяло са даже указателните надписи на всички обществени места, подменени със сръбски. Забранено строго е църковното служене на български, арестувани и прогонени са българските митрополити в Скопие, Велес, Битоля, Дебър и Охрид, затворени са 761 български църкви с 833 свещеници. Веднага настъпват промени и в образованието - 641 български училища затварят врати, а техните 1013 учители са уволнени, на 37 хиляди малки българчета е забранено да учат на родния си език. През септември 1913 г. жителите на Крушево твърдят в писмо до митрополит Борис Охридски, че подложените на гонения български учители и свещеници все пак можело да останат по родните си места, но само ако подпишат нарочни декларации, че са "чисти сърби". Това било новото "сръбско робство" (в. "Работнически вестник", октомври 1913 г.).

* * *

Жестокото потушаване на Тиквешкото въстание от юли 1913 г. не обезверява македонските българи, подготовката на ново въоръжено въстание се премества на запад, в Битолско, Охридско и Дебърско. Точно най-югозападната покрайнина на българското землище е относително най-слабо пострадала от сръбския терор, там са съхранени десетки складове с оръжие, сръбската власт очаква ново подигане на изток, покрай границата с България, а и тук се очаква взаимодействие с албанските въстанически чети.

Подготовката на въстанието е възложена на члена на ЦК на ВМОРО Петър Чаулев, на задграничния представител на ВМОРО Павел Христов, на Милан Матов. През август 1913 г. в тия земи се разгръща значителна подготвителна работа - възстановяват се организациите на ВМОРО и куриерската мрежа, изготвят се плановете за действие, разпределят се задачите.

През юни 1913 г. Яне Сандански е изпратен в Албания от българското правителство за преговори с временното албанско правителство, което впрочем още през април вече е направило предложение за съвместно въстание срещу сръбската власт в тоя край. В изявление пред италианския в. "Секоло" в Тирана Сандански обявява, че е постигнал цялостно споразумение с албанците за съвместна въоръжена борба срещу сръбската власт във Вардарска Македония, за да бъде осъществена "съкровената мечта [на македонските революционери] - свободна българска Македония".

Сръбското и гръцкото правителство, узнавайки за българо-албанското споразумение, започват да наддават, за да откажат Тирана от постигнатата договореност. Сръбските пратеници предлагат на Албания Дебър и Дяково, а гръцките Корча и Аргирокастро. Тирана временно се отказва от споразумението с България, но излъгана в очакванията си след Междусъюзническата война, сама търси сътрудничество с ВМОРО. На 17 август в Елбасан е постигнато съглашение между ВМОРО и Албанския революционен комитет за съвместно въстание срещу сръбската власт при политическото и военното ръководство на ВМОРО. Подготовката за въстанието е предвидено да завърши в началото на октомври и тогава то да се подигне.

Съдбата и случайността обаче решават друго. На 7 септември 1913 г. в с. Епишкопия е открит и обкръжен от сръбска войска долнодебърския байрактар Селим ага. Сърбите на свой ред са нападнати в гръб от селската милиция, съставена от българи и албанци, но новодошла сръбска част самата тя обгражда милицейските сили. Дебърско пламва нацяло, веднага след това - Стружко и Охридско. Два сръбски полка са обърнати в бягство, а 420 сръбски войници са пленени. Въстанието вече е започнало.

Дебър е превзет веднага от български и албански чети, а сръбската администрация - избита или прогонена. Под предводителството на ръководителите на въстанието от ВМОРО са освободени Стружко и Охридско, там е пленен напълно Четвърти сръбски полк - с всички офицери, свещеници и с командира им.

На 12 септември цял Охрид, окичен с български знамена, посреща с викове "ура" четите на Петър Чаулев и Павел Христов. Същият ден е установена революционна власт и в Струга, и във всички околни села.

В това време обаче въстаническите действия са неоправдано прекратени. Вместо бягащата сръбска войска да бъде преследвана към Ресен, Битоля и Кичево, въстаниците организират отбраната си едва на двайсетина километра източно от Охрид, по възвишенията на Галичица, в нейния северен дял Петринска планина.

Неописуем страх у сръбската администрация предизвикват първите смайващи успехи на въстаниците. За да предотврати разрастването му и за да смаже революционерите, е изпратена стохилядна редовна сръбска войска. Понеже това се сторило на Белград явно недостатъчно, са привикани и всички свободни чети на злокобната "Черна ръка" от всички краища на Вардарска Македония. Докато сръбския 19 пехотен полк още бяга безредно към Кичево, преследван от български въстанически чети, от Прилеп към въстаниците се насочва значима военна сила, съставена както от редовна войска, така и от чети.

В средата на септември в Охрид са събрани вече няколко хиляди въстаници, повечето българи от града и от околните селища. За главнокомандващ на всички въстанически сили е избран Петър Чаулев. Същият ден, 15 септември, по искане на сръбското правителство и в подкрепа на сръбските сили значима гръцка войска пресича границата за да нападне десния фланг на въстаниците.

Две мощни редовни войски, сръбската и гръцката, удавят в реки от кръв Охридско-Дебърското въстание. Струва си на последвалите злощастия да бъде отделено друг път нарочно място, за да се помни завинаги.

Извори

"Ако е истина, че тези земи [частта от областта Македония, присъединена към Сърбия след Междусъюзническата война] са освободени, защо тогава там се налага изключителен режим [подписаният от сръбския крал Петър I Караджорджевич на 21 септември 1913 г. Правилник за обществената безопасност] . . ., какъвто могат да създадат само завоевателите в завоювани страни? Дори човек и да не знаеше каква е Македония, обнародването на тези наредби го кара да се досеща. Явно е, че Македония не е "Стара Сърбия", защото отношението към населението й е като към бунтовници в постоянно въстание . . ."

В. "Радничке новине", орган на сръбските социалдемократи, септември 1913 г.

"Успокояваше ни малко мисълта, че при влизането в Охрид революционерите [от септември 1913 г.] се показаха крайни хуманисти. Те не позволиха на никого да вдигне ръка над пленените сръбски войници. Сърбите обаче се показаха невиждани варвари. Щом влязоха в града, взеха 40 души най-видни граждани и ги обесиха . . . По всичките села събираха селяните по мегданите и с картечници ги избиваха . . ."

Из писмо на неизвестен охридчанин до Кръстьо Станчев, главен редактор на в. "Камбана", Централен държавен архив-София

"Тук стават страшни работи. Ужасявам се от всичко това и непрекъснато се питам възможно ли е човек да бъде такъв варварин и да върши това . . . Мога да ти кажа, че [село] Люма [Дебърско] не съществува вече. Всичко е в развалини, стана на прах и пепел. Имаше село от 100-150-200 къщи, в които не остана нито един обитател. Нито един! Събират ги по 40-50 души и така вкупом, пробождат ги до един с ножовете [на пушките] . . . Ограбването е обичайно и се върши повсеместно . . ."

"И други по-страшни неща ни пише [в писмо до вестника] този приятел [сръбски войник, участник в потушаването на Охридско-Дебърското въстание], но това са толкова ужасни деяния, че вестникът не смее да ги обнародва . . ."

В. "Радничке новине", 9 октомври 1913 г.

"Най-голямата мъчнотия - състоянието на духовете на [българското] население [в Македония], подчинено, но непобедено - оставаше неразрешена. Страхът от смут сред българите кара сърбите да взимат все по-силни и по-силни драконовски мерки. Навсякъде те прилагат едни и същи способи за задушаване на всеобщото недоволство - постоянен терор."

Из Карнегиевата анкета, 1913 г.

Иван Петрински

Свързан текст:

http://www.segabg.com/article.php?id=655715

http://www.segabg.com/article.php?id=664543

Тиквешко въстание

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B8%D0%BA%D0%B2%D0%B5%D1%88%D0%BA%D0%BE_%D0%B2%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5

Охридско-дебърско въстание

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D1%85%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%B4%D0%B5%D0%B1%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%B2%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Септември 12, 2013, 05:07:03 pm: (http://www.utrinski.mk/WBStorage/Articles/CB7BB2D45DF176468BAAB6487993081C.jpg)

Бугарите бојкотираа изложба поради Гоце Делчев

Бугарската делегација предизвика скандал во Белград, обвинувајќи дека организаторот УНЕСКО е измамен за потеклото на револуционерот

На Меѓународната изложба „Идентитетот и паметта во 19 век“ во Белград се случи голем скандал. Бугарската делегација ја бојкотираше изложбата организирана од регионалното биро на УНЕСКО во Венеција поради тоа што на експонатите пишувало дека Гоце Делчев е Македонец. Огромно незадоволство кај бугарската страна, како што објави весникот „Стандард“, предизвикало и тоа што во каталогот на светската организација за изложбата зборовите „Крушевска револуционерна чета“ и „Слобода или смрт“ биле напишани на македонски јазик.

„Тоа е практиката на Скопје - да провоцира и да ја фалсификува бугарската историја. Тоа ја докажува длабоката фрустрација на политичката елита во Македонија. Да тврдиш дека документите се напишани на македонски јазик е исто како да тврдиш дека писмата на Каблешков се напишани на кинески“, изјави Красимир Каракачанов од бугарското ВМРО по инцидентот на изложбата во која учествуваа музеите на 12 балкански држави.

Министерот за култура на Бугарија, Петар Стојанович, изјави дека тоа бил „последниот обид македонската страна да ја фалсификува бугарската историја“.

„Ја напуштивме изложбата во Белград и ќе упатиме протестно писмо до УНЕСКО. Штом во една таква меѓународна институција може да има такво однесување, ние мора решително да реагираме. Тука не станува збор само за Гоце Делчев и за знамето на Крушевската Република кое е напишано на многу јасен бугарски јазик. На таа изложба и' претстои пат во Југоисточна Европа. Тоа мора бргу да биде решено и да има јасен напис кој е Гоце Делчев“, изјави Стојанович.

Контроверзниот историчарот Божидар Димитров вели дека изложбата е организирана со идеја и со средства на УНЕСКО и има цел да ја покаже општата историја на балканските народи.

„Сите балкански држави се согласија да учествуваат, дури и Словенија и Романија, кои кокетираат и се прават Средноевропејци. Турција тактички се откажа, затоа што повеќето од експонатите се врзани со ослободителните движења против Османлиската Империја“, вели Димитров.

На прашањето дали на крајот излегува дека во таа борба има само Македонци, Димитров одговара: „Навистина сум потресен од односот на Скопје. Во извинувањата организаторите се повикуваат на бугарската професорка Тодорова, која живее во САД и која ги прегледала текстовите. Таа во долго писмо ми објасни дека предложила други текстови синхронизирани со нашето видување и видувањето на историјата. Така им падна и последниот аргумент дека од бугарска страна никој не изразил сомнеж во текстовите. Но, пак ќе кажам, во 40-годишната кариера сум се убедил дека од Скопје до Белград се' може да се очекува“, вели Димитров. (Н.К.)

http://www.utrinski.mk/?ItemID=4542B5F3BB84B44AAADF333FE9990F0D

(http://m3.netinfo.bg/media/images/7335/7335611/655-402-bozhidar-dimitrov.jpg)

Проф. Димитров: ЮНЕСКО поиска отстраняване на фалшификациите в надписите под експонатите в Белград

В писмо ЮНЕСКО пише, че много моли организаторите на изложбата в Белград - да закрият всички текстове, не само сръбския, но и английския текст под портрета на Гоце Делчев и знамето на Крушевската република.[/img]

Регионалното бюро на ЮНЕСКО във Венеция е поискало премахване на текстовете, които не отговарят на истината, под двата експоната в изложбата в Белград - портрет на Гоце Делчев и знамето на Крушевската република.

Това съобщи директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров.

В Националния исторически музей беше получено писмо, изпратено от новия ръководител на Регионалното бюро на ЮНЕСКО във Венеция Йоланда Вале до националите комисии на ЮНЕСКО в Сърбия, България и, както е написано в текста, Бивша Югославска република Македония.

"Там е написано, че много мило моли организаторите на изложбата в Белград да закрият всички текстове, не само сръбския, но и английския текст под експонатите -

портрет на Гоце Делчев и знамето на Крушевската република.

А също така да спрат от продажба каталога на изложбата със същите текстове.

Предлагат в бъдещи преговори да се вземат предвид текстовете на проф. Мария Тодорова, научен консултант на изложбата, в които Гоце Делчев е представен така, както настояват историците от Рим – като ръководител на Български македоно-одрински революционни комитети, тъй като организация ВМРО е създадена чак през 1919 година", каза Божидар Димитров.

По думите му - нареждането на регионалното бюро на ЮНЕСКО може да се смята за успех на българското Министерство на културата, което, както е известно, се обяви решително против двете фалшификации на българската история.

Скандалът с изложбата в Белград стана, след като бе установено, че НИМ са станали жертва на недопустима в професионалните кръгове измама. В изпратените коректури до НИМ Гоце Делчев е обявен освен за македонски, и за български национален герой. В отпечатания каталог и в съответната анотация под експоната определението „български национален герой” липсва.

"Освен това, той е обявен за лидер на ВМРО, организация, създадена 16 години след смъртта му. Очевидно името на организацията, на която е лидер Гоце Делчев – Тайна македоно-одринска революционна организация – не е удобна за Скопие, тъй като определението „Одринска” показва, че това е организация на българите в Османската империя", разказа още проф. Божидар Димитров.

Вчера пък министърът на културата Петър Стоянович заяви:

"Изложбата "Идентичност и памет през 19-ти век" няма да бъде допусната в България, ако не бъдат отстранени грешките в нея".

"Тук не става въпрос само за Гоце Делчев, но и за знамето на Крушевската република, с написаното на ясен български език, каза Стоянович.

"Предстои тази изложба да тръгне из Югоизточна Европа и тя няма да прекоси българските граници, ако това нещо не бъде решено и ние имаме много ясен надпис отдолу, който да указва кой е Гоце Делчев", добави културният министър.

Щом в подобна международна институция може да има такова поведение, смятам, че България трябва да заеме много категорична позиция, а именно – че ние няма да се съгласим с фалшифицирането на нашата история, каза още Петър Стоянович.

По-късно, след полученото в Министерството на културата писмо, Стоянович каза:

"Удовлетворени сме, че се постигна разумно решение по опита за фалшифициране на българската история.

Радвам се, че навременната и безкомпромисна реакция на Министерство на културата, съвместно с НИМ, защити националния интерес.

Държа да подчертая, че българското правителство ще продължава да търси пътя на диалога и разбирателството, без да става жертва на компромиси с националната ни история".

http://www.vesti.bg/razvlechenia/kultura/prof.-dimitrov-iunesko-se-namesi-za-izlozhbata-v-belgrad-5993503

Вътрешна македоно-одринска революционна организация

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D1%8A%D1%82%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%BE-%D0%BE%D0%B4%D1%80%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8E%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%B0_%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F

ПРАВИЛНИК НА БЪЛГАРСКИТЕ МАКЕДОНО-ОДРИНСКИ РЕВОЛЮЦИОННИ КОМИТЕТИ

http://www.slideshare.net/subcymen/ss-16400494

http://www.promacedonia.org/hk/hk_pr4.htm

ВИДЕО

http://www.youtube.com/watch?v=PCMYHQ-ab4M

УНЕСКО бара да се покријат експонатите за Делчев

Реакцијата доаѓа откако бугарската делегација ја бојкотираше изложбата во Белград каде што револуционерот беше прикажан како Македонец

„УНЕСКО не' поддржа во борбата против кражбата на бугарската историја“. Вакви се коментарите во дел од бугарските медиуми откако Регионалната канцеларија на УНЕСКО во Венеција испратила писмо во кое бара да бидат покриени експонатите кои се однесуваат на Гоце Делчев и знамето на Крушевската Република, презентирани на патувачката изложба „Имагинарен Балкан, идентитетот и сеќавањата на 19 век“ во Белград. Се стопира и продажбата на каталогот на изложбата.

Како што е познато, Бугарскиот национален историски музеј ја напушти изложбата поради тоа што Делчев беше прикажан како Македонец. Во писмото УНЕСКО предлага да бидат земени предвид текстовите на професорката Марија Тодорова, научен консултант на изложбата, во кои Гоце Делчев е претставен како раководител на Бугарско-македонски одрински револуционерни комитети.

Реакцијата на УНЕСКО, кој е организатор на изложбата, доаѓа само ден по бојкотот на Бугарите. „Задоволни сме што се постигна разумно решение по обидот за фалсифукување на бугарската историја. Мило ми е што навремено се реагираше и Министерството за култура заедно со Националниот историски музеј го заштити националниот интерес. Сакам да истакнам дека бугарската влада ќе продолжи да го бара патот на дијалогот и разбирањето, без да стане жртва на компромис со нашата национална историја“, изјавил министерот за култура, Петар Стојанович.

Според директорот на Националниот историски музеј на Бугарија, Божидар Димитров, оваа наредба на Регионалната канцеларија на УНЕСКО претставува успех на бугарското Министерство за култура, кое одлучно се изјаснило против двата фалсификати на бугарската историја.

Бугарските медиуми пишуваат дека најнезадоволни од случувањата во Белград биле жителите на градот Гоце Делчев. „Ние го доживеавме тоа како нов обид западната сосетка да ни го присвои војводата. Државата е должна да реагира остро и адекватно“, велат дел од жителите на градот. Тамошните медиуми иронизираат со новиот лик на плоштадот во Скопје, велејќи дека „нашите соседи ја претворија историјата во Дизниленд“. „Колку помалку победи во историјата, толку поголеми споменици. Ако решите да ги изброите бронзените споменици во Скопје, ќе ви се заврти паметот. Оние што не се спорни може да се избројат на прсти“, пишуваат бугарските медиуми. (Н.К.)

http://www.utrinski.mk/?ItemID=7B066B24C815984A96F6B68676D5DE66
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Септември 22, 2013, 09:51:54 am: (http://www.dnevnik.mk/WBStorage/Articles/6C24571796CD2647B45053A84747E870.jpg)

Датум: 21.09.2013, 16:36

Дачиќ: Размена на територии ќе донесе траен мир во регионот

Српскиот премиер Ивица Дачиќ изјавил дека Косово е посебна територија, но не и независна држава и оти неговиот актуелен статус е само привремено решение.

- Ние прифаќаме дека Косово е една посебна територија, но не и независна држава. Србија посакува да учествува во регулирањето на животот на оваа посебна територија, - изјавил Дачиќ.

Во интервју за црногорската телевизија „Атлас“, Дачиќ оценил дека само размената на територи, Прешевската Долина со северниот дел на Косово, ќе обезбеди стабилен мир во регионот.

-Размената на територии е трајно решение за регионот,решение за траен мир, - нагласил српскиот премиер, додавајќи дека Албанците сакаат да купат територии и во други држави.

Во интервјуто, кое Дачиќ го дал за време на неговата посета на Подгорица, како што пренесуваат албанските медиуми, рекол дека Србија и Косово не се непријатели.

„Јас не сум непријател со Тачи.Тој е само мој противник, - рекол Дачиќ.

http://www.dnevnik.mk/default.asp?ItemID=792E2D36C598F449A18E3D4903A792C2
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Септември 28, 2013, 07:31:44 am: Българският език стана регионален

в Болград, Украйна, съобщи за "Фокус" Светлана Драгнева, заместник-председател на Асоциацията на българите в Украйна. Решението е взето на 26 септември, на 55-а сесия на Болградския градски съвет, Одеска област. С това българският език получава правото наред с държавния - украински, и с езика за междунационално общуване - руски, да се използва в административното устройство на града. Законът за езиковата политика дава възможност на българите, гагаузите, албанците, молдовците и други малки народи, живеещи компактно в Украйна, да прилагат родния си език по-широко и в административната система, което дава възможност за разширяването на неговите права. Болград е основан от български преселници през 1821 г. Той се смята за столица на бесарабските българи.

http://www.segabg.com/article.php?id=667525
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Октомври 02, 2013, 08:40:45 am: (http://globusnews.net/wp-content/uploads/2011/06/ZLATO.jpg)

ВИДЕО

http://btvnews.bg/video/video/news/trakiiskite-zlatni-sakrovishta-na-balgariya-gostuvat-v-rusiya.html

https://www.google.bg/search?sourceid=navclient&aq=hts&oq=&ie=UTF-8&rlz=1T4GGHP_enBG536BG537&q=%D0%A2%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5+%D0%B7%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%BD%D0%B8#q=%D0%A2%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5+%D0%B7%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%BD%D0%B8&tbm=vid

Тракийските златни съкровища на България гостуват в Русия
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Октомври 11, 2013, 08:58:13 pm: (http://www.sdelanounih.ru/wp-content/uploads/2012/05/Broz_Tito.jpg)

Партизанското движение в Македония - истинската история

http://macedonia-history.blogspot.com/2006/10/1941-1944.html
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Ноември 01, 2013, 09:55:42 pm: (http://www.segabg.com/pic/11292/672213.jpg)

Докладчикът за Македония в Европейския парламент Ричард Хоуит смята, че трябва да бъде изготвен план за действие, за да може Скопие да постигане напредък в критичните области като политическия диалог, отношенията с България и свободата на медиите.

ЕП даде срок на Скопие да подобри отношенията със София до декември

Македония може да получи дата за преговори с ЕС, ако подобри вътрешнополитическия диалог и свободата на медиите

Македония трябва да подобри отношенията си с България до декември, когато ще се състои Европейски съвет, на който се очаква да бъде обсъдено дали Скопие да получи дата за начало на преговори за еврочленство, писаха местните медии, като цитираха докладчика за Македония в Европейския парламент Ричард Хоуит. Според него Македония трябва да представи план за действие за постигане на напредък в критичните за страната области като вътрешнополитическия диалог, отношенията с България и свободата на медиите. Планът трябва да бъде изготвен до декември.

Според Хоуит първото, което Скопие трябва да направи, е да реализира възможно най-голям напредък в политическия диалог между властта и опозицията в духа на подписания през септември т.г. от македонските парламентарно представени партии Меморандум за членство в ЕС. На второ място британският евродепутат и докладчик в ЕП за Македония посочи необходимостта до декември да се постигне напредък в подобряването на отношенията с България. Важно е и Скопие да отчете конкретни резултати в подобряването на свободата на медиите. Според Ричард Хоуит има голяма опасност усилията в тази насока да бъдат подкопани, ако бъде приет закон за медиите без широка подкрепа от всички значими фактори в страната. Съюзът на македонските журналисти не бива да бъде единственият глас на журналистите, смята той. Евродепутатът обърна специално внимание и на случая с журналиста Томислав Кежаровски, който преди няколко дни бе осъден на 4 г. и 6 мес. затвор заради статии, в които разкрива идентичността на свидетел в неизяснено дело за убийство. По-рано тази година свидетелят, който има защитен статут, заяви пред съда, че предишните му показания във връзка с убийството са фалшиви и той ги е дал под полицейска заплаха. Делото за убийство впоследствие бе прекратено и прокурорите заявиха, че с идентифицирането на свидетеля Кежаровски е позволил на подсъдимите да му повлияят.

http://www.segabg.com/article.php?id=672212
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Ноември 14, 2013, 07:41:33 pm: (http://www.segabg.com/pic/11305/674326.jpg)

Поток от българи-бежанци от с. Ковачевица (днес Гоцеделчевско) навлиза по моста над Рилска река при с. Бараково (северно от днешния Благоевград) в Княжество България след разгромяването на Илинденско-Преображенското въстание, септември 1903 г. Вдясно горе: Българи-бежанци от с. Булгаркьой (Източна Тракия, до днешния град Кешан), предимно вдовици и деца на избитото от турски войници мъжко население на селото по време на Междусъюзническата война (7 юли 1913 г.). Вдясно долу: Българи-бежанци от малоазийското с. Чатал (до средновековния град Лампсак, днешния Лапсеки, североизточно от Чанаккале) на път към България, 1914 г.

„Искат да изтребят българите”

Бежанците от загубените български земи намират спасение единствено в свободна България, превръщайки се в тежест за маломощното й стопанство

Иван Петрински

След безкрайните страдания по време на въстанията и войните за национално обединение от първата половина на ХХ в. България и всички българи трябва да изтърпят двете главни последици от първата национална катастрофа - свиването на българското землище и стопанския срив. Рязкото орязване на българските земи довежда в свободна България от Освобождението до края на 1925 г. повече от 700 хиляди бежанци, които търсят спасение от започналото етническо прочистване на новопридобитите от балканските съседи на България земи.

Тези бежанци от поробените български земи представляват значителните 12, 7 % от населението на България, според преброените през следващата 1926 г. 5528741 българи. Тяхното пълно устройване с жилища, със земя и селскостопански сечива продължава на практика няколко десетилетия. Все още слабата българска промишленост успява да наеме само незначителна част от бежанците, въпреки че само до края на 1913 г. са открити 49 нови промишлени предприятия.

Големите размествания на население започват по Одринското споразумение между България и Турция (вж. Стайко Трифонов, 1992) преди точно век, на 15 ноември 1913 г. по нов стил. По силата на споразумението турски колонисти заемат българските селища. Правата за преселване на българите се губят сред стоновете на посечените от турската войска (вж. Любомир Милетич, Разорението на тракийските българи през 1913 г., 1918).

За разлика от България, която след неблагополучното си участие в Междусъюзническата война, и окончателно след Ньойския договор (1919 г.), свива българското землище наполовина, а че и повече, Сърбия (от 1929 г. - Югославия) и Гърция завършват 1913 г. с включени в държавните си граници значителни земи извън землищата на основните им етноси. Това налага светкавичните действия, които двете страни прилагат за етническото прочистване на новите си територии.

Наистина няма как другояче да се нарекат провежданите с нечувана жестокост изселвания, а и физическото унищожаване, на българите, населявали от векове тия земи. Вярно, Гърция и Сърбия тръгват по различен път - Сърбия кръщава като "Южна Сърбия" новопридобитите си земи и се налага незабавно да се опита да претопи, разбирай да сърбизира, населението в Македония. Подход, който както е известно, не даде никакъв резултат.

Особено след гръцко-турската война от 1919-1922 г. в Гърция нахлуват значителни масиви малоазийско гръкоезично население, което избистри окончателно гръцкия подход към новопридобитите земи - предимно в Беломорска Македония. Излишъкът от собствени бежанци определи главния подход там - пълно обезбългаряване на всяка цена (вж. Извори). Остатъците от българско население бяха безмилостно претопявани и неотклонно гърцизирани чак до началото на 90-те години на ХХ в., не липсват опити и днес дори.

* * *

Рязкото свиване на българското землище и насилственото обезбългаряване на значителни части от него в Добруджа, Тракия, Македония и в Западните покрайнини не е единственият резултат от прииждането на огромен брой бежанци от тия краища в свободните български земи. Понеже тук хвърляме само най-обобщен поглед на тия събития, няма да ни занимават, въпреки важността си, мъките и страданията на бежанците, изоставили домовете и добитъка си, загубили често най-близките си. В новите им местообиталища тази трагедия остава лична за всеки от тях, за всеки от преселническите родове.

Обичайно могат да се чуят само хвалебствия за стопанското развитие на България до Втората световна война. Войните и българските въстания от първата четвърт на миналия век, и предизвиканата от тях бежанска вълна към свободните български земи, оказват обаче огромно въздействие върху стопанството на България, вероятно много по-значимо, отколкото сме си мислили досега. Възможно най-обобщена картина може да се получи ако си послужим с промените в брутния вътрешен продукт по паритет на покупателната способност на човек от населението, при това не само в България, но също в Югославия (Кралство Сърбия до 1919 г., Кралство на сърбите, хърватите и словенците до 1929 г.) и Гърция, за времето след 1913 г. Вероятно тогава най-ясна ще стане, точно чрез съпоставката, ролята на етническото землище, на неговата големина и запълненост в стопанството на всяка от страните.

Ако през 1913 г. на всеки български гражданин се падат по 1498 долара по международни цени от 1990 г. (вж. подробно Росица Рангелова, България в Европа. Икономически растеж през ХХ в., 2006), то през 1929 г. този показател е само 1180 долара, т. е. едва 78, 77 % от злополучната 1913 г. Дори през 1939 г., превъзнасяна като връх на стопанското ни развитие до войната, повишението е незначително - 1603 долара. Накратко, за 27 години (от 1913 г. до 1939 г.) брутният вътрешен продукт по паритет на покупателната способност на човек от населението се увеличава с незначителните точно 7 %.

В същото време Сърбия и Гърция, като присвоители на огромни части от българското землище, при това напълно безспорни части, отбелязват значим стопански прогрес, и това със сигурност не е случайно, то е в пряка връзка с несправедливо раздутите им държавни граници. Все същият показател - БВП по паритет на покупателната способност на човек от населението в Гърция нараства отчетливо - с 47 % до 2386 долара през 1929 г. (при 1621 долара през 1913 г.) и с цели 65, 7 % през 1939 г., пак спрямо 1913 г. В наследницата на Сърбия - Югославия БВП на човек от населението се увеличава с 37, 2 % до 1412 долара през 1939 г. (при 1029 през 1913 г.).

Налага се всъщност да признаем, че още цяла, при това твърде дълга, редица фактори оказват влияние върху горните резултати, но също така е безспорно, че стопанският възход на България е на практика преустановен след 1913 г. и това, без съмнение, е вторият главен резултат от злополучните за България войни от първата четвърт на ХХ в. Този резултат е в пряка връзка със силното увеличаване на населението на страната за сметка на непроизводителни, голи и боси бежанци без подслон, прогонени от покрайнините на българското землище. Това бежанско население не само трудно започва някакво производство, но само даже не може да се прехранва поради това, че е изгубило всичко във войните и въстанията, то търпеливо чака да бъде подпомагано от държавата докато си стъпи на краката.

Стопанският срив след първата национална катастрофа до голяма степен е следствие именно от свиването на българското землище и от стотиците хиляди бежанци, които трябва да бъдат устроени. И докато стопанските неблагополучия бяха преодолени в периода 50-те -70-те години на ХХ в., когато България се откъсна рязко напред пред повечето си балкански съседи по всички стопански показатели (Васил Проданов, Монд дипломатик, август 2008), то никога няма да можем да преодолеем загубата на български земи. Повечето от тия земи бяха придобити от дедите ни още с идването им на Балканския полуостров, а през първата половина на ХХ в., след почти хилядолетие и половина, те бяха пропилени с лека ръка.

Извори

"Положението на населението от български произход в Македония става все по-непоносимо вследствие потисничеството на сръбските власти. Ежедневно до българската граница достигат бегълци, полумъртви от глад и дрипави, за да си спасят поне живота, и разказват потресаващи истории за жестокостите, които се извършват срещу тях и семействата им. Сърбите не само завличат всички що-годе годни мъже, за да ги принудят да приемат военната служба, но и налагат на общините непоносими данъци, на неплатежоспособните отнемат последната глава добитък и най-необходимите предмети . . . Без съмнение е вярно, че сърбите процедират в Македония така, сякаш искат да изтребят българите, представляващия мнозинство [етнически] елемент . . . Оплакванията са насочени, на първо място, срещу сръбските власти, впрочем . . . те се повдигат и срещу Гърция, която се отнасяла по подобен начин в Южна Македония спрямо тамошния български елемент."

Из доклад на германския пълномощен министър в София д-р Георг фон Михаелес до райхсканцлера Теобалд фон Бетман-Холвег, 22 октомври 1914 г., Политически архив на МВнР на Германия-Берлин

"Преситеното вече от бежанци Българско Царство започва от лятото на 1923 г. наново да се залива от големи маси: единични семейства или групи от Румънска Добруджа и Западните покрайнини от Сърбия, последни групи от Турска Тракия и масово от Гръцка Тракия и Гръцка Македония. За всички стана ясно, че Гърция е последвала примера на Турция, и желае да се освободи от своето българско население по какъвто и да е начин, и под благовидния повод за размена на малцинствата; даже подписаният през 1924 г. между Гърция и България женевски протокол за покровителство на малцинствата, така с облекчение посрещнат в България, не послужи за повод да се спре денационализацията на Тракия и Македония. И заточаваното по разни поводи българско население в гръцките острови бърже започна да се пренася обратно от там към българската граница. Първият обект за окончателно освобождаване от българи бе цялата зона от западния край на Солунското поле до реката Марица: Енидже-Вардарско, Гюмендженско, Сярско, Драмско, Гюмюрджинско, Дедеагачско, Софлуско и пр. В тази зона бяха останали 100-120 хиляди души българи . . ."

Из изданието на Българския червен кръст "Бежанският въпрос в България", 1925 г.

Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?id=467899

http://www.segabg.com/article.php?id=585566

http://www.segabg.com/article.php?id=586451

http://www.segabg.com/article.php?id=600899

http://www.segabg.com/article.php?id=674325
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Ноември 14, 2013, 07:45:51 pm: (http://www.segabg.com/pic/11305/674343.jpg)

САЩ кръстиха площад на Димитър Пешев

В американската столица се състоя церемония, на която кръстовището до българското посолство във Вашингтон бе кръстено на Димитър Пешев, спасителя на 48 000 български евреи от хитлеристките концлагери, съобщиха от нашата мисия. На церемонията присъстваха посланичката ни Елена Поптодорова, председателят на градския съвет Фил Менделсън и бизнесменът Нийл Глик, член на управата на Вашингтон. Предложението за преименуването на площада бе именно на Глик, американски граждани от еврейски произход. "Той жертва целия си живот и кариера, за да спаси живота на тези хора. Ако по време на Втората световна война във всяка европейска държава имаше по един Димитър Пешев, нямаше да има Холокост", заяви Глик на церемонията. "Пешев е личност, с която всяка нация би се гордяла", заяви в словото си Фил Менделсън. В заключение на градския съвет след обсъждане на инициативата на Глик се казва, че "Димитър Пешев е фигура с ключово значение за спасяването на българските евреи от нацистките лагери на смъртта". На церемонията по инициатива на Елена Поптодорова бе отдадена минута мълчание за 11 000 депортирани български евреи към нацистките лагери на смъртта от Македония и Беломорието през 1943 г.

http://www.segabg.com/article.php?id=674342
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 07, 2013, 06:07:17 pm: (http://images.ibox.bg/2013/12/06/evgennnnki/430x327.jpg)

Сърбия изпревари Македония по "българско одобрение"

57.2% от българите са на мнение, че Македония трябва да се присъедини към Европейския съюз, показва изследване на агенция „Афис", проведено по поръчка на Европейски парламент.

Резултатите от изследването бяха представени от родния евродепутат Евгени Кирилов, като освен представители на агенцията на пресконференцията присъстваха още историкът академик Георги Марков и социологът проф. Петър Емил-Митев.

Близо 52% от българите считат, че Европейският съюз трябва да продължи да се разширява, а на противоположно мнение или без отговор са около 25%. „Исторически обрат" според проф. Емил-Митев представлява факта, че подкрепата за присъединява на Сърбия е по-висока от тази за Македония - 62.2%. 17.6% не искат Македония да влезе в ЕС, а 14.1% посочват същото за Сърбия.

Очаквано най-ниска е подкрепата за еврочленство на Турция - 28.1 срещу 45.7 неодобрение на подобна идея.
Влизането на Македония в Европейския съюз ще бъде полезно само за Македония, вярват 38.6% от анкетираните, а 22% от тях считат, че идеята на Европейския съюз ще бъде наистина изпълнена и ползи ще има и за двете страни.
Ползи нито за Македония, нито за ЕС ще има според 8.9% от анкетираните, а само за ЕС - според 3.8%, допълват от „Афис".

Добре или по-скоро добре на мира в региона ще се отрази еврочленство на Македония според малко над 40% от анкетираните, без категорично мнение са 27%, а отговор „по-скоро зле" или „много зле" дават около 8%.

Изследването проучва отношението на българите от една страна към гражданите на Македония, а от друга - към управлението на държавата. Изцяло положително или по-скоро положително към гражданите е отношението на над 60% от българите, но към управляващите процентът е доста по-нисък - малко над 17%. По-скоро отрицателно или изцяло отрицателно отношение към гражданите на югозападната ни съседка имат само 10.3% от анкетираните, а към управлението на Македония - 40.2%.

Най-големите спорове между двете страни са за историческото наследство, за националността на видни фигури и културни постижения, вярват над 80% от анкетираните, помолени да направят оценка на определени твърдения за отношенията между двете страни.
Много близки или донякъде близки на македонския народ се чувстват 43.2% от българите според „Афис", нито близки, нито чужди са 31.6%, а донякъде чужди или изцяло чужди са 16.4%, което е сериозен процент и показател за отчуждение, посочи проф. Петър Емил-Митев.

Очаквано голям интерес предизвиква въпроса за народността на преобладаващото население на Македония. Според едва 6.1% от анкетираните то е с небългарски произход. 28% считат, че то е изградено от етнически българи, а според други 34.5% то е от български произход, но се осъзнава като небългари. 3.8% са посочили отговора „то е от небългарски произход, но се възприема като българи".

По отношение на мнозинството хора в Пиринска Македония 60.5% от анкетираните отговарят, че там живеят българи, а не македонци, а според други 12.2% така или иначе всички македонци са българи. 4.3% вярват, че там има македонци, а не българи, а макар и малък - 1.2% любопитен е отговорът, че всички българи са македонци.
Общо 8.5% от жителите на България имат корени в днешна Македония, изчислява още изследването.

„Афис" изследва и усилията на управниците на двете държави за недопускане на противопоставяща пропаганда в медии, учебници и култура. Достатъчно и дори прекалено големи усилия да пресичат подобна тенденция полагат у нас управляващите според 11% от анкетираните, а според 37.9% усилия са в „достатъчна" степен.
Очаквано по отношение на македонската страна процентите са обърнати, като само 6.1% от анкетираните вярват, че македонските власти полагат достатъчно усилия да пресичат пропагандата. Според 31.6% тя дори е насърчавана, показва изследването.

Въпреки подкрепата за членство на Македония в Европейския съюз, 61.3% от анкетираните настояват, че спорните въпроси трябва да се решат преди преговорите между ЕС и Македония да са започнали. 55.7% пък посочват, че преди да започне процесът по приемане на Македония трябва да бъде сключен договор за сътрудничество и добросъседски отношения между нея и България.

В своят анализ на данните академик Георги Марков призна, че все още в Македония е силна енергията от епохата на Тито, но историята така или иначе няма как да бъде разделена, защото е обща и има неща, от които не можем да отстъпим.
Марков разказа, че при организирано от наша страна честване на Никола Вапцаров, македонците са определели това като „провокация". Той пише на съвременен език, а те го превеждат, припомни Марков. Майка му пише, че е родила „син български", допълни големият наш историк.

При свое посещение в Македония Марков получил превод на „Железния светилник" на Талев на „майчин език", което хвърлил и отвърнал, че колегите му „губят всякаква марка", разказа той.

Евродепутатът Евгени Кирилов припомни, че тогава коментарът на македонската делегация в Европейския съюз е била меко казано остър, а медиите са пишели за България, че „сме убили Вапцаров като македонец, а го славим като българин", въпреки че причините за неговата смърт нямат нищо общо с тези, настоя той.

Петър Емил-Митев обърна внимание на факта, че Сърбия вече изпреварва Македония в одобрението си от страна на Българите, което е „огромен исторически резултат и тотално преобръщане". Отношението ни към Македония е резултат и от факта, че в родните медии прекалено често се отразяват само негативните неща, свързани с югозападната ни съседка, а обикновения българин не знае толкова много за отношението на самите македонски граждани.

Въпреки отдалечаването и отчуждението, все пак личи добронамереност и подкрепа за еврочленството на македонците, подчерта проф. Емил-Митев.

http://news.ibox.bg/news/id_1926980703
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 19, 2013, 11:37:15 am: (http://www.utrinski.mk/WBStorage/Articles/95FC3D26F21BB64D9954B5AB56354A14.jpg)

ВИДЕО

http://www.youtube.com/watch?v=-yorGk2nZbk

Stephen Uroš IV Dušan of Serbia

Uroš IV Dušan was the eldest son of King Uroš III of Dečani and Theodora Smilets, the daughter of emperor Smilets of Bulgaria.

Name, epithets and titles

He was titled Young King as heir apparent on January 6, 1322, and was entitled the rule of Zeta, thus he was "King of Zeta". In 1331, he succeeded his father as "King of all Serbian and Maritime Lands". In 1343, his title was "King of Serbia, Greeks, Albania and the coast". In 1345 he began calling himself tsar, Emperor, and in the of 1345 he proclaimed himself "Emperor of Serbs and Romans". On April 16, 1346, he was crowned Emperor of Serbs and Romans (Greeks). This title was soon enlarged into "Emperor and Autocrat of the Serbs and Greeks, the Bulgarians and Albanians".[1][32][33]

His epithet Silni (Силни) is translated into the Mighty,[34] but also the Great,[35] the Powerful[36] or the Strong.[37]

In Serbian epic poetry he is referred to as "Car Stjepane".

http://en.wikipedia.org/wiki/Stephen_Uro%C5%A1_IV_Du%C5%A1an_of_Serbia

Car Dušan (1308-1355)

Po osvajanju velikih vizantijskih teritorija Stefan Dušan se 1345. proglasio za cara Srba, Grka i Bugara, a Srpsku crkvu je sa ranga Arhiepiskopije uzdigao na rang Patrijaršije.

http://www.srbija.travel/o-srbiji/ljudi/car-dusan/

Според Атанасовски, пак, работите се поинакви и понеповолни за Македонија.

- Царот Душан дури наложил и да се намали територијата на Охридската архиепископија и да се скрати само на Охрид и околината - тврди Атанасовски.

Инаку, според српските историчари, Стефан Урош Четврти, познат и како Стефан Силниот (1308-1355 г.), е српски средновековен крал и прв српски цар. Тој значајно ги проширил границите на српската држава кон југ, сѐ до Коринтскиот Залив, искористувајќи ги внатрешните безредија во Византија. По освојувањето на големите византиски територии, Душан во 1345 година се прогласил, како што велат српските историчари, за цар на Србите, Грците и на Бугарите, а српската црква од ранг на архиепископија ја подигнал на ранг на патријаршија, а потоа првиот српски патријарх Јонакие во 1346 година го крунисал во Скопје.

http://www.novamakedonija.com.mk/NewsDetal.asp?vest=12413819437&id=9&setIzdanie=23044
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 30, 2013, 06:56:40 am: (http://)

Книги от Народа за Народа - Македонски дейци за Одринска Тракия и България

http://strumski.com/?cat=26
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 31, 2013, 08:26:04 pm: (http://www.dw.de/image/0,,17221245_401,00.jpg)

(http://www.dw.de/image/0,,17275084_303,00.jpg)

Бугарскиот пасош е можност, но не и гаранција за работа во ЕУ

Македонците со бугарски пасош од јануари можат да бараат работа во сите земји на ЕУ. Пазарот се отвора, но експертите не очекуваат бран иселувања од Македонија.

„Не знам, ама веќе сериозно размислувам да се обидам да заминам во Лондон, каде еден мој пријател веќе подолг период работи во ресторан. Одамна ме вика таму и ми ветува дека ќе ми помогне да се вработам, но сега станува уште полесно, така што најверојатно ќе одам. Овде веќе не се издржува. Месечната плата од 20 илјади денари не стигнува. Ќе одам, па ако биде се‘ како што треба, ќе ја повлечам и жена ми и детето“, вели за Дојче веле скопјанецот Дејан, вработен во приватна фирма, кој веќе три години поседува бугарски пасош, но како што вели, досега не го искористил за ништо.

Дејан е еден од многуте македонски државјани со бугарски пасош кои од први јануари 2014. година имаат поголеми можности да се вработат во некоја од земјите членки на Европската унија. Со стартот на новата година престанува да важи привремениот договор на Брисел со Софија, потпишан во 2007. година, со кој бугарските граѓани беа ограничувани при вработувањето. Ова практично значи дека секој Македонец, кој поседува и бугарско државјанство, ќе може да конкурира за работа во Германија, Англија, Франција и останатите земји од Унијата, кои досега го ограничуваа слободното движење на работна сила. Колкав е бројот на Македонците што имаат слични планови како Дејан не може да се каже, но факт е дека станува збор за тема околу која доста се зборува во јавноста, се водат дискусии по форумите, социјалните мрежи, каде се бараат совети како полесно и побрзо да се дојде до бугарски пасош.

Бугарите и Романците не стигнуваат лесно до работа во ЕУ

Експертите се загрижени поради фактот дека иселувањето е топ тема и тоа не само кај младите, но не очекуваат дека либерализацијата на пазарот на ЕУ ќе предизвика масовен бран иселувања:

„Мислам дека состојбата во ЕУ не е толку подобрена за да може да се примат толку многу луѓе квалификувани, а особено неквалификувани од другите земји. Тие и понатаму ќе прават селекција на кадарот што ќе го вработуваат и имам некои сознанија дека сепак за Бугарите и Романците во ЕУ е тешко вработувањето, така што сметам дека не се многу реални очекувањата дека доколку се има бугарски пасош ќе се дојде многу лесно до работа. Во секој случај за дел ќе има, но голем одлив е илузорно да се очекува“, коментира за Дојче веле универзитетскиот професор Марија Зарезанкова-Потевска.

Позначаен импакт врз евентуалната миграција по овој основ не очекува ниту универзитетскиот професор Иван Дамјановски. Според него добар дел од Македонците кои зеле бугарски пасош со цел да емигрираат тоа веќе го сториле во земјите каде досега немаше ограничувања на пазарот на труд.

„Не треба да се занемари привлечната моќ на британскиот пазар, но сепак не сметам дека отворањето на овој пазар би донело до сериозни миграторни последици. Исто така, не треба да се занемари ни претпоставката дека голем број од Македонците кои зеле бугарски пасош тоа го направиле поради можноста за полесно патување во Европа, посебно во периодот кога Македонија беше на Шенгенската листа на земји на чии што граѓани им беше потребна виза за патување во ЕУ, но не и со цел да емигрираат во ЕУ“, коментира Дамјановски.

Одлив на мозоци

Еден од клучните предизвици во вакви услови, според експертите, е како да се задржи работната сила, посебно високообразованиот, квалификуван кадар. Проблемот на одливање на мозоци според Дамјановски не е директно поврзан со македонските државјани кои имаат и бугарско државјанство, туку станува збор за генерички проблем. Тоа според него се одразува преку намалувањето на човечкиот капитал, намалената продуктивност, како и фискални трошоци во субвенционираното образование, односно државата инвестира во образование кое се ефектуира во друга држава:

„Краткорочни мерки за спречување на одливот на мозоци не постојат. Решението се состои во долгорочна диверзификација на економијата ефектуирана преку политики на истражување и развој и подобрување на економскиот стандард. Според мене, еден од најголемите проблеми е исклучително нискиот степен на јавни и приватни инвестиции во истражување и развој. Оттука, поголеми вложувања во овој сектор, како и подобрувањето на интеракцијата помеќу високообразовниот сектор со бизнис заедницата се клучни прашања кои треба да бидат поуспешно апсолвирани“, смета Ивановски.

За ублажување на проблемот професорката Зарезанкова сугерира зголемување на мерките за вработување, поттикнување на претприемништво и како клучно, инвестиции во локалниот економски развој каде многу малку се работи:

„ Ако локалната самоуправа води повеќе грижа за економскиот развој, таа ќе води сметка и за своите луѓе да не ги испушта така лесно. Независно од тоа што тие имаат пасоши на други земји, ако се води една соодветна политика луѓето да останат во своите места, тогаш тие тоа ќе го направат. Италија, на пример, целата базира на локален економски развој. Мора да се искористат компаративните предности на одредени подрачја. Но тука мора и националната и локалната власт да прави нешто. И националните асоцијации на стопанственици и локалните стопанственици. А кај нас ништо не се прави. Се` се чека Владата да реши. Потребни се сет на политичко економски мерки на подолг рок за да се дојде до решение. Инаку иселувањето е нормално дури и во развиените земји, но кај нас е алармантно бидејќи сме земја со мали човечки ресурси и затоа мораме да водиме посебна демографска политика“, смета Зарезанкова-Потевска.

Колкав е бројот на македонски државјани со бугарски пасош официјално нема податок. Во јавноста се шпекулира со бројки од 50 илјади, па дури и над сто илјади. Според упатените, најголем дел од државјанствата се извадени пред влезот на Бугарија во ЕУ, но не е мал бројот на оние што и по овој период добиле или аплицирале за овој документ. За разлика од претходно, кога до бугарски пасош се доѓаше по релативно лесен бирократски пат, сегашните искуства велат дека критериумите се усложнети.

http://www.dw.de/бугарскиот-пасош-е-можност-но-не-и-гаранција-за-работа-во-еу/a-17330255
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јануари 09, 2014, 09:24:46 pm: (http://mediacafe.bg/content/news/2013/7/0000003378_w663.jpg)

(http://www.odz-rk.com/Photo/Patron/01.JPG)

ВИДЕО

http://www.youtube.com/watch?v=LBqYAjpSQic

http://www.youtube.com/watch?v=-icJYAaI5iY

http://www.youtube.com/watch?v=TPQXcu4ctX4

http://www.youtube.com/watch?v=Zb8NCoJJpyo

Райна Попгеоргиева

Айде провикна се
турския паша от Панагюрище:
“Кой уши байрака?
Кой му тури знака?
Смърт или свобода?

Кой уши байрака?
Кой му тури знака?
Смърт или свобода? (х2)

Нито я колете,
нито я бесете,
Жива ми я доведете.
Аз да я питам,
питам и разпитвам
Кой уши байрака?

Кой уши байрака?
Кой му тури знака?
Смърт или свобода?

Айде провикна се
Райна Попгеоргиева от Панагюрище:
“Щете ме колете, щете ме бесете
Аз съм Райна Попгеоргиева.
Аз уших байрака, аз му турих знака:
"Смърт или свобода".
Аз съм Райна Попгеоргиева.”

http://textove.com/text.php?song=8121b569

(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/f3/Raina-Popgeorgieva.jpg/160px-Raina-Popgeorgieva.jpg)

(http://photos1.blogger.com/blogger/6329/2335/400/rajna-knjaginja.jpg)

(http://www.bulgarianhistory.org/wp-content/uploads/2012/12/raina_knqginq-300x180.jpg)

КОЯ Е РАЙНА ПОПГЕОРГИЕВА?

Райна Княгиня

Райна Попгеоргиева Футекова-Дипчева, известна като Райна Княгиня, е българска учителка, ушила главното въстаническо знаме на Панагюрски революционен окръг за Априлското въстание. В деня на обявяването на въстанието тя го развява редом с Бенковски.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B0_%D0%9A%D0%BD%D1%8F%D0%B3%D0%B8%D0%BD%D1%8F

Априлско въстание

(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/51/April_Uprising_1876small8ur.jpg/375px-April_Uprising_1876small8ur.jpg)

Априлското въстание от 1876 година е масово въоръжено въстание на българите в Османската империя. То избухва на 20 април по стар стил в Копривщица[1] и е организирано от Българския революционен централен комитет(БРЦК). Въпреки че е неуспешно, то представлява своеобразен връх на българското националноосвободително движение. Днешните оценки са, че въстанието, макар и незавършило с военен успех, постига друга своя основна цел - политическата, т.е. народният бунт за независимост намира силен отзвук в Западна Европа и Русия.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%B2%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5

Филм от сериала "Записки по български въстания"

Разказва за избухването на Априлското въстание 1876 г.

ВИДЕО

http://www.youtube.com/watch?v=GMyPQhwxh50

Райна Попгеоргиева носи знамето.

http://www.youtube.com/watch?v=diIQjJz5IIc
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јануари 23, 2014, 07:49:48 am: (http://www.segabg.com/pic/11362/682986-l.jpg)

Колективната криптомнезия намери своя най-радикален израз в безбройните паметници на фигури от "хилядолетната македонска история", осеяли без ред и стил центъра на столицата на бившата югорепублика.

Как се градеше "идентитетот" и се рушеше добросъседството
Докато в Македония продължават да градят къщичката си с чужди тухли, напрежението с България няма да стихне

ЛЮДМИЛ ИЛИЕВ

Учените отдавна знаят за съществуването на особено патологично отклонение на паметта, при което човек чува или прочита нещо, което след известно време си припомня като свое собствено творчество. Явлението се нарича криптомнезия. Това е все едно да възприемеш нечии чужд спомен за свой собствен. Нещо, което отдавна се е загнездило в мозъка ти, в даден момент изниква по толкова естествен начин, че изглежда като твоя собствена уникална мисъл или преживяване.

Стане ли реч за национална история, този ментален дефект сякаш огледално отразява начина, по който работи колективната памет в съседната скопска република. Отдавна вече е минало времето, когато представата за целокупния македонски народ се градеше с административни заповеди, подкрепени от

дългия камшик на югославската народна власт

и заплахата да оставиш костите си в концлагера Голи оток. Днес повечето жители на Повардарието съвсем искрено вярват, че са отделен народ от българския със собствен "идентитет".

И това нямаше да е чак такъв проблем, ако не ставаше за сметка на нашия идентитет. Цели късове от него, след дългогодишно отлежаване в дълбините на скопската психика, започнаха да изскачат, пакетирани под формата на учебници по история, научни трудове и медийна пропаганда, в които българското минало беше преформатирано в македонско. Тази колективна криптомнезия намери своя най-радикален израз в безбройните паметници на фигури от "хилядолетната македонска история", осеяли без ред и стил центъра на столицата на бившата югорепублика. И все хора, които почитаме като свои - като се започне от средновековните ни царе като Иван Владислав и се стигне до дейци на ВМРО в ново време като Тодор Александров. "Наши са", отсичат скопяните и така яростно тургат точка по въпроса, че пробиват хартията, на която трябва да подпишем лелеяния договор за добросъседство между двете страни.

Чуят ли за това, повечето българи махат с ръка: "Остави ги, тия са луди за връзване". И с право - човек не може да си губи времето и нервите с подобни глупости. Още повече, че никой ръкотворен паметник не е вечен. Големият проблем обаче е, когато патологичните отклонения на паметта започнат да прерастват в психопатологични прояви на физическа агресия. Тогава трескавият градеж на едни паметници се съпровожда с яростното рушене на други. Подобни действия са съвсем характерни за неуверените в стабилността на собствения си "идентитет" - така те пазят това, което го затвърждава, и

атакуват онова, което го ерозира

Това обяснява и непрестанните нападения над паметната плоча на Мара Бунева - младата революционерка от ВМРО, погубила един от най-яростните сръбски преследвачи на българщината в Македония Велимир Прелич в далечната 1928 г. Наскоро плочата беше потрошена за n-ти пореден път, и то часове след като беше положена. Малцината смелчаци, които ежегодно отдават почит на Бунева, са подложени на подобен тормоз всеки път. Местните "националисти" не се поколебаха да посегнат дори и на българско официално лице - през май 2012 г. банда хулигани попречи на българския посланик Иван Петков и водена от него делегация от местни българи да положи цветя на паметника на Гоце Делчев в Скопие. На този фон всякакви приказки за добросъседство издишат. Всекиму е ясно, че такива неща не стават без мълчаливото съгласие на местните власти. Абсурд е да се вярва, че комшийското МВР не знае и кътните зъби на радикалните, агресивни групички, които се отдават смело на подобни провокации. Както и че, ако искат, могат спокойно да ги съберат за "профилактика" преди и по време на подобни чествания, за да са сигурни, че няма да има изстъпления. Точно както правят българските им колеги, когато трябва да наплашат футболните фенове преди мач или протестиращи след митинг.

Единственият лек за колективната криптомнезия в Скопие е честното вглеждане в миналото. Както човекът, така и нацията нямат нужда от чужди спомени, за да бъдат пълноценни. Напрежението с България няма да стихне, ако комшиите продължат да градят къщичката си с чужди тухли, пък и отгоре на всичко да ни замерят с тях, когато ядът им дойде в повече.

http://www.segabg.com/article.php?id=682985
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јануари 24, 2014, 01:46:58 pm: (http://www.segabg.com/pic/news/24/683192.jpg)

Македония има по-голям проблем с България отколкото с Гърция
Това е казал гръцкият външен министър пред френския Сенат

Проблемът, който Гърция го има със Скопие е много по-малък от този, който има с България за „изкуствената национална идентичност”. Това е заявил гръцкият външен министър Евангелос Венизелос пред френския Сенат, предаде радио Deutsche Welle в програмата си за Македония. По думите на Венизелос Атина била подготвена да приеме компромис. Попитан от френски сенатор за това какви са отношенията с Македония и дали в Македония се говори гръцки, Венизелос е заявил::
„С БЮРМ трябва да се намери решение за име на страната, тъй като четири територии носят това име: Централна Македония, със столица Солун, Западна Македония, българска Македония и албанска Македония. Ние предлагаме един краен компромис, което се отнася за едно име за всякаква употреба.” По думите му, в страната има проблем и с отношенията между етническите общности.
„Албанската общност е от голямо значение. 35% са говорещите албански”, заявил Венизелос. По думите му проблем бил и „псевдо-македонският език, който според българското правителство и българската научна общност е български”. Другият проблем е „идеологически”.
„Има един идеологически проблем, който е между Скопие и София, за изкуствената национална идентичност”, заявил Венизелос. По думите му проблемът с Гърция е много по-малък, отколкото този с България.
„Нашият проблем с името е малък, в сравнение с големите езикови и исторически въпроси между славянските малцинства.”, заявил Венизелос. Гръцкият външен министър е посочил още, че албанската общност в Македония била съгласна с Гърция по отношение на спора за името.

http://www.segabg.com/article.php?id=683192
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јануари 25, 2014, 07:15:51 pm: (http://img.bg.sof.cmestatic.com/media/images/640x360/Feb2012/338307.jpg)

ВИДЕО

http://btvnews.bg/article/bulgaria/vse-poveche-hora-v-rodopite-smenyat-turskite-si-imena-s-balgarski.html

Все повече хора в Родопите сменят турските си имена с български
Над 600 души в гоцеделчевско са променили имената си през последните шест години

В Родопите все повече хора сменят турските си имена с български. Дела за промяна на името водят предимно младежи, които учат в университети или търсят работа в чужбина.

Над 600 души в гоцеделчевско са променили имената си през последните шест години. Данните на съда сочат, че в 70% от случаите турските имена са сменени с български.

„Мотивът, посочен в молбите е, че с тези имена те са известни в обществото, сред своите приятели и съученици, състуденти, колеги, познати”, обясни председателят на Районния съд в Гоце Делчев д-р Мария Карагьозова. „Молителите водят свидетели, които съдията разпитва в съдебно заседание, за да се убеди въз основа на техните показания дали посочените от молителя обстоятелства, съответстват на истината”, допълни тя.

Цветан от село Плетена например преди се е казвал Алтай. Разказва, че и той и съпругата му са водили дела в съда и са си върнали българските имена. „Избрах да се казвам Цветан, защото съм българин и защото си искам българското име! А това, че съм мюсюлманин, това си е съвсем отделно нещо. Ходя се на джамия, кланям си се, ходя си в петък на Джумая. Това не ми пречи. И така трябва да бъде”, обяснява мъжът.

В семейството на Цветан всички са запазили християнските имена. „Не съм им избирал аз, те са си ги избрали. Три момичета имам и трите са с висше образование. Невена, Лиляна, Милена. Техен избор си е”, категоричен е бащата Цветан.

Понякога промяната на името се държи в тайна и за нея не знаят даже родителите. Затова всички младежи, с които разговаря екипът на bTV, отказаха да бъдат снимани, за да не разстройват най-близките си. Мотивът им да си върнат християнските имена е, че така по-лесно си намират работа в чужбина, където заминават веднага, след като приключат делата им в съда.

http://btvnews.bg/article/bulgaria/vse-poveche-hora-v-rodopite-smenyat-turskite-si-imena-s-balgarski.html
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јануари 27, 2014, 09:44:59 am: (http://www.dnevnik.mk/WBStorage/Articles/82D24999F7866948A24B81191C58E66A.jpg)

атум: 26.01.2014, 19:16

ПО СРЕДБАТА

Свечена академија по повод празникот Св.Сава

Луѓето треба да работат на добрососедските односи, потенцираа вечерва премиерот Никола Груевски и неговиот српски колега Ивица Дачиќ на свечена академија по повод Денот на српската заедница во Република Македонија-Св. Сава, што се одржа во Македонскиот народен театар.

- Одбележувањето на ваквите празници во современите мултиетнички општества е исклучително важно и значајно. Преку нив, го валоризираме меѓусебното почитување, учиме еден за друг и живееме еден со друг. Тие се симбол на почитување, доверба и заедништво, посочи Груевски.

Присуството на денешниот настан, како што рече Груевски, на високата делегација на соседна Србија, предводена од мојот колега Ивица Дачиќ, дава дополнителен квалитет во стремежот кој како држава го имаме во развој и унапредување на добрососедските односи и градење на релации, кои во духот на европските вредности се темелат на еднаквост, достоинство и почитување на човековите права.

Премиерот Груевски им го честита празникот на сите Срби во Македонија и потсети дека во нашата држава се работи и се негуваат интересите не само на српската зеадница, туку и на останатите заедници.

Според Дачиќ, ако Србите и Македонците се умни ќе живеат во љубов, пријателство и меѓусебна доверба.

- Ако не се, што нема да биде првпат, ќе работат во полза на сопствената штета и на радост на нашите непријатели, рече Дачиќ и додаде дека не треба да се гледа во минатото.

Тој потенцира дека минатото треба да им се остави на историчарите и порача да се гледа во иднината. - Треба да се гледа во иднината. Во иднината треба да имаме добра соработка зошто е важно како ќе живеат идните генерации, рече Дачиќ.

Дачиќ смета дека сите недоразбирања треба да се решаваат со дијалог, како што порано Св. Сава ги решавал споровите меѓу граѓаните.

Св. Сава е српски просветител, а утрешниот ден е национален празник за Србите кои живеат во Македонија и е неработен ден. Овој ден се празува од пред шест години. На свечената академија присуствуваа министри од двете Влади, пратеници, граѓани...

Пред одржувањето на свечената академија, премиерот Груевски оствари тет-а-тет средба со неговиот српски колега Дачиќ во Владата.

http://www.dnevnik.mk/default.asp?ItemID=90FE021E7AF5BC4CA16DBBFD351B8785

The true goal of Prime Minister of the Republic of Macedonia Nikola Gruevski is not to join NATO and the EU, but to become part of Serbia or a new Yugoslavia, writes Miroslav Rizinski.

Miroslav Rizinski is a civil society activist, political observer and former political prisoner in the Republic of Macedonia (2007-2011), Board member of BKKS (Bulgarian Cultural Club – Skopje).

"It became clear recently that the foreign ministries of Serbia and Macedonia have concluded a treaty providing that the personal data and the police file of every Macedonian citizen could be made available to the former metropolis Belgrade even without a formal request. On top of this came the shocking statement by Nikola Gruevski, confirming the information of the Serbian Foreign Minister that joint diplomatic missions of the two countries are likely to be established worldwide.

These initiatives of the Macedonian Prime Minister, a former adviser to the Serbian government, should be seen in the context of his longstanding policy of re-yugoslavisation and antiquisation (helenisation) of the Republic of Macedonia. This policy has only been able to prevent Macedonia from joining the Euro-Atlantic family, and in fact preventing his country from joining NATO and the EU has been Gruevski’s main goal.

What other purpose could serve his "highly patriotic" project "Skopje 2014", described by most visitors as a megalomaniac and kitschy historic Disneyland? Was it designed to confirm what Greek bishop Karavangelis claimed a hundred years ago – that the majority of the population of Macedonia was composed of Greek Slavophones, direct descendants of Alexander the Great? By the way, at that time Karavangelis was quite unsuccessful in advocating this theory.

Nevertheless, Karavangelis has a now an excellent successor, since Gruevski is implementing the ideas of the Greek bishop in the today’s "free" Macedonia, at the expense of the Macedonian taxpayers. Thus Gruevski makes sure the Greek blockade of his country’s bid to join NATO and to begin EU accession negotiations is stronger as ever. And his interest is to use the blockade as an alibi for his undemocratic governance, for the violations of human rights and rule of law, the gross interference and control over the media, for undermining the multi-ethnic society and instigating hatred among people.

Simultaneously, the join celebration of Zebrenjak (marking the occupation of Vardar Macedonia by the Serbian Army) , the renewal of the old theatre "King Alexander I of Yugoslavia" and the Officers’ House (the headquarters where the terror against the Bulgarian population in Royal Yugoslavia was planned), the erection a statue of the Serbian King Dusan, the joint Serbo-Macedonian government meetings and police patrols in the city of Ohrid, along with many other events of such nature, prepare the Macedonian citizens for the idea of resuming a mini-Yugoslavia as an alternative to the Euro-Atlantic organizations.

But would one hundred thousand Macedonians with Bulgarian citizenship and their families be happy to be represented around the world by common Serbian-Macedonian embassies? Is this normal and how would the Serbian embassies be accepted by the Macedonian citizens of Albanian or other ethnic origin? The revolutionary fighters of IMRO are certainly turning in their graves, because the holy name of their organization is used by unscrupulous people for the purpose of such a “serbisation” and “re-yugoslavisation” of Macedonia [Gruevski’s party is also named IMRO-DPMNE].

The explanation that the main reason for merging the diplomatic missions is saving money is childish and only aims to conceal the true motives. There is no precedent in the world when different independent foreign policies have been generated from the same room!

During his rule, Gruevski was "successful" mainly in multiplying the number of the political prisoners and the political emigrants fleeing the country.

Instead of adequately addressing the hot issues of EU accession agenda, Mr. Gruevski's likely dreams for his old days appear to be to seek refuge and to spend the rest of his life in one of the envisaged joint embassies with the Republic of Serbia or the Republic of Srpska, based somewhere in Asia, Africa, South America or in any other remote part of the world.”

http://www.euractiv.com/general/republic-macedonia-back-yugoslav-analysis-532978
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Февруари 06, 2014, 08:39:14 am: (http://www.meganews.bg/Portals/0/World/AmerikanskoZnameFl.jpg)

(http://idi.bg/gallery/users/1786/blogs/1679/Image/flag4.jpg)

ЕК заплаши САЩ с визи заради България
Вашингтон трябва да разглежда ЕС като едно цяло и гражданите на всички страни да пътуват свободно през Океана

Брюксел заплаши да въведе визи за американски граждани, ако в следващите 6 месеца САЩ не премахнат визите за гражданите на България, Румъния, Полша, Кипър и Хърватия, предаде електронното издание ЮрАктив. Повечето от гражданите на 28-те страни - членки на ЕС, свободно пътуват до Америка, но на българи, румънци, поляци, кипърци и хървати все още са им необходими визи, за да влязат в САЩ, Канада и Австралия. На 20 декември м.г. влезе в сила регламент, според който държавите - членки на ЕС, трябва да действат съгласувано по въпросите, свързани с визите, особено когато става въпрос за страни извън общността, които третират по различен начин жителите от отделните европейски държави. Ако до 6 месеца проблемът не бъде решен, ЕС трябва да въведе визи за американските дипломати, предупреждава ЕК. Експерти обаче коментират, че страните, за които САЩ не са премахнали визите, ще продължават да водят паралелни преговори за отпадането им.

Според новите правила ЕК може временно да прекрати свободното влизане на чужденци, ако техните родни страни отказват да премахнат визите за европейците в рамките на 6 месеца. В миналото Брюксел предупреди, че тези правила могат да принудят американските дипломати да кандидатстват за визи, за да пътуват до ЕС, ако Вашингтон не вдигне изискванията за разрешителни за държавите членки, за които това правило продължава да е в сила. Новите правила са приети по инициатива на Европарламента, който през 2012 г. представи списък с трети държави, които изискват визи за гражданите на някои от страните - членки на ЕС. Според евродепутатите Лисабонският договор дава нови правомощия на ЕС да изисква държави членки да бъдат третирани като едно цяло и това се отнася за САЩ, когато става въпрос за визите.

Освен САЩ, Канада също продължава да изисква визи от гражданите на България и Румъния. Австралия на теория има единна система, обработваща молбите за визи от всички страни - членки на ЕС, но въпреки това процентът на българите и румънците, одобрени да получат документи, си остава много по-нисък от този на останалите европейци.

Според сега действащите правила в САЩ, за да влезе България в програмата за безвизови пътувания, делът на отказите на виза трябва да е под 3% от подадените молби. Делът на отказаните туристически и бизнес визи за САЩ плавно се увеличава в последните години, показват официалните данни, представени от посолството на САЩ у нас преди дни. Отказите през фискалната 2013 г. са 19%, като през 2012 г. са били 18%.
МЕРКИ
4 държави от ЕС са били поканени от Вашингтон да подпишат двустранни споразумения като предварително условие за облекчаване на визовия режим, твърди ЮрАктив. От информацията не става ясно кои са тези страни. Едното от споразуменията е за обмен на данни, свързани с тероризма, а другото е за превенция и борба с организираната престъпност. САЩ вече са подписали подобни споразумения с доста от държавите от ЕС. До 9 февруари страните в ЕС трябва да запознаят ЕК за ситуацията си по отношение на изискванията за визи към техните граждани. ЕК не е одобрява това, че държави от ЕС отделно водят преговори, и това може да доведе до споразумения със САЩ.

http://www.segabg.com/article.php?id=685087
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Февруари 11, 2014, 12:27:36 pm: (http://i.frognews.bg/images/sviat/makedonski-prezident.jpg)

Гл. ас. д-р Наум Кайчев: Тезата на президента на Македония се разминава със световната наука

София. С претенциите едновременно на учен и на политик, президентът на Македония формулира теза, която драматично се разминава със световната наука. Това коментира пред Агенция “Фокус” гл.ас. д-р Наум Кайчев от Историческия факултет на Софийския университет, бивш генерален консул на България в Битоля, по повод изказването на президента на Македония Георге Иванов в Университета "Ломоносов" в Москва и твърдението му, че русите говорят като древните македонци. "Не разполагаме с пълния текст, но от информациите за речта на президента на Република Македония в Московския университет, може да се заключи следното: преминават се брутално граници, които са основополагащи за модерния свят. Първо, политикът - президент Иванов категорично навлиза в сферата на науката, и второ, политологът Иванов се произнася по въпроси, които са от компетенцията на историците", каза гл. ас. д-р Наум Кайчев.
"Отдавна е известно, че през средновековието и ранното ново време редица интелектуалци от Хърватия, започвайки от Юрий Шишгорич и Винко Прибоевич в края на ХV - началото на ХVІ век и стигайки до Людевит Гай през ХІХ век, са считали, че произхождат от древните илири, които погрешно са описвали като славяни. Широко е бил разпространен и митът, че Александър Велики чрез специален договор е дал право на славяните да населяват обширни територии на Балканите. Тези средновековни заблуди отдавна са анализирани от критическата историография. В словото си Георге Иванов механично заимства и се солидаризира с някои от схващанията и изворите на ранния илиризъм от ХVІ-ХVІІІ в. С претенциите едновременно на учен и на политик, формулира теза, която драматично се разминава със световната наука", каза гл. ас. д-р Наум Кайчев.

http://www.focus-news.net/news/2014/02/11/1882583/gl-as-d-r-naum-kaychev-tezata-na-prezidenta-na-makedoniya-se-razminava-sas-svetovnata-nauka.html

С этого момента староболгарский язык выступает в качестве первоосновы русского, сербского, словенского, хорватского вариантов церковного языка и приобретает значение как общий книжный славянский язык. Сегодня, староболгарский язык до сих пор является языком богослужения во многих славянских странах — и вообще церковным языком православной церкви. Можно выделить четыре основных периода развития болгарского языка:

http://ru.wikibooks.org/wiki/%D0%91%D0%BE%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D1%8F%D0%B7%D1%8B%D0%BA

https://www.google.com/search?q=%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F+%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9+%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%8C%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8+%D1%80%D1%83%D1%81%D1%8C+%D0%9A%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%BB+%D0%B8+%D0%9C%D0%B5%D1%84%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%B9+%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F+%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B8&lr=lang_ru&newwindow=1&hl=en&as_qdr=all&tbs=lr:lang_1ru&ei=DyT7Us6sCuTnygP_7oDgCw&start=0&sa=N&biw=1024&bih=625

https://www.google.com/search?q=%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F+%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%8C%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8+%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B5%D0%B9+%D0%A0%D1%83%D1%81%D0%B8+%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F+%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B8&lr=lang_ru&newwindow=1&hl=en&as_qdr=all&tbs=lr:lang_1ru&ei=giX7UuDcB6PmywPboICwAw&start=10&sa=N&biw=1024&bih=625

https://www.google.com/search?q=%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9+%D1%8F%D0%B7%D1%8B%D0%BA&lr=lang_ru&newwindow=1&hl=en&as_qdr=all&tbs=lr:lang_1ru&ei=1yz7UubNLoPhywPWlICgCQ&start=0&sa=N&biw=1024&bih=625

Македо́нский язы́к (Македонски јазик) — один из южнославянских языков, самый молодой литературный славянский язык, окончательная кодификация проводилась в 1944 году. До этого были многочисленные неудачные попытки кодификации. Относится (наряду с болгарским) к восточной подгруппе южнославянских языков. Генетически македонский язык близок к другим южнославянским языкам — болгарскому, сербохорватскому и отчасти к словенскому; пока он не был объявлен официальным языком в 1945 г., многие лингвисты относили македонские говоры к болгарским. Первую грамматику народного языка в 1880 г. опубликовал Георгий Пулевский, а первую грамматику стандартного языка в 1944 г. написал Георгий Киселинов. Является государственным языком Республики Македонии.

Грамматический строй македонского литературного языка во многом совпадает с болгарским. Из 10 первичных балканизмов, свойственных более чем трем балканским языкам[5], в македонских диалектах отмечено 8, из них в литературном языке — 7.

http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D1%8F%D0%B7%D1%8B%D0%BA

https://www.google.com/search?lr=lang_ru&newwindow=1&hl=en&as_qdr=all&biw=1024&bih=625&tbs=lr%3Alang_1ru&q=%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9+%D1%8F%D0%B7%D1%8B%D0%BA&oq=%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9+%D1%8F%D0%B7%D1%8B%D0%BA&gs_l=serp.1.0.0j0i7i30j0i30l6j0i5i30j0i7i30.15626.29233.0.33909.38.33.5.0.0.0.244.5175.4j27j2.33.0....0...1c.1.35.serp..5.33.4323.diIIO_b7a4o

Единството на българския език в миналото и днес

Българска Академия на Науките. Институт за български език

София 1978

Отделен отпечатък от сп. Български език, год. XXVIII (1978), кн. 1

http://www.promacedonia.org/bugarash/ed/index.html

http://www.scribd.com/doc/30134175/%D0%95%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA-%D0%B2-%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B8-%D0%B4%D0%BD%D0%B5%D1%81-%D0%91%D0%90%D0%9D-%D0%98%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D1%83%D1%82-%D0%B7%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA-1978

(http://www.utrinski.mk/WBStorage/Articles/FDEDE329A9C1D942AB6113E7650A1775.jpg)

Ерол Ризаов

Час по историја на „Ломоносов“

Како претседателот Иванов спектакуларно му откри на светот дека Македонците и Русите зборуваат на словенски јазик

ретседателот на државата, Ѓорге Иванов, одржа час по историја на еден од најугледните и најголеми универзитети во светот „Ломоносов“ во Москва. Професор Иванов на своите руски колеги и студенти им откри дека нивните предци имале ист јазик како и нашите предци. Русите зборувале на ист јазик како древните Македонци кои зборувале словенски јазик.

Кога прочитав што кажал нашиот претседател, избран за почесен професор на престижниот московски Универзитет, што секако е голема чест и признание, си реков, сепак, присуството на Иванов на ист стадион со Путин на отворање на Олимписките игри не е толку важен датум во светската историја како оној на една од малите и тивки катедри на Ломоносов кога македонскиот претседател соопшти нова непозната досега голема историска вистина. Ако не се расипеше авионот, можеби светот ќе останеше посиромашен за едно големо научно откритие, а Русите по толку векови заблуда, уште немаше да дознаат од каде им се корените на јазикот. Ниту, пак, од каде им е најсилниот идентитетски код, по кој денес зборуваат сите словенски народи, повеќе стотици милиони луѓе.

Веднаш ќе кажете во што е тука големото научно откритие. Одамна е познато во светската наука дека и рускиот и македонскиот современ јазик се со исти словенски корени како и на сите словенски народи. За ова човек не треба да е научник, доволно е да ги слушнете само еднаш како зборуваат словенските народи и ќе ви биде јасно дека се работи за иста група јазици. Епохалното откритие се крие во едно зборче од клучната реченица: „Русите, односно московјаните имале еден ист јазик како древните Македонци“... Како крунски доказ за ваквото тврдење професор Иванов посочи на италијанска книга „Кралството на Словените“ од Мауро Орбини, објавена во 17 век, поточно 1601 година во која Орбини го цитира извесен Еремија Русо, кој, пак, четиристотини години порано од Орбини во „Летописите на Московија“ од 1227 година тврдел дека древните Македонци зборувале словенски јазик. Денес да тврдите дека Македонците и Русите имаат исти словенски корени и зборуваат словенски јазик како и Украинците, Чесите, Словаците, Полјаците,Словенците, Србите, Хрватите, Црногорците, Бугарите... е исто како да тврдите дека дрвата се растенија, дека птиците летаат, рибите пливаат во вода, а луѓето се разумни суштества кои понекогаш зборуваат глупости. Тајната е во зборчето „древни“, ова зборче отвора ново поглавје во историјата и ги разрешува сите дилеми за потеклото на македонскиот јазик и на сите словенски јазици.

Кога претседателот Иванов се подготвувал да одржи предавање на Ломоносов за историските, духовните и културните врски меѓу Русија и Македонија и меѓу Русите и Македонците, очигледно имал сериозен проблем и голема мака. Како да го сочува своето „верују“ и опсесија дека Македонците се со античко потекло и дека македонскиот јазик е со антички корени, а притоа да не ги повреди домаќините кои Македонија ја сметаат за земја на Јужните Словени и колепка на словенството. И еве професорот по правни науки на Универзитетот во Скопје што го носи името на сесловенските просветители светите Кирил и Методиј му откри на светот среде Москва дека досегашната наука била во дебела заблуда, или намерно фалсификувана, оти исчезнал и не постои јазикот на античките Македонци. До предавањето на Иванов по цели 2.500 години не беше откриен ниту еден пишан документ од јазикот на древните Македонци. Се разбира, и по предавањето таков документ не е откриен, ама претседателот откри дека, всушност, се работи за жив јазик кој го презеле Словените и така древниот македонски јазик станал словенски. Професор Иванов набргу ќе го доразработи своето научно откритие дали античките Македонци како посебен народ биле автохтони Словени или, пак, биле посебен ариевски народ од кој Словените како варварски племиња го украле јазикот. Вакви тези веќе се објавени во македонскиот печат од разни надриисторичари кои сами за домашна работа си прават историја дека македонскиот јазик е протојазик, татко на сите јазици, од кој настанале и словенските и целата група индоевропски јазици.

Кога разни шарлатани проповедаат нова историја, не е потребна голема возбуда.Такви авантуристи имало секогаш во светот кои повеќе служеле за потсмев отколку што некој ги сфаќал сериозно. Кога историчари во служба на политиката пишуваат пославно минато од тоа што го имаат народите, тогаш тоа е исто како да произведуваат во своите лаборатории дрога која предизвикува пустош во главите на повеќе генерации граѓани. Тие додворувајќи и' се на власта како дворски историчари прават такви злоупотреби на науката кои често низ историјата завршувале со крвави војни, а денес предизвикуваат фрустрации и криза на идентитетот кај огромен број луѓе. Кога, пак, претседатели на држави држат часови по историја со спектакуларни откритија дека Русите и древните (антички) Македонци зборувале на ист словенски јазик, тоа веќе ги надминува и ингеренциите на царевите кои сами правеле историја. Во вакви случаи тоа не може да биде олеснителна околност дури и ако претседателот сака нов мандат. Напротив, престапот е непростлив со драматични последици врз угледот на државата.

http://www.utrinski.mk/?ItemID=C9B8998C884F754EB9E481E9905A3B2F

Пази, боже! Русите зборувале како древните македонци?

Президентът на Македония Георге Иванов изнесе днес лекция пред студенти и преподаватели в Московския държавен университет „Ломоносов“ и в нея оповести, че руснаците и древните македонци имали един и същи език.

Това той направи, след като беше удостоен с титлата "почетен професор" на университет „Ломоносов“. За лекцията съобщава македонският „Утрински весник“, който излиза със заглавието: "И РУСИТЕ ЗБОРУВАЛЕ КАКО ДРЕВНИТЕ МАКЕДОНЦИ."

Като оставим настрана термина "древни македонци" като повече от смехотворен, защото земите на настоящата Р Македония по онова време са се намирали в пределите на Българската държава, а братята Кирил и Методий създават старобългарската азбука въз основа на солунския български диалект, трябва да напомним, че русите по онова време все още не са разполагали със собствена писменост и култура. Тя ги "спохожда" значително по-късно - в резултат на І-то българско книжовно влияние. Всъщност българо-руските книжовни връзки водят началото си от Х век. Познати са - по определението на авторитетни руски и европейски учени - като първо и второ южнославянско влияние върху духовния живот на Русия.

Вижте какво пишат самите руски учени: "Както е известно - пише руският учен Алексей Соболевски (1856-1929), - руската литература води началото си от южнославянската литература (старобългарската) и нейните първи ръкописни паметници с малки изключения не са друго освен преписи от южнославянски паметници." Друг руски учен - Михаил Тихомиров (1893-1965), изтъква: "Руските ръкописи понякога са копия на разкошни български книги от времето на цар Симеон и цар Петър. Такъв е например известният Сборник на Светослав (1073), който представлява препис от оригинала, написан за цар Симеон".

А акад. Дмитрий Лихачов (1906-1999), пак по същия повод, заключава:

"България през XV век като цяло е този огромен център, през който преминава византийското влияние в Сърбия и Русия, център, през който това влияние получава своята славянска окраска, укрепило се в многобройните преводи, в които е отразена писмената реформа на патриарх Евтимий".

Всичко това най-вероятно е убягнало от вниманието на македонския държавен глава, да не говорим за неговите съветници. Иванов говорил още за „Царството на славяните“ на Мавро Орбини, труд, публикуван през 1601 г. в Италия. В него е цитиран Еремия Русо, който според Орбини написал следното: „Русите, съответно московците, имали един и същи език с древните македонци“. Еремия съобщавал, че древните македонци говорели славянски език, а президентът Иванов посочил, че Орбини се позовавал на антични и средновековни автори, според които македонският език бил различен от гръцкия, пише още "Утрински весник".

След което Иванов заявил: "Ако постои едно место на земјата кое најјасно ја одразува длабоката духовна, културна и јазична поврзаност меѓу Македонија и Русија, потенцира Иванов, тоа е Охрид, балканскиот и словенскиот Ерусалим". (Или казано на книжовен български - Ако съществува място на земята, което най-ясно да отразява дълбоките духовна, културна и езикова взаимозависимост между Македония и Русия, това е Охрид, балканският и славянски Ерусалим) Тази метафора, впрочем, не принадлежи на президента Иванов. Един от авторите, които използват сравнението, е съвременият писател от Р Македония Младен Сърбиновски, който говори за връзката на Охрид с различни пластове от българската история и наистина го сравнява с Ерусалим. Припомняме обаче, че още от времето на учениците на светите братя Кирил и Методий Охрид е бил наричан от византийските хронисти третото европейско средище на културата, редом с Константинопол и Рим. Хронистите изрично отбелязват, че Охрид е в пределите на българската държава, а учениците, които св. Климен Охридски обучавал, се учели не на друг, а на старобългарски език.

Излишно е да се привеждат повече аргументи, защото фактите, а и учените говорят достатъчно красноречиво сами по себе си. Да хвърлим обаче още един поглед върху лекцията на македонския държавен глава:

Съвременният македонски език като официален език на Република Македония, казал Иванов, бил признат от почти всички страни. „България го третира като диалект на българския. Гърция пък твърди, че македонски език изобщо не съществува, макар че досега поне три пъти го имат официално признат“, ожалил се в Москва македонският държавник. Непредубената славистика в Русия също е наясно какво точно представлява т.нар. македонски книжовен език, но предпочита да мълчи по темата, за да не се напомня твърде често факта, че Кирил и Методий са създали старобългарския език, а след това той е станал книжовен език и на останалите славяни. Имперското самочуствие понякога пречи на научните аргументи, а принципът "Разделяй и владей" е бил прокарван последователно на Балканите в течение на векове. Там е разковничето и на миналите и настоящи проблеми със съседите, които негласно поощрявани в мегаломанията си, сътвориха "чутовни" научни, исторически и политически доктрини.

Затова нищо чудно, че докато Европа поставя на съседите условия за диалог и цивилизованост, Русия ги обкичва с отличия..

http://frognews.bg/news_65420/Pazi_boje!_Rusite_zboruvale_kako_drevnite_makedontsi
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Февруари 13, 2014, 12:49:10 pm: (http://www.novamakedonija.com.mk/Uploads/News/nasl%5B143%5D.jpg)

Иванов настапил на „Ломоносов“ со митолошки тези

Цитираната книга „Кралството на Словените“ од 1601 година се смета за многу значајно дело, кое го инспирирало пресвртот во политичкиот развој на словенските народи на Балканот, но историчарите се согласуваат и дека информациите пласирани во неа треба да се земат со резерва

НАУКАТА СЕ СОМНЕВА ВО МАУРО ОРБИНИ, нашиот ПРЕТСЕДАТЕЛ ГО ЦИТИРА

Мауро Орбини, дубровничкиот историчар од пред 400 години, кого претседателот Ѓорге Иванов го цитираше на церемонијата на која московскиот универзитет „Ломоносов“ му додели титула почесен професор, е несомнено многу значајна историска личност. Современите хрватски историчари со ова апсолутно се согласуваат. И неговата книга „Кралството на Словените“ од 1601 година се смета за многу значајно дело, кое го инспирирало пресвртот во политичкиот развој на словенските народи на Балканот, глорифицирајќи го пансловенскиот дух. Досега сѐ е во ред. Но историчарите се согласуваат и дека информациите пласирани во книгата на Орбини (кои Иванов ги цитираше), особено оние што опишуваат кои сѐ стари народи се вклучуваат во групата на Словените, треба да се земат со резерва. Иванов говореше за „Кралството на Словените“ на еден од најпрестижните универзитети во светот, истакнувајќи дека вниманието му го привлекол авторот Еремија Русо што е цитиран во делото, за кого Орбини тврди дека во „Летописите на Московија“ од 1227 година напишал дека Русите, односно московјаните имале еден ист јазик како древните Македонци.

- Еремија тврди дека древните Македонци зборувале словенски јазик. Орбини цитира голем број антички и средновековни автори што ја покажуваат посебноста на македонскиот јазик во однос на грчкиот - посочил Иванов.

ПРИРОДАТА НА СТАРАТА МЕТОДОЛОГИЈА

Тука нема откривање топла вода, ниту, пак, Орбини е некаков исклучок. Академикот Фрањо Шањек, еден од најпознатите историчари во Хрватска и редовен член на хрватската академија на науките и уметностите, кој бил уредник на последното издание на „Кралството на Словените“ во неговата земја (отпечатено во 1999 година), вели дека е јасно дека Орбини не можел сѐ да знае.

- Историографијата не е иста во 1601 година и денес. Тогаш бил почетокот на хуманизмот и многу работи на луѓето не им биле докрај разјаснети. Дури од крајот на 17 век почнале да се применуваат поинакви, понапредни методи за истражување во историската наука, со кои наодите се поткрепуваат со факти. Затоа, постарите историски дела, вклучувајќи го и „Кралството на Словените“, се земаат со извесна резерва. Тоа е сосема нормално. На пример, дури и за делата на Константин Порфирогенет ја има таа резерва - нагласува академикот Шањек.

Во изданието од 1999 година Шањек ги навел сите автори што ги цитирал Орбини кога го напишал делото, од античките писатели до тие од подоцнежниот период. Но и самиот научник, кој, како и хрватските историчари воопшто, има огромна почит кон делото на Орбини, вели дека тој ги толкувал старите писатели помалку или повеќе на свој начин, како што тој мислел.

- Јасно е дека се обидел да напише национална историја, со сите можни проблеми што ги носи тоа. Такви обиди имале и унгарски и други автори - нагласува Шањек.

ПАНСЛАВИЗМОТ ПРЕТЕРАНО ГИ СЛАВЕЛ СЛОВЕНИТЕ

За подобро да се сфати историското значење на делото на Орбини треба да се спомене панславизмот, движење што било активно во периодот кога тој живеел и кое ги глорификувало Словените, особено Јужните Словени. Оваа идеологија била одговор на италијанските, германските и на отоманските територијални и асимилаторски аспирации насочени токму кон словенските народи на Балканот. За нејзин основоположник се смета Винко Прибојевиќ, кој исто како Орбини бил од Далмација, а пишувал седумдесетина години порано. Неговото дело, „Потеклото и славата на Словените“ било издадено во 1532 година. Прибојевиќ, Орбини и другите писатели од тоа време, според хрватските историчари, имале огромно влијание врз историскиот развој затоа што ја зајакнале свеста на Словените за нивната посебност, влијаеле и на подоцнежните автори, а народите се навратиле на нивните тези и во 18 и во 19 век, кога се развивале нациите и националната свест. Затоа научниците ги сметаат за многу значајни, бидејќи се смета дека одиграле клучна улога во хрватската и во балканската политичка историја.

Но и тие самите велат дека овие ренесансни автори можеби претерале со глорификацијата на Словените и на нивната историја, за да го засилат чувството на самобитност кај нив. На пример, Ловорка Чоралиќ, за „Кралството на Словените“ на Орбини напиша дека тоа е дело на егзалтирана пофалба на словенството, со идеализирана слика на духовните, интелектуалните и на јуначките подвизи на Словените, пред сѐ на Јужните Словени, од нивните предисториски или митски почетоци, до крвавите битки со отоманските освојувачи во времето што му било блиско на авторот. Таа вели дека ретко кое дело предизвикало толку внимание, но и толку контроверзии и оспорувања како неговото. Особено е дискутабилно тоа што Орбини ја смета Скандинавија како прататковина на Словените, а како словенски народи ги вклучува и Илирите, и Готите и многу други. Прибојевиќ, пак, за кого исто така во предговорите на неговите издадени дела од поново време се вели дека не пишувал објективна туку „ангажирана и заинтересирана историја“, за Словени ги сметал Александар Македонски, Аристотел и Диоклецијан. Кога е Александар во прашање, Орбини се задржал само на тоа дека во неговата војска имало Словени.

Сѐ на сѐ, панславизмот се гледа како идеологија, дури и како митологија. Делата на Орбини се преведувани и на српски и на бугарски. Познато е дека најголемите словенски народи на Балканот, пред сѐ Србите и Бугарите, политички го користеле панславизмот како аргумент дека сите други се како нив, дека се една нација. Хрватите, пак, повикувајќи се на илирско-словенското потекло и на долгите периоди на самостојност во средниот век, како Дубровничката Република, го прикажувале тоа како аргумент за нивната посебност.

Кабинетот на Иванов
Авторите се релевантни, но кој како сака нека ги доживува

Во врска со говорот одржан на 79-от по ранг универзитет во светот според Шангајската листа, на кој претседателот Иванов цитирал историски наоди чија веродостојност не е проверена (или, како што вели историската наука, се граничат меѓу историографијата и прозата), одговорија дека тој цитирал многу автори, а секој може да ги доживува како што сака.
- Претседателот Иванов на универзитетот „Ломоносов“, по повод доделувањето на титулата почесен професор одржа пристапно предавање на тема „По стапките на Ломоносов“, со која поттикна една научна дебата, како што е и редот за таков настан, и тоа преку реферирање голем број извори и автори, а не само на од вас посочениот автор. За тоа кој како доживува некого е слободно уверување. Секој може да дебатира, но во овој случај една од целите беше на свечената церемонија да се истакнат врските меѓу двата народа, како што ги согледале одредени автори. Предавањето на македонскиот претседател се темели исклучиво врз научни и докажани факти и аргументи од голем број автори. Впрочем, сето што беше изнесено во обраќањето ги поткрепуваше тезите изнесени од „Ломоносов“ - ни одговорија оттаму.

http://www.novamakedonija.com.mk/NewsDetal.asp?vest=2131472154&id=9&prilog=0&setIzdanie=23100

Мавро Орбини

Мавро Орбини (средата на 16 век — 1614) е писател, преводач, идеолог и историк. Неговата книга „Il Regno degli Slavi“ (позната също като „Царството на славяните“) силно повлиява върху панславянската идеология и историография през следващите векове.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%B2%D1%80%D0%BE_%D0%9E%D1%80%D0%B1%D0%B8%D0%BD%D0%B8

Царството на славяните

„В царството на славяните“ или „Царството на славяните“ е произведение на бенедектинския монах от хърватски произход Мавро Орбини (дон Мавро Орбини от Рагуза, абат от Млетския орден).

Произведението има исторически характер, като с него Мавро Орбини си поставя за цел художествено да пресъздаде някогашната славна история на южните славяни с оглед организирането им за борба под егидата на папството срещу настъплението на османците към Централна Европа.

„Царството на славяните“ съдържа и препредава редица ценни средновековни сведения за историята на южнославянските народи, но предвид идеологическата си обремененост историците отнасят някои трактовки и споменавания на автора към категорията на легендарния повествователен жанр.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A6%D0%B0%D1%80%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5

https://www.google.bg/search?hl=en&as_q=%D0%BC%D0%B0%D0%B2%D1%80%D0%BE+%D0%BE%D1%80%D0%B1%D0%B8%D0%BD%D0%B8+%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE+%D1%86%D0%B0%D1%80%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE&as_epq=&as_oq=&as_eq=&as_nlo=&as_nhi=&lr=&cr=&as_qdr=all&as_sitesearch=&as_occt=any&safe=images&tbs=&as_filetype=&as_rights=

https://www.google.bg/search?hl=en&as_q=%D0%BC%D0%B0%D0%B2%D1%80%D0%BE+%D0%BE%D1%80%D0%B1%D0%B8%D0%BD%D0%B8+%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE+%D1%86%D0%B0%D1%80%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE&as_epq=&as_oq=&as_eq=&as_nlo=&as_nhi=&lr=&cr=&as_qdr=all&as_sitesearch=&as_occt=any&safe=images&tbs=&as_filetype=&as_rights=#as_qdr=all&hl=en&lr=&q=mavro+orbini+kraljevstvo+slovena

Mavro Orbin

Mavro Orbin (also Mavro Orbini, Mauro Orbin, or Mauro Orbini) (mid-16th century – 1614) was a writer, ideologue and historian from the Republic of Ragusa. His work The Realm of the Slavs influenced Slavic ideology and historiography in the later centuries.

Orbini was born in Dubrovnik (now in Croatia), capital of the Republic of Ragusa, a Slavic populated merchant city-state on the eastern shore of the Adriatic sea. His family drew origin from Kotor in the Bay of Kotor. After becoming a Benedictine monk, he lived for a while in the monastery on the island of Mljet, later in Ston, and in Hungary, where he was the abbot of the monastery in Bačka for a couple of years. Then he returned to Dubrovnik, where he spent the rest of his life.

http://en.wikipedia.org/wiki/Mavro_Orbin

https://www.google.bg/search?hl=en&as_q=%D0%BC%D0%B0%D0%B2%D1%80%D0%BE+%D0%BE%D1%80%D0%B1%D0%B8%D0%BD%D0%B8+%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE+%D1%86%D0%B0%D1%80%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE&as_epq=&as_oq=&as_eq=&as_nlo=&as_nhi=&lr=&cr=&as_qdr=all&as_sitesearch=&as_occt=any&safe=images&tbs=&as_filetype=&as_rights=#as_qdr=all&hl=en&lr=&q=Mauro+Orbini+-+Kingdom+of+the+Slavs

https://www.google.bg/search?q=Mauro+Orbini+-+Kingdom+of+the+Slavs&lr&hl=en&source=lnms&tbm=bks&sa=X&ei=obP8UsPvEcLnywOsqoHwAg&ved=0CAoQ_AUoAA&bav=on.2,or.&biw=1024&bih=625&bvm=pv.xjs.s.en_US.OD_8LLFKFf4.O&ech=1&psi=WLL8UvTDNOTnygP_7oDgCw.1392292883334.3&emsg=NCSR&noj=1&ei=obP8UsPvEcLnywOsqoHwAg
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Февруари 17, 2014, 01:15:02 pm: (http://i49.vbox7.com/o/164/164debec150.jpg)

Македония – последният проект на Коминтерна

ВИДЕО

Македония – последният проект на Коминтерна (Епизод 1, 1 част)

http://www.btv.bg/shows/btv-dokumentite/videos/video/1672281323-Makedoniya_%E2%80%93_posledniyat_proekt_na_Kominterna_%28Epizod_1_1_chast%29.html

Македония – последният проект на Коминтерна (Епизод 1, 2 част)

http://www.btv.bg/shows/btv-dokumentite/videos/video/1050744986-Makedoniya_%E2%80%93_posledniyat_proekt_na_Kominterna_%28Epizod_1_2_chast%29.html

Македония – последният проект на Коминтерна (Епизод 2, 1 част)

http://www.btv.bg/shows/btv-dokumentite/videos/video/909085418-Makedoniya_%E2%80%93_posledniyat_proekt_na_Kominterna_%28Epizod_2_1_chast%29.html

Македония – последният проект на Коминтерна (Епизод 2, 2 част)

http://www.btv.bg/shows/btv-dokumentite/videos/video/736015089-Makedoniya_%E2%80%93_posledniyat_proekt_na_Kominterna_%28Epizod_2_2_chast%29.html
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Февруари 17, 2014, 02:12:12 pm: (http://bnt.bg/file/2013/12/vlcsnap-2013-12-16-21h36m23s232-630x200.png)

История.bg – 16 декември 2013: 90 години непоследователна държавна политика по отношение на Македония

ВИДЕО

http://bnt.bg/predavanyia/istoriya-bg/ochakvajte-v-istoriya-bg-16-dekemvri-2013
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Февруари 18, 2014, 02:05:46 pm: (http://www.novamakedonija.com.mk/Uploads/Image/2014/fevruari/vojska-na-samul.jpg)

Војската на Самуил во битка при опсадата на Солун, кога е убиен Григориј Таронит: две групи Самуилови војници го убиваат владетелот на Солун. Од левата страна е Самуил на бел коњ, до него се син му Гаврило Радомир и Јован Владислав

На тази миниатюра публикувана от в. Нова Македония ясно пише на гръцки "българи", а не "македонци".

Реконструиран е ликот на царот Самуил

Според професорот Милан Бошкоски од Институтот за национална историја, од цртежите и од минијатурата од т.н. Мадридски ракопис може да се забележи дека Самуил бил натпросечно висок човек, имал руса коса, бело лице и средена брада, носел и црвена капа, што значи дека бил висок благородник

Според идентификацијата што ја изврши Милан Бошкоски од Институтот за национална историја, неговиот лик на минијатурата и на уште два цртежа се единствените автентични претстави на македонскиот цар. Оттука, вели тој, сѐ што е досега објавено како негов портрет е само слободна уметничка визија за тоа како би можел да изгледа царот Самуил.

- Со признавањето на царската титула на Самуил од папата Силвестер Втори, во 1001 година, практично се формирале три империи: Византиската Империја, Светото Римско Царство и Македонското Царство на Самуил. Веднаш потоа почнуваат жестоките напади на Византија за уништување на Самуиловото Царство.

http://www.novamakedonija.com.mk/NewsDetal.asp?vest=21814712303&id=9&prilog=0&setIzdanie=23104

БАН показа техники за реконструиране на глава по череп
Въпросът за това как е изглеждал човешкият вид преди векове вече има отговор

ВИДЕО

http://btvnovinite.bg/video/videos/news/ban-pokaza-tehniki-za-rekonstruirane-na-glava-po-cherep.html

Всъщност има две антропологически реконструкции на черепа на Самуил. Едната е правена от руснаци, а другата от проф. Йордан Йорданов. В руската реконструкция обаче, цар Самуил е представен като по-стар. И в двете реконструкции личат монголоидни черти.

(http://bgnauka.com/forum/uploads/monthly_02_2010/post-5491-1265968623_thumb.jpg)

Българският цар Самуил е изложен в Москва – тази вест звучи наистина чудно. Става дума за възстановка на образа на българския владетел, направена в средата на 80-те години на миналия век в известната Лаборатория за антропологична реконструкция на академик Михаил Герасимов.

От Москва ви предлагам информацията на Чавдар Стефанов:

Има няколко версии и с българска, и с гръцка следа, как една перфектна отливка от черепа на цар Самуил е попаднала в средата на 80-те години в Москва. Главното за мен е, че експертите в световно-известната лаборатория са убедени: "Черепът е на българския цар Самуил. Той е национален герой на България, опитал се да възстанови българската държавност и да обедини всички български земи срещу византийското владичество", подчертава сегашната ръководителка на лабораторията Татяна Балуева. Отдавна бях чул за череп на български цар в Москва, но опитите ми за издирване бяха безуспешни. Все пак накрая късметът ми се усмихна и попаднах в Лабораторията, която се оказа по московските мерки "в съседство" с редакцията ни.
Странно усещане изпитва човек от стотиците очи, които гледат от поставените на рафтове възстановени образи. там съзирам и цар Самуил. Татяна Балуева сподели:
"Твърде изящен череп, добре изнесен нос с открити очни орбити, характерно за южните европеиди. Фин човек в напреднала възраст. Закон за нас е да извършваме реконструкция като избягваме емоциите, защото главното е да изобразим антропологичния тип. Защото, когато започнем да наслагваме определени емоции, изкривява се точността на възстановката."

Въпреки това лицето на цар Самуил вдъхва определени чувства. Научих, че автор на реконструкцията е Галина Лебединская. Дама е вече в по-напреднала възраст, но е запазила напълно своя бистър ум.

"Това бе гипсова отливка от черепа, изключително добро, прекрасно копие, - ми казва проф. Лебединская. - Главно чертите на лицето му направо ме увлякоха. Ясни, красиви... Може за някои да не е толкова красив, но в него има нещо силно привличащо. Знаех, че има много трагична съдба. Това ме впечатляваше също. Мислех си какви са били последните му минути. Това помна, сега след толкова години, като се връщам назад. А в книгата ми има само кратка и суха научна информация – кой открил останките, кога, къде, на кого са. Не зная доколко съм успяла във възстановката, за това да съдят другите. Но самата негова личност направо ме завладя и дадох всичко от себе си за да възстановя лицето така, както би трябвало да е изглеждало."

Попитах за коя книга говори. Галина Лебединская извади от огромната си библиотека едно явно ново издание – "Образът на далечните предци". Излязла е преди няколко месеца, обхваща всичките нейни близо 300 възстановки. Сред многообразието от лица от вековете за корицата е избран именно цар Самуил. Защо точно него, я попитах. "Оставих редактора да избира, и той, без да се замисли, веднага се спря на българския цар, явно с нещо го привлече."
И в лабораторията, и от Галина Лебединская не успях да разбера дали има копие на нейната работа у нас, нито кой точно е поръчал възстановката (данните за клиентите се запазвали в конфиденциалност). Но разбрах, че няма да струва много пари образът на българския цар Самуил да го има и в България.

Професор Лебединская е един от най-търсените специалисти в Русия, възстановки е правила на много известни личности по черепите, нейната възстановка считам за по-близка до действителния образ на Самуил! ( http://www.nkj.ru/archive/articles/11164/ )

http://gepard96.blog.bg/history/2011/08/25/rekonstrukciia-na-cherepi-ot-drevnostta.807714

(http://www.bg-voice.com/public/files/article_addons/611x343/2094.jpg)

Направените антропологични изследвания на костите показват, че мъжът е бил висок около 1,60 метра и е починал на приблизително 70 години. Една от антропологическите реконструкции на главата на владетеля е направена от проф. Йордан Йорданов, а нейно копие се намира в музея в Полски Тръмбеш. Гръцкият професор нееднократно е заявявал, че е готов да направи размяна за костите, ако получи няколко стари византийски ръкописа, които сега се намират в България.

http://www.bg-voice.com/articles/view/shte_budat_li_vurnati_kostite_na_samuil_v_bulgariya/1914/

(http://svobodennarod.com/media/k2/items/cache/3e96d38302447f1cf99d475dfb5c308d_XL.jpg)

Образът на Цар Самуил, според антропологична реконструкция направена по тленните му останки, открити в гроба му в базиликата на остров Свети Ахил в Малкото Преспанско езеро.

http://svobodennarod.com/bulgaria/4019-otnovo-pregovori-za-kostite-na-tzar-samuil.html

(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/1e/Samuil_of_bolgaria_reconstruction.jpg/180px-Samuil_of_bolgaria_reconstruction.jpg)

Антропологическая реконструкция лица царя Самуила

Самуил (царь Болгарии)

http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%BC%D1%83%D0%B8%D0%BB_%28%D1%86%D0%B0%D1%80%D1%8C_%D0%91%D0%BE%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B8%29

https://www.google.com/search?hl=en&as_q=%D0%A1%D0%B0%D0%BC%D1%83%D0%B8%D0%BB+%D1%86%D0%B0%D1%80%D1%8C+%D0%91%D0%BE%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B8&as_epq=&as_oq=&as_eq=&as_nlo=&as_nhi=&lr=lang_ru&cr=&as_qdr=all&as_sitesearch=&as_occt=any&safe=images&tbs=&as_filetype=&as_rights=

(http://en.wikipedia.org/wiki/File:Samuil_of_bolgaria_reconstruction.jpg)

(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/1/1e/Samuil_of_bolgaria_reconstruction.jpg)

reconstruction

Samuel of Bulgaria

http://en.wikipedia.org/wiki/Samuel_of_Bulgaria

https://www.google.com/search?q=samuel+of+bulgaria&lr=&newwindow=1&hl=en&tbm=bks&ei=ZlYDU8WtFMm6ygPcoYGoAw&start=0&sa=N&biw=1024&bih=625&dpr=1

http://www.britannica.com/EBchecked/topic/520801/Samuel

http://www.oxfordreference.com/view/10.1093/oi/authority.20110803100439697

Реконструкцията направена от проф. Йордан Йорданов

(http://i2.dir-i.net/CMS/2008/03/20/5e_cw55dd.jpg)

(http://i3.dir-i.net/CMS/2008/03/20/5e_rvqufx.jpg)

(http://i3.dir-i.net/CMS/2008/03/20/5e_9gwt6k.jpg)

ВИДЕО

http://dnes.dir.bg/video.php?id=2796813

Последните дни на цар Самуил

Цар Самуил е починал на 70-години от тежка рана в областта на лявото слепоочие.
Това показва реконструкцията на черепа на българския владел, заяви директорът на института по антропология към БАН член-кореспондент проф. Йордан Йорданов, предаде БГНЕС.
Цар Самуил не е бил много едър, някъде около 160-170 см. До наши дни няма запазени писмени сведения за външния му вид, макар че от някои хроники може да се направят известни предположения, разказва проф. Йорданов, цитиран от БНТ.
През 996 година в битката при река Сперхей цар Самуил е бил ранен. Вероятно той е искал да се защити в битката и е вдигнал двете си ръце нагоре, при което те са били счупени, каза още професорът. Самуил не е бил лекуван, тъй като счупените кости са започнали да зарастват много накриво. Освен това сигурно не е можел да се храни, тъй като е била повредена и долната му челюст, каза проф. Йорданов.
Ударът върху главата, респективно върху черепа, е довел и до една подчертана лицева асиметрия, т.е лявата половина на лицето е по-хлътнала, по-прибрана навътре, разкрива проф. Йорданов, цитиран от БНТ.
Реконструкцията на черепа е продължила 4 месеца и половина, а гипсовата отливка е била предоставена от директора на НИМ Божидар Димитров.
Скелетът на българския владетел е открит през 1969 г. в саркофаг при разкопки в базиликата "Свети Ахил" на едноименния остров в Малкото преспанско езеро, който е на гръцка територия. Тогава гръцкият археолог Николаос Муцопулос намира четири саркофага и само един от тях не е ограбен. Той предава черепа и три кости на българските учени. Костите на българския владетел се съхраняват в университета в Солун.
Цар Самуил е един от най-забележителните наши владетели. Той води 50-годишна битка с Византия, която непрекъснато напада България и дава пример за това как се пази българската нация, изтъкна проф. Димитров, преди да получи тържествено от директора на Института по антропология реконструирания череп.

http://dnes.dir.bg/news.php?id=2796813
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Февруари 19, 2014, 10:46:53 pm: (http://www.segabg.com/pic/11387/686897.jpg)

Македонското правителство харчи милиони евро за реклама на страната и на своите постижения.
20 Февруари 2014
Скопие харчи 1.2 млн. евро за реклама на кабинета

1.2 милиона евро струват последните три правителствени реклами на Македония, пише сайтът "Болкан инсайт". Новата рекламна кампания ще съвпадне с президентската кампания преди изборите през април. В единия случай се плаща за услугите на маркетингова агенция, която да промотира реформите в държавната администрация - кампанията включва радио- и телевизионни реклами и банери в интернет портали и струва около 500 хиляди. 740 хиляди пък са отделени за две кампании, свързани със здравните реформи. Стойността на държавното саморекламиране е скандална тема в Македония от 2009 г., когато бе разкрито, че правителството е похарчило повече от 10 млн. за кампании и реклами през 2008 г. Държавата е вторият най-голям рекламодател на местния медиен пазар.

http://www.segabg.com/article.php?id=686896
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Февруари 19, 2014, 11:07:27 pm: (http://www.segabg.com/pic/11387/686878.jpg)

Възстановките на образа на цар Самуил (997-1014), подредени по времето на създаването им. От ляво надясно: Графична възстановка на антрополога Арис Пулянос по черепа от гроб 3 в църквата ДСв. АхилФ на едноименния остров в Малкото Преспанско езеро, 1969 г.; Пластична възстановка на Галина Лебединска от Лабораторията за антропологична реконструкция-Москва по точна отливка от черепа в гроб 3, началото на 90-те години на ХХ в.; Пластична възстановка на Йордан Йорданов от Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при Българската академия на науките-София по точна отливка на черепа в гроб 3, 2008 г. В експозицията на Националния исторически музей-София

Портрет на цар Самуил не се е запазил до наши дни

Хилядолетието от кончината на цар Самуил (997-1014) е търсеният повод за преосмисляне на тази част от българската история

Иван Петрински

Едва започна юбилейната Самуилова 2014 година и не закъсня появата на желаещи да се прочуят покрай знаменателната годишнина. По всичко личи, че хилядолетието от смъртта на цар Самуил (997-1014) ще привлича като мухи на мед всякакви люде чак до октомври. Сигурен съм, че няма да може, а и едва ли ще е нужно, винаги да се отговаря на подобни "приносни" деяния, да се обръща толкоз внимание на безумствата не е възпитателно дори.

През последните дни бяхме споходени свише няколко пъти. Още миналата сряда скопската телевизия Сител ни направи съпричастни към "откритието" на д-р Милан Бошкоски от тамошния Институт за национална история, който твърди, че "аз за пръв път успях да идентифицирам образите [на Самуил и на роднините му в сцените от Украсения препис на "История" на Йоан Скилица]". Като все пак направим тук уговорката, че сведението е в чисто журналистическо писание, където много често се играе на развален телефон, няма как да не се съгласим с въпросното "за пръв път". Съвсем вярно е, че досега никому не беше хрумвало да търси портретни исторически образи в ръкопис, чието завършване като текст се отнася най-рано към самия край на ХI в. - "История" на Йоан Скилица и на Продължителя на Скилица обхваща времето от 811 г. до 1079/1080 г. В добавка ще трябва да се отбележи непременно, че оригиналът на произведението изобщо не е запазен до наши дни. Що се отнася до датировките на Украсения препис, който днес се намира в Националната бибилиотека на Испания, то те са най-разнообразни и единомислие сред изследователите скоро няма да има - от преобладаващото мнение за изработка на тоя точно препис в средата на ХIII в.-втората половина на ХIII в., през границата на ХII-ХIII в. (Атанас Божков, 1972), та чак до средата на ХII в. (N. G. Wilson, 1975), но не и по-рано.

Дори да приемем, че Украсеният препис на Скилица е завършен в най-ранната си възможна дата - в началото на 80-те години на ХI в., тоест точно той да е оригиналът на оригиналите, което няма как да вярно по никакъв начин, то пак от смъртта на цар Самуил ще да са изминали 70 години, което никак не е "непосредствено след смъртта на цар Самуил". И още - при известната ни продължителност на живота в Средновековието е абсолютно невъзможно през 1080 г. да са били живи "преките потомци" на цар Самуил, впрочем знаем със сигурност, че никой от тях не е доживял дори близо до това време.

Поради това, че изработката на Украсения ръкопис на Йоан Скилица е отдалечена в действителност най-малко век и половина от времето на смъртта на цар Самуил, както и поради характера на изображенията там - най-често те са твърде дребни и лишени от подробности, поради което трудно могат да носят портретни черти, досега май никому не беше хрумвало да твърди, че е открил портретите на цар Самуил и на родствениците му в този точно ръкопис, чак до "първия път" на д-р Бошкоски.

Никак не съм уверен, че има нужда да се спирам и на

останалите доводи на скопския историк,

щом главното му основание - времето на съставянето на Украсения ръкопис на Йоан Скилица, бе показано като напълно неотговарящо на истината. Все пак, твърди се, че "портретното" изображение на Самуил е представено трето (от ляво надясно) в сцената със сватбата на Самуиловата дъщеря Мирослава с Ашот Таронит. Вярно е, че над този образ нечия ръка, различна от тази на преписвача, е изписала "Самуил", но първо, надписът е извън изображението, което не е типично, и второ, тази ръка е по-късна от времето на преписвача. Това е причината този точно надпис обичайно да не се взема предвид от изследвачите. Има и още - мъжът, представен в този образ не се отличава по възраст от другите двама мъже до него, те са твърде млади на вид, а цар Самуил е поне 50-тина годишен през 999 г., когато неприятната Мирослава луднала по византийския затворник. Впрочем, всички антрополози, работили с черепа от гроба на цар Самуил на о. Свети Ахил в Малкото Преспанско езеро, са категорични, че царят умира през 1014 г. след като е вече в твърде напреднала възраст. За Самуиловото рождение ще стане дума друг път, но тук ще трябва да уточним, че той не може да е роден в никакъв случай след средата на Х в., около 950 г. всъщност.

Малко странно е също и облеклото на набедения образ.

Първо, то по никакъв начин не се отличава от това на двамата млади мъже в съседство, разпознавани обичайно като Гаврил Радомир и братовчед му Иван Владислав, никакви владетелски отличия, никаква отлика изобщо не може да се забележи между тия три образа.

Сред еднаквите одеяния на тримата младежи трябва да се отличат особено рунтавите калпаци на главите, точно такъв, червен, носи и предполагаемият Самуил. Далеч е някак от празничния царски костюм тоя калпак, ще се съгласите навярно, но и защото като зажени дъщеря си, човек винаги гледа да си облече някоя по-читава дрешка, така е по нашите краища от памтивека. Това е още едно показание, че образът на мъжа, третият от ляво надясно в сцената със сватбата на Мирослава, не е Самуил, а по-скоро синът му Гаврил Радомир.

Във все тая сцена наистина има представен образ на цар Самуил. Той венчава младоженците Мирослава и Ашот (вж. Атанас Божков, 1972). Неколкократно тук (вж. Свързани текстове) е ставало дума, че във Византия чак до Х в., до намесата на християнската църква в тия дела, венчавката обичайно се извършва от бащата на младоженката. Този обичай несъмнено е бил разпространен и у нас, поне в земите, подложени на силно византийско културно влияние. Впрочем тоя образ в сцената е единствен, който що-годе приляга по възраст на цар Самуил през 999 г., той е и най-възрастният от всички изобразени в сцената мъже.

Не са страшни безумиците, фабрикувани в Скопие,

тоя феномен е по-скоро медицински, но буди недоумение как горната "новина" се появи не само в няколко български всекидневника, известни впрочем с лошата си историческа хигиена, но и бе препечатана на ужасен диалектен български от една информационна агенция с грандомански исторически претенции. Сигурно ще е глупаво да питам работещите по тия места дали би им представлявало някакво затруднение, при друг подобен случай, да се допитат до хилядите читави професионални български историци за коментар на безумици, от интернет-страницата на Сител, например.

Ако ще трябва да търсим портретен образ на цар Самуил, то по-обещаваща изглежда една триумфална рисунка в cod. gr. z17 от Библиотека Марциана във Венеция. Рисунката е в богато украсен византийски псалтир и представя император Василий II (976-1025) като победител. При нозете на императора са представени портретно, по това поне спор не може да има, осем фигури, които са в проскинеза - проснати на земята в знак на почит, на подчинение и на обожание. Не императорският образ, а тези осмината ни интересуват вече повече от столетие. Засега преобладава все още изказаното предположение (Йордан Иванов, 1925), че това са образи на български военачалници, пленени или предали се при завладяването на България от Василий II. Вероятно трябва да се каже преди всичко, че триумфалният портрет на император Василий II в cod. gr. z17 се датира точно в самата 1018 г. или година-две по-късно в най-лошия случай.

През последните години обаче старата теза на Й. Иванов бе пренебрегвана все повече, днес повечето автори смятат мъжете в краката на император Василий II по скоро за византийски сановници, възхитени от подвига на владетеля си (вж. напр. Paul Stephenson, 2004 и др.).

Всъщност имаме наистина златна възможност да разберем как е изглеждал цар Самуил, по пластичните възстановки на черепа му, май няма нужда да търсим нищо повече.

Един нашенски евродепутат пък, избран от партия, чието доскорошно управление бе повече от спорно, ни облагодетелства с осенилата го свише идея да преименува днешния Благоевград в Самуиловград. Не е чудно - какъвто съюзът, такива и (евро)депутатите му, същият чиляк даже назоваваше обекта на идеята си с турското му име - Горна Джумая, но не и с всеобщо възприетото отдавна. Пак не съм сигурен, че трябваше да се обръща внимание тук на такава нескопосна идея.

Нашумя доста и скопският проект да правят филм за смъртта на цар Самуил и за предхождащата я Беласишка битка (29 юли 1014 г.). Абсолютно всички безпогрешно можем да си представим за какво ще се разказва в тая лента, всички малоумия на скопската пропаганда ще намерят достойно отражение. Със завидна лекота мога да провидя, без да съм прорицател, че "научните" открития в годината на цар Самуил ще продължават да се множат чак до края й, ще трябва да се прави каквото е посилно, за да се развенчават. Иначе няма да е честно.

Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?id=682979

http://www.segabg.com/article.php?sid=2011051200040001301

http://www.segabg.com/article.php?sid=2008011700040001301

Изображение на цар Самуил, той извършва венчавката, в сцената на сватбата на дъщеря му Мирослава с Ашот, син на солунския стратег Григорий Таронит през 999 г., рисунка на лист 185 от Украсения препис на "История" на Йоан Скилица, средата на Хтт в.-втората половина на ХIII в.; Национална библиотека на Испания-Мадрид

(http://www.segabg.com/pic/11387/686881-l.jpg)

Изображение на цар Самуил, той извършва венчавката, в сцената на сватбата на дъщеря му Мирослава с Ашот, син на солунския стратег Григорий Таронит през 999 г., рисунка на лист 185 от Украсения препис на "История" на Йоан Скилица, средата на Хтт в.-втората половина на ХIII в.; Национална библиотека на Испания-Мадрид
Source filename: E:\SYS\AGENCIES\OTHER\INETFOTO\1.2.txt

(http://www.segabg.com/pic/11387/686879-l.jpg)

Византийски сановници, вероятно, в проскинеза пред император Василий II (976-1025) в триумфалния му портрет, нито един от образите тук, включително и ограденият в червено, който се обсъжда понякога, не е портрет на цар Самуил; лист 3 в cod. gr. z17, 1018 г.; Национална библиотека Марциана-Венеция

http://www.segabg.com/article.php?id=686880

Самуил

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%BC%D1%83%D0%B8%D0%BB
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Март 01, 2014, 06:20:13 pm: (http://www.mediapool.bg/images/217/54a9b165d5ea41b849520867e6ac2d12.jpg)

Кабинетът ще преразгледа процедурите за българско гражданство
18:30 | 01.03.2014 |

Правителството ще преразгледа процедурите за даване на българско гражданство на представители на българските общности в чужбина. Това съобщи министърът на външните работи Кристиан Вигенин.

Според него усложнената процедура е създала допълнително напрежение в няколко страни, като на първо място е Македония.

"От една страна трябва да гарантираме, че хората от български произход, които искат да получат българско гражданство, ще го получат, но също така трябва да гарантираме, че с българското гражданство не се злоупотребява", каза Вигенин.

Миналата седмица стана ясно, че Върховна административна прокуратура е открила нарушения в Държавната агенция за българите в чужбина. В продължение на години Държавната агенция за българите в чужбина е издавала незаконно удостоверения за български произход на всякакви чужденци.

От Агенцията за българите в чужбина пък обясниха резкия спад в издадените български документи с промяна в закона. "С промяната в закона от 2010 г. трябваше да бъдат изчистени всички преписки по стария ред. Те бяха няколко десетки хиляди. В рамките на 2 години бяха изчистени, затова се получава тази амплитуда", обясни председателят на агенцията Йордан Янев, цитиран от бТВ.

Миналата седмица българи от Македония протестираха пред правосъдното министерство с искане за по-лесни процедури за получаване на българско гражданство.

http://www.mediapool.bg/kabinetat-shte-prerazgleda-protsedurite-za-balgarsko-grazhdanstvo-news217438.html
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Март 06, 2014, 07:42:07 am: (http://plovdivweek.com/media/news/5091/original/66f7b4679b0365f3efc1d5e5ba80341f.jpg)

ОАЕ отменят визите за България

Oбединените арабски емирства отменят предсрочно, от 22 март, визите за гражданите на 13 страни от Европейския съюз, сред които и България. Другите 12 държави са Унгария, Кипър, Латвия, Литва, Малта, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Хърватия, Чехия и Естония, съобщават от МВнР на Обединените арабски емирства.
Гражданите на останалите 15 страни от Европейския съюз вече пътуват до ОАЕ без визи.
"Това решение ще помогне за развиване на политическите отношения с държавите от ЕС, а също и за укрепване на икономическите връзки и за ръст на стокообмена", се казва още в съобщението.

http://www.segabg.com/article.php?id=688848
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Април 09, 2014, 01:00:48 pm: (http://i.actualno.com/actualno_2013/upload/news/2013/10/15/0535467001381837328_18154_600x458.jpg)

Българите в Македония вече имат свой вестник

Асоциацията на Българите в Македония (член на Асоциацията на Българите по Света) започна да издава вестник „Глас на българите от Македония" (www.glasbgmk.eu). Първият брой на електронното издание излезе на 26 февруари 2014 г.

Читателите могат да се запознаят с актуални новини от България и Македония, събития и коментари за Балканите днес, интервюта от водещи автори, анализи, дискусии, история, културни събития и др.

Вестникът отбелязва и годишнини на бележити събития и личности - битката при Беласица (1014 г.) и смъртта на цар Самуил, 1145 г. от смъртта на Свети Кирил - Константин Философ.

Първото публикувано интервю е на Иван Николов с Панде Ефтимов - поет, публицист и общественик от Скопие.

http://society.actualno.com/Bylgarite-v-Makedonija-veche-imat-svoj-vestnik-news_18154.html
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Април 10, 2014, 08:52:38 am: (http://www.radis-group.com/storage/1/117/thumb_da085ca6232849705ebe0b1c2fdb9a1bef40d1d0.jpg)

Камерите

ВИДЕО

http://kamerite.bg/

Тук можете да гледате България на живо и това което се случва в момента.

Kamerite.bg е собственост на Нова Броудкастинг Груп. Компанията е част от Modern Times Group (MTG). MTG AB е водеща международна компания в дистрибуцията на развлекателни програми с най-силно присъствие в Европа. MTG е най-големият оператор на ефирни и платени канали в Скандинавия и Балтийския регион, водещ акционер в най-голямата независима телевизионна мрежа в Русия (CTC Media – Nasdaq: CTCM) и номер едно търговски радио оператор в Скандинавския район. Телевизионните канали на компанията са гледани в над 30 държави по света.

В България MTG присъства чрез Нова Броудкастинг Груп, която обединява Нова телевизия, Diema, KinoNova, Diema Family и Нова Спорт, Нова Спорт HD, TV 1000, Viasat History, Viasat Explorer, Viasat Nature, Viasat History HD и Viasat Nature HD, Nova PL HD, списание Ева, както и интернет сайтовете Nova Play, NovaNews.bg, NovaSportPlay.bg, NovaTV.bg, Diema.bg, KinoNova.bg, и Sport.NovaTv.bg също са част от MTG.
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Април 15, 2014, 07:54:45 am: (http://www.segabg.com/pic/11444/695272.jpg)

(http://www.segabg.com/pic/11444/695268-l.jpg)

Границите на българския език - двойно по-големи от държавните
Общите черти, които обединяват всички родни диалекти, говорят за единството на българския в миналото и днес
Доц. д-р Ана Кочева, Институт за български език при БАН

Проблемът за границите на българския език е решен отдавна в българското езикознание. Българският диалектен език днес, поради промени от извънезиков характер, се открива във и извън държавните граници на Република България в трите историко-географски области: Мизия, Тракия и Македония. Той има оригинална самобитност: през IХ в. е класически славянски език, а сега - екзотичен балкански език, характеризиращ се вече с безпадежност, с богато членуване и др. Тези граматични черти (с незначителни изключения) са характерни за всички диалекти и върху тях се изгражда спецификата на българския език като единствен славянобалкански език в света. Тази характеристика е потвърдена и от стотици чуждестранни изследователи.

Безспорен е фактът, че в езиковедската наука се прави разлика между държавна територия, заключена в политическите граници на страната, и езикова. Българската държавна територия е претърпяла многократни корекции, докато придобие настоящия си вид; в резултат на войните, водени в края на 19-и и през 20-и в. тя е намалена силно, като 7 части остават извън държавните граници и затова историко-географската територия е по-голяма от държавната. Там, където се говорят диалектите на българския език, останали извън държавата, е българският езиков континуум.

Първата част, останала вън от държавните граници,

е Северна Добруджа с главни центрове Кюстенджа (сега Констанца) и Мангалия. Тя е предоставена от Русия на Румъния през 1878 г., когато се води война за освобождението на България. Русия завзема Молдова, която дотогава е част от Румъния, и за компенсация й дава територията на българската Северна Добруджа.

Диалектите в този ареал се наричат източномизийски. Разпростират се в Дунавската равнина на изток от Янтра, на юг от Дунав и на север от Стара планина. Българското Северно черноморие е най-източната им граница. Макар че са архаични, в резултат на експанзията на по-будното и енергично балканско население, слязло в равнината през 19-и и 20-и в. и смесило се с автохтонното (хърцойско), голяма част от тях са загубили редица свои особености и сега вече биха могли да бъдат разглеждани като мизийско-балкански или дори още по-общо - като смесени североизточни диалекти. От тях добре са съхранени три диалекта, доста близки помежду си: шуменският (или плиско-преславският, в т.ч. и съртският в Провадийско), гребенският - в Тутраканско, Силистренско и донякъде в Русенско, и капанският - в Разградско. Същите говори са налице и в Северна Добруджа (днес в Румъния).

Поморавието е отнето от България през 1878 г. Сърбия се включва в Руско-турската освободителна война и превзема от Турция българските земи около Южна Морава с главни градове Ниш, Неготин, Зайчар и Пирот, но "забравя" след войната да се изтегли. По-късно е сменено името на реката: р. Българска Морава (южната част) и р. Сръбска Морава (северната) са обединени в р. Велика Морава, а след това по тези места идват сръбски заселници и постепенно етническият облик на региона се променя.

В езиково отношение моравските говори влизат в състава на крайните северозападни български говори. Простират се върху ареалите, очертани от двете страни на днешната българо-сръбска и македоно-сръбска държавна граница. Делят се на две части: погранични (у) говори в Белоградчишко, Трънско, Брезнишко (у нас), Кривопаланско, Кумановско, Тетовско (Р Македония) и Царибродско (Димитровградско) и Босилеградско (Р Сърбия) и моравски (у) говори по поречието на р. Българска (Южна) Морава (Р Сърбия). Критериите за отнасянето на тези говори към българските крайни северозападни диалекти са единствено лингвистични. Всички те се обединяват в единство въз основа на

типични фонетични, акцентни

и особено граматични черти: наличие на характерната за българската фонетика ерова гласна ъ: сън, дъш, бЪчва, тЪмно, ударение, нехарактерно за сръбски и др. Най-съществената морфологична черта, по която тези говори рязко се отличават от сръбския език, е аналитизмът на целия граматичен строй. Докато в сръбски има добре запазени седем падежа, в крайните северозападни говори, както и в целокупния български език се срещат само отделни падежни остатъци. Тези диалекти на българския език са развили и основната категория определеност (отново нехарактерна за сръбски), изразяваща се в поява на членна форма (на места членът е дори троен, какъвто е в Родопите и на запад от р. Вардар).

Третата част, която България губи, са Западните покрайнини (с главни градове Босилеград и Цариброд). Цариброд днес се нарича Димитровград и носи името на българския комунистически лидер Георги Димитров, голям приятел на Й. Б. Тито. Дружбата между двамата била скрепена допълнително и от факта, че първата съпруга на Димитров е сръбкиня. След I световна война в пределите на Сърбия попада дори и част от Видинско.

И в Западните покрайнини диалектите са от същия тип, т.е. - продължение на ареала от сегашната територия на българската държава: царибродският - от Западнософийско и Годечко; босилеградският - от Кюстендилско.

Четвърта част от българската езикова територия е Вардарска Македония. След Балканските войни от 1913 г. тя влиза в състава на Кралство на сърби, хървати и словенци, след I световна война е част от Кралска Югославия под името Вардарска бановина, а след II световна война - една от социалистическите федеративни републики на Югославия. След разпада й през 1990 г. Македония става самостоятелна република. Официалната езикова политика на България и до ден днешен определя т.нар. македонски книжовен език като една от писмено-регионалните норми на български. Това е така, защото диалектите в днешната Р Македония са

български по своя лингвистичен характер

и представляват естествено продължение от говорите в границите на България, образувайки с тях неразкъсваема лингвистична цялост. Новата писмена норма, създадена в Македония с декрет през август 1944 г. в манастира "Прохор Пчински" на базата на западно-българския а-говор, по своя характер е писмено-регионална форма на българския език не само защото се изгражда върху основата на български говори, които и след нейното провъзгласяване не промениха своята фонетична, морфологична и синтактична същност, но и защото всички най-важни нейни черти са типични за големи говорни области на територията на България.

В диалектно отношение тези говори се разпростират в Р България по високите западнобългарски полета на юг от Стара планина и Витоша. Обхващат редица диалекти от Пиринския край и продължават ареалите си във Вардарска и Беломорска (Егейска) Македония на запад от Солун. Югозападните говори с писателите от тези краища са взели важно участие в първия етап от създаването на новобългарския книжовен език през епохата на Българското възраждане (Отец Паисий, К. и Д. Миладинови, К. Шапкарев и мн. др.) Подразделят се на две части: същински югозападни и крайни югозападни говори, които продължават и в Албания.

Следващата, пета част от българската езикова територия - Егейска (Беломорска) Македония - днес се намира в пределите на Гърция. Тя достига до устието на р. Места, а България я губи след 1913 г.

Тук се намира и солунският говор, който е най-представителният и най-архаичният югоизточнобългарски диалект от западнорупски тип. С широките си рефлекси на ятовата гласна, със следите от назализъм - зъмп (зъб), дъмп (дъб) и др. Той

несъмнено е родина на Кирило-Методиевия

старобългарски език. Изследван е многократно от наши и чужди учени въз основа на диалектите на трите села - Сухо, Зарово и Висока. Това е т.нар. солунски говор (в тесния смисъл на думата). Тъй като много от неговите старинни особености се откриват на юг - в Странджа, Родопите, а дори и в Корчанско, Албания, под солунски говор (в широкия смисъл на думата) - според редица учени - трябва да се разбира цялата южнобългарска говорна област: на изток до Цариград (Истанбул) и на запад - до Корча.

Шеста част от българския езиков континуум е Западна Тракия (в днешна Гърция). Отнета е от България по силата на Ньойския договор през 1919 г. В езиково отношение говорите около Ксанти, Гюмюрджина и Караагач са тракийски. Автохтонните тракийски диалекти са близки до родопските, но не са толкова архаични - те отразяват по-късен етап от тяхното общо развитие. Представени са от два типа: северен - в България: Първомайско, Хасковско, Свиленградско, и южен - в Беломорска Тракия. Носителите им са насилствено прогонени от родните си места и са се преселили в различни части на Източна България.

Последната седма част от българската езикова територия е Източна (Одринска) Тракия, която след 1913 г. окончателно остава в пределите на Турция. В равнината местното население силно се е смесило със загорци (според някои изследователи - преселници от Мизия), с носители на подбалкански говори и с др. Тези т.нар. източнорупски говори са два вида: странджански и тракийски. Странджанският се простира на север в българската част на Странджа и на юг - в турската. Насилствено изселените носители на южностранджанските говори след войните на Балканите днес живеят на различни места в Източна България.

Изследванията на българските диалекти в наши дни продължават да показват пълна успоредица в развоя на говорите в Мизия, Тракия и Македония. Общите езикови черти, които обединяват всички родни диалекти, говорят за единството на българския език в миналото и днес.

http://www.segabg.com/article.php?id=695270

БЪЛГАРСКИЯТ ДИАЛЕКТЕН АТЛАС

http://www.centerslo.net/files/file/simpozij/sim26/Tetovska.pdf

Българска диалектология

http://promacedonia.com/jchorb/st/

https://www.google.com/search?newwindow=1&biw=1024&bih=625&tbm=bks&q=bulgarian+dialects+history+macedonia&oq=bulgarian+dialects+history+macedonia&gs_l=serp.12...4233.9814.0.12703.10.10.0.0.0.0.580.3770.0j1j1j2j5j1.10.0....0...1c.1.42.serp..10.0.0.-up6sWE6H2w

https://www.google.com/search?q=bulgarian+dialects+history&newwindow=1&source=lnms&tbm=bks&sa=X&ei=ESNWU-2kKqGAywO_k4K4DA&ved=0CA4Q_AUoAQ&biw=1024&bih=625

https://www.google.com/search?q=bulgarian+dialects&newwindow=1&source=lnms&tbm=bks&sa=X&ei=yCFWU4KQOIbnywO07ICoDw&ved=0CA4Q_AUoAQ&biw=1024&bih=625

https://www.google.com/search?newwindow=1&q=bulgarian+dialects&oq=bulgarian+dialects&gs_l=serp.3...214496.253347.0.254761.44.27.1.0.0.1.1378.14967.1j0j3j7j2j3j6j4.26.0....0...1c.1.42.serp..28.16.7936.YWfB-cxuZtU

https://www.google.com/search?q=bulgarian+dialects+map&newwindow=1&source=lnms&tbm=isch&sa=X&ei=SSJWU9awF6OuygOIt4Jg&ved=0CAgQ_AUoAQ&biw=1024&bih=625

https://www.google.com/search?newwindow=1&q=bulgarian+dialects+history&revid=1384698251&sa=X&ei=9SJWU4isNKmCyQPdoYDICw&ved=0CH4Q1QIoBg&biw=1024&bih=625
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Мај 11, 2014, 11:32:45 am: (http://www.segabg.com/pic/news/11/698071.jpg)
Председателите на БАН и МАНУ в София
България и Македония заедно честват Кирил и Методий
11.05.2014 г.
Председателят на БАН академик Стефан Воденичаров и неговият македонски колега академик Владо Камбовски поднесоха венци пред паметника на Светите братя Кирил и Методий пред Народната библиотека в София.
Полагането на цветя и венци е част от инициативата за съвместно честване от БАН и МАНУ на славянските първоучители, които имат огромно значение за културата и просперитета на двата близки народа.
В състава на македонската делегация са също така акад. Любчо Коцарев – заместник-председател, акад. Георги Старделов, акад. Таки Фити, акад. Влада Урошевик, акад. Катица Кулавкова.
Програмата на посещението продължи с тържествен концерт, посветен на Светите равноапостоли Кирил и Методий. Той се състоя в Големия салон на БАН.
В рамките на посещението ще бъде подписан Анекс към Спогодба за научно сътрудничество между на БАН с МАНУ за научен обмен по съвместни проекти.
Предишната среща между Българската академия на науките и Македонската академия на науките и изкуствата се проведе на 5 и 6 октомври 2013 в Сандански, с участие то на 60 учени от двете страни. Председателите на БАН и МАНУ, акад. Стефан Воденичаров и акад. Владо Камбовски, подписаха протокол за сътрудничество между двете академии и договориха над 40 съвместни проекта. Те са в областта на медицинските, хуманитарните, обществените, природо-математическите, биологическите и техническите науки, по които съвместно ще работят български и македонски учени.

Нека да ни е честит днешният голям празник, заяви по-късно председателят на македонската академия на науката и изкуствата Владо Камбовски. Той акцентира в приветствието си към българските учени върху общите ни традиции и обичаи и обясни, че предизвикателство пред националната идентичност са днешните времена на мултикултурализъм и глобализация. Владо Камбовски призова негативната енергия да се трансформира в градивна сила, а Македония и България заедно да се интегрират в Европейския съюз.
Председателят на македонската академия на науката и изкуствата подчерта доброто сътрудничество с БАН и обясни, че двете академия имат най-малко 30 съвместни проекти в ход.

http://www.segabg.com/article.php?id=698071
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јуни 26, 2014, 06:40:57 am: (http://www.dnevnik.mk/WBStorage/Articles/BE590E232BF138479063C6DB8B520A3F.jpg)

Лани помалку од 50 отсто од живородените биле Македонци

Минатата година, првпат откако постои Македонија, бројот на живородени етнички Македонци е под 50 отсто од вкупниот број родени деца во државава, покажуваат податоците на Државниот завод за статистика. Експертите велат дека, согледувајќи ги состојбите според етнички карактеристики на живородени деца, во подолг временски период бројот на живородени деца кај македонската, српската и кај влашката популација се намалува, а кај албанската, ромската и кај турската се зголемува.

Официјалните податоци, пак, велат дека расте негативниот природен прираст кај Македонците последниве десетина години, односно секоја година се раѓаат помалку отколку што умираат.

Македонките раѓаат помалку

Експертите потврдуваат дека бројот на живородени деца во изминат подолг временски период со децении се намалува на ниво на држава. Поранешниот директор на Заводот за статистика, Дончо Герасимовски, вели дека во анализиран период од десет години или во периодот од 2004 до 2013 година бројот на живородени деца се намалува од година на година.

- Во 2004 година тој изнесувал 23.361, а во 2013 година според првите резултати е 23.227 или за 134 живородени деца помалку. За разлика од бројот на живородени деца во наведениот период, бројот на умрените лица или морталитетот бележи зголемување. Така бројот на умрени лица е зголемен од 17.944 во 2004 година на 19.193 во 2013 година или починати се 1.249 лица повеќе. Ако сето тоа се види од аспект колку изнесува разликата меѓу бројот на живородени и умрени лица или каков е наталитетот, а каков морталитетот, може да се констатира дека според овие показатели, природниот прираст на населението е намален за 1.383 лица - вели Герасимовски.

Според него, согледувајќи ги состојбите според етничките карактеристики, показателите се доста интересни.

- Во подолг временски период бројот на живородени деца кај македонската, српската и кај влашката популација се намалува, а се зголемува кај албанската, ромската и кај турската. Од друга страна, во однос на умрените лица, бројот се зголемува кај македонското население. Бројката, пак, на починати лица кај другите етнички заедници е помал. Kако резултат на тоа природниот прираст на населението по етнички карактеристики во серија на година кај македонското население е негативно, а кај албанското население е со позитивен прираст - вели Герасимовски.

Половина од општините со негативен прираст

Според професорот по статистика Славе Ристески, податокот дека изминатиов период се родени 27.000 деца од другите етнички заедници надвор од границите на државава е алармантен.

- Општо познато е дека Македонија последниве неколку децении има негативен природен прираст. Во одредени региони во земјава негативниот прираст е константен. Посебно во пелагонискиот и во вардарскиот. Многу повеќе лица умираат, а за сметка на тоа многу малку се раѓаат. Во овој момент може да каже дека во 42 општини или над 50 отсто од нив имаат негативен природен прираст. За разлика од нив, во скопскиот и во полошкиот регион состојбите се позитивни и тука е најголемиот прираст на населението - вели Ристески.

Според официјалните бројки од 2012 година, учеството на младото население до 14 години изнесува 17,1 отсто, а учеството на старото население над 65 години е 11,9 проценти. Според возраста на мајката, најголемо учество, односно 35,1 проценти се живородени деца од мајки на возраст 25-29 години. Просечната возраст на мајката при вкупниот број раѓања е 28,1 години, а 26,3 години на првите раѓања. Со оглед на тоа дека најголемиот број од живородените деца - 88,4 отсто во 2012 година се родени во брак, може да се каже дека намалувањето на фертилитетот е резултат на одложувањето на стапувањето во брак во повозрасните години. Имено, бројот на склучените бракови во 2012 година во споредба со претходната година е намален за 5,1 отсто.

Природниот прираст со намалено темпо

На прашањето на „Дневник“ дали е точно дека лани првпат бројот на родени Македонци е под 50 отсто, од Државниот завод за статистика добивме одговор дека категоријата население е многу динамична и променлива.

- За да се следи големината, движењето и промените што настануваат и просторно и временски, потребно е следење повеќе компоненти. Промените во структурата на населението секогаш настануваат како резултат на директното влијание на природното (наталитет и морталитет) и механичкото (миграции) движење на населението. Благодарение на с` уште позитивниот природен прираст ја задржува позитивната насока на пораст, но со изразито намалено темпо, споредбено со една до две децении претходно - велат во Заводот.

Жените живеат подолго

Промените во старосната структура на населението имаат своја рефлексија врз бројот на умрените лица во државата. Бројот на умрените лица во 2012 година е зголемен за 3,4 проценти во однос на претходната година. Просечната возраст кај умрените од машки пол изнесува 70,3 години, односно 74,4 години кај лицата од женски пол или за 4,1 години повисока просечна возраст се бележи кај жените.

Најзастапени причини за смрт се: болестите на циркулаторниот систем, кои се јавуваат со 59,2 отсто од вкупно умрените, неоплазмите со 18,3 проценти, потоа следуваат починатите од ендокрини, нутритивни и од метаболистички болести со 4,2 отсто.

Живородени деца според етниЧката припадност на маЈката

Година 2009 2010 2011 2012 2013
Македонска 52,7 52,1 50,7 50,9 49,9
Албанска 31,5 32,5 33,9 34,1 35,2
Турска 4,6 4,4 4,6 4,6 4,8
Ромска 7,4 7,4 6,9 6,6 6,7
Влашка 0,1 0,1 0,1 0,2 0,1
Српска 0,5 0,4 0,5 0,5 0,5
Бошњачка 0,8 0,8 0,9 1,1 1,1
Друга и непознато 2,4 2,2 2,3 2,0 1,8

http://www.dnevnik.mk/?ItemID=EF3DED82EDC3C145B8E141AE84D618F4
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Септември 11, 2014, 08:27:16 am: (http://www.segabg.com/pic/11581/716615-l.jpg)

Подготовката за военното осигуряване и провеждането на Отечествената война на България (1944-1945 г.) започва още сутринта на 9 септември 1944 г., в следващите дни тази война се превръща в главна грижа на правителството на Кимон Георгиев. От ляво на дясно: Изпращане на войници и доброволци на фронта, Стара Загора, септември 1944 г.; Записване на доброволци в София, септември 1944 г.; Военна част от столичния гарнизон заминава за фронта, София, септември 1944 г.

Последната победна война на България
Отечествената война от 1944-1945 г. откупи с кръвта на българските воини политическото късогледство, невежеството и етническите пристрастия на властниците
Иван Петрински

Незаслужено отпратена в забвение днес, именно Отечествената война от 1944-1945 г., длъжни сме да признаем това, отми срама от челото на България в завършека на Втората световна война (1939-1945 г.). Единствено тази война, която бе българският принос за разгрома на нацистка Германия и съюзниците й, можеше да ни причисли към победителите след като до 16 часа на 8 декември 1944 г. България бе сред страните, които се наредиха съвсем доброволно в хитлеристката коалиция. Единствено българската войска можа да предотврати загубата на още български земи, а и бе съхранена в границите на България Южна Добруджа, присъединена в началото на войната.

Често се спекулира с предадените ни от Германия български земи в Македония и Беломорска Тракия, тия земи изначално ни бяха предадени само за временно управление до края на войната, когато този въпрос трябваше да бъде решен уж окончателно. Историческата истина е различна от пропагандните военновременни лозунги и величаенето на царя като "Обединител", изглежда, че половинчатото решаване на българския въпрос се оказа в крайна сметка по-скоро вредно за държавата и народа ни, натоварването ни по време на най-кървавата война в човешката история със зловещата роля на жандарм в земи с твърде чувствително население навреди съдбоносно на България, не доведе до никакво решаване на българския земски въпрос и предопредели за десетилетия, ако не и за векове напред, а може би и завинаги, свиването на българското землище.

Въпреки мълчанието на днешната ни политическа класа, която и дума не обели покрай 70-тата годишнина от началото на Отечествената война на България, ще трябва тук да припомним непременно за последните победи на българското оръжие и за последния път, когато българската войска се е завръщала с триумф от бойните полета - по тия бойни полета български воин не беше стъпвал от 11 века. Тази война бе наистина съдбоносна, Отечествена, както бе наречена по-късно, тя трябваше да спре разграбването на българското землище от балканските ни съседи. Правото да триумфира българската войска заслужи с чутовната саможертва на българските воини, ще е непростимо, ако днес някакви дребни политически сметки ни накарат да премълчим всичко това.

* * *

С едва неколкодневното управление на правителството на Константин Муравиев (1893-1965) българската политическа класа направи отчаян опит да се спаси, за това обаче вече нямаше никакво време - Германия губеше войната навсякъде, преговорите със западните съюзници от антихитлеристката коалиция не доведоха до резултат, Съветската войска беше на българо-румънската граница, а въоръженото въстание в страната, израз на тежка политическа криза, набираше сили - освобождаваха се политическите затворници, създаваха се свободни зони от партизанските отряди, многохилядни протестни митинги заливаха страната. В тези условия, които правителството в никакъв случай не би могло да овладее и подчини на своите цели, в последните часове от управлението си правителството на Константин Муравиев обяви война на Германия в 16 часа на 8 септември, като за няколко часа България бе във война и със СССР и с Германия.

Правителството на Кимон Георгиев, което дойде на власт в нощта на 8 срещу 9 септември, предприе първи стъпки към уточняване на външнополитическия курс на отечественофронтовската власт веднага. В София, а и навсякъде в страната, българският народ бе залял улиците на градовете и селата в очакване на съдбоносни промени. Военни съединения на Съветската войска вече се придвижваха по пътищата в Североизточна България и в 14 часа на 9 септември наизлязлото множество ги посрещна вече във Варна, в същото време властта бе сменена почти в цялата страна.

Установяването на състоянието на война с Германия бе обективна необходимост, но за правителството на Константин Муравиев то бе формален акт, това правителство нито бе провело някаква подготовка за изпълнението на собственото си решение, нито предприе стъпки за изпълнението му, нито пък имаше време за това в стремглаво развиващите се събития.

* * *

Подготовката за воденето на Отечествената война, която започна на практика на 9 септември, се проведе едновременно с първите военни действия. Дипломатическата, политическата и стопанската подготовка за воденето на войната трябваше да бъдат завършени буквално за няколко дни, нямаше как събитията да чакат, нужно бе непременно България да ги догонва.

В първите дни на войната най-съдбоносни са дипломатическите усилия, задължително бе най-напред страните от антихитлеристката коалиция да признаят рязкото преминаване на България, до това време отявлен помагач и съратник на хитлериска Германия, на "отсрещния бряг". Тази задача бе най-трудната в цялата Отечествена война.

Първостепенно и по време бе незабавното прекратяване на състоянието на война, макар и чисто формална, с СССР и възстановяването на прекъснатите на 5 септември дипломатически отношения. С тази задача бе натоварена нарочна делегация (вж. Извори), която при особени мерки за сигурност, наложителни във военно време, успява да долети до Букурещ още след обяд на 9 септември. За безопасния полет на българската делегация, която има наистина съдбоносна задача, са впрегнати всички български сили, включително и на българските емигранти в Москва. Делегацията, в която първенствуваща роля играе Димитър Ганев, благополучно се приземява на летище "Крал Карол I" в Букурещ, откъдето се отправя незабавно за среща с армейски генерал Фьодор Толбухин.

Точно на тази среща за първи път е предадено българското желание за участие в завършека на военните действия във Втората световна война, това бе наистина единствената спасителна възможност България да не бъде разглеждана като победена страна, или поне за това да бъде направен съществен опит. Въпреки успехът на българската мисия в Букурещ, следват четири дни, изпълнени с неизвестност и съмнения. На 13 септември Върховното главно командване на Съветската войска нареди на командването на Трети украински фронт военните усилия на българската войска, която вече противодейства с оръжие на германските сили по западната българска граница, да бъдат подкрепени енергично. На следващия ден в София пристига за разговори генерал-полковник Сергей Бирюзов. На 16 септември съветското правителство уточни напълно своята позиция в резултат на проведените едноседмични срещи и разговори и в писмо до българския военен министър Дамян Велчев прие исканото от българското правителство взаимодействие между българската и съветската войска. В документа бе уточенно, че българската войска трябва да бъде оперативно подчинена на целите на съветското настъпление и да бъде част от групата войски, съставляващи Трети украински фронт.

Успешните първи стъпки за включване на България във Втората световна война на страната на очертаващите се вече победители бе обнадеждаващо наистина, но воденето на коя да е война е и твърде скъпо занимание, можеше ли българското стопанство да издържи тези колосални разходи, разполагаше ли българската войска с необходимите оръжия, боеприпаси и храни, или поне с възможност за бързото им произвеждане и доставяне, щеше ли да издържи българският народ военновременното натоварване?!

(следва)

Извори

"Назначава се делегация в състав професор Д[имитър] Михалчев [(1880-1967)], бивш пълномощен министър [в СССР през 1934-1936 г., а и през 1944-1946 г.], полковник от Генералния щаб Р. Славков, Димитър Ганев [(1898-1964)] и Кирил Станчев [(1896-1968)], която да замине веднага и да влезе във връзка с командуващия 3-та Украинска армия [така е в оригинала; става дума за 3-ти украински фронт на Съветската армия] армейски генерал [Фьодор] Толбухин [(1894-1949)] с цел да узнае окончателните условия по преустановяването на военните действия на Съветската армия срещу България и да разисква както по условията за примирието и за възстановяването на дипломатическите отношения със Съветския съюз [прекъснати формално на 5 септември 1944 г.], така и по начините за сътрудинчество между съветските и българските войски за изгонването на неприятеля от Балканите."

Из постановление на правителството, с подпис на министър-председателя Кимон Георгиев (1882-1969), 9 септември 1944 г.

"Под натиска на бързо развиващите се събития и в резултат на борбата на народа, армията и народните въстаници в страната е установена власт на Отечествения фронт. Това даде пълна възможност да се влеят и координират усилията на армията и [на] въстаническата войска в служба на Отечествения фронт и родината. Предвид това заповядвам:

Въстаническите зони, дружини, бригади и отряди да се влеят в редовете на армията, като създадат общо командване на отделните военни части. Командирите на въстаническата войска запазват командуващите места, каквито са заемали във въстаническата армия."

Заповед, подписана от министъра на войната Дамян Велчев (1883-1954) и от командващия Народноосвободителната въстаническа армия Благой Иванов (1898-1951), 9 септември 1944 г.

"От 16. 00 часа на 8 септември т. г. България е във война с Германия. Очаква се последната да реагира като ни атакува за да ни разстрои и [да] не даде възможност да изпълним поетите задължения по обявения от България неутралитет . . . Нашето командване е решило да се противопостави на евентуалните германски намерения, като съсредоточи разполагаемите за сега сили [както следва] [изброени са подробно военните части и позициите, които те трябва да заемат] . . ."

Из заповед № I-1236 на главнокомандващия българската войска генерал-майор Иван Маринов (1896-1979)

Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?sid=2012091300040001201

http://www.segabg.com/article.php?id=477638

http://www.segabg.com/article.php?id=0001301&issueid=6413§ionid=5 (http://www.segabg.com/article.php?id=0001301&issueid=6413§ionid=5)

http://www.segabg.com/article.php?id=716614
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Септември 18, 2014, 08:44:22 am: (http://www.segabg.com/pic/11587/717554-l.jpg)

Ушиване на военни униформи в Интендантската работилница в София; Селяни от Поповско извозват жито за фронта (вдясно); септември-октомври 1944 г.

Отечествената война на България започва без предварителна подготовка
Българското стопанство трябва да напрегне всичките си сили, за да задоволи нуждите на една война, отдалечена на повече от 1000 км от българските граници
Иван Петрински

(продължение от миналия четвъртък)

Отечествената война на България (1944-1945 г.) бе не само последната, засега, победна война на българската войска, тя бе пространствено най-мащабната война в цялата българска история - за точно осем месеца военни действия българската войска води в земите на три държави - Югославия, Унгария и Австрия; само през първия период на войната (до края на ноември 1944 г.) военните операции на трите български войски се водеха на площ от над 60 хиляди квадратни километра; до май 1945 г. Първа българска войска извървя по пътищата на войната над 1200 км до Източна Австрия.
Началото на Отечествената война България посрещна в условията на "военновременна икономика". Това понятие бе използвано от началото на Втората световна война за да означи военновременното състояние на българското стопанство. Макар да се смята, че България не участва непосредствено във военните действия по фронтовете, възложените й функции на жандарм в Македония и Беломорска Тракия, с всички произтичащи от това държавни разходи, налагат пълноценно преобразуване на стопанството на страната и преминаването му изцяло на военни релси.
Българското стопанство през 1939 г., а още по-малко през 1944 г., структурно не бе в състояние да отговори на нуждите на коя да е пълномащабна война, а още по-малко на война, която е толкова отдалечена от българските граници. И през 1939 г., и през 1944 г. България си остава предимно аграрна страна, в която селскостопанското и промишленото производство са в отношение 75, 2 към 24, 8.
Структурната непригодност на българското стопанство за воденето на съвременна (през 1944-1945 г.) война се задълбочава и от състоянието на промишлеността - през 1943 г. хранителните, тютюневите, дървопреработващите, текстилните и кожарските предприятия дават цели 81, 8 % от българското промишлено производство, а енергетичните, металургичните, машиностроителните и химическите предприятия - едва 8, 3 %. В добавка, отсъстват големи предприятия, които да са в състояние да произведат нужното количество въоръжение, храни и дрехи за воденето на война - от общо около 5000 промишлени предприятия цели 3881 са малки и средни преработващи мощности със средно 21 работника.
Пак през 1943 г. почти цялото производство на каменни въглища (над 90 %) дават мини "Перник", а добитите малко над 3 млн. тона за цялата страна са недостатъчни. От необходимите във военно време 217 хиляди тона стомана, чугун и желязо българските предприятия успяват да произведат едва 6 хиляди през стопанската 1943/1944 г.
Производството на почти всички промишлени стоки спада непрекъснато във времето от 1939 г. до 1944 г., когато произведените метали и метални изделия, машини, апарати, превозни средства, фина механика и каучукови изделия са едва 41, 5 % от довоенното производство. Продукцията на химическите предприятия, пак през 1944 г., е едва 59, 8 % от произведеното през 1939 г. Приблизително наполовина са и произведените текстилни изделия. Единствено свежите и преработените храни отбелязват ръст от 29 % в съответствие с изисквания за износ в Германия.
Българското стопанство бе старателно обезкръвено чрез сключената на 2 октомври 1940 г. нова българо-германска клирингова спогодба, чрез която всички взаимни плащания са съсредоточени в Дойче Ференхнунгскасе-Берлин. По този начин Германия установи пълен контрол върху цялата външна търговия на България. Поради невъзможността на Германия да уравновеси "клиринговото салдо" с България, към началото на септември 1944 г. преките дългове на Германия към България са 23, 641 млрд. лева (А Бехар, 1949). Още 33, 821 млрд. лева (Д. Коен, 1966) българското стопанство загуби безвъзвратно от несправедливите цени в българо-германските външнотърговски отношения за времето от 1939 г. до 1944 г. - тогава цените на българските износни стоки за Германия отбелязват ръст от 252, 8 %, докато изнасяните от Германия за България стоки се увеличават с 448, 1 % (на основата на 53 вносни и 52 износни стоки; пресмятане на Ж. Натан, 1958).
По тези два начина, но не само, България понесе от германско-българското съюзничество обща загуба от над 70 млрд лева за времето от 1940 г. до 1944 г. Към 1944 г. едва 4, 06 % от намиращите се в обръщение банкноти и от съкровищните бонове имат златно покритие, докато цените на храните на свободния (разбирай спекулативния) пазар, от който населението е принудено да купува поради отсъствие на достатъчно продукти, са 7 до 20 пъти по-високи в сравнение с нормираните.

* * *

При тези условия и на практика без нито ден за предварителна подготовка България бе длъжна да започне Отечествената си война, цялото й осигуряване бе в ход едновременно със започналите вече бойни действия. В Програмната си декларация от 17 септември 1944 г. правителството на Кимон Георгиев си поставя спешната задача да доведе и стабилизира българското стопанство буквално за броени седмици до равнище, което да позволи воденето на Отечествената война, на нея бе нужно да се подчинят всички материални и финансови средства. Огромният износ ог България за Германия е прекратен, а освободените суровини, свежи и преработени храни са насочени за нуждите на българската войска.
За рязкото увеличаване на производството са привлечени изцяло комитетите на Отечествения фронт в предприятията, които трябва да следят за рязкото подобряване на организацията на труда и да осъществяват цялостен контрол върху работата на частните предприятия. По техен почин на много места работниците удължават работното си време и/или се отказват от обедните си почивки. Увлечени от всеобщия подем, значителна част от българските индустриалци съдействат за увеличаване на продукцията, нужна за воденето на войната, но работническата идея за преминаване на дву- и трисменна работа не е осъществена, изключенията са малко, поради острия недостиг на суровини и материали, както и на достатъчно квалифицирана работна ръка.
Така през последната четвърт на 1944 г. е увеличено, макар и не съвсем достатъчно, производството на нужното за фронта. Само за септември добива на въглища нараства с 10 %, увеличени рязко са и произведените метали и метални изделия, каучук. Държавните военни фабрики увеличават също производството за сметка на подобрената организация на труда, поради преминаването им на двусменна работа се увеличава производството на цеви за пушки и картечници, патрони, мини, заедно с взривателите, оръдейни снаряди.
Критичното състояние на запасите от горива и смазочни материали, без които воденето на война е немислимо, са попълнени чрез преки доставки от Съветския съюз или чрез доставки от резерва на Трети украински фронт. По същия начин са набавени и необходимите за българската войска значителни количества съвременно оръжие и оръжейни системи.

* * *

Можеше ли България да си позволи такава мащабна война е въпрос без отговор, политиката на привързване на страната ни към нацистка Германия в първите години на Втората световна война остави без избор правителството на Отечествения фронт - българският народ бе длъжен да понесе несгодите на една война, за която не бе подготвен, за да спре задължително разграбването на българското землище.

Извори

"2. Варненското полицейско комендантство съобщава на всички търговци в града, че руските чинове [военнослужещите от Съветската войска] могат да закупуват с рубли желаните стоки от тях. Курсът на рублата ще бъде определен в най-скоро време.
3. Поканват се учрежденията да издигнат нашето и на Съветския съюз знамена."
Из разпореждане на началник-щаба на 4 пехотна гранична бригада майор Цанев, Варна, 10 септември 1944 г.

"Завземане[то] на властта от Отечествения фронт внесе известно разстройство в някои сектори на стопанския живот. Това се дължи на следните причини:
1. Поради всенародния възторг, проявен по непознат у нас начин, много работници, чиновници и др. са напуснали предприятията, канцелариите, рудниците и пр. и още не са се завърнали на работа.
2. Много предприятия са останали без ръководство, защото: а) ръководството е арестувано поради явно проявения фашизъм и предателско противонароден характер и б) ръководството е забягнало.
3. В много предприятия съществуващото фашистко ръководство . . . провежда активен саботаж . . .
4. Предприятия със смесен характер (германско-български) са почти оплячкосани от германците преди заминаването им от България; същите сега се дооплячкосват от фашизираните им съдружници - българи.
5. Поради демонстративни действия (манифестации) голяма част от камионите се използват за пренасяне на демонстриращи групи. Това се отразява много зле на транспорта и спъва решително провеждането на снабдителния план на страната.
За да се прекъсне по-нататъшното разстройство на стопанския живот, необходимо е Министерският съвет да вземе решение в следния дух:
1. Всички работници, чиновници, техници-специалисти и пр. в държавни, общински, автономни и частни предприятия да се върнат незабавно на работа. Неявилите се да се държат отговорни.
2. В предприятията, останали без ръководство, управлението . . . да се поеме от комитетите на Отечествения фронт.
3.Управлението на всички смесени (германско-български) предприятия да се поеме от комитетите на ОФ в предприятията . . .
5. Да се спре използването на камионите и другите превозни средства за демонстративни цели . . .
6. Да се проведе цялостна мобилизация в стопанския живот във всичките му сектори и проявления . . ."
Из писмо на Областния комитет на ОФ в София до Националния съвет на ОФ, 16 септември 1944 г.

Свързани текстове:
http://www.segabg.com/article.php?id=716614
http://www.segabg.com/article.php?sid=2012091300040001201
http://www.segabg.com/article.php?id=477638
http://www.segabg.com/article.php?id=0001301&issueid=6413§ionid=5оплячкосани (http://www.segabg.com/article.php?id=0001301&issueid=6413§ionid=5оплячкосани)

http://www.segabg.com/article.php?id=717553
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Септември 27, 2014, 01:40:22 pm: (http://www.segabg.com/pic/11595/718898.jpg)

Поглед към новите сгради, построени по правителствения проект "Скопие 2014". От началото на 2012 до средата на 2014 година македонското правителство е провело 27 медийни кампании, струващи общо 18 милиона евро. И е най-мощният рекламодател в Македония.

Македония - там, където правителството изпреварва "Кока-Кола"

Правителството в Скопие харчи годишно милиони за самореклама в медиите. Те пък в отплата се подлагат на един вид професионална евтаназия. Отличен пример за златен намордник

"Дойче веле"

Македонското правителство наскоро обяви дългоочакваните данни за парите, които е изхарчило за свои рекламни кампании, в електронните медии. Последвалото мълчание на медиите не изненада наблюдателите - та нали тъкмо медиите печелят от правителствената самореклама. Всъщност данните бяха публикувани само заради Европейската комисия, която ги изисква преди всеки нов доклад за напредъка на Македония. За времето от началото на 2012 до средата на 2014 година македонското правителство е провело 27 медийни кампании, струващи общо 18 милиона евро.

Реалната сума е много по-голяма, твърди Насер Селмани, председател на Съюза на журналистите в Македония (СЖМ): "В официалния отчет не са включени кампании и реклами, публикувани в печатните медии. Не са обхванати рекламните пари, изхарчени от община Скопие. Липсват и данни за разноските по рекламни клипове на агенциите и обществените и държавните институции. В следващия период ще настояваме да се огласят още средствата за рекламни кампании на фирмите, в които правителството притежава част от акциите", казва Селмани.

СЖМ предупреждава, че със своите рекламни кампании правителството подбива цените на рекламния пазар и поставя останалите рекламодатели в неравностойно положение. Ако правителствените рекламни кампании се плащаха по пазарни цени, кабинетът би трябвало да се бръкне за тройно по-висока сума, смятат от СЖМ.

Там, където правителството изпреварва "Кока-Кола"

Представители на медийната общност критикуват правителството и заради непрозрачните критерии, по които избира медиите, провеждащи рекламните му кампании. Журналистът Сашо Орданоски определя като фрапиращи данните за намесата на държавата в рекламния пазар и за въздействието върху икономическата, а оттук и върху редакционната политика на медиите:

"Публикуваните критерии нарочно са мъгляви и неясни, за да прикрият истинските цели на пропагандния център на управляващата партия. В Македония правителството е вторият най-могъщ телевизионен рекламодател - след "Проктър и Гамбъл" и преди "Кока-Кола", а по общо времетраене правителствените реклами са повече от всички останали", посочва Орданоски.

Според журналиста, ако се вземат предвид "скритите" разходи за правителствена реклама и рекламният бюджет на управляващата партия ВМРО-ДПМНЕ, излиза, че премиерът Груевски разполага с 10-15 милиона евро годишно за пиар кампании и влияние върху редакционната политика на медиите:

"Това са огромни пари за този пазар, който вероятно не надхвърля 40-50 милиона евро. Такава диспропорция няма никъде в демократичния свят. Тя открива огромни възможности не само за задушаване на свободата на словото, но и за корупция и престъпност", казва Орданоски.

Правителството като главен редактор

Финансовото оцеляване с помощта на правителствени реклами обикновено е равнозначно на професионална евтаназия - медиите игнорират журналистическите стандарти, етиката и професионалния кодекс в името на политическия субект, който им гарантира икономическото оцеляване. Тази порочна практика е пуснала толкова дълбоки корени, че дори на семинари за обучение на млади журналисти в отговор на въпроса "Какво е важно за развитието и растежа на една медия?" обикновено се чува едно и също: "Да получава правителствени реклами."

Жанета Трайкоска, директор на Висшата школа за журналистика и връзки с обществеността, също критикува тази практика: "Последните официални информации за рекламните разходи на правителството онагледяват топлата връзка между медиите и властта, т.е. между редакционната политика и източника на финансови средства. Обясненията, че тези пиар кампании просто информират гражданите за оперативната политика, текущите реформи или законодателните промени, не са достатъчно убедителни. Когато правителството е най-големият рекламодател, и дума не може да става за балансирано и безпристрастно отразяване на правителствената политика. Същото е и при големите комерсиални рекламодатели: кога ще видите отрицателна новина за тях в медиите, които публикуват техни реклами?", констатира Трайкоска.

За някои кампании си струва да се харчат повече средства, други обаче са напълно неоправдани, твърди на свой ред експертът по масови комуникации Петър Арсовски. Според него три са важните момента във всяка правителствена пиар кампания: темата на кампанията, изборът на изпълнители и изборът на медии: "Оправдани са онези правителствени рекламни кампании, които имат за цел да променят общественото съзнание, да образоват или пък да подпомогнат социалните реформи - например що се отнася до безопасността на движението или разделното събиране на отпадъците. Неоправдани са авторекламните кампании, при които единствената цел е да се похвали властта - например за изградени улици и пътища. Недопустими са и рекламни кампании с чисто политически, а не социални послания, да речем, срещу абортите или в подкрепа на многодетните семейства, тоест по въпроси, при които властта заема политическа позиция. Второ, проблемен е изборът на изпълнители, който често се осъществява след непрозрачни конкурси. И трето, правителството по принцип би трябвало да разпределя бюджета за всяка кампания между медиите въз основа на някакъв обективен критерий - например данъците, които плащат медиите. С други думи, колкото и този вариант да не е идеален, ако плащаш повече данъци, получаваш и повече реклама", предлага Арсовски.

За да няма нередности

И СЖМ отправя сходна критика, особено срещу рекламните кампании, водени с неясния аргумент "от обществен интерес". "Първото изречение от доклада за рекламните кампании на кабинета потвърждава нашите съмнения. Правителството твърди, че кампаниите му са реализирани с цел да информира гражданите за важността и значението на конкретните политики и мерки. Това означава, че правителството чрез кампании и с парите на гражданите пълни главата на обществеността с внушението, че води успешна политика", казват от съюза на журналистите.

Поради всички тези несъответствия СЖМ настоява правителствените кампании да се регулират със специален закон, в който ясно да се дефинират общественият интерес на кампаниите и критериите, по които се избират изпълнители и рекламополучатели.

(http://www.segabg.com/pic/11595/718899-l.jpg)

Триумфалната арка в Скопие и обитателите на македонската столица.

http://www.segabg.com/article.php?id=718897
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Октомври 02, 2014, 06:36:03 pm: (http://www.segabg.com/pic/11600/719591.jpg)

Представата на старобългарския художник за последните часове от живота на цар Самуил (997-1014), през което време царят приема ослепените си войници, ще се окаже повече с легендарен характер; рисунка на л. 183 от Търновския препис на Манасиевата летопис, ХIV в., Библиотека на Ватикана

Смъртта на „превъзходния пълководец” Самуил
Неизяснените въпроси за произхода, живота и делото на българския цар са повече от лесните отговори
Иван Петрински

Отбелязването на хилядолетието от българо-византийското сражение в Ключката теснина (29 юли) отмина безславно, трийсетина петричани почетоха събитието пред паметника на цар Самуил (997-1014) при Самуиловата крепост. Както вече бе показано тук наскоро (вж. Свързани текстове) това сражение е част от победната за България Беласишка битка, в резултат на която войската на византийският император Василий II е отблъсната оттатък р. Струма, а средището на българската държава е надеждно защитено.

Заета с далаверите си, безсрамната ни политическа класа пропусна да отдаде почит на защитниците на България, още по-заета ще е тя в деня на смъртта на един от най-бележитите български владетели - цар Самуил, точно на 6 октомври ще броят гласовете и ще делят печалбите си след изборите, които трябва да се проведат предния ден, няма да им е до чествания на велики българи, бъдете сигурни. Нищо, че Кекавмен нарича цар Самуил с безгранично уважение "превъзходен пълководец" (stratigikotatou), за тях от значение е само това, което може да се превърне в банкова сметка.

* * *

Смъртта на цар Самуил е описана сълзливо от византийския летописец Йоан Скилица, наподобява малко сюжета на съвременен телевизионен сериал за скучаещи домакини. Този разказ е добре познат - Самуил получил мозъчен удар при вида на някакви ослепени 14-15 хиляди български войници, пил вода и два месеца и нещо по-късно се поминал.

Внимателното вглеждане в изворите ще ни увери, че наистина някакъв брой български воини били пленени при Ключкото сражение, няма война без загуби. Както изглежда, българската отбрана на Ключката укрепителна линия подценява възможността византийската войска да заобиколи Беласишкото било по обраслите с гъста растителност и почти непроходими южни склонове. Понеже цар Самуил не участва в тази отбрана - такъв извод следва от съсредоточения прочит на изворите, то виновник за недоглеждането е несъмнено синът му Гаврил Радомир. Престолонаследникът, както твърдят всички съвременици на тия събития, е безумно смел, силен физически и любител на лова - на това занимание той отдава цялото си свободно от битки време, но не бил твърде умен, както личи.

Беласишката битка е победна за българската войска, но пленници византийците несъмнено взимат в Ключката теснина, понеже няма как да пренебрегнем свидетелството в "Стратегикона" на Кекавмен - "багренородният император Василий [II (976-1025)] пленил в теснината Загора [Ключката теснина; за византийците гледана от юг теснината на р. Струмешница е точно "зад планината"] четиринайсет хиляди българи . . .". На Кекавмен не можем да не вярваме, негов дядо по майчина линия е Димитър Полемарх - Самуилов болярин и несъмнен свидетел на всички тези събития.

Макар "Стратегикона" на Кекавмен да е съставен в средата на втората половина на ХI в., неговият автор се ражда само няколко години след Беласишката битка, а детството му преминава в околните земи. Това е причината да му имаме пълно доверие за разказаните от него събития.

Първите ни съмнения по повод разказа на Йоан Скилица за ослепените българи се градят точно на Кекавменовото произведение - Беласишката битка е част от семейната история на този автор. И никакви ослепявания и сълзливи драми не се намират там.

Съвсем отделен е въпросът за броя на пленените български войници, във византийските текстове са приети буквени означения за цифрите, чрез които са представени числата. Така е и с числото "14", понеже в оригинала "хиляди" е изписано с дума. Засега това е достатъчно, за да бъдем точни ще твърдим, че някакъв брой български войници - няколко хиляди всъщност, безспорно са пленени при византийския пробив в Ключката теснина.

Второто важно сведение за пленените българи е у Йоан Скилица, там те са пресметнати на 15 хиляди, като в добавка са и безжалостно ослепени. Ще трябва да се изрази основателно съмнение в данните на Скилица. На първо място поради пълното неведение на Кекавмен по въпроса, а неговият дядо е непосредствен участник в събитията. Съществуват още редица поводи за съмнение в достоверността на дворцовия летописец Йоан Скилица, той заема също и много високо място във византийската дворцова стълбица, куропалат е. Няма да е възможно тук и сега да се спрем подробно на тези наши съмнение поради специализирания им характер, те ще бъда изложени достатъчно подробно в подходящо издание, където всъщност им е мястото - когато това стане, ще бъдат представени съкратено и тук.

Засега ще твърдим категорично, че историята, която познаваме от Скилицовата "История на гръцките императори в Цариград" е много съмнителна - пленените българи едва ли са били ослепени, а следователно цар Самуил умира поради върховното пренапрежение в резултат на тежка многогодишна българо-византийска война и поради напредналата си възраст. Само многогодишното непрекъснато физическо и психическо натоварване в епичната битка за оцеляванеато на България сломява възрастния вече цар въпреки категоричната българска победа в Беласишката битка, включването на сълзливата случка с ослепените българи в историческите извори е легендарно, всъщност.

* * *

Много съществени въпроси от живота на цар Самуил са пряко свързани с неговата смърт, а значителна част от тях са още или неясни, или слабо познати.

На каква възраст умира цар Самуил?

Смъртта застига царя в средата на седмото десетилетие от живота му, както личи от несложните сметки, направени възоснова на данните в историческите извори. Макар да е най-малкият сред синовете на къмет Никола и на съпругата му Рипсимия неговото рождение едва ли може да се отнесе след средата на Х в. понеже в събитията около смъртта на цар Петър (927-969/970) той вече е споменат наравно с по-големите си братя, та трябва да се очаква да бил или вече пълнолетен или най-малкото близо до пълнолетие. Освен това, тъй като никъде в изворите не се споменава за участие на къмет Никола в събитията, то ще сме длъжни да предположим, че той вече не е бил жив към 970 г., което прави Самуил още по-възрастен. Но и без последното допускане, което е съвсем предположително, годината 1014-та е достатъчно отдалечена във времето от средата на Х в. и да твърдим, че при смъртта си Самуил е бил поне 65-годишен е напълно оправдано.

Въпросът с възрастта на цар Самуил е важен, тъй като се стремим да докажем, че не е имало нужда от някакво особено неблагоприятно стечение на обстоятелствата за да си отиде от тоя свят един човек, вече възрастен дори според днешните ни представи.

Българин ли е цар Самуил?

Краткият утвърдителен отговор на този важен, разбира се, въпрос няма да е удовлетворителен. И не заради сътворената наскоро съвсем нова народностна принадлежност на българите в Македония - скопските измислици трябва да са обект на изследване от психиатрията, историческата наука е безсилна в случая. Трябва да стане дума обаче за твърдението, че понеже четиримата братя и техните родители носят старозаветни имена, едно от които - Рипсимия е характерно за Армения, то Самуил поне наполовина е небългарин.

Внимателният преглед на известните ни лични имена от времето на Българското средновековие, правили сме това тук, показва, че християнските имена добиват по-широко разпространение сред българите едва през ХIV в., дотогава преобладават традиционните имена със славянски и прабългарски произход. Въпреки това християнски имена се срещат, особено сред аристокрацията, дори още от края на IХ в. - нарядко, но се срещат. Ето защо може да се твърди, че въпросът с имената като довод за народностната принадлежност на цар Самуил и неговото семейство е несъстоятелен.

Един арменски извор - "Всеобща история" на Стефан Таронски-Асохик (Степанос Таронеци), разглеждаща събития от средата на Х в. до 1004 г., се нуждае от нарочно внимание. Стефан Таронски разказва една семейна история, която не се среща в друг самостоен извор. Към 986 г. авторът на този разказ знае само за двама "комсадягк", както той нарича това, което у Скилица е "комитопули" - синовете на къмет Никола. Та, двамата "комсадягк", Самуил и брат му, са сред войниците на византийските военни части, които са преместени от Дерджан (Армения) за да воюват срещу българите. Понеже император Василий II прави това разместване, то появата на "Самуил и брат му" се налага да се разположи във всички случаи след 976 г., когато Василий II заема византийския престол.

Както е видно приспособяването на сведенията на Стефан Таронски към безспорно известното ни от останалите извори, чийто автори впрочем са и доста по-близо пространствено до българските земи, е крайно проблематично - Стефан Таронски или се е объркал, или нещо не е доразбрал, или осведомителите му са били ненадеждни.

Макар да е нужно изворите тук да се разглеждат сбито, не бива да се пропусне добре осведомения Скилица - известно е неговото твърдение, че Самуил и братята му са синове на "един от велемощните комити в България".

Домашните ни извори са още по-категорични. В надписа върху надгробието от с. Герман Самуил твърди неоспоримо, че родителите му са Никола и Рипсимия. Още по-категоричен е Битолският надпис на цар Иван Владислав (1015-1018), там царят обозначава неоспоримо себе си като "българин по род", което несъмнено се отнася и за всички изброени там негови царствени роднини.

* * *

Въпросите до тук имат лесен отговор за непредубения читател на историческите извори, доста по-обстоен ще трябва да е отговорът на въпроса дали изобщо са въставали синовете на къмет Никола, кога и срещу кого, този въпрос е и най-важен за разбирането на всички последващи събития.

(следва)

Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?id=711270

http://www.segabg.com/article.php?id=710327

http://www.segabg.com/article.php?id=709218

http://www.segabg.com/article.php?id=719592
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Октомври 06, 2014, 09:45:58 am: (http://www.mladasofia.com/wp-content/uploads/2012/06/sofia6sw7_01-300x225.jpg)

България-уеб камери

http://kameri.bgfree.com/
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Октомври 08, 2014, 07:09:03 pm: (http://www.segabg.com/pic/11606/720548-l.jpg)

Главна цел на войните на цар Самуил е обединяването на всички южнославянски племена в единна държава, това показва походът към Коринт през 996 г., както и неудържимото напредване на българската войска сред западните балкански славяни. Чрез завоюването на значителна част от Тесалия цар Самуил прави опит, може би, да повтори Симеоновия поход към малоазийския бряг, като заобиколи Цариград и обкръжи впоследствие византийската столица с помощта на малоазийските славяни.

Цар Самуил и трите огнища на българската народност

Нито Самуил, нито братята му подигат въстания – нито през 969 г., нито през 971 г.

Иван Петрински

(продължение от миналия четвъртък)

Макар поне относителната хронология на събитията около средата на втората половина на Х в. да е сравнително общоприета, никак няма да е възможно да се твърди, че това съдбоносно за България време е изцяло просветлено. И това на първо място се отнася до възникването на движението на синовете на къмет Никола. Ако четем вдълбочено, ще открием с изненада, че летописецът Йоан Скилица всъщност двукратно пише за това възникване - веднъж около завземането на Велики Преслав от войската на княз Святослав Игоревич и смъртта на цар Петър в началото на 969 г. (или през 970 г.; вж. Петър Петров, 1960) и втори път след смъртта на император Йоан Цимисхи през 976 г.

Повече е прието е да се смята, че летописецът се е пообъркал (Сърджан Пириватрич, 1997) тук, или пък неговите преписвачи, понеже оригиналът на произведението му "История на гръцките императори в Цариград" не се е запазил до наши дни - произведението познаваме по седем ранни преписа до ХIV в., от които Охридският се намира в Националния исторически музей-София. Ще твърдим тук и насетне, че няма никакви причини да се приема наличието на такова объркване, и това ще стане ясно наверно по-долу.

Не може да не направи впечатление, че и двете сведения на Скилица се появяват в критични за българската държава времена, в които централната власт е напълно парализирана. При първото споменаване през зимата на 969 г. (или през 970 г., това уточнение да се подразбира винаги по-долу) столицата Велики Преслав е завладяна от войската на княз Святослав, а цар Петър току-що се е поминал. При второто споменаване през 976 г. поне Източна България е изцяло и от няколко години в границите на Византия и даже е прието да се твърди, че България вече не съществува.

И в двата случая Йоан Скилица използва някаква форма на съществителното apostasion за да обозначи началото на движението на къметските синове. Вече повече от век е прието тези езикови форми, които се намират у Скилица, да се превеждат като "въстание". Тук и насетне няма да се съгласим с този превод не само защото най-често във византийския език apostasion означава "отмятане, отцепване, разделяне" (вж. Е. A. Sophocles, 1888/ 1914), а доста по-рядко значи "въстание", но и по две други причини.

Отдавна е отбелязан известен архаизъм, характерен за летописта на Йоан Скилица - както като език, така и като структура, а в старогръцкия език обсъжданото съществително, или неговите форми, само веднъж са употребени със значение на "въстание" - у Плутарх (40 г. н. е.-120 г. н. е.), всички други значение са значително по-често срещани (И. Х. Дворецкий, 1958; Liddell-Scott-Jones, 1843).

Не само езикови могат да бъдат основанията ни за да отхвърлим веднъж завинаги тези несъществуващи въстания, но и чисто исторически. Нека видим първоначално как изглежда времето на първото възникване на движението на къметските синове през 969 г. Столицата Велики Преслав е превзета, цар Петър вече не е жив, а престолонаследникът Борис и брат му Симеон Роман са заложници в Цариград - на практика централната власт в България не съществува. И точно в този момент един от най-значителните областни управители, или неговите синове, поемат управлението на цялата държава. Нека не забравяме, че днешната област Македония е второто етнообразуващо ядро на българската държава и независимо дали къмет Никола има за свое седалище Средец или пък друг по-южен български град, създаденото безвластие задейства резервното държавно управление.

Доказателство за отсъствието на "въстание" и прочее бунтове е незабавното затихване на движението на къметските синове веднага след завръщането на законния владетел Борис и коронацията му във Велики Преслав. Ако ставаше дума за някакво разбунтуване, то нищо не можеше да попречи този бунт да се развие при изключителната слабост на новия владетел. Впрочем, уважение и безпрекословно подчинение на законния владетел Самуил ще показва до сетния час на злощастния цар Симеон Роман и ще сложи короната на българските царе чак след смъртта и на последния представител на Крумовия владетелски род. Трудно е да се открие такава вярност в цялата кървава история на Средните векове, та и затова е толкова безсмислен битуващият и до сега превод на основния исторически извор за тези събития за някакво несъществуващо въстание на синовете на къмет Никола през 969 г.

За да проучим второто споменаване у Скилица за "въстание" на къметските синове, отнасящо се към 976 г., ще трябва да започнем от превземането на Велики Преслав от византийската войска под предводителството на император Йоан Цимисхи (969-976) през 971 г. Изворите дават твърде опростена картина на тези събития, нахвърляни набързо - императорът превзема Велики Преслав и земите до Дунав и се завръща в Цариград за да отбележи подобаващо своя триумф. От старите текстове никак не става ясно каква е съдбата на обширните земи на българската държава, сякаш византийците се задоволяват единствено с източните български земи, при това съвсем не изцяло, останалите две трети от България увисват в небитието, ако се предоверим на същите писания.

Няколко скорошни археологически находки от земите около днешната българо-сръбска граница ще ни помогнат да определим засега размерът на византийското завоевание през 971 г. Два византийски печата - на протоспатария Йоан, катепан на Раса, и на протоспатария Адралест Диоген, стратег на Морава ни принуждават да вярваме, че византийската войска продължава настъплението си в земите между Стара планина и река Дунав през 971 г. и достига до поречието на р. Морава, където е установена византийска власт.

Тези археологически находки обаче не могат да дадат отговор на въпроса какво е управлението в останалите земи на българската държава - на юг в Македония, и още по на юг, и на север-североизток в Отвъддунавска България. По всичко личи, че там продължава да действа законна българска власт, представлявана, несъмнено от къметските синове Давид, Мойсей, Арон и Самуил.

Ще се опитаме тук да предположим, че новата българска власт поема все пак определени задължения пред византийския император Йоан Цимисхи, може би близки до васалитета. След смъртта на император Йоан Цимисхи през 976 г., както любезно и справедливо ни осведомява летописецът Йоан Скилица, къметските синове, които управляват България между 971 и 976 г., очевидно намират сгоден случай да се отметнат, не да въстанат, от тези си васални задължения.

Ще се наложи съвсем накратко да предположим също, че първенствуващото положение на къмет Никола сред българските областни управители, и на синовете му съответно, ще трябва да се дължи на избора на българския патриарх, който от Дръстър през 971 г. се премества първо в Средец, а после и по на юг, често сменяйки седалищата си. Струва си подробно да се спрем на тия митарства, но още от сега е ясно, че избирайки земите на къмет Никола, българския патриарх ясно показва предпочитание към един от областните управители, или пък се притаява при най-мощния от тях - трудно е да се каже кое е изначално.

Във всеки случай къмет Никола и/или неговите синове успяват да обединят българските земи, които не са завладени от византийците до 971 г., това се отнася както за Македония, за малка част от днешна Тракия, може би и за земите още по на юг, които остават български, и със сигурност за Отвъддунавска България. Впрочем обстановката е доста подобна на изместването на византийското държавно средище предимно в Никея след падането на Цариград през 1204 г. и оттеглянето там на цариградския патриарх.

Каквито и да са задълженията, поети от къметските синове към Византия, те не пречат на външнополитическата активност на България, очевидно. На 23 март 973 г. български пратеници са приети от император Отон I в двореца му в Кведлинбург (днес в провинция Саксония-Анхалт в Германия). Наистина българската държавност не прекъсва през Х в. нито за миг, време е твърдо да възприемем това.

* * *

Ето как се оказва, че въстание всъщност Давид, Мойсей, Арон и Самуил няма срещу кого да подигат - нито през 969 г., нито през 976 г., през 976 г. те просто се отмятат от някаква договореност с Византия, която ограничава независимостта на България. Така изгубването на значителни български земи между Дунав и Стара планина, съставляващи първото и най-старо етнообразуващо ядро на българската държава, задейства изключителните защитни механизми на българската държава, привеждайки в действие държавнотворческата енергия на второто етнообразуващо ядро в Македония.

Впрочем, ако се вгледаме внимателно в картата на Самуиловите завоевания, които в общи линии остават за кратко и при неговите двама наследници, ще установим, може би, че основният замисъл на цар Самуил е заимстван от идеята на цар Симеон (вж. Свързани текстове) да обедини трите етнообразуващи ядра на българската народност - в днешна Североизточна България, в Македония и в Мала Азия. Това предположение, което направихме тук доста отдавна и в което продължаваме да вярваме, може да обясни несломимата енергия на цар Самуил, при него българската войска стига до вратите на Морея - чак до Коринт, за да съедини всички сили, включително и на славяните от Епир, Тесалия и Морея, за пореден щурм, който трябва да стигне до третото огнище на българската народност в Мала Азия и да се съедини с него.

Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?id=439715

http://www.segabg.com/article.php?id=719592

http://www.segabg.com/article.php?id=711270

http://www.segabg.com/article.php?id=710327

http://www.segabg.com/article.php?id=709218
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Ноември 06, 2014, 07:08:23 am: (http://www.segabg.com/pic/11633/724689.jpg)
Подписването на "Съглашението за примирие между правителствата на България от една страна и правителствата на Съветския съюз, Съединеното кралство и Американските съединени щати от друга" от маршал Фьодор Толбухин, представител на Съветското главно командване (вляво), от генерал-лейтенант Джеймс Хамел, представител на Върховния командуващ на съюзниците в Средиземноморския район, и от представителите на българското правителство - министъра на външните работи Петко Стайнов и министъра без портфейл Добри Терпешев; 28 октомври 1944 г., Москва; части от снимки; Руски държавен архив по обществено-политическа история-Москва

България плати скъпо за съюзяването си с Германия
Дипломатическите усилия за включването на България на страната на антихитлеристката коалиция през септември-октомври 1944 г. са равни по важност на победите по бойните полета в завършека на Втората световна война
Иван Петрински

С увъртания и обещания по отношение на бъдещето на Пиринския край и на неговото население правителството на Отечествения фронт успя да осигури за България равноправно участие в освобождаването на Централна и Източна Македония и на Източна Сърбия. Тази политика бе следвана принудително до 1948 г., а българите от поречието на Средна Струма и Горна и Средна Места се отърваха само със силна уплаха да не би наистина да бъдат предадени в границите на Югославия. Не можеше да има по-ниска цена от тази уплаха, която България да плати за запазената цялост на земите си след края на Втората световна война. Не бива да се забравя, че сред победените към септември 1944 г. България бе наредена от чуждоземните ни монарси, време е днешните спекулации по този въпрос да бъдат прекратени вече.

Крайовската спогодба от 5 октомври 1944 г. между българското правителство и Югославския национален комитет бе крупна дипломатическа победа за страната ни, тя бе първата крачка, която новото българско правителство трябваше да направи задължително, понеже българската войска нямаше как да участва във военните действия на страната на антихитлеристката коалиция без да може да премине през югославските земи. Тази победа бе наложителна, но недостатъчна за постигането на крайните цели в дипломатическата война. България трябваше непременно да бъде призната от СССР, Великобритания и САЩ за съвоюваща страна - част от антихитлеристката коалиция. Това признаване бе жизненоважно за съхраняване на целостта на българските земи отпреди войната, то трябваше да бъде добито на всяка цена.

* * *

От 9 до 18 октомври 1944 г. Й. Сталин, В. Молотов, У. Чърчил, А. Идън и А. Хариман, американски посланик в СССР, уточняват в Москва общата позиция на съюзниците по балканските и полските дела. На тези разговори е обсъдено и примирието с България. Представителите на САЩ и Великобритания настояват за отношение към България, което да е заслужено за съюзничеството й с Герамния. Налага се на най-високо равнище съветската делегация да смекчава чувствително отношението към България, което е предварително обещано на Г. Димитров при негова среща с Й. Сталин на 6 октомври.

В крайна сметка съюзниците отправят към България категорично само едно предварително искане - да бъде изтеглена българската администрацията и войсковите части от временно предадените й за управление македонски и тракийски земи., при това в 15-дневен срок. Българското правителство изпълнява това условие съответно към 10 октомври и към 25 октомври. Така са създадени предпоставки за започване на преговорите за сключване на примирие, които се провеждат също в Москва от 26 до 28 октомври с участието на българска делегация в състав: Петко Стайнов (1890-1972), министър на външните работи, Добри Терпешев (1884-1967), министър без портфейл, Никола Петков (1889-1947), министър без портфейл и Петко Стоянов (1879-1973), министър на финансите. Съветският външен министър В. Молотов запознава българските пратеници с облекчените условия на примирието веднага след пристигането на делегацията в Москва за да може България да планира бъдещото си поведение в преговорите. Всъщност от българската делегация се очаква единствено да приеме предварително изготвеното споразумение, никой от съюзниците не може все още да забрави съюзничеството на България с нацистка Германия и с държавите от Оста само до преди месец и половина.

Подписаното на 28 октомври 1944 г. в Москва примирие между България, от една страна, и СССР, Великобритания и САЩ, от друга, бе възможно най-щадящото страната ни, най-същественото в него бе, че България не бе заставена предварително и веднага да плаща репарационни задължения, а не бе въведен и окупационен режим - това е историческата истина, въпреки истеричните съвременни спекулации по този въпрос. Да, съществуват части от примирието, които ограничават държавния суверенитет на България, но отново трябва да се припомни, че всъщност България бе победена страна. В това си качество тя бе заставена да плати възможно най-ниската цена за включването си в Германската орбита в началото на Втората световна война.

Московското примирие включва и някои съглашения, които не се отнасят до участието на България в завършека на Втората световна война, поради което не ги разглеждаме сега (вж. Извори в първата част на текста, там отсъстващите членове са заместени с многоточия и поради значителната дължина на документа), те се отнасят до разпускане на фашистките и националистическите организации, до започване на съдебно преследване срещу лицата, отговорни за пагубния за България политически курс до септември 1944 г., до материално-битовото осигуряване на съветската войска, пребиваваща до 1947 г. на българска земя, до ограничаване на разпространението на художествено-пропагандните материали, свързани със страните от Оста и с разпространената там идеология. Тези части от Московското примирие се отнасят до други задължения, които българското правителство е принудено да поеме, тях нарочно ще разгледаме друг път, понеже сега общественото внимание у нас се насочва именно натам превратно.

Като следствие от подписването на Московското примирие и за да може да води военни действия срещу Германия и нейните съюзници новата Българска народна войска получи безвъзмездно съвременно съветско оръжие за въоръжаването на общо 5 пехотни дивизии - 30 хиляди винтовки, карабини и автомати, 2 хиляди картечници, 300 противотанкови установки, над 800 оръдия и миномети, заедно с боеприпасите за тях и различно друго военно оборудване и снаряжение.

Същевременно в началото на 1945 г. в Съветското военно командване бе изпратена българска военна мисия, начело с генерал-майор Асен Кръстев (1893-1968), а към Българската войска бяха причислени 33 съветски военни съветници.

* * *

Московското примирие между България и Обединените народи оформи правовата основа за българското участие във Втората световна война на страната на антихитлеристката коалиция, колкото и важно да бе това предстояха същинските военни сблъсъци с хитлеристката военна машина. И в Първата част на Отечествената война на България (1944-1945 г.), и в нейната Втора част новата българска войска показа чудеса от храброст за да извоюва, както вече уточнихме тук, последната военна победа за България.

За тази последна победна война България плати скъпо, по бойните полета на Втората световна война от началото на септември 1944 г. до май 1945 г. загиват общо 31 910 български воини, още 151 българи са убити в боевете, които води с Германия и с нейните съюзници Съветската войска. Към цената, в човешки жертви, на съюзничеството ни с Германия и другите страни от Оста, ще трябва непременно да отнесем и загиналите почти 5000 български антифашисти във времето от 1941 г. до 1944 г.

Ще е наложително също да прибавим и още общо 101136 души, които са преследвани заради убежденията си в периода от началото на 1941 г. до началото на септември 1944 г., сред тях са повече от 15 хиляди политически затворници, 59668 са заточени в лагери от общ тип, а 6518 - в специализирани лагери за евреи. Всички те също са част от "кръвния данък" за пребиваването на България в хитлеристката коалиция.

Съюзяването на България с Германия в началото на Втората световна война има и чисто парично измерение. Германският дълг към България към септември 1944 г. надхвърля 70 млрд. лева, още 28, 2 млрд. лева България губи от неравнопоставеността при разплащанията и цените на стоките и услугите. Ще трябва да се сметнат допълнително и значителните суми по издръжката на немските войскови части на българска земя, която бе възложена изцяло на българското правителство - през януари 1944 г. немската войска, намираща се в България и издържана за сметка на българското правителство, надмина 19, 5 хиляди офицери, войници и помощен персонал, а броят на издържаните към 5 септември 1944 г. се повиши до общо 30 хиляди.

Цената на българското участие в завършека на Втората световна война доближи общо 94 млрд. лева, като тая сума включва и воденето на военни действия на места, отдалечени от границите на България до хиляда километра, и изпълнението на клаузите на Московското примирие, което наистина осигури целостта на България, но що се отнася до паричните въпроси, България бе разглеждана като победена страна, каквато тя всъщност бе като воюваща на страната на хитлеристката коалиция до 8 септември 1944 г.

Не бива да бъдат пропуснати и разходите за българската администрация, за жандармерийските и военните части във временно присъединените към България македонски и тракийски земи, в които всички природни богатства, като богатите на хром руди до Скопие, Германия запази за себе си (по спогодбата Клодиус-Попов, 1941 г.). В тези земи България бе натоварена всъщност само с полицейски функции за да бъдат освободени немски и италиански военни съединения за Източния фронт, от добива на природните залежи в тези земи България не можа да се възползва. Въпреки пропагандната шумотевица по случая, обединението на българското землище в годините на Втората световна война бе само привидно.

Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?id=723619

и посочените там текстове по темата.

http://www.segabg.com/article.php?id=724688

(http://www.segabg.com/pic/11660/728777.jpg)

Военната подготовка в българската войска продължава и през септември 1944 г. успоредно със заминаването на първите бойни съединения за фронта. От горе на долу: 27-а гвардейска дружина заминава за фронта, София; 2-ри гвардейски полк - на учения, Радомир; Доброволки от 13-и пехотен полк - на занятия по строева подготовка, Кюстендил.

"Към Берлин, към бърлогата на звяра”
Едновременно със започването на бойните действия българската войска се преобразява из основи

Наистина е странно, Отечествената война не бе отбелязана и с намек даже, мълчанието на официалните власти в България по повод 70-тата годишнина от започването на Отечествената война от 1944-1945 г. рязко се отличава от фалшивия плам, твърде щедро заплатен с нашите общи пари, впрочем, по повод на скорошната друга годишнина - от началото на Балканската война. Дори няколкото високоплатени казионни патриоти (да, "патриот" може да бъде професия, може даже и бутиков профсъюз вече да са си направили), не посмяха да се сетят за тая кървава война, в която българският войник изкупи с кръвта си продажността и некадърността на българския монархо-фашизъм.

Въпреки всичко генералният въпрос за поведението на политическата ни класа си остава. Знаем, че са безгръбначни, знаем, че са алчни, знаем, че са зависими от чуждестранните си господари, знаем даже, че с България понякога ги свързват само имената им, но че са завършени мерзавци все пак не бяхме докрай уверени. Тази предателска политическа класа, която сме оставили да ни управлява, и платените й патриот-историци, всички те вкупом заплюха паметта на българските воини - тези, които спасиха България от ново окастряне на земи след краха на държавите от Оста през Втората световна война. На продажниците хич не им е за първи път, те за това са учили, но пък банковите им извлечения с всеки изминат месец са все по-пищни, в това не се съмнявайте.

За да се запази равновесието в отбелязването на значимите исторически дати, за това тук припомняме славните събития от края на 1944 г.-първата половина на 1945 г., за да не бъде забравена тази величава страница от българската история - последната победна война на България.

* * *

Българската войска на практика не разполага дори с един цял ден за осъществяване на необходимите преобразувания за започването на Отечествената война на България, активните бойни действия започват още на 9 септември 1944 г. Във връзка с очакваното включване във войната същия ден е създадена длъжността главнокомандващ на Българската войска и на тази длъжност е назначен генерал-майор Иван Маринов. Някои структурни промени в командването са неотложни - на 15 септември към съществуващите 6 отдела към Щаба на войската - оперативен, учебно-възпитателен, снабдително-превозен, организационен, съобщителен и разузнавателен, е добавен и седми - за връзка със съюзните мисии. С постановление на Министерския съвет от 10 септември 1944 г., подписано от министър-председателя К. Георгиев "от състава на въстаническите отряди" се създава "Народна гвардия, която се поставя под ръководството на Министерството на войната". Веднага са назначени и нови ръководства на щабовете на Въздушните и на Морските войски, както и нови командващи на петте български войски. Новите назначения са от средите на запасните офицери, уволнени от Българската войска при чистките във времето от 1935 г. до 1937 г., почти всички със завършена Генералщабна академия, но с новополучени генералски звания. Заедно с присъединяването на частите на Народноосвободителната войска (вж. Извори) може да се смята, че командването на войската е подготвено за влизане в активни бойни действия, обучението става в ход.

Кадровият офицерски състав не е еднороден, неголяма част са с ярко изразена прогерманска позиция и са отстранени непосредствено след промените. Основната група от офицери, предимно средни и младши, които остават колебливи и/или пасивни към случващото се, основната работа на новото командване на войската е именно сред тази група офицери. Трета група, най-малката, образуват офицери, които са членове или симпатизанти на партиите от Отечествения фронт. Постепенно в хода на войната се създава и четвърта, немалобройна група от офицери, които са лично предани на министъра на войната Дамян Велчев.

Понеже кадровите офицери са недостатъчно дори за мирно време - едва около 3500, са привлечени офицери от запаса, които са общо около 9 хиляди, сред тях привържениците на Отечествения фронт са мнозинство. С тези промени и с усърдна работа сред групата колебаещи се офицери Българската войска започва уверено военните действи, особено при високия морален дух на войниците.

Създаването на института на помощник-командирите, които са назначавани от средите на Националноосвободителната войска предимно, има за цел заздравяване на дисциплината във войската, в създаване на единодействие между командване и войнишкия състав в частите, в които съществува яростно недоверие. Със същата цел са издадени две заповеди на министъра на войната Д. Велчев от 11 септември 1944 г., с които са присвоени старши и висши, а също и първи офицерски звания на общо 660 бивши участници в Народоосвободителната войска, част от тях като Христо Михайлов, Владо Тричков и Емил Марков - с генералски звания, посмъртно. Полковници стават, например, Боян Българанов, Методи Шатаров, Никола Парапунов, Димо Дичев, Тодор Живков (с допълнителна заповед от 23. ХII. 1944 г.).

Само след едно денонощие от обявяването на състоянието на война с Германия частите на Българската войска са залети от масови митинги и войнишки събрания, организирането им е колкото спонтанно- за избор на войнишки комитети (вж. Извори), толкова и подпомагано от новото ръководство на Министерството на войната като част от мероприятията за подигане на бойния дух пред предстоящите сражения. На 10 септември в Пловдивския гарнизон се скандират лозунгите: "Към Берлин, към бърлогата на звяра", "Нашият път за домовете води през Берлин!", подобно е настроението навсякъде във войската.

Може да се смята, че предварителната военна пропагандна работа сред бойците завършва на големия митинг пред Съдебната палата в София на 17 септември - толкоз, седмица, повече време бесният ход на историческите събития не оставя. На този митинг, след публичното прочитане на програмната декларация на правителството на Отечествения фронт, ген. Владимир Стойчев обобщава настроенията във войската: "Те [българските войници и офицери] искат, те горят от желание заедно със славните полкове на Червената армия, заедно с наши и югославски партизани [да допринесат] за освобождаването на братската югославска земя и за унищожението на врага, да настъпят към Берлин" (в. "Отечествен фронт, бр. 10 от 18 септември 1944 г.). Отечествената война на България може да започне вече с пълна сила.

Извори

"Със съгласието на съветската военна власт заповядвам:

1. Нашите части да останат по местата си с оръжието си.

2. Да се поддържа желязна дисциплина в частите, да се произвеждат ежедневни занятия за втягане и подготовката на войската, чийто [грешка в текста; да се чете "които"] правителството на Отечествения фронт може скоро да им възложи.

3. Приканвам всички командири от 3-а отделна армия към упорит труд и възторг в работата.

4. Да се внуши на всички войници да поддържат добър и бодър вид . . .

5. Да се спазва чинопочитанието спрямо руските военни чинове, както спрямо нашите, при пълна коректност в отношенията."

Из заповед на временно изпълняващия длъжността командващ на 3-а отделна войска ген. Георги Николов (1898-1945), Варна, 9 септември 1944 г.

"Към 17 часа радиото на друж[ината] предаде, че е съставено ново правителство от Отечествения фронт. Войниците от ротите на друж. посрещнаха новината с мощно ура. Състави се войнишки комитет от всяка рота. Комитетът от своя страна избра управ[ително] тяло, което имаше за задача да влезе във връзка с гражданските [комитети] и комитетите по частите."

Из дневника на 2-ра рота на 18-ти пехотен полк, 9 септември 1944 г., Елхово

"Целесъобразно ще бъде на дадения етап в армията да се създаде полит-просветен отдел, но да не се назначават политически комисари. Главното внимание трябва да бъде насочено към прочистването на армията от прогермански, фашистки командири и заменянето им с командири, предани на делото на Отечествения фронт. Всички мероприятия в това отношение се старайте да провеждате със съгласието на нашите партньори в правителството и в Националния комитет на Отечествения фронт."

Из радиограма на Г. Димитров до ЦК на БРП за преобразуванията във войската, Москва, 11 септември 1944 г.

"В допълнение на дадените устни нареждания заповядва се до войсковите части да считат отрядите на Народноосвободителната войска като поделения от състава на войсковите части със задача да съдействат на войската за поддържането на реда и спокойствието в страната . . . Чрез подходящи задачи за охрана и потягане да се поддържа постоянна връзка с началниците на гарнизоните."

Из телеграма на министъра на войната генерал-майор Д. Велчев, 11 септември 1944 г.

Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?id=443772

(По Ньойския договор България губи част от своята независимост)

http://www.segabg.com/article.php?id=716614

(Последната победна война на България)

http://www.segabg.com/article.php?id=717553

(Отечествената война на България започва без предварителна подготовка)

http://www.segabg.com/article.php?id=723619

("Да бъде осъдена България, но като от любещ баща")

http://www.segabg.com/article.php?id=724688

(България плати скъпо за съюзяването си с Германия)

http://www.segabg.com/article.php?id=728775
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Ноември 26, 2014, 01:09:11 pm: (http://www.skener.bg/wp-content/uploads/2013/12/dans-sas-signal-za-atentat-v-sofiya-izdirvat-terorist.jpg)

ВИДЕО

http://bnt.bg/news/politsiya/nad-20-zada-rzhani-pri-antiteroristichna-aktsiya

http://btvnovinite.bg/video/videos/news/antiteroristichna-akcija-sreshtu-propaganda-na-vojna-po-linija-na-radikalnija-isljam.html

26 Ноември 2014
ДАНС засякла финансиране от „Ислямска държава“

Агенти и полиция се стовариха в 4 ромски махали. Сред обвинените за проповядване на радикален ислям пак е имамът на Пазарджик

Подозрения за внос на тероризъм чрез финансиране от действащата в Сирия и Ирак "Ислямска държава" и обучение на българи в идеологията на терористичната групировка станаха причина ДАНС, полицията и прокуратурата да блокират ромските махали на Пазарджик, Пловдив, Смолян и Хасково вчера. Маскирани агенти и полицаи блокираха кварталите и задържаха 40 души, сред които и имама на Пазарджик Ахмед Муса Ахмед, който беше единственият осъден по пазарджишкото дело за проповядване на радикален ислям.

Категорично може да се твърди, че не става дума за спящи клетки на "Ислямска държава", а за опити да се проповядва нейната идеология сред ромското население, обясниха източници на "Сега". Официално спецакцията е срещу лица за проповядване на антидемократична идеология и пропаганда за война.

Операцията е започнала точно в 7 ч. сутринта в четирите града. Били са извършени претърсвания на над 40 адреса и са иззети множество веществени доказателства, съобщиха от ДАНС, но не дадоха информация какво са открили. По неофициални данни става дума за оръжие, компютри и литература за проповядване на салафитски ислям и установяване на шериатска държава.

Ромската махала в Пазарджик е представлявала специален интерес, тъй като оттам през последните седмици са идвали сигнали за навлизане на "Ислямска държава" сред населението. Имамът Ахмед Муса Ахмед е бил отведен от джамията, с него е бил задържан и негов близък. Прокуратурата отказа подробности колко души са останали в ареста, но съобщи, че срещу Ахмед и още няколко души има образувано досъдебно производство за пропагандиране и подстрекаване към война, както и и за разпространяването на видеоматериали с антидемократична идеология. БГНЕС цитира местни хора, които заявиха, че при обиските униформените са иззели две-три книги и един компютър. Те отричат каквото и да е радикализиране.

Обиски имаше и в няколко къщи в пазарджишкия кв. "Изток". Преди месец в интернет се появиха клипове оттам, на които се виждат местни жители с фланелки със знака на "Ислямска държава". Прокуратурата започна проверка и на видеоклип, в който Ахмед Муса Ахмед аплодира сцена в двора на джамията, при която дете ритуално обезглавява друго с пластмасов меч. Клипът бе разпространен в социалните мрежи и предизвика бурна реакция. Тогава от Окръжната прокуратура в Пазарджик съобщиха, че всички участници в ритуала ще бъдат разпитани. Според един от свидетелите децата са изиграли библейски сюжет по повод на Байрама - Авраам обезглавява сина си по волята на Аллах.

Полиция и жандармерия блокираха и пловдивския кв. "Столипиново", където бяха отведени за разпит над 100 души, както и "Лозница" в Асеновград. Акцията в Столипиново е била съсредоточена в района около стария пазар. За разлика от махалата в Пазарджик в Пловдив рядко може да се видят жени с бурки и мъже с дълги бради. По неофициална информация акцията в "Лозница" е била в сградата на молитвения дом. На разпит е отведен ходжата Стефан Димитров, известен като Тефик. Полицаите са иззели компютър от жилището му. За разпит е отведена и жена с бурка.

Акцията се случва два месеца след като румънските медии обявиха официално, че в България има клетки на "Ислямска държава". "Ислямска държава е стигнала до Балканите. Терористичната групировка има не само "симпатизанти", но и клетки в страните от региона, най-вече в България и бившите югославски републики със значително мюсюлманско население, като Босна, Косово, Албания, Хърватия, Македония, както и Гърция", написа тогава румънският в. "Путеря".

Служебният военен министър Велизар Шаламанов заяви, че има данни за участие на българи в терористичната групировка. Информацията му обаче не беше потвърдена от спецслужбите. Сегашният военен министър Николай Ненчев изрази безпокойство на среща с посланика на САЩ Марси Рийс от разрастващата се дейност на "Ислямска държава" и възможността за навлизане на терористи в България.

СЪВПАДЕНИЕ

По време на операцията в ромската махала в Пазарджик е бил разбит офисът на ДПС в града. Стъклата на офиса са счупени най-вероятно с камъни. Няма нищо откраднато.

http://www.segabg.com/article.php?id=727666

ИДИЛ влиза в Наказателния кодекс
04 Декември 2014
В Наказателния кодекс (НК) ще се криминализира участието в редиците на "Ислямска държава ", научи "Сега" от източници от външното министерство. По новите текстове вече работи група от експерти от МВнР, ДАНС и МВР. Под ударите на закона ще попадне всеки български гражданин, който членува в терористична организация. По неофициална информация ще се предвиждат най-тежките наказания - от 10 до 20 години затвор и доживотен затвор.

Приемането на промените е в съответствие с резолюция на Съвета за сигурност на ООН от септември. До края на годината проектът трябва да бъде внесен в правителството, за да може парламентът да го приеме спешно в началото на годината. За криминализирането на участието в "Ислямска държава" се заговори, след като се появи информация за участие на българи в редиците на терористичната групировка.

Вчера правителството прие поправки в НК, с които се прецизират разпоредбите за финансирането на тероризъм. С редакцията се гарантира, че става дума не само финансирането на терористични актове, но и за финансирането на терористични организации и на отделни терористи, дори при липсата на връзка с конкретен терористичен акт. Целта е да бъде пресечен потокът на всякакви средства до хора и сдружения, настроени радикално.

В проекта за изменение се увеличават санкциите за сексуалните посегателства срещу деца. Предотвратява се възможността осъдените да извършват дейности, които предполагат контакт с деца, тъй като ще им се отнема правото да упражняват определена професия или дейност.

ГРАНИЦИ

Отпада наказателната отговорност за недеклариране на пари и ценности на вътрешните граници в ЕС. В такива случаи ще се налага само глоба. Престъпление ще има само когато границата е външна.

http://www.segabg.com/article.php?id=728849
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 01, 2014, 11:50:00 am: Peonija

Peonija (grško: Παιονία [Paionía]), antična država, v kateri so bili naseljeni večinoma Peonci (antično grško: Παίονες [Paíones]).

Natančne meje prvotne Peonije, prebivalci in njena zgodnja zgodovina so zelo nejasni, verjetno pa je ležala nekje na področju Trakije. V klasičnem grškem obdobju je verjetno obsegala celotno dolino Vardarja in njeno širšo okolico, se pravi večino sedanje Republike Makedonije, ozek severni pas grške regije Makedonije in majhen del jugozahodne Bolgarije.[1] Na jugu je mejila na antično Makedonijo, ki se je približno ujemala s sedanjo grško regijo Makedonijo, na severozahodu pa na Dardanijo, ki se je približno ujemala s sedanjim Kosovom. Vzhodno od nje so prebivali Tračani in na zahodu Iliri. Od Dardanije jo je ločevala gorska veriga, skozi katero je od Skupskega polja do Bilazore tekla reka Aksios (Vardar).

(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/f2/Paeonians.png/250px-Paeonians.png)

http://sl.wikipedia.org/wiki/Peonija#mediaviewer/File:Paeonians.png
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 05, 2014, 09:49:11 am: (http://www.novamakedonija.com.mk/Uploads/News/crkva-i-dzamija-D-Andonovski_2%5B1%5D.jpg)
четврток 4.12.2014
Стравот од попис раѓа диригирани прегрупирања

- Вистина, генерално на нивото на државата ние сѐ уште имаме позитивен природен прираст од околу 4.000 лица годишно. Но во тој прираст Албанците учествуваат со 70 отсто. Повеќе се раѓаат и помалку умираат. Тоа е генерална тенденција во сите општини со доминантно албанско население. Освен тоа, постојат и податоци дека кај Македонците, Власите и Србите има константен пад на наталитетот, додека кај Албанците, Турците, Бошњаците и Ромите тој постојано се зголемува - вели поранешниот директор на Државниот завод за статистика, Дончо Герасимовски.
Во однос на физички миграции, Герасимовски вели дека, повторно поради одложувањето на пописот, нема точни податоци за бројот и за националната структура на иселените од земјава, но постои точен податок дека надвор од државава годишно се раѓаат помеѓу 4.500 и 5.000 деца, што е една петтина од вкупно родените.

http://www.novamakedonija.com.mk/NewsDetal.asp?vest=12414955538&id=9&prilog=0&setIzdanie=
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 22, 2014, 01:09:55 pm: (http://www.mn.mk/images/stories/2010/07/masovni-grobnici.jpg)

1900-2000: A century of genocides
by Piero Scaruffi

Tito (Yugoslavia, 1945-1987) 570,000

http://www.scaruffi.com/politics/dictat.html

Worst genocides of 20th c

Yugoslavia (Tito) 1944-87 1.072 million

http://www.christiantrumpetsounding.com/Time%20of%20Trouble/No%20Flesh%20Saved/2%20Mass%20Murders.htm

http://bkks.org/forum/index.php/topic,324.75.html
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 23, 2014, 06:12:49 pm: (http://i.actualno.com/actualno_2013/upload/news/2013/10/29/0333281001383036103_447929_600x458_actualno.jpg)

Българите в Крим създават културна автономия
23 Декември 2014

Кримските българи решиха да създадат национално-културна автономия, съобщава българският културен център "Извор", цитиран от РИА Новости. Институтът за национално-културна автономия е създаден в Русия през 1996 г. Той дава възможност на българското малцинство да развива самостоятелно култура, език и образование. Кримските българи ще работят за укрепване на културните и икономическите връзки между полуострова и България. В тази връзка има подписани споразумения за сътрудничество с Бургаска област, договор за сътрудничество между Коктебел и Обзор, възстановено е побратимяването между Симферопол и Русе.

http://www.segabg.com/article.php?id=731533
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 23, 2014, 06:19:05 pm: (http://www.segabg.com/pic/news/23/731537.jpg)

Георги и Мария са най-популярните имена в България
Как се разпределят географски имената

Георги, Иван и Димитър са най-разпространените имена сред мъжете в страната. Това сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). Името Георги носят 171 000 българи, Иван - 165 000, а Димитър - 127 000. Следват Николай - 95 000, Петър - 77 000, Христо - 63 000, както и Александър, Стефан, Йордан, Васил и други. От всички мъже в страната 1 334 000, или 37.9%, притежават 20-те най-разпространени лични имена, уточняват статистиците.
Най-често срещаните мъжки мюсюлмански имена са Мехмед - 16 000, Ахмед - 14 000, и Мустафа - 12 000.

http://www.segabg.com/article.php?id=731537

Национален статистически институт

Преброяване през 2011 г.

Население по местоживеене, пол и етническа група

http://censusresults.nsi.bg/Census/Reports/1/2/R7.aspx

Население по области, общини, населени места и самоопределение по етническа принадлежност към 1.02.2011 година

http://www.nsi.bg/census2011/pagebg2.php?p2=175&sp2=190

ЕТНИЧЕСКИ СЪСТАВ НА НАСЕЛЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

Методологически постановки при установяване на етническия състав

Преброяване през 2001 г.

http://miris.eurac.edu/mugs2/do/blob.html?type=html&serial=1039432230349
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јануари 24, 2015, 09:26:58 pm: (http://www.bgspotters.net/pictures/pic.php?spses=e9be2fc9e6ae083582dce7241339e515&subm=5&form_PicId=19384)

Уникално авиошоу в небето над София
Армията е събрала почти цялата си въздушна мощ на Летище София

ВИДЕО

https://www.youtube.com/watch?v=smV87N3SsQA

http://novanews.bg/news/view/2014/10/11/89003/%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE-%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%BE%D1%88%D0%BE%D1%83-%D0%B2-%D0%BD%D0%B5%D0%B1%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0%D0%B4-%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F/?utm_source=index&utm_medium=link&utm_campaign=editors

http://novanews.bg/news/view/2014/10/11/89040/%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE-%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%BE%D1%88%D0%BE%D1%83-%D1%81%D0%BC%D0%B0%D1%8F-%D0%B4%D0%B5%D1%81%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%B8-%D1%85%D0%B8%D0%BB%D1%8F%D0%B4%D0%B8-%D0%B2-%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F/?utm_source=index&utm_medium=link&utm_campaign=accent

http://btvnews.bg/gallery/bulgaria/zrelishtnoto-avioshou-zaradva-desetki-hiljadi-na-letishteto-snimki-i-video.html

Mikoyan Gurevich MiG 29 Fulcrum: Russian Fighter Jet by Bulgarian Air Force

https://www.youtube.com/watch?v=sWGjdtKv2kk

Българските Миг-29 в битка, Румен Радев и Виктор Христов

https://www.youtube.com/watch?v=wI4k8-8zrnI

В облаците ще полети мощният 30-тонен италиански "Спартан”. Площта на крилете на този гигант е 82 кв. м, а капацитетът му е над 50 души.

„Ще летим на височина от около 100 м над земята. Ще се покаже полет в група на два „Спартана” на минимална дистанция, след което ще се направи въздушен десант”, разказа капитан Илиян Илиев.

Учебно-траспортният вертолет „Бел 206” е перфектен патрул във въздуха за нуждите на разузнаването, наблюдението и охраната.

"Ми-17” – транспортен гигант с руски произход. Товароподемността му е 4 тона.

Френският „Кугър” – звяр, който носи с лекота 3 тона войска и бойна техника.

Култовият щурмови брониран крокодил „Ми-24”, използван успешно в над 40 страни по света. Снабден с картечница, която поразява с 4000 изстрела в минута.
Не видях Ми-24, казаха ми, че в момента са на ремонт.

Изтребителите – "МиГ-21”, който е в експлоатация от 60-те години на миналия век. 50 години във въздуха той все още е на въоръжение в над 30 държави.

"МиГ-29” - изключително маневрена машина, унищожител в облаците и на земята. Максимална скорост от 2400 км в час и таван на полета 18 км.

"Су-25” – щурмови самолет с 25-годишна служба на военната авиация по света. Способен да носи 4 тона боен товар, играл на бойното поле в Афганистан, на Балканите и в Персийския залив.
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јануари 29, 2015, 06:56:25 am: (http://job-sbu.org/wp-content/uploads/2014/07/3118.jpg)

29 Януари 2015

Киев призна за провал в мобилизацията
Стотици бесарабски българи отказват да служат в армията заради войната в Донбас

Украински официални представители потвърдиха вчера, че четвъртата мобилизация в армията на практика е пред провал, съобщиха местни медии. Ръководителят на западния регионален медицински център на министерството на отбраната Александър Поронюк съобщи пред телевизия "112 Украина", че само в Лвовска област над 3000 новобранци не са се явили за медицински преглед, след като са получили повиквателни. Съветникът на украинския президент Юрий Бирюков разкри на страницата си във "Фейсбук", че кметовете на поне 14 населени места в Ивано-Франковска област са отказали да получат повиквателните, за да ги връчат. По данни на Бирюков поне 57% от привиканите младежи и мъже в областта не са се явили на медицинските прегледи, като поне 37 на сто от тях вече са напуснали територията на Украйна. "Новобранците от Тернополска, Закарпатска и Волинска област са силни само на думи, но почти никой от тях не иска да отива да воюва", написа съветникът. "Това са страхливи животни, които се крият от военните комисии, сменят телефоните си номера и бягат към Румъния, Унгария, Словакия или Полша", оплака се той. "За последните 30 дни държавната граница в Черновицка област бе пресечена от поне 17% от новобранците. По неофициални данни хостелите и малките хотелчета на границата в съседна Румъния са пълни с млади украинци", съобщи Юрий Бирюков. Вчера стана ясно, че Русия ще разреши пребиваването на украинци на своя територия повече от сегашните 90 дни, като за целта те трябва само да се пререгистрират.

Най-много случаи на отклонение от мобилизация са регистрирани именно в районите със смесено население, призна официално вчера и началникът на мобилизационното управление на Генералния щаб на украинската армия Олег Бойко, цитиран от УНИАН. Това са Закарпатието, където също има много потомци на български бежанци, Ивано-Франковска област до Молдова и други западни области на страната. Досега има заведени над 4500 дела за неизпълнение на воинския дълг. Жителите на селата Кюлевча и Дмитровка в Одеска област, които са населени предимно с бесарабски българи, се обявиха против мобилизацията, която върви в Украйна, и отказаха да воюват в Донбас. Около 500 души оградили представителя на военното поделение и не са му разрешили дори да говори, скандирайки: "Не" на войната, "да" на мира", съобщи в свой репортаж руската телевизия НТВ. Хората от селцето се струпали на площада, когато разбрали, че там е пристигнал представител на военните, който дошъл да връчва повиквателни. "На бандеровците не е достатъчен геноцидът срещу нашия народ за последните 25 години. Не им стигат и политически убийства на българите. Никога няма да забравим нашите герои Милев и Николов, изгорени в Одеса. Днес дойдоха да мобилизират българите на война срещу Донбас. Хората излязоха на митинг и не му позволиха да прочете заповедта", написа в интернет бесарабският българин Пьотр Рибаков. Той споделя, че хората в селото говорят помежду си на български, а с офицера от украинската армия - на руски.

http://www.segabg.com/article.php?id=736491
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јануари 29, 2015, 07:52:00 am: (http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/04/Bulgars.jpg/270px-Bulgars.jpg)

(http://www.segabg.com/pic/11704/736443.jpg)

Най-ранният надпис около Мадарския конник се отнася до българската помощ за възстановяването на Юстиниан II като византийски император през 705 г. Лошото състояние на началото на надписа позволява сега там да се прочете само изразът "на българите" (ограден с плътна черта на снимката). Заедно с печата на патриция Мавър това са двата най-ранни епиграфски паметника, които съдържат народностното ни име.

„Народът, който имаше всичко, което е пожелавал”
Народностното ни име продължава да е с неясен първоначален произход, макар още през Средните векове да са налице множество предположения
Иван Петрински

(продължение от миналия четвъртък)

Противно на вековните старателни усилия тайната на нашето народностно име остава засега неразгадана. Нещо повече, не само отсъства едно-единствено общоприето схващане за произхода и значението на думата "българи", но даже напротив, предположенията се увеличават с бясна скорост и в геометрична прогресия, кое от кое по-невероятни. Това ще да е причината да се налага една малка техническа уговорка в началото. Дори най-общ преглед на съществуващите схващания за произхода на народностното ни име е невъзможен в толкова кратък текст, поради което изборът тук е отражение на субективни предпочитания. Въпреки това е направен опит да бъдат посочени поне тези от предположенията, които се възприемат сравнително най-масово от специалистите. Не бе напразно последното уточнение, основната маса от съвременни обяснения за произхода на народностното ни име принадлежи на любители, тези версии се изключват тук напълно.
Важно е изглежда да се отбележи, че съвременното състояние на проблема с възникването на етнонима "българи" не е някакво изключение. За не малка част от най-старите етноними в Евразия също няма общоприет възглед за възникването им и това е напълно разбираемо. Засега голямата част от научните изследвания се занимават, ако не друго, поне с класифициране и типологизиране на съществуващите схващания за произхода на едно или друго от тези най-стари народностни имена. С времето е възможно да се стигне до общоприето схващане и за възникването на етнонима "българи", това обаче днес изглежда напълно невъзможно за обозримото бъдеще.
* * *
Прабългарите*, или "народът, който имаше всичко, което е пожелавал", както пише Магнус Феликс Енодий през 507 г. (вж. Извори в Свързани текстове), се появяват в домашните ни извори най-напред в официални надписи. Печат на патриция Мавър от колекцията на Георгиос Закос, днес в Музейната сбирка на Центъра по византинистика в Дъмбъртън Оукс, гласи: "† Патриций Мавър, княз на сирмисианците и на българите".
Двата сигурни най-ранни епиграфски паметника, които съдържат народностното име "българи" ни принуждават да твърдим, че поне в края на VII в. това народностно име използват за себе си самите прабългари. Прастарият спор за самоназванието на прабългарите в ранните векове от съществуването им засега няма да може да бъде разрешен - изглежда еднакво вероятно етнонимът "българи" да е самоназвание на прабългарите или да е названието, с което ги наричат околните народи, включително и във Византия. И ако патриция Мавър с лекота би възприел названието, наложено му от византийската традиция, то надписът пред главата на коня в Мадарския скален релеф от 705-706 г. е абсолютно недвусмислен, макар и фрагментиран. Така знаем със сигурност, че най-късно в самото начало на VIII в. самият Тервел и поданиците му се самоопределят като "българи".
Можеше да се започне с поредица от несигурни или малко вероятни изворови сведения, сред които и Фаюмския папирус от началото на VII в., в който се чете или етнонима "български" или личното име "Булгарик" (определяно като германско от Д. Дечев, 1950). Впрочем днес все повече се роят именно схващанията за старогермански произход (или поне старогерманска съставляваща) на българското народностно име (вж. и Асен Чилингиров, 2014). За това обаче е още рано, трябват още много проучвания за да се повиши сигурността на тези твърдения.
Извежда се народностното ни име и от лат. burgarii - "стражи, пазачи на кули" (Georgios Babiniotis, 1998); от burgus - "кула, малка крепост". Извежда се и от персийски и сходните му съседни езици. Извеждат го и от старотюркското bulgar - "със смесен произход" (Max Vasmer, 1950-1958; същото и в БЕР, 1971). Тук обаче се налагат самоограничения, ще се спираме единствено на схващания, които днес се определят като по-сигурни.
* * *
Първите обяснения за възникването на народностното име могат да се срещнат у средновизантийските автори. Йосиф Генезий през първата половина на Х в. твърди категорично, че княз Борис-Михаил, бил "по род произхождащ от аварите и хазарите и водещ името си от господаря Булгар". Византийското схващане за произхода на народностното ни име от някакъв митичен господар Булгар подкрепя малко по-сетне и Лъв Дякон, който през втората половина на все същия Х в. ни осведомява, че "мизите се отделили от северните котраги [кутригурите], хазарите и куманите и напуснали бащините си жилища . . . [като] заселили тази страна [днешна Североизточна България] . . . и по името на своя племенен началник Булгар я нарекли България". Същото разказва по-късно и Михаил Сирийски (ХII в.).
През ХIV в. сред византийските автори е прието съвсем различно схващане за произхода на народностното ни име. Никифор Григора (1295-1360) ни убеждава, че "от името на тая река Булга [= Волга] те [живеещите по бреговете на реката] получили името си българи, макар че по начало били скити". Лесно може да се забележи, че Григора единствен сигурно отмества назад във времето не просто възникването на етнонима "българи", а и изказва мнението си за произхода на прабългарите изобщо, защото описанието му очевидно се отнася до времето, което (значително) предшества образуването на Старата Велика България.
Впрочем точно към това време трябва наистина да се отнесе възникването на народностното ни име, многобройните схващания по този въпрос вече са класифицирани (Х. Тодоров-Бемберски, Linguistique balcanique, 1988). Тази класификация, при отсъствието на общоприето мнение, създава поне ред в мислите и е отлична основа за бъдещето постигане на всеобщо съгласие.
На първо място се поставят епонимните етимологии, които свързват произхода на народностното ни име, и на прабългарите изобщо, от библейско или митично историческо лице. Първите обяснения на византийските автори за "господаря Булгар" несъмнено също попадат в тази група. Сведението на Анонимния хронограф от 354 г. - също (вж. Извори в Свързани текстове). Арабски автори от IХ-Х в. споменават българите като потомци на друг Ноев син -Яфет и сина му Тогарма (Тагария). Впрочем твърденията на Йосиф Генезий, Лъв Дякон и Михаил Сирийски може да са заимствани от едно хазарско предание за Булгар (Бурджан).
Топонимните етимологии на народностното ни име се свързват преди всичко с река Волга, както вече стана дума. Същото предлагат Дуклянската летопис (ХII в.) и полски автори от ХIII-ХIV в., от където това схващане се разпрожстранява сред западноевропейските автори. От там, чрез Цезар Бароний същата теза се "връща" у Паисий и у други наши възрожденски автори.
Позиционно-локалните етимологии свързват народностното ни име с географската среда - "област", "край", "високи планини, "живеещи в подножието на планините", "господстващо племе", "водни хора", "речни хора" и пр.
Други етимологии обясняват името ни като качество, състояние или основно занимание - "борец", "войнствен", "разбойник".
Други обясняват произхода от названието на животно -тотем, т. е. прародител. Така народностното ни име можело да произлиза от названието на самура (монголски), на бика (китайски), на вълка (тюркски).
Има и хибридни етимологии, тук попада и мнението на езиковедите за произход от bulgar - "смесено население". Тези възгледи като че днес са преобладаващи.

* * *

Крайната точка в процеса на създаването на българската народност отдавна е ясна, към края на IХ в. или в самото начало на Х в. българите са славяни, говорят на една от разновидностите на славянските езици, но и себе си, и езика си назовават "българи", "български". Така е и до днес.
Това прераждане на стария етонним "българи", каквито са предимно поданиците на господаря Кубрат, е процес дълъг, той се извършва плавно през целия IХ в. Новият етноним "българи" възниква по името на държавата ни (Димитър Ангелов, 1971), създадена преди точно 1334 години. Тя пък, от своя страна, е назовавана по името на Старата Велика България. Сложният и продължителен процес на тези преобразувания се забелязва у византийските автори, които са и остават най-важния извор за ранната ни история, през втората половина на IХ в. В тези съчинения постепенно изчезват народностните имена "българи" и "славяни", описващи етническото състояние на България от преди началото на IХ в. Двата етнонима окончателно към края на IХ в. са заменени от единното народностно име "българи", така писмените исторически извори отразяват възникването на една нова единна народност - българската. Тази народност е съвсем различна от народността на поданиците на господаря Кубрат, но е едноименна с нея.
Създаването на съвременната българска народност е резултат от усилията на всички ранни български владетели, но решителен тласък на този процес дава възприемането на нова имперска по своята същност държавна доктрина при великия господар Крум и бурното навлизане, като резултат от приложението й, на славянската аристокрация в управлението на държавата. Няма съмнение, че през втората половина на IХ в. тласък за народностното спояване на българите дава налагането на християнството при княз Борис-Михаил. Трябва да се признае обаче, че в средата на 70-те години на IХ в. етногенетичните процеси по създаването на новата българска народност изглежда вече са твърде напреднали, поне ако съдим по археологическите проучвания.
____
* В съответствие с категоричните резултати, получени в анкетата на в. "Сега", се връщаме към класическото изписване на народностното име на прабългарите.

Свързани текстове:
http://www.segabg.com/article.php?id=735296
(Страшните по целия свят българи")

http://www.segabg.com/article.php?id=736442

Прабългари

Прабългарите, известни още като протобългари, първобългари, древни българи и хуно-българи, са група номадски племена, произхождащи от Централна Азия, проникнали през IV век в Европа.[1][2][3] Те са наричани от ранносредновековните византийски, латински и арменски летописци с различни имена като: българи, кутригури, утигури, скити, мизи, хуни и др. Първоначално по-многобройни, впоследствие те се разделят на отделни групи и усядат на различни места в Европа, като едни от тях приемат Християнството, а други Исляма. По-късно, някои от тях са избити, а други са претопени от местното население или от новозаселващи се племена и народи, като езикът и културата им изчезват напълно. Последните прабългари са асимилирани през XIII век, след разгрома на Волжска България от Златната орда.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B0%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Февруари 06, 2015, 08:04:55 am: (http://www.razkritia.com/wp-content/uploads/2014/03/pasport.jpg)

Управляващите отварят нова вратичка за бързо получаване на гражданство

06 Февруари 2015

Обещанията да се ограничи масовото придобиване на българско гражданство заради порочните практики в Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ), установени миналата година, няма да бъдат спазени. Под претекст, че търсят решение на демографската криза, управляващите се готвят да отворят поредната вратичка за улеснено получаване на гражданство от чужденци. Става въпрос за поправки в Закона за българите, живеещи извън България, под които са се подписали депутати от ГЕРБ, Патриотичния фронт, Реформаторския блок, АБВ и БДЦ. Новите разпоредби ще разширят значително възможностите за признаване на българския произход.

Според поправките за признаване на българско потекло вече ще е достатъчно съответното лице да докаже, че има "поне един близък роднина от български произход". Под близък се разбира баща, майка, баба и пр., но и син, внук или роднина по съребрена линия до шеста степен включително (братя, братовчеди, лели, племенници и т.н.). До този момент законът допускаше единствено роднинство по възходяща линия. Освен това за наши сънародници ще бъдат считани и хората, които владеят говоримо български език или някой от диалектите му. Идеята на вносителите е да обхванат принадлежащите към българските национални малцинства в съседните балкански държави. Потекло ще може да се доказва и с писмена декларация по Административно-процесуалния кодекс, в която ще се вписват обстоятелства, доказващи български произход. В проектозакона обаче липсват наказания за попълване на неверни данни. Това означава, че при уличаване в лъжа ще се отнема само удостоверението за произход.

Удостоверението улеснява придобиването на български паспорт. Законът за българското гражданство позволява на чужденец да стане натурализиран гражданин по бърза процедура, ако има доказан български произход. На такъв кандидат не му се налага да доказва, че пребивава поне 5 г. у нас, че има доход или занятие, от които да се издържа, че владее български език или че се е освободил от досегашното си гражданство. Удостоверението за произход се издава от ДАБЧ и се представя заедно с молбата до Съвета по гражданство.

Проверка на Върховната административна прокуратура в края на м.г. обаче разкри, че агенцията системно и масово е злоупотребявала при издаването на удостоверенията - от случайно подбрани 810 преписки от периода 2011-2013 г. в 717 от тях твърденията на молителите за българския им корен се оказаха неподкрепени от доказателства. Така стотици косовари и албанци са станали български граждани, без никой да им поиска реални доказателства за произход. След скандалните разкрития председателят на ДАБЧ Йордан Янев бе уволнен. Служебното правителство на Георги Близнашки нареди на агенцията да изготви нормативни промени с ясни критерии за доказване на произход. Но и до момента такива няма.

Вносителите на сегашния законопроект обаче наблягат на позитивните му аспекти. Депутатът от Патриотичния фронт Юлиан Ангелов, който е сред инициаторите на промените, заяви пред "Сега", че очаква преди всичко бум на търсенето на удостоверения за произход, а не на паспорти, тъй като на етническите българи в чужбина това също давало достатъчно възможности - например да учат евтино в България. Шефът на парламентарната правна комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ) коментира, че промените нямат пряко отношение към получаването на българско гражданство, но са предпоставка за разширяване на възможностите за това. Косвено поправките ще улеснят издаването на български паспорти и на бесарабските българи от Украйна, които търсят спасение от обявената в страната мобилизация. Кирилов подчерта, че основната процедура за получаване на българско гражданство си остава същата, както досега. "Целта на промените е по-скоро да се запази българското самосъзнание на общностите ни зад граница, а не толкова улесненото получаване на български паспорти", уточни той.

----------МОТИВИ----

Като основание за законовите промени управляващите сочат необходимостта да се вземат мерки срещу стопяването на нацията. "Не следва да се подминава никоя възможност за увеличаване на нацията ни при наличие на изявен интерес за принадлежност към нея от лица с български произход или българско самосъзнание", мотивират се вносителите. И се позовават на сходни законодателни мерки, предприети от други източноевропейски държави като Унгария, Полша и Румъния.

http://www.segabg.com/article.php?id=737769
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Февруари 17, 2015, 01:50:42 pm: (https://encrypted-tbn0.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcS9DlVnL7Swpl3-p8aqJKT7CW196NHWFnWqRkWkLOdEXs4u8YkG)

ВИДЕО

За македонската граматика

https://www.youtube.com/watch?v=dQWQc_n-asw

КРЪСТЬО МИСИРКОВ И МИСИРКОВЩИНАТА

https://www.youtube.com/watch?v=Lnbf_843iU8

божидар димитров македония

https://www.youtube.com/results?search_query=%D0%B1%D0%BE%D0%B6%D0%B8%D0%B4%D0%B0%D1%80+%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2+%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F

Памет българска

http://bnt.bg/predavaniya/pamet-bg
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Февруари 19, 2015, 07:30:01 am: (http://www.segabg.com/pic/11723/739525.jpg)

Изображение на княз Само (623/624-ок. 660), заснето под ултравиолетова светлина, лилавите части в цветното изображение посочват повреди в стенописта; преди 1134 г.; ротондата "Св. Катержина" в Зноймо, Чехия

Славянското единение винаги е трудно постижимо

Особеностите на народопсихологията изглежда не позволяват на славянските племена да създават държави с лекота, ярко изразените противоречия между славянските народи им пречат и днес

Иван Петрински

Не един и два са примерите за братоубийства, в прекия или в преносния смисъл на думата, между славянските народи в хилядолетния им исторически път, не по-малко са те и сред останалите родствени народностни групи по света. Дори в наши дни сме свидетели на такова събитие, голямата злина с гражданската война в Украйна вече е сторена независимо от изхода в тая междуособица. Двата най-големи славянски народа - руският и украинският, които са толкова близо един до друг, като да са едно неразривно цяло, цели десетилетия сега ще трябва да изглаждат отношенията си и да се мъчат да забравят случилото се.

Особеното място на славянската част от държавнотворческата проблематика обаче се дължи на опитите да се подложи на съмнение с всички мислими и немислими средства способността на славянските народи за самостойно държавнотворческо поведение през последното хилядолетие и половина. След малко, а и в следващи текстове по темата ще видим каква е точно формалната логическа връзка в тая неисторическа теория, изпълнена с псевдоистини, гъсти мътни лъжи и кристално чиста пропаганда.

Не ролята на Запада в тези нечистоплътни опити ще ни занимава сега, а вътрешните, собствено славянските причини, които правят възможно взаимното причиняване на толкова много страдания и смърт. Исторически извори ни уверяват, че особености на славянската народопсихология ще да са основната причина за трудно постижимото славянско единение, от ранните сведения за славяните, та до днес. А на тях, на сигурните исторически извори, сме длъжни да вярваме безпрекословно.

* * *

Византийският "Стратегикон", за който преобладаващата част от авторите са убедени, че е дело на пълководеца, а сетне и император, Маврикий (582-602), притежава всички белези на официален документ - вероятно утвърден от него самия, след като става император през 582 г. Създаден като наръчник за водене на войни, произведението служи като теоретично помагало както на воините, така и на техните командири. Особено значение днес се придава на оная част от "Стратегикон"-а (книга ХI), заета с етнографски описания на вероятните противници на византийската войска. Характерът на описанията на бита, военните навици и народопсихологията на славянските племена ("славяните и антите") е указание, че авторът има може би лични впечатления от пряк досег с тях (вж. Извори). Това обаче не означава ни най-малко, че съвременният читател трябва да си спести тексткритичните усилия.

"Стратегикон"-а на Маврикий съдържа най-изчерпателното и вероятно най-точното описание на славянската народопсихология от ранните Средни векове, сиреч от времето на завършващия етап по създаване на славянството изобщо. И в това е главната му ценност.

В самото начало на глава IХ Маврикий помества кратко обобщение по въпроса: "С успех може да се нападне на неприятелска земя при следните условия: или след сблъсък с враговете, който е преодолян, или ако е известно, че те не са боеспособни или са неподготвени за неочаквано нападение, а и ако са многочислени и не познават ред и власт, като славините и антите, и подобните [им] племена . . . ". Причините за обществената неуреденост, която Маврикий намира при славяните, са според него изцяло лични - в чувството на непримиримост към чуждия успех, в недопускането някой друг от съплеменниците да се издигне над другите. При все това Маврикий признава косвено, че към времето на написването на "Стратегикон"-а, т. е. около границата на VI и VII век, славяните се намират в етап на ускорено обществено-политическо устройство, понеже самият автор изказва страховете си от допускане на създаване на славянско "обединение или единоначалие", което очевидно по същото това време е било напълно възможно.

Съвременните на "Стратегикон"-а исторически събития показват известно противоречие с основната теза в произведението. Най-ярък пример за това са славянските нападения във византийските земи и особено обсадите на втория по големина град в империята - Солун. При първата от тези обсада през 597 г. славяните събират под стените на града над 100 хиляди свои съплеменници, което никак не съответства на рисуваната с черни краски в "Стратегикон"-а възможност за славянско единение. Самите славянски нападения на юг от Дунав, които се провеждат всяка година с убийствена за империята ритмичност, и Константин Багрянородни описва като "славянско море", което залива империята, също не могат поради своята масовост да се осъществят без наличието на единно управленско средище и най-строга обществена йерархия. Макар последното предположение вече да сме изказвали на тази страница, сигурни исторически доказателства за характера на организацията на славянските нападения над Византия или за местоположението на управленското им средище все още не са открити, тяхното наличие по косвени данни обаче изглежда безспорно.

Понеже сега само въвеждаме особено важния въпрос за славянския държавнотворчески исторически опит, ще трябва да уточним, че на засяганите тук исторически събития и процеси ще посветим нарочни подробни теми. Сред първостепенните ще е създаването на руската държавност, която така противоречиво е описана в Началната руска летопис: "Земята наша е велика и изобилна, а ред в нея няма. Елате да царувате и да ни управлявате." Така се обърнали източните славяни към "варягите". И тук трябва да се открие оная логическа връзка, за която по-рано стана дума - понеже славянските народи са с уж ограничен държавнотворчески потенциал, то "варягите" от Средновековието до наши дни трябва редовно да бъдат призовавани да ги управляват. Това е скритият стратегически замисъл - която народност сама не може да постигне съгласие за обществено-политическото си развитие да побърза да си извика чужди князе - варяги, прабългари, германи, франкски търговци, европейски съюзи, международни валутни фондове, и да им се подчинява безпрекословно.

Понеже стана дума за франкските търговци - това е третият от трите стълба на тоя важен исторически феномен. Така наречената държава на княз Само (623/624-ок. 660) е приемана обичайно за първото славянско държавно обединение. Друг път ще бъдем по-обстоятелствени по тоя въпрос, но и сега може да се каже, че наличните сведения не дават еднозначен отговор за характера на тази "държава", тя всъщност е повече племенно обединение и май съвсем не е първото.

Както трябва да се очаква, според историческите данни (вж. Извори) Само бил "по рождение франк" (лат. natione Francus). Този превод с удоволствие се повтаря вече от няколко века, макар латинският израз да има по-друг смисъл. Личното име Само (ако това изобщо е лично име, както ще видим съвсем скоро) също едва ли е във връзка със старовисоконемското samo. Освен това самият автор на "Така наречената летопис на Фредегар" не е с особено добър латински - той твърде често бърка окончанията например, та защо трябва да сме сигурни в точността на двете славянски имена, които сам привежда по слух четвърт век след събития, които се развиват на неколкостотин километра от него . . . А и откъде накъде трябва да сме сигурни, че "Само" е лично име, то може да бъде и местоимение . . .

Извори

"Племената на славяните и антите имат еднакъв начин на живот и еднакви обичаи. Те са свободолюбиви и по никакъв начин не се оставят да бъдат поробени . . . Те живеят в безвластие и взаимно се ненавиждат. . . Неверни са във всяко отношение, не се споразумяват при преговори и отстъпват повече от страх, отколкото чрез подаръци. Така че, ако помежду им се яви разногласие, те или не достигат до споразумение, или пък, ако се споразумеят, веднага други нарушават решението, като всички противници враждуват до смърт помежду си и никой не иска да отстъпи другиму . . . Понеже те имат много князе, при това несговорчиви помежду си, не е неуместно някои от тях, и особено тези, които са по-близо до границата [с Византия] да бъдат привлечени или с обещания, или с дарове, а други да бъдат нападнати, та да не би враждебното отношение към всички тях да ги обедини или да създаде единовластие."

Из "Стратегикон" на Маврикий (*539-†602), 582-602 г.

"В 40-ата година [=623/624 г.] от властването на Хлотар [II (584-629)] човек, на име Само, франк, родом от Сенонската област [неясно; може би района на град Санс в Бургундия], заедно с множество търговци се заел да търгува със славяните, назовавани виниди. Славяните вече били започнали да въстават срещу аварите, наричани хуни, и техния цар хагана . . . Хуните всяка година идвали да презимуват при славяните, взимали славянските жени и дъщерите им при себе си в ложето; освен всички други притеснения славяните плащали данък на хуните. Синовете на хуните, родени от жените и дъщерите на винидите, като не издържали накрая жестокостите и притесненията и като отхвърлили господството на хуните . . . започнали да въстават. Когато винидите тръгнали на поход срещу хуните, търговецът Само . . . поел в поход с тях; и там такава голяма доблест проявил против хуните, което било чудно, и огромно множество от тях били унищожени от меча на винидите. Като научили за доблестта на Само, винидите го избрали [да властва] над тях като крал; там той управлявал благополучно 35 години. В много битки срещу хуните участвали винидите при неговото управление; благодарение на неговите съвети и доблест винидите винаги побеждавали хуните. [Княз] Само [(623/624-ок. 660)] имал 12 жени от славянски род; от тях имал 22 сина и 15 дъщери."

Из "Така наречената летопис на Фредегар", около 660 г.

http://www.segabg.com/article.php?id=739524
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Февруари 19, 2015, 07:46:50 am: (http://www.skat.bg/private/images/predavania/8.jpg)

Час по България - Антична Македония 1/6

https://www.youtube.com/watch?v=x_tTckt-1K0

час по българия македония

https://www.youtube.com/results?search_query=%D1%87%D0%B0%D1%81+%D0%BF%D0%BE+%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F+%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F

http://www.skat.bg/preda.php?predID=8

Телевизия Скат на живо

http://www.skat.bg/live.php
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Февруари 19, 2015, 08:01:56 am: (http://www.sbj-bg.eu/thumbs/BNT_istoria_BG_11573.jpg)

История.bg

http://bnt.bg/predavaniya/istoriya-bg/

https://www.youtube.com/results?q=%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F.%D0%B1%D0%B3+%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F

(http://www.chudesa.net/wp-content/uploads/2012/06/goran_blagoev1-150x150.jpg)

Вяра и общество

http://bnt.bg/predavaniya/vyara-i-obshhestvo/

https://www.youtube.com/results?search_query=%D0%B2%D1%8F%D1%80%D0%B0+%D0%B8+%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE+%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Март 03, 2015, 12:00:25 pm: (http://postvai.com/wp-content/uploads/2013/08/sigurnost-bulgaria.jpg)

Всички онлайн уеб камери от България

http://weather-webcam.eu/izberi-webcam-camera/all-online-webcam-from-bulgaria-vsichki-onlain-kameri-ot-balgaria
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Март 12, 2015, 08:45:43 am: (http://www.segabg.com/pic/11741/742417.jpg)
Крепостните стени на Солун славяните обсаждат петкратно - през 584 г., през 586 г., през 620 г., през 622 г. и през 675-677 г. При последните три от тези обсади главните славянски сили са насочени към малките порти по северния крепостен зид на град. В средата: Някои от 12-те малки порти по северния зид са и с надвратни кули; през голяма част от Средновековието част от тези малки порти са съзнателно зазиждани. Вляво и вдясно: части от северната крепостна стена на града; изглед от вътрешността на крепостта; съвременно състояние - днес тези средновековни укрепления са в непосредствена близост до железопътната гара на града. Снимки и съставно изображение: Авторът

Сътворени ли са славяните?
Масовото заселване на Балканския полуостров и особено обсадите на Солун пораждат появата на славянско самосъзнание през втората половина на VІ в.
Иван Петрински

Създаването на най-ранните славянски държави е предшествано от осъзнаването на славянските племена като отделна общност, като различна народност, противостояща даже донякъде на окръжаващата ги етническа реалност. Двата процеса - завършването на създаването на славянската пранародност и държавнотворческият, са неразривно свързани, връзките между тях са връзки на пораждане. Напоследък се увеличават податките, включително и получените по лингвистичен път, че възникването на народностно самосъзнание у славянските племена е основано не само на видими и лесно разпознаваеми белези като общия език и единството на обитаваните земи. Твърде плавно славянските племена осъзнават също и единния си произход, кръвната връзка, която ги обединява. Създаването на общата ни славянска пранародност е свързана пряко и с постепенното изчезване на народностните имена венеди и анти, с налагането на общо за всички славяни народностно име. Малко след това общата славянска народност ще се разпадне, първоначално само езиково изглежда, бавно и полека първо на западни, източни и южни славяни, а още по-сетне - и на съвременните ни славянски народи. Процесът на роене на славяните днес не само не е завършил, но обособяването на нови славянски народи е по-ускорено от всякога. В началото на този толкова важен народностен процес е именно самоосъзнаването на славяните като едно цяло, като единствени, напълно обособени от околните народи, даже противостоящи им. Както изглежда този процес е едновременен със създаването на първите славянски държавни, или само племенни, обединения, и предшества създаването на първите същински славянски държави, той придобива ясни очертания през втората половина на VI в., при това на Балканите.

* * *

Все по-безспорно е, че представата за неразривна общност у славяните възниква в резултат на вековните им общи усилия по завладяването на Балканския полуостров, при това в условията на яростно противопоставяне с една могъща империя - Византия. Впрочем, безкрайно обсъжданото вече столетия сведение в Началната руска летопис ("След много време се заселиха славяните покрай Дунав, където сега е унгарската и българската земя. И тези славяни се разпръснаха по земята и се нарекоха със своите си имена от местата, по които се заселиха . . .") трябва да се разбира именно във връзка с казаното до тук - Балканите са мястото на възникването на славянското самосъзнание, както е съвсем видно от посоченото място в летописта; всякакви опити, включително и на основата на археологическия материал, да се търси славянската прародина на Балканите, да се извежда някаква приемственост между старото (тракийско) балканско население и плътните славянски масиви, които започват да заселват тези земи след средата на VI в. като се привежда и горното сведения в Началната руска летопис, изглежда днес само като анахронизъм от по-миналия век, възникнал в резултат на умозрителни заключения поради отсъствието на сигурни исторически и археологически данни; при това анахронизъм наистина неподлежащ на осъвременяване (въпреки Чавдар Бонев, 2007-2010 и др.).

Отново в наши дни възникна и предположението, че славяните са "създадени", "сътворени" от византийската политическа мисъл за да се обозначи някак онази мощна племенна вълна, която залива балканските земи на империята; "етикет", който византийците провесили на заливащите ги славяни (вж. Florin Curta, The Making of the Slavs, 2001). Макар като догадка това да звучи занимателно, допускането му би изкривило сведенията от писмените и от археологическите извори до неузнаваемост. Нека да ни е позволено сега да добавим само още едно сведение, към многочислените, които тук вече са привеждани, за славянското завладяване на Балканите - Исидор от Севиля (560-636) е твърде категоричен: "[В годините на управлението на император Ираклий (610-641)] славяните превзеха Гърция от ромеите . . .", макар археологическите материали да датират началото на този процес поне две десетилетия и половина по-рано. В крайна сметка, допускането за някакво "сътворяване" на славяните ще си остане точно това - любопитна догадка без продължение.

Отново същинският отговор е друг - няма причина византийските автори нито да "създават", нито да "сътворяват", нито да "измислят" славяни дори само заради това, че звуковата група "сл-" е непроизносима за византиеца, както вече тук е ставало дума. Точно поради това не е известна нито една средногръцка дума, която да започва по този начин. Пак поради това чуждата за слуха му дума византиецът "обогатява" с един допълнителен звук, белязан в писмената реч с капа или тита, за да може изобщо да го произнесе. Ако славяните бяха "сътворени" във Византия те със сигурност биха имали поне по-лесно за произнасяне от кой да е византиец народностно име.

За най-първото възражение срещу някакво "измисляне" на славяните ще трябва да се върнем по-назад във времето, това, че славянското народностно име се среща из писмените извори чак през VI в. не е никакво основание да смятаме точно това време за възникването му. Така срещаното у Клавдий Птолемей suobenoi би могло да бъде както ранно славянско самоназвание, както редица автори (вж. напр. В. Иванов и В. Топоров, 2000) предполагат така и изкривено, поради характера на извора, пак твърде ранно, народностно име.

* * *

Още веднъж сега ще се наложи да твърдим, този път във връзка с появата на славянско самосъзнание, че особена роля в този процес сме длъжни да отдадем даже не толкова на очевидно добре организираното славянско превземане на Балканския полуостров, колкото на петте славянски обсади на Солун - вторият по големина балкански град във Византия. През втората половина на VI в. и през първата половина на VII в. империята още не е изгубила крупни градски средища като Александрия и Антиохия, едва след тяхната загуба Солун ще повиши значението си като градско средище и едновременно с упадъка на Византия ще се превърне във втори по численост и втори по значение град в империята.

Въпреки това и през последната четвърт на VI в. Солун е значим град - оградената от крепостните му стени площ се простира от днешната железопътна гара на града на север до пристанището и крайбрежната улица с кафенетата на юг. Дължината на все тая крепостна стена е малко над 7 км, а населението на града все по същото време ще да е било около 200 хиляди постоянни обитатели (вж. подробно OresteTafrali, Topographie de Thessalonique, 1913).

Славянските обсади на Солун са любима тема за всестранно разглеждане съвсем не случайно (вж. подробно Димитър Ангелов, 1971 и 1983, чиято датировка на събитията тук ще предпочетем). Сега ще е време обаче да ги видим в нова светлина - като мощен импулс за възникване на славянско самосъзнание, което от своя страна ще е нужната предпоставка за трайно установяване на идеята за собствена държава у славянските племена. И не просто на държава. Столетният досег на славянските племена с Византия, с византийците променят славянския мироглед дотолкова, че през VII в., както ще видим в продължението следващата седмица, у славянската аристокрация като че възникват даже неочаквани имперски държавни идеи. Впрочем, по твърде подобен начин се появяват тези идеи и у прабългарската аристокрация, първо у господаря Кубрат, изглежда, след създаването на твърде тесни връзки с големите съседни на прабългарите империи (вж. Свързани текстове).

Идеята за превземането на Солун възниква след като славянските племена, често в съчетание с други народи - най-често с аварите, натрупват значителен боен опит отсам река Дунав. През 584 г. значителни аварски маси нахлуват навсякъде по балканските земи на империята. Йоан от Ефес твърди, че именно славяните били действителните, съвсем необезпокояваните госпродари на полуострова в продължение на 4 години. Тогава за пръв път възниква славяно-аварската идея за завладяването на Цариград и Солун. Засега тази идея е с единствената цел да бъдат "разгледани" несметните богатства на двата града, заселването им, пак засега, не е цел на военните действия.

Теофилакт Симоката ни е разказал доста подробно за първоначалния славяно-аварски неуспех при Дългата стена на подстъпите към Цариград при същото това нашествие, след което мощен и твърде опитен славянски отряд, с численост над 5000 воини, настъпва към Солун, под чийто стени се установява на 27 октомври през все същата 584 г. Друг византийски извор - "Деянията на св. Димитър Солунски", твърди, че славянският отряд бил съставен от "цвета на целия славянски народ".

Под прикритието на все още кратката нощ славяните опустошават околностите на Солун, сриват малките укрепления пред крепостните стени и подготвят атаката на града. На сутринта обаче защитниците използват една от малките порти на северната крепостна стена на града (вж. изображението) и отблъскват нападателите след тежък многочасов бой, който продължава през целия ден, чак до залез слънце, с променлив успех. Дори краткият преразказ е достатъчен за да преценим, че първата обсада на Солун всъщност твърде трудно може да бъде възприета като пълноценна, както по всичко личи целта на славянският отряд е, нито повече, нито по-малко, проучвателна. И своята задача славяните несъмнено изпълнили изцяло.

(следва)

Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?id=739524

(Славянското единение винаги е трудно постижимо)

http://www.segabg.com/article.php?id=698577

(Третото око на света)

http://www.segabg.com/article.php?id=742418
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Март 13, 2015, 02:18:01 pm: (http://i.tmgrup.com.tr/dailysabah/2015/10/30/HaberDetay/1446204569119.jpg)

И Ердоган е македонец.

Повече за македонското сонце тук.

долу

http://bkks.org/forum/index.php/topic,2005.60.html

http://bkks.org/forum/index.php/topic,2005.75.html

А били ли са египетските фараони македонци?

долу

http://bkks.org/forum/index.php/topic,2005.195.html
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Март 19, 2015, 11:10:09 am: (http://www.segabg.com/pic/11747/743377.jpg)
Части от крепостната стена на Солун в северозападния й ъгъл (по OresteTafrali, 1913).

Единен ли е "целият славянски народ"?
Третата обсада на Солун през 620 г. показва наличие на славянско държавно обединение начело с княз Хацон
Иван Петрински

(продължение от миналия четвъртък)

Славянските нападения над Солун бележат важен етап в осъзнаването на славянските племена като единно цяло, възникването на етническо самосъзнание у тези племена предшества появата на идеята за държавност у славяните. Наличието на дълговременно единно ръководство преди и по време на третата обсада (вж. по-долу) на града е сигурно указание за ускореното обществено развитие на славянските племена, подпомогнато в значителна степен от съприкосновението с Византия и с византийското общество. На Балканите славяните бързо намират своето място особено след като приемат християнството през VIII в. най-късно. Постигането на съгласие за събирането на многобройна славянска войска и постигането на съгласие за единно ръководство - това са най-важните резултати от яростното противоборство с Византия.

Тези резултати предшестват пряко възникването на идеята за собствена държава у славянската аристокрация, те са част от единен по своята същност процес на обществено съзряване у повечето така наречени от византийските летописци "варварски" народи. Въпреки отсъствието на преки сведения в изворите изглежда, че първите кратковременни славянски държавни обединения оттатък или отсам река Дунав ще трябва да отнесем през първата четвърт на VII в. - натрупването на толкова голям брой непреки данни няма как да е случайно, в това навярно ще се уверим окончателно когато след някое време направим преглед на известното за първите славянски князе.

А наблюдаваната относителна едновременност на избуяване на държавна идея у повечето околни на Римската империя, или на нейните наследници, народи си струва да бъде разисквана, поне заради съвременните политически интриги, които обичат да се основават на исторически препратки.

* * *

За първото славянско нападение над Солун през 584 г. (възприехме тук да разглеждаме тези спорни като датировка събития по Димитър Ангелов, 1971 и 1983; и въпреки Александър Бурмов, 1952 и др.) установихме, че има повече разузнавателна мисия - очевидно е, че поради малобройносттта на нападателите то едва ли е имало възможност да успее.

През есента на 586 г. е приключена старателната подготовка за нова обсада на Солун, която ще се превърне вероятно в най-мощния славянски щурм срещу града. "Това беше, възлюблени, най-голямата войска, която сме виждали в наше време. Едни я изчисляваха на 100 хиляди воини, други - на по-малко, а трети - на много повече . . . Чухме, че пресъхвали реките и изворите, при които [неприятелите] се спирали на стан", пише уплашено солунският архиепископ Йоан в книга първа на "Деянията" (вж. и Извори). Освен събирането на тази огромна войска, славяните приготвят 50 обсадни машини, построени недалеч от града, докарани под стените му на части и сглобени непосредствено преди щурма. Безброй "кораби" - големи лодки, изработени от стволовете на вековни дървета, блокират Солун откъм морето. На 22 септември градът е нападнат отвсякъде, но пристъпът е отблъснат. Атаките през следващите дни са предимно по източната крепостна стена, едновременно с нападението откъм морето, но всички те са неуспешни. В резултат на неколкодневните пристъпи част от източната крепостна стена е разрушена, но защитниците успяват да я запълват нощем със строителни материали от сградите в града. Обсадата продължава 7 дни без успех. Изглежда в същото време славянските князе се изпокарали помежду си, което ще да е била причината за прекратяването на обсадните усилия. При втората обсада нападателите изглежда имат за цел единствено разграбването на Солун, така както това правят навсякъде другаде по това време (вж. Извори), едва след време те ще достигнат нужното равнище на обществено развитие за да обитават големите балкански градски средища.

Третото нападение на славяните срещу Солун е забележително с цели три новости. Първата е особено значима - огромната войска, съставена от воини от поне пет славянски племена, има единно командване начело с княз Хацон. Нещо повече, налице е и ясна йерархизация на славянската войска, изворите са категорични, че преди началото на обсадата е проведен военен съвет.

Втората новост също е от особена важност - славянската войска е придружавана от безбройно множество, съставено от семействата на воините (вж. Извори), впрочем авторът на "Деянията" е повече от категоричен, че цел на славянското нападение е превръщането на Солун в славянски град. Една особеност има тук още, славянските племена, които обграждат Солун през 620 г. вече обитават империята - драгувитите идват от земите, западно от града, между Верея (Бер) и р. Бистрица; сагудатите са съседи на драгувитите; верзитите пристигат от полето, заключено между съвременните Битоля, Прилеп, Крушево и Велес; ваюнитите настъпват от Епир; велегезитите - от Тесалия. Средновековният летописец съвестно посочва, че това са само част от нападателите, в славянската войска са включени и други, може би по-близки, или пък по-далечни, славянски племена.

Третата изключително важна новост при третата славянска обсада на Солун е мащабната подготовка. Със сигурност и предишните две нападения не са случайни, разбира се - подготовката на втората обсада продължава почти две години, но подготвителните дейности на третата обсада предполагат наличието на единно, при това многогодишно ръководство. Първо е избрано подходящо време за нападението - през 619 г. старите славянски съюзници аварите, случайно или не, нахлуват в имперските земи масово, като стигат с лекота до Дългата стена на подстъпите на Цариград; през самата 620 г. основните имперски военни сили са в Мала Азия срещу персите. Преди самото нападения славяните опустошават огромна част от византийските земи (вж. Извори), така Солун е лишен от възможността да получи при нужда храна и подкрепления. На трето, но не последно, място можем да поставим строителството на огромен брой обсадни машини и плавателни съдове. Би следвало всички тези подготвителни дейности да ни убедят, че продължилата поне няколко години подготовка също е ръководена от едно-единно средище. Така княз Хацон все повече ще ни изглежда като владетел на обширно славянско племенно обединение поне, ако не и на някаква форма на държавно образувание - от Тесалия до Беласица и от Керамисийското поле до поречието на Места. Може да изглеждат недостатъчно още податките за такова държавно образувание, но когато прибавим безспорния факт, че третата славянска обсада на Солун е прекратена всъщност след като княз Хацон загива в боя, то тогава ще установим, че такъв изход е характерен именно при смърт на владетел, а не на обикновен военачалник.

Смъртта си княз Хацон намира сред храбреците, които успяват да нахлуят в Солун през една от малките врати по северната крепостна стена между Акропола и североизточния ъгъл на крепостта (вж. изображенията). Нападателите се оказват откъснати от основните славянски сили и са избити от бранителите на града, а обсадата е вдигната. Славяните не успяват да превземат Солун и при следващите обсади на града.

Извори

"Тогава, именно тогава [през 586 г.] се видя ясно безбройното множество. Защото те [славяните] обкръжиха като смъртоносен венец града [Солун] от края на източната стена, при морето, до края на западната стена, при морето. Не се виждаше никакво пространство от земя, което варваринът да не тъпче, а вместо земя, дървета или трева можеше да се видят главите на противниците, които бяха един до друг, дори и притиснати. Те ни заплашваха с неизбежна смърт през утрешния ден. И чудното беше, че през този ден те не само обкръжиха стената, както пясъкът морето, но и твърде голям брой от тях завзеха укрепленията около града и предградията, като плячкосваха, изпояждаха и изтребваха всичко . . . Не им беше нужно тогава да направят окоп или насип около града - окоп им беше непроходимото сплитане на допрените един до друг щитове, а насип - живата маса от тела, сплетени като в мрежа . . .

[През 620 г.] се вдигна народът на славяните - безчислено множество, съставено от драгувитите, сагудатите, велегезитите, ваюнитите, верзитите и други племена. Първо те измислиха да направят кораби, издълбани от едно дърво, и като ги въоръжиха за поход по море, опустошиха цяла Тесалия и островите около нея, както и Еладските острови, а освен тях и Цикладските острови, и цяла Ахея, Епир, по-голямата част от Илирик и част от [Мала] Азия. Така те направиха необитаеми . . . твърде много градове и области. [После] те единодушно решиха да се опълчат и срещу споменатия наш христолюбив град [Солун] . . . А след това . . . те се разположиха при брега на морето с приготвените от тях кораби, издълбани от едно дърво, които бяха безбройно много. А останалото безчислено множество обкръжи този богохраним град от всички страни от изток, от север и запад. Те водеха със себе си и челядта си заедно с покъщнината и смятаха, след като превземат града, да ги настанят там. Тогава се проляха реки от сълзи и целият народ от града [Солун] нададе вопли, съкрушен само от слуха [за прииждането на славяните] . . .

Целият славянски народ се нареди, за да нападне [крепостната] стена [главният щурм при третата славянска обсада на Солун е от север] с общ устрем и внезапно . . ."

Из "Деянията на св. Димитър Солунски", книга I-II, края на VI в.-VII в.

Превод на В. Тъпкова-Заимова

Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?psize=250&id=742418&command=fps#id_5648722

(Сътворени ли са славяните?)

http://www.segabg.com/article.php?id=739524

(Славянското единение винаги е трудно постижимо)

http://www.segabg.com/article.php?id=743376
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Март 28, 2015, 08:33:34 pm: (http://www.dw.de/image/0,,4834007_4,00.jpg)

Бугарски репарации за Македонија и Грција?

По Втората светска војна Бугарија плати 45 милиони долари како репарации за окупацијата на Македонија и Западна Тракија. Нејзината улога во војната за некои историчари се’ уште е спорна.

Окупатор или управител во име на Германија? Окупација или ослободување? Историчарите до денес се спорат околу улогата на Бугарија на Балканот во Втората светска војна. Додека за некои националисти во Бугарија окупацијата на Македонија и Западна Тракија во 1941 година е „повторно воспоставување на природните граници на Бугарија“, грчки историчари првенствено потсетуваат на злосторствата сторени од Бугарите. Факт е и дека Бугарите депортираа околу 11 илјади Евреи од териториите што ги окупираа. Но, како дојде до окупацијата во 1941 година?

Во Втората светска војна Бугарија се обидуваше колку што е можно подолго да остане неутрална. Во 1940 година земјата се чувствувала загрозена како од Советскиот Сојуз, така и од Турција. Грција планирала да го заземе југот на Бугарија доколку таа не застане на грчка страна. На Балканот изолирана, Бугарија се сврти кон силите на оската. Кралот Борис Трети два пати одбил да пристапи кон неа. На 25 ноември истата година Бугарија одби и договор за пријателство со Советскиот Сојуз. Кога конечно сепак стапи во Втората светска војна на страната на оската Берлин-Рим-Токио, а против Југославија и Грција, Бугарија ги окупира Западна Тракија и Македонија. На окупираните територии таа започна масивна бугаризација - во Западна Тракија протера 90 илјади Грци, а насели 120 илјади Бугари.

Немало анексија?

Бугарскиот историчар Георги Марков навистина потврдува дека тие подрачја ги запоседнале бугарски населеници, но застапува теза дека тоа се некогашни бугарски територии, по Првата светска војна окупирани од Грција. Според него, дури откако бугарските доселеници биле нападнати од грчки партизани и цивили, морала да се вклучи бугарската армија. Така во 1943 година кај Драма од бугарската армија биле убиени околу 2 илјади Грци, вели Марков. Неговиот колега Андреј Пантев тврди дека бугарската армија и управители во Северна Грција не биле примени ни со раширени раце, ниту со непријателство. Обајцата се согласни дека Бугарија не ги анектирала тие територии.

„Грција беше окупирана од Германија и Италија, бугарската армија воопшто не учествуваше во инвазијата“, вели Марков. „Кралот решително се спротивстави на тоа. Од денешен агол на гледање, бугарското учество би било класификувано како логистичка подршка“.

Според него, Бугарија не анектирала грчка територија оти Хитлер сакал дури по војната да го утврди протегањето на границите на Балканот. Притоа Марков се повикува на официјална картна на Германскиот рајх од 1941 година. Таму окупираните подрачја се одвоени со зелена линија од Бугарија и не се означени како бугарска државна територија.

Панорама
Бугарски репарации за Македонија и Грција?

По Втората светска војна Бугарија плати 45 милиони долари како репарации за окупацијата на Македонија и Западна Тракија. Нејзината улога во војната за некои историчари се’ уште е спорна.

Окупатор или управител во име на Германија? Окупација или ослободување? Историчарите до денес се спорат околу улогата на Бугарија на Балканот во Втората светска војна. Додека за некои националисти во Бугарија окупацијата на Македонија и Западна Тракија во 1941 година е „повторно воспоставување на природните граници на Бугарија“, грчки историчари првенствено потсетуваат на злосторствата сторени од Бугарите. Факт е и дека Бугарите депортираа околу 11 илјади Евреи од териториите што ги окупираа. Но, како дојде до окупацијата во 1941 година?

Во Втората светска војна Бугарија се обидуваше колку што е можно подолго да остане неутрална. Во 1940 година земјата се чувствувала загрозена како од Советскиот Сојуз, така и од Турција. Грција планирала да го заземе југот на Бугарија доколку таа не застане на грчка страна. На Балканот изолирана, Бугарија се сврти кон силите на оската. Кралот Борис Трети два пати одбил да пристапи кон неа. На 25 ноември истата година Бугарија одби и договор за пријателство со Советскиот Сојуз. Кога конечно сепак стапи во Втората светска војна на страната на оската Берлин-Рим-Токио, а против Југославија и Грција, Бугарија ги окупира Западна Тракија и Македонија. На окупираните територии таа започна масивна бугаризација - во Западна Тракија протера 90 илјади Грци, а насели 120 илјади Бугари.

Немало анексија?

Бугарскиот историчар Георги Марков навистина потврдува дека тие подрачја ги запоседнале бугарски населеници, но застапува теза дека тоа се некогашни бугарски територии, по Првата светска војна окупирани од Грција. Според него, дури откако бугарските доселеници биле нападнати од грчки партизани и цивили, морала да се вклучи бугарската армија. Така во 1943 година кај Драма од бугарската армија биле убиени околу 2 илјади Грци, вели Марков. Неговиот колега Андреј Пантев тврди дека бугарската армија и управители во Северна Грција не биле примени ни со раширени раце, ниту со непријателство. Обајцата се согласни дека Бугарија не ги анектирала тие територии.

„Грција беше окупирана од Германија и Италија, бугарската армија воопшто не учествуваше во инвазијата“, вели Марков. „Кралот решително се спротивстави на тоа. Од денешен агол на гледање, бугарското учество би било класификувано како логистичка подршка“.

Според него, Бугарија не анектирала грчка територија оти Хитлер сакал дури по војната да го утврди протегањето на границите на Балканот. Притоа Марков се повикува на официјална картна на Германскиот рајх од 1941 година. Таму окупираните подрачја се одвоени со зелена линија од Бугарија и не се означени како бугарска државна територија.
[Според некои бугарски историчари, Бугарија не учествувала во инвазијата врз Грција]

Според некои бугарски историчари, Бугарија не учествувала во инвазијата врз Грција

Солун како подарок од Хитлер

„Бугарската армија во Северна Грција беше под оперативна команда на германскиот штаб во Солун. Хитлер, инаку, сакаше да и’ го препушти Солун на Бугарија како ’роденденски подарок‘ за престолонаследникот Симеон, но кралот го одби тоа, оти страхуваше дека цената би можела да биде учество на Бугарија на источниот фронт“, објаснува Марков.

Парискиот договор од 1947 година ја третира Бугарија како сојузник на Хитлер и таа мораше да плати 45 милиони американски долари како репарации за окупацијата на Македонија и Западна Тракија. Тој долг е отплатен до 1964 година. Тоа беше висока сума, во денешни услови околу 500 милиони долари, вели Пантев и се сеќава: „Тогаш во продавниците не можевме да купиме јагнешко месо, оти целокупното бугарско производство одеше во Грција како форма на исплата на репарациите“.

Пантев укажува и дека го смета за претеран таканаречениот „извештај на Доксиадис“ за штетите во Грција нанесени со окупацијата. За триипол години Грција, според авторот на извештајот Константинос А. Доксиадис, загубила сума која е 33 пати повисока од тогашните севкупни годишни стопански постигнувања на земјата. Бугарските историчари не се согласуваат со таа сметка, но оценуваат дека долгот е коректно распределен: две третини морала да отплати Германија, 30 проценти Италија и остатокот Бугарија.

http://www.dw.de/%D0%B1%D1%83%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%80%D0%B5%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%98%D0%B0-%D0%B8-%D0%B3%D1%80%D1%86%D0%B8%D1%98%D0%B0/a-18345241?maca=maz-TB_maz_dnevnik_KOPIE-4629-xml-mrss

(http://www.segabg.com/pic/11757/744977.jpg)

Цар Борис III е отказал участие на армията в бойните действия на гръцка територия.

30 Март 2015

Дължи ли България репарации на Гърция?
София е изпълнила задълженията си по Парижкия мирен договор от 1947 г., но на Балканите никога нищо не е сигурно
"Дойче веле"

Претенциите на Атина за нови репарации от днешна Германия съвсем не са новина. Почти всички досегашни гръцки правителства, включително и режимът на "черните полковници" между 1967-а и 1974-та, са имали подобни искания независимо от подписаните от Гърция международни договори между 1947-а и 1990-а. Парижкият мирен договор от 1947 г. задължи България като съюзник на Хитлерова Германия да изплати на Гърция 45 милиона щатски долара заради щети, нанесени по време на българското военно присъствие и администриране в Западна Тракия и Беломорска Македония.

До края на 1964 г. България изплаща до последен цент тази огромна сума, чиито сегашен еквивалент надхвърля половин милиард долара. "Спомням си, че заради изплащането на този дълг много години на трапезата на българите нямаше агнешко месо, което бе изнасяно основно за Гърция, а стойността му се прихващаше като изплащане на отсъдените срещу България репарации", свидетелства историкът Андрей Пантев. Оптимизмът му, че сметките между България и Гърция от Втората световна война са вече оправени, изглежда обаче прибързан.

Докладът "Доксиадис"

Роденият в Асеновград и добил впоследствие световно признание като архитект Константин Доксиадис се нагърбва още в края на войната със задачата да обобщи цялата информация за разрушенията и щетите, нанесени на гръцката икономика по време на окупацията. В доклада на Доксиадис "Жертвите на Гърция" се твърди, че за три и половина години Германия, Италия и България са съсипали гръцко имущество, равняващо се на брутния вътрешен продукт на страната, произведен за 33 години. Като изходна база за тази сметка служат данните за икономически успешната предвоенна 1938 г.

Доксиадис изчислил, че реалните загуби на Гърция възлизат на 2250 долара на глава от населението, докато Атина получила от победените страни репарации от едва 30 долара на човек. Така всеки грък се оказал "ощетен" с цели 2220 долара. Близо 2/3 от тези колосални щети са били причинени от Хитлерова Германия, 30% - от Италия, и близо 6% - от България.

С други думи, България дължи на Гърция не 70 милиона долара, както пише в подписания и от Гърция Парижки договор, а цял милиард. От доклада за "Жертвите на Гърция", който повече от половин век периодично се преиздава на четири езика, не става обаче ясно как са били разграничени загубите от Втората световна война с тези от петгодишната гражданска война в страната, започнала непосредствено след края на германската окупация.

В изводите на Доксиадис има и други странности. Посочва се например, че България и Германия унищожили напоителни инсталации в Северна Гърция и така причинили аграрни загуби за 2 милиарда долара. При това съсипаните от българите канали довели до 2-3 пъти по-големи щети в сравнение с тези, причинени от Вермахта. С други думи, отделните щети, посочени от Доксиадис, не отговарят на крайната претенция от 1 милиард долара към България. Твърди се още и това, че българите са плячкосали три археологически обекта и девет музея.

Още неточности

Дългогодишният изследовател на българо-германските отношения академик Георги Марков оспорва част от тезите в статията на Михаел Мартенс от "Франкфуртер алгемайне цайтунг", която бе публикувана и от Българската редакция на "Дойче веле" под заглавие "Когато Гърция е била окупирана и от България". В материала си Мартенс стига до извода, че "... гръцкият премиер Алексис Ципрас би трябвало да адресира исканията си за репарации не само до Берлин, но и до Рим и София". В статията се твърди също, че България била окупирала и анексирала източната част на Гръцка Македония, както и почти цяла Тракия. Георги Марков открива поне две груби грешки в цитирания пасаж от статията на "Франкфуртер алгемайне цайтунг":

"Гърция е нападната и окупирана от Германия и Италия. На 6 април 1941 г. германският Вермахт преминава през българска територия, за да навлезе в Гърция. Българската армия обаче изобщо не е участвала в тази инвазия. Цар Борис е отказал участие на армията в бойните действия. В днешно време бихме определили българското "участие" като "логистична поддръжка. България не е анексирала гръцки територии, защото по волята на Хитлер бъдещите граници в Европа е трябвало да бъдат определени едва след победоносния край на войната за Германия", аргументира се Марков. Като доказателство той посочва издадената през 1941 г. в Германия "Карта на райха", върху която дадените на София за временно управление гръцки територии са отделени от окупираните от германската армия земи с временна разграничителна линия, а не със символ за държавна граница. "Южна Добруджа обаче е включена в пределите на България именно чрез символа на международно призната граница. "Картата на райха" съдържа и още едно доказателство, че Хитлер еднолично се е разпореждал със заетите територии. Така например той е подготвял като дарение за Турция цялото долно побрежие на Марица, което след Лондонския договор от 1913 г. в продължение на шест години е било международно призната част от България. "Подаръкът е трябвало да възнагради Турция за евентуалното й участие в оста Рим-Берлин-Токио", изтъква историкът. Марков посочва още, че българската войска в Северна Гърция е била оперативно подчинена на щаба на германската беломорска отбрана в Солун. Цар Борис отказал на Хитлер да приеме като дар този голям гръцки град по повод рождения ден на престолонаследника Симеон, защото се опасявал, че в замяна е щяло да бъде поискано българско военно участие на Източния фронт.

Каква стойност имат договорите?

Историкът Андрей Пантев твърди, че българската войска, както и българското административно управление в Северна Гърция са били посрещани от местното население "нито много добре, нито много зле". Колегата му Георги Марков не приема твърденията на "Франкфуртер алгемайне цайтунг", че Северна Гърция е принудително заселвана с "български селяни" и че българите били "особено жестоки". "Действително е имало случаи тракийски и македонски българи да си търсят заграбените от тях след Първата световна война имоти, в които гръцката държава е била настанила гръцко население, прогонено от Западна Турция. Гръцките партизани и заселниците обаче прогонили с оръжие в ръка търсещите имотите си българи. Така се стига до намесата на армията в Драма през 1943 г., в резултат на което са били убити около 2000 партизани и цивилни граждани. През същата година гръцките партизани взривяват санитарен влак, пълен с ранени български войници. Много от тях са убити", описва Марков най-тежките военновременни сблъсъци с участието на българската армия.

Андрей Пантев пък съзира "балканска връзка" между претенциите на Гърция за военни репарации и взаимните искове между България и Турция за имотите на тракийските българи в Източна Тракия и за вакъфските имоти в България: "Всички тези въпроси бяха уж уредени с договори - например с Ангорския договор между България и Турция през 1923 г. На Балканите обаче този начин за уреждане на спорове се оказа не особено сигурен".

http://www.segabg.com/article.php?id=744979
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Март 30, 2015, 07:37:25 am: (http://www.segabg.com/pic/11757/744982.jpg)

Много от борците за свобода били излъгани, че след независимостта на Гърция ще получат земя, което ги озлобило допълнително срещу държавата.
30 Март 2015
Гърция винаги е била пред фалит
От 170 години Атина постоянно е на ръба на пропастта, най-вече защото гърците не желаят да плащат данъци

Флориан Щарк, в. "Ди Велт"

"Не знаем как точно изглеждат нещата", така сегашният германски финансов министър Волфганг Шойбле описа ситуацията с гръцките задължения. Това обаче не е нищо ново за Гърция. Този феномен на "изгубените в мъглата" е неразделна част от гръцката държавност, тъй като от революцията срещу османското управление в края на ХIХ век тя постоянно е съпътствана от характерната й черта - "лукс след вземане на кредити". Събитията от 1842 г. са добър пример за това. Тогава делегация на френски икономисти пристига в Атина, за да провери дали страната е в състояние да вземе и да изплаща кредит от 20 милиона френски франка, които днес биха били милиарди евро. Господата Де Рени и Льометр предлагат редица предложения за подобряване на финансовата система в Гърция, но тези препоръки потъват в чекмеджетата на чиновниците. Вместо това гръцкото правителство обещава нов курс на икономии, който обаче води до това, че през 1843 г. дори не са събрани лихвите по текущите задължения на страната.

За разлика от антична Гърция историята на модерната гръцка държава не е сред любимите теми на германските историци. Сред малкото изследователи, които се занимават с този въпрос, се причислява историкът от университета Бохум - Емануел Турчински (1919 - 2002 г.). След смъртта му неговите приятели и колеги издадоха готовата му творба от 600 страници "Социална и културна история на Гърция през XIX век". Тази книга предоставя на читателя един вид "дежавю" със сегашните финансови проблеми на Атина.

"Тук цари пълен хаос, една тъмнина",

оплаква се през 1837 г. чужденец в Гърция. Бюджетът на страната не е публикуван и въобще не е известно за какво се харчат парите, допълва той. Съвременни изследователи откриха невероятно несъответствие по това време. Независимо, че икономическият ръст на новото гръцко кралство постоянно е растял, данъчните постъпления са намалявали драстично, като е логично процесът да бъде точно обратен. Дори баварският крал Людвиг I е трябвало да отпусне нов многомилионен кредит, за да помогне на своя син Ото (Отон), който е избран за пръв крал на новата гръцка държава. Целта на баща му е да спаси гръцката държава от банкрут. Този заем не е бил изплатен по времето на баварския управник.

Тогава гърците също постоянно обещават да проведат нужните реформи. Сред предложенията е създаването на специална дирекция, която да отговаря за финансовото състояние на държавата. "Този регулатор обаче е

бил обречен,

защото не са били отстранени истинските причини за неефективната икономическа система", смята историкът Турчински. Става дума за един вид негласен съюз от политици, данъчни измамници, финансисти и представители на митниците, които разглеждали държавата само като средство за лично забогатяване. Макар че международни представители предоставили на младата гръцка държава 60 милиона френски франка още през 1833 г., това се оказало само капка в морето. Още от времето преди независимостта през 1827 г. до възкачването на трона на крал Ото през 1832 г. хазната вече е била задлъжняла милиони на различни кредитори. В един момент Гърция дори поискала безуспешно обезщетения от Османската империя за робството и Франция била принудена да опрости една част от гръцките задължения, които възлизали на седемцифрена сума.

Друг голям проблем била неяснотата, свързана с държавната и частната собственост в нова Гърция. Това се дължало на факта, че не е бил създаден кадастър за имуществото поради липса на специалисти в тази сфера. По този начин не било ясно кои земи са държавни и кои са на частни собственици. Големите земевладелци много често се разпореждали с "държавни блага" като със своя собственост и дори търгували с нея. А в същото време в хазната не постъпвали пари от тези дейности. Атина дори прибягва до крайни средства, за да събира въобще някакви данъци и възстановява

османската система за поземлен данък

В това си начинание правителството се осланя на специалисти от Бавария и образовани гърци от чужбина. Този поземлен данък от 10%, или "десятък", често се събирал от частни представители - арендатори, които обаче били почти винаги свързани с местни велможи. Те действали с помощта на тайни уговорки под масата. По този начин богаташите отново прехвърляли финансовата тежест към държавата и имали подкрепата на чиновниците от регионалната власт, тъй като били назначавани от техни хора на местно ниво. Тези "добри връзки" правели невъзможно правителството да намери начин да събира задълженията от самите арендатори. "Големите данъчни задължения никога не бяха събирани", пише още един очевидец на тези събития. Докато продължавала тази борба между арендатори и контролиращите ги органи, най-много страдал "обикновеният човек", който трябвало да осигурява парите в хазната. Той, от своя страна, също се съпротивлявал по всякакъв начин, както по времето на данъчната система в Османската империя. Това е старата антидържавна традиция, която била залегнала дълбоко не само сред гърците, но и сред другите християнски поданици на султана столетия преди това. Турчински нарича това "практика на бакшиша", която повелява подкупването от (християнските) арендатори, като един вид удовлетворение и съпротива срещу омразния държавен апарат.

Известният австрийски познавач на Ориента - Якоб Филип Фалмерайер, който по това време често минавал през Гърция, също описва тези практики, които нарича "древна традиция". Гърците са "много консервативни и особено много уважават своето старо историческо право". С това те имат най-вече предвид да култивират държавната земя по свой начин и усмотрение. Тъй като обаче това ставало без нужните документи за дадено владение или имот, то процесът не засегнал масово населението, а само големите земевладелци. "Данъци почти не са заплащат и хазната просто е празна", потвърждава и Фалмерайер. Именно липсата на кадастър обричал всяка аграрна реформа на провал. В същото време държавата трябвало да намери средства, за да изплаща вече взетите кредити. Това, от своя страна, ударило и по борците за независимост, които изнесоха на плещите си революцията и не получиха обещаните за това участъци земя. Вместо това те бяха масово назначени на държавна служба, която възприеха като единствения начин за забогатяване.

Големите земевладелци и обидените въстаници много скоро се оказаха от една страна на барикадата и започнаха да търсят виновниците за несполуките на държавата. За такива бяха

нарочени привлечените специалисти

от чужбина, сред които най-много бяха германски чиновници и местни техни колеги, които е трябвало да поемат реформираното управление. Когато Великите сили обвързали изплащането на поредните траншове с нови финансови ограничения за гръцките военни, то се стигнало до въстание срещу управлението на крал Ото през 1843 г. (той все пак останал да управлява до 1863 г.). След това Атина прогонва чужденците от Европа, при което дори не им е разрешено да вземат имуществото си. Историкът Турчински резюмира: "Съвременна Гърция винаги е съществувала в едно състояние на постоянен банкрут и изглежда това изобщо не я притеснява".

http://www.segabg.com/article.php?id=744980
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Април 04, 2015, 03:32:12 pm: (http://rusofili.bg/wp-content/uploads/2015/03/11.jpg)

(http://www.flagman.bg/files/images/rusev3.jpeg)

(http://www.marica.bg/f/news/387/640_b89cb1217330343ffbbcffaf7d64f321.jpg)

ВИДЕО

http://tvzvezda.ru/news/vstrane_i_mire/content/201503311148-syxq.htm

https://www.youtube.com/watch?v=ljSjDVyr_cI

https://www.youtube.com/watch?v=do91X64bBlM

31 мар 2015
САЩ В ШОК! БЪЛГАРСКИ СПОРТИСТ ЯХНА ТАНК И РАЗВЯ РУСКОТО ЗНАМЕ ПОД ЗВУЦИТЕ НА РУСКИЯ ХИМН В КАЛИФОРНИЯ!

Калифорния в шок! Български спортист пристигна с танк на 70-хиляден стадион
/КРОСС/

Руският химн звуча над американското небе, руското знаме се развя гордо в Калифорния, а появата на руски танк доведе десетки хиляди американци до лека форма на кома, съобщи ru.faktxeber.
Малко са онези, които са очаквали в сърцето на южната част на САЩ, слънчевия щат Калифорния да се оцвети в цветовете на руското знаме, но това се случи!

Най-запомнящото се в историята на кеча обаче, стана грандиозното появяване на спортиста, който е гражданин на САЩ Александър Русев и който под звуците на руския химн се появи на препълнения стадион с руско знаме и върху... руски танк.

Разбира се, кечистите винаги се славели със скандалните и ефектните си изяви пред публика, но появата на Русев предизвика истински фурор. Трябва да се отбележи, че битката между почитателя на Русия, който, между другото е имигрант от България и боеца Джон Сина, се състоя на 29 март, но западните медии деликатно премълчаха ярката увертюра на мача, отразявайки само битката и резултатите от нея.

Също така, не показано остана и видеото с колоритното излизане на Русев, но както сами разбирате, в пространството на Интернет все пак може да се намерят няколко ярки момента с представянето на Александър Русев.
За събитието информират почти всички руски сайтове и почти нито един западен. Най-популярният руски военен сайт - ТВЗВЕЗДА излъчи и видеоклип от страшната гледка.

За още снимки: http://ru.faktxeber.com/News_h436253.html

ВИДЕО: http://tvzvezda.ru/news/vstrane_i_mire/content/201503311148-syxq.htm

http://pan.bg/view_article-49-29007-SASht-V-ShOK-BYLGARSKI-SPORTIST-QHNA-TANK-I-RAZVQ-RUSKOTO-ZNAME-POD-ZVUCITE-NA-RUSKIQ-HIMN-V-KALIFORNIQ.html

ПОВЕЧЕ

https://www.google.bg/?gfe_rd=cr&ei=3zMEVcnMMaez8weL9YKgDA&gws_rd=ssl#q=%D0%91%D0%BE%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9+%D1%80%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BB%D0%B5%D1%80+%D1%81+%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%81%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%BC+%D1%84%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%BC+%D0%BD%D0%B0+%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B5+%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D0%B5%D0%BB+%D1%84%D1%83%D1%80%D0%BE%D1%80+%D0%B2+%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%B8

(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/79/AlexanderRusevApril2014.png/220px-AlexanderRusevApril2014.png)

Alexander Rusev

Miroslav Barnyashev (Bulgarian: Мирослав Барняшев; born December 25, 1985), known by his former ring name Alexander Rusev and currently performing as Rusev, is a Bulgarian professional wrestler and former powerlifter and rower. He works for the American professional wrestling promotion WWE, where he is a former United States Champion.[3][5] Barnyashev is the first Bulgarian to have wrestled for WWE.[2]

http://en.wikipedia.org/wiki/Alexander_Rusev
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Април 09, 2015, 07:39:10 am: (http://www.segabg.com/pic/11767/746479.jpg)

Карта на разположението на българските войски през първия период на Отечествената война на България от 1944-1945 г. С черти от гъсти точки е отбелязан районът на действие на всяка от трите български войски, с петолъчни звезди са отбелязани градовете, в които се намират техните щабове. Белите стрелки сочат главните направления, в които се разгръща настъплението на съветските войски в Белградската операция - Югославската народноосвободителна войска (ЮНОВ) участва в освобождаването на града, а главна задача на Българската народна войска (БНВ) е прикриването на съветското настъпление от юг.

„Бляскави победи на българското оръжие”
В първият период на Отечествената война на България значителна част от Македония и части от Източна Сърбия са освободени от Българската народна войска

Иван Петрински

Именно сега, месец преди Деня на победата, е най-подходящото време да си спомним за недолюбвани от днешната официална българска пропаганда героични събития от преди 70 години - за последните победи на българското оръжие и за последната масова героична саможертва на българския воин в последната победна война на България. В нарочна Прокламация към българския народ от 24 ноември 1944 г. (вж. Извори в продължението) българското правителство справедливо определя победите на българската войска като "бляскави" и тази оценка остава напълно вярна исторически вече 70 години, официалната пропаганда сега няма да ни занимава - тя е всъщност исторически незабележима.

Не беше случайно, че развитието на същинските бойни действия оставихме за накрая (вж. Свързани текстове), зад възторжените свидетелства за победи и героизъм на фронтовата линия от есента на 1944 г. стоят усилията на целокупния ни народ, с незначителни известни на всички срамни изключения. Тези усилия и предшестват, и са успоредни на бойните действия, без тях нямаше да има победи на бойното поле.

Критиците на тези събития винаги намират дребното, незначителното и маловажното, като същевременно винаги, абсолютно винаги пропускат главното - в Отечествената си война от есента на 1944 г. до пролетта на 1945 г. българският народ бе практически единен, напрягайки последни сили. Само така България можа да се нареди с достойни победи в антихитлеристката коалиция и само така бе възможно да се предотврати ново стесняване на българското землище.

* * *

Отечествената война на България е най-мащабната от всички войни, които България е водила някога в 1334-годишната си история, победата в такава война има двойна цена. Понеже днес такава победа е напълно невъзможна, всъщност при пълното разрушаване и разграбване на българската войска всякаква военна победа е немислима днес, е от особено значение да се върнем за малко при критиците на събитията със 70-годишна давност. Ще припомним още в началото важен исторически факт - български воин в последната победна война на България нито веднъж не е получавал заповед от чужденец, това ще стане по-ясно в продължението следващата седмица. Всички заповеди до българските бойни съединения се издават от Генералния щаб на Българската народна войска и от никой друг. Особено в първия период на Отечествената война на България българските войски изпълняват напълно самостоятелни бойни задачи в Македония и в Източна Сърбия. Доколкото трите войски - РККА, БНВ и ЮНОВ са съюзници, те, естествено, съгласуват действията си срещу общия враг. Това е общо дело, подчинено на общ замисъл, всичко друго, което може да се чуе тук-там е историческа алабалистика.

Първата си голяма бляскава победа българската войска извоюва още през септември 1944 г. Въпреки мощните провокации на войсковите съединения на Хитлеристка Германия, решително е предотвратена възможността за водене на бойни действия на българска земя, последствията от такова развитие на събитията биха били, може би, катастрофални. Във времето от 6 до 30 септември опити за прехвърляне на бойните действия в България немците правят по цялото протежение на западната българска граница - в районите на Кула и Белоградчик, при Пирот, в посока на Кюстендил (при Девебаир), между Царево село (дн. Делчево) и Горна Джумая (дн. Благоевград) и между Струмица и Петрич. Всички тези опити са отразени успешно от българските бойни съединения, които прикриват извършваната по това време в приграничните български области масова мобилизация, формиране и съсредоточаване на нови войскови съединения.

Първият успех за няколко дни и седмици получава развитие и продължение. Немските войски, които се изтеглят от Тракия, от Гърция и от беломорските острови са пресрещнати в поречията на реките Вардар, Морава и Ибър от съюзните войски. Тази задача в Източна и Централна Македония и в част от Източна Сърбия българската войска изпълнява практически самостоятелно, в ограничено взаимодействие със съединенията на Югославската народноосвободителна войска. Тази втора българска бляскава победа е с особено висока цена - към средата на октомври от мобилизираните в България 454653 души, на Западния фронт са действащи 286930 бойци. Към тях трябва да бъдат добавени ограничен брой бойци от ЮНОВ, но не трябва да се забравя, че главното поле за действие на югославските партизани е в Западна Македония и Албания.

Изтеглящата се през Югославия немска група войски "Е" е с обща численост 570 хиляди бойци в края на септември. В същото време бойният опит на българските войници и офицери е крайно ограничен, през изминалите години на Втората световна война те не участват в същински бойни действия - или са носили военна служба във временно предадените за управление от България Беломорска Тракия и Македония, или са участници в партизанските отряди.

При все това до края на ноември 1944 г. България губи във войната 18351 убити, ранени и безследно изчезнали срещу 35 хиляди убити, ранени и пленени немски войници и офицери. И още - българската войска успява да унищожи 32 вражи танка, 377 оръдия и минохвъргачки, 1000 картечници, 3276 военни коли и влекачи, огромно количество бойни припаси, военно имущество и всякаква друга техника. В първия период на Отечествената война на България са разбити 5 немски съединения, сред тях и елитната 7 планинска СС дивизия "Принц Ойген".

* * *

Макар отделни военни сблъсъци да са отбелязани и преди 9 септември, същинското участие на България във Втората световна война на страната на антихитлеристката коалиция започва с нарочната заповед на помощник-началник щаба на Българската войска генерал-майор Фердинанд Козовски, издадена в 22 ч. и 30 мин. на 9 септември 1944 г.: "Поради обявената на Германия война [в 16 ч. на 8 септември 1944 г.] българската войска ще се съсредоточи към западната ни граница". На 26 септември всички опити за нахлуване на немски войски на българска земя са напълно предотвратени, като същевременно до 18 септември на западната българска граница са съсредоточени първите български напълно боеспособни съединения. На 30 септември е завършено съсредоточаването на допълнителни сили на западната граница. След сключването на Крайовската спогодба на 5 октомври (вж. Свързани текстове) БНВ и ЮНОВ си взаимодействат в изпълнение на общия план на съветското командване за осъществяване на Белградската операция.

(следва)

Извори

"Навлизаме в с. Равна дубрава [Нишко]. Населението ни посреща сърдечно. Явяват се мъже от селото, които дават сведения на командира ни за посоката, в която са се оттеглили немците, какво носят със себе си и пр.

Стара жена, прегърбена и боса, се доближава до един наш войник, протяга костеливата си ръка с изпъкнали сини вени, гали го по рамото и разправя, че имала син и как немците го убили. Сълзи капят по набръчканите й бузи. Група селяни подават ракия на войниците и казват:

- Живела свобода!"

Из дневника за бойните действия на 4-а пехотна дивизия от Българската народна войска, 11 октомври 1944 г.

"Пристигането в Бела паланка [Пиротско] предизвика у народа истинско избухване на радост от освобождението и братски чувства към освободителите. На внушителен митинг, на който присъства цялото население, говори главнокомандващият армията, след което се редят майор Бърко [генерал-майор Живоин Николич], полковник от Червената армия, помощник-командирът на 2-ра [българска] армия Боян Българанов [(1896-1972)], местен ръководител на югославското народноосвободително движение, югославски младежи и пом[ощник]-главнокомандващият на българската армия Фердинанд Козовски [(1892-1965)]. Ораторите се посрещат с бурни овации. Когато Козовски заговорва за братството на южните славяни, майор Бърко и командирът на 6-а дивизия полковник Марчев, трогнати до дъното на душата си, се прегръщат. Буря от възторг посреща този израз на братство. Викове "Живио" и "Да живее славянското братство" цепят въздуха. В душата на населението, на войската, в душите на всички южни славяни става прелом - трошат се ледовете на омразната шовинистична пропаганда и се разцъфтява чудна пролет, пролетта на вечното и неразривно славянско братство."

В. "Работническо дело", бр. 24/ 14 октомври 1944 г.

"Вчерашният ден бе особено резултатен за българското бойно въздухоплаване. Главният удар бе насочен срещу важния за германците съобщителен и разпределителен район - Куманово. Тук българските щуки нападнаха ЖП линията, по която германците превозват бойни материали и подкрепления за фронта при Страцин и при Враня. Цяла влакова композиция бе унищожена, а един локомотив бе прострелян, след което той експлодира. Все в същия район бе нападната камионна колона. Десет коли бяха напълно разрушени, а много други повредени."

Из съобщение на военноосведомителната служба на Българската народна войска, 16 октомври 1944 г.

Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?id=728775

("Към Берлин, към бърлогата на звяра")

http://www.segabg.com/article.php?id=724688

(България плати скъпо за съюзяването си с Германия)

http://www.segabg.com/article.php?id=723619

("Да бъде осъдена България, но като от любещ баща")

http://www.segabg.com/article.php?id=717553

(Отечествената война на България започва без предварителна подготовка)

http://www.segabg.com/article.php?id=716614

(Последната победна война на България)

(http://www.segabg.com/pic/11767/746478.jpg)

Първа българска войска настъпва от Крива Паланка към Скопие при Страцинско-Кумановската операция; есента на 1944 г.

http://www.segabg.com/article.php?id=746480
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Април 17, 2015, 10:31:30 am: (http://club50plus.bg/system/images/Paris_July_2011-27a.jpg)

(http://www.mediapool.bg/images/232/9cfac32676193b5d8dbeb949fdb633ba.jpg)

(http://c1.24chasa.bg/Images/Cache/Image_4714271_126.jpg)

(http://static.bnews.bg/a52a392076f6.JPG)

ВИДЕО

http://bnt.bg/part-of-show/trakijskata-kultura-gostuva-v-luva-ra

http://btvnovinite.bg/gallery/svetut/trakijskite-sakrovishta-ochakvat-4-miliona-posetiteli-v-luvara.html

http://novanews.novatv.bg/news/view/2015/04/14/107815/%D0%B8%D0%B7%D0%BB%D0%BE%D0%B6%D0%B1%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%86%D0%B0%D1%80%D0%B5-%D0%B2-%D0%BB%D1%83%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%B0/

http://www.tvevropa.com/bg/news/bulgaria/view/108307

http://kanal3.bg/news/world/4718-%D0%A2%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D1%81%D1%8A%D0%BA%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%89%D0%B5-%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D1%80%D0%B8-%D0%9B%D1%83%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%B0

14/04/2015

Близо 4 милиона гледат „Епопея на тракийските царе” в Лувъра

Изложбата „Епопея на тракийските царе, археологически открития в България“ ще бъде официално открита днес в Лувъра в Париж.

На церемонията ще присъстват премиерът Бойко Борисов и министрите Румяна Бъчварова, Вежди Рашидов и Николина Ангелкова.

Сред почетните гости са генералният секретар на ЮНЕСКО Ирина Бокова, заместник-председателят на Европейската комисия Кристалина Георгиева и певицата от български произход Силви Вартан.

Трима френски и двама български учени са автори на концепцията.

В изложбата участват над 1600 експоната от 17 български музея.

Очаква се около 4 млн. души да видят тракийската изложба.

Основен акцент в експозицията е уникалният шедьовър на античното изкуство - бронзовата портретна глава на тракийския цар Севт III от фонда на Националния археологически институт с музей при БАН в София.

Тракийското изкуство ще бъде показано като разказ за непознатото Одриско царство, неговите съкровища, владетели, ежедневен живот и съседи. Експозицията ще представя цели гробни археологически комплекси, амфори за вино, изящната пиксида с форма на мида от сребро с позлата, части от ризница и тъкан от Златиница, за която, след направени изследвания в България, се предполага, че е най-ранната внесена коприна в Европа и може да представлява голям научен интерес за съвместни бъдещи проучвания със специалисти от Лабораторията на Лувъра.

http://www.bnews.bg/article-133182

"Фигаро": Тайнствената епопея на траките се разкрива в Лувъра

Тайнствената епопея на траките се разкрива в Лувъра, пише френският в. "Фигаро" по повод откритата в престижния френски музей експозиция "Епопея на тракийските царе - археологически открития в България", която може да бъде видяна от французите и чуждите туристи до 20 юли.

Изданието илюстрира статията си с богат снимков материал от изложбата. Вестникът посочва, че в района, в който едно време са живели траките, днес все още се откриват великолепни съкровища.

От 70-те години на миналия век досега няколко експозиции са представяли траките, като например тази от 1974 г. в Пти пале в Париж, или тази от 2006 г. в музея Жакмар-Андре. Тогава посетителите успяха да се възхитят на съкровищата от Панагюрище и Борово, на блясъка на една непозната за тях цивилизация.

Сега с новата експозиция французите и чуждите посетители на Лувъра ще могат да навлязат в детайлите на живота на траките, да се опитат да разберат по-добре каква е била тяхната история, тяхното всекидневие, тяхното място в античния свят.

Представените предмети в експозицията свидетелстват за необичайно великолепие, за занаятчийските умения на хората, които са ги изработили, но и разкриват какви връзки и контакти са имали траките с техните могъщи съседи.

В дългата история на траките експозицията се спира върху най-структурираното им царство - одриското царство и властването на цар Севт Трети. Експозицията илюстрира, че това
царство не е било един затворен свят, а един от основните играчи в античния свят, който непрестанно ще ни разкрива тайните си, посочва в. "Фигаро".

http://www.mediapool.bg/figaro-tainstvenata-epopeya-na-trakite-se-razkriva-v-luvara-news232989.html
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Мај 12, 2015, 11:01:50 am: (http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/d/d3/Yaroslav_Veshin_-_Na_nozh.jpg/200px-Yaroslav_Veshin_-_Na_nozh.jpg)

Войните на България
(1878–1945 г.)

Архивната колекция ВОЙНИТЕ НА БЪЛГАРИЯ (1878–1945 г.) е посветена на три знаменателни годишнини, които отбелязваме през 2015 г. – 70 години от края на Втората световна война, 100 години от влизането на България в Първата световна война и 130 години от Сръбско-българската война.

В знак на преклонение пред паметта на стотиците хиляди българи, загинали в името на националния идеал по бойните полета, на ранените, осакатените или безследно изчезнали във войните на България, Държавна агенция „Архиви“ инициира създаването на общ тематичен сайт, осигуряващ интернет достъп до съхранените в държавните архиви документи с военно-историческа тематика.

Идеята получи подкрепа и стана част от националните планове за отбелязване на годишнините от двете световни войни.

ДРУГИ ПРОЕКТИ

Колекцията с протоколи на Политбюро и Централния комитет на БКП е един изключително важен източник за близката история на България. За по-младите интернет потребители, родени и израснали след 1989 г., трябва сигурно да припомним, че Политбюро беше органът, който се занимаваше практически с всичко в държавата – от дислокацията на армията, през строежа на АЕЦ до … цената на чорапогащите.

През последните 20 години темата за досиетата не слизаше от вестникарските страници. Принадлежността към комунистическите тайни служби успя да създаде не един публичен скандал. Малцина обаче знаят, че освен „досиетата на ДС”, българските архиви пазят огромен и много ценен масив с „полицейски досиета” от периода преди 1944 г. Само допреди две години те се съхраняваха в Архива на МВР и достъпът до тях бе затруднен.

70-годишнината от провеждането на Народния съд в България е поводът ДА „Архиви“ да представи своята нова колекция. Идеята е да се разкрие в дигитален вид най-значимата част от огромната документация, която образува съдебния процес на всеки отделен състав на Народния съд в България. Началото се поставя с документи от работата на Първи състав в София, като поетапно ще се продължи до Дванадесети софийски състав.

Точно преди 70 г. един малък народ, живеещ в периферията на Европа, се възправя срещу безумието и успява да спаси своите евреи. Докато други 6 милиона от синовете на Давид са изпепелени в газовите камери на Аушвиц и Треблинка, 48 хиляди човешки съдби са опазени от унищожаване. Днес е трудно да си представим рисковете, които нашите прадеди са поели, отстоявайки своята гражданска позиция.

http://archives.bg/wars/
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Мај 15, 2015, 09:07:05 am: (http://www.mediapool.bg/images/233/1dd725e3537c737a2fdb4db456005dd5.jpg)

24.04.2015

България, Румъния и Сърбия създават "Тройката от Крайова"
До края на 2016 г. Сърбия ще е готова с магистралата до българската граница, Борисов се размечта за магистрала Букурещ – София – Белград

България, Румъния и Сърбия се договориха да координират общи политически действия и създават формат под името "Тройката от Крайова" по подобие на Вишеградската четворка. Решението е на премиерите Бойко Борисов, Виктор Понта и Александър Вучич, които се срещнаха в румънския град Крайова. България и Румъния дадоха подкрепа за членството на Сърбия в Европейския съюз, а българският министър-председател акцентира върху създаването инфраструктурен регионален пръстен.

"Мечтата ми е да видя магистрала Букурещ – София – Белград", отбеляза Борисов след разговора. Той е получил уверение от сръбския си колега, че през 2016 г. частта от Белград ще бъде завършена. Същевременно в България активно се работи по АМ "Хемус".

"С Виктор Понта разгледахме възможността да затворим кръга Букурещ – Русе – София – Белград", заяви Борисов, цитиран от правителствената пресслужба, и добави, че от друга страна се работи по магистралите "Струма" и "Марица". Паралелно се правят и скоростните жп линии.

Сръбският премиер Александър Вучич благодари на Борисов и Понта за организирането на срещата и за заявената подкрепа по пътя на Сърбия към ЕС. "До края на 2016 г. ще бъде приключена магистралата през Белград-Ниш-Пирот-Димитровград до границата с България", потвърди Вучич и изрази очакване през следващата година да започне и работата по магистралата, свързваща Белград и Тимишоара.

"Смятам, че заедно можем да направим много по отношение на инфраструктурата", каза премиерът на Сърбия. "От името на правителството на Сърбия с въодушевление приемам идеята за групата от Крайова. Мисля, че трите ни страни, както Вишеградската група, могат по един изключителен начин да защитят интересите си и да постигнем най-много заедно", добави премиерът Вучич. Във Вишеградската група влизат четирите централноевропейски страни Полша, Чехия, Словакия и Унгария, които първи от бившия соцлагер влязоха в ЕС.

Румънският премиер Виктор Понта, който бе домакин на срещата, обърна внимание на символичния факт, че на 24 април се навършват и осем години от присъединяването на България и Румъния към ЕС.

"Всяка една от страните има своите интереси, но всичките трите заедно можем да ги осъществим по-добре", коментира Бойко Борисов.

"Има конкретни теми като присъединяването към Шенген, където отдавна е казал на България, да влезе сама, без Румъния. Сега се казва обратното, да влезе Румъния без България. Аз не вярвам в това. Аз вярвам, че само заедно ще влезем в Шенген, само заедно ще премахнем Механизма за сътрудничество и проверка, а не първо Румъния, после България, или първо България след това Румъния. Така, както вярвам, че с общи усилия Сърбия ще може да финализира по-бързо, а не след десет, двайсет години преговорите, за да стане член на ЕС", заяви Виктор Понта.

Министър-председателят на Сърбия Александър Вучич е оптимист за бързото присъединяване на страната му към ЕС като смята, че форматът от Крайова е от изключителен взаимен интерес.

"Подкрепяме Сърбия за ЕС, с Румъния сме готови всячески да помагаме", подчерта Борисов.

"Войната назад, мирът – напред. Да градим, да инвестираме в енергийната ефективност, в сградния фонд. Кметове и премиери да работят заедно, за да подготвяме градовете си за културни столици, за столици на спорта", посочи българският премиер.

Виктор Понта изтъкна значението на общите проекти. "Енергетиката всъщност е най-важното средство за развитие. България, Сърбия и Румъния трябва да ускорят проектите в областта на енергетиката, които да ни позволят да бъдем свързани, да имаме достъп до европейския и до световния пазар и да дадем на икономиката на трите страни сигурна енергия на конкурентоспособни цени", заяви румънският министър-председател.

"Днешната среща не е насочена срещу трети страни. Искаме да имаме положителния опит на Вишеградската четворка и освен това нещата, които предлагаме, са в интерес на нашите народи", коментира Борисов в отговор на журналистически въпрос.

Той допълни, че принадлежността към различни европейски политически семейства не пречи да се изграждат прагматични отношения. "Ние сме демократични страни. Като премиери правим най-доброто за нашите страни", потвърди и социалистът Виктор Понта. Според него, само заедно България и Румъния могат да влязат в Шенген и да премахнат Механизма за сътрудничество и оценка.

На въпрос относно "Южен поток", Борисов подчерта, че ЕС е категоричен в това отношение – без да се изпълняват елементите на Третия енергиен пакет, никоя държава членка от ЕС не може да си позволи строителството на газопровод. "Нищо против нямаме Русия, нищо против нямаме проекта, изискването е едно – спазване на указанията от Брюксел. Убеден съм, че всяка държава от ЕС ще бъде принудена да спазва Третия енергиен пакет. Да си член на ЕС не е само привилегия, не е само да ползваш еврофондове, но и дисциплина, да спазваш правилата", каза Борисов.

По думите му, проектът "Набуко" не пречи на "Южен поток", а южният газов коридор е естественото място, откъдето да дойде азербайджанският газ. Българският премиер обърна внимание на вертикалния газов коридор, който ще свързва България, Румъния и Гърция. Подчерта, че се работи активно по интерконекторите. "Продължаваме да държим на газов хъб край Варна", добави Борисов.

"Политически изострената обстановка от санкции и контрасанкции влияе на трезвото взимане на решения. Оптимист съм, че след като се решат по дипломатически път проблемите и Минското споразумение се спазва стриктно от всички страни, ще имаме по-конкретни разговори. Ако някой си мисли, че ще прескочи европейските правила, отсега мога да кажа на всеки – Брюксел е изключително стриктен по тази тема и няма да му се получи. Съветвам всички да бъдем умерени, прагматични и да се водим от разума", каза Бойко Борисов.

http://www.mediapool.bg/bulgaria-rumaniya-i-sarbiya-sazdavat-troikata-ot-kraiova-news233325.html
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јуни 04, 2015, 08:27:44 am: (http://www.e-vesti.co.uk/wp-content/uploads/2015/05/bgdokumenti.jpg?59fc96)

04 Юни 2015
Владеенето на български вече ще е доказателство за български корен

Всеки чужд гражданин, който докаже пред българската държава, че владее говоримо нашия език, вече ще може да получи официално свидетелство за български произход. Същото се отнася и ако въпросното лице говори някоя от диалектните форми на българската реч. Това решиха вчера депутатите с поправки в Закона за българите в чужбина, приети на първо четене в ресорната парламентарна комисия. Приетите промени значително ще улеснят получаването на удостоверение за български произход, което на свой ред дава възможност за придобиване на българско гражданство по олекотена процедура. Вносителите от Патриотичния фронт посочиха, че до момента законът изобщо не е поставял като изискване пред кандидат-българите да владеят нашия език, така че всъщност тяхната инициатива би довела до затягане на съществуващия режим. На идеята им оказаха плаха съпротива единствено представителите на ДАНС, според които е напълно възможно лице от небългарски произход да владее нашия език.

Български произход ще се доказва и с един роднина с български корен, бил той възходящ, низходящ или по съребрена линия до шеста степен включително. Досега законът позволяваше само роднинството по възходящ ред.

http://www.segabg.com/article.php?id=754257
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јуни 07, 2015, 10:31:59 am: Baldwin I of Constantinople
(http://atil.blog.bg/photos/118356/krystonosci(1).jpg)

Baldwin I (July 1172 – c. 1205), the first emperor of the Latin Empire of Constantinople, as Baldwin IX Count of Flanders and as Baldwin VI Count of Hainaut, was one of the most prominent leaders of the catastrophic Fourth Crusade, which resulted in the sack of Constantinople and the conquest of large parts of the Byzantine Empire, and the foundation of the Latin Empire, also known as Romània.[1] He lost his final battle to Kaloyan, the emperor of Bulgaria, and spent his last days as his prisoner.

http://en.wikipedia.org/wiki/Baldwin_I_of_Constantinople

https://www.google.bg/search?q=balduin+imperator&spell=1&sa=X&ei=kP1zVfbyNceSsAGetJLwBg&ved=0CB4QvwUoAA&biw=1024&bih=479&bav=on.2,or.

Балдуин I

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%BB%D0%B4%D1%83%D0%B8%D0%BD_I

https://www.google.bg/search?q=balduin+impereitor&ie=utf-8&oe=utf-8&gws_rd=cr&ei=kP1zVeukDsazsQH-poDYDg#q=%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80+%D0%91%D0%B0%D0%BB%D0%B4%D1%83%D0%B8%D0%BD
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Август 14, 2015, 07:21:11 pm: (http://i.ytimg.com/vi/TMGgrbY0RnA/hqdefault.jpg)

Кои беа партизаните во Македонија

http://www.promacedonia.org/partiz.html
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Септември 19, 2015, 09:36:47 pm: (http://www.logoslovo.ru/media/pic_middle/5/16310.jpg)

(http://www.pravoslavie.ru/sas/image/kulikovopole.jpg)

Киприан Киевски

Киприан, митрополит Киевски, Литовски и на цяла Русия, е признат официално през 1472 г. за светец и чудотворец (почитание: 16 септ. по нов стил, 29(16) септ. по стар стил; 27 май – обретение на мощите). Автор на агиографски съчинения. Принадлежи към Търновската книжовна школа

Той е родом българин, вероятно от известния болярски род Цамблак. Григорий Цамблак, митрополит Киевски (1415 – 1419), го нарича „брат на нашия отец“, под което най-често се разбира, че Киприан е бил чичо на Григорий, а не негов духовен отец. Текстът обаче може да има пред вид духовните връзки между Киприан и патриарх Евтимий Търновски, общия „отец“ на всички български монаси.

След Куликовската битка княз Дмитрий Донски рязко променя отношението си към Киприан, защото неговата политика на сближение с Литва е оправдана, а и монашеството, възглавявано от Сергий Радонежски стои на страната на Киприан. През зимата на 1380-1381 г. княз Дмитрий Донски изпраща своя личен духовник Феодор, игумен на Симоновския манастир в Киев, за да покани митрополит Киприан в Москва при себе си в митрополията. През 1381 г. Киприан пристига в Москва: „в четверток шестой недели по Велице дни [после Пасхи], на праздник Вознесениа Господня, [75] прийде изо Царяграда на Русь пресвяшенныи Киприан на митрополию свою ис Киева на Москву. Князь же великий Дмитреи Иванович прия его с великою честию и весь град изыде на сретение ему. И бысть в тъи день оу князя у великаго пир велик на митрополита и радовахуся светло“. Следвайки византийския съборен акт, Дмитрий моли Киприан за опрощаване на «миналите грехове» и порицава грамотите на «бившия цариградски патриарх Макарий» (1376-1379), който междувременно бил назначил за митрополит на „Велика Рус“ руснака Пимен. След като Йоан V сключва мир със сина си Андроник IV през май 1381 г., Пимен се завръща в Русия. Той е арестуван в Коломна, лишен от сан и хвърлен в тъмница.

Още през 1381 г. Киприан въвежда почитанието на св. княз Александър Невски. През 1382 г. играе важна роля при превземането на Москва от хан Тохтамиш. Едва през 1386 (или 1390, при Василий I) той заема официално митрополитската катедра в Москва. Според преданието по времето на митрополит Киприан Москва е спасена по чудо от нашествието на хан Тамерлан (Тимур или Темир-Аксак). Когато Тамерлан се приближава на брега на Дон, Киприан изпраща духовници във Владимир, за да донесат в Москва чудотворната Владимирска икона на Богородица. Когато шествието с иконата наближава Москва, митрополит Киприан, духовенството и народът я посрещат с молитви. Това събитие е сюжет на много руски икони. Легендата разказва, че Богородица се е явила насън на Тамерлан и му казала да си върви. Тамерлан напуска Дон, където е стоял 2 седмици. На мястото на посрещането на иконата е построен още при Василий I Сретенският манастир (днес на ул. „Сретенка“ в Москва е запазен само храмът). Празникът Сретение на Владимирската икона се чества на 26 август.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B8%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BD_%D0%9A%D0%B8%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8

Киприан Болгарин

https://www.google.bg/search?hl=en&as_q=%D0%9A%D0%B8%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BD+%D0%91%D0%BE%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BD&as_epq=&as_oq=&as_eq=&as_nlo=&as_nhi=&lr=lang_ru&cr=&as_qdr=all&as_sitesearch=&as_occt=any&safe=images&as_filetype=&as_rights=#q=%D0%9A%D0%B8%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BD+%D0%91%D0%BE%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BD&lr=lang_ru&hl=en&as_qdr=all&tbs=lr:lang_1ru&start=0

Cyprian, Metropolitan of Moscow

https://www.google.bg/search?q=Cyprian,+Metropolitan+of+Moscow+bulgarian&hl=en&biw=1024&bih=618&noj=1&source=lnms&sa=X&ved=0CAcQ_AUoAGoVChMIvZTT8OyDyAIVCoosCh0kwAbA&dpr=1

https://www.google.bg/search?lr=lang_en&hl=en&biw=1024&bih=618&noj=1&tbs=lr%3Alang_1en&tbm=bks&q=Cyprian%2C+Metropolitan+of+Moscow+bulgarian&oq=Cyprian%2C+Metropolitan+of+Moscow+bulgarian&gs_l=serp.12...46136.70145.0.72614.28.17.11.0.0.0.233.2620.0j16j1.17.0....0...1c.1.64.serp..26.2.312.JyOPAxUBZG8
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Ноември 21, 2015, 10:44:34 am: (http://www.nabore.bg/images/article/af5ac0d-0ecd-f7f9-02ef-0fcfbcd87ee3.jpg)

вестник „Дневник”, 20.11.2015 г.

СВЕДОШТВО НА МОША ПИJАДЕ ОД 1949 ГОДИНА:

КАКО ПРОПАДНА ИДЕJАТА ЗА БАЛКАНСКА ФЕДЕРАЦИJА?

http://www.dnevnik.mk/default.asp?ItemID=61A83C483A4FB74696D17BF85E4F1553

Балканска федеративна република

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%84%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D1%80%D0%B5%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0

https://www.google.bg/search?q=%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0+%D1%84%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F&biw=1024&bih=618&source=lnms&sa=X&ved=0ahUKEwidxvval6HJAhUGDiwKHaOzDi4Q_AUIBigA&dpr=1

Balkan Federation

https://en.wikipedia.org/wiki/Balkan_Federation

https://www.google.bg/search?q=balkan+federation&ie=utf-8&oe=utf-8&gws_rd=cr&ei=cDlQVqX7HoSqsQGWx5PoAQ

Балканская федеративная республика

https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F_%D1%84%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%B0%D1%8F_%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0

https://www.google.bg/search?q=%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F+%D1%84%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F&ie=utf-8&oe=utf-8&gws_rd=cr&ei=9zlQVp2xF4GsswHX-oqIAg#q=%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F+%D1%84%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F&start=0

Balkanska federacija

https://sh.wikipedia.org/wiki/Balkanska_federacija

https://www.google.bg/search?q=%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F+%D1%84%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F&ie=utf-8&oe=utf-8&gws_rd=cr&ei=9zlQVp2xF4GsswHX-oqIAg#q=%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0+%D1%84%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%98%D0%B0+1949

След поражението във Втората световна война България е в много тежко положение. Авторитета на Тито сред Антихитлеристката коалиция е много висок, докато на България се гледа като на страна, която трябва отново да бъде наказана най-жестоко както през Първата световна война. Особено негативно е отношението към нашата страна от страна на Чърчил ( http://epicenter.bg/article/Uinstan-Charchil-e-nay-golemiyat-balgarofob/69546/11/34 http://www.teenproblem.net/a/159-istoria/15962-chyrchil-i-stalin-v-spor-za-bylgariya/ ). България е изправена пред нова национална катастрофа, защото не разполага с никакви средства да защити своята териториална цялост. Турция и Гърция искат територии до Стара планина, а Тито Пиринска Македония. От една страна под диктата на Москва, а от друга, за да защити своята териториална цялост България започва дипломатическа игра с Тито за създаване на Балканска федерация с Югославия. Освен това се дава културна автономия на Пиринска Македония с цел, да бъдат отнети всички аргументи на Тито и Западните държави, по отношение на тази територия ( https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%B2_%D0%9F%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F ). Тази политика продължава до Парижката мирна конференция. Съблазнен от възможността да управлява не само Югославия, но и България, Тито не поставя в Париж своето искане за присъединяване на Пиринска Македония към Югославия ( https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B6%D0%BA%D0%B8_%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B5%D0%BD_%D0%B4%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80_%281947%29 ). След мирната конференция България иска създаването на дуалистична федерация с два центъра на власт Белград и София. Естествено Тито не може да се съгласи с това и на практика преговорите спират. Възползвайки се от влошаването на отношенията между СССР и Югославия България напълно зачерква преговорния процес. През 1963 г. Тодор Живков премахва културната автономия въпреки възмущението на Западните държави и страните от Източния блок ( http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=229:2011-01-25-10-15-15&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 следващия текст "Из Мемоарите на Тодор Живков"). Така със селска хитрост и незначителни отстъпки България успява, да запази териториалната си цялост, за разлика от предишните уж патриотични правителства, които с глупостта и високомерието си загубиха територии равняващи се на още една днешна България.
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 07, 2015, 10:42:30 am: 75 години от Крайовската спогодба

http://bnt.bg/predavanyia/istoriya-bg/75-godini-ot-krajovskata-spogodba-07-09-2015
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 18, 2015, 09:00:37 pm: (http://2.bp.blogspot.com/_6XNnfi0qrkU/TRskOnfTCKI/AAAAAAAACLM/gcoP6NRKnPU/s640/Tatar.jpg)

ВИДЕО

https://www.youtube.com/watch?v=7dLRQ6v4xa8
https://www.youtube.com/watch?v=X54-kZWLwj8
https://www.youtube.com/watch?v=wnSim6vtZ8c

Tatar (Volga-Bulgar) faces -Татары (Волжские булгары)
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 19, 2015, 07:27:13 pm: (http://www.novamakedonija.com.mk/media/resizeImage.ashx?imgPath=News/darkomitrevski-nova[120].jpg&thumb=yes&width=240&&height=154)

Нашиот голем фалсификат
Дарко Митревски

http://forum.kotle.ca/showthread.php?tid=3237
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 20, 2015, 01:59:35 pm: (https://i1.ytimg.com/sh/KxMI-tJygXY/showposter.jpg?v=4f1270d2)

ВИДЕО

Bulgaria, My Land
Bulgaria's ethnic Turkish community, persecuted and even deported last century, continues its fight for recognition.

http://www.aljazeera.com/programmes/aljazeeraworld/2015/12/bulgaria-land-151215080838910.html

Етнически състав на населението в България

http://bkks.org/forum/index.php/topic,2005.375.html

Refugees in Bulgaria: 'Extortion, robbery, violence'
Refugees recall the violence and abuse endured at the hands of authorities during Bulgaria passage.

http://www.aljazeera.com/indepth/features/2015/12/refugees-bulgaria-extortion-robbery-violence-151210102939544.html

Refugees share stories of a violent welcome to Europe
Refugees report being the victims of violence on the Bulgarian border as they attempt to reach safety in Europe.

http://www.aljazeera.com/indepth/features/2015/11/refugees-share-stories-violent-europe-151122121752557.html

Afghan refugee shot dead trying to enter Bulgaria
Fatal shooting by Bulgarian border guards marks first time asylum seeker has been killed while entering Europe.

http://www.aljazeera.com/news/2015/10/afghan-refugee-shot-dead-enter-bulgaria-151016072352279.html

Манипулативен документален филм на Ал Джазира за България

http://gospodari.com/%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BF%D1%83%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%BD-%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC-%D0%BD%D0%B0-%D0%B0%D0%BB-%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D1%80%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-video89164.html

(http://cache1.trud.bg/Images/Cache/715/Image_5155715_407.jpg)

Камерън: Eвропа да се учи от България как се охраняват граници

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=5155676

ВИДЕО

Дейвид Камерън си тръгна от България впечатлен

http://btvnovinite.bg/article/bulgaria/politika/dejvid-kameran-si-tragna-ot-balgarija-vpechatlen.html
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 21, 2015, 08:44:30 pm: (http://85.14.28.164/d/images/photos/0281/0000281714-article2.jpg)

1 ноември 2015

ДПС губи крепости – Исперих, Кубрат и Гърмен
Зад новите кметове в Разградско - партията на Илияна Раева

ДПС загуби две крепости в Разградско – Исперих и Кубрат. По неофициални данни досегашните кметове на двата града Бейсим Басри и Гюнан Халил са изгубили балотажите, съобщи "Дарик".

Новият кмет на Исперих ще е Бейсим Руфад, издигнат от Инициативен комитет, но е подкрепен от партията на Илияна Раева "Обединена България". Зад Руфад застана и независимият депутат, изключен от ДПС, Гюнай Хюсмен.

Новият кмет на Кубрат ще се казва Бюрхан Исмаилов. Той се яви на вота като кандидат на коалиция "Време за промяна", включваща "Българска нова демокрация" и "Обединена България".

Обединена България е спечелила и 5 от 6-те балотажа за селски кметове: в Райнино, Голям Поровец, Свещари, Беленци, Вазово.

ДПС загуби и друга своя крепост – Гърмен. Там Минка Капитанова победи кандидата на партията на Местан Ахмед Башев.

Капитанова управлява размирната община и през миналия мандат, но от името на ДПС. Преди нея кмет бе опонентът й Ахмед Башев, който стана депутат и посочи нея за свой наследник. Капитанова спечели частичните местни избори през 2013 година.

На тези избори старата нова кметица бе подкрепена от коалиция "Движение за просперитет и сигурност на община Гърмен". Тя бие Башев с около 1000 гласа.

ДПС спечели обаче ключова община – Белица. Радослав Ревански победи кандидата на ГЕРБ Иван Богданов.

"Смазахме ги с 4000 на 2000 гласа", каза по телефона Ревански, минути след като станаха ясни резултатите от вота.

http://www.dnes.bg/izbori-2015/2015/11/01/dps-gubi-kreposti-isperih-kubrat-i-gyrmen.281714
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 25, 2015, 02:49:03 pm: (http://i.pik.bg/news/457/660_78c19a6aa3ce038c428f686ffd951b88.jpg)

ВИДЕО

http://news.bnt.bg/bg/a/dps-izklyuchi-lyutvi-mestan

http://novanews.novatv.bg/news/view/2015/12/24/134429/%D0%B4%D0%BF%D1%81-%D0%B8%D0%B7%D1%85%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%BB%D0%B8-%D0%BB%D1%8E%D1%82%D0%B2%D0%B8-%D0%BC%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD-%D0%BE%D0%B1%D0%B7%D0%BE%D1%80/

25.12.2015
РИА Новости отрази изгонването на Местан от ДПС

Ръководството на ДПС, която представлява интересите на турското малцинство в България, изключи своя лидер.

Причината е, че той открито подкрепяше Анкара в конфликта й с Москва около сваления руски бомбардировач Су-24, предаде РИА Новости. Лютви Местан, който бе начело на партията от 2013 година, е изключен и от парламентарната група на ДПС.

На заседание на партийното ръководство основателят на партията и неин почетен председател Ахмед Доган заяви, че същата съдба очаква всекиго, който застане срещу националните интереси на България.

http://pik.bg/%D1%80%D0%B8%D0%B0-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8-%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8-%D0%B8%D0%B7%D0%B3%D0%BE%D0%BD%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD-%D0%BE%D1%82-%D0%B4%D0%BF%D1%81-news457831.html

(http://cache2.24chasa.bg/Images/Cache/712/Image_5189712_126.jpg)

22.12.2015

Ахмед Доган пред елита на ДПС: За мен беше гаф тази декларация, г-н Местан!

ДПС трябва да се поднови, но не може да се подмени. Дори с подкрепата на съседни държави, казва почетният председател на движението на празненството в сараите в Бояна

По повод появили се информации за празненството на ДПС в сараите в Бояна, според които почетният председател на партията Ахмед Доган е произнесъл слово, в което е критикувал наследника си Лютви Местан, от централата качиха на сайта си пълното му изказване.

Ето текста на словото на почетния председател на ДПС д-р Ахмед Доган пред елита на ДПС на тържеството по случай настъпването на Новата година:

Уважаеми дами и господа!

По традиция всяка година политическият елит на ДПС се събира, за да направи равносметка на изминалата година и да проспектира следващата година.

Най-характерното за този цикъл на политическото време е ускореният му темпоритъм и дълбинния му рефлекс върху всички сфери на живота.

Основни причини за ускорената вътрешна пулсация на времето, според мен, е тенденцията за прерастване на глобалната финансова криза в световна политическа криза, която поставя под въпрос стабилността на световния политически ред.

За първи път съм притеснен.., въпреки че по природа съм оптимист… Тревожно е, че Европейския съюз и страните членки първо не знаят какво да правят, второ, ако правят нещо, го правят съвсем формално и трето - ако решат „да се освободят“ от евроидеята и евростратегията за интеграция, не знаят как да го направят и какво следва след това. ЕС в момента няма дълбока мотивация за развитие. Дори, мисля, че няма мотивация и за запазването си. Всичко се прави инерциално. ЕС няма необходимия за развитието си инвестиционен ресурс.Не са добре нещата и на равнище властови капацитет, за да се направи следваща крачка. Което означава формално съществуване, формално инвестиране във формална супер-общност. Създадена е политическа илюзия за ЕС, която ще бъде, дай Боже, ако не първият, то поне вторият субект в планетарен мащаб. Но това не става. И в близките 10 години това няма да се случи. Бюджетът на ЕС (за интеграция) е около 120-130 млрд, а военния бюджет на САЩ е 600-650 млрд. ... Тоест, съучастници сме в политическа игра с неясни правила и аморфни приоритети. Аз вече дълбоко се съмнявам, поне в някои отношения, не цялостно, разбира се, дали ще има изобщо Европейски съюз. До сега Европа не е показала, че има дълбока вътрешна мотивация да превърне ЕС в единен общ субект с геополитически мащаб. Например, има различни конфликти по света, по отношение на които европейската позиция се свежда до самооправдание, защото ЕС е джудже във военно-политическо отношение...

Но, уважаеми колеги, кризата, която започна преди 6-7 години се задълбочава и то много сериозно, придобивайки много странни форми, вече извън сферата на финансите и икономиката. Според мен, кризата мимикрира и се развива към политическа криза в планетарен мащаб. Защото тя поражда, задава и продуцира условия, които поставят под съмнение политическия ред в света. Еднополюсният модел на света не може да остане в този си вид с категоричната доминация на САЩ. Китай се развива много сериозно и агресивно. И, разбира се, Русия. И това се случва на фона на пасивната политика на ЕС... Утвърждаването на Русия е необратим процес, който искам да наблюдавате. Русия ще направи всичко възможно тази линия да продължи и, ако е необходимо, дори силово. От тази гледна точка бихме задали въпроса за НАТО – адекватна система за отбрана ли е? Аз само ви съветвам - не приемайте нещата инерциално, като блуждаещи политически клишета в нашия динамичен свят.

С други думи, световният ред с един геополитически полюс е на път да се преобразува много сериозно. Вероятно ще бъде многополюсен. Но в този контекст ЕС е в състояние “заспи” и се чуди какво да прави и къде да се закачи. Симптоматиката за политическа криза, започва с криза на толерантността. Кризата на толерантността създава условия за събуждане на различни национализми.

Ако някой от ЕС говори реално за приоритет на свободата, толерантността, отговорността и дори на сигурността и стабилността - значи не познава реалността. Няма такова нещо. Не виждам следващите 10 години да има условия за романтична политика. Защото големите, дълбоките пластове на геополитиката се разместват, главно от гледна точка на полюсите и ние не трябва да си затваряме очите за необходимата реформа на нашата партия - като очакване, като адекватно структуриране, и като адекватно действие. Светът не върви на добре. Това за мен е факт, а не предположение. В този контекст, гаранция за нашата сигурност е целостта и стабилността на България.

В региона, освен Русия, Турция иска да намери новото си място в световния ред и това може да породи много сложни взаимоотношения и кризи в региона на Балканите и Европа. Изобщо новото препозициониране в целия регион е толкова сложен и подмолен процес, че на този етап трудно могат да бъдат предвидими последиците. Само едно камъче може да обърне каруцата на стабилността в международен мащаб. Това е моето усещане. И когато говорим за политическо време, за национално политическо време, ние трябва да си сверим часовниците с това общо геополитическо време, ако не изцяло, поне с европейското политическо време. За съжаление това европейско политическо време, поне на този етап, сериозно изостава. Европейският съюз не е на ясно със себе си като идентичност, какво иска всъщност. ЕС все още няма идентичност, това е само проект на идентичност. И именно заради това ние се намираме в такава ситуация на разкрачен стоеж.

Затова, от гледна точка на тази ускорена пулсация на политическото време партията трябва да се реформира с ясен проспект на развитие. А един модел за развитие във всички случаи трябва да включва рисковите параметри за развитие на Колективното тяло. За голямо съжаление аз не виждам приоритетно мислене за Колективното тяло. И това е най-важният въпрос, който ние като че ли не поставяме, а го подменяме с текущи проблеми на политиката.

Понятието за „Колективното тяло„ ползваме само като метафора. Но Колективното тяло има особена система на усещане, възприятия, оценка, очакване… В етнологията има един интересен термин - морфичен резонанс, който отчита именно вътрешната пулсация на общността. Ето аз просто ви усещам, убеден съм - вие също ме усещате, дори без да говорим. Морфичният резонанс означава без да говориш да предаваш телепатична информация на подсъзнателно ниво. Мога да твърдя, че имам отворен портал за тази информация, затова не се ебавам.

Не може едно колективно тяло, или цялото, да не си дава сметка за това, каква колективна пулсация произвежда и излъчва. Пулсацията на колективното тяло е феномен. Ако не се култивира, някой ще го овладее. Колективното тяло има вътрешен живот, който включва съзнаваното и несъзнаваното от гледна точка на оцеляването.

Да, кризата дава възможност, но кризата и отнема възможности. Би трябвало да сме доволни, че българският политически елит се научи да управлява кризисните ситуации, но този факт не трябва да ни приспива.

Моето желание е с политиката да се занимават хора, които разбират от политика. Аз харесвам музиката, обаче не съм компетентен да я оценявам . Хора, които са без понятие за политика, да правят политика – с това не съм съгласен. Не всеки може да прави политика. Не всеки човек може да прави музика. В никакъв случай не мога да пея като Галена, тя е талант. Но тя не може да прави това, което аз правя, примерно. Така е устроен светът...

Колеги, всеки да прави това, което разбира, а не това, което му е внушено да прави или му е наложено да прави. В това сложно време нещата така може да се объркат, че да си създадем проблеми за години напред. ДПС не може да се създаде отново. ДПС трябва да се поднови, но не може да се подмени. Дори с подкрепата на съседни държави…..

Искам много сериозно да погледнем на този въпрос. Ние не се намираме в някакъв рутинен период на развитие, ние се намирме в криза, която не осъзнаваме като мащаб и дълбочина. И можем да бъдем жертва, като пушечно месо, на тази криза. Само си представете потенциалния конфликт между Русия и Турция За мен беше гаф тази декларация, г-н Местан. Пентагона няма позиция, НАТО няма позиция. Освен това българинът е много чувствителен на тази тема. Тревожността му има силата на исторически архетип. Ами ако пламне пожар какво правим?! Какво правим, ако пламне пожар, господа… Ние сме в периметъра на потенциални военни действия… Или мислите, че това не е възможно?! Аз не искам България да се превърне в жертва, не желая нашия електорат да бъде разменна монета за каквото и да е. Не искам! Всякакви други идеи поставят под съмнение сигурността на живота, политическият смисъл на ДПС. Ако това не го осъзнаваме, значи не сме в час. Едно наше непремерено действие може да породи такива последействия, за които после да се чудим - ама така е било, ама някой не ни е разбрал, не ни е доразбрал и така, нататък.....

Затова с известна тъга искам да ви кажа, че времето е много сложно. Защото вибрира негативно в различните си пластове. Пожелавам ви да потърсите основите в себе си, от гледна точка на най-важното за нас, стабилността и сигурността на региона. Всяка концепция, всяка идея, всяка стратегия, която поставя нашата сигурност под въпрос – не трябва да се поощрява. Уточнявам - всички страни са заинтересовани от етносите, които са в съседните страни. Балканите са мозайка от етнорелигиозни малцинства, господа. Много пъти сме говорили за това. При една такава ситуация всеки се стреми да потърси пета или шеста колона. Ако искате да играете тази игра - това е политическо бедствие. Аз не искам да бъда нито пета, нито шеста колона. Моята философия е в България и в региона да има сигурност, и то независимо от външните обстоятелства. Много важно! Но затова трябва да се прави политика на баланси във всеки конкретен момент и всеки конкретен политически акт да е свързан с този контекст. Защото тези генериращи тревожност реалности изкривяват и ускоряват политическото време. И политическият разум основателно се изкушава да организира и конструира света, в който живеем, по същата матрица.

Не трябва да си въобразяваме, че това, което правим като политика в парламента няма връзка и със световна политика, европейска политика , регионална политика и т.н.

Информационната епоха фундаментално се отрази в самото битие на политиката. В политиката вече всичко е във всичко, така да се каже онлайн.

Няма изолирани действия. Всичко е във всичко. Дори когато правим нещо несъзнателно ние подпомагаме или захранваме процеси, които са извън нас, но рефлектират непосредствено и върху нашето съзнание, нашата държава, нашия свят…

Всички знаете, че съм наблюдател по дефиниция, но явно твърде на сериозно съм се приел като пасивен съзерцател. Но това не означава, че ще се върна в политиката!
Накрая ви призовавам да направим обща молитва за новата 2016 г.: Господи, не ми давай повече, отколкото мога да понеса.

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=5189705

(http://i.id24.bg//i/612446.jpg)

21.01.2016

Отзоваха турския консул в Пловдив

Турският консул в Пловдив Алпер Акташ е отзован от страната, научи "24 часа" от отлично осведомен източник.

36-годишният Акташ е генерален консул на Република Турция в Пловдив от 2014 г. Мандатът му щеше да изтече през лятото тази година.

Той бе плътно до посланик Сюлейман Гюкче в отбелязването на годишнината от възродителния процес в района на Кърджали преди месец. Там турските дипломати придружаваха вече бившия лидер на ДПС Лютви Местан и групата депутати, които минаха на негова страна.

Гьокче е бил викан във Външно, където му е била връчена протестна нота заради натиска върху премиера Бойко Борисов да проведе телефонни разговори с турски политически лидери.

Консулите в Пловдив и Бургас пък бяха обвинявани, че са оказвали натиск върху активисти на ДПС в подкрепа на Местан. Именно с този скандал някои свързват отзоваването на Акташ.

Не коментираме решения, свързани с евентуално прекратяване на мандата на консула, заявиха по този повод от МВнР.

Консулът е бил тази сутрин на работа в Пловдив, казват служители на консулството. Според тях Алпер Акташ щял да става съветник на турския президент Реджеп Таип Ердоган.

http://news.plovdiv24.bg/612446.html

(http://img.big5.bg/images/2016-01/Iva/%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D1%80.jpg)

20 Февруари 2016

МВнР обяви турски дипломат - имам за персона нон грата

България е обявила за нежелано лице (persona non grata) Угур Емироглу, аташе в Генералното консулство на Република Турция в Бургас. Това съобщава за Агенция „Фокус" дипломатически източник, който пожела да не бъде цитиран поименно. Причината за това решение е осъществяването на дейност, несъвместима с Виенската конвенция за дипломатическите отношения.
Турският дипломат Угур Емироглу е бил акредитиран като аташе по социалните въпроси, докато в по-голямата част от времето, прекарано в България, се е занимавал с религиозна дейност. Преди да бъде изпратен в България Емироглу е бил имам в голям турски град. Според дипломати намесата на Емироглу в дейността на мюсюлманското вероизповедание в България е напълно несъвместима с дипломатическия му статут. Твърди се също, че той е оказвал натиск върху дейци на определена политическа партия да заемат страната на отстранения й наскоро лидер, което само по себе си е груба намеса във вътрешно-политическия процес в България.
Аташето по социалните въпроси Угур Емироглу е пребивавал често в Шумен, съобщава Радио „Фокус"- Шумен.
В Шумен Емироглу често е посещавал „Томбул джамия", а впоследствие е наел квартира, в която е поучавал местните имами как правилно трябва да се отслужват молитвите.
МВнР няма да коментира информацията за обявяването на дипломата от турското Генерално консулство в Бургас за персона нон грата. Това каза за Агенция „Фокус” Бетина Жотева, говорител на Министерство на външните работи. Тя поясни ,че тази тема няма да бъде коментирана нито сега, нито в бъдеще. „Това е изцяло в съответствие с дипломатическата практика в подобни случаи”, посочи още тя.

http://www.segabg.com/article.php?id=792128

(http://www.segabg.com/pic/news/11/794774.jpg)

11 Март 2016

Външно е поставило въпроса за бъдещето на посланика на Турция у нас

Напрежението между София и Анкара относно действията на турските дипломати в България продължава да се покачва. След като Турция отзова аташето си по религиозните въпроси в консулството в Бургас Угур Емироглу по искане на България, външно министерство е поставило въпроса за бъдещето на посланика на Турция у нас Сюлейман Гьокче. Това стана ясно от изказване на министъра на външните работи Даниел Митов в парламента.
„Оставил съм на своя турски колега да прецени дали посланик Гоькче допринася за развитие на двустранните ни отношения“, каза Митов по време на парламентарен контрол в отговор на въпрос, свързан с погазване на Виенските конвенции за дипломатическите и консулските отношения от турския посланик и генералните консули на Турция в Бургас и Пловдив, предаде репортер на Агенция „Фокус”. Митов обясни, че опитите за намеса на акредитирани дипломати в българските работи, независимо от коя държава, няма да бъдат оставени без конкретни последствия. По думите му обявяването на сътрудници на дипломатическото представителство за „persona non grata” е предвидено във Виенските конвенции за дипломатическите и консулските отношения. Даниел Митов заяви, че отношенията между България и Турция имат дългогодишна история и допълни, че независимо от превратностите нашите народи са съседи от векове и осъзнават колко е важно добросъседството. „Отношенията ни с Турция имат здрава и стабилна основа. Имаме серия от приоритети, които да реализираме”, заяви Митов. „Двустранните отношения между България и Турция бяха накърнени около Коледа”, каза още министърът. „МВнР предприе мерки и направи всичко възможно да предотврати разрастване на конфликта”, подчерта Даниел Митов. Външният министър отбеляза, че ако една държава установи намеса във вътрешните си работи, има всички инструменти да се справи с тази намеса, без да свежда отношенията на двете държави на ниска основа.

http://www.segabg.com/article.php?id=794774
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јануари 03, 2016, 02:15:07 pm: (https://i.ytimg.com/vi/0fKAKUVQN0A/maxresdefault.jpg)

Македония - Залезът на една "демокрация"

ВИДЕО

https://www.youtube.com/watch?v=0fKAKUVQN0A

http://vbox7.com/play:2669e192f9?p=group&id=a215d9b97dcd&order=date
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јануари 16, 2016, 06:40:10 pm: (http://3.bp.blogspot.com/_ZFvXVpM_dg0/Ss2bMe6-iBI/AAAAAAAAI5Y/A500toYxU84/S930-R/1.png)

(https://bulgaria1989.files.wordpress.com/2010/01/zx450y250_534879.jpg?w=300&h=166)

Раната Възродителен процес в „Ничия земя” - част 1

http://vbox7.com/play:90d7535da2

Раната Възродителен процес в „Ничия земя” - 2 част

http://vbox7.com/play:1b0b7ff669

Историите на изселниците от „Голямата екскурзия” в „Ничия земя”

http://vbox7.com/play:0cfd4fa0f7

В Белгия – Адриан, в Родопите - Ибрям

В съда: На Запад трудно намираш работа с мюсюлмански имена!?

Много родопчани променят имената си от турски на български, за да могат да работят в Западна Европа, а такива които се връщат от гурбет, си възстановяват майчините имена и признават за странните порядки в Белгия, Холандия и други страни на Европейския съюз. Това пише в новият си брой „Родопи войс", позовавайки се на практиката на кърджалийски и смолянски адвокати. Само преди дни е приключило подобно дело, където ищецът признал, че преди 7 години си е върнал „възродителните" имена, за да бъде нает на работа в Белгия. В края на миналата година се върнал и направил нови постъпки в съда – да си върне имената, дадени му от родителите.

Вестникът разказва за премеждията на Ибрям, който е роден през 1982-ра година. Неговите имена са сменяни 4 пъти - както от държавата и родителите му, така и от самия него. През 2006 година Ибрям сам направил постъпки в съда и придобил българско име, като пред съда заявил, че се налага да замине в чужбина, „където мюсюлманските имена му създавали затруднения при намирането на работа".
След завръщане от гурбет, преди дни той отново върнал турско-арабските си имена. Заявил, че в обществото е бил известен със старите си имена, а не с тези, които му били потребни за намиране на работа в Западна Европа. „Всички мои роднини, приятели и познати ме знаят с мюсюлманските имена. Именно с тях се обръщат към мен", твърди Ибрям.
Това несъответствие между настоящите имена и тези, с които е бил известен в обществото, му създавало големи затруднения в ежедневното общуване, отчете съдът и прие искането на младия родопчанин за възстановяване на турските имена.
„Много са случаите на подобни човешки съдби. Тук е Ибрям и се гордее, а в Белгия или Холандия е принуден да носи лична карта, на която е Адриян, Иван и т. н.", допълниха адвокатите.

http://rodopi24.blogspot.bg/2014/01/blog-post_18.html
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јануари 22, 2016, 01:16:49 pm: (http://www.segabg.com/pic/news/22/787771.jpg)

ВИДЕО

https://www.youtube.com/watch?v=4_1Txjcq5yU

https://www.youtube.com/watch?v=CsdUC0PxRsM

Филм с Христо Шопов разказва за обсадата на кметството в Кербала (ВИДЕО)

Една от историите за българското участие в Ирак, която е свързана с най-много легенди, е от пролетта на 2004 г. Тогава група български военни са обсадени в кметството в Кербала. Обсадата продължава няколко дни, но в крайна сметка терористите губят битката. Тази история е в основата българо-полската кинопродукция „Кербала“ с участието на Христо Шопов.
„Кербала“ разказва за 4-дневната операция през пролетта на 2004 г., в която полският военен контингент отблъсква атаките на ислямистите срещу кметството. В първата линия на отбрана под полско командване са българските бойци с бронетранспортьори.
„Намираме се в Ирак, по време на войната, денят е 3 април 2004 г. Започва въстание на шиитските екстремисти. Т.нар. армия на Махди удря едновременно по няколко града.
В центъра на Кербала, при кметството, е една от най-жестоките битки. Сградата на кметството се отбранява от 40 полски и 40 български бойци. Срещу тях - стотици бунтовници.
Екстремистите стрелят с автомати, гранатомети и оръдия, а най-големият страх на бойците от контингента е да не им свършат мунициите.
Сражението продължава цяла нощ, убити са между 80 и 100 бунтовници. Българи и поляци използват телата на мъртвите врагове за щитове. В цялата схватка леко ранен в лявото рамо е само един от нашите - редник Ненко Петков Котов.
В полската военна история се смята, че след края на Втората световна война, битката пред кметството в Кербала по време на войната в Ирак е една от най-труднитe схватки на бойците от Полша и България“, разказва в сайта си Христо Шопов. Той е в ролята на капитан Гетов.
“Филмът иде да покаже, че не само историята на Първата и Втората световна война имат своите герои. Много бойци, които сега живеят някъде сред нас, също заслужават това звание. Иде да покаже, че през 2004-та в Ирак с минимално въоръжение извършихме нещо, което много специалисти биха счели за невъзможно. Ние го извършихме с харизма, мъжество и решителност”.
Подп. Гжегож Каличак от 17-а Великополска механизирана бригада.
През 2004 ръководи отбраната на кметството в Кербала.

http://www.segabg.com/article.php?id=787771

Всъщност историята на тези сражения в Кербала е друга. Наистина шиитите превземат почти целия град, с изключение на кметството, което се охранява от българския контингент. Американските и полските войници бягат от града и оставят българите сами. Тогава главнокомандващият на българския контингент ген. Люцканов отива в американския щаб и им казва, че са страхливци. След това по искане на американците българският генерал е върнат в България.

(http://www.novinite.com/media/images/2004-04/33791.jpg)
April 23, 2004
Bulgarian Soldier Killed as Karbala Clashes Flare

One Bulgarian soldier was killed, four Iraqis, one Iranian and five members of al-Sadr's Mahdi army wounded as clashes flared in the holy city of Karbala. The Bulgarian soldier died of his wounds after being shot in the head in an ambush. The patrolling Bulgarian vehicle ran into an ambush around midday. The vehicle came under mortar and automatic guns fire, and the Bulgarians shot back at the attackers. Senior Sergeant Dimitar Dimitrov was flown to a hospital on a helicopter, and then transported to the Baghdad-located Juliet base. This is the sixth Bulgarian soldier killed in Iraq. Last December, a cistern bomb destroyed the Bulgarian camp, claiming the lives of five soldiers. Bulgarian troops have been deployed in the southern city as part of a 9,000-strong Polish-led multinational contingent. Blasts rocked different parts of the city as the rival forces traded fire for half an hour. Meanwhile, Al-Sadr said there would be martyrdom attacks if the occupation troops penetrated any of the Shia holy cities. "If we are forced to defend our cities, we will resort to martyrdom operations and we will be human time bombs which would explode in their faces," he said in his weekly sermon at Kufa, on the outskirts of the holy city of Najaf, 160 km south of Baghdad on Friday.

http://www.novinite.com/articles/33791/Bulgarian+Soldier+Killed+as+Karbala+Clashes+Flare

Съобщение за тези събития от 2004 г.

Наш войник ранен при атака в Кербала на радикалните шиити

07 април 2004

Един български военнослужещ е ранен при обстрела срещу кметството на иракския град Кербала, което се охранява от нашите рейнджъри. Това е петият ранен български боец за последните 36 часа. Вчера в Ирак бе убит българският шофьор Марио Димитров Манчев, близо до град Насирия, където автомобили на СО МАТ са били нападнати от въоръжени терористи.

За втора поредна нощ е обстрелвана и българската база "Кило", няма пострадали, съобщиха от министерството на отбраната.

Изстрелите срещу кметството на Кербала, което се охранява от българско подразделение, са започнали към 22.00 ч. във вторник. Българските рейнджъри са отговорили на обстрела, който идвал от съседните на кметството сгради. Един от бойците е ранен леко при престрелката, не се е наложила медицинска помощ и той продължава да изпълнява бойните си задачи, съобщи началникът на Генералния щаб на армията ген. Никола Колев преди съвещанието при президента Първанов, свикано заради усложняващата се обстановка в Кербала.

Половин час по-късно във вторник през нощта - към 22.26 ч., с миномети е била обстрелвана и база "Кило". От министерството на отбраната заявяват, че няма пострадали български военнослужещи и загуби на бойна техника.

В първото съобщение на министерството за обстрела срещу кметството се твърдеше, че няма пострадал български военен.

От два дни обстановката в иракския град Кербала рязко се изостри. Градът, в който е разположен българския батальон, е в обсега на действията на радикалната шиитска групировка "Армията на Мехди", съставена от последователи на крайният шиитски духовен водач Моктада ал Садр. Вчера коалиционните сили в града бяха поставени в най-високата степен на бойна готовност Делта, а Генщабът разпореди на българския батальон да използва всички налични бойни средства за защита на базата и състава на контингента.

Един от ранените трима български военнослужещи вчера - лейт.Иван Петров Дюлгеров, е опериран и транспортиран в американска военна полева болница в Багдад. Състоянието му е стабилно и без опасност за живота, съобщиха още от МО.

Военният министър Николай Свинаров съобщи, че в момента се обсъжда възможността за връщането на ранените в България. По-нататъшното оставане там на хора, които няма да могат да бъдат възстановени за участие в контингента, е нежелателно, уточни Свинаров. Вероятно само един войник ще бъде транспортиран до България, каза за БТА началникът на ВМА ген. Стоян Тонев.

АФП съобщава, че 8 души, включително петима иранци, са били убити при боевете между милициите на радикалния шиитски лидер Моктада Садр и коалиционните сили и полицията тази нощ в Кербала. Агенцията се позовава на представител на министерството на здравеопазването в града.

Също днес от фирмата СО МАТ съобщиха, че временно прекратяват превозите от Европа към вътрешността на Ирак, след като вчера неин шофьор българин бе убит от терористи близо до Насирия.

Фирмата бе първата от Европа, която още през миналата година започна превози със стоки за Ирак.

Група от 6 автомобили на СО МАТ, връщащи се след разтоварване на стоката в Басра, във вторник през деня бяха нападнати от над 40 тежковъоръжени терористи на около 40 км преди град Насирия. Въоръжената охрана на колоната, осигурена от английска фирма, успя да отблъсне нападението, но при престрелката един от шофьорите - Марио Манчев, бе застрелян с куршум в главата. Днес БТА съобщи, че той е шофьор в СО МАТ от десетина години, но това е бил първият му курс до Ирак. Манчев е баща на две деца.

Тази сутрин търговският директор на СО МАТ съобщи, че другите петима шофьори, които вчера се разделиха на две групи, са пренощували успешно и охраната ги придвижва към Кувейт. Там ще бъде откарано и тялото на убития им колега. В телефонен разговор с фирмата външният министър Соломон Паси е уверил, че българското посолство в Кувейт е готово да поеме шофьорите от границата с Ирак и да осигури завръщането им в България заедно с тялото на убития Манчев.

http://www.mediapool.bg/nash-voinik-ranen-pri-ataka-v-kerbala-na-radikalnite-shiiti-news103925.html
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јануари 28, 2016, 08:31:41 pm: (http://www.segabg.com/pic/news/28/788599.jpg)
28 Януари 2016

Мюфтийството губи делата за джамиите
Според ВКС то не е наследник на някогашните вакъфски имоти

И Върховният касационен съд (ВКС) определи, че Главното мюфтийство не е наследник на някогашните вакъфски имоти в страната, съобщи "Фокус". Съдът се е произнесъл в началото на декември.
Мохамеданското вероизповедание претендира за собствеността върху карловската Куршум джамия, старозагорската Ески джамия, кюстендилската "Фатих Мехмед" джамия и други исторически сгради из цяла България. Тези дела са спрени от доста време, като се чакаше ВКС да изясни дали е правоприемник на вакъфските имоти, сред които са мюсюлманските храмове. След като не е, няма шанс да спечели което и да е дело.
Голяма част от джамиите са музеи и делата за тях предизвикаха бурни протести.

http://www.segabg.com/article.php?id=788599
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Февруари 04, 2016, 03:44:08 pm: (https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/24/Chasoslov_031.jpg/250px-Chasoslov_031.jpg)

ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ПЕЧАТНА КНИГА

15 май 1566 е най-вероятната дата, на която българинът Яков Крайков започва

печатането на първата българска печатна книга - „Часослов" - във Венеция.

Тя съдържа апокрифни текстове, псалми, тропари, като авторът е прибавил и

слова за Кирил Философ, Иван Рилски, Иларион Мъгленски и др.

Книгата е малък формат с 286 листа, двуцветен печат, 31 гравюри.

Два непълни екземпляра се съхраняват в Пловдивската библиотека, а един е

притежание на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий" в София.

http://www.sibulgaria.org/index.php?option=com_content&view=article&id=85:25072010&catid=13:new&Itemid=56&lang=bg

Яков Крайков

Яков Крайков е първият български издател, илюстратор, гравьор, художник, шрифтолеяр на/за печатни произведения, български книжовник и художник-оформител.[1]

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%AF%D0%BA%D0%BE%D0%B2_%D0%9A%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BA%D0%BE%D0%B2

Така първата българска печатна книга излиза през май 1566 г., докато първата турска печатна книга е от 1729 г., първата еврейска печатна книга, все в имперските граници, е от 1494 г., първата арменска - от 1565 г., първата гръцка - от 1627 г.

http://www.segabg.com/article.php?id=789496
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Февруари 04, 2016, 03:58:40 pm: (http://s4emagst.akamaized.net/products/581/580702/images/res_eb8a0d1cdf223dc0f7ff973e67ca7f79_350x350c_cft7.jpg)

В този сборник са представени с кратки биографични бележки и избрани страници от съчиненията им видните български книжовници от Македония, работили през втората половина на XVIII и през XIX век - Паисий Хилендарски, Йоаким Кърчовски, Кирил Пейчинович, Теодосий Синаитски, Неофит Рилски, Павел Божигробски, Димитър и Константин Миладинови, Йордан Хаджиконстантинов - Джинот, Натанаил Охридско-Пловдивски /Зографски/, Партений Зографски, Григор Пърличев, Кузман Шапкарев, Райко Жинзифов, Йосиф Ковачев, Димитър Македонски. От изложените материали читателите могат да получат вярна и точна представа за българското национално и езиково съзнание на тези книжовници. Възраждането в областта Македония не е отделно и самостоятелно явление в сравнение с възраждането в други области на България /като Мизия, Тракия/. Също така и книжовноезиковата практика на възрожденските книжовници от македонската област не може да бъде откъсната от общите процеси в развитието на българския език през XVIII и XIX в. - период на постепенно изграждане на книжовния език на българската нация. Дори и кратките откъси от съчиненията на посочените възрожденски книжовници показват редица общи моменти и тенденции в езиковата им практика, участието им в изграждането на общ и единен български книжовен език.

http://www.emag.bg/b-lgarski-v-zrozhdenski-knizhovnici-ot-makedonija-28146/pd/D0KF4BBBM/

http://www.baspress.com/book.php?l=b&id=428
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Март 19, 2016, 05:39:23 pm: (https://i4.helikon.bg/products/0984/19/190984/190984z.jpg)

История на българите от Македония Т.I: Древност. Средновековие. Българско възраждане

Акад. проф. д-р Григор Велев

Акад. проф. д-р Григор Велев е български учен и общественик. По професия е специалист по клинична патология. Бил е ректор на Висшия медицински институт в Стара Загора. Специализирал е в Москва и Париж. Публикувал е „Ръководство за лекари патолози по Обща и Клинична патология” и четири учебника за студенти по същата специалност. Съавтор е на четири ръководства за практически упражнения по патология. След 1989 г. проф. Велев се занимава активно с политическа публицистика от позициите на модерния градивен национализъм. Публикувал е редица анализи за международни и вътрешнополитически събития. Участвал е в десетки телевизионни предавания, посветени на най-актуалните ни обществени проблеми.
През 2004 г. възстановява Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ), създадена от акад. Богдан Филов и закрита от комунистическия режим през 1947 г.

https://www.helikon.bg/books/15/-%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BE%D1%82-%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%A2.i%3A-%D0%94%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82.-%D0%A1%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%B5.-%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B5_190984.html#book_info

(https://i2.helikon.bg/products/9096/19/199096/199096z.jpg)

История на българите от Македония Т.ІІ: Българското националнореволюционно движение в Македония

Акад. проф. д-р Григор Велев

Акад. проф. д-р Григор Велев е автор на монографиите „Национализмът“, „Диктатура. Терор. Геноцид. Шовинизъм (Фундаменти на комунизма, фашизма, националсоциализма)“, „Българският национализъм и неговото бъдеще“; „Българската национална кауза (1762–2012)“ и на четиритомника „История на българите от Македония“.
Първият том на „История на българите от Македония“ (Древност, Средновековие, Българското Възраждане) бе посрещнат с голям интерес и внимание от читателската аудитория и от специалистите. Вторият том от този мащабен проект притежава ясно самостоятелно звучене. Този път във фокуса на вниманието на автора е българското националнореволюционно движение в Македония от 1878 г. до войните за национално обединение (1912–1918).
Текстовете на акад. Велев се отличават с безкомпромисна вярност към историческата истина, постигната благодарение на работа с хиляди документи, спомени, биографии, научни изследвания... Авторът се отличава с многостранна информираност, задълбочено познаване на събитията, процесите, на житейския път и идеите на стотици ярки личности. Тези масиви от информация са вплетени в синтезиран, сполучливо структуриран разказ за историческите превратности, преживени от българския народ в драматични и жестоки времена.
Не на последно място и в този том срещаме характерната за автора аналитичност, съчетана с проникновен поглед към миналото – не само на българите в историко-географската област Македония, но и на цялата ни нация в нейното развитие и историческа съдба.

https://www.helikon.bg/books/15/-%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BE%D1%82-%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%A2.%D0%86%D0%86%3A-%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8E%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%BE-%D0%B4%D0%B2%D0%B8%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%B2-%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F_199096.html#book_info
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Март 21, 2016, 07:13:34 am: (http://www.segabg.com/pic/12082/796169.jpg)

21 Март 2016

“Румънското малцинство” контрира М. Маковей: “Българи сме”

С остра позиция срещу румънския евродепутат Моника Маковей излезе сдружение "Рудари", представител на едноименната общност. "Не само сме българи, но и сме специфична българска етнографска група. Някъде ни наричат рудари, другаде копанари, на трето място мечкадари в зависимост от поминъка. Единственото ни общо с Румъния е, че говорим архаичен старовлашки език. Не сме румънско малцинство, не сме и роми, от години се борим да получим статут в националния съвет по етническите въпроси като представители на българска етнографска общност. Нека Маковей да е по-подготвена и по-прецизна", заяви Димитър Димитров, председател на сдружение "Рудари". Организацията обединява хора от Североизточна България, а Маковей твърди, че именно в този регион "има многобройно население роми от румънски произход". Според Димитров обаче общността и по произход, и по съзнание е изцяло българска, а и се интегрира добре в обществото.

В писмото си преди седмица до българското правителство евродепутатът специално бе заявила, че на "румънското малцинство" се пречи да изучава учебните предмети на своя език. Димитров, който е бивш кмет на аксаковското село Игнатиево, опроверга и това. "Още преди 8 г. при нас се въведе румънски като СИП. Записаха се тридесетина деца, накрая останаха 2. Преустанови се, защото няма желаещи. Децата искат да учат английски, немски, не румънски", бе категоричен той.

-------СПАД

В. "Сега" поиска данни от образователното министерство за броя на децата, които учат майчин език в рамките на ЗИП, както и за видовете изучаван език. Според предоставената справка през 2008 г. румънски са изучавали 30 деца, през 2009 и 2010 г. - 26, а през 2011 г. - 13. Оттогава досега румънски език като майчин не се изучава. Учениците, които са избрали турския, намаляват от над 10 хил. души преди седем години на 6 хиляди през 2014/2015 г. Спад има и при избралите арменски, арабски и иврит. За сметка на това са се увеличили желаещите да изучават английски и гръцки език.

http://www.segabg.com/article.php?id=796170
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Март 26, 2016, 07:31:13 pm: (http://www.dw.com/image/0,,15956085_303,00.jpg)
26 Март 2016

8487 българи в чужбина са придобили гражданство у нас през 2015 г.

Депутатите обвиниха правосъдното министерство, че излишно бави кандидатите за паспорт

8487 етнически българи в чужбина са придобили българско гражданство през 2015 г. Това показва справка, която правосъдното министерство представи на ресорната парламентарна комисия. Данни за по-предните години не бяха дадени. Депутатите разкритикуваха ведомството, че бави сънародниците ни, които искат да се сдобият с български паспорт. А от Патриотичния фронт дори заплашиха, че ще искат оставките на отговорните чиновници.

Почти всички късметлии, взели гражданство, са от историческите български общности на Балканите и в Източна Европа. Най-много са от Македония (4298), Молдова (1433) и Украйна (1387). Далеч по-малко са от Сърбия (577), Русия (394), Албания (335) и Румъния (33). Българските власти са отрязали мераците за паспорт на 537 души с различни основания - напр. извършено престъпление в държавата, на която са граждани.

5930 молби са върнати за допълнителна проверка, за да се установи дали подадените от кандидатите документи за български корен са действителни. На 5681 души преписките са били прекратени, тъй като не е било спазено основното изискване на закона - наличие на документ, че кандидатът има поне един възходящ роднина (баща, майка, дядо), който е българин. Това са хора най-вече от Македония (4526) и Албания (571).

Депутатите обвиниха представителите на МП, че излишно утежняват процедурите и тормозят кандидатите. Зам.-министърът Вергиния Мичева-Русева - председател на междуведомствения Съвет по гражданство, обясни, че органът спазва установения от 2014 г. по-строг ред. Тогава доклад на Върховната административна прокуратура разкри, че стотици албанци и косовари са взели паспорт, без доказателство за българско потекло. Преписките се бавят и заради задължителните проверки от ДАНС, които обработват максимум 10 хил. молби годишно. "Спазването на този ред е от критично значение при настоящата ситуация", бе категорична Русева. И разказа за хванат на лондонско летище косовар с български паспорт, който не знаел и дума български.

http://www.segabg.com/article.php?id=796931
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Март 27, 2016, 06:49:09 pm: (http://www.beckreisen.bg/images/Skopie/skopi_beckreissen3.jpg?w=326&h=241)
28 Март 2016

Шокираща е обстановката в Македония,

където цари страх, а управляващите не допускат критична мисъл, казва посредникът на ЕС в страната Петер Ванхауте пред "Дойче веле". Неговият мандат изтече вчера. Ванхауте призна, че през последните месеци не е успял да тласне напред по-голямата част от реформите, които Брюксел очаква от Скопие. "Системата за контрол, установена най-вече от ВМРО-ДПМНЕ, прониква до всички структури на обществото и не позволява никакво свободно и критично мислене, нито пък за предложения за промяна на курса в демократична посока", обясни той. Според него Македония не е готова за изборите на 5 юни.

http://www.segabg.com/article.php?id=797065
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Март 29, 2016, 12:56:57 pm: (http://www.segabg.com/pic/news/29/797270.jpg)
29 Март 2016

Македония подменя съдържанието на „Железният светилник” и „Илинден”

Македония подменя съдържанието на „Железният светилник”, „Преспанските камбани” и „Илинден”. Това алармират наследниците на Димитър Талев пред Нова тв.

На книжния пазар в Македония се разпространява превод на четирилогията на Талев. Преводачът в западната ни съседка обаче е заменил „българи” с „македонци”, възмущават се наследниците на великия автор.

Не е ясно по кое точно право македонците превеждат трите романа, тъй като съгласие за това от българска страна и от наследниците на Талев не е получено.

По-притеснителното обаче е, че текстът се променя.

„За „Железният светилник” и „Преспанските камбани” разбрах преди около два месеца от мой братовчед от Скопие”, заяви Климент Талев, внук на писателя. „Става дума за много професионален преразказ. Ако читателят не познава автора, би сметнал, че дядо ми е заклет македонист”.

По думите му още по времето на Югославия представители на Македония са искали разрешение от сина на Талев да преведат книгата, но да променят текста. Той обаче още тогава, въпреки предлаганата крупна сума, не се е съгласил.

„Сега не се касае само за думи. Там, където Султана говори за българщината, всичко е претупано, осакатен е целият труд на дядо ми”, заяви Климент Талев.

По думите му не е преведен само романът „Гласовете ви чувам”. А македонците възнамеряват да преведат и романа „Самуил”.

По думите му евродепутатите Андрей Ковачев и Ангел Джамбазки са повдигнали въпроса в Брюксел.

Спор по темата е имало още през 2001 година. Тогава синът на Димитър Талев е отнесъл въпроса до българското Министерство на културата, откъдето му казали да се оправя сам.

http://www.segabg.com/article.php?id=797270
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Април 11, 2016, 07:13:39 am: (http://www.svobodnoslovo.eu/wp-content/uploads/2015/11/boyko_borisov_redjep_erdogan-537x350.jpg)

Отношенията между България и Турция пак се обтегнаха
Съвместното заседание на двете правителства няма да се състои

11 Април 2016

Съвместното заседание на правителствата на България и Турция на 24 април няма да се състои. То е било отложено за неопределено време. Информацията беше потвърдена от външното министерство, но засега няма официално обяснение за причината. За първи път за подготвяното заседание се разбра по време на посещението на турския премиер Ахмет Давутоглу в края на м.г. В началото на април военният министър Николай Ненчев обяви, че датата е 24 април и ще се проведе в Анкара. Самият Ненчев планираше разговор с турския си колега, за да го уведоми за нова ограда по граничната бразда и включването на армията в охраната на границата. Такива срещи той проведе с колегите си от Македония, Сърбия, Румъния и Гърция.

По неофициална информация прибързването на Ненчев е вбесило МВнР, тъй като вече е било ясно, че такова заседание няма да има. Причината е охлаждането на дипломатическите отношения между София и Анкара след посещението на Давутоглу. Това стана, след като на 21 февруари България изпрати нота до Турция да отзове аташето си по религиозните въпроси в консулството в Бургас Угур Емироглу. Турският дипломат е бил акредитиран като аташе по социалните въпроси, докато в по-голямата част от времето, прекарано в България, се е занимавал с религиозна дейност. В отговор Анкара поиска да бъде отзован първият секретар в генералното ни консулство в Истанбул.

Малко преди това стана ясно, че Турция е забранила на Ахмед Доган и ключови фигури от ДПС да влизат в страната. От външно министерство са направили опит да разберат каква е причината, но комуникацията с турския посланик у нас Сюлейман Гьокче е била изключително трудна. Вероятно това е причината и за първи път на 11 март българският външен министър Даниел Митов да забрави дипломатичния тон. "Оставил съм на турския си колега Мевлют Чавушоглу, когото много уважавам, да реши дали присъствието на посланик Сюлейман Гьокче е полезно за нашите отношения, заяви Митов.

Въпреки провала на срещата в Анкара българската страна се надява да бъде финализирано двустранното споразумение за връщане в Турция на граждани на трети страни, които са влезли у нас. То е част от споразумението между ЕС и Анкара. В него е записано изрично, че Турция ще охранява границата си, за да не влизат у нас мигранти.

http://www.segabg.com/article.php?id=799113

Ердоган подкрепя Борисов
25 Април 2016
Премиерът на Турция Реджеп Тайип Ердоган в телефонен разговор е пожелал успех на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов на предстоящите избори. Това съобщи за Агенция „Фокус” Вежди Рашидов, министър на културата в правителството на Бойко Борисов и трети в кандидат-депутатската листа на ПП ГЕРБ за 16 МИР Пловдив-град.
Ердоган е телефонирал на Борисов снощи около 19.00 часа. Вежди Рашидов е имал възможността да присъства на разговора и да превежда. Ердоган е попитал Борисов как е и искрено му е пожелал успехи на изборите, както и да направят всичко възможно изборите да са честни както в Турция, така и в България.
„Ердоган се е обадил на Борисов като приятел. Наричал го е приятелю, братко. Те имат едно обръщение да се наричат „моя брат". Обаждането беше много топло", изтъкна пред "Фокус" екскултурният министър Вежди Рашидов, който е превеждал разговора.
Малко след като стана ясен телефонният разговор между двамата, от ВМРО побързаха да излязат с гневна позиция. Патриотите са категорични, че фактът, че ГЕРБ сами разпространяват тази информация показва паническата ситуация, в която изпада партията след последните разкрития за срастване на власти от мафиотски тип. За ВМРО подобна политическа реклама представлява недопустима външна намеса в твърде деликатната ситуация, в която се намира страната ни.

http://www.segabg.com/article.php?id=647471
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Април 27, 2016, 07:59:31 pm: (http://www.segabg.com/pic/12119/801763.jpg)

Главните дейци на Априлското въстание в югозападните български земи (от ляво надясно) - Дядо Ильо войвода (1805-1898); Димитър Попгеоргиев (1840-1907); Станислава Петкова (1857-1926), дъщеря на първата българска учителка в Македония баба Неделя Петкова, ушива заедно с майка си знамето на Априлското въстание в Малешевието

„Станете робове, за бащината си земя станете!”*
Малешевското въстание в югозападните български земи е неразривна част от Априлската епопея и героично продължение на делото на априлци

Иван Петрински

Преклонението пред делото на дейците на Априлското въстание, пред десетките хиляди жертви на една варварска чуждоземна власт всяка години изисква от нас да се преклоним отново и отново пред величието на това време. Саможертвата на априлци преди точно 140 години, поднесена безкористно към олтара на отечеството, е непонятна днес на извратеното ни съвременно общество. Дори не саможертвата в името на отечеството, дори самата саможертва е непонятна - повечето българи днес трябва речник да отворят, за да научат значените на думата.

По зова на сърцето, и без речник, Кочо Чистеменски опожарил собствения си дюкян, когато в Пловдив се получило "кървавото писмо"; той заедно с други комитетски дейци запалили няколко дюкяна за да обявят началото на въстанието. Стоян Пъков, Рад Тусчийски и още няколко бранители на Панагюрище се укрепили в покрайнините на града и стреляли срещу настъпващите многобройни орди до последния фишек, загивайки геройски, за да дадат възможност на жените и децата да се оттеглят в горите наоколо. Петър Щърбанов се самоубил когато свършил фишеците, за да не попадне жив в ръцете на турците. Ана Козинарова в Клисура, прегърнала децата си, се хвърлила в един дълбок кладенец, където всички те срещнали смъртта за да не отдадат себе си на гавра. Тодор Каблешков от Копривщица, след като бил заловен, се самоубил в Габровското полицейско управление. Пак Кочо Чистеменски, и Спас Гинев, и по техен пример още множество въстаници, изгубили вече всякаква надежда и мъчени от жажда, убили децата си, жените си, а накрая и себе си в перущенската църква "Св. Архангел Михаил" и в съседните две къщи и в училището - така съвсем буквално изпълнили повелята на надписа върху въстаническото знаме "Свобода или смърт". Батачанки хвърляли в реката децата си, за да е по-лека смъртта им, и ги следвали (вж. Свързани текстове); момите и малките момчета пак в Батак дръзко предизвиквали освирепелите убийци за да бъдат бързо посечени и да не бъдат потурчени. Васил Петлешков в Брацигово, заловен и печен жив между два огъня за да издаде съзаклятниците, отговарял: "Сиромашта няма никакъв грях, [сам бях,] няма никой друг"; докато успял да погълне предварително приготвената отрова.

Заловените живи и предадени на съд въстаници се държали смело. Цанко Дюстабанов, прекъсвайки съдиите, заобяснявал, че българите са въстанали за да "си искат земята". Бачо Киро пред смаяните съдии отхвърлил възможността да бъде спасен животът му като в импровизирани стихове на турски с гордост нарекъл себе си "комита". Георги Измирлиев-Македончето, миг преди да бъде обесен, пред събралото се множество извикал: "Как сладко е да се умре за отечеството!".

Имало обаче и друго. Главният апостол на Търновския революционен окръг Стефан Стамболов се укривал в с. Самоводене от самото начало на въстаническите действия, а малко по-късно избягал през Дунав в Румъния; но не за такива като него ни е думата днес - "гюбре" (вж. Свързани текстове") има, къде повече, къде по-малко, сред всички народи. Така по-ярко заблестява безпримерният героизъм на останалите.

Българите, които самоотвержено се подигат за да освободят родните си огнища от дивия азиатски гнет през пролетта на 1876 г. не бива да забравяме никога, също както и бранителите на България по време на турското нашествие, споменати в Бориловия синодик (начало на ХIII в.; дописван до края на Търновското царство) - Семир, Йончо, Добромир, Иваншо, Арцо, Трошан, Ратен и брат му Карач, Потръц, Ханко, Стан, Михаил, Богдан, Шишман, Ботул, Радослав, Воисил, Константин, Годеслав и Чръноглав (вж. Свързани текстове); поне това им дължим.

Вероятно днес, с ръка на сърцето, трябва да се признаем за срамно недостойни наследници на тия величави наши предци; страхът, с който позволяваме на доказани психопати и предатели да ни управляват, смешните ни дрязги, жалките ни желания, нищожните ни стремления са ярко показателни, че живот, който не е отдаден на отечеството, е безсмислен.

* * *

Широко разпространена заблуда е, че Априлското въстание в югозападните български земи не избухва. Наистина в Банско-Разложката котловина Априлското въстание е задушено в зародиш - местният участник в Оборищенското въстание Георги Чолаков е заловен по случайност или поради предателство, може би. В Банско и Разлог последват масови арести на "неблагонадеждни". Такава е обстановка там, когато пристигат първите вести за началото на въстаническите действия в Средногорието.

Почти три седмици след началото на Априлското въстание, и когато то там е напълно потушено, без никакви изгледи за успех саможертвено се подигат българите в Малешевието. Подготвителната работа за въстанието се води още от края на 1875 г. в Солун. Начело на комитета е Димитър Попгеоргиев (вж. Изображението). На предварително изработеното от Станислава Петкова (вж. Изображението) знаме на въстанието е извезана датата "8 май", а на другата страна има лъв и надпис "Станете да ви освободя".

Въстаническо средище тук е пиянечкото село Разловци. На 7 май тук пристигат турски данъчни чиновници и полиция. Поради опасността от извършване на арести на заподозрени за съзаклятници, които да предотвратят възникването на същински въстанически действия, на 8 май 60-ина разловчани нападат заптиетата и данъчните и освобождават селото. Данъчните регистри са изгорени първоначално, а жените и децата са укрити в планината (в района на днешната граница между България и БЮРМ). Въстаниците поели към с. Лъки, Кочанско, където към четата се присъединяват местни младежи.

Турската власт, поучена от развоя на въстанието в другите революционни окръзи, има достатъчно време за да се приготви за вероятни въстанически действия; скоро Малешевието е задръстено от редовна войска и башибозуци. Въстаническата чета води самоотвержени сражения с преследващите я турци, но силите са съвсем неравни; голямата част от четниците са убити, само няколко от тях успяват да стигнат до Петричко и Мелнишко. Сред спасилите се е и Димитър Попгеоргиев (вж. Извори), който по време на Освободителната руско-турска война през следващата година ще създаде нова чета, която води тежки сражения в тила на турците.

След разгрома на Априлското въстание в Малешевието башибозушки банди и редовна войска грабят и убиват без ред не само в Малешевието, в Пиянец и в Кочанско, но и в Неврокопско, в Демирхисарско, в Сярско, в Щипско, в Радовишко, в Струмишко, в Джумайско.

Продължението на Априлското въстание в югозападните български земи е продължение и на примерите ни за саможертвата на предците ни изобщо. Без изглед за успех; тогава, когато въстанието на повечето места е вече потушено или поне затихнало, в Източна Македония се подигат на бунт за да не пропадне подготовката им и да не се посрамят. Македонските българи с кръв ще отмият закъснялото си участие в Априлското въстание през следващите три десетилетия.

----------

Извори

"Братя българи! Дойде краят на зверската тирания, която от пет века насам търпим под османската насилническа власт . . . Настъпва денят на народното въстание на всички българи от България [Мизия], Тракия и Македония. Всеки честен българин, в жилите на когото тече чиста българска кръв, тъй както тя е текла и в жилите на нашите царе от старо време - Крум, Симеон, Борис и Асен, трябва да въстане с оръжие в ръка, та с първия ни още удар да зашеметим врага . . . Напред, братя! . . . О, българино, докажи, че си жив, покажи, че знаеш да цениш свободата си! . . . Нека се строши хомотът, що реже врата ти като трион! . . . От днес от името на нашия народ ние обявихме пред целия цивилизован свят: пълна свобода или смърт . . ."

Из "Възвание към българския народ", съставено от избрана на Оборище комисия, 15-17 април 1876 г.

"Българското въстание се шири, както никога досега. Съобщават от Солун, че старият войвода, юнакът на юнаците Илия [дядо Ильо Марков от Берово], се е вдигнал със силна чета добре въоръжени момци в планината [Малешевска] до Струма. Голям брой българи в Македония са се присъединили към него, а от други места прииждат млади люде, които са на възраст да носят оръжие . . . При Овче поле черкезите запалили две български села, но младият юнак Стоян тръгнал след тях и ги изсякъл . . ."

В. "Исток", Белград, бр. 62 от 9 юни 1876 г.

"Двадесет години вече изминаха, от когато многострадалния наш народ бе изложен на най-жестоки испитни, на най-нечути мъки, каквито може да измисли само един див, варварски народ, като турците. Пепелищата на Батак, Клисура, Перущица още не са зарасли и свидетелствуват за това. Същото нещо се извършва постоянно над българите в робска Македония . . . . Днес от зад Осоговите се чуват пак писъка на децата, воплите на жените, плача на старците. Батак се повтаря! Жените и девойките се изнасилват, мъжьете се мъчат и убиват: на едни се въвират борови клечки под ноктьете и се запалват; на други се стега черепа с мокри въжя до като излезaт очите и последва смърт . . . четвърти се обесват с главата на долу и се люлеят до като умрат . . . шести се съсичат и тъпкат от кавалерията . . ."

Из "Възвание към българските граждани" от Димитър Попгеоргиев, Кюстендил, 25 ноември 1897 г.

___________

* Съчетание от част от "Бенковски" (1881-1884) на Иван Вазов (1850-1921) и втората строфа ("На пояс тънки сабли запашете,/ за бащината си земя станете,/ колете турски племена,/ пълнете с техните тела/ пространните равнини,/ дълбоките долини!") на "Къде си вярна, ти любов народна" (1942-1849) на Добри Чинтулов (1822-1886).

http://www.segabg.com/article.php?sid=2011040700040001301

("Баташкото клане откри на света, че съществува български народ")

http://www.segabg.com/article.php?id=539841

(В Априлското въстание възкръсва България)

http://www.segabg.com/article.php?sid=2011050500040001301

(Април 1876 - "Избива се цял един народ")

http://www.segabg.com/article.php?id=546001

("Българите ще се въздигнат")

http://www.segabg.com/article.php?id=801764

Разловско въстание

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%B2%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5

https://www.google.bg/?gfe_rd=cr&ei=3zMEVcnMMaez8weL9YKgDA&gws_rd=ssl#q=%D0%9C%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%BE+%D0%B2%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Мај 03, 2016, 05:48:35 pm: (http://i2.cdn.turner.com/cnnnext/dam/assets/140226182143-son-of-god-horizontal-large-gallery.jpg)

(http://mdl.bg/image-21223-0-0-V-Sozopol-se-paziat-moshti-na-Yoan-Krastitel.jpg)
Reliquary box thought to have been used to carry the bones to the island. The exterior has inscriptions written in ancient Greek mentioning John the Baptist and his feast day. The box was found near the altar of the church (credit: Oxford University)

ВИДЕО

National Geographic HD - Head of John the Baptist

https://www.youtube.com/watch?v=e-QjoorU03g

http://www.bbc.com/news/world-europe-10849211

(http://www.standartnews.com/files/articles2/214/214809/f44736231e2420bf698d8bc6819d62d1_400x300.jpg)

ДНК тест доказа мощите на Кръстителя

- Проф. Г-н Попконстантинов, какво донесоха мощите на св. Йоан Кръстител на България и в частност на Созопол?

- Мощите на св. Йоан Кръстител допринесоха изключително много за прославата на България, не само на Балканския полуостров и в Европа, но и в цял свят. Св. Йоан Кръстител е известен както в християнския, така и в мюсюлманския свят. Новината за откритието, което направихме аз и моят екип през 2010 г., буквално разтърси света.

- Какво е значението на надписа към тях?

- Изключително съм щастлив да заявя, че за първи път в световната библейска и християнска археология са открити частици от мощи на св. Йоан Предтеча и Кръстител, съпроводени с надпис. Това откритие направи силно впечатление на медиите, но най-вече на в. "Стандарт". Tака възникна идеята на вестника за чудесата на България. И прави добро впечатление, че именно вашата редакцията реши да продължи тази инициатива. Археологията се наложи като изключително сериозна наука, която не търси ефекта, а научните резултати чрез интердисциплинарните изследвания.

- Какво доказаха анализите в Оксфорд и Копенхаген?

- Резултатите, които имаме от изследванията, допринесоха за убедеността, че наистина България притежава частици от мощите на св. Йоан Предтеча, а не нещо измислено. Благодарение на упоритостта на екипа на National Geographic да се направят изследвания, които да убедят света, се прибягна до две лаборатории. Едната е за изотопен анализ в Оксфорд, а другата - в Копенхаген за ДНК анализ. Изотопният показа, че тези частици, които ние открихме от мощите на св. Йоан Предтеча и Кръстител, са от един човек, защото имаше съмнение, както от колеги археолози, така и от други, че това е някакъв сбор. Това е първият принос от изследванията. Вторият е, че това са частици от тялото на човек - мъж, който е живял 5-та г. пр. Хр и в този интервал от време до 75-та г. сл Хр., т.е. в този промеждутък е живял въпросният човек, който е починал на около 30-40-годишна възраст. Това става ясно от лабораторията в Оксфорд. ДНК анализът в Копенхаген показва, че частиците от мощите са на човек, който е от средиземноморски тип, т.е. от Палестина. Тези изследвания сложиха точка на съмненията на хората. Специалистите от лабораториите в Оксфорд и Копенхаген се изразиха по следния начин: "Казимире, единствено не можем да ти посочим адреса, всичко останало съвпада и пасва с онова, което сте открили".

- Има ли данни св. Йоан Кръстител да е проповядвал по нашите земи?

- Не, няма. Все пак той е изкарал по-голямата част от съзнателния си живот в пустинята.

- Колко е значим е бил в миналото манастирът, в който открихте мощите?

- Манастирът е значим в няколко посоки. Това е единственият патриаршески манастир, който е запазен по нашите земи. Възникнал е последната четвърт на IV в. и е просъществувал до средата на XVII в. Една непрекъсната дейност. Той впечатлява както с архитектурата си, така и с това, че е построен на острова. През този ранен период, когато се приема християнството като държавна религия, Византия започва усилено строенето на църкви и манастири.

- Защо точно това място е избрано за манастир?

- Защото тук е било светилището на бог Аполон и при построяването на християнския храм е било необходимо да има светец, който да бъде като контрапункт. В йерархията през този период най-отгоре е Исус Христос, следва св. Богородица, а след нея св. Йоан Предтеча и Кръстител. Именно Константинопол се съобразява с това вярване. Следователно е било необходимо конкретното място, което да неутрализира влиянието на божеството Аполон. Някои ще кажат, че това са приумици, но имаме много добър пример. През средата на VI в. св. Бенедикт Нурсийски в Монте Касино, при наличието на действащо светилище на Аполон, е построил манастир, който е посветен на св. Йоан Кръстител. Именно този факт е достатъчен, за да сме убедени коя е причината да бъде построен манастир точно на остров Св. Иван до Созопол. Той е посещаван на ден от над 100 души.
След като е бил излъчен филмът на National Geographic в Англия, един огромен пътнически кораб превозва до Бургас 800 души англичани, дошли да посетят това свято място.

- Какви нови открития сте направили с екипа си?

- В последните две години след откриването на частици от мощите на св. Йоан разкрихме основите на по-ранни сгради, които заедно с керамичния материал и монетите показват, че са от V-IV в.пр.Хр., т.е от периода, когато е създадена самата Аполония, a именно Созопол. Има един тревожен момент. Първо - времето оказва силно влияние върху запазените стени на манастирските храмове. И двата храма са запазени до 4-5 метра височина. Лека полека те се рушат, затова е необходимо да се направи всичко възможно да се ускори реставрацията и експонирането. Поради тази причина бе създадена фондация "Св. Йоан Предтеча и Кръстител", която поема тежкия товар да събира средства, за да се ускори целият процес. Имаме чудесен проект на архитект Юлий Фърков, който по много елегантен начин ще направи всичко възможно този манастир да възобнови своята слава. Созополчани трябва да се стреснат и да подпомогнат с всички усилия довършването на археологическите разкопки и експонирането на манастира.

http://www.standartnews.com/mneniya-intervyuta/dnk_test_dokaza_moshtite_na_krastitelya-214809.html

(http://wepartypatriots.com/wp/wp-content/uploads/2014/09/CNN-logo.jpg)

Bulgarian bones could be John the Baptist's, scientists say
March 8, 2015
"We got a date that was exactly where it should be, right in the middle of the first century," said Higham, a radiocarbon dating expert.
It's not proof that they belonged to John the Baptist, since there's no DNA database of early Christian saints, the archeologist who found the bones said.
But the mere fact that the testing didn't prove the bones are fakes is unusual.
Archeologist Kazimir Popkonstantinov led the team that found them under the altar of a fifth century basilica on Sveti Ivan, a Black Sea island off Sozopol on the south coast of Bulgaria.
The bones were in a reliquary, a container for holy relics, with a tiny sandstone box.
Written on the box in Greek were the words, "God, save your servant Thomas. To St. John. June 24."
Scientists take samples of the bones for radiocarbon and genetic analysis.
The date is the Christian feast day of John the Baptist, believed to be his birthday.
When the bones were found in 2010, Popkonstantinov said it was "logical to suggest that the founders of the monastery did their best to bring relics of its patron saint."
Higham, the deputy director of Oxford's Radiocarbon Accelerator Unit, got involved because a colleague knew the Bulgarian archeologists. National Geographic was also interested, so it provided funding for more extensive testing than Higham originally planned, and made a film about the project.
Radiocarbon dating showed that the bones were from the right period to be from John the Baptist, Higham said, while genetic testing showed it was a man and all the bones were from the same person.
DNA testing by colleagues at the University of Copenhagen suggested that the person was most likely to have been from the Middle East, he said.
More detailed nuclear DNA testing could pin down his location even more accurately, Higham said, but "does cost quite a lot of money."
There is reasonably good historical evidence that John the Baptist, whom Christians believe baptized his cousin Jesus, did exist, said Paul Middleton, a senior lecturer in Biblical studies at the University of Chester.
All four gospels and the contemporary Jewish historian Josephus say he was beheaded on the orders of the ruler Herod Antipas, Middleton said when the bones were found.
The six small bones are far from the only relics purporting to belong to him.
Four locations, from a mosque in Damascus, Syria, to a museum in Munich, Germany, claim to have his head, while the Topkapi Museum in Istanbul, Turkey, has a relic alleged to be his right arm.
A monastery in Montenegro says it has his right hand, while another in Egypt has a crypt containing relics of the saint.
Tom Higham says he can test them to see if they match.
"We have a complete genome. It's possible that we could step this a step further and see if there is any similarity," in the genetic material of all the relics.
"We've sort of got interested in this. It's not beyond the realms of possibility, and we know that there were relics moving out of the Middle East in the fourth and fifth century," he said.
But for him, the project remains a purely scientific one.
"I'm an atheist," he said. "I perceive this as an archeological dating problem. We have some bones and we're trying to get as much information out of them as we can."

http://edition.cnn.com/2015/02/20/living/jesus-john-baptist-bones/

(http://agency.reuters.com/content/dam/openweb/images/brand-assets/reuters-logos/rtr_ahz_rgb_pos1.png/_jcr_content/renditions/original)

DNA bolsters Bulgaria's John the Baptist bones claim
Jun 15, 2012

Bulgaria's claim to have unearthed six bones belonging to John the Baptist has received a boost from scientists who have concluded after dating them and analyzing their genetic code that they could indeed be relics of the man who baptized Jesus.

The remains, which include a molar and a piece of cranium, were found in July 2010 in a marble sarcophagus in the ruins of a medieval church on the island of Sveti Ivan, or Saint John, off Bulgaria's Black Sea coast near the resort of Sozopol.

They are on display in a church in Sozopol where thousands of worshippers have flocked to view them, untroubled by questions about their authenticity.

"When I first heard this story in 2010 I thought it was a bit of a joke, to be honest," said Tom Higham of the University of Oxford's Radiocarbon Accelerator Unit, one of the world's top laboratories for carbon dating of archaeological material.

Higham's team dated a knuckle-bone to the first century AD, when John the Baptist would have lived, while geneticist colleagues from the University of Copenhagen established the full DNA code of three of the bones.

The genetic analysis showed that the bones were from the same person, a man who most probably came from the Middle East.

Higham, who is an atheist, said that it was obviously impossible to say with any certainty that the remains belonged to John the Baptist. But it could not be ruled out.

"I'm much less skeptical than I was at the beginning. I think there's possibly more to it. But I'd like to find out more," he told Reuters on Friday.

12 HANDS AND SIX HEADS

Relics of saints or fragments of the True Cross on which Jesus was crucified, according to Christian tradition, have been a powerful draw for pilgrims and tourists for centuries. Thousands of such relics can be found in churches across Europe.

But skeptics have always dismissed these items as a scam to lure the credulous, and some joke that if all the bones said to have belonged to John the Baptist were authentic the Biblical figure would have had 12 hands and six heads.

Higham plans to apply for funding to analyze purported John the Baptist relics from other places to see if any of them came from the same individual whose remains were found on Sveti Ivan.

"I look at this as a bit of fun. I'm not a hard core ecclesiastical researcher. I actually study Neanderthals and stuff like that, older stuff," said Higham.

"But I'm really interested in applying radio carbon dating more widely to find out information about the past."

John the Baptist, who is revered in Christianity and Islam, announced the coming of Jesus and baptized him in the River Jordan. The Gospels say King Herod had him beheaded.

Oxford archaeologist Georges Kazan, who wrote his doctoral thesis on the movement of relics in the 5th and 6th centuries, said that there was historical evidence to support the claim that the Sveti Ivan remains could be authentic.

The evidence includes a small box made from volcanic tuff, or consolidated ash, which was found next to the bones and is inscribed with John's name and his feast day in Ancient Greek.

The tuff came from Cappadocia, in modern Turkey, which was one of the routes used to take purported relics from the Holy Land to Constantinople, now Istanbul, where in the 5th and 6th centuries Eastern Roman Emperors were keen to acquire them.

The emperors, who were copied by pious aristocrats, wanted relics for devotional purposes or to be buried with them.

"They were often bestowed as a sign of favor. The monastery of Sveti Ivan may well have received a portion of relics as a gift from a patron, a member of Constantinople's elite," said Kazan, adding that the island was an easy distance from the Byzantine capital on a major Black Sea trading route.

http://www.reuters.com/article/us-britain-bulgaria-bones-idUSBRE85E0U220120615

St. Ivan Island

https://en.wikipedia.org/wiki/St._Ivan_Island

Свети Иван (остров)

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B8_%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%28%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2%29

Казимир Попконстантинов

На 28 юли 2010 г. на остров Свети Иван, край Созопол по време на археологически разкопки в развалините на манастирския комплекс „Св. Йоан Предтеча“, открива реликварий, за който се предполага че съдържа мощи на Свети Йоан Кръстител. Реликварият е разпечатан на 1 август същата година от специална комисия.[1]

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%80_%D0%9F%D0%BE%D0%BF%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Мај 15, 2016, 04:34:13 pm: (https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/c3/G_Delchev.jpg/250px-G_Delchev.jpg)

(http://www.yar-archives.ru/uploads/images/Geroi/Tolbuhin.jpg)

В Белград прекръстват ул."Гоце Делчев" на "Маршал Толбухин"

По предложение на сръбския министър на вътрешните работи Небойша Стефанович в Белград ще бъде преименувана улицата, носеща името на Гоце Делчев /1872-1903/ - един от създателите и легендарен ръководител на Вътрешната македонска революционна организация /ВМРО/, предаде БГНЕС. Улицата ще бъде преименувана на Маршал Толбухин. "Промяната е напълно естествена, защото Гоце Делчев като основател и ръководител на македонската революционна организация и на Българската македоно-одринска революционна организация /БМОРО/ няма никакви заслуги нито за Сърбия, нито за Белград. Нещо повече организацията, която ръководи, е откровено антисръбска", каза Горан Весич от общинската управа в Белград. Премахването на името на Гоце Делчев предизвика дебати в близките до властите издания. В една от статиите пише: "Изявлението на един от ръководителите в общинската управа в Белград /на Горан Весич - бел.ред./ постави редица въпроси - кой всъщност е Гоце Делчев - герой на Македония или на България? Гоце Делчев наистина ли е бил антисръбски идеолог? Възможно ли е поради тази смяна и позицията на властите да се стигне до разлюляване на отношенията между сръбския и македонския народ". В дебатите се включи и д-р Александър Животич от Историческия факултет в Белград, който смята, че "Гоце Делчев не може да има никакво значение за развитието на отношенията между сръбския и македонския народ". "От историческа научна гледна точка Гоце Делчев не може да има заслуги, които да оправдават съществуването на улица на неговото име в Белград. В същото време заслугите на маршал Толбухин са неоспорими. В действителност заслугите на Гоце Делчев за македонския народ са минимални. Македонците около неговото име създадоха мит, който се появи през 40-те години на миналия век, когато Делчев се превърна в символ на македонската национална борба. Дори и Лазар Колишевски, един от водещите македонски комунисти веднага след края на Втората световна война каза, че Гоце Делчев е бил българин, който няма никакви особени заслуги в борбата на македонския народ", заяви д-р Животич. “Това е една революционна организация, която води преди всичко пробългарска политика и смята Македония за неразделна част от българското териториално пространство. Наистина не може да се говори, че тази политика е в услуга на сръбско-македонското приятелство. Освен убийства, опити за атентати, фалшиви обвинения пред османските съдилища и физически нападения, ВМРО се бори за намаляване до минимум на сръбското влияние в Македония. Те убиват собственици на училища, учители, нападат ученици от сръбските училища. Атентати и нападения са извършвани от Даме Груев, който е най-близкият приятел и съратник на Гоце Делчев. Периодът между 1897 и 1902 г. са извършени стотина убийства, нападения и други престъпления срещу сръбската общност в Македония“, казва още той. Сръбските учени се позовават на една от най-мрачните фигури не само за Македония, но и за Балканите – Лазар Колишевски. Колишевски, след като остава сирак, е изпратен да учи в сръбския град Крагуевац. По-време на войната е арестуван и осъден на смърт, но след като пише молба до Борис III, е помилван. В молбата пише, че е българин и поради тази причина иска да бъде помилван. След войната лично организира и участва в избиването на хиляди противници на режима на Йосип Броз Тито. Той се смята за идеолог на сръбската идея в Македония. Колишевски изпълнява личните заповеди на специалния пратеник на Тито в Македония – Светозар Вукманович Темпо. Те двамата са отговорни за убийствата на хиляди българи, включително и на много комунисти, само защото са искали да запазят българското си национално самосъзнание.

http://www.segabg.com/article.php?id=803908

(http://www.beograd.rs/images/beoinfo/6879f41a735ef0db39b18ea87638750c_2821949884.jpg)

Tolbuhinu i Ždanovu ulice u centru grada
09/05/2016
Vesić je rekao da je odluka da se promeni ime ulici Goce Delčeva prirodna, s obzirom na to da Delčev, koji je bio osnivač, vođa i ideolog MRO (Makedonska revolucionarna organizacija) 1893. a potom i BMORO (Bugarska makedonsko-odrinska revolucionarna organizacija), nije zadužio ni Srbiju a ni Beograd svojim delima. "Politika organizacija kojima je rukovodio Delčev bila je izrazito antisrpska, tako da nema razloga da Delčev ima ulicu u Beogradu, bez obzira na to što mi poštujemo koliko on znači drugi narodima", naveo je Vesić.

http://www.danas.rs/danasrs/srbija/beograd/tolbuhinu_i_zdanovu_ulice_u_centru_grada_.39.html?news_id=320254

Гоце Делчев – херој или антисрпски идеолог
15.05.2016

Одлука да се новобеоградска саобраћајница назове по совјетском хероју сасвим је природна, сматра градски менаџер Горан Весић, јер Гоце Делчев, као оснивач и вођа Македонске револуционарне организације и Бугарске македонско-одринске револуционарне организације (БМОРО), ионако „није задужио Србију нити Београд својим делима, већ је политика организација којима је руководио била изразито антисрпска”.

Др Александар Животић, са Катедре за историју Филозофског факултета у Београду, сматра да Гоце Делчев не може да има никаквог значаја за развој односа између српског и македонског народа.

– Са становишта историјске науке Гоце Делчев нема заслугу која би га квалификовала да има улицу у Београду, док су заслуге маршала Толбухина неспорне, тако да је срамота што ју је уопште и изгубио. Реално, заслуге Делчева и за македонски народ су минималне. Македонци су око свега тога направили најобичнији мит који се формирао позних четрдесетих година прошлог века када је Делчев постао симбол македонске националне борбе. Па и Лазар Колишевски, један од водећих македонски комуниста, одмах после рата изјавио је да је Делчев био Бугарин који нема никаквих посебних заслуга за борбу македонског народа – истиче др Животић.

– То је била револуционарна организација која је, пре свега, водила пробугарску политику и самим тим третирала Македонију као интегрални део бугарског националног простора. Заиста се не може говорити да је таква политика била у функцији српско-македонског пријатељства. Путем убистава, покушаја атентата, лажних тужби пред османским судовима и физичким нападима БМОРО је желео да минимализују српско присуство и утицај у Македонији. Убијани су власници школа, просветни радници, нападани су ђаци српских школа. Организацију атентата и напада на терену вршио је Даме Груев, најближи пријатељ и сарадник Гоце Делчева. У периоду између 1897. и 1902. почињено је више стотина убистава, напада и кривичних дела против припадника српске заједнице у Македонији – набраја др Животић.

http://www.politika.rs/scc/clanak/354928/Goce-Delcev-heroj-ili-antisrpski-ideolog

Весић: Београд ће се, на предлог министра Стефановића, одужити совјетским херојима маршалу Толбухину и генералу Жданову
15.05.2016
Градски менаџер Горан Весић рекао је да је одлука да се промени име улици Гоце Делчева природна, с обзиром на то да Делчев, који је био оснивач, вођа и идеолог МРО (Македонска револуционарна организација) 1893. а потом и БМОРО (Бугарска македонско-одринска револуционарна организација), није задужио ни Србију а ни Београд својим делима.

„Политика организација којима је руководио Делчев била је изразито антисрпска, тако да нема разлога да Делчев има улицу у Београду, без обзира на то што ми поштујемо колико он значи други народима”.

http://www.beograd.rs/cir/beoinfo/1723576-vesic-beograd-ce-se-na-predlog-ministra-stefanovica-oduziti-sovjetskim-herojima-marsalu-tolbuhinu-i-generalu-zdanovu/

Вътрешна македоно-одринска революционна организация

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D1%8A%D1%82%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%BE-%D0%BE%D0%B4%D1%80%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8E%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%B0_%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F

Internal Macedonian Revolutionary Organization

(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/0b/Ustavmakodr.jpg/250px-Ustavmakodr.jpg)

https://en.wikipedia.org/wiki/Internal_Macedonian_Revolutionary_Organization

https://www.google.bg/search?q=internal+macedonian-adrianople+revolutionary+organization&ie=utf-8&oe=utf-8&gws_rd=cr&ei=npE4V_vsB8bzUuCOqfgD

http://www.britannica.com/topic/Internal-Macedonian-Revolutionary-Organization

https://www.google.com/search?tbm=bks&q=imro+1893
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Мај 16, 2016, 07:57:45 pm: (http://off.net.mk/files/styles/statija_wide/public/statija/2016/04/20/157198-gorancite-stanuvaat-bugari-za-vlez-vo-eu.jpg?itok=bksUjCto)

Горанците стануваат Бугари за влез во ЕУ
16 мај 2016
Секоја недела од Кукуш, Албанија, полно комбе со патници трга на 8-часовен пат до Бугарија. Патниците се Горанци, кои одат да го подигнат својот нов бугарски пасош од Софија.

Документот на кој му претходат сите национално понижувачки елементи што ги минува секој што поседува бугарски пасош, Горанците го земаат во надеж дека со него ќе можат да живеат и работат во Унијата.

Линијата Кукуш - Софија ја отвора еден локалец кој со време го согледува потенцијалот на бизнисот. Патувањето, со повратна, чини 60 евра.

Во веста што ја пренесува Балкан инсајт, се објаснува дека Горанците живеат во регионот Гора во Албанија (Македонија, Косово?) и зборуваат словенски јазик сличен на македонскиот и бугарскиот.

"Двојазичната заедница со векови живее во Гора. Сепак, во последните две децении заедницата добиваше понуди за државјанство од сите соседни држави.

На почетокот од 90-те, Србија се обиде да ги прогласи Горанците за српско малцинство, делумно затоа што живеат и на Косово, која Србија се обидуваше да го задржи.

Македонија исто така се обиде да им даде државјанство на Горанците. Следни беа Бугарите. Нивната понуда доведе до далеку поголема миграција," пишува Башким Шала за Балкан Инсајт.

http://off.net.mk/vesti/balkan/gorancite-stanuvaat-bugari-za-vlez-vo-eu
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јуни 01, 2016, 10:26:42 am: (https://i2.helikon.bg/products/1724/19/191724/191724_b.jpg)

Балканите и Балканската война

Лев Троцки

Обединила под властта на султана десетки племена и народности, в първите години на ХХ в. Турция се раздира от вътрешни икономически, религиозни и национални противоречия.
Центробежните стремежи на народностите, влизащи в състава на Османската империя, намират опора и поддръжка от своите сънародници във вече изградилите собствена държавност Сърбия, Черна гора, България, Гърция и Румъния. Във всяка от тези държави Турция вижда враг, посягащ на целостността на нейната територия – точно по същия начин, по който всяка от тях на свой ред вижда в Турция своя изконен враг, вековния угнетител на християнските народи. Малките балкански държави, с население от 3 до 5 милиона души, разбира се, не могат самостоятелно да се опълчат на Турция и са принудени да търсят помощта на големите европейски държави; самите те обаче отдавна имат апетити към наследството на Османската империя.
Трети основен момент на Балканския въпрос са отношенията между балканските държави. Именно тези отношения и тяхното развитие в значителна степен се определят от европейските държави, за да постигнат своите цели на Балканския полуостров; с други думи, те използват балканските държави като оръдие за налагането на своите интереси.
Преплитането на тези три линии образува изключително сложното кълбо от противоречия, които изглеждат съвършено неразрешими. Един от опитите за тяхното разрешаване са Балканските войни през 1912 и 1913 г.

https://www.helikon.bg/books/167/-%D0%91%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B8-%D0%91%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0_191724.html#book_info

(http://www.imwerden.info/belousenko/books/publicism/trotsky_3.jpg)

Лев Давидович Троцки (на руски: Лев Дави́дович Тро́цкий, истинско име Лейба Дави́дович Бронщайн) е марксистки революционер и теоретик, съветски политик и основател на Червената армия, от еврейски произход.
Идеите на Троцки формират основата на т.нар. троцкизъм – течение в марксизма, което се противопоставя на сталинизма. Той е един от малкото съветски водачи, които не са реабилитирани от правителството на Никита Хрушчов през 50-те. Чак в края на 80-те, след започналата Перестройка на Горбачов, неговите книги започват да се издават в Съветския съюз.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B5%D0%B2_%D0%A2%D1%80%D0%BE%D1%86%D0%BA%D0%B8
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јуни 01, 2016, 09:34:14 pm: (http://www.segabg.com/pic/12148/806501.jpg)
Една от двете казарми на левия бряг на р. Лепеница в Крагуевац, Централна Сърбия, в които са настанени българските младежи от Македония, които не успяват да избегнат призоваването си в сръбската войска през март 1914 г. Местоположението на Бунта на новобранците от 10 април е на обширния плац пред сградата; там всички 1200 младежи отказват да се закълнат във вярност към чужд владетел и към чужда държава.

„Не искаме да се кълнем! Не сме сърби!”
Бунтът на 1200 новобранци от Македония през 1914 г. в Крагуевац разтърсва града

Скръбен е всеки Втори юни; заради ония най-добри чеда на отечеството ни, за които страданията на народа ни под чужд ярем са били по-непоносими от собственото страдание. Но дваж по славен ден е Втори юни; защото "как сладко е да се умре за отечеството!" - извикал миг преди да бъде обесен Георги Измирлиев-Македончето пред събралото се множество.

Свикнали сме на тоя ден да помълчим в памет на загиналите за България, а сякаш позабравяме ония всекидневни смели дела на стотици хиляди наши предци през цялата ни 1335-годишна история като държава, които не блестят с ефектна смърт под град от стрели или куршуми, но за които мъжество е нужно не по-малко; а и безмерна любов към България . . .

Eдна случка се разказва под индиго в стотици интернет страници в отделите "На тоя ден" - за подвига на новобранците от Македония, които отказват на 10 април 1914 г. в Крагуевац да се закълнат във вярност на сръбския крал и на сръбската държава под звуците на тогавашния сръбски химн "Боже правде . . .".

Непонятно как в кратък текст от точно два реда авторите му успяват да постигнат невероятна гъстота на неверните твърдения. Вероятно не трябва да се чудим толкова - мрежата е препълнена с исторически небивалици, преписвани в милионен тираж. Още в началото обаче се чувстваме длъжни - преди да продължим, да изправим тия кривици; за да не играем на "развален телефон" поне в този случай . . .

Българските младежи от Македония, участници в Бунта на новобранците в Крагуевац през 1914 г., са "около 1200", както уточнява в спомените си участникът в събитията Константин Гр. Ангелов от с. Свети Никола в Овчеполието (част от неговите спомени вж. в Извори); неизвестно как в двуредовите съобщения броят на българските новобранци-бунтовници става 2200. Същият извор ни е осведомил, че присъствали "чуждестранни представители от Белград - поканени за случая", но какви точно са тези представители - дипломати, журналисти, туристи, артисти, ние не знаем; за това е още по-малко оправдано да се твърди, че на клетвата присъствал "дипломатическият корпус". И накрая - за да си отмъсти за бунта сръбската военна власт била разстреляла всеки десети от българските новобранци, т. е. жертвите трябва да са били 120 души. По-долу ще се върнем на броя на загиналите, защото изворите подозрително си противоречат, но във всеки случай със сигурност ни е известен само един загинал - Илия Ордев от с. Свети Никола, Овчеполско; други двама (или четирима) от същото село изчезват безследно. С други данни не разполагаме.

Още едно уточнение трябва да направим, макар и съвсем набързо. Опитахме се да локализираме точното място на Бунта на новобранците; защото в разказ за кое да е историческо събития трябва да бъдат налични няколко съставляващи - какво, кога и къде се е случило; пропуските не са желателни.

Не беше съвсем лесно откриването на точното място на бунта в съвременния Крагуевац. За радост разполагаме с добро описание в спомените на Константин Гр. Ангелов. От запазените до наши дни казарми в града се спряхме категорично на една сграда в казармата "Радомир Путник" в самия център на Крагуевац, на левия бряг на р. Лепеница. Казармата е изоставена след американска бомбардировка през 1999 г., но сградата (вж. Изображението), пред която се разиграват събитията, за които става дума днес, не е засегната. Съвременната военна част в Крагуевац е разположена в казарма в северозападните покрайнини на града.

Сравнение с казармата "Ратко Митрович" в близкия град Чачак ни убеди, че сме намерили, с голяма доза сигурност, точното местоположение на Бунта на новобранците - сградата от старата казарма в Крагуевац е точно копие до сантиметър на двете ранни крила на главната фасада на чачакската казарма, за която знаем със сигурност, че е строена между 1904 и 1909 г.; краят на строителството е ознаменувано с издаването на цветна пощенска картичка. Не по-късно от това време е строена и сградата в Крагуевацката казарма, за която в нашия извор е споменато, че през 1914 г. е била "нова, голяма, модерна сграда".

Друг от изворите ни, (Кирил Пърличев, Сръбският режим и революционната борба в Македония (1912-1915 г.), София, 1917, с. 64), ни осведомява, че новобранците са били събрани пред казармата "Петър Караджорджевич" и, както става ясно, настанени - поне част от тях, там по-късно. Ще уточним само, че казармата "Петър Караджорджевич" се намира не в Крагуевац, а в съседния град Топола и тя е най-старата казармена сграда в Сърбия - от първата половина на ХIХ в.

Търсеното от нас място на Бунта на новобранците от 1914 г. е обширният запуснат днес плац пред ранната сграда в бившата Крагуевацка казарма "Радомир Путник" в центъра на града, в близост до Първа гимназия.

След тези наложителни, мисля си, уточнения е време за основния разказ, който по принуда трябва да бъде тук изключително кратък. Ще използваме разказ на участник в тези събития - Константин Гр. Ангелов (Сб. Македония, София, 1978, с.591 и сл). Всъщност няма много за разказване - героизмът и мъжеството се описват лесно и кратко; само страхливостта, глупостта, подлостта и предателствата изискват повече пояснения.

След заграбването на голямата част от Македония в резултат на Междусъюзническата война (вж. Свързани текстове) сръбската войска подлага на нечуван терор българите в областта - всъщност преобладаващата част от нейното население; на причините за подобно варварство ще се спрем друг път, може би. Значителна част от младежите в донаборна възраст бързат да напуснат сръбската окупационна зона или се включват във въоръжената четническа борба срещу нашествениците. Поради забързания ход на събитията значителна част от тях не успяват да избегнат насилственото им военизиране в същинска Сърбия; първоначално - за полагане на клетва за вярност към сръбската държава.

Около 1200 български младежи са превозени с влак до Крагуевац за настаняване в тамошната казарма. На 10 април 1914 г. всички те - предварително обезоръжени, смело отказват да положат клетва. Измъчвани и подлагани на нечувани страдания и унижения, те не се пречупват чак до началото на Първата световна война през юли същата година, когато са разпределени във военни части с подавляващо преобладаване на сърби - всеки двама българи са разпределяни в "десетки" с още 8 етнически сърби. Това съотношение трябва да се запомни; скоро ще стане ясно защо.

Въпреки някои противоречия в изворите (тук ще ползваме Коста Църнушанов, Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него, София, 1992) са известни имената на (част?) от загиналите и безследно изчезналите в резултат на изтезанията участници в бунта от Овче поле: във военния затвор в Крагуевац загива Илия Ордев; безследно изчезват (вероятно убити на път за Ниш) винаги засменият Стоян Манев Буюклиев, Христо Веселинов, Коне Лазов Шанин и Тоде Серимовски. Да се помни!

"Строени [на 10 април 1914 г.] пред казармите [вж. Изображението], новобранците бяха печални и мрачни. Те слушаха патриотичната реч на свещеника неми и с наведени очи . . . Изведнъж се разнесе вик: "Не искаме да се кълнем!". Цялата дружина като един човек отказа да положи клетва . . . Две отделения от 1-3 полк обградиха с ножове на пушките своите "новоосвободени братя" . . ."

Из дописка във в. "Радничке новине" от 17 април 1914 г.

"България загуби Балканската война . . . Започна ново робство под сърбите и гърците . . . Дойде ред да се събере и първият набор войници от Македония [за сръбската войска] . . . На . . . 10 април 1914 г. - неделя, който бе ясен, слънчев [ден], след църковен отпуск, на плаца на I и II батальон [в Крагуевац] (от лявата страна на р. Лепеница) бе строена войската в каре, а в средата бе издигнат аналой, при който бяха наредени духовенството, военните чинове . . ., висши административни чиновници, чуждестранни представители от Белград - поканени за случая, [както] и цялото гражданство . . .

[Когато настана време за клетвата] настъпи решителният момент! За миг въздухът бе процепен от оглушително ура-а-а! Не приемаме! Не сме сърби! и пр. и пр. Войнишкият строй при команда "мирно" се наруши, разстрои се, разбърка се. Настъпи неописуем хаос. Всички присъстващи бяха слисани и изненадани. Офицерите - разярени, с извадени саби, размахваха, биеха; обаче без резултат - безредието още повече се разрастваше. Гражданството - мъже, жени, деца, бе изпаднало в паника, озъртайки се назад и бягайки, препъваха се едни други, падаха, ставаха, трупаха се на грамади и ужасени издаваха отчаяни писъци . . . [Това бе] картина на истински бунт . . .

Новобранците, преследвани от сръбската въоръжена чета (рота) и от офицерите с извадени шашки, бяхме пръснати по целия плац в безредие - те биеха и връхлитаха върху нас, а ние с празни ръце, предпазвайки се от ударите, разширявахме кръга . . .

Целта се постигна. Това, което трябваше да се покаже пред сърбите и пред чуждите представители - че ние не сме сърби, както те ни представляваха пред външния свят, и че не искаме да се кълнем за вярност на сръбската държава, го манифестирахме в случая пред самите тях . . ."

Из спомените на Константин Гр. Ангелов от с. Свети Никола; Държавен военноисторически архив, ф. 42, оп. 1, дело 284, л. 1-6

Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?id=655715

(Забравеното Тиквешко въстание)

http://www.segabg.com/article.php?id=661366

("Букурещкият мир ни обрича на робство, по-тежко от турското")

http://www.segabg.com/article.php?id=664543

(За свободна българска Македония)

http://www.segabg.com/article.php?id=806500

ДИМИТЪР Г. ГОЦЕВ
- НАЦИОНАЛНО-ОСВОБОДИТЕЛНАТА БОРБА В МАКЕДОНИЯ 1912-1915
София, 1981

http://archive.is/M5ZLC#selection-1397.0-1397.85
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јуни 01, 2016, 09:50:08 pm: (http://atil.blog.bg/photos/118356/zurnush-macedon-600x600.jpg)

Коста Църнушанов от Прилеп, Вардарска Македония - "Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него", София, 1992 година

http://strumski.com/biblioteka/?id=227

https://www.google.bg/search?q=%D0%BA%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0+%D1%86%D1%8A%D1%80%D0%BD%D1%83%D1%88%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2+%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8&biw=1024&bih=618&source=lnms&tbm=isch&sa=X&ved=0ahUKEwjRtez9yofNAhUCtRQKHbk6CiYQ_AUIBigB&dpr=1

https://www.google.bg/search?q=%D0%BA%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0+%D1%86%D1%8A%D1%80%D0%BD%D1%83%D1%88%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2+%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8&biw=1024&bih=618&source=lnms&tbm=isch&sa=X&ved=0ahUKEwjRtez9yofNAhUCtRQKHbk6CiYQ_AUIBigB&dpr=1#tbm=isch&q=%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F+%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8

Онлайн „Библиотека Струмски“

http://strumski.com/library/
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јуни 09, 2016, 04:37:15 pm: (http://www.segabg.com/pic/news/09/807643.jpg)

ВИДЕО

http://www.zdf.de/ZDFmediathek/beitrag/video/2758230/Buergerwehren-in-Bulgarien?bc=sts;suc

09 Юни 2016
Руснаци обучават ловци на бежанци в България
Филм на германската телевизия ZDF показа как действат доброволческите отряди у нас

Най-малко 800 души участват в организирани милиции за лов на бежанци по границата на България. Според техния ръководител, те получават безплатно обучение от руснаци.

Това става ясно от филм на германската обществена телевизия ZDF за ловците на бежанци в България, излъчен в сряда вечерта, разказва в. 24 часа. Журналистките от телевизията успяват да убедят една от тези дружинки да ги вземат с тях по време на акция.

Филмът започва с кадри на подготовката на ловците от самонареклата су група „Военен съюз на България”. Те са облечени с маскировъчни дрехи и носят маски на главите. „Кой тръгва напред, кой е отзад”, пита „Саша” – по негови собствени данни бивш руски войник, който е дошъл да обучава и ръководи доброволческите отряди. След това думата взима „Георги”, който също говори на руски без акцент. „Имаме информация, че през този отрязък от гората минават бежанци Трябва да ги заловим”. И двамата руснаци не желаят да кажат истинските си имена. Това прави само Владимир – българин, командир на дружинката. Според него 800 негови хора са на мисия по турската граница в момента и ловят бежанци.

Поне половината от тези мъже имат военна биография. Ходят обаче въоръжени само с ножове – за собствена защита. На въпрос какво ще направят, ако срещнат бежанци, един от мъжете с маски отговаря: „Е, със сигурност няма да се хвърлим на земята.

Ние българите си имаме свои правила.

Затова и ние ще оцелеем за разлика от германците.”

На месец в България полицията залавя около 1500 бежанци. Мъжете вярват обаче, че броят е много по-висок.

Телевизията показа и кадрите на залавяне на бежанци с викове „Гоу Търки, ноу България”.

Мъж, на име Боян, каза: „Да, трябва да се освободим от тази бежанска напаст. Ние, българите, живеем в бедност, а тия африкански и арабски нашественици идват тук с пари в джобовете. Плащат им да разпространяват тероризъм.”

Така не мислят само отделни ексцентрици, над половината от българското население подкрепя гражданските отряди по границата, съобщава телевизията. Показва и кадрите на Динко с АТВ-то, в които той обясни пред БТВ как е залавял и бил бежанци.

„На тези кадри българският премиер, бивш каратист и бодигард, реагира първоначално така”, казва журналистката и пуска кадрите, на които Борисов пред български медии благодари на „момчетата” и казва, че в бъдеще гранична полиция ще се координира с тях. Едва, когато получава критика и отвън, правителството сменя позицията си. Пред камерата на ZDF вътрешният министър Румяна Бъчваров обяснява, че Борисов е благодарил на хората, които са нахранили и напоили бежанците. „Ние не бива да допускаме през България да се образува нов бежански път към Западна Европа. Но аз съм против работата на граждански отряди.”

Това явно няма голям отзвук, защото по границите продължават да действат ловци на бежанци, които имат десетки хиляди привърженици.

„Знаете ли, чух, че една трета

от бежанците имат СПИН.

И ние просто ги пускаме ей така в България. Ми то всяко животно, дето минава през границата, трябва да прекара в карантина! Имаме толкова много работа за вършене”, казва Георги.

Журналистките се опитват да говорят и със заловени бежанци и посещават лагера в Любимец. Ръководителят на дома показва най-различни ножове и пръчки, с които заловените бежанци по думите му са нападали полицията. „В тях намираме и субстанции, които после се оказват дрога”, казва той. Докато той говори, камерата показва хората в дома – жени, много бебета и малки деца, тийнейджъри, мъже. Една четвърт от бежанците тук са деца, съобщават журналистикте. Не им позволяват обаче да разговарят със заловените.

„В българското общество постоянно се внушава омраза срещу бежанците”, казва Красимир Кънев от Хелзинския комитет. Не се дискутира откъде идват тези хора, от каква опасност бягат. Единствената тема е как бежанците застрашават сигурността на България.

Камерата се връща при шефа на ловците на бежанци Владимир. Той показва в офиса си снимки от конференция в чешкия парламент, озаглавена „Крепостта Европа”. Местни популисти позират с българското знаме. Да, ние се свързваме в мрежа, потвърждава той. После показва кадри в компютъра си, на които руски военни показват техника за защита и нападение. „Това е страхотно! Руски наемници ни обучават и то безплатно, за което сме благодарни”, казва той.

Ако споразумението с Турция пропадне, ние сме готови за война с бежанците, казва той.

http://www.segabg.com/article.php?id=807643

Комисар от ООН критикува България заради мигрантите
14 Юни 2016

Върховният комисар на ООН по правата на човека Зеид Раад Ал Хюсеин посочи България като пример за антиимгрантски настроения в Европа и изрази загриженост от нарастващия брой мигранти, които биват задържани в Европа, включително и деца без придружител, събщи БГНЕС.
Ал Хюсеин осъди „широко разпространената антиимигратска риторика”, която „насърчава климата на разделение, ксенофобия” и дори на упражняващи насилие граничари доброволци, както е в България.

Той съобщи, че е изпратил свои колеги да проучат обстановката на място в централното Средиземноморие и на Балканите. „Те са станали свидетели на нарастващ брой задържани мигранти, включително и в горещите точки, създадени в Гърция и Италия”, изтъкна Ал Хюсеин на откриването на втората годишна сесия на Съвета по правата на човека на ООН.

http://www.segabg.com/article.php?id=808336

(http://img.bg.sof.cmestatic.com/media/images/640x360/Jul2016/2111121747.jpg)

(https://sputnik.bg/wp-content/uploads/2016/07/Tatyana-Festerling.jpg)

14 Юли 2016
Германия разследва българските "ловци на бежанци", МВР - не

Бившата лидерка на ПЕГИДА Татяна Фестерлинг е разследвана в Германия заради паравоенните български организации, които се рекламират като майстори по ловенето на бежанци. "Дойче веле" съобщи, че полицията в Хамбург се е впечатлила от призива на Фестерлинг "мъжете в Европа да се вдигнат и да помогнат на българските доброволци" и подозира, че става дума за вербуване на хора за чужда военна сила. Българското МВР не реагира по въпроса.

В края на юни Фестерлинг и нейният съмишленик от Холандия Едвин Вагенсфелд се включили във военизирана доброволческа група, която преследва бежанци край границата на България с Турция. На снимки във "Фейсбук" Фестерлинг и "холандецът Ед" гордо позират в маскировъчно облекло, заобиколени от неколцина мъже с маски, за които се твърди, че са "невъоръжени, абсолютно законни доброволни помощници на българските граничари, преследващи нелегалните пришълци", разказва "Дойче веле".

Фестерлинг написала, че по българо-турската граница в момента царят тежки условия - жестока жега, комари, нестабилен терен, непристъпни гори. И тъкмо в тези условия доброволците се борели срещу "потока нашественици от Турция". Тя проучила намерените в района дрехи, опаковки от лекарства и документи с арабски шрифт и стигнала до извода, че те са изоставени не от бежанци, а от "хладнокръвно пресметливи бойци на исляма, които идват от западнали култури и не желаят да имат нищо общо с нашия свободен, декадентски начин на живот, който те дълбоко презират и искат да унищожат". Именно тогава призовала мъжете на Европа, най-вече ветерани от войската и полицията, да заминат за България и да помогнат за възпирането на "нашествениците, тръгнали да грабят и изнасилват в името на исляма".

Преди седмица Фестерлинг се появи на митинг в Лайпциг в камуфлажни дрехи и със значка на българските паравоенни отряди. Преди това тя е направила голяма обиколка на Европа от Дания до Словакия, Унгария, Румъния и България. "Заедно с колегата си Едуин Вагенсфелд, който стана известен в ПЕГИДА като "холандеца Ед", тя се присъединила към патрулите "Васил Левски" - нещо като гражданска армия от български националисти", написа берлинският Der Tagesspiegel.

"Ей, мъже! Ако имате няколко седмици време и военна или полицейска квалификация, ако сте отворени и искате да научите нови неща, ако сте готови да живеете в оскъдица и на палатки в храсталаците, ако искате нови европейски приятелства, вдигайте се към Черно море, за да подкрепите нашите европейски съюзници!", призовала Фестерлинг, цитирана от "Дойче веле". "Гербовете по униформите на мъжете, включително и превръзката, която носи самата Фестерлинг, ги идентифицират като една своеобразна частна армия, съставена от проруски настроени български националисти. Тези отряди твърдят, че са независими патриоти, но според експертите всъщност се борят срещу демократичната политическа система в България", коментира медията.

http://www.segabg.com/article.php?id=813402
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јуни 14, 2016, 05:23:00 pm: (http://www.struma.com/_thumb.php?tf=uploads/image/42/cur1_95_79203.jpg&tw=530&th=510&tq=100)
14 Юни 2016

Най-често украинци получават българско гражданство

900 чужденци са получили българско гражданство през 2014 г., като сред тях най-много са украинците. От всички поискали да получат наше гражданство 22 на сто са от Украйна. Следват руснаците - малко над 16%, а след тях са молдовците - 14%. Това показват публикуваните вчера данни на Евростат. Страните от ЕС са дали гражданство за 2014 г. на близо 890 хил. чужденци, но те намаляват с около 100 хил. души спрямо предходната 2013 г. 89% от тях са от трети страни. За периода 2009 - 2014 г. страните от общността са дали гражданство на повече от пет милиона чужденци, сочат последните данни на Евростат.

България се нарежда на второ място в ЕС като страна, приела за свои граждани хора от трети държави - 99% от получилите българско гражданство не са от ЕС. Първа е Естония, която също приема за свои граждани руснаци и украинци и не е направила свой поданик нито един чужденец от ЕС.

Най-привлекателна за заселване се оказва Испания, защото през 2014 г. тя е дала гражданство на близо 206 хил. души. Следват я Италия с близо 130 хил. и Великобритания (125 хил.). Германско гражданство са получили 111 хил. души.

Най-много чужденци от трети страни идват от Мароко - близо 93 хил. мароканци са станали европейци. Огромната част от тях - 88% - са се заселили в Испания, Италия и Франция. 41 хил. албанци и близо 38 хил. турци също са получили европейско гражданство. Логично, 66 на сто от турците са получили германско гражданство, а 2/3 от индийците и половината от пакистанците вече са граждани на Великобритания.

Европейците, които сменят своята страна с друга от ЕС, предпочитат да стават граждани на Люксембург. Там 82% от хората, получили гражданство (общо 3.2 хил. души), идват от друга стана от ЕС. Следват Унгария (77%) и Малта (52%).

http://www.segabg.com/article.php?id=808279

В Делчево има повече български паспорти, отколкото македонски
25 септември 2015

В македонския град Делчево над 70% от населението има български паспорт, но се увеличава броят на хората с такива и в Пехчево Берово, Виница, Кочани, Щип.

Делчо Гошев, който вече 15 години посредничи за вадене на български паспорти, казва, че интерес за български паспорти винаги е имало, съобщава телевизия Стар.

"Най-често взимат паспорти по икономически причини, но има и хора, които са известни политици, мениджъри, лекари и работят тук, но все пак искат друг паспорт и са наясно, че правата, които им дава съседната държава, са добре дошли", заяви Делчо Гошев.

От 60-90 хиляди македонски граждани са получили или са в процедура на получаване български паспорти. Самата процедура за изваждане на паспорт е 15 месеца и струва около 400 евро.

Че българският паспорт им отваря вратите за добра печалба в Европа, потвърждава и делчевецът Тони Стойменовски, който всяка година работи в западноевропейските страни. Там, ако от земеделието взима от 60 до70 евро на ден, от строителството надницата е 120-130 евро.

"Българският паспорт представлява борба за оцеляване, той не е предателство", казва Тони Стойменовски.

Няма официална цифра колко македонци имат български паспорти, но се говори, че само миналата година са издадени 20 хиляди.

http://www.struma.com/lyubopitno/v-delchevo-ima-poveche-bulgarski-pasporti-otkolkoto-makedonski_83555/
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јули 01, 2016, 11:03:57 am: (http://dobrinovini.com/wp-content/uploads/2014/03/138007814935742.jpg)

(http://img-fotki.yandex.ru/get/5004/72835324.34/0_96d80_98823648_XL.jpg)

ВИДЕО

https://www.youtube.com/watch?v=evyxPXcwpes&list=PL5tp2e1wIVjilkZn6PEC_i-05y9f9qo5m

https://www.youtube.com/results?search_query=%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%8F

Вангелия

Руски филм за Ванга

Феноменът на ХХ век !

Лишена от зрение, Ванга вижда в бъдещето – нейните пророчества стигат в наши дни и ще продължават. Въпросът е как да се свърже паметта за изреченото от нея, преди събитията да ни застигнат или това ще роди друг феномен…
Фатализъм, кармичност и асоциации със събития в съвременността съпътстват създаването на сериала, в който Русия открива знаци за своята съдба.
Оспорван от едни и толериран от други, “Вангелия” пресъздава живота на известната в цял свят българска пророчица и лечителка Вангелия Гущерова – от раждането й през 1911г. до смъртта и шест години по-късно – до 2002. Способностите на една силна и мъдра жена са загадката на ХХ век и около нея постоянно витаят легенди.

След премиера в Израел /25 август 2013/ и Първи канал на Русия /18 септември 2013/ сериалът се излъчва по БНТ1 от 19 март 2014г.

12-сериен телевизионен филм.
Русия, Беларус, Украйна, 2013г., 52 мин.

Сценарий: Владимир Сотников, Татяна Сотникова.
Режисьор Сергей Борчуков
В ролите: Елена Яковлева, Ирина Рахманова, Наталия Николаева, Даша Отрошко, Кристина Пакарина, Карина Андоленко, Светлана Кожемякина, Валентина Ананьина, Евгений Князев, Антон Макарский, Александра Платонова, Кристина Брикова, Яна Еремеева, Кристина Мещерякова, Сергей Медведев, Даниил Белий, Кирсан Илюмжинов, Таисия Вилкова и др.

“В Ню Йорк две железни птици ще убият двама близнаци“. Какво означава това? Когато през 80-те години Ванга прави предсказанието, никой изобщо не може да предположи какво ще се случи с Двете кули през 2001. Както и с потъването на Курск през 2000г. в Баренцово море. После мнозина си спомнят думите й…
Съвпадение или мистика? Филмът търси тайната, следвайки живота на Ванга в България. След един смерч, който засипва очите й с пясък, 12-годишната Вангелия ослепява и започват първите видения. Обвинена в магьосничество, тя е в затвор заради предсказаната смърт на Сталин. Но нищо не може да я скрие. Светът вече знае и славата й води политици, бизнесмени, артисти – милиони, сред които и журналистът Сергей Медведев, който играе себе си в разказа на Ванга пред стажант-журналистката Алиса. Като прессекретар на Борис Елцин през 1996г. , Медведев тайно пристига при Ванга, за да разбере резултата от изборите. Думите на пророчицата са, че ще спечели, но ще има проблеми със сърцето, което се случва с последвалите два инфаркта. Тогава Елцин не обръща внимание…
Актрисата Ирина Рахманова припомня: “Ванга е убедена, че има дата на раждане и дата на смърт, които не могат да се променят. Тя никога не говори на хората за това кога ще умрат, тя говори за онова, което могат да избегнат“.

До началото на снимките актрисата Елена Яковлева опитва да върви със завързани очи, за да почувства какво е да живееш в пълен мрак. Всички, познавали Ванга, са изумени от приликата й с появата на снимачната площадка. Актрисата споделя: “Хората, които са я срещали и разговаряли, разказват малко за нея. Да говорят за нея е толкова мъчително за тях, сякаш някакво табу лежи върху спомена им“.
“Вангелия” не е просто история за най-известната пророчица на ХХ век, а разказ за една жена с дом, любов, брак, която въпреки свръхестествения си дар е страдала, обичала, загубила близки – като всички…

Ванга умира през 1996г., както сама е предсказала. Нейните думи продължават да се сбъдват и не дават покой на тълкувателите им…

/По материали от Дирекция “Информационни програми” на Първи канал в Русия/

http://bnt.bg/filmi-i-serialii/serijni/vangeliya
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јули 17, 2016, 06:00:04 pm: (http://www.dnevnik.mk/WBStorage/Articles/4B5C8A22948A84438CDBBD3C4782A3D2.jpg)

Колишевски и Тодор Живков на погребот на Тито се скараа за Македониjа

Сведошство на поранешен амбасадор на Бугариjа

http://www.dnevnik.mk/default.asp?ItemID=B5D5FAFB1EEFC54F8DB100DA10C0B3CD
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јули 23, 2016, 07:20:38 pm: (https://books.google.bg/books/content?id=czK7lIU7m1oC&printsec=frontcover&img=1&zoom=5&edge=curl&imgtk=AFLRE70DNujcuEieWbIB2ANCl_2ZDYTkadjVaKDtfRYT4JdhYjQFvPlfh8f-yWLEMAGREgq3SEXxV2BnfQFpVHUSr73jUFjze8mRtU0l1zTZpNKp-YO95EzdjGFAIweUYE75TIJ8omJO)

Encyclopedia of Terrorism [2 volumes]
edited by Peter Chalk

Internal Macedonian Revolutionary Organization (IMRO)

https://books.google.bg/books?id=czK7lIU7m1oC&pg=PT468&dq=Unification+of+Bulgaria+with+macedonia+Treaty+of+Berlin&hl=en&sa=X&redir_esc=y#v=onepage&q=Unification%20of%20Bulgaria%20with%20macedonia%20Treaty%20of%20Berlin&f=false
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Септември 30, 2016, 10:30:33 pm: (http://www.segabg.com/pic/news/30/824475.jpg)

30 Септември 2016

Злато на 6500 години откриха до Провадия

До момента са разкрити около 400 различни находки при разкопките в археологическия обект "Провадия-Солницата". Това съобщи при посещението на министър Вежди Рашидов на обекта ръководителят на проучванията проф. Васил Николов.
Сред откритите находки има и няколко златни артефакта. Златните находки са датирани от средата на петото хилядолетие пр. Хр. Едната от златните находки е апликация, която е била отливана вероятно във восъчен калъп, каза Николов и обясни, че находката е на около 6500 години.
При разкопките в по-горните пластове на могилата са открити и находки от късния елинистичен период. Открити са и фрагменти от т.нар. мегарски чаши, които са произвеждани в Южна Гърция, като досега те са намирани само по Черноморското крайбрежие. За първи път са открити на 50 километра навътре, посочи проф. Николов.
През тази година археолозите са открили и кладенец на около 6400 години. Той е разкопан до осем метра и предстои укрепването му. Кладенецът се намира зад третата отбранителна система на археологическия обект.
Интересни находки са открити и при разкопките на некропола. Според Николов селището "Провадия-Солницата" се очертава като най-атрактивният праисторически паметник в Югоизточна Европа.
Рашидов заяви, че ще се радва, ако през следващата година бъдат осигурени повече средства за археологически проучвания. Министърът каза, че ще иска поне 3 милиона лева за тази дейност.

http://www.segabg.com/article.php?id=824475
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Ноември 05, 2016, 03:38:10 pm: (https://qph.ec.quoracdn.net/main-qimg-7a9213756331fe19b19cc3695a2c6b8e-c?convert_to_webp=true)

History of the Slavs - Every Year

https://www.youtube.com/watch?v=RgXnXm5xiW0

Slavs

https://en.wikipedia.org/wiki/Slavs

https://www.google.com/search?tbm=bks&q=Slavs

https://www.google.com/search?tbm=bks&q=Slavs#q=Slavs
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Ноември 05, 2016, 08:14:19 pm: (http://www.klassa.bg/images/pictures/class_bg/img_273561.jpg)

4.11.2016

Коментар на Божидар Димитров по повод следното изказване на турския министър на горите и водите Вейсел Ероглу:

„Вейсел Ероглу, турският министър на горите и водите, заяви, че до 2053 г. външнополитическата доктрина на страната предвижда нейното знаме "да бъде забито по-надалеч отсега", а до 2071 г. страната трябва да е изпълнила всички свои големи цели, предаде "Дарик".
През 2071 г. ще се навършат 1000 години от победата на селджукските турци над Византия при Манцикерт, която се смята за повратна в османската история и заселването на Анатолия.
Министърът призова майките да променят приспивните песни, които пеят на децата си, за да са в унисон с "целите на 2071 година".
„Повече няма да казвате на децата си: „заспивай, за да пораснеш". Ще казвате: „заспивай, за да се изправиш, сине. Целта е 2071. Вие ще извървите стъпките на Велика Турция.
Турция е велика и силна страна, но единственият начин да оцелее е осигуряването на по-силна икономика, по-силни институции и по-силна армия. Ние успяваме в тези големи цели, с Божията благословия. Но не трябва да забравяме, че ако една страна няма такива цели, историята я изтрива. Децата на тази нация ще успеят в тези три цели, които бяха посочени от нашия президент", гласи част от речта му.
Първата цел е да направят Турция една от 10-те най-силни икономики в света до 2023 г.
„Има и цел, която принадлежи на младите хора: 2053 година ще бъде 600-та годишнина от превземането на Истанбул от османците. Младежите ще изведат Турция с една стъпка напред в тази година. Ние вярваме, че те ще забият знамето ни по-надалеч", допълва Ероглу.” - Offnews

При подобни „мислители” за бъдещето на Турция виждам и друго възможно бъдеще за тази страна към 2071 г. А то е: Турция с граници в европейската си част плюс Истамбул с определен неголям хиндерланд в Мала Азия (100-150 км от Босфора и част от малоазиатското крайбрежие с Измир. А Анадола част от голяма кюрдска държава, обхващаща освен две трети от днешната турска територия и северните части на Ирак и Сирия. Това е положението г-н Вейсел Ероглу, това също е вероятен и то във висока степен сценарий. И честита война с „Ислямска държава”, не знаехте ли българската поговорка „Храни куче да те лае (в случая да те хапе)”. За 500 години не можахте да я научите. Нищо сега ще я научите на собствен гръб.

http://www.klassa.bg/news/Read/article/273561_%D0%91%D1%8A%D0%B4%D0%B5%D1%89%D0%B5%D1%82%D0%BE+%D0%BD%D0%B0+%D0%A2%D1%83%D1%80%D1%86%D0%B8%D1%8F%3F
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Ноември 07, 2016, 09:23:12 pm: (http://sevlievo.bg/uploads/images/original/banner_31_bg.jpg)

7 ноември 2016

Со организиран превоз од бугарски невладини организации до избирачки места
Над 15.000 македонски државјани гласале на изборите во Бугарија!

http://vecer.mk/makedonija/nad-15000-makedonski-drzhavjani-glasale-na-izborite-vo-bugarija
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 04, 2016, 05:46:51 pm: ЗАЩО МАКЕДОНСКИ БЪЛГАРИ?

Често възниква въпросът, защо българите в Македония са били наричани "македонски българи", а не просто българи. Отговорът е в това, че в Македония са живеели различни етнически групи, като българи, сърби, власи, гърци и др. И всички те били обозначавани като македонски, защото са живеели в тази област. Македонски никога не е било свързано с етническа принадлежност, а с принадлежността към областта Македония.

macedonian greeks

https://www.google.bg/search?tbm=bks&q=macedonian+greeks&gws_rd=cr&ei=jWVEWNCYIoPosQHTvYHwAw#tbm=bks&q=%22macedonian+greeks%22++ottoman+empire

https://www.google.com/search?tbm=bks&q=macedonian+greeks#q=%22macedonian+greeks%22&tbm=bks&start=10

macedonian albanians

https://www.google.com/search?tbm=bks&q=macedonian+greeks#tbm=bks&q=%22macedonian+albanians%22

macedonian turks

https://www.google.com/search?tbm=bks&q=macedonian+greeks#q=%22macedonian+turks%22&tbm=bks&start=0

macedonian serbs

https://www.google.com/search?tbm=bks&q=macedonian+greeks#tbm=bks&q=%22macedonian+serbs%22

macedonian vlachs

https://www.google.com/search?tbm=bks&q=macedonian+greeks#tbm=bks&q=%22macedonian+vlachs%22

macedonian bulgarians

https://www.google.com/search?tbm=bks&q=macedonian+greeks#tbm=bks&q=%22macedonian+bulgarians%22
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Декември 17, 2016, 11:43:49 am: (https://img.cineplexx.at/media/mk/media/images/OsloboduvanjeNaSkopje_Poster.jpg)

Филмот „Ослободување на Скопје“

(http://cache2.168chasa.bg/Images/Cache/146/Image_4297146_500_0.jpg)

Деветосептемврийски преврат

Деветосептемврийският преврат[1][2] е насилствена промяна в държавната власт в България, извършена през нощта на 8 срещу 9 септември 1944 г., като е свалено правителството на Константин Муравиев и на власт идва правителство на Отечествения фронт, начело с Кимон Георгиев. Отечественият фронт взема властта в България с помощта на окупиращите страната сили на Трети Украински фронт на Червената армия. След тази дата настъпва мащабна политическа, икономическа и социална промяна в българското общество. България попада в съветската сфера на влияние.

В историографията отпреди 1971 г. по пропагандни причини се твърди, че това е „народно въстание“.[3][4][5] Оттогава до 10 ноември 1989 г. събитията на тази дата получават определението „социалистическа революция“. След политическата промяна от 1989 г. събитието е определяно като „държавен преврат“.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D1%81%D0%B5%D0%BF%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%B0%D1%82

(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/9f/Bulgaria_war_flag.png/300px-Bulgaria_war_flag.png)

Пета армия

Втора световна война (1941 – 1945)

На 17 май 1940 година във връзка с избухването на Втората световна война (1941 – 1945) е формирана Пета прикриваща армия. Получава задача да прикрива югозападната граница на България, а в състава и влизат 9-a пехотна плевенска дивизия, 2-а бърза дивизия, както и прикриващите части на 3-а, 8-а и 10-а дивизионна област, 3-ти армейски орляк и съответните интендантски части. На югоизточната граница е до юли 1940 година, когато е заменена от Четвърта прикриваща армия. [1]

Съгласно спогодбата „Клодиус-Попов“ (1941) България поема ангажимент да замени почти напълно германските войски на територията на Македония, Моравско и Западна Тракия, като създаде своя администрация на тези райони.[2]

Първоначално за целта българското военно ръководство формира отново Пета българска армия с командир Никола Михов. Тя е съставена от най-близко разположените съединения на бълг. територия – Шеста пехотна бдинска дивизия, Седма пехотна рилска дивизия и Първа кавалерийска дивизия, като са им придадени още части и формирования. Заемането на територията започва на 19 април 1941 г., когато армията е преименувана на Пета отделна армия и приключва до 24 април 1941 г.

По-късно бълг. войски имат следното разпределение:

Щаб на Пета армия – в Скопие;
50-ти пехотен полк (от Първа ПД) – в Пирот, югоизточна Сърбия;
52-ри пехотен полк (от 14-та ПД) – Враня, югоизточна Сърбия;
Шеста ПД – Зайчар, югоизточна Сърбия;
14-та ПД – Скопие, Македония;
15-та ПД – Битоля, Македония;
Първи кавалерийски полк (от Първа кавалерийска бригада) – Щип;
Втори кавалерийски полк (от Първа кавалерийска бригада) – Скопие.

В началото на септември 1944 г. Пета армия (14-та, 15-та, 17-та и 29-та пехотна дивизии и 1-ва конна бригада в Македония и Южна Сърбия) започва изтегляне към старите граници на България. Самото изтегляне не протича по организиран начин и на 6 септември 14-та и 29-та пехотна дивизии са обезоръжени от немците и престават да съществуват като боеспособни единици. Само 17-та пехотна дивизия, която е най-близо до старата граница успява да се изтегли. 15-та дивизия единствена оказва съпротива и води боеве при Битоля и Прилеп с подкрепата на българската авиация след което се изтегля на малки групи към България.

На 2 октомври 1944 армията е преименувана на Шеста армия, а на 7 октомври 1944 е разформирана.[1]

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%82%D0%B0_%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B8%D1%8F

Бугарска окупација на Македонија во Втората светска војна

Повлекување на бугарската администрација и армија

Во периодот од почеток на септември до крајот на ноември 1944 година во бугарската политика спрема Македонија, Тракија и Поморавјето настапуваат нагли и драматични пресврти кои се поврзани со воено повлекување и повторно воено навлегување во овие области.

На 26 август 1944, под закана на Црвената армија, владата на Иван Багрjaнов прогласила неутралност на Бугарија во однос на војната меѓу Германија и Советскиот Сојуз. Таа препорачала германските трупи да ја напуштат земјата, или да бидат разоружени. Бугарија ги прекинала дипломатските односи со Германија, и сакала официјално примирје со САД и Велика Британија и почнала повлекувањето на бугарските војници од окупираните територии во Југославија (Македонија и Србија) и Грција. Во овој период по консултации со Софија, Иван Михајлов пристигнал во Скопје со намера да прогласи создавање на Независна Држава Македонија, но се се откажал од таа идеја. Без оглед на овие околности, на 5 септември Советскиот сојуз објавил војна на Царството Бугарија. Сепак, новата влада на Константин Муравиев објавила војна на нацистичка Германија на 8 септември 1944 година, и истиот ден војниците на СССР навлегле во земјата.

На 6 септември 1944 година во штабот на Петтата бугарска армија била примена наредба сите делови да се соберат на 9 септември во Прилеп и да се движат источно од реката Вардар. Во меѓувреме, командантот генерал Александар Попдимитров склучил договор, на 7 септември 1944 година со германскиот штаб во Скопје, за „симболична војна“ на двете земји во Македонија. Ова негово дејствување ги деморализирало бугарските војници и одиграло фатална улога. Така започнало повлекувањето на Петтата бугарска армија од Македонија, што било дезорганизирано и хаотично и многу војници потпаднале под германско апсење. Само 17-та пешадиска дивизија, која е најблиску до бугарска граница успеала целосно да се повлече, а 15-та дивизија единствена се спротивставила и водела борби со Германците во Битола и Прилеп со поддршка на бугарската авијација, а потоа се повлекла во мали групи кон Бугарија. Македонците и нивните сојузници, југословенските партизани, без оглед на новата власт во Софија, се однесувале кон Бугарската држава како кон непријателска сила, имајќи го на ум фактот дека Бугарите биле сојузници на Фашистите.

https://mk.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%83%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%BA%D1%83%D0%BF%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%98%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%98%D0%B0_%D0%B2%D0%BE_%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D1%98%D0%BD%D0%B0

Скопие

На 22 април 1941 г. Пета армия от състава на Българската армия е посрещната втори път като освободител от българите в Скопие. Същата година за комендант на града е назначен полковник Неделчо Стаматов. Българските части напускат града след 9 септември 1944 г. с идването на власт на БКП.

От октомври 1915 г. до септември 1918 г. и от април 1941 г. до септември 1944 г. е в състава на Царство България.

На 13 ноември 1944 г., в хода на Страцинско-Кумановската операция, части на Първа и Четвърта български армии влизат в Скопие, а след тях в града навлизат и югославски партизани от 42ра и 50та Народно-освободителна дивизия и 16та Македонска бригада. Днес в чест на събитието Скопската община присъжда почетната награда „13 ноември“.

В средата на декември 1944 г. Скопие е сцена на кървавия Скопски войнишки бунт. Хиляди войници и офицери от цяла Вардарска Македония, много от тях наскоро освободени от Българската армия, събрани в наскоро формираната „Македонска войска", отказват да се сражават на Сремския фронт в редиците на Югославската народна армия и се вдигат на протест пред главния щаб на Народоосвободителната армия и партизанските отряди на Македония. Сръбските и просръбски офицери, ръководени от Светозар Вукманович и Михайло Апостолски разстрелват след измама над 70 офицери, а след това при стрелбата в насъбралото се множество избиват над 100 човека от протестиращите войници, останалите са пленени, затворени и жестоко измъчвани.[22]

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BA%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D0%B5

(http://www.makedonskatribuna.com/LOGO_IME.gif)

През месец януари 1945 г.по време на провеждането на Втория конгрес на младежта на Македония(6-7 януари-периода на Коледа) избухват войнишки бунтове в Скопие и Щип, в които участвуват първоначално около 360 войници от щипската батарея, първи и трети дивизион, който бива окачествен от скопските ръководители като бунт на пробългарски настроени войници и офицери, които не искат да отидат на фронта да се бият с германците. Бунтът е потушен по особено жесток начин, в което участвуват лично Темпо и Михайло Апостолски, като са разстреляни 70 офицери, а разгневените от този варварски акт около 1000 войници се отправят към центъра на Скопие, където сръбски партизани ги посрещат с безмилостна картечна стрелба.

http://www.makedonskatribuna.com/YordanChkatrov69.htm

Скопски войнишки бунт

Скопският бунт е въоръженият бунт на новосъздадената от юго-комунистите „Македонска войска" в Скопие през декември 1944 г.[1] Това е първата сериозна съпротива във Вардарска Македония срещу повторното включване на областта в рамките на Югославия. Отговорът на управляващите е налагането на политически терор в Социалистическа република Македония.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BA%D0%BE%D0%BF%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B8%D1%88%D0%BA%D0%B8_%D0%B1%D1%83%D0%BD%D1%82
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јануари 01, 2017, 04:43:19 pm: (https://img.cineplexx.at/media/mk/media/images/OsloboduvanjeNaSkopje_Poster.jpg)

Филмот „Ослободување на Скопје“

November 13, 1944 (Monday)

The Bulgarian 1st Army captured Skopje.[15]

The Japanese destroyers Akebono, Akishimo, Hatsuharu and Kiso were all bombed and sunk by U.S. Navy aircraft in and around the Cavite Naval Yard in Manila, while destroyer Okinami was sunk 8 nautical miles west of the city.

Japanese submarine I-12 was hedgehogged and sunk east of Hawaii by American warships.

Civil air service returned to London for the first time since September 1939.[5]

https://en.wikipedia.org/wiki/November_1944

(https://i.ebayimg.com/00/s/NzY4WDEwMjQ=/z/GE4AAOSwZqZaGq2k/$_86.JPG)

Stone & Stone Books

War Diary

November 13, 1944 (Monday)

Russian Front

Finnish forces capture Inari in northern Finland
Arctic Front, June 1941 - May 1945

German forces withdraw from Skopje as Bulgarian 1st Army advances
Southern flank of the Russian Front, 1944-1945

Bulgarian 1st Army captures Skopje
Southern flank of the Russian Front, 1944-1945

http://books.stonebooks.com/wardiary/19441113/

Books on this subject
War Diary entries for this subject Narrower subjects
Main subjects

Balkan campaigns, the Aegean, and the Adriatic, 1942-1945

Russo-German War, 1941-1945

Axworthy, Mark, Cornel Scafes, and Christian Craciunoiu. Third Axis Fourth Ally: Romanian Armed Forces in the European War, 1941-1945. London: Arms and Armour, 1995

Bantea, Eugen, Constantin Nicolae, and Gheorghe Zaharia. Romania in the War against Hitler's Germany, August 1944-May 1945. Bucharest: Meridiane Publishing House, 1970

Buchner, Alex. Ostfront 1944: The German Defensive Battles on the Russian Front, 1944. West Chester, PA: Schiffer Military History, 1991

Clark, Alan. Barbarossa: The Russian-German Conflict, 1941-45. New York: William Morrow and Company, 1965

Cornish, Nik. Armageddon Ost: The German Defeat on the Eastern Front 1944-45. Hersham, UK: Ian Allan Publishing, 2006

Dick, C. J. From Defeat to Victory: The Eastern Front, Summer 1944. Lawrence, KS: University Press of Kansas, 2016

Erickson, John. The Road to Berlin. New York: Harper and Row, 1983

Erickson, John (editor). Main Front: Soviet Leaders Look Back on World War II. London: Brassey's, 1987

Frieser, Karl-Heinz, Klaus Schmider, Klaus Schonherr, et al. Das Deutsche Reich in der Defensive: Die Ostfront 1943/44, Der Krieg im Osten und an den Nebenfronten. Munchen: Verlagsgruppe Random House GmbH, 2007

Glantz, D. M. and Jonathan House. When Titans Clashed: How the Red Army Stopped Hitler. Lawrence, KS: University Press of Kansas, 1996

Gosztony, Peter. Der Kampf um Budapest, 1944-1945. Munich: Schnell und Steiner, 1964

Grechko, Andrei (ed). The Liberation Mission of the Soviet Armed Force in the Second World War. Moscow: Progress Publishers, 1975

Guillemot, Philippe. Hungary 1944-1945: The Panzers' Last Stand. Paris: Histoire & Collections, 2011

Higgins, David R. Jagdpanther vs SU-100: Eastern Front 1945. Botley, UK: Osprey Publishing, 2014

Hinze, Rolf. East Front Drama 1944. Winnipeg: J.J. Fedorowicz, 1996

Hinze, Rolf. To the Bitter End: The Final Battles of Army Groups North Ukraine, A, Centre, Eastern Front 1944-45. Solihull, UK: Helion & Company, 2005

Hinze, Rolf. With the Courage of Desperation: Germany's Defence of the Southern Sector of the Eastern Front, 1944-45. Solihull, UK: Helion & Company, 2013

Hlihor, Constantin and Ioan Scurtu. The Red Army in Romania. Iasi: Center for Romanian Studies, 2000

Hnilicke. Das Ende aud dem Balkan, 1944/45. Berlin: Musterschmidt-Verlag

Isaev, A. and M. Kolomiets. Tomb of the Panzerwaffe: The Defeat of the Sixth SS Panzer Army in Hungary. Solihull, UK: Helion & Company, 2014

Jakl, Tomas. May 1945 in the Czech Lands: Ground Operations of the Axis and Allied Forces. Prague: MBI Publishing - Czech, 2004

Kern, Erich. Die Letze Schlacht Ungarn 1944-45. Preussisch-Oldendorf: 1960

Kissel. Die Katastrophe In Rumanien 1944. 1964

Konev, I. Year of Victory. Moscow: Progress Publishers, 1969

Maier, Georg. Drama between Budapest and Vienna: The Final Battles of the 6. Panzer-Armee in the East, 1945. Winnipeg: J. J. Fedorowicz Publishing Inc, 2004

Matev, Kaloyan. Red Wind over the Balkans: The Soviet offensive south of the Danube, September-October 1944. Solihull, UK: Helion & Company - Forthcoming, date unknown

McTaggart, Patrick. Siege! Six Epic Eastern Front Assaults of World War II. Winnipeg: J. J. Fedorowicz Publishing Inc, 2005

Melnyk, Michael James. To Battle: The Formation and History of the 14th Galician Waffen-SS Division. Solihull, UK: Helion & Company, 2002

Minasyan, M. M. (ed). Great Patriotic War of the Soviet Union. Moscow: Progress Publishers, 1974

Mitcham Jr, Samuel W. Crumbling Empire: The German Defeat in the East, 1944. Westport, CT: Greenwood Press and Praeger Publishers, 2001

Moore, Perry. Panzerschlacht: Armoured Operations on the Hungarian Plains, September-November 1944. Solihull, UK: Helion & Company, 2008

Nevenkin, Kamen. Take Budapest: The Struggle for Hungary, Autumn 1944. Stroud, UK: Spellmount / The History Press, 2012

Pencz, Rudolf. For the Homeland! The History of the 31st Waffen-SS Volunteer Grenadier Division. Solihull, UK: Helion & Company, 2002

Pierik, Perry. Hungary 1944-1945: The Forgotten Tragedy. Nieuwegein: Aspekt, 1997

Ranki, Gyorgy. 1944 Marcius 19: Magyarorszag Megszallasa. Budapest: Kossuth Konyvkiado, 1979

Schmidt-Richberg. Das Ende auf Dem Balkan. Heidelberg: Scharnhorst Buchkameradschaft, 1955

Seaton, Albert. The Russo-German War, 1941-45. London: Arthur Barker, 1971

Sharpe, Michael and Brian L. Davis. Leibstandarte: Hitler's Elite Bodyguard. Hersham, UK: Ian Allan Publishing, 2002

Shtemenko, S. M. The Last Six Months: Russia's Final Battles with Hitler's Armies in World War II. Garden City, NY: Doubleday, 1977

Staff of S&T. War in the East: The Russo-German Conflict, 1944-45. New York: SPI, 1977

Szamveber, Norbert. Days of Battle: Armoured Operations North of the River Danube, Hungary 1944-45. Solihull, UK: Helion & Company, 2013

Szamveber, Norbert. The Sword Behind The Shield: A Combat History of the German Efforts to Relieve Budapest 1945. Solihull, UK: Helion & Company, 2016

Taylor, Brian. The Defeat of Germany, 19 November 1942 - 15 May 1945. Staplehurst, UK: Spellmount Ltd, 2004

Treptow, Kurt W. (editor). Romania and World War II. Iasi: Center for Romanian Studies, 2000

Ungvary, Krisztian. Battle for Budapest: 100 Days in World War II. London: I.B. Tauris, 2003

Ziemke, Earl F. Stalingrad to Berlin: The German Defeat in the East. Washington DC: Government Printing Office, 1966

http://books.stonebooks.com/subject/1000269/

World War II in Yugoslav Macedonia

Final operations for the liberation of Macedonia

Under the leadership of the new Bulgarian pro-Soviet government, four Bulgarian armies, 455,000 strong in total, were mobilized and reorganized. By the end of September, the Red Army 3rd Ukrainian Front troops were concentrated at the Bulgarian-Yugoslav border. In the early October 1944 three Bulgarian armies, consisting of around 340,000-man,[55] together with the Red Army reentered occupied Yugoslavia and moved from Sofia to Niš, Skopje and Pristina to blocking the German forces withdrawing from Greece.[56][57] In Macedonia the Bulgarians operated in conjunction with the fighters of the MNLA, but this cooperation did not proceed without difficulties.[58] From 8 October to 19 November, the Stracin – Kumanovo operation was held and Kratovo, Kriva Palanka, Kumanovo and Skopje[59] were taken.

At the same time the Bregalnica – Strumica operation was led, and the Wehrmacht was driven from the villages of Delchevo, Kočani, Stip, Strumica and Veles.[60] Southern and Eastern Serbia, Kosovo and Vardar Macedonia were liberated by the end of November.[61][62] The 3rd Ukrainian Front in collaboration with the People's Liberation Army of Yugoslavia and Bulgarian People's Army carried out the Belgrade Offensive. The 130,000-strong Bulgarian First Army continued to Hungary, driving off the Germans, while the rest moved back to Bulgaria. On a series of maps from Army Group E, showing its withdrawal through Macedonia and Southern Serbia, as well as in the memoirs of its chief of staff, there is almost no indication of Yugoslav Partisan units, but only Bulgarian divisions. Despite these facts, the contribution of Bulgarian troops is still much debated in the Republic of Macedonia for political reasons.[63][64]

https://en.wikipedia.org/wiki/World_War_II_in_Yugoslav_Macedonia

63. War and revolution in Yugoslavia, 1941–1945: occupation and collaboration, Jozo Tomasevich, Stanford University Press, 2001, ISBN 0-8047-3615-4, pp. 751–752.

(https://books.google.bg/books/content?id=fqUSGevFe5MC&printsec=frontcover&img=1&zoom=5&edge=curl&imgtk=AFLRE73wP2dxTwpqGyOBJndi3T1RslZdbKTU_el36F2kP6mBcKehc1To60kk2EGF-vOGTJt25QCzUrSSh0KUOmZFOYcjr7UzHB7TlL3UhZ-Gbp-q5t-I9VYEWcYCaJUJlkvn1iUfK-vC)

https://books.google.bg/books?id=fqUSGevFe5MC&pg=PA751&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false

64. Multinational Operations, Alliances, and International Military Cooperation Past and Future, William W. Epley, Robert S. Rush, Government Printing Office, ISBN 0-16-079422-6, pp. 82–83.

(https://books.google.bg/books/content?id=I6n97Zl9tqsC&printsec=frontcover&img=1&zoom=5&edge=curl&imgtk=AFLRE71PPnVfHc_ADsGkuGqgaLKswt-ysC1xD0t2AT6VO5edz4BmrsgXmCQFNwY_H_bLHncndMqsQloPJRp5ZB8nKjQuURsnTy2eqaDNE8cCehl4F-cyJlAr15LVgyrLkVL0tocUgxU9)

https://books.google.bg/books?id=I6n97Zl9tqsC&pg=PA82&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false

(https://books.google.bg/books/content?id=Pr6HhrecbZ8C&printsec=frontcover&img=1&zoom=5&edge=curl&imgtk=AFLRE72Y8edJ0mNUI-6qFG1T0h2HhO6y-Nu1uC_3STiov1SVfajmdumOZkUsLLGSxhje_rPqOFHB6QXhPgHwZ_RZscgXDsfntowsxtfLsPNMeA3veGJOjmtSya3StpIpHS180_G56uHV)

Stalingrad to Berlin: The German Defeat in the East
By Earl F. Ziemke

https://books.google.bg/books?id=Pr6HhrecbZ8C&pg=PA365&lpg=PA365&dq=german+army+group+e+bulgarian+army&source=bl&ots=dGBAV91wcw&sig=t2eOlQHHtXrgKMG8qgT49DHR59U&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwiQlYiJqqHRAhUGrxoKHcglCZoQ6AEIXzAP#v=onepage&q=german%20army%20group%20e%20bulgarian%20army&f=false

(https://books.google.bg/books/content?id=kPK3DAAAQBAJ&printsec=frontcover&img=1&zoom=5&edge=curl&imgtk=AFLRE71ESMxLxvJUYdgKtqg336p-FRjSHYoOEiGszhgMUF32zC_3fUtIj6CNKP-FFWb37ZibMNYd9eiG3w1UbDJ3h6iiAkp2V1OsZE0h9CPkZECyShTLGUm_0VLutS2g0UlO_siETA0_)

The German Defeat in the East: 1944-45
By Samuel W. Mitcham Jr.

https://books.google.bg/books?id=kPK3DAAAQBAJ&pg=PA199&lpg=PA199&dq=german+army+group+e+bulgarian+army&source=bl&ots=FTfUZrgbYA&sig=VmXO_ocm2YdkxVDd8gK7Fs6bUMM&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwiQlYiJqqHRAhUGrxoKHcglCZoQ6AEIYjAQ#v=onepage&q=german%20army%20group%20e%20bulgarian%20army&f=false

(https://books.google.bg/books/content?id=gKfvCwAAQBAJ&printsec=frontcover&img=1&zoom=5&edge=curl&imgtk=AFLRE71COLvgzZSbhZhywx5JFS265lRLR2saWIOT-rh-4uKM36nDlLlpzcVry-WkAyS6y7OZTQRfkuTrT3yxJJRCpMxF-sa0UMWodXBpOtdfx1ti4zfGuTCIKQRyRD1nymxgN_74Cprx)

The German Army 1939–45 (4): Eastern Front 1943–45
By Nigel Thomas

https://books.google.bg/books?id=gKfvCwAAQBAJ&pg=PT31&lpg=PT31&dq=german+army+group+e+bulgarian+army&source=bl&ots=T2UsmLIAVx&sig=fIQfQhlzUYIz0kh16u1Xg6S8pEE&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwiQlYiJqqHRAhUGrxoKHcglCZoQ6AEIZTAR#v=onepage&q=german%20army%20group%20e%20bulgarian%20army&f=false

(https://www.ibiblio.org/hyperwar/USA/USA-EF-Defeat/img/USA-EF-Defeat.jpg)

CHAPTER XVII
Retreat and Encirclement
The Balkan Peninsula

(https://www.ibiblio.org/hyperwar/USA/USA-EF-Defeat/maps/USA-EF-Defeat-32.jpg)

Map 32

(https://www.ibiblio.org/hyperwar/USA/USA-EF-Defeat/maps/USA-EF-Defeat-33.jpg)

Map 33

In the last week of October the Russians and Bulgarians made strong bids to take Kraljevo and Skoplje. Having the troops to spare and the railroad, Loehr could meet the challenge, if in both places none too soon. On 2 November Army Group E stopped the Russians at Kraljevo and in the next several days halted the Bulgarians east of Skoplje. The success of the withdrawal through Macedonia was then assured.31 North of Skoplje the army group would have to veer west onto poorer roads, but it would be spared the almost certain disaster of a winter march through the coastal mountains.

Again Weichs' chief handicap was his own earlier indecision; he had potential reserves but no prospect of bringing them to bear in time. Army Group E's withdrawal had gone without a hitch through mid-November. Then, on the 18th, Bulgarian Second Army had opened a strong attack north of Skoplje.

Again Weichs' chief handicap was his own earlier indecision; he had potential reserves but no prospect of bringing them to bear in time. Army Group E's withdrawal had gone without a hitch through mid-November. Then, on the 18th, Bulgarian Second Army had opened a strong attack north of Skoplje. The next day Balkan Air Force bombers had destroyed the Drina bridge at Visegrad, backing up truck and troop columns eighty five miles east to Kraljevo. In Albania strong partisan units hemmed XXI Mountain Corps in on all sides as it tried to join the retreat. Army Group E had to put back into its own front some of the troops it had intended to release, and the rest were stalled in central Yugoslavia 200 miles and more from where they could do any good.

https://www.ibiblio.org/hyperwar/USA/USA-EF-Defeat/USA-EF-Defeat-17.html

Army Group E

https://www.google.bg/search?q=army+group+e+bulgarian+army&ie=utf-8&oe=utf-8&client=firefox-b&gfe_rd=cr&ei=nb-DWKTJLu7f8ge07ofQBQ#q=army+group+e+bulgarian+army&tbm=bks

Belgrade Offensive

https://infogalactic.com/info/Belgrade_Offensive

Крайовска спогодба (1944)

Крайовската спогодба е подписана на 5 октомври 1944 г. в Крайова, Румъния. Спогодбата има характер на примирие и е сключена между България и комунистическата съпротива в Югославия. Спогодбата е подписана със посредничеството на СССР.[1]

С подписването й между председателя на Националния комитет за освобождението на Югославия (НКОЮ) и делегацията на българското правителство на ОФ, официално се узаконява военното пребиваване на българската армия на югославска територия и военното сътрудничество с ЮНОВ. Спогодбата приема, че всички въпроси, които произтичат от междусъседските отношения и приятелското сътрудничество между България и Югославия “ще се решават в духа на братските и общи интереси на народите на Югославия и България”. (виж руския текст). Пред българската армия е поставена задачата да разгроми противниковите сили в Източна Сърбия и Вардарска Македония и да прекъсне пътя за отстъпление на германците по долините на р. Морава, Вардар и Ибар. На практика обаче, Маршал Тито не иска българската армия да воюва на югославска територия и се съгласява на българското военно участие едва след личния натиск от Сталин, но с условието, българската армия да не превзема големите градове, а да спира пред тях и да дава възможност първи като освободители да влязат югославските партизани.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%81%D0%BF%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B1%D0%B0_(1944) (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%81%D0%BF%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B1%D0%B0_(1944))

(https://books.google.bg/books/content?id=XrUnCgAAQBAJ&printsec=frontcover&img=1&zoom=5&edge=curl&imgtk=AFLRE70UC9bTamgg-W6VMa47VBdlCtKp0x3gHZFuB7vGwY1gnSPHqYTVa6VsqObUsTg3zt0Q5hu3Be-kzwEghBV2Vih45L2Y780rVWunDA-75UAjK881t5RwC6T-hfSHQp5QINrSkyUd)

The Road To Berlin
By John Erickson

https://books.google.bg/books?id=XrUnCgAAQBAJ&pg=PT266&lpg=PT266&dq=german+army+group+e+bulgarian+army&source=bl&ots=wDRPhXReya&sig=y8U8zlJrfXudMzx7kLAQq2jGiPw&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwiQlYiJqqHRAhUGrxoKHcglCZoQ6AEIXDAO#v=onepage&q=german%20army%20group%20e%20bulgarian%20army&f=false

https://www.google.bg/?gfe_rd=cr&ei=3zMEVcnMMaez8weL9YKgDA&gws_rd=ssl#q=Bulgarian+partisan+leader+Dobri+Terpeshev+signed+on+5+October+in+Craiova&start=0&filter=0

https://www.google.bg/?gfe_rd=cr&ei=3zMEVcnMMaez8weL9YKgDA&gws_rd=ssl#tbm=bks&q=Dobri+Terpeshev+signed+on+5+October+in+Craiova
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јануари 01, 2017, 06:36:44 pm: (https://img.cineplexx.at/media/mk/media/images/OsloboduvanjeNaSkopje_Poster.jpg)

Филмот „Ослободување на Скопје“

(https://i.actualno.com/actualno_2013/upload/news/2013/10/08/0783127001381226549_538579_600x458_actualno.jpg)

ВИДЕО

http://www.youtube.com/watch?v=ZijdIrB4l08

България във Втората Световна Война - 3 част

Тук има нужда от някои пояснения. Между Тито и Българското правителство имало споразумение, българските войски да не навлизат в градовете на Югославия (Крайовска спогодба (1944)). Затова когато Българската армия освобождавала някой град тя пускала в него първи да влязат югославските партизани и ако имала възможност заобикаляла този град, а ако нямала вървяла след партизаните. За тази цел партизаните се придвижвали заедно с българските войници. В Скопие обаче, се случил голям гаф. Понеже града бил отбраняван от германски части и балисти, българската армия водила сражения с тях около него и в него. Македонските партизани се изплашили да влязат в бой и гледали тези сражения от близките възвишения на безопасно разстояние. Така в града първи влизат българските войници, а не партизаните. Поради тази причина между Апостолски и българските генерали избухнала голяма кавга. Апостолски обвинил българите, че не са изпълнили споразумението и не са пуснали първи да влязат македонските партизани. Та това е цялата история на славните македонски партизани.Според генерал Уолтър Оксли – ръководител на британската част на Съюзническата контролна комисия в България, който информира ръководството на военното министерство и щаба на обединените Съюзнически сили в Средиземноморието: "Скопие бе овладян след слаба немска съпротива на концентричните български атаки, докато партизаните стояха на околните хълмове, като слязоха долу, за да подкрепят влизането на българите в града. Българите са задържали военнопленниците, но са предали плененото оръжие на Титовите войски."

Освободительная война народов Югославии. Белградская операция СССР 1944 г.

В двадцатых числах сентября 1944 г. в Москве состоялись переговоры И. Броз Тито с И. В. Сталиным, в ходе которых была достигнута договоренность о вступлении крупных соединений Советской Армии на территорию Восточной Сербии, чтобы совместно с войсками НОАЮ освободить восточные районы страны и Белград. Был решен также вопрос о расширении советской помощи в укреплении НОАЮ. При этом предусматривалось, что в районах расположения советских войск будет действовать гражданская администрация НКОЮ.

Достигнутое в Москве соглашение имело большое значение для международного признания новой Югославии и развертывания боевых действий по ее освобождению. Вскоре после войны И. Броз Тито, выступая на третьей сессии Антифашистского веча народного освобождения Югославии (АВНОЮ), по этому поводу говорил: “В сентябре 1944 года я выехал в Москву, чтобы попросить помощи в целях скорейшего изгнания оккупантов из нашей страны. Поскольку Красная Армия уже почти достигла границ нашей страны, необходимо было договориться о координации боевых действий...” {407}

23 сентября в Главном штабе НОАЮ в Македонии состоялась встреча представителей командования югославской и болгарской армий, участники которой договорились о возможности совместных действий против гитлеровцев на территории Македонии {408}.

План Белградской операции был разработан командованием 3-го Украинского фронта и 1 октября утвержден Ставкой советского Верховного Главнокомандования. Ставка приказала советским войскам начать операцию 13 — 14 октября 1944г. {409}. Цель Белградской операции состояла в том, чтобы совместными усилиями советских и югославских войск на [174] белградском направлении, югославских и болгарских войск на нишском и скопьенском направлениях разгромить силы немецко-фашистской армейской группы “Сербия” и освободить все районы Сербии, включая Белград; выйти на коммуникации группы армий “Е” и не допустить отхода ее соединений с юга Балканского полуострова; образовать единый фронт советских и югославских войск и создать благоприятные условия для последующей борьбы НОАЮ за полное освобождение своей страны и для наступления войск 3-го Украинского фронта на будапештском направлении.

Для достижения этой цели намечалось нанесение комбинированного удара по врагу силами 3-го Украинского фронта и оперативно подчиненных ему болгарских войск, частью сил 2-го Украинского фронта и силами 1-й армейской группы, 13, 14, 15 и 16-го армейских корпусов НОАЮ. После преодоления сопротивления противника на югославско-болгарской границе, в Западной Сербии и центральной части Шумадии советские и югославские войска должны были развивать наступление в двух направлениях: в сторону Белграда с задачей разгромить основные силы армейской группы “Сербия”, освободить восточные районы страны и Белград и на нишском и скопьенском направлениях для содействия войскам, наступавшим на Белград, и для отражения возможных ударов отходящих с юга Балканского полуострова войск группы армий “Е”, которой командовал генерал А. Дер.

Выполнение болгарскими войсками своих задач в операции было связано с действиями на югославской территории, для чего требовалось согласие НКОЮ и Верховного командования НОАЮ. Поэтому еще в двадцатых числах сентября маршал И. Броз Тито, находясь в Москве, встретился с Георгием Димитровым, который подробно рассказал о внешнеполитических целях правительства Отечественного фронта Болгарии, его мероприятиях по коренному преобразованию болгарской армии. Эта встреча сыграла большую роль в достижении тесного взаимодействия НОАЮ и болгарской армии.

Здесь же, в Крайове, состоялись югославско-болгарские переговоры, которые завершились подписанием коммюнике. В нем указывалось, что стороны достигли соглашения о военном сотрудничестве в борьбе против общего врага и что все вопросы, возникающие между Югославией и Болгарией, будут решаться в духе братства и общих интересов народов обеих.

Советские, югославские и болгарские войска, привлекавшиеся к участию в Белградской операции, насчитывали 660 тыс. человек, 4477 орудий и минометов, 421 танк и САУ, 1250 самолетов. Им противостояли силы противника, имевшие 150 тыс. солдат и офицеров, 2130 орудий и минометов, 125 танков и штурмовых орудий и 352 самолета. Советские, югославские и болгарские войска превосходили врага: по живой силе — в 4,4 раза, по артиллерии — в 2,1, по танкам и САУ (штурмовые орудия) — в 3,4 и по самолетам — в 3,6 раза {413}.

Войска 2-й болгарской армии, действовавшие на левом крыле 3-го Украинского фронта, 8 октября предприняли наступление на нишском направлении, а соединения 1-й и 4-й болгарских армий с 16 октября наносили удар в направлении города Штип. На этих же направлениях действовали части НОАЮ.

Успеху на белградском направлении способствовали активные действия югославских и болгарских войск в Южной Сербии и Македонии. На нишском направлении войска 2-й болгарской армии, 13-го корпуса НОАЮ и подразделения советского 1-го гвардейского укрепленного района подошли к городу Ниш и 14 октября овладели им. Оборонявшаяся здесь дивизия СС “Принц Евгений”, известная своими свирепыми расправами над югославскими патриотами, была разгромлена. Наступавшие на город войска активно поддерживали летчики 17-й воздушной армии. “Воздушные силы генерал-майора Белицкого и полковника Смирнова {419}, — доносил командующий 2-й болгарской армией, — отличными действиями во многом помогли успешному и блестящему завершению Нишской операции” {420}.

Белградская операция, осуществленная совместными усилиями советских, югославских и болгарских войск, — один из наиболее ярких примеров боевого братства и тесного взаимодействия народных армий в годы второй мировой войны. “Освобождение Белграда, — подчеркивал И. Броз Тито в послании И. В. Сталину от 20 октября 1944 г., — для наших народов имеет историческое значение... Этим еще раз крепко запечатлено кровное братство народов Югославии с народами Советского Союза” {424}.

В Белградской операции впервые на советско-германском фронте осуществлялось взаимодействие одновременно армий трех стран. Их командования, особенно командование и штаб 3-го Украинского фронта, проявили большое искусство в организации совместных действий советских, югославских и болгарских войск.

В тесном взаимодействии с войсками НОАЮ в октябре — ноябре продолжалось наступление болгарских войск. 22 октября соединения 1-й болгарской армии совместно с частями Кумановской дивизии НОАЮ начали бои за страцинские позиции, прикрывавшие выход в долину реки Вардар.

11 ноября 1-я и 2-я болгарские дивизии, а также 17-я и 18-я югославские бригады совместными усилиями освободили Куманово. 13 ноября был освобожден город Скопье.

22 октября началась Косовская операция. Наступление велось в трудных условиях местности, и темпы его были медленными.

Во второй половине ноября войска 2-й болгарской армии совместно с частями НОАЮ освободили города Приштина, Косовска-Митровица, Рашка, Нови-Пазар. 4-я болгарская армия, возобновив 24 октября наступление на велесском направлении, совместно с 50-й и 51-й дивизиями НОАЮ 5 ноября овладела городом Струмица, а 10 ноября усилиями 7-й болгарской и 42-й югославской дивизий был освобожден Белее.

Участие советских и болгарских войск в освобождении восточных районов Югославии получило высокую оценку руководителей НКОЮ. “С помощью славной Красной Армии были быстро освобождены Белград и Сербия, а с помощью болгарской армии была освобождена Македония” {428}, — отмечал маршал И. Броз Тито.

http://protown.ru/information/hide/5320.html

(https://books.google.bg/books/content?id=43CbLU8FgFsC&printsec=frontcover&img=1&zoom=5&edge=curl&imgtk=AFLRE71P-jBuvJgJjjj7hnEYovy03eIWoxgnzktq8oNPeu-76TZsDuV2hPgdC0HH9JXpPHMsgC0xPBvWZOXHTOXQhW27p48HuehbmsHSfG-EDR2QodJRTcuTkZB3kYhugx5YAt56JqJY)

Tito, Mihailović, and the allies, 1941-1945 By Walter R. Roberts

The Macedonian Partisans were not very numerous or active either. The majority of Macedonians apparently did not consider themselves ethnically Serbs but Bulgarians and, whether Communist or not, wished to be united with their brothers ...

http://books.google.com/books?id=43CbLU8FgFsC&pg=PA205&dq=macedonian+partisans&hl=en&ei=XEA1Tc_gN9H4ca3M5fIH&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=2&ved=0CCgQ6AEwAQ#v=onepage&q=macedonian%20partisans&f=false

http://books.google.com/books?id=HjSsAAAAIAAJ&pg=PA130&dq=sharlo+bulgarian&lr=&hl=bg#v=onepage&q=sharlo%20bulgarian&f=false

http://books.google.com/books?q=macedonian+partisans&as_brr=3
http://books.google.com/books?as_brr=3&q=macedonian+partisans+Bulgarian+army&btnG=Search+Books
http://books.google.com/books?as_brr=3&q=Bulgarian+army+Macedonia&btnG=Search+Books
http://books.google.com/books?q=1944+Yugoslavia+Bulgarian+army&lr=&as_brr=3&sa=N&start=0
http://books.google.com/books?lr=&spell=1&as_brr=3&q=Tempo+macedonian+communists&btnG=Search+Books
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%B2%D1%8A%D0%B2_%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%85%D0%B8%D1%82%D0%BB%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%8F
http://en.wikipedia.org/wiki/Military_history_of_Bulgaria_during_World_War_II
http://www.cultinfo.ru/fulltext/1/001/008/105/918.htm
http://books.google.com/books?q=Metodi+Shatorov&btnG=Search+Books
http://books.google.com/books?spell=1&spell=1&q=Metodi%20Andonov-Cento&oi=spell&as_brr=3

(https://books.google.bg/books/content?id=uOPUnWM8RAYC&printsec=frontcover&img=1&zoom=5&edge=curl&imgtk=AFLRE71E47O1ZjaK1OTbz0YrnzZY467Ir8NdSUArZlfpOYJtDPCcFLK75Kd2WFNBa9CQA-CITpw0ZU4PsyPS76wLS5XpFSDVc_KqOmT8FHVNG31A4OJSandun-mXHdEsuqk0uBSAFTJ_)

The Macedonian Question: Britain and the Southern Balkans 1939-1949
By Dimitris Livanios

https://books.google.bg/books?id=uOPUnWM8RAYC&pg=PA187&dq=macedonian+partisans&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwjEzcS-v6HRAhXMvRoKHVTdCIUQ6AEIKzAB#v=onepage&q=macedonian%20partisans&f=false

отечествена война 1944 българия

https://www.google.bg/?gfe_rd=cr&ei=3zMEVcnMMaez8weL9YKgDA&gws_rd=ssl#q=%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%87%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B0+%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0+1944+%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F

втора световна война българия

https://www.google.bg/?gfe_rd=cr&ei=3zMEVcnMMaez8weL9YKgDA&gws_rd=ssl#q=%D0%B2%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0+%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0+%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0+%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F

Не пускат антибългарския филм на Скопие до Оскарите
Македонците ни подиграват за 2 млн. евро, смята Божидар Димитров

16 Дек. 2016

Македонците ни подиграват за 2 млн. евро, това е фалшификация и звучи като виц, коментира Божидар Димитров Македонският филм "Освобождението на Скопие", който се гаври с българската история, бе порязан в надпреварата за тазгодишните награди "Оскар", пише вестник "Телеграф" в съботния си брой.
Скандалната лента е класирана на 29-о място с обяснението, че няма никакъв шанс да се дореди до призовите места на официалната церемония през февруари. Във филма сънародниците ни са описани като свирепи кръволоци и изверги, които се гаврят с евреи и македонци по време на Втората световна война. 110-минутният филм е с бюджет от 2,1 млн. евро.

Действието в "Освобождението на Скопие" се развива през 1943-1944 г., когато територията на днешна Македония е окупирана от нацистките войски. Нашите войници са представени в най-свиреп вид. Дори германският офицер, който изнасилва славянска жена, изглежда като културен джентълмен пред сънародниците ни. Те са описани като изверги, които кръстосват Скопие само и единствено, за да безчинстват, става ясно от ревюто на филма в "Холивудски репортер".

Трейлърът вече върви в Ютуб. Този филм е 100-процентова фалшификация. Македонската нация е създадена на антибългарска основа, затова задължително трябва да мразят българите, да ги обвиняват в смъртни грехове, коментира проф. Божидар Димитров. Той уточнява, че не е гледал филма и не разбира сюжета.

http://www.blitz.bg/obshtestvo/ne-puskat-antiblgarskiya-film-na-skopie-do-oskarite_news472219.html

(http://cache2.168chasa.bg/Images/Cache/258/Image_5498258_305_0.jpg)

Бием се с хитлеристите и след 9 май

Войната обаче продължава. Германците са заели позициите, които преди изтеглянето на българските войски само преди по-малко от месец, са били български и от тях оказват яростна съпротива. Нашата войска ги превзема с големи усилия. На 11 ноември се разгаря голяма битка при р. Пчиня и Куманово. В нея българите използват 35-те пленени танка при Страцин,както и немски оръдия и картечници. На 13 и 14 ноември части на Първа и Четвърта българска армия влизат в Скопие, където са възторжено посрещнати от населението, както това става в Крива паланка и в други градове и села. То приема влизането на българските войски като последното им и окончателно присъединяване към майка България.
Както през 1941 г., хората отново разтварят домовете си да настанят в тях българските войници и офицери. Но те им казват, че вече каузата е друга - проливат кръвта си за чужди интереси. В Куманово-страцинската операция загиват 9 хил. български войници и офицери.

На 8 май българите научават за капитулацията на Германия и отново приканват германците да се предадат. Но на същия ден откъм Клагенфурт идва подкрепление за немската дивизия в състав 4 пехотни роти, две моторизирани, три батареи и два танка, поради което
положението на българските военни части значително
се усложнява

Понесъл сериозни загуби в жива сила и техника, противникът започва изтегляне на запад. Българите обаче го преследват. На 12 май в околностите на Клагенфурт се разразява
последната битка от Втората световна война в Европа
Българската кавалерийска част обхожда противника в тил като всява смут у него, а фронталната и фланговите атаки на пехотата напълно го сломяват. Към 16 ч на 12 май германците вдигат бялото знаме. Оцелелите 630 офицери и войници се
предават в плен на нашите военни сили
Отделни групи обаче продължават съпротивата чак до 15 май и едва тогава оръжията престават да стрелят.

Командващият тази част ген. Хейс научава за събитията от избягали германски офицери и войници, които се предават в плен на англичаните. Техните разкази му се струват направо недостоверни и затова той отлита със самолет за Клагенфурт. Там се среща с полк. Стоименов и му изказва възхищението си от проявения героизъм, но той скромно заявява, че българските войници и офицери са
изпълнили своя
воински дълг
Едва тогава случаят става известен на съюзническото командване, както и на военните кореспонденти. Стига се дотам, че се обсъжда дали е правилно за край на Втората световна война в Европа да се смята 9 май, след като е имало сражения и след тази дата.

http://www.168chasa.bg/article/5491613

(https://books.google.bg/books/content?id=bc1DAAAAQBAJ&printsec=frontcover&img=1&zoom=5&edge=curl&imgtk=AFLRE71re66zYNp61o-XReh-I14_VTfw-nbsyyoRAAhXWFMSfbR-EFHHEJq6rOjBx9o8_V-fyup2Y6Jwhs-DzG9Z_fmf36vbTBjWLjWjqsOExP0WEt9qNd-B7UzFGytMhbAPSlJ-J34j)

Armed Forces, Soldiers and Civil-Military Relations: Essays in Honor of ...
edited by Gerhard Kümmel, Giuseppe Caforio, Christopher Dandeker

https://books.google.bg/books?id=bc1DAAAAQBAJ&pg=PA280&lpg=PA280&dq=klagenfurt+bulgarian+army&source=bl&ots=y_pLugpn_z&sig=MhnO7M-KgvkvH_LoE6j22shiDpQ&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwjI_N68gvfRAhXBHpoKHV3iA9MQ6AEITDAH#v=onepage&q=klagenfurt%20bulgarian%20army&f=false

Bulgarian Land Forces

At the end of March 1945, 1st Army led the Nagykanizsa–Körmend Offensive. After defeating the German units, the Bulgarians reached the Austrian Alps and on 13 May they met the British 8th Army near Klagenfurt. The Vienna Offensive was one of the final operations with Bulgarian participation during World War II.

https://en.wikipedia.org/wiki/Bulgarian_Land_Forces

Nagykanizsa–Körmend Offensive

After the successful 2nd Ukrainian Front's Kecskemét-Budapest Offensive (29 October 1944 – 10 December 1944) and Szolnok-Budapest Offensive (29 October 1944 – 10 December 1944) east of Balaton, the German forces south-west of the lake retreated, which aided the Bulgarian advance. The Bulgarian 1st Army breached the first two defensive Axis lines and crossed the Mura river. They then assumed a defensive posture at the Veliki Kog-Yastrebtzi line and remained there until 7 May.

On 7 May they resumed advance which soon became a pursuit of fleeing enemy and the capture of the remnants of the Wehrmacht and Hungarian troops. By 13 May 1945, the Bulgarian 1st Army reached the Austrian Alps in the Klagenfurt area where they met the British Eighth Army.

https://en.wikipedia.org/wiki/Nagykanizsa%E2%80%93K%C3%B6rmend_Offensive

(http://armymedia.bg/wp-content/uploads/2016/05/PARASHUTNA-300x169.jpg)

ВИДЕО

https://www.youtube.com/watch?v=U0gVvo13jO0&index=1&list=RDU0gVvo13jO0

ВЕЛИК Е НАШИЯТ ВОЙНИК

Велик е нашият войник!
Велик, велик, велик!
Измокрен, гладен, уморен,
без отдих би се ден и нощ,
бърдата цепи разярен
със страшния си вик "На нож!"
От Китка литна в един миг,
прецапа Тимока дълбок,
при Равна, Вина, Лясковик,
черта му път самият Бог.
При Маврово, заровен в сняг,
с ръце премръзнали се би,
в Ботум отвори път за Дрин,
прокуди врага до един!
И пак спокоен, мълчалив,
при Охрид днеска той стои
и чака нов враг да срази
със страшния си вик "На нож!"

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA_%D0%B5_%D0%BD%D0%B0%D1%88%D0%B8%D1%8F%D1%82_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B8%D0%BA
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Февруари 04, 2017, 09:06:47 pm: (https://img.cineplexx.at/media/mk/media/images/OsloboduvanjeNaSkopje_Poster.jpg)

Филмот „Ослободување на Скопје“

(http://www.serbianna.com/elegance/2013/header/logo.gif)

(http://serbianna.com/analysis/wp-content/uploads/2013/10/skupstina44-300x197.jpg)

Belgrade, 1944: The Soviet Offensive

By Carl Savich

The major myth of the Communist Yugoslav dictatorship under Josip Broz Tito was that the Partisan guerrillas defeated the German occupation troops and captured Belgrade on October 20, 1944. This was their key and underlying basis of legitimacy and justification. This was how they sold their dictatorship and how they validated their rule. This foundational myth, however, was false and inaccurate. It was based on deception and self-delusion. What really happened? How was Belgrade actually “liberated” in 1944?

Foundational myths are meant to lend legitimacy and credibility to a regime that assumes power. The Partisan foundational myth is that they defeated the German occupation forces and liberated Belgrade. This is false. The Soviet Red Army “liberated” Belgrade. This is the fact. This fact, however, does not legitimate or validate the Tito dictatorship regime that emerged. It is an inconvenient fact. Therefore, a myth or fake origin was created. Factually, the assertion is absurd. The Partisans could never take Belgrade. Rag-tag guerrilla forces were militarily unable to defeat regular German troops. A myth or lie thus had to be created. A new “narrative” had to be manufactured.

Factually, the Partisans did not have a strong presence in Serbia or Belgrade even in 1944. The Partisans had been pushed out of Serbia and Belgrade by the end of 1941. Serbia and Belgrade were controlled by Chetnik guerrillas under Draza Mihailovich. The Partisan presence in Serbia and in Belgrade only occurred in the period preceding the Soviet offensive, to bolster Soviet ground forces, as in the offensives on Prague, Warsaw, and Berlin.

The Yugoslav Partisans lacked the training, weapons, equipment, logistical support, and manpower strength to defeat the German occupation troops. Whenever they had engaged German troops, they had faced annihilation and total defeat. How then could the Yugoslav Partisans defeat German troops and capture or “liberate” Belgrade? They couldn’t. It was factually impossible. Myths, however, are not based on facts. When deconstructed, the myth is shown to be untrue and delusional.

Factually, the Partisans did not have a strong presence in Serbia or Belgrade even in 1944. The Partisans had been pushed out of Serbia and Belgrade by the end of 1941. Serbia and Belgrade were controlled by Chetnik guerrillas under Draza Mihailovich. The Partisan presence in Serbia and in Belgrade only occurred in the period preceding the Soviet offensive, to bolster Soviet ground forces, as in the offensives on Prague, Warsaw, and Berlin.

Bulgaria Surrenders

On September 5, 1944, the Soviet Union declared war on Bulgaria and invaded the country. On September 9, the Bulgarian government formally surrendered to the Soviet Union. The Red Army entered Sofia unopposed, welcomed by the populace. The Bulgarian troops joined the Soviet Red Army forces in the advance on Belgrade.

The Bulgarian Army consisted of four Bulgarian armies made up of 455,000 men. In October, 1944, three Bulgarian armies of 340,000 men were deployed to the Yugoslav front. The Bulgarian units were under the operational command of Soviet officers.

After the surrenders of Romania and Bulgaria to the USSR, the stage was set for the Soviet invasion of Yugoslavia. The Soviet 3rd Ukrainian Front under the command of Marshal Fyodor Tolbukhin, joined by Bulgarian troops, advanced into eastern Yugoslavia on September 14, engaging positions held by troops of the German 7th SS Mountain Division “Prinz Eugen”, made up largely of ethnic Germans from the former Yugoslavia, Volksdeutsche.

For the attack on Nis and Leskovac in Serbia and Kocani and Veles in Macedonia, three Bulgarian armies were to be deployed, the 1st Army under Lieutenant-General Vladimir Stoychev in the Nis and Kosovo operation, the 2nd Army under Lieutenant-General Kiril Stanchev in the Stracin and Kumanovo operation, and the 4th Bulgarian Army under Major-General Asen Sirakov in the Bregalnica and Strumica operation, consisting of 9 divisions in all.

Tito then flew to Craiova in Romania where Soviet, Bulgarian, and Yugoslav commanders were meeting to coordinate the offensive. In late September, the Soviet offensive had already begun with Major General A.Z. Akimenko’s 75th Corps advancing to the Yugoslav frontier from the Danube river bend. On September 28, the 75th Corps reached the Yugoslav border, joined by the Danube Flotilla with gun boats under Soviet Admiral S.G. Gorshkov’s command moving up to Negotin in eastern Serbia near the borders with Romania and Bulgaria. Soviet troops seized Negotin on September 30.

On October 5, Soviet commander Sergey Biryuzov flew into Craiova to negotiate the alliance between the three powers with discussions between Tito and Dobri Terpeshev of the Bulgarian Fatherland Front. For the offensive push into Nis, Leskovac, Vlasotince, and Kursumlija, the Bulgarians committed the 1st, 2nd, and 4th Armies, consisting of nine divisions, and three brigades, one of which was an armored formation. Tito committed two army groups to the offensive.

On October 5, an armistice was signed between the three powers, the USSR, Yugoslavia, Bulgaria, and the plans for the offensive finalized. Tito ordered Peko Dapcevic of the 1st Army group to attack Obrenovac southwest of Belgrade but his forces were instantly repulsed and thrown back. Tito wrote that it was vital that the Partisan troops enter the city before Soviet troops: “It is desirable that our troops enter Belgrade first, and the Russians are of the same opinion.” This was a bit of stagecraft and PR to create the illusion that it was the Partisans that had liberated the city.

Advance units of the Red Army had penetrated into Serbia as early as September. According to Soviet reports, “Red Army troops liberated the first few yards of Yugoslav territory” on September 6, 1944 at 1700 hours. The 4th Independent Motorcycle Regiment of the 6th Tank Army had reached Turnu-Severin on September 4, forced the Danube in the ensuing twenty-four hours and had driven out enemy troops out of the area of Kladovo, located on the right bank of the Danube river in eastern Serbia, after which a section of Soviet riflemen entered a Yugoslav village.

At Velika Plana in the south, Tolbukhin’s column cut the Nis-Belgrade railway line and the main road. On October 8, Bulgarian General Kiril Stanchev’s 2nd Bulgarian Army began the assault on Nis coordinated with the 13th Yugoslav Corps. Soviet troops cut German forces in two as they advanced to the Morava.

The Soviet assault plan was to storm the city during the week of October 14 to 20 and destroy the German units trapped in the southeast sector. Tito again requested that Soviet commanders “make it possible for troops of the Yugoslav National Liberation Army, supported by tanks and artillery, to be the first to enter Belgrade.” Tito was obsessed with the PR or propaganda value of appearing to have taken the city himself. This phony image meant everything to Tito. He had to be seen as the one who captured or liberated Belgrade. The Partisans had to be seen as taking Belgrade at all costs. The image was everything. The myth that the Partisans took Belgrade was, thus, consciously manufactured and orchestrated even before the offensive began.

A victory parade was held in central Belgrade for Soviet troops who had captured the city. The victory parade in Belgrade was led off by the 36th Guards Tank Brigade with lines of T-34/85 tanks. Jubilant crowds cheered the Soviet troops as they passed through the streets on foot, mounted on horses, in T-34/85 tanks, and in trucks. The 36th Guards Tank Brigade moved along with the 4th Mechanized Corps across the temporary bridges on the Danube to advance into Hungary to begin the battle for Budapest.

The battle for Belgrade was over. But the propaganda campaign to rewrite the history of the battle through the distorted lens of Tito’s Communist regime had just begun.

Conclusion: Dangerous Delusions

The myth of the Partisan liberation of Belgrade served its function during the period from 1944 to 1992. It was a foundational myth that legitimized, sanctioned, and validated the Communist regime. There were repercussions as there always were when reality is disregarded in favor of delusion and irrationality. One result was to create a fake and false image of the Yugoslav Partisans as responsible for defeating German and Axis occupation troops in Yugoslavia during World War II. Although factually and militarily impossible, this falsification and myth was needed to create a Yugoslav identity rooted in victory during World War II. This was the mystique or image needed to legitimize Tito and the Communist regime. It gave them an aura of invincibility and their regime an air of inevitability. This manufactured image also increased Tito’s prestige and image internationally, especially among Third World and undeveloped countries, who were themselves challenging the domination of the imperialist and colonial powers.

The most dangerous illusion that resulted from the myth of Partisan victory was that a small nation could defeat a large military power, a Superpower. This illusion began with the 1948 confrontation with the USSR that resulted in the Yugoslav split from the Soviet bloc. The illusion continued throughout the Cold War into the 1990s. During the Cold War, the illusion was never challenged or tested. In 1991, however, the illusion finally collided with reality. That is when the illusion was seen as a dangerous and delusional construct, as a dangerous delusion. The illusion, nevertheless, persisted. The assumption was, contrary to all historical experience, that Yugoslavia could, like during World War II, decide its own destiny. Historically, the Great Powers determined borders and sovereignty. The Great Powers, the largest and most militarily and economically advanced nations, the “international community”, always decided the political, economic, and military outcomes and fates of nations. The foundational myth, however, created a certain hubris or megalomania on the part of the Yugoslav national actors. The reality was that Yugoslavia had not defeated Germany in World War II. Yugoslav Partisan guerrillas did not liberate Belgrade in 1944. It was the Great Powers who achieved this. It was the classic case of the tail wagging the dog. But the illusion died hard. All the national actors in the former Yugoslavia, for good or ill, learned the hard way that it was the Great Powers, the “international community”, that determined their political destinies.

http://serbianna.com/analysis/archives/2393

(https://i.ytimg.com/vi/FFP7rO4zkoY/hqdefault.jpg?custom=true&w=246&h=138&stc=true&jpg444=true&jpgq=90&sp=68&sigh=X-a4gRTawDtrSSMjfXz-y49hBGs)

ВИДЕО

https://www.youtube.com/results?search_query=%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B0+%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%8F

Дравска епопея

(http://www.filibe.com/club/hungary.jpg)

ВИДЕО

https://www.youtube.com/watch?v=HZoTmkzVKB0

https://www.youtube.com/watch?v=MY57EBUHrsI

Стражин и Страцин

(https://slivensega.files.wordpress.com/2015/05/maxresdefault-e1431087694217.jpg?w=350&h=200&crop=1)

ВИДЕО

https://www.youtube.com/watch?v=Nfk1RLEHIN4

https://www.youtube.com/watch?v=4cAJWwFeSnA

https://www.youtube.com/results?search_query=%D0%B7%D0%B0%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE+%D0%BD%D0%B0%D0%B4+%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B0

Зарево над Драва

(http://www.segabg.com/pic/11772/747286.jpg)

Навлизане на части на Българската народна войска в Скопие

Страцинско-Кумановска операция

Страцинско-Кумановската операция е настъпателна операция на българската армия по време на участието на България във Втората световна война срещу войски на Третия райх, отбраняващи подстъпите към долината на река Вардар. Проведена е от 8 октомври до 14 ноември 1944, провеждана успоредно с Нишката настъпателна операция и Брегалнишко-струмишката настъпателна операция.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%9A%D1%83%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Март 08, 2017, 07:09:30 pm: (https://img.cineplexx.at/media/mk/media/images/OsloboduvanjeNaSkopje_Poster.jpg)

Филмот „Ослободување на Скопје“

(http://img-fotki.yandex.ru/get/6818/225044291.1ff/0_10cf27_7c09ff02_XXL.jpg)

(http://www.istpravda.ru/upload/iblock/453/453b63ca39ac0227a250b2f617e8421c.jpg)
Почему не хотят вспоминать генерала Владимира Жданова?

Он освободил Белград

20 октября, столица Сербии город Белград в 69-й раз отметила День своего освобождения от немецко-фашистских оккупантов. В очередной раз очень скромно. Даже не упомянув имя своего освободителя – командира 4-го гвардейского механизированного корпуса 3-го Украинского фронта генерал-лейтенанта (позднее генерал-полковника) Советской армии Владимира Ивановича Жданова (1902-1964). Сербские средства массовой информации упомянули лишь имя черногорца, генерал-полковника Народно-Освободительной Армии Югославии Пеко Дапчевича...

А ведь в октябре 1944 -го жители ликующего Белграда назвали именем своего освободителя одну из центральных улиц столицы Югославии. Но времена меняются. После американских бомбардировок Белграда в 1999 году пришедшее к власти либеральное проамериканское правительство Республики Сербия во главе с З. Джинджичем отказалось от своей действительной истории и переименовало эту улицу, назвав её в честь участника Первой и Второй Мировых войн британского фельдмаршала Монтгомери. Потом, правда, выяснилось, что британский полководец ни малейшего отношения к освобождению Югославии не имел, и улице решили вернуть её старое сербское название.

Впрочем, выпадением исторической памяти страдают не только сербы. Ничуть не лучше и мы, русские. Вот передо мной раскрыта на 82-й странице единственная пока в своем роде «Великая Отечественная война 1941-1945». (М.: Советская энциклопедия, 1985). Открываем объемную статью «Белградская операция. 1944 г.». На двух страницах подробно рассказывается о том, как в октябре 1944 года развивалась «наступательная операция войск 3-го Украинского фронта, Народно-Освободительной армии Югославии и войск Отечественного фронта Болгарии, проведенная 28 сентября – 20 октября 1944 года».

В энциклопедии в двух местах (стр. 82-83, 668-669) говорится об операции освобождения Белграда в 1944 году, названы все её участники, даже те, кто и не принимал участия – например, войска Отечественного фронта Болгарии.

Назван даже удерживавший Белград гитлеровский генерал-фельдмаршал М. Вейхс.

Нет в этой энциклопедии только подлинного освободителя Белграда - Героя Советского Союза, Народного Героя Югославии, генерала Владимира Ивановича Жданова. Более того, в именных биографических данных на букву «Ж» можно прочесть биографии члена Политбюро ЦК КПСС А.А. Жданова, генерал-полковника авиации В.Н. Жданова, однако нет героя Великой Отечественной войны, генерал-полковника танковых войск В.И. Жданова. Почему?

Как я понимаю, на основании лично у меня имеющихся данных, хранящихся в моих дневниковых записях 1959 года, в силу того, что Владимир Иванович, единственный из фронтовых генералов, ещё в 1956 году нашёл в себе мужество возразить партийному руководству КПСС во главе с Н. Хрущевым и не позволил исказить историческую правду. Вот этот-то эпизод и прошелся тяжелым стальным катком по судьбе генерала Жданова. Об этой истории мне лично рассказал сам Владимир Иванович.

В 1959 году я проходил срочную службу в спортивной роте Забайкальского военного округа в г. Чите. Первым заместителем командующего округом генерал-полковника Якова Крейзера был генерал-лейтенант Владимир Жданов. Но занимался этот первый заместитель не боевой подготовкой, а организацией спортивных занятий, формированием сборных команд округа по легкой атлетике и баскетболу для участия в первенстве Вооруженных Сил СССР.

Я как раз входил в сборную по легкой атлетике, не раз наблюдал за деятельностью В.И. Жданова на этом поприще и меня, не скрою, сильно удивляло, почему боевой генерал, Герой Советского Союза, занимается столь несвойственным ему делом. Слухи ходили разные, в том числе и о том, что Жданова приказал направить в этот второразрядный округ сам Н.С. Хрущев.

Поскольку общаться со Ждановым мне приходилось лично, и не один раз, то однажды, выбрав подходящий момент, я задал этот вопрос Владимиру Ивановичу. Тот неохотно ответил, что так оно и было, но в этот раз распространяться не стал. Лишь позже я узнал подробности не только этого случая, но и гораздо больше – о том, что генерал Жданов был именно тем человеком, который освобождал в октябре 1944 года от немцев столицу Югославии город Белград и лично знал И. Тито.

В конце 1950-х я еще не мог и предположить, что в будущем мне предстоит опубликовать несколько книг по Югославии, защитить кандидатскую и докторскую диссертации по югославскому социализму, но история новой Югославии меня уже сильно интересовала и тогда. И поэтому редкие беседы с Владимиром Ивановичем я аккуратно заносил в свой личный дневник, который начал вести ещё в 1953 году.

Мои дневниковые записи того далекого времени отражают и то совершенно неотразимое впечатление, которое на всех нас, военных спортсменов, производила личность генерала Жданова. Сейчас вот смотрю на его официальные фотографии, взятые из архивов, и убеждаюсь, что они совершенно не отражают той кипучей динамичной натуры, каким на самом деле был Владимир Иванович. На снимках невозможно угадать той незаурядной энергии, которая в буквальном смысле выплескивалась из него, когда он наблюдал за тренировками. Генерал не бегал за нами по полю стадиона.

Нет, его любимая позиция была другая. Во время тренировок он любил поставить кресло на кромке поля или вблизи баскетбольной корзины и сопровождал обычно все действия спортсменов энергичными комментариями, которые подавались им не просто громко, а в буквальном смысле львиным рыком и в выражениях не всегда, скажем так, в рамках вежливого литературного языка. Всегда грамотно, по делу, грубовато, но не обидно.

Впрочем, не обижались мы и по другой причине: нам же всем было по 19-20 лет, а Жданову уже было под 60, генерал, Герой Советского Союза, мы, конечно, смотрели на него не просто снизу вверх, но с обожанием. А уж когда он выпрыгивал из своего кресла и подходил к тебе вплотную с разговорами, тут уж каждый из нас стремился не упустить даже его обращенных к тебе междометий.

Вот краткое изложение этих бесед, позже дополненное моими специальными научными изысканиями.

В 1955 году Н. Хрущев, исправляя, как ему казалось, геополитические ошибки Сталина, совершил официальный визит в Югославию с целью восстановления отношений между КПСС и Союзом коммунистов Югославии и между СССР и ФНРЮ. А в июне 1956 года уже Иосип Броз Тито прибыл с визитом в СССР и подписал Московскую Декларацию. Отношения между нашими странами развивались по нарастающей.

Но в октябре 1956 года произошли известные венгерские события, Москва ввела в Будапешт танки и силой подавила венгерский мятеж. Тито, под предлогом того, что Москва не сочла нужным проконсультироваться с ним, резко осудил эту акцию. Отношения между СКЮ и КПСС вновь резко ухудшились, Хрущев повторил ошибку Сталина: повел дело к разрыву с ФНРЮ. И в этом плане решил заставить 13 советских граждан, получивших в октябре 1944 года звание Народных Героев Югославии за освобождение Белграда, отказаться от этих наград. А начал с генерал-лейтенанта Жданова. И неожиданно наткнулся на жесткий отпор.

Как рассказал мне Владимир Иванович, он Хрущеву ответил так: «Сталин не посмел мне в 1948 году предложить такую глупость, неужели вы думаете, что это получится у вас?!»

Хрущев обиды не стерпел и приказал отправить строптивого начальника Военной Академии бронетанковых войск в ЗабВО генералом по спорту. Однако остальных Народных Героев Югославии тронуть уже не решился. Вот так боевой генерал оказался на периферии военной службы.

А с освобождением Белграда, по словам генерала Жданова, всё выглядело так.

В сентябре 1944 года войска 3-го Украинского фронта под командованием маршала Федора Толбухина вышли на Белградское направление. Это был важный стратегический успех. Взятие столицы Югославии влекло за собой выход Красной Армии на коммуникации группы немецких армий «Е», дислоцированных в Греции, и полное блокирование немцев на Балканском полуострове. Поэтому Белград защищала мощная группировка немецких армий «Ф» под командованием генерал-фельдмаршала Вейхса.

Сама операция штурма Белграда началась 28 сентября 1944 года, но только 12 октября 4-му гвардейскому механизированному корпусу под командованием генерала Жданова удалось выйти на границу города к мосту через реку Сава. Однако преодолеть мост с ходу при встречном ураганном огне без больших людских потерь было невозможно. На другом берегу Савы немцы сосредоточили 40 танков, 170 орудий и минометов.

Поэтому Жданов наступление приостановил и запросил подкрепление. Командующий фронтом маршал Толбухин в телефонном разговоре заверил, что подкрепление будет, скоро подойдут части 1-й армейской группировки НОАЮ во главе с генералом Пеко Дапчевичем. На что командир мехкорпуса сказал, что ему необходимы не партизаны, а воздушная и артиллерийская поддержка. Толбухин заверил, что он договаривается с генерал-полковником авиации Судцом и скоро в распоряжение Жданова прибудут несколько эскадрилий 17-й воздушной армии и два артиллерийских полка.

Тем временем к мосту через реку действительно прибыли югославские партизаны. Энтузиазма Жданову они не прибавили. На разболтанных, с открытыми бортами трофейных грузовиках сидело несколько десятков облаченных в потрепанное обмундирование, вооруженных винтовками партизан. Под стать им был и командир, генерал-лейтенант Пеко Дапчевич, худой, в армейских ботинках, с немецким пистолетом в кобуре на поясе. Югославский генерал доложил, что прибыл в расположение корпуса по приказу Верховного главнокомандующего НОАЮ для того, чтобы совместно с русскими освобождать Белград.

Поздоровавшись с югославским генералом за руку, Жданов махнул рукой в направлении моста: «За мостом – столица твоей Югославии. Штурмуй!..» Как раз в это время немцы, заметив активность советских войск, открыли шквальный огонь по мосту. Дапчевич, посмотрев на все это, ответил: «Я не сумасшедший, посылать людей на верную смерть.»

– А я, значит, сумасшедший?! – вспыхнул Жданов. И, оставив югославского союзника, пошел к пункту связи. Вновь связался с Толбухиным и объяснил ситуацию. А в конце разговора в запальчивости произнес: «Это их столица. Они хотят её освободить. Я не возражаю. Пусть штурмуют. Я своих людей в бой не пошлю, пока не получу подкрепления».

Маршал помолчал, а потом произнес: «Владимир Иванович, партизаны должны войти в город вместе с твоими орлами. Не возражай. «Хозяин» (И.В. Сталин. – В.К.) приказал посадить их на твои танки и вместе с твоими бойцами начать штурм.Подкрепление уже движется. На взятие Белграда даю тебе три дня. Но чтобы в город вошел вместе с партизанами».

Три дня после этого разговора штурмовики утюжили немецкие позиции на другом берегу Савы, а потом в дело вступили артиллерийские полки. После чего Жданов посадил на броню своих танков советскую пехоту и югославских партизан, и корпус ворвался в столицу.

Судя по рассказу Владимира Ивановича, во время штурма Белграда никаких других войск, кроме 4-го мехкорпуса и партизан Пеко Дапчевича и близко не было.

…С генерал-полковником Пеко Дапчевичем мне довелось беседовать через 21 год после бесед с генералом Ждановым. Это случилось во время моей работы в советском посольстве в Белграде. На праздновании очередной годовщины освобождения Белграда я публично рассказал о своих беседах, которыми меня удостоил генерал Жданов в 1959 году.

После официальной части в зале для фуршета ко мне с рюмкой в руке подошел худощавый генерал-полковник ЮНА и представился: Пеко Дапчевич. Ему было в то время уже 67 лет, но выглядел он очень подтянуто. «Всё ты правильно, первый секретарь, рассказал. – произнес он. – Всё именно так и было с освобождением Белграда».

К сожалению, судьба не была благосклонной к Владимиру Ивановичу Жданову. Руководство Вооруженными Силами не могло, конечно, перечить Первому секретарю ЦК КПСС, но все-таки стремилось уберечь генерала от гнева Хрущева и прятало его от глаз партийного вождя.

Уже в октябре 1961 года Жданова назначают старшим военным специалистом в Народную армию ГДР, а спустя очень короткое время возвращают его на прежнее место службы – начальником Военной Академии бронетанковых войск. В октябре 1964 года, сразу после пленума ЦК КПСС, который освободил Хрущева от должности, начальник Генерального штаба Вооруженных Сил СССР маршал Бирюзов инициирует присвоение Жданову звания генерал-полковника и берет его с собой в поездку в Югославию на празднование 20-летия освобождения Белграда.

Но 19 октября самолет с советской военной делегацией потерпел катастрофу под Белградом. Погибли все, кто в нем находился...

Похоронен Владимир Иванович в Москве, на Новодевичьем кладбище.

http://www.istpravda.ru/digest/5713/ (http://www.istpravda.ru/digest/5713/)

Освобождение Белграда

https://www.youtube.com/results?search_query=%D0%BE%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B6%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5+%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B0 (https://www.youtube.com/results?search_query=%D0%BE%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B6%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5+%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B0)

https://www.google.bg/search?q=%D0%BE%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B6%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5+%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B0+1944&client=firefox-b&source=lnms&sa=X&ved=0ahUKEwj8_uC2u_TSAhWBE5oKHcvhDhUQ_AUIBygA&biw=1024&bih=618&dpr=1 (https://www.google.bg/search?q=%D0%BE%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B6%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5+%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B0+1944&client=firefox-b&source=lnms&sa=X&ved=0ahUKEwj8_uC2u_TSAhWBE5oKHcvhDhUQ_AUIBygA&biw=1024&bih=618&dpr=1)
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Март 11, 2017, 09:58:28 am: (https://m.netinfo.bg/media/images/29178/29178499/640-420-nadpis-bolgar-na-plochka-ot-makedonskiia-grad-vinica-otvaria-tema.jpg)
Надпис „Болгар” на плочка от македонския град Виница отваря тема българин ли е Ахил

31 януари 2014

Глинени плочки отпреди 16 века, открити на територията на македонския град Виница, може да се окажат едно от доказателствата за хипотезата на наш историк за българските корени на Ахил. Познатият от Омировата „Илиада" герой е изобразен на теракотна плочка от 5-6 в. - нея историците ни свързват с друга плочка, намерена край Виница, върху която на латински се вижда надписът „Болгар". „Поне два византийски източника посочват данни за Ахил, че е бил предводител на българи", посочи в ефира на Дарик историкът Александър Мошев, уредник в Националния литературен музей. Той заедно с екип на списания „Осем" са били част от експедиция до разкопките на платото над македонския град.

Керамичните плочки от Виница, смятани за първообраза на днешните икони, привличат любопитството на екипа на списания „Осем" и историкът Александър Мошев, каза пред Дарик зам.-главният редактор на изданието Георги Караманев: „Нещо като предци на днешните икони. Наричат ги винички икони".

Въпреки раннохристиянския характер на плочките, вниманието им привличат две - едната с надпис Ахил и една с конник и надпис „Болгар": „Светец, който според повечето специалисти е Ахил - героят от Троянската война. Другата плочка е изрисуван един конник, до когото пише: „Болгар". Цялото това нещо ни се видя изключително странно", разказа Георги Караманев.

„Още македонският археолог Балабанов, който разкопава обекта, изказва предположението за връзка между двете плочки, т.е. това не е моя хипотеза, че в една тракобългарска среда е съществувал култ към митичния предтеча или прародител Ахил - предводителят на мирмидонците, за който в най-малко два византийски източника - единият от 6-ти, другият от 12-ти век - има данни, че е бил предводител на българи", каза от своя страна Александър Мошев.

„Самият факт, че пише „Болгар" на тази плочка отваря много въпроси, дори и това да е само една от възможностите връзката с Ахил", каза Караманев.

„Другата възможност е това да е Свети Ахилий - един раннохристиянски светец от 4-ти век. Култът към него е развиван по времето на управлението на Самуил. Чисто иконографски няма как да бъде християнски светец по този начин изобразен", допълни още Мошев.

Екипът опитва да се свърже с македонските специалисти и да осигури достъп до оригиналите на ключовите за хипотезата плочки. Според тях обаче дори само повече българи да чуят за малко познатите у нас плочки от Виница, усилието си струва. Двамата смятат, че въпреки сензационния характер на теорията за Ахил няма риск да влезем в ролята на македонците, за които наскоро иронично Божидар Димитров коментира, че и Тутанкамон е македонец:

„Виждам вече в интернет започнаха едни яростни спорове, патриотарски начала и от двете страни. При представянето ние изрично се постарахме да разграничим ясно кои са ясните и недвусмислени неща и кои са хипотезите", каза Караманев.

„Не би трябвало да се фиксираме върху тази сензация, а по-скоро трябва да разглеждаме тези находки като част от по-голям комплекс от находки, които биха могли да ни помогнат да погледнем към най-древното ни минало от един друг ъгъл. Въпросът за произхода на българите и за това от кога сме тук, на Балканите, по друг начин", допълни Мошев.

https://dariknews.bg/novini/bylgariia/nadpis-bolgar-na-plochka-ot-makedonskiq-grad-vinica-otvarq-tema-bylgarin-li-e-ahil-1211252
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Март 26, 2017, 05:27:22 pm: (http://www.mediapool.bg/images/209/047a1b1a2abbe7ddacefdc9f35156cf5.jpg)

ВИДЕО

https://www.youtube.com/watch?v=eEjtB3TipLg

Зошто Македонија треба да е во добри односи со Бугарија?

https://www.youtube.com/watch?v=anTpJHJ5ynY

Тајната на грчки генерал ,за напад на Македонија

https://www.youtube.com/watch?v=dfZNa0Xa3hw

Любчо Георгиевски за албанското бъдеще на Македония
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Март 29, 2017, 08:46:47 pm: (http://images.chronicle.bg/uploads/2013/11/13/155-700x394.jpg)

19.03.2017

ВИДЕО

http://www.btv.bg/video/shows/btv-reporterite/videos/btv-reporterite-antichni-drami.html

bTV Репортерите: Антични драми
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Март 29, 2017, 08:54:28 pm: (http://www.10te.bg/wp-content/uploads/2014/10/images_Images_samuil-voiska-820x510.jpg)

ВИДЕО

http://www.btv.bg/video/shows/predi-obed/videos/velichieto-na-car-samuil.html

Величието на цар Самуил
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Април 04, 2017, 01:08:09 pm: (http://wreview.eu/uploads/2/macedonia_image001.jpg)

ЦРУ - след 65 години: Нови разкрития за "греховете" на студентите от Струмица

Централното разузнавателно управление на САЩ (ЦРУ) публикува няколко милиона документа, свързани с тяхната работа, сред които има хиляди документи отнасящи се до СФРЮ и Македония.
В голям брой от публикуваните документи се посочва, че в следвоенния период ЦРУ отблизо е следяла дейността на ВМРО, и лицата които са се борели за независима Македония. В един от докладите на ЦРУ за ВМРО със заглавие "Дейността на ВМРО в Югославия" между другото се казва: "ВМРО тайно се бори за създаването на независима македонска държава, която ще включи територията на Югославска Македония. Организацията е особено активна в градовете Прилеп, Велес и Щип. Разпространяват се слухове в Югославия, че хората очакват да бъдат освободени от Титовият режим до следващия Великден ".

Най-новите документи на ЦРУ ни доказват сведенията на много историци и лица от миналото, че САЩ особено са проявявали интерес към събитията в Струмица в следвоенния период. От ЦРУ вероятно са следели събитията там, а от получената информация за недоволството и задушаването на националния дух на жителите и отнемането на земята (отчуждаването и национализацията), което води до разпространяване на листовките а и съобщенията от 01.05.1946 г. със заглавие: "Долу експонатите на сърбизма, Димитър Влахов, Лазар Колишевски, Михайло Апостолски и техните другари!"," Да живее духа на Гоце Делчев и Даме Груев ". След тази дейност са били арестувани 25 младежи, между които са били трима от петте по-късно убити студенти, също така осъдени на затвор. Този факт се потвърждава и с новите документи от ЦРУ.

Останалото в линка.

http://wreview.eu/s/cru-65-sled-godiini-dokumenti-za-makedoniq.html
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Април 05, 2017, 07:31:20 pm: (http://dpsvarna.com/pic/20170311101806%D0%A1%D0%B0%D0%BB%D0%B8%20%D0%A2%D0%B0%D0%B1%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%B2.jpg)

05 Април 2017
ДПС призова за съпротива срещу референдума на Ердоган в Турция

Председателят на ДПС (партия на българските турци) Мустафа Карадайъ излезе с остра декларация по повод предстоящия конституционен референдум на 16 април в Турция. В нея той призова "всички демократични сили и държави" да заемат категорична позиция против предланите от турския президент Реджеп Ердоган конституционни промени, тъй като "застрашава демокрацията, спазването на основни права и свободи, както и върховенството на закона". Ето и пълния текст на декларацията:
На 16 април Турция ще гласува на референдум конституционни промени, които ще я променят завинаги. И не само Турция. Но и Балканите, Европа и света.
Ердоган се стреми да получи безконтролно цялата власт в държавата. Ердоган иска да бъде едновременно президент, премиер и партиен лидер. Без механизми за контрол и баланси.
Референдумът застрашава демокрацията, спазването на основни права и свободи, както и върховенството на закона.
Затова всички демократични сили и държави трябва да заемат категорична позиция още днес. За да не бъде късно утре!
Ние, като представители на ДПС, с над 30-годишна история, с основна кауза защита на правата и свободите на човека, върховенството на закона и демокрацията, казваме категорично НЕ:
- НЕ! на грубото потъпкване на правата и свободите на човека;
- НЕ! на липсата на свобода на словото в публичното пространство и на практиката да се арестуват и "въдворяват" свободомислещи интелектуалци и журналисти;
- НЕ! на фасадната и лъжлива демокрация;
- НЕ! на насилието и диктатурата във всичките им форми;
- НЕ! на режисирани и контролирани "опити за преврати" срещу утвърдени ценности и норми на Демокрацията;
- НЕ! на унизяването на армията, прокуратурата, съдебната система и държавната администрация;
- НЕ! на трансформацията на външната политика от "нулеви проблеми със всички съседи" във заплашителни и агресивни действия към всички съседи;
- НЕ! на преобразуването на Кемалистка Република Турция в Султанат, защото тя става вредна не само за съседите си, за региона и за света, но най-вече за Себе си!
Кемалисткото държавно устройство превърна Турция от "болния човек на Европа" в световен икономически, военен и политически колос. За да остане Турция такава: НЕ! на референдума!
Бог да ни е на помощ!

http://www.segabg.com/article.php?id=849467

Българските мюсюлмани имат високо доверие към Турция, Германия и Русия
06 Април 2017
Неизменна основна ценност за мюсюлманите в България остава семейството - 95% го поставят на първо място. Това показва изследване на нагласите на мюсюлманите в България за периода 2011-2016 година. Данните от изследването представи Боряна Димитрова от "Алфа Рисърч".
Налице е известно преминаване от либерализъм към консерватизъм по отношение на ключови житейски факти сред мюсюлманите в България. По отношение съжителството на между двама души без брак - остава приемливо едва за 14% през 2016 г. от 24% през 2011 година. Одобрението за развод от 18% през 2011 г. сега е намаляло на 12,8%.
Налице е възвръщане към един патриархален модел и отстъпление на либерализма спрямо консерватизма, включително и по отношение на разпределението на семейните задължения. Ако през 2011 г. 62% са смятали, че мъжът трябва да се грижи наравно за децата с жената, сега пада на 53 %. Същото е по отношение на домашните задължения. Така или иначе общият извод е за известно възвръщане към един патриархален и по-консервативен модел.
По отношение на степента на религиозност - 92% от българските мюсюлмани са декларирали религиозност през 2011г., а 87% - през 2016 г. Има и известен спад по отношение на силно религиозните.
Когато се наблюдават българските мюсюлмани в гетата, почти 100% декларират висока степен на религиозност. Забелязвало се, че там, където бедността е най-висока и религиозността е най-висока. По отношение на религиозните практики е налице известно увеличение и по-високо придържане към правилата на мюсюлманската общност, става ясно още от изследването.
По отношение на често обсъждания въпрос дали жените трябва да покриват главата си - 54% не одобряват. Едва 1,6 на сто декларират, че това трябва да е задължителна практика.
Изследването отчита, че се е увеличил делът на мюсюлманите, които смятат, че ислямът е единствената вярна религия - от 8 на 20%. 74% заявяват, че имат близки приятели християни. Едва 20% казват, че приятелите им са само мюсюлмани.
На въпрос трябва ли България да приема бежанци 38,5% са на мнение, че не трябва да приема никого, 38% са с по-умерени позиции, едва 4,7% смятат, че трябва да приема всички.
Българските мюсюлмани изказват категорична подкрепа за светското устройство на държавата и едва 0,7% считат, че проблемите на общността трябва да се решават по законите на Шериата. Устойчиво нараства делът на българските мюсюлмани, които не се интересуват от политика - от 30% на 52 %.
Сред външни фактори, които влияят върху нагласите на българските мюсюлмани, бе изтъкнато отношението към Турция. Забелязва се устойчиво високо доверие към Турция, което е нараснало от 58 на 68 %, както и висока подкрепа и за лидера й Ердоган - 48,8%.
Отчита се и намаление на българските мюсюлмани, които оправдават тероризма при определени обстоятелства. Над две трети от тях имат и отрицателно отношение към ИДИЛ и "Ал Кайда". Освен високо доверие към Турция, българските мюсюлмани изпитват и високо доверие към Германия - 64% и Русия - 49,8%.
Ръководителят на екипа, изготвил петгодишното изследване, проф. Евгения Иванова заяви, че са осъществени 130 дълбочинни интервюта с респонденти от различните групи - турци, българоезични мюсюлмани и мюсюлмани от гетата. Очертават се две групи, за които религията е идентичност - българоезичните мюсюлмани и мюсюлманите в гетата. Отхвърлени по етнически признак от турците и по религиозен признак от българите християни, за българоезичните мюсюлмани религията е идентичност и основание за престижност. По същия начин е и за мюсюлманите в гетата, където те се чувстват принадлежни към глобална мюсюлманска общност.
В гетата ислямът не е традиционна религията. Като причина за преобръщането в исляма и превръщането на човек, който досега е пиел, взимал наркотици или както казва един от тях е водил български живот, се сочат бедността, болестите, житейски сътресения и съзнание за отхвърляне от обществото.
"Говори се много за материалния интерес. Никъде не засякохме човек, който наистина е взел пари. Тези облекла в районите, населени с българоезични мюсюлмани, намаляват изключително много, увеличават се в гетата", коментира проф. Иванова.
По думите й това е следствие на рестриктивните мерки, предприети от българската държава и като своеобразен бунт срещу отхвърлянето от обществото.
Българските мюсюлмани предпочитат да работят в западноевропейски страни - първо Германия, Белгия, Франция. Великобритания е предпочитана от българоезичните мюсюлмани. Образованието в чужбина е на елитите.
Проф. Евгения Иванова коментира, че в България не се носят бурки. Това, което носят жените в Пазарджик, се нарича никаб. Никой от мъжете не задължава жените си да носят никаб. Изключително светски и много модерни са младите мюсюлманки. Изследването е проведено сред генерална съвкупност от 577 хиляди.
Сред изводите които направи Торстен Гайслер, ръководител на бюрото на фондация "Конард Аденауер", която е поръчала изследването е, че в България има многобройни и тесни контакти между мюсюлмани и християни. Освен това отношенията между мюсюлмани и християни не са се изменили съществено в последните години. Във всеки случай това е оценката на 67% от анкетираните мюсюлмани - а 15% отговарят, че дори са се подобрили.
"Ако същевременно 6% от анкетираните смятат, че отношенията са се влошили, това не е сигнал за тревога, но трябва да е повод да се изследват причините за тази оценка", каза Гайслер.
По думите му радостно е също, че делът на мюсюлманите, отхвърлящи безусловно тероризма, от 2011 г. насам се е увеличил с 6% и достига 89%. Същевременно делът на лицата, смятащи тероризма при определени обстоятелства за оправдан, е намалял от 1.4% на 1.1%.
Можем само да се надяваме, че тази тенденция ще се запази, обяви представителят на фондация "Конрад Аденауер" в България.

http://www.segabg.com/article.php?id=849607
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Април 16, 2017, 10:14:16 pm: (http://cache1.168chasa.bg/Images/Cache/807/Image_2077807_305_0.jpg)

ВИДЕО

https://www.youtube.com/watch?v=-QK6MmCxQ7A&t=122s

МАКЕДОНЦИТЕ ВО БУГАРСКАТА ПОЛИТИКА

https://www.google.bg/?gfe_rd=cr&ei=3zMEVcnMMaez8weL9YKgDA&gws_rd=ssl#q=%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F+%D0%BD%D0%B0+%D0%BF%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0+%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F

македонизация на пиринска македония
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Април 18, 2017, 09:14:29 pm: (http://www.telegraf.rs/wp-content/themes/telegraf/assets/development/images/telegraf-logo-4.png)

(http://cdn.tf.rs/2015/05/12/Albanci-mapa-620x350.jpg)

12. Maj 2015

Evo koliko zaista ima Makedonaca, a koliko Albanaca u Makedoniji!

Skoro cela severozapadna Makedonija naseljena je većinom albanskim stanovništvom, u čemu prednjače Tetovo, Gostivar i Struga. Po nekim informacijama, u Strugi živi čak 90 odsto Albanaca - kaže Aleksandar Knežević, docent Geografskog fakulteta u Beogradu

U poslednjih par dana sve oči su uprte u Makedoniju i sukob albanskih terorista sa makedonskom policijom u Kumanovu. Prema popisu stanovništva, Abanci čine 25 odsto celokupne makedonske populacije i predstavljaju drugu po veličini etničku grupu. S obzirom da se iz godine u godinu taj procenat uvećava, nije isključeno da bi jednog dana Makedonci mogli da postanu manjina u sopstvenoj državi!

Prema popisu iz 2002. godine u Makedoniji je živelo nešto više od 2 miliona stanovnika od čega je oko 510.000 bilo Albanaca. Brojka je praćena i narednih 13 godina i uočen je rast albanskog stanovništva, a pad Makedonaca.

Aleksandar Knežević, docent Geografskog fakulteta u Beogradu na smeru za demografiju, za “Blic” kaže da severozapadna Makedonija predstavlja deo zemlje naseljen dominantno albanskim stanovništvom.

– Skoro cela severozapadna Makedonija naseljena je većinom albanskim stanovništvom, u čemu prednjače Tetovo, Gostivar i Struga. Po nekim informacijama, u Strugi živi čak 90 odsto Albanaca – kaže Knežević.

(http://cdn.tf.rs/2015/05/12/Etnicka-mapa-Makedonije.jpg)

Govoreći o budućnosti, Knežević kaže da u prestonici Skoplju situacija preti da postane kritična, s obzirom da se broj Albanaca iz godine u godinu povećava. Pored Skoplja, istakao je da posebnu pažnju treba obratiti na dve opštine, Lipkovo i Kičevo.

– Što se tiče nekog porasta udela albanskog stanovništva u budućnosti, ukoliko se dosadašnji trend nastavi, situacija u prestonici Makedonije vrlo lako može postati kritična. Takođe, veliku pažnju treba obratiti na Kičevo, koje se nalazi između Gostivara i Struge. Trenutno tamo ima oko 30 odsto Albanaca, ali se njihov broj veoma brzo povećava. Princip je isti: Albanci dolaze i kupuju kuću po kuću, ulicu po ulicu dok ne ostvare većinu. Sa druge strane, opštinu Lipkovo, koja se graniči sa Srbijom, čini čak 97 odsto Albanaca – kaže Aleksandar Knežević.

Docent Knežević ističe da uzroke rasta albanske populacije treba potražiti u periodu od 1961. godine, te da dalji porast udela albanskog stanovništva ide na teret smanjenja broja Makedonaca. Naime, od 1961. godine broj Albanaca se udvostručio, dok je broj Makedonaca smanjen za skoro 10 procenata.

– Konstantno povećanje broja Albanaca u Makedoniji ima dva uzroka. Prvi je svakako prirodni priraštaj, koji je kod Albanaca na visokom nivou, za razliku od ostalih manjina, ali i Makedonaca. Međutim, treba imati u vidu i velike migracije albanskog stanovništva koje su se godinama događale, kako sa Kosova, tako i iz Albanije – zaključuje Knežević

http://www.telegraf.rs/vesti/1563635-evo-koliko-zaista-ima-makedonaca-a-koliko-albanaca-u-makedoniji
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Април 19, 2017, 07:12:24 pm: (https://www.slobodna-bosna.ba/img/vijesti/2017/04/slobodan-milosevic_0.jpg)

(https://www.slobodna-bosna.ba/img/vijesti/2017/04/micotakis-860x598.jpg)

(https://www.slobodna-bosna.ba/img/vijesti/2017/04/djordje-ivanov-3.jpg)

ВИДЕО

https://www.youtube.com/watch?v=XpvINekaw4A

(https://www.slobodna-bosna.ba/img/static/logo_slobodna-bosna_20150703.jpg)

10. Apr. 2017
ĐORĐE IVANOV, PREDSJEDNIK MAKEDONIJE, OTKRIO: Plan Milošević-Mitsotakis da se Makedonija podijeli između Srbije i Grčke je propao

Problem u odnosima Grčke i njegove zemlje, tvrdi predsjednik Makedonije, počeo je mnogo ranije, odnosno početkom 90-ih godina prošlog vijeka kada je počeo raspad tadašnje Jugoslavije

Đorđe Ivanov, predsjednik Makedonije koji je posljednjih nedjelja u središtu međunarodne pažnje zbog odbijanja da dadne mandat za premijera Zoranu Zaevu, dosadašnjem lideru makedonske opozicije, u razgovoru za Hrvatsku televiziju govorio je o odnosima svoje zemlje sa Grčkom.

Na pitanje novinara Romana Bolkovića kakvi su izgledi da Grčka napokon prizna pravo Makedoniji na vlastito ime, predsjednik Ivanov je rekao da njegova zemlja ima vrlo dobre odnose sa novima vlastima u Grčkoj.

"Ja sam se proteklih godina nekoliko puta sreo sa grčkim premijerom Alexisom Ciprasom i naša suradnja je bila jako dobra, pogotovo u vrijeme kada je izbjeglička kriza u kojoj su naše dvije države podnijele najveći teret, bila na vrhuncu. Naše države surađaju na svim poljima, Makedonci najviše ide na odmoru u Grčku, tamo ostavljaju milijardu eura godišnje. Grčka, kao članica Evropske Unije, u više navrata je štitila u Briselu interese Makedonije.

Problem u odnosima Grčke i njegove zemlje, tvrdi predsjednik Makedonije, počeo je mnogo ranije, odnosno početkom 90-ih godina prošlog vijeka kada je počeo raspad tadašnje Jugoslavije.

"U tadašnjim razgovorima između srbijanskog lidera Slobodana Miloševića i Konstantina Mitsotakisa, premijera Grčke, bila je dogovorena podjela Makedonije po kojoj bi jedan dio pripao Grčkoj, a drugi Srbiji. I to je ključ naših problema sa Grčkom. Ne ovom današnjom i ne sa ovom vladom, nego sa starim strukturama u toj zemlji, koje su vrlo snažne i utjecajne, i koje se još uvijek nadaju da je moguća podjela Makedonije po scenariju kojeg su planirali Milošević-Mitsotakis", kazao je Boris Ivanov.

https://www.slobodna-bosna.ba/vijest/49952/djordje_ivanov_predsjednik_makedonije_otkrio_plan_milosevic_mitsotakis_da_se_makedonija_podijeli_izmedju_srbije_i_grchke_je_propao.html

(http://balkanekspresrb.rs/wp-content/uploads/cropped-logo207-1-2.png)

10/04/2017

Đorge Ivanov: Milošević i Micotakis planirali podelu Makedonije

Problem u odnosima Grčke i Makedonije počeo je početkom 90-ih godina prošlog veka kada je počeo raspad tadašnje Jugoslavijem rekao je predsednik Ivanov u razgovoru za hrvatsku TV

ĐORGE IVANOV, predsednik Makedonije u razgovoru za Hrvatsku televiziju govorio je o odnosima svoje zemlje sa Grčkom.

Na pitanje novinara Romana Bolkovića kakvi su izgledi da Grčka prizna pravo Makedoniji na vlastito ime, predsjednik Ivanov je rekao da njegova zemlja ima vrlo dobre odnose sa novima vlastima u Grčkoj.

“Ja sam se proteklih godina nekoliko puta sreo sa grčkim premijerom Aleksisom Ciprasom i naša saradnja je bila jako dobra, pogotovo u vreme kada je izbeglička kriza u kojoj su naše dve države podnele najveći teret, bila na vrhuncu. Naše države surađaju na svim poljima, Makedonci najviše ide na odmoru u Grčku, tamo ostavljaju milijardu evra godišnje. Grčka, kao članica Evropske Unije, u više navrata je štitila u Briselu interese Makedonije.

Problem u odnosima Grčke i Makedonije, tvrdi Ivanov, počeo je mnogo ranije, odnosno početkom 90-ih godina prošlog veka kada je počeo raspad tadašnje Jugoslavije.
“U tadašnjim razgovorima između srpskog lidera Slobodana Miloševića i Konstantina Micotakisa, premijera Grčke, bila je dogovorena podjela Makedonije po kojoj bi jedan dio pripao Grčkoj, a drugi Srbiji. I to je ključ naših problema sa Grčkom. Ne ovom današnjom i ne sa ovom vladom, nego sa starim strukturama u toj zemlji, koje su vrlo snažne i utjecajne, i koje se još uvek nadaju da je moguća podela Makedonije po scenariju Milošević-Mitsotakis”, rekao je Đorge Ivanov.(Agencije)

http://balkanekspresrb.rs/arhive/32982

(http://www.mkd.mk/files/styles/statija-shiroka/public/article/2017/05/12/mkd-321165.jpg?itok=6pC3Vxj1)

13 Мај 2017

Софија: Границите на Балканот се неприкосновени, го поддржуваме територијалниот интегритет на Македонија

Бугарија е категорично против каква било промена на границите. Бугарија е против промената на границите во Југоисточна Европа и го поддржуваме територијалниот интегритет на Република Македонија. Ова за БГНЕС го одговорија од Министерството на надворешни работи на Бугарија.

Софија: Границите на Балканот се неприкосновени, го поддржуваме територијалниот интегритет на Македонија

Бугарија е категорично против каква било промена на границите. Бугарија е против промената на границите во Југоисточна Европа и го поддржуваме територијалниот интегритет на Република Македонија. Ова за БГНЕС го одговорија од Министерството на надворешни работи на Бугарија.

„Позицијата на Бугарија во однос на неприкосновеноста на границите се основа на принципите на меѓународното право. Декларацијата на Народното собрание од 28 април е потврда на таа наша позиција, во која се изразува поткрепата за државното единство и за територијалниот интегритет на Република Македонија“, се вели во изјавата на Министерството за надворешни работи на прашањето на БГНЕС дали Бугарија ја поддржува позицијата на своите најважни стратешки сојузници САД и Германија, за неприкосновеноста на границите на Балканот.

http://www.mkd.mk/makedonija/politika/sofija-granicite-na-balkanot-se-neprikosnoveni-go-poddrzhuvame-teritorijalniot
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Април 24, 2017, 07:53:37 pm: (https://pbs.twimg.com/profile_images/753656134565785600/iQ1GX-ov.jpg)

(https://img.washingtonpost.com/rf/image_480w/2010-2019/Wires/Online/2017-04-24/AP/Images/Greece_Ancient_Civilizations_Forum_10954.jpg-9fb51.jpg?uuid=TaEKaCkFEeeQgfVAX1bT5A)

Greek Foreign Minister Nikos Kotzias, right, and his Iranian counterpart Mohammad Javad Zarif, left, and Chinese Foreign Minister Wang Yi gesture as they pose for the photographers as they attend the “Ancient Civilizations Forum” (ACForum) at Zappeio Conference Hall in Athens, Monday, April 24, 2017. Foreign Ministers and top officials from various countries attended the forum being held in the Greek capital.

By Associated Press April 24 at 11:47 AM

ATHENS, Greece — Diplomats representing ancient civilizations have met in the Greek capital for the first time as part of a new 10-member international club.

The Ancient Civilizations Forum held its inaugural session in Athens on Monday, attended by foreign ministers or senior diplomats from China, India, Italy, Iran, Iraq, Egypt, Greece, Mexico, Bolivia and Peru.

Greek Prime Minister Alexis Tsipras told attendees that their cultures share a heritage of “positive power, the strength of knowledge, education (and) progress.” He voiced hopes that the 10 countries could benefit from cooperation in areas ranging from the economy to culture.

The new club is defined by history, rather than geography or clout, with each of its members having been a top global player at some — often distant — point in the past 4,000 years.

Copyright 2017 The Associated Press. All rights reserved. This material may not be published, broadcast, rewritten or redistributed.

https://www.washingtonpost.com/world/middle_east/diplomats-representing-ancient-civilizations-meet-in-athens/2017/04/24/4fe376ee-2905-11e7-9081-f5405f56d3e4_story.html?utm_term=.a8e67504c177
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Април 28, 2017, 08:19:11 pm: ВСЯКО ЦВЕТЕ ОТКЪСНАТО ОТ СВОИТЕ КОРЕНИ Е ОБРЕЧЕНО ДА ЗАЛИНЕЕ И ЗАГИНЕ. СЪЩАТА СЪДБА ЩЕ СПОЛЕТИ И МАКЕДОНСКИЯ НАРОД, НАСИЛСТВЕНО ОТКЪСНАТ ОТ БЪЛГАРСКИТЕ СИ КОРЕНИ.

(http://85.14.28.164/d/images/photos/0339/0000339490-article2.jpg)

(https://fakti.bg/img/news2017/234789/3b86de0ab312a6e9c394939e4bf3b1a3_big.jpg)

28 Април, 2017

Парламентът с обща декларация за Македония

По инициатива на председателя на ПГ на „БСП за България“ Корнелия Нинова Народното събрание прие обща национална позиция за събитията в Македония.

Декларация на Народното събрание на Република България

Народното събрание на Република България изразява дълбока тревога от развитието на кризата в Република Македония.

Нахлуването в сградата на парламента и физическата атака срещу народни представители заслужават най-остро осъждане. Като парламентаристи смятаме, че агресията срещу нашите колеги е недопустимо посегателство върху институцията парламент и върху демокрацията. Насилието не може да бъде средство за разрешаване на политически спорове.

Надяваме се президентът на Република Македония и водещите политически сили да предприемат действия за успокояване на напрежението и връщане в полето на политиката. Вярваме, че разрешаването на кризата е възможно само на основата на спазването на Конституцията и законите на страната.

Призоваваме към мъдрост и въздържане от всякакви провокации, които могат да ескалират до междуетнически конфликт. Това би имало тежки последици за Република Македония и ще се отрази на стабилността и перспективите за икономическо и социално развитие в региона.

Изразяваме подкрепа за държавното единство и териториалната цялост на Република Македония.

В рамките на предстоящото председателството на Съвета на ЕС, България ще работи за ускоряване на процеса на присъединяването на държавите от Западните Балкани към Европейския съюз с цел гарантиране на мира и развитието в цяла Югоизточна Европа.

Ето какво казаха за ситуацията в Македония и лидерите на някои партии:

Корнелия Нинова, БСП: Разтревожени сме от събитията в Македония

„Разтревожени сме от събитията в Македония. Засяга се големият въпрос за национална сигурност на България. Този въпрос не е партиен, това е въпрос за България. Не може да го изразяваме в социалните мрежи, а тук в българския парламент. Това е мястото, където трябва да изготвим обща национално отговорна позиция в защита на националния интерес на България ида я отстояваме всички ние заедно.

Красимир Каракачанов, „Обединени патриоти“: Има пряка заплаха за сигурността на България заради събитията в Македония

Изразяваме несъгласието си със служебното правителство - пряка заплаха за сигурността на България има. Това каза съпредседателят на ПГ на „Обединени патриоти“ Красимир Каракачанов.

„Тревогата ни не е само заради това, че се нарушават демократични права в Македония, а поради факта, че в Македония живеят наши сънародници“, заяви той.

„Не е необходимо този въпрос да се политизира излишно, ако имаме декларация на Народното събрание, тя не би следвало да бъде в посока заемането на една или друга страна в конфликта, а която да е загрижена за сигурността на България“, коментира Красимир Каракачанов.

„От случващото се в Македония се пораждат проблеми за българската национална сигурност“, заяви той.

„Предупреждавахме отдавна, че ситуацията на Балканите е тревожна. Случващото се в Турция, в Близкия Изток, ситуацията в Македония се очакваше да ескалира и това се случи“, обясни съпредседателят на „Обединени патриоти“. „Призивът ни е да търсим национален консенсус и за слагане на край на тази дива партизанщина, която българският парламент излъчва повече от 27 години“, посочи той.

„Трябва да изразяваме позиции и да генерираме политика на спокойствие и ред на Балканите. България е най-пряко заинтересована от това, което се случва в Македония и там да се възстанови законовият ред, да се спазват правата на гражданите и да се намери решение на кризата, която продължава вече 2 години“, заяви Красимир Каракачанов.

Мустафа Карадайъ, ДПС: Профилът на тези, които създават безредици и етническо противопоставяне в Македония, е същият като на крайните националисти в България

ДПС със загриженост и безпокойство следи събитията в Македония. Случващото се там е логично следствие от процесите, които текат в тази страна. Не само в Македония, но и в други държави от региона. Това се казва в декларация на ПГ на ДПС, прочетена от лидера на партията Мустафа Карадай.

„ДПС винаги е подчертавало, че крайният национализъм, който разделя гражданите по етнически и религиозен признак, е опасен за всяка държава, а на Балканите е взривоопасен. Профилът на тези, които създават безредици и етническо противопоставяне в Македония, е същият като на крайните националисти в България. Дори има съвпадение и в имената на някои от политическите формации“, заяви той. По думите му по тази, а не по друга причина, ДПС смята, че толерирането и включването във властта на крайните националисти е опасно, защото рано или късно торпилира етническия мир. „Българският етнически модел в доктрина на д-р Ахмед Доган, отстоявана от ДПС при всички обстоятелства през последните десетилетия, е в основата на етническия мир в България. Но той изисква усилията не само на една партия и една етническа група, а на всички партии и етноси и цялото общество. Това е поуката за нас от събитията в съседна Македония. Призоваваме всички да прочетат посланието на г-н Доган от 16 март т.г.“, посочи Карадайъ.

По думите му там се съдържа предупреждението за тези процеси, както и решението им – обединителният патриотизъм като алтернатива на войнстващия национализъм.

„Призоваваме институциите и политиците в Македония към разум и демократично решаване на проблемите, а българските политици – към два пъти повече разум и отговорност за бъдещето. А Народното събрание – да приеме обща позиция на Р България“, каза още лидерът на ДПС.

Валери Симеонов, „Обединени патриоти“: Решаването на парламентарния проблем в Македония си е работа на македонската държава

Смятам, че решаването на този парламентарен проблем в Македония си е работа на македонската държава. Това каза съпредседателят на „Обединени патриоти“ Валери Симеонов във връзка със ситуацията в Македония.

„Според мен тук става въпрос точно за противопоставяне на политическа основа, което прераства в етническо противопоставяне. Аз също съм категорично за териториалната цялост на Македония и за максимално бързото решаване на този въпрос, макар че лично аз съм скептичен, че може толкова бързо да бъде решен. Не мога да дам мнение дали има външна намеса или не. Определено сме свидетели на една активна външна политика на албанската държава, да не кажа и леко агресивна. Това трябва да бъде следено и да не бъде допускано - Албания да си позволява пряка намеса с инструкции и въздействие върху албанското малцинство в Македония“, коментира Симеонов. По думите му това трябва да се контролира и да не се допуска, включително и Европа трябва да бъде нащрек.

https://fakti.bg/bulgaria/234789-parlamentat-izliza-s-obshta-deklaracia-za-makedonia
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Април 29, 2017, 08:53:56 pm: THE ILLYRIAN TRIBES

(https://c1.staticflickr.com/3/2010/2161501037_8fa9698705_b.jpg)

Description
In Greek mythology, Illyrius was the son of Cadmus and Harmonia who eventually ruled Illyria and became the eponymous ancestor of the whole Illyrian people.

Illyria

The Illyrians are said to have made their appearance on the Balkan peninsula sometime around 1300 BC in the land that would become known as Illyria. The appearance of the Illyrians restrained the Thracians, who until then, were the only northern neighbors of the greeks just to the east.Their lands spanned the coast of the Adriatic and stretched inland, and crossed, the Danube. "Illyrian" tribes, such as the Messapians, are also said to have settled around the eastern shore of Italy. There are even references that show an Illyrian presence in Sicily. For at least the next millennium, they occupied the lands from the Danube, Sava, and Morava rivers to the Adriatic Sea and the Sar Mountains. Illyria was composed of a number of tribes – the Autariatae, Enchelae, Chelidones, Taulanti, etc. – who are considered by scholars to be the Illyrians proper, whereas the many groups to the north – Pannoni, Dalmatae, Liburni, Lapodes – are considered to be a bit distinct from the Illyrians of the south. They are mentioned few times ancient Greek history, one of the first was by Anaximander around the 6th century BC who created a "world map" and included "Illyris" as the territory north-west of Hellenic lands of Epirus and Macedon.

https://groups.yahoo.com/neo/groups/Illyrians/info
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Април 29, 2017, 09:22:13 pm: (https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/87/Illyrians_%28English%29.svg/600px-Illyrians_%28English%29.svg.png)

Wikijunior:Ancient Civilizations/Illyria

llyria was a region in the western part of today's Balkan Peninsula inhabited by the Illyrians, a heterogeneous coalition of tribes. Very little is known about the Illyrians, though a number of them are assumed to have been united by a common Illyrian language.

Illyrians were divided in tribes such as Albani, Dassareti, Enchelei, Dalmatae, Deraemestae, Taulantii, Pannonian tribes, Pirustae, Partheni, Abri, Maezaei etc.

Illyrian border lies from rivers Drava and Sava in the north and the region of the Bylliones in the South.

https://en.wikibooks.org/wiki/Wikijunior:Ancient_Civilizations/Illyria
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Април 29, 2017, 09:27:27 pm: (https://s-media-cache-ak0.pinimg.com/originals/36/4f/21/364f21773977831d98e9df66b150b671.png)

Explore Colonies 550, Ancient Colonies, and more!

https://www.pinterest.com/pin/329607266453424268/
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Април 29, 2017, 09:37:58 pm: (http://www.ancient.eu/template/images/header/AHE-Logo-TM-265px.png)

Macedon

A country in northern Greece, Macedon (or Macedonia) was first inhabited by the Mackednoi tribe who, according to Herodotus, were the first to call themselves 'Hellenes’ (later applied to all Greeks) and who gave the land their name. For centuries the Mackednoi had little to do with southern Greece. Even after the Persian invasion of 480 (during which Macedonia was under Persian rule) Macedon preferred to remain aloof from the rest of Greece and the squabbles and fighting which constantly took place between the Greek city-states. All of this changed under the rule of King Phillip II (382-336 BCE) who accomplished the seemingly impossible goal of Greek unity by conquering the southern city-states and bringing them under Macedonian dominion.

After Philip’s assassination in 336 his throne passed to his son, Alexander the Great, who would spread Greek culture and civilization across the known world of antiquity. Macedon fell out of favor with southern Greece after the death of Alexander with many Greeks resenting Macedonian rule and virulent antagonism expressed toward anything even remotely Macedonian. Macedon continued as an autonomous and powerful kingdom until it was annexed by Rome, along with the rest of Greece, around 148 BCE.

http://www.ancient.eu/macedon/
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Мај 01, 2017, 10:19:11 am: (http://images.focus-news.net/8304886710f6df90944f147bd83f7eb1.jpg)

ВИДЕО

https://www.vbox7.com/play:d41fda2ee5

„Темата на Нова”: Какво се случва в Македония?
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Мај 05, 2017, 05:32:38 pm: (http://www.razkritia.com/wp-content/uploads/2014/08/btv-lo.jpg)

(http://img.bg.sof.cmestatic.com/media/images/640x360/May2017/2111357975.jpg)

ВИДЕО

http://btvnovinite.bg/article/svetut/zoran-zaev-pogromat-v-makedonskija-parlament-beshe-po-scenarij-na-vmro-dpmne.html

03.05.2017

Зоран Заев: Погромът в македонския парламент беше по сценарий на ВМРО-ДПМНЕ
Албанският няма как да стане официален език в Македония, твърди лидерът на СДСМ

Погромът в македонския парламент беше по сценарий на ВМРО-ДПМНЕ. Това обяви в интервю за предаването „Тази сутрин” лидерът на СДСМ Зоран Заев.

Преди седмица протестиращи нахлуха в македонския парламент, след като управляващите социалдемократи и партиите на етническите албанци избраха албанеца Талат Джафери за председател на парламента. Лидерът на Социалдемократическия съюз Зоран Заев и още осем души бяха ранени.

Минах с няколко конеца, зашиха ме добре, сега съм добре и ще бъда по-добре сигурно, обяви Заев. Има три конеца на главата – два на челото и един на устата.

„Официално определихме случилото се като умишлен опит за убийство… от бандата, която влезе в Народното събрание. Повече от три – три и половина часа нямаше никаква помощ от полицията. Несъмнено беше опит за убийство – със заканите на тези, които ни нападаха, с пламъка в очите им, с виковете „Убийте ги!”, „Ето сега ще го хванем да го убием!” разказа македонският политик.

По думите му неколцина политици са били в пресцентъра на парламента, за да говорят пред журналисти и да информират гражданите за новоизбрания председател на събранието. Докато говорел Заев, вратите на парламента били отворени от депутатите на ВМРО–ДПМНЕ, така че да влезе тълпата.

„Това беше премислен сценарий на нашия политически опонент, който все още е на власт в Македония, който пет месеца след изборите няма намерение да предаде властта. Има формирано мнозинство, 67 депутати от общо 120. Когато видяха, че намерихме начин по конституция да отблокираме парламента и да изберем нов председател, те по премислен сценарий дадоха възможност – чрез отварянето на вратите от вътрешната страна, да влязат хората”, разказа още Зоран Заев.

Признава, че един от депутатите от партия „Беса” излязъл и изпял албанския химн, но той самият осъжда това. Седнали, когато се пеел този химн, защото се грижели да няма инцидент между македонци и албанци. В македонския парламент може да се пее само македонският химн, уточни лидерът на СДСМ.

Той е категоричен, че не е възможно да се въведе албанският език като втори официален език в Македония и напомни, че съгласно конституцията в Македония албанският може да се употребява като майчин език.

По думите му всичко, което се прави в Македония в момента, е заговор от страна на ВМРО-ДПМНЕ да не предаде властта, защото се плашат, че ще отговарят за всичките престъпления, които са направили.

„Формираме мнозинство от 67 депутати от общо 120, а не ни се дава мандатът. Г-н Георге Иванов нарушава конституцията и пази управляващата партия, която прави така, че да няма преход във властта и да няма отговорност по върховете на нашите политически опоненти. Убеден съм, че ще получим мандат от Иванов, за да можем да направим правителството, което парламентът да гласува”, прогнозира македонският политик.

Зоран Заев е убеден, че ще е следващият премиер на Македония.

Той сподели още, че кандидат-премиерът за трети мандат Бойко Борисов е засвидетелствал приятелско отношение към Македония.

На въпроса дали се страхува за живата си той отговори: „Животът ми е най-малко важен. Важни са животите на македонските граждани. Без значение от цената, Македония отново ще бъде нормална страна, където ще царува демокрацията и свободата, правото и правовата държава; и ще бъдем рамо до рамо с нашите съседи, и ще бъдем пълноправни членове на ЕС и НАТО”

Вижте повече във видеото:
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Мај 08, 2017, 01:20:48 pm: (http://2.bp.blogspot.com/_mveHL3n_4ME/TB7NxGwn4-I/AAAAAAAADvk/_V2cT1uhpk0/s1600/burka-france31.jpg)

ВИДЕО

https://www.youtube.com/watch?v=vdrotUleHTk

Germany,France,Holland will turn into Muslim states by 2050 - YouTube.flv
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Мај 18, 2017, 07:30:41 pm: (http://www.dnevnik.mk/WBStorage/Articles/F3C92F6353A90748A8C20280AB2E0768.jpg)

Рускиот фактор. Достоевски и словенските народи
Панде Колемишевски

http://www.dnevnik.mk/?ItemID=58986FA43E8F8D428EA0BA09BC06AD95
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Мај 23, 2017, 07:25:40 am: (http://www.dw.com/image/19186282_401.jpg)

(https://m.netinfo.bg/media/images/19502/19502534/655-402-evoliuciia-chovek.jpg)

22 май 2017

Ново откритие: Най-старият предчовек живял край Чирпан
Учените имат нова теория за мястото, където древните човекоподобни са направили първите си стъпки в еволюцията към човека

Международен научен колектив от Германия, България, Гърция, Канада, Франция и Австралия, ръководен от проф. Мадлен Бьоме (Зенкенбергския център за човешка еволюция към университета в Тюбинген) и от проф. Николай Спасов (Национален природонаучен музей при БАН), обосновава твърдението, че еволюционната линия, водеща към човека, се заражда на Балканите преди 7,2 млн. години. Това съобщиха от Националния природонаучен музей при БАН.

Тази вечер едно от най-авторитетните научни списания PLOS ONE публикува две статии, представящи нова гледна точка за времето и

мястото, където древните човекоподобни са направили първите си стъпки в еволюцията към човека.

Най-близкият съвременен родственик на човека е шимпанзето. Кога е започнало отделянето на човешката линия от тази на шимпанзето и къде е живял последният им общ предшественик, е въпрос, широко разискван в палеоантропологията. Според съвременните теории разделянето е станало преди около 5-8 млн. години и това се е случило в Африка.

Двете изследвания, публикувани в PLOS ONE, представят днес друг „сценарий“ относно началото на човешката история.

Новата гледна точка се базира на изкопаеми останки, открити в Гърция (край Пиргос Василисис, на юг от Атина) и в България (местността Азмака край Чирпан).

В първата статия авторите показват, че и двете останки принадлежат към един и същи вид – на изкопаемия хоминид (представител на човешкото семейство) Graecopithecus freibergi, както и че неговите белези дават основание да бъде смятан за пряк представител на еволюционната линия, водеща към човека.

Втората статия изчислява възрастта на грекопитека като използва биохронологични и геофизични методи. Възстановена е също и засушливата саванна обстановка, в която е живяло това същество. Открити са останки от мастодонта ананкус (Anancus sp.), преживното Tragoportax macedoniensis и някои други видове, което доказва, че възрастта на находищата Азмака и Пиргос Василисис е по-късна от тази на световноизвестното Пикермийско палеонтологично находище в Гърция.

Анализите показват, че възрастта на находката от Азмака е на 7,24 млн. години, а тази от Пиргос – на 7,175 млн. години.

Всичко това определя грекопитека като най-стария хоминин (предчовек)

чиято възраст надвишава с няколко стотин години тази на сахелантропа (Sahelanthropus), открит в Чад и смятан до сега за най-древен. С това най-ранният етап от развитието на човешкото родословно дърво би трябвало вече да се свързва с Балканите и с източното Средиземноморие, а не с екваториална Африка, както се приемаше до момента.

Някога прочутият френски палеонтолог Ив Копенс изтъкна ролята на засушаването на източноафриканските ландшафти за еволюцията и изправянето на предчовеците, като нарече този процес East Side Story.

Днес имаме повече основание да свържем тази еволюция с една „North Side“ Story, посочват от Националния природонаучен музей.

https://vesti.bg/tehnologii/nauka-i-tehnika/novo-otkritie-naj-stariiat-predchovek-zhivial-kraj-chirpan-6069442

(http://news10.bg/wp-content/uploads/2013/09/DW-77.jpg)

(http://www.dw.com/image/38933399_303.jpg)

(http://www.dw.com/image/38933534_404.jpg)

Овој заб, научниците го откриле во Бугарија

23.05.2017

Балканот- колевка на човештвото?

Досега се сметаше дека патиштата на еволуцијата на човеколиките мајмуни и пралуѓето се раздвоиле во Африка пред шест до седум милиони години. Најновите истражувања ја доведуваат во прашање таа теза.

Можно е развојните патишта на човекот и човеколиките мајмуни да се раздвоиле неколку стотина илјади години порано одошто тврди актуелната теорија. Освен тоа, се чини дека до тој процес не дошло во Африка, како што се веруваше досега, туку на друго место- во Европа, на подрачјето на источното Средоземје. Таа теза ја поставува истражувачкиот тим собран околу Мадлен Беме од Центарот за еволуција на човекот и палеолит Зенкенберг во Тибинген, и професорот Николај Спасов од Бугарската академија на науки. Научниците, повторно, со најмодерни истражувачки методи, анализирале два од порано познати фосили и наведуваат дека тие им припаѓаат на првите пралуѓе.
Денешните шимпанзи се најблиски роднини на Хомо сапиенс. Но, каде живеел последниот заеднички предок и кога и каде дошло до развој на првиот прачовек, тоа прашање не е дефинитивно расчистено. Мнозинството експерти сметаат дека до раздвојување на еволуциските линии дошло пред пет до седум милиони години во Африка. Според теоријата која во 1994 ја формулирал францускиот антрополог Ив Копен, во тој процес клучна улога имала промената на климата во источна Африка. Но, двете студии во чија изработка учествувале научници од Германија, Бугарија, Грција, Канада, Франција и Австралија, сега скицираат едно сосема поинакво сценарио.

Коренот на забите како доказ

Тимот околу Мадлен Беме анализирал два фосила на хомоноидот Graecopithecus freybergi. Се работи за заб пронајден во Бугарија, како и дел од вилица пронајдена во Грција. Со помош на компјутерска томографија, тие ја визуелизирале внатрешната структура на фосилот и покажале дека корените на пронајдените заби во поголем дел меѓусебно сраснале. „Додека големите човеколики мајмуни по правило имаат два или три корена кои се меѓусебно раздвоени, овие корени се делумно сраснати, што е карактеристично за модерниот човек исто како и за прачовекот, како Ardipitecus или Australopitecus“, вели Јохен Фус, еден од научниците од Тибинген кој работел на студијата.
Исти резултати покажала и новата анализа на вилицата на Graecopithecus freybergi. „Тоа покажува дека се работи за досега непознат вид преоден облик меѓу човеколикиот мајмун и прачовекот- што досега беше познато само од Африка“, вели Фус. Притоа, овој вид е повеќе стотици илјади години постар од досега познатите африкански предци на луѓето.

Оган, трева и вода

Преку анализа на седиментите од кои се извадени фосилите, научниците ја одредиле староста на вилицата меѓу 7,24 и 7,175 милиони години. Тоа значи дека фосилите се постари од досега најстарите познати фосили на Sahelantropus од Африка, чија старост се проценува на шест до седум милиони години. Врз основа на тој факт, научниците заклучуваат дека веројатно до одвојување на еволутивните текови на пралуѓето и шимпанзите дошло порано одошто досега се сметало, и тоа не во Африка- туку на подрачјето на Балканот.
Тие притоа и натаму ја прифаќаат тезата дека причината за тоа одвојување била промената на климата. Некои траги од растенија во седиментите на фосилите укажуваат на тоа дека и на подрачјето на Европа во тоа време постоел некој вид пустинска савана, слична на некои актуелни субсахарски предели, на пример во Мали. „Во таа слика се вклопуваат и фосилните наоди на предците на денешните жирафи, газели, антилопи и носорози во близината на наоѓалиштето на Graecopitecus", објаснува Николај Спасов, член на Бугарската академија на науки. Два текста во кои се претставуваат најновите истражувања за потеклото на човекот се објавени во меѓународното научно списание Плос Оне.

http://www.dw.com/mk/%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D1%82-%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%BA%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%88%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE/a-38950291?maca=maz-TB_maz_dnevnik_KOPIE-4629-xml-mrss
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Мај 25, 2017, 07:44:27 am: (http://cdn2.trafficnews.bg/2016/03/03/d844822c20cc248d610495c2d827bc7e.jpg)

(http://www.segabg.com/pic/news/25/855947.jpg)

25 Май 2017

Анкара се оплаква: Асимилацията на турците в България продължава
Високопоставен депутат твърди, че това било държавна политика, а те били над 1 млн.

Турците в България са подложени на асимилация и това е държавна политика, твърди председателят на парламентарната комисия по правата на човека в Анкара Мустафа Йенероглу в разпространено до медиите писмено изявление, предава БГНЕС.
Йенероглу посочва и твърди, че в България живеят над 585 000 турци, но реалният им брой надвишава 1 млн. души, тъй като не всички са били включени в преброяването и регистрите. „Тези наши сънародници са подложени на сепаратизъм, те губят майчиния си език, джамиите им често са обект на нападения. В училищата турският език е избираем предмет и часовете по него умишлено се провеждат в късните часове на учебния ден. Тази ситуация означава омаловажаване и унижаване на майчиния език.
От друга страна, държавната власт не осигурява възможност за излъчване на новини на турски и блокира създаването на турско радио, което доказва, че политиката на асимилация в България продължава. Друг голям проблем са натискът и нападенията върху джамиите и имамите. Турците в България са изключени от представителство в държавните структури и това е така, въпреки сериозното им присъствие в общото население на страната“, смята Йенероглу. Според него участието на крайнодесните партии в управлението на България представлява гаранция за нови бъдещи проблеми пред турците и мюсюлманите, а така страната сериозно се отдалечава от европейските норми и критерии. „За съжаление, 28 години след насилственото отнемане на рождените им имена, турците в България не могат да излекуват раните си. Турция направи всичко възможно, за да им помогне. Сега наш дълг е да разкопаем тези горчиви факти от паметта и да ги преподадем на бъдещите поколения, за да не се забравят. Това ще помогне да осъзнаем последствията от преживяното от общността напрежение в близкото минало, както и събитията преди него, които са резултат от асимилационната политика“, подчертава в изявлението си председателят на комисията по правата на човека в турския парламент.
Той припомня съпротивата на турците срещу „възродителния процес“ от месец май 1989 г., когато границата се отваря за бежанския поток. „Тогава хиляди семейства бяха разделени, а над 350 000 души бяха откъснати от земята си, която населяват стотици години. Тогавашната фашистка власт приложи асимилационната си политика, защото се притесни от силата на турско-мюсюлманското население и взе решение да стопи етническите малцинства, като погази грубо човешките им права. В онзи тежък период бе наложена забрана върху употребата и обучението на турски език, върху ислямските обреди при погребенията и сватбите, забраниха се сюнетите /обрязването на момчетата/ и облеклото. Но хората избраха правилния път към Турция“, подчертава Йенероглу.

http://www.segabg.com/article.php?id=855947

Национален статистически институт

Преброяване през 2011 г.

Население по местоживеене, пол и етническа група

http://censusresults.nsi.bg/Census/Reports/1/2/R7.aspx

(http://img.bg.sof.cmestatic.com/media/images/640x360/Apr2013/61104494.jpg)

24.11.2014

Учебници на турски език отпечатани в България за първи път от 20 години

През 1992 г. 114 000 ученици са учели турски език. През 2011 г. броят им вече е паднал драстично до 7 000 души

Учебници на турски език са отпечатани в България за първи път от 20 г. насам. Те са предназначени за училище в сливенския регион и в представянето им участва посланикът на Турция в България Исмаил Арамаз, пише турският вестник „Заман”, цитиран от БГНЕС.

Двата новоотпечатани учебника са предназначени за четвъртокласници и 1500 екземпляра вече са изпратени в училища в Шумен и Кърджали, а още 1000 - в Бургас.

„Първите екземпляри бяха изпратени в сливенското село Ябланово. Учениците там са 250, от които 230 изучават турски език. Паралелката за изучаване на турски съществува още от 90-те години. Учебниците са за първи, втори и трети клас,” отбеляза Емине Халил, асистент в катедрата по турски език в Шуменския университет.

По думите й, учебниците да били готови още миналата година, но българските власти едва сега да одобрили отпечатването им.

Учебници на турски език са били отпечатани в България за последен път през 1993 г. Те обаче вече не се използват в училищата.

През 1992 г. 114 000 ученици са учели турски език. През 2011 г. броят им вече е паднал драстично - до 7 000 души.
Всяка година родителите трябва да представят молба децата им да изучават турски, който е избираем предмет, отбелязва в заключение вестник „Заман”.

http://btvnovinite.bg/article/bulgaria/obshtestvo/uchebnitsi-na-turski-ezik-otpechatani-v-balgariya-za-parvi-pat-ot-20-godini.html

8 Септември 2017

Изселническа организация настоява за изучаването на турския език в България
Имало 1 млн.турци, но само няколко хиляди деца учили майчин език

Болезнен, обезпокояващ и тревожен е фактът, че в българските училища не се изучава турски език, а за това е виновна държавата, това заяви лидер на изселническа организация в Турция, предава БГНЕС.
Председателят на Конфедерацията на балканските румелийски турци Зюрфеттин Хаджиоглу обвини правителството на България в провеждане на скрита асимилация на малцинствата.
„В България турското малцинство наброява близо 1 милион души, но само няколко хиляди от децата изучават майчиния си език. Това е болезнено, силно обезпокояващо и тревожно състояние, то е демонстрация на това, че българската държава и правителството й продължават с политиката на скрита асимилация на малцинствата. Новата учебна година няма да бъде добър период за турското малцинство в България“, посочи той. Според него правителството е виновно за ежегодното намаляване на броя на учениците, изучаващи майчиния си турски език и носи отговорност за проблемите около закона за образованието, за това, че обучението по турски е извън учебните програми и е свободно избираем предмет, на което обаче пречат директорите на училищата. Особена вина носят и местните управи с тяхната незаинтересованост и бездействие, смята Хаджиоглу.
„Искам открито да подчертая, че с тази политика в сферата на образованието България само ще губи и няма да има никаква полза в бъдеще. Защото когато едно дете не знае майчиния си език, то не може да овладее и официалния, и няма как да бъде успяващо. В районите, населени с турско малцинство, децата не знаят добре нито майчиния си език, нито официалния. Тази ситуация се признава от компетентните преподаватели и възпитатели“, коментира изселническият лидер. Той отправи призив за конкретни действия в тази посока към политиците, представляващи турското малцинство, към религиозните служители и гражданските организации, и изрази надежда за бързи стъпки за намиране на изход. „Нашите сънародници в България непременно трябва да подадат заявления за изучаването на турски език в училищата на децата им и да продължат да настояват за обучението на майчин език. Нашата конфедерация наблюдава много внимателно развитието на този проблем“, каза Хаджиоглу.
Националното радио и телевизия на Турция /TRT/ преди дни излъчиха репортаж по темата от България, припомня БГНЕС. В него се припомня, че след началото на демокрацията у нас в годините след 1990-а децата на българските турци са изучавали майчиния си език като задължително избираем предмет, като по онова време броят им е бил около 100 000. През 2003 г. обаче те са 30 000, а през учебната 2015-2016 г. наброяват 7 565 деца. В репортажа се посочвали усилията на /вече бившия/ лидер на ДПС Лютви Местан, който през септември 2015 г. внесе предложение турският да стане задължително избираем предмет в училище, но парламентът го отхвърли, а впоследствие управляващите от ГЕРБ го наложиха като свободно избираем. Така децата са пренасочили интересите си към западните езици и природо-математическите дисциплини, и са загърбили майчиния си език. Отделно от това училищните директори създавали изкуствени проблеми и бариери с изискването за специални заявления, но те еднолично решавали дали да има такова обучение. Налице е дефицит на преподаватели, учебниците по турски са от 1999 г. и са остарели, в региона с най-многобройно турскоезично население – Кърджали, майчиния си език в училище изучават по-малко от 2 500 деца, а и вече може да се каже, че в българската образователна система турският е мъртъв, така самосъзнанието и чувството за идентичност остават на заден план, се посочва още в репортажа.
Подчертано е и погрешното схващане, че децата на българските турци по рождение си знаят езика, а и у дома ползват само него, и гледат турска телевизия. Дали ще има деца, изявили желание да изучават турския в училище, ще стане ясно към края на месеца, когато ще бъде готов Списък образец №1, който дава яснота за натовареността на учебните програми, заявил за БГНЕС началникът на регионалното управление на образованието в Кърджали Гроздан Колев. Той обаче отказа да предостави данни и препоръча въпросите да се отправят към пресцентъра на министерството, „защото такъв е редът“, добавя Агенцията..

http://www.segabg.com/article.php?id=872744
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Мај 25, 2017, 08:15:02 am: (http://www.segabg.com/pic/12466/855879.jpg)
Лондонското четвероевангелие напуска земите ни като дар от гръцки монаси.
25 Май 2017

Средновековните ни ръкописи скитат в дисаги из света
Никой не знае колко от книжовните ни ценности са пръснати из големите чужди библиотеки

Искра Ценкова
В една стара приписка на гръцки от Атон четем: "Книго моя, ти утре не ще си моя, други ден - на някой друг, а след време - ничия." Книгата е великата скитница, днес е тук, утре кой знае къде... Всеки ръкопис търси своя откривател и изследовател, а между учения и затвореното между кориците слово има една почти мистична връзка, казва проф. Климентина Иванова, медиавист, изследовател на старите български ръкописи и техен издирвач. А те, според думите й, са нещо като машина, пренасяща ни през времето.

Средновековните скриптории, местата за писане на книги, най-често в манастирите, са били истински работилници, в които не само са се създавали книги, но са се обучавали и преписвачи. Появяват се в България след идването на учениците на светите Кирил и Методий и след като в 893 г. славянското писмо става официално не само за Църквата, но и за държавата. Един от най-големите ни книжовни центрове е откритата преди няколко десетилетия манастирска школа при Равна, на 25 километра на изток от първата българска столица Плиска. Археолозите предполагат, че там са работили някои от учениците на светите братя, а ЮНЕСКО определя обекта като "първата българска езикова лаборатория". За бурната културно-просветна дейност, кипяла на това място, подсказват откритите многобройни железни писала и бронзови закопчалки на книги. Там богослужебните книги са превеждани и преписвани, за да може богослуженията по цялата българска земя да се водят на роден език.

Основната част от най-ценните български ръкописи и преписи на изгубени стари български съчинения днес са пръснати из библиотеките на цял свят. Никой не може да каже какъв е броят им, все още не всички са описани. Пък и на част от ръкописите, създадени на наша територия след XIV век, липсват специфичните български носовки и двете ерови гласни, затова и често тяхното народностно определение е повод на научни спорове, подчертава проф. Климентина Иванова.

Най-голяма част от

книжното ни богатство се съхранява в Русия

- в държавните библиотеки на Москва и Санкт Петербург, но също и в Украйна - в Киев, Одеса, Лвов. Част от книжното ни богатство е и в библиотеките на Румъния, в много западни страни, разбира се, и в Атон, както и в библиотеката на Синайската обител.

Първата голяма загуба на старобългарски книги е от средата на X век, при падането ни под Византийско владичество. Тогава част от българското книжно богатство е унищожено. Хипотезите за съдбата на безценната царска и патриаршеска библиотека са две, отбелязва проф. Иванова. През IX и X в. българските книжовници, наследници на светите братя, са хвърляли всичките си сили в превода на византийски богослужебни текстове, но и на жития, риторика, исторически съчинения и други. Преводите се правят първоначално главно в Плиска (Равна), в столицата Преслав и в Охрид. При завладяването и на Източна България част от тази книжовна продукция е запазена. Според едно от предположенията част от книгите не са унищожени, а са били отнесени в Константинопол като ценна плячка. Възможно е те да са се съхранявали в църквата "Света София" заедно с ръкописи на други езици и да са подарени при покръстването на Русия в 988 г., когато Киевският княз Владимир се жени за Анна Византийска. Това е твърде вероятно, защото точно в 70-те години на XI век изведнъж се появяват доста преписи на български книги с преводи от гръцки, но съдържащи произведения на св. Климент Охридски, на Йоан Екзарх, на презвитер Йоан, на Григорий мних и на още много анонимни книжовници, превели широк кръг от текстове. Сред тях са Първият Симеонов сборник ( по "Изборник" според Светославовия препис от 1073 г.), Изборникът на великия княз Светослав от 1076 г. В Русия са преписвани и "Четири слова против арианите" от византийския църковен деец и писател Атанасий Александрийски (ок. 295-373), преведени по поръка на цар Симеон от Константин Преславски, ученик на славянския първоучител Методий. Приписът на старобългарския превод е излязъл

под ръката на черноризец Туодор Доксов

Неговата стойност е особено голяма, защото това е единственият текст, който дава важни исторически сведения. Той посочва, че българският княз Борис I, с християнско име Михаил, е починал на 2 май, посочва времето и мястото на изписването, историята на превода, включително и годината на покръстването на българите според прабългарския календар.

"Българските ръкописи обаче имат интересен живот и вън от нашите земи", отбелязва проф. Иванова. В края на XV век приписът на Туодор Доксов е преведен и преписван в Русия. Най-старият приз е от 1489 г., а преписвачът му Митя изрично съобщава, че е преписвал благочестивата книга дума по дума по заповед на брат си Герасим. Въпреки че е нямал понятие от носовки и букви, които не са отговаряли на руската фонетика, той ги преписва точно.

Синайският псалтир пък е част от несметното духовно богатство на библиотеката към Синайския манастир "Света Екатерина" в Египет. Учените не са на едно мнение как са се озовали там българските ръкописи. Част от тях смятат, че глаголическите книги са пренасяни през X в., когато християнската книжнина е в разцвет. Според Козма Презвитер благочестивите българи и монаси често са ходели на поклонение до светите места като Йерусалим и планината Синай, където Мойсей получава Десетте божии заповеди. Възможно е ръкописите да са пътешествали, пъхнати в монашеските торби. В същото време през Средновековието в Синайската обител са работели като преписвачи, илюстратори и преводачи и много български монаси, затова и според част от учените глаголическата книжнина е сътворена на това свято място. Което пък показва колко широко е било влиянието на старобългарската книга особено там, където се е поддържала източната църковна практика.

"Докато работех с ръкописите, намиращи се на територията на Израел, попаднах на един

неизвестен кодекс, преписван на кирилица

Беше датиран неправилно, а се оказа от началото на XIV в. Според мен този ръкопис е създаден в Синай, след това е бил пренесен в Йерусалим и захвърлен. Беше неугледен, нереставриран, на всичко отгоре и датиран от XVI в. Неслучайно през 1953 г. американска научна експедиция начело с изкуствоведа Кенет Кларк засне над 3000 синайски ръкописа, а сред тях и български, писани или изнесени там", разказва проф. Иванова.

През XIX в. славянската култура и език привличат интереса на много учени от различни европейски държави, особено от Русия. Те тръгват да пътешестват из нашите земи и да събират стари български ръкописи. Обикалят българските манастири, а точно по това време българските монаси не се грижат особено за старите пергаментови книги. Ценните ръкописи са прашни, изядени от мишките, монасите са ги късали, затискали са с тях качета със зеле и бъчви с вино...

Точно така се разделяме и с безценното пергаментово четириевангелие на книголюбеца цар Иван Александър, което се съхранява днес в Британския музей в Лондон. Ръкописът е плод на последния разцвет на българската култура преди падането на България под турско робство. Кирилският текст потегля за Острова от Атонския манастир "Св. Павел" през 1837 г. заедно с ръкописа на Ромуел Видински и още седем книги на кирилица, които

монах дарява на английския лорд Робърт Кързън,

пътешественик и колекционер. Четириевангелието е препис на евангелията на Матей, Марко, Лука и Йоан и е съставено от 268 пергаментови листа, илюстровани с 366 цветни миниатюри, заглавките на текстовете му са златни, а кориците са със сребърно-златен обков, украсен със скъпоценни камъни. Четвероевангелието е създадено през 1355-1356 г. в търновския манастир "Св. Троица" по поръка на цар Иван Александър и е красяло царската библиотека. С падането на България под турска власт, за да бъде запазен, ръкописът е предаван от ръка на ръка. Изнесен е тайно първо в Цариград, след това изминава стотици километри на север, скрит в багажа на молдовския владетел от XV в. Александър Добрия към Молдова, който също се слави като книголюбец, а молдовските преписвачи и художници копират образи от българския ръкопис за своите евангелия. След това незнайно как разкошният кодекс стига до гръцкия манастир "Свети Павел" в Атон, откъдето тръгва за Лондон.

Чуждите пътешественици по нашите земи често са откъсвали по някоя страница от ценните книги, за да имат образец на писмо. В тези случаи пък изследователите, които сглобяват фрагментите, се превръщат в последователи на Шерлок Холмс.

"Случвало ми се е

да открия в Румъния половината от ръкописа,

чиято друга половина е в Москва. В Петербург пък съм откривала края с приписките от ръкопис, който е в Йерусалим. Забавна е историята на сборник с песнопения (Триод). Преведен е на български в ХIV в. от стареца Йосиф в Атон, оттам е изпратен в Синайския манастир. Сръбски монаси го преписват там или в Йерусалим, защото е от "светогорски истински извор на български език". Преписвачите му отбелязват, че един Господ само знае колко им е било трудно да "прехвърлят" от български на сръбски. А всъщност сръбски са само някои букви, текстът си е на среднобългарски книжовен език. Ценният кодекс остава в Москва, но в един момент внезапно изчезва от Русия. Как, защо и кога ръкописът е върнат тайно в Йерусалим, никой не може да каже. Още в края на ХIХ в. той е в библиотеката на Йерусалимската патриаршия и там е описан в каталог. Учените бяха убедени, че има два такива ръкописа - близнаци. И чак когато описах и проучих всички факти, се убедих, че няма "Московски триод" и "Йерусалимски триод", а един ръкопис и той е в Йерусалим. "Сянката" на Триода в Москва изчезна, но самият ръкопис става все по-ценен за палеославистите, разказва българската изследователка.

Друг ценен наш ръкопис, Асеманиевото евангелие, написано на използваната за кратко глаголица, е изминало хиляди километри, докато стигне до Ватиканската библиотека, където се намира и до днес. Преди това обаче се е придвижило до Йерусалим, а оттам през 1736 г. го купува папският симиотикар Йосиф Симон Асеман, чието име ръкописът взима. Никой не може да каже как точно богато илюстрованата богослужебна книга, която включва всички евангелия, е попаднала там. Вероятно ценният глаголически ръкопис е оставен в една от църквите на Божий гроб от български поклонник.

Не по-малък път е изминал и най-ценният от общо петте запазени български преписа на Манасиевата хроника, направен по поръка на цар Иван Александър. Незнайният преписвач и преводачът на Световната летопис на византийския дворцов писател Константин Манасий (1130-1187) е вкарал 27 летописни добавки с българската версия на описаните исторически събития. Добавил е и цветни илюстрации, което пък го прави единственият илюстрован препис на хрониката в света. Днес уникалният ръкопис, написан в мерена реч, се съхранява във Ватиканската апостолическа библиотека. Пътят му дотам минава през Хърватска, където става част от сбирката на епископа от Модрос Никола Катарски, след което заедно с още други ръкописи поема към Ватикана.

(http://www.segabg.com/pic/12466/855880.jpg)

Богато илюстрованото четвероевангелие е красяло царската библиотека.

(http://www.segabg.com/pic/12466/855881.jpg)

Уникалният препис на Манасиевата хроника скита дълго, преди да стигне до Ватикана.

(http://www.segabg.com/pic/12466/855882.jpg)

Асеманиевото евангелие днес е част от Ватиканската библиотека.

(http://www.segabg.com/pic/12466/855883.jpg)

Изложба на оригинални преписи и преработки на "История славянобългарска", както и на източници, използвани при написването й. Най-българската книга също не е в България. През 1984 г. българските разузнавателни служби подменят с копие черновата, която се съхранява в Зографския манастир в Света гора, и донасят оригинала тук. През 1998 г. президентът Петър Стоянов върна книгата на Зографския манастир.

(http://www.segabg.com/pic/12466/855875.jpg)

Зографското глаголическо евангелие се пази в Руската национална библиотека.

(http://www.segabg.com/pic/12466/855876.jpg)

По-голямата част от откритото в Румъния Добрейшово евангелие днес е част от фонда на Националната библиотека "Кирил и Методий", а другата е изгоряла в Белград по време на Втората световна война.

(http://www.segabg.com/pic/12466/855877.jpg)

Томичевият псалтир, открит в началото на миналия век в Македония, днес се намира в държавния исторически музей на Москва.

http://www.segabg.com/article.php?id=855878

Preslav Literary School

The Preslav Literary School (Pliska Literary School, Bulgarian: Преславска книжовна школа) was the first literary school in the medieval Bulgarian Empire. It was established by Boris I in 885 or 886 in Bulgaria's capital, Pliska. In 893, Simeon I moved the seat of the school from Pliska to the new capital, Preslav.

The school developed the Cyrillic script,[1] and the earliest datable Cyrillic inscriptions have been found in the area of Preslav: in the medieval city itself, at nearby Patleina (also Shumen Province), Krepcha (present-day Targovishte Province), and Ravna (present-day Varna Province).

https://en.wikipedia.org/wiki/Preslav_Literary_School

https://www.google.bg/search?q=cirilic+alphabet+preslav&ie=utf-8&oe=utf-8&client=firefox-b&gfe_rd=cr&ei=EnkmWbzOGqTi8AfPk56gDQ#q=cyrillic+alphabet+preslav

https://www.google.bg/search?q=cirilic+alphabet+preslav&ie=utf-8&oe=utf-8&client=firefox-b&gfe_rd=cr&ei=EnkmWbzOGqTi8AfPk56gDQ#q=cyrillic+alphabet+preslav&tbm=bks

Ohrid Literary School

The Ohrid Literary School was one of the two major cultural centres of the First Bulgarian Empire, along with the Preslav Literary School (Pliska Literary School).[1] The school was established in Ohrid (nowadays Republic of Macedonia) in 886 by Saint Clement of Ohrid on the order of Boris I of Bulgaria simultaneously or shortly after the establishment of the Preslav Literary School.

https://en.wikipedia.org/wiki/Ohrid_Literary_School

https://www.google.bg/search?q=cyrillic+alphabet+Ohrid+Literary+School&client=firefox-b&noj=1&source=lnms&sa=X&ved=0ahUKEwj65oesvIrUAhXSZpoKHYHjAs8Q_AUICSgA&biw=1024&bih=484&dpr=1

https://www.google.bg/search?q=cyrillic+alphabet+Ohrid+Literary+School&client=firefox-b&noj=1&source=lnms&tbm=bks&biw=1024&bih=484

Tarnovo Literary School

The Tarnovo Literary School (Bulgarian: Търновска книжовна школа) of the late 14th and 15th century was a major medieval Bulgarian cultural academy with important contribution to the Medieval Bulgarian literature established in the capital of Bulgaria Tarnovo. It was part of the Tarnovo School of Art which was characteristic for the culture of the Second Bulgarian Empire.

https://en.wikipedia.org/wiki/Tarnovo_Literary_School

https://www.google.bg/search?q=cirilic+alphabet+preslav&ie=utf-8&oe=utf-8&client=firefox-b&gfe_rd=cr&ei=EnkmWbzOGqTi8AfPk56gDQ#q=cyrillic+alphabet+Tarnovo+Literary+School

https://www.google.bg/search?q=cirilic+alphabet+preslav&ie=utf-8&oe=utf-8&client=firefox-b&gfe_rd=cr&ei=EnkmWbzOGqTi8AfPk56gDQ#q=cyrillic+alphabet+Tarnovo+Literary+School&tbm=bks
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Мај 25, 2017, 08:03:58 pm: (http://cdn.ruvr.ru/2012/08/14/1283966071/RIAN_00950527.LR.ru.jpg)

24 мај 2017

Која е политичката иднина и судбина на Македонците за 10 години?!

http://vecer.mk/makedonija/koja-e-politichkata-idnina-i-sudbina-na-makedoncite-za-10-godini-0

26.05.2017

Природниот прираст отиде во минус

http://www.utrinski.mk/?ItemID=D60A317B56BF214FB6433F937F281437
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Мај 26, 2017, 09:02:22 pm: (https://webnews.bg/uploads/images/56/5656/295656/768x432.jpg?_=1495656578)

Путин: Азбуката ни дойде от македонските земи
24.05.2017

Руският президент Владимир Путин забърка поредния скандал като обяви по време на аудиенцията си за македонския си колега Георги Иванов, че "писмеността е дошла от македонската земя".

https://news.bg/world/putin-azbukata-ni-doyde-ot-makedonskite-zemi.html

(https://bg.rbth.com/i/20170413-a39adee/67eaa342/img/logos/rbth_full.png)

(http://epicenter.bg/images/news/52017/thumbs/sml_1494945559.jpg)

Захарова за Путин и кирилицата: Да не търсим конфликти там, където ги няма
25 май 2017
"Никой в Русия не се опитва да отрече приноса на Първото българско царство в създаването на славянската писменост – това би противоречало на историческите факти. В конкретния случай става въпрос за "македонските земи" като географско понятие. Още по времето на Римската империя регионът, където впоследствие се раждат и работят Св. Кирил и Методий, се нарича Македония. Тук всичко трябва да е пределно ясно и разбираемо", заяви Захарова, цитирана на страницата Facebook страницата на руското посолство в България.

https://bg.rbth.com/news/2017/05/25/zaharova-za-putin-i-kirilicata-da-ne-trsim-konflikti-tam-kdeto-gi-nyama_770380

(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/80/Byzantine_Macedonia_1045CE.svg/423px-Byzantine_Macedonia_1045CE.svg.png)
Византийските теми на Балканския полуостров през 1045 година

Македония (тема)

Тема Македония е военноадминистративна област във Византия, която обхваща Северозападна и част от Източна Тракия [1]. Създадена е между 789 и 802 г. Нейно средище е град Адрианопол.[2] Както и другите теми, тя е управлявана от управител - стратег.

От тема Македония произхожда император Василий I Македонец – основател на т. нар. Македонска династия[1], която управлява Византия от 867 до 1056 г.

Темата Македония е завладяна и присъединена към България от цар Симеон I, но по силата на мирния договор от 927 година Византия си връща голяма част от нея. По-късно темата е във византийски ръце до 1204 година, когато латинските рицари от IV-я кръстоносен поход завладяват Константинопол. Тук се състои и битката при Адрианопол. Тема Македония отново е включена в българските предели през 1205 година от цар Калоян.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F_(%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0)

https://www.google.bg/search?q=%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0+%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F+%D0%B2%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%8F&ie=utf-8&oe=utf-8&client=firefox-b&gfe_rd=cr&ei=pXMoWfbkK8av8wefsptY

България (тема)

Тема България е византийска военно-административна единица по време на византийската власт в България (1018-1185).

рез 1018 година Василий II Българоубиец покорява България. За да сломи съпротивата на българското население, той взема мерки: изпраща оцелелите български войници да покорят Армения, изселва аристокрацията в Мала Азия. Българските земи са разделени на теми според византийската административна система. Освен това той преустройва българската църква в Автокефална българска архиепископия с център Охрид. Диоцезът ѝ също се простира в тема България. Мерките не са толкова драстични, понеже той се опасява от бунтове.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_(%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0)

https://www.google.bg/search?q=%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0+%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F+%D0%B2%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%8F&ie=utf-8&oe=utf-8&client=firefox-b&gfe_rd=cr&ei=pXMoWfbkK8av8wefsptY#q=%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0+%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F+%D0%B2%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%8F

ИСТОРИКО-ГЕОГРАФСКАТА ОБЛАСТ МАКЕДОНИЯ

http://www.promacedonia.org/pp_ht/pp_ht_0.html

(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/99/Byzantine_Greece_ca_900_AD.svg/797px-Byzantine_Greece_ca_900_AD.svg.png)
Map of Byzantine Greece c. 900, with the themes and major settlements.

Macedonia (theme)

The Theme of Macedonia (Greek: θέμα Μακεδονίας) was a military-civilian province (theme) of the Byzantine Empire established between the late 8th century and the early 9th century. Byzantine Macedonia also incorporated the region of Thrace. Its capital was Adrianople.

As a consequence, a new theme called Macedonia was created between 789 (or 797) and 801/802 by the Empress Irene of Athens, from the older theme of Thrace.[1][2][3] Sigillographic evidence shows that a tourma ("division") named "Macedonia" existed before, subordinated to the strategos of Thrace.

Thus, the theme of Macedonia had no relation to the historical region of Macedonia, and when Byzantine sources of the 10th to 12th centuries refer to "Macedonia", they mean the area of western Thrace. Hence, for instance, the emperor Basil I "the Macedonian" (r. 867–886) hailed from Thrace, and the Macedonian dynasty he founded was named after the theme of Macedonia.[11]

https://en.wikipedia.org/wiki/Macedonia_(theme)

Thessalonica (theme)

The Theme of Thessalonica (Greek: θέμα Θεσσαλονίκης) was a military-civilian province (thema or theme) of the Byzantine Empire located in the southern Balkans, comprising varying parts of Central and Western Macedonia and centred on Thessalonica, the Empire's second-most important city.

https://en.wikipedia.org/wiki/Thessalonica_(theme)

Bulgaria (theme)

The Theme of Bulgaria was a province of the Byzantine Empire established by Emperor Basil II after the conquest of Bulgaria in 1018.[1] Its capital was Skopje and it was governed by a strategos.

The Bulgarian patriarchate was downgraded to an archbishopric called Archbishopric of Ohrid, that retained an autocephalous status.

https://en.wikipedia.org/wiki/Bulgaria_(theme)

https://www.google.bg/search?q=%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0+%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F+%D0%B2%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%8F&ie=utf-8&oe=utf-8&client=firefox-b&gfe_rd=cr&ei=pXMoWfbkK8av8wefsptY#q=theme+macedonia+byzantine+empire

https://www.google.bg/search?q=%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0+%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F+%D0%B2%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%8F&ie=utf-8&oe=utf-8&client=firefox-b&gfe_rd=cr&ei=pXMoWfbkK8av8wefsptY#q=theme+macedonia+byzantine+empire&tbm=bks

(http://bg-patriarshia.bg/img/ftp/large/kiril_metody_5_b.jpg)

Кирил и Методий

Св. св. Кирил и Методий (на гръцки: Κύριλλος καὶ Μεθόδιος, на църковен старославянски: Кѷриллъ и Меѳодїи) са двама братя византийци, родени в Солун през IX век, които развиват мисионерска дейност като проповедници на християнството сред различни народи.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BB_%D0%B8_%D0%9C%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%B9

https://www.google.bg/search?noj=1&q=%D0%BA%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BB+%D0%B8+%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%B9&oq=%D0%BA%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BB+%D0%B8+%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%B9&gs_l=serp.12...0.0.0.18309.0.0.0.0.0.0.0.0..0.0....0...1..64.serp..0.0.0.ahb9N7H3gHc

Saints Cyril and Methodius

The exact ethnic origins of the brothers are unknown, there is controversy as to whether Cyril and Methodius were of Slavic[11] or Byzantine Greek[12]

https://en.wikipedia.org/wiki/Saints_Cyril_and_Methodius

https://www.google.bg/search?noj=1&q=cyril+and+methodius&oq=ciril+and+&gs_l=serp.1.0.0i10k1l10.3140.18654.0.24149.29.28.1.0.0.0.531.4264.0j24j1j5-1.26.0....0...1.1.64.serp..2.27.4259.6..0j46j0i22i30k1j35i39k1j0i46k1j0i19k1j0i10i30i19k1j0i30i19k1j0i5i10i30i19k1j0i67k1.D5hGTUmJckw

https://www.google.bg/search?q=cyril+and+methodius&noj=1&tbm=bks&ei=ToIoWcehF8WOsAGF67X4Aw&start=0&sa=N&biw=1024&bih=618&dpr=1

Както виждате спорът за произхода на Кирил и Методий е дали са гърци или славяни. Съвременните македонски историчари смятат, че македонците не са нито гърци, нито славяни, а съвсем отделен етнос антички македонци. Следователно те нямат основание да претендират, че Кирил и Методий са били македонци. Не можете да бъдете едновременно антички македонци и македонски словени.
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јуни 04, 2017, 10:40:25 am: (http://www.starozagorci.com/common/images/2013-11/20131108-VODFDFJVBHU-1383894772.jpg)

(http://e-vestnik.bg/imgs/bulgaria/D-r_Ilona_Tom09-1.jpg)
Социоложката д-р Илона Томова е старши научен сътрудник в Института за изследване на населението при БАН. Тя е сред най-видните изследователи на ромската общност в България. В своята научна работа тя обръща внимание на господстващите стереотипи и разпространени предразсъдъци по отношение на ромите. Работила е в Института по социология към БАН, на който е била зам.-директор.

ВИДЕО

https://www.youtube.com/watch?v=ALdlphTYdi4

The Struggle for Survival of the Roma People: Europe's Most Hated

04 юни 2017

Д-р Илона Томова: Раждаемостта сред ромите е намаляла 2 пъти. Най-ниска е при жените с образование

- Госпожо Томова, какви са митовете по отношение на раждаемостта при ромите?

- Обикновено около избори започва страшен ажиотаж за това как до 50 години българите ще изчезнат, как в тази страна ще има само роми и турци… Колко кошмарно висока е ромската раждаемост, колко „нецивилизовани”, „безотговорни”, „мързеливи” са ромите, колко безотговорни са като родители, как трябва да се направи стратегия, която да насърчава българската раждаемост и да ограничава ромската. Използват се всякакви евгенични препоръки.

- Бихте ли дали примери? Какво ви притеснява?

- Когато се говори за ромската раждаемост, се употребява биологичен жаргон, който дехуманизира групата. Непрекъснато се повтаря как те раждат като мишки, или като зайци, как при тях се възпроизвеждат трикратно поколенията на всеки 15 години, което няма нищо общо с истината. Дори социологът Михаил Мирчев преди 5 години съобщи, че 70 процента от родените в България деца са били родени от циганки или туркини – данните бяха от негово изследване. Ако това е така, те би трябвало да раждат всяка година по 5 деца, което просто няма как да стане.

- С какви данни разполагате за раждаемостта в тази общност и как ще се отрази това в демографското развитие на страната по етнически груги?

- Наистина раждаемостта при ромите е доста по-голяма, отколкото при българите и при турците. През 2001 г., когато е направено последното засега преброяване, раждаемостта при ромите е била 26,7 на хиляда, докато при българите е била 6,9 на хиляда. Разликата е доста голяма.

Другото е, че не трябва да се гледа само един коефициент – този на раждаемостта. Трябва да се гледа и коефициентът на детската смъртност, който при ромите е почти като в северноафриканските страни – 25 на 1000 новородени деца. Това е коефициентът на детска смъртност през първата година от живота. А имаме много висока детска смъртност и през следващите години - до 14. Освен това преждевременната смъртност при ромите е много висока (това е смъртността на хората, ненавършили 60-65 години), в резултат на болести, свързани по някакъв начин с насилие, глад, стрес, инфаркти, инсулти и т. н.

- Много хора са убедени, че децата на ромите просто са много калени, дори оставени на улицата нищо не им се случвало.

- Не, това не е така. Те просто си мрат и това са фактори, които се отразяват на естествения прираст. Като се сумират накрая всички данни, прирастът при тях пак остава по-висок, отколкото при българите, но не чак толкова много. Има и нещо друго – ако гледаме в средносрочен и дългосрочен план действително делът на ромите в страната ще се увеличава. И това е така, защото това е най-младата общност. При тях 33% са деца до 14 години, 63% са хора от 0 до 30 годишна възраст. Те имат под 5% стари хора, което е заради по-високата преждевременна смъртност. Докато при нас старите хора са 21%. Това е нещо, което много сериозно различава двете общности. А увеличаването на населението зависи от броя на жените, които влизат във фертилна възраст и които ще заменят излизащите от нея. При българките на 1000 жени, които излизат от фертилна възраст, идват около 550 млади жени. Е, те би трябвало да раждат по 4 деца, за да може да се получи такъв брой население, какъвто е имало преди 30-40 години например… Затова, дори и при силно намаляване на раждаемостта при ромите, което вече е факт, в средносрочен и дългосрочен план делът на ромите в страната пак ще е по-висок.

- Споменахте, че е намаляла раждаемостта при тях.

- Да, близо 2 пъти и това е много сериозно намаляване между двете преброявания – 1992 г. и 2001 г. Но това не се обяснява с добра социална политика. Най-сериозната причина е, че рязко спадна стабилността на младите бракове. Преди ги женеха на 13-14 г., но имаше силен контрол от страна на родителите и семействата. Сега не е така – има глад, безработица, мъжът се чувства все по-неспособен да се справи с отглеждане на деца, а и родителите не винаги могат да помагат. И момчетата започнаха по-често да напускат семействата си. Наблюдаваме неща, за които сме чели за афроамериканските гета… Тогава момичето се връща при родителите си и не ражда повече, защото остава на грижите на баща си, на братята си. Няма как да роди второ и трето дете.

- Огромен проблем в тази общност е, че много момичета насилствено са карани да проституират…

- Така е за съжаление. Тъй като в групите, поразени от дълга безработица, залязва моделът на бащата, който може да изхранва семейството, на негово място се появява мъжкарят, преуспяващ чрез насилие или „големият играч”, който натрупва богатство с дейности на ръба или извън рамките на закона. Охолен живот може да си гарантира този, който стане трафикант на плът например или сутеньор в града… За разпространението на този модел на „икономическо поведение” може да се съди по честотата, с която жените в различни ромски квартали изразяват страховете си да не бъдат принудени да проституират у нас или в чужбина. Говорих с едно момиче, което по тази причина не искаше да отиде при семейството на сестра си в чужбина. А ако поради различни причини мъжът е задлъжнял на лихвари, той може да им „продаде” дъщеря си (или доведената си дъщеря от поредната си съпруга) за погасяване на дълга. Такива случаи съм виждала в Сливенско, в Елин Пелин, в „Столипиново” и на много други места.

- Има ли все пак някакви успехи в опитите жените в тази общност да се предпазват от забременяване?

- Хубавото нещо е, че нараства здравната и репродуктивната култура при младите ромски жени. Например в Кюстендилския квартал „Изток” 41% от жените във фертилна възраст ползват спирали. И това е откакто се изгради здравен център. Там работи много добре един лекар адвентист, както и една от най-добрите гинеколожки и една от най-добрите детски лекарки в града. Те намалиха абортите при младите жени 2-3 пъти. Рязко спаднаха детската и майчината смъртност, намаля раждаемостта.

- Вярно ли е, че някои мъже приемат аборта като знак на преданост на съпругата?

- Да, в някои общности – дори не толкова бедни, мъжката власт над жената придобива и такива форми. Говорих с младо момиче, което имаше едно дете и 2 аборта. Беше дошла за трети аборт. Казах й: „В рамките на 4 години имаш едно дете и три аборта, ще се съсипеш. Защо не сложиш спирала?” Тя отвърна, че свекърва й не дава, а и мъжът й не е съгласен. Свекървата й твърдяла, че спирали слагат само леките жени, и че ако снахата си сложела спирала, щяла да почне да кръшка. Мъжът е строител, често е извън града и по този начин контролира жена си, за да няма случайна полова връзка. Освен това момичето призна, че дюлгерите помежду си се хвалели какви мъже са включително и с абортите – т. е. дори и да не ражда жената, трябва да абортира, за да се докаже, че съпругът й изпълнява мъжките си задължения, че е потентен. Така те поддържат престижа си на полови атлети. Знам дори за мъже, които твърдят, че болката при аборта също е доказателство за обичта на жената. И в такива случаи също трудно може да убедим жената да взима предпазни средства.

http://e-vestnik.bg/5912/%D0%B4-%D1%80-%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D0%B0-%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%B5%D0%BC%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0-%D1%81%D1%80%D0%B5%D0%B4-%D1%80%D0%BE%D0%BCd/
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јуни 05, 2017, 09:41:51 am: (http://www.segabg.com/pic/news/05/857406.jpg)

05 Юни 2017

The Guardian: Руската федерация активно подклажда раздор в Македония от 2008 г. насам, сочат разузнавателни документи

Руски шпиони и дипломати са замесени от почти десетилетие в операция, насочена към разпространяване на пропаганда и провокация на раздор в Македония, пише The Guardian, цитиран от Фокус. Британският вестник се позовава на изтичане на класифицирани документи от разузнавателната агенция в Скопие.
Документите предполагат, че властите в Москва са се стремяли да засилят влиянието си във всички страни от бивша Югославия. Целта на Кремъл е да ги спре да се присъединят към НАТО и да ги отдалечи от западното влияние, сочат докладите.
Според информацията сръбското разузнаване също полага усилия в подкрепа на проруски и антизападни националисти в Македония
Колекцията от секретни доклади идва от македонското контраразузнаване.

http://www.segabg.com/article.php?id=857406
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јуни 13, 2017, 10:25:26 am: (https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/0b/Albanians_in_macedonia2002_03.png/250px-Albanians_in_macedonia2002_03.png)

(http://www.segabg.com/pic/news/13/858534.jpg)

13 Юни 2017

Алекс Алексиев:Албанците ще станат най-големия етнос на Балканския полуостров
"След 30-40 години албанското население ще погълне македонското", прогнозира още той

Албанското население в Македония се разраства с такава бързина, че след 30-40 години те просто ще погълнат македонското, също както направиха и в Косово. Това каза в студиото на "България сутрин" на Bulgaria ON AIR Алекс Алексиев, председател на Центъра за балкански и черноморски изследвания.
"Всички мои приятели, сърби, ми казваха, че Косово е и винаги ще бъде сръбско, въпреки това те избягаха от частично признатата държава на Балканския полуостров-бел.ред, когато населението стана 90% албанско".
Според Алексиев това, което се е случило в Косово се повтаря и в Македония.
"Албанците вече започват да говорят за "Велика Албания" и те са на път да станат най-големия етнос на Балканския полуостров", предупреди експертът?
Той предупреди също, че има опасност от втора гражданска война, както тази от 2001г., когато етническите албанци от Армията за национално освобождение нападат силите за сигурност на Република Македония в началото на януари.
"В страната има силно влияние на джихадисти, което се подклажда от Турция. Колкото повече се забавя едно решение, толкова по-лошо става", твърди експертът по повод етническия конфликт в страната.
Алекс Алексиев не вярва, че е възможно да се успокои напрежението в страната, ако тя влезе в НАТО и като единствено решение на етническия проблем, той открива в разделянето на двата етноса в Република Македония.

http://www.segabg.com/article.php?id=858534

(http://politikus.ru/uploads/posts/2014-12/1420022325_kosovo.jpg)

30 јули 2017

Според српскиот историчар
Чедомир Антиќ: Србија веќе го загуби Косово

Во време на меѓународната економска криза во периодот од 2009 до 2011 година, Србија под притисок од надвор беше принудена да се откаже од реалниот суверенитет, влијанието и своите институции во Косово, смета српскиот историчар Чедомир Антиќ. Според него, Србија имала некакви аргументи за постигнување историски компромис со Албанците, но ги загубила поради слепилото, нејасната политика и незаинтересираноста на водечките политички партии во тој период.

- Сосема е јасно дека денес всушност немам никакви „црвени линии" во врска со решавањето на статусот на Косово и Метохија, вели Антиќ, додавајќи дека „црвена линија" за решавање на косовското прашање можел да биде историскиот компормис што во 80-те години на минатиот век го предложи академикот Добрица Ќосиќ со идејата за поделба на Косово.

Тој смета дека идната Заедница на српските општини во Косово ќе ја има истата улога како и српскиот Заеднички совет на општините во Славонија, кој, како што вели, денес дејствува како невладина организација во Хрватска. Антиќ наведува дека иако Белград инсистира на тоа дека Косово е дел од Србија, во српскиот Устав „Косово се споменува само на две места: во преамбулата и во заклетвата на претседателот". Целата приказна за дијалогот (меѓу Белград и Приштина) е само начин за да се излезе во пресрет на барањата кои САД и ЕУ ги имаат кон Србија по прашањето на Косово, оценува Антиќ, додавајќи дека по 2001 година за меѓународната заедница Косово има ист третман како и сите останати поранеши југословенски републики.

http://vecer.mk/balkan/chedomir-antikj-srbija-vekje-go-zagubi-kosovo
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јуни 13, 2017, 12:43:31 pm: (http://macedonia.kroraina.com/bugarash/sa/solat.jpg)

12.06.2017

ВИДЕО

https://www.bnt.bg/bg/a/solunskite-szaklyatnitsi

Солунските съзаклятници и Борис Сарафов

През 1903 г., месеци преди Илинденско-Преображенското въстание, „фитилът на Балканското буре с барут“ е запален в Солун от група български младежи, наречени „гемиджиите“.

Учениците от Солунската българска мъжка гимназия извършват няколко атентата срещу обекти, свързани с икономическите интереси на Западна Европа. Целта на „гемиджиите“ е да привлекат вниманието на „Европа“ към защита на българското население в Македония, останало под властта на Османската империя. Повечето от атентаторите загиват и са забравени след потушаването на Илинденското въстание, но тероризмът в защита на националните интереси не изчезва от Балканите.

Между събитията, предшестващи Илинденско-Преображенското въстание, априлските атентати в Солун са безспорно най-крупното по своя страховит ефект и по предизвиканите дълбоки сътресения в революционната организация. Те са най-динамичният израз на македонския революционен дух - и като замисъл, и като изпълнение, и като воля да се победи смъртта.

В Солун Слави Мерджанов намери готова идейна плячка в лицето на няколко ученици, главно велешанчета, известни в гимназията с неразделното си другарство, със своенравието си и с непокортвото си. Те са: Йордан Попйорданов (Орцето), Константин Кирков, Тодор Богданов, Димитър Мечев, Илия Тръчков, Владимир Пингов и др. Всички са на 18-20 години.

солунските атентати

https://www.google.bg/search?q=%D1%81%D0%BE%D0%BB%D1%83%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5+%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8&ie=utf-8&oe=utf-8&client=firefox-b&gfe_rd=cr&ei=-cA_Wb3kF43d8AfjrZDoCg#q=%D1%81%D0%BE%D0%BB%D1%83%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5+%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јуни 19, 2017, 02:07:34 pm: КЪДЕ Е СЪЗДАДЕНА КИРИЛИЦАТА, В ПРЕСЛАВ ИЛИ ОХРИД?

(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/3f/Kodex.Zograf.JPG/220px-Kodex.Zograf.JPG)

Glagolitic script

The Glagolitic script (/ˌɡlæɡəˈlɪtɪk/,[1] Ⰳⰾⰰⰳⱁⰾⰻⱌⰰ Glagolitsa) is the oldest known Slavic alphabet. It was created in the 9th century by Saint Cyril, a Byzantine monk from Thessaloniki.

https://en.wikipedia.org/wiki/Glagolitic_script

(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/62/Meletius_Smotrisky_Cyrillic_Alphabet.PNG/220px-Meletius_Smotrisky_Cyrillic_Alphabet.PNG)

Cyrillic script

The Cyrillic script /sᵻˈrɪlɪk/ is a writing system used for various alphabets across eastern Europe and north and central Asia. It is based on the Early Cyrillic, which was developed in the First Bulgarian Empire during the 9th century AD at the Preslav Literary School.

https://en.wikipedia.org/wiki/Cyrillic_script

Утрински весник, Број 2757 петок, 08 август 2008

Климент Охридски - родоначалник на македонската писменост

Вера Стојчевска - Антиќ

Измачувани и протерани, некои од нив умреле, други биле продавани по европските пазаришта како робови, трети се упатиле долж Јадранското крајбрежие, а посебна група, меѓу кои се наоѓале Климент и Наум Охридски, ја минале реката Дунав со сплав и пристигнале во Белград. Оттаму заминале во бугарската престолнина на кнезот Борис, каде што биле убаво пречекани и сместени во најбогатите благороднички куќи, бидејќи кнезот одамна посакувал образовани луѓе, кои ја усвоиле словенската писменост.

Истата година 886, кога стигнал кај кнезот Борис, заминал во Западна Македонија и во градот Охрид ја основал значајната Охридска школа.

Во 886 година Климент Охридски во Охрид ги удрил темелите на Охридската книжевна школа, во која тој станал и првиот нејзин учител. Тој сигурно сфатил и знаел колку е неграмотно населението во Македонија и започнал интензивна работа на описменувањето на млади и стари во формираната школа. Во неа учрниците ја изучувале глаголската азбука. Дури во славистиката се смета дека Климент Охридски намерно заминал во Западна Македонија, која тогаш влегувала во составот на средновековната бугарска држава, за да може таму да ја спроведе мирно целата наследена кирилометодиевска традиција. И додека во Охрид се ширела глаголицата, во Источна Бугарија , во Преславската книжевна школа, загосподарила кирилската азбука. Факт е дека во Охридската книжевна школа, уште цели два века и по смртта на Климента, била употребувана глаголската азбука.

Паралелно со глаголицата се ширела и полесната кирилска азбука, но како глаголски центар во средниот век се затврдил Охрид и Охридската Школа.

http://www.utrinski.mk/default.asp?ItemID=C2BC62D1E19563478486837E2417B758

(http://media.salemwebnetwork.com/Christianity/HistoryTimeline/20727.jpg)

Clement of Ohrid Was Laid in the Earth
Dan Graves, MSL

Church History Timeline

In the tenth century, Ohrid was considered a backwater of Bulgaria. Because of a disagreement with Prince Simeon of Bulgaria over modernization of the alphabet, Clement was not appointed as a royal advisor in 893. Instead, the Prince showed that he was unhappy with him by sending him to Ohrid.

The source of the falling out was that Clement opposed revising the alphabet on Greek lines [that is adapting a "Hellenic" form]. He wanted to stick with the alphabet developed by Cyril and Methodius. The majority of Simeon's advisors voted with Clement. Prince Simeon, however, was afraid there would be a backlash from the powerful Byzantium empire that ruled the east if his country persisted with in its new nationalistic culture. He ordered Clement to make some changes in the Glagolitic script (an ancient Bulgarian script), but Clement was not willing.

As a consequence, Clement suffered attacks from the Greek party.

Great men do not let defeat sideline them completely. Neither did Clement. He opened a school in Ohrid, in which St. Nahum also taught. This attracted large numbers of students and grew into the first Slavonic university. Clement and Nahum employed the Glagolitic script. Ancient traditions say the two friends trained over three thousand students, many of whom became priests, thus forever stamping the Balkans with the personal imprint of their two famous teachers.

http://www.christianity.com/church/church-history/timeline/901-1200/clement-of-ohrid-was-laid-in-the-earth-11629772.html

https://www.google.bg/search?q=Cyrillic+Alphabet+script+developed+invented+preslav+literary+school&ie=utf-8&oe=utf-8&client=firefox-b&gfe_rd=cr&ei=a81HWcj9NO3HXoTInvgD#q=Cyrillic+Alphabet+script+developed+invented+preslav+literary+school&tbm=bks

https://www.google.bg/search?q=cirillyc+alphbet+script+developed+inveted+preslav+literaty+school&ie=utf-8&oe=utf-8&client=firefox-b&gfe_rd=cr&ei=vcNHWYP_LvHHXobHqZgN#q=cyrillic+alphabet+script+developed+invented+preslav+literary+school+encyclopedia&start=0

https://www.google.bg/search?q=Glagolitic+script+Clement+of+Ohrid&ie=utf-8&oe=utf-8&client=firefox-b&gfe_rd=cr&ei=HLJIWfPqF6Hd8AfP-YDABQ

https://www.google.bg/search?q=Glagolitic+script+Clement+of+Ohrid&ie=utf-8&oe=utf-8&client=firefox-b&gfe_rd=cr&ei=HLJIWfPqF6Hd8AfP-YDABQ#q=Glagolitic+script+Clement+of+Ohrid&tbm=bks

(https://d1k5w7mbrh6vq5.cloudfront.net/images/cache/8b/17/42/8b17425f476091e5ae4a031bea73153f.JPG)

ДИМИТРИ ХОМАТИАН

КРАТКО ЖИТИЕ
НА КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ

В СЪЩИЯ ДЕН, 27 ЮЛИ1, ПАМЕТ НА СВ. НАШ
ОТЕЦ АРХИИЕРАРХ И ЧУДОТВОРЕЦ2 КЛИМЕНТ,
ЕПИСКОП НА БЪЛГАРИЯ В ОХРИД

1. Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи3, които народът обикновено знае и като българи.

3 Византийските автори често наричат българите „мизи”, а България - „Мизия”. Това народностно име се предпочита от тях след падането на България под византийско иго. Охридският архиепископ Григорий е оставил надпис, в който българите се наричат „мизи"

http://promacedonia.org/bugarash/ko/kratkozhitie.html#3

https://www.google.bg/search?client=firefox-b&q=Demetrios+Chomatenos+bizantine&oq=Demetrios+Chomatenos+bizantine&gs_l=psy-ab.12...19898.19898.0.22031.1.1.0.0.0.0.121.121.0j1.1.0....0...1.2.64.psy-ab..0.0.0.Qd0E62RllXQ

https://www.google.bg/search?q=Demetrios+Chomatenos+bizantine&client=firefox-b&source=lnms&tbm=bks&biw=1024&bih=618

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80_%D0%A5%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B0%D0%BD

https://www.google.bg/search?client=firefox-b&biw=1024&bih=618&q=Demetrios+Chomatenos+Clement+of+Ohrid+bizantine&oq=Demetrios+Chomatenos+Clement+of+Ohrid+bizantine&gs_l=psy-ab.12...16124.16124.0.17989.1.1.0.0.0.0.106.106.0j1.1.0....0...1.2.64.psy-ab..0.0.0.CJz3dJqAZ2E

https://www.google.bg/search?q=Demetrios+Chomatenos+Clement+of+Ohrid+bizantine&client=firefox-b&source=lnms&tbm=bks&biw=1024&bih=618
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јуни 23, 2017, 01:21:17 pm: (https://books.google.bg/books/content?id=jwMyDAAAQBAJ&printsec=frontcover&img=1&zoom=5&edge=curl&imgtk=AFLRE72kI7qFDcsPyHL2V9RcmfZHBuhN9i4Y-c4uD-7K1ECcWnksWU2EzFe6-_k-TxTvf9WAu4XIG5E5Is8DHz4FtB2i7p3-WrVKD9CyDxFSUt1tcHTuu7jvXgUSzcS0C-Ei6aubNvM8)

Velika Britanija i makedonsko pitanje 1903-1908 godine

https://books.google.bg/books?id=jwMyDAAAQBAJ&pg=PA44&lpg=PA44&dq=1903+%D0%A3%D0%BD%D1%83%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%88%D1%9A%D0%B0+%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0+%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%83%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0+%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%98%D0%B0&source=bl&ots=M3ik7zEL51&sig=OJERv3LojKVb2mXcat1BX8cksnk&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwiCsOv76NPUAhVCrRQKHTtaCYwQ6AEIWjAH#v=onepage&q&f=false

(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/78/Petar_Chaulev%2C_Ilinden%E2%80%93Preobrazhenie_Uprising%2C_1903.jpg/250px-Petar_Chaulev%2C_Ilinden%E2%80%93Preobrazhenie_Uprising%2C_1903.jpg)

Војвода Петар Чаулев и део охридских устаника

Унутрашња македонска револуционарна организација

https://sr.wikipedia.org/wiki/%D0%A3%D0%BD%D1%83%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%88%D1%9A%D0%B0_%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%83%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0_%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%98%D0%B0

Илиндански устанак Унутрашња македонска револуционарна организација

https://www.google.bg/?gfe_rd=cr&ei=3zMEVcnMMaez8weL9YKgDA&gws_rd=ssl#q=1903+%D0%98%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8+%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%BA+%D0%A3%D0%BD%D1%83%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%88%D1%9A%D0%B0+%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0+%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%83%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0+%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%98%D0%B0&start=0

Бугарска егзархија

(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/44/Bulgarian_priests_and_comitas.jpg/300px-Bulgarian_priests_and_comitas.jpg)
Свештеници Бугарске егзархије и ВМРО комите.

https://sr.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%83%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B5%D0%B3%D0%B7%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B8%D1%98%D0%B0

(https://imgv2-1-f.scribdassets.com/img/document/205698048/fit_to_size/149x198/28aa7d95c4/1400576361)

Кокошињски покољ

Кокошињски покољ је израз за најбруталнији злочин комита ВМРО-а над Србима у Македонији, односно Старој Србији, како се тада у Србији ова област називала. Израз кокошињски покољ односи се на неколико злочина комита ВМРО-а. у околини Куманова и Кратова у периоду јул-октобар 1904. године. Злочине су извршиле чете ВМРО-а- под командом војвода Атанаса Бабате и Јордана Спасова. Збирни назив Кокошињски покољ за убиства у селима Кокошињу, Шопском Рудару и Татомиру дала је српска штампа пошто је у том селу пало највише жртава.

https://sr.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D1%88%D0%B8%D1%9A%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D1%99

https://www.google.bg/search?client=firefox-b&dcr=0&ei=DSIQWvHpM8X2aMSQhfgM&q=%D0%9A%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D1%88%D0%B8%D1%9A%D1%81%D0%BA%D0%B8+%D0%BF%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D1%99&oq=%D0%9A%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D1%88%D0%B8%D1%9A%D1%81%D0%BA%D0%B8+%D0%BF%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D1%99&gs_l=psy-ab.12...6465.6465.0.8743.1.1.0.0.0.0.151.151.0j1.1.0....0...1.2.64.psy-ab..0.0.0....0.f7CDjJBLT1k

Војводе Српске четничке организације 1903-1908.

http://www.academia.edu/28801187/%D0%92%D0%BE%D1%98%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B5_%D0%A1%D1%80%D0%BF%D1%81%D0%BA%D0%B5_%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B5_%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%98%D0%B5_1903-1908

https://www.google.bg/search?client=firefox-b&dcr=0&q=%D0%92%D0%BE%D1%98%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B5+%D0%A1%D1%80%D0%BF%D1%81%D0%BA%D0%B5+%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B5+%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%98%D0%B5+1903-1908.&oq=%D0%92%D0%BE%D1%98%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B5+%D0%A1%D1%80%D0%BF%D1%81%D0%BA%D0%B5+%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B5+%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%98%D0%B5+1903-1908.&gs_l=psy-ab.12...18306.18306.0.20973.1.1.0.0.0.0.121.121.0j1.1.0.dummy_maps_web_fallback...0...1.2.64.psy-ab..0.0.0....0.BcBNopGVlNw

(http://www.bkks.org/images/zname_ohrid.jpg)

Знаме на въстаниците от Охрид

http://epicenter.bg/article/archive/19603/11/0

(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/3c/Srpske_Vojvode_u_Staroj_Srbiji_i_Makedoniji.jpg/500px-Srpske_Vojvode_u_Staroj_Srbiji_i_Makedoniji.jpg)

Сръбска пропаганда в Македония

Сръбска пропаганда в Македония се наричат усилията на сръбската държава и общество за промяна на националното съзнание на македонските българи. Сръбската пропаганда започва в края на 60-те години на 19 век и завършва с налагането на македонизма като официална идеология във Вардарска Македония от югославските комунистически власти в средата на 40-те години на 20 век.[1]

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%80%D1%8A%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0_%D0%B2_%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F

https://www.google.bg/search?q=%D1%81%D1%80%D1%8A%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B0+%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0+%D0%B2+%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F&ie=utf-8&oe=utf-8&client=firefox-b&gfe_rd=cr&dcr=0&ei=PhwQWseAMOuP8QfczYXYBw

илинденско преображенско въстание

https://www.google.bg/search?q=%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE+%D0%B2%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5&ie=utf-8&oe=utf-8&client=firefox-b&gfe_rd=cr&ei=ZWlNWYKVCIrY8AeDspfAAQ#q=%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE+%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE+%D0%B2%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5+

(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/mk/thumb/e/ed/Coat_of_arms_of_the_Macedonian_Orthodox_Church.png/200px-Coat_of_arms_of_the_Macedonian_Orthodox_Church.png)

ВИДЕО

https://www.youtube.com/watch?v=IFFI658gWQE

МПЦ бара да стане црква ќерка на бугарската православна црква

Пак се започват борбите за църковна независимост, този път от сръбската църква. Разбира се, не е задължително БПЦ ведна да приеме това предложение, но явно има някакво разбирателство между двете църкви за това обръщение. Това очевидно е ход само за сплашване. Очаква се продължителна борба, в която ще се прилагат различни тактики. Както изглежда Сърбия и Русия ще бъдат съюзници срещу България. България е била в лоши отношения с Русия поради една единствена причина, руснаците винаги са подкрепяли Сърбия, когато тя е била срещу България. Виж по-долу как е била създадена Българската езархия.

Българска екзархия

https://www.google.bg/search?q=%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0+%D0%B5%D0%BA%D0%B7%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B8%D1%8F+1870&ie=utf-8&oe=utf-8&client=firefox-b&gfe_rd=cr&ei=cM5TWY23L6Oz8wfL35egCg

(http://www.telma.com.mk/sites/default/files/statija/images/zastave.jpg)

ВИДЕО

https://www.youtube.com/watch?v=XpvINekaw4A

(https://www.slobodna-bosna.ba/img/static/logo_slobodna-bosna_20150703.jpg)

10. Apr. 2017
ĐORĐE IVANOV, PREDSJEDNIK MAKEDONIJE, OTKRIO: Plan Milošević-Mitsotakis da se Makedonija podijeli između Srbije i Grčke je propao

Problem u odnosima Grčke i njegove zemlje, tvrdi predsjednik Makedonije, počeo je mnogo ranije, odnosno početkom 90-ih godina prošlog vijeka kada je počeo raspad tadašnje Jugoslavije

Đorđe Ivanov, predsjednik Makedonije koji je posljednjih nedjelja u središtu međunarodne pažnje zbog odbijanja da dadne mandat za premijera Zoranu Zaevu, dosadašnjem lideru makedonske opozicije, u razgovoru za Hrvatsku televiziju govorio je o odnosima svoje zemlje sa Grčkom.

Na pitanje novinara Romana Bolkovića kakvi su izgledi da Grčka napokon prizna pravo Makedoniji na vlastito ime, predsjednik Ivanov je rekao da njegova zemlja ima vrlo dobre odnose sa novima vlastima u Grčkoj.

"Ja sam se proteklih godina nekoliko puta sreo sa grčkim premijerom Alexisom Ciprasom i naša suradnja je bila jako dobra, pogotovo u vrijeme kada je izbjeglička kriza u kojoj su naše dvije države podnijele najveći teret, bila na vrhuncu. Naše države surađaju na svim poljima, Makedonci najviše ide na odmoru u Grčku, tamo ostavljaju milijardu eura godišnje. Grčka, kao članica Evropske Unije, u više navrata je štitila u Briselu interese Makedonije.

Problem u odnosima Grčke i njegove zemlje, tvrdi predsjednik Makedonije, počeo je mnogo ranije, odnosno početkom 90-ih godina prošlog vijeka kada je počeo raspad tadašnje Jugoslavije.

"U tadašnjim razgovorima između srbijanskog lidera Slobodana Miloševića i Konstantina Mitsotakisa, premijera Grčke, bila je dogovorena podjela Makedonije po kojoj bi jedan dio pripao Grčkoj, a drugi Srbiji. I to je ključ naših problema sa Grčkom. Ne ovom današnjom i ne sa ovom vladom, nego sa starim strukturama u toj zemlji, koje su vrlo snažne i utjecajne, i koje se još uvijek nadaju da je moguća podjela Makedonije po scenariju kojeg su planirali Milošević-Mitsotakis", kazao je Boris Ivanov.

https://www.slobodna-bosna.ba/vijest/49952/djordje_ivanov_predsjednik_makedonije_otkrio_plan_milosevic_mitsotakis_da_se_makedonija_podijeli_izmedju_srbije_i_grchke_je_propao.html

(http://balkanekspresrb.rs/wp-content/uploads/cropped-logo207-1-2.png)

10/04/2017

Đorge Ivanov: Milošević i Micotakis planirali podelu Makedonije

Problem u odnosima Grčke i Makedonije počeo je početkom 90-ih godina prošlog veka kada je počeo raspad tadašnje Jugoslavijem rekao je predsednik Ivanov u razgovoru za hrvatsku TV

ĐORGE IVANOV, predsednik Makedonije u razgovoru za Hrvatsku televiziju govorio je o odnosima svoje zemlje sa Grčkom.

Na pitanje novinara Romana Bolkovića kakvi su izgledi da Grčka prizna pravo Makedoniji na vlastito ime, predsjednik Ivanov je rekao da njegova zemlja ima vrlo dobre odnose sa novima vlastima u Grčkoj.

“Ja sam se proteklih godina nekoliko puta sreo sa grčkim premijerom Aleksisom Ciprasom i naša saradnja je bila jako dobra, pogotovo u vreme kada je izbeglička kriza u kojoj su naše dve države podnele najveći teret, bila na vrhuncu. Naše države surađaju na svim poljima, Makedonci najviše ide na odmoru u Grčku, tamo ostavljaju milijardu evra godišnje. Grčka, kao članica Evropske Unije, u više navrata je štitila u Briselu interese Makedonije.

Problem u odnosima Grčke i Makedonije, tvrdi Ivanov, počeo je mnogo ranije, odnosno početkom 90-ih godina prošlog veka kada je počeo raspad tadašnje Jugoslavije.
“U tadašnjim razgovorima između srpskog lidera Slobodana Miloševića i Konstantina Micotakisa, premijera Grčke, bila je dogovorena podjela Makedonije po kojoj bi jedan dio pripao Grčkoj, a drugi Srbiji. I to je ključ naših problema sa Grčkom. Ne ovom današnjom i ne sa ovom vladom, nego sa starim strukturama u toj zemlji, koje su vrlo snažne i utjecajne, i koje se još uvek nadaju da je moguća podela Makedonije po scenariju Milošević-Mitsotakis”, rekao je Đorge Ivanov.(Agencije)

http://balkanekspresrb.rs/arhive/32982

(http://cache1.bgdnes.bg/Images/cache/985/Image_6348985_308_0.jpg)

ВИДЕО

https://www.youtube.com/watch?v=eEjtB3TipLg

Зошто Македонија треба да е во добри односи со Бугарија?

https://www.youtube.com/watch?v=anTpJHJ5ynY

Тајната на грчки генерал ,за напад на Македонија

(http://www.nspm.rs/images/stories/maja/%D1%98an2/dacic-gruevski_660x330.jpg)

"Ако су Македонци и Срби паметни, живеће у љубави, пријатељству и међусобном поверењу. Ако нису, што неће бити први пут, радиће у корист сопствене штете и на радост наших непријатеља", рекао је Дачић и додао да не треба гледати у прошлост, већ у будућност.

(http://alexmunro.blog.bg/photos/106817/hart1.jpg)

ВИДЕО

https://www.youtube.com/watch?v=GFntr1uVfEE

Вече късно е
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јуни 23, 2017, 09:10:08 pm: (http://www.clipartlord.com/wp-content/uploads/2014/08/professor4.png)

(http://macedonia-evidence.org/images/image002.jpg)

Писмо на меѓународна група од 200 академици до Барак Обама против Псевдомакедонизмот на БЈРМ

18 Maj 2009

Уважен Барак Обама,
Претседател, Соединети Американски Држави
Бела Куќа
1600 Авенија Пенсилванија NW
Вашингтон, ОК 20500

Ние, долупотпишаните професори на грчко-римската древност, учтиво побаруваме да интервенирате да се исчисти дел од историјскиот смет оставен во југоисточна Европа од претходната администрација на САД.

На Ноември 4ти 2004, два дена пред повторниот избор на Председателот Џорџ В. Буш, неговата администрација унилатерално ја призна “Република Македонија“. Оваа акција не само што ги видоизмени географските и историјските факти, туку ослободи опасна епидемија на историјски ревизионизам, од кој најочебијните симптоми се присвојувањето од владата во Скопје на најпознатиот Македонец, Александар Велики.

Ние веруваме дека оваа глупост отиде предалеку и дека САД немаат работа да подржуваат субверзија на историјата. Ајде да ги прегледаме фактите. (документација за овие факти може да се најде прикрепена и на http://macedonia-evidence.org/documentation.html)

Земјата за која станува збор, со Скопје како современ главен град, беше наречена Пајонија во древноста. Пл. Барнос и Орбелос (кои ги оформуваат денес северните меѓи на Грција) обезбедуваат природна бариера која ги одделувала и ги одделува Македонија од нејзиниот северен сосед. Единствена вистинска врска е преку реката Аксиос, Вардар и дури оваа долина не оформува линија на комуникација бидејќи е поделена со клисури.
Иако е точно дека Пајонците биле потчинети од Филип Втори, таткото на Александар, во 358 г. п.н.е., тие не беа Македонци и не живееа во Македонија. Исто така, на пример, Египтјаните, кои беа потчинети од Александар, беа владеени од Македонците, вклучително и од фамозната Клеопатра, но тие никогаш не беа самите Македонци, и Египет никогаш не бил нарекуван Македонија.

Попрво, Македонија и македонските Грци беа сместени за барем 2.500 години токму таму каде е современата грчка провинција Македонија. Точно истата релација е вистинска за Атика и атинските Грци, Аргос и аргоските Грци, Коринт и коринтските Грци, итн.

Ние не разбираме како современите жители на Пајонија, кои зборуваат словенски – јазик воведен на Балканот околу милениум по смртта на Александар – можат да го присвојуваат како нивен национален херој. Александар Велики бил целосно и неоспорно Грк. Неговиот пра-пра-прадедо, Александар Први, се натпреварувал на Олимписките игри каде учеството беше ограничено на Грци.

Дури пред Александар Први, Македонците го лоцираа своето потекло во Аргос, и многу од нивните кралеви ја користеа главата на Херкул – суштествениот грчки херој – на нивните монети

Еврипид – кој умрел и бил погребан во Македонија – ја напиша својата пиеса Архелај во чест на прастрикото на Александар, и на грчки. Додека бил во Македонија, Еврипид исто ја напиша Бахаи, повторно на грчки. По презумпција, македонската публика можеше да разбере што напишал и тоа што го слушале.

Татко му на Александар, Филип, добил неколку коњанички победи во Олимпија и Делфи, двете најхеленски од сите светилишта во древна Грција каде на Негрците не им беше дозволено да се натпреваруваат. Уште позначајно, Филип беше назначен да ги раководи Питијските игри на Делфи во 346. г.п.н.е. Со други зборови, татко му на Александар Велики и неговите предци беа целосно Грци. Грчкиот беше јазик ползуван од Демостен и неговата делагација од Атина кога му упатија посети на Филип, исто така во 346 г.п.н.е. Уште еден северен Грк, Аристотел, отиде да студира за скоро 20 години во академијата на Платон. Аристотел последователно се вратил во Македонија и станал тутор на Александар Трети. Тие ползувале грчки во нивната училница која се уште може да се види близу Науса во Македонија.

Александар го носел со себе низ своите освојувања Аристотеловото издание на Хомеровата “Илијада“. Александар исто така ги ширел грчкиот јазик и култура низ неговата империја, основајќи градови и востанувајќи центри за учење. Оттаму натписи кои се однeсуваат на такви типични грчки институции како што е гимназиумот се наоѓаат дури во Афганистан. Сите тие се напишани на грчки.

Се поставува прашањето: зошто грчкиот беше lingua franca преку целата Александрова империја ако тој бил “Македонец“? Зошто беше Новиот Завет, на пример, напишан на грчки?

Одговорите се јасни: Александар Велики беше Грк, а не Словен, и Словените и нивниот јазик не беа никаде блиску до Александар или неговата татковина се до 1.000 години подоцна. Ова не носи назад до географската област позната во древноста како Пајонија. Зошто луѓето кои живеат таму се нарекуваат себеси Македонци и нивната земја Македонија? Зошто тие зграпчуваат целосно грчка фигура и прават од него нивен национален херој?

Древните Пајонци можеби биле или можеби не биле Грци, но тие секако станаа грковидни, и тие никогаш не биле Словени. Тие исто така не биле Македонци. Античка Пајонија била дел од Македонската Империја. Исто тоа беа Јонија и Сирија и Палестина и Египет и Месопотамија и Вавилон и многу други. Така, тие можеби станаа “македонски“ привремено но ниту една од нив не беше “Македонија“. Кражбата на Филип и Александар од земја која никогаш не била Македонија не може да биде оправдано.

Традициите на древна Пајонија можат да бидат усвоени од сегашните жители на тоа географско подрачје со значително оправдување. Но издолжувањето на географскиот термин “Македонија“ да ја покрие јужна Југославија не е можно. Дури во доцниот 19. век, оваа злоупотреба имплицирала нездрави територијални аспирации.

Истата мотивација се гледа во школски мапи кои ја покажуваат псевдо-голема Македонија, протегнувајќи се од Скопје до пл. Олимп и со ознаки на словенски. Истата мапа и нејзините тврдења се на календари, налепници, банкноти итн., кои циркулираат во новата држава постојано од кога таа ја прогласи својата независност од Југославија во 1991. Зошто сиромашна земја без излез на море прави таков историјски нонсенс? Зошто безобразно го исмејува и провоцира својот сосед?

Како год некој да сака да го карактеризира таквото однесување, тоа јасно не е сила за историјска точност ниту за стабилност на Балканот. Тажно е што Соединетите Американски Држави го помогнаа и охрабрија таквото однесување. Ве повикуваме вас, г-не Претседател, да помогнете – на било кој начин кој го сметате за соодветен – на владата во Скопје да разбере дека не може да изгради национален идентитет на трошок на историјската вистина. Нашето заедничко меѓународно општество не може да преживее кога историја е игнорирана, уште помалку кога историјата е фабрикувана.

Искрено,

Harry C. Avery, Professor of Classics, University of Pittsburgh (USA)

Dr. Dirk Backendorf. Akademie der Wissenschaften und der Literatur Mainz (Germany)

Elizabeth C. Banks, Associate Professor of Classics (ret.), University of Kansas (USA)

Luigi Beschi, professore emerito di Archeologia Classica, Università di Firenze (Italy)

Josine H. Blok, professor of Ancient History and Classical Civilization, Utrecht University (The Netherlands)

Alan Boegehold, Emeritus Professor of Classics, Brown University (USA)

Efrosyni Boutsikas, Lecturer of Classical Archaeology, University of Kent (UK)

Keith Bradley, Eli J. and Helen Shaheen Professor of Classics, Concurrent Professor of History, University of Notre Dame (USA)

Stanley M. Burstein, Professor Emeritus, California State University, Los Angeles (USA)

Francis Cairns, Professor of Classical Languages, The Florida State University (USA)

John McK. Camp II, Agora Excavations and Professor of Archaeology, ASCSA, Athens (Greece)

Paul Cartledge, A.G. Leventis Professor of Greek Culture, University of Cambridge (UK)

Paavo Castrén, Professor of Classical Philology Emeritus, University of Helsinki (Finland)

William Cavanagh, Professor of Aegean Prehistory, University of Nottingham (UK)

Angelos Chaniotis, Professor, Senior Research Fellow, All Souls College, Oxford (UK)

Paul Christesen, Professor of Ancient Greek History, Dartmouth College (USA)

Ada Cohen, Associate Professor of Art History, Dartmouth College (USA)

Randall M. Colaizzi, Lecturer in Classical Studies, University of Massachusetts-Boston (USA)

Kathleen M. Coleman, Professor of Latin, Harvard University (USA)
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јуни 23, 2017, 09:12:05 pm: Michael B. Cosmopoulos, Ph.D., Professor and Endowed Chair in Greek Archaeology, University of Missouri-St. Louis (USA)

Kevin F. Daly, Assistant Professor of Classics, Bucknell University (USA)

Wolfgang Decker, Professor emeritus of sport history, Deutsche Sporthochschule, Köln (Germany)

Luc Deitz, Ausserplanmässiger Professor of Mediaeval and Renaissance Latin, University of Trier (Germany), and Curator of manuscripts and rare books, National Library of Luxembourg (Luxembourg)

Michael Dewar, Professor of Classics, University of Toronto (Canada)

John D. Dillery, Associate Professor of Classics, University of Virginia (USA)

Sheila Dillon, Associate Professor, Depts. of Art, Art History & Visual Studies and Classical Studies, Duke University (USA)

Douglas Domingo-Forasté, Professor of Classics, California State University, Long Beach (USA)

Pierre Ducrey, professeur honoraire, Université de Lausanne (Switzerland)

Roger Dunkle, Professor of Classics Emeritus, Brooklyn College, City University of New York (USA)

Michael M. Eisman, Associate Professor Ancient History and Classical Archaeology, Department of History, Temple University (USA)

Mostafa El-Abbadi, Professor Emeritus, University of Alexandria (Egypt)

R. Malcolm Errington, Professor für Alte Geschichte (Emeritus) Philipps-Universität, Marburg (Germany)

Panagiotis Faklaris, Assistant Professor of Classical Archaeology, Aristotle University of Thessaloniki (Greece)

Denis Feeney, Giger Professor of Latin, Princeton University (USA)

Elizabeth A. Fisher, Professor of Classics and Art History, Randolph-Macon College (USA)

Nick Fisher, Professor of Ancient History, Cardiff University (UK)

R. Leon Fitts, Asbury J Clarke Professor of Classical Studies, Emeritus, FSA, Scot., Dickinson Colllege (USA)

John M. Fossey FRSC, FSA, Emeritus Professor of Art History (and Archaeology), McGill Univertsity, Montreal, and Curator of Archaeology, Montreal Museum of Fine Arts (Canada)

Robin Lane Fox, University Reader in Ancient History, New College, Oxford (UK)

Rainer Friedrich, Professor of Classics Emeritus, Dalhousie University, Halifax, N.S. (Canada)

Heide Froning, Professor of Classical Archaeology, University of Marburg (Germany)

Peter Funke, Professor of Ancient History, University of Muenster (Germany)

Traianos Gagos, Professor of Greek and Papyrology, University of Michigan (USA)

Robert Garland, Roy D. and Margaret B. Wooster Professor of the Classics, Colgate University, Hamilton NY (USA)

Douglas E. Gerber, Professor Emeritus of Classical Studies, University of Western Ontario (Canada)

Hans R. Goette, Professor of Classical Archaeology, University of Giessen (Germany); German Archaeological Institute, Berlin (Germany)

Sander M. Goldberg, Professor of Classics, UCLA (USA)

Erich S. Gruen, Gladys Rehard Wood Professor of History and Classics, Emeritus, University of California, Berkeley (USA)

Christian Habicht, Professor of Ancient History, Emeritus, Institute for Advanced Study, Princeton (USA)

Donald C. Haggis, Nicholas A. Cassas Term Professor of Greek Studies, University of North Carolina at Chapel Hill (USA)

Judith P. Hallett, Professor of Classics, University of Maryland, College Park, MD (USA)

Prof. Paul B. Harvey, Jr. Head, Department of Classics and Ancient Mediterranean Studies, The Pennsylvania State University (USA)

Eleni Hasaki, Associate Professor of Classical Archaeology, University of Arizona (USA)

Miltiades B. Hatzopoulos, Director, Research Centre for Greek and Roman Antiquity, National Research Foundation, Athens (Greece)

Wolf-Dieter Heilmeyer, Prof. Dr., Freie Universität Berlin und Antikensammlung der Staatlichen Museen zu Berlin (Germany)

Steven W. Hirsch, Associate Professor of Classics and History, Tufts University (USA)

Karl-J. Hölkeskamp, Professor of Ancient History, University of Cologne (Germany)

Frank L. Holt, Professor of Ancient History, University of Houston (USA)

Dan Hooley, Professor of Classics, University of Missouri (USA)

Meredith C. Hoppin, Gagliardi Professor of Classical Languages, Williams College, Williamstown, MA (USA)

Caroline M. Houser, Professor of Art History Emerita, Smith College (USA) and Affiliated Professor, University of Washington (USA)

Georgia Kafka, Visiting Professor of Modern Greek Language, Literature and History, University of New Brunswick (Canada)

Anthony Kaldellis, Professor of Greek and Latin, The Ohio State University (USA)

Andromache Karanika, Assistant Professor of Classics, University of California, Irvine (USA)

Robert A. Kaster, Professor of Classics and Kennedy Foundation Professor of Latin, Princeton University (USA)

Vassiliki Kekela, Adjunct Professor of Greek Studies, Classics Department, Hunter College, City University of New York (USA)

Dietmar Kienast, Professor Emeritus of Ancient History, University of Duesseldorf (Germany)

Karl Kilinski II, University Distinguished Teaching Professor, Southern Methodist University (USA)

Dr. Florian Knauss, associate director, Staatliche Antikensammlungen und Glyptothek Muenchen (Germany)

Denis Knoepfler, Professor of Greek Epigraphy and History, Collège de France (Paris)

Ortwin Knorr, Associate Professor of Classics, Willamette University (USA)

Robert B. Koehl, Professor of Archaeology, Department of Classical and Oriental Studies Hunter College, City University of New York (USA)

Georgia Kokkorou-Alevras, Professor of Classical Archaeology, University of Athens (Greece)

Ann Olga Koloski-Ostrow, Associate Professor and Chair, Department of Classical Studies, Brandeis University (USA)

Eric J. Kondratieff, Assistant Professor of Classics and Ancient History, Department of Greek & Roman Classics, Temple University

Haritini Kotsidu, Apl. Prof. Dr. für Klassische Archäologie, Goethe-Universität, Frankfurt/M. (Germany)

Lambrini Koutoussaki, Dr., Lecturer of Classical Archaeology, University of Zürich (Switzerland)

David Kovacs, Hugh H. Obear Professor of Classics, University of Virginia (USA)

Peter Krentz, W. R. Grey Professor of Classics and History, Davidson College (USA)

Friedrich Krinzinger, Professor of Classical Archaeology Emeritus, University of Vienna (Austria)

Michael Kumpf, Professor of Classics, Valparaiso University (USA)

Donald G. Kyle, Professor of History, University of Texas at Arlington (USA)

Prof. Dr. Dr. h.c. Helmut Kyrieleis, former president of the German Archaeological Institute, Berlin (Germany)

Gerald V. Lalonde, Benedict Professor of Classics, Grinnell College (USA)

Steven Lattimore, Professor Emeritus of Classics, University of California, Los Angeles (USA)

Francis M. Lazarus, President, University of Dallas (USA)

Mary R. Lefkowitz, Andrew W. Mellon Professor in the Humanities, Emerita, Wellesley College (USA)

Iphigeneia Leventi, Assistant Professor of Classical Archaeology, University of Thessaly (Greece)

Daniel B. Levine, Professor of Classical Studies, University of Arkansas (USA)

Christina Leypold, Dr. phil., Archaeological Institute, University of Zurich (Switzerland)

Vayos Liapis, Associate Professor of Greek, Centre d’Études Classiques & Département de Philosophie, Université de Montréal (Canada)

Hugh Lloyd-Jones, Professor of Greek Emeritus, University of Oxford (UK)

Yannis Lolos, Assistant Professor, History, Archaeology, and Anthropology, University of Thessaly (Greece)

Stanley Lombardo, Professor of Classics, University of Kansas, USA

Anthony Long, Professor of Classics and Irving G. Stone Professor of Literature, University of California, Berkeley (USA)

Julia Lougovaya, Assistant Professor, Department of Classics, Columbia University (USA)

A.D. Macro, Hobart Professor of Classical Languages emeritus, Trinity College (USA)

John Magee, Professor, Department of Classics, Director, Centre for Medieval Studies, University of Toronto (Canada)

Dr. Christofilis Maggidis, Associate Professor of Archaeology, Dickinson College (USA)

Jeannette Marchand, Assistant Professor of Classics, Wright State University, Dayton, Ohio (USA)

Richard P. Martin, Antony and Isabelle Raubitschek Professor in Classics, Stanford University

Maria Mavroudi, Professor of Byzantine History, University of California, Berkeley (USA)

Alexander Mazarakis Ainian, Professor of Classical Archaeology, University of Thessaly (Greece)

James R. McCredie, Sherman Fairchild Professor emeritus; Director, Excavations in Samothrace Institute of Fine Arts, New York University (USA)

James C. McKeown, Professor of Classics, University of Wisconsin-Madison (USA)

Robert A. Mechikoff, Professor and Life Member of the International Society of Olympic Historians, San Diego State University (USA)

Andreas Mehl, Professor of Ancient History, Universitaet Halle-Wittenberg (Germany)

Harald Mielsch, Professor of Classical Archeology, University of Bonn (Germany)

Stephen G. Miller, Professor of Classical Archaeology Emeritus, University of California, Berkeley (USA)

Phillip Mitsis, A.S. Onassis Professor of Classics and Philosophy, New York University (USA)

Peter Franz Mittag, Professor für Alte Geschichte, Universität zu Köln (Germany)

David Gordon Mitten, James Loeb Professor of Classical Art and Archaeology, Harvard University (USA)

Margaret S. Mook, Associate Professor of Classical Studies, Iowa State University (USA)

Anatole Mori, Associate Professor of Classical Studies, University of Missouri- Columbia (USA)

Jennifer Sheridan Moss, Associate Professor, Wayne State University (USA)

Ioannis Mylonopoulos, Assistant Professor of Greek Art History and Archaeology, Columbia University, New York (USA).

Richard Neudecker, PD of Classical Archaeology, Deutsches Archäologisches Institut Rom (Italy)

James M.L. Newhard, Associate Professor of Classics, College of Charleston (USA)

Carole E. Newlands, Professor of Classics, University of Wisconsin, Madison (USA)

John Maxwell O’Brien, Professor of History, Queens College, City University of New York (USA)

James J. O’Hara, Paddison Professor of Latin, The University of North Carolina, Chapel Hill (USA)

Martin Ostwald, Professor of Classics (ret.), Swarthmore College and Professor of Classical Studies (ret.), University of Pennsylvania (USA)

Olga Palagia, Professor of Classical Archaeology, University of Athens (Greece)

Vassiliki Panoussi, Associate Professor of Classical Studies, The College of William and Mary (USA)

Maria C. Pantelia, Professor of Classics, University of California, Irvine (USA)

Pantos A.Pantos, Adjunct Faculty, Department of History, Archaeology and Social Anthropology, University of Thessaly (Greece)

Anthony J. Papalas, Professor of Ancient History, East Carolina University (USA)

Nassos Papalexandrou, Associate Professor, The University of Texas at Austin (USA)

Polyvia Parara, Visiting Assistant Professor of Greek Language and Civilization, Department of Classics, Georgetown University (USA)

Richard W. Parker, Associate Professor of Classics, Brock University (Canada)

Robert Parker, Wykeham Professor of Ancient History, New College, Oxford (UK)

Anastasia-Erasmia Peponi, Associate Professor of Classics, Stanford University (USA)

Jacques Perreault, Professor of Greek archaeology, Université de Montréal, Québec (Canada)

Yanis Pikoulas, Associate Professor of Ancient Greek History, University of Thessaly (Greece)

John Pollini, Professor of Classical Art & Archaeology, University of Southern California (USA)

David Potter, Arthur F. Thurnau Professor of Greek and Latin. The University of Michigan (USA)

Robert L. Pounder, Professor Emeritus of Classics, Vassar College (USA)

Nikolaos Poulopoulos, Assistant Professor in History and Chair in Modern Greek Studies, McGill University (Canada)

William H. Race, George L. Paddison Professor of Classics, University of North Carolina at Chapel Hill (USA)

John T. Ramsey, Professor of Classics, University of Illinois at Chicago (USA)

Karl Reber, Professor of Classical Archaeology, University of Lausanne (Switzerland)

Rush Rehm, Professor of Classics and Drama, Stanford University (USA)

Werner Riess, Associate Professor of Classics, The University of North Carolina at Chapel Hill (USA)

Robert H. Rivkin, Ancient Studies Department, University of Maryland Baltimore County (USA)

Barbara Saylor Rodgers, Professor of Classics, The University of Vermont (USA)

Robert H. Rodgers. Lyman-Roberts Professor of Classical Languages and Literature, University of Vermont (USA)

Nathan Rosenstein, Professor of Ancient History, The Ohio State University (USA)

John C. Rouman, Professor Emeritus of Classics, University of New Hampshire, (USA)

Dr. James Roy, Reader in Greek History (retired), University of Nottingham (UK)

Steven H. Rutledge, Associate Professor of Classics, Department of Classics, University of Maryland, College Park (USA)

Christina A. Salowey, Associate Professor of Classics, Hollins University (USA)

Guy D. R. Sanders, Resident Director of Corinth Excavations, The American School of Classical Studies at Athens (Greece)

Theodore Scaltsas, Professor of Ancient Greek Philosophy, University of Edinburgh (UK)

Thomas F. Scanlon, Professor of Classics, University of California, Riverside (USA)

Bernhard Schmaltz, Prof. Dr. Archäologisches Institut der CAU, Kiel (Germany)

Rolf M. Schneider, Professor of Classical Archaeology, Ludwig-Maximilians- Universität München (Germany)

Peter Scholz, Professor of Ancient History and Culture, University of Stuttgart (Germany)

Christof Schuler, director, Commission for Ancient History and Epigraphy of the German Archaeological Institute, Munich (Germany)

Paul D. Scotton, Assoociate Professor Classical Archaeology and Classics, California State University Long Beach (USA)

Danuta Shanzer, Professor of Classics and Medieval Studies, The University of Illinois at Urbana-Champaign and Fellow of the Medieval Academy of America (USA)

James P. Sickinger, Associate Professor of Classics, Florida State University (USA)

Marilyn B. Skinner  Professor of Classics,  University of Arizona (USA)

Niall W. Slater, Samuel Candler Dobbs Professor of Latin and Greek, Emory University (USA)

Peter M. Smith, Associate Professor of Classics, University of North Carolina at Chapel Hill (USA)

Dr. Philip J. Smith, Research Associate in Classical Studies, McGill University (Canada)

Susan Kirkpatrick Smith Assistant Professor of Anthropology Kennesaw State University (USA)

Antony Snodgrass, Professor Emeritus of Classical Archaeology, University of Cambridge (UK)

Theodosia Stefanidou-Tiveriou, Professor of Classical Archaeology, Aristotle University of Thessaloniki (Greece).

Andrew Stewart, Nicholas C. Petris Professor of Greek Studies, University of California, Berkeley (USA)

Oliver Stoll, Univ.-Prof. Dr., Alte Geschichte/ Ancient History,Universität Passau (Germany)

Richard Stoneman, Honorary Fellow, University of Exeter (England)

Ronald Stroud, Klio Distinguished Professor of Classical Languages and Literature Emeritus, University of California, Berkeley (USA)

Sarah Culpepper Stroup, Associate Professor of Classics, University of Washington (USA)

Nancy Sultan, Professor and Director, Greek & Roman Studies, Illinois Wesleyan University (USA)

David W. Tandy, Professor of Classics, University of Tennessee (USA)

James Tatum, Aaron Lawrence Professor of Classics, Dartmouth College

Martha C. Taylor, Associate Professor of Classics, Loyola College in Maryland

Petros Themelis, Professor Emeritus of Classical Archaeology, Athens (Greece)

Eberhard Thomas, Priv.-Doz. Dr.,Archäologisches Institut der Universität zu Köln (Germany)

Michalis Tiverios, Professor of Classical Archaeology, Aristotle University of Thessaloniki (Greece)

Michael K. Toumazou, Professor of Classics, Davidson College (USA)

Stephen V. Tracy, Professor of Greek and Latin Emeritus, Ohio State University (USA)

Prof. Dr. Erich Trapp, Austrian Academy of Sciences/Vienna resp. University of Bonn (Germany)

Stephen M. Trzaskoma, Associate Professor of Classics, University of New Hampshire (USA)

Vasiliki Tsamakda, Professor of Christian Archaeology and Byzantine History of Art, University of Mainz (Germany)

Christopher Tuplin, Professor of Ancient History, University of Liverpool (UK)

Gretchen Umholtz, Lecturer, Classics and Art History, University of Massachusetts, Boston (USA)

Panos Valavanis, Professor of Classical Archaeology, University of Athens (Greece)

Athanassios Vergados, Visiting Assistant Professor of Classics, Franklin & Marshall College, Lancaster, PA

Christina Vester, Assistant Professor of Classics, University of Waterloo (Canada)

Emmanuel Voutiras, Professor of Classical Archaeology, Aristotle University of Thessaloniki (Greece)

Speros Vryonis, Jr., Alexander S. Onassis Professor (Emeritus) of Hellenic Civilization and Culture, New York University (USA)

Michael B. Walbank, Professor Emeritus of Greek, Latin & Ancient History, The University of Calgary (Canada)

Bonna D. Wescoat, Associate Professor, Art History and Ancient Mediterranean Studies, Emory University (USA)

E. Hector Williams, Professor of Classical Archaeology, University of British Columbia (Canada)

Roger J. A. Wilson, Professor of the Archaeology of the Roman Empire, and Director, Centre for the Study of Ancient Sicily, University of British Columbia, Vancouver (Canada)

Engelbert Winter, Professor for Ancient History, University of Münster (Germany)

Timothy F. Winters, Ph.D. Alumni Assn. Distinguished Professor of Classics, Austin Peay State University (USA)

Michael Zahrnt, Professor für Alte Geschichte, Universität zu Köln (Germany)

Paul Zanker, Professor Emeritus of Classical Studies, University of Munich (Germany)

https://vardaraxios.wordpress.com/2009/05/21/pismo-na-svetski-akademici-do-barak-obama-protiv-psevdomakedonizmot/

https://vardaraxios.wordpress.com/2009/05/20/a-global-community-of-academics-rejects-pseudomacedonism-in-a-letter-to-president-obama/

(https://cache1.24chasa.bg/Images/Cache/319/Image_1262319_126.jpg)

Letter to Obama about ancient Macedonia

This letter about ancient Macedonia was sent to the President of the United States of America, Barack Obama, by 200 Classical Scholars from around the world. The number of scholars that supported and cosigned the letter increased to 342, by July 10th, 2009.

https://en.wikisource.org/wiki/Letter_to_Obama_about_ancient_Macedonia

(https://herodotus2012.wikispaces.com/file/view/javelin.jpg/379721328/251x251/javelin.jpg)

paeonia kingdom

https://www.google.bg/search?q=%22paeonia+kingdom%22&source=lnms&sa=X&ved=0ahUKEwiprIep0tTUAhWROsAKHSmwAwwQ_AUIBSgA&biw=1024&bih=618&dpr=1

https://www.google.bg/search?q=%22paeonia+kingdom%22&source=lnms&sa=X&ved=0ahUKEwiprIep0tTUAhWROsAKHSmwAwwQ_AUIBSgA&biw=1024&bih=618&dpr=1#q=paeonia+kingdom&tbm=bks&start=10

Епископијата на Брегалница : прв словенски црковен и културно-просветен центар во Македонија
Алексова Блага
Институт за истражување на старословенската култура, Прилеп
1989

2. (Пајонија, Dacia Mediterranea, Јустинијан, градовите Баргала и Запара, црквата во Солун и Илирскиот епископат, Охридската архиепископија)

http://macedonia.kroraina.com/baeb/index.htm

http://macedonia.kroraina.com/baeb/baeb_2.htm
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јуни 26, 2017, 08:55:25 pm: (http://www.eurochicago.com/wp-content/uploads/2013/07/%D1%82%D1%82%D1%82.jpg)

(http://www.eurochicago.com/wp-content/uploads/2013/07/%D1%82%D1%82%D1%82%D1%82%D1%82-452x640.jpg)
2013.07.25

Османски документи за Илинденско-Преображенското въстание

През тази година се навършиха 110 години от знаменателното Илинденско-Преображенско въстание, българския характер на който неведнъж е бил поставян под съмнение в Р. Македония.

За съвременниците на това въстание обаче, за представителите на османската власт, за турците, както и за власите и за французите, Илинденско-Преображенското въстание е българско, въстаниците са български комитаджии и населението във въстанатите краища е българско. За това свидетелстват, впрочем, документи на самата османска власт, свързани с въстанието, както и други исторически документи.

През 1993 г. Държавния архив на Р. Македония публикува някои от тях, включително разшифровани секретни телеграми на османски управници от онова време, в книга, озаглавена „Турски документи за Илинденското въстание“. Архивът публикува и френски дипломатически документи за въстанието – „Илинден във френските дипломатически документи“. (Публикуваните преди 20 г. в Скопие исторически документи са подбрани, преведени и коментирани от д-р Александър Стояновски, преводите от френски са на Аленка Лапе.)

(http://www.eurochicago.com/wp-content/uploads/2013/07/%D0%B2%D1%8A%D1%813-565x800.jpg)

http://www.eurochicago.com/2013/07/osmanski-dokumenti-za-ilindensko-preobrazhenskoto-vastanie/

(https://pmcdeadline2.files.wordpress.com/2016/10/the-new-york-times-logo-featured.jpg?w=446&h=299&crop=1)

Архивът на Ню Йорк Таймс за македонските българи и Илинденското въстание.

http://query.nytimes.com/search/sitesearch?query=%22macedonian+bulgarians%22&more=date_all

Според Берлинския договор на Македония е трябвало да бъде дадена автономия. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B4%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80 Турция обаче не изпълнява тази клауза и не дава автономия на тази област. През всички години след договора Българските правителства и ВМОРО водят борба за изпълнението на тази клауза и за даване автономия на Македония. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%B2%D1%82%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%8F_%D0%B7%D0%B0_%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%B8_%D0%9E%D0%B4%D1%80%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE От тук идва и лозунгът "Македония на македонците" https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%B7%D0%B0_%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5 .

PLEDGES TO BULGARIANS.; Porte Promises to Dismiss Troops and Restore Certain Rights.
Sign In to E-Mail

http://query.nytimes.com/gst/abstract.html?res=F40813FD3C5D11738DDDAD0994DF405B838CF1D3&scp=1&sq=%22macedonian%20bulgarians%22&st=cse

http://query.nytimes.com/mem/archive-free/pdf?res=F40813FD3C5D11738DDDAD0994DF405B838CF1D3

ROUMANIAN TREASON TRIAL.; Heavy Sentences on Men Who Plotted to Kill King Charles.

http://select.nytimes.com/gst/abstract.html?res=F40D14F63E5B11738DDDAA0A94D9415B808CF1D3&scp=2&sq=%22macedonian%20bulgarians%22&st=cse

http://query.nytimes.com/mem/archive-free/pdf?res=F40D14F63E5B11738DDDAA0A94D9415B808CF1D3

FACTS ABOUT MACEDONIANS.
Sign In to E-Mail

http://query.nytimes.com/gst/abstract.html?res=F60917F63C5D11738DDDAF0994D0405B838CF1D3&scp=3&sq=%22macedonian%20bulgarians%22&st=cse

http://query.nytimes.com/mem/archive-free/pdf?res=F60917F63C5D11738DDDAF0994D0405B838CF1D3

THE SULTAN WANTS PEACE; Says He Will Not Make War Unless He Is Forced to Do So. Tells M. Lockroy He Deplores Excesses Committed by His Troops -- Porte Replies to Powers.

http://select.nytimes.com/gst/abstract.html?res=FB0E1FFF3B5D16738DDDAF0894D8415B838CF1D3&scp=4&sq=%22macedonian%20bulgarians%22&st=cse

http://query.nytimes.com/mem/archive-free/pdf?res=FB0E1FFF3B5D16738DDDAF0894D8415B838CF1D3

http://query.nytimes.com/search/sitesearch?query=%22macedonian+bulgars%22&more=date_all

COMPLICATIONS OF THE BALKAN PROBLEM; Many Warring Elements in the Macedonian Provinces. Bulgarians Wonder If Russia Will Aid Them If They Fight Turkey and Are Defeated.
Sign In to E-Mail

October 26, 1903,

http://query.nytimes.com/gst/abstract.html?res=FA0812F93F5D11738DDDAF0A94D8415B838CF1D3&scp=1&sq=%22macedonian%20bulgars%22&st=cse

http://query.nytimes.com/mem/archive-free/pdf?res=FA0812F93F5D11738DDDAF0A94D8415B838CF1D3

WOULD EXILE MACEDONIANS.; Hilmi Pasha Proposes to Send 103 Supposed Leaders to Asia Minor.

http://query.nytimes.com/gst/abstract.html?res=F5061FFD385D16738DDDA80894DE405B838CF1D3&scp=1&sq=%22bulgarians%20from%20Macedonia%22&st=cse

http://query.nytimes.com/mem/archive-free/pdf?res=F5061FFD385D16738DDDA80894DE405B838CF1D3

BULGARIA UNLIKELY TO HEED POWERS' WARNING; War Regarded as Inevitable, but May Be Delayed for a Time. Premier of the Principality Is Said to Have Declined to Postpone the Army Mobilization.
Sign In to E-Mail

September 17, 1903,

http://query.nytimes.com/gst/abstract.html?res=F60716FD3C5E12738DDDAE0994D1405B838CF1D3&scp=1&sq=bulgarian%20immigrants%20macedonia&st=cse

http://query.nytimes.com/mem/archive-free/pdf?res=F60716FD3C5E12738DDDAE0994D1405B838CF1D3

BULGARIA AS KEY TO THE BALKANS; Principality Established by Treaty of Berlin Always Thorn in Turkey's Side. CAREER OF ALEXANDER Bulgarians Have Played Race Against Race In Adjacent Turkish Provinces for Years.

http://query.nytimes.com/gst/abstract.html?res=F20E1FFC3C5D16738DDDAF0894D8415B888CF1D3&scp=1&sq=Treaty%20of%20Berlin%20Macedonia&st=cse

http://query.nytimes.com/mem/archive-free/pdf?res=F20E1FFC3C5D16738DDDAF0894D8415B888CF1D3

PHASES OF EASTERN AFFAIRS.; ANOTHER INSURRECTION THREATENED IN MACEDONIA--ENGLAND INSISTING ON THE EXECUTION OF THE BERLIN TREATY.

http://query.nytimes.com/gst/abstract.html?res=FB0812FE385A127B93C7A81788D85F4D8784F9&scp=2&sq=Treaty%20of%20Berlin%20Macedonia&st=cse

http://query.nytimes.com/mem/archive-free/pdf?res=FB0812FE385A127B93C7A81788D85F4D8784F9

BROKE 100 BALKAN TREATIES; Reformers Promised for 125 Years, but Butchery Was Not Stopped.
Sign In to E-Mail

November 02, 1912,

http://query.nytimes.com/gst/abstract.html?res=F00D1EF73D5417738DDDAB0894D9415B828DF1D3&scp=3&sq=Treaty%20of%20Berlin%20Macedonia&st=cse

http://query.nytimes.com/mem/archive-free/pdf?res=F00D1EF73D5417738DDDAB0894D9415B828DF1D3

STATEMENT BY MR. BALFOUR.; He Says the Macedonians Are More to Blame Than the Turks.

http://query.nytimes.com/gst/abstract.html?res=F60A17F93C5D11738DDDA80994D0405B838CF1D3&scp=4&sq=Treaty%20of%20Berlin%20Macedonia&st=cse

http://query.nytimes.com/mem/archive-free/pdf?res=F60A17F93C5D11738DDDA80994D0405B838CF1D3

BULGARIA'S LOST CLAIM ON MACEDONIA.; Her Two Attacks on Serbia Held to Offset Any Title She May Have Had in the Past.

http://query.nytimes.com/gst/abstract.html?res=F10C11F6355B17738DDDAF0A94D0405B868DF1D3&scp=7&sq=Treaty%20of%20Berlin%20Macedonia&st=cse

http://query.nytimes.com/mem/archive-free/pdf?res=F10C11F6355B17738DDDAF0A94D0405B868DF1D3

MACEDONIA MIGHT BRING BULGARIA IN; Premier Says Complaints Against Servia and Greece Cannot Be Ignored. BUT IS WILLING TO WAIT No Fear of Any Trouble with Rumania -- A Strict Neutrality His War Policy.

http://query.nytimes.com/gst/abstract.html?res=F00613FE395B17738DDDAD0894DA405B858DF1D3&scp=9&sq=%22macedonian%20question%22&st=cse

http://query.nytimes.com/mem/archive-free/pdf?res=F00613FE395B17738DDDAD0894DA405B858DF1D3

Фактически според Берлинския договор България не е била независима държава, а васално княжество на Турция. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B4%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80 Страната обявява своята независимост от Турция през 1908 г. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%B1%D1%8F%D0%B2%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%BD%D0%B5%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F Изминали са само 25 години от освобождението от турско робство през 1878 г. и българската армия, както и българската икономика са били много слаби. От друга страна Гърция и Сърбия не искат да подкрепят българското правителство в искането му за даване автономия на Македония, защото са се страхували, че тя след това ще бъде присъединена към България, както е било направено с Източна Румелия. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%8A%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B0_%D0%A0%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%8F_%D1%81_%D0%9A%D0%BD%D1%8F%D0%B6%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F Поради тези причини и враждебното отношение на Турция, Гърция и Сърбия, българското правителство се е стараело да не им дава повод да нападнат България, както това направила Сърбия при присъединяването на Източна Румелия. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%80%D1%8A%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0

Article 5 -- No Title
Sign In to E-Mail

February 25, 1898,

http://query.nytimes.com/gst/abstract.html?res=F30810FD3F5811738DDDAC0A94DA405B8885F0D3&scp=7&sq=%22macedonian%20question%22&st=cse

http://query.nytimes.com/mem/archive-free/pdf?res=F30810FD3F5811738DDDAC0A94DA405B8885F0D3

Източна Румелия

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B0_%D0%A0%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%8F

Съединение на България

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%8A%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F

Под македонци по това врема са разбирали цялото население на Македония, състоящо се от Българи, албанци, власи и др.

MACEDONIAN SETTLEMENT
Sign In to E-Mail

May 11, 1919,

http://query.nytimes.com/gst/abstract.html?res=F00812FC3D5E157A93C3A8178ED85F4D8185F9&scp=5&sq=%22macedonian%20question%22&st=cse

http://query.nytimes.com/mem/archive-free/pdf?res=F00812FC3D5E157A93C3A8178ED85F4D8185F9

GREEKS ANGER THE BULGARIANS.
Sign In to E-Mail

June 01, 1903,

http://query.nytimes.com/gst/abstract.html?res=F4061FFD385D16738DDDA80894DE405B838CF1D3&scp=10&sq=%22bulgarians%20in%20macedonia%22&st=cse

http://query.nytimes.com/mem/archive-free/pdf?res=F4061FFD385D16738DDDA80894DE405B838CF1D3

CENSURES PRINCE FERDINAND.
Sign In to E-Mail

August 15, 1903,

http://select.nytimes.com/gst/abstract.html?res=F60911F93C5D11738DDDAC0994D0405B838CF1D3&scp=9&sq=%22bulgarians%20in%20macedonia%22&st=cse

http://query.nytimes.com/mem/archive-free/pdf?res=F60911F93C5D11738DDDAC0994D0405B838CF1D3

Article Preview
TINO AS PROTECTOR

http://query.nytimes.com/gst/abstract.html?res=F00B17F63D5A11738DDDA90994DE405B888DF1D3&scp=8&sq=%22bulgarians%20in%20macedonia%22&st=cse

http://query.nytimes.com/gst/abstract.html?res=F00B17F63D5A11738DDDA90994DE405B888DF1D3&scp=8&sq=%22bulgarians%20in%20macedonia%22&st=cse

THE DISTURBANCES IN TURKEY.; More Kurdish Raiding in Armenia Reported -- Bulgarians Said to Have Burned Five Turks.

http://query.nytimes.com/gst/abstract.html?res=FA0E13FE3B5A16738DDDAE0A94D0405B818CF1D3&scp=5&sq=%22bulgarians%20in%20macedonia%22&st=cse

http://query.nytimes.com/mem/archive-free/pdf?res=FA0E13FE3B5A16738DDDAE0A94D0405B818CF1D3

BULGARIANS IN MACEDONIA; Their Condition Said to Be Worse Than That of Any Other European Minority
Sign In to E-Mail

September 30, 1928,

http://select.nytimes.com/gst/abstract.html?res=F60616FF3955167A93C2AA1782D85F4C8285F9&scp=2&sq=%22bulgarians%20in%20macedonia%22&st=cse

Македония започва борбата срещу турците, защото не е могла да се присъедини към българското княжество.

MACEDONIA'S HEROIC STRUGGLE FOR FREEDOM; System of Operation Adopted by the Revolutionary Bands. Turkish Soldiers Fear Them and Avoid Engagements -- Women Fighters as Brave as the Men.

http://query.nytimes.com/gst/abstract.html?res=FA0611FF3E5D11738DDDAF0894DA415B838CF1D3&scp=1&sq=macedonian%20revolutionary%20organisation%20bulgarians&st=cse

http://query.nytimes.com/mem/archive-free/pdf?res=FA0611FF3E5D11738DDDAF0894DA415B838CF1D3

Българите в Македония искат да бъдат управлявани от София

IN FOREIGN LANDS; Key to the News from the Balkans -- The Heterogeneous Mass Called "Macedonians" -- "Internationalism" in France.

http://query.nytimes.com/gst/abstract.html?res=F40615FD3A5412738DDDAC0994DA405B838CF1D3&scp=8&sq=macedonian%20revolutionary%20organisation%20bulgarians&st=cse

http://query.nytimes.com/mem/archive-free/pdf?res=F40615FD3A5412738DDDAC0994DA405B838CF1D3

Сарафов обяснява причините за създаването на македонската организация

Article Preview
Article 4 -- No Title

http://query.nytimes.com/gst/abstract.html?res=F5061FF83C5D11738DDDA90994D0405B838CF1D3&scp=10&sq=macedonian%20revolutionary%20organisation%20bulgarians&st=cse

http://query.nytimes.com/mem/archive-free/pdf?res=F5061FF83C5D11738DDDA90994D0405B838CF1D3

Българската революционна организация симпатизира на младотурците; гръцки министър не иска да покрепи Македонската организация, защото българските въстанници в Македония извършват големи жестокости срещу гърците

IN FOREIGN LANDS; "Edouard, Le Pacificateur" -- Sidelights on the Disarmament Movement -- Some Turkish Re- formers -- The Editors of the Supao.

http://query.nytimes.com/gst/abstract.html?res=F50611FB355414728DDDAF0894D1405B838CF1D3&scp=10&sq=macedonian%20revolutionary%20organisation%20king&st=cse

http://query.nytimes.com/mem/archive-free/pdf?res=F50611FB355414728DDDAF0894D1405B838CF1D3
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јуни 29, 2017, 06:22:07 pm: (http://www.burnpit.us/sites/burnpit/files/blog-image/battle_kleidion.jpg)

Самуил възстановява Българската патриаршия

https://www.google.bg/search?q=samuel+bulgarian+patriarchate&ie=utf-8&oe=utf-8&client=firefox-b&gfe_rd=cr&ei=qR9VWdWnPKez8weSoZCgAQ

https://www.google.bg/search?q=samuel+bulgarian+patriarchate&ie=utf-8&oe=utf-8&client=firefox-b&gfe_rd=cr&ei=qR9VWdWnPKez8weSoZCgAQ#q=samuel+bulgarian+patriarchate&tbm=bks

Василии II Българоубиец създава Охридската архиепископия

https://www.google.bg/search?q=basil+ii+archbishopric+ohrid&ie=utf-8&oe=utf-8&client=firefox-b&gfe_rd=cr&ei=RCdVWcP8A66z8we3novwDQ

https://www.google.bg/search?q=basil+ii+archbishopric+ohrid&ie=utf-8&oe=utf-8&client=firefox-b&gfe_rd=cr&ei=RCdVWcP8A66z8we3novwDQ#q=basil+ii+archbishopric+ohrid&tbm=bks
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јуни 29, 2017, 06:28:39 pm: (https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/b7/Bitolski_nadpis.jpg/1024px-Bitolski_nadpis.jpg)

The Bitola inscription is a medieval stone inscription written in Old Church Slavonic during the Ivan Vladislav's reign. He is titled "autocrat of the Bulgarians", "born Bulgarian" and notes that he renewed the fortress of Bitola for "a salvation and sanctuary of the Bulgarians".

https://www.google.bg/search?q=inscription+Ivan+vladislav+bulgaria&ie=utf-8&oe=utf-8&client=firefox-b&gfe_rd=cr&ei=2CxVWZOQMKKz8wfRopiIAg

https://www.google.bg/search?q=inscription+Ivan+vladislav+bulgaria&ie=utf-8&oe=utf-8&client=firefox-b&gfe_rd=cr&ei=2CxVWZOQMKKz8wfRopiIAg#q=inscription+Ivan+vladislav+bulgaria&tbm=bks
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јуни 30, 2017, 06:40:08 pm: (https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/80/Byzantine_Macedonia_1045CE.svg/200px-Byzantine_Macedonia_1045CE.svg.png)

Bulgaria (theme)

The Theme of Bulgaria was a province of the Byzantine Empire established by Emperor Basil II after the conquest of Bulgaria in 1018.[1] Its capital was Skopje and it was governed by a strategos.

https://en.wikipedia.org/wiki/Bulgaria_(theme)

https://www.google.bg/search?client=firefox-b&q=theme+bulgaria+byzantine&spell=1&sa=X&ved=0ahUKEwj0rqCc_-XUAhUHfxoKHYfhC8MQvwUIIygA

https://www.google.bg/search?client=firefox-b&q=theme+bulgaria+byzantine&spell=1&sa=X&ved=0ahUKEwj0rqCc_-XUAhUHfxoKHYfhC8MQvwUIIygA#q=theme+bulgaria+byzantine&tbm=bks

(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/5/55/Cheta_of_andarts.jpg)

Гръцка въоръжена пропаганда в Македония

Гръцката въоръжена пропаганда в Македония (на гръцки: Μακεδονικός αγώνας, Македоникос агонас, катаревуса: Μακεδονικός Ἀγών, Македоникос Агон, в превод Македонска борба, Македонска битка) е въоръжен конфликт, условно състоял се между 1903 до 1908 година, в намиращата се под османска власт област Македония между гръцки и български чети на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Тя се превръща в национална политика на Гърция, като е финансирана и организирана от правителството и династията. Гръцките части често оказват военна помощ на османската войска и правят опит за съединение с четите на Сръбската пропаганда в Македония. Гръцката въоръжена пропаганда в Македония е насочена и срещу румънската пропаганда сред куцовласите и албанското национално-революционно движение.

Целта на гръцката въоръжена пропаганда в Македония, както и в Опита за гръцко въстание в Македония от 1878 година и Гръцкото четническо движение в Македония от 1896 година, е да потвърди териториалните претенциите на Гърция в Македония.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D1%8A%D1%86%D0%BA%D0%B0_%D0%B2%D1%8A%D0%BE%D1%80%D1%8A%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0_%D0%B2_%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F

https://www.google.bg/search?client=firefox-b&dcr=0&ei=_qgQWuOJEYOuav7-t7gE&q=%D0%B3%D1%80%D1%8A%D1%86%D0%BA%D0%B0+%D0%B2%D1%8A%D0%BE%D1%80%D1%8A%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B0+%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B0+%D0%B2+%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F&oq=%D0%B3%D1%80%D1%8A%D1%86%D0%BA%D0%B0+%D0%B2%D1%8A%D0%BE%D1%80%D1%8A&gs_l=psy-ab.1.0.0i22i30k1l3.18965.26807.0.29504.25.25.0.0.0.0.171.2540.12j12.24.0....0...1.1.64.psy-ab..1.24.2530...0j33i160k1j33i22i29i30k1j0i22i10i30k1j0i19k1j0i10k1j0i13i30i19k1j0i22i30i19k1.0.y1BEnUis5wo

(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/9/9f/Lerin_27_Jan_1926a.JPG)

Гръцки македонски юмрук

Гръцкият македонски юмрук (на гръцки: Ελληνική Μακεδονική Πυγμή) е паравоенна гръцка организация, чиято основна цел е да се противопостави на въоръжените чети на Вътрешната македонска революционна организация в Егейска Македония. Създадена е от Главното командване на гръцката армия през 1925 година, след като ВМРО е унищожила федералистките чети, начело на които е стоял, подкрепяният от Гърция и Кралска Югославия, Тодор Паница. Оглавена е от капитан Стефос Григориу и общият брой на въоръжените сили възлиза на 15 800 души[1].

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D1%8A%D1%86%D0%BA%D0%B8_%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%8E%D0%BC%D1%80%D1%83%D0%BA

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D1%8A%D1%86%D0%BA%D0%B8_%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D1%8E%D0%BC%D1%80%D1%83%D0%BA#/media/File:Lerin_27_Jan_1926b.JPG

https://www.google.bg/search?client=firefox-b&dcr=0&ei=HakQWsiyGIaUaJual3A&q=%D0%B3%D1%80%D1%8A%D1%86%D0%BA%D0%B8+%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8+%D1%8E%D0%BC%D1%80%D1%83%D0%BA&oq=%D0%B3%D1%80%D1%8A%D1%86%D0%BA%D0%B8+%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8+%D1%8E%D0%BC%D1%80%D1%83%D0%BA&gs_l=psy-ab.12..33i160k1.54980.71613.0.75061.70.46.9.0.0.0.158.4392.24j20.44.0....0...1.1.64.psy-ab..26.44.3715...0j0i22i30k1j0i19k1j0i13i30i19k1j0i22i30i19k1j0i13i5i30i19k1j0i8i13i30i19k1j0i10k1j0i22i10i30k1j33i22i29i30k1.0.f2O2OhjyO9w

(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/0/06/Proklamatsia_na_Elinomakedonskia_komitet.jpg)

Прокламация на Елиномакедонски комитет от Атина. За нашите брате македонци

Прокламация на Елиномакедонски комитет от Атина. За нашите брате македонци“ (в оригинал Προκλαμάτσια να Ελληνομακεντόνσκη Κομιτέτ οτ' Άτηνα. Ζα νάσητε μπράτε Μακεντόντση.) e политически памфлет, издаден от Гръцкия македонски комитет в Атина, на български диалект с гръцки букви в началото на 1905 година година. Прокламацията се разпространява в Битолския и Солунския вилает и има за цел да привлече македонските българи към елинизма.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%95%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%82_%D0%BE%D1%82_%D0%90%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0._%D0%97%D0%B0_%D0%BD%D0%B0%D1%88%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B5_%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D1%86%D0%B8
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јули 08, 2017, 10:20:31 pm: (http://pixelmedia.bg/wp-content/uploads/2015/08/canvas2624.png)

ВИДЕО

http://ibl.bas.bg//bulgarian_dialects/

http://ibl.bas.bg/kartata-na-balgarskite-dialekti-vprogovaryav/

Изпратете ни автентични записи на български диалекти. Условие - говорителите да не са напускали мястото, за което е характерен съответният говор. Препоръка - записите да са до пет минути.

http://ibl.bas.bg/forum_dialekti/

БАН направи интерактивна карта на българските диалекти

Противно на мнението на някои в БАН често се случват доста интересни неща. Наред с многото патенти, които академията създава, новите технологии и ценни изобретения, в Българската академия на науките понякога имат и проекти, които са истински забавни, но също така и полезни.

Учените създадоха интерактивна карта на българските диалекти със звукови записи. На специално създадения за целта сайт http://ibl.bas.bg/bulgarian_dialects/ можете да чуето повече от 30 автентични аудиозаписа, правени на самото място от специалисти – диалектолози, които са интервюирали местни хора в различни региони на страната.

Същевременно всеки, който желае, може да предложи личен запис на диалектен говор за включване към Картата на диалектната делитба на българския език, за да бъде тя по-пъстра, съобщиха от Института за български език към БАН.

http://pixelmedia.bg/%D0%B1%D0%B0%D0%BD-%D0%BD%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8-%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB/

Macedonian language

Written By:
The Editors of Encyclopædia Britannica

Macedonian language, Macedonian Makedonski Jazik, South Slavic language that is most closely related to Bulgarian and is written in the Cyrillic alphabet.

Macedonian, like Bulgarian, no longer declines nouns for case. There are three main dialect groups: (1) the northern dialects, similar to the neighbouring Serbian dialects, (2) the eastern dialects, similar to and gradually shading into Bulgarian, and (3) the western dialects, most distinct from Bulgarian and Serbo-Croatian and therefore chosen by the Yugoslav authorities in 1944 as the basis for the standard language.

https://www.britannica.com/topic/Macedonian-language

https://www.google.bg/search?q=macedonian+language+bulgarian+encyclopedia&ie=utf-8&oe=utf-8&client=firefox-b&gfe_rd=cr&ei=ltRhWYH-MrOz8wfa6rX4Cw

https://www.google.bg/search?q=macedonian+language+bulgarian+encyclopedia&ie=utf-8&oe=utf-8&client=firefox-b&gfe_rd=cr&ei=ltRhWYH-MrOz8wfa6rX4Cw#q=macedonian+language+bulgarian+encyclopedia&tbm=bks

http://books.google.com/books?as_brr=3&q=1944+1945+macedonian+alphabet&btnG=Search+Books
http://www.britannica.com/EBchecked/topic/354297/Macedonian-language
http://wapedia.mobi/ru/%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D1%8F%D0%B7%D1%8B%D0%BA
http://www.ivextrans.eu/englang/macedonian.php
http://en.citizendium.org/wiki/Macedonian_language
http://www.infoplease.com/ce6/society/A0861126.html
http://dictionary.infoplease.com/old-church-slavonic
http://en.wikipedia.org/wiki/Torlak
http://en.wikipedia.org/wiki/South_Slavic_languages
http://www.statemaster.com/encyclopedia/Torlakian
http://books.google.com/books?spell=1&as_brr=3&q=torlakian+dialect+bulgarian&btnG=Search+Books
http://www.encyclopedia.com/topic/Slavic_languages.aspx
http://www.viswiki.com/en/Torlaks

ВИДЕО

https://www.youtube.com/watch?v=0VyI2LmEN2s

(http://alba-books.com/alba-books/image/cache/data/Pif/EDINSBG-700x700.jpg)

Единството на българския език в миналото и днес

.

Българска Академия на Науките. Институт за български език

София 1978

Отделен отпечатък от сп. Български език, год. XXVIII (1978), кн. 1

http://macedonia.kroraina.com/bugarash/ed/scans/skanove.htm

http://macedonia.kroraina.com/bugarash/ed/

(http://www.bkks.org/images/bm_korica.jpg)

Миладиновци: Български народни песни

http://bkks.org/files/bnpesni.pdf

(https://media.rbth.com/rbthmedia/images/all/shutterstock_136170224.jpg)

19 Септември 2017

В Москва и Санкт Петербург спорят за македонския език
Ситуацията в Скопие през погледа на славистите от Европа

Темата бе сред основните на току-що завършилия в Санктпетербургския държавен университет Международен конгрес на историците слависти. В него освен руски историци слависти, присъстваха и техни колеги от Украйна, Белорусия, Полша, Словакия, Черногория и най-вече от Сърбия. По един историк представляваше Република България и Република Македония.

Още по време на откриването и първото пленарно заседание започнаха словесните битки между просръбските руски слависти и автора на тези редове. Трябва обаче изрично да се подчертае, че най-авторитетните руски учени, присъстващи на конгреса, като цяло защитиха пробългарската позиция. Както по отношение на националната принадлежност на мнозинството от населението на Република Македония, така и на езика, на който то говори.

Руските експерти защитиха и официалната българска позиция, заета след политико-дипломатическия скандал от 24 май. Местният питерски славист Владимир Василик заяви, че кирилицата е достояние на всички славянски народи, но не може да се поставя под съмнение фактът, че е създадена в Първото българско царство по времето на княз Борис-Михаил. Един от най-авторитетните руски българисти - професорът по международни отношения от областния град Иваново Дмитрий Полывянный заяви буквално следното за скандала:

"В случая няма нито политическо, нито дипломатическо различие между Москва и София. Просто референтът на президента Владимир Путин е постъпил безотговорно и некомпетентно, вписвайки в неговото официално обръщение твърдението, че "нашата азбука е дошла от македонските земи". Доколкото знам, той вече е уволнен. Да смятаме случая за приключен".

Дмитрий Игоревич обаче направи остра забележка към половината реагирали от наша страна: "Внимателно следя полемиката по случая. И мога да кажа, че около 50% от реакциите на българите по казуса бяха също толкова безотговорни, некомпетентни и обидни към Русия".

По-късно той беше любезен отделно да коментира и Договора между София и Скопие и най-вече отрицателната реакция на Белград и на определени антибългарски среди в Москва: "Руската и сръбската реакция, за съжаление, са на нивото на първата половина на ХIХ век: изхожда се изключително от геополитически съображения, а не от правото на обединение на българския народ в една държава. Такава е била навремето и реакцията на монарсите в Санкт-Петербург и Белград на съединението на Княжество България и Източна Румелия на 06.09.1885 г. Друг е въпросът, доколко е реализуем този договор. Както и всеки един договор, който сега се сключва със Скопие. В Република Македония съществува много голямо вътрешно напрежение, което ще продължи да нараства, паралелно с бързото увеличаване на процента на албанското население. Острото етно-религиозно противопоставяне прави неясно бъдещето на страната".

Както добре знаем, така мисли и американският конгресмен републиканец Дейна Рорабейкър.

Най-вдъхновено и емоционално (и в същото време компетентно) защити българската кауза младата славистка Наталия Сивенкова - член на Съюза на приятелите на България и вицепрезидент на Санктпетербургския културно-делови център за руско-българска дружба:

"Никой не може и няма право да оспори, че славянската писменост е създадена в България! Именно българите са тези, които са дарили всички други славяни с букви, което значи и с писмена история и култура. Точно славянската писменост ги интегрира изцяло в европейската цивилизация. Българското възраждане обхваща всички български земи. Тогава понятието "Македония" е съществувало единствено в географски план или се е свързвало с древната елинска държава, съществувала по тези земи. Обаче до освобождението на част от българите от турско робство през 1878 г. те са единен народ, живеещ на територията от Охридското езеро до Черно море и от Дунав до Егейско море. Понятието "Македония" придобива политически и национален смисъл едва след създаването на Коминтерна и социалистическа Югославия".

Тъй като Наталия Сивенкова е филолог и преводач от български език, преподавател в катедрата по славянски филологии в Санктпетербургския държавен университет, сподели и следното:

"Да се говори за македонски език, отделен от българския, е глупост. Няма такова нещо! Ние филолозите българисти от Санкт-Петербург го разбираме най-добре. За съжаление, нашите колеги от Московския държавен университет са на обратното мнение. И тъй като са по-влиятелни, без да имат основание, си позволяват да говорят от името на руските българисти."

Всъщност, същото се отнася и за Института по славянознание на Руската академия на науките (чието ръководство присъстваше на конгреса и взе активно участие в дискусиите). Там работят някои особено злобни и отмъстителни лобисти на Скопие и Белград - дума по дума повтарят обвиненията на скопските "историчари". Не малка част от тези руски специалисти през септември-октомври имат възможност да почиват безплатно на Охридското езеро, като разнообразяват ваканцията си с участие във всевъзможни конгреси и конференции, традиционно провеждани там по това време. Както не е трудно да се досетим, всички те са на антибългарска тематика. Всички те могат да бъдат забелязани по това време в елитния ресторант под скалите на село Трпеица и т.н. Ако има намерение да спазва договора от 1 август, Зоран Заев трябва да прекрати охридските сбирки.

Не всички в Московския държавен институт за международни отношения са на антибългарски позиции, разбира се. Позицията на преподавателя по български език Нина Каржавина съвпада с официалната българска - тя, също като колежките си в Санкт-Петербург, изцяло отрича съществуването на македонски език. Като дългогодишна преводачка на Тодор Живков, Каржавина е добре запозната с македонския въпрос.

На конгреса присъстваше и многобройна делегация от Сърбия и един колега от Черна гора. Те следяха с напрежение дискусиите по македонската тема, без обаче да вземат отношение. Там беше и "историчарката" професор Биляна Ристовска-Йосифовска от Института за национална история в Скопие, която се стараеше да не бъде в залата по време на обсъжданията на темата.

Позволих си в една почивка при откриването на конгреса да се приближа до нея и да й честитя договора от 1 август. Тя отговори: "Не ми разваляй настроението!" И се премести на друга маса.

http://www.segabg.com/article.php?id=872824
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јули 08, 2017, 10:38:02 pm: (http://pogled.mk/wp-content/uploads/2017/06/logo.png)

(http://pogled.mk/wp-content/uploads/2017/08/partenie.jpg)

на август 17, 2017

Отец Партениј: Македонецот и Бугаринот се браќа, кои излегле од една иста цивилизациска лулка

Игуменот на Бигорски манастир архимандрит Партениј го завршил Теолошкиот факултет на Универзитетот „Св. Кирил и Методиј“ во Скопје. Потоа заминува за Света Гора, а во 1995 година оди во Бигорскиот манастир, каде се замонашува.
Истата година е ракоположен за јеромонах, а следната година станува игумен на манастирот.
Во 1998 година е ракоположен за архимандрит. Негово дело е и обновата на Бигорскиот манастир.

– Ваше Високопреподобие игумен Партениј, ставот на монасите од Бигорскиот манастир по потпишувањето на Договорот за пријателство и добрососедство меѓу Бугарија и Македонија предизвика голем интерес кај нас, што ве натера прв од свештенството на двата народа да застанете зад овие историски вистини, надвор од политичките интереси?

– Како монашко братство, кое и служи на вистината и ја познава историјата, ние секогаш сме зборувале за потребата од пријателство и добрососедство, без разлика која политичка партија беше на власт.
На ист начин ја изразивме својата позиција по Договорот, бидејќи македонскиот и бугарскиот народ имаат одлични предуслови да живеат во братољубие и меѓусебно почитување.
Тука, пред сè, ги имам во предвид сите нешта од историјата кои силно не поврзуваат, почнувајќи од активностите на Светите рамноапостоли Кирил и Методиј и нивните ученици, па до денес.
Токму затоа, кога овој природен и долгоочекуван договор беше потпишан веднаш и нелицемерно го поздрави. Ние поддржуваме еден многу важен за општеството договор, чија генеза започнува уште од прогласувањето на независноста на Република Македонија и чија идеја беше разгледувана од сите досегашни влади на нашата земја.
За нас нема никакво значење која влада го потпишала Договорот, а тоа што тој конечно беше реализиран и веруваме дека иднината ќе им донесе благосостојба на Македонија и Бугарија.
Ние би изгледале лицемери, ако сега не го поддржиме она за што долго време сме се залагале.

– Дали и Охридската архиепископија се приклучува кон Вашата родољубива позиција , бидејќи таа го објави вашиот став на својот сајт?

– Целосно. За повеќето од архиереите на Светиот синод на Македонската православна црква – Охридска архиепископија (МПЦ-ОА), знаеме дека сигурно не поддржуваат. Меѓу нив е и нашиот Дебарско-Кичевско митрополит Тимотеј, кој многу добро ја познава историјата и е свесен за актуелните прашања. Покрај тоа поголемиот дел од свештенството на МПЦ-ОА е запознато со нашето размислување за ова прашање.

– Велите јасно дека речиси еден век во колективната свест на македонскиот човек и народ се „вбризгувани“ „пропагандни отрови“, кои од нив беа најопасните?

– Всушност овие пропагандни отрови го трујат македонското население од многу одамна – можеби од средината на XIX век. Но особено страшна и неподнослива ситуацијата станува откако Вардарскиот дел од Македонија потпаѓа под српска власт во 1918 година. Тогаш започнува системското србизирање на македонскиот народ. Најсилно настрадало македонското свештенство, кое останува верно на својата месна црковна хиерархија – Егзархијата. Егзархиските владици се протерани, многу игумени, монаси, свештеници се мачени и убивани.
За тоа сме пишувале многу пати …
Српската пропаганда од тоа време го забранува сенародното славење на делото на Светите Кирил и Методиј, Свети Климент Охридски, на сè што го поврзува народот со неговите духовни корени.
Да не зборуваме за дејците на ВМРО: било доволно некој само да го спомне името на некои од ликовите на ВМРО, за да биде убиен …
Тука сакам да констатирам дека денес ние немаме ништо против Српската православна црква, ниту против српскиот народ – ниту трошка омраза, но сепак историјата треба да се знае, за да не се повтори.
Пропагандата продолжува и во времето на комунизмот, особено по Информбирото во 1948 година и влошувањето на односите меѓу Југославија и НРБ. Тогаш започнува безмилосна кампања против вистинската приказна. Одеднаш, во учебниците по историја Егзархијата се претвора во најголемиот непријател на македонскиот народ и се крие фактот дека многу македонски духовници, преродбеници, наставници, јавни дејци учествувале во нејзиното создавање, со радост ја прифатиле и биле дел од неа .
Потоа, од македонската историја свесно се избришани и оцрнување настани и личности кои се нераскинлив дел од неа. Така, на пример, Тодор Александров е претворен во една од најомразените личности, бидејќи “се борел против Македонија! Дали ја гледате иронијата ?!
Истото се случува и со Маршот на македонските револуционери „Изгреј зора на свободата“. Во Македонија се уште има луѓе кои не знаат дека оваа песна е всушност официјалната химна на првата македонска држава од 1945 до 1948 година. А потоа одеднаш станува неприфатлива и непријателска. Размислете само колку силно таа го изразува внатрешниот копнеж на поробениот Македонец за слобода: „со юнашка крв ќе ви удавим и пак ќе се ослободим“. Каква болка за Татковината треба да чувствува човек, за да ги испее овие зборови! Возвишено!
Доста големи штети нанесе на македонскиот народ и романтичната теза дека македонскиот народ има директно античко потекло. Никој не го оспорува тоа дека сите епохи остават културно наследство за следните, но да се нагласува толку силно на античкото потекло, за сметка на она што е автентично твое и блиско по дух, е неосновано и ненаучно.
Народноста е културно-историска категорија, а не лабораториска генетика. Јазикот верата и територијата, според историографската наука, се трите главни главни фактори за оформувањето на одредена етничка група.
Колку штетно и погубно е да градиме некаков мит и романтична приказна, да поверуваме во него и да занемариме такви личности и настани од нашата вистинска историја, со кои можеме да се гордееме пред целиот свет.
Пример за ова се Светите Седмочисленици и нивните следбеници, кои не со меч и крв, а со словото Божјо, со добрина и љубов обединиле огромни народи и простори. Овие луѓе се богатство за целиот свет и со право можеме да ги наречеме татковци на цела Европа, бидејќи тие проповедаат идејата за равноправност на сите народи и јазици десет века пред создавањето на обединета Европа. Еве, ова се главните ликови и родоначалници на нашата заедничка историја.

– Кои бугарски, македонски и меѓународни сили имаа и имаат интерес двата братски народи да се мразат речиси век и да живеат во раздор?

– “Нашата борба не е против крвта и телото, туку против началствата, против властите, против светските управувачи на темнината од овој век, против злобата и духовите на злобата” (Ефес. 6,12) – напишал големиот учител и просветител на народите, свети Апостол Павле.
Затоа, сметам дека силите кои дејствуваат против братољубието и шират омраза, ги има во сите народи. Впрочем, злото дејствува и во нас самите, затоа е потребна борба најнапред со нашиот сопствен егоизам, злото, како што вели современиот светител Паисиј Светогорец: “Ако не се трудиме доброто да надвладее во нас самите, како тогаш истото ќе може да надвладее во светот “…
Значи, изворот на овие сили ни е познат, а оружјето против него ни го дава Апостол Павле во посланието до Ефесјаните:
“Затоа земете го Божјото оружје за да можете да го издржите злото во денот кога ќе совлада се и ќе му одолеете. Стојте препашани со вистина преку половината и облечени во правдата како оклопен наградник, а нозете нека ви бидат потковани со подготвеност преку Евангелието на мирот.
А и покрај сето тоа, земете ја верата за штит, со кој ќе можете да ги згаснете сите огнени стрели на неправедникот; земете го спасението и мечот на Духот, кој е Божјото Слово; (Ефес. 6,13-17) “.

– Што се промени во Македонија и зошто верувате дека е дојдено времето слободно да го изразите своето мислење за овие важни државни прашања?

– Нашето братство е познато по тоа што постојано сведочи за вистината и често зазема позиција, дава изјави апели, проповеди. Значи, не е за првпат да му дадеме глас на своето мислење за нешто што е од општествено значење.
Како што веќе реков, го поддржавме потпишувањето на Договорот.

– Која е последната канонска Црква, присуствувала на ваша територија, пред пристапувањето на територијата на денешната држава Македонија кон Југославија, тоа не е ли Бугарската егзархија, која 1945 година добива признание од Вселенската Патријаршија?

– Тоа е непобитен историски факт. Овде би додал дека и главните дејци и борци за обновувањето на автокефалноста македонска црковна хиерархија биле воспитаници, клирици и припадници токму на Егзархијата.

– Не е ли редно тогаш вашата Црква да добие автокефалност од Софија, бидејќи условно кажано едната е црква мајка, а другата е црква ќерка?

– Искрено веруваме и се надеваме дека Бугарската партиаршия, како наследничка на Егзархијата, има целото историско и канонско право, но и обврска да ја признае автокефалноста на Охридската Архиепископија, возобновена во лицето на Македонската православна црква. Бидејќи едни од најголемите борци за нејзиното создавање и функционирање биле токму од Македонија. Меѓу нив се Рајко Жинзифов од Велес, Константин и Димитар Миладинови, Јордан Хаџи-Константинов-Џинот, Григор Прличев, Методи Кусев и многу други. Тука е и нашиот познат писател, јавен деец и револуционер Натанаил, роден во скопското село Кучевиште, кој во септември 1872 година е ракоположен за прв егзархиски митрополит во Охрид.
Меѓу најпознатите борци за создавање на Егзархијата е и најголемиот възрожденец, писател, народен деец и духовник Партениј Зографски (родум од Галичник), митрополит Полјански и Нишавски, кој за малку да стане и прв водач на Егзархијата.
Скопскиот митрополит Неофит, роден во Охрид, архимандрит Панарет (подоцна Брегалнишки епископ), по потекло од Ресенско, Велешкиот митрополит Мелетиј и архимандрит Евлогиј родени во Битола, се исто така дел од високиот клир на Егзархијата.
Нешто повеќе, токму македонското свештенство и население гине и страда за Егзархијата за време на српскиот режим. И ќе биде жално ако ние, денешните нивни потомци не добиеме рака од Софија. Затоа Бугарската црква, како единствената вистинска и достојна Мајка Црква, со отворено срце треба да признае Македонската црква, која веќе половина век успешно ја врши својата пастирска и евангелска мисија, и е прифатена од сите православни, без разлика на нивната национална припадност.
Еве еден пример: во братството на Бигорскиот манастир имаме монаси – Србин, ром, Палестинец, а во моментов и еден послушник Албанец.

– Дали мислите дека Вселенската патриаршија има основ да се вознемирува од фактот ваши духовни лица се обучаваат во училишта на Руската црква и така Кремљ се зближува со Света гора за да го зајакне своето влияние на Балканите?

– Наши деца учат православно богословие не само во Русија, туку и во Грција, Романија, Бугарија… Ние имаме исклучително добри односи и со многу црковни великодостојници од Вселенската патријаршија, Атинската архиепископија и Света Гора. Не сме запознаени со високите геостратешки политички игри, ниту пак сме заинтересирани за нивното евентуално дејствување. Едноставно, нас православните треба да нè интересира единството и љубовта во Христа.

– Ве загрижува ли молкот на Бугарската православна црква за постигнатиот историски Договор меѓу двете држави?

– Очекуваме и таа со радост да го прифати и да дејствува во правец на горе кажаното. Многу од архиереите на Свештениот Синод на БПЦ, со кои и лично се познаваме, го поздравуваат овој Договор, имаат голема благонаклоност кон МПЦ-ОА и сакаат да ја видат во заедница со сите помесни православни цркви, како автокефална. Меѓу нив е и смиреномудриот и богопросветлен Патријарх Бугарски, Неговата Светост Неофит, со кого имаме лично пријателство.

– Но БПЦ не го коментира канонскиот случај за црковноста на вашата територија, можно ли е зад ова однесување да се кријат руски интереси?

– БПЦ сега треба храбро и братољубиво да постапи и да ѝ подаде рака на Охридската Архиепископија. За тоа не се потребни никакви туѓи инструкции, туку едноставно прифаќање на историската вистина. Во таа насока, секако, би содејствувала и Руската Православна Црква, која е голема сила во православниот свет и која одлично знае каде е вистината. Уверен сум дека и таа посакува конечно да се исцели оваа голема рана на Православието и да се исправи историската неправда, така што би требало да ја поддржи БПЦ во овој спасителен потег.

– Дали за вас е прифатливо Софија, а не Москва да биде посредник во спорот за вашата црква меѓу Скопје, Цариградската патриаршија и Белград?

– Навистина би било срамно, покрај толку голема историска и канонска поврзаност меѓу нас, која сите ја знаат, особено Москва, да дозволиме медијатори да ја имаат пресудната улога во решавањето на прашањето со нелогичното непризнавање на МПЦ-ОА. Жално е што денес Охридската Архиепископија има нерешен статус. На томосот за автокефалност на Руската Црква потпишан е и тогашниот Охридски Архиепископ со неговата официјална титула што ѝ е позната на црковната и научната јавност. Впрочем, и Охридската Архиепископија е нешто што силно нè поврзува, зашто таа со векови била наша заедничка црква. Затоа нејзиното признавање од страна на БПЦ би преставувал голем историски чин, кој ќе го запечати духовното сродство и братољубието помеѓу нашите народи.

– Како ние како Бугари и Македонци треба да ги зачуваме нашата духовна поврзаност и да не дозволиме разликите да станат повторно причина за омраза и раздор?

– Со тоа што свето ќе ја пазиме нашата заедничка христоцентрична историја, но во исто време ќе се почитуваме и во своите различности, без вжештени размислувања. На сите треба да ни е јасно дека од нашата општа цивилизациска лулка до денес се издвоиле нашите два братски народа, македонскиот и бугарскиот, секој со своите национални посебности. Заедничката историја и посебното национално чувство денес, треба подеднакво да се почитуваат од двете страни. Тесноградиот квазипатриотизам, заснован на романтични митови и извртено толкување на историските факти, и проследен со непризнавање на меѓусебните различности, му прави многу поголема штета на братољубието и зближувањето од било што друго. Нашата крајна цел е единство во љубовта Божја, а не раздори и омраза. Долги векови сме живееле обединети во таа спасителна вистина. Бог нека нè утврди и сега во љубовта Своја! Амин!

http://pogled.mk/%d0%be%d1%82%d0%b5%d1%86-%d0%bf%d0%b0%d1%80%d1%82%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d1%98-%d0%bc%d0%b0%d0%ba%d0%b5%d0%b4%d0%be%d0%bd%d0%b5%d1%86%d0%be%d1%82-%d0%b8-%d0%b1%d1%83%d0%b3%d0%b0%d1%80%d0%b8%d0%bd%d0%be/

Когато македонците ясно декларират, че имат общи исторически корени с българите, тогава и БПЦ ще подкрепи Охридската архиепископия. БПЦ няма да подкрепя еничари, които след това, отново ще се обърнат срещу нас.

(http://www.e-79.com/images/news/672/0082672/82672-1-Kiril_Gligorov_IMRO_killed_by_serbs.jpg)

Анри Пози

Анрѝ Позѝ (на френски: Henri Pozzi) е френски политик, дипломат и публицист. [1]Дълги години работи за френските и английските тайни служби на Балканите и в Източна Европа.

В България е известен с книгата си от 1934 година „Войната се завръща“ (публикувана на френски като La Guerre Revient, а на английски като Black Hand Over Europe), в която той описва сръбските издевателства над мирното българско население във Вардарска Македония. Също и за сръбската пропаганда сред хърватите и бошняците в Кралска Югославия. Във френския печат книгата е игнорирана и оклеветена. [2]

Анри Пози за методите на мъчения в Югославия:

„ Изведнъж всичко, което ми беше казано в Загреб, София, Белград за начините на разпит, употребявани в сръбските затвори: нос и уши изрязвани, дланите и ходилата пристягани, прищипване на гръдните зърна с нажежени клещи, разкъсване на половите органи, нажежени железа, положени на кръста и под краката – се завърнаха в паметта ми.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BD%D1%80%D0%B8_%D0%9F%D0%BE%D0%B7%D0%B8

(https://images.gr-assets.com/books/1370036031l/18002397.jpg)

Войната се връща

Анри Пози
(Второ издание, Планета-7, София, 1992)

http://promacedonia.com/hp/index.html

(https://images.gr-assets.com/books/1370035807l/18002388.jpg)

HENRI POZZI
BLACK HAND OVER EUROPE

http://mirror.veus.hr/blackhand/

Pozzi, Henri: Black Hand Over Europe, Consisting of War is Coming Again (1935), trans. by Francis J. Mott

http://onlinebooks.library.upenn.edu/webbin/book/lookupname?key=Pozzi%2C%20Henri

(https://knizhen-pazar.net/books/123/12365/1236530.jpg)

Македония под сръбско иго 1913-1941
Стоян Г. Бояджиев

http://macedonia-history.blogspot.bg/2006/10/1-1913-1941-1912-1941.html

(http://alba-books.com/alba-books/image/cache/data/1K/MAIG-700x700.jpg)

Иван Хаджов от Струга, Вардарска Македония - "Македония под иго 1919 - 1929", София, 1931 година

Описание

Над 760 страници изпълнение със 707 документа и свидетелства за положението на българите под сръбска и гръцка власт във Вардарска и Егейска Македония . Издевателствата и престъпленията на гърците и сърбите са подробно и прилежно описани; включени са и документи свързани с борбата на македонските българи за българско училище , църква и запазване на българщината в Македония . Тъй като по това време Хаджов е имал живи роднини в Струга , на които сръбските власти са могли да навредят, книгата е издадена под псевдонима Veritas. Тя е издание на Македонския национален комитет , по препоръка на ВМРО .

http://strumski.com/biblioteka/?id=759

http://www.strumski.com/books/Veritas_Makedonia_Pod_Igo.pdf

(http://static.bnr.bg/gallery/93/93f435f786ce95e27bee1a99e9dd900e.jpg)

ВИДЕО

https://www.youtube.com/watch?v=28FEoztUP1k

https://www.youtube.com/watch?v=v2K4XUaczME

https://www.youtube.com/results?search_query=%D0%B8%D0%B7%D0%B3%D1%80%D0%B5%D0%B9+%D0%B7%D0%BE%D1%80%D0%B0+%D0%BD%D0%B0+%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0

Изгрей зора на свободата

„Маршът на македонските революционери“ известен още като „Изгрей зора на свободата“ е български марш, използван от Вътрешната македонска революционна организация, Македонската патриотична организация, а също и като пръв химн на Народна Република Македония.

Първото заседание на АСНОМ, състояло се на 2 август 1944 година в манастира „Св.Прохор Пчински“, се открива с изпяване на „Изгрей зора на свободата“.[5] Песента става неофициален химн на новосформираната Народна Република Македония, където се изпълнява до 1948 година, когато е забранена от комунистическите власти като българофилска.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B7%D0%B3%D1%80%D0%B5%D0%B9_%D0%B7%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0

Изгрѣй, зора на свободата,
Зора на вѣчната борба.
Изгрѣй въ душитѣ и въ сърдцата
На всички роби по свѣта!

Тирани, чудо ще направимъ,
Ний чуждо иго не търпимъ,
Съ юнашка кръвь ще ви удавимъ,
И пакъ ще се освободимъ!

Юнаци смѣли пакъ развиха
Окървавени знамена,
Комити нови забродиха
Изъ македонската земя.

Тирани, чудо ще направимъ...

Ечатъ гори, поля, балкани
Отъ бойни пѣсни и ура,
Сноватъ борцитѣ-великани:
Напредъ, готови за борба.

Тирани, чудо ще направимъ...

Насъ нищо вечъ не ще уплаши,
И тъй живѣемъ день за день...
Свещени сѫ горитѣ наши,
Изъ тѣхъ свободни ще измрѣмъ!

Тирани, чудо ще направимъ...

https://bg.wikisource.org/wiki/%D0%98%D0%B7%D0%B3%D1%80%D0%B5%D0%B9_%D0%B7%D0%BE%D1%80%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0
Наслов: Одг: Европа и САД за историјата на Македониjа
Поставена од: veritas на Јули 10, 2017, 10:24:38 pm: (https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/3b/Krste_P._Misirkov.jpg/220px-Krste_P._Misirkov.jpg)

(http://www.mkd.mk/files/article/2012/05/15/mkd-15151.jpg)

Мнозина од македонцките читачи ке бидат удивени от појавуајн’ето на таја книга . 3а удивуајн'е ке
им бидит во неја много. Некоји ке речат: зашчо отцепуајн’е од бугарите, кога није до сега сме се велеле бугари и соединејн’ето, а не расцепуајн’ето праит силата?

XXI

http://www.2015.gbsk.mk/images/stories/eknigi/za-makedonckite-raboti.pdf

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%B0_%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D1%86%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B8

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B5_%D0%9C%D0%B8%D1%81%D0%B8%D1%80%D0%BA%D0%BE%D0%B2

https://www.google.bg/search?q=%D0%BC%D0%B8%D1%81%D0%B8%D1%80%D0%BA%D0%BE%D0%B2+%D0%B7%D0%B0+%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D1%86%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5+%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B8&client=firefox-b&source=lnms&sa=X&ved=0ahUKEwjS6tiQmYfVAhUK6xQKHaiWAcsQ_AUICSgA&biw=1024&bih=618&dpr=1#q=%D0%BA%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82%D1%8C%D0%BE+%D0%BC%D0%B8%D1%81%D0%B8%D1%80%D0%BA%D0%BE%D0%B2

Върховен македоно-одрински комитет

Върховният македоно-одрински комитет е ръководният орган на Македоно-одринската организация – революционна организация на македонски и тракийски емигранти и български общественици, която съществува от 1895 до 1905 година в България и Османската империя. Целта на ВМОК и МОО е реализиране на предвидената в Берлинския договор от 1878 година широка автономия на останалите в границите на Османската империя Македония и Одринска Тракия.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D1%8A%D1%80%D1%85%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD_%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%BE-%D0%BE%D0%B4%D1%80%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%82

https://www.google.bg/?gfe_rd=cr&ei=3zMEVcnMMaez8weL9YKgDA&gws_rd=ssl#q=%D0%B2%D0%BC%D0%BE%D0%BA+%D0%B8+%D0%B2%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%BE

Букурещки мирен договор 1913

https://www.google.bg/search?q=%D0%91%D1%83%D0%BA%D1%83%D1%80%D0%B5%D1%89%D0%BA%D0%B8+%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B5%D0%BD+%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B2+1913&ie=utf-8&oe=utf-8&client=firefox-b&gfe_rd=cr&ei=-UZqWZv1M4nY8Aerm6i4Dw#q=%D0%91%D1%83%D0%BA%D1%83%D1%80%D0%B5%D1%89%D0%BA%D0%B8+%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B5%D0%BD+%D0%B4%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80+1913

македонският въпрос

https://www.google.bg/search?q=%D0%91%D1%83%D0%BA%D1%83%D1%80%D0%B5%D1%89%D0%BA%D0%B8+%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B5%D0%BD+%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B2+1913&ie=utf-8&oe=utf-8&client=firefox-b&gfe_rd=cr&ei=-UZqWZv1M4nY8Aerm6i4Dw#q=%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82+%D0%B2%D1%8A%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81

macedonian question

https://www.google.bg/search?q=macedonian+question&ie=utf-8&oe=utf-8&client=firefox-b&gfe_rd=cr&ei=WUhqWer8CITY8Afvho-4Cw

https://www.google.bg/search?q=macedonian+question&ie=utf-8&oe=utf-8&client=firefox-b&gfe_rd=cr&ei=WUhqWer8CITY8Afvho-4Cw#q=macedonian+question&tbm=bks

Internal Macedonian Revolutionary Organization

https://en.wikipedia.org/wiki/Internal_Macedonian_Revolutionary_Organization

https://www.google.bg/search?q=macedonian+question&ie=utf-8&oe=utf-8&client=firefox-b&gfe_rd=cr&ei=WUhqWer8CITY8Afvho-4Cw#q=Internal+Macedonian+Revolutionary+Organization

https://www.google.bg/search?q=macedonian+question&ie=utf-8&oe=utf-8&client=firefox-b&gfe_rd=cr&ei=WUhqWer8CITY8Afvho-4Cw#q=internal+macedonian+revolutionary+organization&tbm=bks

Macedonians (Bulgarians)

https://en.wikipedia.org/wiki/Macedonians_(Bulgarians)

Македонизъм

https://www.google.bg/search?q=%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC&ie=utf-8&oe=utf-8&client=firefox-b&gfe_rd=cr&ei=1M1tWZOOO5LY8Afcnb_ACg

macedonism

https://www.google.bg/search?q=%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC&ie=utf-8&oe=utf-8&client=firefox-b&gfe_rd=cr&ei=1M1tWZOOO5LY8Afcnb_ACg#q=macedonism

https://www.google.bg/search?q=%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC&ie=utf-8&oe=utf-8&client=firefox-b&gfe_rd=cr&ei=1M1tWZOOO5LY8Afcnb_ACg#q=macedonism&tbm=bks

Млада македонска книжовна дружина Лозари

Млада македонска книжовна дружина е българско просветно и благотворително дружество на емигранти от Македония, съществувало в София от края на 1891 или началото на 1892 до 1894 година.

Дружеството издава списание „Лоза“, от което излизат шест броя.

Дружеството се стреми към разширяване на основата на българския книжовен език в посока западните български говори.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B0_%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B6%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B4%D1%80%D1%83%D0%B6%D0%B8%D0%BD%D0%B0

(http://www.globusmagazin.com.mk/WBStorage/Articles/0E0F16E1B0D0B4409884655AF8B46698.jpg)

Иван Катарџиев

https://www.youtube.com/results?search_query=%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B0%D1%80%D1%9F%D0%B8%D0%B5%D0%B2

Germanos Karavangelis

https://www.google.bg/search?q=Germanos+Karavangelis&ie=utf-8&oe=utf-8&client=firefox-b&gfe_rd=cr&dcr=0&ei=FGXBWabeAqez8weEuqq4BA

https://www.google.bg/search?q=Germanos+Karavangelis&source=lnms&tbm=bks&biw=1024&bih=618

(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/9/97/Pavlos_melas.jpg)

Пощенска картичка с последните думи на Мелас „Да не остане българин“

Pavlos Melas

https://www.google.bg/search?biw=1024&bih=618&tbm=bks&q=Pavlos+Melas&oq=Pavlos+Melas&gs_l=psy-ab.3...102009.109795.0.110859.16.14.2.0.0.0.126.1441.8j6.14.0....0...1.1.64.psy-ab..0.7.683...0.0.Fk_gu2FlhTQ

https://www.google.bg/search?biw=1024&bih=618&tbm=bks&q=Pavlos+Melas&oq=Pavlos+Melas&gs_l=psy-ab.3...102009.109795.0.110859.16.14.2.0.0.0.126.1441.8j6.14.0....0...1.1.64.psy-ab..0.7.683...0.0.Fk_gu2FlhTQ

Уроци от Македония

ВИДЕО

http://btvnovinite.bg/article/tazi-sutrin/uroci-ot-makedonija-makedonec-li-e-nikola-vapcarov.html

Македонски литературен кръжок

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B5%D0%BD_%D0%BA%D1%80%D1%8A%D0%B6%D0%BE%D0%BA

http://btvnovinite.bg/video/videos/tazi-sutrin/uroci-ot-makedonija-zashto-rodnata-kashta-na-dimitar-talev-v-prilep-e-za-prodan.html

http://btvnovinite.bg/article/bulgaria/obshtestvo/uroci-ot-makedonija-spomeni-ili-vosachni-figuri.html

http://btvnovinite.bg/article/svetut/uroci-ot-makedonija-kakvo-pishe-za-balgarite-v-makedonskite-uchebnici.html

http://btvnovinite.bg/video/videos/tazi-sutrin/uroci-ot-makedonija.html

Книги за Македония

http://macedonia.kroraina.com/

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%9A%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B8_%D0%B7%D0%B0_%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F

http://www.strumski.com/

http://promacedonia.com/

(http://www.bkks.org/images/ban_korica.jpg)
Македония - Сборник от документи и материали

http://bkks.org/files/Makedonia_Sbornik_ot_dokumenti_i_materiali.pdf

(http://kupikniga.mk/AdminNew/App_Themes/DBImages/Products/Large/185.jpg)

Ослободителните борби на Македонија

Христо Силјанов

http://kupikniga.mk/BookDetails.aspx?Pr=463

(http://bkks.org/images/ustav_bmork.jpg)

Илинден и ВМРО: Вистини и лаги

http://vbb.mk/ilinden-i-vmro-vistini-i-lagi/

Русите са ни били създали нас българите, ха-ха?

first bulgarian empire

https://www.google.bg/search?q=first+bulgarian+empire&ie=utf-8&oe=utf-8&client=firefox-b&gfe_rd=cr&ei=aTh2WayNELSz8wekjIX4Aw

https://www.google.bg/search?q=first+bulgarian+empire&ie=utf-8&oe=utf-8&client=firefox-b&gfe_rd=cr&ei=aTh2WayNELSz8wekjIX4Aw#q=first+bulgarian+empire&tbm=bks

second bulgarian empire

https://www.google.bg/search?q=first+bulgarian+empire&ie=utf-8&oe=utf-8&client=firefox-b&gfe_rd=cr&ei=aTh2WayNELSz8wekjIX4Aw#q=second+bulgarian+empire

https://www.google.bg/search?q=first+bulgarian+empire&ie=utf-8&oe=utf-8&client=firefox-b&gfe_rd=cr&ei=aTh2WayNELSz8wekjIX4Aw#q=second+bulgarian+empire&tbm=bks

(http://macedonia.kroraina.com/da/da_oblechka.jpg)

Образуване на българската народност.

Димитър Ангелов (Издателство Наука и изкуство, “Векове”, София, 1971)

http://macedonia.kroraina.com/da/index.html

(http://images.focus-news.net/90ed546c65723b2a01af55d91a2cd0ba.jpg)

31 Юли 2017

"Фокус" (Македония) - Държавният архив на Македония е изплатил над 117 000 хиляди евро хонорари от началото на годината на защитниците на политиката на Груевски

Скопие. От началото на годината Държавният архив на Македония е изплатил над 117 000 хиляди евро на защитниците на политиката на Груевски, пише македонският "Фокус" като се позовава на справка, получена по правото на достъп до информация.
Според изданието Държавният архив на Македония е изплащал солидни хонорари на историци и и анализатори, ангажирани с провеждането на политиката на ВМРО-ДПМНЕ насочена срещу т. нар. Тиранска платформа.
"Защитниците на политиките на Груевски и борците срещу платформата от Тирана доминират сред тези, които са получили най-много пари от архивите.", пише "Фокус".
Сред най-добре платените автори на Държавният архив от началото на 2017 г. са Виолета Ачковска, Теон Джинго и Александър Даштевски, който само студията "Черните страници на УДБА" е получил над 9 000 евро, а сред авторите му е бившият директор на архивите Филип Петровски.
За участие в същата студия държавният съветник в архивите Игор Сотиров е получил над 26 000 евро.
Теон Джинго, историк от Института за национална история и участник в щурма на парламента на 27 април 2017 г., е получил над 10 000 евро за публикации, участие в сборници и монографии.
Директор на Държавният архив на Македония до преди две седмици беше Филип Петровски, дългогодишен кадър на ВМРО-ДПМНЕ, смятан за един от най-приближените на бившия премиер и лидер на партията Никола Груевски и издател на партийното издание "Пулс 24".
Агенция "Фокус" припомня:
Филип Петровски придоби известност с поредица от негативни коментари срещу България, по повод предстоящия договор за добросъседство и приятелство и с това че въпреки неприязънта си към страната ни не се посвени да вземе български паспорти за родителите си Тихомир и Маринела Петровски, както и за брат си - Марко Петровски. Паспортите на фамилията Петровски са издадени през периода 2006-2015 г.

http://www.focus-news.net/news/2017/07/31/2421190/fokus-makedoniya-darzhavniyat-arhiv-na-makedoniya-e-izplatil-nad-117-000-hilyadi-evro-honorari-ot-nachaloto-na-godinata-na-zashtitnitsite-na-politikata-na-gruevski.html

(https://www.mkd.mk/files/styles/statija-shiroka/public/article/2017/07/26/mkd-332865.jpg?itok=i35cGBLn)

ДОГОВОРОТ СО БУГАРИЈА

Кой се страхува от "на докази засновани историски извори" и защо?

Член 8
1. Двете Договорни страни ќе ја поттикнуваат активната и непречена соработка во областа на културата, образованието, здравството, социјалната грижа и спортот.
2 .Во рок најдоцна до три месеци од влегувањето во сила на овој договор, со цел продлабочување на заемната доверба, двете Договорни страни ќе формираат Заедничка мултидисциплинарна експертска комисија за историски и образовни прашања, на паритетна основа, за да придонесе за објективно и засновано на автентични и на докази засновани историски извори, научно толкување на историските настани. Комисијата ќе поднесува едногодишен извештај за својата работа пред владите на Договорните страни.

http://sdk.mk/index.php/makedonija/dogovorot-bugarija-na-makedonski-na-bugarski-jazik-ke-go-potpishat-premierite-zaev-borisov-denes-vo-vladata/

Член 8

1. Двете Договарящи се страни ще насърчават активното и безпрепятствено сътрудничество в областта на културата, образованието, здравеопазването, социалните грижи и спорта.
2. В срок най-късно до три месеца от влизането на настоящия договор в сила, с цел задълбочаването на взаимното доверие, двете Договарящи се страни създават Съвместна мултидисциплинарна експертна комисия на паритетен принцип по исторически и образователни въпроси,
за да допринесе за обективното, основаващо се на автентични и основани на доказателства исторически извори за научно тълкуване на историческите събития. Комисията представя пред правителствата на Договарящите се страни ежегодни доклади за своята работа.

3. Двете Договарящи се страни ще организират по взаимна договореност съвместни чествания на общи исторически събития и личности, насочени към укрепване на добросъседските отношения в духа на европейските ценности.

http://www.dnes.bg/politika/2017/07/26/eto-go-mvnr-publikuva-dogovora-za-dobrosysedstvo-s-makedoniia.348512

Македонците се страхуват, че ще загубят своя идентитет, ако признаят общата си история с България. Но преди да станат македонци те са загубили своя предишен идентитет - българският. Това обаче не се случва за първи път. Преди преродбата те също губят своя български идентитет и голяма част от тях се гърцизират. Преродбениците се борят именно срещу гърцизма и за възстановяването на българския идентитет на македонските българи. Македонизмът и антиквизацията са една нова форма на гърцизиране, защото се приема, че съвременните македонци са наследници на Ал. Македонски и неговия народ, които преобладаващата част от учените по света приемат, че са гърци. Затова на Македония е необходима нова преродба и нови преродбеници, които да се борят срещу новия гърцизъм и да възстановят българският характер на това население.

ИСТИНАТА ЩЕ ТЕ ОСВОБОДИ!

(http://паисий-казанлък.com/wp-content/uploads/2016/03/hilen.png)

Но някои не обичат да знаят за своя български род, а се обръщат към чужда култура и чужд език и не се грижат за своя български език, но се учат да четат и говорят по гръцки и се срамуват да се нарекат българи. О неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език? Или българите не са имали царство и държава? Толкова години са царували и са били славни и прочути по цялата земя и много пъти са взимали данък от силни римляни и от мъдри гърци. И царе, и крале са им давали своите царски дъщери за съпруги, за да имат мир и любов с българските царе. От целия славянски род най-славни са били българите, първо те са се нарекли царе, първо те са имали патриарх, първо те са се кръстили, най-много земя те завладели. Така от целия славянски род били най-силни и най-почитани и първите славянски светци и просияли от българския род и език, както и за това подред написах в тая история. И за това българите имат свидетелство от много истории, защото всичко е истина за българите, както вече и споменах.

Но поради що ти, глупави човече, се срамуваш от своя род и се влачиш по чужд език? Но, рече, гърците са по-мъдри и по-културни, а българите са прости и глупави и нямат изтънчени думи. Затова, казва, по-добре да се присъединим към гърците. Но виж, неразумни, от гърците има много народи по-мъдри и по-славни. Оставя ли някой грък своя език и учение и род, както ти, безумни, оставяш и нямаш никакви придобивки от гръцката мъдрост и изтънченост? Ти, българино, не се мами, знай своя род и език и се учи на своя език!

Св. Паисий Хилендарски (1722 - ок. 1773)

http://www.pravoslavieto.com/books/history_paisij/

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D0%BD%D0%BE%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0

https://www.google.bg/search?q=%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F+%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D0%BD%D0%BE%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0&oq=%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F+%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D0%BD%D0%BE%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0&gs_l=psy-ab.3..35i39k1j0l3.6214.7663.0.8519.6.6.0.0.0.0.166.806.0j6.6.0....0...1.1.64.psy-ab..0.6.799...0i19k1j0i22i30i19k1.rfhgw4z8X4s

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%B8%D1%81%D0%B8%D0%B9_%D0%A5%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8

https://www.google.bg/search?q=%D0%BF%D0%B0%D0%B8%D1%81%D0%B8%D0%B9+%D1%85%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8&oq=&gs_l=psy-ab.1.3.35i39k1l6.28389.29771.0.38858.24.11.0.0.0.0.172.1164.4j6.10.0....0...1.1.64.psy-ab..22.2.298.6..0._extaRMMC-I