Ето какво става на Балканот когато България спре износът на струя. В България няма никакви рестрикции. 
Рестрикции во електричното напојување низ целиот Балкан
Проблеми со електричната енергија има во целиот регион поради студеното време и постојаните врнежи од снег. Владите во Србија, Романија, Бугарија веќе донесоа одлуки за стопирање на извозот на електрична енергија, како и за риготозни штедења во јавната потрошувачка на енергијата.
Поради недостигот од струја, владата на Србија донесе одлука за ограничена испорака на електрична енергија на установите и компаниите кои се големи потрошувачи, а чија работа не е од витално значење за секојдневното функционирање.
Согласно со ваквата одлука Електростопанството на Србија (ЕПС) во текот на викендов од електороенергетскиот систем исклучи околу 2.000 индустриски потрошувачи.
Српскиот државен секретар за енергетика Душан Мариќ апелираше до граѓаните да се придржуваат кон препораките за штедење струја.
Во Црна Гора поради проблеми на дистрибутивната мрежа од електроенергетскиот систем е исклучена електроцентралата „Плевља“, поради што повторно се апелира до граѓаните за зголемено штедење на електричната енергија.
Тековното штедење на електрична енергија не е доволно, па поради тоа Електростопанството на Црна Гора повторно апелираше до претпријатијата, локалните власти и граѓаните максимално да се придржуваат до штедењето на електричната енергија.
Во Хрватска над 1.000 домаќинства во подвелебитското крајбрежје, како и на островите Лошињ, Сусак, Унија, Силба, Осор и Црес се без електрична енергија. Силните ветрови, исто како и минатата недела, повторно предизвикаа оштетување на далноводната мрежа, а отстранети се само помалите дефекти.
Властите во БиХ повторно апелираа до граѓаните за штедење електрична енергија бидејќи завчера е забележано за 23 проценти поголема потрошувачка од вообичаената.
Романија исто така најави запирање на извозот на електрична енергија поради значителен дефицит предизвикан од намалување на нивото на реките и езерата.
Национална компанија за транспорт на електрична енергија „Транселектрика“ најави дека одлуката за ограничување или стопирање на извозот не струја ќе биде во сила во периодот од 16 февруари до 15 март.
http://www.dnevnik.com.mk/default.asp?ItemID=92202C29C862F849B65D64047E63DFB9Затемнување на Скопје, се штеди струја
По речиси темни улици скопјани ќе возат и ќе се шетаат во следниот период, како последица од мерките за штедење струја што се во рамките на Владината одлука за рестрикции во потрошувачката на електрична енергија.
Град Скопје и Општина Аеродром најавија дека во наредниот период делумно или целосно ќе го гаснат уличното осветление на булеварите и улиците.
Од Аеродром информираат дека ќе користат една третина од целокупното осветление на нивна територија. Од Градот, пак, освен за булеварите, најавуваат затемнување и на Градскиот парк, на пешачката патека покрај Вардар во делот на Ѓорче Петров, но и онаа од десната страна на кејот на Вардар од Kарпош до Аеродром.
Исто така, како дел од исклучувањето ќе бидат и парк-шумата Гази Баба, паркинзите и останатите светилки на Средно Водно, илуминациите на мостовите Гоце Делчев, Мостот на револуцијата и тврдината Kале. Со исклучување на дел од уличното осветление, ќе бидат исклучени и светлосните реклами.
http://www.dnevnik.com.mk/default.asp?ItemID=FDD9AC3A7685B348A6A75483968399B2Грција има недостиг на струја
Грција се соочува со сериозни проблеми во снабдувањето на населениеото се електрична енергија, па не е исклучена можноста за исклучување на струјата за големите индустриски капацитети и државните установи за да се покријат потребите на домаќинствата
Атинската телевизија „Антена“ јави дека грчкото Министерство за животна средина, енергетика и климатски промени уште вечерва ќе воведе вонредни мерки, кои ќе вклучуваат и забрана за извоз на струја.
Поради недостиг на суровини, престанале со работа четири гасни електроцентрали во Грција, што дополнитело ја усложнува состојбата со зголемената потрошувачка на струја поради енормно ниските температури.
Од друга страна, хидроценталите ги чуваат своите акумилации за летниот сушен период, а стопиран е и узвозот на струја од Македонија и Бугарија, поради одлуките на двете земји да го запрат извозот на електрична енергија.
http://www.novamakedonija.com.mk/DetalNewsInstant.asp?vestInstant=3263Сериозен недостиг на електроенергия засегна Балканите 22/12/2011
След едномесечна суша характерната за региона на Балканите липса на ток сега става остра. Доставчиците отговориха на постоянното търсене и намаленото предлагане, като увеличиха цената от 6,5 на 11 евроцента за квтч.
Сериозният спад на водните нива засегна водно-електрическите централи, докато производството от ТЕЦ и от АЕЦ в България и Румъния е достигнало пълния си капацитет.
"Ситуацията е стабилна, но много трудна", заяви за SETimes Момчило Чебалович, завеждащ връзките с обществеността в ЕПС, сръбският държавен енергиен доставчик. "За щастие извършихме плановата поддръжка навреме и системата работи безотказно дори при тези натоварвания."
Според ЕПС ТЕЦ-овете работят със същия капацитет като най-големите германски топло-електрически централи. Въпреки това липсата на ток остава поради ред причини.
Една от причините е намаленият воден приток във ВЕЦ-овете, които произвеждат около 10 квтч, което е най-ниското производство от 1926 г. насам.
В същото време електричеството в Сърбия е относително евтино и за домакински, и за промишлени нужди. Поради ниската продажна цена от около 5,5 евроцента отоплението с електричество е по-изгодно през зимата.
Както много други сърби, Никола Жаркович от Белград използва ток, за да отоплява дома си.
"В квартала ми няма газ или тръба за централно парно отопление и със сигурност не мога да използвам дърва или въглища в центъра на града. Дори да можех, пак не бих, защото е по-евтино да плащам по 70 евро за ток три или четири месеца на сезон, отколкото по 60 евро всеки месец, както тези с централното парно", каза Жаркович за SETimes.
Сегашното дневно потребление е 118,3 млн. квтч и 16,6 млн. квтч се внасят - около 14 % от общата консумация на електричество.
Сегашната ситуация обаче може да не се промени, когато сушата спре, тъй като производственият капацитет е малък, а инвестициите в енергийната инфраструктура са скъпи и дават резултати само в дългосрочен план.
"Когато имате парите, които са ви необходими, и всички планове са завършени, вие пак трябва да "изхабите" две години, за да построите ГЕЦ, и четири или пет за ТЕЦ [на въглища]", каза за SETimes енергийният консултант Деян Стоядинович. "Дори когато искате да смените генератора в старата електроцентрала, трябва да чакате една година или повече производителят да ви направи един. Не можете просто да го купите от рафта в магазина."
След десетилетие на статичен растеж на сръбския енергиен сектор обаче има сигнали за раздвижване напред.
Александър Яковлевич, началник на стратегическия отдел на ЕПС, обясни за SETimes, че екипите на ЕПС в "ТЕ Колубара Б" работят в тясно сътрудничество с италианската енергийна компания "Едисон" по предварително проучване, като се очаква в края на февруари 2012 г. да се създаде съвместно предприятие. Италианците предложиха да построят две 375-мегаватови електроцентрали.
Междувременно Европейската банка за възстановяване и развитие ще предостави на Сърбия заем в размер на 45 млн. евро за възстановяването и развитието на няколко язовира за производство на хидроенергия.
Китайски и руски компании също инвестират в редица проекти в захранвания с петрол, газ и въглища енергиен сектор.
Сърбия обаче не е единствената държава от региона, която се бори с недостига на енергия.
В Румъния например производството спадна рязко и износът на енергия намаля. Водещият производител "Хидроелектрика" беше принуден да прекрати търговските договори след инцидент в едно от съоръженията й през октомври.
Всички централи, включително АЕЦ "Козлодуй", работят нормално в България, като се изнасят 1200 мегавата (MW) електроенергия. Страната обаче е близко до максималния си преносен капацитет за износ от 1230 MW на час.
В Черна гора и Албания ситуацията е доста по-лоша, защото те внасят електроенергия поради недостиг. Изпълнителният директор на "ЕП Монтенегро" Зоран Джуканович призова потребителите да пестят енергията.
Ситуацията не е по-добра и в Македония, която внася 400 MW на час, и е малко по-добра в Гърция, където се пренасят приблизително 250-300 MW на час.
Хърватия и Босна и Херцеговина също внасят електроенергия, съответно 800 MW и 100-150 MW на час.
Република Сръбска, нетен износител на електричество, беше принудена да прекрати договорите си за продажба поради тежката хидрологична ситуация.
http://www.setimes.com/cocoon/setimes/xhtml/bg/features/setimes/features/2011/12/22/feature-04България доставя ток на половината Балкани1512225.11.2011 |
80% от износа е за Гърция, Сърбия и МакедонияИсторически рекорд в износа на ток ще отчете в края на тази година страната ни. До 23 ноември България е експортирала 9,620 млрд. киловатчаса енергия, а до края на годината се очаква това количество да стигне 10,5 млрд. квтч.
Това съобщи директорът на дирекция "Централно диспечерско управление" в Електроенергийния системен оператор (ЕСО) Митю Христозов, цитиран от в. Монитор. Произведената у нас енергия е решаваща за региона, категоричен е той. На практика към момента страната ни покрива между 40 и 50% от недостига на ток в региона.
През 2010 г. също беше отчетен рекорден износ на енергия. Тогава зад граница бяха продадени 8,5 млрд. квтч. Сравнено с миналата година обаче експортираните през тази година количества ще бъдат с близо една трета по-високи. Според Митю Христозов увеличеното търсене на ток отвън се дължи основно на по-ниските водни ресурси в околните на България страни.
80% от нашия експорт е към Гърция, Сърбия и Македония. През летните месеци сме изнасяли над 2000 мегавата, а сега продаваме навън 1300, допълни той. През 2012 г. обаче едва ли ще бъде отчетен рекорд. Причината е в сушавото лято. Ако и през зимата нямаме достатъчен снеговалеж, износът не би могъл да се запази в този обем, смята Христозов.
Рекордният износ идва на фона и на сериозно повишено вътрешно потребление. За периода от януари към ноември се отчита ръст от 4 на сто, обяви шефът на диспечерите в ЕСО. Статистиката сочи, че от 2000 г. насам годишното нарастване на вътрешното потребление, когато го има, е в рамките на 1-1,5%. Христозов обясни, че увеличението на консумацията на ток вътре в страната се дължи най-вече на битовото потребление. „Вероятно има ръст при малкия бизнес, но основното е свързано с битовото потребление”, коментира той. И посочи, че за първите 23 дни от ноември консумацията на ток в страната е скочила със 17% спрямо миналия ноември.
Немалко увеличение се отчита и при производството на енергия. Този ноември спрямо миналия централите в България са произвели с 9,5% повече енергия. За цялата 2011 г. се очаква ръстът да е от 7,5%. Според изнесените от Митю Христозов данни 39% от произведения у нас ток миналата година се пада на термичните централи. Делът на АЕЦ е 33%, а при ВЕЦ-овете се отчита рекордно производство и делът им е скочил до 12 на сто. За тази година се очаква делът на ТЕЦ-овете в общото производство да стигне 43 на сто.
http://www.novini.bg/news/34886-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%B4%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D1%8F-%D1%82%D0%BE%D0%BA-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B8.htmlИма ли криза со струја или нема
Дали е Македонија во енергетска криза? Ќе има ли доволно струја зимава или да очекуваме наскоро воведување рестрикции, како во поранешните времиња? Граѓаните се во недоумица. Бидејќи Владата и ЕЛЕМ на оваа тема како да играат топло-ладно. Од една страна свикуваат вонредна седница во неделата навечер, значи работава е многу сериозна. Другиот ден официјално прогласуваат енергетска криза и соопштуваат дека немаме доволно домашна струја, а и немаме од каде да ја увеземе затоа што соседните земји,
посебно Бугарија, од каде што увезувавме најмногу, исто така се во криза и целосно го стопираа извозот.
http://www.utrinski.com.mk/?ItemID=2C18F967C01040499D6A33A5FF4C4426Възстановяваме износа на токВидео
http://www.btv.bg/story/559891343-Slantseto_greyna__vazstanovyavame_iznosa_na_tok.html
Автор
Тема: Бугарска економиjа и наука (Прочитано 13123 пати)