Има ли нещо по-приятно от това вечер, след дълъг ден, да се насладиш на почивката с любим човек до себе си и чаша червено вино в ръка. Или две чаши, а защо не и три в края на вечерта? Но имат ли значение броят на чашите? Чашата червено вино, събрала лъчите на лятото, се превръща в едно от напомнянията за връзката на човека със земята и природата. Отдалечавайки се от тази връзка, ние трябва да запълним освободеното пространство с нещо ново. Несъмнено това е културата, в случая, културата на консумиране на виното. А знаем ли как да извлечем максимална наслада от чаша вино и как да я подберем и поднесем, така че уникалността й да не се загуби? Защото културното отношение към виното не е снобска приумица, а израз на нашето уважение към самите нас.
Легендата за червеното вино
Преди много, много години в далечна Персия принцесата загубила благосклонността на своя баща - владетелят, и измъчвана от този факт, решила да се самоубие, като изяде купа гнило грозде. Но вместо да умре, тя се унесла и заспала, а след като се събудила, осъзнала, че чуствата, които я тревожели, са изчезнали и тя успяла да се сдобри с всемогъщия владетел, като му разкрила чудната тайна на гнилото грозде. Произходът на виното е стар, колкото и човешката цивилизация и вълшебните качества на ферментиралия гроздов сок са открити по случайност, а не са изобретение на човека. Най-ранните доказателства за пиенето на вино датират от 6 000 – 5 000 години преди Христа в района на днешна Грузия и Иран. Известно е, че и древните египтяни са произвеждали вино. Пиктограмите разказват, че виното е запазено за фараоните, жреците и висшата аристокрация. Смята се, че египтяните са първите хора, които установяват връзката между начина на съхранение и качеството на виното. През 1991 година при археологически разкопки в земите на Древен Шумер са открити фосилизирани зърна от грозде, за които се смята, че са на повече от 10 000 години преди Христа, което означава, че произходът на виното е далеч в каменната ера. Най-вероятно обитателите на долината на реките Тигър и Ефрат, където възникват най-ранните човешки цивилизации, са първите, които откриват способ за производство на вино. В епохата на гръцката цивилизация виното се превръща във важна част от живота на хората. То присъства на всяка трапеза, превръща се в израз на гостоприемство, дори в стока. Именно елините са първите, които започват да прибавят ароматни треви и билки във виното, за да подобрят неговия вкус. В епохата на гръцката цивилизация виното добива своя завършен образ, символизиращ радостта от живота и плодородието. Най-голяма роля за развитието на лозарството в Западна Европа изиграват римляните, които за първи път класифицират различните сортове грозде, те са и първите, които започват да използват бъчви и стъклени съдове за съхранение на виното. Освен това, римляните поставят зехтин във виното, защото има по-ниска плътност и остава на повърхността, като по този начин се предотвратява достъпът на въздух до безценната напитка.
Вино с вкус на сушени плодове, дим и ...
Думата „вино" произлиза от гръцката дума: „Fοινος", която означава вино и лоза. Представлява алкохолна напитка, която обикновено се получава чрез ферментация на грозде. Виното, е най-комплексната от всички напитки, познати днес на човека. 85% вода, 12% етанол, захари (от 0 до 150 грама на литър), общи киселини (от 4,5 до 10 грама на литър, еквивалентни на винената киселина), феноли и танин, който се съдържа в люспите на гроздето и определя неговия цвят. Любопитен факт е, че две вина могат да бъдат с напълно идентични лабораторни показатели, но да са абсолютно различни по качество и вкусови характеристики. Ето защо основната цел на винопроизводителите е да получат напитка, която съчетава гама от приятни и интересни вкусови и обонятелни характеристики, като това зависи изцяло от гроздето и начина на неговата преработка. И въпреки, че България е далече от традициите на френското Beaujolais и немското Eiswein, то тя също може да се „похвали" с превъзходни сортове грозде и пивко червено вино. Според дегустаторите: „в дългия послевкус на българското червено вино доминират тонове на сушени плодове, дим и кожа...".
Най-популярните български червени вина са:
Мерло (широко разпространен и класически сорт, това вино е с по-високо съдържание на танин);
Каберне совиньон (класически червен сорт, тези вина са с наситен цвят и с изобилие на танини);
Гъмза (сорт с богата история, в миналото представлява основна част от продукцията в Северна България, а днес за жалост заема само 2% от лозовите насаждения);
Мелнишка лоза (вината от Мелник се отличават с богатството си на екстракт);
Памид (сорт, известен по нашите земи още от времето на траките);
Мавруд (слави се като най - висококачественият български сорт).
Според френска класификация за разделяне на вината, която е заимствана и в България, те се делят на:
Местни качествени вина, към която спадат: Мавруд, Мелник;
Вина, произведени от качествени сортове в сравнително малък район: Мерло, Каберне совиньон;
Вина с контролиран произход - към тази категория спадат вината от висококачествени местни и чужди сортове, произведени в акредитирани за целта райони: Широка мелнишка лоза;
Трапезни вина: Гъмза, Памид.